Overview

Сериозно се отнесох към коментара на vvarbanov и ми стана по- разбираемо, че в България е много силне музикалната култура. Тя има традиции в народните песни, хора и обреди. Обаче не са популярни "мистериите"- възпроизвеждане на някакъв божествен или героичен акт. Направо ми се струва, че "Многострадална Геновева" в "Под игото" е паднала от небето. Възраждането изглежда пренася някакви чужди образци, без наши традиции. Панаирджийските представления са комиични, а изпълнителите им "лаладжиии", което и до днес е оскърбително. Изглежда към трагедията и по- общо към театъра, народите се обръщат когато в живота се появява нов герой с ново поведение и публиката иска да го види опредметено, да го съпреживее и да го усвои. Есхил изтъква на сцената новия елин- победител над персите и хората искат да го съпреживеят. Французите откриват честта, войнската храброст и добродетели, достойнството и дълга и искат да видят Сид. Героите на Шилер и Гьоте се появяват, защото публиката търси и иска да подражава на смелия, застанал срещу реалността, направил героичен, пък бил той и трагичен избор. Така си обяснявам и появата на "Геновева" у нас- очакването да бъде чут вопъла й „Зигфриде,... иди в името божие, стъпи на пътят на славата, която ти се показва, бори се за милото наше отечество!“ Нека видим, а после да подражаваме на този, който е застанал на пътя на славата и се бори за милото ни отечество. И това е причината за раждането на трагедията.

Друг пример за образно- асоциативно мислене, при това силноизразено, намирам в книгата на Ричард Кош (или Кох) "Принципът 80-20 и още 92 силови закона на природата", ТУК. Според автора, стоките на пазара де държат и са подчинени на същите биологични и екологични закони, както организмите на Земята. Те еволюират, множат се, влизат в борби за оцеляване и подбор. Тази метафора е много продуктивна за него, защото е издал книгата си в милионен тираж и тя е смятана за една от 25- те най- влиятелни книги за бизнеса. В този смисъл моите възражения не могат да го оспорват изобщо, защото той е минал проверката на пазара и на оценката на читателите. Ще призная, че Кош/Кох мисли по същия начин, който аз си представям като прекрасен и пр. пр. суперлативи. Както става ясно, аз не оспорвам метода, а приложението му. Смятам, че стоката не е самоуправляваща се система. Стоките не се изменят самостоятелно, а в процес на човешкия труд. Те са продукт. Така метафората за Дарвинова еволюция и естествен отбор на стоките от пазара губи смисъла си (или не щом книгата върви). По- близка ми е метафората, че стоките, като продукт на дейността на фирмите са по- близки до продуктът кислород е резултат от дейността на растенията. Само дето фирмите, като човешка организация, могат да изменят целенасочено продукта на дейността си, а не са като организмите, които произвеждат само това, което съответства на метаболизма им. Ще опитам да представя подобието на стоките с продукт на жизнедейността. Жизнедейност: Първоначално на Земята (сушата и океаните, естествено) кислородът е само в съединения. С появата на цианобактериите, в процеса на своята фотосинтеза, те започват да го отделят. След насищането на потребността от химическо окисление на неживата природа, кислородът започва да се натрупва във водата и атмосферата. Мутиращи организми еволюират и като аеробни бактерии започват да използват кислорода за разграждане на органични вещества. Какво е поведението на продукта? Първоначално няма потребност от него. Да си спомним бутилката паднала от небето в „Боговете сигурно са полудели”. Впоследствие, продуктът започва да има значение и да се формира потребност- първо случайно, а ако рекламата е целенасочена, в резултат от нея. Ако процесът на създаване на продукта продължи, то се появяват нови потребности от него, които фирмата, а и обществото ако продуктът е обществено полезен, има интерес да задоволява и да се разраства. Един интересен роман за привнесен продукт е „Един янки в двора на крал Артур” на Марк Твен. Героят Ханк Морган, попаднал в 6-ти в. от САЩ на 19 в., иска да модернизира онзи феодализъм и предлага боя за печки там, където се отопляват с огнища и паста за зъби там, където има по- важни въпроси за оцеляването от белотата на зъбите. Същевременно промотира и републикански и антиклерикални идеи. Спечелва си негодувание и въоръжен сблъсък с тогаващата съвременност, в която умира. (Не умира съвсем, защото магьосникът Мерлин го приспива за 1300 г. и той се събужда отново в Кънектикът). Връщам се към Кох/Кош. Според него би трябвало новият продукт да функционира, да се размножава, съвместно с еволюцията на другите и с условията, а пазарът ще реши дали е пригоден за живот. Еволюцията и специализацията в боите- боята за печки се появява когато печките са достатъчно еволюирали. Този образ е много правдоподобен и запомнящ се. Мнението ми, че "Не продуктът еволюира, а фирмата целенасочено търси варианти за продукт и пласирането му в конкуренция с други фирми" може и да е по- вярно, но образността на асоциативното мислене на Кох/Кош му печели повече привърженици. Ясно е от рекламата и пропагандата, че образът е по- въздействащ от абстракцията и анализа.

