Малоум 2

Има интересно - не съм го "подбирал" аз: http://megavselena.bg/yuval-noa-harari-avtor-na-homo-deus-skoro-knigite-shte-te-chetat-dokato-ti-chetesh-tyah/ Ювал Ноа Харари, автор на Хомо Деус: Скоро книгите ще те четат, докато ти четеш тях Хомо Деус представлява кратка история на утрешния ден. Авторът й Ювал Ноа Харари е доктор по история от Университета в Оксфорд, а сега е лектор от Университета в Йерусалим. Неговата книга Сапиенс, кратка история на човечеството от 2014, предизвика световна реакция и е преведена на повече от 40 езика. Ювал Ноа Харари разкрива визията си за бъдещето пред френското издание Sciences et Avenir : Датаизмът е вярата, че цялата вселена се състои от потоци от данни и всички явления могат да бъдат разбрани като резултат на обработката на данни. Доматът и човекът са два различни механизма за обработка на данни; както и комунизмът и капитализмът. Съществената разлика между комунизма и капитализма е, че комунизмът разчита на централизирана система за обработка на данни, докато капитализмът разчита на разпределена система. Според датаизма, това, което обикновено наричаме чувства и желания, всъщност са биохимични алгоритми. Чувствата не се основават на интуиция или вдъхновение – те се основават на изчисления. Когато един павиан, жираф или човек видят лъв, страхът възниква, защото милиони неврони в мозъка изчисляват съответните данни и заключават, че вероятността от смърт е висока. Обикновено не успяваме да осъзнаем, че чувствата са всъщност изчисления, защото биохимичният процес на изчисление е толкова бърз, че се получава под прага ни на осъзнаване. Не усещаме милионите неврони в мозъка, които изчисляват вероятностите за оцеляване и възпроизводство, така че погрешно вярваме, че страхът от лъвове, изборът на сексуални партньори или нашето мнение за Европейския съюз са резултат от някаква загадъчна „свободна воля“ „. И накрая, датаизмът твърди, че обединявайки достатъчно биометрични данни и достатъчно изчислителна мощ, корпорациите и правителствата скоро биха могли да създадат алгоритми, които те познават по-добре, отколкото самият ти, и тогава властта ще се отдалечи от теб в посока към алгоритъма. Алгоритъмът може да разбере желанията ти, да предскаже решенията ти и да направи по-добър избор от твое име. Започва с прости неща, като например коя книга да купиш и да прочетеш. Как хората избираха книги преди двадесет години? Те разчитаха на собствените си чувства и на препоръките на приятели. Сега все повече използваме Amazon. Когато влизате във виртуалния магазин на Amazon, се появява съобщение и ти казва: „Зная кои книги сте харесали в миналото. Хората с подобни вкусове също са склонни да обичат тази или онази нова книга. “ Това е само началото. Устройства като Kindle на Amazon са в състояние да събират постоянно данни за своите потребители, докато четат книги. Вашият Kindle може да следи кои части от книга сте прочели бързо и кои бавно; на коя страница сте направили почивка, и на кое изречение сте изоставили книгата, никога да не я вземете отново. Ако Kindle се обновява със софтуер за разпознаване на лица и биометрични сензори, той може да знае как всяко изречение, което си прочел, е повлияло на сърдечната честота и кръвното ти налягане. Може да знае какво те е накарало да се смееш, какво те натъжава, какво те кара да се ядосваш. Скоро книгите ще четат теб, докато ги четеш! И докато ти бързо забравяш повечето от това, което четеш, компютърните програми никога не трябва да забравят нещо. Подобни данни в крайна сметка би трябвало да позволят на Amazon да избира книги за теб с невероятна точност. Това също ще позволи на Amazon да знае точно кой си ти и как да натиска емоционалните ти бутони. Логичното заключение в крайна сметка е, че хората ще дадат алгоритмите на властта да взема най-важните решения в живота им, като например какво да учат, за кого да се женят и за кого да гласуват на изборите. Същността на тази революция е сливането на биотехнологиите с информационните технологии. Ако организмите са алгоритми, тогава наистина няма разлика между биотехнологиите и информационните технологии. Хакването на биохимичните алгоритми на организмите ще бъде ключът както за препрограмиране на тези организми (с генно инженерство), така и за овластяване на изкуствения интелект. С напредването на информационните технологии, биотехнологията ще се подобри. Колкото повече изчислителна сила имаме, толкова по-лесно става да анализираме биологичните модели и да се учим да диагностицираме болести и да идентифицираме емоционалните модели. Тези способности на свой ред ще направят възможно изкуственият интелект да лекува човешки заболявания, да идентифицира човешки терористи, да препоръчва човешки приятели и да се движи по улица, пълна с човешки пешеходци. Изкуственият интелект има огромен потенциал. Автономните превозни средства могат значително да намалят пътнотранспортните произшествия и замърсяването, докато ИИ лекарите могат да предоставят здравни грижи на стотици милиони хора, които в момента не получават почти никакво здравно обслужване. ИИ представлява обаче и опасност. Не се страхувам много от холивудските сценарии. В типичния научно-фантастичен филм, след като компютърът развива висока интелигентност, неизбежно също така придобива съзнание и след това или някой човек се влюбва в компютъра, или компютърът се опитва да убие всички хора. Това са нереалистични сценарии, защото интелигентността и съзнанието всъщност са много различни неща. Интелигентността е способността да се решават проблеми, докато съзнанието е способността да усещаш и желаеш нещата. При хората и другите бозайници интелигентността върви ръка за ръка със съзнанието. Банкерите, шофьорите, лекарите и съдиите разчитат на чувствата си, за да разрешат определени проблеми. Компютрите обаче могат да решат тези проблеми по много различен начин от хората и няма абсолютно никаква причина да се мисли, че те ще развият съзнание по време на този процес. През последния половин век е имало огромен напредък в компютърната интелигентност, но в компютърното съзнание е имало точно нулев напредък. Може да има няколко алтернативни пътя, водещи до интелигентност, и само някои от тези пътища включват придобиване на съзнание. Точно както самолетите летят по-бързо от птиците, без да се развиват пера, компютрите могат да решават проблеми много по-добре от хората, без да се развиват чувства. Разбира се, за да се лекуват човешки заболявания, да се идентифицират човешките терористи, да се препоръчват човешки партньори и да се навигира по улица, пълна с човешки пешеходци, ИИ ще трябва да анализира човешките чувства точно. Но може да го направи, без да има собствени чувства. Затова не мисля, че е много вероятно ИИ внезапно да започне да съзнава, да развива неконтролируеми желания и да убива хора. Аз съм много по-притеснен от две други опасности. Първо изкуственият интелект на компютрите може да даде големи възможност на естествената глупост на хората. Роботите никога няма да решат да убиват хора със собствена свободна воля – но хората, които контролират роботите, могат да им наредят да го направят. Точно защото роботите нямат съзнание и никакви собствени чувства, те никога няма да се бунтуват срещу своите господари, без значение какви ужаси им е заповядано да правят. Една армия от роботи вероятно щеше да удуши Френската революция в люлката й през 1789 г. и ако през 2011 г. Хосни Мубарак имаше контингент от убийствени роботи, би могъл да ги отприщи срещу народа, без да се страхува от дезертьорство. По същия начин империалистическото правителство, разчитащо на роботска армия, може да води непопулярни войни, без да се страхува, че роботите му някога ще загубят мотивацията си. Другият основен страх е, че ИИ и роботиката ще обогатят малък елит на места като Силициевата долина, като същевременно изтласкват стотици милиони хора от пазара на труда. Човечеството може да бъде разделено на