Отиди на
Форум "Наука"

Стара българска литература, народно творчество


Recommended Posts

  • Потребители

Преди две седмици попаднах на цял куп изхвърлени книги. Събрах ги всичките! Хубави книги, четени или не... Ще споделя с вас съдържанието на две от тях, защото неин автор е българския народ, а фактът, че я намерих да се въргаля из боклуицте е показателен за времето, в което живеем.

И за да не забравим кои сме и накъде сме тръгнали ще се опитам да напомня на всички ни :)

Из Старата българска литература

Библиотека за ученика

Издателство Български писател 1988

Първобългарски каменни надписи (ІХ в.)

Кан Ювиги Омуртаг. Копанът Оксорсис беше мой хранен човек и като отиде във войската, удави се в реката Днепър. Той беше от рода Чакарар.

*

Кан ивиги Омуртаг. Зера-тарканът... Онегавон беше мой хранен човек и като отиде във войската, удави се в реката Тиса. Той беше от рода Кувиар.

ТЪРНОВСКИ НАДПИС НА ХАН ОМУРТАГ

Кан ивиги Омуртаг, обитавайки в стария свой дом, направи преславен дом на Дунава. И като измерих разстоянието между двата всеславни дома, направих могила на средата, а от самата среда на могилата до стария мой дворец са 20 000 разтега и до Дунава са 20 000 разтега. Самата могила пък е всеславна и като измериха земята, направих този надпис. Човекът, и добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият последен, като гледа това, да си спомни за този, който го е направил. А името на владетеля е Омуртаг кан ивиги. Бог да го удостои да живее 100 години.

ЧАТАЛАРСКИ НАДПИС НА ХАН ОМУРТАГ

Кан ивиги Омуртаг в земята, гдето се е родил, е от бога владетел. Оставайки в стана Плиска, направи дворец на Туча и премести войската си срещу гърците и славяните и направи изкусно мост на Туча заедно с двореца и постави в същия дворец четири стълба, а върху стълбовете постави два лъва. Бог да удостои от бога поставения владетел, като тъпче с крака императора, докато тече Туча и докато...като владее над многобройните българи и подчинява своите врази, радостен и весел да живее сто години. Времето пък, когато се съгради, беше по български сигор елем, по гръцки индиктион петнадесети.

*

Кан ивиги Маламир от бога владетел. Старият негов боил кавханът Исбул направи този водоскок и го даде на владетеля и владетелят много пъти даде на българите да ядат и пият и на боилите и багаините даде големи дарове. Бог да удостои владетеля от бога да живее сто години заедно с кавхана Исбул.

*

[Кан ивиги Маламир] от бога владетел. Моят дядо Крум [воюва срещу гърците]... и баща ми [владетеля Омуртаг], като направи 30-годишен мир и добре живя с гърците, и аз някога добре живях [с тях, но] гърците опустошиха моята страна и владетелят Маламир, като управляваше кавхана Исбул, с войска дойде срещу гърците и крепостта Проват... крепост и крепостта Бурдепто, и страната на гърците... и всичко направи славно, и дойде до Филипопол и даде да ядат, и тогава кавханът Исбул среща...преславния владетел...

*

Ако някой търси истината, бог вижда и ако някой лъже, бог вижда. Българите сториха много добрини на християните [ромеите], а християните забравиха. Но бог вижда.

НАДПИС ОТ БАЛШИ (АЛБАНИЯ)

...[Покръсти се от бога владетелят на България}] Борис, преименуван на Михаил, с дадения му от бога народ, година 6374[865].

КОНСТАНТИН КИРИЛ (ІХ в.)

МОЛИТВА КЪМ ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ

О, Григорий, човече по тяло и ангеле по душа!

Макар тялом да си човек, ти се яви като ангел, защото устата ти прославят бога, като един от серафимите, и просвещават вселената чрез тълкуването на правилната вяра.

Затова приеми и мене, който коленича пред тебе с любов и вяра, и ми бъди учител и просветител!

МОЛИТВА ПРЕДИ ОТПЪТУВАНЕ ЗА ЦАРИГРАД

Боже на нашите отци и господи на милостта, който всичко си сътворил със своята дума и с премъдрост си наредил човекът да владее над сътворените от тебе твари, подари ми премъдростта, която е край твоя престол, за да разбера що е угодно на тебе, та да се спася!

Аз съм твой раб и син на твоя рабиня!

