Малоум 2

Даже, Дилов-син пусна виц (по памет): При гей-браковете, който се събуди с ерекция, той е мъжът!

Професор Брадистилов така казваше на нас-студенти (за инженери - цит. по памет, позабравил съм, вече): "Вие сте свикнали - копаете кладенец и стигате до вода. До граница. А в математиката има и безкрайност, дето няма граница... Лесно се възприема - чували сте - Светът е безкраен!.. Доказателство: Тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи, е безкраен." В ума ни има само символи: светли е несветли места - "черни" и "бели" точки, запетайки, тирета и др.- краен брой символи-памет на части от това което се е "видяло" от действителността около нас. Получават се: Стоящи вълнички в гънките на кората на Гл. мозък, структурирани в полутечната среда, като "временна" памет. При частична промяна на налягането в полутечната среда, се променят и разстоянията в гънките - променя се потенциалната разлика при стоящите вълнички и се "излъчва-поглъща" ЕМИмпулс. Много на брой (но не безкрайно много) от тези импулси се пренасят по съседни възбудени вълнички и там където се образува цикъл на повторяемост, го тълкува мозъкът като абстрактен образ. Така - множество абстрактни образи се "организират" при едно действие (едноактно), но наименоването им е обучение през "първите седем", да речем. Кой точно от образите ще възприемаме в конкретна ситуация, зависеща от наличното като образи в действителността, определя и някакво наше поведение. Затова можем да говорим: "Това "да", онова -"не"! Сравняваме "артефакти" със "сега" наличното... Прилича на аритметика на мозъка, включая отношения , но - пресмятането е на квантов принцип - "тотално" се възбужда вълна, но само отделни фотони от нея резонират (отделни пикселчета мигат) и дават абстрактен образ, НО този образ е дооформен, допълнен (прибавено) със символи-дамги от минали-заминали (незапомнени от необходимост) действия на фотони за временна памет. Значи - при субект - ограничено е мястото за запис на характеристики на Нещото. Но - хитростта на Природата! - по време на сън, минимизира местата за запис - да няма "биене" на стоящи вълни. Пак сравнява - но с вътрешен план, посредством информацията от гените. И мозъкът пак е готов (има място) за запис на нова информация. Затова ни е по-лесно да "класифицираме" и "систематизираме" информацията - за удобство - по-малко да се налага да помним. Но пък - важно е, че всеки субект е със своя Гледна Точка (в буквалния смисъл) - няма повторяемост на символичния вид на информацията при записи, няма еднаквост в "мисленето" и така - повече субекти, повече различна информация за свойства и характеристики на Нещото. Така комбинациите може и отскачат до безкрайност, но обектите с "маса" - не са с безкрайно много характеристики. Ние тях виждаме. Останалото - си го измисляме, включително и безкрайността. (По отношение на "задружната" дейност на човек (социално животно). и Изследовател не се нуждае от Бог за направа на Света и законите в него! Да, Изследовател не се нуждае от Бог, защото вярва на Природата и природните закони, но ОБЩЕСТВОТО си въвежда с договорена-условност собствени закони, че и социални, и му трябва вяра, която да следи, регулира, отсъжда, наказва и т. н. действия, противаречащи на морал-възпитание при група субекти. Ако са обективни законите - пак не им трябва Бог - обективният съд, въоръжен с тия закони, е достатъчен.) ...

Самото съзнание е отношение. Знанията (абстрактни образи) са минало (числител). Случващото се в момента - настояще, сега - може да съдържа атрибути, които нямат пряк, преживян "образ" в съзнаваното - и става знаменател ="0" (неопределеност на отношение). Лутането на мозъка за издирване на решение, включва и чувствата. Така: Решението за поведение е повлияно от чувства. Не, че е лошо, ама може да липсва истинност при решаване на проблем. А нулата е измислица, в помощ на Изследовател. В Природата - нула няма. Има недостижим по размери зърнест модел на вакуум и ако не образува огромни структури с характеристики, свойства ... "от себе си" - само ги предполагаме! (хипотеза) - и нас няма да ни има. По принцип - съществуването на "нещо" може да се установява при взаимодействия с друго "нещо". Но - РАВЕНСТВО, което предизвиква нулата в матмоделите - НЯМА. Дори една ябълка не е равна на друга ябълка (1-1=0). Но свойствата, които ни дават възможности за намиране Разлики при подобност и повторяемост на обекти, можем да приемем за еднакви (не равни) с определена точност при ползване за изучаване. Самите свойства са обвивки на "нещо". "Виждаме" отразеното от обвивки и то ... донякъде. В дискусията за Бог - нямат позиция за "същност", а тя е съществена (получи се игра на думи?!). Вече е почти доказано (ентропиен произход на: сили и др. - при специфични подреждания, има и разнообразие на нещата), че от полевата материя (фотони на вакуума) се създава, посредством самоорганизация при подреждане на вътрешни свойства на "зрънцата" на вакуума (вътрешно свойство - момент на импулс+сфазиране със същото, на друго зрънце и т. н.) - се самоорганизира вещева форма на материята - частици със собствена характеристика (физично свойство) маса. При взаимодействие с полевата форма на материята - фотоните (разликите от които се разпространяват с вълнов процес - светлинни вълни), самоволно възникват познатите ни физически закони (които Изследовател е открил, а не ги създава) . Така, всичкото "нещо", става посредством самоорганизация и саморегулация на материята - от най-фината структура до най-грамадната структура и се повтаря по един и същ принцип - превръщания на едната форма на материя в другата и обратно. Изследовател не се нуждае от Бог за направа на Света и законите в него! ...

