Отиди на
Форум "Наука"

Комплексните общества и техните проблеми. Как виждате бъдещето им?


Recommended Posts

  • Потребител

Живеем във времена когато обществото е постигнало изключителна степен на комплексност и институционализиране.

Имаме огромни пенсионни системи.

Имаме огромни здравни системи.

Огромна публична инфраструктура.

Комплексна данъчна система преразпределяща в някои държави над 50% от БВП.

Паричната, финансовата и кредитната система се усложниха значително от отпадането на Бретън-Ууд през последните 30г.

Децата прекарват повече време на училище, занималня и частни уроци, отколкото с родителите си и в игра с връстниците си.

Съществуват мегакорпорации с олигополно положение в банковия, застрахователния, индустриалния и софтуерния сектор.

Законодателството е прекалено екстензивно и започва да се меси в личния живот на човека.

И т.н.

Всичко това обаче си има цена. За да илюстрирам цената ще дам прост пример. Един държавен лев равен ли е на един лев? Всеки, който си е задавал този въпрос знае, че отговорът е не. Бюрократичният апарат и непродуктивният елит издърпват ресурс от системата за да осигурят собственото си съществуване. Така се губят често над 50% от публичните пари.

Има и други 3 проблема, които са характерни за комплексните регулирани общества и начинът на взимане на решения в тях.

1) http://en.wikipedia.org/wiki/Economic_calculation_problem

2) http://en.wikipedia.org/wiki/Principal-agent_problem

3) http://en.wikipedia.org/wiki/Moral_hazard

Точно при социализма се видя най-добре, че тези 3 проблема са напълно реални и много тежки.

В момента в т. нар. "капиталистически страни" започва изява на същите проблеми, като оправданието е кризата и това, че "пазарът не работи". За мен истината е много по-проста - те не са минали по нашия път и ще повторят нашите грешки.

Така или иначе от изключително значение според мен е, че независимо от строя, държавата и времето наблюдаваме една и съща поредица от събития:

1) Регулаторът бавно забърква някаква каша. Причините може да са различни от некадърност до политически. Типичен пример е паричната експанзия в световен мащаб последните 30г.

2) При всяка възможност проблемите да изплуват на повърхността регулаторът се намесва и замазва проблемите. Замазването се осъществява както при наркоман в абстиненция - вместо да го лекуваш му даваш още наркотик да се успокои и да не ти досажда.

3) В крайна сметка кашата става пълна, проблемите избиват навън. Регулаторът търси външен виновник и казва, че ще преодолее проблем с по-силна регулация. В момента виновни са пазара и банките, а не централните банки, които ги заливаха с хартийки и електронни пари последните над 30г.

Няколко думи и за принципа too big to fail. Здравият разум подсказва, че ако не искаш да има такива проблеми, просто не трябва да се допуска да има толкова големи организации, които при проблем с тях да застрашават системата. Недопустимо е системният риск в една държава да зависи от някаква банка или завод.

Ентропията е естествен процес в природата. Комплексните общества се борят точно с нея. Те изграждат инфраструктура, системи, организации и регулации, сгради и се опитват да структурират живота, природата и обществото. От някъде обаче трябва да идва "енергия" за това. И колкото по-комплексно става едно общество толкова повече ресусрс трябва да дърпа то за да се самоподдържа. Откъде идва тази енергия? За мен отговрът е много прост. Това което захранваше този ръст в комплексността бяха иновациите и ресурсната експанзия. В момента обаче, почти целият свят е заселен и обследван, а науката дава все по-малко пробиви.

Кажете сега какво мислите за комплексните общества и докъде мислите, че ще я докараме в следващите десетилетия?

Дали ще повторим съдбата на Рим?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 225
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Зараждането, развитието, процъфтяването, западането и гибелта на една цивилизация е напълно закономерен процес. Нашата цивилизация няма да е нито първата, нито последната с подобна участ. Както много други преди нея, и тя е достигнала предела на възможностите си. Гумилев много добре е забелязал този процес на стареенето на обществата, макар че го обяснява доста оригинално. Колкото по-сложна става една система, толкова по-неустойчива е тя към външни и вътрешни промени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Живеем във времена когато обществото е постигнало изключителна степен на комплексност и институционализиране.

