"Странните" животни

[Last roman]

Морският сапфир - най-красивото животно в океана

Червено, синьо, зелено, лилаво и ... невидимо. Морските сапфири най-често са описвани като "най-красивото нещо, което сте виждали". Но дори и да ги видите, ще е само за миг.

Как всъщност изпълняват този трик обяснява Newscientist.

Върху гърба си малкото ракообразно има променливи слоеве от шестоъгълни кристали и цитоплазма, които заедно отразяват светлината в искрящи оттенъци.

Интересното е, че различните видове блещукат в различни цветове - от златно до синьо.

Цветът им се определя от разстоянието между кристалите и от ъгъла, под който светлината пада върху тялото им.
При сините морски сапфири, разстоянието между кристалите е горе долу дължината на вълната на синята светлина, затова и изглеждат сини.

Така ъгълът, под който светлината пада върху морския сапфир въздейства на цвета му и му позволява да "изчезва".
Наклонът на тялото на показаните във видеото видове е 45^о, което позволява на отразената светлина да се приплъзва в ултравиолетовия спектър и така животното става в невидимо за нас.

"Само мъжките са с такива красиви цветове. Женските са почти прозрачни. Мъжките видове също така плуват със спирални движения, най-вероятно в желанието си да се изфукат със своя спектър от цветове и нюанси, а и в същото време, за да спечелят вниманието на потенциалната си партньорка." - разказва Лиа Адади (Lia Addadi) при посещението си в " Weizmann Institute of Science" в Реховот, Израел.

"Но има един интересен въпрос, на който още няма отговор и до днес - дали различията в цвета са генетично предопределени или се контролират от собственика?" - пита Адади.

Адади споделя, че новите открития ще бъдат направени в момента, в който учените разучат механизма на този отразяващ светлинната трик.

Възможни са бъдещи приложения на този ефект за отразяващи или антирефлектиращи покрития на стъкла, огледала и оптични системи.

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%BF%D1%84%D0%B8%D1%80-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE_15502.html

Редактирано Юли 21, 2015 от Last roman

[fixxxsers]

Кадифени мравки

Всъщност те изобщо не са мравки, а оси. Женските са безкрили и жилят лошо   - едно от насекомите, което предизвиква най- силна болка при ужилване. Не случайно ги наричат кравеубийци ( на англ. ). Иначе са изключително красиви и обагрени с много ярки цветове. Спадат към сем. Mutillidae и са около 3000 вида.

 

тази я наричат мравка панда...доста логично

Редактирано Ноември 14, 2015 от fixxxsers

[Last roman]

Хидрата е способна да модифицира епителните си клетки в сетивни:

Immortal Hydra Is Able To Genetically Modify Itself

The Hydra is an ancient serpentine marine monster, a fearsome beast in Greek mythology who grew two heads for each one removed by a valiant warrior. Its real life equivalent, a freshwater polyp no longer than a centimeter (0.4 inches), is far less frightening but still quite remarkable – it is able to regenerate its entire body from any tiny fragment of itself. A new study published in the Philosophical Transactions of the Royal Society has revealed that this little critter can actually modify its genetic coding to suit its needs, sending certain cells into overdrive in order to perform additional functions.

Hydra belong to a large grouping (phylum) of animals called the cnidarians, which also includes jellyfish, sea anemones and corals. Their distinguishing features are a set ofcnidocytes, cells that are specialized for prey capture. Hydra are particularly unusual, though, in that they do not seem to die. These ageless hunters spend much of their life motionless, moving rapidly only when their prey – mostly tiny plankton – wander past. When they do need to move, however, they do this by somersaulting, or “looping,” bending themselves over and using their tentacles to grip their prey or a surface.

Their regenerative abilities have long puzzled biologists, who cannot understand how they can do it even when they lack neurons or even stem cells. In order to investigate this, a team of researchers at the University of Geneva looked at the way Hydra express genes – basically whether they are switched on or off.