Обективно - Нещата не могат да съществуват, ако не са резултат от някакъв периодичен или повтарящ се процес (цикъл). Една от задачите на науката е разкриване на такива процеси - по-скоро - границите им, посредством договорени параметри и връзките между цикли. Без да има повторяемост на случване на нещо - няма как да се изучи. Проблем е употреба на времето! При разкрит цикъл - имаме "интервал време" или "времеви интервал" за сравнима продължителност по време, на различни цикли. Философски трудно е въведено понятие едновременност - със СТО-Айнщайн. Трудно и почти неразбираемо, защото се спекулира с възможността за опитно проследяване на времеви интервал на съществуване на някакво явление. Или - защото съществуват "мигновени" явления: бързината на правещите ги да съществуват цикли е значително по-голяма от възможностите за измерване на времетраенето им от Изпълнител. За пример - излъчване на фотон от йонизиран атом. В кой момент от време ще се случи - не е възможно да се установи (но може да се предскаже вероятността с която ще се случва - с математически модел). Мигновеността на случване е доста "вредна" в последно време, с развяване на байрака със сплетените частици. Няма никакво "мигновено действие на разстояние", та затова е и наречено "призрачно" и, естествено - не е действие. Всичко е спекулации с времето. А при цикъл - повторяемостта му е във времеви интервал. Мерим го като цяло! Дори и да не знаем същността която предизвиква цялото, то цикълът участва в други събития - и можем да говорим за едновременност с други. Но - за вътре-действията в обективен цикличен процес - не можем да твърдим, че са едновременни. (затова са разбивали атома и ядрата, и са видели, че са недостижими за измерване, времена). Циклите са "скрити" в обвивки. И, ако няма външни въздействия върху тях (за превръщания)- става дълговременно съществуващ кръговрат. Е, Вселената е такъв вселенски кръговрат на превръщания: полева, вещева и пак полева фирми на материята. Затова Вселената няма "начало" и няма "край". Отпадат въпросите за начало и край, защото за нас - по време - тя е вечна. ...

Като четох, по-горе, се сетих за стар виц: Пияница умира и Св. Петър му казва: "Ще те пусна в рая, ако ми кажеш защо пиеше толкова много." "Не мож да ме разбереш, Господи!" - казал пияницата. "Как така, бе - аз всичко знам - затова съм Господ..." "Не, не можеш да ме разбереш..., щото, никога не си бил женен!" Та с третия род "То" - когато не е местоимение за одушевено - се означава "всичко, което не е с човешки качества", създадено от природата по еволюционен път.(Даже, доколкото е дискутирано, Господ е "мъж и жена" едновременно, но не е "То", а "Той". Присъства в душите и на мъжете, и на жените, а останалото - само го закриля, за съществуване на творението му..) ...

Реплика от едно филмче за блондинки - ученички: "Карат ни да учим история?!. Че кво му е на бъдещето?!" И историята като наука борави с относителности и ... вероятности, нещо като документ-артефакт, да е вярно. Напразно се "драпат" тук..., неразбирайки "силата на ОВ" (обратната връзка). Всеки човек е потиснат именно с нея - от обкръжението си, като най-силна е ОВ на ...социума. Играта на "стражари и апаши" е кой кого ще надлъже, а не кой притежава истината, понеже е конкретна. Затова - важни са договореностите, които задоволяват предполагаемите "нужди" на всеки от "общност"... и пак ... надлъгване, надлъгване..., докато околната ОВ разруши вътре-връзките, а социума поиска други "вътрешни" връзки... И т. н. ...

За физиката наблюдател е цялата апаратура при поставяне на експеримент, като неявно се включва и човек. Затова, често ползвам Изследовател - апаратура+човек. Ето малко за размишления:https://books.google.bg/books?id=CwZskdYkJh4C&pg=PA81&lpg=PA81&dq=наблюдател+физика&source=bl&ots=eqNBYpvNDn&sig=XTnvcE5dAMr_Bc0WM3fbctfeuKI&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjqiPrztN7YAhWEDywKHZ00AeQQ6AEITzAG#v=onepage&q=наблюдател физика&f=false ...

Според мен - съвсем правилно си пуснал темата във "философия". Защото и двете хипотези: СТО и ОТО - са философски интерпретации. Математическите изрази в тях са били "известни" и преди Айнщайн, но само той успява да ги обедини в стройна философска интерпретация-концепция (съвсем друг е въпросът дали са "вярно отражение на обективната действителност"). Има много методи за измерване на скоростта на светлината:https://bg.wikipedia.org/wiki/Скорост_на_светлината#Експерименти_по_измерване_на_скоростта_на_светлината Понятието за "скорост" - винаги е относителна за наблюдател и затова в текст трябва, за яснота, да се казва "скорост относно ..." и да се споменава относно кое тяло се говори. Много привлекателно е мисленето, че щом Свакуум е максимална, то спрямо нея, можем да изчислим скоростта на други тела. Е, вторият постулат на СТО - забранява това: Скоростта на светлината не зависи от скоростта на излъчвателя. И понеже не можем да "хванем" КС към полева форма на материята - фотоните са такива - то не можем да я използваме за "неподвижна" отправна точка, към която да отнесем скоростите на другите тела. ...

