Отиди на
Форум "Наука"
natan

Независимия български владетел Шишман Фружин 1454 г- ?

Recommended Posts

Фружин е син на търновски цар Иван Шишман вероятно от втория му брак със сръбкинята Мара Драгана,и пореден император на България.Взима участие като независим владетел в Кръстоносния поход от 1444 г. на Владислав III Варненчик .

В османски данъчен регистър от 1454 г. се споменава за заселването на княз на име Фружин в земите между Свърлиг и Пирот.Градът Свърлиг е разположен на река Свърлижки Тимок на 30 километра източно от град Ниш.

И тук искам да представя една монета от изданието Средновековни монети от Кристиян Томсън Колекция.

Колекцията представлява каталог на главните средновековни империи.Големият учен събрал тази колекция Кристиян Томсън ,син на богат копенхагски търговец роден в 1788 г. На петнадест години започва своята колекция.Умира в в 1865 г. Сто години по късно монетите от колекцията продължават да се преатрибютират.Снимката на монетата която представям е от публикувания проект на Атик Боокс над който работят над 17 години и издават този първи том ,част от ри наречен Medieval coins-in the Christian J. Thomsen collection , с автор Kristian S.A. Erslev,Ttic Books Ltd.ISBN O-915018-33-0, издание от 1992 г САЩ.

Под номер 834 е публикувана монета приписана на John VIII Palйologue(1425-1448).

За радост има и снимка и от нея може да заключиме истинския издател на монетата.

На аверса си тази монета носи образа на Божията майка като Богородица Оранта,двете и ръце са вдигнати за благослив и пред гърдите и има медалион на младенеца Христос.На реверса е владетеля в цял ръст насреща.

Този типаж монети с образа на Божията майка е до болка познат само от два типа сребърни монети сечени от името На Иван Шишман(1371- ?) .

Лицето е с бюст на Богородица с двете си ръце вдигнати за благослов ,с перлен нимб,който също е и около главата на Младенеца Исус който е пред гърдите и. В полето от двете страни са ясно различими инициалите М и О (тета)

Н а реверса е схематично изображение на владетеля(Шишман Фружин) в цял ръст,в дясната ръка държи скиптър,a през лявата му ръка е преметнат лорос. В полето отляво е изписано Ш ,а отдясно F ,латинско . Между буквата F и тялото се вижда лороса.

Този типаж е индентичен с тези издавани по рано от името на Шишман,за които прилагам приложения .

Шишман Фружин е имал своя самостоятелна власт и към 1454 г. и след това е продължил да си издава монети като независим владетел. За това намираме също потвърждени от факта,че са известни и други издания от името на Шишман,извършвани от владетели под сюзеренитета на Баязид.

През 1937 г е откупена находка за Народния музей съставена от сребърни средновековни монети -общо 602 на брой.От тях 35 са български Иван Александър с Михаил,15 византийски 14 на Мануил II Палеолог(№ 49 и 50 и една от Йоан VIII Палеолог № 51 (52-54 акчета на Мурад).Останалите са на османски владетели ,като най-късните са 6 акчета на Ибрахим Караманоглу (1423-1463) владетел на бейлика Караман в Анадола.

Налице е съвместно циркулиране на различни държавни монети.От структурата на тази находка научаваме за нов етап от развоя на събитията. България продължава да съществува като държавност и в средата на 15 век,монетите и не са предатирани.контрамаркирани И нещо повече виздаме и че независими български владетели като Шишман Фружин наред наред с полузависими владетели,тези които издават под знака на Баязид и Шишман,продължават своето монето издаване.Налице е милионно монетозидаване на .т. нар. имитативни монети зивършвано и в Търново,което само потвърждава независимостта на българските владетелиМонетата на Шишман Фружин ,тези на Баязид с Шишман,в съчетание с данните които имаме за независимостта на Софийска област като независима държава в следващите 15 и 16 век намиращо потвърждение в наличието на известната Мала Света гора и най-вече и от надписан на Севаст Огня намерен случайно преди около 30 г ситуацията която се представя за падане под турско е съшита с бели конци.

