Overview

Естетически категории у Тициан Тициан, който е бил умен събеседник не е оставил думи, но размишленията му са в неговите изображения. Възвишеното Как поставя той възвишеното? Най- изразителното изображение, в което той излага своя възглед е „Възнесение Богородично”- Асунта. https://en.wikipedia.org/wiki/Assumption_of_the_Virgin_(Titian) То е вертикално позиционирано между земното и божественото, но не като средно, а като тенденция на движение към божественото. Божественото е изразено алегорично от образа на Бог- Отец, като представя духовното, трансценденталното. Към възвисяването на душата на Богородица, Тициан добавя и мащаба на величието- триметровата й фигура, виждаме в среда от облаци. Възвишеното и красивото Възвишеното е сравнено с красивото в „Земната и небесна любов” https://en.wikipedia.org/wiki/Sacred_and_Profane_Love . Позицията е хоризонтална. Красотата е изразена от декорация- не само дрехи, но и накити, специални грижи. Възвишеното е в голотата на душата. Помежду им е мраморен саркофаг, красив чрез барелефи и превърнат в селски водопой. Преходност. Разбрах, че красивите орнаменти не възвисяват, а радват очите- телесното. Възвишеното е отново в динамика и стремеж нагоре. Друг поглед към картината ТУК Възвишеното и греха Възвишеното и греха са изразени в „Каещата се Магдалена”. https://en.wikipedia.org/wiki/Penitent_Magdalene_(Titian,_1565) Възвисяването й се изразява в погледа към висинето. Така позицията е отново вертикална- погледът тегли високо, а масивното тяло тегли надолу. Тициан няма популярна картина на „Благоразумният разбойник”, но тази притча важи и за Мария Магдалена- тя има право на възвишеност, независимо от греха на тялото. Възвишеното и трагичното Възвишеното и трагичното се срещат в „Св. Себастиян”. https://en.wikipedia.org/wiki/Saint_Sebastian_(Titian,_Hermitage) Погледът на светеца е насочен към небето, тялото е привързано към земята. Голотата, душата му е подложена на страдания, но на лицето му няма ужас и гняв. Той не е герой, а страдалец, който има сериозни мотиви да отстоява своите норми, макар да губи живота си. Угасналото възвисяване В късните християнски изображения на Тициан, възвишеното е вече бледо, като отминал младежки идеализъм. Овенчаният с трънен венец Исус не се възвисява. https://en.wikipedia.org/wiki/The_Crowning_with_Thorns_(Titian,_Munich) Лицето му е надолу, с притворени очи. Той не търси небето, а себе си в света, където злото надвива, но трябва да се отстояват законите на доброто. Примирение в трагичното на земното.

Цитат от "Огънят" на Анри Барбюс като ясен израз на естетизиране на грозното. В книгата има абсурдна смес от доброта и жесткост, малко красота просветва в природата и морала. Епизодът разказва за една мома, която минава като призрак през няколко глави от романа. Тя следва един войник, в когото е влюбена.

Това, че преживяването е религиозно, за естетиката не е по- различно от преживяването на тъга, смях, защото всъщност тяхното представяне е естетическото. Поради това, представянето на възвишеното като краен случай на красивото може да се разбира конкретно като досег до божественото или до Платоновата идея, до трансцендентното. Едно приемливо определение е: Възвишеното е естетизация на религиозно или квазирелигиозно преживяване — на човешкия трепет пред превишаваща го сила, величие или присъствие, което поражда страх и преклонение, но и възхищение. За да намерим мястото на възвишеното в естетиката, подходящо е да го определим спрямо неговото противоположно. Най- близо до идеята за обратно на възвишеното е низкото. Първото е онова горе, в небето, а второто е долу, в калта. Долу в предчовека. Досегът със Сатана, разбиран като божество не е низко, ако приемем определението, че възвишеното е изображение на досега с божество, но низкото добива естетическа форма в изображенията на обладани от дявола или понасящи екзорсизъм. Те са изобразявани в едни диви форми, като пред-човеци. Низкото се управлява не от високи преживявания, а от глад, похот, страх, агресия, от физиология без смисъл, нагон, импулс, отсъстие на морал. Синоними на „низост“ като морална категория: подлост, дребнавост, безчестие, безсрамие, принизеност, падение, скотщина, озверяване, разпад, разчовечаване.При низостта има физиологична полезност, користност, утилитарност без идеали, вулгарност. В руски се подразбира като нещо при което липсва високото, висшето, но обикновено не се свързва пряко със злото и злодеянието. В немската традиция възвишеното въздига човека над природата, а низкото го връща обратно в нея, но не като хармония, а като регрес. Направих уточнението, че низостта е представена като морална категория като оценка на наблюдателя, но в изкуството освен като естетическа низост, същата може да бъде представена като комична, трагична, отвратителна. Съмнително е, но теоретично възможно и като героична, но със сигурност може да бъде представена като анти- героична. Едно приемливо определение е: низкото е естетизация на човешкото падане под културната, под духовната и смисловата мярка — към телесното, животинското и инстинктивното. Ще си позволя някакво обобщение: Възвишеното е естетизация на стремежа и преживяване на докосване до над- човешкото, идеалното, божественото; низкото е естетизация на падането под- човешкото, към инстинкта, телесното и предкултурното.

