Overview

Пример за асоциативно- образно мислене, изготвен от GPT по зададена метафора. Динозаврите на войната Танковете и подводниците са като динозаврите и ихтиозаврите- грамадни, страшни, бронирани. Но именно големината им ги прави лесна мишена: трудно се крият, гълтат ресурси, зависят от непрекъснато гориво и обслужване. Историята показва: когато се появят по- адаптивни съперници, гигантите изчезват. На тяхно място идват малките, гъвкави и социални- бозайниците, автономните военни платформи. Те печелят не с маса, а с мрежа, координация и бърза адаптация. На бойното поле днес се случва същото. Рояци дронове и автономни системи- сухопътни, морски и въздушни, те действат като свързан организъм. Евтини, мобилни, взаимозаменяеми. И когато един танк за милиони пада от удар на дрон за хиляди, става ясно: ерата на динозаврите свършва. Бъдещето е на мрежите. Не на самотния гигант, а на свързаната социалност и автономност.

Размишленията ми, за съжаление, не се опират на контекста на пиесата от която е цитата. Те са основани на мои си виждания. Предполагам, че героят не е искал да каже, че срещата с ВСИЧКИ други е адът, но допускам, че е имал предвид поне тези на сцената. Така или иначе, простичкото ми виждане е, че героят е казал, че да съществува със и във себе си е раят, а с другите- адът. Чувствителна, ранима душа. По асоциация, от ад-ът отидох при Данте. За него Флоренция е станала ад, също толкова болезнен, колкото изгнанието. Обаче той има в себе си Беатриче и Вергилий. Така мога да интерпретирам по- лесно Аз- ът, който е рай, включващ интегрирано едни добри хора, а не като ония- другите. Една кратка вметка е, че Русо смята, че ограниченията на свободата са някакви човешки норми и те могат да бъдат премахнати чрез преформулиране на законите. При Сартр свободата е абсолютна и не може да бъде ограничена. Законите и нормативната отговорност принадлежат на околната среда, без да влияят на вътрешната ни свобода.

По- добре късно, отколкото никога. Проумях, че в екзистенциализма свободата е гръбнакът на личността и живота. Без свободата, човекът е мекотело. Има забрани и натиск от другите, но човек е свободен да ги престъпи. Последствията, отговорността са съображения, които умният човек взима предвид при своя избор, но остава свободен дали ще ги спази или не. Дори да е сигурен, че ако извърши нещо осъдително ще бъде съдбовно осъден, човек остава свободен да избере какво да направи. "Това е прекрасно, нали?" (Песен за човека)