От размишленията ми за подобие на древен Рим с Щатите стигнах до необходимостта от контролно събитие, което би потвърдило прогностичната стойност на подобието. Целият смисъл на намиране на подобие е именно в това, да можем да прогнозираме нещо непознато чрез нещо познато. Понеже смятам, че Гражданска война в древноримския смисъл не е възможна, доказано от събитията около Капитолия от привърженици на Тръмп на 06.01.2021, които бяха лесно овладяни, явно времената се измениха и поради това за събитие, критично за доказване на подобието, приемам емиграция заради преследвания на значим политик от опозиционна партия от САЩ в Европа. Тъй като това е дълъг процес, чакането ще е дълго, то оставям тези размисли на стендбай

Безспорни потвърждения на хипотезата: Платон не може да се реализира, защото е специалист във философията и генералист в политиката в едно утвърдено от тирана Дионисий време. П.Р. Славейков и Джеферсън се реализират като генералисти в променливо време на утвърждаване на нова държава. Спорни фигури Данте не се реализира като политик, защото е специалист в поезията и генералист в политиката. Макар че времето на Ренесанса изисква политици- Генералисти, все още е Предренесанс и до голяма степен и личностите, и масата предпочитат специалисти. Папа Александър VI (Родриго Борджия)- специалист във време за генералисти. Избран е за папа с желанието за премахване на пороците в католическата църква, но той самият е порочен. Успява със силни мерки да стабилизира за кратко църквата, но след него иде Реформацията за да откъсне значителен брой вярващи. Време е за Мартин Лутер- генералист Защо определям Мартин Лутер като генералист?- защото проявява интерес към светската политика, книгопечатането, културата, езика. Без да се впускам в подробности, приемам за потвърдена хипотезата, че времето на промяна изисква генералисти, времето на стабилност и временни кризи- специалисти, а във времето на разпад обикновено се търсят специалисти, защото генералистите още нямат решение за нов ред.

Две мнения, свързани с идеята за генералисти/специалисти в човешкото общество За експертите, които служат. От ТУК цитирам: "Наскоро списание публикува статистика, според която 60 процента от конгресмените признават, че не разбират нищо от икономика, конгресмени във Франция, които ще вземат решения, които вземат решения през цялото време! Те гласуват бюджета, те увеличават или намаляват такси и т.н. В действителност тези конгресмени, както членовете на кабинета, са роби на техните специализирани съветници. Те имат своите експерти, но също имат и своите предразсъдъци и предпочитания. И ако се вгледате отблизо как функционира едно правителство, голяма бюрокрация – както съм правил аз при други обстоятелства – ще видите тези, които командват да се доверяват на експерти, но те избират експерти, които споделят тяхното мнение. Винаги може да намерите икономист, които да ви каже, „Да, да, това трябва да се направи” или военен експерт, който да ви каже „Да, ядреното оръжие е необходимо” или „Ядреното оръжие не е необходимо”: всичко и нищо. Това е крайно блудкава игра и така изглежда начинът, по който сме управлявани днес. Това е дилемата на Морен и Платон: специалисти или генералисти. Специалисти в услуга на хората, а не в услуга на шепа политици. И хора, учещи се да управляват чрез управление. Авторът Касториадис смята, че политиците се обграждат със специалисти, съответстващи на техните предубеждения. В този смисъл те ги ограничават и карат да се адаптират/подчинят на изискванията им, като ги лишават преднамерено от възможността да са генералисти, с широк поглед. Така диадата политик-специалисти придобива взаимна зависимост и се ограничава да служи на интересите на политика, а не на народа, както би се получило при възможност за отвореност на учените- те да са генералисти. Друг цитат от ТУК "АРХИТЕКТЪТ В БАВАРИЯ Е „ГЕНЕРАЛИСТ ПЛЮС“ С ГОЛЕМИ ОТГОВОРНОСТИ И ПРАВА" Първо, види се, че идеята за Генералисти и Специалисти е приета в различни области (и архитектурата) и второ, става дума, че архитектът според автора на цитата трябва да е компетентен по всички етапи и възможностите на строителството. Моят коментар е, че това е временно решение. Има време за специалисти и за генералисти. възможността за "Генералист+" ме насочва към проблема в романа "Цитаделата" на Кронин, в който движението е в обратна посока- от кабинет на лекар- генералист, който знае всичко към клиника със специалисти в отделни области.

