Отиди на
Форум "Наука"

Радиоактивно замърсяване в Бухово


Recommended Posts

  • Потребители

Установиха радиоактивно замърсяване в Бухово

13.07.2009

За Земята

В град Бухово, район Кремиковци, е установено наличие на радиоактивно замърсяване непосредствено в близост до жилищни блокове – под пешеходна пътека и площадка за игра на деца, съобщиха от гражданско сдружение „За Земята”.

Радиоактивното излъчване на източника е няколко пъти над пределно допустимите дози.

За случая са уведомени Агенцията за ядрено регулиране, представителите на местната власт и район Кремиковци и Гражданска защита. Експерти са локализирали и иззели източника на радиоактивното лъчение – радий с дължина 10 см и диаметър 12 мм. Той е транспортиранв хранилището в Нови Хан.

Регистрираното замърсяване вероятно съществува от десетки години на това место, смятат от За Земята. Логично е гражданите да си зададат въпроси за последствията от дългото въздействие от това замърсяване върху децата, играещи постоянно в района и върху хората, преминаващи ежедневно в близост до източника, се казва в съобщението на организацията.

Законите по отношение на аналогични аварии са определили еднозначно задълженята на институциите и органите на местната и централна власт, но е необходимо гражданите да бъдат информирани за възможните негативни въздействия и необходимостта от предприемане на превантивни действия в райони, където са експлоатирани и добивани радиоактивни вещества, допълват от За Земята.

През април тази година експерти на сдружението направиха изследване на радиоационния фон в четири района на страната, намиращи се в близост до затворени уранови мини. Едно от посетените места беше Бухово. В града освен табаните на мината, са се намирали и завод за обработка на рудата и хвостохранилища. Измерената йонизираща радиация е в пъти над допустимите норми и то в непосредствена близост до къщите и шосетата в града. Освен това местата с повишена радиация не са оградени, обезопасени и означени (с изключение на няколко табели при входа на хвостохранилищата). Около табаните на мината и хвостохранилищата необезпокоявани пасат домашни животни, играят деца и се разхождат хора.

Въпреки милионите лева, усвоени за рекултивация и маркировка на 42-те затворени уранови мини в България и законовите изисквания, все още районите около тях не са обезопасени.

http://www.bluelink.net/index.shtml?x=41584

Откриха радиоактивна тръба край жилищен блок в Бухово

ръба с частици радий, която излъчва радиация повече от 200 пъти над допустимото, беше открита край жилищен блок №20 в Бухово, Софийско.

Радиоактивната ампула с дължина около 50 мм и диаметър 8 мм е намерена на дълбочина 50 см в земята и вече е обезвредена. Няма опасност за здравето на хората, които живеят в жилищния блок и околностите. Това съобщи вчера Марина Низамска от Агенцията по ядрено регулиране (АЯР). Полицията е започнала разследване как цилиндричната метална тръбичка се е озовала там и откога лежи под земята.

“Находката ” е открита случайно от еколога на “Кремиковци”, който имал навик да се движи с дозиметър в джоба, каза Иван Зъздров от Министерството на извънредните ситуации (МИС). На 8 юли вечерта при разходка по пътека край жилищен блок 20 в Бухово уредът неочаквано изпищял. Екологът засякъл толкова висока радиация, че не повярвал на очите си, но на мига в 21,50 ч сигнализирал службите.

Веднага бил сформиран авариен екип от АЯР, Гражданска защита, МИС и центъра по радиационна защита към здравното министерство. Полицията отцепила района. Дозиметричните измервания показали, че гама-фонът е повишен в участък с размери 50 на 50 см на земен път на разстояние 7 м от блока. На място уредите засекли около 50 микросиверта радиация (1 микросиверт е равен на доза, 5 пъти над естествения фон). Според Марина Низамска вероятно ампулата е останала от времето, когато в района се добиваше уран и действаше преработвателната фирма “Редки метали”. След ликвидирането на производството преди 15 г. били унищожени и всички радиоактивни замърсители, но ампулата “оцеляла”.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=175485

Еколози откриха радиоактивно замърсяване в Бухово

В град Бухово край София, район Кремиковци е установено наличие на радиоактивно замърсяване, непосредствено в близост до жилищни блокове - под пешеходна пътека и площадка за игра на деца.

