Отиди на
Форум "Наука"

Горивни клетки


Recommended Posts

Благодатна тема, защото в информационното пространство няма нищо ясно и конкретно. Така 95% са чиста фантасмагогия и с малко повече обща култура всеки може да си измисли горивна клетка. Истината е, че подобни разработки и приложения вече има и скоро ще се появят и в бита на хората. Привлекателното, се състои в екологичната чистота и директното превръщане на енергията от горивен, окислителен процес в електричество. Особен стимул в развитието на подобни системи е автомобилостроенето. Представете си електромобил с малък акумулатор, притежаващ вместо традиционен двигател ,ел. генератор с добро КПД. Развитието на електрониката дава големи възможности за най-ефективно управление и оползотворяване на ел. енергията. Електроавтомобилите са бъдещето, особено в градски условия, при често спиране и тръгване.При тях отпадат напълно системите за охлаждане, смазване, стартери, динама, традиционен двигател, спирачната система се опростява. В Англия вече се продават масово такива, при подходяща цена и изградена система за зареждане. Те обаче използуват традиционни акумулатори. Горивна клетка – що е то:

Достъпно и просто казано – това е нещо като отворен галваничен елемент, при който постоянно се добавят веществата произвеждащи електричество. На практика, това е една сложна система от електроди, катализатори и “мембрани” с помоща на които, при окислителен процес се получава електричество.Не може да се каже горене, по скоро, по- бавно каталитично окисляване, с по- ниска температура. Т.е. въпросната мембрана пропуска само протони ( по скоро положителни йони) и крайните електроди се зареждат + и - . Нужно е охлаждане, като топлина се губи около 50% от енергията.

Най- старите конструкции са алкални, горивни клетки, използувани в космонавтиката за получаване на вода и ел. енергия от водород и кислород. След това се появяват такива на основата на фосфорна киселина, стопен карбонат, твърд оксид и т. н....Характерното за тях е по- високо КПД при по- висока работна температура, например над 1000 градуса- над 70%. По- високата температура изисква по-големи и сложни системи за експлоатация. Високотемпературните системи изискват т.н. когенерация, при която отпадната топлина загрява вода и получената пара движи допълнително турбогенератори.

Като гориво, масово се използува чист водород и кислород. Получават се чрез електролиза или компресиране и фракциониране на въздух с голям енергиен разход. Чисти продукти, без примеси, заради сложните катализатори, които лесно могат да бъдат “отровени”. За получаване на по- голяма мощност и напрежение клетките се свързват последователно и паралелно подобно на соларните. Няколко са вариантите за съхранение на водорода – сгъстен до 200 бара; течен до 700 бара. За кислорода положението е почти същото. Много опити се направиха за съхранение с понижено налягане в порести материали, но цената обезмисли това приложение. Просто казано, резервоарите потенциално са една авиобомба. Независимо от това вече има демонстрации на подобни горивни клетки, монтирани на автомобили и други консуматори с претенции за КПД до 20 %.

По- перспективни са горивни клетки работещи с бензин, нафта, метан, бутан- пропан, етанол . При тях има емисия на СО 2, но при добро КПД и по- евтини катализатори са перспективни. Някои от тези горива са базови за съществуващите ТЕЦ, всеки процент повече КПД , води до икономия на енергия и допълнителна ефективност. Създаването на горивни клетки с голяма мощност и последваща когенерация прави приложението им доста перспективно. За директно включване към електро мрежата са нужни конвертори. Никой до сега не публикува подробности, относно “мембрани”, катализатори и конструкции на подобни клетки.

Спомням си едно изделие преди 30 години, което се рекламираше по списанията, произведено в СССР. Това беше джобна грейка, зареждаше се с автомобилен бензин. Без директно горене, посредсвом скъпи катализатори се получаваше регулируемо, каталитично изгаряне на бензина и топлина на корпуса оформен като табакера, до 70 градуса. Години наред се опитвах да го закупя и намеря- безуспешно. Предполагам, че себестойността, заради използуваните катализатори, е била много по-висока от реалната цена и производството е спряно. Оставала е една крачка до чудодейната “мембрана” и създаване на първата горивна клетка произвеждаща електричество.