А ето и принципите по Алтшулер, класирани по категория Тяло-Процес-Среда и пояснение за физически, качествени или системни характеристики. Това показва какво може да бъде манипулирано (образно) за да бъде рационализиран апарат или процес. Категориите са доста условни и още в първата точка се вижда, че раздробяването може да се отнася както за тяло, така и за процес. Все пак, сравнени с литературните тропи, тези принципи дават по- обширен поглед върху възможностите за преработка на образи. При това, бидейки свързани с практическа дейност, реалността им е проверима и такива актова на въображението като Спагетено чудовище, могат да бъдат подложени на практическа проверка. · Принцип на раздробяването – Тяло / Физически · Принцип на изнесеност на пречеща или нужна част –Тяло/ Системни · Принцип на локалното качество a) Хомогенна → хетерогенна структура – Тяло / Системни b) Части с различни функции – Тяло / Системни c) Части в оптимални условия – Процес / Системни · Принцип на асиметрията – Тяло / Физически · Принцип на обединението a) Свързване на обекти – Тяло / Системни b) Комбиниране на операции – Процес / Системни · Принцип на универсалността – Тяло / Качествени · Принцип на „матрьошката“ – Тяло / Системни · Принцип на противотежестта – Тяло / Физически · Принцип на предварителното напрягане – Тяло / Физически · Принцип на предварителното изпълнение –Тяло/ Качествени · Принцип на „предварително поставена възглавница“ – Процес / Качествени · Принцип на еквипотенциалността – Условия / Физически · Принцип „Наопаки“ a) Обратно действие (охлаждане ↔ затопляне) – Процес / Качествени b) Подвижно ↔ неподвижно – Процес / Качествени c) Обърнат обект – Тяло / Физически · Принцип на сфероидалността – Тяло / Физически · Принцип на динамизма a) Променящи се характеристики – Процес / Качествени b) Подвижни части – Тяло / Системни · Принцип на решение частично или с излишък – Тяло / Физически · Използване на механични колебания– Процес / Физически · Принцип на периодичното действие a) Непрекъснато → периодично – Процес / Качествени b) Промяна на периодичността – Процес / Качествени c) Използване на паузите – Условия / Системни · Принцип на непрекъснатостта на полезното действие – Процес / Качествени · Принцип на пробива – Процес / Физически · Принцип на „превръщане на вредата в полза“ – Процес / Системни · Принцип на обратната връзка – Процес / Системни · Принцип на „посредника“ – Процес / Системни · Принцип на самообслужване – Процес / Системни · Принцип на копиране – Тяло / Качествени · Евтина нетрайност вместо скъпа издръжливост – Тяло / Качествени · Замяна на механичната схема a) Оптична, акустична и др. – Тяло / Физически b) Полета за взаимодействие – Тяло / Системни c) Движещи се / променливи полета – Условия / Системни · Използване на пневматични и хидравлични конструкции – Тяло / Физически · Използване на гъвкави обвивки и тънки филми – Тяло / Физически · Използване на порести материали – Тяло / Физически · Принцип на промяна на цвета a) Промяна на цвета – Тяло / Качествени b) Прозрачност – Условия / Качествени c) Цветни добавки за наблюдение – Тяло / Качествени d) Маркирани атоми – Условия / Качествени · Принцип на еднородност– Тяло / Системни · Принцип на отхвърляне и регенериране на части a) Отхвърляне на ненужни части – Тяло / Системни b) Възстановяване на консумируеми части – Тяло / Системни · Промяна на физикохимичните параметри на обекта a) Промяна на агрегатно състояние – Тяло / Физически b) Промяна на концентрация или консистенция – Тяло / Физически c) Промяна на гъвкавост – Тяло / Физически d) Промяна на температурата – Условия / Физически · Използване на фазови преходи – Тяло / Физически (ако се индуцира от средата – Условия / Физически) · Използване на термично разширение – Тяло / Физически · Използване на силни окислители – Условия / Физически (ако е насочено към обекта – и Тяло / Физически) · Използване на инертна среда – Условия / Физически · Приложение на композитни материали – Тяло / Физически

Опитвам се да съкратя тези принципи, да ги консолидирам по някакъв начин и стигам до простичкото: манипулация с образите на нещата манипулация с образите на процесите манипулация с образите на условията Тези манипулации се извършват като се променят размери, съставящи части и елементи, връзки, характеристики и вероятно още много други. Да, човешкият ум (а сега и с помощта на ИИ) може да манипулира всякакви образи, изображения на света, а после човек може да манипулира според тези образи и света.

А ето и препоръки за обработка на образа при изобретатели. Алтшулер, Алгоритъм на изобретението. Толкова е обширно, че трябва особен подход при работа с алгоритъма.

От всички социални животни,човекът е най-социалното и ако не може да общува с други хора,деградира тотално и загива... Съзнанието е без значение в този случай...

Съгласен съм с първото- за недостатъчната информация. Второто- за погрешното задаване на условието и непълната терминология произлизат от първото. Образното мислене решава задачи при недостиг на информация, т.е. в първия етап на науките. Споменах за модела на атома на Ръдърфорд, но и Айнщайновте картинки от движещ се влак са образи, и алхимичните опити са образи, и всичко, всичко тръгва от образите и се стреми нещата да станат оче-видни. Има тема, в която и тук се мъдри как времето и пространството да станат очевидни. (лично на мен никак не ми пречи да има таблица с множество вектори, които да отразяват време, пространство, количество изразходвано гориво и количество изпито вино, но хора искат картинка). Идеята за проекциите на телата е толкова изразително образна, че и при математически точно предаване на точките в пространството и точна терминология, един двумерен образ на цилиндър, представен в аксонометрична проекция е по- разбираем от описанието на дескриптивната геометрия. Обаче сега, с компютърната обработка, второто е по- разбираемо за компютрите. Сега триизмерните образи и речевите за ИИ също, вървят наравно с изчислителните възможности на техниката, при това изискват много повече информация. А щом нещо изисква повече обработка на информацията, то очевидно е по- сложно.

