Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Ще стане дума за пощенски марки на Гърция, Чехословакия и Ватикана. Любопитно е отношението на всяка от споменатите държави към събитията, свързани с делото на Кирил и Методий, демонстрирано чрез сюжетите на марките, официално издадени от съответната поща. Както е известно, пощенските марки се издават от пощенската администрация на съответната държава, като при определяне на повода за издаването и на конкретния вид на изданието се взема мнението на най-различни ведомства и специалисти. Съществуват и специални експертни съвети по маркоиздаване. По този начин пощенските марки на практика отразяват официалната позиция по съответната тема на държавата, която ги е пуснала в употреба. Казва се, че „пощенската марка е визитна картичка на страната, която я издава”.

Накратко за историята

При разглеждане на Европейското средновековие, преди всичко трябва да се има предвид една съществена особеност - тясната връзка, преплитането между политическата и духовната исто¬рия. С привлекателните за времето си черти, християнските идеали успяват за кратко време да станат популярни в цяла Европа, довеждайки чрез религията до обединяването и сплотяването на различните етнически групи в единонационални държави. Едновременно с това християнското учение, като официална държавна религия, поддържана и от владетелите, е служила за оръжие в ръцете на политическия апарат на консолидираните вече държави в тяхната експанзионистична политика спрямо все още „непретопените” народи.

За Европа IX век е време на големи политически събития. След разпадането на най-значителната политическа сила в началото на века в Западна Европа - Франкската държава, се образуват две самостоятелни монархии - Франция и Германия, както и теократска Папска държава. В средата на века Германската държава се управлява от Людвиг Немски, а Папската - от папа Николай I, който обединява едновременно светската и духовната власт. В същото време другата голяма политическа сила в Европа - Византия, владее днешните гръцки територии, значителна част от Мала Азия, Сицилия и Южна Италия. Император е Михаил III.

Между тези велики сили се намират две значителни славянски държави - Великоморавия и България, към които си проправя път западната християнска експанзия. Великоморавия, обхващаща главно земите на днешна Чехия и Словакия, дори попада под политическата и духовна власт на Франкската държава, но при княз Ростислав (846-869) се обявява за независима. Ростислав отказва да плаща данък на немското кралство и решава да се освободи от влиянието и на немските епископи като създаде самостоятелна славянска църква, която да обедини чехи, моравци, панонци и словаци върху общността на езика им. Това означавало християнската проповед в църквите и богослужението да се извършват и на славянски език.

Търсейки и политически съюзник в тези си намерения, Ростислав се обръща през 862 г. за помощ към Византия. На европейската историческа сцена се появяват фигурите на Кирил и Методий. За самата Византия те не са случайни личности. Родени в семейството на виден византийски сановник, заемащ длъжността помощник на стратега на Солунската област, на тях отрано се възлагат няколко дипломатически и проповеднически мисии. По-старият брат Методий (815-885), известно време е бил управител на славянската област около Солун, след което отива в манастира „Полихрон” на планината Олимп в Мала Азия. Там отначало е монах, а после става игумен. Методий е монашеското му име, гражданското не е достигнало до нас. Константин (827-869), наречен в края на живота си Кирил, учи в Магнаурската школа в Цариград, където става отличен познавач на философията и филологията. Откроявайки се с красноречието си и полемичната си дарба, той получава титлата „философ”. През 851 г. Константин е изпратен с мисия в защита на християнството и византийската култура при сарацините в Арабия. През 859-860 г. вече двама, братята са при хазарите в Херсон, Кримския полуостров. Създаването на първата славянска азбука и Великоморавската им мисия, започнала в 863 г., е последното и най-великото дело на Кирил и Методий.

Малко преди смъртта си Константин става монах и приема името Кирил. „Св. Кирил - Константин Философ” е името, под което е познат братът на св. Методий в по-старата литература. Така го споменават в първите жития, така го отбелязва и Йосиф Асеманий в своите „Календари на вселенската църква”. Днешното, употребявано у нас име св. Константин - Кирил Философ е погрешно и именно то е причина много стари стенописи, носещи надпис „Св. Кирил Философ”, да се приемат като изображения на славянския апостол св. Кирил. На стенописите всъщност е изобразен свети Кирил Александрийски (цариградски патриарх, като правило той винаги е в архиепископски одежди), който също е наричан Философ, но не е ставал монах, когато човек се лишава от всички светски прозвища.