Медиите преливат от съобщения за горивни клетки от биомаса и отпадъци,

захар, кафе, водорасли....Тук просто става дума за ферментация и разлагане при които се получава биогаз или алкохол, гориво за тези нови енергоизточници. Наскоро прочетох един зов за помощ от 2008 г., в сайт на СУ “Св. Климент Охридски”. Там студент питаше- има ли негови колеги или преподаватели с практически опит в горивните клетки. Нямаше нито един отговор, няма и да има . “Академичната “ българска наука не е практически ориентирана, няма и нужната техническа, материална и интелектуална база. Нама вече и промишленост която, макар и рисково, да финансира подобни търсения. По света научното търсене се заплаща основно от водещи фирми и корпорации като Тойота например. Всеки успех ще “позлати” този който е отделил средства за подобни неща. За нас остават любознателността и мечтите, за най-добрите, евентуален достъп и работа във водещите фирми по света.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

не напразно писах че акцентирам върху горивните клетки или наречени енергийни клетки, това е бъдещето на енергетиката , или едно от бъдещетата. Не знаех обаче че може да се използва и друг вид гориво освен водород! щом могат да се използват и въглеводороди , това е още по добре ,и то био горива , защото петролът рано или късно ще свърши. Искам да разбера , колко метан напримерно може да се добие от един тон гниеща биомаса ! например от животински екскременти ! приблизително количество.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

А от къде мога да си закупя водордна клетка... дори накаква малка...? Някой може ли да обясни структурата... принципа на действие на всякъде го има.... но за устройство никъде не пише. Водород лесно може да се прави със слънчеви батерии, високочестотни усилватели и филстрирана вода ( Слънчеви батерии - за да е чист водорода, не за друго :) )

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако използваш слънчеви батерии водорода ти ще стане толкова скъп че ще ти е поне три пъти по-евтино да се вържеш към мрежата за да го произвеждаш. Другия технически проблем е че е много трудно да съхраняваш произведения водород, особено в колата си. А цялата тази галимация има смисъл единствено ако го използваш като мобилен енергиен акомулатор. Мисля че това стига по въпроса за техническите трудности. Сега пускам мнението и отивам да си търся един учебник и после ще редактирам мнението със конкретното описание на водороден галваничен елемент. Ако не успея да го открия ще цитирам по памет принципа на процеса. Но дано са ми върнали учебника че така ще е по-точно.

Едит:

Не успях да открия пълното описание в учебниците. Това което си спомням по памет е че горивната клетка представлява два свързани галванични електрода. Единия е водороден и представлява съд в който електрод от гъбеста платина е потопен в кисел разтвор и през него се продухва водород. А втория електрод представлява същия електрод от гъбеста платина който обаче е потопен в алкален разтвор и през него се продухва кислород (може и пречистен въздух, но проблема е че платината лесно се трови от някои замърсявания). Двата електрода са свързани с електролитен мост (гел съдържащ разтвор на сол от катйоните и айоните на киселината и основата използвани в двата електрода.

Накрая ето ти и един линк към уикито където също има малко обща информация за различни типове горивни клетки.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0

Като цяло едва ли това е проект който можеш да завършиш в домашни условия, но успех.

Платината се използва за катализатор в горивната клетка... а не за електрод. Доста почетох тези дни и мога да кажа че вече съм наясно... само ми трябва Proton Exchange Membrane което е доста скъпо... това нещо като полиетилен с примес на тефлон с избити протони като пнп преход. Това е същината на процеса.... другото е лесна работа. Идеята е като акумулатора... но в случая неможа да стане с течен електролит затова е този материял... защото с течен електролир неможеш да разделиш кислорода от водора :) Трябва ти найлон с електролитни свойства :). проблема идва от там че 300х300мм струва към $240.

fuelcell.jpg

Е това дето пише Catalyst e благородния метал злато или платина на тънко фолио. Но това не е Електрод!

