Малоум 2

Ето още малко теория на вълнови процеси. Може да помогне... http://web.uni-plovdiv.bg/marudova/MMF/Mehanichni_valni.pdf "... Важно: Периодът и честотата не зависят от средата, в която се разпространява вълната. Те се определят само от източника на трептене.Обратно, скоростта на разпространение на вълната не зависи от източника, а зависи единствено от еластичните свойства на средата. ..."

Това, с битието - философски не е отпаднало, само го опорочиха на лозунги. Имаше интерпретации: Питието определя съзнанието, Парите определят съзнанието и др. ама си ги говорехме "на майтап", тихичко... щото "днешната милиция не бие, ама снощната!.." Но - само тоя лозунг не стигаше. Трябваха обяснения и на разни "отклонения" от правия път на марксистко-ленинската интерпретация на философията (абсолютно погрешна практика! - се доказа... - революция (по теория) трябваше да има в най-силно развитата капиталистическа страна, а не в най-бедната ..., а бедна и откъм капитализъм). Трябваше обяснение на Отчуждението - що има "хипарски" уклони?, самоубийства, проституция (Ти, с Иван, по любов ли спа, или за пари?.. Ами ... по любов, то 5 лева пари ли са!) и т. н. ...

Аха - ето на кого (на какво) трябва да обръщате внимание: http://megavselena.bg/paradoksite-na-kvantovata-mehanika-ne-davat-pokoy-na-fizitsite/ Парадоксите на квантовата механика смущават съня на физиците Сигурно сте чували, че квантовата механика е толкова парадоксална, че понякога навежда на мисълта за съществуването на висш разум. Но ето че и светилата на науката така и не са единни в мнението си за природата на квантовата физика. Знаете ли защо? Същината на квантовата механика се изплъзва от разбиране като пясък през пръстите – и това поражда парадокси, взаимоизключващи се параграфи и „призрачни действия“. Просто казано, макар квантовата механика да работи дяволски добре, никой не знае как и защо работи тя. Много физици прекарват безсънни нощи, блъскайки си главите над природата на квантовата механика, тъй като появата на физика на квантовата информация ни вещае много блага (квантова криптография, квантови компютри и прочие „тайни разработки“), но разбирането на самата природа на квантовата механика остава непреодолима бариера. Квантовата механика работи независимо от интерпретациите, но интуицията се оказва прекалено слаба, когато е необходимо да се прояснят странните аспекти на квантовата механика. За последните тридесет години учените буквално са се изнесли на палатки пред бариерата, опитвайки се да разберат и да постигнат съгласие по въпроса защо и как работи квантовата механика. В недалечната 2011 година се състояла конференция „само за избрани“ с името „Квантовата физика и природата на реалността“ (QPNR). Много видни физици, математици и философи, чиято основна дейност е разбор и интерпретация на квантовата механика, се събрали, за да приведат мислите на науката в ред. Какво се прояснило на конференцията QPNR? Макар че умишлено ще пропуснем математическите тънкости, ще получим отговори на някои вълнуващи въпроси. Всички учени на конференцията получили въпросник, в някои случаи можели да гласуват повече от веднъж, но за да не ви плашим, сме опростили резултатите. Също както и въпросите. Въведение в квантовата механика Първият въпрос, с който ще започнем да разнищваме въпросника на QPNR, е проблемът на квантовото измерване. Това ще ни даде възможност да хвърлим светлина на някои основни понятия в квантовата механика. В квантовата механика вълновата функция на обекта описва всички измерими свойства на този обект. Тя е пълно описание на това, което се нарича квантово състояние на обекта. Вълновата функция се описва от знаменитото уравнение на Шрьодингер, който според слуховете го написал по време на почивка в отговор на хвърлените му предизвикателства от страна на светилата на науката. Уравнението описва поведението на вълновата функция в отговор на проявлението на външната среда. Математическите детайли сега не са важни, с изключение на едно: уравнението на Шрьодингер е линейно. Ако поставите няколко различни решения в линейното уравнение, тяхната сума също ще бъде решение. Това се нарича принцип на суперпозиция и се явява не физически резултат, а по-скоро свойство на основната математическа структура в квантовата механика. Същността му е в това, че съществува клас вълнови функции, които се наричат квантови суперпозиции, едновременно описващи различни квантови състояния на обекта. Нека поставим обект в суперпозиция, да го измерим и да разгледаме какво се получава съгласно стандарта на квантовата механика. Да вземем две еднакви топки – червена и синя. Да ги накараме да се въртят с два кванта (един квант е половин единица) ъглов момент (който наричаме спин). Червената топка ще има горен спин, а синята – долен. Квантовото състояние на двете топки, преди да се сблъскат, ще бъде червена-горе + синя-долу. Ако измерите спина на двете топки, ще откриете, че червената топка винаги има спин +1, а при синята той е -1, а значи сумата на двете ще бъде равна на нула. Това е важно, тъй като сумарният спин на системата се явява константа в квантовата механика. Сега да сблъскаме топките. Ако техните повърхности притежават свойства, подобни на тези, които са ни известни, двете топки могат да предадат спина си една на друга. Най-очевидните резултати ще бъдат такива: нищо няма да се промени (червена-горе + синя-долу, което ние обозначаваме като [1 -1]; спинът ще се промени (червена-долу + синя-горе, или [-1 1]; спинът ще се занули (червена-нула + синя-нула, или [0 0]. Тъй като може да се случи всяко от тези три събития, преди да измерим състоянието на топките, те се намират в състояние на заплетена суперпозиция. Тяхното квантово поле на сблъсъка и преди измерването ще бъде [1 -1] + [-1 1] + [0 0]. (За квантовите скептици: ако измерим разнопосочните спинове на червената и синята топка, теоремата на Бел ни говори, че корелацията между резултатите от измерването ще бъде по-силна, отколкото е възможно в класическата и гореописаната система. Този теоретичен резултат се наблюдава и експериментално, доказвайки, че спинът на всяка от топките след сблъсък няма определена стойност, докато не се измери.) Да измерим спина на червената топка след сблъсъка. Ако той е равен на 1, квантовото състояние на двете топки след измерването ще бъде [1 -1] – двете други суперпозиции изчезват, тъй като не се съгласуват с измерването. Същото ще бъде, ако резултатът от измерването е -1 или 0 – квантовото състояние ще бъде [-1 1] и [0 0]. Всяко възможно състояние, несъвместимо с резултатите от измерването, изчезва, дори ако е съществувало в изходната суперпозиция. Проблемът на квантовото измерване Какво ще се случи, ако решим изцяло да се доверим на квантовата механика? В края на краищата, тя може да опише всички измерими явления. Инструментът, който измерва спина, е доста сложна квантова система, а човекът, който владее този инструмент, е още по-сложна квантова система. Ако мога да имам три различни резултата от измерването на спина, защо да не вляза в суперпозиция на измерване на всеки от трите възможни резултата? Доколкото ни е известно, нито един човек не усеща себе си в състояние на суперпозиция – ние дори не знаем какво е това чувство. Резултатът от измерването, както беше описано по-горе, съгласно нашия опит, е равен на едно определено число. За да преведе наблюденията на квантовата механика „на езика на нашия опит“, стандартната квантова механика предполага, че измервателните уреди и наблюдателите са класически в своето поведение. Не съществува суперпозиция на класическите измервателни уреди и наблюдателите, затова измерването дава един определен отговор, което ние и очакваме. Такова заключение е напълно закономерно, но от това физиците не спят по-добре и не спорят по-малко. Проблемът е в това, че има редица причини да смятаме, че измервателните уреди и наблюдателите всъщност не се явяват класически в своето поведение. По-скоро тяхната вълнова функция в съчетание с уравнението на Шрьодингер дава пълно описание на възможното поведение на обекта. Некласическото поведение на големи измервателни уреди е било доказано в рамките на квантовата механика от теоремата на неразрешимостта. Ако структурата на квантовата механика се съхранява за всички системи, в края на процеса на измерване наблюдателят, измерващата апаратура и измерваният обект ще се намират в квантова суперпозиция от всички състояния в съответствие с вълновата функция на измервания обект. Отчитайки това, проблемът с квантовото измерване може да звучи така: защо измерването, което се провежда с големи и сложни квантови устройства (включително самите нас), дава определен и единичен резултат? Ако даден аспект в квантовата механика води процеса на измерване до определен резултат, то какъв точно е този аспект? Може ли да го въведем в рамките на съществуващата квантова теория, или е необходимо да я разширим? Оригиналните понятия колапс на вълновата функция и класически наблюдател били опит да се отговори на този въпрос, но теоремата на неразрешимостта показала, че това не е достатъчно. Някои учени предположили, че уравнението на Шрьодингер трябва да бъде променено, за да се включат някои нелинейни условия, които да показват ясни състояния по време на измерването. При тези предположения съществуват редица проблеми – дори заради това, че стандартната квантова механика работи прекалено добре, за да може просто така да се промени фундаментално уравнение, без да се развалят добрите му части. В интерпретацията за паралелните светове на Хю Еверет провеждането на измерване с различни резултати води до образуването на множество алтернативни вселени – по една за всеки възможен резултат. Това позволява да се реши проблемът на измерването – наблюдателят се разпада заедно с измервателния уред, защото не забелязва множеството. Какво показали отговорите на физиците на QPNR на тема проблем на квантовото измерване? Проблем няма (отива си с появата на нови данни) – 20%; Решението е в декохеренцията – 11%; Решението е още някъде – 11%; Сериозно заплашва квантовата механика – 18%; Нито едно от посочените – 20%. Но в този случай ще ви се наложи да повярвате в това, че излитането на фотона от атома ражда нови вселени… Декохеренцията, която се явява следствие от взаимодействието на квантовата система с нейното обкръжение, може да доведе до това, че суперпозиционните състояния на вълновата функция са неспособни да си взаимодействат едно с друго, в резултат на което техните вероятности стават независими. Някои смятат, че именно в този момент вълновата функция колапсира, други – че това изобщо няма отношение към проблема на измерването, тъй като всичко наоколо създава суперпозиция, заплитайки се с околната среда. Котката на Шрьодингер и макроскопичните суперпозиции Мисленият експеримент под названието „Котка на Шрьодингер“ е известен на мнозина. В кутия е поставена котка. Вътре има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Същината на експеримента е в това, че условията точно се описват от квантовата механика (ще се разпадне ли радиоактивното ядро?), а самият той е представен от класически проблем (жива или мъртва е котката?). Ние искаме да разгледаме на какъв етап резултатът от експеримента ще престане да се намира в компетенциите на квантовата механика и ще стане обикновено класическо „да“ или „не“. Котката на Шрьодингер станала отделен въпрос в допитването на QPNR: „Възможни ли са суперпозиции на макроскопични различими състояния (от рода на мъртва/жива котка) по принцип, в лаборатория или принципно са невъзможни?“ По принцип са възможни – 55%; Възможни са в лабораторни условия – 30%; Принципно са невъзможни – 15%. Този въпрос е много важен, тъй като той може да се провери експериментално. Основният аргумент е такъв: докато кутията не се отвори, котката ще се намира в квантова суперпозиция на едновременно жива и едновременно мъртва. От друга страна, ако котката влезе в ролята на наблюдател, тя поне ще знае, че е жива. (Осъзнаването от котката на факта, че е мъртва, ще зависи от съществуването на отвъден живот – и такова се предлага в квантовата механика). Спорът ще продължи безкрайно. В интерпретацията за паралелните светове съдбата на котката не е толкова печална. Когато кутията се отвори, Вселената се разцепва на две – в едната котката продължава да живее, а в другата – не. Един от проблемите в квантовата механика е физическата реалност на квантовите състояния. В допитването на QPNR имало такъв въпрос: квантовото състояние само описва реалността (епистемично) или се явява реално, както електричното поле, тоест може да се измери (онтично)? Епистемично – 27%; Онтично – 24%; И едното, и другото – 33%; Строго статистическо – 3%; Друго – 13%. Случайността в квантовата механика Друг фундаментален въпрос в квантовата механика е случайността на отделни квантови събития, от рода на въпросния разпад на радиоактивния атом. Квантовата механика предсказва поведение, което се съгласува със случайния разпад с характерните периоди на полуразпад за този разпад (простете за тавтологията). Но случаен ли е процесът на разпада, или просто изглежда такъв? Във въпросника на QPNR имало четири варианта: скрит детерминизъм; само изглежда случаен; минимална случайност и случайността като фундаментален принцип на природата. Скритият детерминизъм е гледна точка на Айнщайн – съществува скрит механизъм в основата на това, което ние възприемаме като квантова реалност. Това явление всъщност е класическо и механично, но ние не можем да го наблюдаваме. Вселената само изглежда случайна в интерпретациите за паралелни светове, от рода на тази на Еверет. Възприятието на случайностите е само страничен ефект от откриването на себе си в един от новите клонове на вселената. Резултатите от въпроса: Скрит детерминизъм – 0%; Очевидна случайност – 7%; Минимална случайност – 40%; Фундаментална случайност – 53%. И най-сложната част се заключава в разликата между минималната случайност и случайността като фундаментален принцип на природата. Последното изобщо се изплъзва от разбиране. Грубо казано, минималната случайност описва Вселена, в която съществуват явления, които водят до непредсказуеми резултати, а понятието фундаментална случайност описва Вселена, в която случайността лежи в самата ѝ основа на работа. За разлика от скрития детерминизъм, фундаменталната случайност се разпространява и на поднивата на реалността, в случай на съществуването на такива. Липсата на подкрепа на скрития детерминизъм (извинявай, Айнщайн) очевидно е свързана с експерименталното потвърждение на теоремата на Бел. Според тази теорема в нашата Вселена не може да има скрити параметри. Забавно, но не всички привърженици на Еверет са съгласни с това, че наблюдаваната случайност се явява следствие от нашия избор в тази Вселена. А ето че двете най-странни понятия са събрали максимум точки. Изглежда, това е момент, когато неувереността и неопределеността набират силата на увереност и определеност. ...