Ако не се знаеха ефектите на относителността - нямаше да има въобще GPS и измисляне на заобиколки на ефектите. (По - стар виц: Шофира блондинка и гласът от GPS й казва: "... след 50метра,отбийте в дясно и спрете! Искам да сляза!")

"Космос" беше едно от любимите списания. И не всичко в него беше достоверно, ама ... друго нямаше, дето да е толкова интересно. Оказа се заблуда, че в "кълбовидна мълния" може да се осъществява термоядрен процес... Иначе, Капица е велик и практик! (Кълбовидната мълния е квантов макрообект. Йонизацията е само повърхностен ефект, заедно с рекомбинацията и затова "свети" с призрачна светлина.) ...

Ориентировъчно: https://bg.wikipedia.org/wiki/Принцип_на_еквивалентност И това, че не се отчита, че силите имат ентропиен произход, вж. до какви грешки води: (принципно - силата я свързват с наличие на "маса", без да отчитат че подреденото състояние - "ентропийно" може да предизвика сила на привличане и сила на отблъскване.) http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ustrojstvo-sazdava-otritcatelna-masa_101037.html Устройство създава отрицателна маса Ограничената в тези оптични микрокухини светлина взаимодейства с тънък един атом полупроводник като се създават частици с отрицателен маса. Устройството също така "представя начин за генериране на лазерна светлина с постепенно нарастване на малко количество енергия". Michael Osadciw/University of Rochester Повечето обекти реагират по предвидим начин, когато ги бутнеш, те се придвижват в същата посока, но ако са с "отрицателна маса", те реагират точно наобратно - в посока на въздействащата им сила. През 1957 г. Херман Бонди (Hermann Bondi) написва в списание "Reviews of Modern Physics", че масата може да бъде както положителна, така и отрицателна. Той доказва, че това не води нито до логически противоречия, нито до противоречия със законите на физиката. Няма нищо в математиката или физиката, което да подсказва, че масата не може да бъде отрицателна. Може би, защото никога не сме я срещали, не ни е хрумвало, че тя може и да съществува. Сега изследователи от Университета Рочестър са успели да създадат частици с отрицателна маса в тънък един атом полупроводник от молибден диселенид, заставяйки го да взаимодейства със затворена в оптични микрокухини светлина, съобщава phys.org. Това само по себе е "интересно и вълнуващо от гледна точка на физиката", коментира Ник Вамивакас (Nick Vamivakas), доцент по квантовата оптика и квантова физика в Института по оптика в Рочестър. "Но това също се оказва, че устройството, което сме създали, представя начин за генериране на лазерна светлина с постепенно нарастване на малко количество енергия" Устройството, описано в Nature Physics, се състои от две огледала, които създават оптични микрокухини, които ограничават светлината на различни цветове на спектъра, в зависимост от това, как са разположени огледалата. На полупроводника се поставя по такъв начин, че взаимодействието му със затворената светлина води до това, малки частици от полупроводника, наречени екситони, се съчетават с фотоните от затворената светлина като се образуват поларитони. "Като накарахме екситона да се откаже от част от своята идентичност и заедно с един фотон да създаде поларитон, ние получихме в крайна сметка обект, който има отрицателна маса", обяснява Вамивакас. "Това е своего рода нещо побъркано, защото, ако се опитате да го бутнете или дръпнете, то ще отиде в обратната посока от това, което ви подсказва интуицията". И други изследователски групи са експериментирали с подобни устройства, но това е първото устройство, което получава частици с отрицателна маса. Въпреки, че практическото му приложение е още далеч, Вамивакас добавя, че лабораторията му ще продължи да проучва: Как устройството може да послужи като основа за производство на лазери. "С поларитоните, които създадохме с това устройство, рецептата за получаване на лазер е съвсем различна", коментира Вамивакас. "Системата се активира при много по-нисък разход на енергия", отколкото сега употребяваните лазери. Физическите следствия от създаването на отрицателна маса в устройството. "Ние обмисляме начини да се прилага бутане и дърпане - може би като прилагаме електрическо поле в устройството, а след това да проучим как тези поларитони се движат в устройството при прилагането на външна сила". Хипотетично материята може да има отрицателна маса - както електрическият заряд може да бъде отрицателен или положителен. Хората рядко мислят по този начин, тъй като в ежедневието ни се среща само положителният вариант на втория закон на Нютон, според който силата, предизвикваща ускорение, е равна на масата на обекта, умножена по ускорението му: F = ma. В случая на отрицателна маса обектът ще има отрицателно ускорение. Въпреки че ни изглежда неестествено, това не означава, че е невъзможно. Предишни теоретични изследвания са показали, че отрицателната маса може да съществува във Вселената, без да пречи на Общата теория на относителността. Гравитацията в теорията на относителността се визуализира в двуизмерното пространство като опънат каучуков лист, който се деформира под тежестта на телата, които са върху него. И тези деформации биха отклонили по-леки тела и дори светлината биха отклонили от правата линия.(Да не забравяме, че пространство-времето не е двуизмерно, а четири (три пространствени и една времева координата), като и четирите се изкривяват от наличието на маса). В този модел отрицателната маса е от другата страна на листа, създава хълмче, от което по-леки тела биха се "търкулнали" надалеч. Ако се обърнем наопаки това Вселенско одеало, тогава отрицателната маса ще прави вдлъбнатини, а положителната маса - хълмчета. (вж "Отрицателната маса - екзотична, но възможна материя") ... ...