От надписа на севаста разбираме,че една част от българските независими феодали са преминали доброволно към турците,а другите като него,тези от Софийско и на запад са дали отпор и са останали свободни. Тук се намира потвърждение и за легендите за скитските амазонки от факта ,че за тези битки с турците скитските жените са взели дейно участие. Само една жена е била оставяна на 40 деца да ги гледа ,другите са отишли да защитят свободата си и както се потвърждава и от тази монета ,наред с другите данни, са успели.

post-4727-1266006622_thumb.jpg

post-4727-1266006649_thumb.jpg

post-4727-1266006661_thumb.jpg

post-4727-1266006674_thumb.jpg

post-4727-1266006700_thumb.jpg

post-4727-1266006953_thumb.jpg

post-4727-1266006973_thumb.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тази тема може да се проследи и допълни и с някоя от тези:

Шишмановото царство 1393-1689 г., има ли данни за наличието на тази теза или не

"Царство България" 1422-1689 г.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3946

Български боляри в периода ХV-ХІХ век

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5712

Въстанието в Търново през 1598 година, Възможна ли е подкрепа и от Македония?

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4191

Кога България е окончателно завзета от турците?, 1396? 1422?, след 1453, 1480 г?

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5396

Къде е северната граница на България при цар Иван Шишман?, и в по-разширен контекст – северната граница на ІІ-то бълг. царство

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3858

За високите мита в северната митница на България – Рукар, Карпати /1377 г./

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8375

Монета на областта Влахия с издател цар Йоан Шишман Български /1371-1395 г./

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8218

“Принцовете на България” – воеводите от рода Бесараба

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7161

Воеводата Радич /1454 г./, истината за "първия хайдутин".

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4108

Бан Михаил Шишманов

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2109

и специално систематизирано за "България с център София" начело с български воеводи и банове, тук:

История на “България с център София” /Воеводство София/ през ХV век.

работна хипотеза.

http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2009/06/v.html

І. ДАННИ ЗА ОСОБЕН СТАТУТ НА СОФИЯ /СРЕДЕЦ/ В РАМКИТЕ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО В ПЕРИОДА ДО СРЕДАТА НА ХІV ВЕК:

- нач. на ХІІІ в. - има сведения, че в София /Средец/ резидира.

севастократор Александър - брат на цар Йоан Асен ІІ /1218-1241 г./

- ср. на ХІІІ в. - в София /Средец/ резидират севастократор Калоян /този от Боянската църква/ и съпругата му севастократорица Десислава.

Резидентите в София са от най-близкото роднинско обкръжение на българския цар и носят втората в йерархията титла след царската - севастократор. Очевидно е, че в този период София се явява еквивалент на Преслав по времето на Асен І и Петър ІV. Цар Асен І резидира в столицата Търново, а брат му съвладетел цар Петър ІV е в Преслав. При цар Йоан Асен ІІ /след 1218г./ и при приемниците му, очевидно София заема мястото на Преслав, като резиденция на брата на царя и низходащите му, с ранг на съвладетели или поне втори в йерархията с титла “севастократори”. Най-вероятно и статута на София не е като на другите области, а е по-висок и обособен йерархично.

Вече към ХІV в. Видин заема второ място, след Търново, но едва ли София е изгубила особения си статут. По вероятното е Видин да е надскочил нейния, който е останал съхранен. Видин да е придобил статут на резиденция на съвладетелите на българския цар /не напразно именно видинския владетел Михаил ІІІ Шишман заема престола в 1323 г. след смъртта на Георги ІІ Тертер/, а София /Средец/ да е останал с втори по йерархията статут след този на двете престолнини – Търново и Видин.

ІІ. ДАННИ ЗА СТАТУТА, УПРАВИТЕЛИТЕ И ХРОНОЛОГИЯ НА ВОЕВОДСТВО СОФИЯ /БЪЛГАРИЯ С ЦЕНТЪР СОФИЯ/ В ПЕРИОДА ОТ КРАЯ НА ХІV – НАЧ. ХVІ ВЕК.:

1385-86 г. София се управлява от бан Янука. Някои /напр. Й. Андреев/ го идентифицират с Йоан Асен, брат на Йоан Шишман /1371-1395 г./. В народния епос и фолклор се говори за “цар Ясен” /Йо/ан/ Асен – Я/н/А/сен/ и “Шишманович Яне” /Шишман Йоан – Ио/я/ан/. Бан Янука е пленен от османците, приема исляма и отново се връща в София, отмята се от исляма, убит е от османците, а след това София е овладяна от тях, но очевидно запазва някаква автономия.