Comparing Hydra that did not possess stem cells to those that did, the team noticed a difference in the behavior of their epithelial cells, those that make up the creature’s outer tissue coating. “We identified 25 overexpressed genes in epithelial cells,” said Yvan Wenger, coauthor of the study, in a statement. “Some of these genes are involved in diverse nervous functions, such as neurogenesis or neurotransmission.”

^{Image credit: Hydra viridissima. Mikrofoto.de/Wikimedia Commons; CC BY-SA 3.0}

It appears that when Hydra become entirely depleted of stem cells, and are no longer able to produce new neurons and grow new tissue, the organism induces an “overdrive” function in some of its epithelial cells. These cells then alter their genetic program to fill in this functional gap accordingly; in effect, the Hydra modifies its own gene expression. The new “enhanced” epithelial cells have heightened sensitivity to their surroundings, allowing the Hydra to compensate for its lack of neurons.

At this point, the specifics of how these epithelial cells are able to overexpress these genes remains unknown. However, this ability to alter its cellular functions in this way is unique, and the authors describe it as having “cellular plasticity.”

These creatures are structurally quite primitive, containing none of the higher functions of many other animals. Considering this, the authors think that their regenerative ability may be extremely ancient, something that evolved at a time when more advanced, specialized cells – those responsible for vision, for example – hadn’t developed yet. This plasticity was required by Hydra and their ancestors to mimic functions that other, more complex organisms already possessed.

http://www.iflscience.com/plants-and-animals/immortal-hydra-able-genetically-modify-itself-0

 

[Last roman]

10-те най-странни животни, открити през 2015

Всяка година учените преброждат джунгли и пустини, преравят музейни сбирки, проучвайки различни животни, и ако са късметлии, откриват нови видове.

Така например, през 2015 г., изследователите идентифицираха странния рубиненочервен морския дракон край бреговете на Австралия, нов вид гигантски костенурки в островите Галапагос и още много други животни, за които се смяташе, че отдавна са изчезнали.

Морският дракон Phyllopteryx taeniolatus

Досега са описани само два морски дракони, последният от които е открит преди 150 години. Но тази година бе съобщено, че се е появил трети морски дракон - рубинен. Не по-малко интересен факт от самото му съществуване е неговия цвят, както и дълбочината, от която е изваден - 51 метра. 

Цветът му е свидетелство за това, че вероятно предпочита дълбоки води - червеното е първата дължина на вълната на светлината, която се филтрира от морската вода, така че червените животни в океанските дълбини стават незабележими.

Морските дракони са рибки, подобни на морски кончета с хипнотична красота, със сложни израстъци, които им помагат да се прикриват сред водораслите в плитките крайбрежни води на Южна Австралия.

Гигантска костенурка от островите Галапагос

С помощта на ДНК анализ е установено, че костенурките на един от островите Галапагос, Санта Круз, които досега се смятаха за един вид, всъщност са два.

В Китай са намерени най-малките охлюви

Най-малкият охлюв на Земята е може би Angustopila dominikae, намерен в Китай, с размер ненадвишаващ милиметър. Седемте нови вида "микроохлюви" са открити в образци на почва от Китай като десет от мекотелите могат да "преминат през иглени уши".

Някои изследователи смятат, че е възможно тези същества да са се лишили от някои органи, като например бял дроб, в стремежа да се миниатюризират.

Други не мислят така. "Не може да са много по-малки, ако става дума за сложно животно", казва Бен Роусън (Ben Rowson) от Националния музей на Уелс в Кардиф, Великобритания. "А охлювите са доста сложни".

Освен това, той мисли, че един малък охлюв може да изсъхне частично, докато изцежда слуз за подпомагане на движението си. "Изсушаването е главната причина за смъртта при охлювите. Ако те са толкова малки, ще е трудно да се избегне това", заключава зоологът.

Кихаща маймуна

Новооткритата в Мианмар (бивша Бирма) маймуна вече си има прякор - "Снуби". Наречена е кихаща маймуна, защото когато вали дъжд, в ноздрите ѝ се събират капчици и тя започва да киха. Необичайната бяло-черна маймуна живее в северната част на Мианмар и може да бъде чута от разстояние заради кихането си, когато вали. Маймунките сами се опитват да се справят с неудобството - като завали те скриват главата си между крайниците си и остават така, докато дъждът спре. Така че не прекарват цялото си време в кихане.