* * *

Пощенско-филателните издания за Кирил и Методий на Гърция, Чехословакия и Ватикана, които са наследници на историческите участници във Великоморавската мисия - Византия, Великоморавия и Папската държава, са доста своеобразни. Може да се каже, че те се допълват едно с друго, тъй като всяка държава е разгледала събитията от различен, „свой” зрителен ъгъл. В пощенските миниатюри съжителстват отгласът от отминалите събития и съвременния поглед върху тях. Наблегнато е на историческата истина, като за сюжети са използувани изобразителни фрагменти, отговарящи със съдържанието си на текстовете от най-старите запазени жития на Кирил и Методий. Събрани заедно, изданията на тези три страни оформят от три гледни точки една обща представа за апостолската мисия на двамата братя сред славяните.

Пощенското издание на Гърция от 1970 г.

post-2642-12803006421252_thumb.jpg

Четирите марки, първодневният плик и първодневният печат, издадени от пощенската администрация на Гърция на 17 май 1970 г., много подробно и последователно разказват за началото. Изданието е озаглавено: „Мисионерите Кирил и Методий”.

Първодневният плик илюстрира във факсимиле фрагмент от „Житие на блажения отец наш и учител Методий, архиепископ Моравски”, гл. V (отдолу под факсимилето е даден гръцкият превод. Фрагментът гласи: „Изпратиха от Моравия пратеници до цар Михаила, които казаха така: Ние, с Божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от Италия, от Гръцко и от Немско, които ни учат различно. Но ние славяните сме прости хора и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла на Писанието. Затова, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда.”

post-2642-12803006512865_thumb.jpg

Марката от 0,50 драхми от изданието показва мозаечно изображение от църквата „Св. Димитър” в Солун, представящо патрона на храма, редом с две деца. Както знаем, св. Димитър е покровител и на град Солун. Включвайки мозайката в пощенското издание, авторите са искали да насочат вниманието към определен момент от разказа от житието, като илюстрират думите на император Михаил ІІІ, отправени към Константин Философ: „Иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски”. Включена в пощенското издание мозайката внушава още, че двете деца до св. Димитър са Кирил и Методий. Възможно е художникът на марката да е имал предвид и това. Но изглежда е станала грешка, тъй като в статиите в интернет за Солун се сочи, че паното е от края на VІ - началото на VІІ в., когато бъдещите славянски просветители още не са били родени.

Създаването на славянската азбука и превеждането на първите богослужебни книги на славянски език - това миниатюрно изображение от руския Радзивиловски (Кьонигсбергски) летопис от XV в. е поместено като диптих върху две марки от 2 и 10 драхми. Според „Житие на блажения наш учител Константин Философ” създаването на азбука не е било наложително при изпълнение на Великоморавската мисия, но след като чул предложенията на Ростислав и Михаил, философът казал: „аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език”. След което пояснил, че без да бъде записано това, което той ще каже, скоро думите му могат да бъдат изопачени и да бъде обвинен в ерес. Така от съображения за презастраховане била създадена първата славянска азбука.

Марката със стойност 5 драхми представя сцена, нефиксирана в пространните жития на Кирил и Методий, приемани като исторически за най-достоверни. Изобразен е византийският император Михаил III, който разговаря с братята-просветители в навечерието на мисията им. Времето, когато става разговорът, е подчертано с книгите, които първоучителите държат, готови да тръгнат за мисията си. Би могло да се приеме, че това са преведените вече първи най-важни богослужебни книги. Но според житията, в Цариград Кирил бил превел и написал с новата азбука само няколко евангелски слова. Едва във Великоморавия според житието на Методий, той и брат му Кирил превели псалтира и евангелието с апостола с избрани църковни служби. В случая изображението на тази последна марка в изданието на Гърция, чрез присъствието на император Михаил ІІІ подсказва, че сюжетът е включен, за да се подчертае политическия момент - водещото участие на Византия във Великоморавската мисия.

Ликовете на Кирил и Методий в атинския първодневен печат от 17.5.1970 г., са представени според приетата иконография светите братя да се изобразяват с атрибутите на сановете, с които напускат този свят.Затова Кирил е в монашеско расо, а Методий - в архиепископски, характерни за източното православие одежди. Последното, както ще видим по-нататък, е грешка.

