Въпрос

[michael]

Дали знаете интернет сайт с средновековни унгарски документи за румънците в Седмиградско? Доколкото знам първите спомени за тях са от 13. век от Седмиградско въпреки че в Кришана (области Бихор, Арад, Сълаж) имаше унгарци още много по-рано

[михай]

Дали знаете интернет сайт с средновековни унгарски документи за румънците в Седмиградско? Доколкото знам първите спомени за тях са от 13. век от Седмиградско въпреки че в Кришана (области Бихор, Арад, Сълаж) имаше унгарци още много по-рано

?

[Thorn]

Gesta hungarorum

[михай]

Геста Хунгарорум е изсмислица, не е истински историйски извор. Говоря за точни примери за съществуване на румънци в едно или друго село

[Иванко Тертер]

Няма такъв извор, вкл. и за векове след ХІV век. Още са си българи и кумани /"блахии"/ по това време в Седмиградско. Не са започнали да говорят "латински колкото са могли да научат в школите на Седмоградско", предимно униатски, лютерански и францискански, както правилно са отбелязвали научните трудове чак докъм нач. на ХІХ в.

Геста хунгарорум е ценен исторически източник вкл. за горното. Ценен исторически източник.

Не заблуждавай останалите, че частното ти мнение относно българите и власите е общоприета теза. Бел. мод. Глишев

[bratilov]

Мой познат от Русия готви проект по история на Византия. Днес ми се обади, че му трябват книги от български историци по история на Византия - най-вече за външната политика. Честно казано, след един час гуглене, не намерих нищо...

Фентъзи хистори за произхода на българите, прабългарите и протобългарите - колкото искаш...

Може ли някой от участниците да ме насочи - има ли въобще някъде сканирани книги от български автори по история на Византия?

[Skubi]

Дали знаете интернет сайт с средновековни унгарски документи за румънците в Седмиградско? Доколкото знам първите спомени за тях са от 13. век от Седмиградско въпреки че в Кришана (области Бихор, Арад, Сълаж) имаше унгарци още много по-рано

FYI

Scriptores rerum Hungaricarum tempore ducum regumque stirpis Arpadianae gestarum. Ed. E. SZENTPÉTERY. I–II (Bp. 1937–38. a 14. századi átdolgozások szövege is);

Catalogus Fontium Historiae Hungaricae. Ed. F. A. GOMBOS. I-–III (Bp. 1937–38), Johannes Thuróczy, Chronica Hungarorum (Brünn 1488). Magyar fordítása: GERÉB L. Bp. 1957, HORVÁTH J. Bp. 1978. (tartalmazza az Árpád-házi kor egyes krónikáin kívül Küküllei János szövegét és a budai krónikát, valamint Rogerius Siralmas énekét, a 14–15. századra alapvető);

Historiae Hungaricae fontes domestici. Ed. M. FLORIANUS. I–IV (Quinque-Ecclesiis–Bp. 1881–85; benne a dubnici krónika a 14–15. századra is);

Rerum Hungaricarum monumenta Arpadiana. Ed. ST. L. ENDLICHER (Sanktgallen 1849; benne a Váradi Regestrum).

Documenta Romaniae Historica, C. Transilvania, több szerkesztő neve alatt 1075–1350-ig 6 kötet, ŞT. PASCU szerkesztésében 1351–1360-ig 2 kötet (Bucureşti 1951–1981).

Urkundenbuch zur Geschichte Siebenbürgens. Ed. G. D. TEUTSCH–F. FIRNHABER. Wien 1857 (1301-ig);

Urkundenbuch zur Geschichte der Deutschen in Siebenbürgen. Ed. FR. ZIMMERMANN–C. WERNER–G. MÜLLER. I–III. 1191–1415-ből (Hermannstadt. 1892–1902) és újabb két kötet 1416–1457-ből Ed. G. GÜNDISCH (uo. 1937 és Bucureşti, 1975); Székely oklevéltár. Kiad. SZABÓ K.–SZÁDECZKY L. I–VII. Bp. 1872–1898 (1211–1750); folytatását kiad. BARABÁS S. Bp. 1934 (1219–1776); Documenta historiam Valachorum in Hungaria illustrantia. Ed. FEKETE-NAGY A.–MAKKAL L. Bp. 1941 (1400-ig).

