Отиди на
Форум "Наука"

География на психологията


Recommended Posts

  • Потребител

Уважаеми читатели на списание BG-Science,

Имам интересна идея за нова наука - “География на психологията” или възможно така също да бъде наречена “География на психоповедението” или може би “Психологография” “Поведенография” Засега това е все едно. По важна е същността на идеята.

Как ми хрумна. Прекарвах вечер в най-обикновено заведение с няколко мои приятели, когато вътре влезнаха и трима нови посетители сядайки на доста отдалечена маса от нашата. Отначало между другото- бяха срещу мен, но после и по-внимателно занаблюдавах поведението им. И макар никога преди да не ги бях виждал, а заради силната музика и шума дори не чувах и думичка какво си говорят, по маниерите им, по начина на общуване със сервитьора и помежду си предположих, че са от едно от селата в Смолянска област. Станах, попитах ги, оказах се прав. Нищо неестествено. Просто седмица преди това имах работа с няколко други хора от същото село. Но се замислих. Хората в това село въпреки строгата си индивидуалност и различие и на външен вид, и на интелект, все пак имаха някакви общи маниери и черти на поведение отличаващи ги от целия останал свят. Но защо от целия останал свят? Може пък да се окаже че съвкупното поведение на хората от това село, е същото като жителите на някое градче в щата Калифорния, или в провинция Долна Саксония, или пък южния остров на Нова Зенландия. Защо пък не? Но как да се провери?

Зарових се в Интернет. Ще дам само един от примерите, който открих и сайта на“ New Scientis”, както и в списание“Наука и жизнь”. Преди пет години финансирано от водещ американски институт се провежда интересно проучване в 15-на от най-големите мегаполиси по света за да се установи в кой от тези големи градове, всъщност хората са най-състрадателни към напълно непознати хора. Провокират се няколко типични ситуации и накрая отчитайки резултатите се установява, че като най-отзивчиви към изпаднал в беда непознат човек се класират хората живеещи във Виена и Рио де Женейро. На другия полюс пък, като най-студени и бездушни се оказват жителите на Ню Йорк и Амстердам. Докато градовете Чикаго, Лос Анжелос и дори Телавив заемат средните места, и то въпреки че в израелската столица почти всеки непознат по принцип се възприема и като потенциален терорист-камикадзе.

Така че поведението на определена група хора се е формирало в зависимост от комбинацията на съответните генна и психологична среда, и то понякога в абсолютна независимост от националното, географското, политическото и икономическото им обкръжение. Американските Ню-Йорк и Чикаго се различават, а пък европейската Виена и южноамериканския Рио де Женейро си приличат по този принцип.

Да не говорим за десетките примери за села в България намиращи се по на 5 км едно от друго, а коренно отличаващи се по поведение и манталитет на жителите им.

Всъщност в своята основа Географията на психологията би следвало да изучава и най-вече класифицира закономерностите в психологията и в поведението на хората по райони. Но естествено е че не е възможно да се направи проучване какви са болшинството от хората в дадено населено място и то според всяко едно определение за човешко поведение. Та те са десетки и десетки, ако вземем изпредвид всички определения за човешко поведение. Може би това и една от причините досега подобна наука да не бъде развита.

Но от двадесетина години в психологията съществува класификацията на Айзенк, определяща цялостното човешкото поведение, като съчетание главно от само 4 типа основни човешки характери. Оттук нещата доста се опростяват. Например прави се проучване в град Х и се установява, че там живеят най-много хора от 1-и тип и от комбинацията между 3 и 4 тип.

Уважаеми читатели, за разлика от повечето от другите подотдели на географията, като например географията на полезните изкопаеми, географията на етносите, на икономиката, политическата и т.н. и т.н.... които имат главно познавателен ефект, неуменуемо развитието на географията на психологията би дало и много по-солиден икономически, образователен, социален и т.н. и т.н. .... та дори и не малък полезен ефект и за политическите партии и личности.

Безспорен ще е ефектът от развитието на подобна наука за почти всеки един вид бизнес и за свързаните с него производство и потребление на определени стоки и услуги, а и за типа реклама.

Безспорен ще е ефекта и за образователната система.