малка горна каста на свръхчовеци и огромна „безполезна класа“ на хора, лишени от икономическа стойност и политическа власт. Повечето учени са твърде вглъбени в тесните технически детайли на своята област и не са достатъчно заинтересовани от социалните и политическите последици от своите открития. Те също така са склонни да имат прекалено оптимистична представа за човешката природа и за употребата, която хората ще приложат в техните изобретения. Призовавам учените да помнят, че каквото създават, няма да бъдат контролирани от тях – ще бъде контролирано от хора като Тръмп, Путин, Ердоган и Нетаняху. Още не знаем, защото сме далеч от разбирането на ума. Много хора, включително много учени, са склонни да бъркат мозъка с ума, но те наистина са много различни неща. Мозъкът е материална мрежа от неврони и синапси. Умът е поток от субективни преживявания, като болка, удоволствие, гняв и любов. Науката предполага, че мозъкът по някакъв начин произвежда ума и че биохимичните реакции в милиарди неврони по някакъв начин създават преживявания като болка и любов. Досега обаче нямаме абсолютно никакво обяснение за това как умът излиза от мозъка. Как така, когато милиарди неврони изгарят електрически сигнали в определен модел, чувствам болка, а в различен модел, чувствам любов? Нямаме никаква представа. Това е най-големият пропуск в нашето разбиране за живота. И това е много опасна празнота. През миналите столетия сме придобили контрол над света извън нас и преоформихме цялата планета, но защото не разбирахме сложността на световната екология, промените, които направихме, по невнимание нарушиха цялата екологична система. През следващия век бихме могли да придобием контрол над света вътре в нас и да прекроим нашите тела и мозъци, но тъй като ние не разбираме сложността на собствените си умове, промените, които ще направим, биха могли по невнимание да нарушат цялата ни умствена система. В практическите си измерения това е най-голямата революция не само в историята на човечеството, но и в самата история на живота. В продължение на четири милиарда години животът се управляваше от законите на естествения подбор. През всичките тези векове, независимо дали сте вирус или динозавър, вие се развихте според принципите на естествения подбор. Освен това, независимо от странните форми на живота, той остава ограничен в рамките на органичното царство. Независимо дали сте кактус или кит, вие сте били направени от органични съединения и сте останали подчинени на законите на органичната химия. През следващите два века обаче науката би могла да се появи в ерата на неорганичния живот, оформян от интелигентен дизайн. Не интелигентният дизайн на някой бог над облаците, а по-скоро нашият интелигентен дизайн и интелигентният дизайн на изчислителните ни облаци. Това може да е за добро, ако знаем как да го използваме. Но хората са много привързани към спечелването на власт, отколкото да я използват разумно. Ето защо днес сме хиляди пъти по-силни, отколкото в каменната ера, но не изглеждаме значително по-щастливи. Пост-хуманизмът означава да използваме нашата сила да регенерираме не само света около нас, но и света вътре в нас. Реинженеринг на нашите тела, мозъци и умове до такава степен, че вече няма да сме хора. Предполагам, че в рамките на най-много 200 години Homo sapiens ще изчезне, земята ще бъде доминирана от лица, които са толкова по-различни от нас, колкото ние сме различни от неандерталците или шимпанзетата. Днес все още споделяме с неандерталците и шимпанзетата повечето от нашите телесни структури, физически способности и умствени способности. Не само ръцете, очите и мозъците ни са очевидно хоминизирани, но и нашата похот, любов, гняв и социални връзки. В рамките на 200 години, комбинацията от биотехнологии и ИИ може да доведе до телесни, физически и психически признаци, които напълно се откъсват от хоминидната форма. Всъщност историята на ядрените оръжия трябва да ни даде надежда, че можем да се изправим пред предизвикателствата, породени от новите технологии. През 50-те и 60-те години на ХХ век много хора са били убедени, че човечеството няма мъдростта да предотврати унищожението и че е само въпрос на време, преди Студената война да се превърне в ядрен апокалипсис. Всъщност човечеството успешно се изправи пред ядреното предизвикателство. Суперсилите промениха начина, по който се правеше геополитиката в продължение на хилядолетия, така че Студената война завършви с малко кръвопролития и нов интернационален световен ред укрепи ерата на безпрецедентен мир. Не само ядрената война беше предотвратена, но войната от всякакъв вид намаля. От 1945 г. няколко страни бяха напълно заличени от картата с външна инвазия, няколко граници бяха преначертани с гола агресия, но през 2016 г., въпреки войните в Сирия, Украйна и няколко други горещи точки, по-малко хора са загинали от човешкото насилие, отколкото от автомобилни катастрофи, от затлъстяване или от самоубийство. Надявам се, че ще бъдем също толкова успешни в справянето с предизвикателствата, породени от ИИ и биоинженерството. Има голямо объркване относно тази концепция за „свободната воля“. Хората очевидно имат воля, имат желания и понякога са свободни да изпълнят желанията си. Въпреки това, хората не са свободни да избират своите желания. Можете лесно да го наблюдавате. Просто вижте следващата мисъл, която ще се разкрие в ума ви. Откъде дойде? Избрахте ли да го помислите? Очевидно не. Когато внимателно наблюдавате собствения си ум, вие осъзнавате, че не избирате свободно какво да мислите, какво да чувствате и какво искате. Осъзнаването на това може да ни помогне да станем по-малко обсебващи в нашите мнения, в нашите чувства и в нашите желания. Хората обикновено придават толкова голямо значение на своите желания, че се стремят да контролират и оформят целия свят според тях. В стремежа към желанията си, хората летят до Луната, водят световни войни и унищожават екологичната система. Ако разбирате, че вашите желания не са резултат от свободния избор, а са резултат от биохимичните процеси във вашето тяло и мозък, вие се надявате, че ще бъдете по-малко заети с тях. Мисля, че разбирането на себе си, умовете и желанията ни, както те наистина са, ще направи света по-добро място, отколкото ако се опитаме да осъзнаем каквато и да е фантазия на ума ни. Ето защо аз лично посвещавам два часа всеки ден на медитация, всяка година ходя на дълго медитационно оттегляне между 30 и 60 дни. Практикувам медитацията на Випассана, която е метод за наблюдение на съзнанието по систематичен и обективен начин. Умът непрекъснато е в контакт с усещанията на тялото. Във всеки момент винаги изпитваме някакво усещане в тялото и умът реагира на него. Дори когато смятаме, че реагираме на световната финансова криза, на това, което Доналд Тръмп казва по телевизията или на болезнен спомен от детството, всъщност реагираме на някакво телесно усещане, което присъства тук и сега. Във Випасана се обучаваме да наблюдаваме систематично и обективно усещанията на тялото и реакциите на ума към тях, като по този начин разкриваме най-дълбоките ни умствени модели. Медитацията не е бягство от реалността. Тя се свързва с реалността. Най-малко два часа в денонощието действително наблюдавам реалността, докато за останалите 22 часа се затрупвам с имейли, туитове и забавни видеоклипове за котки. Без яснотата и прозрението, които придобих от практикуването на Випассана, не бих могъл да напиша Сапиенс и Хомо Деус ... И неверни изводи , според мен. Никакви "сметки" не се правят в мозъка. Действие-бездействие е на база Чисти физико-химични процеси: "акции-реакции", а чувствата са подсказки за грешки в психическите и физическите възможностите за отклик на външните изменения на средата. И понеже Човек е със свободна воля - възпитава възприятията си (регулира, управлява с придобитите си свойства съзнание и разум)... При подобни писания, Все се "забравя", че сме материални. ...