Имаме огромни пенсионни системи.

Имаме огромни здравни системи.

Огромна публична инфраструктура.

Комплексна данъчна система преразпределяща в някои държави над 50% от БВП.

Паричната, финансовата и кредитната система се усложниха значително от отпадането на Бретън-Ууд през последните 30г.

Децата прекарват повече време на училище, занималня и частни уроци, отколкото с родителите си и в игра с връстниците си.

Съществуват мегакорпорации с олигополно положение в банковия, застрахователния, индустриалния и софтуерния сектор.

Законодателството е прекалено екстензивно и започва да се меси в личния живот на човека.

И т.н.

Всичко това обаче си има цена. За да илюстрирам цената ще дам прост пример. Един държавен лев равен ли е на един лев? Всеки, който си е задавал този въпрос знае, че отговорът е не. Бюрократичният апарат и непродуктивният елит издърпват ресурс от системата за да осигурят собственото си съществуване. Така се губят често над 50% от публичните пари.

Има и други 3 проблема, които са характерни за комплексните регулирани общества и начинът на взимане на решения в тях.

1) http://en.wikipedia.org/wiki/Economic_calculation_problem

2) http://en.wikipedia.org/wiki/Principal-agent_problem

3) http://en.wikipedia.org/wiki/Moral_hazard

Точно при социализма се видя най-добре, че тези 3 проблема са напълно реални и много тежки.

В момента в т. нар. "капиталистически страни" започва изява на същите проблеми, като оправданието е кризата и това, че "пазарът не работи". За мен истината е много по-проста - те не са минали по нашия път и ще повторят нашите грешки.

Така или иначе от изключително значение според мен е, че независимо от строя, държавата и времето наблюдаваме една и съща поредица от събития:

1) Регулаторът бавно забърква някаква каша. Причините може да са различни от некадърност до политически. Типичен пример е паричната експанзия в световен мащаб последните 30г.

2) При всяка възможност проблемите да изплуват на повърхността регулаторът се намесва и замазва проблемите. Замазването се осъществява както при наркоман в абстиненция - вместо да го лекуваш му даваш още наркотик да се успокои и да не ти досажда.

3) В крайна сметка кашата става пълна, проблемите избиват навън. Регулаторът търси външен виновник и казва, че ще преодолее проблем с по-силна регулация. В момента виновни са пазара и банките, а не централните банки, които ги заливаха с хартийки и електронни пари последните над 30г.

Няколко думи и за принципа too big to fail. Здравият разум подсказва, че ако не искаш да има такива проблеми, просто не трябва да се допуска да има толкова големи организации, които при проблем с тях да застрашават системата. Недопустимо е системният риск в една държава да зависи от някаква банка или завод.

Ентропията е естествен процес в природата. Комплексните общества се борят точно с нея. Те изграждат инфраструктура, системи, организации и регулации, сгради и се опитват да структурират живота, природата и обществото. От някъде обаче трябва да идва "енергия" за това. И колкото по-комплексно става едно общество толкова повече ресусрс трябва да дърпа то за да се самоподдържа. Откъде идва тази енергия? За мен отговрът е много прост. Това което захранваше този ръст в комплексността бяха иновациите и ресурсната експанзия. В момента обаче, почти целият свят е заселен и обследван, а науката дава все по-малко пробиви.

Кажете сега какво мислите за комплексните общества и докъде мислите, че ще я докараме в следващите десетилетия?

Дали ще повторим съдбата на Рим?

Невски, икономиката не ми е никак силна страна Въпросът е много интересен, и единственото което мога да кажа по темата е че, според мен институционализирането, бюроктаризирането и "ентропията" имат нещо общо с incertainty avoidance, т.е въпрос на култура.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По принцип цивилизационните, политическите, икономическите и военните цикли винаги са съществували и то в пряка взаимовръзка.