Пощенското издание на Чехословакия от 1935 г.

post-2642-12803006596958_thumb.jpg

През 1935 г., отбелязвайки 1050-годишнината от смъртта на Методий, Чехословакия издава три марки с еднакъв сюжет в различни цветове и стойности - 50 халера, 1 и 2 чехословашки крони. Това е най-старото познато ни изображение на Кирил и Методий във филателията. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че в полиграфично отношение то е и най-издържано.

Изключително прецизната и майсторска гравюра на Б. Хайнц ни показва Кирил в монашески, а Методий - в архиепископски одежди, застанали пред разпятието, и държащи разтворена книга - на едната страница с изображение на Христос Вседържител, а на другата страница с глаголическия текст: „искони бе слово, и слово бе у бога, и бог бе слово, се бе искони у бога”. Този текст, който днес се чете - „в начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото, всичко беше в началото у Бога ”, доказва че и създателите на чехословашките марки са се придържали към историческите факти, като са ползвали „Житие на блажения наш учител Константин Философ” и по-специално гл. ХІV, в която е упоменато, че тези думи, с които започва както Йоановото евангелие, така и Изборното, са първите преведени от гръцки на славянски.

Твърди се, че превеждайки първите славянски книги, Кирил и Методий са ползвали диалекта на българските славяни от околностите на Солун. Марките на Чехословакия обаче като че ли не потвърждават това. Излиза, че и моравците са знаели български. Другият много важен момент в марките е азбуката, на която е написано евангелието. Тя е глаголица.

Заслужава да се обърне внимание и на присъствието на разпятието в композицията на марката. То намеква за факта, че архиепископ Методий е въвел при моравците славянския език при богослужението, но запазил по изричното настояване на папата латинския (католическия) религиозен обред, тъй като Моравия била в диоцеза на Рим.

Пощенското издание на Ватикана от 1963 г.

post-2642-1280300680956_thumb.jpg

Поредицата на Ватикана от 22 ноември 1963 г. отбелязва 1100-годишнината от началото на апостолската мисия на Кирил и Методий сред славяните. С издаването на тези марки днешната наследница на Папската държава иска да покаже и своето участие във Великоморавските събития, а то не е маловажно.

Нито Кирил, нито Методий, нито някой от техните сподвижници е имал църковен сан. Великоморавия е влизала в обсега на влияние на Западната църква и затова византийският император Михаил III, не искайки да влезе в конфликт с папата, изпраща в Моравия хора, нямащи свещенически сан, т. е. нямащи право да извършват богослужение. Подтиквани от желание да укрепят делото си и поканени от папа Николай I, в края на 867 г. Кирил и Методий пристигат със своите ученици в Рим, където смело и компетентно защитават пред папа Адриан II (папа Николай I междувременно е починал) правото на славяните да извършват богослужение на своя език. Било поради убеденост в правотата на тяхната мисия, а и поради политически съображения - за да задържи западните славяни под свое влияние, папата признава славянския превод на евангелието, благославя славянските книги и посвещава за свещеници Методий и най-изявените ученици на солунските братя. По-късно Методий е ръкоположен от папата за пръв славянски епископ на Панония и архиепископ на Моравия, и така Папската държава дава благословия върху славянската мисия на двамата братя.

Изтощен от голямата работа, на 14 февруари 869 г. в Рим почива Кирил. Погребан е в базиликата „Свети Климент (Сан Клементе)”, откъдето са два от сюжетите на пощенските марки от поредицата на Ватикана. На стойностите 30 и 150 лири образите на Кирил и Методий са предадени по стенописите, рисувани в базиликата от Пиетро Расини в началото на XVІІІ в. Третата марка от ватиканската поредица със стойност 70 лири е карта от XVI в. на Моравия, Полша и Унгария. Надписът на марката гласи: „Св. св. Кирил и Методий - славянски апостоли”.

Пощенските издания на Гърция и Ватикана от 1985 г.