Освен това при отделните поддялове на географията на психологията могат да се направят и десетки различни проучвания да речем установяващи по-прякото или косвено свързване на правото с психологията на голяма група хора или пък обратното- въздействието на правото като норма или пък като законова тежест върху психологията на различните групи хора по райони. ( Досегашните проучвания са правени само върху отделни личности) Същите неща важат и за икономистите. А пък историците по ясно и до тънкости ще разберат механизма на промяна на хората във времето и защо, а и вече как например още умните древни владетели са се възползвали от разликата в психологията на отделните групи хора, като на цяло по-кротките например възлагали по-тежки данъци, или пък временно давали известна самостоятелност на по-буйните и т.н и т.н....

Идеята за тази нова наука ми хрумна преди близо две години, но не искам да ви занимавам с какво безразличие, а на моменти и безочие породена от завист и комплекси за малоценност срещнах сред представители на държавната администрация и някои научни институти.

И тъй като не ми е в натурата лесно да се предавам, реших основите на тази наука първо да бъдат заложени Интернет пространството на България.

Надявам се форума на списание BG-Science да бъде първото място където ще се проведе полезна анализираща дискусия по предлаганата идея.

В момента самостоятелно изготвям тест въпросник / за да не засегна нечии авторски права / и чрез който всеки ще може да разбере какъв е цялостния му характер спрямо психомодела на Айзенк. И надавам се чрез обобщението на отговорите на хората от различните населени места в България, да съставим психоповеденчески географичен профил на цялата ни държава.

Моля Ви, помагайте! С нетърпение очаквам вашите съвети!.

Минчо Красимиров Хаджиев mikah@abv.bg, Skype: mikah888

Редактирано от Warlord
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Е чак пък нова наука... доста гръмко звучи. Наистина си доста ентусиазиран и амбициозен. Става въпрос за някакво съчетание на етнология с народопсихология (и то предимно на някои части от тях). Прав си, че ще е полезно разглеждането на хората по-този начин от икономическа гледна точка, то всъщност и се прилага от предприемчивите фирми и организации - нещо като проучване на манталитета, взискателността и психологията на потенциалните потребители в дадена област.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Идеята за тази нова наука ми хрумна преди близо две години, но не искам да ви занимавам с какво безразличие, а на моменти и безочие породена от завист и комплекси за малоценност срещнах сред представители на държавната администрация и някои научни институти.

Виж това е наистина жалко и трагично. На запад такива проекти и предложения винаги се приемат и разглеждат с особено внимание, докато тук си напълно игнориран по една или друга причина - как се очаква тогава да се развиваме!

Надявам се форума на списание BG-Science да бъде първото място където ще се проведе полезна анализираща дискусия по предлаганата идея.

Това действително представлява интерес поне за мен и те уверявам, че тук със сигурност няма да бъдеш игнориран и ще дискутираме всичко, което искаш около твоята идея. Съветвам те обаче да й дадеш точно название и да я патентоваш, за да няма проблеми в по-нататъшното й развитие.

И надавам се чрез обобщението на отговорите на хората от различните населени места в България, да съставим психоповеденчески географичен профил на цялата ни държава.

Това е наистина много амбициозен проект и незнам до какво степен е възможно да се осъществи и с каква точност, защото психологията е едно доста деликатно нещо, непостоянно и субективно.

По принцип проучвания в тези насоки вече са правени и то доста, просто никой до сега не се е сещал да обедини тези неща в една нова наука и да й даде наименувание - това всъщност е твоята иновация.

Иначе аз съм чел разни книги за видовете психология при хората от различни типове местностти като планини, равнини, големи градове, малки села. Но никога описание на конкретна област и само нейните жители.

Link to post
Share on other sites
  • Администратор

:!!!: Това наистина е добра идея и доста интересна. Много хора биха имали големи предимства, ако разполагат с подобен "психоповеденчески географичен профил на цялата ни държава". И напълно подкрепям идеята ти и BG-Science ще ти съдейства както може :v:;)

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Проблема е че човешката психика понякога е трудно обяснима и не особено логична. За това ще е трудно да се съставят подробни и точни описания, особено пък за по-големите населени места защото там разнообразието е много по-голямо, а и чрез ежедневната връзка на човека с много други хора заличава фактора на изолацията, който е основна причина за обособяването на такива "психографски групи". Но пък успешно може да се направи съпоставка между два различни големи града и да се разгледат приликите и разликите в психологията на жителите им и причините довели до тях. ;)

Link to post
Share on other sites
  • Администратор

Според нем с прости кратки въпроси които не отнемат много време може да се постигне много от колкото със сложни и неразбираеми...