Примери от човешката история Провалът на Платон. Платон има свое виждане за политиката, описано в"Държавата". Поканен е в Сиракуза от тирана Дионисий І Стари да направи от града най- добра държава. Проваля се и на 40 г. възраст е изгонен. Провалът на Мор. Авторът на станалата нарицателно "Утопия" е широко мислеш хуманист и тясно мислещ клирик. Енергичният Хенри VІІІ иска да владее и да отдели Англия от папските ограничения. Използва Мор като уравленец- лорд канцлер за промените, но го екзекутира за неговата "специализация" в религиозните догми при която не е осветил развода му. Политиците, които са се специализирали в правеенто й и са стигали благополучно до старост и почести са много и не предизвикват интереса ми. Експерти, автори на велики книги, само не новатори.

Ще приложа метода на асоциативно- образно мислене и ще пренеса постиженията на екологията. В екологията е продуктивна идеята за Специалисти и Генералисти ТУК от където цитирам When environmental conditions change, generalists are able to adapt, but specialists tend to fall victim to extinction much more easily.... On the other hand, a species with a highly specialized ecological niche is more effective at competing with other organisms. Машинен превод Когато условията на околната среда се променят, универсалните видове са способни да се адаптират, но специалистите са склонни да станат жертва на изчезване много по-лесно... От друга страна, вид със силно специализирана екологична ниша е по-ефективен в конкуренцията с други организми. Пренасям я върху хората, които се захващат с политика. Те биват генералисти, които имат познания или размишляват върху широк кръг от проблеми и научни постижения и специалисти, които са хора от кариерата, задълбочават се само и тясно в политиката. В съответствие с цитираното, при политическа промяна, специализираните са силно застрашени, а универсалните са с по- голям шанс за оцеляване. Примерно след събитията около Десети, политиците от кариерата (Младенов, Луканов) бяха отхвърлени, а философстващия Желев оцеля и се реализира ненадейно и неадекватно високо. Втората част на цитата се отнася за това, че добрите и задълбочени специалисти добре се справят с конкуренцията и трудно биват изместени. Това е известно на всеки, който иска да пробие, но среща съпротива от "намерилите ниша".

В историята има случаи в които мислители са се проваляли като управляващи- реализатори на политика (Платон). Има и успешни мислители, реализирали идеите си като полити.(Джеферсън). Кога и как се получава?

Благодаря за просторния и по темата отговор. Той ме кара да преосмисля някои от възгледите си. Пред мен постави и два съществени въпроса- дали българският театър не отговаря на интересите на българите или съществува нещо като "склонност към театралничене", която е чужда на българина. Ще мисля. Във всички случаи- антракт

Последния разговор беше кратък, делови. Но обикновено говорим за политика, обсъждаме проекти върху които работим и търсим решение на възникнали проблеми по тях. Или за музика, по рядко за живопис. Понякога за научни постижения. Доста за психология. Не си спомням да сме обсъждали спорт, футбол, волейбол, или неща свързани с него. Инцидентно за храни и напитки. Аз търся съвети за тях, заради хронично заболяване. Спомням си че съм гледал някои мачове през годините когато националите ни играеха на световни футболни първенства. Изпитвах емоции, но не помня дали съм обсъждал с някой играта. Понякога като въртя каналите на телевизора съм попадал на олимпийско първенство. Заглеждал съм се в изящните ,красиви движения на шампионите сред спортистите, без значение на тяхната националност. Във всеки спорт играта на майсторите(професионалисти,шампиони) доставя удоволствие да ги гледаш. Между другото работата, движенията които извършваше един майстор коларожелезар(изчезнала професия) ми харесаха много навремето. Той изнесе представление което няма да ги забравя никога. Човекът цял живот е правил каруци, работата на огнището и коването ги беше усъвършенствал максимум. Движенията му бяха много прецизни, точни и изчистени. нямаше нищо излишно в тях. Ударите му бяха премерени. Той знаеше какво ще се получи след всеки удар и къде е необходимо да нанесе следващия. Не се нуждаеше от преценка. Не оглеждаше детайла за резултата от действията си, той го знаеше какъв ще бъде след всяко негово движения. Симфония. Голяма красота в изпълнението. Та и в работата има изкуство, което доставя удоволствие. Стига човек да иска да го види.