Още един път - по повод честването на 1100-годишнината от смъртта на Ме¬тодий (6 април 885 г.) през 1985 г., Гърция и Ватикана издават пощенски марки, с които продължават филателната тема за славянските просветители в аспекта на първите си издания за тях.

post-2642-12803006920418_thumb.jpg

Гръцката марка от 5 драхми от 24 юни 1985 г. е с две изображения: на св. Димитър - покровител на град Солун и на св. Методий - славянски апостол. Последният е представен в архиепископски (отново източноправославни) одежди, благославящ, с евангелие в ръка. Марката не е самостоятелно издание, а е включена в поредицата „2300 години от основаването на град Солун”. Така Гърция, показвайки един от великите мъже на Солун, отново напомня думите на византийския император Михаил III, отправени към Кирил и Методий преди мисията им във Великоморавия: „защото вие сте солунчани”.

post-2642-12803007000229_thumb.jpg

Трите марки на Ватикана от 500, 600 и 1700 лири, пуснати в употреба на 7 май 1985 г., отново наблягат преди всичко на религиозно-просветителското съдържание на делото на славянските апостоли, благословено от папа Адриан II. Новото е в модернистичния похват в представянето на сюжетите и включването на една по-обобщаваща идея за ролята на Ватикана въобще в религиозното просвещаване на славяните. Ако за другите чуждестранни пощенски издания за Кирил и Методий се е установила негласна традиция да се репродуцират или имитират стари изображения от мозайки, стенописи и миниатюри, то поредицата на Ватикана от 1985 г. се отклонява от тази практика.

На първата марка от тази Ватиканска поредица славянският апостол св. Методий е представен в одеждите на католически архиепископ със съответния жезъл в ръка, проповядващ с икони „Христос Вседържител” и „Богородица с детето”. Следващата марка илюстрира момент от Пространните жития: двамата братя намират в морето край Херсон (на Кримския полуостров) мощите на папа Климент I Римски и по късно ги отнасят в Рим, където са положени в църквата „Св. Климент”. Последната марка развива в религиозен план съвременната идея за мир и сътрудничество в Европа - показани са св. Бенедикт, св. Кирил и св. Методий като покровители (патрони) на Европа. Обявяването на светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа, заедно със св. Бенедикт, е станало от папа Йоан Павел ІІ на 31 декември 1980 г..

Изводите

Представените марки, дело на няколко държави, показват историята за Кирил и Методий такава, каквато тя е разказана в техните най-ранни жития. Тази история накратко може да бъде резюмирана така:

Византийските високо ерудирани сановници - дипломатът Константин Философ и брат му игуменът, бившият областен управител Методий - по молба на великоморавския княз Ростислав и по поръка на господаря им - византийския император Михаил ІІІ, осъществяват църковна мисия във Великоморавия. Със създадената от тях азбука, наричана „глаголица”, превеждат на славянски език някои от християнските богослужебни книги (конкретно се сочи Изборното евангелие). В Рим Кирил и Методий защитават пред папата идеята в християнските църкви богослужението да се извършва и на славянски език. Папа Адриан ІІ приема това, освещава първите богослужебни книги, написани на славянски език и ръкополага Методий за пръв славянски архиепископ, като му дава указания да извършва литургията първо на латински, а след това на славянски. След смъртта на Методий в 885 г. богослужението на славянски език обаче е забранено. Учениците на Методий са изгонени от Великоморавия, като някои дори са продадени в робство. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език и им е наложена латинската азбука. На практика Великоморавската мисия завършва безрезултатно.

Голямата измама

Възниква въпросът: а каква е връзката на историята за Кирил и Методий с историята на България? Защо у нас светите братя са толкова популярни, че даже се издигат гласове, денят на честването им да бъде обявен за национален празник?

post-2642-12803007082953_thumb.jpg

Отговорът дават българските икони. Когато ги погледнем, със съжаление разбираме, че някъде от 150 години насам църквата ни заблуждава, представяйки ни изображения, според които Кирил и Методий са създали азбуката, която наричаме "кирилица". Тя е залегнала в основата на българската просвета и култура, на нея пишем и днес.

post-2642-12803007176286_thumb.jpg

Чехословашките марки обаче показват, че създадената от Кирил и Методий азбука е глаголицата. Която очевидно е била неудобна за изписване, непрактична и затова не е чудно, че в България не намира разпространение. На нейно място се появява друга азбука. Наречена „кирилица” в чест на първоучителя Кирил, тя на практика отрича азбуката, създадена от самия него. 19 (някои сочат 24) от буквите в новата азбука повтарят главните букви от гръцката азбука. Това са: А, В, Г, Д, Е, І, Н, К, Л, М, N, О, П, Р, С, Т, Y, Ф, Х. Излиза, че практичните българи са предпочели за своите нужди да пригодят познатата им гръцка азбука, като добавят към нея няколкото букви, изразяващи характерните славянски фонеми.

post-2642-12803007270621_thumb.jpg

Чехите и словаците също създават на база на латинската азбука, своя такава, добавяйки и те нови букви за предаване на славянската фонетика. По същия начин са постъпили и поляците, даже и турците. Май единствено ние, българите, сме единствените, създали своя азбука на базата на гръцката. В това няма нищо чудно, като се има предвид, че на гръцки език са били съставяни и българските каменни надписи за времето от Тервел до Пресиян.

