Отиди на
Форум "Наука"

Новини


Recommended Posts

  • Потребител

“15 от немските танкове Майбах ще останат за музей в Ямбол. Те обаче ще бъдат предварително заведени на Националния военно-исторически музей“, това каза за БГНЕС Добромир Димитров, експерт по бойна техника.

Танковете и самоходните установки бяха извадени от т. нар. линия “Крали Марков“ в края на 2007 г. По заповед на предишния министър Николай Цонев от края на 2008 г. всичките 84 единици техника е трябвало да бъдат предадени в НВИМ. В края на юни тази година сегашният военен министър Аню Ангелов заяви от парламентарната трибуна, че е разпоредил на директора на Националния военно-исторически музей до 15 юли 2010 г. да приеме и зачисли като музейни експонати част от елементите, които имат музейна стойност, а останалите елементи да бъдат продадени на открит търг. Тогава той обясни, че е постъпило искане от кмета на гр. Ямбол да им бъдат предоставени музейни експонати от техниката – немско производство за създаването на музей. Добромир Димитров обясни, че в Ямбол вече е решено къде ще бъде музеят на бойната слава. Има решение за това на общинския съвет и решение на военното министерство от преди около месец да даде на общината 5 декара за строежа. Строителството на музея ще започне веднага след като приключат процедурите. Те по груби оценки ще продължат около 2 месеца, а след това започва и процедурата по регистрацията на музея в министерството на културата. Общината в Ямбол най – вероятно ще кандидатства за финансиране по европейски програми, но за първоначалната реставрация на машините са отделени между 5 и 20 хиляди лева. Според Добромир Димитров експертите, сред които и той са направили оглед на машините преди да бъде избран окончателно новия директор на НВИМ. Те са се отказали от това на музея в София да бъдат предоставени танкове .

“84 – те елемента не са само танкове, има и куполи и две куполни оръдия от миналия век. Може би около 55 до 60 са танковете, другите са куполи или отделни елементи останали от танковете след нарязването“, каза един от най – големите специалисти в тази област у нас Калоян Матев за БГНЕС.

Той е участвал в почти всички комисии, които е организирало МО, за да работят по този въпрос.

Последната е трябвало да определи бройките, които ще останат за нуждите на военния музей. Калоян Матев обаче все още не е видял решението й. “Доколкото ми е известно, без да съм видял никакъв документ, целта беше да се разбере кои машини ще се отделят за нуждите на музейното дело – част от машините доколкото знам ще станат в Ямбол, а друга част ще бъдат за музея в София. А другата задача е да се прецени от останалите машини какво трябва да се свали, за да се доокомплектоват останалите машини. Това бяха задачите, които бяха поставени последно“, каза Матев. Той обясни, че не всичко е необходимо “има неща, които се повтарят, неща, които са в много лошо състояние, като цяло което е необходимо е отделено“. Специалистът предполага, че със сигурност малко над 20 бройки ще бъдат отделени за музейното дело. Калоян Матев се надява, че все пак ще се вземе някакво разумно решение „без значение е дали ще бъдат 15 или 25 машини. Просто да се сложи списък и да се каже кои отиват за музея. Да се направи така, че най – важните неща да останат в музея, а от другите да се свалят части за до окомплектоване“. По думите му има много липси – през годините докато са били на полето са откраднати много неща, загубени са части и докато са се вадели от линията. “Докато стоят в склада те се разяждат, но в крайна сметка са стояли дълго време в земята, сега естествено че им е влошено състоянието. Това обаче е стомана и то дебела ще издържи и след реставрация ще придобие вид“.