Изследователи обявиха откритието на кихащата маймуна (Rhinopithecus) през 2010 г., но е представена в доклад на WWF от 2015 година сред 211-те нови вида, открити в източните Хималаи между 2009 г. и 2014 г.

Най-сладкото октоподче 

Досега тези странни същества не са имали име. Изследователите са събирали и изследвали тези "безименни" главоноги от 1990 г. насам, но никой не ги е класифицирал научно. Биолозите трябва да изучат новооткритите създания - отвътре и отвън - ясно да опишат по какво са уникални от другите видове, с които може да са тясно свързани. Новите класификации на видовете, включително името им, се публикуват като статии в научните списания.

Това е най-очарователния октопод, затова и Стефани Буш, изследовател в Monterey Bay Aquarium Research Institute, го нарича Adorabilis, т.е."очарователен" от латински - как другояче да наречеш малко сладко розово октоподче с големи очички?

Този вид принадлежи към рода Opistotheuthis, която включва октоподи, които се отличават със сплесната форма и ципести крайници. Задачата за именуването се паднала на Стефани Буш, изследовател в Monterey Bay Aquarium Research Institute , който работи усилено, за да класифицира тези водни животни.

Ракът Сноудън

Раците от вида Cherax snowden живеят в сладководните потоци в Западна Папуа в Индонезия. Описанието на новият рак е публикувано през август 2015 г. в научното списание ZooKeys. Учените попаднали на вида благодарение на жителите на Кепала Баранг, които ги отглеждали като домашни любимци.

Немският изследовател Кристиан Лухауп (Christian Lukhaup), голям фен на бившия служител на ЦРУ Едуард Сноудън, е кръстил в негова чест новооткритият вид речен рак.

Според Лухауп, водещ автор на съобщението, Сноудън е "американски борец за свобода" и "името му е символ на опозицията". "След като описах два нови вида, реших да нарека един от тях в чест на Сноудън, който дълбоко ме впечатли" - споделя ученият. "Исках да покажа подкрепата си за Едуард Сноудън. Мисля, че това, което той направи, е нещо много специално."

Според описанието, раците Cherax snowden има "мощен външен вид", клещите на животното са малки по размер, зелени с портокалова ивица - според изследователите - много ефективни и могат да предизвикат силна болка. Живеят под камъните и излизат през нощта, за да ловуват. Достигат размери от 7 до 10 см.

Най-стария организъм край бреговете на Хавай

Този нов вид черен корал, открит в Тихи океан, е на 4 000 години и е най-старият морски организъм на планетата. Идентифициран е от учените от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) и Института Смитсониън.

Leiopathes annosa (което означава "дълъг живот") са в златисто кафяв цвят и по форма колониите им приличат на дървета, което е типично за черните корали. Тези животни живеят на дълбочина от 300-500 метра в района на Хавайските острови.

Коралът-дълголетник е известен на учените още от XVIII век, но преди това погрешно са го причислявали към средиземноморския вид L. glaberrima. Изследвайки го, учени от NOAA и Смитсониън са установили, че това е нов вид.

Чудовищен морски дявол

Морските дяволи са едно от най-чудатите и интригуващи създания в океанските дълбини.Новият вид морски дявол, открит в средата на годината е с дължина 30-95 мм. Намерен е случайно по време на експедиция в дълбините на Мексиканския залив.

Дълбоководните създания нерядко наподобяват истински чудовища.

Едно от тях е и новооткритият вид, добавен към списъка на дълбоководните създания, наскоро забелязан в тъмните води на северния Мексикански залив от изследовател на университета Nova Southeastern University's (NSU) Halmos College of Natural Sciences and Oceanography. 

Гигантски вирус от вечния мраз на Сибир

Международна група вирусолози, водени от Жан-Мишел Клавери (Jean-Michel Claverie)идентифицира нов вид гигантски вирус в проби от Сибир, чиято възраст е около 30 хиляди години.