В смисъл ако питаш човека директно това харесва ли ти ДА или НЕ и той казва...ако разбирате какво имам предвид :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Благодаря много за проявения интерес. Ще се постарая да отговоря с няколко думи на всички по-интересни отзиви.

И за да бъда по-лесно разбираем ще се опитам да давам паралелни примери с една друга и добре известна наука - "География на климата" 1. Разбира се че поведението на хората в даден район е нещо динамично и е невъзможно "да се сътавят подробни и напълно точни описания за всеки един". Именно и затова в едно от изреченията ми по горе предлагам да се изследва тъкмо тази психологическа динамика и в исторически аспект и за големи области и дори държави. А между впрочем известно е, че почти всички науки с изключение само на някои дялове от математиката и физиката изучават тъкмо динамичните промени в течение на времето. Нека дам първия пример с климатичната география. Понякога климатичните условия в даден район се изменят с часове, дори и за минути. Но това не означава че не съшествуват определени средни стойности за месец, години и даже столетия за определен географски район, отличаващ го или пък оприличаващ го на други места по света. 2. Второ и климатичната география не е абсолютно точна наука, каквато ще бъде и евентуалната география на психологията. Но и това не означава че няма да могат да се правят по наличните данни определени макар и не на сто процента точни прогнози, но във всички случаи необходими и надявам се и полезни. Просто такива са реалностите за настоящия момент. 3. Разбира се че десетки маркетингови фирми и социологически агенции ежедневно провеждат проучвания за предпочитанията и нагласата на определена група хора в даден район. Но в повечето случаи спират до тук. Разбират например че жителите на това място харесват този продукт или най им въздейства определен вид реклама. Ала каква им и общата психилогична нагласа и дали тя е идентична с психологичната нагласа с хората от някой друг район, които по същия начин харесват този продукт, е може и да го има, но поне аз никъде не го открих. И представете си ако е известно тъкмо обратното, т.е. каква е псих. нагласа и поведение на хората в дадено място, колко по лесно а и точно е ще е да се правят съответните заключения.

И нека махнем разните фирми и политици. Нека видим нещо много много по-важно- ДЕЦАТА! Или по-точно тяхното образование.

Какво лошо има, ако да речем предлаганите учебници, методите на преподаване, та дори и характера на назначаваните учителите започнат да се съобразят с общата психологическа нагласа и поведение на децата по райони. Незнам. Може и да е вредно. Но може пък и да е сръхполезно, както мисля и се надявам. Моля Ви за вашето мнение.

Минчо Красимиров Хаджиев mikah@abv.bg, Skype: mikah888

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Могат да се направят изчисления за средните стойности на климата в даден район, но трябва да се взима в предвид и амплитудата и периодът за който се достига от минимумът до максимумът. Това също е много важно и би представило по съвсем различен начин две области където средните показатели за климата са абсолютно еднакви, но амплитудата в смяната на температурата и валежите примерно в единия е почти постоянна величина, докато в другия има чести и резки промени. Само с тази забележка може да се добие представа колко сложно е всъщност начинанието.

А относно съобразяването с психологическите нагласи на децата в различните райони не съм много съгласен - това налага различно отношение към тях от учителите и системата за обучение, а не еднакво към всички, каквато е нормално да бъде. Може би трябва по-подробно да обясниш как точно искаш това да стане и какви ще са ползите от него.

Редактирано от Warlord
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Браво! Браво ! След като повече от 3 дни зависта не ме напускаше значи идеята наистина е страхотна. Но обещавам да я преоделея и да помагам с каквото мога. Ще ти пиша на адреса Mikah независимо кой си и какъв си.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Благодаря ти Monika75. Самият факт, че ти първо признаваш да си изпитала завист, а после и си се заставила да я преодолееш доказва че си изключително силна личност и с последователен характер. И със сигурност на това се дължат като разбрах от писмото ти и успехите ти в професионалната кариера и щастието ти в личният ти живот.

През следващите дни ще представя и на теб, а и на всички читатели на форума, какво ми се струва правилно да се направи с надежда да се даде поне лек тласък за по-нататъшното развитие и теоретично и практически на идеята за "Геотрафия на психологията"

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

WARLORD, разбира се че начинанието не е лесно.И особено тук.Посочения от теб пример за амплитудите в климата на даден район само още един път показва че и евентуално и тази наука, както и географията на климата, както и въобще повечето други науки и осебено тези от хуманитерните области въобще не могат да бъдат на сто процента точни. Но факт е - че винаги има определени по-прецизни или по-общи закономерности във всяка една и май без изключение област на човешкото познание.