1413 г. След битката при Чамурлий, воеводата Радик /Радул/, като съюзник на Мехмед, получава за свое владение тази част от България, която е Воеводство с център София.

1428 г. сключено е тригодишно примирие между Османската държава и Унгария.

1431 г. изтича тригодишното примирие между Османската държава и Унгария.

1431 г. Висконти – посланик на миланския дук от името на император Сигизмунд преговарял с българите “да се върне цяла България до София под властта му и да убият всички турци в земите си, щото той не искал да се заеме с това лично” /известие от Бертрандон де ла Брокиер – “Задморско пътешествие”, 1432 г./. Според мен ето с кого е преговарял Висконти – с воеводата, българския първенец, който е имал ресурса да се освободи от всички турци в земите си. Явно тогава е отказал предложението на Сигизмунд отправено чрез Висконти. Обаче “потурнака Юсюф” /син на деспот Константин Деян/ от Кюстендил и деспот Георги Бранкович може би приемат предложението на Сигизмунд и заработват по тази схема.

1431 г. “деспот Георгий изгони всички турци от Сърбия и стигна до София” /известие от хроника от ХV век, касае се за Георги Бранкович/. Стигнал е “ДО София”, значи Радик си е още в София, но се “ослушва” и не “гони турците ОТ София”. Юсуф потурнака “гони всички турци от Кюстендил”.

1431-1432 г. Поход на Турахан паша срещу Георги Бранкович и Юсуф, като Георги Бранкович е изтласкан от земите си и държаните от него части на воеводство София и се укрива в Унгария. Потурнака Юсуф вероятно е убит и земите му се поемат от синовете му. Радик запазва статута си на български воевода в София, като даже си връща отнетите от Бранкович части на земите си.

1443 г. І Кръстоносен поход на Владислав Ягело – Варненчик и Ян Хуниади. В похода участва и господин Фружин Шишман, син на цар Йоан Шишман. В България до София към тях се присъединява тежковъоръжен отряд (вероятно на воеводата Радик), който дотогава – по думите им - воювал на страната на османците, но сега искали да воюват на страната на кръстоносната войска. Ян Хуниади ги приветства и ги изпраща като авангард пред армията понеже били “местни хора и познавали терена”.

ср. 1444 г. господин Фружин Шишман продава имението си Файдаш за да участва и във втория поход. Като проекто-крал на България обаче се е виждал и Ян Хуниади. Очевидно между Фружин и Хунияди се появява напрежение.

окт. 1444 г. ІІ кръстоносен поход на Владислав Ягело – Варненчик и Ян Хуниади.

кр. 1444 г. След поражението при Варна /10 ноември/ Ян Хунияди обвинява "българските князе" (очевидно Фружин и синовете му) в предателство. Възможно е действително тогава Фружин да "стопля" с турците. В Унгария е подета кампания срещу българския престолонаследник.

1454 г. Отнети са владенията на господин Фружин Шишман в Унгария (Максонд и др.).

1454 г. Георги Бранкович също е в немилост в Унгария, като са му отнети имотите там.

след 1444-1454 г. до 1490 г. "студена война" между рода Хуниад и Шишман за управление над балкански земи и специално тези на царство /кралство/ България.

1454 г. унгарски поход начело с Ян Хуниади, при който разбиват османците при Крушевац, превземат Ниш и стигат до Пирот.

1454 г. след като предната година е завзел Константинопол /1453 г./ османския султан Мехмед ІІ се насочил на север и след като “овладял България” достигнал до Смедерево, т.е. очевидно похода му е през София, която в качеството на българска престолнина е овладяна от султана /известие на Мачей Меховски от “Трактат за двете Сарматии”-1517 г./

1454 г. Заради “стари грехове” султанът откарва в плен воеводата на София Радик /известие от сръбска хроника от ХV в., в което даже се посочва името на воеводата – управител на България с център София – воеводата Радик - „вь тожде лето Мехмедь царь плени Радича блъгарьскаго войеводоу оу Софии” - Сръбските летописи в Гласник/.