Реставрацията на машините, които ще бъдат в Ямбол ще се прави от местните хора, каза Добромир Димитров. Той обясни и че в България няма специалисти в тази област. И Калоян Матев не познава специалисти в България, които могат да ги реставрират. “Ентусиасти има много, вероятно ще има и хора, които ще се пробват, но мисля, че няма такъв човек и това ще е изцяло експеримент“, каза Калоян Матев. Той обясни, че на Запад има екипи реставратори с чудесно оборудване, които могат да направят това внимателно без да разрушават по автентичните части на машината абсолютно нищо и да го до изградят. “Обсъдихме нещата. Те си дадоха своите предложения и Софийският музей даде своите предложение. Има разлика около 10 машини, но това не е толкова важно“, каза Калоян Матев. Той обясни още, че “доколкото аз съм говорил с участниците в събитията – идеята е да се вземат машините, да се зачислят на музея по съответните инвентарни номера като експонати, но да не се транспортират в София и да се съхраняват в двора на софийския музей, а да си останат в Ямбол, предполагам в някаква част от същото това бившо поделение, което е сега регионален център на агенцията - ще бъде отделена за музей и там ще бъдат прибрани в някои от халетата. А след като останат там малко по-малко ще се реставрират от местните хора“. Според него някои от машините позволяват “да се направят и да се използват просто – да се показват на една хубава експозиция, могат да се използват за кино продукции, могат да се показват на парадите на армията например. “Ако един ден по някакъв начин бъдат събрани пари, някои от тези машини наистина могат да се направят до ходово състояние – да имат автентичен външен вид и да се движат“. Така отвън ако се погледне, никога няма да може човек да разбере, че тази машина не е автентична и вътре.

Танковете "Панцер 4" с двигатели Майбах станаха популярни преди 3 години, когато един българин и двама германци Томас Мартин и Матеус Майер бяха задържани след акция на Регионална служба "Сигурност". Тримата откраднаха танк на части, който е бил изнесен през октомври 2007 г. Те бяха заловени от органите на военната полиция и контраразузнаването при опита им да откраднат втори танк с помощта на местни роми. Танкът, който откраднаха бе "Панцер 4" с двигатели Майбах, който местните наричаха “Царицата“. Специалисти оцениха танка тогава на 1 милион евро. Три години по-късно германците, които тогава откраднаха “Царицата“, сега си “живеят в Германия на спокойствие и никой няма да ги закачи нито сега, нито по – нататък“, каза Калоян Матев. Той каза още, че все още не се знае дали са я продали. “В края на 2008 г. властите у нас се опитаха да призоват германците обратно, но немският съд отказа и това е, защото вероятно искането не е направено достатъчно добре от юристите“, обясни експертът по бойна техника. Той се интересува от тези танкове още от ученик. Сега е на 36 години, написал е една книга по темата, която се казва “Бронетанкова техника 1935 – 1945 г“, пише и друга. Специално за танковете Майбах с още трима човека са написали “Стоманена граница“, която обаче все още не е издадена. Специалистите в България, които сериозно се занимават с това не са много - около 5 – 6 са експертите у нас в тази област. /БГНЕС

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е какво им пречи да ги оставят всички!?

Какво толкова ще спечелят от този открит търг и как ще се прецени кое е за продан, и кое не?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Един гневен български министър проклина неверния си народ, пише швейцарският всекидневник "Тагесанцайгер", цитиран от "Дойче веле" http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3220371

Археолози: Божидар Димитров злепоставя България

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3181831

Те това е най-новата история на България. Божо се сдоби със световна слава, ама то такава слава, че цял народ да се срамува, че има такъв сънародник.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Администратор
На 17 ноември от 09:30 часа ще се проведе международна научна конференция посветена на 125 години от сръбско-българската война – 1885 г.

Темата е „Защитата на съединението”. Събитието ще се състои в Конферентната зала в Ректората.