Нека дам един пример с географията на климата. Независимо от максималните и минималните темперетурни и валежни амплитуди ябълки могат да растат на много места по земята ни. Но не и на полюсите или пък в пустините.

Във връзка със съобразяването с психологическите нагласи на децата и с желанието всички те да имат равен шанс.

WARLORD, за добро или лошо, но всички хора на земята са равни само в едно- във финала. Дори и двама еднояйчни близнака да бъдат поставени в абсолютно еднаква, стерилна и затворена среда, много скоро сред тях ще бъдат забелязани определени различия и в поведението и в психологическите им нагласи и в други да кажем професионални качества. Сега друг е въпроса дали дадено общество умее или не умее да използва и развие най-добрите качества на даден индивид и за негова лична и разбира се за обществена полза.

Link to post
Share on other sites
  • Администратор
ора на земята са равни само в едно- във финала. Дори и двама еднояйчни близнака да бъдат поставени в абсолютно еднаква, стерилна и затворена среда, много скоро сред тях ще бъдат забелязани определени различия и в поведението и в психологическите им нагласи и в други да кажем професионални качества. Сега друг е въпроса дали дадено общество умее или не умее да използва и развие най-добрите качества на даден индивид и за негова лична и разбира се за обществена полза.

Аз съмия съм и имам еднояйчен близнак :) И според мен промера който даваш не е уместен това са две отделни личности. Така го написа сякаш единия е клонинг на другия и каквото прави единия задължително е и другия да го направи и мисли...НЕ това не е така!

Бях гледал някъде, че дадени компании за различни видове дарения правят подобни проучвания в квартали на Американски градове кварталите и проучванията показват от кой квартал може да излязат по умни деца...и спонсорират него, а другите не. Това според мен е малко нечестно спрямо другите деца, които също могат да покажат голям процент на развитие...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Никъде, никъде не заявявам че следва да се дава предпочитание на едни деца за сметка на други. Предлагам само главно учебниците, методите на преподаване, а защо не и характера на назначаваните учителите започнат да се съобразят с общата психологическа нагласа и поведение на децата по райони. Така че това да бъде максимално полезно за развитието на всички, на всички тях.

Нека дам пример с спортните и музикалните училища, където това вече го има, но съобразено съответно със спортните заложби и музикалните таланти на децата. Е защо системата на преподаване в тези два типа училища е различа? Просто защото децата там са с различни заложби. Представете си дали резултатите на възпитаниците на спортните и музикалните щяха да са същите, ако системата им за обучение бе абсолютно еднаква и обща.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здравейте... (по темата според МЕН)

Изолацията, презрението и боготворенето на даден обект не се базира само на директният контакт с лицето.

Една от многото огромни грешки на хората е че определят човекът като цяло...

Пример... с.Кошава-гр.София... знам каква е първата мисъл на всеки в този момент... и вие я знаете... и това нещо се е втълпявало на хората с години...

изрази като "селянин прост" и "софиянец" са създавани от хора, с ниско познание на психологията и редки пряки връзки със събеседник от другата страна. Но

нека да дам следният пример... (футболен запалянко (работник в даден рудник-Кмет на с.Кошава) ... на 90% от населението отговорът ще бъде "селянинът си

остава селянин" (прасе и в златна кочина да го оставиш си остава прасе) ... и това твърдение е получено от не директен контакт,

мисълта ми е че ако на първите двама мадежи ("селянин прост" и "софиянец")

им дадеш шалчета на Левски и ги пратиш на финалите (дай боже :)) дали тези така наречени "коренно различни" хора няма да се разцелуват на следващият гол...

Глобалният проблем на ограничените хора не е бавното развитие а изолацията, комплекстноста и недоверието към себе си и околните.

(Още веднъж напомням че мнението е лично МОЕ)

И като казвам "недоверие" имам предвид откровенноста на хората...

и тук вече обръщаме внимание на една мащабна дума (съмнение)

как може един човек да се довери и приобщи към някой, чието съградско население го е пренебрегвали и отричало с години.

