Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Администратор

ХОЛОГРАФИЯТА

Вземете една снимка, която вече не ви интересува, и я скъсайте на десетина парчета. След това дайте едно произволно избрано парче на някой, който не е виждал преди това снимката, и го попитайте какво е било заснето на нея. Възможен ли е положителен отговор на този на пръв поглед абсурден въпрос? Не, ще отвърнат тези, които са запознати с класическата фотография. Да, ще се усмихнат онези, които познават свойствата на холографията. Защото именно поради необикновените си свойства (възстановимост на информацията по отделни фрагменти, изключително концентриран запис и прочие) холографията е една от областите на науката и техниката, която изключително бързо ще се развива в близките няколко десетки години.

В технологиите на следващия век все по-голямо място ще заемат процеси с висока скорост, които са в значителна степен нестабилни във времето. Холографията е един от малкото въобще възможни методи за тяхното изследване. Достатъчно е само да споменем, че фотографирането и прякото наблюдение ни дават възможност (поради малките размери на наблюдаваните обекти) да регистрираме частиците само в едно сечение, докато холограмата регистрира целия изследван обем. Така със значително по-голяма степен на достоверност ще могат да се наблюдават сложните процеси в парните турбини, двигателите с вътрешно горене, кавитацията, разпространението на аерозоли в атмосферата и други.

Холографията позволява от плоски изображения да се получават обемни фигури. Тази възможност за синтезиране на тримерни образи на обекти, които не могат пряко да бъдат изследвани, ще намери изключително благодатно поле за приложение в медицинската диагностика, респективно — рентгенологията. След като се направят класически рентгенови снимки на интересуващия ни обект от различи ракурси, те се обединяват в една обща холограма, която представлява стерео-изображение на съответния орган. Много ясно е, че методът за синтез на тримерни образи върху основата на двумерни изоб-ражения ще намери приложение не само в медицината, но и в дефектоскопията и в редица други области, където нямаме пряк достъп до обекта, а ни интересува как изглежда той.

Вече е ясно и как до известна степен ще се извършва обработката на информацията. Традиционната за нашия век електроника постепенно ще отстъпва пред оптрониката или по-точно казано, пред оптичната обработка на информацията. Какви са предимствата й пред познатата изчислителна техника, създадена на полупроводникова основа? Преди всичко оптичните системи много лесно могат да обработват едновременно големи информационни масиви, които постъпват като изображения. С тях се осъществява и многоканална работа върху едномерни сигнали и всичко това става толкова бързо, че на практика бързодействието на такива оптични системи се ограничава единствено само от пропускателната способност на входно-изходни-те устройства. Когато целта е висока скорост при разпознаване на образи (а това ще става все по-централна задача на изчисли-телната техника, особено в сферата на изкуствения интелект), засега не можем да си представим нищо по-ефективно от оптичния процесор, който почти мигновено ще разпознава сложни образи, за което днешните свръхбързи компютри губят много минути, а понякога и часове.

С течение на времето човек постепенно ще започне да разполага с все повече свободно време. А това означава и повече културни интереси. Да вземем например музейните сбирки на световно ниво. Колко хора ще могат, пък и дори през XXI век, да посетят всичките големи и интересни музеи по света? И независимо от повишаващото се качество на цветната фотография ефектът на присъствие си остава незаменим. Единствено холо-графията може да ни пренесе (като си останем у дома или поне в родния град) в един или друг известен музей, като ни постави лице срещу лице с шедьоврите на световното изкуство, показани обемно в натурални размери и цветове. Цената на тези «копия» ще бъде минимална, а възможността им за тиражиране — безгранична. Така че холографията е призвана да извърши истинска революция в сферата на запознаването ни с изкуството и културното наследство на човечеството. А за една чисто техническа методика, зародила се само преди няколко десетки години, това съвсем не е малко.

