SAlexandrov

Какво се случва с НАСА? Съмнения, притеснения и неясноти съпътстват новата президентска администрация Създаването на орбиталната окололунна станция „Гейтуей“ може да е под въпрос. Image credit : NASA 4 февруари 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Изминаха две седмици, откакто Доналд Тръмп встъпи в длъжност като президент на САЩ, а трусовете, които съпътстват федералните агенции, не подминават и космическата НАСА. Никой не знае какво ще се случи оттук насетне, а в космическите среди царят притеснения и опасения за бъдещето. Както пише журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, двете седмици от втория мандат на Тръмп донесоха няколко важни новости. Първата бе неочакваното назначаване на Жанет Петро като изпълняваща длъжността временен администратор на НАСА. Издигането ѝ бе изненадващо за всички, а нейната първа задача бе да разпрати съобщения към работниците за прекратяването на договорите, свързани с разнообразието, равнопоставеността и приобщаването. Втората бе свързана със самите действия на Илон Мъск, който обяви астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс за заклещени на МКС (докато в реалността те не са, а корабът „Крю Драгън“, който ще ги прибере у дома, е вече изстрелян и прикачен към станцията). Илон Мъск е собственик на фирмата, която е най-големият изпълнител на договори за НАСА, но отскоро той играе все по-сериозна роля в американското правителство чрез неговия Департмент по правителствена ефективност (DOGE). Третата касаеше назначаването на Майкъл Алтънхофен като старши съветник на Жанет Петро. Алтънхофен е работил в НАСА като стажант през 2005 г., но през последните 15 години той бе служител на СпейсЕкс на различни длъжности, като последната беше ръководител на пилотираните програми. Новият съветник със сигурност ще донесе със себе си огромно количество опит, но мнозина се питат дали чрез него СпейсЕкс не упражнява влияние върху дейностите на НАСА. Следва да си зададем въпроса: дали НАСА вече не е под контрола на СпейсЕкс? Бъргър е прекарал уикенда си в това да разпитва хората в НАСА, с които има връзки. Цялостното му впечатление е, че моралът в агенцията е на много ниско ниво, а на работните срещи между служители и ръководители редовно цари напрежение. Никой не знае какво следва занапред. Тъй като засега няма някакви официални насоки от администрацията на Тръмп, в отсъствието на тези насоки се настаняват слуховете. Тези слухове загатват за съкращения на бюджета с 30%, консолидиране на центровете, преместване на щабовете извън Вашингтон, премахване на екипажа от мисията „Артемис 2“, прекратяване на работата по „Спейс Лонч Систъм“ и прочие. Макар че има зрънце истини в много от тези слухове, не са взети никакви окончателни решения. Като оставим настрана слуховете, има множество проблеми, които чакат своето бързо разрешение през следващите няколко месеца. Сред тях са: Какво правим с програмата на НАСА за събиране на проби от Марс и доставката им на Земята? Миналият месец НАСА отложи взимането на решение, за да даде на администрацията на Тръмп време да осмисли плана за тази програма. Сега най-вероятният изход е прекратяването ѝ. Какво правим с програмата за завръщане на Луната „Артемис“? Няма спор, че администрацията обмисля огромни проблеми в тази сфера. Те предвиждат прекратяването на всички съществуващи мисии, но може да се стигне и до изстрелването на „Артемис 2“ и „Артемис 3“ в сегашния им вариант. Друг голям въпрос е колко сериозно ще е отклонението на НАСА към Марс и колко ресурси, предвидени за усвояването на Луната, ще бъдат пренасочени вместо това към Марс – цел, предпочитана както от Тръмп, така и от Мъск. Ще бъде ли построена станцията „Гейтуей“ в орбита около Луната? НАСА иска да построи станция около Луната от две десетилетия насам. Но истинската причина затова, за която никой не си признава, е да се поддържат работните места на директорите и ръководителите на Международната космическа станция. Проблемът е, че никой не харесва сегашния план новата станция да бъде построена в почти-праволинейната ореолна орбита около Луната. Така че може да очакваме „Гейтуей“ да бъде преместена в друга орбита, или програмата да бъде прекратена изцяло. Какво ще се прави с Международната космическа станция? Предстоящата дата за пенсиониране, 2030 г., наближава застрашително, партньорството с Русия се влошава все повече, бордовият хардуер старее. И на фона на това НАСА не заделя достатъчно средства за строежа на комерсиални станции, които да поддържат човешкото присъстие в орбита, след като МКС бъде пенсионирана. Какво ще направи администрацията на Тръмп: ще удължи ли експлоатацията на МКС, ще даде ли пари на частните алтернативи или ще се примери, че ще има пауза в пилотираните изстрелвания? Идентифицирането на кохерентна комерсиална стратегия. Извън всякакво съмнение е, че администрацията на Тръмп ще подкрепи комерсиалните космически фирми. Същевременно агенцията трябва да реши в кои сфери този подход ще сработи и в кои няма. Например, няма частна печалба в строежа на космически телескопи или големи междупланетни мисии. Комерсиалната космонавтика може да смъкне разходите по изстрелванията или спътниковите компоненти, но НАСА трябва да ръководи космическите открития, самоходните апарати и т.н… Според Бъргър успокоение сред средите може да настъпи, когато бъде назначен новият администратор на НАСА. Спряга се името на комерсиалния астронавт Джаред Айзъкман, който през септември 2024 г. летя на мисия във висока орбита, през поясите на Ван Алън – първото такова пътешествие след приключването на програмата „Аполо“ преди половин век. Името на Айзъкман е приемливо за повечето експерти, човекът е считан за искрен космически ентусиаст, а не за агент на СпейсЕкс. Възможно е именно той да изведе НАСА от епохата на „Аполо“, в която агенцията цикли от десетилетия. Към настоящия момент не става ясно как усилията на Тръмп за ограничаване на политиките по разнообразие и приобщаване ще окажат влияние върху селекцията на НАСА за астронавти, съобщава Ню Йорк Таймс, и какво ще се случи при най-новия подбор за кандидати. Основната критика от страна на републиканците към тези политики е, че те създават квоти по полов и расов признак и така в избора на кандидати играят други фактори, а не личните умения. Но НАСА никога не е изпадала в ситуация да трябва да избира неквалифициран кандидат за сметка на квалифициран. Напротив – има излишък на свръхквалифицирани кадри, от които само малцина могат да бъдат селектирани за астронавти. Да добавиш в CV-то си професия „астронавт“ е едно от най-трудните неща, които можеш да направиш в този живот. По време на предишната селекция през 2021 г., бяха подбрани десетина човека. Миналата година над 8000 души кандидатстваха преди крайния срок през април. Ако и сега НАСА избере същата бройка, това означава, че приемът е 0.13%. Далеч по-лесно е да бъдеш приет в Харвард или Калифорнийския технологичен институт. „Никога досега не сме избирали когото и да е, без да сме уверени, че е напълно квалифициран, само и само да е жена или представител на малцинствата“, съобщава Дуан Рос, който е работил по селекцията на астронавти в НАСА от 1976 до пенсионирането си през 2014 година. „Това никога не се е случвало“. Дори и когато бъдат отсяти тези кандидати, които не отговарят на базисните изисквания, остава огромен пул от годни и високо квалифицирани специалисти. Едва тогава работещите в НАСА, включително астронавтите на служба, започват да четат кандидатурите и да решават на кои от тях трябва да се обърне внимание. Днес сред подбраните кандидатури редовно има представители на малцинствата и жени. Но не винаги е било така – всичките американски астронавти от 60-те години са бели мъже. Това е така, защото изискванията за първата програма на НАСА „Мъркюри“ са включвали да си изключителен военен летец-изпитател, а тогава в САЩ не е имало такива жени. Имало е някои афроамериканци, отговарящи на изискването, но броят им е бил малък. Такъв е бил астронавтът Ед Дуайт – миналата година неговата история бе разказана на страниците на КОСМОС БГ. Дуайт най-накрая полетя в космоса с кораб на Блу Ориджин „Ню Шепърд“. И така, всичките американски астронавти, които първи летят в космоса и които първи стъпват на Луната, са бели мъже. През 1969 г. НАСА прави за последно селекция чак до 1978 г., когато се търсят нови летци за космическите совалки. Вече през 1978 г. агенцията работи с организации като Общността на жените-инженери, за да се подсигури, че този път астронавтите няма да са само мъже. Но дори и тогава няма никакви квоти. От хилядите кандидатури излизат поне хиляда високо квалифицирани. Оттук насетне почва отсяването, а сред квалифицираните кандидати присъстват и жени и представители на малцинствата. Не е нужно да си играеш със системата, за да стигнеш до тях. Те просто са там и единственото, което ти остава, е да ги избереш. Така през 1983 г. Сали Райд влиза в историята като първата американска астронавтка, която достига орбита. А след това Гуйон Бъфорд става първият афроамериканец, летял в космоса. Пенсионираният американски астронавт Гарет Райсмън потвърждава, че не си спомня някога да е присъствал на разговор за расата или пола или разнообразието, когато е участвал в панели, посветени на избора на нови астронавти. „Ако имахме двама души, които са напълно еднакво квалифицирани във всички техни умения, тогава да, щеше да е предимство да подберем някого, който допринася за по-голямото разнообразие“, казва Райсмън. Това е така, защото е необходимо не само да се изстрелват ракети, но и да се вдъхновява следващото поколение. „Не би било възможно да вдъхновим всяко дете в Америка, ако то не се чувства представено“. Бившият астронавт си спомня един парад по случай 4-ти юли през 1998 година, когато той и няколко негови колеги се возят в пожарни коли. На парада присъстват много хора, включително цветнокожи, които наблюдават – но тяхната реакция е .като да не проявяват никакъв интерес. Тогава децата виждат астронавта Леланд Мелвин, който е чернокож – веднага очите им започват да светят, изправят се и ръкопляскат. „Вдъхновението, което оказваше, просто като седи в тази пожарна кола“, казва Райсмън, „умението му да развълнува тези деца без нищичко да прави, просто като стои там, просто да бъде видян, всичко това бе толкова разтърсващо“. https://cosmos.1.bg/space/2025/02/04/what-happens-at-nasa/