При образното мислене можеш да опишеш даден обект само ако го разгледаш и опишеш отвсякъде, иначе цилиндъра за един ще е кръг, а за друг ще е правоъгълник. В крайна сметка дори при пълно разглеждане може резултатът да не е точен, тъй като може да не разполагаш с инструменти за измерване и данни за материала. И ще е трудно да отговориш колко тона натоварване би понесъл обекта. При логическото мислене цилиндъра трябва да е описан с радиус, височина, материал, плътност, и други. В резултат на логическите пресмятания отговора би бил много по-близо до истината.

Съвсем друга е работата. Логическото мислене се основава на максимално запълване на обектите с фактология и цифри, и с много точно описание на задачите. Ако достатъчно добре си описал това, че въпросът е математически, например като използваш цифри и математически знаци, формулата 1 + 1 винаги ще получава отговор 2, а 1 - 1 винаги ще е 0. Образното мислене се основава на недостатъци от информация или погрешно задаване на изходната задача. Ако задачата не е описана коректно с използване на реч, текст, жаргони, сленг и думи с двойно значение от рода на "става" и "извадиш" в задачата „Колко става като от едно извадиш едно?” може и да се замислиш за някакъв друг отговор свързан с раждане или ботаника. Но ако въпросът е зададен коректно и пълно, няма да има двусмислени отговори и много други варианти. Ако зададеш въпроса "Колко животни стават ако от тялото на едно животно извадиш едно?", отговора винаги ще е 2 за всеки човек, включително за всеки математик. Ако въпросът е "На колко е равен резултата ако от числото едно извадиш числото едно?", отговора винаги ще е нула, дори и за биолозите.

Как манипулират с образи в поезията и изобщо в литературата 1. Сравнение- съпоставка между два обекта чрез думи като „като“, „сякаш“, „подобно на“ (напр. „Очите ѝ бяха сини като небе“). 2. Метафора- преносно значение на дума, основано на сходство (напр. „морето на живота“). 3. Олицетворение- приписване на човешки качества на неодушевени предмети или явления (напр. „ветърът пее“). 4. Хипербола- съзнателно преувеличаване (напр. „чаках цяла вечност“). 5. Литота- съзнателно смекчаване или преумаляване (напр. „не е глупав“ вместо „умен“). 6. Епитет- художествено определение, изразяващо субективна оценка (напр. „златна есен“). 7. Синекдоха- част от нещо означава цялото или обратното (напр. „ръце“ вместо „работници“). 8. Метонимия- замяна на дума с друга, свързана с нея по смисъл (напр. „прочетох Шекспир“ вместо „прочетох пиеса от Шекспир“). За мен сравнението е ключов процес. Мозъкът може да отчете несъответствие, прилика или еднаквост на два образа, което е велико. Това "Очи като небе" съответства при мисленето с понятия на А е подобно/еднакво/различно от Б. Метафората, олицетворението, метонимията, синекдоха вече са избор от някакво гнездо с асоциации. Небето може да е върховен или второстепенен бог или богиня от асоциативното гнездо Богове, може да е емоционално състояние на гняв, щастие, неизвестност от асоциативното гнездо Емоции, може да е олицетворение на зенит или залез, ако търсим в асоциативното гнездо Етапи от живота. При абстрактното мислене не ми идва на ум как е. Може би тригонометрията е нещо такова, при което не работим с целия образ на триъгълник, а с негови части, които го уподобяват. Хиперболата и литотата вече са манипулации със самия образ. Напоследък образи на средна хубост политици и хора на изкуството се представят като "гениални", а герои от миналото като "незначителни". С думи можем да преобразим всичко. Моделът на атома на Ръдърфорд, например, се съотнася с планетарния модел. Епитетът е нещо толкова важно за изразяване на образа, че добавя и видоизменя много относно качествата му. "Грозде" създава един образ, "Кисело грозде"друг, а "Хамбургски мискет"- еха-а. Прочее, при абстрактното мислене е същото. Затворена линия е много по- различно от линия, както и червен спектър от спектър.

А кои са другите инструменти, които помагат "на хората да общуват по-добре помежду си"? И ако няма с кого да общуваш - например ако си отшелник в пустинята - какво прави съзнанието ти? И въобще има ли го, или изчезва поради непотребност

Съзнанието е само още един инструмент,който помага на хората да общуват по-добре помежду си. Нищо повече.