Има и друг вариянт... с филтърна хартия напоена със сода каустик(естествено не е добър разделител), но бързо се смесват двата газа и неможеш да използва неоусвоения отново.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди да се захващаш с нещо толкова сериозно първо попрочети малко от науката върху която се базира процеса. Това Е електрод (както можеш много лесно да видиш на картинката по двете жички вързани за двата електрода и трудно забележимите надписи анод и катод на тях :) )!!! Както ти казах по-горе електролитния мост можеш да реализираш чрез гел (желе) съдържащ сол между киселината и основата които използваш като електролити на анода и катода.

Но да ти призная честно като ти гледам познанията по химия, май ще е по-добре да те посъветвам да не се захващаш. Има някои моменти при които можеш много сериозно да се нараниш. Това не е работа за домашния конструктор без нужните познания.

ПС. Някой модератор дали ще може да премести тази тема в раздела по химия? Не и е мястото във физиката.

Catalyst е тънката сива линия... самите електроди са от графит. Електродите улавят електроните а катализатора ( в случая платината ) разделя водорода на протони и електрони. От там PEM (Proton Exchange Membrane ) е тва в средата пропуска само протона на водорода и казва на електрона че неможе да мине. Тогава на него му се налага да хване околовръсното и тръгва по катода за да стигне до анода където ще се свърже отново с протона. И тъй като там имаме и кислород, ще се образува водица и топлина. Незнам кое не ми е ясното? Не ми трябва да изледвам химичния процес... тря ми да знам принципа на действие!

Трудно забележимите стрлки на Catalyst май си пропуснал :)

Ако нещо не ти е ясно ще ти обясня :) :D .... но не ми пиши глупости за Литий Полимерните батерии, няма много общо освен че и двете използват електролит. Как ще използваш гел за разделител ако имаш налягане???

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако искаш ги наречи и плазмодии, това няма да промени въобще принципа на процеса. Пак ще ти го обясня като за първокурсник. В горивната клетка се извършва окислително редукционен процес. На единия електрод(забележи, електрод а не катализатор, нищо че като материал за електрода се използва именно активирана гъбеста платина която служи и като катализатор, този тип процеси се извършват на граничната повръхнст на електроди) водорода отделя електрон, след което благодарение на потенциалната разлика, която създава галваничния елемент електрона хваща пътя по електрическата мрежа, а протона хваща пътя по електролитния мост към другия електрод, където си взаимодействат с кислорода. Това е едно крайно опростяване на процеса, по принцип процесите по електродите са меко казано по-сложни, но за товто ниво и толкова е много.

ПС. Имай предвид че в този форум нерядко влизат университетски преподаватели. Внимавай следващия път де не се получи така че да обясняващ на някой професр колко малко знае по собствената му специалност. :) Аз не съм професор(само асистент), а и областта ми на научни интереси е в малко по-различна част на химията, така че този път не си се изложил чак толкова. Но имай предвид че като питаш нещо, което след това ти е обяснено от специалист е малко нелепо да обясняваш на същия този специалист как това което ти е обяснил не е вярно, защото на едикаква си картинка пишело друга дума. Не че нещо ама ти се смеят хората. ;)

ППС. Ако те интересуват инжинерни въпроси и как се използва гел за електролитен мост при наличие на налягане, тогава питай някой инженер. И аз мога да се сетя за няколко варианта, но това не беше въпроса. Принципа на процеса ти го обясних много ясно но явно е доста над твоето ниво за да го разбереш. Да не си проспивал уроците по химия? :)