Американската мисия Блу Гоуст засне прощално селфи на Земята, преди да се отправи към Луната Прощалното селфи на „Блу Гоуст“. Photo credit : Firefly Aerospace 3 февруари 2025 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Новоизстреляната комерсиална мисия на Файърфлай Аероспейс „Блу Гоуст“ прекарва последните си дни в околоземна орбита. След пет дни двигателите ѝ ще се запалят, за да се отправи към своята цел – Луната. По случая мисията засне прощално селфи. Разбира се, това няма да са последните снимки на нашата планета, вероятно „Блу Гоуст“ ще обръща камерите си към дома и на път към Луната, в окололунна орбита и, силно се надяваме, че и кацането ще е успешно, за да видим Земята от лунната повърхност. Но дните в околоземна орбита са вече преброени. До този момент мисията е запалвала двигателите си два пъти – и се оказва, че изпълнението е било толкова точно, че няма да се налага провеждането на планираната трета маневра. Остава единствено т.нар. „транслунна инжекция“ – маневрата, която ще отърси „Блу Гоуст“ от оковите на околоземната орбита. Луната очаква най-новия си посетител! Цялостен видеозапис от борда на „Блу Гоуст“: https://cosmos.1.bg/space/2025/02/03/blue-ghost-selfie-tli/

УСПЕХ: Новата японска ракета Ейч-3 изведе в космоса навигационния спътник Мичибики-6! Снимка от изстрелването. Photo credit : JAXA 3 февруари 2025 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Най-новата японска ракета „Ейч-Три“ проведе успешно своя пети полет от началото на нейната експлоатация през 2023-та! Вчера, на 2-ри февруари 2025 г. в 10:30 ч. българско време, тя изведе в космоса 1 900-килограмовия навигационен спътник „Мичибики-6“. Спътникът ще увеличи точността и надеждността на GPS услугите на територията на Япония. Ракетата „Ейч-Три“ се представя доста добре! Дебютът ѝ през март 2023 г. бе провал, но през февруари миналата година тя успя и досега всичките ѝ останали полети са напълно успешни. Бъдещото на ракетата се очертава да е много по-оптимистично, отколкото смятахме доскоро, въпреки опасенията, че няма как да конкурира ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“ поради две причини – първо, защото е нова, и второ, защото е невъзвръщаема. Независимо от това явно цената на „Ейч-Три“ е достатъчно ниска, за да привлича комерсиални клиенти. Миналата година Обединените арабски емирства подписаха договор с японците за изстрелването на междупланетна мисия до астероид, което ще е факт през 2028 година. Спътниковият оператор Ютелсат също възнамерява да използва множество ракети „Ейч-Три“ за своите си цели, започвайки от 2027 г. През тази година „Ейч-Три“ ще трябва да изведе на път към Международната космическа станция и първия товарен кораб на Япония от ново поколение на име „Ейч Ти Ви – Екс“. Корабът ще вози провизии за астронавтите на МКС, а в бъдеще се очертава да лети и до станцията на НАСА „Гейтуей“, която ще бъде позиционирана около Луната. Иначе други мисии на Япония ще продължат да разчитат и на други ракети, не само японски. Например, на 15-ти януари бе изстреляна мисията до Луната „Хакуто-Р“, построена от стартъпа айспейс – но това стана с американска ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Тук обаче е коректно да се подчертае, че айспейс се брандира не като японска, а като международна компания, която има своите офиси в Европа и в САЩ, освен в Япония. На борда на „Хакуто-Р“ пътува луноход, построен от айспейс-Европа, съобразно договор с Европейската космическа агенция и Люксембургската космическа агенция. Това ще е първият европейски луноход, който ще кацне на Луната през близките няколко месеца. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/02/03/h-3-launches-michibiki-satellite/

Боинг и НАСА най-сетне нарушиха мълчанието около Старлайнър На снимката: „Старлайнър“, прикачен към МКС. Photo credit : NASA 1 февруари 2025 г. 13:20 ч. Светослав Александров. Близо половин година след безпилотното завръщане на „Старлайнър“, Боинг и НАСА най-накрая нарушиха мълчанието. Новините, които научихме, загатват какво предстои оттук нататък, макар че датата за следващото изстрелване остава неясна. Първата новина дойде от Боинг и тя е кадрова. В четвъртък фирмата обяви, че Марк Напи, който бе вицепрезидент на Боинг по програмата „Старлайнър“ по време на проблематичните мисии на кораба през 2022 и 2024 г., е напуснал поста си и сега е старши съветник. Причината за освобождаването му е свързана с навършването на пределната пенсионна възраст от 65 години, което ще се случи през този месец. Боинг няма практика да назначава лица в следпенсионна възраст. На негово място се завръща познато лице – Джон Мълхоланд. Мълхоланд ръководеше комерсиалната космическа програма на Боинг, която включва „Старлайнър“, в периода между 2011 и 2020 година, т.е. той бе начело по време на злополучния декемврийски тест, когато корабът изобщо не можа да се скачи със станцията заради неправилно настроен таймер. Втората новина пристигна от съветническата комисия на НАСА по безопасност (на англ. Aerospace Safety Advisory Panel). Комисията отчете, че е доволна от свършеното през месеците след безпилотното завръщане на „Старлайнър“ миналата есен, като Боинг и НАСА са постигнали напредък при разрешаването на пролемите. Тя обаче съобщава, че този напредък все още не обхваща горивната система. „Програмата очаква аномалиите с горивната система да останат отворен въпрос, в зависимост от продължаващите изпитателни кампании“, казва Пол Хил, който е член на комисията. За съжаление все още не разполагаме с дата на следващото изстрелване на „Старлайнър“. Не е взето и решение каква ще е тази предстояща мисия – безпилотна, краткосрочна пилотирана или корабът ще бъде одобрен за редовен превоз на астронавти. Очевидно решението все още предстои да бъде взето. Едно обаче е ясно – „Старлайнър“ вече се превръща в политически проблем, особено сега, когато президент на САЩ е Доналд Тръмп, а негов съветник (вероятно в конфликт на интереси) е самият Илон Мъск. Мъск е собственик на СпейсЕкс – единствената западна фирма, която понастоящем е в състояние да превозва астронавти от Земята до орбита и обратно. СпейсЕкс се конкурираше с Боинг за създаването на пилотирани кораби, които да осигурят независимост от Русия в пилотираната космонавтика. През тази седмица Мъск написа статус в социалната мрежа X, че Тръмп го е помолил да „върне на Земята двамата астронавти, заклещени на космическата станция, колкото се може по-бързо. Ужасно е, че администрацията на Байдън ги заряза за толкова дълго време“. В собствената си социална мрежа Truth Social Тръмп също написа: „те са буквално зарязани в космоса от администрацията на Байдън“. Но пилотираният космически кораб „Крю Драгън“, който ще върне екипажа на „Старлайнър“ (астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс), вече е излетял и се е скачил с МКС. Той е в техническа готовност да ги завърне – изчаква се единствено да излети следващият екипаж през март. Така че Уилмор и Уилямс не са заклещени в космоса, а очевидно Тръмп и Мъск си правят политически пиар на гърба на Байдън. https://cosmos.1.bg/space/2025/02/01/boeing-nasa-starliner-update/

Едноклетъчният организъм Chlorella vulgaris може да оцелява в атмосферите на Марс, Юпитер и Титан Микроводораслото Chlorella vulgaris – източник Wikipedia 30 януари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Eдноклетъчното зелено микроводорасло Chlorella vulgaris може да оцелява в екстремните атмосфери на Марс, Юпитер и Титан според ново проучване. Новината бе съобщена вчера на сайта Astrobiology.com, като откритието е обявено в нова научна статия от Ariela Likai и колектив, публикувана в списанието Life на 17-ти януари. Екипът е отглеждал Chlorella vulgaris в симулирани атмосферни условия, наподобяващи тези на Марс, Юпитер и сатурновата луна Титан. Измервани са фотосинтетичната ефективност, отделянето на кислород и растежът на биомасата на 2-рия, 5-тия и 12-тия ден от началото на отглеждането. Проведено е както автотрофно, така и миксотрофно култивиране. Оказва се, че Chlorella vulgaris е изключително устойчив организъм, способен да расте, фотосинтезира и да се размножава при чуждоземни атмосферни условия. Забележително, марсианските условия даже повишават фотосинтетичната активност, като флуоресцентните криви и параметърът Fv/Fm надминават тези при отглеждане в земна атмосфера. Вероятно това се дължи на повишената концентрация на въглероден диоксид и ниско налягане. При миксотрофно култивиране, добавянето на глюкоза увеличава метаболитната активност и натрупването на биомаса, независимо от вида на атмосферата. Според екипа откритието ще има сериозни последици за астробиологията, космическите изследвания и биотехнологичните приложения. Счита се, че водораслото Chlorella vulgaris може да служи за създаването на биорегенеративни животоподдържащи системи, необходими за дългосрочни космически мисии, както и за тераформирането на планетите. „Използвайки уникалните способности на Chlorella vulgaris, човечеството може да направи значителни стъпки напред към устойчиви космически изследвания, ресурсно-независими мисии и към дългосрочната цел за извънземна колонизация“, се казва в заключението на научната статия. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/30/chlorella-vulgaris-alien-atmospheres/