Мигновено отклонение: Как се отнася образното мислене към естетическото съзнание? Не ми допада идеята, че има някакво Естетическо и друго Логическо съзнание. От това разделение следва и Спортно и пр. много други съзнания. Приемам съзнанието като способност на човек, чрез мозъка си да разглежда преднамерено външни и вътрешни неща и процеси. Това, че в естетическото преобладават образите налага открояването на образното мислене, но не го отделя, то не става автономно по отношение на цялата психична дейност.

Коментар на предходното т.1 Това е правило за избягване на празните приказки. т.2 Това правило е за да не се прескача от асоциация към асоциация и без да се развива една се отива към втора. Примерно, разглеждаме лъвът като цар на животните, а после идва асоциация, че е бозайник и връзката, че царят и лъвът са бозайници. т.3 Това е правило за непълността на постигнатото отношение. Образното мислене не дава Истина, но дава Правдоподобие само по отношение на някаква характеристика, т.е .в някакъв контекст. т.4 Това правило е за да можем да постигнем някаква транзитивност на отношенията. Примерно, ако А е розово, а Б алено червено, можем да кажем, че А е подобно на Б, Ако Б е подобно на В, което е кърваво червено, то и А е подобно на В, защото всички са в дименсията "червено". За отбелязване е, че тази дименсия може да е и в номинална скала, т.е. качествена. Ако обаче ползваме скала на дължина на светлинната вълна и сравним А инфрачервено с Б- червено и В оранжево, то напускаме скалата на червеното и обсъждаме дължини на вълни,което е съвсем друга дименсия. т.5 Пренесените изводи могат да са верни отчасти. Примерно: от мисленето, че лъвът е цар на животните, можем да приемем, че лъвът е най- силният хищник в някакъв район и това е вярно. Можем да приемем за вярно, че си има харем, че воюва за територия със съседните царе и пр. и това е частично вярно. т6. Това правило е за да спира несвързаните с конкретата метафора идеи. Примерно, обсъждайки лъвът като цар на животните, може да ни хрумне, че приливите се дължат на лунното привличане. Това е вярно хрумване, но не е свързано с конкретния образ. Може, обаче да се свърже с друг, стига да се обяви, а най- добре да се започне нов чат, друга дискусия или тема. Добре е зад която и да е връзка да стои осмислена асоциация, която може да бъде изтъкната като аргумент.

Намирам за полезно да представя идеите си за правила за мисленето чрез образи. 1. Определяне на предмета на обсъждане – Не се сменя темата или смисъла на понятията по време на аргументация. 2. Ясни определения - В началото на разсъждението се предлага кое точно свойство или аспект на образа ще се използва като аналогия, а останалите асоциации временно се изключват. - Всяка промяна на смисъла на образа изисква явен преход. 3 Контекстуалност на истината - Съждението не е абсолютно вярно или невярно, а придобива стойност според контекста, в който се прилага. 4 Частично подобие и дименсии По време на мисленето не се променя вече приетото отношение А подобно на Б, нито видът на аналогията (структурна, функционална, ценностна и др.), нито дименсията на качествената аналогия. Под дименсия се разбира допустимите варианти или стойности на едно качество в рамките на избраната аналогия. 5 Частична истина За всяко твърдение допускаме, че може да бъде вярно отчасти, стига да се уточни: в какви смисли или аспекти, от какви гледни точки, в каква степен. Целта е да се запази гъвкавостта на мисленето, без да се губи контрол върху логическата последователност.“ 6 Аргументация. В процеса на разсъждение чрез образи преобладава диалектичната аргументация – търсене на вероятни, правдоподобни и смислени хипотези. - Целта не е доказване на абсолютна истина, а генериране на идеи и прозрения, които могат да се проверят или развият допълнително. - Това осигурява контрол върху хаотичното генериране на асоциации и стимулира критично мислене.

Дойде ми наум следното сравнение: Лесните 80% са като да усвоиш средно образование, където учебниците съдържат неща, с които всички са съгласни и няма съмнения и вероятности. Горните 20 са като висшето образование, в което има висша математика, равностойни противоречащи си хипотези, шанс и вероятности, а и бог. Много от тези, които са постигнали повече от обикновените смятат, че е с божия помощ. По- разумните смятат, че е шанс, вероятност, а най- сериозните имат по- земни обяснения свързани с тях и средата им. Канеман предполага 2 системи в мисленето, което обяснява нещо, но едва ли всичко е плод на мислене.