Засега холографиите са статични — има няколко опита за създаването на динамични тримерни изображения, но те все още са на лабораторно ниво. Все пак в близко бъдеще динамичната холография ще намира все по-широко приложение в най-различни сфери на науката, техниката, изкуството, бита и други. На нейна база ще могат да се създадат постоянни и оперативни памети за изчислителните машини от оптичен тип, устройства за управляване на лазерни източници и т. н. Необходимо е да се спомене, че холографиите памети са единствените засега, от които се очаква да съчетаят голям капацитет с мини-мално време за произволен достъп.

Когато говорим за бъдещето на холографията, обикновено се подразбира холограма във видимия спектър на електромагнитните вълни. Но холографията на XXI век ще обърне голямо внимание на радиодиапазона, което ще повиши например точността на методите на изследване на земната повърхност. Не по-малко интересно ще бъде широкото приложение и на акустичната холография, която ще се използва за неразрушаващ контрол, за изследване на анатомични и неанатомични структури и други.

Засега холографията е аналогов процес, а бъдещето принадлежи на цифровите методи. Оказва се обаче, че и холографията може да бъде цифрова. Когато това стане, практически тя ще се използва при оптичната обработка на информацията, за разпознаването на образи, за възстановяване на изображения и така нататък.

Трудно могат да се намерят технически методи, които да се превърнат в универсални, а холографията е именно един от тях.

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...

"С течение на времето човек постепенно ще започне да разполага с все повече свободно време. А това означава и повече културни интереси."

За съжаление в сферта на капитала това е основно, грешно твърдение. Може би се има в предвид- с нарастване на безработицата и безпаричието.

Иначе за холографията, особено повече от триизмерната е вярно.

Link to post
Share on other sites
  • 4 месеца по късно...
  • Модератор Инженерни науки

Да, переспективна е... като метод за опически изчисления, като възможност аз стъхранение на информация... Хологравски диск с големината на CD но малко по-дебел би трябвало да може да съхрани терабайтове... Не се сешам за опростен начин на четене. Ще се появят цифрови холограми (като дисплеи)... ще може да се гледа с видима светлина през мътни или непрозрачни прегради...

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

ХОЛОГРАФИЯТА

Вземете една снимка, която вече не ви интересува, и я скъсайте на десетина парчета. След това дайте едно произволно избрано парче на някой, който не е виждал преди това снимката, и го попитайте какво е било заснето на нея. Възможен ли е положителен отговор на този на пръв поглед абсурден въпрос? Не, ще отвърнат тези, които са запознати с класическата фотография. Да, ще се усмихнат онези, които познават свойствата на холографията. Защото именно поради необикновените си свойства (възстановимост на информацията по отделни фрагменти, изключително концентриран запис и прочие) холографията е една от областите на науката и техниката, която изключително бързо ще се развива в близките няколко десетки години.

В технологиите на следващия век все по-голямо място ще заемат процеси с висока скорост, които са в значителна степен нестабилни във времето. Холографията е един от малкото въобще възможни методи за тяхното изследване. Достатъчно е само да споменем, че фотографирането и прякото наблюдение ни дават възможност (поради малките размери на наблюдаваните обекти) да регистрираме частиците само в едно сечение, докато холограмата регистрира целия изследван обем. Така със значително по-голяма степен на достоверност ще могат да се наблюдават сложните процеси в парните турбини, двигателите с вътрешно горене, кавитацията, разпространението на аерозоли в атмосферата и други.

Холографията позволява от плоски изображения да се получават обемни фигури. Тази възможност за синтезиране на тримерни образи на обекти, които не могат пряко да бъдат изследвани, ще намери изключително благодатно поле за приложение в медицинската диагностика, респективно — рентгенологията. След като се направят класически рентгенови снимки на интересуващия ни обект от различи ракурси, те се обединяват в една обща холограма, която представлява стерео-изображение на съответния орган. Много ясно е, че методът за синтез на тримерни образи върху основата на двумерни изоб-ражения ще намери приложение не само в медицината, но и в дефектоскопията и в редица други области, където нямаме пряк достъп до обекта, а ни интересува как изглежда той.