Никога досега обаче, нито една от цивилизациите на земята не е разполагала с достатъчно инструменти за въздействие върху планетата, т.ч. при напрежение да се самоубие или да унищожи екологията и то в такъв мащаб. Никога досега броят на дебелите хора не е бил по-голям от броя на недохранените.

Това прави сегашния случай малко по-различен и особен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Невски, икономиката не ми е никак силна страна Въпросът е много интересен, и единственото което мога да кажа по темата е че, според мен институционализирането, бюроктаризирането и "ентропията" имат нещо общо с incertainty avoidance, т.е въпрос на култура.

По-скоро е въпрос на стареене и израждане на етноса.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
По принцип цивилизационните, политическите, икономическите и военните цикли винаги са съществували и то в пряка взаимовръзка.

Никога досега обаче, нито една от цивилизациите на земята не е разполагала с достатъчно инструменти за въздействие върху планетата, т.ч. при напрежение да я се самоубие или да унищожи екологията и то в такъв мащаб. Никога досега броят на дебелите хора не е бил по-голям от броя на недохранените.

Това прави сегашния случай малко по-различен и особен.

Това е вярно, но в частност развитието на нашата цивилизация съвпада това на предхождащите я. Мащабът е друг, но структурата и начинът на поведение са същите. Като при фракталите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е вярно, но в частност развитието на нашата цивилизация съвпада това на предхождащите я. Мащабът е друг, но структурата и начинът на поведение са същите. Като при фракталите.

Съгласен с теб, но съм съгласен и за аргумента с несигурността.

Хората успяват да се надиграят сами, като постигайки краткосрочни цели, вдъхващи им сигурност в момента, се провалят в дългосрочните.

Веднага ще дам и пример. Някакъв град редовно се залива от река. На хората не им е комфортно. На някакъв инжинерен гений му хрумва обаче, че ако направи язовир хем ще има ток, хем няма да има наводнения. Хората са доволни хем има работа по изграждането на язовира, хем има ток, хем няма наводнения. В дългосрочен план обаче това унищожава цялата екосистема и ерозира цялото речно корито от язовирната стена надолу.

Има много такива примери. Човекът е станал арогантен и нахален. Строи в земетръсни зони, живее в зони през, които минават тайфуни.

Имам предвид, че дори и иновациите рано или късно се обръщат в негова вреда и носят само краткосрочен комфорт.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Друг проблем и прекалената специализация на едно общество. Ще дам лаишки пример. Например, хора, живеещи на селио и свикнали да вършат разнообразна работа, за ежедневните си нужди и оцеляването си. И да кажем обществото в един град, което си набавя готова продукция, ползва обезпечени природни ресурси и се занимава с дейност, която му носи облаги /например Forex дилъра печели играейки на валутния пазар, а реално не произвежда нищо, но се е специализирал само в този род работа/. Хипотетично, да кажем, градът е сполетян от бедствие - дали ще е война, или пък епидемия, която ще покоси една прослойка от обществото /да речем отговарящите за производството на ток в една ядрена централа/. Няма АЕЦ - няма ток, няма интернет и всичко свързано с него. И хоп, цивилизационен скок обратно в каменната ера. Само че останалата част от обществото не е готово за това. Нито може да се изхранва /на село при подобно бедствие оцелелите ще имат по-голям шанс да преживеят, защото произвеждат собствена продукция и са свикнали да изпълняват разнообразна дейност/, нито да продължи да работи и да се развива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Специализацията е възможна в момента поради ниската цена на петрола. Тя е характерна точно за комплексните общества.

Ако петролът и газта поскъпнат драстично, много повече хора ще бъдат заети в селското стопанство и ще има завръщане към по-традиционно земеделие, а може би и глад.

Сметнете колко човекочаса труд дава барел петрол, колко струва един час труд и колко струва един барел петрол.

Нещо не е наред, нали?

Ей това е един от главните ресурси захранващи комплексността на нашето общество.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
По принцип цивилизационните, политическите, икономическите и военните цикли винаги са съществували и то в пряка взаимовръзка.