1454 г. Между Свърлиг и Шекиркьой се заселват българите княз Фружин, Стойко - негов син, Стоян - негов син и Станислав - негов син /известие от османски данъчни регистри от ХV век/.

след 1454 г. Очевидно в София идва "Стоян хайдутин”, комуто се родило момче със “златно перчемче”, което после станало “войвода в голяма града София и войводствало до падане под турско". Дали това не е Стоян, синът на Фружин? Дали момчето със златно перчемче не е неговият син бан Михаил Шишманов? /известие от народния епос/.

След 1454 г. Георги Бранкович “стопля” с османците и си връща старите земи, западно от София – в Косово.

1479 г. унгарците превземат Видин.

1489-1493г. падане на България под властта на султана, според Петър Парчевич.

1490 г. край на управление на династията Хуниад в Унгария.

1490 г. крал на Унгария става чешкия крал Владислав ІІ. Последният е и “император на Свещената римска империя”.

октомври 1490 г. турците нахлули в Босна, но били отблъснати от бана на Яйце.

пролетта на 1491 г. унгарския военоначалник Пал Канижа прогонил османската армия достигнала до Надварад. След това турските нападения зачестили.

1492 г. Пал Канижа разгромил турците при Северин /доста близо до България с център София/.

февруари-март 1493 г. османците нахлули в Трансилвания, а лятото обсадили Белград който бил спасен от Пал Канижа.

1493 г. Баязид ІІ заема София и екзекутира “Бан Михаил Шишманов” /известие от “Българска анонимна летопис”, подрепено от друго известие на сръбска летопис, където се споменава за навлизането на Баязид ІІ в София на 5 април 1493 г.: “1493 Г. БАЯЗИД ДОШЪЛ НА 5 АПРИЛ В СОФИЯ, 12 ДНИ, ПРИБЪСТ И НА КОУНЕШ ВЪЗВРАШТЪ СА ПЛЕНИ СВОЮ ЗЕМЛЮ ЗА НЕКОЮ СЪГРЕХОЮ”/

1493 г Радивой “стяга” Кремиковския манастир в София. Дали не е първата работа на новоназначения от султана управител? В средновековната българска христианска традиция е да се строи или ремонтира църковна обител при възкачване на престола.

1508 г. договор между императора на Свещената римска империя Владислав ІІ и османския султан Баязид ІІ, с който се признава властта на султана над "Силистра, Тулча и другите градове на Шишмановото царство".

ІІІ. ТИТЛАТА “БАН” В СИСТЕМАТА НА СВЕЩЕНАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ:

Титлата "Бан" - "Ban" (viceroy) - в Свещената римска империя е равнозначна на "ВИЦЕКРАЛ" /Вайс-рой, Вице-рекс/ или в случая с българската титулатура "ВИЦЕЦАР". Съответно упоменатите с тази титла лица са съвладетели или наместници на “сеньора” им – императора на Свещената римска империя.

Докато Радич е споменат в сръбската хроника с титла "воевода" /съхранена от османците, като институт на българското царство/, то при Михаил Шишманов отново в сръбска хроника е поставена друга титла - "бан" /вицекрал или вицецар/. Естествено, че щом унгарските крале и императори на Свещената римска империя през целия ХІV век и след това, се смятат и за владетели на България /тяхна претенция/, то за следващия след тях в йерархията по отношение на България, ще е налице само титлата “бан” в смисъла на "вицекрал" или “вицецар”.

Това уточнение на термина указва, че наистина е много вероятно Михаил Шишманов да е бил в контакт с императора на Свещената римска империя и унгарски крал Владислав ІІ /ок. 1491 г.-1493 г./, като вероятно е преминал на негова страна в двубоя с османската държава. Тук се вързва хронологията с военните действия на унгарците с османците и нахлуването на султана в София, екзекутирането на "бана" /вицецаря или вицекраля/ Михаил, "поставянето на турска войска в София" и оттук Петър Парчевич брои, че България е паднала под османска власт /онези "преди 180 г.", за които той пише в ХVІІв./. В смисъл "пада" по виждането на католическия свят, тъй като е отстранен последния български владетел с титла "вицецар" /бан/ на императора и "български /според папството/ цар" Владислав ІІ.

