Гъбите в България

[ISTORIK]

Брането на гъби за ядене по описание и снимка, без наличие на предварителен опит, може да бъде много опасно.

---

Ето няколко източника на знания за гъбите в България:

http://gubi.start.bg/

http://www.fungi.biodiversity.bg/

http://wildmushrooms.hit.bg/

http://www.puls.bg/health/relax/news_2357.html

http://www.books.bg/books/24/30629.html

http://knigosviat.net/?bookstore=book&...1%8F%20%D0%A2.4

[Паяков]

Вижте тези гъби. Фотографирани са на 27 май 2010 г. при разходката ми на един хълма край Габрово.

За съжаление програмата за качване работи от половин час и не финишира качването на файла. Изпълнил съм условието за големината на файла и въпреки това...

Не знам към кого да се обърна за този проблем.

[Стоедин]

Има някакъв проблем, защото аз снимки не виждам. Опитай пак да ги качиш.

[Паяков]

Нещо не иска да финишира качването форумната програма...

Съжалявам, че качвнето на снимки не работи. Може да видите снимките тук: (за регистрирани във Фейсбук). Утре ще ги кача и във FLICKr.

http://www.facebook....8&id=1141935159

Тъй като качването на снимки се провали (не по моя вина), давам линк за снимките.

От 27 май 2010:

На тази снимка са две гъби пачи крак (Cantharellus cibarius): http://farm5.static....4af2bf58a_b.jpg

На следващите две снимки са две кафяви гълъбки (Russula vesca): http://farm5.static....9a03651e8_b.jpg http://farm5.static....eb94362af_b.jpg

От 30 май 2010:

На двете снимки има гъби от вида бисерна (перлова) гъба (Amanita rubescens): http://farm5.static....360fff1ba_b.jpg http://farm5.static....8d39b40ec_b.jpg

Ще бъда благодарен на всеки, който ме коригира, ако греша (особено за последните две гъби).

[Паяков]

Червена млечница (рижийка), Lactarius deliciosus.

Снимките са направени на 13 юни 2010 г. край Габрово.

[КГ125]

Чудесни снимки, поздрави! Качвай още

[Паяков]

Нещо не иска да финишира качването форумната програма...

Съжалявам, че качвнето на снимки не работи.

Ще бъда благодарен на всеки, който ме коригира, ако греша.

За да не се ровите в мрежата за снимките, ще ги публикувам и тук:

1. Две гъби пачи крак (Cantharellus cibarius)

2. Две кафяви гълъбки (вероятно, не ги разгледах подробно) - Russula vesca

3. Бисерна (перлова) гъба (Amanita rubescens)

[pinophilus]

Номер 2 не е гълъбка. Моето предположение е еленова гъба - Pluteus cervinus. За другите съм съгласен.

[Паяков]

Манатарка (Boletus edulis)

Същата манатарка отдолу

Зелена гълъбка (Russula virescens)

За съжаление тази сутрин не носех фотоапарата и снимките не са в естествена обстановка...

[Паяков]

Тези две гъби са млечници. Бера ги от 15 - 20 години (и ги консумирам), но не можах точно да ги идентифицирам от кой вид са. Растат предимно в смесени гори - иглолистни и широколистни. Предполагам, че са от вида Lactarius volemus (хлебна млечница), изпускат мляко с цвят бледа охра и не променят цвета си.

Lactarius каква?

[glishev]

Чудесни снимки, особено за лаик като мен. За съжаление като съм сам по хълмовете смея да бера само челядинки

[Паяков]

Зелена мухоморка (Amanita phalloides).

Една от най-силно отровните гъби в България. Чудесно оформен екземпляр, има всички отличителни белези на зелената мухоморка. Не посмях дори да я докосна! Само легнах на земята, за да я фотографирам добре от различни гледни точки.

Расте в една дъбова гора край Габрово.

[Паяков]

Красива гъба, вероятно Leccinum aurantiacum (Червена брезовка)

[Паяков]

Сега е сезонът на припънките. Те трудно могат да се сбъркат с друг вид. Ето няколко снимки на припънки, Armillaria mellea:

[Паяков]

Здравейте, днес използвах хубавото време за разходка из природата и открих този красив кичур от гъби от вида Armillaria mellea - припънка:

[Akademik_Ems]

Аааа, гъбките що така сте ги забравили?

"Гъбка" асоциирам с онези красиви екземпляри - червени с бели точки, по детските книжки. Добрата Червена шапчица носи цяла кошница червени мухоморки на баба си! Каква идилия!

ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!!