Чувствата за красиво се различават от тези за грозно. Мисълта ми е, че за красиво всички ще имат сходни чувства. За грозното - също - базова обща физиология все пак. Отчитайки разликата между тези две групи чувства. Например ако грозното (за някой) ти харесва, за теб то е красиво, и твоите чувства ще са сходни на останалите по отношение на красивото.

Подразбираш, че чувствата са едни и същи за всички хора или че са едни и същи и при красивото и при грозното? Другото разбирам и съм съгласен.

Така де, за какво приказваме досега? Чувствата са едни и същи от красивото, едни и същи са и при грозното - ще се кефиш на крсивото , грозното ще те отблъсква. Но грозното, както и красивото, не е някаква константа, варира от културата, епохата, образованието. Реакцията не се предизвиква директно от обекта, не е генетично обусловена, демек инстинкт, а е модулирана от културните наслоения, които са различни, за различни хора и епохи. За едни едно е красиво, за други то може да се класифицира за грозно. Като резултат, грозно за конкретен субект или група е това, което предизвиква специфична реакция. Не обектът е грозен, а субектът реагира специфично.

Опитвам да вместя възившеното в естетическите категории. Философстващи по темата го възприемат като нещо пораждащо страх, трепет и същевременно възхитително и великолепно. Най- близко по преживяване е "божествено" със своя страх и преклонение пред великолепието и могъществото на божеството. Така че такова изображение може да се отнася тъкмо към божеството или изображение на човек, кмуникиращ, достигащ до божеството. Възпиремането на Алпите у някои философстващи, като нещо възвишено се отнася към същото преживяване, но като че ли свързано с идол, с обожествяване на природен феномен, било то река, скала или цял планински масив- Алпи, Хималаи или връх Хан Тенгри в Тяншан. Именно като възвишена връзка с божеството възприемам изображенията на св. Агнеса или Каещата се Магдалена.

Идейните и религиозни възгледи не правят жената грозна. Възгледите се съотнасят едни към други, може да съвпаднат или не, но дори да са мизантропски не мога да ги нарека грозни. Примерно някои от филмовите герои имат възгледи да унищожат света. Те са ужасни- предизвикват ужас, страх, но не и чувство за гадене, за отвратително. Така е , това са човешки преживявания, а не нещо в околния свят. Но доколкото генетично сме в много неща сходни, предполага се, че и преживяванията ни са сходни и може да се намерят общи черти, които да се обяснят. А грозното? Златното сечение е тясна ивица, а съседните, отдалечените, тези от други измерения (честота на звука или светлината), те как биват отвратителни? Бих използвал "лоши" или още по- подходящо "кофти", защото е по- широко, като нещо синкретично- неподходящо, негодно, неприятно, вместо "грозни" и с това бих се съгласил. Не приемам кисел, горчив, зелен като нещо грозно. Ял съм джанки, не е това думата.

Ти прочете ли какво съм ти написал, или само първото изречение? Там е работата, че човек не е кон или мечка, който да се блазни от цветовете на плодовете, та да им разнася семената. Той влага мисъл, затова яде и зеле, което не е червено или жълто, яде зелен фасул и грах, яде какво ли не (което също се влияе от културата, разбира се). Тук инстинкти не играят, играе осмисленият опит. Красивото в случая става синоним с полезното. Само с инстинкти може да се натъпкаш с красивите шарени мухоморки например Не работят така нещата, много ги опростяваш и идеализираш в представите си. Включи това мислене, не карай само на инстинкти...