Не ства въпрос за това какво знаеш в този свят... а какво можеш? Имах радостта да си поиграя с кмплект за домашен коснтруктор на горивна клетка. Имаше точно следните елементи... корпус от алуминии от две плочи, от двете страни легло за електродите ( серпентини от графит ) и тази PEM мембрана, която е между тях. Няма никви платини, никви благородни метали... само тази скъпоструваща мембрана. Това което го учите в университетите е като това което някога учих по елетротехника... учих се на черно бели теливизори а хората в гаражите измисляха цифрови проектори. Та явно знаеш много но информацията ти е стара. Съжалявам...просто искам да разбера повече за тази мембрана а вие ми говорите някакви ненужни неща тука и само ми казвате колко сте учени! Мерси!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малкия (а ти явно си малък като образование и възпитание), аз ти обясних точно какво е това което ти си видял като серпентини, графит и скъпи мембрани, както и начин по който с малко изобретателност можеш да ги замениш с подръчни средства. Но на теб явно не само не ти стигат познанията да разбереш какво ти се обяснява, но явно имаш и арогантност в излишък за да смяташ че след като не разбираш дадено обяснение, то това обяснение е погрешно. :)

Ако щеш вярвай, грешката е в твоя телевизор. На мен не ми се обяснява повече.

Добре, да речем че образованието и възпитанието ми е ниско и не съм на твоето ниво ( казано многократно )... Ако правилно съм разбрал Всъщност ми помогна доста.... просто съм си такъв :). Какъв електролит се използва... ако е в течно състояние, защото току що се сетих как да го направя с течен електролит. В един съд ще има две открити повърхности с двата електрода над електролита (пак като серпентини)? Трябва ли да са успоредни един на друг или няма проблем реакцията да протече и по малко по интересен път :D? И какъв електролит се използва? На различни места 100 различни неща чета. От сол до сода каустик със стоманени електроди. Има и друг момента ( ако правилно съм разбрал де) трябва ли да дисоциирам водорода на атоми или тва също е резултат от целия процес? Защото ми се струва че благодарение на платина става това, йонизация на водорода.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре ако задаваш конкретни въпроси не е проблем да получиш и конкретни отговори.

Първо най-сложния проблем е този с електродите. Класическия вариант е с гъбеста платина но той по подразбиране отпада. Варианта за който се сещам е да платинираш проводник от порест графит. Става по галваничен метод, но не е нещо което лесно се постига с гаражна техника. За конкретните параметри и технологии ще ти се наложи да потърсиш малко учебници и ръководства. Тук не мога да ти помогна, ще трябва сам да си ги намериш. Алтернативата е да се намери друг катализатор, за който също ще трябва да си намеирш съответните учебници и ръководстава в които пише как да се обработи и активира. Честно казано в момента не ми се рови в реферативните сайтове да проверя кои са последните достижния в науката и какви катализатори се използват за максимална ефктивност.

По въпроса за същносвтта на процеса си разбрал почти правилно. Същността е едно равновесие на окислително редукционния процес водород-водородни йони. Което си е типичен електрохимичен процес(полуаваш потенциална разлика и ако го свържеш с друг електрод получаваш и ток) но поради газообразния характер на водорода ти трябва електрода едновременно с това да служи и като катализатор с висока контактна повръхност. За това най-лесния начин е да се използва гъбеста платина понеже в нея можеш да вкараш лесно газообразния водород и която има голяма контактна повръхност където да стане реакцията. Но платината е меко мазано скъпа за тази цел, така че платиниран графит ще свърши работа. Като алтернатива може и някой друг от платиновите метали. А може би и никел. Голямата контактна повръхност е критична, за обикновнеи серпентини забрави, ако искаш да получиш нещо повече от сигнал във волтметъра.

Електролитите в класическия случай са два, разделени с мембрана (електролитен мост). Възможни са инженерни решения при които електролита да е един не съм сигурен не с това се занимавам професионално. Но за прототип се придържай към класиката. Водороден електрод потопен в сярна киселина и въздушен електрод потопен в натриева основа. Двата съда ги разделяш с една хубава мембрана от натриев сулфат желиран с агар-агар(прави предварително експерименти така че агаровия гел да е достатъчно плътен за да не се разпадне. И двата електрода в долната си част се продухват съответно с водород и въздух. На теория би трябвало да заработи, но не вярвам това да стане нещо повече от играчка. Не ти трябва и налягане.