Учените предполагат, че вирусът не принадлежи към един нито от познатите надцарства (еукариоти, бактерии и археи), а е потомък на четвърти, неизвестно досега надцарство.

Новият вирус е четвъртият вид голям вирус, поразяващ амеби, видим с обикновен оптичен микроскоп. 

Новият вирус е получил видово наименование Mollivirus sibericum. Неговите вириони (т.е. частици в компактна, готова да заразява форма) са открити в култура на амеби след смесването им с образци от вечната замръзнала почва на Сибир. Вирусът е с почти сферична форма с диаметър от около 500-600 нанометра, повърхността на вириона е покрита с рехав протеинов слой.

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/10-%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2015_31606.html

[fixxxsers]

Едни от най- интересните акули са от род Alopias - наричат ги лисичи акули. В този род са три вида и съмнение, че съществува четвърти, но все още той е мистерия. Опашките ( горната част на опашния плавник)  им са дълги колкото цялото тяло и те ги използват при лов- или директно убиват плячката или я заглушават с тях!

 

 

Редактирано Април 2, 2016 от fixxxsers

[Last roman]

Рибката  Cryptotora thamicola  се придвижва подобно на гръбначните:

http://www.nature.com/articles/srep23711

[Last roman]

Рубиненият морски дракон заснет за първи път наживо:

 

[Last roman]

 

Уловиха най-дълбоководната риба, известна на науката (видео)

 

 

Учени откриха риба в Марианската падина, която живее на дълбочина от около 8000 метра и за момента е най-дълбоководната, известна за науката.

Описание на откритието е публикувано в списанието Zootaxa.

Рибата Pseudoliparis swirei принадлежи на отряда на морските плужеци.

През периода 2014-2017 г. учените успяха да открият 37 екземпляра от този вид в Марианската падина. Рибата е желеобразна, покрита с полупрозрачна кожа без люспи, а размерът на нейното тяло може да се сравни с човешка ръка. Трябва да се отбележи, че тялото на рибата е доста меко, което й позволява да се чувства добре на големи дълбочини, където налягането е приблизително 800 пъти по-голямо, отколкото на повърхността.

^{Рибата Pseudoliparis swirei. Снимка: Mackenzie Gerringer/University of Washington, University of Hawaii}

Учените смятат, че най-голямата дълбочина, възможна за живот на рибите, е 8200 метра. На по-голяма дълбочина рибите вече няма да могат да контролират осмотичното си налягане.

Японските учени, открили рибата, разказват, че тя живее на такава дълбочина, защото там за нея няма опасни хищници, но има достатъчно храна. С помощта на компютърна томография на стомаха учените установяват, че се храни с малки ракообразни.

 

Ето още снимки от компютърната томография на рибата, които я представят като излязла като че ли от филм на ужасите:

 

^{Снимка: Adam Summers/University of Washington}

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Uloviha-naj-dalbokovodnata-riba-izvestna-na-naukata-video_98697.html

[fixxxsers]

Четох наскоро за тази риба. Много им се кефя на оффнюс, че ги превеждат тези неща, но понякога и там се допускат грешки:

това:

Цитирай

Рибата Pseudoliparis swirei принадлежи на отряда на морските плужеци.

е пълна безмислица или ако търсим смисъл може да стигнем до извода, че това е някакъв гол морски охлюв. Може би объркването идва от английското наименование на рибата - snailfish. Иначе разреда към който принадлежи е добре известен- Scorpaeniformes.

[Last roman]

 

 

[Last roman]

The First Known Animal That Doesn't Need To Breathe Has Been Found Inside Salmon

Fluorescence micrograph of spores of the parasitic cnidarian Henneguya salminicola. Stephen Douglas Atkinson

 

In a world-first a team of scientists from Tel Aviv has discovered an animal that doesn’t need to breathe to survive, putting that tired, old anagram Mrs Nerg firmly back in her box. The paper published in PNAS describes a jellyfish-like parasite, which is the first known multicellular organism lacking a mitochondrial genome, meaning it’s perfectly capable of surviving without oxygen.