Пробите от астероида Бену са богати на ключови за произхода на живота молекули, но учените се натъкнаха на изненада… Повърхността на астероида Бену, заснета от американската мисия „Озирис-Рекс“. Photo credit : NASA 29 януари 2025 г. 19:20 ч. Светослав Александров. През септември 2023 г. на Земята се завърна успешно мисията на НАСА „Озирис-Рекс“ с проби от астероида Бену. Днес, почти година и половина след завръщането, бяха представени подробните резултати от анализа на пробите – оказа се, че Бену е богат на ключови за произхода на живота молекули, но има и една изненада… Откритията са описани в две научни публикации, които излязоха днес – едната, в сп. Nature Astronomy (Glavin et al.), а другата – в сп. Nature (McCoy et al.). В публикацията, приета за печат в Nature Astronomy, се съобщава, че в пробите от Бену са открити всичките пет азотни бази, които съставляват ДНК и РНК молекулите – аденин, гуанин, цитозин, тимин и урацил. Това е първият път, когато абсолютно всички бази са намирани в проби от далечен астероид. Пробите от предходната мисия, която бе посетила астероид (японската „Хаябуса“, върнала се след пътешествие до Рюгу през 2020 г.), съдържаха единствено урацил – останалите азотни бази отсъстваха. Пробите от Бену съдържат и 14 от 20-те аминокиселини, които изграждат протеините. Но ето тук се крие изненадата. Всички аминокиселини, освен глицинът, имат свойството хиралност (това означава, че съществуват в две огледални версии, или още наричани с термина стереоизомери Двете симетрични версии са огледални на друга, подобно на лявата и на дясната ни ръка. Преобладаващите аминокиселини в живите организми на Земята са лявоориентирани – т.нар. L-аминокиселини, докато такива с D-конфигурация се срещат изключително рядко – в клетъчните стени на някои бактерии или в протеините на злокачествени тумори. Грундът на Бену, за разлика от живота на нашата планета, обаче съдържа равно количество L- и D-аминокиселини. Това поставя под съмнение хипотезата, че в далечното минало на Земята астероидите са доставили структурните блокчета за произхода на живота. Възможно е животът да е възникнал от първичен бульон с равна смес от L- и D-аминокиселини, но да е „завил наляво“ – ние обаче не знаем със сигурност дали това е така. Докато екипът на Glavin е издирвал в пробите от Бену съединения, важни за живите организми, този на McCoy се е занимавал с изясняването на условията, в които тези молекули са се образували. Учените откриват 11 минерала, които се формират, докато водата, съдържаща разтворени соли, се изпарява и накрая остават твърди кристали. Подобни залежи от солена вода са откривани и на други места в Слънчевата система, например на планетата-джудже Церера и на сатурновата луна Енцелад. Но сега за пръв път изследователите се натъкват в чуждоземни проби на някои минерали като трона. Те смятат, че преди милиарди години Бену е бил част от голямо небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Сатурн, след което се е откъснал от него. Днес разполагаме с доказателства, че на това тяло е имало благоприятна среда за възникването на живота. Прочетете още за приноса на Светослав Александров от КОСМОС БГ за успеха на мисията „Озирис-Рекс“ на този линк, както и за приноса на други българи – на този линк. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/29/bennu-samples-life-ingredients/

Частната лунна мисия Хакуто-Р ни зарадва с прекрасни гледки към Земята! Снимка на Земята, заснета от „Хакуто-Р“. Photo credit : ispace 29 януари 2025 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Новата мисия на айспейс към Луната „Хакуто-Р“, която бе успешно изстреляна на 15-ти януари с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“, ни зарадва с прекрасни гледки към нашата планета Земя! Кадрите бяха получени на 25-ти януари, когато „Хакуто-Р“ бе на 10 000 километра от Земята. На тях се вижда т.нар. Точка Немо – най-отдалеченото място в океана, намиращо се на 2 688 километра от най-близката суша. Спускаемият апарат „Ресилиънс“ („Хакуто-Р“) продължава да е в отлично състояние и се готви за първото си сближение с Луната, което се очертава да е факт около месец след изстрелването, т.е. в средата на февруари. А на този линк вие можете да си припомните и фотографията, заснета от американската мисия „Блу Гоуст, която бе изстреляна заедно с „Хакуто-Р“. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/29/hakuto-r-earth-photography/

Европейската ракета Ариана 6 е готова за втория си полет на 26-ти февруари На снимката: втората ракета „Ариана 6“ бива сглобявана за полет. Photo credit : Arianespace 29 януари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази седмица Арианаспейс обяви, че второто изстрелване на невъзвръщаемата европейска ракета „Ариана 6“ ще бъде проведено на 26-ти февруари в 18:24 ч. българско време. Това ще бъде първата комерсиална мисия за „Ариана 6“ и тя ще включва извеждането в космоса на френския шпионски спътник „CSO-3“. Напомням на читателите, че „Ариана 6“ излетя успешно за пръв път на 9-ти юли 2024 година. С това т.нар. „европейска ракетна криза“, която бе обусловена от пенсионирането на „Ариана 5“, извеждането на „Вега-С“ от експлоатация заради авария, както и загубата на възможността да се изстрелват руски ракети от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана след началото на войната в Украйна, формално приключи. Но множество анализатори смятат, че „Ариана 6“, дори и да е налична, е остаряла и неконкурентоспособна на фона на СпейсЕкс. В продължение на дълги години европейската космонавтика предлагаше услуги на световно ниво, благодарение на проектираната през 80-те години ракета „Ариана 5“. След неуспешен дебют през 1996 година, екипът на „Ариана 5“ бързо се съвзе и в началото на 21-ви век европейската ракета се наложи на пазара. Допреди десетилетие Европа поемаше 30-40% от комерсиалните космически изстрелвания в световен мащаб. А по надеждност „Ариана 5“ бе ненадмината – ракетата бе толкова добра, че НАСА се довери на нея, а не на американски носител, за изстрелването на телескопа „Джеймс Уеб“ през 2021 година. Но „Ариана 5“ имаше сериозен недостатък – бе твърде скъпа, като едно изстрелване възлизаше на €150 до 200 милиона. Ето защо през 2014 г. съветът на държавите-членки на Европейската космическа агенция взе решение да се създаде „Ариана 6“, която да е по-евтина, като за разработката бе създадено предприятието Арианагруп – с цел да се формализира партньорството между двата основни производителя, Ербъс и Сафран. Идеята на европейските политици бе разходите да се смъкнат с поне 40% чрез опростяване на производствените вериги и така да конкурира ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Но „Фалкън 9“ от периода 2010-2014 г. бе съвсем различна ракета в сранение с днешната ѝ итерация, с далеч по-скромни възможности. Тя все още не бе постигнала кацане (това щеше да стане през 2015 г.). Европейските лидери обсъдиха дали е нужно Арианагруп да цели възвръщаемост подобно на СпейсЕкс. Решението бе „не“, а обосновката – че европейският космически отрасъл има нужда само от около десет изстрелвания годишно, което без проблем може да се постига от невъзвръщаеми ракети. Но мотото „На Европа възвръщаемост не ѝ трябва“ се оказа погрешно. Разходите за изстрелването на „Ариана 6“ останаха твърде високи, около €100 милиона на мисия. Докато вътрешната цена в СпейсЕкс за изстрелване на единична ракета „Фалкън 9“ е паднала до $19 милиона – и то именно поради възвръщаемостта. Не е чудно защо водещи космически анализатори в САЩ се подиграват на Европа, споделяйки в социалните мрежи видеа, осмиващи капачките на бутилките, които не се късат, на фона на успешните кацания на „Старшип“. Ако „Фалкън 9“ бе такава голяма революция, то какво ще стане, след като „Старшип“ се утвърди? Ще има ли място за останалите космически играчи на пазара като АрианаГруп? При всички положения „Ариана 6“ вече я има и тя ще бъде в основата на европейската космонавтика в близко бъдеще. Европейските лидери разчитат, че през следващите две-три години ще имат възможност за отдих, след като разработката на новата ракета е най-после приключила и сега предстои увеличаването на летателната ѝ честота. Според Карълайн Арно, която ръководи бизнес отдела на „Ариана 6“, близкото бъдеще на ракетата е подсигурено, защото са подписани договори за 30 изстрелвания. От тях 18 са за нуждите на проекта Кайпер – аналога на „Старлинк“, създаден от Джеф Безос. Същевременно поне през следващите 2-3 години ракетата „Старшип“ ще е основно заета с две задачи – изстрелването на спътници „Старлинк“, както и полети до Луната, с цел изпращането на астронавти и полезни товари в рамките на програмата на НАСА „Артемис“. Поради това Европа се надява, че скоро „Старшип“ няма да влезе в пряка конкуренция с „Ариана 6“. Според журналиста Ендрю Парсънсън, голямата задача за 2025-та година е да бъдат проведени пет изстрелвания на „Ариана 6“. Сред тях е дебютният полет на ракетата във вариант с четири странични ускорителя, т.нар. „Ариана 64“. Това ще положи началото на извеждането на спътниците „Кайпер“ с този носител. И все пак не може да не ни горчи фактът, че дори и „Ариана 6“ да лети между 5 и 10 пъти годишно, това няма как да се сравни със СпейсЕкс, които имат 12 полета само за календарния месец януари… https://cosmos.1.bg/space/2025/01/29/ariane-6-second-flight-preview/