А, а, а, е това ми беше мисълта и на мене! :good:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Зараждането, развитието, процъфтяването, западането и гибелта на една цивилизация е напълно закономерен процес. Нашата цивилизация няма да е нито първата, нито последната с подобна участ. Както много други преди нея, и тя е достигнала предела на възможностите си. Гумилев много добре е забелязал този процес на стареенето на обществата, макар че го обяснява доста оригинално. Колкото по-сложна става една система, толкова по-неустойчива е тя към външни и вътрешни промени.

Нямаше как да се каже по-точно! И няма как да не се спомене Гумильов, защото, макар идеята да е витаела в умовете и преди, той я изрази за пръв път в завършен (макар може би неперфектен и оригинален вид). Та нищо чудно, че това, което пише Невски, е факт в определена степен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Дали ще повторим съдбата на Рим?

Ще я повторим, разбира се, но по други причини. И не знам дали сега. Може би.

Така добре описаната от тебе системна криза е всъщност криза на прекалената регулация. Не на прекалената комплексност, а на пороците във функционирането й. Досега поне, "капиталистическите" страни успяваха да проявяват гъвкавост и отвореност и да редуват регулиране с дерегулации, свобода и регулация, дясно и ляво и да прогресират до тази наистина забележителна степен, на която сме свидетели през целия 20 век да и днес. Сега обаче системата заскърца, защото започна, май, да отстъпва от фундаменталните си принципи.

И трите основни икономически проблема, които си посочил, са критика на социализма. Като едно патологично отколнение (моля, не търсете примитивно "анти" в тези ми думи, мисля, че всички разбираме за какво иде реч), той не е типичен, за да характеризира явлението, /пък го и няма отданва, въпреки отделните пост-проблясъци, на един от който сме свидетели у нас в последните 20 г/.

Но какво значи социализъм - значи липса на свободен пазар, банално и просто казано, в пропорционална степен. Та затова, може би системата има шанса да избегне съдбата на Рим ;):)

Едно такова комплексно общество може да функционира твърде добре или относително успешно, ако съчетава принципа на свободата с принципа на реда, инициативата и интегритета, и да, индивидуализма и колетивизма. (Последният само там, където общите интереси на индивидите съвпадат.) Когато ограниченията са само там, където има общо съгласие за тях от гл. т. на основни общи интереси, тогава проблемът отпада. Другото условие без което не може е нивото на култура на обществото. Без това системата бързо ще се изроди в хаос и/или във някакво втърдяване и капсулиране на институциите, което вече ще е гибелно или по-лошо - агония.

Високото ниво на култура пък се ражда там, където има общи споделени ценности - национална гордост, споделени хуманитарни и научни постижения, ред и законност, добро управление и т.н.и т.н.

И последното - а то е свързано с горното е - съчетанието на традиция и модерност, на консервативни ценности със съвременна свобода. Който намери пътя, а той е много конкретен във всеки отделен случай той ще избегне сътресението - поредното историческо такова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще я повторим, разбира се, но по други причини. И не знам дали сега. Може би.

Така добре описаната от тебе системна криза е всъщност криза на прекалената регулация. Не на прекалената комплексност, а на пороците във функционирането й. Досега поне, "капиталистическите" страни успяваха да проявяват гъвкавост и отвореност и да редуват регулиране с дерегулации, свобода и регулация, дясно и ляво и да прогресират до тази наистина забележителна степен, на която сме свидетели през целия 20 век да и днес. Сега обаче системата заскърца, защото започна, май, да отстъпва от фундаменталните си принципи.

И трите основни икономически проблема, които си посочил, са критика на социализма. Като едно патологично отколнение (моля, не търсете примитивно "анти" в тези ми думи, мисля, че всички разбираме за какво иде реч), той не е типичен, за да характеризира явлението, /пък го и няма отданва, въпреки отделните пост-проблясъци, на един от който сме свидетели у нас в последните 20 г/.