Amanita muscaria или червена мухоморка е гъбка, с която по-добре да си нямате работа. Но за ваше успокоение, Северноамериканската микологична асоциация твърди, че през изминалите 100 години не е регистрирала смъртен случай от ядене на тази гъба. Все пак статусът й е 1% смъртност - смешно малко, ама само да не попадате в него. И така, както подсказва името й, тази гъбка съдържа токсинът мускарин, който според нови проучвания няма голямо отношение за халюциногенния й ефект. И като споменахме халюциногенен ефект, не бързайте да се радвате - ако беше нещо свестно нямаше да расте под път и над път. Основните токсини в червената мухоморка са мусцимол и ибутенова киселина, и те всъщност водят до този ефект.

ЯДЛИВА ГЪБА

Това е булка гъба:

Amanita caesarea е гъба с добри вкусови качества. Шапката й е оранжевочервена, гладка;пластините са бледо- или наситеножълти. Тази гъба се бърка с червената мухоморка. Като ги погледнете на снимка е ясно - мухоморките имат бели пластини на шапчицата, булката - не. Но на практика невинаги е така. Силен дъжд може да измие пластинките върху шапката и да сметнете мухоморката за булка. Но булката има жълти пънче и пластинки (става въпрос за тези под шапката, май ги наричат още ламели), а мухоморката - бели.

Друг представител на род Amanita е Amanita pantherina, или пантерка:

ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!!

Съдържа същите токсини като червената мухоморка, но в по-големи количества. Виждате на снимката белите люспици върху шапката, която на цвят варира от кафеникава до сива; пластинките отдолу са бели.

Бяла мухоморка

Латинско наименование няма да добавям, тъй като е спорно кой точно вид означава бяла мухоморка на български. Това според мен е формалност, по важното е

ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!!

Бялата мухоморка може да се сбърка с млада печурка, а тъй като брането на печурка е много разпространено, бялата мухоморка взима много жертви. Токсините, които съдържа са два основни вида: фалотоксини (не се всмукват добре през червата) и аматоксини (увреждат черния дроб). За тяхното действие може да се говори много, по-важното е, че отровеният развива тежка чернодробна недостатъчност, понякога и бъбречна, и може да загуби живота си. Дори ако оцелее, пострадалият остава с последствия за цял живот.Приетото количество гъби не е от значение, достатъчно е отровната гъба да се докосне до другите в ястието, за да се натровят всички яли от него.

[Akademik_Ems]

Прикачените снимки не ми излизат и затова ги качвам втори път.

Червена мухоморка

Булка гъба

Пантерка

Бяла мухоморка

[Akademik_Ems]

Гъбата "печурка" се бере най-често у нас. А всъщност на територията на България се срещат повече видове от рода Agaricus, опитни гъбари казват, че са срещали цели 35 вида (може и да са видели подвидове, ама ги наричат видове), сега проверих как смята Уикипедия - 12 вида, а се оказва, че най-често брани са 7 вида. От тези 7 вида на човек, малко интересуващ се от гъби, му трябват 3-4 вида:

Горска печурка

Agaricus silvaticus

ЯДЛИВА ГЪБА

Ливадна печурка

Agaricus arvensis

ЯДЛИВА ГЪБА

Царска печурка

Agaricus augustus

ЯДЛИВА ГЪБА

Култивирана печурка

Agaricus bisporus

(това са гъбките от магазина)

ЯДЛИВА ГЪБА

Как да познаем, че гъбата е печурка?

Ако сте опрели до форум за наука, за да се научите да берете гъби, по-добре прекратете четенето на темата. Всичко, което се казва тук е само и единствено с информативна цел!

Много гъбари погрешно считат, че печурката няма отровен двойник, дори в някои справочници и определители е посочено така. Но младите печурки са сходни с бяла и зелена мухоморка, а те са смъртноотровни гъби!

Пластините под гуглата са розовочервеникави, с времето потъмняват до тъмнокафяво. Но това не е сигурен белег за разпознаване, тъй като при младите ливадни печурки пластините са бели (като на мухоморките).

Ако се върнете малко по-нагоре и обърнете внимание на мухоморките, ще забележите, че пънчето им излиза от т. нар. "вулва" (на мен ми прилича на чашка). При печурката не е така.

Забележете, че пръстенче на пънчето имат както печурките, така и мухоморките!

Редактирано Септември 9, 2011 от Akademik_Ems

[Akademik_Ems]

Днес ще ви представя поредната доза гъбки като една "гъбена чорба" - тези видове не са от един и същи род.

Обикновена челядинка

Marasmius oreades

ЯДЛИВА ГЪБА

Расте по открити тревисти пространства - поляни например. Дребна гъбка - шапчицата достига до 5 см в диаметър. Пънчето е без пръстен, пластинките са бели или бледокафяви. Шапчицата е звънчевидна, на цвят кафеникава или бяла. Тази гъбка често расте в т. нар. "самодивски кръгове".