Eто за пример един надпис на Омуртаг. От него само знакът „Z” не се среща в старобългарските текстове. Какви са тези букви от надписа: гръцки или български?

post-2642-12803007362452_thumb.jpg

Българската църква ни уверява, също, че Кирил и Методий са български светци. Пайсий Хилендарски, обаче, не ги е признавал за такива. И специално отделя от светите Седмочисленици Климент, Наум, Еразъм (естествено става дума за Горазд), Ангеларий и Сава, посочвайки ги под номера 9 - 13 в главата „Имената на българските светци, колкото са просияли от българския народ” на „Славянобългарска история”. За тях Паисий отбелязва: „Тези пет светци, живели във времето на Кирил и Методий, родом българи, изучени били по елински. С Кирил и Методий станали седем учители, изкусни и премъдри.” (В „Стематографията” на Христофор Жефарович, отпечатана на кирилица, са представени изображения само на св. Наум Чудотворец от Охрид, св. Методий архиепископ Моравски (а не славянски апостол) и св. Климент архиепископ Охридски.)

С въпросните пет мъже и техните ученици започва историята на българската просвета и култура. Те превеждат в продължение на 30 години книгите, по които се извършва богослужението в България, а по-късно и в повечето славянски (че и неславянски, като Румъния) страни. Езикът, на който са преведени книгите може и да е славянски, щом се възприема от населението в няколко славянски държави. Азбуката, с която са написани тези книги, обаче, е създадена в България, и Кирил и Методий нямат нищо общо с нея! Преведените в България книги не са освещавани нито от римски папа, нито от византийски патриарх. Просветното и църковното дело, започнато в България и прието в този вид в други страни, си е дело чисто българско!

На практика през втората половина на ІХ - началото на Х в. са направени два опита за създаване на славянска азбука и превеждане с нея на славянски език на гръцките богослужебни книги. Първият опит на Кирил и Методий във Великоморавия е бил неуспешен. Вторият, обаче, осъществен в България по времето на княз Михаил и цар Симеон, дава трайни плодове.

Изглежда глаголицата въобще не е била използвана в България, защото такива писмени паметници не са били познати в ХІV в. Затова и Черноризец Храбър твърди, че „свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, им състави (на славяните) 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.” Черноризец Храбър създава лъжата за българската азбука, пишейки: „Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.” Така още от ХІV в. на българите им се втълпява, че пишат на азбуката, създадена от Кирил и Методий.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Длъжко, ама приятно за четене. Глаголицата все пак е употребявана и в България, ама не колкото кирилицата. И, да, разбира се, кирилицата си е пообогатен с още няколко букви гръцки унциал. И всъщност кирилското "з" е графичен вариант на гръцката "z".

Share this post


Link to post
Share on other sites

Думичката "кирилица", както почти всички останали думички, е многозначна; ако под нея разбираме именно нашата азбука, т.е. - тази азбука, която използваме днес и на която пишем днес - тя е създадена в началото на ХVІІІ-ти век от, казано на днешен език, специална временна комисия назначена от Петър Велики.

Разбира се, едва ли е редно заради този факт да я преименуваме на "петровица" - не за друго, ами ми звучи като име на ракия. "Петровка" пък, е име на сорт ябълки (да не говорим какви асоциации събужда у руснаците съчетанието "Петровка, 38"...).

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, в случая се имат предвид по-скоро разните варианти на така наречения "църковен шрифт", демек пред-Петровата кирилица.

Share this post


Link to post
Share on other sites

В момента съществува група лобисти-родолюбци (обществени дейци, не политици) , които желаят/целят чрез активно лобиране в ЕП, в Европейските държави (от ЕС) да бъде променено наименованието на азбуката ни от "кирилица", на "българска азбука", и да бъде прието това наименование..

(както има "латинска", "арменска","коптска" и т.н. азбуки логично и коректно е да битува наименованието "българска азбука")

Редактирано от Р. Теодосиев

Share this post


Link to post
Share on other sites

Думичката "кирилица", както почти всички останали думички, е многозначна; ако под нея разбираме именно нашата азбука, т.е. - тази азбука, която използваме днес и на която пишем днес - тя е създадена в началото на ХVІІІ-ти век от, казано на днешен език, специална временна комисия назначена от Петър Велики.