Минно-добивна индустрия в космоса – възможно ли е? Частна мисия излита тази зима, за да провери! Космическата мисия „Один“ на Астрофордж излита в края на другия месец, за да разузнава перспективите на космическата минно-добивна промишленост. Photo credit : Astroforge 26 януари 2025 г. 13:10 ч. Светослав Александров. Когато в края на февруари СпейсЕкс изстреля комерсиалната мисия на Интуитив Машинс „Атина“ към Луната, като вторичен полезен товар ще полети и още една мисия – „Один“ на Астрофордж. Тя обаче няма да се отправи към естествения ни спътник, а към близкоземен астероид, за да провери дали е възможно да добиваме полезни изкопаеми. Съчетаването на израза „минно-добивна промишленост“ с „космос“ винаги е било посрещано с дълбок скептицизъм и даже с насмешка. В крайна сметка разходите по изстрелванията винаги са били толкова големи, че всяка идея да се добиват полезни изкопаеми от небесните тела е изглеждала абсурдна и нереалистична. Не че технологично е невъзможно да изпращаме кораби към астероиди, които събират материал и го доставят на Земята. Напротив, правено е – но макар че през 2023 г. мисията на НАСА „Озирис-Рекс“ се завърна с 121.6 грама проби от астероида Бену, цялото това начинание струваше $800 милиона. Кой на пазара би закупил сто грама материал за такава сума? Това не пречеше през десетилетията да се правят опити – през 2012 и 2013 г. бяха основани две фирми, съответно Планетари Ресурсиз и Дийп Спейс, които искаха да печелят от добив на полезни изкопаеми на астероиди, но до 2019 г. нито една от тях не построи космически кораб и съответно те фалираха. Сега обаче времената са други. Космосът никога не е бил по-достъпен. През 2012 г. бе отминала само една година от пенсионирането на космическите совалки, а ако тогава изстрелването на килограм полезен товар в космоса струваше $54 000, днес цената е паднала до $2 720 благодарение на ракетите „Фалкън 9“ и на частичната им възвръщаемост. Eто защо през 2022 г. двамата предприемачи Джоуз Акейн и Мат Гейлик основават фирмата Астрофордж. Те обаче не са глупави – написали са си домашното предварително, разбрали са защо предишните компании са фалирали. Знаят много добре, че ако се изправят пред инвеститорите, че искат да добиват метали от астероиди, ще им се изсмеят и няма да получат никакви пари. Те решават, че няма как да бъдат взети насериозно, ако не докажат най-важното: че могат да построят космически кораб. Първата космическа мисия на Астрофордж „Броккр“ (да, фирмата кръщава мисиите си на персонажи от скандинавската митология) излита през април 2023 г. до околоземна орбита с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Космическият апарат работи успешно известно време, но заради технически проблем не успява да демонстрира технологията си за рафиниране. Независимо от това фирмата е преодоляла най-голямото си препятствие до този момент: достигнала е космоса! Отделно са научени много практически уроци за това как се управлява реална мисия. Мисията „Один“, която ще излети през тази зима, е втората за Астрофордж – и този път тя няма да кръжи около Земята, а ще се отправи към астероид. Това ще е първият частен полет до небесно тяло отвъд системата Земя-Луна, в междупланетното пространство. Задачата на „Один“ е да се сближи с астероида и да го фотографира. Ако „Один“ постигне успех, третата мисия на име „Вестри“ ще кацне на астероида и ще започне да извлича минерали. Понеже се счита, че повърхността е богата на метали, механизмът за кацане ще е прост – ще се разчита на мощни магнити, за да може „Вестри“ да се застопори за астероида. Едно от големите предизвикателства пред космическата минно-добивната промишленост е, че не се знае какъв е точно съставът на астероидите. Но имаме догадки – на Земята падат множество метеорити. На базата на техния състав учените смятат, че металните астероиди притежават 16 000 пъти по-голяма концентрация на метали от платиновата група в сравнение със залежите на нашата планета. Стискаме палци на Астрофордж да успее в мисиите си и поне да положи началото на космическата минно-добивна промишленост. Човечеството има нужда от това – ако добиването на ресурси се прехвърли в космоса, това ще е добре дошло за нашата планета. „Всяка година земният добив на метали от платиновата група води до унищожаването на над 50 000 акра девствена земя и генерира милиони тонове токсични отпадъци. Извличането на тези ресурси от астероидите ще е по-ефективно и няма да има никакво влияние върху нашата планета, като това ще допринесе към по-зелена и по-печеливша Земя“, казва се в становището на компанията. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/26/astroforge-next-month/

Новата американска лунна мисия Блу Гоуст засне Земята от далечния космос! Прекрасната нова снимка на Земята, заснета от „Блу Гоуст“. Photo credit : Firefly Aerospace 24 януари 2025 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Вчера новоизстреляната частна американска мисия „Блу Гоуст“ успя да заснеме прекрасна снимка на Земята по време на пътешествието си към Луната, която силно наподобява на иконичната снимка „Син мрамор“, фотографирана от астронавтите на „Аполо 17“ на 7-ми декември 1972 г. А това е снимката „Син мрамор“, заснета от астронавтите на „Аполо 17“ Рон Еванс и Харисън Шмит, докато са пътували към Луната. Photo credit : NASA „Блу Гоуст“ все още се намира във висока околоземна орбита, като снимката бе направена, докато апаратът бе в апогей. Екипът на Файърфлай сподели още една важна новина – двигателите отново са се запалили успешно с цел корекция на траекторията. „Блу Гоуст“ ще престои още около две седмици в околоземна орбита, след което пак ще запали двигателите си за окончателното си отправяне към Луната. Приборите на НАСА продължават да събират ценни научни данни. А ето цялостно видео на Земята от борда на „Блу Гоуст“: https://cosmos.1.bg/space/2025/01/24/blue-ghost-blue-marble/

НАСА закри офисите по многообразието НАСА закри офисите по многообразието Posted on януари 23, 2025 Spread the love 23 януари 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Промените в НАСА с идването на Доналд Тръмп започнаха незабавно. Вчера Жанет Петро, изпълняваща длъжността временен администратор на НАСА в периода между напускането на предишния администратор Бил Нелсън и идването на следващия Джаред Айзъкман, издаде наредба за затварянето на всички офиси по въпросите на многообразието, равнопоставеността, приобщаването и достъпността (DEIA). Както съобщава журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, разцветът на тези офиси настъпи преди около пет години с разгара на движенията #MeToo и Black Lives Matter. Различни корпорации в САЩ, както и академични организации, бързо назначиха DEI програми. Но дори и преди избирането на Тръмп те започнаха да губят популярност. През май 2024 г. MIT стана първият елитен американски университет, който ги отмени. Към казаното от Бъргър аз ще допълня, че в края на миналата година започнаха оплаквания и сред висшите кръгове на НАСА (изт. Дейлимейл), според които DEI пречат на работния процес и компрометират „истинската работа“ на учените. Привържениците на DEI пък са на мнение, че макар и несъвършени, тези програми спомагат за интеграцията на малцинствата. В съобщението, разпратено към служителите на НАСА, се предупреждава да се подават сигнали срещу всякакви опити DEI програмите да продължат завоалирано съобразно „кодиран или непрецизен изказ“. „Няма да има неприятни последствия за навременното докладване на информацията. Обратното, отказ от докладването на информацията в рамките на 10 дни може да има негативни последствия“, казва Петро. Мнозина намериха този изказ за смущаващ, промотиращ доносничеството и реално полагащ началото на лов на вещици. „Това е наистина гнусно. Съжалявам за НАСА и приятелите и колегите сред подизпълнителите на агенцията, които трябва да се справят с тези неща. Заплахата в края е непрофесионална и драконовска“, пише космическата анализаторка Лора Форчик. Наблюдателни читатели обаче подчертаха, че този текст вероятно не е писан от временния администратор на НАСА, а е шаблон, спуснат от администрацията на Тръмп. Подобни шаблонни съобщения са изпратени и в другите правителствени агенции в САЩ. Отделно липсва щампата и подписът, типични за официалните съобщения от администраторите на НАСА. Заповедта обаче е категорична – веднага след издаването ѝ сайтът на НАСА за многообразие и приобщаване бе заличен изцяло от публичното пространство без предупреждение. При всички положения ставаме свидетели на началото на тежки и турбулентни промени в космическия отрасъл на САЩ. Надали DEI програмите ще са единствените. Освен че Тръмп отдавна обеща да ги приключи, неговият най-добър приятел Илон Мъск и предстоящият администратор на НАСА Джаред Айзъкман се точат да рефомират програмата за завръщане на Луната „Артемис“. Пред прекратяване е работата по гигантската ракета „Спейс Лонч Систъм“, която лети рядко, скъпа е и вероятно е излишна на фона на новите комерсиални ракети „Фалкън Хеви“, „Старшип“ и „Ню Глен“. Възможно е да се стигне и до пренасочване на целите на НАСА от Луната към Марс. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/23/nasa-dei-office-shuts-down/