Твърде възможно. Понеже гледам на света от дома, а има хора, които всяка седмица или по- често се срещат с приятели, та ако ти си от тях, разкажи, моля, от първо лице за какво си говорихте последния път. Това ще проясни картината от жив участник, а не наблюдател от прозореца.

Погрешни обобщения! Не може да кажеш у нас. Има хора които се поддават на еуфорията, а други не. Пак опираме до заплахата за сигурността която изпитват някои индивиди. Тия общи емоции им дават чувство за сигурност в групата "НИЕ" срещу "ТЯХ" , това не е цяла България. Повечето хора въобще не се интересуват от победата на Българския отбор по волейбол. Тия масови изблици на емоции са дюшеш за управляващите и те ги организират и подкрепят. Спортната еуфория е евтин анестетик за социалното недоволство. Победата на терена е заслуга на отбора, но на трибуната винаги се качва властта. Това е класическа практика – спортните успехи се използват от властта като инструмент за легитимация и отвличане на вниманието. Нека разгледаме конкретно: Национална гордост и емоции – Спортът е едно от малкото неща, което може бързо да обедини хората, независимо от политическите им различия. Победа или дори второ място се изживява като колективен успех. – Политиците „закачат“ своя имидж за тези положителни емоции, като се снимат с отбора, организират почетни церемонии, показват се до шампионите. Присвояване на заслуги – Макар успехът да е изцяло дело на спортистите, властта се опитва да изглежда като „съпричастна“ към постижението. Посланието е: „Ние подкрепяме успеха, част сме от него“. Отклоняване на вниманието – В момент на социални проблеми, скандали или недоволство, шумната еуфория по спортни теми помага да се „заглуши“ недоволството. Вместо хората да говорят за инфлация, корупция или здравеопазване, се обсъжда колко сме „велика волейболна нация“. Популистки ефект – Политиците изглеждат „близо до народа“, като се радват заедно с всички. Снимки от летището, речи, поздравления – това е евтин, но работещ пиар. Мека пропаганда – Посланието е: „Вижте, България е успешна, не сме толкова зле“. Това подсилва чувството за колективна принадлежност и притъпява критичността към реалните проблеми. Тоест, не самото „посрещане“ е важно, а символичният капитал, който властта извлича – снимки за новини, кадри с аплодисменти, хора в екстаз. Иначе на практика – ползата за обикновения човек е почти нулева. Гледайки телевизия човек може да остане с усещането, че цяла България празнува победата. Това не е така, отразяването в новините го прави да изглежда всенародно. Тая победа дойде тъкмо навреме за да заглуши скандала с изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Съгласен съм, но въпросът ми се отнася към "Защо не към наука иизкуство?" Такава е и разликата между Атина и Спарта. В Атина се съчетават такива предимства като богатство даващо свободно време, амбиции за съперничество между мъжете, родолюбие да помогнат на града си с желание да направят нещата красиви. На форума те говорят за печалби, но и философстват, хвалят се с домовете си и с майсторство на накити, с домакински лукс. В Спарта клечат на мегдана като индианци и се перчат с простотии, груби, агресивни, победители в Пелопонеската война. Доста управленчески усилия са нужни за да постигнем и ние това богатство+амбиции+нагласа към наука и изкуство. Нужни са и семейни амбиции и традиции като флорентинските и милански династии, които са издигнали градовете си. Наистина, да се гледа мач или Формулата е лична наслада, но у нас "джавкането" между мъжките екземпляри е на ниво простотии. Жалко. Жалко и за това, че си мисля, но не правя. Нито съм богат, нито амбициозен да се надхващам, нито жена ми е съгласна на много деца, създаващи династия... като Вл. Николов. С това искам не да се оплаквам, а да споделя положение за което другите премълчават.