Разбира се, едва ли е редно заради този факт да я преименуваме на "петровица" - не за друго, ами ми звучи като име на ракия. "Петровка" пък, е име на сорт ябълки (да не говорим какви асоциации събужда у руснаците съчетанието "Петровка, 38"...).

Здрасти!

Затова, извън българия казват, че е руска азбука.

Хабер си нямат за Кирил и Методий....

Интересното е, че ако гледаме старите икони нито глаголицата, нито кирилицата е имала малки букви. И ако разгледаме откога са въвели малките букви, можем да си помислиме защо и чия цел е била практически за исторически кратко време да сътворят и въведат две така калиграфически различни азбуки за един регион(народ).

post-20645-1121105496.gifpost-20645-1121105496.gifpost-20645-1121105496.gif

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, "кирилица" си е традиционно название, пък и няма смисъл да се дразнят и сърби, и руси, и дори братчедите македонци с подобно настояване. Дории "славянска" азбука няма да е подходящо, понеже на кирилица се пише дори в Монголия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, "кирилица" си е традиционно название, пък и няма смисъл да се дразнят и сърби, и руси, и дори братчедите македонци с подобно настояване. Дории "славянска" азбука няма да е подходящо, понеже на кирилица се пише дори в Монголия.

Ха-ха..Дано и братовчедите от Вардарско мислят така..След като обявиха старобългарския език за "старомакедонски", какво ще им пречи утре да лобирати да твърдят че азбуката е македонска?

..Иначе братовчедите от Монголия, Чувашия, Балкария, Осетия, Тунгусо-манджурлъка и Татарлъка ;) ще се зарадват повече, ако азбуката се нарича "българска";).Сърбите нека се дразнят (ако искат да бойкотират Евросъюза!!:) ; Руснаците мисля не биха имали нищо в против (освен мрънканията на някой националисти); за украинците (които пишат че украинският език е украинизирана версия на старобългарския :), ха-ха, също така мисля..

Share this post


Link to post
Share on other sites

В "Старословенско-македонски речник" на Вангелиjа Десподова, издание на МАНУ от 2006, не се споменава нищо за "старомакедонски". Инак може и да си прав :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

В "Старословенско-македонски речник" на Вангелиjа Десподова, издание на МАНУ от 2006, не се споменава нищо за "старомакедонски". Инак може и да си прав :)

Може и да греша, но в статията от Уикипедия за стаочерковнославянския/старобългарския език са цитирани съвременни извори и автори (главно западни) които наричат езика "старомакедонски"?

http://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic

Досещам се за едно македонско комплекарско-патриотарско предаване/филмче (от Македонската национална телевизия, или там както се казва), откъс от което беше показано в "Памет Българска" , в което скопско филмче беше показан, във вид на анимация, пътя на азбуката (пътя на разпространение на азбуката) и той се простираше..от Охрид до.. Владивосток.. По-скоро е интересно в тази връзка да се помисли "какъв вятър ще ги завее", и "как ще им избие съчмата" на братовчедите от Скопие, в следващите години..

Share this post


Link to post
Share on other sites

Малеее, изроди. Е, все пак Десподова е относително по-нормална.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Чехите и словаците също създават на база на латинската азбука, своя такава, добавяйки и те нови букви за предаване на славянската фонетика. По същия начин са постъпили и поляците, даже и турците.

Гербов,гледам аз,гледам азбуките на чехи,словаци,поляци,че даже и на турци,ама не мога и не мога да ги видя тия нови букви,които те уж били добавили :post-20645-1121105496:

Моля те,посочи ми ги тия нови букви,че много ми е интересно :book:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всъщност буквите с ударение, седий, метлец или трема са формално различни от тези без надредни знаци.

Турците определено имат оригинален принос в латинската графична и фонетична система :P

Share this post


Link to post
Share on other sites

... В момента съществува група лобисти-родолюбци (обществени дейци, не политици) , които желаят/целят чрез активно лобиране в ЕП, в Европейските държави (от ЕС) да бъде променено наименованието на азбуката ни от "кирилица", на "българска азбука", и да бъде прието това наименование..