Но какво значи социализъм - значи липса на свободен пазар, банално и просто казано, в пропорционална степен. Та затова, може би системата има шанса да избегне съдбата на Рим ;):)

Едно такова комплексно общество може да функционира твърде добре или относително успешно, ако съчетава принципа на свободата с принципа на реда, инициативата и интегритета, и да, индивидуализма и колетивизма. (Последният само там, където общите интереси на индивидите съвпадат.) Когато ограниченията са само там, където има общо съгласие за тях от гл. т. на основни общи интереси, тогава проблемът отпада. Другото условие без което не може е нивото на култура на обществото. Без това системата бързо ще се изроди в хаос и/или във някакво втърдяване и капсулиране на институциите, което вече ще е гибелно или по-лошо - агония.

Високото ниво на култура пък се ражда там, където има общи споделени ценности - национална гордост, споделени хуманитарни и научни постижения, ред и законност, добро управление и т.н.и т.н.

И последното - а то е свързано с горното е - съчетанието на традиция и модерност, на консервативни ценности със съвременна свобода. Който намери пътя, а той е много конкретен във всеки отделен случай той ще избегне сътресението - поредното историческо такова.

Национланата гордост не е белег за "високо културно ниво". Тя е характерна за силно изостаналите и консервативни общества, като арабските или африка. Най-високата култура, тази на Швеция, норвегия, Холандия, Германия, Дания, се характеризира с изкючително ниска национална гордост. Най-ниските нива в света. Което е генератор на развитието им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

не мога да се съглася и с твърдението на КГ, че социализмът бил предимно липса на свободен пазар. Пазарът е релулиран, но това не е случайно, а е функция на нещо. Отново ти убягват причинно-следствените връзки между явленията. Свободен пазар сега има и в Китай, и във Виетнам, но има и социализъм. В Швеция също има свободен пазар, но и нещо, много сходно до социализма. В Япония по времето на шогуната свободен пазар няма, но няма и социализъм. Значи социализмът не е само и единствено липса на свободен пазар - това е едно от проявленията му. Липса на свободен пазар има в почти всяко авторитарно общество. Социализмът е преди всичко стремеж към икономическо и социално равенство, и именно заради това пазарът се подтиска.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Национланата гордост не е белег за "високо културно ниво". Тя е характерна за силно изостаналите и консервативни общества, като арабските или африка. Най-високата култура, тази на Швеция, норвегия, Холандия, Германия, Дания, се характеризира с изкючително ниска национална гордост. Най-ниските нива в света. Което е генератор на развитието им.

Това за мен е твърде спорен постулат. Китай, САЩ, Британия, Израел, Япония - това все са общества с относително висока степен на самоуважение. Иде реч пак за цивилизованост и нецивилизованост - дивотията и шовинизмът са на едния полюс, себеуважението и уважението на останалите нации - на другия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
не мога да се съглася и с твърдението на КГ, че социализмът бил предимно липса на свободен пазар. Пазарът е релулиран, но това не е случайно, а е функция на нещо. Отново ти убягват причинно-следствените връзки между явленията. Свободен пазар сега има и в Китай, и във Виетнам, но има и социализъм. В Швеция също има свободен пазар, но и нещо, много сходно до социализма. В Япония по времето на шогуната свободен пазар няма, но няма и социализъм. Значи социализмът не е само и единствено липса на свободен пазар - това е едно от проявленията му. Липса на свободен пазар има в почти всяко авторитарно общество.

Не бих нарекъл това в Китай и Виетнам социализъм - това там вече е термин, изпразнен от съвременно съдържание.

"Нещо много сходно до социализма" не е равно на тази номенклатурно-бюрократична система, която имахме тука и която аз имах предвид. Шогунатът е назад в историята, за да го мислим и него тук.

Социализмът е преди всичко стремеж към икономическо и социално равенство, и именно заради това пазарът се подтиска.

Нее, това е идеята за социализма, теоритичната му обосновка, превърнала се с всяка година от съществуването му в пропаганден постулат, лишен от основание. Същността на социализма, онзи нашият, де, беше именно липса на свободни пазари и свободни частни субекти, собственици и граждани, защото той не е нищо друго освен икономическа и политическа диктатура на едрата държавна върхушка, узурпирала съществената съвкупност от средствата за производство на обществото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това за мен е твърде спорен постулат. Китай, САЩ, Британия, Израел, Япония - това все са общества с относително висока степен на самоуважение. Иде реч пак за цивилизованост и нецивилизованост - дивотията и шовинизмът са на едния полюс, себеуважението и уважението на останалите нации - на другия.