1., 2., 3. и бам-м-м до там

Всеки човек има свой предел/таван на способности. Ако не си вложил достатъчно усилия да вземеш даден изпит, винаги можеш да положиш още усилия и да вземеш изпита по-добре. Но идва момент, когато удряш собствения си таван на способности и колкото и допълнителни усилия да полагаш, няма да постигнеш по-висок резултат. Това е ефектът на платото. Никой не може да го избегне, защото никой няма неограничени способности. След един предел всякакви усилия за по-високи резултати са напразни. ПП. Ти защо си смени ника (потребителеското име)? "Втори" достигна платото ли?

Приех идеята за платото, но я разделих. В единия случай платото се дължи на изчерпване на ресурси. Примерно някой се явява 10 път на шофьорски изпит и пак не може да го вземе. В другия платото е лъжливо. То е време в което уж няма натрупване на знания, но те се автоматизират, обработват или преобработват. Пак пример от шофьорлъка- учи ляв и десен завой. След това- нищо ново, обаче уменията за ляв и десен завой се затвърждават и автоматизират. Утре ден учи изпреварване. То- също. Има период на учене и за 20% усилия се постигат 80% резултати, а после- уж нищо... Тези елементи от Кормуването са фрактални етапи в общия стъпаловиден процес на научаване. При това Кормуването също е стъпаловидно и след като изкара изпита, шофьорът уж нищо на научава, но повтаря, повтаря докато всичко стане автоматично. Така се формира плато, което е лъжливо- то е шанс за следваща категория. Просто е равнище от стъпало. Надявам се съм разбираем

Ако увеличим още мащаба, примерно до времето на Децемвирите, ще видим добрите им желания за законност съвместно с олигархичен терор. Отбелязах аналогията с Якобинския терор. Ако още повече увеличим мащаба, ще видим, че един водач има периоди на толерантност и на враждебност. Това е чудната проява на фракталите в социалните отношения. Тези елементи на враждебност и толерантност съставляват всякакъв ред, отношение, закон. Направо е красиво и просто.

Погледнато най- общо е така. В монархията, където управлението е на монадата, съперник не се търпи. При републиката е необходимо някакво съгласие и се проявява толерантност. Обаче нека увиличим мащаба и разгледаме два периода от съществуването на Рим: царския и републиканския. В очакването ни е, че монарсите до един са кърваво жестоки към съперниците, както Ромул към Рем. Но не. И в републиката, и в монархията има личности и периоди, които са ту враждебни, ту- толерантни Ромул „кървава враждебност“ Братоубийството при основаването на Рим символизира желанието за абсолютна власт. Нума Помпилий → „авторитет и толерантност“ Миролюбив цар, въвеждащ закони с цел институционална стабилизация и не така кървав ред в отношенията. Тул Хостилий разрушителят на Алба Лонга → „кървава враждебност“ Това разрушаване на града и рода от който тръгват римляните е повторение на нетърпимостта на Ромул към независимост в какъвто и да е смисъл Анк Марций → „толерантност към плебеите“ Въвжда закони, приемащи плебса. Тарквиний Приск → популизъм, подхранван с военна плячка Нови родове стават „невраждебни”- увеличава куриите и други имат достъп до сенаторство, ,търси подкрепа на плебса чрез зрелища и раздаване на плячка. Убийство на Тарквиний Приск → „кървава враждебност“ Убит от синовете на предшественика му. Сервий Тулий → „толерантност и разделяне на триби“ Реформите му дават по-широко участие на плебеите в народното събрание чрез цензови класи. Институционална интеграция на плебса. Убийството на Сервий Тулий и властта на Тарквиний Горди → „кървава враждебност“ Тиранин, свалил законен цар. Свалянето на Тарквиний Горди → „кървава враждебност“ → Република Насилствено сваляне след „позора на Лукреция“. Учредяване на консулството → Толерантност (между патрициите) Двама консули, ежегодна изборност → властта е споделена. Ранни сецесии на плебеите (494 пр.н.е.) → Кървава враждебност Плебсът играе ролята на „брат, който отказва подчинение“. Създаване на народни трибуни → Институционална толерантност Трибуните получават право на вето. Първи реален механизъм за защита на плебеите. Децемвирите злоупотребяват с власт → Кървава враждебност Вражда, бунтове, разправа, олигархичен терор. Дванадесетте таблици (Аналогия с революцията във Франция) Втора сецесия. Връщане към предишния ред Толерантност чрез кодифициране на закона, който е достъпен за всички. Достъп на плебеите до магистратури (IV–III в. пр.н.е.) → Редуващи се вълни Постоянна съпротива на патрициите. Закони, отварящи достъп до консулство Средна република (III–II в. пр.н.е.) → Фасадна толерантност Толерантност, но подхранена с плячка (аналогия с Тарквиний Приск). Късна република: Гракхите (II в. пр.н.е.) → Кървава враждебност Повтаря се братоубийствената логика → „Двама не могат да споделят властта“. Марианско–Сулански конфликти (I в. пр.н.е.) → Гражданска враждебност Списъци на проскрипции → масови убийства. Толерантността изчезва → пълна милитаризация. Цезар и Сенатът (I в. пр.н.е.) → Фасадна толерантност → кървава враждебност Цезар е избран диктатор, но търси консенсус. Сенаторите го убиват (44 пр.н.е.). Толерантността е несъвместима с абсолютната власт. Втора триумвират – Антоний, Октавиан, Лепид → Фасадна толерантност → враждебност Граждански войни – Антоний срещу Октавиан. Фасадата рухва. Август и Принципатът → Институционализирана фасада на толерантност Сенатът официално запазва роля. В действителност властта е монополизирана. Толерантността е „инсценирана“, за да се избегне нова вражда. Уви, Римската република следва същата вълнообразна логика като царския период: Вражда → кръв → институционална промяна → временна толерантност. Толерантността е винаги условна и често се поддържа с военна плячка или фасада. Най-често тя е примирие до следващата вълна на вражда. Враждата е условна и се компенсира от толерантност към доброволно подчинилите се, към временно съгласие за да не се стигне до тотален разпад