Това е така, ако съществува един единствен източник на гравитация за цялата Вселена и има гравитационни вълни. А те-източниците, са много, а промените в кривината - неправилно се тълкува като вълни от гравитация. По-преди, някъде спомена (интерпретирам) - няма "вселенско" място без гравитация. Казано е и в статията - кривините на пространство-времето са "тензорни вълни" - и, съвсем не е задължително да са резултат на "масови" обекти. Скоро имаше научна статия, че се "наблюдава черна дупка от ЕМПоле" - огромна сила на привличане (непостижима за "гравитация") - на привличане към ядро, в рамките на атом. Няма общо със "сила от маса на ядрото". Заблудата идва от това, че всичко "полево" се "привежда" към Е = m.c2, без да се разбира същността на формулата. Щото формулата - не е изведена благодарение на същност, а е тълкувана от матмодел ... все едно, че са знаели какво е маса... (Превръщанията на енергията при пренос на импулс, от полева форма във вещева, става при раждане на частица с "маса", именно, поради цялостно изкривяване на пътя на пренос на импулс от полето и самоцентриране на този импулс в ново образувание, около собствен център. Престава да е "разпространяващо се полево нещо" със скорост на светлината заради изменение в потенциали. Забавя скорост на пренос "по геодезична права" на околното пространство, а от слоевете на образувания обект - произтичат, заедно с раждането, нови изменения в околното пространство, които отчитаме като свойства на частиците (маса, заряд, спин, евентуално форма и размери). "Излъчването" на гравитони е от централната част на частицата - в кавички, щото това е структурирана обвивка на център, около който се образува частицата. Малка по размери "подреденост" на квантовата структура на вакуума и затова нищо "външно вещево" (то е огромно по размери) не може да й влияе - може само да се ползва гравитонът, като готова структурна подложка за по-ниско енергийно образуване на централната част на друга частица - "стъпка напред" към мястото на "идващия" към частица гравитон - тоест - само и единствено "сила на привличане" между масови обекти. Гравитонът не се губи, защото вече е предизвикал ускорение на погълналата го частица и тя продължава да си "излъчва" нейната подреденост, т. е. - пак излъчва гравитони при непрестанното си образуване.) ...

Близо до Слънцето също имало интересно. http://megavselena.bg/zashto-merkuriy-se-sviva/ Защо Меркурий се свива? Марс, Юпитер, Сатурн и дори Уран предизвикват голямо внимание през последно време, като към тях са изпращани сонди, космически кораби и роувъри. Ако погледнем в обратна посока обаче, по-близо към слънцето, там е Меркурий, една не по-малко интересна планета и дори по-мистериозна от останалите. Общ проект между Европейската космическа агенция и Японската космическа програма Jaxa скоро ще изпрати сонда към Меркурий с надежда да реши една голяма мистерия. Сондата е наречена БепиКоломбо (BepiColombo), и ще има за цел да проучи вулканите на Меркурий и да хвърли известна светлина на съществуването на вода във формата на лед на планетата. С повърхност която има температура варираща от +430 до -180 градуса по Целзий, Меркурий е изключително интересно, но и изключително трудно място за изследване. Досега именно поради изключително тежкия климат там, планетата практически не е изследвана отблизо. Всеки космически кораб, който ще се приближи до планетата, за да я проучи, трябва да е изключително добре екипиран, за да издържи на интензивното слънчево греене и адската топлина. Трябва да се преодолее и блясъкът на слънчевите лъчи, които ще заслепяват всички камери приближили се до планетата. Това обаче, което е най-интересно за Меркурий и което учените искат най-много да разберат чрез сондата, която ще изпратят към планетата, е отговорът на един въпрос, който ги мъчи от известно време – Защо Меркурий се свива? Една от широко известните хипотези е, че това се дължи на охлаждането на кората на планетата, предизвикващо напукването й, водещо до свиване на планетата. Сондата трябва да достави много подробни снимки и карти на повърхността на Меркурий и нейните пукнатини и да определи колко бързо планетата се свива и как този процес протича. ... Е, най-простото обяснение би било "изпарение във вакуум". Всички вещества се изпаряват във вакуум - с различна скорост на изпарение (има и процес сублимация). Кантар требе - падащо в-во върху Меркурий <--> изпаряване. Ако е повече изпарението - ясно. Макар че, падащото вещество е неравномерно разпределено в посока откъм страна на падане върху планетата. Също - Нагряване "в дълбочина" на скалите води до изпаряване на газова съставка която е била във физико-химическа връзка с "камънака". При следващо "потъване" на скалната маса - може и да стане забележимо свиване на планетата. ... пп За весело: http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9542&Level=2 В плен на машините — Олеле, яйцата прегоряха! — плесна с ръце Жулиета и започна да навлича скафандъра си. Ромео надигна неволно глава от изчисленията, измърмори едно: — Ами така е то, като се заблейваш с разни скучни схеми по витаминно готварство — а след това отново задряма върху формулата на Грахам. Жулиета изтича навън. Беше точно пладне и слънцето приличаше с 460° върху каменната пустиня. В тигана, поставен направо върху една излъскана алуминиева скала, вместо яйца се виждаше някаква димяща подметка. Жулиета плесна отново с ръце и въпреки че никой не можеше да я чуе през изолацията, извика: — Ами сега! Това бяха последните пресни яйца! След това тъжно се прибра в ракетата и започна да бърника в сандъка с неприкосновените хапчета. Ромео се събуди още по-мрачен. И как да не е мрачен? Ето вече три дни се мотаят по тая щура планета. А и то поне да беше планета като планета. Меркурий! Жега, студ, студ, жега. Единствената полза от нея е, че Жулиета може да готви направо на слънце, без да хаби гориво. Но дори и за готвене слънцето не става: много е силно. А той — обикаля, изчислява, търси следи от минала цивилизация. Бе, каква цивилизация на такъв пек? Със сърдито ръмжене Ромео изгълта трите хапчета, които Жулиета му поднесе на бяла табличка, и се изправи: — Хайде! — Ох, пак ли ще скитаме? — Пак! Хората командировки ни плащат. Очакват велики да станем. Облечени в скафандрите, те отново се движеха по металическата пустиня и оглеждаха опротивелия им вече пейзаж. Едно поточе от разтопено олово тихо клокочеше наблизо. Няколко хълма от брилянти и изумруди неприятно блестяха в очите им. Ромео включи външните микрофони и се обърна към Жулиета: — Скука! Хората на Марс живот живеят. На Венера все едно, на курорт са отишли, а ние тук... Зад гърба му се чу тих металически смях. — Какво се смееш така прегракнало? Не си ли съгласна... — Ромео — обади се разтреперано Жулиета. — Аз...аз... не се смея... Някой... Ромео се обърна рязко. Наоколо беше пусто. — Глупости! Така ми се е сторило! Смехът се повтори — пак зад гърба му, тоест от противната страна. — Ромео, страх ме е! — Жулиета така се притисна до него, че скафандърът й изскърца меланхолично. — От какво ще те е страх? Хлапашки работи! Та планетата е мъртва, не виждаш ли? — Бог да я прости! — каза някой дрезгаво пак зад гърба му. — Ромео... Ромео... Ако си решил... да ме плашиш...заради яйцата... не е честно... Но и на самия Ромео не му беше до смях. Огледа се отново предпазливо, напрегна слух... Нищо! Пое си дълбоко дъх, приближи до една от скалите и почука по нея. Тя отекна с металически звук. — Ето, виждаш ли — това е само ехо. Вероятно от скалите. Та те са от чисто желязо. — 25% алуминий и 75% молибденова стомана с примеси на европий и цинк — изскърца някой зад него. Ромео се обърна бързо — пак нищо. — Ехо, ехо... ама чак отговори в проценти да дава... —той почувствува как му се повишава кръвното налягане.Жулиета разбра, че мъжът й е в безизходица, и с присъщия й майчински инстинкт пристъпи напред и го закри с тялото си. — К... който и да си ти... — прошепна тя — излез веднага, защото... защото аз ей сега ще... ще припадна! ...(продължава)