Да, въпросите са философски - не толкова на физиката. Телата съществуват във времето и пространството, но това не означава, че в тях няма време и пространство. И е било трудно да се отговори на въпрос: Защо пространството се разширява, а галактиките - не? Днес вече напира отговор, че самото пространство се структурира, установява се, че галактиките имат хало подобно тороидална структура от полева материя, която "върти" външните им звезди с по-голяма скорост от сметките по Нютон - халото ги дърпа както при детската въртележка, демек, движенията са зависими от полетата и, че пространството не е празно вместилище на обектите, които "виждаме". Това не противоречи на част от твърденията на ОТО (по-скоро на тълкуванията на ОТО) - че пространството "се огъва". Ясно е, че за да се огъва нещо, то не може да е нищо, макар че физиката не може експериментално да отговори, така ли е или не. За да признае за "физичен обект" самото пространство са нужни хипотези, защото има проявления, показващи въздействие на "нещо тъмно", върху движенията на наблюдаемото - пряко: разширяване на пространството с ускорение. Това което виждаме е, че Разстоянията между обектите се променят и неправилно се тълкува, че пространството се разширява. Протяжността на пространството при Изследовател се изразява посредством промяна на разстоянията при относително движещи се обекти. Самото пространство е със собствена структура, която диктува на познатите ни полеви и вещеви обекти възможност за съществуване и обратно: Родените нови структури-обекти, посредством собствените си свойства, сърфират по подложката, която ги е изградила, т. е., тяхното движение и свойства са зависими от началната "рожденна структура от "тъмно, недосегаемо за откриване с експеримент - материя+енергия"... Айнщайн, принципно, никога не се е отказвал от етера. Самият етер не пречи на СТО. Но без нещо подобно на етер - ОТО закъсва с това кое се "криви". ...

Ето хубава картинка на далечното: http://megavselena.bg/eto-kak-izglezhda-kvantoviyat-kompyutyr/ Ето как изглежда квантовият компютър Гледан по-отдалеч изглежда като модернистичен полилей. Или като събрани на едно място цилиндри и жички, завършващи в края с малък стоманен цилиндър. Всъщност това е един от най-софистицираните квантови компютри правени досега. Процесорът му има мощност от 50 квантови бита или qubits, които обработват задачите по (потенциално) революционен начин. Информацията създавана и съхранявана в нормалните компютри се обозначава със серии от единици и нули. Qubits могат да представят и двете стойности едновременно (възможност известна като суперпозиция), което означава, че квантов компютър може теоретично да тества двете едновременно. Добавете още qubits и тази трудна за вярване изчислителна мощност се увеличава. През ноември миналата година IBM представи първия квантов компютър с 50 qubits в света. Той е разположен в лаборатория, в гигантски бял калъф, с помпи, които да поддържат необходимата за работата му температура и няколко традиционни компютри, които да подпомагат управление на задачите или алгоритмите, които се инициират. На CES (високотехнологичното изложение в Лас Вегас) тази година, фирмата донесе и вътрешностите на супер компютъра – кабелите и тръбите, необходими за изпращане на сигнали към чипа и за поддържане на охлаждането на системата, така че присъстващите биха могли по-добре да разберат как работи квантовият компютър. Най-голямото предизвикателство, според вицепрезидента на IBM за научни изследвания Джефри Уелсър, е изолирането на чипа от нежелан „шум“. Това включва електрически, магнитен и термичен шум. Например само температурата на помещението в което се намира, може да направи цялата машина безполезна. Тук идва ролята на споменатите помпи. От горе до долу системата постепенно се охлажда от четири температурни равнища с течен хелий, като накрая, вътре в цилиндъра, достига до 10 милионни от абсолютната нула по Келвин. В същото време проводниците носят радиочестотни сигнали до чипа. Те се описват върху qubits, изпълнявайки всяка програма, която изследователският екип желае да изпълни. Кабелите са проектирани така, че да не се допускат никакви външни шумове, включително топлинна енергия, които да се транспортират до чипа на квантовия компютър. Много от експертите предполагаха, че 50-qubit система може да постигне „квантово надмощие“. Терминът се отнася до момента, в който квантов компютър ще е в състояние да надминава традиционната компютърна система или да изпълни задача, която при традиционните компютри е невъзможна. Проблемът обаче е, че квантовите компютри са съвместими само с определени алгоритми. Те са подходящи за квантовата химия например и материалните симулации. Но е малко вероятно някога да използвате квантов компютър, например за да завършите презентация в PowerPoint. „Светът не е класически, той е квантов, затова ако искате да го симулирате, имате нужда от квантов компютър“, каза Уелсър пред списание Engadget. Изследователите вече са провели експерименти с квантовите компютри. Учените от IBM са успели да симулират берилиевия хидрид (BeH2) на квантов процесор със седем qubits през септември миналата година. Но критиците искат да видят квантов компютър, който да постигне нещо по-осезаемо, което е по-смислено за всекидневния потребител. Но този ден, за съжаление, все още вероятно е далеч. ... ... „Светът не е класически, той е квантов, затова ако искате да го симулирате, имате нужда от квантов компютър“, каза Уелсър пред списание Engadget ...