Характеристика неможе да се орави в общ план... хакактеристика може да се направи на нещо неодушевено, уникално или копирано на 100%, това е всичко друго но не и човешкият характер :)

смисал всеки знае какво може да се очаква от едно куче... най-лошото което може да ти направи е да те нарани физически, докато човек се бои повече от психическата ранимост... тя от своя страна може да се нанесе от интрнет, телевизия, радио и почти всичко с което индивидът може да борави...

Но да си зададем следният въпрос... (Искаме ли да бъдеме наранявани? Ако не защо си го търсим?) ... Малко отклонихме темата... но само по този пъм можеме да надникнеме в психиката на даден човек... ако разбереме какво го прави такъв какъвто е... 100% от насесението имат еднакви дразнители...

но се разделят и често сменят местата на 2 групи (50% драснител-50% потърпевш) ... и някъде там измежду тези размисли искам да ми отговорите на един въпрос... "С каква цел четете тази статия, щом на всички подсъзнателно ви е ясно че такова изследване не е по силите на човешкият разум."

Открийте какво ви кара да продължавате... искате да дадете по объркващо мение от моето или просто, заинтересован сте или просто за момента нямате по-приятно занимание...

Видяхтели как концентрирах вниманието ви в мен... и след това мение аз ще имам 50% дразнител... въпросът е кое в мен ви кара да ме мислите за враг или човек със сходно до вашето мнение? Ако ви кажа къде жидея, с какво се храня, какви дрехи обличам и т.н. е гарантирано че ще повлияе на мнението ви за мен, приемайки ме като индивид от групата средностатистически българин.

и т.н. и т.н.

И всичко това е заради проблемът че хората немогат да приемат човека като ЧОВЕК, както кучето като КУЧЕ. Има разделение и то проблемно голямо.

И точно това ни прави толкова различни, непоносими, приятни и неприятни и в същият момен толкова уникални като вид, че едвали има психика способна да побере неразбраната съвършенност на човека.

Благодаря Ви.

Link to post
Share on other sites
  • Администратор

Първо искам да ти кажа Здравей и добре дошъл!

Хареса ми мисълта ти и както азваш не можем да проследим мнението на хората ако не вникнем малко в психиката им. Да това за "селянина" и "софиянеца" са доста актуални скоро време...

Ние хората се влияем от много неща, но не може да се сравнява София с с. Крушари например. На едното място живота е коренно различен от другото. В даден регион през 2004 г. е било актуално нещо, но сега то вече е отминало, а на друго място чак сега излиза като ново...и така нататак.

Това за нараняването психически е добър въпрос. А защо си го търсим? Както се казва в един филм "....толкова са се очуждили, че започват да се блъскат по улицата за да търсят някаква близост..." ние хората сме странни същества..."Живеем така сякаш никога няма да умрем, а умираме така сякаш не сме живели..."

Аз лично не мога да отговоря на този въпрос още не съм зрял или просто няма отговор незнам...

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Disaster защо задължително се хващаш за омразата между "селяни" и "граждани", целта на това проучване не е да установи кои са по-интелигиентни или възпитани, а да проучи някои психологически особености породени от околната среда, в която живее индивида. Приеми го като част от психологията - и тя е доста неточна наука и в началото се е смятало, че е невъзможно да се систематизира, но както виждаш тя се развива. :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В 80% от случаите решението на дадена психика се създава от влиянието на физиката на човека върху нея, т.е. нуждите на тялото наделяват над нуждите на психиката... е един от факторите е страхът... всеки един такъв импулс създава симулация на болка... всичко това натоварва психиката съвсем излишно много време преди да се случи или не... Другите 20% се влиаят от психически глад... или иначе казано, глезотиите на слабата психика... всяка една слаба психика има нужда от релакс по един или по друг начин... докато по силните получават този релакс чрез успокоение и временно "изключване" на психиката си...

...

Извинете ме за общият разговор, но в тази "... неточна каука..." бихтели ме упочнили коя част от психиката на човек разглеждаме?

Link to post
Share on other sites
  • Администратор
В 80% от случаите решението на дадена психика се създава от влиянието на физиката на човека върху нея, т.е. нуждите на тялото наделяват над нуждите на психиката... е един от факторите е страхът... всеки един такъв импулс създава симулация на болка... всичко това натоварва психиката съвсем излишно много време преди да се случи или не... Другите 20% се влиаят от психически глад... или иначе казано, глезотиите на слабата психика... всяка една слаба психика има нужда от релакс по един или по друг начин... докато по силните получават този релакс чрез успокоение и временно "изключване" на психиката си...