ПРЕДСМЪРТНА МОЛИТВА

Господи, боже мой, който си създал всички ангелски чинове и безплътни сили;

който си разперил небето и основал земята и всичко що съществува, си привел от небитие в битие;

който винаги слушаш онези, които изпълняват волята ти и се боят от тебе и спазват заповедите ти;

чуй моята молитва и запази вярното си стадо, при което беше оставил на служба мене, неспособния и недостоен твой раб.

Избави го от безбожната и поганска злоба на тези, които те хулят.

Погуби триезичната ерес и направи много да порасне църквата ти!

Обедини всички в единодушие и сиздай изредни люде, които да мислят еднакво за твоята истинска вяра и право изповедание, и вдъхни в сърцата им словото на осиновението си!

Ако си приел нас, недостойните, да проповядваме евангелието на твоя Христос, който залягаме в добри дела и които вършим угодно за тебе - твой дар е.

Който ни беше предал като твои, предавам на тебе, вкарвай ги в ред с крепката си десница и ги покрий с покрова на крилете си, та всички да хвалят и славят името ти, отца, сина и светия дух! Амин!

МЕТОДИЙ (ІХ в.)

ИЗ КАНОНА В ЧЕСТ НА ДИМИТЪР СОЛУНСКИ

О, мъдри Димитре, като предстоиш светло пред божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!

Чуй сега, славни Димитре, твоите бедни раби и се смили над тях: вие сме се отлъчили далеч от твоя светъл храм, но сърцата ни горят и дълбоко копнеем да се поклоним един ден на твоята църква, с твоите молитви.

Защо, о мъдри Димитре, само ние, твоите бедни раби, да сме лишени от твоята красота и от любов към създателя, да бродим чужди страни и градове и да страдаме от суровите войници на езичниците и еретиците...

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ (ІХ в.)

ИЗ ЖИВОТА НА КИРИЛ

В град Солун живееше някой благороден и богат човек по име Лъв, който заемаше длъжността помощник на военоначалника. Той беше правоверен и изпълняваше точно всички божи заповеди, какато някога Йов. Като живя със съпругата си, родиха му се седем деца. От тях най-малкото беше седмото, философът Константин, нашият наставник и учител.

Когато майка му го роди, дадоха го на дойка, за да го кърми. Обаче докато се кърмеше, детето не иска да поеме чужда гръд освен майчината си. Това стана по божия промисъл, за да бъде отхранена с чисто мляко добрата младочка от добрия корен.

След това тези добри родители се обрекоха да не се събират. И така като брат и сестра проживяха в господа 14 години. И те не нарушиха този обет, докато ги раздели смъртта.

Когато бащата щеше да тръгне за божия съд, майката оплакваше това дете, говорейки: "За нищо не се грижа освен за този единствен младенец - как ще бъде отгледан!" А той й каза: "Вярвай ми, жено, надея се на бога, че той ще му даде такъв баща и настойник, който се грижи и за всички християни."

Това се и сбъдна.

Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа на баща и майка си:

- Като събра всички девици в нашия град, военоначалникът ми рече: "На твоя възраст, кято щеш си избери за другарка и помощница!". Като огледах и разгледах всички, видях една от всички най-красива: лицето й светеше и беше накитена с мъниста от злато и бисер и с всяка украса; нейното име беше София, сиреч премъдрост. Нея избрах.

Като чуха тези думи, неговите родители му казаха: "Сине, пази заповедта на баща си и не отхвърляй съветите на майка си, защото заповедта е светило, съветите - светлина! Речи на премъдростта: "Ти си моя сестра" - а мъдростта направи твоя сродница! Премъдростта грее по-силно от слънцето. И ако си вземеш нея за съпружа, тя ще те избави от много злини."

Когато го дадоха за учение, от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, та всички му се чудеха.

Според обичая децата на богатите да играят на лов, един ден излезе на полето с тях, като взе своя сокол. Щом го пусна, по божи промисъл излезе вятър, грабна го и го отнесе. Поради това детето изпадна в униние и печал, та два дни не яде. Поради човеколюбието си милостивият бог, като не му позволяваше да привикне на земни наслади, навреме го улови: както в старо време при лов улови Плакида с елен, така и него - със сокол.

В себе си като се поразмисли върху суетата на този живот, Константин го окая като каза: "Такъв ли е този живот? Вместо радост иде скръб! От днес ще хвана друг път, който е по-добър от досегашния, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот!!"