Това съобщиха от Екологично сдружение „За Земята". За случая са уведомени Агенцията за ядрено регулиране, представителите на местната власт и район Кремиковци, Гражданска защита и НЦРЗ. Вчера районът беше обграден с маркироващи ленти и знаци за наличие на радиация.

По-късно през деня група специалисти от Гражданска защита и Агенцията за ядрено регулиране успяха да локализират и изземат източника на радиоактивното лъчение.

"Измерената от „За Земята" йонизираща радиация е в пъти над допустимите норми и то в непосредствена близост до къщите и шосетата в града. Друг проблем е, че местата с повишена радиация не са оградени, обезопасени и означени", се казва в изявление на екоорганизацията.

Страховете на хората са основателни, защото регистрираното замърсяване вероятно "незабелязано" съществува от десетки години на това место, смятат още еколозите.

Те изразиха надежда да се обясни на населението причината за замърсяването и допълват, че до сега нищо не се знае за такива възможни замърсявания - защото това замърсяване вероятно не е случайно.

Логично е гражданите да си зададат въпроси за последствията от дългото въздействие от това замърсяване върху децата, играещи постоянно в района и върху хората, преминаващи ежедневно в близост до източника.

Законите, касаещи аналогични аварии, са определили еднозначно задълженията на институциите и органите на местната и централна власт, но гражданите трябва да бъдат предупреждавани за подобни опасности. Те трябва да знаят какви са последствията от такива въздействия, категорични са още от "За Земята".

Необходимо е гражданите да бъдат информирани за възможните негативни въздействия и необходимостта от предприемане на превантивни действия в райони, където са експлоатирани и добивани радиоактивни вещества.

През месец април тази година експерти от екологично сдружение „За Земята" направиха изследване на радиационния фон в четири района на страната, намиращи се в близост до затворени уранови мини. Едно от посетените места е Бухово.

"Около табаните на бившата уранова мина и хвостохранилищата необезпокоявани пасат домашни животни, играят деца и се разхождат хора. Въпреки милионите лева насочени за рекултивация и маркировка на 42-те затворени уранови мини в България, все още районите около тях не са обезопасени и липсват задължителните табели", се казва в изявление на екоорганизацията.

От „Гражданска защита" съобщиха, че спасителна група от териториалната дирекция в столицата е извадила радиоактивния източник, открит на 8 юли в района на междублоковото пространство до бл. 20 в Бухово. Радиоактивният източник е радий с дължина 10 см. и диаметър 12 мм. Той е поставен под охрана на 5 РПУ и Агенцията за ядрено регулиране. Екип от РАВ е транспортирал източника до хранилището в Нови Хан.

http://news.ibox.bg/news/id_92826693

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Много моля, ако някой е запознат със симптомите на това облъчване да каже, по какво човек да разбере, че е закъсал със здравето именно заради него. Т.е. - дете, което е играло край този блок поне 5 години, от какво би следвало да страда, откъде да взема информация за последствията от такава радиация. Опасна ли е била, моля някой компетентен човек да обясни!

ВАЖНО Е !

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Много моля, ако някой е запознат със симптомите на това облъчване да каже, по какво човек да разбере, че е закъсал със здравето именно заради него. Т.е. - дете, което е играло край този блок поне 5 години, от какво би следвало да страда, откъде да взема информация за последствията от такава радиация. Опасна ли е била, моля някой компетентен човек да обясни!

ВАЖНО Е !

Значи вместо да се правим на доктори, детето (или който и да е) трябва да се заведе на доктор. И колкото по-скоро толкоз по-добре (чудя се защо не е било направено веднага?).

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Значи вместо да се правим на доктори, детето (или който и да е) трябва да се заведе на доктор. И колкото по-скоро толкоз по-добре (чудя се защо не е било направено веднага?).

Не става въпрос за конкретно дете, а по принцип, освен това, не вярвам някой доктор да се затърчи, като отидеш и му кажеш : ето това дете си игра 5, 6 или 10 години върху ампула с уран, върху радиация 200 пъти над нормата. И ако е например джи-пито в поликлиниката, считай , че ще си глътне езика, откъде да започне , като и той не знае, да не е от гражданска защита все пак.

МОЛЯ ВИ, АКО НЯКОЙ ЗНАЕ КАКВИ СА ПОСЛЕДСТВИЯТА, да каже. Става въпрос, за човек, който е отраснал там, по време по което е била и капсулата в земята, който има множество здравословни проблеми, за които лекарите нехаят, и ако евентуално знаете , какви са симптомите, той може да прецени, дали имат нещо общо!