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Dali-gravitatcionnite-valni-se-sastoiat-ot-chastitci-gravitoni-video_84476.html "Дали гравитационните вълни се състоят от частици гравитони (видео) Сега, след като детектора LIGO откри първия, втория и третия си сигнал от гравитационна вълна, тази част от теорията на Айнщайн, която прогнозира, че в тъканта на самото пространство трябва да има вълни, е потвърдена. Това води до най-различни интересни въпроси, включително и този: Очаква ли се гравитационните вълни да демонстрират двойнствената природа на вълна-частица и дали физиците от експеримента LIGO вече замислят начин да тестват това като експеримента с двойния процеп? Ето какво отговори астрофизикът Итън Сийгъл (Ethan Siegel) на страницата на Forbes. Двойнствеността вълна-частица е една от най-странните последици от квантовата механика, която някога сме откривали. ... През XX век се появиха още по-странни резултати:: • Отделни фотони, преминавайки през един от двата процепа един по един се интерферират сами със себе си и създават картина, съответстваща на вълна. • Електроните, известни като частици, също показват интерференция и дифракция. • Ако се измери през кой прорез преминава фотонът или електронът, не се получава интерфренична картина, но ако не се измерва, се получава. Изглежда, че всяка частица, която някога сме наблюдавали, може да бъде описана едновременно като вълна и частица. Нещо повече, квантова физика ни учи, че трябва задължително да разглеждаме частиците едновременно като вълна и частица, иначе няма да получим съгласуващи се с експериментите резултати. ... Тъй като това е вълна, съдейки по наблюденията, която се държи точно както предсказва Общата теория на относителността, включително по време на фазите inspiral, merger и ringdown, спокойно можем да заключим, че тя ще продължи да се държи като всички вълнови неща, които теорията на относителността прогнозира. В детайли те са малко по-различни в сравнение с другите вълни, с които сме свикнали: те не са скаларни вълни като водните вълни, нито са векторни вълни като светлината, която има във фаза осцилиращи електрически и магнитни полета. Вместо това, те са тензорни вълни, заставящи пространството да се свива и разширява в перпендикулярни направления, когато вълната преминава през този район. (видео) Тези вълни правят много от същите неща, които бихме очаквали от една вълна, в това число, те се разпространяват с определена скорост през среда (със скоростта на светлината през самата тъкан на пространството), интерферират с други вълни в пространството както конструктивно, така и деструктивно, тези вълни "се носят" на върха на всякаква друга кривина на пространство-времето, която вече съществува, и ако има някакъв начин да се накарат тези вълни да изпитат дифракция - може би при преминаване през силно гравитационно поле на източник като черна дупка - те ще направят точно това. Освен това, тъй като Вселената се разширява, ние знаем, че тези вълни ще правят това, което правят всички вълни в разширяващата се Вселена - да се разтягат и разширяват заедно с фоновото пространство на Вселената. Така че истинският въпрос е как да се провери тяхната квантовата част? Как да потърсим корпускулярната природа на гравитационната вълна? На теория гравитационната вълна е подобна на анимацията по-горе, която показва ясно как се образува вълна от много движещи се по кръг частици - тези частици ще бъдат гравитони и цялостната видима вълна е това, което открива LIGO. Има всички основания да се очаква, че имаме гравитони, които: • имат спин 2, • нямат маса, • разпространяват се със скоростта на светлината, • и се взаимодействат чрез гравитация. Ограниченията, получени от LIGO за масата на гравитона са изключително добри - ако гравитонът има маса, то тя е по-малка от 1,6 х 10-22 eV/c2 или ~ 1028 пъти по-лек от електрона. Но докато не се намери начин да се провери квантовата гравитация с помощта на гравитационните вълни, няма да знаем дали гравитационните вълни имат характер и на "частица" или демонстрират ли гравитоните корпускулярно-вълнов дуализъм. Една гравитационна вълна потенциално би трябвало да се състои от огромен брой гравитони, но измерването на отделните й компоненти е изключително трудно и далеч отвъд нашите експериментални възможности. LIGO не може да различи единични гравитони по същата причина, по която телевизионната антена не различава единичните фотони. При сигнал детекторът е залят с частици и не е чувствителен към малките, дискретни стъпки енергия. Ако съществуват гравитони, LIGO не може ги разпознае, той не може да различи огромното количество гравитони в една некватувана гравитационна вълна. Ето защо LIGO не може да не ни каже нищо за съществуването на гравитоните. За това всъщност има няколко възможности, въпреки че LIGO е малко вероятно да успее. Виждате ли, квантово-гравитационните ефекти най-силно се проявяват там, където има силни гравитационни полета на много малки разстояния. Едва ли има по-добър случай да се вникне в това, отколкото сливането на черни дупки. При сливането на две сингулярности тези квантови ефекти - които трябва да са отклонения от Общата теория на относителността - ще се показват в момента на сливането, малко преди и малко след това. Реално погледнато ние не търсим времеви отрязъци от порядъка на пикосекунди, а не на милисекунди или микросекунди, за които е чувствителен LIGO, но това може да не е невъзможно. По принцип разработени са лазерни импулси, които работят по скалата на фемтосекунди и даже атосекунди (10-15 сек - 10-18 сек), така че потенциално е възможно да се организира чувствителност, която да проследи малки отклонения от Теорията на относителността, ако могат да се пуснат наведнъж достатъчно интерферометри. Това изисква огромен скок в областта на технологиите, включително и голям брой интерферометри и значително намаляване на шума и увеличаване на чувствителността. Но това не е технически невъзможно - това е просто технологично трудно. Ако успеем да проверим корпускулярната природа на гравитона, това ще завърши нашата представа за дуализма вълна-частица в тази Вселена. Ние очакваме това да е истина, но не знаем със сигурност. Надяваме, че нашето любопитство ще ни накара да инвестираме в изясняването на този въпрос, че природата ще разкрие тайната си и в края на краищата ще разберем." ... ... Приятно точно описано в статията. Кривините на пространство времето са следствие "тензорни вълни", но те са пък резултат от изменения на ЕМполета. Не са "масов" ефект, няма защо да се включват в гравитация. Гравитоните не могат да интерферират - няма защо да се очаква, че ще се измери интерференция - ако я има, ... , ще има и отблъскваща гравитационна сила от "масови" обект. А, такава няма. Не може и да се "екранира" гравитационното привличане - всеки масов обект е и източник на гравитони. ...

http://megavselena.bg/vodata-mozhe-da-syshtestvuva-kato-dve-razlichni-technosti/ Водата може да съществува като две различни течности Водата е една от най-фундаменталните молекули на Земята и въпреки това учените едва в последните години започват да осъзнават колко странно е това вещество. Конкретният случай: изследователи са открили, че водата съществува не в една, а в две отделни течни фази, всяка от които с големи разлики в структурата и плътността. Използвайки рентгенови лъчи за изучаване на H2O в безпрецедентни детайли, физици от Стокхолмския университет в Швеция предоставиха доказателства, че течната вода, която познаваме и обичаме, не е само едно състояние, а всъщност е флуктоация между две форми – с висока и ниска плътност. „Новите резултати дават много силна подкрепа на картината, при която водата при стайна температура не може да реши в коя от двете форми трябва да бъде – с висока или ниска плътност, което води до локални колебания между двете“, казва един от изследователите, Ларс ГМ Петерсон. „Накратко: Водата не е сложна течност, а две прости течности със сложна връзка.“ Повечето от нас сме учли в гимназията, че водата съществува в три отделни агрегатни състояния: течна вода, твърд лед и водни пари. Но всъщност не е толкова просто – водата може да съществува и в странно плазмено състояние и дори стандартните три състояния на водата, които познаваме, са по-странни, отколкото сме си представяли. Например (единствено с изключение на живака) водата има най-високото повърхностно напрежение от всички течности и за разлика от почти всяко друго известно вещество, водата се разширява, когато замръзва. Също така, докато температурите на кипене на други хидриди, като водороден телурид и сероводород, намаляват с намаляване на размера на молекулите, Н20 има изненадващо голяма точка на кипене за такова малко молекулно тегло. Всъщност учените са идентифицирали 70 свойства на течната вода, които са напълно уникални за H2O от всички други течни вещества, за които знаем. Един от странните дебати в последно време е дали има повече от една течна фаза на водата. Тази идея се основава на факта, че учените вече знаят, че ледът може да съществува в различни форми с висока и ниска плътност. Например ледът, който познаваме като ледените кубчета от хладилника е известен като кристален лед. Той е силно подреден с всичките му индивидуални молекули подредени по повтарящ се модел. Ледът съществува и в друга форма, известна като аморфен лед, при която молекулите са по-неподредени. Макар че не е нещо, което повечето от нас знаят, аморфният лед вероятно е най-разпространеният вид твърда вода, открита във Вселената, и може да се преобръща между различни версии с висока и ниска плътност. По тази причина изследователите подозираха, че може би течната вода може да прави същото. Но досега никой не беше успявал да изучи молекулярните промени достатъчно подробно, за да разбере какво точно става. Новото изследване използва два различни вида рентгеново изображение за проследяване на движението и разстоянието между H2O молекулите, като водата преминава от аморфно, стъкловидно, замразено течно състояние до вискозна течност и след това в друга, още по-вискозна течност с по-ниска плътност , Това, което учените наблюдават е доказателство за две отделни течни фази. „Новото забележително свойство е, че откриваме, че водата може да съществува като две различни течности при ниски температури, където ледената кристализация е бавна“, казва Андерс Нилсон от изследователския екип. Това, разбира се, е само едно проучване и други независими екипи ще трябва да извършат собствена проверка на изследванията, за да подкрепят претенцията, преди да се пренапишат учебниците. Но това не е първият път, когато учените се натъкват на странно второ течно състояние на вода. Миналата година екип от университета в Оксфорд също показа, че между 40 и 60 градуса по Целзий (104 градуса и 140 градуса по Фаренхайт) течната вода може да „превключи“ и да демонстрира съвсем нов набор от свойства в зависимост от състоянието, в което се обръща. Важно е, че това ново проучване добавя още едно важно парче към пъзела, който започва постепенно да разкрива колко странна и очарователна е тази вездесъща молекула. Новото проучване е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. ..." ... Мисля си, че просто недоглеждат: Според мен - "новите" състояния на водата се дължат на "новата" среда, в която попадат водните молекули - среда "пълна" с рентгенови лъчи. Състоянията ( нови групови свойства) зависят от ЕМПоле, в което веществата се реализират - структурите са различни, поради възможността от нови връзки, посредством фотоните за връзка, които структурите си обменят. Водната молекула има поне пет собствени честоти и комбинациите между тях могат да се променят в променливо ЕМПоле. ...