Може да бъде объркана с Clitocybe dealbata, съдържаща мускарин. Clitocybe dealbata е отровна гъба и е възможно да настъпи смърт поради сърдечна или белодробна недостатъчност! Шапчицата й е вдлъбната, за разлика от тази на челядинката.

Казват, че челядинката има сладък вкус, поради съдържащ се в нея дизахарид - трехалоза (микоза). Той е нужен на гъбата, за да се възстанови след продължително засушаване и да изхвърли спорите си.

Clitocybe dealbata

Сходна на челядинката отровна гъба.

ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!!

Сърнела

Macrolepiota procera

ЯДЛИВА ГЪБА

Диаметърът на гуглата може да достигне 40 см. Пънчето е с пръстен, тънко, но влакнесто и не се използва за ядене. Върху гуглата има кафяви люспици, но това не е сигурен отличителен белег. Възможно е гъбата да бъде сбъркана с мухоморки.

Обикновена масловка

Suillus luteus

ЯДЛИВА ГЪБА

Лесно се разпознава по кафявата шапка и пръстена на пънчето, който отначало е бял, а с времето развива лилави оттенъци. Гуглата е с диаметър между 5 и 12 см. Месото на гъбата е бяло и не променя цвета си при разрязване. Масловката расте в борови гори.

Този и други видове от род Suillus могат да предизвикат алергични реакции при някои хора. Обвивката на масловката може да предизвика повръщане. Смята се, че няма отровен двойник.

Suillus granulatus расте по същите хабитати като S. luteus. Също е ядлива. Отличава се с жълтеникава месеста част и липса на пръстен на пънчето.

Горчива миризливка

Omphalotus olearius

Отровен двойник на пачия крак.

ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!!

От тази гъба е изолирано отровното химично съединение илуидин. Вътрешността на гъбата е оранжева, за разлика от тази на пачия крак. Стъблото е гладко, без пластини. Расте винаги върху мъртва дървесина. Интересно свойство на тази гъба е биолуминесценцията - на тъмно се вижда как пластинките светят. Това се получава вследствие на химическата реакция между ензима луцифераза и съединението луциферин, водеща до излъчването на светлинни емисии. Сходен е с процеса на светене на светулките.

А това е гъбата пачи крак:

Пачи крак

Cantharellus cibarius

ЯДЛИВА ГЪБА

Има доста екзотичен вид - жълта или оранжева на цвят, със своеобразна форма. Расте по хумусни и песъчливи почви, но и по разлагаща се дървесина. Бере се в края на лятото и началото на есента.

Тази гъба е богата на вит. С, калий и вит. Д. Има отлични вкусови качества, но и отровен двойник.

Редактирано Септември 11, 2011 от Akademik_Ems

[Паяков]

Тези гъби фотографирах на 27 октомври 2013 г. в Стара планина, близо до местността Равни гори над Габрово.

Предполагам, че са от рода Cortinarius, като най-близък вид намерих Cortinarius bolaris, може и да не съм прав.

Със сигурност не са ядливи, а може би и отровни.

[КГ125]

Ха, защо? Случва ли се това често?

[goshawk]

Много ме е яд, че тази година нямаше есенни гъби

Не зман за кой район на България говориш, но преди около две седмици бях в Котленско и ... чак "изобилие" е трудно да се каже, но се намираха гъби в доволно количество - колкото за една софра с приятели.

Ха, защо? Случва ли се това често?

Зависи от годината.

Тази година есента предразполага да има гъбки през есента - сезона е влажничък и топъл, да не казвам горещ, за този период на годината.

[hristo_serafimov]

Ха, защо? Случва ли се това често?

Заради спама. Случва се доста често. Особено в темите за музика.

Хубавото е, че спира след 3-тия пост.

Редактирано Ноември 1, 2013 от hristo_serafimov

[JImBeam]

1. Две гъби пачи крак (Cantharellus cibarius)

Я, и тука имало гъбари, ама темата нещо секнала, да не би да са яли от този "пачи крак"

Редактирано Април 6, 2015 от JImBeam

[kall]

И аз да дам своя принос откъм източници освен:

http://pencho.my.contact.bg/start/razni/gubi/oig.htm

http://pencho.my.contact.bg/start/razni/gubi/index.html

http://www.fungibg.com/

http://manatarka.org/yadlivi/

http://www.gabarstvo.com/

Да предупредя, че не отговарям за достоверността на информацията в намерените сайтове, трябва да се внимава с гъбите!

Редактирано Април 6, 2015 от kall