Най-сетне, може би именно своя “вицецар” /бан/ Михаил Шишман има предвид Владислав ІІ, споменавайки "шишмановото царство" през 1508 г. Може би именно този договор е един вид капитулацията на императора и "български цар" /според папството/ Владислав ІІ, който по силата на договора от 1508 г. със султана се отказва за в бъдеще от претенциите си върху: "Силистра, Тулча и другите градове на Шишмановото царство", като ги признава за султана и назначаваните от него управители!?

ІV. АНАЛИЗ И РАЗЧИТАНЕ НА НАДПИСА от 1493 г. – ктитора на Кремиковския манастир РАДИ ВОЕВОДА /Ради-Воев/:

“РАДИВОЙ” /надпис от фреска в Кремиковския манастир, наложен в миналото от академичните среди за име на лице/

Обаче, както правилно е посочила изследователката К. Паскалева, на самата фреска няма имена, освен тези на двете деца: “Затова актът на дарението на Радивой, ктитора та Кремиковската църква, е всъщност продължение и преосмисляне на традицията в новите условия.... В ктиторската композиция не са посочени имената на изобразените лица, а само имената на починалите деца.” /Паскалева, К. Църквата “Св.Георги” в Кремиковския манастир, С., “Български художник”, 1980, с. 44./

Надписът на фреската всъщност е - “Рад (Д е над РА) Воев”.

Да не би името на изографисания ктитор да е "РадВоево"? РАДИ ВОЕВОДА /Условно “Ради ІІ Воевода”, ако "Радик от 1454 г." е “Ради І Воевода”/!

Подобно именуване се наблюдава при българските влашки воеводи. Например: "МирчеВоево" /фрески от манастирите в Козяк и Белград – Куртя де Арджещ/

Подобни внаждания на титла към името е налице в “имена” на средновековни балкански или български аристократи : БОРИВОЙ /Борис или Борил Воевод/, ЛИТОВОЙ /Лито или Люти Воевода/, РАДИВОЙ /Ради или Радул Воевода/, ВЕРИВОЙ /грецизирано произн. на Борис или Борил Воевода/, МИРЧОВОЙ /Мирчо Воевода/.

Гореизложеното ни дава оснавание да предложим работна хипотеза за списъка на владетелите на България с център София през ХV век.

V. ВЛАДЕТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ С ЦЕНТЪР СОФИЯ С ТИТЛА “ВОЕВОДА” В ПЕРИОДА 1385 – 1508 Г.

До 1385 г. - Йоан Асен – съвладетел на цар Йоан Шишман

След 1385 г. - Йоан Асен – васал на османския емир

1399-1403 г. - Георги Страцимир – васал на османския султан

1403-1413 г. - Балша ІІI Балшич – васал на османския султан

1413-1454 г. - Ради І Воевода – васал на османския султан

след 1454 г. - Фружин Шишман – младши, син на “Фружин Цезар”

1460-те г. – Стоян /Стан/ Воевода - син на Фружин

до 1493 г. - Михаил Шишман – съвладетел на императора на Св.римска империя

1493–1508 г. – Ради ІІ Воевода – васал на османския султан

след 1526 г. – начало на постепенно ограничаване на статута на воеводството и разтварянето му в централизиращата се османска административна система.

VІ. РОДОВИ ВРЪЗКИ НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ:

Може да се търси логична връзка по сечението на назначаване на управители от два български рода - "Сенкови" /Ради І Воевода и вероятния му низходящ Ради ІІ Воевода/ и "Шишман" /Йоан Асен - брат на цар Йоан Шишман, Фружин - младши - внук на Йоан Шишман, Стоян /Стан/ - правнук на Йоан Шишман, Михаил - пра-правнук на Йоан Шишман/. В периода 1413 - 1454 г. управлява представител на рода "Сенкови" /Санкон/. От 1454 - 1493 г. управляват представители на рода "Шишман". След 1493 г. османския султан прави ново рокадо, като назначава за управител представител на рода "Сенкови", вероятно внука на стария и отведен в плен през 1454 г. Ради І Воевода /"Радич"/ в лицето на Ради ІІ Воевода /"Радивой"/.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Със сигурност Фружин не е бил независим владетел през 1454г. ако приемем, че той е посочения в регистъра. По-скоро е нещо като пограничен бей. С елемент на някаква независимост.