Моля само сериозни отговори, а не препратки към лекари. При лекарите така или иначе се ходи, те засега не могат да помогнат, но ако се свържат симптомите с радиацията, може да се потърси конкретен специалист.

Благодаря!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Моля, пиши с малки букви, както всички останали. И малкия шрифт ще бъде прочетен.

Няма какво толкова да се плашите. Дозата на радиация всъщност не е чак толкова голяма. Изобщо, за да има отрицателен ефект човек трябва доста продължително да е бил в голяма близост до този източник (тази по- висока радиация се излъчва на около 1-1.5 м от източника)- например къщата му да е пстроена над ампулата. В такъв случай симптомите ще са без изразена клиника, като е възможно увеличена честота на неоплазии ( рак на кожата например, нарушения в родовия потенциал - стерилитет например или голям процент увредени сперматозоиди при мъжете, понижение на имунитета. Не мисля, че в случая има някаква опасност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами да ти кажа - умрели деца от левкемия, стерилни мъже и жени, ослепели хора, това малко ли е ? И това е ДЕТСКА площадка, там са си играели деца, часове наред!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

НАЙ-СТРОГО ПАЗЕНАТА ДЪРЖАВНА ТАЙНА

На 29 септември 1957 г. в завода за атомно оръжие "Маяк", в Южен Урал (близо до границата с Казахстан), експлодира бетонен резервоар с 80 тона високорадиоактивна течност - отпадъци от съветското производство на ядрени оръжия. Последиците за затворения град Озьорск и околността са ужасяващи. Във въздуха изтичат с близо 750 млн. гигабекерела повече радиоактивни вещества, отколкото при аварията през 1986 година в реактор №3 в "Чернобил". За разлика от "Чернобил" обаче атомната катастрофа в "Маяк" не влиза в историята.

Това няма как да стане, тъй като инцидентът е пазен като държавна тайна повече от три десетилетия. Едва след края на студената война Москва признава за катастрофата, убила и опропастила здравето на стотици хиляди , руснаци. Един участък земя, дълъг 300 км и широк 40 км, продължава да е радиоактивно заразен. 50 години след инцидента няма статистика за броя на жертвите.

След като през август 1945 година американски самолети пускат атомни бомби над японските Хирошима и Нагасаки, съветският лидер Йосиф Сталин издава нареждането да се разработят съветски ядрени оръжия. Още същата година от земята изникват ядрената фабрика "Маяк" и тайният град Озьорск, на 1500 км източно от Москва.

Радиоактивна смес излита на 1-21им, в атмосферата

През 1957 година в един от подземните резервоари на "Маяк" се случва нещо непредвидено. Той съдържа течност - смес от силно радиоактивните изотопи стронций-90 и цезий-137. Тъй като при разпадането им се отделя топлина, резервоарът е трябвало постоянно да бъде охлаждан. В края на септември обаче една от помпите спира да работи, а системата за контрол не отчита повредата. Течността прегрява и предизвиква мощна експлозия. В радиус от няколко километра от взрива се счупват всички прозорци, а в офиса на директора на завода тежка метална каса пада напряко на стаята.

При инцидента се отделя радиация в рамките на 20 млн. кюри.

Съветската власт описва катастрофата на сух чиновнически език така:" Нарушение в системата на охлаждане вследствие на корозия и излизане от строя на средствата за контрол в един от резервоарите в хранилището на радиоактивни отпадъци с обем 300 куб. м предизвикало саморазпалването на складираните там 70-80 тона високорадиоактивни отпадъци. Изпарението на водата, изсушаването на остатъка и нагряването му до температура от 330-350 градуса предизвикват на 29 септември 1957 година в 16 часа местно време взрив на резервоара. Мощността на взрива се оценява на 70-100 тона тринитротолуол."

Сградата, в която става взривът, представлява бетонно съоръжение с отделни клетки за 20 подобни резервоара. Експлозията разрушава резервоара от неръждаема стомана, който се намира в бетонна клетка на дълбочина 8,2 метра. Радиоактивните вещества са изстреляни на 1-2 км във въздуха и образуват радиоактивен облак. Югозападният вятър, който духа през този ден със скорост от 10 м/сек, го разнася, а 4 часа след взрива той е изминал 100 км. След 10-11 часа радиоактивното трасе е напълно оформено. Върху земята се изсипват два милиона кюри и оформят замърсения участък, разположен на 300-350 км североизточно от завода. По-късно е определена границата на замърсената с радиация зона, която обхваща участък от 23 000 кв. км.