(както има "латинска", "арменска","коптска" и т.н. азбуки логично и коректно е да битува наименованието "българска азбука")

Абсолютно съм съгласен, че историческата истина (а не някакви други фактори) изисква тази азбука да се нарича "българска", защото тя е такава. Създадена е в България, за целите на България, с помощта и подкрепата на българските тогава власти. Борис изцяло е мислил за интересите на България, когато е предприел действията за налагането й, а не за някакви си отвлечени и абстрактни панславянски идеи. Това, че е създадена въз основа на едно от славянските наречия, тогава говорено в България, ни най-малко не означава, че тя е славянска. Както никой не казва на латиница "италийска" азбука (въпреки че италийските племена без етруските са говорели един език и тази азбука се реципира от всички тях), така и на нашата е правилно да се казва българска. Няма друг случай от известните азбуки, при който тя да е наречена на името на етнос, а не на името на народа или държавата, която я създава.

Като графична система кирилицата е доста по-различна от глаголицата, има и различен брой букви. Ако някоя азбука може би е създавана по етнически белег дори и с оглед на приложението й, това е именно глаголицата и тя по-скоро може да се нарече славянска.

И изобщо не ми пука кой и защо щял да се разсърди. Като не му харесва истината - това е негов проблем, а не мой. В Русия и днес разни учени лингвисти (като правнука на граф Толстой) ми разправят, че това била славянска азбука, създадена в Русия или поне за Русия. В Западна Европа, именно заради нашата кумова срама и деликатност все да не обидим някой малоумник и наглец, обикновените хора знаят, че тя е руска азбука и че руснаците ни я били дали като на друг славянски народ. Е, ние като се сърдим на тези глупости, на кой му пука? Затова и на мен не ми пука, че руснаци, сърби и прочие щели да се засегнат. Те, по принцип се засягат от всичко, което не ги определя като първи и най-велики.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ох, Дендро, Дендро... Старославянският/старобългарски език е създаден по конкретни диалекти, а не самата азбука, с която се записва този език.

А като прекръстим кирилицата на "българица", ще трябва ли на руните да почнем да им викаме "орхоно-енисеица", "согдица" или "германица" според употребата? Може би огамът ще стане "ирландица" или направо "келтица"? Или пък на глаголицата ще почнем да й викаме "моравица", "олимпица" или "хърватица"?

Пък и гърците биха могли основателно да заяват, че "старобългарицата" по същество е гръцка графична система докато руснаците ще почнат да говорят за "руска българица", "Петрова българица" или направо "петербурговица".

Айде нема нужда от патриотарски кич.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Затова и Черноризец Храбър твърди, че „свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, им състави (на славяните) 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.” Черноризец Храбър създава лъжата за българската азбука, пишейки: „Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.” Така още от ХІV в. на българите им се втълпява, че пишат на азбуката, създадена от Кирил и Методий.

Ползваме текста на Черноризец Храбъл като извор, а не като историография, защото сме принудени от обстоятелствата. Освен това на какво основание го обвинявате в лъжа, след като имаме само този негов текст?

Всъщност той ясно заявява (вашият цитат), че Кирил е създал буквите и по какъв образец ("едни по образец на гръцките букви"). Какъв е проблемът ако Кирил също е създал кирилицата (разбира се, това не е широко оповестено и разгласено, защото кирилицата не е нова азбука - тя е копие на гръцката и т.н.)? Това заявява Черноризец Храбър. На каква азбука е учил Кирил българите по Брегалница?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пък и гърците биха могли основателно да заяват, че "старобългарицата" по същество е гръцка графична система докато руснаците ще почнат да говорят за "руска българица", "Петрова българица" или направо "петербурговица".

Айде нема нужда от патриотарски кич.

Глишев,ами латиницата не е ли и тя по същество гръцка графична система?А броил ли си колко нови букви има в латиницата,дали те са повече,отколкото в кирилицата?

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Брегалнишката мисия" не е ли просто легенда?

Share this post


Link to post
Share on other sites

По-скоро е интересно в тази връзка да се помисли "какъв вятър ще ги завее", и "как ще им избие съчмата" на братовчедите от Скопие, в следващите години..

И защо това трябва да ни вълнува?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ох, Дендро, Дендро... Старославянският/старобългарски език е създаден по конкретни диалекти, а не самата азбука, с която се записва този език.