Advances in science are constantly challenging long-held assumptions about our planet and the universe, but who would’ve thought a groundbreaking discovery that completely flips our understanding of the animal kingdom would be found inside a salmon?

Henneguya salminicola is a tiny parasite that consists of just ten cells and inhabits salmon muscle. As a member of the class Myxozoa, a group of obligately parasitic marine animals, though it looks like a tadpole it’s actually related to jellyfish and corals – both of which practice aerobic respiration. This salmon-dwelling parasite, however, has given up this critical pathway for sourcing energy, becoming the first-known multicellular organism that can exist without oxygen.

Light microscope image of spores of the parasitic cnidarian Henneguya salminicola, from Chinook salmon. Stephen Douglas Atkinson

Amazingly, the team at Tel Aviv University wasn’t looking for an enormous scientific breakthrough when they began assembling the Henneguya genome. The discovery came about by accident when it was observed it didn’t include a mitochondrial genome, which codes for the mitochondria where oxygen is captured to make energy. Without this cell feature, which is imperative for all other animal life, the parasite couldn’t be processing oxygen as a means of respiration.

Highly developed, multicellular organisms first appeared on Earth at a time when oxygen levels spiked, which formed the basis of the assumption that all animals must respire aerobically. While there has been some debate as to whether animals living in anaerobic environments fit this mold, this is the first time evidence has been uncovered that proves animals can exist without oxygen.

The white dots are what H. salminicola looks like in the flesh of coho salmon. Flying Penguin at English Wikipedia/Public Domain 

"It is generally thought that during evolution, organisms become more and more complex, and that simple single-celled or few-celled organisms are the ancestors of complex organisms," said lead researcher Professor Huchon, of the School of Zoology at TAU's Faculty of Life Sciences and Steinhardt Museum of Natural History, in a statement. "But here, right before us, is an animal whose evolutionary process is the opposite. Living in an oxygen-free environment, it has shed unnecessary genes responsible for aerobic respiration and become an even simpler organism."

The breakthrough poses important questions about not only our assumptions of life on Earth but also the possibility of life on other planets. It’s possible that extraterrestrial environments that were once ruled out due to a lack of oxygen could potentially be harboring multicellular organisms that are capable of surviving in anaerobic conditions just like Henneguya.

The research demonstrates the voracious efforts of the animal kingdom to inhabit even the seemingly uninhabitable corners of the Earth. Even when the inside of a salmon poses unfavorably anaerobic conditions...

https://www.iflscience.com/plants-and-animals/the-first-known-animal-that-doesnt-need-to-breathe-has-been-found-inside-salmon/?fbclid=IwAR3sf1C0fk4EAG5cazml5uOs63N5tkzgwrlO2FXKg-0OXdqyisPKiOkvGd8

[makebulgar]

Синеглав ифрит - една от малкото отровни птици. Обитава високите планини на Нова Гвинея. Отровно е както месото й, така и перата й, като отровата се пренася дори ако само я държиш. Отровата на птицата - батрахотоксин, идва от някакви отровни бръмбари, които птицата яде. Птицата не обича да лети, а скача и пълзи по дърветата. 

[fixxxsers]

 

 

Strophurus род гущери (около 20 вида) от сем. Diplodactylidae. Уникалното при тях е защитната им стратегия. Имат жлези разположени по опашката, които при опастност отделят секрерт, който отблъсква хищниците. Все още почти нищо не се знае за този секрет- освен,че смесен с амоняк е лесно възпламеним.

На снимката Strophurus spinigerus

 

 

[fixxxsers]

Това мистериозно същество е наречено пеликанова змиорка - Eurypharynx pelecanoides...има защо

Много малко се знае за тази дълбокоморска змиорка. Достига до около 75 см ( вероятно и 1 м ). Среща се в топлите тропични райони на всички океани на дълбочина от около 500 до 3000 м. Храни се с малки ракообразни и главоноги. Челюстите и заемат около 1/4 от дължината на тялото.