Хе-хе - ако е млад - да, няма проблем. А коментарът под статията видя ли го? Статията е с измислени обяснения (журналистически, за ефект ... като в коментара!) По навик - "искаме" формата на мозъка да е като на картинките. Е, може да не е точно такава и големината може да е различна, ама функциите за управление на организма са на мозъчните клетки - бяла биомаса -множество белтъчни макромолекули, а не на тези образувания -стоящи вълни, дето са в гънките на кората и отговарят за временната памет - въобще записът на паметта е извън мозъчните клетки... Те все още, като "временни" не са с биологична основа-белтъци, а само поляризация "задържана" в полутечната среда между гънките. Тоест - може и да няма "видима структура" с обвивки на мозъчна клетки - временна памет може да има. И има, и още - едно време като "показваха" човек без структура мозък, след това пък казаха, че имало мозък ама бил много малък... около 30% от черепната кухина и т. н., не съвсем достоверна информация. Памет, която да се ползва за абстрактни образи имат всички животни, които притежават главен мозък. При Човек е важно, че тази памет може да се управлява посредством съ-отнасяне (отношение) към записи в условно постоянната памет (такава, с белтъчни структури - все едно "твърда" памет -условно, щото в зависимост от деформацията й, "излъчва" различни записи с различна поляризация - различна информация за по-нататъшно действие-пренос за включване в цикъл "абстрактен образ"). Многообразието на излъчените символи, прави възможност за формиране на множество абстракции и точно посредством съ-отнасянето става ИЗБОР на кои образи да "включим" в съждение <--> в мисловен процес. Писал съм и преди - Човек често си казва: "А, бе, знаех си, че ще стане така, ама..." Тоест - едновременно са се родили множество предположения за по-нататъшни логически постройки в мисленето и на база предишен опит е избрано най-вероятното - ако не се случи очакваното - то е ясно, че е субективно "неправилно", а не грешка на Природата. По ОВ се коригират съжденията и така субективно неправилните очаквания стават по-малко. Демек - не е страшен методът "проба-грешка" (природен принцип), а е страшно, да я няма ефективността на ОВ и при мисленето. (Иначе, щом я има структурата, то ОВ е съществуваща, независимо от мислене и/или възможности за такова.) ...

Във връзка с памет и употреба - съзнателно или не, мозъкът забравя ... за оцеляване(?!): http://megavselena.bg/da-zabravyash-e-normalna-funktsiya-na-pametta/#comment-11911 "Да забравяш е нормална функция на паметта Често всеки от нас забравя за неща, които дори считаме за важни и които могат да променят нашия ден, дори понякога нашия живот. Разпространено е разбирането, че да забравяш е нещо лошо, дори че това е сигнал за нарушени функции на мозъка в неговата част за „складиране“ на информация. Учени от Университета в Торонто, Канада, имат обаче друго мнение за процеса на забравяне. Според тях забравянето е начин да станем по-умни и дори да подобрим живота си. В изследване публикувано в списание Neuron канадските невролози изказват своя хипотеза, защо мозъкът целенасочено работи, за да забрави дадена информация. Неврологията на забравянето е относително неизследвана територия. През последните няколко десетилетия във фокуса е обратният процес – как клетките на мозъка се променят, за да складират и запазят информацията, да помнят нещата. За учените е известно, че възможността мозъкът да складира информация и да я помни, може да бъде затруднена от пазенето на информация, която вече не е нужна и не е свързана с ежедневието ни. Канадските невролози стигат още по-далеч, като заявяват, че тази информация не само не е свързана с настоящето ни ежедневие, но и пречи на нормалния ни живот. ..." Ето, че лутането продължава. Мозъкът "складира" ненужната информация само известно време, като временна памет. (по време на сън - мозъкът преподрежда информацията в места без "биене" на стоящите вълни). Но при организиране на цикъл за абстрактен образ се ползва голяма част от почти всички "записи" на символи в определена област. Така - "излишната" информация не е излишна... Просто, в новите моменти части от нея не е нужна за изграждане на образ. Не е въпрос на забравяне, а на начин на използване. Когато често се употребява един и същ абстр. образ (когато се повтаря), мозъкът минимизира пътя по който става цикъла, а местата в гънките на кората на мозъка се стабилизират като изграждат белтъчна макромолекула (превръща се в постоянна памет) - дълбоко в гънките, където разстоянията между стените са минимални. Затова - в дъното на гънките при възрастни е пълно с бяла биомаса, а съответно сивото вещество, навън по гънките е оредяло (намаляло). Затова възрастните "помнят" предимно детски случки и стари спомени, а новата информация от време на време им липсва - по-трудно се осъществява цикъл за абстрактни образи. ...

Именно (за червеничкото) антропоцентричният принцип става без значение в обясненията за Природата. Във връзка с еволюцията (показал съм я - как става) - на неживата и живата материя. Интерпретация се прави там, където експерименталната проверка е невъзможна. Защото няма информация от случващото се. Например, поглъщане на фотон от вещество - кога как и къде са въпроси без отговори за новото състояние на вещевото, докато не "излезе" информацията от него и не пристигне при проверяващите го датчици. Всички изучаващи - интерпретират, та това, че аз също съм с интерпретации - не може да бъде аргумент "против" методика. Особено в Квантовата хипотеза (всички интерпретации са хипотеза - нищо не е доказано напълно). За наблюдател човек - електронът бил на много места ЕДНОВРЕМЕННО?! Това популярно твърдение е заради възможностите, които еволюционно Природата е дала на био-продукта - а липсва информация в цялостните етапи за процеса. Примиряват се физиците с тая ситуация - цитирал си Бор и др. Принципът "Мълчи и смятай!" - предполага замяна на реални знания за същност с мат-модели ... за бърз краен резултат в употреба. Това е добър изход от ситуацията, но не е обяснение. Синичкото е нормална логически обосновано предположение. "Ако-то" има верни резултати и когато, и двете съждения са грешни. Затова - не се оставям само на едно съждение, а правя опити да "вкарам" предполагаемото за вярно и в други ситуации. Ако не е в състояние да издържи за истинност, не бих му се надявал като обяснение. Е, дълго време съм критикуван, че липсва фалсифицируемост на хипотезата. Да, обаче е точно обратното - меракът за опити за опровержение ... от всякъде, показва, че ще се намерят несъответствия, показващи граници на приложимост на хипотезата. Ето, твърдя, че няма телепатия. Когато я открият хипотезата ще се окаже дефектна-ограничена. Несъзнаваното е отдавна обсъждано другаде. За етера. И на физици съм отговарял, когато твърдят, че е само обяснителна схема и, че много са теориите които са опит за обяснят света. Не можаха да покажат такива. Но - никоя хипотеза не е обяснявала Всичко наблюдаемо, включая Човек. Частични обяснения - да, но цялостни - няма. Това страшно дразни хората - къв е тоя малоумен, че се прай на умен... още 1996 ми "задаваха" тоя въпрос в "астрономическото дружество" - ресторант на края на Вселената и ... затова си приех ника Малоум... Не знам какъв съм, но знам, че не изглеждам добре в очите на хората. пп Ако евентуално, прочетеш "Ефирната възможност" ще стане ясно и що е необходима "среда" за пренос на импулс (среда в която се разпространяват светлинните вълни). Дълги са обясненията, а ... досега - никого не са убедили. Струва ми се, че излишно се хабя. Но пък ми е весело!, че намирам отговори, там където хората са "чуденки". При това - ти също си стигнал до извод, че на себе трябва да вярва човек. Субект - кво да се прави! ...

Включването на съзнание идва по естествен път от началата в хипотезата. Нали, в крайна сметка, ако е правилно предположението за непрестанно образуване на обектите, то трябва да се надскочи "физичната" интерпретация на света. В смисъл, че трябва да се излезе от схемата на потопеност на Всичко във физичните закони и ползвайки новата същност, да има възможност за обясняване на резултати-факти и от другите съществуващи явления като живот, човек, съзнание и разум. Интересното на "непрестанното образуване" е, че един обект никога не съществува в крайният си вид, в който хората го възприемаме - защото: Гледаме бавно!.. Докато гледаме бавно или не гледаме, в света около нас, се случват милиарди, милиарди, милиарди събития. Да, но само при въздействия върху сетивност ние сме в състояние с възможност "виждане" (обобщен смисъл, защото виждаме с мозък, независимо от физическите приспособления, помощници в бързината за гледане) В етапите на "направа" на една елементарна частица има: съществуване ту на едната й половина, ту на другата, като първата служи за "полева вакуумна подложка" за направа на втората половина. (за макро-пример:Ток по проводник има и магнитно поле - потенциал. Когато отпадне тока, това магн. поле връща ток по проводника). Тия отделни етапи на направа са неразличими заради огромната си бързина на случване, но общо - имат обвивка от полетата на вътрешните им движения и тези полета могат да се влияят и от външни полета, като във фотонната вътрешна връзка се включи, резонансно, фотон от външно поле. Общо се променя формата на обвивката и скоростта на частицата. Образуването на обвивка е по-бавно (дълъг път на възвръщане на образуващите фотони) отколкото бързината на пулсации на вътретоковете. Информацията, която се съдържа във фотонната обвивка служи за връзка (взаимодействие) с други подобни образувания.Така, избирателно по подобие, се уголемяват структурите и новите обвивки на групите стават с по-малко темпо - забавя се бързината на образуване на обвивката. Да, но и на големината й съответства по-дълга вълна от ЕМПоле, а още по-дългите - могат да се отразят от обвивката и ... хоп, ние да я видим като топчесто образувание - обект. Защото сетивата ни за светлина "работят" с помощта на сравнително дълги вълни 0.3-0.7 микрометра. (10-6 m -дълги в сравнение с огромната честота на образуване на частиците - съответстваща дължина на вълна за протона, например 10-15 m Така, заедно с формирането на обвивки от струпвания на множество частици, се вижда, че и живите имат обвивки. Да, ама био-то си има "собствени" закони . Трябва ли те да се различават от законите на физиката. Не, разбира се, ако е "един" Света, в който съществуват неживото и живото. И като се знае вече къде е информацията (във фотоните на полетата) и как се обменя (непрестанно), сравнително лесно се формулират определенията за живот, съзнание и разум. ... пп Никой от учените официално не коментира това, което може да му послужи за откритие. А и в много от случаите - не знаят как. Всички вкупом са сгрешили, когато са изхвърлили етера от физиката. Е, как ще открият формулировките, че и да са правилни. Траят си, щото ги е страх от излагане. А, професията им е хляб за тях - вместо да сгрешат, е по-добре да си мълчат. ...