...

Извинете ме за общият разговор, но в тази "... неточна каука..." бихтели ме упочнили коя част от психиката на човек разглеждаме?

От твоя пост си направих извод, че хората със слаба психика са тези...как да ги нарека? "обикновенни" хора. И мисля, че до някаде си прав. Скоро трябваше да пиша есе по тема "тялото езическо душата християнка" и там си направих някой изводи и те са, че човек повече се отдава на нуждите си дори и те да са някаква прищявка и да може без тях. Трябва по често да се вслушваме в душата си или да разглеждаме какво по точно ще е най добре за нас, като изключим "да се наям едно хубаво довечера и нищо не ми трябва" ;) Скоро забелязвам, че трябва сам да се контрулирам и да необръщам голямо внимание на малките незначителни неща, които могат да те изкарат от релси.

Хмм май всички се отклонихме от темата, но като няма форум за психология, кадето да обсъждаме подобни въпроси го правим в география :head_hurts_kr: . До колкото аз съм разбрал разглеждаме психиката на даден раьон, град и всички хора спадащи в този раьон/град са под един знаменател :hmmm:

П.С.

Преместих някой съобщения ...

http://www.bg-science.info/forum/index.php?showtopic=540

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Десистер, ти се опитваш да разбереш изцяло същността, както и причините за противоречието между селяните и гражданите, като всъщност между другото разглеждаш всичко само в индивидуален аспект т.е “един” селянин какво би направил или пък “един” гражданин. А това е само частен и то отделен случай на две много по-големи противоречия съпътстващи цялата човешка история и цивилизация. Едното навярно винаги, а другото със сигурност най-малко 10 000 /десет хиляди/ години. Става въпрос: първо за териториалното противоречие и второ- за класовата борба. Хиляди мислители, историци, философи и т.н. вече са си казали мнението си по тези две теми и не виждам смисъл да ги преповтарям. Само един пример: отлично знаеш как някои хитри владетели и крале многократно са се възползвали от противоречието между самите тези две противоречия. При засилване на класовата борба или други вътрешни неприятности те са тръгвали на война с външен враг- защото само така можели да запазят и властта, обединявайки народа си в една обща кауза. И разбираш че тук вече става въпрос за ПРИОРИТЕТИТЕ и тяхната сила на въздействие върху отделните личности или върху масите / в частност и в зависимост според мен и от различната им психоповеденческа нагласа /и затова главно пиша и този постинг//. По подобен начин и в твоя отделен случай—ами разбира се че “Левскарите” били те роми или българи, бедни или богати, граждани или селяни / спомни си и за големия ни поет, който го е казал за нещо много, наистина много по-важно от шампионска лига/ ще се обединят за една обща кауза. И сравни и обратното: Едни “Цесекари” ще държат за Левски, други обаче ще са от Шалке. И никой не може поне на този етап да каже: кои от тях ще са повечето- селяните или пък гражданите.

ВАЖНО,ВАЖНО,ВАЖНО: Спирам защото разсъждавайки за класовата борба ми хрумна нещо наистина интересно, нещо поне което аз досега не съм го срещал никъде.

Убеден съм, че всички вие посетителите на този форум сте чели и много слушали за главните причините водещи до изостряне или пък смекчаване на класовата борба от историческа пък и от съвременна гледна точка. И със сигурност вече се досещате какво имам изпредвид:

Поне аз никъде не съм срещал дали има изследване за зависимостта между степента и силата на класова борба и общото заложено психоповедение на хората в даден район. А съм почти убеден че подобна зависимост е имало и нещо повече, че в не един или два случая е била тъкмо една от главните причини довели до радикални исторически промени и събития. А не са само тези за които сме чели досега. И не само при класовата борба. Още повече че психоповедението на хората в даден район е нещо динамично и променящо се с времето.

Моля Ви, за вашите мнения.

Между другото днес в 17 часа е футболната среща между отборите на “Родопа” и “Вихрен” “РО-ДО-ПА”, “РО-ДО-ПА”, “РО-ДО-ПА”

Надявам се ние родопските орли да размажем тез македонски пилци. И да размазваме и от тук нататък всички наред, та ха дано останем в лидерската А група.

Моля ви да ме извините за отклонението от темата, но и тук има зависимост между: то е ясно. Чети по нагоре.