Защо продължаваме отвъд „достатъчното“? Когато говорим за принципа на Парето- идеята, че 20% от усилията носят 80% от резултатите. Логично изглежда да спрем до там: вложили сме малко, получили сме много. Но човешкият опит показва друго- мениджъри, учени, индустриалци, творци и обикновени хора продължават да надхвърлят достатъчното. Защо? 1. Физиологични основания Натрупването на ресурс е дълбоко вградено в биологията ни. Дори когато нуждите са покрити, човек търси „повече“- като защита срещу бъдещи стресове и несигурности. В еволюционен план това е било гаранция за оцеляване: пълният склад или дебелите запаси са щит срещу глад, бедствия и болести. 2. Психологически подбуди Не всичко се свежда до сигурност. Хората често действат отвъд необходимото заради вътрешни мотиви: игра и удоволствие от процеса любопитство и жажда за ново страх от застой или загуба алчност и неудържим апетит за още 3. Социално-психологически фактори Ние сме социални същества и усилията ни рядко се измерват само индивидуално. Надхвърляме достатъчното, защото: съперничим за статус търсим сътрудничество и признание работим за общността, семейството или организацията поддържаме взаимопомощ и обвързаности Така личният труд става част от по-голямо съревнование или съвместен проект. 4. Културни и ценностни влияния В много общества „повече усилие“ е норма: традиции, религии и етични учения възнаграждават упоритостта и трудолюбието. Трудът може да се възприема като добродетел, изпитание или дори духовен дълг. Семейни и образователни модели насърчават амбицията и перфекционизма, поддържайки стремежа отвъд прагматичното „стига“. 5. Системни и исторически обстоятелства Не на последно място, средата създава условия, които тласкат към повече: пазарната конкуренция институционалните правила възможността за икономии от мащаба новите технологии, които намаляват цената на допълнителното усилие Дори ако човек сам би спрял, системата често го подтиква да продължи. И така, усилията отвъд достатъчното са много повече от ирационален каприз. Те са резултат от преплитането на биология, психология, социални взаимодействия, културни норми и структурни обстоятелства.

Благодаря за препратките. Впечатли ме пречупването на графиката на Ебингхаус на 93% ,но още повече ме впечатли, че след "платото" има спад. Оценявам, че двете неща са различни и ще дообмисля.

Според мен това което описваш се дължи по-скоро на феномени като ефекта на платото, намаляващата възвращаемост и кривата на обучението.