Китай и Япония - 0% гордост, лична и национална. При САЩ и Британия тя е висока. Но механизмът при богатите и бедните държави е различен. Какъв е и защо е такъв, няма да обяснявам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не бих нарекъл това в Китай и Виетнам социализъм - това там вече е термин, изпразнен от съвременно съдържание.

"Нещо много сходно до социализма" не е равно на тази номенклатурно-бюрократична система, която имахме тука и която аз имах предвид. Шогунатът е назад в историята, за да го мислим и него тук.

Нее, това е идеята за социализма, теоритичната му обосновка, превърнала се с всяка година от съществуването му в пропаганден постулат, лишен от основание. Същността на социализма, онзи нашият, де, беше именно липса на свободни пазари и свободни частни субекти, собственици и граждани, защото той не е нищо друго освен икономическа и политическа диктатура на едрата държавна върхушка, узурпирала съществената съвкупност от средствата за производство на обществото.

Система и институции и бюрокрация ги остави. Има се предвид нагласи в обществото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Същността на социализма, онзи нашият, де, беше именно липса на свободни пазари и свободни частни субекти, собственици и граждани, защото той не е нищо друго освен икономическа и политическа диктатура на едрата държавна върхушка, узурпирала съществената съвкупност от средствата за производство на обществото.

Същността на свъременното общество в развития свят е същата.

Само който не е живял достатъчно навън не го знае.

Средностатистическия западноевропеец след като си плати данъците, наема/ипотеката, режийните, храната и лихвите по кредитите му остават не повече от 20% от брутния доход, а ако има деца или не работят и двамата и толкова не му остава.

Всичко друго изработено от него се разпределя и отива в бюджета, държавите производителки на петрол, банковите олигополи, индустриалните производители от Азия, рентиерите, огромните търговски вериги, олгиополните utility компании.

Нито един от сериозните проблеми поставени от Римския Клуб не е намерил решение, но хората се залъгват, че щом имат перални, коли и плазми всичко е наред.

Европа, САЩ, Канада и Австралия загубиха конкурентните си предимства.

Най-високият стандарт на живот в реално измерение (а не псевдоизмеренията на КГ125 с компютри и видеа) е постигнат в САЩ през 50те години. Сам човек издържа семейство от 5 човека без проблем, купува си къщата и колата кеш, вече има климатици телевизори и хладилници както и хубави пътища, режийните са стотинки, петролът е стотинки, храната е стотинки и т.н. От тогава до сега животът става все по-труден и по-скъп. И ще стане още по-труден и по-скъп.

Свободният пазар е една илюзия за масите. Така залъгват необразованата част от населението.

Цялото земеделие в САЩ и ЕС е субсидирано и протекционистко.

Компютрите и софтуера се държат от олигопола Intel-Microsoft, както и други гиганти.

Здравните услуги, които са най-големият бизнес в САЩ в момента, са подложени на строги регулации, а в Европа на безумно строги регулации.

Нещата са достигнали такава степен на концентрация, че на никой вече не му и хрумва да си направи фирма и да опита да прави коли, телефони, самолети или соларни панели. Прави се фирма за внос от съответния олигопол по правило концентриран в Азия. Също важи и за финансовите услуги. Никой не отваря вече застрахователна компания. Ставаш брокер на застрахователни компании и толкоз. Никой не отваря нови банки.

Цигарите, алкохола и горивата са с огромни акцизи, което автоматично изключва свободния пазар при тях.

Та на кое да попитам КГ125 има свободен пазар?

Ако Европа и САЩ премахнат търговските си бариери пред Китай местните производители ще издъхнат за отрицателно време.

В момента започва процес и нова вълна на деглобализация и протекционизъм.