Преди много време, подобни неща - силата на самовнушението, живот с половин мозък в черепа и др.- са дискутирани, тук. Знаеш от опит, че "очевидните" факти най-трудно се тълкуват по причина-следствие, в дълбочина. Спомни си апориите на Зенон, след като получил шамар от един от присъстващите на "лекцията": "Ха сега докажи, че няма движение!" казал опонентът. Зенон: "Не твърдя, че няма движение. Твърдя, че е необяснимо!" Долу-горе, така стои въпросът с "наблюденията", че мозъкът не ходи насам-натам. Това е наглед от "трето" лице, страничен наблюдател. Пък, според мен, най-ценното на СТО е, че еднозначно определя ролята на гледната точка - неподвижна КС се захваща към това, дето "ще гледа". Значи - за трети наблюдател мозъкът-субект ходи насам-натам и ... гледа. Знаеш - ние виждаме света с мозъка, а ... какво точно вижда "ходещото" си е само негова интерпретация. Негова интерпретация е и на какво да повярва и да избере един от многото възбудени абстрактни образи - по квантов принцип възбудени. Разумът е нещото, което слага ограниченията за субективно поведение, независимо от вярването и във фантасмагории (всички го правим) ... за летене - например, да не скача от 15-ия етаж, че боли. Излизането извън тялото е "тренирана" мисловна абстракция на субект. Изгражда и изглажда самоволна представа - какво се вижда отстрани, как изглежда отстрани. С най-фини подробности в 3Д. Един от първите въпроси с ограничената скорост на светлината е този, че мисълта се движи по-бързо от скоростта на светлината във вакуум. Ето - мога да се представя, че съм ... на Алфа-Центавър и след секунда - съм си вкъщи!.. Подменя се реалност с представа, която е ИДЕАЛЕН образ-несъществуващ, но представим, ситуационно. За да коригираме "представата" към реалност, ползваме експерименти и факти от тях. А, реалността се дава от ситуации с ... правилата на играта на физиката. Материя + физически закони. Тоест - самото "излизане" за страничен поглед е плод на фантазия, но субективното усещане е достатъчно реалистично с "подробностите" си. За субекта е неотличимо от реалност - точно това показва, че "виждаме" света с мозък. Нещо друго да спомена - ако твърдо се стъпи на физическите закономерности (тълкувани по хипотезата ми) за формулиране на живот, на съзнание, на разум - няма да има заблуди от рода на "прераждания", психокинеза, телекинеза, телепатия, ясновидство - все окултни течения, с религиозен привкус и основа за конспиративни теории. Интересно е, защото усещанията на хората от векове насам, са провокирани, че "има нещо", което учените не могат да обяснят с научни аргументи. Въпреки че с развитието на науката, много от необяснимите преди явления, вече са обяснени. Това не ги интересува хората... Да, ама оказва се, че и учените не ги интересува, като как точно могат да се обяснят вековните усещания за фини енергии, вибрации и т. н., например. Непрестанното образуване на обектите кореспондира със замисляне по теориите за "прераждане", но не и така, както е религиозната му украса: многото животи в животни и превръщания+благополучия-несгоди в предишни животи. Вижда се от физическите закони - ако са истинни, че не така става съществуването на човеци. ...

Да, предположения са началните твърдения, но поне става ясно, защо всички хипотези, които не могат да се проверят с експеримент (направен от човек), ще си останат хипотези. Това, все пак, е нещо полезно от хипотезата - няма да се хаби ресурс. И не си права, че нямам доказателства - Файнман ясно го е казал - новите неща трябва да са такива, че да обясняват старите и фактите от старите - трябва да се съдържат в новите. Точно с началната хипотеза - показвам как се извежда от общи съображения Е=m.c2 Не ми е целта да се фукам, а да ти покажа, че не си се минала, когато си чела хипотезата ми. Показал съм смисъла на Планковата константа. Показал съм произхода на свойствата на елементарните частици - това води и до елементарно изясняване на въпросите около опита с интерференцията при двата процепа. Запозната си, че почти всички "загадки" с квантовата теория съм ги обяснил по твои питания. И нещо, което никой не е обяснявал -тембровото взаимодействие - пета сила при подобните обекти (преди хипотезата тази сила е била с начален окултивен смисъл). Сега, ако искаш "да докажа" и телепатията - не става. Няма го по хипотезата.:) Ако искаш и телепортацията - няма да стане - по хипотезата ми. Всичките спекулации в квантовата теория по сплетените частици -призрачно действие от разстояние - не водят до телепортационна възможност за реални обекти... И много други неща - изброил съм над 15 възможности за открития, а и информацията за сегашни експерименти - показва, че учените са на път да се "съгласят" с нуждата от нова физика. И без "среда за разпространение" на импулс - няма да се мине. И в учебниците пише, че ЕМПоле е неподвижно. Както виждаш - с кви ли не видове материи се опитват да "заместят" неподвижния етер, а цялата класическа физика е измислена с етер. Щото учените са сбъркали, като са търсили етерен вятър - някаква съпротива на средата, срещу принудително движение на телата през етера. Ами "масата" при мен какво е. Нли е съпротива - инертност. Тоест - точно каквото трябва и ... си е доказателство, че моите предположения са верни, а не сегашните. И механизмът за обясняване на обектите е един и същ по моята хипотеза, както за най- и най-дребните образувания, та до най-едрите образувания. А, че всички сили могат да се представят с ентропиен произход - си е чисто откритие на хипотезата. И обяснява разбягването на Галактиките. И началното предположение е само едно - обектите непрестанно се образуват върху вакуумна подложка. Ако това е етер-неподвижен, то той има още едно свойство - частите му са "стрелкички" съответни на момент на количество на движение (момент на импулса). ...

Безсъзнателното действие (поведение) на живите неща (растения, животни и преходни) са РЕАКЦИЯ на измененията в околната среда. Устойчиви развития са в някакъв диапазон от ЕМЛъчения и са възможни, щото "кантар" е обективната действителност от изменения. Съществуването им зависи от условно постоянната околна среда. Те само реагират на измененията на полетата. При някои животни се постигат и условни рефлекси-реакции.Тоест имат си памет, която се променя в зависимост от външни изменения на полетата и може да се запаметяват "последователности" на събития - Звънец-лампа-храна. Но това е само реакция, а не управляван избор-решение за поведение.Тоест - отношението е голо реагиране! - не е съзнание, не се управлява пожелание. Като всичко физико-химично и живо, и неживо. Естествени процеси. Ценността, "теглото" на съзнанието е именно правото на свободен избор от множество предлагани от мозъка възможности за поведение - съ-отнасяне към "стара", но разнообразна памет-информация, за да се формира нов абстрактен образ- нов цикъл от повтарящи се, временно, импулси. Това "право" се постига с оформянето на множество отделни части в гънките на кората на гл.мозък. В дълбочина на гънките - стоящи вълни, като "мостчета" между стените на Големия каньон. Чисто механично колебание на налягането по кръвопоток, променя разстоянията между стените и така: "се излъчва" информация от мостчето- ЕМИмпулс. В отделните области на мозъка. Това е временната памет, на ... символ, някакъв. Сивото вещество + полутечната среда, която се "поляризира" в символ за памет. При Човвек - освен цялостното излъчванее на област от мозъка, циклите за формиране на абстрактен образ търсят и намират "път" и с други-стари записи на символи, но - Субективно е решението кой от абстрактните образи ще се употреби за следване на поведение! Субект - Човек с право на свободен избор! Съзнанието "работи" с ИДЕАЛНИ образи. Вселената - не. Тя работи с материя-обекти и реални физически закони. "Тръгва" да се прави вероятностно, но веднъж възникнало движение в "квантовата пяна" е вече неунищожимо и вероятността да продължи в подобна структура-обект в движение се увеличава. На нас, човеците, това ни изглежда като Хаос, щото ---ами щото не го управляваме, а се имаме за ВЕЛИКИ! ...

+Естествено - има разделение на труда по признак "мъже-жени". Но - решенията за образованост трябва да следват технологиите. Затова - стори ми се приемливо да се въведе "данък" роботизация, като тези, които роботизират, да плащат тоя данък, за да образоват потенциалните си работници. (в друга тема като че ли се дискутира, подобно). Така парите от "данък" ще бъдат при тия, които са "изпратили" за обучение... наследниците си. А и ползата от облекчаване на труда, посредством модерни технологии, ще им е мотивация за по-нататъшно развитие. ...