Малцина знаят за "Маяк"

Зоната на радиоактивното замърсяване се оказва на територията на три области - Челябинска, Свердловска и Тюменска - с население от 272 000 души, живеещи в 217 населени места. В резултат от аварията са обезлюдени 23 селища, които след това са унищожени. Животните са изклани, дрехите са изгорени, сградите са сринати със земята от булдозери. В рамките на няколко часа десетки хиляди руснаци са лишени от цялото си имущество и са оставени на голото поле. Информация за случилото се липсва, обявена е пълна секретност и е издадена заповед да не се говори за ставащото.

Затова извън границите на Южен Урал за аварията не знае никой. По-малко от година след инцидента, на 1 май 1960 година, над Урал прелита американски разузнавателен самолет, който е свален от съветските военни. Едва през 1976 година изгоненият от Съветския съюз биохимик и дисидент Жорес Медведев публикува в Лондон статия, в която намеква за катастрофата. Западът посреща думите му с недоверие.

Ядрената катастрофа дава на съветските учени възможност да работят на огромно опитно поле, на което да изследват последиците от радиоактивното лъчение върху човека и природата. Това, което САЩ изучават с огромни усилия в лабораторни условия, руснаците наблюдават в естествена среда. В съветските специализирани издания често се споменават "опити" с вредите от облъчването. Медведев открива тайната, тъй като по онова време са изследвани цели езера с радиоактивно лъчение. А това било доказателство за ядрена катастрофа.

През 1979 година Медведев публикува тригодишното си проучване в книгата " Доклад и анализ на пазената в тайна атомна катастрофа в Съветския съюз". След това обаче са нужни още десет години, за да потвърди Съветският съюз обвиненията на учения.

Ядрената фабрика отравя околната среда

И преди катастрофата заводът за атомно оръжие" Маяк" трови околната среда с радиоактивно лъчение. Години наред той отвежда радиоактивните води, използвани при производството на плутоний за атомните бомби, в река Теча. Хората обаче не подозират за това и ловят риба, къпят се в реката и перат дрехите си в нея. Така в региона започват да се появяват загадъчни болести - лъчева болест, много често и левкемия. Местните трупат опит и вече знаят, че "ако цветът на кръвта от червен стане бял, значи човекът не може да се оправи".

След 1957 година много от хората край "Маяк" са оставени на произвола на съдбата. Населението не е подложено на медицинско наблюдение, първите изследвания се правят едва две години по-късно, и то само в едно село по поречието на Теча -Метлино.

За да намали радиоактивното облъчване, управата на "Маяк" решава да не отвежда радиоактивните води в Теча, а да построи изкуствено езеро. Така възниква Карачай, но по ирония на съдбата то става причина за следващата ядрена катастрофа. През лятото на 1967 година то пресъхва почти напълно, а вятърът разнася радиоактивния прах заедно с близо 200 000 гигабекерела.

Център за ядрени отпадъци

Днес завод "Маяк" е най-големият руски център за преработка на радиоактивни материали. Той обслужва ядрените централи " Колка", "Нововоронежка" и "Белоярска" и отговаря за ядреното гориво на атомните подводници. Според руското законодателство заводът има право да внася и преработва ядрено гориво от атомни централи с реактори ВВР-400, затова тук се складират ядрените отпадъци на цяла Западна Европа, като потенциални износители са Япония, Южна Корея, Тайван, България, Унгария, Швейцария, Германия и Испания. През 2001 година руското правителство отмени закона, прекратяващ вноса на ядрени отпадъци, и в "Маяк" бяха складирани 20 000 тона радиоактивни отпадъци. Едновременно с това държавата финансира мерки за "ликвидация на последствията, възникнали в резултат от работата на "Маяк". Финансовата субсидия за 2007 година е повече от 1,5 млрд. рубли. Само за консервацията на водоем №9 (езерото Карачай) са отделени 61,5 млн. рубли. Продължават и усилията за доброволно изселване на жителите на село Муслюмово, което е на река Теча. Днес хората там могат да бъдат облъчени с голяма доза радиация и умират от рак много по-често от средното за страната.