ПС. Как ще разположиш електродите един спрямо друг няма никакво значение.

До тук каквото разбрах.... значи не е задължително водорода да има контакт директно с електролита така ли? Без картинки не става мама му стара :D . Може би това ще ми е последния въпрос... защото не ми стана много ясно какво са възможностите? Ако направя така че двата електрода да са като обърнати лодки ( есествено с максимална контактна площ, някаква въздушна геометрия ) и в връхната си точка от долу да има въздушна камера... от там и ще минават и двата газа съотвено за различните елкетроди. Това изпълнява ли изискванията да протече процеса. Или не е задължително водорода да има контакт едновременно с електрода и електролита? Или пък точно това е идеята? Блгодаря ти много :)

Link to comment
Share on other sites

Въпросния " електролит" от картинката, не може да направи галваничен елемент, т.е. описанието е крайно некоректно и мистично. По скоро, това е чудодейната мембрана, която пропуска само + заредени йони и за сега е много скъпа и " засекретена". Няма информация от какво и как се получава . Габо, учи в къщи не бива да експериментираш, особено с водород, най много да взривиш кухнята и себе си. Върховие постижения в науката вече не стават в битови условия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По принцип точно това ми беше идеята, тази мембрана. Защото има от къде да се купи. Това било един много изчистен синтетичен полимер смесен с тефлон ( незнам как става това ) и има от къде да си го купиш. Само парички да има... защото е доста скъп. http://www.nafionstore.com/NAFION_Membranes_s/58.htm

Относно водорода, не бих експериментирал на затворено и не бих съхранявал водород. И не искам да правя открития... просто алтернативните източници на енергия са ми мания, и най вече независимостта от сега действащата енергийна система. Някой ако знае място с по ефин Nafion® да казва :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Габо, дай майл да ти пратя една дипломна работа по темата, че не смятам да я поствам тука (не е и малка), освен ако не представлява интерес и за други де...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е тва ми е майла...за дипломната работа owner@e-gabo.com , и благодаря много :)

angelmr, отново се опитваш де ме убедиш с прочетеното от някой учебник, но този път ме мързи да ти се обяснявам. Виж другите колеги тука как хубаво обясняват без да спорят, а ти се на опаки. Не ми казвай кое е ефикасно кое не, това и второкласник го знае, кажи ми как да стане ефикасно! И все пак имам пълната свобода да се занимавам с каквото искам и да се вманиачавам в каквото искам, нали? Благодарение на неефикасните идеи които ми идват си цъкам на компа и когато няма ток :) Относно водорода произвждал ли си водород или пак си чел някъде? :) Ако пробваш ще видиш че в действителност не ти трябва толкова енергия... а повече контактна площ и променливо напрежение с висока честота. Ти си роден да спираш прогреса...бас ловя че не ти идват никакви идеи... защото за теб нямат смисъл и са неефикасни. А за щепсела в контакта...ако не си платиш къде ще го вкараш тоя щепсел? Мислиш ли че това което го плащаш е много ефективно и си струва цената? Помисли върху това!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е тва ми е майла...за дипломната работа owner@e-gabo.com , и благодаря много :)

angelmr, отново се опитваш де ме убедиш с прочетеното от някой учебник, но този път ме мързи да ти се обяснявам. Виж другите колеги тука как хубаво обясняват без да спорят, а ти се на опаки. Не ми казвай кое е ефикасно кое не, това и второкласник го знае, кажи ми как да стане ефикасно! И все пак имам пълната свобода да се занимавам с каквото искам и да се вманиачавам в каквото искам, нали? Благодарение на неефикасните идеи които ми идват си цъкам на компа и когато няма ток :) Относно водорода произвждал ли си водород или пак си чел някъде? :) Ако пробваш ще видиш че в действителност не ти трябва толкова енергия... а повече контактна площ и променливо напрежение с висока честота. Ти си роден да спираш прогреса...бас ловя че не ти идват никакви идеи... защото за теб нямат смисъл и са неефикасни. А за щепсела в контакта...ако не си платиш къде ще го вкараш тоя щепсел? Мислиш ли че това което го плащаш е много ефективно и си струва цената? Помисли върху това!