Новата американска лунна мисия Блу Гоуст прие GPS сигнал от разстояние 331 000 километра! Снимка от корпуса на „Блу Гоуст“. Photo credit : Firefly Aerospace 22 януари 2025 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Американската мисия „Блу Гоуст“, която бе изстреляна към Луната с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ на 15 януари, получи GPS сигнал при рекордно разстояние, възлизащо на 331 000 километра от Земята! По този начин беше доказано, че навигационните системи като GPS и Галилео могат да се използват дори и когато си на 90% от пътя към Луната. „Блу Гоуст“ е мисия, която е построена и организирана от частната компания Файърфлай Аероспейс, но приемникът на име LuGRE (съкр. от Lunar GNSS Receiver Experiment) е разработен съвместен от НАСА и Италианската космическа агенция. НАСА ни информира, че приемникът ще продължи да се използва, докато „Блу Гоуст“ пътува към Луната, в орбита около Луната и когато мисията кацне на лунната повърхност. Всичко на борда на космическия апарат продължава да функционира нормално. По този повод екипът реши да публикува видео, заснето от камера на „Блу Гоуст“, на което се вижда как Слънцето бива затъмнявано от Земята: До ден днешен „Блу Гоуст“ е изпратил към Земята богатство от 1.4 GB научни и инженерни данни. Като за дебютна мисия на Файърфлай пълният успех не е гарантиран, а какво остава за успешно кацане на Луната, но все пак до този момент фирмата е постигнала много! Другата частна мисия, изстреляна на 15-ти януари съвместно с „Блу Гоуст“, мисията „Хакуто-Р“ на айспейс, също продължава да работи нормално. Днес айспейс обяви на сайта си, че e получена телеметрична информация от прибора DSRP, който ще измерва нивото на радиацията в далечния космос. Приборът е създаден в Тайван и представлява първата тайванска апаратура, която лети отвъд ниска околоземна орбита. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/01/22/blue-ghost-gnss-signal/

Има ли извънземни? Най-сетне знаем какво мислят учените по въпроса 21 януари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Има ли живот някъде другаде във Вселената? Ако се доверяваме на медиите, отговорът почти винаги е положителен. Лесно може да разберем защо е така – заглавия от типа на „скоро ще осъществим контакт с извънземните“, особено подплатени от интервю с учен, генерират кликове, докато скептични заглавия в стил „не знаем“ обикновено биват подминавани. Но какво наистина мислят изследователите по темата? За да се намери обективен отговор на въпроса, екип от учени проведе серия от допитвания в периода между февруари и юни 2024 година. Миналата седмица резултатът от проучването бе публикуван на страниците на Nature Astronomy под формата на академична статия с водещ автор Питър Викърс. Общо 521 астробиолози са върнали отговор на разпратената анкета. Огромното мнозинство от тях, 86.6%, са на мнение, че някаква базисна форма на извънземен живот съществува във Вселената. Само 2% не са съгласни, докато 12% се колебаят. Това означава, че има солиден консенсус за съществуването на извънземен живот. Но дали астробиолозите не са пристрастни по темата? Авторите на проучването са се допитали и до изследователи от други области. Резултатите са сходни – 88.8% са на мнение, че има извънземен живот. На зададения въпрос „има ли комплексен извънземен живот“ (или „интелигентни извънземни“), резултатът е 67.4% „да“ сред астробиолозите спрямо 58.2% сред учените от други области. Така че преобладаващата част изследователи са склонни да мислят, че има разумни цивилизации във Вселената. Дали обаче учените спекулират? Към днешна дата няма категорични доказателства в полза на едното или другото твърдение – че има или няма извънземни. В отсъствието на такива доказателства, може би изследователите просто се опитват да налучкат. Интересното обаче е, че анкетата, изпратена към тях, е имала възможност за неутрален отговор. Но само 12% от учените са се възползвали от него. Истината е, че днес има множество косвени доказателства, че извънземният живот може да съществува. Например, днес знаем със сигурност, че обитаемите зони са често разпространени във Вселената. Открили сме няколко места в собствената Слънчева система, на които може да има живот – като луните Европа и Енцелад. Ние знаем също така, че има една планета, на която животът наистина е възникнал – Земята. Така че шансът затова не е нулев. Това ни помага да разберем съгласието от 86.6% в нова светлина. Може би това не е силен консенсус. Вероятно даже е слаб консенсус. Представете си – има над 100 милиарда галактики. И знаем, че подходящите за живот условия се намират навсякъде. Дори и да кажем, че вероятността за възникването на живот е едно на милиарди, на фона на милиардите галактики, все пак е възможно някъде там да има извънземни. Логиката ни насочва към това, че всеки учен би следвало да се отбележи, че е съгласен с твърдението, че има живот и само най-радикалните песимисти не биха се съгласили. Данните от проучването биха могли да се представят и по друг начин. Нека да елиминираме тези 60 учени, които са гласували неутрално. Вероятно те са се чувствали, че ще спекулират, ако отговорят на въпроса и не са искали да заемат категорично становище. Това ни оставя с 461 гласове, от които 451 са „да“. В такъв случай 97.8% от учените се съгласяват, че има извънземен живот. Този ход не е нелегитимен, както изглежда на пръв поглед. Учените знаят, че ако гласуват неутрално, не могат да сбъркат. Поради тази причина това е безопасният избор. Както пояснява геофизикът Едуард Бълард по време на дебата дали някога всичките континенти са били свързани, вместо да се вземе решение, е било по-благоразумно да стоиш мирно и да чакаш, докато пристигнат повече данни. В такъв случай това не е просто по-безопасният избор, това е по-лесният избор – не е необходимо ученият да си блъска главата над загадката. Според авторите това, което е нужно, е балансиран подход. От една страна ние нямаме категорични преки доказателства дали съществуват извънземни, което води до това отговорните учени да отказват да спекулират. От друга страна ние имаме купища косвени доказателства, в това число неизброимите потенциални обитаеми среди във Вселената. В този ред на мисли, 86.6% съгласие, 12% неутрална позиция и по-малко от 2% несъгласие, вероятно представлява разумен компромис. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/21/do-aliens-exist/

Новоизстреляната лунна мисия Хакуто-Р запали за пръв път двигателя си в орбита На илюстрацията: „Хакуто-Р“ на Луната. Image credit : ispace 17 януари 2025 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Вчера, на 16-ти януари в 21:40 ч., частната космическа мисия „Хакуто-Р“ за пръв път запали двигателя си в околоземна орбита. Днес айспейс потвърди, че маневрата е била напълно успешна. Този тип маневри са необходими, за да може „Хакуто-Р“ да се отправи към Луната. Така екипът се увери в нормалната работа на двигателната система, както и на системата за насочване, контрол и навигация. Напомням на читателите, че „Хакуто-Р“ (мисия „Ресилиънс“) бе изстреляна успешно на 15-ти януари посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Понастоящем тя кръжи около Земята, но след няколко корекции на полета ще се отправи към Луната. Първото сближение с естествения ни спътник се очаква да се случи след около месец. Също така напомням, че това ще е вторият опит за „Хакуто-Р“ да кацне на лунната повърхност. По време на първата мисия през 2023 г. спускаемият апарат се разби. Фирмата айспейс е международна със седалище в Токио и дъщерни организации в Япония, САЩ и Европа. Любопитен факт е, че айспейс-Европа е създала малък луноход на име „Тенашъс“ съобразно споразумение с космическата агенция на Люксембург и Европейската космическа агенция. Ако кацането на „Хакуто-Р“ е успешно, ще станем свидетели на първия европейски луноход на лунната повърхност! „Хакуто-Р“ ще извози също така и биологичен експеримент, свързан с отглеждането на микровородасли от р. Euglena. Целта е по този начин да се докаже, че на Луната може да се произвежда водораслова биомаса за храна на бъдещите заселници. За повече информация: айспейс https://cosmos.1.bg/space/2025/01/17/hakuto-r-fires-engines-in-earth-orbit/

УСПЕХ за Супер Хеви, НЕУСПЕХ за Старшип по време на седмото изстрелване За втори път в историята на СпейсЕкс, ракета „Супер Хеви“ бе прибрана на Земята след космически полет. Photo credit : SpaceX 17 януари 2025 г. 01:10 ч. Светослав Александров. Седмият полет на „Старшип“ донесе и радост и тъга за СпейсЕкс. За втори път от началото на програмата ракетата-носител „Супер Хеви“ се завърна на стартовата площадка, кацайки меко върху роботизираната ръка „Меказила“! Но дебютната мисия на „Вариант №2“ на „Старшип“ завърши преждевременно… Все още не се знае какво точно се случи, но изглежда, че 7 минути и 39 секунди след старта един от шестте двигателя на „Старшип“ се самоизключи. На осмата минута се самоизключиха и още няколко двигателя, което бе последвано от пълна загуба на телеметричната информация 26 секунди по-късно. Ако мисията на „Старшип“ бе успешна, тя щеше да доведе до пробно въвеждане на макети на спътници „Старлинк“ в орбита. Но подобен неуспех може би се очакваше – все пак това бе първият полет на подобрения „Вариант №2“ на кораба. СпейсЕкс обаче имат и повод за радост. Ако не корабът, то ракетата-носител „Супер Хеви“ сработи безупречно за пореден път. И не само това – за втори път след съдбоносния 13-ти октомври 2024 г. тя се завърна върху стартовата кула! С това концепцията на Илон Мъск за елиминиране на застопоряващите крачета, за да няма излишна маса, и прехвърляне на целия механизъм за прихващане върху кулата, се доказва като напълно работеща. Какви страхотни последни 24 часа! Циничните коментатори, които нямат отношение към космонавтиката, биха казали, че ракетата на Джеф Безос не успя да кацне, но достигна орбита, докато тази на Илон Мъск може да каца, но не стига орбита. При такива нови високотехнологични машини проблеми могат да се очакват, но все пак постиженията са налице – при това постижения, каквито още няма никъде другаде по света, нито в Русия, нито в Китай. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/01/16/super-heavy-success-ship-7-lost/