Защото това предизвиква емоции и доставя удоволствие. Мозъкът ни е програмиран за краткосрочни награди. В условия на несигурност (която е била нормална през историята) е било по-важно да вземеш бързото удоволствие или калории сега, вместо да „планираш 30 години напред“.

Чудил съм се, та и до сега, защо у нас в мъжките разговори преобладава спорт, политика, а не нещата от живота. Така да се каже, по- важно е къде да учи детето, къде има добър доктор, коя техника е добра. Освен това да се говори за изкуство е направо лош вкус и тема табу за мъжки разговори. Дворците в Италия са пълни с изкуство и това не е женска, а мъжка работа. Мъжете, пък и градовете се хвалят помежду си какво изящно нещо са придобили. Като ходим по екскурзии, екскурзоводите ни показват изкуство, но до Турция има и шопинг туризъм, но на бакалски стоки и то по женска инициатива. За зареждане на някое гаражно магазинче или някаква приятелска общност и мъже ходят. Имам познати, които гледаха Формула 1, сега тенис, но презрително се отнасят към произведения на изкуството. На театър, ако предложи някой организирано, повече защото така правят и другите. Концерт- пак ако някой предложи... е, ако е Веселин Маринов- сами. Искам да кажа, че потреблението на изкуство е доста ограничено. Това поезия, картини, класическа музика не са масови. Как да се появи Шекспир или Молиер в среда, която няма потребност от тях? Наскоро на позната дадох драмите на Шекспир разказани като приказки. Първо ме попита дали са в стихотворна форма. Харесаха й, но майната на труда на Валери Петров. Връщам се накратко към темата: Изкуството става високо когато е популярно, търси се и има конкуренция. В Централна Америка инките са играели ритуално нещо като футбол. Обаче само като стане играта на улицата, игра за деца и младежи, тогава може да се получи Южноамерикански футбол. Така и драмата. Щом не се играе по домовете, с кукли или костюми, тя остава консуматорско естетично зрелище, но не и вътрешна потребност и радост от красотата. Нещо като да гледаш мач, без да си си жулил коленете подир топката.

Предполагам защото римляните са живеели драматично и следователно не са можели да я опишат в текст,при древните гърци – обратно...

Предположението ми е, че дори драмата да се заражда в мистериите и тайнствата, които не подлежат на разгласяване, потребността от нея е извън тях. Драмата на човешките съдби е това, което е вълнувало, а не мистериите за божествените проявления. А то е в нещо, което е профанно, общодостъпно. И тук, чрез един хипотетичен образ ще изложа идеята си. Представете си/въобразете си картинка от древна Атина: Двор на имотен гражданин. Рано сутрин, пред портата, изгладнели паразити (бедни граждани, които живеят от подаяния) чакат кого ще покани за обяд. Те се развличат с клюки, а когато стопанинът се появи стават особено активни и атрактивни. Те разказват какво се видели и чули, но не се ограничават с просто описание, а играят случката. Не казват "Кака Сийка каза че...", а правят цяло представление с преструвки, с преправен глас. Те показват, а не разказкват. При това разказът е съобразен с обичаите и вярванията на стопанина. Неговите божества са най- лични. Един разказва, друг добавя, двамата разкрасяват, търсят причини и поуки. Ако в това, което правят има нещо, което събужда интерес и внимание, то те са намерили "кокошка, която снася златни яйца", защото след това ще отскочат до друг богат съсед и ще му покажат същото, което означава, че ще хапнат и там. Така и у изпълнители и у зрител се поражда интерес към този начин на показване на нещата. При това профанен, а не сакрален. Представете/въобразете си и оная история от Одисея с просяка Ир. Той, обикновен паразит, седи на прага и чака. Женихите на Пенелопа пият и се веселят, но им е недостатъчно. Искат да попеят или послушат нещо и го викат. Той запява нещо познато и другите подхващат нестройно... пиянска му работа. Пиянска, пиянска, но култивира интерес към поетичния разказ за юнаци като тях. Представете си български коледарски или лазарски обикаляния на къщите. Песните са познати и почти мистични със своите наричания и пожелания. Те са съобразени със склонностите и проблемите на стопаните и са хем актуални, хем съобразени с обредния повод. Хем са религиозен ритуал, хем делнични и лични. Понеже са затворени в трайни формули не са съвсем подхождащи за сравнение с драмите, но подчертават българския интерес към песенната, не толкова към драматичната култура. Към българската традиция бих добавил и вмъкването на фолклорни елементи към мелодиката на религиозните песнопения, присъщо на Еленската традиция. Това е пример за натъкмяване на традиционно обредно/религиозното с делнични елементи, а който успее да го направи с по- голям успех, той е родоначалник на нови потребности и стилове.

