Експедицията "Тангра"

[Perkūnas]

Нали не само поради факта, че турците са дошли на Балканите презюмираме, че иранските думи са донесени от тях? Би следвало да има чисто лингвистични данни, опровергаващи другата версия.

За тях ми беше въпроса, или по-точно за 2-3-4 примера.

Голям брой (поне 99%) от т.нар. "ирански" думи са определено с новоперсийски фонетичен облик. Това се познава по следните няколко критерия:

-началното средноперсийско v се заменя с g или b в новоперсийски (1),

-съчетанията rd, rz се заменят с l (2),

-ч се променя в z (3),

-има опростяване на окончанията (4)

и други.

В средноперсийските заемки в арменски (около и преди 5-7 век, във форума беше споменато, че са доста) такива промени не се наблюдават.

Примерно гюл е очевидно заето от турски gül (ю = ü), на свой ред заето от новоперсийски گل/гул/ "цвете, роза", което се е получило по гореописания начин (1+2) от средноперсийски vard (=авестийски varda), заето в арменски като vard "роза". В български подобни звукови промени няма, за да твърдим, че евентуално вард ще се развие в гюл самостоятелно извън персоезична среда. Тъй като между български и персийски пряк контакт след 10 век (начало на новоперсийския период) няма, е необходим език-посредник, който по исторически съображения се оказва османо-турски.

Други думи като джахан جهان са арабизирани персийски форми (където g преминава в дж по арабски звуков закон), или персо-арабски морфологични хибриди като зарзават (перс. корен سبزه/сабзä/ "зелен" + арабско окончание -wwat). Такива по времето на Аспарух още не е имало, а едва ли биха проникнали през Византия по търговски път по времето на Втората българска държава.

Други като пазар са фонетично променени на турска почва (pazar) (перс. بازار /базар/, средноперсийско вачар, двусъставна дума от иранско съчетание ваха-чара, където ваха означава цена) + промяна в > б (1+3).

Хан и -хана в механа е новоперсийското خانه, /ханä/, което се е получило след изпадане на краесловното -к в средноперсийската форма ханак (4).

Описани са в краткото описание, дадено от професора, няколко примера на думи, чието значение отразява значението или произношението в турски, т.е. заети са с посредничеството на турски.

Много новоперсийски думи са проникнали в останалите малцинствени ирански езици (с разпространението на Исляма и търговското влияние на Персия), като в някои от тях процентът на заетата новоперсийска лексика е над 50%.

[Black Wolf]

Като се говори за "ираноезични" интересно защо почти всички се сещат за Персия. Персия и иранците от Иран нямат нищо общо. Става дума за техните далечни братовчеди (и смъртни врагове!) от степите, които са били също толкова "диви" номади като тюрките, само че с малко по-примитивна култура от тяхната (естествено, "примитивна" трябва да се постави в кавички).

Всъщност болката на "иранистите" е именно номадизма. Много им се иска да изкарат номадските народи някак си по-долна категория. Но какво да се прави - уседналите, земеделски цивилизации са статични и зациклящи. За ме те са примитивните. При тях няма развитие. Развитието винаги са го давали номадите или народи, които от уседнал живот са преминавали към номадски.

[glishev]

Вук, говориш някакви странни работи. Имало е и уседнали, и номадстващи ираноезични народи. Това дори по-запалените ирановъди го знаят.