Според "Грийнпийс" в Русия обаче радиацията е навсякъде, а при пролетното топене на снеговете тя отново се връща в реката. Където въпреки забраната продължават да се къпят хора. "Лъчението не може нито да се усети, нито да се помирише", казва Владимир Чупров от "Грийнпийс". Но векове наред Теча е била част от живота на местните хора. И ще продължава да бъде.

http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=3244

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ужасяващи факти за Чернобилската авария

• Уродства, генни аномалии и редки болести поразяват населението от районите около атомната авария

• Жертвите страдат от умствени увреждания, раждат се без уши или с гениталии на главата

Различни видове малформации, редки болести, генни увреждания - това е ужасяващото "наследство" на аварията в Чернобил.

Руски специалисти се опитват да изследват пораженията, нанесени от радиацията върху човешкия организъм, но всички публикации на тази тема продължават да се филтрират дори и днес, 20 години след трагедията.

Жертвите

12-годишната Наташа Линчук страда от микроцефалия (черепът й не расте). 8-годишният Вадим Топол има тежко заболяване на венците и умствено увреждане. И двете деца живеят близо до украинското градче Припят, поело "лъвския пай" от радиоактивното замърсяване.

А момиченцето с огромната глава е поразено от хидроцефалия. Тази рядка генетична болест все по-често се среща в районите около Чернобил.

Бум на уродства

33-годишният Ардак Сторак страда от изключително рядка костна болест, която скъсява тялото му. Като дете той е бил свидетел на ядрен опит в родния му Казахстан, а няколко месеца по-късно гръмва Чернобилската АЕЦ. Тогава Ардак е бил 13-годишен. През следващите 20 години загубва 30 сантиметра от тялото си. Днес тежи само 34 килограма и неговите две деца, родени с множество увреждания, са предварително обречени.

Тя е на 6 години, но изглежда по-малка. Момиченцето от Аксютински район спира да расте преди три години. Баща му е роден в село Знаменка в Казахстан, където се намира бившата зона на съветските ядрени опити. Детето не е пряка жертва на Чернобил, но е развило същите симптоми. Руската администрация обаче продължава да мълчи.

Роден с множество генни увреждания, Андрей е една от първите жертви на ядрения взрив край Чернобил. Това белоруско бебе, дошло на бял свят с едно ухо, умира само на 4 месеца.

Галина е поразена от рак на щитовидната жлеза. Болестта е открита от специалист, който веднага я свързва с чернобилската авария. Тя е медицински уникум, защото я режат през няколко месеца, но младата жена упорито се е вкопчила в живота.

Генетично увредени сиамски близнаци продължават да се раждат в районите в близост до Чернобил, но официалните власти не дават пет пари. Тези случаи още са обвити в секретност, а на населението не се предлагат никакви ефикасни мерки. Специалистите са единодушни, че хората трябва да се евакуират, тъй като почвата, водите и животните също са поразени от радиацията.

Според френския учен Ролан Деборд, председател на Комисията за издирване на поверителна информация за радиактивността, цялата популация в радиус от 500 километра от драмата е необратимо поразена. Той твърди, че в Украйна и Беларус 20 години след аварията при новородените се наблюдава бум на различни видове рак, генни малформации и сърдечно-съдови заболявания. Такъв пагубен ефект не е бил наблюдаван от Хирошима насам, казва Деборд.

Французинът споделя, че се е нагледал на всевъзможни аномалии - бебе, чиито гениталии са били на главата, или сиамските близнаци от Беларус, влезли в Музея на ужасите.

В лабораторията към Комисията за издирване на поверителна информация за радиоактивността се правят изследвания на органични материали от поразените райони. Най-ценни са данните, предоставени от професор Бандаевски. Ролан Деборд обаче е автор и на една "еретична" хипотеза, която се отхвърля с възмущение от неговите руски колеги - че генофондът в тези области е силно увреден в резултат не само на Чернобил, но и на стреса, дължащ се на неблагоприятната икономическа ситуация, както и на сексуалните издевателства.

"Големият кратер" в Казахстан се е образувал постепенно с течение на времето. Сега вече е известно, че не става въпрос за природна аномалия, а за дълбока яма, издълбана от руските ядрени опити, които стартират през далечната 1949 г. За половин век бившият СССР е взривил 496 атомни бомби, което далеч надхвърля допустимия санитарен максимум. Ядрените отпадъци се натрупват в почвата, в полезните изкопаеми, в минералните извори и водните басейни. Така попадат в човешкия организъм и предизвикват генни увреждания и тежки заболявания.