Стига, бе! - Аз, да съм завъртял метла?!. Нищо не се изхвърля – само му се слагат граници и др. тълкувания По- скоро - се старая да внеса ред ( с начала и граници на приложимост) във фактическите знания. по-лесно (почти достъпно) да се възприема действителността. Ей, на - сега, дават Нобел за циркадните цикли в живото - молекулни технологии. Има ... човешко мислене, яснота какво са направили... И, преди около 15г,, когато ги разказвах тия неща (в др.клубове, а тук във форума, само за отражението на циклите на Луната върху живота, май, съм писал) бях, разбира се, оприличаван на малоумен... Кой се осмеляваше да говори, че има биополе - като резон от физична гледна точка ... Това и до ден днешен се счита окултизъм... И т. н. - ако физиката не стане "човешка" - сама(о) си клати краката. (според мен. Не случайно с хипотезата успях да покажа как става живота, еволюцията на неживата материя, човек, съзнание и разум. Ако не се отчита това - физиката все ще се струва странна, като магия, на човеците). ...

В статията пише: "... Учени от международния проект „Опера“ съобщиха за нови измервания. Ако те бъдат потвърдени, това ще бъде истинска сензация, която ще разтърси модерната физика. Засега учените не вярват на собствените си данни. Те публикуваха изследването, за да могат други учени да повторят експеримента и да проверят данните и евентуална да открият възможна грешка. ..." и т. н. Може би е подвеждащо. (няма дати) Не очаквам да е вярно. ...

Ето, има и сериозни колебания сред учените - какво точно се измерва в действителност. http://megavselena.bg/chastitsite-neutrino-sa-po-byrzi-ot-svetlinata-fizitsi-umuvat-vyrhu-novata-zagadka/ Частиците неутрино са по – бързи от светлината? Физици умуват върху новата загадка Би било абсолютна сензация, ако се окаже, че тези частици поставят под въпрос Теорията на относителността. Швейцарски учени установиха в експеримент, че неутрино са по-бързи от светлината, което според теорията на Айнщайн е невъзможно. Засега обаче самите учени не се доверяват на собствените си резултати. Съвременната физика ни учи, че по-висока скорост от тази на светлината – 300 хиляди километра в секунда – не е възможна. Досега по-високи скорости не са нито наблюдавани, нито доказвани. Сега обаче този основен природен закон е разклатен. Изглежда определени елементарни частици, т.нар. неутрино, игнорират тази магическа граница. Учени от международния проект „Опера“ съобщиха за нови измервания. Ако те бъдат потвърдени, това ще бъде истинска сензация, която ще разтърси модерната физика. Засега учените не вярват на собствените си данни. Те публикуваха изследването, за да могат други учени да повторят експеримента и да проверят данните и евентуална да открият възможна грешка. Учените от Опера са анализирали резултатите от експерименти на Церн. В тамошния гигантски ускорител на елементарни частици (адронен колайдер) е постигнато излъчване на неутрино. Частиците са с много ниска маса и са електрически неутрални. Те пропътували 732 км на земята до лаборатория в Гран Сасо, Италия. Изминаването на разстоянието отнело на частиците само 2,4 милисекунди. Учените искали по този начин да наблюдават промяната на т.нар муон-неутрино в тип тау-неутрино. Но измерванията довели до нещо съвсем неочаквано. Частиците се нуждаели от 60 наносекунди по-малко от светлината, за да изминат въпросната отсечка. Апаратурата измерва с точност до 10 наносекунди, а учените са наблюдавали 15 000 неутрино с еднакъв ефект, така че резултатът изглежда ясен: неутрино бие скоростта на светлината. Това обаче би влязло в противоречие с Теорията на относителността на Айнщайн. Теорията, сведена до равенството Е=mc2 , твърди че скоростта на светлината не зависи от движението на дадена система и затова се смята за природна константа. При това масата на дадено тяло се увеличава с неговата скорост. При скоростта на светлината тя би могла да се увеличава безкрайно. Затова се смята за горна граница. Така сега възбудата в научната общност е огромна. „Резултатът е тотална изненада“, казва Антонио Ередиато от експеримента Опера, който работи в Университет Берн. Учените проверявали данните с месеци, но не намерили грешка в тях, която ги обясни. „Ако измерванията се потвърдят, това ще преобърне представата ни за физиката“, казва научният ръководител от Церн Серджио Бертолучи. „Трябва да сме обаче абсолютни сигурни, че няма някакво друго обяснение. Това изисква още независими експерименти.“ В действителност много физици се съмняват, че резултатът ще се потвърди. „Усещането при повечето от тях е, че това не може да е вярно,“ казва самият говорител на Церн. Други групи учени сега са предизвикани да изследват резултата или да повторят експеримента. Второто може да стане само на 2 места в света: едно японско съоръжение, което не функционира след земетресението от 11 март и в американската Фермилаб, където неутрино се изпращат от Чикаго към Минесота. Фермилаб вече се подготвя за експеримента. „Това е толкова важно, че всичко друго остава настрана“, казва ученият Роб Плънкет и признава, че много мисли по темата дали Церн или Айнщайн имат право. „Опасно е да се залага срещу Айнщайн.“ Защото неговите теории са поставяни многократно под въпрос. Най-вероятно е, че тези измерените частици, не са онези същите, излъчени от Церн. ...

Това отдавна е "предположено" - от самият Айнщайн и др. - Че СТО е несъвместима с КМ, но не е обяснил, Защо?. Елементарно е - понятието за едновременност е НЕДОСТЪПНО като наблюдение за Изследовател в микросвета (Хайзенберг). Трябват косвени методи за наблюдаване: 1. С=константа или да остане постулат или 2.етерът да предопределя това. В хипотезата - етерът се справя с С=конст. без нужда от постулат - с едно просто предположение: микро- обектите се правят непрестанно с огромна (недостижима от изследовател) честота на образуване. И поради неподвижност на частите на етера - всички ДВИЖЕНИЯ които Изследовател може да наблюдава са ОТНОСИТЕЛНИ - спрямо избрана КС от реалността - тоест, КС трябва да е "захваната" за обект с маса!, а самият обект е "в движение" спрямо други - НИЕ го приемаме за неподвижен за конкретна задача, та приблизително да "схванем" действителността - защо така ни изглежда. Теорията на относителностТА има резон само за средните мащаби!.. Ако си мислиш, че частиците пресмятат уравнения и чак тогава вземат решения за поведение - не е вярно. Даже теоретици казват - голяма част от решенията на уравненията в ОТО - нямат смисъл и ... се отхвърлят. Тъй че - като има "такива решения в ОТО" - може да има и много други, които също да нямат смисъл. А тез, дето си мислите, че имат смисъл - са сбъркани в мащабите си, заради това, че няма изначално правилна работна хипотеза. Инертната маса не е "тежка" маса (не е само от гравитационно взаимодействие) И така - терминологично и фактически - тотално се разминаваме!, както по-рано казвах. Това че използвам други термини е, защото старите са заети с неправилни тълкувания. И с тях - старите - не може да се достигне до извеждане същността на съществуване на реалността. ...