На монетата, която си сложил на снимката не е Ш, а гръцката омега. Тъй че няма да е Шишман.

Разбира се остава открит въпроса, защо Хуняди обвинява владетеля на България редом с тези на Влахия, Албания и виз. император. Ако Фружин е имал само 2 имения в България и при това е продал едното точно преди похода едва ли е имал толкова голям ресурс. Тъй че писмото на Хуняди до папата наистина е доста интересно:

Много от съседните князе, на Влахия, на България, Албания също на Константинопол, обещаха предостатъчна военна помощ, и ни казаха да летим с крилати нозе, за да им помогнем, тъй като всичко било осигурено там за нас.

Него трудно може да го упрекнем в неосведоменост, при положение, че е тръгнал на този поход след като му е била обещана българската корона. Тъй че няма как обвинението да е срещу някакъв формален владетел, защото той е бил теорет. владетел и едва ли щеше да се клепа пред папата. И след като отпадат теорет. владетел, пък е малко вероятно Хуняди да е очаквал много от някой с 1 имение, което след като е било конфискувано с нищо не помогнало на унгарския гуверньор във войната срещу турците остава открит въпроса защо е посочен и бълг. княз сред тези, които е добре известно, че са имали съвсем реални ресурси.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Най-отдясно съм сложил три монети с "гръцката омега" на Шишман. Няма значение наричането на този знак или дали е гръцки или не ,ш ли е или не,сравни монета с монета . Индентични са като идеограма ,знаково ,символно .Така се изписва Шишман ,плюс всичко останало и с "гръцката омега" с ,може и обърнато Витоша да значи,няма значение.Имаш една и съща монета ,с една единствена разлика F за Фружин. И ако я нчмаше гръцката омега можеше да се усъмним че е различна само стова F за Фружин,но след сравняване на доказано Шишмановите екземпляри е налице индентичност.

Лицето на монетата е Богородица.Богородица не е гръцка или българска,а е християнско изображение но така по този начин ,с този маниер,стил,технология и т.н. е само и единствено българка.Това лице го има единствено при Шишман. Или който го е сложил е от Шишман. И за да каже кой е е сложил F, за Фружин. Фружин също е историческа личност и е син на Шишман и има син наречен Шишман,т.е. това е или сина на Шишман или внука му ,малкия господинчо. Тази монета показва,че империята на Шишман не е загинала,и даже и че Иван Шишман се е оттеглил към Бран и Търговище и е легитимния непленен и незагинал император на България. Ако беше пленен или загинал ,катовспка средновековна държавност България щеше да престане да съществува. Но тя не е и Иванко илюстрира как Унгария се издокарва титуляр само защото някои от българските,т.нар. валшки владетели на север от Дунав,търсят васалитет и от тях,и от турци и от руснаци. Русия също си пише титлата на България . Турския цезар и той се води цар на българите. Италианците се домогват.

Но ти не си прочел Иванко,който го е доказал,самостоятелното Българско царство налично и в 16 век вСофиско ,близо до пъпчето на България,Годеч-Ниш,където са родени и Галерий,бащата на Константин,и самия Константин Велики и са се състояли големите битки с гетите и което виждаме от турските регистри е дадено на кнщз Шишман Фружин. В картите от 19 век преди освобождението на България,реката която минава от там и се влива в Морава ,е записана Българска Морава. Сега там манастирите били от прочутата сръбска школа.Да,ама тази монета го опровергава.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето в тази книга има много интересни сведения, които показват, че е възможно след 1454 г. Фружин да е бил самостоятелен владетел в България.

78282.jpg

http://www.book.store.bg/p78282/dinastiata-na-sracimirovci-petyr-nikolov-zikov.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето в тази книга има много интересни сведения, които показват, че е възможно след 1454 г. Фружин да е бил самостоятелен владетел в България.

78282.jpg

http://www.book.stor...olov-zikov.html

Няма как да е независим.Вероятно е феодал с някаква степен на автономност от турците.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...