за ефективното е прав, колегата. Единствено ако имаш ВЕЦ или друг източник (слънчев, вятър и т.н.) си заслужава да правиш водород!

много ток гълта електролизата!

Пращам я.. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е да... но като цяло... ако енергията е получена от соларни панели (пример) водорода е идеален за съхранение на енергията, и доста по чиста енергия от ТЕЦ. Ето нещо интересно...

Новинка

Сега ще видя какво си ми пратил

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пак не разбра идеята... искам да го нарпавя по този начин и точка по въпроса! Дали ще ми помогнеш или ще ми обясняваш защо не тряа да го правя си е твой избор!!! Самозаблудата е велико нещо!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аха, значи разбирам че искаш да добиваш енергия за вкъщи по механизъм подобен на следния: Взимаш един генератор, въртиш го, с тока от него захранваш една лампа с която пък осветяваш един фотоволтаичен панел, а енергията от фотоволтаичния панел я използваш в къщи. Да ти кажа много умен е подхода. :biggrin:

Много добре ти разбирам идеята. Проблема май е че ти нямаш желание да прочетеш какво ти се пише. Както искаш си бий главата в стената. Аз съм ти казал че това което си замислил е една много хубава идея, но не е идея за производство на енергия! Принципа се използва за освобождаване на произведена другъде енергия. А от тук нататък се оправяй сам.

Дори и така да е..искам да експериментирам? Нещо против? Енергията не ми е проблем..стига да мога да я съхраня за картко и ефективно. Това не беше ли форум за наука? 16 панела по 118 pW и чесно казано няма акумулатор и УПС който да усвои пиковете въпреки скъпите контролери. Тъй че ако ще ми даваш идеи за акумулаторни батерии за съхранение на енергия... спести си ги. За последен път пиша...за да не се дразним. Лека вечер.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • 2 years later...
  • Потребител

И така. Понеже зимата чука на вратата, аз реших да се газифицирам ... или по-скоро да се бензинифицирам, че ми замръзна трътчицата вече... И понеже обичам топлината, рових в нета и намерих нещо, което прилича на запалка, само дето няма пламък. Става дума за джобна грейка / печка Peacock. Работи с чист бензин (примерно медицински и такъв за запалки). Харчи по 1 мл/ч. Поддържа една температура в рамките на 50-60 градуса (тоест ако нещо се разгори, можете да се опарите, ако я пипате с голи пръсти, то затова и се препоръчва да се държи непрекъснато в калъфчето, че да не стават сакатлъци). Капацитетът й е достатъчен, за да осигури една равномерна топлина в рамките на до 30 часа с едно зареждане в зависимост от количеството на бензина, който сте заредили. Аз я зареждам с половин дозатор (12 мл) и изкарва половин ден. Капацитетът й е 4 дозатора. Няма неприятни миризми. Няма пламъци. Просто една кутийка, която се загрява до някаква температура. Вътре има една дюза, която е отговорна за процеса на горене, но така или иначе пламък не се вижда. Дали топли? Ами топли достатъчно, според мен. Не би било възможно да топли повече и да не причинява дискомфорт, породен от високата температура.

източник: Джобна грейка

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Наистина много полезна джажда, но се замислям за по-големи от този тип и с дистанционно включване. Но те ще отидат на парите за авто печка...

А сигурен ли си че е о-добро от акумулиращите грейки които ползват кристализация (от наситен разтвор)?