PS Поради мое недоглеждане ми се наложи да се пререгистрирам и вече винаги може да ме търсите на Skype: mikah88 или на стария адрес mikаh@abv.bg , макар да предпочитам да изказвате най-интересните си мисли и мненията си във форума.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
дали има изследване за зависимостта между степента и силата на класова борба и общото заложено психоповедение на хората в даден район. А съм почти убеден че подобна зависимост е имало и нещо повече, че в не един или два случая е била тъкмо една от главните причини  довели до радикални исторически промени и събития. А не са само тези за които сме чели досега. И не само при класовата борба. Още повече че психоповедението на хората в даден район е нещо динамично и променящо се с времето.

Ами по принцип изострянето или степента на класовата борба не се определя от конкретния географски район населяван от разглеждана група хора - други фактори влияят на това. Дори и в големи държави с разнообразни територии (от географска гледна точка) класовите борби са се развивали по еднакъв начин и успоредно.

Виж напримар при подготовката на Априлското въстание никой не е допускал, че в панагюрско хората ще се вдигнат на бунт, защото това е бил един от най-богатите български райони и хората са били сравнително заможни и доволни от положението си. Но ето, че за всеобща изненада именно там избухва въстанието и повечето от хората се оказват изключително борбени и жертвоготовни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Warlord, примера който даваш с Априлското въстание не е много удачен, тъй като в случая става въпрос за нацинално-освободително движение /НОД/, а не за класова борба. И като правило при НОД и не само в България, а навсякаде по света водеща роля играят тъкмо богатите, интелектуалците и по-напредничиво мислищите хора от съответната нация. Те увличат масите и всъщност иниацитивата идва отгоре.И нищо чудно и в посочения случай, че тъкмо богатото Панагюрско успява да въстане.

Но да се върнем на класовата борба /КБ/. Когато инициативата идва от масите, /а кой и как отгоре се възползва от това, е вече друг въпрос и не свързан чак толкова с нашата тема/. Тъкмо това че КБ се развива почти по един и същи начин /забележи- първоначално/, в различните държави и райони и то в различни исторически периоди ме застави и да се замисля. Може пък точно в тези периоди общия психоповеденчески характер на хората, макар и от различни места,народи а и времена просто да е съвпадал.Пак заявявам, че това може и да е така и ще отстоявам тази теза, макар нищо чудно няма накрая да се окаже че съм сбъркал.Нали затова казах че би било най-добре да се направи подобно проучване или изследване, макар и ползвайки косвени методи.

А всъщност какво пречи да се търси и обща психоповеденческа взаимовръзка и при НОД на различните народи и времена.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Ами какво според теб може да е влиянието на особеностите на даден район над хората в класовата им борба и по какво може тяхната КБ да се различава или променя спрямо хора живеещи в друг район в същата държава?

Link to post
Share on other sites
  • Администратор

Мдаа ще е добре да се направи едно праучване. Примерно да се извадят някой подобни периоди от историята на различни държави по различно време и да се направи съпоставка между всички и да си извадим извод какво е еднаквото в психиката на хората от различните държави дори в различните времена. Но това ще отнеме не малко време и доста четене ще падне. ;)

Link to post
Share on other sites
  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

Премисляйки отново и отново, всички възможни варианти във връзка с “География на психологията”стигнах до извода, че психомодела на Айзенк, както се казва е необходимо, но не достатъчно условие за по-пълното и по-цялостно описание на съвкупното човешко поведение в определен, по-малък или пък по- голям район.

Според мен важно е да се добави още една, и то важна психологическа характеристика съпътствала човека, и то още преди той да се е обособил, като хомо сапиенс. Става въпрос за неговата социалност. Тоест на вътрешната му нагласа да живее групово / под въздействието на стадния инстинкт/ или пък да се стреми към повече самостоятелност и индивидуалност при справяне с съпътстващите го проблеми и трудности.

Всички сме чували за исторически факти, когато и най-малкия проблем е карал хората незабавно да се обединяват за да справят с него. Както и обратното, случаи при които всеки сам е търсил начин да действа, да търси решение или пък да се спасява и то въпреки че съвсем слаби, но групови действия биха довели до съвсем друг изход от ситуацията. / При това нямам изпредвид, разните бедствени или други случаи свързани с природни катаклизми или други трудно предвидими неща/ . А исторически факти и събития обусловени единствено или почти изцяло от човешки фактори. И то въпреки че част от хората в това общество даже са имали съответните знания и опит за най-необходимите правилни решения и действия.