Учените смятат, че тези зони ще се изчистят чак след 300 години. Което означава, че пораженията от "мирния атом" ще се наблюдават при още 4-5 поколения.

Скриването на фактите около чернобилската катастрофа вкара Съветския съюз в гроба

Вечерта на 26 април 1986 г. целият западен свят говореше за мащабната атомна катастрофа в Съветския съюз. Официална Москва обаче мълчеше по повод взрива на ядрения реактор в украинския Чернобил, разположен в непосредствена близост с Беларус. На следващия ден чуждестранните медии съобщиха, че радиоактивните облаци се движат на запад, север и юг. От съветското ръководство бяха поискани обяснения, но то мълчеше. На 29 април кратко съобщение от осем реда проби информационната блокада. Във вечерните новини се съобщаваше за авария и “незначително изтичане на радиоактивни вещества” от Чернобилската АЕЦ

Украинската журналистка Алля Ярошинска, която през февруари 1989 г. по време на първите свободни избори беше избрана за народен депутат на СССР, успя да хвърли светлина върху секретните протоколи на Политбюро на ЦК на КПСС, които отразяват решението на съветските ръководители по овладяване на ситуацията около Чернобил. От тези документи става ясно, че скриването на последствията от катастрофата е било задача номер едно. Още на 27 юни, съгласно вътрешната инструкция на Министерството на здравеопазването, всички сведения за самата авария, за резултатите от медицинските прегледи на пострадалите и за степента на радиоактивната зараза са били обявени за строго секретни и неподлежащи на разгласяване.

След изявленията на американския президент Роналд Рейгън, че благодарение на спътниците той има информация за Чернобил, съветското ръководство се решило да диференцира информационна си политика. Гражданите на СССР трябвало да разберат за Чернобил необходимия, от гледна точка на Москва, минимум, ръководството на “братските социалистически държави” – малко повече, а американците и някои други страни от Запада можели за получат подробна информация за аварията. Статията си за информационната политика на съветското ръководство Ярошинская по-късно озаглавява “Лъжа-86” и в нея се казва истината: една за господата и съвсем друга за робите.

Дните и годините, минали от момента на катастрофата, станаха ярък пример не само за пълната липса на гласност, но и на истинския цинизъм на съветската върхушка. За илюстрация могат да послужат вътрешните инструкции, многократно завишили пределната допустима доза на облъчване. Следствието от това беше, че много хора са били обявени за здрави, без да минат нужното медицинско изследване, а в заразените райони е започнало спешно връщане на евакуираните по-рано жители. Това се е случило и с констатирането на пределното допустимо ниво на радиоактивност в хранителните продукти, за да може заразеното мляко да “стане чисто”.

Чернобил ни освободи, смята беларуският интелигент и политик Генадий Грушевой. Връщайки се към Чернобил, Грушевой си спомня каква надежда е вселил в душите на съветските хора Горбачов, обявявайки началото на перестройката и гласността. Той обаче добре помни и отрезвяването след катастрофата, когато много области на Беларус, а също на Украйна и Русия са се озовали в зоната на действие на радиацията. Иначе погледнали хората и на Горбачов, който малко преди катастрофата говорел, че народът при всички случаи има право да научи истината. Необходими му били 19 дни, за да сведе до знанието на същия този народ разрешената информация за събитията в Чернобил, което пък накарало западните медии да започнат истинска кампания срещу “родината на трудещите се”. Това очевидно е било важна крачка по пътя на политическото превръщане на републиките от червената империя в самостоятелни субекти.

Едва през февруари 1989 г., малко преди първите всеобщи свободни избори блокадата от информацията за реалните последици от чернобилската авария беше свалена. На медиите им беше разрешено да публикуват първите карти на радиоактивните територии. Три години след катастрофата – тогава на заразните участъци от територията на Беларус още живееха повече от 2 млн. души – на демонстрация в Минск излязоха 30 хиляди човека, и то въпреки че властите направиха всичко възможно това да не стане. Свидетели и участници в ликвидацията на последствията от аварията, хора, живеещи близо до Чернобил, и облъчени жертви разказваха да събитията и вопиющия цинизъм на поведението на ръководството на партията. Участниците в демонстрацията създадоха “чернобилски трибунал” и решиха да се разправят със съветската власт.