Нямам намерение да обсъждам съчинението на Ницше с това заглавие, а да потърся причините за пораждане на интереса към драмата в Елада и защо той отсъства в Рим. Имам една идея, която да споделя.

Да! Изборността е характерна и за Римската, и за републиката в Щатите, и е един от признаците за подобие.

Въпреки безспорните паралели между Римската импрерия и САЩ, има и много фундаментални различия. За разлика от САЩ, ромеите не са избирали цезар на всеки четири години с преки избори и цезарят не е имал ограничен мандат. Древният Рим също така не е имал регулирана и устойчива пазарна икономика, а е имал дефакто грабителска икономика, която по принцип няма как да е устойчива (като заграбиш всичко, което може да се заграби, как продължаваш?). И накрая днес има ли варвари, които да нападнат САЩ и така да доведат до техния рапад. Тези фундаментални различия правят невъзможно прогнозирането на евнтуално бъдеще въз основа на римския опит.

Както са ни учили в училище, революционна ситуация имаме тогава, когато управляващите не могат да управляват по старому, а управляваните не искат да бъдат управлявани по старому. Предпоставките за гражданска война са подобни, само че конфликтът няма класова насоченост, а е насочен срещу конкретни властоимащи или конкретни политики. Понатоящем нито една от тези предпоставки не съществува нито в ЕС, нито в САЩ. Определен тип хора непрекъснато предричат гражданска война и съпътващо разпадане на ЕС/САЩ, но на този етап това не е реалистично. Сегашната политическа система в Западния свят е резултат от дългогодишна еволюция и усъвършенстване - и като такава е доста ефективна и устойчива. В нея няма скрити напрежения и/или противоречия, които да я разрушат отвътре. Подобни напрежения са характерни за автокрациите, където протоворечията и недоволството от системата са потиснати и с времето само се натрупват. По тази причина автокрациите са по-неустойчиви от демокрациите. За разлика от демокрациите, където хората винаги могат да излязат на улицата и да протестират, автокрациите не предлагат отдушник на социалните напрежения. Русия, бидейки автократична държава, има много по-голям потенциал за вътрешен конфликт (когато един ден Путин умре, например) от която и да било западна демокрация.

Едно неслучило се събитие е представено в статия на Род Дреър в The European Conservative озаглавена "Civil War Approaches”, където той цитира проф. Дейвид Бец (David Betz) от King's College, който казва, че в много западни страни са налице условия, които според него могат да доведат до граждански конфликт. По-конкретно, Дреър не твърди, че гражданска война е започнала, а че тя наближава, че има много тревожни сигнали — поляризация, усещане, че елитите са изолирани, страхове на населението. Някои примери, които се дават, включват убийството на активист (в материала се споменава Чарли Кърк), реакции в социалните медии, изразени страхове от транс... идеология, както и усещане за несправедливост и липса на доверие в правоприлагащите институции. Такъв сценарий би станал възможен, ако се влошат социалните, икономическите и институционалните кризи. Ако ескалират опозиционни настроения, ако има насилие от някои групи, ако институциите отслабнат, ако доверие в държавата спадне много драстично, но класически граждански войни (като Римските легионите срещу легиони) са невъзможни в близка перспектива — има прекалено много пречки, включително силни институции, икономически взаимозависимости, медии, международни влияния, и обществена устойчивост. Така че, споменатата алармена статия е по- скоро предупреждение, отколкото прогноза за нещо случило се или неизбежно. Това е добър знак за моите възгледи, в които не визирам гражданска война като критерий за вярност/невярност на подобието. Със съжаление отбелязвам, че избрах едно подобие, което се отнася до бавни социални процеси, с което се отсрочва надалеч проверката на верността на мисленето. Ще опитам с процес, който е по- кратък, но ще го избера по- нататък.