Или да е свързано с ясното синьо небе и белите облачета и контраста между тях (тоест ясно и хубаво пролетно или ранно лятно време), с пролетните и летните цветя и многото цветове и нюанси на тях - красиво само по себе си и отново подсказващо за изобилен живот и потенциално и много храна. Както растителна, така и насекоми и животни, които ползват този изобилен източник на храна. Ако свързват хилядолетия пролетните и летните цветни багри с получаването на храна - ще харесват това. Или да е свързано с оперението на птиците, които са много ярки и различни и особено с цветни перца, които почти всяко дете си е намирало и пазило (представи си какво е било преди хилядолетия, когато е имало много по-малко играчки или неща, които да радват окото просто ей така). А може да е свързано и с ярките цветове на змии, насекоми, паяци, миди и риби по крайбрежието и с различните черупки, които са се ползвали за изработка на украса, като валута в много по-късно време или по практични съображения. Може да е свързано с различните по цвят, вид и състав скали и минерали около хората, като по цвета, пречупването на светлината, твърдостта им, тяхната рядкост или специфични качества да са смятани някои от тях за красиви. Понеже са им ценни за определени цели. Има и още, но стига толкова

А може и влечението към шареното да е инстинкт изграждан от милиони години, а не имплантиран през последните 100-200 години. Все пак плодовете, като узреят стават шарени и ярки, и подканят да ги откъснеш, изядеш и да разнесеш семената им. Узрелите са красиви (сладки, ярки и цветни), а неузрелите са грозни (кисели, горчиви и зелени).

Ами така си възпитан, шареното да ти се струва красиво. И това се експлоатира от рекламите, които се опитват да те приучат на техният начин на световиждане. Да, има биологични предпочитания които привличат вниманието - симетрични лица, сладки вкусове, здрави тела, все важни неща свързани с размножаване и оцеляване. Бебетата също имат предпочитания към симетрия и определени лицеви черти. И толкова с инстинктите. Но културата погребва всичко това. Ти се занимаваш с история, погледни как това което е красиво в една епоха става грозно в друга - стандартите за красота на тялото, и архитектурата, и музиката силно варират. Помня времето, когато младежите луднаха по Битълс, и реакцията на по-възрастните хора около мене, че това е грозна и безсмислена музика. И обратно, това което възрастните намират за красиво, като класическата музика, горчивият вкус, абстрактното изкуство, децата автоматично отхвърлят. Ако инстинктите бяха толкова водещи, нямаше да е така. И еволюцията на вкусовете, нещо грозно може да стане красиво при емоционална връзка, както и обратното. Реалността се пречупва през културните норми, личните преживявания, образованието и интелектът, за да стане красиво/грозно. Ролята на инстинктите е много слаба, и само временна, влияе в ранните години преди да погребеш тези инстинкти и си напълниш (или ти напълнят) главата с околната култура , част от която е и рекламата...

Ако инстинктите не ни водеха към красивото и доброто, рекламите нямаше да са ярки с красиви млади жени, я щяха да са само със стари бабички. Ако всичко зависеше от възпитанието ти и това което са ти сложили в главата, рекламните компании щяха да сложат на всички в главите това, че старите бабички са супер красиви, и нямаше да има нужда да плащат луди пари на млади модели. През последните години се прави опит да се вкара в главите на хората, че старите, грозните, недъгавите и дебелите са нормални хора, и за да не ги дискриминираме трябва да са по рекламите, но се видя, че хората не възприемат подобни неща и по рекламите пак си останаха само моделите.

Не, инстинктите не те карат да правиш такъв избор. Кара те възпитанието, демек това което са ти сложили (или сам си го сложил) в главата. Инстинктът търси полезното и удобното. На ниво инстинкти няма ни грозно, ни красиво, за тях трябва и мисъл, дори и неосъзната.

вСИЧКО в което е вградено Златно сечение го виждаме красивол

Имаш инстинкти, които те карат да избираш красивото, а не грозното. Не е въпрос само на субективен избор. Социума, психопатията ти, или разни халюциногени могат да те накарат да игнорираш инстинктите си и да избереш нещо по-грозно, но те няма да доведат до още по-красиви неща, а по-скоро ще доведат до по-грозни.

Всичко е в главата. Въображението и несбъднатите очаквания създават илюзията за грозното. Обективно то не съществува, релативността му по отношение на различни хора, групи и епохи го доказва. Грозно е това което не ти харесва, а това е субективно.

Една от най-красивите жени в света е модела от Виктория сикрет Алесандра Амброзио. Но едно от очите и е мъничко кривогледо. Именно това е грозно,тоест болнаво,защото здравия човек трябва да може да гледа добре и с двете си очи. Амброзио е невероятна красавица,но това кривогледо око винаги и у всеки човек ще предизвиква физиологическа реакция най-малкото на безпокойство и отблъскване. Здравият човек се безпокои за себе си,за своето здраве,когато види грозно/болно и инстинктивно го избягва и отблъсква. Красивото обаче е много сложно да се дефинира,защото в него винаги има интелектуално съждение. Например,ако американец убеден републиканец види красива жена,ще се възхити от нея,но ако разбере че тя е демократ по убеждения,това моментално ще охлади възхищението му.