За всички тези хора Горбачов умря като политик, вселяващ надежда. Много жители на СССР след катастрофата в Чернобил загубиха вяра в мъдростта, в добрата воля, във всемогъществото на партийните босове. Всички бяха потресени, когато се разбра, че в западните страни в първите дни след аварията властите са направили за защита на населението повече, отколкото съветските чиновници с тяхното пренебрежение към обикновения народ, макар те да са се намирали в зоните на непосредствена зараза. На собствен гръб мнозина почувстваха колко се боят регионалните власти за поемат каквато и да било отговорност лично - било от страх пред Москва или от неспособност да предприемат нещо самостоятелно.

Населението на Припят например - град, разположен на 2 километра от Чернобил - се е намирало в зоната на мощно облъчване 36 часа, преди да започне евакуацията.

Това отрезвяване и ярост станаха силата, която помогнаха за окончателния разпад на съветския строй. Несъмнено сред причините на разпадането на СССР е и печалният опит от войната в Афганистан, опитът за държавен преврат през август 1991 г., катастрофалното състояние на икономиката, което не на последно място се влоши в резултат на огромните загуби при отстраняване на последствията от аварията, а също и растящата нужда на републиките от самостоятелност.

Опитът на Москва да скрие последствията от катастрофата преобърна стремежа на Беларус и Украйна за независимост в друга посока. Оттогава борбата срещу замърсяването на околната среда вървеше ръка за ръка със стремежа за политическо равноправие и, в края на краищата, към национална независимост.

В Украйна по време на провеждането на конгрес за защита на околната среда през 1989 г. прозвучаха призиви за създаване на демократично движение. Това не беше случайност, доколкото узнаването на истината за престъпленията, свързани с околната среда и имащи огромни последствия за здравето на хората, да не говорим за обнародването на тази информация, се смяташе в тоталитарен СССР за особено тежко политическо престъпление.

Чернобил във всичките му проявления стана въплъщение или символ на продължаващото дълги години подтискане на нацията.

Комунистите, които сега трябваше да се борят за “истински” избиратели, бяха принудени да се откажат от угодничество в отношенията си с Москва. Те се пописаха под предложената през лятото на 1990 г. от народните фронтове “Декларация за независимост”. Вследствие на това някои територии в Беларус и Украйна бяха обявени за зони на отчуждението. Наложеният мораториум за строителство на АЕЦ, по-твърдите норми на допустимите равнища на радиоактивно облъчване – тези мерки също дистанцираха републиките от центъра.

Москва се опита да спаси системата, построена върху лъжи и полуистини и робско подчинение на Кремъл, като обвини за аварията ръководството на Чернобилската АЕЦ. Чернобил стъпка по стъпка оголи цялата истина за системата и буквално вкара Съветския съюз в гроба.

Другите аварии

Ядреният инцидент в Чернобил не е нито първият, нито последният !

Годината е 1954. В руската преса се появява кратка информация за първия случай на електричество, произведено от атомна енергия.

В публикациите обаче не пише къде се е случило това. Към този момент мястото има само пощенски код - толкова е тайно. Всъщност град Обнинск, на сто километра южно от Москва, където се намира първата атомна електроцентрала в света, се появява на картата чак през 1958 г.

Днес 440 ядрени реактора произвеждат електричество в 31 страни. Но още от строежа на първите експериментални реактори през 40-те години на миналия век, страхът от авария винаги е съпровождал развитието на атомната енергетика.

Авариите в бившия СССР

Ядреният инцидент в Чернобил е с най-тежки здравни последствия. Инцидентът с най-тежки екологични последствия се е случил през 1957 г. в Урал, близо до град Кищим. В ядрения център на Съветския съюз „Челябинск-40“, създаден с военни цели, поради лошо охлаждане експлодира подземна стоманена цистерна, която съдържа около сто тона радиоактивни отпадъци. В атмосферата, на височина един километър е изхвърлено огромно количество радионуклиди. В резултат е замърсен район с дължина около 300 километра и обща площ 23 хиляди квадратни километра. Това е така наречената източноуралска радиоактивна следа. Този инцидент е пазен в тайна няколко десетилетия. За него западният свят разбира съвсем случайно - когато през ноември 1976 г. съветският учен Жорес Медведев пише статия за британското списание New Scientist и между другото, споменава за случая.