А като прекръстим кирилицата на "българица", ще трябва ли на руните да почнем да им викаме "орхоно-енисеица", "согдица" или "германица" според употребата? Може би огамът ще стане "ирландица" или направо "келтица"? Или пък на глаголицата ще почнем да й викаме "моравица", "олимпица" или "хърватица"?

Пък и гърците биха могли основателно да заяват, че "старобългарицата" по същество е гръцка графична система докато руснаците ще почнат да говорят за "руска българица", "Петрова българица" или направо "петербурговица".

Айде нема нужда от патриотарски кич.

Тук грешиш мисля, имаме напълно легални и разпространени в употреба наименования от лингвистите и изследователите като "орхонски руни", "согдийска писменост", "уйгурска писменост", "германски руни"..Всъщност смятам, че термина/названието "славянска писменост" е по-скоро прецедент..

Share this post


Link to post
Share on other sites

Глишев,

опитваш се да ми кажеш, че между руни и азбука няма разлика - така ли? Това, че и двете са видове графични системи е достатъчно да се отнасяме към тях по един и същи начин ли? Не схващам идеята ти с оглед на спора.

На руните е правилно да се вика така, както се нарича народът, който ги е създал. Стига да знаем с безспорна сигурност кой е той.

Честно казано, не мога да разбера защо си против това, че тази азбука е българска. И не ми хвърляй в очита прах, като ми използваш аргументи за езика. Науката знае ли с безспорна сигурност какъв точно е бил езикът, по който гърците въз основа на финикийската азбука са създали гръцката азбука? Но никой не й вика старогръцка азбука, а само гръцка, нали? Нищо че днешният език е доста по-различен от старогръцкия и конкретно от този въз основа на който е създавана азбуката им. Така че, това са уж професионални забележки, но по принцип безмислени с оглед на въпроса.

А становището ти, че българска азбука било абсолютно идентично със славянска азбука е нещо дълбоко невярно според мен. Да не кажа и вредно.

И не ми дреме за никакъв патриотизъм, но ако за теб е все едно какво говорят чужденците и руснаците за нашата азбука - това вече е друга работа. Ние винаги сме толкова на ясно с нашите си неща и толкова горди... че стоим над тези неща, нали? :tooth:

Share this post


Link to post
Share on other sites

На практика през втората половина на ІХ - началото на Х в. са направени два опита за създаване на славянска азбука и превеждане с нея на славянски език на гръцките богослужебни книги. Първият опит на Кирил и Методий във Великоморавия е бил неуспешен. Вторият, обаче, осъществен в България по времето на княз Михаил и цар Симеон, дава трайни плодове.

Пълен нонсенс.

Относно "първия опит": Във Великоморавия Кирил и Методий нито създават азбука, нито правят преводи. Те пристигат там с готова азбука и готови преводи.

Относно "втория опит" отново не разбирам какво има предвид г-н Гербов. Делото на Кирил и Методий и техните ученици не може да бъде разделено на българска земя. Съществува приемственост. Безспорно първите преводи на богослужебните книги на старобългарски език са направени от Кирил и Методий. Относно използваната азбука - това е второстепенен въпрос. Дали кирилица (по-практичната) или глаголица - няма значение.

Share this post


Link to post
Share on other sites

... Глишев,ами латиницата не е ли и тя по същество гръцка графична система?А броил ли си колко нови букви има в латиницата,дали те са повече,отколкото в кирилицата?

По логиката на Глишев (кой знае обаче защо, приложима само за българската азбука), латиницата е даже финикийска. На кратко, тя тръгва от финикийците, през гърците от Куме от тях през етруските и стига до латините. :tooth:

Share this post


Link to post
Share on other sites

И защо това трябва да ни вълнува?

Вълнува ни дотолкова, че в близкото бъдеще, когато Фиромците ще трябва да преодоляват изпитания и трудности на национално/държавно и етническо поприще*, те може да изперкат още повече и да започат да лобират неистово че азбуката е македонска (и да спечелят поддръжници и съответно успех в това си начинание)..

*Изпитанията им ще са свързани с това че те тепърва трябва да решават какви са (те самите още не знаят) , ще трябва да се оправят с гърците (за името "Македония" и "Македонци"), ще трябва да се оправят с българските искания да престанат с шовинистичните си изцепки..

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Брегалнишката мисия" не е ли просто легенда?

Затова не казах мисия. Все пак сведението съществува, защо да го подминаваме? Авторът все нещо е чул, да не кажа ползвал. Кой знае?!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...