Не се разминаваме. Точно тук е проблемът. Нютоновата сила е делекодействена. Действието е моментално от разстояние. И това е несъвместимо с теорията на относителноста. Което прави хипотезата ти нерелативистична. Ами не е така - разминаваме се - класическата физика (няма фотони) предписва на Нютон моменталност на действието от разстояние. В хипотезата - не е така - има гравитони (фотони на гравитационно поле). Далекодействието се изразява с това, че гравитоните не се губят (не отслабват самите гравитони, не се хабят) с увеличаване на разстоянието от излъчвателя. Затова гравитационата сила действа и на големи разстояния. Ако. там някъде, в този момент се родят вещеви, то те моментално чувстват (изпитват) гравитационна сила към излъчвателите, разбира се, намалена с разстоянието на квадрат. (Демек, ако до Земята внезапно се появи Ниберу, то моментално от Слънчо (като най-силно грави-поле) ще има гравитационно привличане на новата планета, а няма да се чакат 8 минути и тогава да се прояви гравитационното привличане от Слънчо. - това с Ниберу -за майтап) (между другото - само коментар - и в СТО се счита, че във всички ИС, С=константа. В реалните ИС (каквито за всички е постулирано - говорим за реалност) - има показател на пречупване на среда и вместо Свак, трябва да се употребява Ссреда. В земните установки - също вакуумът не е космически - в 1 см3 има около 7 000 000 молекули при разреждане 10-14 атм.) Опитваш се да замажеш положението от коментарите на скенер. Той те хванал на тясно, но аз говоря за друго. ОТО допуска вакумни решения с нетривиална гравитация. Пространство-време без каквито и да е било частици, а с наличието на гравитация. Нещо което го няма в Нютоновата гравитация. Нещо което хипотезата ти не може да обясни. За това казвам, че хипотезата ти е несъместима с ОТО. Забележи, че аз не казвам коя от двете описва реалноста, а само, че не са съвместими. Когато няма (хипотетично) вещеви има пакет-фотони на вакуума. Те са неподвижни по-място. Подреждането им в структури, заради сфазирания от флуктуации, е със самоцентриране ПО ЛИНИЯ - пространствена крива. Е, ако тая линия я наречеш едномерно пространство-време, ... може и да има резон, ама няма гравитация - има ентропийни сили, "еластичност" (говорим за реалност). Ако се получи подреждане от няколко такива криви да има самоцентриране към точка - става обект с маса и ... има локално, пространство с "обвивка", притежаващо всички физически свойства като маса, спин и др - има създаване на гравитационно поле, независимо от наличието и на ентропийните сили. Линиите в празното пространство са геодезичните на ЕМПоле. Да, но само заредените тела (вещеви) правят ефективни разлики в околното им ЕМПоле, така че да се получат ЕМВълни- периодично повтарящи се изменения в него, за ... изследване от Изследовател с претенцията С=константа (щото е постулирано?!). Така с гравитоните - за Нютон - не трябват специални теории за обяснение на гравитационната сила. По-рано - показах Айнщайн - и той твърди, че трябват масови обекти съгласно ОТО. "... Однако этот эфир нельзя представить себе состоящим из прослеживаемых во времени частей; таким свойством обладает только весомая материя; точно так же к нему нельзя применять понятие движения." (само за информация: при мен - частите на етера са неподвижни по място във вакуумната пространствена решетка. скенер се е объркал, нещо - нямам какво "да замазвам") ...

Явно се разминаваме терминологично. http://www.sustz.com/journal/VolumeII/Number3/Papers/KirilKolikov2.pdf "...Така кулоновите сили са обратнопропорционални на R 2 (F~/R2 ) и намаляват бавно с увеличаване на разстоянието. Ето защо те принадлежат към т. нар. далекодействащи сили , подобно на нютоновите сили . При размерни обекти обаче е възможно електростатичните сили да бъдат близкодействащи ( късодействащи )! Показателен пример в това отношение са силите на привличане и отблъскване , с които си взаимодействат молекулите . Те имат електростатична природа и са близкодействащи..." Понеже ми изопачаваш думите ..."в хихикане" - няма да отговарям с да и не - нито съм на тест, нито ти си изпитвач. Гравитационно поле и гравитационна сила на привличане съществува, заради физичното свойство "маса" на вещевите частици. Невещевите "частици" нямат свойство "маса", а имат момент на импулс, установим, само когато отдават момента на импулса на вещеви частици. ОТО е вярна - донякъде. Неверни са тълкуванията на ОТО. (показвах, че това не е само мое мнение - нерешени проблеми на физиката) ...

Доколкото се твърди, че вакуумните флуктуации са причина за привличащи сили -Обясненията на ефекта на Казимир с електро... - каквото и да е, са неприемливи. В една от лекциите си Файнман го разказа така: двате пластини (метал- медни пластини) са разположени близо една до друга и то много близо. От къде "знае" медният атом в междината, на коя от пластините принадлежи? Естествено е да се проявят привличащи сили, неуравновесени в обема на материала. (по памет, но идеята е такава) Правени са по-съвременни експерименти и се установява, че силата може да е на привличане до някакво разстояние, а на друго разстояние - да е на отблъскване. Това не може да се обясни с виртуални фотони, за да е реалност. Самите виртуални - не са реални. При това - известно е: телата се допират с полетата на частиците си. Не е възможно с малка външна сила да се преодолее огромната сила на отблъскване, ако натискаме плочите една към друга. Проста работа, ама има сила на отблъскване. (в миналото 1982г - имахме идея да "заварим" с допир на чисти метални повърхнини две метални парчета, във вакуум -затова разучавах процеса. Оказа се - не сме в състояние да постигнем ефективно толкова чисти повърхнини, на практика. По хипотезата - обяснението на ефекта на Казимир е: - заради Петата сила - темброво взаимодействие - при определени условия - кратности на падащи (поглъщат се и се преизлъчват) и отразени фотони на вакуума, може да има сила на привличане и/или сила на отблъскване. "Металността" на телата трябва да не е от значение, за да е "ефект от вакуум") http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/03 efekt na Kazimir.pdf ...