Във връзка с горното - болдираното - имах предвид, че ти критикуваш въпросните учени за това, че не им е ясно "какво е съзнание" и че се опитват да дадат отговори, без да имат доказателства в тяхна подкрепа - тоест имах предвид, че критикуваш така, сякаш ти самият си наясно какво е съзнание и имаш нужните доказателства. Е, истината е, че нито ти, нито който и да е друг разполага с доказателства относно въпроса "какво всъщност представлява съзнанието?" Очевидно ти приемаш за доказателства собствените си разсъждения, но... напълно възможно е и да се заблуждаваш, нали? Ето например и други разсъждения: http://svezhanauka.com/saznanieto-produkt-na-mozaka-li-e/ „Ако квантовата физика не ви е оставила напълно шокирани, то вие не сте я разбрали. Всичко, което наричаме истинско, е съставено от неща, за които не се отнася думата истински.“ – Нийлс Бор, Нобелова награда по физика през 1922 година. Или дори предстоящи опити за експериментална проверка -- "Учени ще проверяват дали физичният свят се ръководи от съзнанието". http://svezhanauka.com/ucheni-shte-proveryavat-dali-fizichniyat-svyat-se-rakovodi-ot-saznanieto/ Накратко казано: Разсъждения всякакви, а доказателства - никакви. Засега Здрасти, Шпага! Правилно си разбрала, че имам нужните доказателства, но си мислех (наивно), че физичната страна на хипотезата ми ти е известна. Там са косвени доказателствата за непрестанното образуване на обектите и връзките между вещеви и полеви обекти - косвени, в смисъл, че не противоречат на известните от експерименти факти. (Всички обяснителни твърдения- извън експерименти - са хипотези, започвайки от ГВ, насам:)) Ако с физическите закони не може да се обясни животът въобще (това не е вярно, аз съм обяснил живота), свойствата съзнание и разум също няма да могат да се разберат. Вече няколко пъти обяснявам "живот" с "парадокса" на гумата, ама явно не се разбира. Еластичността на гумата е с подчертан ентропиен произход. Докато еластичността на механичните системи е с подчертан енергиен произход. Тоест - силата при гумата при опъване се дължи предимно на преподреждане на връзките между макромолекули без да се разрушават с промяна на ориентация и размер, и отделяне на ИЧ-фотони, а след отпадане на външната сила - фотоните на външната среда се поглъщат отново. Неравновесното опънато състояние се възстановява, като се променя-възвръща формата и размерът на макромолекулата. Това е възможно, защото формата и размерите на тези структури е свързана с непрестанно образуване на частиците им, включително и връзките между тях (фотоните за връзка). Групираните макромолекули също образуват ОБВИВКА(и) и тези обвивки са НОВО СВОЙСТВО и също са с някаква честота на образуване, но с много по-малка бързина (по-малка честота) - сещаш се за Петата сила - темброва силова зависимост при подобните структури. По-важното за обяснението е, че еластичността от ентропия дава възможност за голяма промяна на форма и размери на гумата (макромолекулите) и има пряка връзка: механична сила <-->електромагнитно поле! Тоест - еднозначно е възможно в изменчиво ЕМПоле да се получи механично движение, без разрушаване на връзките и с възстановяване - повтаряне на себе си. При това с усложняване на връзките може да се достигне и до устойчива ОВ за регулация и управление на тия механични колебания. Значи - не е проблем да се доказва връзката на био-структурите с ЕМПоле (от там е започнала "жизнената сила" - от жабешките бутчета и волтовия стълб). Само мога да допълня, че ентропията е в права връзка с информацията. (Понятие за работа с информация има САМО ЧОВЕК!.. ) Вече съм го писал, по-рано: Ето малко насочване: От „Кръстопътища на науките“-М. В. Волкенщейн НИ, София,(1976) „... Хаотичното състояние е по-вероятно от подреденото. Теоретичният анализ показва, че ентропията се изразява с формулата: S = K.lnP, ..., където: K – константата на Болцман … ( 1,38.10^(-24) сal/deg), а Р – е броят на начините, по които може да се реализира дадено състояние. ... Като преминем към двоична система, която използвахме за пресмятане на информацията (J) ...: S = 0.693.K.J Ентропията се различава от информацията само с множителя K.ln2 … При това на един бит информация съответства твърде малка стойност на ентропията, тъй като константата на Болцман е много малка... Приблизително 2,5.10^(-24) сal/deg ...“ Преди време също съм писал, че работата на мозъка е на квантов принцип: Облъчва се голям участък от мозъка с вълните (ЕМИмпулси - разнообразни фотони) от сетивата и се възбуждат множество (резонансно подбрани) от стоящите вълнички, "символи" за изграждане на несъществуващи образи. Обучението на мозъка през първите седем вече е наименовало някои от съчетанията от символи и правим избор: Стара <-->Нова информация, тоест СЪОТНАСЯМЕ СЕ към подсъзнателно натрупани символи с ПОЗНАТИ в обучение образи. Тия символи на дават "смисъл" за обекти от реалността с които взаимодействаме и изучаваме. Обективизираме ги посредством повтарящи се експерименти. Така, от физическа гледна точка и материалистическа позиция за мироглед: Съзнанието е ОТНОШЕНИЕ. При това - разказах по-горе- от къде произтича твърдението (не е мое), че съзнанието е ОТНОШЕНИЕ. С което съм се съгласил, а така излиза и на практика, тълкувано по хипотезата ми. ... Другите - в статиите, няма да разберат какво и къде е съзнанието, защото не го считат за отношение. Не знаят и философия - още се питат кое е първично ... и т. н. ...

Има нещо и на руски: https://scisne.net/a-1374?pg=9 Глава 1. Вселенная где-то рядом / Теория струн и скрытые измерения Вселенной Шинтан Яу, Стив Надис ... Приятно четене. ...

Ето и по-нова информация за "мъките" на учените, около проблема със съзнанието: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Saznanieto-ni-pomaga-da-se-uchim-barzo-v-edin-promeniasht-se-sviat_87492.html Съзнанието ни помага да се учим бързо в един променящ се свят За да разберем човешкото съзнание, трябва да знаем защо съществува. Нови експериментални доказателства, публикувани в PsyArXiv, предполагат, че то може да се е развило, за да ни помогне да се учим и да се адаптираме към променящите се условия далеч по-бързо и ефективно, пише NewScientist. Свикнали сме да мислим за съзнанието като за уникално човешко качество, но учените сега смятат, че съзнание имат и много други животни, включително бозайници, птици и октоподи. Докато растенията и може би някои животни като медузите изглежда реагират на света около себе си, без да го съзнават, много други животни осъзнато преживяват и възприемат заобикалящата ги среда. През 19-ти век Томас Хъксли, а и други твърдят, че такова осъзнаване е "епифеномен", тоест страничен ефект от работата на мозъка, която няма причинно-следствено влияние, както парната свирка не оказва влияние върху работата на парния двигател. ... Виждате как креационистки се подхожда към проблема "съзнание": като че ли "някой" ни е надарил със съзнание, та да се учим?!. Като в смешките с Мирча Кришан, дето си свирка с уста... "Какво правиш, Мирча?.." "Учим!". "Какво учиш?" "Учим се да свирим!" Нямало причино-следствена връзка съществуването на "съзнание" с живота, освен отклик на промените! Та точно откликът е Инстинкт!.. И всички животни са го получили следствие на еволюцията, а самата тя - природата, се променя и еволюцията на "живото" следва еволюцията на Природата. Ако не са имали генетична промяна -Инстинкт - не се приспособяват и не оцеляват- новите качества (свойства) са генетична промяна!.. Не са "хоризонтално" подобрение. Хоризонталното подобрение "за адаптиране" усилва и/или намалява някои от качествата, придобити по генетичен път, да се получи устойчивост на по-големи по амплитуда изменения в околната среда, чрез "смесване" на гени. Генетичната промяна става възможна по радиационен път, независимо от къде произтича радиацията - от естествени източници или от изкуствени (вероятностни са попаденията с резултат-промяна на свойство) - от Слънчо, от земен катаклизъм, вулканична дейност, космически лъчи ... и от изкуствени източници: уранови мини и ядрени отпадъци от предишни "опити" с ядрени заряди и т. н., та до изкуствената промяна на съдържимото на гените в лабораторни изследвания... И ето това "изкуственото" е Плод на Съзнание и ... липса на Разум! в някои случаи, При животното Човек. Но - без генетични промени в миналото на някои от "човекоподобните" - не е възможно да има човек със свойството Съзнание. Това, че "има памет" е само необходимо условие за свойството съзнание. Паметта в Природата е "памет на връзките", а връзките са полеви обекти - обменни фотони. Характеристиките на тези фотони са информация за състоянието при съвместяване на действия между различни обекти. Поведение. Когато не се управлява, това е инстинкт - така е при животните. Те само реагират на външните за тях промени. Нямат "осъзнаване", щото го няма механизма за осъзнаване: разделно управление на налягането на ликвора (отделни "луковици") в гънките на кората на гл. мозък, предполагащо варианти за действия по Обратна Връзка. Няма и вариантност за "решение" за действие (поведение) - освен на база условен рефлекс, получен "по хоризонтала". По еволюционен път се е получило - отпадане на множество животински "възможности" , като: усещане за "миризми" в големи диапазони, виждане в големи диапазони, "сила" с големи физически предимства при оцеляване и т. н., и е останало място за информация в черепната кутия на човек, за "временна" памет и връзки, посредством които може да се управлява запаметеното. Така че - не е съвършено животно човекът! Съвършен е главният мозък на Човек!.. Но пък и му трябва много време за самообучаване. Заедно с инстинкт за самосъхранение се оказва еволюционно успешно животно в многото изменения на Природата. Така - еволюцията е разказала за "причина-следствие" за съществуването на съзнание и разум. ...

Предният постинг го писах на друг комп, затова - извинявам се, че те пращам да четеш в книгата: (знам, на никой не му се четат дълги обяснения) (Част от книгата: "... При груповото действие за възбуждане на област с такава временна памет, възникват много комбинации и при достатъчно натрупано знание, разделното управление на циклите дава възможност за „логическо“ свързване на разнообразни събития по „причина-следствие“. Възможно е формиране на съждение за извод посредством мислене, който се предхожда от памет за повтарящи се действия от външен образ – от случване на събития, но не определя моментална реакция (не е психика – незабавен отклик с реакция от сетивни позивни), а „проверява -сравнява“ и други възможности за извод – като следва предишно знание. Това е ново свойство на мозъка при Човек, „съ-знание“ – възможност за управление за субективно съчетаване-съвместяване на множества от абстрактни образи, от временна и/или постоянна памет. Няма физически ограничения на съвместяване и комбиниране на образи, заради нереалност на абстрактните образи. Така Главният мозък при Човек, обективно, можем да оприличим на грубо-модерното: „самообучаващ се биокомпютър“. Запомня постъпилата информация от сетива – абстрактни, недействителни образи от временната и от постоянната памет, тотално (но, за кратък интервал време - моментно) проверява съчетаването им в групи на задружно действие от опит (сравнява с опит – с предишна памет) и последователност на повторенията на събитията (ако е запомнил обективната връзка между събитията), избира-сравнява съчетана последователност от образи –пак от опит „проба-грешка“. Това е и методът на естественото развитие на Природата, но Човек има още … Разум (обяснено по-нататък), с който може да проверява и решава - доколко е естествено поведението –субективно - като извод, ако го направи, разбира се!? Избраният резултат може да е мотивация за по-нататъшно поведение на субект, в зависимост от обективните възможности, предопределени от физическите закони. Проявата на съзнанието е отношение на субект към обективно случващо се – мотивацията за избор на „краен резултат“ е субективна „порция“ мислене в определена ситуация. Всеки субект е със собствена гледна точка при получаване на информацията от обективните събития. За всеки субект мястото на запис на информацията в мозъка, от едно и също събитие, е различно. Формата и вида на записа на информацията – също е различна (зависи от генетична подложка). Съчетаването на абстрактните образи е също по различен път (различен цикъл - субективен) за всеки субект. И така - съзнанието е свойство – възможност за отношение на субект към обективна действителност, а не „отражение“ на обективната действителност върху мозъка, като „лоша“ фотографска снимка. Затова, при общуване с друг субект, извън инстинктивното поведение за продължаване на рода и оцеляването – заложено еволюционно, за задружни поведенчески действия, е нужно уеднаквяване на разпознаваемите и различни абстрактни образи и евентуалните съждения, свързани с тях. Информацията за общуване, първо е започнала поведенчески: физически контакт (механични колебания)+ мимика+звуци (за привличане на внимание). По-късно, с осъзнаване (съотнасяне) на възможност за задружно действие към общества-групи с мотивация за оцеляване (несъзнавана), естествено се е наложило, идеалната субективна информация да се обменя в групата с по-голяма бързина. Абстрактните образи стават с още по-абстрактен външен израз-поведение с въвеждане на знак, белег, символ, които бързо информационно да обслужват групата, като цяло. При животивските общества, където липсва съзнанието като свойство, „общественото“ поведение е на база инстинкти – оцеляване и разплод – придобити еволюционно. Техните „абстрактни образи“ не се управляват, а само водят до еднозначни реакции – реагират на въздействия, следвайки запис на памет в генетична подложка, но също - не са точна фотографска снимка на действителността. Затова изменчивостта на поведението към „условни“ рефлекси, при животни със сравнително голям (по-скоро, гъвкав) мозък, е възможна: да следват нарочна последователност от събития – придобиват свързаност на различни цикли, в хронологичен ред от няколко последователни събития – един външен сигнал да придизвиква един е същ отклик-сигнал за поведение.Това също е само зададен: ред на реагиране, а не съзнание.(Учението на Павлов за условните рефлекси.) Бързодействието при обмен на идеална информация, прави възможно устойчиво съществуване на обществена структура и при Човек, но – само защото му е възможно да употребява освен свойство съзнание, да ползва и разум – свойсво на Гл. мозък при човек, да управлява мотивационно границите от еволюционно придобитите сетивни потенциали. Разумът се проявява като формира субективни граници на поведение. Това е възможност на Главния мозък, да подтиска прагови потенциал-сигнали (енергията за активация, може да се подтиска волево – например, да задържим облекчаването, докато стигнем в тоалетна), които са възникнали в резултат на инстинкт-обслужване на организма (има предварителни позивни от тях – с натрупване – генетично заложено), така и тези, които възникват в резултат изводи от съзнание-съждения. Освен отглеждане на поколение (инстинкт) се налага и обучение (отначало – самообучение) в обществено ползваща се информация. ...")