При Айнщайн се ползват Лоренц-трансформациите. Значи, при достигане високите скорости, мюонът се скъсява по посока на скоростта. Но скъсяване означава, че все по-къси фотони могат да му променят скоростта, а по-къси фотони - означава, че са с по-висока енергия. Ако пък са още по-къси - ще го разпадат... Е, в полето на Земята най-къси фотони са с малък интензитет-количествено. Значи - мюонът може да измине по-дълго разстояние, ако скоростта му на падане е висока, вероятността да срещне разпадащ го фотон е малка. А не, че по-дълго е живял от бавния си близнак. Времето на съществуване - не е удачен часовник... При отчет на средата, в която се разглежда задачата не е важна Свакуум, а Ссреда и заради действащите сили не е удачно да се ползва СТО. Затова им се получават асиметриите, както им отърва! Освен това - при гравитация (две тела) действа сила на привличане и от едното тяло, и от другото. При ускоряване с външна сила - едностранна е деформацията и с отчет на Ссреда - времето за пренос на деформацията по всички участници е различно, даже е различно и за едно и също тяло, по посока на промяна на скоростта. Така че - принципът на еквивалентност си съществува, но не помага на ОТО. ...

Фантомно - щото е начин на подреждане в околността (създаване на ред е някаква информация), дължащ се на физическо съществуване на ароматна молекула. Грубо казано - пренасящите фотони на средата на разпространение, като че ли придобиват специфична форма. Декохеренцията на преносната среда бързо разрушава подреденото, но доколкото спектърът на ИЧлъчение е съизмеримо в някакъв диапазон с размера на макромолекулите на ароматните растения, с нарастване на интензитета им, преносът на тази информация достига далеч от растението. Тоест - без да има физическа ароматна молекула (ключ), аромат може да се усети при "ключалката"... Затова фантомно. .... (пп В последно време взеха да обръщат внимание на груповите (колективните) ефекти. Преносът на информация по и от колективна обвивка на много частици, разни мембрани и др. еластични структури е в основата на живия организъм. Там, на тези "граници", стават възможните превръщания - заради падащите отгоре им фотони, т..е., изясняват се причините за влиянието на външните полета) ...

Одеве - нямах време да пиша, затова само линк към Раман техниката - извинявам се! Без квантов подход към материята - няма да се обяснят странностите при живата природа. И, да - не е достатъчно само схема "ключ-ключалка", щото има еднакви по "химия" молекули, но с различна ориентация за "ляво-дясно". При това - молекулите структурират ЕМПоле доста далеч от себе си, със структура подобно себе си. Това е информация, която като "фантом" присъства и се улавя и така - без наличие на попадение на вещева молекула в ключалката - усещаме аромат (миризма). Това става през пролетта, например - без физически да "миришем" цвете - усещаме аромата му. Важен е преносът на структурата по полетата - при определена (висока) влажност - ИЧЛъчение -фотони - се разпространяват далеч от източника на структурата. И, самата "вибрация" - има смисъл на механично колебание на участващите био-молекули, подложени на атаката на фотоните, които колебания да изпратят импулс по невроните за усещанията в мозъка. ...

http://www.referati.org/infrachervena-i-raman-spektroskopiq/36191/ref/p2

Здрасти, Шпага! Може би става въпрос за това: http://megavselena.bg/novo-otkritie-predizvikva-teoriyata-na-aynshtayn/ Ново откритие предизвиква теорията на Айнщайн По-рано през тази година физиците празнуваха откритието на LIGO (Обсерваторията за гравитационни вълни чрез лазерен интерферометър) – вълни в кривата на пространство времето – вследствие сливането на черни дупки, което представлява потвърждение на теорията на относителността на Алберт Айнщайн. Сега се оказва обаче, че откритието може да „чупи“ същата теория по краищата на черната дупка. Физиците, изучаващи данните на LIGO от сливането на черни дупки, твърдят, че те разкриват „ехо“ от гравитационни вълни, което противоречи на предсказанията, направени от Айнщайн в Общата теория на относителността. Това „ехо“ е потвърдено от LIGO в повече от един случай. Досега физиците вярваха, че Теорията се „чупи“ в екстремни условия като тези, които се наблюдават в ядрото на черната дупка. Това наблюдавано ехо обаче показва провал на Теорията по краищата на черната дупка, далеч от центъра. Според стандартния модел, базиран на теорията на Айнщайн, нищо не трябва да бъде откривано на ръба на черна дупка (нейния хоризонт на събитие). Това противоречи на други теории като например тази, която кореспондира с квантовата физика и която предполага, че на хоризонта на събитието трябва да има „огнена стена“, пръстен от високоенергийни частици около него. Космологът Ниайеш Афшорди от Университета Ватарло в Канада създава модели на такива сливания на черни дупки с предположението, че те „имат нещо“ в своя хоризонт на събитието. Времето на ехото, следващо освобождаването на гравитационни вълни в сливанията на черни дупки, записани от LIGO, съвпада напълно с това, което демонстрират моделите на Афшорди. Това подкрепя идеята, че краищата на черните дупки наистина имат някаква структура, а не нищо, както твърди теорията на Айнщайн. Наблюденията на LIGO предлагат вълнуваща възможност да разследваме нов физичен режим, казва Стив Гидинс, астрофизик от Университета Калифорния, Санта Барбара (UCSB). Засега са необходими още изследвания, за да се потвърди дали това ехо е чиста случайност или пък е нещо, което може да напълно да преоформи разбирането ни за хоризонт на събитието на черните дупки. Ако това се потвърди, ще ни трябва нова теория, която да обясни този и други подобни феномени, най-малкото докато не се появи „неуловимата Теория на всичко“. Добрата новина е, че ще има още високочувствителни данни от LIGO, така че ще можем да потвърдим или да отхвърлим това в рамките на следващите 2 години, казва Афшорди. Не е изненадващо, че вселената продължава да потвърждава теории от физиката и да ги отхвърля в следващата минута. Огромна част от вселената е все още напълно неизвестна и въпреки че теорията на Айнщайн е относително успешна, развитието на технологиите ще ни позволява да предизвикваме отново и отново по – ранните предположения. ... ... Та, въпросите си остават ... спорни. ...