Codex diplomaticus Hungariae ecclesiasticus et civilis. Ed. FEJÉR G. I–XLIII. Buda 1829–44 (1440-ig), hozzá mutató CZINÁR MÓR, Index alphabeticus (Pest 1866);

NAGY {583.} I.–PAUR I.–RÁTH K.–IPOLYI A.–VÉGHELY D. I–VIII. Bp. 1865–1891 (1068–1627);

NAGY I.–DEÁK F.–NAGY GY. Bp. 1879 (1234–1536);

WERTNER M. TT 1908–11 (1260–1733);

TAGÁNYI K. I–III. Bp. 1896.

KOSÁRY DOMOKOS, Bevezetés a magyar történelem forrásaiba és irodalmába. I (Bp. 1951) 12–17.

KŐVÁRY LÁSZLÓ, Erdély történelme. I–VI (Pest 1859–66) és

SZILÁGYI SÁNDOR, Erdélyország története különös tekintettel művelődésére. I–II (Pest 1865–66).

JANCSÓ BENEDEK, Erdély története (Cluj-Kolozsvár 1931);

MARCZALI HENRIK, Erdély története (Bp. 1935);

ASZTALOS MIKLÓS (Bp. 1936); MAKKAI LÁSZLÓ, Erdély története (Bp. 1944), átdolg. kiadása Histoire de Transylvanie (Bp.–Paris 1946).

Siebenbürgen (Bucureşti 1943); C. DAICOVICIU–ŞT. PASCU–V. CHERESTEŞIU etc., Din istoria Transilvaniei. I–II (Bucureşti 1960–63),

M. CINSTANTINESCU (Bukarest 1964);

Brève histoire de la Transylvanie. Red. C. DAICOVICIU M. CONSTANTINESCU (Bucarest 1965);

ŞTEFAN PASCU, Voievodatul Transilvaniei. I–II (Cluj 1972–79).

Erdély és népei. Szerk. MÁLYUSZ E. (Bp. 1941);

Magyarok és románok. I–II. Szerk. DEÉR J.–GÁLDI L. (Bp. 1943–44);

PUKÁNSZKY BÉLA, Erdélyi szászok és magyarok (Pécs 1943);

IOAN MOGA, Les roumains de Transylvanie au Moyen Age (Sibiu 1944);

Relations between the autochthonous population and the migratory populations on the territory of Romania. Ed. M. CONSTANTINESCU–ŞT. PASCU–P. DIACONU (Bucureşti 1975);

DEMÉNY LAJOS (Bukarest 1976) és az StGDN I. kötete. Az utóbbi két kötet románul is: Bucureşti 1976.

<A href="http://mek.oszk.hu/02100/02109/html/137.html">Историята на трансилвания

:read:

[glishev]

Мой познат от Русия готви проект по история на Византия. Днес ми се обади, че му трябват книги от български историци по история на Византия - най-вече за външната политика. Честно казано, след един час гуглене, не намерих нищо...

Фентъзи хистори за произхода на българите, прабългарите и протобългарите - колкото искаш...

Може ли някой от участниците да ме насочи - има ли въобще някъде сканирани книги от български автори по история на Византия?

Петър Мутафчиев, "Лекции по история на Византия" (остаряла е, но се чете);

Христо Матанов и Румяна Стефанова, "От Галиполи до Лепанто" (и първия том на "Балкански хоризонти", както и учебника му по балканистика);

Иван Божилов, Иван Билярски и Илия Илиев, "Византийските василевси" (популярничка, но се ядва);

Николай Кочев, "Античната литературна традиция и византийските автори" (това си е специализирано, но е добро);

Димитър Ангелов, "История на Византия" (ужасна е);

Иван Божилов, "Фамилията на Асеневци" (има раздел за Асеневци във Византия).

Естествено, има още, но това се сещам на прима виста. Инак у нас най-много се учи по "История на византийската държава" на Георгий Острогорски, която май е превод от немски. По по-конкретни проблеми вече си има повече литература и от наши, и от чужди автори, която си се ползва у нас. Но сканирано не знам, ние тия работи на хартия си ги четем.