---

Когато пристигнал в Цариград, предадоха го на учители, за да се учи. И след като изучи граматиката за три месеца, отдаде се на други науки: изучи Омир и геометрията, при Лъв и Фотий - диалектиката и всичките други философски науки; освен тях още риторика и аритметика, астрономия и словесност и всички елински изкуства. И то тъй ги изучи всички, както друг би изучил само един от тези предмети: защото, напреварвайки се взаимно, бързината са сдружи с прилежанието, с което се постигат краят на науките и изкуствата.

Отличавайки се със своята скромност в учението той беседваше повече с онези, с които беше по-полезно да разговаря. Странеше от люде, които клонят към буйност, и се стремеше само към едно-единствено нещо: след като бе заменил земното с небесното, да излезе на това тяло и да заживее с бога.

Като видя обаче какъв човек е той, логотетът му позволи да се разпорежда в дома му и свободна да влиза в царевия дворец. Еднъж той го запита: "Философе, желал бих да узная що е философията." А Константин веднага му отговаря с бързия си ум: "Да се познаят божите и човешките неща; да се приближи човек до бога, доколкото е възможно, и да се приучи чрез добродетел да стане като онзи, който го е създал по свой образ и подобие."

И оттогава той още повече го обикна и постоянно го разпитваше за всичко, ако и да беше толкова велик и почтен мъж. А Константин му налагаше философското учение, като изказваше дълбоки мисли с малко думи.

Живеейки в чистота, колкото повече угаждаше богу, толкова по-любим ставаше на всички. А логотетът, който му отдаваше всякаква достойна почит, му предлагаше много злато, обаче той не приемаше.

А еднъж му рече: " Отколе твоята хубост и мъдрост ме заставят извънредно много да те обичам. Имам кръщелница, която аз извадих от купела: красива, богата и от добър и знатен род. Ако искаш, да тия дам за съпруга. Сега ще получиш от цари голяма чест и княжеса титла, а очаквай и нещо повече! Наскоро и военоначалник ще станеш!" А философът му отвърна: "Наистина дарът е голям за онези, които го желаят. Обаче за мене няма нищо по-хубаво от учението, чрез което, след като си обогатя ума, ще потърся прадядовската си чест и богатство."

Като чу неговия отговор, логотетът отиде при царица Теодора и й каза: "Този млад философ не обича този живот, но да не го изпаснем за обществена работа. Като го подстрижем за духовник, да му дадем служба: нека бъде библиотекар при патриарха в Св. София". Дано поне да го задържим!" Така и направифа с него.

След като прекара много малко време с тях, като отиде на Босфора, Константин тайно се скри в един манастир. Дириха го шест месеца и едва го намериха. Понеже не можаха да му наложат тази служба, помолиха го да заеме учителската катедра и да учи туземците и чужденците на философия, обслужван и подпомаган с всичко. И той се съгласи на това...

---

След това пък агаряните, наричани сарацини, подигнаха хула срещу божествеността на светата Троица говорейки: "Че как вие, християните, които вярвате в едного бога, го превръщате на три, казвайки, че има отец и син, и дух? Ако може да обясните явно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос и да ни оборят!"

Тогава философът беше на 24 години. Царят събра съвет и като го повика, рече му: "Философе, чуеш ли какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Понеже си служител и ученик на света Троица, иди и им се противопостави! Тогава бог, който е създател на всички неща и който се слави в троицата - отец и син, и свети дух, - нека те надари с благодат и словесна сила и нека те представи като друг, нов Давид пред Голиата, когото победи с три камъка, и нека те възвърне при нас, като те удостои с царството небесно!" Като го изслуша, философът отговори: "С радост ще отида за християнската вяра. За мене има ли нещо по-славно на този свят от това - да живея и да умра за светата Троица?"

Придадоха му в помощ секретаря Георги и ги изпратиха. Като пристигнаха там, те забелязаха страшни и отвратителни неща, извършени от сарацините. Тях бяха извършили сарацините за гавра и присмех на всички, които бяха християни и живееха в онази местност и които не малко биваха обиждани: отвън по вратите на всички християни бяха написани демонски изображения, които пораждаха удивление и възмущение.

Те запитаха философа, казвайки: "Философе, можеш ли да разбереш що означава това?" А той отговори: "Виждам демонски образи и мисли, че тук вътре живеят християни. Като не могат да живеят заедно с тях, демоните бягат от тях навън, а дето няма този знак вън, по вратите, демоните живеят вътре заедно с хората."