Не е съвсем безхаберие - отговарял съм на въпросите които поставят - не един път. Затова казвах, че не искат да знаят твърденията на хипотезата. Тълкуват по "стандартен" начин, със стари разбирания новото в хипотезата. А то (новото) е съвсем малко - вещевите обекти се образуват непрестанно с огромна честота на образуване. И почти всичко налично като факти във физиката - може да се обясни правилно с такова начало. Ето: Около тая дата 28.11.2015 Добре! Но: „...Четири години по-късно, през 1968-а година, с помощта на Линейния ускорител в Стандфорд кварките са били действително открити...." Не са "открити" кварки, а са наблюдавани в "състава" на частица. (Затова и няма свободни кварки и ... Което действие щеше да покаже, че е наистина откриване на кварки) Наблюдавано е: "излъчена" смесена вълна от: разликата на изпитващите фотони с вътрешни образуващи фотони на частицата. Проявява се като "очички" на частицата при облъчване..., а това, си е баш придобит белег, колективно свойство, проявяващо се при намеса на изпитател. Тоя изпитател си измисля кваркова хипотеза с мат.модел... И матмоделът работи добре, но не ОБЯСНЯВА реалността. А, тя - реалността е: Не анихилират частици, а полета. Така става ясно – „античастицата“ на електрона е протона, но поради огромната разлика в други физически характеристики, образуват водород. Характеристикити им „заряд“ –анихилират, но пък..., става Вселена – реално. ... Нищо лично - затова съм казал "Добре!" :-)... и, че работи кварковата хипотеза... Тълкуванията не са реалистични - не знам защо - дори в началото казваха "океан, пълен с кварки на дъното" и др. търсения на свободни кварки. После се поправиха до днешна интерпретация..., но това пък, води до невъзможни усложнения и "вдигане" на изпитващата енергия. (излишно, според мен) Анихилират Характеристики на частици (полеви характеристики на частици, а и фотоните им за връзка - обменните), които "клатят" ЕМП. Изпитател – „хваща“ и вижда само разликите! от тези промени. Това от отдавна е доказано. Затова е възможен водородът! - не анихилират самите частици, а „зарядът“ им. Протонът си е протон, а и електронът си е електрон ... във водорода. Само тия частици са устойчиви с/у разпад – за цялата Вселена. Всички др. Частици с анихилация на полевите им характеристики дават фотони (полева структура) и др. вещеви обекти – др. Частици. ... И ... за състоянието на физиката - може да се каже, че не съм отговорен дали е нелепица... ТГВ, "дробни заряди", незнанията за "движение по инерция", за произхода на свойствата на частиците и т. н.. ... Ето казано и от Айнщайн (болдното е от мен): Эфир и теория относительности А.Эйнштейн (Ather und Relativitatstheorie (1920) A.Einstein) ... Резюмируя, можно сказать, что общая теория относительности наделяет пространство физическими свойствами; таким образом, в этом смысле эфир существует. Согласно общей теории относительно­сти, пространство немыслимо без эфира ; действительно, в таком пространстве не только было бы невозможно распространение света, но и не могли бы существовать масштабы и часы и не было бы никаких пространственно-временных расстояний в физическом смысле слова. Однако этот эфир нельзя представить себе состоящим из прослеживаемых во времени частей; таким свойством обладает только весомая материя; точно так же к нему нельзя применять понятие движения. Собр. науч. тр. М.: Наука. 1965. Т.1. С. 682-689. Verlag von Tubius Springer, Berlin 1920. ...

Ами, мисля, че съм писал, отдавна - не обяснявам всичко, а само промяна в тълкуване на началата, създаващи реалност. Така, считам, че се приближаваме към реалност, но истинската работа - дали това е приемливо и до какви нови изводи води, предстои. Знам, че доказателства (не само косвени, каквито са при мен) (ако ги има), ще се направят от физици, а не от любители. Затова и не си предписвам някакви ...заслуги. Само насоки-косвени доказателства, в логическа постройка с ново начало, за обяснение на факти, а не - дали моите предположения противоречат на някои сегашни тълкувания на факти. Понеже ме изкритикува, че не се съобразявам с известното (не го знам, демек)- затова започнах и да показвам - докъде, колко е известно и, съответно, как звучи по хипотезата. За ОТО - така им се струва на всички, за съжаление. А там има само един (според мен) неправилен извод (но съответстващ на познанията в онзи период време) - че силата от гравитация е илюзорна. Че гравитацията прави "кривината на геодезичните" , а телата "си ходят" по тях, следвайки тази кривина... Остава да се разбере, как те - телата разбраха, че това са линиите по които трябва да ходят ... "... За да се справи с тази пречка, Айнщайн предположил, че пространство-времето се изкривява от материята и свободно падащите тела се движат по частично прави пътища в изкривеното пространство-време (този тип път се нарича геодезичен). По-специално Айнщайн открива уравненията на полето в общата относителност, чрез които намира връзка между присъствието на материя и изкривяванията на пространство-времето..." При мен е обратното - поради наличие на сили (сили по хипотезата) пространство-времето се "криви". Само - мащабите са различни. Повърхнините на телата са също резултат на изкривено пространство-време, но те се дължат на Уравновесяване на огромните сили ( в сравнение с гравитационните) на ЕМПоле в малък обем - вещеви обекти. Тоест - движенията на частиците се затварят локално и хаосът в околните полета престава да е смутен в тази малка околност- измененията на външните полета малко влияят върху незаредените тела. Така - тези мащаби - не могат директно да се отнесат и към дейност и за големите обекти. Ефективни Фотони извън неутралните вещеви - няма, Но гравитони - има. И остана само силата от гравитационно взаимодействие за надалеч - определяща се от инертната маса на обектите. Затова - не считам, че има разнобой, а че мащабите ако се спазят (и движението по инерция - както е по хипотезата) става ясно, че в някаква степен са съвместими, а и Нютон се запазва. ...

Първите изречения след картинката за "кривата мрежа": (от от последният ми постинг- отговор към Гравити) "...Според Общата теория на относителността вместо на някаква сила, ефектът на гравитацията се приписва на изкривявания на пространство-времето. В основата на Общата теория на относителността лежи принципът на еквивалентността, който уеднаквява свободното падане с движението по инерция. Проблемът, който изниква е, че свободно падащите тела се ускоряват едно към друго с определено отношение. В Нютоновата физика такова ускорение може да се появи само ако на едно от телата действа сила (и следователно то не се движи по инерция) ..." Затова обясних (по хипотезата) какво е равномерно движение. ... Сегашната физика няма същност, която да обясни понятието "сила". Прието е ... и е показано как и какво ще наричаме сила и как се пресмята големина на сила. В хипотезата ми се съдържа обяснение - двата вида сили: на привличане и на отблъскване. Ето и уикито: https://bg.wikipedia.org/wiki/Сила " Силата е физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация (когато тялото е с крайни размери)[1][2][3][4][5] или промяна на посоката и/или големината на скоростта, с други думи получаване на някакво ускорение. Силата е векторна величина, което показва, че се характеризира както с големина, така и с посока. Понятието за сила е известно още от дълбока древност, но философите на античността като Аристотел и Архимед правят фундаментални грешки при обяснението ѝ, което отчасти се дължи на комплексността на силата на триене и оттам на неадекватната представа за същността на движението в природата и неговите закони.[6] Най-основната грешка е твърдението, че за поддържане на движението е необходимо съществуването на сила, дори при постоянна скорост. Всички тези грешки са поправени от Исак Нютон, който създава трите закона за движение, които остават непроменени в продължение на 300 години. Едва през XX век когато Алберт Айнщайн създава теорията на относителността, той обобщава законите на Нютон за скорости близки до тази на светлината и обяснява силите свързани с гравитацията и инерцията. ..." ...