Проверимост на хипотезата за подобие в по- горните коментари За да бъде проверима хипотезата "САЩ се развиват по подобен на древния Рим начин" е парадигмално необходимо да намерим някакво събитие, което да е критично за верността й. За съжаление по- горе намерих толкова много подобия, че трябва да се отиде в областта на прогнозите. Трябва да се прогнозира събитие, което да е от значителна важност за процеса. Потърсих помощта на ИИ: Критични събития (ако се случат – аналогията се потвърждава): Елитни фигури от страната (интелектуалци, сенатори, предприемачи) емигрират в Европа, където се чувстват по-свободни, но и там биват преследвани, както противниците на Цезар/Октавиан, бягащи в Египет/Балканите. Президентът получава извънредни правомощия с траен характер (антикризисни, но остават), както Законите на Цезар, lex Titia Конгресът/парламентът става фасаден орган, който не може реално да спира властта на изпълнителната власт, както Римският Сенат при Август Показни процеси срещу опозиционни елити, символично „премахнати“ чрез медии, съд или институции както прочистените от триумвирите и режима на Август Армията или службите започват да играят публична политическа роля във вътрешния живот, както легионите и преторианците при късната република Обратни събития (ако се случат – аналогията отслабва): Президентът предава властта си доброволно, без криза или натиск, по подобие с Цинцинат, а не Цезар Конгресът ограничава президента, дори в криза, което е институционално самокоригиране Емигрантски елит, ако се случи, да пребивава свободно в Европа, без натиск или екстрадиции, което е белег за липса на външен „лов на сенатори“ Гражданските движения постигат реални промени, без репресии, което е демократичен отклик, не авторитарна реакция

И какво от това? Силната аналогия, която установих би трябвало да ни помогне с нещо. Да речем, да определим етап на развитие или пък да прогнозираме някакви симптоми, които още не са проявени силно, или пък дали да очакваме преход или някакво трайно състояние. Във всички случаи, такава рязка промяна, каквато е след преминаването на Рубикон не може да се очаква. Нито Тръмп- възрастен имотен консерватор прилича на Цезар- млад, затънал в дългове популар, нито опитите за убийство на Тръмп или убийството на Чарли Кърк са необичайни за страната и имат големи последици. Наистина, някои анализатори предвещават гражданска война, но мерките на Тръмп с изпращане на Национална гвардия в Лос Анжелис и Вашингтон и планираното изпращане в Чикаго, Мемфис, Балтимор засега контролират нещата. Все пак, по подобие с Рим, гражданска война се очаква да започне от по- левите, а то и недоволни от статуквото, докато съпротивата ще е от десните, в случая консерваторите. Горните размишления, макар и да са от лаик в политиката, са подчиинени на подобието, при което нещата не стават по същия, а по подобен начин. Те обаче прибавят яснота в личен план. При информационен хаос или режисирана информация,човек има нужда да си състави сам представа за нещата и тяхното развитие. Времето е тревожно и отговорите от "експерти" са по- противоречиви от това, до което човек може да достигне в личен план. И макар да се мисли в условия на недостиг на информация, все пак то дава някакъв ориентир за да не се загубим във фактологията. Наблягам на това, че разсъждавам с непълно подобие и с доста условни разкази за събитията, та заради това не мога да кажа "идентично, също като", а "възможно, вероятно, при подобни случаи...".

За да сме по- уверени в сходствата, аналогиите при сравнение, налага се да извършиме проверка на силата на аналогиите, степента на подобие и сходство, за което ИИ предлага: Структурна дълбочина: Дали съществува съответствие между основни елементи: политическа система, култура, геополитика, икономика и ценности. Функционална прилика:Дали елементите изпълняват сходни функции (напр. роля на лидера, структура на армията, стил на управление). Историческа паралелност:Дали хронологично е сходен пътят и етапите възход – апогей – упадък. Ментална и културна резонансност:Дали аналогията съвпада с популярните образи, което да я прави разпознаваема и въздействаща. Ниска степен на изкуственост: да не се налага насилено приспособяване – сходствата да са естествени и многопластови. След оценка, се установява по- слаба аналогия между Рим и САЩ по историческата, хронологична паралелност и по естественост/изкуственост на аналогията. Все пак, сумарно, аналогията остава много силна.