Отново в района на Урал става друга катастрофа. Предприятието за производство на оръжеен плутоний „Маяк“ изхвърля течните си радиоактивни отпадъци в река Теча за периода 1949 - 1956. Теча е силно замърсена, въздухът в близките селища - също. На няколкостотин души е поставена диагноза хронична лъчева болест.

Аварията от 1986 не е първата за чернобилската АЕЦ. През септември 1982 г. е разрушен централният горивен блок на първи блок на централата. Изхвърля се радиоактивност в промишлената зона и град Припят. Ликвидиращите последствията са преоблъчени.

Има и още. В продължение на 15 години, в периода 1964 - 1979 г., нееднократно са били разрушавани горивни блокове на активната зона на първия блок на белоярската АЕЦ. Това е съпровождано с преоблъчване на персонала. Вторият блок на същата електроцентрала изгаря в края на 1978 г. Силно облъчени са осем души. През 1974 г. вследствие на авария в ленинградската АЕЦ загиват трима души. Година по-късно от същата централа във външната среда е изхвърлено голямо количество радионуклиди. През 1985 г. пък се получава авария на първи блок на балаковската АЕЦ. Откъсва се предпазен клапан и тристаградусова пара влиза в помещение, в което работят хора. Загиват 14 души.

И останалите аварии

Разбира се, аварии, съпроводени с облъчване на хора, се случват и извън бившия Съветски съюз. На 12 декември 1952 г. в експерименталния ядрен реактор в Чалк Ривър, Канада, се стига до частично разтопяване на активната зона на реактора. Това е първият известен инцидент с ядрен реактор. На 7 октомври 1957 г. възниква пожар на територията на реактора, използван за военни цели в Уиндскейл, Великобритания. В атмосферата са изхвърлени радионуклиди като йод-131, цезий-137, полоний-210 и други. Замърсени са над 200 квадратни мили.

На 3 януари 1961 г. човешка грешка води до парен взрив в експерименталния реактор Айдахо Фолс в САЩ. Трима служители умират. Най-мащабната злополука за Щатите пък става на 28 март 1979 г. Стига се до прегряване и частичното разтопяване на активната зона на реактор АЕЦ „Остров Три Мили“, близо до Харисбург, Пенсилвания. Радиоактивни газове са изхвърлени в атмосферата.

През август 1979 г. близо 1000 души получават облъчване 6 пъти над нормата в резултат на изхвърляне на високообогатен уран около град Ървинг, Тенеси. На 8 март 1981 г. радиоактивна вода тече няколко часа от контейнер в атомната електроцентрала в Цуруга, Япония. Работниците, пратени да подсушат, са облъчени. На 30 януари 1982 г. е въведено извънредно положение на атомната електроцентрала близо до Онтарио, щата Ню Йорк. В резултат на авария в системата за охлаждане на реактора става изтичане на радиоактивни вещества в атмосферата. На 4 януари 1986 един работник в завода за преработка на уран в Гор, Оклахома, умира, когато загрят и препълнен контейнер с ядрен материал се пръсва. Повече от 100 души са пратени в местни болници. През 1987 г. в град Гояна, Бразилия, е разкапсулиран източник на цезий-137. Хоспитализирани са 54 души. Четирима умират от остра лъчева болест. През 1999 г. в завод за производство на ядрено гориво в Токаймура, Япония, възниква неуправляема верижна реакция, тъй като работник в завода поставя в контейнер 8 пъти повече уран от допустимото. Облъчени са 49 работници, двама от тях загиват от остра лъчева болест. Населението в района е евакуирано.

http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=49&t=18246

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Ами да ти кажа - умрели деца от левкемия, стерилни мъже и жени, ослепели хора, това малко ли е ? И това е ДЕТСКА площадка, там са си играели деца, часове наред!

Искаш да кажеш, че това се е случило в Бухово?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Малко по- въздържано, моля. Никой на нищо не се прави, ако това:

умрели деца от левкемия, стерилни мъже и жени, ослепели хора
е вярно и то отнесено само в Бухово, означава, че се тези факти не са известни на обществото и трябва да се направи всичко възможно да станат известни. Позволими обаче да се съмнявам ( докато няма доказателста), че статистически тези заболявания не се срещат в по- голям процент, от колкото на други места в България.
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...