УСПЕХ: Ракетата Ню Глен на Блу Ориджин достигна орбита от първия път!!! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 16 януари 2025 г. 12:30 ч. Светослав Александров. В САЩ се появи нова тежкотоварна ракета – и то такава, която не е собственост на Илон Мъск! Основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин“ успешно изстреля „Ню Глен“ и ракетата достигна до орбита още от първия път! „Ню Глен“ запали двигателите си и отлетя от стартовата площадка на космодрума Кейп Канаверал във Флорида в 09:03 ч. българско време, близо час след началото на стартовия прозорец. До голяма степен забавянето се дължеше не толкова на нуждата от допълнителни технически приготовления, колкото на плавателен съд, който бе навлязъл нерегламентирано в забранената крайбрежна зона. Космическите ентусиасти получиха дежа вю, след като си спомниха, че подобно забавяне сполетя и първата ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ по време на дебютното обратно броене през далечния юни 2010 година. В крайна сметка лодката се махна (или беше прогонена) и седемте двигателя на първата степен „BE-4“, работещи на течен метан и кислород, се запалиха безпроблемно. Ракетата премина безаварийно през периода на максимално динамично натоварване, а разделянето на първата от втората степен сработи безупречно. След това първата степен се насочи за кацане към баржата „Жаклин“, отново запалвайки двигателите си с цел забавяне на скоростта. За съжаление поради все още неизяснена причина радиовръзката прекъсна преди кацането. То очевидно не бе сполучливо – но подобен развой се очакваше. СпейсЕкс постигна възвръщаемост чак при 19-тия полет в края на 2015 г., повече от пет години след въвеждането на „Фалкън 9“ в експлоатация, а при „Старшип“, макар и това да се получи година и половина след дебютната мисия, все пак стана от петия път. Предстои да се види колко опита ще отнеме на Блу Ориджин да усъвършенства кацането. Важното е, че втората степен, работеща с два двигателя „BE-3U“ на течен водород и кислород, продължи своята работа и достигна орбита! Това бе основният критерий за успех на мисията и той бе постигнат – всичко останало бе бонус. В космоса бе изведен прототип на кораба „Блу Ринг“, който ще извежда товари във високи околоземни орбити и до цислунарното пространство. С това Блу Ориджин най-накрая достигна орбита, 25 години след основаването на фирмата. Макар че след две десетилетия и половина Джеф Безос имаше някои съществени постижения – суборбиталният кораб „Ню Шепърд“ бе въведен в експлоатация и извеждаше товари и астронавти в космоса на кратки пътешествия (по време на едно от които летя самият Безос), двигателите „BЕ-4“ бяха завършени, с което руските „РД-180“ най-накрая бяха заменени, за космическите ентусиасти им бе трудно да приемат Блу Ориджин насериозно. Просто защото фирмата никога не бе достигала орбита. Четвърт век след основаването ѝ, това най-накрая се случи! И то как! Тук е важен не само фактът, че изстрелването бе изключително емоционално, тълпата скачаше (кадри, които бяхме свикнали да виждаме единствено от СпейсЕкс), а Джеф Безос, подобно на Мъск, присъстваше на място. „Ню Глен“ не е просто една от многото ракети, които достигат орбита. Тя е тежкотоварна ракета, която, със своята товароподемност от 45 тона до орбита, отстъпва на „Старшип“ (100-150 тона до орбита), но е по-добра от „Фалкън 9“ (23 тона до орбита). По товароподемност „Ню Глен“ по-скоро се доближава до „Фалкън Хеви“, но истинското предимство не е тонажът до орбита, а гигантският обтекател с височина 22 метра и диаметър 7 метра. Това означава, че фирмата на Джеф Безос може да извежда много по-обемни товари, отколкото бе възможно до този момент. Частната космическа надпревара се разгорещи – след днешното изстрелване на „Ню Глен“, за пръв път в американската история има три ракети в активна експлоатация, които са с размера на някогашната „Сатурн 5“, извеждала хора към Луната! Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/01/16/blue-origin-new-glenn-reaches-orbit/

Новата американска лунна мисия започна да изпраща научни данни Първа снимка, получена от бордовите камери на „Блу Гоуст“ по-рано през деня. Photo credit : Firefly Aerospace 16 януари 2025 г. 00:45 ч. Светослав Александров. Новата комерсиална американска мисия „Блу Гоуст“, която вчера беше изпратена на път към Луната, включи първия си прибор и започна да предава научни данни. Приборът, построен от Държавния университет в Монтана, носи названието RadPC – съкращение от Radiation-Hardened Computer. Това е технологичен демонстратор, който трябва да доведе до създаването на надеждни компютърни системи, устойчиви на йонизираща радиация. Много е трудоемко да бъдат създадени компютри, които могат да издържат на радиация – класическите, скъпоструващи мисии на НАСА, отправящи се към далечния космос, притежават специализирани компютри. Но те се произвеждат трудно, скъпи са и освен това са тежки. RadPC е изготвен от по-прости компоненти, достъпни на пазара – и това е важна стъпка към по-нататъшната комерсиализация и усвояването на Луната и Марс. Ако искаме да заселим Слънчевата система, всичко трябва да е достъпно и евтино. RadPC вече измерва радиационната обстановка в космоса и ще работи до края на мисията. Частната компания Файърфлай Аероспейс, която организира мисията, публикува ъпдейти какво се случва на път към Луната в реално време на сайта си (линк тук). А на тази страница във Flickr биват качвани получените снимки. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/15/blue-ghost-begins-science-work/