Топлината за греене може да дойде от лагерен огън (онова се вари)...



В тази тема е мястото да се изброят горивните клетки и начина им на работа. Ще го направя, ако някой не ме изпревари...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

https://atecentral.net/g18522

От този линк се зарежда диоректно презентация

Аз я слагам, ако трябва - да се изтрие



Обхваща няколкото използвани вида

Intro to Fuel Cells.ppt

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Жоре, бензиновата грейка, за която говоря, има капацитет към тридесетина часа, както и поддържа почти постоянна температура (зависи от достъпа на кислород). След това просто трябва да се зареди повторно и ще работи още. Грее доста. Сметнато е да не навлиза в температура на дискомфорт (над 55-60 градуса) - а и все пак я опаковате в кадифено калъфче, то смекчава топлината.

Аз съм доволен. Но нека дойде истинския студ и тогава ще кажа повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

http://en.wikipedia.org/wiki/Hand_warmer

Тук са описани видовете, първите окисляват желязо и дават няКВа продължителност от 10 часа /лоето е добре, но колко струва желязото/, вторите ползват обратима кристализация на пренаситен разтвор на натриев ацетат /давали 20 мин - 2 часа/, но пък енергията е евтина /всяка топлина дето може да заври вода може да се ползва но има 1000 цикъла ако правилно помня/ и твоята грейка със бензин за запалки, ползваща каталитично горене и платина.

Има още електрическа - не си струва според мен дори и акумулатор да е, и с... въглища /6 часа/. Нещо като последното го мислех като студент, но с прахан или талаш...

Само да отбележа, че не са горивни клетки в този смисъл, но бензиновата грейка най се доближава



Сега за горивните клетки - понеже в предходен пост "излъгах", /не прегледах докрай презентацията и я обърках с друга дето съм я затрил/ по-долу давам видовете горивни клетки.

http://www.fuelcelltoday.com/media/1637138/fc_basics_technology_types.pdf



Има и бактериални горивни клетки - Emil z Lonneberg е по-наясно, а някои разглеждат като такива и метал въздушните батерии, но тук - Fantom4e може да каже по-точно има ли такова нещо.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Модератор Инженерни науки

Обяснение на горивна клетка - видео

https://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=w5E_MAZdO-k


И още:

https://www.youtube.com/watch?v=dAoS6yMmffY

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Модератор Инженерни науки

Живи и здрави ако тръгне един проект (в който съм забъркан) ще мога да опиша тук (без да съгласувам с работодателя разбира се) бактериална горивна клетка. Но това ща е едва на втората година (или след първата ако решим да я слагаме). Бактериална горивна клетка как работи мога да го кажа и сега. Просто ще опиша нещо дето на балканите и може би в Европа към момента го няма.

Чак тогава защото съоръжението е пасивна пречиствателна система*, а не горивна клетка. Бактериалните горивни клетки ще се сложат след първата година, идеята е колкото да се покаже че може и енергия да се добива. Енергията едва ще достигне за захранване на електроника - pH дейта лигер мислим да се поставви (pH метър дето прави записи и се даунлоудва), ако сметките са верни. Ще е по-полезно от някой бял светло диод. КАкто казах да сме здрави, щото всичко се случва. Тук във форум а ще е едно от първите места дето ще го има.

ПС не е за битово-фекални води (каквито отдавна има), а за дренажни (такива с метали). Подобни има от няколко години и в Европа се изучават и прилагат но за битово-фекални води и може би за дъждовни**., не и за вид дренажни (от хвостохранилища). Инсталацията е пилотна, което ще рече вид лабораторна. Реално може и без нея, тези води сега не излизат навън, специално изградена помпена станция работеща непрекъснато (тройно осигурена срещу аварии) ги улавя и връща на 100% (малко над, защото хваща и други води)

*Пасивна - без енергия и без (с минимум) поддръжка.

**В цивилизования свят канализацията за води от миенето и тоалетната са разделени

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...