Вече е ясно и как до известна степен ще се извършва обработката на информацията. Традиционната за нашия век електроника постепенно ще отстъпва пред оптрониката или по-точно казано, пред оптичната обработка на информацията. Какви са предимствата й пред познатата изчислителна техника, създадена на полупроводникова основа? Преди всичко оптичните системи много лесно могат да обработват едновременно големи информационни масиви, които постъпват като изображения. С тях се осъществява и многоканална работа върху едномерни сигнали и всичко това става толкова бързо, че на практика бързодействието на такива оптични системи се ограничава единствено само от пропускателната способност на входно-изходни-те устройства. Когато целта е висока скорост при разпознаване на образи (а това ще става все по-централна задача на изчисли-телната техника, особено в сферата на изкуствения интелект), засега не можем да си представим нищо по-ефективно от оптичния процесор, който почти мигновено ще разпознава сложни образи, за което днешните свръхбързи компютри губят много минути, а понякога и часове.

С течение на времето човек постепенно ще започне да разполага с все повече свободно време. А това означава и повече културни интереси. Да вземем например музейните сбирки на световно ниво. Колко хора ще могат, пък и дори през XXI век, да посетят всичките големи и интересни музеи по света? И независимо от повишаващото се качество на цветната фотография ефектът на присъствие си остава незаменим. Единствено холо-графията може да ни пренесе (като си останем у дома или поне в родния град) в един или друг известен музей, като ни постави лице срещу лице с шедьоврите на световното изкуство, показани обемно в натурални размери и цветове. Цената на тези «копия» ще бъде минимална, а възможността им за тиражиране — безгранична. Така че холографията е призвана да извърши истинска революция в сферата на запознаването ни с изкуството и културното наследство на човечеството. А за една чисто техническа методика, зародила се само преди няколко десетки години, това съвсем не е малко.

Засега холографиите са статични — има няколко опита за създаването на динамични тримерни изображения, но те все още са на лабораторно ниво. Все пак в близко бъдеще динамичната холография ще намира все по-широко приложение в най-различни сфери на науката, техниката, изкуството, бита и други. На нейна база ще могат да се създадат постоянни и оперативни памети за изчислителните машини от оптичен тип, устройства за управляване на лазерни източници и т. н. Необходимо е да се спомене, че холографиите памети са единствените засега, от които се очаква да съчетаят голям капацитет с мини-мално време за произволен достъп.

Когато говорим за бъдещето на холографията, обикновено се подразбира холограма във видимия спектър на електромагнитните вълни. Но холографията на XXI век ще обърне голямо внимание на радиодиапазона, което ще повиши например точността на методите на изследване на земната повърхност. Не по-малко интересно ще бъде широкото приложение и на акустичната холография, която ще се използва за неразрушаващ контрол, за изследване на анатомични и неанатомични структури и други.

Засега холографията е аналогов процес, а бъдещето принадлежи на цифровите методи. Оказва се обаче, че и холографията може да бъде цифрова. Когато това стане, практически тя ще се използва при оптичната обработка на информацията, за разпознаването на образи, за възстановяване на изображения и така нататък.

Трудно могат да се намерят технически методи, които да се превърнат в универсални, а холографията е именно един от тях.

<LI>„Не можем да предскажем бъдещето, но можем да го изобретим.“

Каза:

Денис Габор (на унгарски: Gábor Dénes, Габор Денеш) е унгаро-английски физик и електроинженер. През 1947 г. създава теория на холографията, за което получава Нобелова награда за физика през 1971 г. В основата на откритието стои методиката за възстановяване на вълновия фронт на светлината, отразена от предмета на изобразяване.

сега е бъдещето....

:punk: :punk: :punk:

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Хлорограмата може да се въстанови по отрязък, т.е. на практика този метод съхранява информацията многократно - нещо, което е изключително разхищение за комютърните системи. Хлорограмата не показва предмета в целия му обем, а само повърхността му, ако предметът не е полупрозрачен - именно отразеното от лазерните лъчи - е да "записва" се тримерно.