Теорията за паралелни вселени може да обясни една от най-големите мистерии във физиката Черни дупки и откровения Черните дупки са източник на генерални затруднения, когато става дума за нашето разбиране на физиката – те влизат в противоречие с Теорията на относителността на Айнщайн, а също и унищожават информацията, което противоречи с това, което знаем за квантовата механика. Някои учени сега смятат, че хипотезата за много светове може да обясни ситуацията. Хипотезата за многото светове предполага, че всеки един от множеството възможни резултати от едно квантово събитие се разпада до свой собствен отделен свят. Сега екип учени от Калифорнийския технологичен институт, водени от Шон Карол, преполага, че тази интерпретация може да обясни несъответствията, свързани с черните дупки. Те казват, че Общата теория на относителността се поддържа в рамките на всеки един от възможните отделни светове, докато информацията се съхранява в цялата глобална функция на вълната, ако не и в отделните събития. Паралелни вселени Ейдан Чатуин – Дейвис, член на екипа на Карол, обяснява, че други учени вече са предлагали да се приложи теорията за много светове върху проблема с информацията на черните дупки. „Козметично погледнато обаче, ние сме първите, които използваме чисто тази перспектива. По-конкретно искахме да направим някои конкретни калкулации, за да можем да опишем математически иначе абстрактни идеи.“ „Предишни опити са разглеждали възможността твърденията на теорията на относителността и квантовата механика да бъдат приложими в един и същи свят“, казва Ясонури Номура, професор по физика от Калифорнийския университет. „Моят подход обаче разделя двете неща: квантовата механика позволява квантовото състояние да бъде „суперпозиция“ в много класически светове – твърденията на квантовата механика се прилагат върху цялото множество от тези много светове, докато тези на Теорията на относителността се прилагат само върху всеки отделен свят.“ Тази линия на мислене е важна, защото потенциално би могла да обясни повече за природата на гравитацията и време-пространството. Номура смята, че тези идеи могат да имат по-широка приложимост към това как работи квантовата гравитация на фундаментално ниво, особено по-отношение на произхода на вселената. „Знаем, че имаме нужда и от двете, и Общата теория на относителността, и квантовата механика, за да разберем черните дупки и така те са добра стартова позиция за тестване на идеи за квантовата гравитация“, обяснява Чатуин-Дейвис. „Ако наистина разбирахме как да опишем черните дупки, тогава бихме били доста по-близо до възможността да опишем и квантовата гравитация в широк смисъл.“ Използвайки интерпретацията за многото светове, учените и астрономите откриват нови пътища към отдавнашни въпроси за черните дупки. По-нататъшните изследвания биха могли да предложат и допълнителна информация за самата същност на вселената, което да запълни сериозните пробойни в нашето знание. ... ... Много светове може да има : звездни купове, огромни галактики и др., но всичко е Една Вселена. И, засега, няма причини да не важат физическите закони навсякъде из Вселената. Никаква информация не се губи, щото няма Черни Дупки, в смисъла на изсмуканото от ОТО. Има превръщания, които не могат да се наблюдават от Изследовател, не се признават за съществуваща реалност и, разбира се, грешно се заключава, че ... Вселената трябва да е Управляема ... отвсякъде!, и да му се разкрива, като как става това. Един "взрив на яйце" в променливо ЕМПоле, не можем да си обясним, ама вярваме на Големия Взрив! ...