Може случката по- горе да прозвучи на някого грозно. Именно "прозвучи", защото явно трябва да правим разлика между грозна ситуация и грозно изображение на ситуацията. Примерно моят разказ да е грозен или приемлив, изобразявайки една и съща случка. Може и да е грозен в една среда и приемлив в друга, а в средата на огрубели запасняци, даже може да е остроумен. Така си припомних: „Ужасно! Ужасно! — Разказвате, сякаш като че там сте били!“… Какъв ти тук ужас?! — Той пеел човека. — Това е прекрасно, нали? За дамата е ужасно, грозно, неприлично като разказ и като случка. За разказвача е нещо героично, прекрасно. Изобщо добрите творци могат да направят, сравнени с посредствениците, от една и съща случка неочаквани и изключителни изображения. Ето, Вапцаров, Рембранд.

Има разни подходи за решения: Грозното тук и сега за мен. Грозното според прочути писатели Грозното според именити художници Грозното според участници във Форум Наука и т.н. Така че, да, прав си, грозното е относително. Ето един случай от тия, дето се разправят по запасите, докато се пуши след вечеря: Един сваля някаква (в оригинала: "Абе, свалих една...)и я придумал, та отишли с колата на къра. Почнал да пипа, усеща ремъци по бедрата. Тя му казва, че е инвелид с протеза, той я откачил и метнал на покрива на колата и... по някое време от люшкането протезата се свлякла, барабар с обувката на предния капак и чак от това му станало гадно." Предполагам, че оная мома не е била грозна, а от друга страна... Имаше и подобен момент, май в "Окончателна диагноза". Дали рак, дали друго, но на една годеница и ампутират краката. Тя постави пред годеника си , който се кълне, че ще я обича и такава- изпитание- да премисли дали и как ще правят любов и да дойде в другиден. Той не дойде нито вдруги, нито в кой да е друг ден. Може да се каже- на глава хубава, ама на крака...

Грозното е лично усещане. Това е най-краткото, което мога да кажа. Давам пример - минава жена с по-специфични черти - за едни жени и мъже тя може да е грозна, за други да е изключително привлекателна именно заради нетипичните си черти. За различните хора по света усещането за красив човек - мъж или жена е различно. Попитай ескимос, бедуин, европеец и азиатец, попитай някой от бушмените. Всеки ще ти даде различни критерии за красота. Друг пример - някои жени обожават мъже с бради, други ги ненавиждат и никога не биха били с мъж с брада. Помисли за естественото окосмение. Има жени, които ако мъжа има косми по себе си това ги отблъсква. А други ги отблъсква премахването на косми където и да е по тялото. И това са само примери за големите разлики във възприятията на хора към хора. Ако намесим храната и подправките, изкуството, музиката, животните и растенията, климата, жилищата в които живеем - промерите могат да станат стотици.

Има безброй неща, които мнозина и всички приемат за грозни, но това не значи че винаги е било така и че винаги точно тези неща ще се смятат за грозни. По отношение на лицата на хората всички харесват симетрията, и всички смятат крайната несиметрия и многото белези за грозни. По отношение на дрехите всички смятат мръсните, стари и разкъсани дрехи за грозни, докато чистите, изгладените и добре комбинирани се харесват на всички. Но имаме и мода и нови тенденции, така че кое е красиво и кое грозно може да се променя.

Да, то ТРЯБВА да внушава грозно. Може би има недоразумение в думата "естетизира". Използвал съм я за да кажа, че става предмет и обект на науката естетика, а не да го прави красиво. Грозното е любопитно за естетиката именно като такова. Така разсъждавам и аз. Обаче въпросът остава- Защо еди кой си (примерно аз) възприема еди що си като грозно? Има ли нещо, което мнозина възпиремат като грозно? Има ли нещо, което всички възприемат като грозно? Сещам се филм на БиБиСи, в който едни в лаборатория правиха отвратителен газ за разпръскване на демонстранти. Анкетираха кой коя миризма смята за отвратителна. Анкетираните изреждаха леш, изпражнения, повръщано и някакви други. Предполагам нищо не са направили, защото полицията си кара на сълзотворен.

Всичко е въпрос на гледна точка. Инстинктите, които ни пязят от някои болести и вреди, ни карат да избягваме някои образи, структури, миризми и цветове, но за друг с други инстинкти те може да са полезни и приятни. На нас лешояда изглежда грозен, но за лешоядката е красив. За много от нормалните хора някои дрехи от висшата мода по подиумите са супер грозни, но за малцинството експерти са много оригинални, новаторски, сензационни... При картините е същото и за някой една картина е грозна, но за друг е шедьовър. Картините в миналото, са рисувани с цел не да се представи нещо красиво, което да радва окото, а са рисувани с цел да се запази реално случващото се, образа на някои човек или пейзаж.

Грозното внушава грозно,тоест болно. Ако може да ме убедите в обратното,ще приема че естетиката може да преобрази грозното в красиво. Но не го вярвам.