Дали хлорограмата може да се използва като основа на компютърни системи - лично аз не съм чувал, но ми е интересно дали се правят опити. Освен полупроводниковите компютри, то съм чувал че са правени опити с изчислителни елементи на основата на разпространението на топлината, а имаше и една играчка за пневматичен процесор. Разбира се има и процесори на основата на светлина (не говорим за хлорограми, обаче) - това е наистина перспективно направление и вероятно компютрите на бъдещето ще са такива. За квантовите компютри няма да говорим - те работят на един твърде по-различен принцип и така не могат да са заместител на съвремените компютри. Освен това те са далеееече от практическата си реализация.

Иначе лично аз считам, че разработката на хидравлични процесори биха имали някакви приложение в бъдеще (механичната енергия се добива доста по-лесно, дори и "ръчно"). Процесори на основата на лъчи от електрони, излъчвани във вакум (т.е. като при класическите кинескопи, но говори само за миниатурни тънки лъчи) също могат да имат предимства (защото са например твърде устойчиви на повреда от радиация).

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Хлорограмата може да се въстанови по отрязък, т.е. на практика този метод съхранява информацията многократно - нещо, което е изключително разхищение за комютърните системи. Хлорограмата не показва предмета в целия му обем, а само повърхността му - именно отразеното от лазерните лъчи.

Дали хлорограмата може да се използва като отснова на компютърни системи - лично аз не съм чувал, но ми е интересно дали се правят опити. Освен полупроводниковите компютри, то съм чувал че са правени опити с изчислителни елементи на основата на разпространението на топлената, а имаше и една играчка за пневматичен процесор. Разбира се има и процесори на основата на светлина - това е наистина перспективно направление и вероятно компютрите на бъдещето ще са такива. За квантовите компютри да не говорим - те работят на един твърде по-различен принцип и така не могат да са заместител на съвремените компютри. Освен това те са далеееече от реализацията си.

Иначе лично аз считам, че разработката на хидравлични процесори биха имали някакви приложение в бъдеще (механичната енергия се добива доста по-лесно, дори и "ръчно"). Процесори на основата на лъчи от електрони, излъчвани във вакум (т.е. като при класическите кинескопи, но говори само за миниатурни тънки лъчи) също могат да имат предимства (защото са например твърде устойчиви на повреда от радиация).

Квантум компютъри. Скороста на тези вече е над светлинната скорост.

Но за въстановяването на загубени данни.....

Има една унгарска фирма KÜRT се казва...

КУЕРТ

която се занимава с въстановяването на загубени те данни на магнитните носители....

Притежателят на фирмата ни беше веднъж поканен за преподавател и той разказва за бъдещето на холографичното запаметяване на данни....

:read: :read: :read:

ПС. На друго място иде дискусия за самолети, изтребители....Имаше един игрален филм за това, че търсят най-добрите войници за междузвезден бой, чрез видео игри свързани в нета....

Сега е дошло това време...

Представи си има организирани групи от младежи които си играят онлайн на война. През това време има нарушение от чужд нападател в действителност. Военното командване след нужните предупреждения параметрите му ги пуща в онлайн играта. Младите без да знаят почват да го преследват и когато е най-изгодно от земята действително пущат ракета(и) да свалят самолета...

Според мен това вече бачка...поне от този момент....:w00t: :w00t: :w00t:

Редактирано от Skubi
Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители
Притежателят на фирмата ни беше веднъж поканен за преподавател и той разказва за бъдещето на холографичното запаметяване на данни...

Я дай малко повече информация по тази тема. Предполагам, че става дума за запаметяване с лазерен лъч върху фоточуствителен носител, нещо което се използва при хлорограмите, не е хлорограма по принцип.

Скороста на тези вече е над светлинната скорост.

Това е меко казано твърде неточно изказване. Квантовите компютри работят на коренно различен принцип от алгоритмичните компютри. Все едно да изчисляваш скоростта на един самолет така: "Лети от София за Варна. Автомобилния път е еди колко си колометра, а самолетът го минава за еди колко си часа. Използваш формулата скоростта е пътя върху времето. Е да, ама самолета не лети по автомобилния път, а хвърчи директно". Същото е и с квантовия компютър - той изчислява на много по-различен принцип, отколкото алгоритмичните компютри.

Link to post
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...