А когато седяха на обет, агаряните - мъдри и учени люде, запознати с геометрия, с астрономия и с други науки, - изпитвайки го, зададоха въпрос, като рекоха: "Философе, не ти ли се вижда чудно, дето божият пророк Мохамед, след като ни донесе блага вест от бога, обърна много люде към вярата си и внички ние се придържахме о неговия закон, без да го нарушаваме в нещо, а вие християните, които се придържате о закона на Христа, вашия пророк, го изпълнявате тъй, както всекиму от вас е угодно, един - така, друг - иначе?" На това философът отговори: "Нашият бог прилича на морската глъбина. Пророкът казва за него: Кой ще разкаже за рода му? От земята се взема неговия живот. За да го намерят, мнозина се спущат в тази глъбина. И силните по ум, като обогатят своя разум чруз неговата помощ, преследват и се завръщат, а пък слабите - като люде, които се опитват да преплават морето с прогнили кораби - едни потъват, а други люшкани от безсилна леност, с мъка едва си поотдъхват. А вашето учение за бога е като плитко и тясно море, що всеки, малък и голям, може да прескочи; то не излиза извън човешките схващаия и него всеки може да постигне. А пророкът ви нищо не ви е заповядал. Щом той не ви е укротил гнева и похотта, а ги е отпуснал, в коя ли пропаст ще ви вкара? Който е с ума си, нека разбере. Христос не прави така. Той издига отдолу нагоре онова, що е тежко: чрез вяра и добрдетел божия той поучава човека. Бидейки творец на всичко, той е създал човека между ангелите и скотовете, като го е отличил от скотовете чрез речта и разума, а от ангелите - чрез гнева и похотта. И кой към който се приближи, повече към тях се приобщава - или към висшите - ангелите, или към низшите - скотовете."

Те пак запитаха: "Обясни, ако знаеш: щом бог е един, как го славите в три божества? Наричате го отец и син и дух. Ако е така, както говорите, дайте му и жена та да се разплодят от него много богове!" На това философът отговори: "Не говорете тъй безчестни хули! Ние добре сме се научили от пророците, от отците и от учителите да славим Троизцата: отец, слово и дух - три лица в едно същество. Словото се въплъти в дева и се роди заради нашето спасение, както свидетелствува и вашият пророк Мохамед, пишейки така: "Изпратихме нашия дух при дева, която съозволихме да роди. От него аз ви давам разяснение за Троицата."

Поразени от тези думи, те възвиха разговора към друго.

---

След това, за да го изпитат, те му зададоха още много други въпроси, най-вече за изкуствата, що и самите те владееха. Но философът всичко им поясни. И когато ги наддума и по тези въпроси, те го запитаха: "Че откъде ти знаеш всичко това?" А той им отговори: "Някой си човек, като си напълнил един мях с вода от морето, носел го и се хвалел на минувачите, казвайки: "Видите ли вода, каквот никой няма освен мене!" Тогава при него дошъл един крайморец и му казал: "Ти луд ли ставаш, та се хвалиш с този миризлив мях! Че ние имаме цяла морска бездна!" Също така постъпвате и вие. А от нас са произлезли всички изкуства!"

След това му посочиха една насадена градина, която предизвикваше почуда, понеже понякога самичка поникваше от земята. И когато той им обясни как става това, те му показаха всичките си богатства, къщи, украсени със злато, сребро, скъпоценни камъни и бисери, говорейки: "Гледай дивно чудо, философе! Велика е силата и несметно е богатството на халифа, сарацинския владетел Мутаваккил!" А той им каза: "Не е чудно това, Слава и хвала на бога, който е създал всичко това и който го е дал за утеха на хората! Всичко това е на него, а не на другиго." По-сетне, като се отдадоха на злобата си, дадоха му да пие отрова. Ала милостивият бог, който е казал: "И да изпиете нещо смъртоносн, няма да ви повреди" - избави го от нея и го възвърна здрав пак в земята му.

Не след много време, като се отказа от всичкия този живот, Константин се уедини в безмълвие на едно място, само в себе си унесен. За утрешния ден той не оставяше нищо, а всичко раздаваше на сиромасите; тази грижа той предоставяше на бога, който за всички се грижи всеки ден.