Здрасти, Шпага! Под прякор "PSI" ми е коментарът след статията... малко с "яд" написана, щото в кратце, трябват много обяснения... и, не става добре. Нейсе! Още от 1970г. (съквартирантът ми учеше философия и му четях книгите) се дърля по въпросите за съзнанието... И излезе, тогава, едно материалче-студия, което обясняваше (еретично за онова време, срещу марксисткото определение за съзнанието "развито" от Т.Павлов - в три тома? Съзнанието е отражение на обективната действителност в мозъка на Човек във вид на абстрактни образи) - та, студията казваше, че съзнанието не е отражение, а отношение между абстрактни образи! (изследвани са трудове на Маркс-в оригинал- и на много места Маркс е зачертавал "отражение", задрасквал и поправеното, но... голямо е било колебанието и в крайна сметка го е оставил като отражение! За тогавашните знания е било достатъчно коректно. (Е, и, така се дават "начала -основи" за политика - прави се социалистическо битието с революция, пък отражението самО прави социалистическо съзнанието!) Не обичам да започвам от "Адам и Ева", ама наистина са отдавна тия философски спорове и ... добре, че физически успях да разбера (в книгата ми е описано) какво е памет и как се съхранява, и обменя, че да мога да обясня, еднозначно - Съзнанието е отношение. (често съм се майтапил тук, че това, отношението, е "дроб" и ако няма памет в знаменател - нещо запомнено- то, съзнанието трябва да дели на нула, а това е забранено!.. Това е и част от чувствеността на безвремието, не реагираме разумно, демек.) В този смисъл - не е възможно отношение или "съзнание" в космически мащаб. ...

Когато не е ясно какво е съзнание ... се стига до подобни въпроси -къв да е отговор, все ще приляга, без дозателства, разбира се. http://megavselena.bg/vyzmozhno-li-e-vselenata-da-ima-syznanie/ Възможно ли е Вселената да има съзнание? продължение на векове науката се стреми да изглажда пропастта между хората и останалата част от Вселената – от Исак Нютон, който показа, че един набор от закони може да се прилага еднакво към падащите ябълки и орбитиращи луни до Карл Сейгън, който казва, че „ние сме направени от звезда“, че атомите на нашите тела са били буквално изковани в ядрените пещи на други звезди. Дори в този контекст идеите на Грегъри Матлоф са шокиращи. Физикът ветеран в Нюйоркския колеж по технологии публикува наскоро студия, в която се твърди, че хората могат да бъдат като останалата част от вселената по същество и в дух. Едно „поле на протосъзнание“ може да се разпростре през цялата Вселена, твърди той. Звездите могат да бъдат мислещи обекти, които умишлено контролират своите пътища. Или казано по-друг начин: целият космос може да бъде осъзнат. Понятието за съзнателна вселена звучи по-скоро като материал от късна нощна телевизия, отколкото от академични трудове. Оказва се обаче, че Панпсихизмът, което е официалното му научно име, има изтъкнати поддръжници в различни области. Философът и когнитивният учен от Нюйоркския университет Дейвид Чалмърс е е един от поддръжниците. Също така, макар и по различен начин са неврологът Кристоф Кох от Института за мозъчни науки Алън и британският физик сър Роджър Пенроуз, известен с работата си по гравитацията и черните дупки. Долната линия, твърди Матлоф, е, че панпсихизмът е твърде важен, за да се игнорира. „Всичко е много спекулативно, но можем да проверим и да потвърдим или да фалшифицираме“, казва той. Преди три десетилетия Пенроуз въведе ключов елемент от панпсихизма с неговата теория, че съзнанието се корени в статистическите правила на квантовата физика, тъй като те се прилагат в микроскопичните пространства между невроните в мозъка. През 2006 г. германският физик Бернард Хайш, известен както с изследванията си на активните звезди, така и с откритостта му към неортодоксалната наука, взе идеята на Пенроуз и я доразви с голяма крачка напред. Хайш предложи идеята, че квантовите полета, които проникват в цялото празно пространство (така нареченият „квантов вакуум“), произвеждат и предават съзнание, което след това се появява във всяка достатъчно сложна система с енергия, която тече през нея. И не само мозък, но потенциално всяка физическа структура. Заинтригуван, Матлоф търси начин да подложи тези разсъждения и аргументи на наблюдателен тест. Един от отличителните белези на живота е способността му да коригира поведението си в отговор на стимули. Матлоф започва да търси астрономически обекти, които неочаквано проявяват това поведение. Напоследък се фокусира в малко изследваната аномалия в звездното движение, известно като „Прекъсване на Паранего“. По принцип по-хладните звезди орбитират нашата галактика по-бързо, отколкото по-горещите. Повечето астрономи приписват ефекта на взаимодействията между звездите и газовите облаци в цялата галактика. Матлоф разглежда друго обяснение. Той отбелязва, че аномалията се появява в звезди, които са достатъчно хладни, за да имат молекули в атмосферата си, което значително увеличава тяхната химическа сложност. Матлоф освен това отбелязва, че някои звезди изглежда емитират потоци от йонизирана материя (астрофизични джетове), които сочат само една посока – небалансиран процес, който може да доведе до промяна на движението на звездата. Матлоф пита: може ли това да е умишлен процес? Има ли начин да се докаже? Ако Прекъсването на Паранего е причинено от специфични условия в галактиката, то трябва да варира в зависимост от местоположението. Но ако това е нещо присъщо на звездите – както би било ако е съзнателно – то би трябвало да е същото навсякъде. Данните от съществуващи звездни каталози изглежда подкрепят последния възглед, твърди Матлоф. Подробните резултати от проекта на телескопа „Gaia star-mapping space“, които се очакват през 2018 г., ще осигурят по-голяма плътност на данните. Матлоф няма никаква илюзия, че колегите му ще бъдат убедени, но остава оптимист: „Не трябва ли поне да проверяваме? Може би можем да преместим панпсихизма от философията към наблюдателната астрофизика.“ Докато Матлоф гледа към звездите, за да провери панпсихизма, Христоф Кох гледа хората. Според него, съществуването на широко разпространено, повсеместно съзнание е силно обвързано с текущото разбиране на учените за неврологичния произход на ума. „Единствената доминираща теория за съзнанието ни казва, че тя е свързана със сложността – със способността на системата да действа на собствена сметка и да определя собствената си съдба“, казва Кох. „Теорията гласи, че може да се сведе до много прости системи. По принцип някои чисто физически системи, които не са биологични или органични, също могат да бъдат осъзнати „. Кох е вдъхновен от интегрираната теория на информацията, гореща тема сред съвременните невролози, която твърди, че съзнанието се определя от способността на дадена система да бъде повлияна от предишното й състояние и да повлияе на нейното следващо състояние. Човешкият мозък е просто един изключителен пример за този процес, Кох обяснява: „Ние сме по-сложни, имаме по-голямо самосъзнание – добре, някои от нас – но и другите системи имат съзнание. Можем да споделяме това свойство на опита и това е съзнанието: способността да изпитваме каквото и да било, от най-обикновеното до най-рафинираното религиозно изживяване. “ Подобно на Матлоф, Кох и колегите му активно участват в експериментални тестове на тези идеи. Един подход е да се проучват мозъчно-увредени пациенти, за да се види дали техните информационни отговори съответстват на биологичните мерки на тяхното съзнание. Друг подход е да се съберат мозъците на две мишки заедно и да се види как се променя интегрираното съзнание на животните, тъй като нараства количеството информация, която тече между тях. В един момент според интегрираната теория на информацията двете трябва да се слеят в една по-голяма информационна система. Евентуално би било възможно да се провеждат такива експерименти и с хора, да се свържат мозъците им, за да се види дали възниква нов тип съзнание. Въпреки привидните прилики, Кох има съмнения относно волевите звезди на Матлоф. Това, което е характерно за живите същества, според неговата теория, не е, че те са живи, а че са сложни. Въпреки че слънцето е значително по-голямо от бактерията, от математическа гледна точка е много по-просто. Кох позволява на звездата да има вътрешен живот, който й позволява да „усеща“, но каквото и да е това усещане, то е много по-малко от усещането, че си ешерихия коли. От друга страна, „дори системи, които не смятаме за живи, биха могли да имат малко съзнание“, казва Кох. „Това е неразделна част от физическото“. От тази гледна точка вселената може да не мисли точно, но все пак има вътрешен опит, тясно свързан с нашия собствен. Което ни води към Роджър Пенроуз и неговите теории, свързващи съзнанието и квантовата механика. Той не се идентифицира като панпсихик, но неговият аргумент, че самосъзнанието и свободната воля започва с квантовите събития в мозъка неизбежно свързва умовете ни с космоса. Пенроуз обобщава тази връзка прекрасно в своя опус „Пътят към реалността“. „Законите на физиката произвеждат сложни системи и тези сложни системи водят до съзнание, което след това произвежда математика, която след това може да кодира по кратък и вдъхновяващ начин основните закони на физиката, които са я породили“. Въпреки високото си реноме като физик, Пенроуз среща съпротива на своята теория за съзнанието. От 20-те години на миналия век физиците умуват върху странно привилегированата роля на наблюдателя в квантовата теория. Частицата съществува в размито състояние на несигурност … но само докато се наблюдава. Веднага щом някой погледне и предприеме измервания, частицата изглежда се срива на определено място. Покойният физик Джон Уилър заключава, че привидната странност на квантовата механика е изградена върху още по-голяма и по-смела истина: че вселената като цяло се държи в състояние на несигурност и се вмъква в ясно, действително същество, когато се наблюдава от съзнателно същество – това сме ние. „Ние сме участници в съзиданието, не само на близкото и тук, но и на отдалеченото и отдавна“, казва Уилер през 2006 г. Той нарича своето тълкуване „принципа на антропичното участие“. Ако той е прав, вселената е съзнателна, но почти обратно на начина, по който Матлоф го представя: действително съществува изобщо само чрез действията на съзнателния ум. Трудно е да си представим как един учен може да постави антропичния принцип на участие в емпиричен тест. Няма звезди, които да се наблюдават и няма мозък за измерване, за да се разбере дали реалността зависи от присъствието на съзнание. Дори ако това не може да бъде доказано, антропичният принцип на участието разширява обединяващия дневен ред на съвременната наука, мощно предизвиквайки чувството на свързаност, което Алберт Айнщайн нарича „космическо религиозно чувство“. „Според мен най-важната функция на изкуството и науката е да пробуди това чувство и да го задържи живо в онези, които са възприемчиви към него“, пише Айнщайн в редакцията на New York Times от 1930 г. Изследователи като Матлоф са рутинно отхвърляни като блестящи мислители, но е трудно да се мисли за по-голямо изразяване на това чувство от това да продължим да търсим дали нашите човешки умове са само малки компоненти на един много по-голям космически мозък. Вселената е съзнателна? Първоначално е публикувана от NBC Universal Media, LLC на 16 юни 2017 г. от Corey S. Powell. Авторско право 2017 NBC Universal Media, LLC. Всички права запазени. ...

