Отиди на
Форум "Наука"

Средновековни църкви


Recommended Posts

  • Потребители

Будапеща - храмът на крал Матиаш "Успение на Пресвета Богородица". Сградата е била главен храм на средновековна Буда и главна джамия на града по време на турското робство. В нея са били короновани за крал и кралица на Унгария Франц Йосиф и Сиси. В ня се пазят копия от реликвария на св. Ласло и на короната на св. Стефан. Копието на короната е направено по снимки, тъй като между ВСВ и 1970г. тя е била в САЩ, а в самата Унгария след направата му е показвано само то в този период. Имало е и разни слухове, напр. че короната и останалите регалии са били хвърлени в Дунава за да не бъдат отмъкнати през войната.

Тъй като в някои отношения съдбата на Унгария е близка до тази на България, то и историята на храма е такава. Заради турското нашествие сградата загубила средновековния си облик и това, което днес се вижда е плод на реставрация. По време на комунистическия режим сградата за малко не споделила съдбата на софийската "Свети Спас" - тъй като и тя била пострадала от войната, "народната власт" имала идеята под този благовиден предлог да я събори. Храмът на Матиаш по чудо оцелял, но "Света Мария-Магдалена", която ще бъде представена по-натам нямала този късмет и от нея е останала само камбанарията, която се откроява от далеч в замъка на Буда.

Външен изглед

ald-bg_narod_ru_matthias_034.jpg

Интериор

ald-bg_narod_ru_matthias_059.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"Свети Микулаш" в Пражкия квартал Мала страна

HPIM1172.jpg

Това обаче е по-скоро поздрав по случай Никулден. Готическия храм от 13в. "Свети Николай" и ротондата "Свети Венцеслас" са били разрушени в края на 17-началото на 18в. за да бъдат построени на тяхното място сегашната черква и йезуитския колеж (днес в сградата се помещава физико-математическия факултет на Карловия университет). От 17в. е само началото на параклиса на света Варвара и сградата на колежа. На площада пред храма се е запазила чумната колона за разлика от другата, която е била на Староместкия площад, която е била разрушена.

Така че честит празник!

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Витлеемската капела в Прага - в нея е проповядвал Ян Хус.

Не е много впечатляваща като архитектура, но тя е построена в едно бурно време за Бохемия и предназначението й е било там да се изнасят проповеди на роден чешки език. Днес доста пореставрирана служи за нещо като аула на техническия университет.

bethlehem_1226.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребители

Прага, "Света Богородица пред Тин" - една много позната сграда от снимките на Староместкият площад в Прага

HPIM0924.jpg

Подобно на Витлеемският параклис и тя е свързана с бурните години на реформацията. След завоюването на хусисткия опорен пункт Сион император Сизигзмунд наредил подготвените за направа на покрива греди да се използват за бесилките на Ян Рогач от Думе и на 50 негови поддръжници. Покривът все пак бил направен, но с гредите за трибуната за сватбата на крал Владислав Постум и френската принцеса Магдалена - владетелят обаче починал, ванчавката не се състояла и материала бил употребен за завършване на сградата.

В сградата служели духовниците - реформатори, а на фасадата имало изображение на хотир с надпис "Истината побеждава" - победилата контрареформация обаче унищожила този символ на опонентите си.

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Прага, Базиликата "Свети Иржи" - това е вторият по време християнски храм в Прага, който се е запазил до днешно време. Намира се в Храдчани зад катедралата "Св. Вит". Съчетание от романски стил и барокови обновления.

HPIM1195.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители

Голямата базилика и некрополът при днешната сграда на Народното събрание

g-b-1.jpg

За съжаление днес нищо от това не може да се види. Но да се надяваме, че при предстоящата реконструкция на пространството около Народното събрание може да бъдат открити отново останките и да бъдат по-обстойно проучени.

Голямата базилика е била 33 м. широка, което ще рече, че вероятно е била поне 50м. дълга, т.е. била е по-голяма както от "Света София", така и от днешната "Света Неделя". До нея е имало още една по-малка черква. Интересното е, че толкова близко една до друга са се намирали Голямата базилика и "Света София".

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители

Мозайките в солунския храм "Св. Димитър"

Мозайките в храма са изключително интересни, защото са оцелели през иконоборческия период, когато много подобни произведения особено в столицата Константинопол са били унищожени. Много от изображенията имат вотивен (оброчен) елемент - представят светеца заедно с отблагодаряващите се ктитори на мозайката.

HPIM0319.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пражката катедрала "Свети Вит". Строителството й е започнало още в края на ВБЦ, но е била завършено почти едновременно със софийската катедрала "Св. Александър Невски".

HPIM1004.jpg

Външен изглед

HPIM0988.jpg

Интериор

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Фреските в храма "Свети Димитър"

HPIM0305.jpg

С изключение на тази, за която се предполага, че изобразява император Юстиниан ІІ да влиза в Солун, стенописите не са така известни като мозайките. За българите разбира се те представляват по-голям интерес, тъй като са образци на стенната живопис от период съвпадащ със съществуването на средновековната българска държава, т.е. от VІІ до ХІVв. Докато предполагаемото изображение на Юстиниан ІІ е от самото начало на ПБЦ, то пък предполагаемото изображение на св. Димитър с Григорий Палама е от времето на залеза на ВБЦ.