ПРОГРАМА

9.00-9.30. Регистрация на участниците

9.30. Откриване на конференцията – Деканът на Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” доц. д-р Пламен Митев

Приветствия от Ректорското ръководство на Софийския университет „Св. Климент Охридски”; Областния управител на Софийска област; кмета на град Сливница

10.15-13.00. ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

Водещ: доц. д-р Веселин Янчев

10.15-10.30. ст. н. с. кин Петр Ахмедович Искендеров (Институт славяноведения, РАН) – Сербо-болгарская война 1885 г. в геополитическом контексте тогдашней Европы

10.30-10.45. доц. д-р Румен Генов (НБУ) – Дипломатическата защита на Съединението: Европейската мисия на Иван Евстр. Гешов

10.45-11.00 доц. д-р Милен Михов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”) - Екзарх Йосиф І и защитата на Съединението.

11.00-11.15. доц. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”) – За дипломатическата и военната защита на Съединението

11.15-11.30. полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров (главен секретар на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва) – Действията на Северния отряд за защита на северозападната част на Българското княжество - 3-16 (15-28) ноември 1885 г.

11.30-11.45. Ганко Бенев (Съюз на военните ветерани – гр. Ловеч) – Генерал Никифор Никифоров като капитан в Сръбско-българската война

11.45-12.00. КАФЕ-ПАУЗА

12.00-12.15. проф. дин Стефан Симеонов (Академия на МВР) - Опазване на вътрешния ред и сигурността през 1885 г.

12.15-12.30. доц. д-р Даниел Вачков (Институт за исторически изследвания, БАН) Финансовите измерения на Съединението и неговата защита

12.30-12.45. експерт Огнян Пунев (Централен държавен архив) – Телеграфът, техническата модернизация на България и защитата на Съединението

12.45-13.00. доц. д-р Виржиния Радева (Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”) - Единството на българския народ в Сръбско-българската война - реакция в защита на Съединението

13.00-13.30. ДИСКУСИЯ

14.00-17.15. ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ

Водещ: доц. д-р Валери Колев

14.00-14.15. доц. д-р Николай Проданов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”) – Правно-нормативната хомогенизация на територията на Съединена България

14.15-14.30. ст.н.с. д-р Йорданка Гешева (Институт за исторически изследвания, БАН) – Съединението и неговата конституционна защита

14.30-14.45. Даниела Стоичкова (Научен архив на БАН) - Редовни и дописни членове на БКД в защита на Съединението

14.45-15.00. старши експерт Анета Маринова (Държавен военноисторически архив, гр. Велико Търново) - Паметникът на Съединението в гр. Пловдив и това, което мнозина не знаят … (по документи от Дирекция Военноисторически архив – В. Търново)

15.00-15.15. Григор Марков (Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей, БАН) Кога и как е издигнат паметника над град Цариброд в памет на загиналите български войни в Сръбско-българската война 1885 г. 15.15-15.30. КАФЕ-ПАУЗА

15.30-15.45. д-р Соня Пенкова (Национален военноисторически музей) – Промени в наградната система след Сръбско-българската война

15.45.-16.00. доц. д-р Тодор Мишев (Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”) – Съединението – историческа география в учебниците по история

16.00-16.15. доц. д-р Анна Кочанкова (Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”) – Архивите – военна плячка в Сръбско-българската война. Според данни на една преписка на Министерството на външните работи и изповеданията

16.15-16.30. Цветана Величкова (НА на БАН) – Михаил Сарафов, „Язаджийската чета” и спасяването на държавната хазна през 1885

16.30-16.45. Ани Златева (Институт за исторически изследвания, БАН) – Приносът и жертвите на фамилия Цанкови в защита на Отечеството през 1885 г. (по непубликуваните спомени на Недялка /Неда/ Цанкова-Людсканова, съхранявани в БИА на НБКМ)

16.45 -17.15 ДИСКУСИЯ

17.15. ЗАКРИВАНЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

http://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/goreschi_novini/zaschitata_na_s_edinenieto

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Абе днеска било 19-май. Що не работи търсачката във форума? Мъчех се да намеря темата, ма се отказах. И без това не са ми кой-знае колко симпатични деветнайсетомайците заради връзките им с Югославия и Франция.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...