Разбира се че има обратните случаи. Когато хората необмислено са действали групово, макар че много повече биха постигнали, при по-голяма тяхна самостоятелност.

Въобще правейки извод, се установява че социалноста или по-точно казано степента на социалност, / между другото имам вече идея, как да се определи нейното ниво, а и да се класифицира/ също е нещо динамично, разбира се по-бавно или по-бързо променяща се сред човешките общества, и като психологичен фактор навярно понякога е била решаваща за много от събитията случили се в човешката история. Да не забравяме и за нейното влияние и в съвременното ни общество.

Моля Ви, за Вашите мнения и коментари.

Между другото всички любознателни читатели на “BG SCIENCE”, могат вече да прочетат и за още една интересна идея, този път свързана с влиянието върху нас на кислорода, който дишаме.

За повече подробности виж:

http://bg-science.info/forum/index.php?showtopic=1253

Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Мислейки отново за възможно най-общи и в същото време характерни за всички хора психологически фактори, сериозно влияещи и определящи, както мирогледа им към заобикалящия ги свят, така и поведението и реакциите им при определени ситуации и събития, много ще е трудно да се изгради цялостна и максимално точна пссихоповеденческа класификация и психологическа картина на хората от цял определен район, без да се вземат изпредвид преобладаването или значението на една или друга от сетивните модалности характерни за всеки един човек.

Като основните модалности на възприемане се делят на три главни типа:

ЗРИТЕЛНИ, СЛУХОВИ, ОСЕЗАЕМИ.

Тук е мястото да поясня, че така предложеното разделение не отговаря на класификацията за сетивни модалности давана от част от българските автори.

Например учебника “Когнитивна психология” на доц. д-р Колю Тодорков

http://www.psy.byethost13.com/Kognitivna.doc

В него той разпределя усещанията и възприятията като отделни психологически, но диалектически взаимосвързани категории и освен това дава следната класификация на възприятията: Цитирам:

“"Класификацията на възприятията на различни видове е твърде условна, но е и необходима за да се разбере по-добре тяхната същност и характеристики.

В основата на класификацията на възприятията, както и на усещанията, лежат различните анализатори, които участват във възприятието.

В съответствие с това, какъв анализатор играе във възприятието преобладаваща роля, се различават: зрителни, слухови, тактилни (осезателни), обонятелни, вкусови, кинестетични възприятия.

Но процесът на възприятието обикновено се осъществява на основата на взаимодействието на различни анализатори. Например двигателните усещания участват в една или друга степен във всички видове възприятия.

Различните видове възприятия се срещат рядко в чист вид. Най-често те се комбинират помежду си и в резултат на това възникват различни сложни видове възприятия.""

Разбира се, това което се предлага от изобщо не противоречи на класификацията на доц. Тодорков. Просто умишлено се групират една част от възприятията, а именно тактилните (осезателните), обонятелните, вкусовите и кинестетичните, в една по-обща категория. Тъй като, е установено, че едва при 7-8 процента от хората са преобладаващи тъкмо някоя от тези модалности за възприемане на заобикалящения ни свят. Докато основна е зрителната модалност, характерна при 60-70 процента от хората, следвана от слуховата налична при 20-30 процента от тях.

В книгите и материалите на чуждите автори, наред със зрителната и слуховата, тъкмо понятието "кинестетичната модалност" се използва като обобщаващ термин за всички останали модалности, а именно обонятелните, вкусовите и т.н и т.н. Всъщност по-този начин те най-общо ги делят на:

ЗРИТЕЛНИ, СЛУХОВИ и КИНЕСТЕТИЧНИ.

Следвайки принципите заложени в идеята за “География на психологията”, логично е, че хората в даден по-голям или по-малък район ще се различават от друг такъв, по съотношението на преобладаващата в тях сетивна модалност. Като подобно и на останалите психологични фактори ще са нещо динамично и променящо се с времето.

При това, както и при отделния човек ще се влияят от генетично заложените особености, традициите, професионалната дейност, страничните интереси и хобита и т.н.

Като изучаването и определянето им ще дадат възможност за създаване на още по по-пълноценна и пълна психоповеденченска характеристика на хората в отделните райони. А това безспорно ще даде несъмнен принос и за науката, и за бизнеса, и за социологическите и рекламни агенции. Но най-важното е че ще предостави избор за различни подходи при възпитанието, обучението и грижата за децата на България.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...