Защо ще отглеждаме микроводорасли на Луната? На кадъра: космическата мисия „Хакуто-Р“ се разделя от горната степен на ракетата-носител „Фалкън 9“ след днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 15 януари 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. От всички мисии, които излитат към Луната, най-интересни са ми тези, превозващи биологични обекти. Изстреляната днес „Хакуто-Р“ (или „Ресилиънс“) на японската фирма айспейс е такава – ако кацането ѝ е успешно, тя се очаква да проведе експеримент на лунната повърхност, свързан с култивирането на микроводорасли. Но защо? Японската компания Euglena Investment Co. е един от инвеститорите в айспейс още от 2017-та година. Според съобщение, публикувано на сайта ѝ, до 2040-та година на Луната се очаква да заживее колония от около 1 000 души. Съответно един от въпросите, които стоят пред човечеството, е с какво ще бъдат изхранвани тези колонисти. Ето защо „Хакуто-Р“ превозва малък култивационен модул, който ще позволи на Луната да бъдат отгледани култури от микроводорасли от р. Euglena. Както съобщава д-р Сузуки Кенго, завършил Факултета по селскостопански науки в Токийския университет, Euglena притежава 59 типа хранителни съставки, в това число незаменими аминокиселини, витамини, минерали и докозахексаенова киселина. Балансът на тези съставки е толкова добър, че се счита, че този организъм може да предостави всичко необходимо като храна, за да може човек да оцелява. Нещо повече – Японският изследователски институт по атомна енергетика и Националният институт по радиологични проучвания (отново в Япония) са провели изследвания, които са доказали, че Euglena е силно устойчива на радиация и дози, които са летални за човек, не влияят на нейния растеж. Това превръща организма в подходящ обект за култивация в космическите бази. Японската космическа агенция разграничава три поколения космически храни. До този момент храните, използвани например на Международната космическа станция, са най-вече от поколението „космическа храна 1.0“ – те се готвят на Земята и се превозват в космоса, готови да бъдат изяждани. Но за да може да усвоим Слънчевата система, ние имаме нужда от „космическа храна 2.0“, при която съставките се транспортират от Земята, но самата тя се готви в космоса, и „космическа храна 3.0“, при която самите съставки са космическо производство – т.е. от организми, отглеждани в космически условия. Именно съвременната мисия „Хакуто-Р“, която вече пътува към Луната, трябва да положи основата на това. Култивационното устройство на борда притежава нужните за отглеждането на Euglena вода и хранителни вещества. Но в бъдеще според д-р Сузуки биха могли да се ползват локални ресурси като минерали и воден лед, намиращи се на Луната и Марс. Стискаме палци на „Хакуто-Р“, както и на другата мисия, която излетя с нея днес – „Блу Гоуст“ на американската фирма Файърфлай! https://cosmos.1.bg/space/2025/01/15/growing-algae-moon/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изпрати две мисии към Луната! Снимка от днешното изстрелване на ракета „Фалкън 9“ с две мисии към Луната. Photo credit: NASA/Frank Michaux 15 януари 2025 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:11 ч. българско време от космическия център Кенеди във Флорида, САЩ, бе проведено изстрелване на ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. На борда ѝ имаше не една, а две мисии, които ще кацнат на Луната и ще изпълнят задачи за нуждите на НАСА и комерсиални фирми. Тези задачи включват отглеждане на микроводорасли на лунната повърхност с цел производство на храна, събиране на проби от грунда, наблюдения на Земята. Мисиите са напълно отделни и независими една от друга и от сега нататък ще бъдат отразявани като такива на страниците на КОСМОС БГ. Единственото общо между тях бе ракетата-носител: „Фалкън 9“ е тежкотоварна ракета и беше достатъчно мощна, за да ги изведе в орбита наведнъж. Първа от горната степен на ракетата-носител се отдели мисията „Блу Гоуст“ на американската космическа компания Файърфлай, като броени минути след отделянето спускаемият апарат се свърза със Земята и започна самостоятелна работа. През следващите осем часа екипът на „Блу Гоуст“ ще провери системите му и ще подготви двигателя за работа. През следващите 25 дни спускаемият апарат ще повдига поетапно орбитата си, за да се отправи на четиридневно пътешествие към Луната. Веднъж щом пристигне в лунна орбита, „Блу Гоуст“ ще се подготвя в течение на нови 16 дни за своето кацане. Цялостната схема на полета е тази: На борда на „Блу Гоуст“ има десет научни прибора, които Файърфлай ще трябва да извози към Луната в рамките на програмата на НАСА за подпомагане на частни фирми с цел осигуряване на услуги за извозване на полезни товари „Клипс“ (на англ. CLPS – Commercial Lunar Payload Services). Един от тези прибори е LEXI, който ще наблюдава взаимодействието на слънчевия вятър с магнитосферата на Земята в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Това са важни приложни наблюдения, които, макар и да се провеждат от Луната, ще спомогнат за това да разберем нашата планета по-добре и да изучаваме космическото време. На борда на „Блу Гоуст“ има и апаратура на име EDS, която ще демонстрира способи за премахване на лунния прах от повърхности посредством електрически полета. Това е задължително, когато се стигне до трайното установяване на роботизирано и човешко присъствие на Луната, защото по този начин ще бъдат почиствани слънчевите панели. Не на последно място, „Блу Гоуст“ превозва нов лазерен отражател, подобно на тези, оставяни от астронавтите от програмата „Аполо“ на Луната през 60-те и 70-те години. Отражателят ще служи за прецизно измерване на разстоянието Земя-Луна. Втората мисия, която отпътува към естествения ни спътник, носи името „Ресилиънс“ и представлява спускаем апарат от типа „Хакуто-Р“, какъвто през 2023 г. се опита, но не успя да кацне на Луната. „Ресилиънс“ е построен от международната компания айспейс със седалище в Токио, Япония. Пътешествието му към Луната ще трае 45 дни по следната схема: „Хакуто-Р“ („Ресилиънс“) също притежава много интересни прибори. Един от тях е предоставен от японската фирма Такасаго и цели да демонстрира производството на кислород и водород посредством лунни ресурси. Това е критична стъпка, необходима за по-нататъшното заселване на Луната. Друг експеримент е организиран от японската фирма Euglena Co, която е специализирана в това да произвежда хранителни продукти и козметика от микроводорасли от р. Euglena. В случая водораслите ще бъдат отгледани на лунната повърхност в специален култивационен модул, като задачата е да се провери дали по този начин може да бъде осигурявана храна за астронавтите. Европейската дъщерна фирма айспейс-Европа пък е построила малък луноход на име „Тенашъс“ съобразно финансиране от космическата агенция на Люксембург, посредством договор с Европейската космическа агенция, подписан в рамките на Националната космическа програма на Люксембург. Ако всичко мине наред, „Тенашъс“ ще е първият европейски луноход, който ще заработи на лунната повърхност! Той ще трябва да събере проби от грунда, след което собствеността им ще бъде прехвърлена от айспейс-Европа към НАСА съгласно споразумение, сключено с американската космическа агенция. „Блу Гоуст“ се очаква да кацне в района на Морето на кризите, а „Ресилиънс“ – в Морето на студа. Тъй като това са частни компании без голям опит (за Файърфлай е първи полет към Луната, а за айспейс- втори), шансът за провал е съществен. НАСА предупреди в днешното предаване, че това е риск, който агенцията е поела нарочно, но макар че някои от тези спускаеми апарати няма да успеят да кацнат на Луната, ползата ще е голяма и така ще бъде създадена лунна икономическа сфера. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/01/15/falcon-9-launches-two-missions-moon/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изпрати две мисии към Луната! Снимка от днешното изстрелване на ракета „Фалкън 9“ с две мисии към Луната. Photo credit: NASA/Frank Michaux 15 януари 2025 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:11 ч. българско време от космическия център Кенеди във Флорида, САЩ, бе проведено изстрелване на ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. На борда ѝ имаше не една, а две мисии, които ще кацнат на Луната и ще изпълнят задачи за нуждите на НАСА и комерсиални фирми. Тези задачи включват отглеждане на микроводорасли на лунната повърхност с цел производство на храна, събиране на проби от грунда, наблюдения на Земята. Мисиите са напълно отделни и независими една от друга и от сега нататък ще бъдат отразявани като такива на страниците на КОСМОС БГ. Единственото общо между тях бе ракетата-носител: „Фалкън 9“ е тежкотоварна ракета и беше достатъчно мощна, за да ги изведе в орбита наведнъж. Първа от горната степен на ракетата-носител се отдели мисията „Блу Гоуст“ на американската космическа компания Файърфлай, като броени минути след отделянето спускаемият апарат се свърза със Земята и започна самостоятелна работа. През следващите осем часа екипът на „Блу Гоуст“ ще провери системите му и ще подготви двигателя за работа. През следващите 25 дни спускаемият апарат ще повдига поетапно орбитата си, за да се отправи на четиридневно пътешествие към Луната. Веднъж щом пристигне в лунна орбита, „Блу Гоуст“ ще се подготвя в течение на нови 16 дни за своето кацане. Цялостната схема на полета е тази: На борда на „Блу Гоуст“ има десет научни прибора, които Файърфлай ще трябва да извози към Луната в рамките на програмата на НАСА за подпомагане на частни фирми с цел осигуряване на услуги за извозване на полезни товари „Клипс“ (на англ. CLPS – Commercial Lunar Payload Services). Един от тези прибори е LEXI, който ще наблюдава взаимодействието на слънчевия вятър с магнитосферата на Земята в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Това са важни приложни наблюдения, които, макар и да се провеждат от Луната, ще спомогнат за това да разберем нашата планета по-добре и да изучаваме космическото време. На борда на „Блу Гоуст“ има и апаратура на име EDS, която ще демонстрира способи за премахване на лунния прах от повърхности посредством електрически полета. Това е задължително, когато се стигне до трайното установяване на роботизирано и човешко присъствие на Луната, защото по този начин ще бъдат почиствани слънчевите панели. Не на последно място, „Блу Гоуст“ превозва нов лазерен отражател, подобно на тези, оставяни от астронавтите от програмата „Аполо“ на Луната през 60-те и 70-те години. Отражателят ще служи за прецизно измерване на разстоянието Земя-Луна. Втората мисия, която отпътува към естествения ни спътник, носи името „Ресилиънс“ и представлява спускаем апарат от типа „Хакуто-Р“, какъвто през 2023 г. се опита, но не успя да кацне на Луната. „Ресилиънс“ е построен от международната компания айспейс със седалище в Токио, Япония. Пътешествието му към Луната ще трае 45 дни по следната схема: „Хакуто-Р“ („Ресилиънс“) също притежава много интересни прибори. Един от тях е предоставен от японската фирма Такасаго и цели да демонстрира производството на кислород и водород посредством лунни ресурси. Това е критична стъпка, необходима за по-нататъшното заселване на Луната. Друг експеримент е организиран от японската фирма Euglena Co, която е специализирана в това да произвежда хранителни продукти и козметика от микроводорасли от р. Euglena. В случая водораслите ще бъдат отгледани на лунната повърхност в специален култивационен модул, като задачата е да се провери дали по този начин може да бъде осигурявана храна за астронавтите. Европейската дъщерна фирма айспейс-Европа пък е построила малък луноход на име „Тенашъс“ съобразно финансиране от космическата агенция на Люксембург, посредством договор с Европейската космическа агенция, подписан в рамките на Националната космическа програма на Люксембург. Ако всичко мине наред, „Тенашъс“ ще е първият европейски луноход, който ще заработи на лунната повърхност! Той ще трябва да събере проби от грунда, след което собствеността им ще бъде прехвърлена от айспейс-Европа към НАСА съгласно споразумение, сключено с американската космическа агенция. „Блу Гоуст“ се очаква да кацне в района на Морето на кризите, а „Ресилиънс“ – в Морето на студа. Тъй като това са частни компании без голям опит (за Файърфлай е първи полет към Луната, а за айспейс- втори), шансът за провал е съществен. НАСА предупреди в днешното предаване, че това е риск, който агенцията е поела нарочно, но макар че някои от тези спускаеми апарати няма да успеят да кацнат на Луната, ползата ще е голяма и така ще бъде създадена лунна икономическа сфера. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/01/15/falcon-9-launches-two-missions-moon/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в орбита българския спътник Балкан! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 14 януари 2025 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 21:09 ч. от космодрума Ванденберг в Калифорния бе изстреляна ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ със 131 спътника, сред които и българският „Балкан-1“, построен от родната компания EnduroSat! Спътникът е част от мегагрупировката „Балкан“, която ще се състои от общо 120 спътника. Те ще осигуряват на Балканския полуостров и Европа безпрецедентни приложения в сферата на морските наблюдения, подкрепа за хуманитарни и екологични дейности, както и мониторинг на околната среда. „Балкан-1“ е построен по стандарта CubeSat от общо 16 стандартизирани единици, като спътникът е оборудван с модерна мултиспектрална камера, с помощта на която ще може да провежда своите наблюдения на Земята. Мегагрупировката „Балкан“ е избрана от ЕС и Европейската космическа агенция (ЕКА) в рамките на програмата Коперник за спомагателни мисии. Друг от товарите на борда на „Фалкън 9“ бе спътникът „Уинебаго-2“, построен от Варда – американска фирма, съоснована от българина Делян Аспарухов, специално фокусирана върху производството на лекарства в космоса. Спътникът притежава възвръщаем модул, който след приключването на мисията му ще се прибере на Земята. Заради бюрократичните трудности предният път, които възпрепятстваха кацането, сега Варда разполага с разрешително, което ще позволи на „Уинебаго-2“ да се завърне в Австралия. Ракетата-носител „Фалкън 9“, която изведе в космоса „Балкан-1“ и „Уинебаго-2“, бе оборудвана с рециклирана първа степен, за която днешният полет бе втори. По време на първата мисия през ноември 2024 г. степента изведе в космоса военния спътник NROL-126. Днес отново нямаше никакви проблеми и 7.5 минути след старта степента извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-4 на Ванденберг. Днешният старт бе осъществен в рамките на мащабна програма на име „Транспортър“ за споделено извеждане на полезни товари до орбита – реално това е най-евтината услуга за космически превоз в целия свят. Това бе 12-тият полет на мисия от програмата. Следващото изстрелване на ракета „Фалкън 9“ ще е факт утре, на 15-ти януари, в 08:11 ч. българско време, като ракетата трябва да изведе на път към Луната две частни мисии – „Блу Гоуст“ на Файърфлай Аероспейс и „Ресилиънс“ на айспейс. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/01/14/falcon-9-endurosat-balkan-launches/