Еднъж, в един празник, когато прислужникът му се окайваше: "На такъв светъл празник ние нямаме нищо за ядене!" - той му рече: "Онзи, който някога е нахранил израилтяните в пустинята, той нам ще даде храна тук. Очаквайки божията помощ, иди, та повикай поне петима сиромаси!" Когато дойде време за обед, един човек кукакси донесе бреме всякакви ядива и десет златици. За всичко това Константин благодари на бога.

Като отиде на Олимп при брата си Методий, той заживя и започна непрестанно да се моли богу, беседвайки само с книгите.

От хазарите пристигнаха при царя пратеници говорейки: "Отначало ние знаем единаго бога, който е над всички, и нему се кланяме на изток, ала като пазим и други наши срамотни обичаи. Обаче евреите ни подучват да възприемем тяхната вяра и служба, сарацините ни теглят към своята вяра, като ни обещават мир и много дарове, казвайки: "От верите на всички народи нашата вяра е най-добра." поради това, тачейки старата дружба и обич, изпращаме пратеници при вас, понеже сте голям народ, владеете царство от бога. И като искаме вашия съвет, молим от вас учен мъж, та и ние да възприемем вашата вяра, ако обори евреите и сарацините."

Тогава царят, като подири философа и го намери, обясни му молбата на хазарите, говорейки: "Философе, иди при тези люде и им обясни въпросът за света Троица с нейна помощ, защото друг не може да извърши това достойно!" "Ако заповядаш, господарю - отвърна философът, - на такава работа с радост ще отида пеш и бос, и без всичко, що господ не е позволявал на учениците да носят." А царят му отвърна: "Добре ми забелязваш, но ако беше пожелал доброволно да извършиш това дело. Ала като имаш предвид честта и властта на царя, иди славно с царска помощ!"

И той веднага се упъти. И когато дойде в Херсон, тук изучи еврейския език и книжнина, като преведе осемте части на граматиката и поради това обогати своя разум. Тук живееше някой самарянин и когато идваше, той се препираше с него. Той донесе самарянски книги и му ги показа. Като ги измоли от него, философът се затвори в жилището си и се предаде на молитва. След като прие от бога просветление, започна да чете книгите безпогрешно. А когато видя това, самарянинът възкликна със силен глас и рече: "Наистина, които вярват в Христа, скоро приемат свети Дух в благодатта му!" И неговият син веднага се покръсти, а след него и той самият.

Тук философът намери евангелие и псалтир, написани с роски (рушки, руски) букви, и намери ччовек, говорещ този език. И като беседва с него и усвоил силата на речта, с оглед към своя говор отдели гласните и съгласните букви. А след като се помоли богу, бързо започна да чете и да разказва. И мнозина му се чудеха, славейки бога.

А като чу, че св. Климент още лежи в морето, клед като се помоли, философът каза: "Вярвам в бога и се надея на св. Климент, че аз ще го намеря и ще го извадя из морето." Като убеди архиепископа Георги и се качи на кораб заедно с целия клир и с благоговейни граждани, той замина за мястото. Когато морето утихна и те пристигнаха, започнаха да копаят пеейки. Тутакси се понесе обилно благоухание като из много кадилници. А след това се явиха светите мощи. Като ги взеха, всичките граждани ги внесоха в града Херсон с голяма чест и слава, както пише в неговото "Обретение".

А когато хазарският воевода излезе с войска, отвред натъпи срещу християнския град Херсон и ги обкръжи. Но щом узна, философът, без да се мае, отиде при него. Като разговаря с него и му привежда поучителни слова, той го укори. И след като обеща да се покръсти, воеводата си отиде, без да извърши никаква пакост на гражданите. а философът се завърна обратно.

Ала когато си правеше молитвата през първия час, нападнаха го маджари, които виеха като вълци и искаха да го убият. Той нито се уплаши, нито прекъсна молитвата си, а само възгласяше "Кирие, елейсон!" ("Господи, помилуй") - защото бе свършил вече службата. Като го видяха, по божие поведение се укротиха и започнаха да му се кланят. И след като изслушаха поучителните слова из устата му, те го пуснаха с цялата му дружина.