http://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Zashto-iajtcata-se-vzriviavat-v-mikrovalnova-pechka_99157.html Защо яйцата се взривяват в микровълнова печка Всеки знае, че не трябва да нагрява яйца в микровълнова фурна. Кулинарният експеримент вероятно ще завърши с експлозия и дъжд от гореща лигава маса. На колко силна е тази експлозия? Това е предмет на съдебно дело и едно научно откритие, което засяга акустиката на експлоадиращите яйца, разказва Live Science. Едно време някъде в Америка (детайлите остават неясни) един човек влязъл в ресторант да хапне яйце. Това яйце сложили да се притопли в микровълнова, но то избухнало, поразявайки добре изглеждащата доскоро кожа на бедния посетител. Клиентът, с изгаряния, съди ресторанта, твърдейки, че е претърпял загуба на слуха от взрива, освен очевидните рани, както се казва в съобщението за пресата. Компанията Charles M. Salter Associates, специализирана в акустика, е била наета да предлстави вещо лице на съдебния процес. По-конкретно, те са били наети да отговорят на въпроса: Може ли експлодиращо яйце да създаде достатъчно мощна звукова вълна, която да причини увреждане на слуха? В непубликуван доклад, представен през декември на 174-та среща на Акустичното общество на Америка и предоставен на Live Science, изследователите Антъни Наш (Anthony Nash), вицепрезидент на Charles M. Salter Associates и Лорън фон Блон (Lauren von Blohn), консултант по акустика в компанията, описват резултатите от тяхното проучване на експлодиращите яйца в микровълнова фурна. За своето проучване Наш и фон Блон използват почти 100 обелени, твърдо сварени яйца, които нагряват едно по едно в микровълнова печка. Тъй като яйцата понякога се разпукват, докато все още се готвят в микровълновата фурна, учените ги поставят в тънки чорапи, преди да ги пуснат в стъкленици с вода, докато тя се нагрява. След това внимателно изваждат яйцата от микровълновата и да ги поставят на пода, насочват прецизен микрофон само на трийсетина сантиметра, пробождат яйцата с бързодействащ термометър за месо, което води до взривяването на някои от тях. Експлозиите, които записват, са доста силни, като вълните достигат между 86 и 133 децибела. Това е близо до звука на мотоциклет работещ на 9 метра под звуците на реактивен самолет на разстояние 30 м, съответно. Експлодиращите яйца със сигурност генерират повече шум, отколкото бихме искали, но има "малка вероятност" да е достатъчно силен, за да увреди слуха ви, пишат изследователите. Защо яйцата се взривяват изобщо? Ако сложите картофи в микровълновата без първо да пробиете кожата им, налягането на парата може да се натрупа под кожата и да накара картофът да експлоадира. Но твърдо свареното яйце не разполага с кожа с висока якост на опън като на картофа, а черупката на яйцето е предназначена да бъде пробита от човката на малко птиче. Черупката на яйцето не е достатъчно здрава, за да издържи високото вътрешно налягане на парата. Има една мембрана между белтъка на яйцето и черупката, която може да издържи нарастването на налягането, но това се случва и на обелени яйца. Изследователите предлагат алтернативно обяснение. Учените откриват с термометър за месо, че жълтъкът на яйцето се затопля много по-бързо, отколкото водата наоколо. Може би, разсъждават те, малки джобове вода са уловени вътре в протеините и се получава прегряване . При нормално налягане на въздуха тези джобове ще имат възможност да се разширят и ще се превърнат в пара. Но вътре в яйцето налягането от околните втвърдени протеини може да принуди джобовете да останат течни, дори когато температурата се покачи много. Но ако се наруши един от тези джобове, той ще се разшири и молекулите на водата ще се втурнат да запълнят празнината - разширявайки се, ще разрушат околните тъкани и ще позволят на други джобове да се спукат, променяйки фазата си в същото време. Полученият общ балон се спуква, разкъсвайки яйцето на парчета, които изхвърля навсякъде, което може да прилича на обикновена експлозия под налягане. "За наблюдател отстрани яйцето изглежда, че избухва", пишат изследователите в статията, но "този феномен може би по-точно е да се опише като бързо кипене на гореща вода". ... За яснота: http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/07 tehnologii/09 mikro furni.pdf Физика на микровълновите фурни. И пак не е ясно: Защо гърмят яйцата? при загряване в микровълнова? (Все си мисля, че заради обвивките (на жълтък, на белтък... кожа на др.продукти, кост и т.н.) - различни структури "втвърдяват" за различно време във фурната и това предизвиква разлика в наляганията на водните пари вътре в обвивката и отвън. Щото и костите гърмят!) ...

Точно - иска промяна, защото е "произведение" като величина - произведение е: "маса по скорост" или "сила по време". Задаваме промяна на едната величина и търсим промяна и на другата, ако е възможно. За фотоните - само честотата можем да задаваме. Защото - "силата" е също произведение - даже гадното е, че е с дименсия на енергия. Демек, нужно е енергийно изобразяване при превръщанията на видовете взаимодействия за енергия. Това показва движение на измененията във вълна като пренос на движения по винтова линия около "тръба". Пренася се импулс който има усукващ момент. Затова влияе на всички физични характеристики при поглъщане на фотон. (За болднотото: Има една легенда за Микеланжело и Леонардо да Винчи - спорели, кой е по-добър в занаята. На стена Микеланжело изрисувал окръжност и казал: "Това е идеална окръжност". Да Винчи взел кредата, отбелязал точка в окръжността и казал:"А това е центърът й!..". Кой е по-велик - трудно е да се каже. Едва ли някой е седнал да измерва!.. И двамата са велики ...)

По разглеждания случай, днешният виц в дира: "Състояние: - Не стига, че преливаме от пусто в празно, ами и се притесняваме да не го разлеем."