Има възможности за нови технологични приложения на съвременните открития във физиката. Ето и едно от тях: http://megavselena.bg/ucheni-oprovergaha-100-godishno-fundamentalno-ogranichenie-vyv-fizikata/ Учени опровергаха 100 – годишно фундаментално ограничение във физиката Изследователи, работещи в Федералния политехнически университет на Лозана – École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL) успешно оспориха основен закон, ограничаващ физиката на съхраняване на електромагнитна енергия през последните 100 години. Този пробив, който изследователите са публикували в списание Science, дава възможност на физици и инженери да разработват технологии, които разчитат на резонансни и вълноводни системи. Изследователите тествали 100-годишното ограничение, разработвайки хибридна резонансна / вълноводна система, използваща магнито-оптичен материал. Когато се приложи магнитно поле, то може да съдържа вълната за по-дълъг период от време, като същевременно поддържа голяма широчина на честотната лента. Изследователите са нарушили ограничаването на честотната лента с коефициент 1000, но смятат, че е възможно изобщо да няма ограничения за това колко висок може да бъде. „Беше момент на откровение, когато открихме, че тези нови структури въобще не съдържат ограничения във времето. Тези системи не приличат на това, на което сме свикнали от десетилетия, а може би и стотици години „, казва водещият автор Космас Цакмакидис в прессъобщение. „Техните превъзходни характеристики на капацитета за съхранение на вълните наистина биха могли да дадат възможност за редица вълнуващи приложения в различни съвременни и по-традиционни научни области“. Чрез разбиването на ограниченията, изследванията на EPFL ще имат голямо влияние върху широк кръг инженерни и физични приложения. „Отчетеният пробив е напълно фундаментален – даваме на изследователите нов инструмент. А броят на приложенията на откритието е ограничен само от въображението на човек „, обяснява Цакмакидис. Тези приложения могат да обхванат и телекомуникациите, оптичните системи за откриване и събирането на широколентови енергийни източници, се отбелязва в прессъобщението. По същество всяка технология, която използва вълни за съхраняване на информация, вече има достъп до по-широка честотна лента. Това може да бъде всичко – спектроскопия на чипове, събиране на светлина и съхранение на енергия… ... Манипулациите върху "капацитета" на вълноводите е интересен и от гледна точка живи системи - пренос на ЕМ-импулс по невроните. Доколко да са защитени (естествено) и доколко могат да се манипулират с "изкуствени" магнитни полета... ...

Колко "голяма" ще я видим, ако гръмне? http://it.dir.bg/news.php?id=25970625 Кога ще избухне Бетелгейзе? Бетелгейзе Астрономи от ЕКА направиха най-детайлната снимка на Бетелгейзе, с надеждата да научат кога ще избухне звездата. Бетелгейзе е червен свръхгигант, намиращ се в съзвездието Орион. Звездата е осмата по яркост звезда на нощното небе и е 1180 пъти по-голяма от Слънцето. Ако бъде поставена в центъра на Слънчевата система, Бетелгейзе би обхванала орбитите на Меркурий, Венера, Земята, Марс и дори Юпитер. Вижте как изглежда Бетелгейзе наложена върху Слънчевата система >> >> >> Бетелгейзе е интересна и с друго - учените очакват скоро тя да избухне в свръхнова, която ще бъде видима дори и през деня. Всъщност това събитие може вече да е станало, като светлината от него просто да не е достигнала до нас - Бетелгейзе се намира на около 640 светлинни години от Земята. Учените са категорични, че в следващите 100 000 години звездата със сигурност ще избухне, но дали това ще стане утре или след 1000 века не знае никой. Една от целите на детайлната снимка е да се видят промените по-звездата, а учените да опитат да разберат дали тя ще избухне скоро. Вижда се, че формата на Бетелгейзе не е симетрична, като на едната ѝ страна се е формирал изпъкнал балон. Учените са изчислили, че звездата изпуска огромно количество газове, а температурата не е равномерно разпределена по повърхността ѝ. Учените се въздържат от спекулации дали Бетелгейзе ще избухне в близкото бъдеще. ...

Защо предният постинг не се беше отпечатал досега - не мога да разбера?! Недоумявам ... да се е пазил толкова дълго, че като поисках да пиша - хоп, той се появи... Има и интересно ... повече смешки - с коментариите под статията: http://it.dir.bg/news/zhivotni-hora-25967120?nt=9 Откриха главната разлика между животните и нас Хората са способни да запомнят голямо количество информаци Учени определиха главната разлика между човека и животните. Американски и шведски изследователи изясниха, че животните не са способни да запомнят голямо количество последователна информация. Това умение е основното, което отличава човека от другите примати, съобщава Лента, цитирана от БТА. Благодарение на това умение Хомо сапиенс може да планира своите действия, да прогнозира събития, да развива пълноценна реч с времето. Учените от нюйоркския Сити юнивърсити и Стокхолмския университет са анализирали данни от 108 експеримента с птици и бозайници. В някои опити животните е трябвало да запомнят реда, в който са светвали червена и зелена лампичка. Колкото по-дълги били комбинациите, толкова по-трудно животните се справяли с тях. И хората, и животните обаче с лекота различавали единия от другия сигнал. С построения математически модел учените успяха да обяснят резултатите. Оказа се, че неспособността на птиците и бозайниците да разпознават поредица сигнали е свързана с това, че те не могат да запомнят последователността на стимулите. Това обяснява защо обучавани животни не могат да запомнят разликата между изречения като "куче ухапа жена" и "жена ухапа куче". Според биолозите в хода на еволюцията човешкият мозък се е приспособил да запомня комбинация сигнали и това е станало основа за поява на езика, на способността за разсъждаване и планиране. Статия за изследването е публикувана от PhysOrg. ...

Има малко за невроните... И, да не забравяме, че "виждаме" света с мозъка, а не с очите (сетивата) и невроните. http://megavselena.bg/choveshkiyat-mozyk-veroyatno-e-100-pyti-po-moshten-otkolkoto-se-smyatashe-dosega/ Човешкият мозък вероятно е 100 пъти по – мощен отколкото се смяташе досега Човешкият мозък е толкова мощен, че интелигентните компютри, наречени невронни мрежи, са създадени и работят по негово подобие. Ново изследване на Университета Калифорния в Лос Анджелис (UCLA), публикувано в списание Science, разкрива различна информация за това как функционира човешкият мозък, която може да промени представата ни за това, как се случва процесът на учене. Проучването се фокусира върху един вид неврони, наречени дендрити. Това са дълги, разклонени като клони структури, които са свързани със закръгленото тяло на клетката, наречена сомата. Досега се считаше, че дендритите служат само като канали, които прехвърлят електроимпулсите от тялото на клетката към други неврони. Проучването на Калифорнийския университет показва, че дендритите генерират свои собствени електроимпулси десет пъти по-често от считаното досега. Изследователите стигат до този извод след опити с мишки. Вместо да имплантират електроди в самите дендрити, те ги поставят до тях. Тогава откриват, че дендритите са пет пъти по-активни от клетките на мозъка тогава, когато мишките спят и десет пъти по-активни, когато те са будни. Резултатът показва, че дендритите не се това, за което ги считаше неврологията през последните 60 години. След като дендритите съставляват повече от 90% от нервната тъкан – около 100 пъти по-голям обем в сравнение със сомата, това може да означава, че човешкият мозък е със 100 пъти по-голям капацитет от това, което се е смятало досега. Новото откритие може да помогне на невролозите да лекуват редица неврологични заболявания, както и да хвърли нова светлина върху когнитивния процес. Досегашните модели твърдяха, че процес на научаване възниква тогава, когато телата на клетките на два неврона са активни по едно и също време. Сега обаче става ясно, че процесът на учене може да става, когато входният неврон е активен в същото време, когато и дендритите са активни, при това може различни части на дендритите да са активни по различно време. Това предполага много повече гъвкавост на процеса на учене, който може да се случи в рамките на един неврон. ...