Като се качи на кораб, философът се упъти за хазарската страна, между Меотското (Азовското) езеро и Каспийските врати на Кавказките планини. Хазарите пък изпратиха насреща му един лукав и пакостлив мъж, който да влезе в разговор с него и му рече: "Защо вие имате лошия обичай да поставяте на едно място цар от друго място и от друг род? Ние поставяме все от един род." А философът му отговори: "Защото и бог вместо Саул, който в нищо не му угаждаше избра Давид, който му угаждаше, и неговия род." Той пак запита: "Че защо вие казвате всички притчи все по книгите, що държите в ръце? Ние пък не правим така, а като сме погълнали всичката мъдрост, изнасяме я из гърдите си, без да се гордеем с писанието като вас". Философът му отвърна: "Ще ти отговоря на това. Ако срещнеш някой гол човек и той ти каже: "Имам много дрехи и злато - ще ли му повярваш, като виждаш, че е гол?" "Не!" - отговори той. "Така и аз ти казвам, т.е. така и аз не ти вярвам! Но ако си погълнал всичката мъдрост, я ни кажи колко рода има от Адама до Мойсея и по колко години е управлявал всеки род?" - рече философът. Като не можа да му отговори на това, лукавият хазарин замлъкна.

Когато философът пристигна там и щяха да седнат за обед у кагана, запитаха го. "Какъв е твоя сан, та да те поставим на съответното място?" А той каза: "Имах дядо, много славен и велик, който стоеше близо до царя. Когато отхвърли доброволно отдадената му чест, той биде изгонен в чужда земя, осиромаша и там ме роди. При все че дирех някогашната дядовска чест аз не можах да я постигна, защото съм Адамов внук!"

"Достойно и право казваш, гостенино" - отговориха му те. Оттогава най-вече започнаха да му отдават почест.

---

От многото, що написа философът, това изложихме накратко, колкото за спомен. А който иска да дири същите тия беседи и изложени подробно, ще ги намери в книгите му - доколкото ги преведе нашият учител, архиепископ Методий, като ги раздели на осем части. Тук ще види дадената му от бога словесна сила срещу противниците, подобна на горещ пламък.

Като изслушаха всички тия и други подобни сладки негови думи, хазарският каган и неговите велможи му казаха: "От бога си изпратен тук за наше назидание. И понеже всички книги от него си научил, ти всичко ни разясни поред, като всички ни наслади до насита от медените слова на светите книги. Ала ние сме неуки хора. Ние вярваме в това, че ти си от бога. Ако желаеш още повече да се успокоят нашите души, с притча ни обяснявай поред всичко, за което те питами." Така се разотидоха да си починат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

НЕРАЗДЕЛНИ

Изясниле се е небото,

Милчо войводо, войводо!

Нашарила се е земията -

секакво цвете шарено,

повеке ружа елена

и бела лоза винена.

Милчо под лоза седеше

и милно бога молеше:

- Боже ле мили, боже ле,

ако се с Янка не земем,

кога се Янка годева,

аз болен да са побола;

кога Янки годеж пият,

и я още по-зле да стана;

кога се Янка зажени,

и я с душа да се раздела;

кога се Янка венчават,

и мене да си опеват,

кога си Янка изваждат,

и мене да си изнасят;

по Янка сваи да пеат,

по мене сестри да плачат.

Каквото рекъл, тъй било:

кога се Янка годила,

Милчо се болен поболи;

кога Янки годеж пиле,

Милчу се по-зле настана;

кога се Янка зажени,

Милчо се от душа раздели;

кога Янка изваждаа,

и Милчо си изнасаа;

по Янка сваи пеаа,

по Милчо сестри плачеа.

Па се пред църква ставиле.

Янка девере говори:

- Девере, стари кумове,

не е закон да ви думам,

яла кю да ви продумам:

пушете ми десна рака

сас Милчо да се простиме,

че сме се много искале,

я па не сме се юзеле.

Кумове се не сетиле,

десна й рака пуснале,

сас Милча да се прощават -

дори се с Милчо простиле,

Янка се с душа раздели.

Па ги двама закопали:

Янка туриле пред църкви,

Милчо туриле зад църкви.

Кога било утре рано,

утре рано на преливки,

на Янка - танка топола,

на Милчо расне зелен бор,

та се през църкви превеле,

па се връове ставиле.

Прегърнале се двамата.

Кое ка ги е видело,

се сълзи поронило.

Янкиния макя майчица,

нали е мака-майчица,

с студена вода прелива,

Милчова макя-машеа

със врела вода прелива,

корене да му изсахнат,

они още пораснуват.

Та са под църква прорасле,

те са се двама ставиле,

кое каги е видело,

се е сълзи проронило.