Е, ясно, ама... избързваш с хиленето. Съвсем коректно те попитах (два пъти) правиш ли разлика между гравитационно взаимодействие и гравитация - ти не отговори. Защо ли? Ето защо :https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитация " Гравитацията (също гравитационно взаимодействие) е едно от четирите фундаментални взаимодействия в природата. Гравитацията се изразява в наличието на сила на взаимно привличане между всички материални обекти, които притежават маса. ..." Това ти обяснявах с понятието за "маса" от хипотезата. И се вижда, че съм прав- предположеното в хипотезата съответства на горното. При това - много добре знаеш (от предишни дискусии), че теорията с изводите - кривината на пространство-времето определя "сила" е НЕВЯРНА - не е само мое мнение. Това е интерпретация, една възможност ... понеже не се е знаело какво е маса и въобще - от къде произлизат физ.характеристиките на частиците. "... Обща теория на относителността Двуизмерен образ на изкривяването на пространство-времето. Наличието на материя променя геометрията на пространство-времето, тази (изкривена) геометрия се интерпретира като гравитация. Според Общата теория на относителността вместо на някаква сила, ефектът на гравитацията се приписва на изкривявания на пространство-времето. В основата на Общата теория на относителността лежи принципът на еквивалентността, който уеднаквява свободното падане с движението по инерция. Проблемът, който изниква е, че свободно падащите тела се ускоряват едно към друго с определено отношение. В Нютоновата физика такова ускорение може да се появи само ако на едно от телата действа сила (и следователно то не се движи по инерция). За да се справи с тази пречка, Айнщайн предположил, че пространство-времето се изкривява от материята и свободно падащите тела се движат по частично прави пътища в изкривеното пространство-време (този тип път се нарича геодезичен). По-специално Айнщайн открива уравненията на полето в общата относителност, чрез които намира връзка между присъствието на материя и изкривяванията на пространство-времето. Тези уравнения са кръстени на него. Уравненията на Айнщайн за полето са съставени от 10 едновременни, нелинейни, диференциални уравнения. Решенията на уравненията за полето са компоненти на метричния тензор на пространство-времето. Даден метричен тензор описва геометрията на дадено пространство-време. Геодезичните пътища на дадено пространство-време се изчисляват чрез метричния тензор. ..." ... (Припомням по хипотезата - движението на частиците е "на тласъци" - забързване към фотон на вакуумната подложка върху която се образува (ускорение), възвръщане за цялостно образуване - закъснително ускорение (откат). СРЕДНО, заради огромната и недостижима за измерване честота на образуване, изглежда - илюзия е, че частицата се движи с равномерна скорост - не различаваме отделните етапи - затова е илюзорно, патерица, за по-лесни приложни матмодели. Свободното падане (или движение на заряд с постоянна скорост) са именно такива движения. При тях - колкото се поглъща от полето, толкава и се излъчва, но по един и същ начин - движение "напред-частично назад", затова - в околността им не се излъчват допълнително фотони, които да нарушават структурата на геодезичните, определена от всички околни обекти (те не са откритие на Айнщайн - той само ги ползва, но това няма значение). Остава: гравитационно поле и гравитационна сила на разположение на физиката. Пък и Нютон си остава.) ... пп ...ти ще отговориш нещо от рода на "Не, вие бъркате далекодействие с действие от растояние, в хипотезата съм обяснил, гравитоните са фотони за връзка.. керн,,,които излизат като коса.. и затова деистват далеко...много по-слабо от ЕМполе...на постоянно образуване.. в тороидални форми като диня..." Ако това си разбрал от обясненията ми ... трябваше по-рано да ми кажеш, че нищо не разбираш и, че нямаш желание да разбереш какво казва хипотезата. Просто - нямаше да ти обяснявам. Ако забелязваш - вече пиша, само когато някой нещо ме пита, или - за да знае и алтернативно мнение. ...

Запознат съм с официалната информация: https://bg.wikipedia.org/wiki/Елементарна_частица "... Кварки Основна статия: кварк Кварките и антикварките не съществуват в свободни състояния поради свойството на силното взаимодействие, наречено удържане (на английски: confinement). Всеки кварк е носител на един от трите цвята на силното взаимодействие (наречени условно „червен“, „зелен“ и „син“), а антикварките носят съответно три антицвята („античервен“, „антизелен“, „антисин“). Цветните частици взаимодействат чрез обмяна на глуони (така както заредените частици взаимодействат чрез обмяна на фотони) – също носители на цветове. Основно свойство на силното взаимодействие с обмен на цветни частици е, че силата му се увеличава с нарастване на разстоянието между частиците (за разлика от електромагнитното взаимодействие, където се наблюдава обратното). Като свободни частици в природата се наблюдават само безцветни (или бели) състояния, наречени адрони. Безцветна частица би могла да се получи при взаимодействие на кварк и антикварк, носещи определен цвят и съответния му антицвят. Такива структури се наричат мезони. Друг вариант за получаване на безцветна частица е комбинирането на три кварка (или три антикварка), които носят трите различни цвята (или антицвята). Такива структури се наричат бариони (или съответно антибариони). Протонът и неутронът са примери за адрони – бариони. Съществуват и по-екзотични начини за образуване на стабилни безцветни състояния, които обаче все още са експериментално ненаблюдавани – пентакваркът, например, се състои от 4 кварка и 1 антикварк. Кварките носят дробен електричен заряд (+23{\displaystyle +{2 \over 3}} или (−13{\displaystyle -{1 \over 3}}), който не се наблюдава самостоятелно поради конфайнмънта. Структурите, които образуват, имат сумарен целочислен или нулев заряд. Антикварките носят противоположния на съответния кварк заряд (−23{\displaystyle -{2 \over 3}} или +13{\displaystyle +{1 \over 3}}). Фундаментални бозони В Стандартния модел векторните бозони (със спин 1) (глуоните, фотонът, W и Z бозоните) са преносители на взаимодействията, а скаларният бозон на Хигс (нулев спин) осъществява получаването на маса при частиците. Глуони Глуоните са носители на силното взаимодействие и носят едновременно цвят и антицвят. Глуоните са безмасови частици, но никога не са наблюдавани експериментално, поради конфайнмънта на силното взаимодействие. Тяхното съществуване е доказано по косвен начин от ражданите от тях адронни струи. Електрослаби бозони Слабите взаимодействия се пренасят от три масивни калибровъчни бозона – два електрически заредени и един неутрален: W+, W− и Z0. Електромагнитното взаимодействие се пренася от безмасов фотон. ..." По питането: Че гравитационното взаимодействие всъщност НЕ Е универсално? В смисъл че то "не съществува" за тъй наречените "безмасови частици"? Или по твоята хипотеза НЯМА безмасови частици? (Има и в сегашните интерпретации - съмнения, че грави-взаимодействието не е универсално. ) Отговарям - универсално е! За Безмасовите частици - фотони - наличието на гравитони е структурирана вакуумна подложка и те "следват пътя" на най-малкото съпротивление при пренос-движението си върху подложката. Заради непрестанното си образуване-пренос, това им е възможно. Значи - "че то (гравиполето) съществува" за всички обекти! Проявленията са различни - масовите обекти (самоцентриране към точка) слабо се привличат, а безмасовите (самоцентриране към линия)- се отклоняват. И още един въпрос: как гравитационното взаимодействие се отнася към "невещевите", тоест полевите форми на материята? "Съществува" ли за тях, и ако отговорът е да, това означава ли, че съответните полета са "с физична характеристика "маса"? В зависимост от интензитета на гравитоните - "изкривява" пътя на фотоните. Полетата нямат физична характеристика "маса" - фотоните имат (носят) импулс, заради разлики в потенциалите на ЕМПоле. ...

