Отиди на
Форум "Наука"

Пресъхващото Аралско море


Recommended Posts

  • Потребители

В резултат на изградените през 60-те год. на 20 век напоителни канали за отглеждане на памук и увеличаване на напояваните площи са отклонени голяма част от водите на реките Амударя и Сърдаря, които подхранват Аралско море. Това води до започване на процес на понижаване на нивото му, увеличаване на солеността на водите и промяна във флората и фауната му. С усилването на този процес е унищожен промишления риболов в района. Изменя се климата, като се увеличава неговата континенталност (летата стават по-горещи, а зимите по-студени). Увеличават се бурите, които носят пясък, прах, сол, както и химикали и пестициди. Всичко това има своите екологични последствия върху здравето на населението в района.

През 1989 г. Аралско море са разделя на северно (Малък Арал) и южно (Голям Арал).

През 2001 г. Голям Арал се разделя на още две половини - западна и източна.

През 2005 г. правителството на Казахстан с финансовата подкрепа на Световната банка построява между Малък Арал и Голям Арал Кокаралската стена и спира процеса на пресъхване на Малък Арал, като дори се отбелязва известно повишение на нивото му.

През 2009 г., по-рано от очакваното, източната част на Голям Арал почти пресъхва.

Статии:

Статия от 1999 г. (на руски), която разглежда проблема и доста точно прогнозира какво би било бъдещето на Аралско море.

http://web.archive.org/web/20060117005403/journal.issep.rssi.ru/articles/pdf/9902_085.pdf

Научно-популярна статия на Филип Миклин и Николай Аладин. Восстановление Аральского моря. - «В мире науки», 7, 2008.

http://elementy.ru/lib/430635?context=369888

Сателитни снимки:

Аралско море 1989 - 2003 г.

http://earthobservatory.nasa.gov/IOTD/view.php?id=3730

Аралско море 2000 - 2009 г.

http://earthobservatory.nasa.gov/Features/WorldOfChange/aral_sea.php

27 август 2009 г.

http://earthobservatory.nasa.gov/IOTD/view.php?id=39944

4 април 2010 г. - пясъчна буря

http://modis.gsfc.nasa.gov/gallery/individual.php?db_date=2010-04-04

Green Southeastern Basin of the Aral Sea – November 27th, 2010

http://news.msu.edu/story/8678/#

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

То Аралско море вече няма :w00t: .

И не е причната съветската гигантомания!

Те Централно азиатските държави други източници на вода нямат освен Амусаря и Сърдаря. Така че и да не бяха комунистически пак, за да развиват земеделие щяха да ползват водата на тези две реки. А то без тях няма Аралско море. А то днес вече и тези двете не им стигат. А ако и Афганистан стане нормална държава и започне да развива земеделието и мелеорацията, ще стане страшно направо в Централна Азия. Те и затова Казахстан и Узбекистан вече настояват пред Русия да се строят канали и да се довежда вода от Сибир (басейна на Об). Това е и единственият начин за възстановяване на Аралско море.

Link to comment
Share on other sites

  • 12 years later...
  • Потребител

Последният пирон в ковчега на Аралско море е започнатият миналата година в Афганистан канал Кош Тепа за отклоняване на водите на Амударая към Северен Афганистан.

Qosh%20Tepa%20canal_0.png

 

Каналът Кош Тепа (на персийски: کانال قوش تپه; Qoʻshtepa kanali) е канал, който се строи в Северен Афганистан, за да отклонява вода от Амударя. Основният канал се очаква да бъде дълъг 285 км и цялостната инициатива се стреми да превърне 550 000 хектара пустиня в земеделски земи.

Правителството на талибаните превърна канала в приоритетен проект и строителството започна в началото на 2022 година. Изображенията, предоставени от Planet Labs, показват, че от април 2022 г. до февруари 2023 г. са изкопани повече от 100 км канал. Независими експерти и инженери изразиха скептицизъм относно проекта, заявявайки, че правителството на талибаните не притежава ноу-хау за ефективно завършване на канала и че финансирането на проекта ще бъде трудно.

През съветския период е създаден формален режим за разделяне на водите на Амударя между четирите бивши съветски републики Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Бидейки вътрешни за СССР, тези споразумения не отразяват интересите на Афганистан.

От 2022 г. международните договори бяха въведени на мястото на тези споразумения. Афганистан обаче все още не е страна по никакви регионални или международни договори за използване на трансгранични речни води. Поради това не са въведени предварително договорени процедури за разрешаване на спорове, за да се отговори на опасенията на другите държави от басейна на Аму Даря.

Правителството на талибаните твърди, че страната има (общо) право да използва водите на Амударя, независимо от наличието на официално споразумение.

Узбекистан, основната потенциално засегната страна надолу по реката, изрази загриженост, че каналът ще има неблагоприятен ефект върху селското стопанство. През 2023 г. узбекски представители проведоха разговори с талибаните по въпроса, въпреки че не бяха постигнати официални споразумения.

Някои експерти по околната среда изразиха загриженост, че каналът ще влоши ситуацията в Аралско море, като отклони още повече вода от Амударя.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...