ПАДНАЛА Е ТЕМНА МОГЛА

Паднала е темна могла,

а по могла ситна роса,

по росата мома боса,

по момата лудо-младо,

по лудото стара майка.

Отговара стара майка:

- Не ложи ми, моме, сина!

- Кой ти ложет, майко, сина -

ни я него, ни он мене.

Ми го ложет бело лице,

ми го ложет мойва убос,

ми го ложет църни очи,

ми го ложет рамна снага.

МОШНЕ МИ СА МИЛИ БУРГАСКИТЕ МОМИ

Мошне ми са мили бургаските моми,

веслен ми жииат на жестоно сънце,

от утро до вечер на нодзе ми стоат;

полодзи кревает, снопои ми вързат,

ставници ми прает, како славей пеат,

како ластоици тънко сборувает.

Айде пак на вечер дома се вращает,

како еребици ситно ми бързает,

бели ми са бели, како бела книга,

с цървени образи, орхидско яболко.

ДЯВОЛ МОМА

Дявол мома, дявол очи,

дяволски се чардак качи,

чардак и се зеленее,

гърло й се беленее,

а па лище - слънце грее.

Момчетата изпукаха!

Кое беше нажежено,

пояси си изкинаха,

да се стегат през кръстове,

да са тънки и восоки,

да са бели и червени.

Кои беха оженени,

млади жени напуснаха,

да си либят малка мома.

Дявол мома не се лъже!

ЗАСПАЛО МОМЕ КРАЙ МОРЕ

Заспало моме край море,

под това дърво маслинка.

Повея ветер от море,

откърши грана маслинка,

удари моме по лице.

Търгна се моме, разбуди,

люто го ветра кълнеше:

- Ай да би, ветре, не веял,

що бе си лепо заспала;

горок си сонок соноя,

на сон дойдоа три луди,

три луди, три нешенети:

едно ми даде яболка,

второ ми даде злат пръстен,

трейо ме на сон целива.

Той, що ми даде яболка -

да би се проврел низ него;

той, що ме на сон целива -

ай да би било наяве!

ОЧИТЕ ПЛАЧАТ, ЛИЦЕ СЕ СМЕЕ

- Дъщерко мила майчинка,

защо ти плачат очинки,

пак ти се смее лицено?

- Майчинко, стара майчинко,

севдана върви низ село.

Като ма нему не даде,

ама ма дале другому,

майчинко, стара майчинко,

като ма даде другому,

сичко ми назад потъргна -

и снажкана ми изсъхна,

където ходи, се плача,

я га го видя отдалек -

лицено ми се засмива.

ПЕПЕРУДА

Лятна, лятна пеперуго!

Летяла е пеперуга

от ораче на копаче,

ем летяла, бога моли:

- Дай ми, боже, ситен дъжд,

да се роди, жито, вино,

жито, вино, желто просо,

чениците до стените,

да се ранат сиромаси,

сиромаси и сираци!

Повечето са сираците,

по-малко са майчините,

майчините, бащините.

Поливайте със водица,

да е росна годината,

дарувайте със ситото,

да е сита годината!

РАК И ЖАБА

Кинисало раче осмокраче,

конисало дълго мустакинче

да ми трижит уба'а невеста

за своего сина осмокрака.

Ми одило раче, ми одило

и ми нейде жаба кречанога,

и йе сборвит раче осмокраче§

- А е гиди, жабо кречанога§

- Витосай се, раче осмокраче,

айд от тука, дълго мустакинче!

Снощи дошле чесоглавци,

за мнука ми смърдоглавци,

дали ми се како тебе!

Не ти да'ам керка кречанога

за твоего сина осмокрака.

Се налюти раче осмокраче,

се налюти дълго мустакинче,

си изтръгна сабя шаварлия,

да посечит жаба кречанога.

Си изтръгна пушка бозо'ица,

да отепат жаба кречанога.

ГОРА И ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Овчар се гора питаше:

- Горо ло, горо зелена,

доскоро беше зелена,

сега ми, горо, изсъхна.

Дали те пожар пожарил,

или те слана сланила?

Гора овчарю говори:

- Овчарко, млади овчарю!

Нито ме пожар пожарил,

нито ме слана сланила,

снощи, овчарко, минаха

до три синджири със робе;

първият синджир, овчарко,

все тези млади девойки.