Здрасти - само предполагам - май не ме разбра, че е нужно да се разгледа понятието за сила. Има два вида сили, които показват нещо по-общо: сила, която има приложна точка (можем да градим КС на нея, свързана с масов обект - камък, например) и сили които може и да нямат приложна точка:, като въртящ момент (въртене на геврек, например - има направление, но не и приложна точка). Едната се мери в N, а другата - в N.m. При фотоните е втората и затова енергията е с дименсия N.m.s. Това е Планковата константа. Без "честотата", с която затрептява масовия обект, който поглъща конкретен фотон, не знаем колко е "силата" предадена на масовия обект (него обект подлагаме на измервания - получил е и транслация, и ротация - променя форма, скорост и ориентация, най-общо, и след цикъл на цялостно образуване, преизлъчва погълнатото, но вече с друга дължина на вълната, зависеща от относителната скорост по време на излъчване, а след промяната- има и движение от "откат"). ...

http://megavselena.bg/3-prosti-stypki-za-usvoyavane-na-vseki-nov-material-spored-nositelya-na-nobelova-nagrada-za-fizika-richard-feynman/ 3 прости стъпки за усвояване на всеки нов материал, според носителя на Нобелова награда за физика Ричард Фейнман С напредването на възрастта научавването на нещо ново се превръща в по-комплексен, предизивкателен и продължителен процес. Усвояването на непознат материал обаче, не трябва да е толкова труден и болезнен процес, независимо дали си още в училище или не. Особено ако се допиташ до носителя на Нобелова награда, физика Ричард Фейнман. Той е съставил проста формула от три стъпки, която помага да научиш нещо ново не само по-бързо, но и на по-дълбоко ниво. Фейнман обяснява, че има голяма разлика между това да знаеш нещо и да знаеш името на нещо и в интервю дава следния пример: например някой може да ти покаже малка птичка и да ти обясни, че това е дрозд с кафява гушка. Може дори да ти каже, че на немски тази птица се нарича halzenfugel, а на китайски е chung ling. Може да запомниш тези факти до края на живота си, но все още не знаеш абсолютно нищо за самата птица – къде живее, мигрира ли, как звучи песента й … Това е очевиден пример за гледната точка на Фейнман, но той е приложим за далеч по-комплексни теми. Вземете например електрическата проводимост на водата – това е фундаментална част от начина, по който възприемаме заобикалящия ни свят, но учените разбират как точно се случва след 200 години изследвания. Дълбокото разбиране на новия материал е ключово, дори само да се опитваш да вземеш изпит, защото нямаш представа кой аспект на въпроса ще ти се падне. Научи се как да учиш от гения, използвайки неговата собствена Фейнман техника: Стъпка 1. Обясни го на дете Вземи тефтер, напиши най-отгоре името на това, което учиш и го обясни от началото до края, сякаш го разясняваш на дете. Ако се чудиш как да разясниш квантовата механика на дете, не забравяй, че xkcd успя да обясни науката за ракетите, използвайки само 1000-та най-често срещани думи в английския. Тъкмо това е ключът тук – когато пишеш обясненията си като за 8 годишен хлапак, няма как да се криеш зад комплициран жаргон и научни термини, които всъщност и ти не разбираш. Когато напишеш една идея от начало до край на прост език, така че да може да бъде разбрана от дете, ти се принуждаваш да разбереш цялата концепция на по-дълбоко ниво и да опростиш взаимовръзките между отделните й елементи. Ако не можеш, тогава имаш разбиране къде точно са ти пропуските. Стъпка 2. Прегледай пропуските Вече знаеш какво точно не ти е ясно и можеш да му отделиш специално внимание – намери отговорите и повтори Стъпка 1. Продължавай да го правиш, докато установиш, че нямаш пропуски. Стъпка 3. Организирай и опрости Вече имаш пълно обяснение по новия материал, което е просто и достатъчно ясно, за да го разбере и дете. Опитай да го опростиш още, доколкото е възможно и го прочети на глас – това ще ти позволи да идентифицираш дали има неубедителни моменти. Стъпка 4. (по желание) Пробвай с истински човек Може наистина да пробваш с някой осемгодишен, но вероятно ще имаш проблем да задържиш вниманието му, така че се тествай с приятел. Ако той не може да разбере нещо и ти не си в състояние да му го обясниш, значи имаш пропуск. Това е техниката на Фейнман. Не е бърза (няма бърз начин), пак трябва да положиш усилия в ученето, но ако го правиш както трябва, гарантирано ще имаш дълбокото разбиране по темата и няма да излети от главата ти в момента, в който излезш от изпита. Може да гледаш и това видео, за да видиш техниката в действие. ...

http://physics-bg.org/au/021-impuls.php Импулсът, освен "маса по скорост" може да е и "сила по време". Но тъй като в КМ никой не работи със сила, не е ясно от къде произлиза импулс при фотоните. Просто, трябва да се предефинира понятието за сила (според мен - силата е проява на съпротива срещу инерциалното движение при непрестанно образуване на обекта. В движението по инерция, ако се намесят фотони от външни полета, то и движението на обекта са променя - има ускорения и съответно - се проявява сила. При хомогенно поле, действащо на обекта, има равномерно ускорение и "скъсяване" по посока резултантна скорост. Фотони от полето се поглъщат-задържат-преизлъчват от обект с маса и именно съдържащият се импулс във фотоните, води до ускоряване.). ...