Българският спътник Балкан-1 излита тази вечер с ракета на СпейсЕкс! Изображение: ЕндуроСат/Планетариум на висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“. 14 януари 2025 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Изкуственият спътник „Балкан-1“, първият от българската спътникова мегагрупировка „Балкан“, която бива създавана от фирмата ЕндуроСат, ще бъде изстрелян тази вечер в 20:49 ч. българско време посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ от базата Ванденберг в Калифорния! В случай, че се наложи забавяне поради метеорологични или други причини, резервната дата е 15-ти януари по същото време. Спътникът ще излети в рамките на програмата на СпейсЕкс за споделено пътуване „Транспортър“, като това е 12-тата мисия за нея. Освен „Балкан-1“, на борда на ракетата пътува още един космически апарат, построен от Варда, основаната от българина Делян Аспарухов американска фирма за производство на лекарства в орбита. Мисията е втора за Варда и носи името „Уинебаго-2“, като подобно на първата, също разполага с възвръщаема капсула. Заради бюрократичните трудности предният път, сега Варда разполага с разрешително, което ще позволи на „Уинебаго-2“ да се завърне в Австралия. И това са само две от мисиите, насрочени да летят с „Транспортър-12“. На борда на ракетата „Фалкън 9“ са качени повече от 100 космически апарата! Ракетата е оборудвана с рециклирана първа степен, която има един полет зад гърба си – на военната мисия „NROL-126“. Да се върнем на спътника „Балкан-1“. По случай изстрелването, Планетариумът на Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна е организирал живо излъчване на място за посетители. За повече информация на този линк. Мегагрупировката „Балкан“ ще се състои от общо 120 спътника, които ще осигуряват на Балканския полуостров и Европа безпрецедентни приложения в сферата на морските наблюдения, подкрепа за хуманитарни и екологични дейности, както и мониторинг на околната среда. „Балкан-1“ е построен по стандарта CubeSat от общо 16 стандартизирани единици, като спътникът е оборудван с модерна мултиспектрална камера, с помощта на която ще може да провежда своите наблюдения на Земята. Мегагрупировката „Балкан“ е избрана от ЕС и Европейската космическа агенция (ЕКА) в рамките на програмата Коперник за спомагателни мисии. Повече информация за „Балкан“ можете да прочетете на сайта на ЕндуроСат. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/14/balkan-1-to-fly-to-space/

УСПЕХ: Китайска ракета Чжиелон-3 изведе в орбита 10 спътника от групировката Центиспейс! Кадър от вчерашното изстрелване. Photo credit : CCTV 14 януари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Второто космическо изстрелване на Китай през 2025 година, което бе проведено вчера, на 13-ти януари, включваше пуск на ракета „Чжиелон-3“ от морска баржа. В орбита бяха въведени 10 спътника от групировката „Центиспейс“. Задачата на групировката е да усилва сигналите от Бейду – китайският аналог на GPS. С това китайските навигационни услуги се очаква да станат по-прецизни. „Чжиелон-3“ е четиристепенна твърдогоривна ракета с товароподемност от около 1.6 тона до околоземна орбита, като след ъпгрейд се очаква в бъдеще тя да нарасне и до 2 тона. Ракетата е разработена от Китайската академия за ракетни технологии (CALT), дъщерна структура на държавната корпорация CASC. Оператор на „Чжиелон-3“ е Чайна Рокет – комерсиално подразделение на CASC. Изстрелването бе осъществено посредством съоръженията на Източния космодрум към град Хайян в провинция Шандун. През 2024-та космодрумът подпомогна шест изстрелвания от морска баржа, а задачата през настоящата година е те да са повече от десет. Според китайските власти през 2027 г. броят полети може да нарасне и до 100. Може би най-очакваното събитие през 2025-та година от Китай е изстрелването на мисията „Тянвън-2“, която ще се отправи към астероид, за да вземе проби и да ги достави към Земята. Мисията е аналог на американската „Озирис-Рекс“ и на японската „Хаябуса-2“, които доставиха проби съответно от астероидите Бену и Рюгу. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/01/14/jielong-3-launches/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс летя за рекорден 25-ти път! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 10 януари 2025 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс продължава да поставя нови рекорди! Днес в 21:11 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал бе изстреляна ракета „Фалкън 9“ с първа степен, за която това бе рекорден 25-ти полет! Според информацията, разпространена от СпейсЕкс, въпросната степен е извела в космоса четири космически кораба „Драгън“, като общо осем астронавти са достигнали до Международната космическа станция, а също така в хода на четиригодишната ѝ експлоатация до орбита са въведени над 430 спътника. Нямаше никакъв проблем по време на днешното изстрелване. Въвеждането на 21-те спътника „Старлинк“, от които 13 притежават възможност за директна връзка с мобилен телефон, бе безупречно. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху роботизираната платформа „Просто прочети инструкциите“ и е готова за подготовка за нова мисия. Днешното изстрелване бе пето за СпейсЕкс през 2025-та. Общо за календарната година са осъществени шест изстрелвания, като освен петте на фирмата на Илон Мъск, на 6-ти януари бе проведен пуск на ракета на Китай „Лонг Марч 3B/Е“ с космически апарат „Шичжиян-25“. Предполага се, че „Шичжиян-25“ ще може да демонстрира обслужване на спътници и възможност за презареждането им с гориво – услуга, сходна на тази, предоставяна от американската компания Нортроп Груман. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/10/spacex-falcon-9-record/

Следващото американско изстрелване към Луната ще е на 15-ти януари „Блу Гоуст“ на Файърфлай Аероспейс може да стане вторият частен американски апарат, кацнал на Луната. Photo credit : Firefly Aerospace 9 януари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. НАСА и СпейсЕкс насрочиха следващото изстрелване към Луната за 15-ти януари в 08:11 ч. българско време! Ракета „Фалкън 9“ ще изведе едновременно към естествения ни спътник две частни мисии – „Блу Гоуст“, на американската фирма Файърфлай Аероспейс, и „Ресилиънс“, на основаната от японци международна фирма айспейс. За Файърфлай това ще е първият опит да кацнат на Луната, а за айспейс – вторият, след като спускаемият им апарат „Хакуто-Р“ се разби през април 2023-та. И двете мисии ще изпълнят важни задачи за НАСА в рамките на програмата за завръщане на естествения ни спътник „Артемис“. Напомням на читателите, че през февруари миналата година фирмата Интуитив Машинс осъществи историческо първо комерсиално меко кацане на Луната със спускаемия апарат „Одисей“, така че интригата сега е кои ще са вторите и третите частници, които ще пристигнат на лунната повърхност. „Блу Гоуст“ на Файърфлай ще извози към Луната 10 научни прибора и технологични демонстратора в рамките на програмата на НАСА за стимулиране на комерсиални компании. Това ще е първата мисия, която ще демонстрира способностите на апаратура на НАСА за премахване на лунния прах от повърхности посредством електрически полета. Това е задължително, когато се стигне до трайното установяване на роботизирано и човешко присъствие на Луната, защото по този начин ще бъдат почиствани слънчевите панели. „Файърфлай“ ще кръжи в орбита около Земята в продължение на 25 дни, преди да запали двигателя си за ускоряване към Луната. Преди да кацне, апаратът ще престои 16 дни в окололунна орбита. Мястото на кацане е Морето на кризите откъм видимата страна на естествения ни спътник. За изстрелването на „Ресилиънс“, айспейс си партнира с големия японски производител на часовници Citizen Watch, като по този повод часовници с обратно броене ще бъдат позиционирани в Токио. Подобно на „Блу Гоуст“, и „Ресилиънс“ ще кръжи продължително време около Земята, преди да се стигне до първото сближение с Луната приблизително месец след старта. Кацането ще е в района на Морето на студа. Както подчертах, айспейс е международна компания, със структури в Япония, САЩ и Европа. Европейската дъщерна фирма айспейс-Европа е построила малък луноход на име „Тенашъс“ съобразно финансиране от космическата агенция на Люксембург, посредством договор с Европейската космическа агенция, подписан в рамките на Националната космическа програма на Люксембург. „Тенашъс“ е първият европейски луноход, който се очаква да заработи на повърхността на Луната. Photo credit : ispace Така „Тенашъс“ се очертава да е първият европейски луноход, който ще работи на Луната, стига кацането да е благополучно. Задачата на лунохода е да събере реголит, чиято собственост впоследствие ще бъде прехвърлена от айспейс-Европа към НАСА съобразно договор, сключен с американската космическа агенция през 2020 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/09/firefly-aerospace-bglost/