Кога девойки заплачат,

гора се с върше превива,

широки друми метеше;

девойки плачат и думат;

- Боже льо, вишни божичко

Тез наши тежки дарове,

ткаени, недоткаени,

белени, недобелени,

кой лли ще да ги изткае,

изткае, още добели?

Кой ли ще да ги довеже,

довеже, още дореси?

Вторият синджир, овчари

вке тези млади невести.

Кога невести заплачат,

гората с шума опала.

Невести плачат, нареждат:

- Боже льо, мили божичко!

Тез наши дребни дечица,

сутрин без майка станали,

за майка плачат и питатq

дали е майка при крави?

Да беше майка при крави,

телци не щяха да реват.

Дали е майка на вода?

Да беше майка на вода,

котлите щяха да дрънкат.

Третият синджир, овчарко,

все тези млади юнаци.

Кога юнаци заплачат,

гора с клонове изсъхва.

Юнаци плачат, нареждат:

- Боже льо, мили божичко!

Тез наши църни биволи,

прегнати, неразпрегнати,

кой ли ще да ги разпрегне?

Тез наши църни угари,

орани, недоорани,

кой ли ще да ги изоре?

Тез наши дребни дечица,

сутрин без майка станали,

за майка плачат и питат,

дали е майка при крави?

Да беше майка при крави,

телци не щяха да реват.

Дали е майка на вода?

Да беше майка на вода,

котлите щяха да дрънкат.

Третият синджир, овчарко,

все тези млади юнаци.

Кога юнаци заплачат,

гора с клонове изсъхва.

Юнаци плачат, нареждат:

- Боже льо, мили божичко!

Тез наши църни биволи,

прегнати, неразпрегнати,

кой ли ще да ги разпрегне?

Тез наши църни угари,

орани, недоорани,

кой ли ще да ги изоре?

Таз наша бяла пшеница,

сеяна, недосеяна,

кой ли ще да я досее?

ЯНИЧЕРИН ТЪГУВА ЗА РОДА СИ

Що ми се белее, белее, люлее

отвъд през бял Дунав?

Дали са лебеди, или са снегове,

дали са ледове, или са дъждове?

Да бяха лебеди, подхвръкнали бика,

да бяха дъждове, оттекли се биха

за два, за три деня, за неделя, за две!

Не бяха лебеди, не бяха снегове,

не бяха ледове, не бяха дъждове,

най ми цар кондисвал, цар с голяма войска,

цар с голяма войска бели еничери.

Разпънал чадъри бели еничери.

Разпънал чадъри бели и червени,

бели и червени, сини и зелени,

та седат, та ядат, та ядат, та пият,

та ядат, та пият и с кавали свирят,

и борба се борят, и бял камък мятат.

Едно еничерче, младо и зелено,

ни яде, ни пие, ни се борба бори,

ни бял камък мята, ни с кавали свири,

ний се царю моли: "Царю, господарю,

изпиши ми книга дома да си ида

при моята майка и при моя баща!

Че моята майка сега девет годин,

сега девет годин черни кърпи носи;

кърпа се додира, тя я не опира,

тя я не опира, мене жив жалее;

че моите сестри сега девет годин

бяло цвете сеят, ала го не носят,

ала го не носят, мене жив жалеят;

че моите братя сега девет годин

се кавали правят, ала с тях не свирят,

ала с тях не свирят, мене жалеят!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тъжно, много тъжно... С книгите е трябва да се постъпва така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ще препиша още интересни неща от там. Например от Шестоднев - много интересни наблюдения и заключения за птиците, както и още песни и приказки.

Истината е, че библиотеката ми се допълни с много нови книги... Обаче ги събирах с някаква буца в гърлото от боклуците... Беше ми толкова тегаво и даже ми се разтрепераха ръцете. За първи път виждам такова нещо... Не съм броила, но се сдобих с над 25 нови книги...- 3 торби от Била препълнени! Тъжно е за книгите... Също тъжното е, че тука простаците при нас ме изкоментираха, че съм стигнала дотам, че да събирам от боклука, защото кофите са на "центъра" тъй да се каже.. Тук имаше едни хора, които разчистваха апартамент на техен близък и поне раздаваха библиотеката! Вадеха една маса пред входа и който си хареса книга си взима. За няколко часа всичко се раззимваше. Но така на боклука :(

Да изхвърлиш книга, наместо да я дариш на някое училище или читалище...просто ми е непонятен този тип хора!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...