Защо американците подпомогнаха Govermental Motors? Защо не помохнаха на Toyota, която също има един куп заводи в САЩ и също има спад в продажбите?

Това ли е свободният пазар? Като си се насрал ти помагат, а като си бил по предвидлив те зарязват на произвола на съдбата. Вместо да оставят некадърниците да фалират, а по-кадърните да ги купят на безценица.

Не съществува дори и свободен пазар на парите. Аз например мога да съм определи една цена за даване на моите пари на заем на банка или друг субект. Централните банки обаче могат да решат, че ще наводнят пазара с кинти на 5 пъти по-ниска лихва от тази (за подкрепа на икономиката), която аз виждам като справедлива и аз нищо не мога да направя по въпроса.

Да продължавам ли?

Не може да си гледаш трева и да си я павкаш.

Не може да си качиш някой в колата или буса и да го закараш някъде за пари, по точно можеш, но не е легално, ако не си регистриран като такси или транспортна фирма.

Не можеш да си откачиш парното. Сега някой ще каже ама така е в БГ. Да ама не. Аз например имам данък включен в сметката за тока за гръцката национална телевизия и радио и не мога да не го плащам нищо, че не ги гледам. Мога да да още един куп такива примери.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Искаш та кажеш, че Милтън Фридман, Фридрих фон Хайек, Лудвиг фон Мизес и кколко още нямат друга работа, та лъжат народа за свободния пазар :)):))

Или това е традиция, основана от Адам Смит:))

Почва нещо да ми звучи като наръчник на партийния агитатор от 1956 г.

Естествено, че няма абсолютно свободен пазар - и да, естествено, днес либералните, ама не толкова, и ляво настроени западни режими, в т.ч. в САЩ, нарушават принципите му.

Това обаче нито е аргумент за липсата му, нито срещу ефикасността му.

Занеш ли защо през 50-тте еди човек е хранел 4 деца и една по правило неработеща съпруга в САЩ, а и в Зап.Европа се доближаваха до този модел - точно защото тогава пазарът беше максимално свободен, а днес има какво да се желае в това отношение.

Ето ти един текст от Милен Радев, човек видял туй-онуй, който да даде представа за нивата на нещата днес - за да не останат тези, които се развличат с четене на форума с грешното впечатление, че западняците умряха от глад, както личи от твоят текст:

"Сразен разглеждах цените на хранителните стоки по магазините – по спонтанна моя преценка средно със само 30 – 40 % по-ниски от германските. А много от основните продукти като олио, захар, млечни произведения, маргарин, кафе, плодове (!) са по-скъпи отколкото в "редовите” берлински супермаркети. И това при доходи на средностатистическия българин неколкократно по-ниски от германските. "

http://mediapool.bg/show/?storyid=153618&srcpos=8

И така - сложно е да се оспори тезата за историческият възход на запада през 20 век и за това, че именно свободния пазар го е направил такъв..

От друга страна - обществото не е "комплексно" от скоро, то винаги е имало сложни задачи за решаване и се е справяло някак си, не иделано, но добре - въпросът е от какъв принцип се подхожда към решението ;)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Искаш та кажеш, че Милтън Фридман, Фридрих фон Хайек, Лудвиг фон Мизес и кколко още нямат друга работа, та лъжат народа за свободния пазар :)):))

Или това е традиция, основана от Адам Смит:))

Почва нещо да ми звучи като наръчник на партийния агитатор от 1956 г.

Ако още не ти е станало ясно аз съм политически и икономически привърженик на Австрийската школа.

И ти гарантирам, че в момента Лудвиг фон Мизес и Фридрих фон Хайек се "въртят в гроба".

Какво мислят последователите им по въпроса може да видиш тук:

http://mises.org/

Милтън Фридман е по-особен случай и априори не може да бъде привърженик на свободния пазар в чистия му вид, т.к. е монетарист. Т.е. той априори проповядва държавна намеса на паричния пазар, който може би е най-важният компонент на свободния пазар за разлика от видеата и компютрите.

Така и не прочетох кое има свободен пазар в момента.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...