[КГ125]

Димитър Ангелов, "Византия. Възход и залез на една империя"

[Last roman]

Инак у нас най-много се учи по "История на византийската държава" на Георгий Острогорски

Определено Осрогорски си заслужава. Другото е пристрастна плява.

[КГ125]

Е, че защо. Острогорски леко пренебрегва, да се изразя така евфемистично, византийско-българските отношения. А и както разбирам този, който пита, се интересува именно от български автори.

[bratilov]

Петър Мутафчиев, "Лекции по история на Византия" (остаряла е, но се чете);

Христо Матанов и Румяна Стефанова, "От Галиполи до Лепанто" (и първия том на "Балкански хоризонти", както и учебника му по балканистика);

Иван Божилов, Иван Билярски и Илия Илиев, "Византийските василевси" (популярничка, но се ядва);

Николай Кочев, "Античната литературна традиция и византийските автори" (това си е специализирано, но е добро);

Димитър Ангелов, "История на Византия" (ужасна е);

Иван Божилов, "Фамилията на Асеневци" (има раздел за Асеневци във Византия).

Естествено, има още, но това се сещам на прима виста. Инак у нас най-много се учи по "История на византийската държава" на Георгий Острогорски, която май е превод от немски. По по-конкретни проблеми вече си има повече литература и от наши, и от чужди автори, която си се ползва у нас. Но сканирано не знам, ние тия работи на хартия си ги четем.

Там е работата, че момчето живее в Екатеринбург И няма как да ги намери на хартия

Ставаше въпрос за книги в интернет формат - при руснаците между другото е пълно с такива сайтове (infanata е най-популярен).

А от катедрата там му препоръчали "История на Византия" на Д. Ангелов от 1959 г.

Явно ще трябва да му сканирам от моите - имам лекциите на Мутафчиев, на Божилов освен "Асеневци" имам и другата - "Българи във Византия".

Е, че защо. Острогорски леко пренебрегва, да се изразя така евфемистично, византийско-българските отношения. А и както разбирам този, който пита, се интересува именно от български автори.

Да, български автори, а не от Скопие Спомням си, когато за пръв път излезе на български - четох с голям интерес до там, където белогвардейския емигрант в Белград започна да обяснява, как и защо македонците начело със Самуил избрали името България за своята държава и т.н. и т.н.

[glishev]

Я, че аз защо не си спомням такава вопиюща тъпотия от Острогорски? Трябва пак да погледна, явно съм забравил. Инак от руските автори за Самуил интересно пише Литаврин.

Лично на мен мед ми капе на сърцето заради скучната, но желязно подкована книжка на Сърджан Пириватрич "Самуиловата държава" Тази на Степан Антоляк също е забавна по своему.

Да, "Българи във Византия" върши работа... като трябва да се отбие номера и човек да се направи на примерен студент, а го мързи да си намери тема за курсово задание. Много съм преписвал от нея, ей. Жив да е Божилов.

Димитър Ангелов е ужасен автор, а базите ни данни с качени книги далеч не са като руските. Да не кажем, че направо нямаме такива. Братилов, дай на човека изброените и каквито заглавия още се сетиш, пък дано нещо все пак се намери. Не бих посмял на никого да препоръчвам Веселина Вачкова, но "Въображаеми и реални граници в ранносредновековна Европа" се чете, а "Традиции на свещената война във Византия" поне попада в търсения тип заглавия. Както обичам да казвам - дамата е прекрасен педагог, вдъхновяващ събеседник и катастрофален автор.

За пригледност добави и "Византия", сборника лекции на Георги Бакалов (потресаващо с негодността си четиво, но лекциите на живо при Бъки бяха още по-лоши).

Може нещо от Петър Ангелов също да върши работа.

Ако нещата опират не до историографията от определен регион, а до самата Византия, моите предпочитания са към Острогорски, Литаврин, Успенски, Рънсиман, Дагрон и Караянопулос. Малко казионно, но пък изпитано с времето.