Предполагам - видял си "по-сложния" отговор. На 1) - с "да" Затова попитах, риторично - правите ли разлика между "гравитация" (въпр 2)) и "гравитационно взаимодействие". Мисля си, че тук се разминаваме в разсъждения. Говоря за гравитационно взаимодействие - не съществува при липса на частици с физична характеристика "маса". Гравитационното взаимодействие е с далекодействие. Не разбирам какво разбираш под това "да са съвместими", като сегашните интерпретации нямат окончателно становище кое как става (матмоделите не са реалност, а опит за доближаване на реалност - човешка дейност), а хипотезата обяснява нерешени проблеми от нова гледна точка. Под това да са съвместими, разбирам - хипотезата трябва непротиворечиво да обяснява факти. И то, ако има резон - не само във физиката. (При мен масата е коефициент на съпротива при принудително движение на "масов" обект. Но, става въпрос за цялостност на обекта - инертна маса. Докато отговорността за гравитационното взаимодействие е излъчването на гравитони от керновете на образуващите частици на обекта... Балкан разлика, дето се вика!.. А цялостност на обекта се прави от образуващите фотоните центриращи около точка - образуващите фотони на частицата непрестанно "връщат" трептенето в нов моментен център. За тая "дейност" е необходимо време - има забавяне за възвръщане целостта на обекта. В този смисъл - това е съпротивление (инертност заради ЕМСили) срещу атаката на външни полета, "предлагащи" вакуумна структурна подложка за образуване на частицата. Така - огромната част на инертната маса се дължи на елмагн взаимодействия, но тъй като са уравновесени силите в обема на частицата, не можем на практика да разделим масата на "част гравитационна"-"част елмагн.". Така се спазва принципът: отношението "тежка/инертна" маса да е постоянна величина. Не е единица! За 2) - Гравитонът е обвивка-образ на керна - излъчвана структура (излъчване на ред, подреденост, като изстрелвани от център "съчми", радиално във всички посоки). От цялостното образуване на частица (или по-голям обект от частици) също се излъчва образ-обвивка, съответен по структура на обекта. Но тъй като с уголемяване, размерът на обвивките започва също да расте и да става съизмерим с дължината на вълните от фон ЕМПоле - бързо настъпва декохеренция и тези образувания се разпадат в общия фон. За кратко време съществува ред-вакуумна структура, в която, ако попадне друг обект - то той - би изпитвал СИЛА - много слаба сила, приличаща на гравитационната. Това е Пета сила - взаимодействие по тембър. (грубо - Съществуват интерпретации, че има бозони "даващи" маса на частиците. Е, в случая на резонансни частици - има такава обвивка, съществуваща по-дълго време от резонансната и може да заприлича на "силово" действие от маса. Но не може да се интерпретира, че посредством такъв бозон частицата е получила собствената си характеристика маса.)) ...

Ефектът на Казимир ДОКАЗВА наличие на сили следствие на ХАОС във вакуум. Затова го споменавам. (виртуалните фотони са също "патерица" в теорията - предположения) И още: http://megavselena.bg/novo-uravnenie-obyasnyava-kvantoviya-haos/ Ново уравнение обяснява квантовия хаос "... Според Владимир Осипов, учен от факултета по науки на Университета Лунд и един от авторите на изследването, „в хаотични квантови системи енергийните нива се отблъскват и си влияят едно на друго дори да са на далечно разстояние.“ ..." Хората се опитват да го доказват. (Припомням: При мен - заради лявото и дясното частично завихряне на полетата следствие "заряд" на частиците - има две възможности: сили на привличане и сили на отблъскване. В междината на частици - хаосът се подрежда: с "усилване" или се "гаси". При еднотипни заряди - усилване, частиците се образуват "бягайки" от местата си - сила на отблъскване. При разнотипни заряди - гасят се трептенията - сила на привличане, частиците падат една към друга. Е, това е ентропия - начин на подреждане в полевите форми на материята. Тоест - сили с ентропиен произход има колкото си искаме, заради непрестанното образуване на частици върху вакуума. Тези сили "влизат" и в тензорите на енергия и импулс, употребени в ОТО. Привличащите от "маса" (гравитация) са много малки, в сравнение с ЕМСили които дават електромагнитната маса. Частиците се "допират" с най-външните си слоеве - полета си взаимодействат с фотоните за връзка и ...могат да стават компактни Обвивки в синхрон с образуването на вътре-частиците. В общата маса на тези образувания влиза "маса от гравитационно действие" + "елмагн. маса" за цялостно образуване на обекта. Но - частиците (масовите) винаги имат Керн - излъчващ гравитони. Те отговарят за гравитационната сила на привличане, на далечно разстояние. Елмагн. привличаща сила е уравновесена на близки (локално) разстояния - в незаредени вещества, примерно.) ... пп Само им споменавам, че искат да обяснят несъстоятелност на хипотезата със стари разбирания (учебникови - ясно е, че етерът е отречен в този си вид, ама нали хипотезата казва друго), а не през погледа на хипотезата какво би станало, ако е правилно дадено съждение или и неправилно заради факт... Не е дискусия, а оплюване ... ...

Отговорих кратко (прост отговор) "Да". Това искаше. И настояваш на него (червено болднато). Но, това не означава, че няма и не толкова "прост отговор". Например "зависи" - струва ми се, че не правите разлика между сила от гравитация и гравитация. Затова и писах малко повече. За понятието за "сила". По хипотезата сила имаме тогава, когато частица е принудена от външно за нея поле, да се образува по полето (има ускорения). Тогава - Винаги има сила. Затова и показах, последствие - статията в офнюз. Също намират сила от откат при излъчване на фотон, макар че говорят за вълни (за Доплер) и съответно - става парадокс- не се запазва импулса. При мен - погълналият фотон атом е в неравновесно състояние, поради ускорителните движения заради новият фотон да връзка. При отпадане на външното поле - образуването на електрона може (енергетично по-изгодно) да се върне на слоя в който системата протон-електрон взаимодействат с минимална енергия на образуване. Причината е неподвижното ЕМПоле - не търпи "Големи Движения" в себе си. Локалното равновесие решава въпроса. (Припомням: За сила от гравитация са "виновни" гравитоните. Честотата им на излъчване е равна на честотата на образуване на керна на частицата и масата е пропорционална на тази честота (около 1023 Hz). За протона и неутрона е приблизително една и съща, но при протона заради наличието на мезослой и несиметрия на затваряне на най-външният му слой, цялостното му образуване се забавя и честотата на образуване на протона е малка по-малка от тази на неутрона. Затова - протонът е по-лек от неутрона. Въпреки, че "зареденият" протон трябва (по Е = m.c2) да е по-тежък от неутрона. Това, никоя хипотеза, до сега, не го е обяснявала. ) ...

Късното обилно хранене (20ч +сън) - разболява цялостно - независимо от (не)възможността "пълнеене". А и става опасно - отделянето на газовете от храната е 3-5 часа след хранене и с натрупването им могат да предизвикат резонанс със сърдечния ритъм, което при "слаби" сърца да доведе до инфарктни състояния. Препоръчително - 18ч хранене-лека вечеря и заспиване след 22ч. Храненето - без употреба на силно газоотделящи храни и газиране напитки. ...