HPIM0302.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Храмът "Свети Атанас" във Варна

В сегашния си вид е от 1838г. В предходния период на османското робство изглежда е била с ширината само на централния кораб. От средновековната сграда са намерени само фрагменти от декоративната украса.

s_athanas_1376.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кападокия, Чавушин, Черквата на имп. Никифор ІІ Фока

Скалните манастири са изключително популярни в епохата на българското, а и византийското средновековие. Това се дължи на стремежа на средновековните монаси да търсят връзка с отшелничеството в епохата на ранното християнство, а също и с началния период, когато първите християни е трябвало да се укриват от властите. Представената черква е от епохата на утвърдилото се християнство. Но в Кападокия традицията на скалните градове и черкви е древна, като някои от тях са от времето, когато християните са били преследвани. Това е позволило да се запази там християнски анклав до края на Първата световна война, когато то било прогонено в Гърция.

HPIM1842.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребители

Около черквата на Никифор ІІ Фока намираща се при Чавушин в Кападокия се е развил скален манастир, с параклис и други стопански и жилищни помещения.

http://ald-bg.narod.ru/turkey_photo/cappadocia/cavusin/monastery/niciphor_monastery.htm

HPIM1869.jpg

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Черквата, която днес ще представя също е свързана с празника да днешната дата - 24 май заради чудесния стенопис в храма изобразяващ светите братя Кирил и Методий

HPIM0304.jpg

Черквата е била конструктивно свързана с главната порта на охридската крепост, откъдето идва названието - Челница. Над портите били изграждани параклиси или пък близо до крепостните входове били издигани черкви, чиято задача била да привлекат божествена закрила срещу нападателите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чух, че еленската базилика при Пирдоп се била окончателно срутила... това вярно ли е?

Иначе за старата църква в Паталеница - докато чаках с брат ми да дойде отговорничката с ключовете и да отвори църквата, една баба, която минаваше по улицата каза: "Абе какво чакате момчета, Людмила Живкова изнесе всичко от църквата." Може би има някаква истина за продажба на стенописи. Наистина вътре няма много оцелели стенописи, но май църквата е ползвана за обор до 1989 г. и сигурно е била изложена на всички стихии.

Иначе на една туристическа картосхема за Луковитския карстов район има отбелязани скални църкви над р. Искър - отбелязани са на западния бряг някъде по средата между жп гара Карлуково и жп моста след тунела.

Има ли такива изобщо?

Мястото е такъв пущинак, че е невъзможно да се види нещо из шубраците. Ина източния бряг само полуизоставени вилни бараки (?).

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По случай празника Възнесение Господне - храмът "Свети Спас" в Скопие

В двора му са били погребани предадените от българския комунистически режим на Югославия тленни останки на Гоце Делчев.

HPIM0461.jpg

Подробно е разгледан въпросът за притежанието на сградата по време на Екзархията. Черквата действително е била в ръцете на патриаршистите, а цариградската патриаршия заради финансови субсидии от сръбските власти съдействала на сръбската пропаганда, но това породило доста проблеми с тамошните патриаршисти. Сегашните тамошни историчари стопанистващи храма се опитват да изкарат, че едва ли не от 16-17век той е бил гръцко-сръбски. Но както ще се види и от надгробните паметници, това не е точно така.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 седмици по-късно...
  • Потребители

Охрид, храмът "Свети Йоан Канео"

HPIM0215.jpg

Някъде се твърди, че е построен или поне посветен на зетя на цар Самуил - Иван Владимир. Но няма конкретни данни. постройката на сградата се датира към ХІІІв. Малката черква впечатлява най-вече със своето живописно разположение върху малък нос на брега на Охридското езеро, а също така със зидарията си. Тъй като в продължение на около 3 века сградата е била изоставена, тя претърпяла значителни щети и много от фреските са били унищожени, като е останало сравнително малко от живописната украса.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители

Докато завърша албума стана на патерица, но все пак честит имен ден.

Катедралния храм на българските архиепископи в периода ХVв. - 1767г. - "Света Богородица Перивлепта" в Охрид

HPIM0352.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Скалния манастир Пашабаа в Кападокия

Скалните манастири са били създавани през средновековието от аскети, търсещи усамотение и отделяне от света. Наред с това сред скалите се е търсела връзка с ранното християнство, когато заради гоненията са се търсели не само жилища, но и убежища. Кападокия и нейните подземни градове са били сред местата, където християните се криели от гоненията на римската власт.

HPIM1822.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Възобновения тъй да се каже из основи фотоалбум за софийската черква "Света Богородица Стара"

http://historicalcities.narod.ru/photo_Sofia_sv_Petka_stara.html

HPIM1830.jpg

Изцяло са променени снимките, а текста с информация е значително разширен.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Перкунас, до Карлуково има три скални църкви - Света Марина, чиито стенописи са свалени и можеш да ги видиш в НИМ, свети Козма и Дамян и "Глигора". Първата я пореставрираха, а втората и третата са доста трудно достъпни и са практически унищожени. Най-актуално и подробно за всички тях - тук

http://www.skalenmanastir.com/2008-02-09-20-13-54

Колкото до Паталеница - хвърли едно око на мой постинг за нея.

http://medchurches.livejournal.com/17082.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами трудно; Засега обаче усилията ми да снимам стария зид на "Свети Николай" остават без успех. Разбира се там няма стари фрески, а само малко стари основи. Но напоследък дори не искат да ги покажат, камо ли да разрешат да бъдат снимани. Иначе и тя е на същото ниво като Ротондата и двете св. Петка.

Голяма е простотията и лакомията у нас. В световноизвестните музеи и черкви дават да се снима, като единствено има ограничение за светкавицата. А тези в чужбина са известни защото много хора снимат и тиражират снимките из фейсбук и къде ли не. А това пък носи приходи за страната и обекта. После нямало пари за култура - пари има,, ум няма в главите на тези, дето ръководят културните институции.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Божо лично ми каза, че и той бил против забраната, но тя била по някаква стара наредба. Иронията е, че докато беше министър, нищо не направи за да я отмени.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...