Ако вали дъжд - има облаци. Ако има облаци не означава, че вали дъжд. Показал си какво разбираш под несъвместими. Хипотезата не противоречи на известните факти от физиката, а на сегашните й тълкувания на теза факти. Тоест, с възприемането на началата в хипотезата - физиката става по-ясна и маже да отговаря на въпросите: "Защо..?" Защо има маса, заряд, спин и се наблюдават кварки, а поотделно ги няма и т. н. А и днешната публикацея в офнюза е интересна: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ucheni-otkrivat-paradoks-v-teoriiata-na-Ajnshtajn-i-go-razreshavat_94681.html Учени откриват парадокс в теорията на Айнщайн и го разрешават Ако знаят Защо има (съществува) спонтанно излъчване - нямат проблеми. ...

Няма да ти казвам "Дефинирай съвместимост", защото самата физика в предположенията си е излязла от реалността. Например - изгонили са етера, не са известни от къде произлизат характеристиките на вещевите обекти, приети са да даденост изначало и ... много други нерешени проблеми има. Хипотезата ми прави физиката съвместима с реалността, защото достига до същност при направа на материята и, вече поправеното във физиката, може да се ползва от други науки. Сега им се налага да внесат нещо подобно стария етер, достигнаха до "всичко трепти" - тъмна енергия и тъмна материя и т.н. - стига, че омръзнахме на хората: https://ru.wikipedia.org/wiki/Нерешённые_проблемы_современной_физики ...

Няма какво аз да доказвам... Доказва го ефектът на Казимир, (при мен - фотоните са реални, не виртуални). Вече писах, че доказателствата са косвени, а това е приемливо (теория за ГВ и др), пък и водят до известните резултати. И - моля, престани да се държиш като цензор, излагаш себе си (комунизмът отдавна си отиде, че да забраняваш изказване на когото и да било). ...

Сложил съм го в скоби, защото е патерица, за краткост на идеята. Те се хващат за това едва ли не като основен лозунг?! Това е за да кажат, че хипотезата е невярна. Добре - нека за тях да не е вярна и ... какво? За други, които са чели книгата ми - съвсем разумна я намират... Ако си спомняш - почти цяла година не писах тук, за да обобщя идеите в книга, по ... почти тяхно желание, ама ... явно не желаят да четат. Изказват се неподготвени и естествено - частични са обясненията ми - звучат като фантастика, щото всички сме зарибени с фантазиите на статуквото. пп за сканер - Полето също е материя - много повече от вещевата форма на материя. И - не се вижда! ...

Не държа да си запознат с хипотезата и затова ти изглежда "фантазия" което казвам: при "компенсация" на свойството заряд в малък обем (напр., водороден атом - това е повсеместно във Вселената), остават смущенията в ЕМПолета, от преди компенсацията. Тези смущения са над "тотала" на енергията на ЕМПоле. При напомпване - в локална зона се създават условия за раждане на частици. Раждат се по двойки -например, електрон-позитрон, а с анихилация се достигат разлики на енергии - образуване на неутрон, който се разпада - протон, електрон, неутрино, гама и т. н. Ето, че няма "анти"-вещество - временно има електрон-позитрон, до анихилацията им и ... толкова. Няма барионен парадокс - което пък означава, че предположенията ми са правилни. Вселенски редът е малко по-друг - първо се раждат във вакуума (тук-там - на различни места в пространството, където има условия от флуктуации + интерференция) електрон-позитронните двойки, анихилират на различни места от раждането си, местно усилват полето, раждат се неутрони и при разпад ... стават протоните и електроните (и др.), а те са УСТОЙЧИВИ частици. Устойчиви са заради характеристиката си "заряд" - така както е по хипотезата. Нещо повече, ако електромагнитните полета са някаква причина за разбягването, то в по-началният етап, когато галактиките са били по-близо, то те трябва да се разбягват с по-голямо ускорение. Да, бе, да - Хаосът (хаосът - силите имат винаги ентропиен произход) в полетата е причина за отблъскващи сили! Нищо не си разбрал от хипотезата, ама вадиш заключения... за имидж! ... спирам - щото, гледам, напъвате за обяснения.

Пак не позна. И показваш, че не са ти ясни проблемите на физиката ..., които ОТО не може да реши, ако се придържа към "масата криви пространството".

Не, че ще променям мнението ти, но идеята на ОТО, че кривина може да определя сила, някаква, е добро попадение, поне доколкото се търси резултат - кое е това, дето задава кривина. Не е противоречие на идея, а на тълкувания. Знаеш струнниците - търсят нова геометрия, която да им пасне. Така че - "търси се!", както се казва по студентски... Мисля, че предписваш недостатъците в непълнотата на ОТО на моята хипотеза... щото поправя грешните предположения на тълкувателите на ОТО. Това показва твое неразбиране за необходимост от промяна във възможните тълкувания на части от физиката, а не, че спамя. ЕМСила е 1045 пъти по-слаба от гравитационната сила. И яко се проявява в средните мащаби, в които се въдим, благодарение на нея и си правим експериментите. Фактите от тях считаме за доказателство - там, където не сме в състояние (природно) да правим еднозначни експерименти, боравим с предположения. Нормално е да има и грешни предположения на учени - над 27 теории има за гравитация и нито една не обяснява особеностите на ОТО. Не вярвам да хукнеш да ги критикуваш, че спамят по научни списания... (Информация за размисъл: След момента, в който се уравновесяват ЕМСили - какво става с разликите в полетата, които зарядите са създавали преди това? Из вакуума пътуват изменения със скоростта на светлината ... до безкрай. Така вакуумът е "напомпан" с полета, останали след уравновесяване при превръщане на заредените обекти в незаредени-вещеви обекти и там, в празното на вакуума, няма Е=m.c2 . Има пакет-фотони с импулс и ЕМВълни, които интерферират заради разлики в потенциали и успокояват разбърканото поле, наречено хаос. Тоест - основното във вакуума са електромагнитните полета. Те "задават" геодезичните линии, които са измислени в ОТО. Гравитацията е мижава като сила и затова галактиките се разбягват. Извън вещевите структури в галактиките има Хаос ... във всички посоки. Да, но хаосът в областта между галактики е по-голям от този извън междината. Така действа сила на отблъскване между галактики и те се разбягват - сила от електромагнитен произход, а "масовата" сила на привличане от гравитация, държи близо вътре обектите да се обикалят взаимно и около центъра на огромната полева структура от ЕМСили). ...

(По хипотезата - пакет-фотоните на вакуума, от флуктуации - трептене да образуване на стоящо вълна "на място" могат да си "подредят" стрелките - вектори на момента на количеството на движение. Демек, съдържат импулс при себеобразуване. Подреждането на векторите пространствено зависи и от съседи, и при сфазиране на ...две трептения, например, то вероятността и трето трептене да се сфазира с първите две е по-голяма (съседите помагат), а с всяко следващо - още по-голяма. Така се образува пространствена структура - някаква начупена пространствена крива. Е, там в "центъра на средата" на ЧД пространстените кривини са ... за модел - като рисунка на "силовите линии на бобина" по която тече ток - голяма тороидална форма - задаваща геодезичните на цялата структура на Галактика. И тъй като движенията на частите на "бобината" (звезди и прахоляци) поради непрестннаното си образуване зависят от ПОЛЕТО, представляващо тая тороидална форма, то и крайните звезди се движат-обикалят центъра, почти със скоростта на по-вътрешните в структурата-Галактика. Това -в сегашните модели - за да го обяснят, започва да твърдят, че в ЧД имало огромна маса (достигат и до милиарди слънца?!, а ми твърдят, че аз мисля безумни работи...)) ...