Малоум 2

От статията по-горе ... що ли са я писали ... хората(?!): ...Как могат да се съгласуват двата стълба на съвременната физика - квантовата теория и гравитацията? Единият или и двата ще трябва да отстъпят. Нов подход подсказва, че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории. От нашите две основни обяснения на действителността, квантовата теория урежда взаимодействието между най-малките частици на материята. А Общата теория на относителността се занимава с гравитацията и най-големите структури във Вселената. От времето на Айнщайн физиците се опитват да преодолеят пропастта между двете, но с малък успех. Част от проблема е да се разбере коя от теориите е в основата на нашето разбиране за реалността. Един подход за съвместяване на гравитацията с квантовата механика твърди, че гравитацията всъщност идва на неделими порции, наречени кванти, подобно на електромагнитната сила, която действа с кванти, наречени фотони. Но до този момент теорията на квантовата гравитация е недоказана.. Е, ама нали и много от учените твърдят, че ОТО е непълна. И тя се състои предимно от предположения - нищо не е доказано. Пък и са много грешните тълкувания - че "кривината" се определя от гравитацията?!., т. е. - от масата на обектите, като се има предвид инертна маса. А истинските СИЛИ, реалните сили са силите с електромагнитен произход. Тях (силите) съм описал в хипотезата, ама не четете. Да не би съвременната наука да е отговорила на въпроса: "Защо има сили, въобще?" При всеки обект, на който му се "налага" (чрез външно поле) да "пресича" подложните геодезични, формирани от околните обекти - му действат СИЛИ. Така че вие не сте в час с хипотезата и си я "нагласяте" по свое мислене. Електромагнитните сили са ОГРОМНИ в сравнение от силите на гравитацията, които сили на привличане са от масовите обекти със свойство маса, по класически. Те - ЕМСили изкривяват простронството - яко, а ... гравитоните "действат" само на отклоненията на центъра на образуване на частиците и затова са СЛАБИ СИЛИ - малка стъпка към гравитон ... и толкова. Почти нищо не се "криви" от гравитационна сила!.. Грешна е постановката, че кривината на пространство-времето определяла силата от гравитационно привличане! ...

Знаеш - не е съвсем така. В ОТО има тензори, геодезични и т. н. В понятията за енергия и импулс вписват маса. Да, но гравитационната маса е незначителна в сравнение с електромагнитната маса - електронът е почти изцяло с електромагнитна маса. Тензорите са "действащи" сили, а геодезичните са естествени криви на полетата (не благодарение на тежката маса, а на сумата от тежка и електромагнитна маса). Импулс е "сила по време" и тъй като не може да се отчете "сила" при фотоните (докато не бъда погълнати от вещеви) импулсът влиза в тензорите. Във фотоните има "скрито" време! Проявява се при мощност - мощност на взаимодействието. Именно мощността е разграничител между видовете взаимодействия, а не само маса и енергия. Известно е - теория без електромагнитна маса не може да е вярна (Файнман) Всичко в хипотезата си е съвместимо в общите разсъждения за ОТО. В крайностите - ЧД - не става без структура на полевата форма на материя. И „гравитационни“ лещи си има със структурата на полевите форми на материята и т н.... При това - по хипотезата, няма сингулярности още с направата на вещевите обекти - частиците... ...

Прост отговор: Да!

Здрасти, Шпага! Може би не съм бил ясен, но - да го кажа в прав текст: Всички Обвивки на вещеви обекти са Фотони. Те нямат "маса в покой" когато се разпространяват, защото са структурна конфигурация подобно керна (обекта) от който е "излъчена". Гравитонът е обвивка на керн - най-вътрешната част на частица. Дори, с натрупване на много частици в единен обект - пак има обвивни фотони характерни за това (за такова) натрупване. Има (известни са) еквипотенциалните повърхнини около "заредени" тела - рисуват се едни такива "силови" линии с еднакъв потенциал. Такива повърхнини има и при незаредени тела. Тези повърхнини стават "видими", когато върху тях се захване-образува друга частица. На това място захванатата частица се образува непрестанно (с общ-обменен фотон за връзка) с минимална енергия за образуване и така е в динамично равновесие с обекта. В статията се твърди, че: "...че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории" ... С хипотезата си твърдя, че не е вярно болднатото. Просто - няма гравитация ако няма вещеви обекти. А в ЧД е точно така - там масови обекти няма. ... пп Извинявай: и за успокоение на Гравити - когато открият масови обекти в ЧД - съм опроверган! Нали това му е меракът. ...

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dali-kvantoviiat-kolaps-ne-razhda-gravitatciiata_94358.html Дали квантовият колапс не ражда гравитацията? Колапсът на вълновите форми на квантовите системи разкрива начин как биха могли да се създадат гравитационни полета, а може би дори се съгласуват двете основни теории на физиката - квантовата механика и Общата теория на относителността, разказва NewScientist. За идеята може да прочетете в портала за препринти АrХiv.org. Как могат да се съгласуват двата стълба на съвременната физика - квантовата теория и гравитацията? Единият или и двата ще трябва да отстъпят. Нов подход подсказва, че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории. От нашите две основни обяснения на действителността, квантовата теория урежда взаимодействието между най-малките частици на материята. А Общата теория на относителността се занимава с гравитацията и най-големите структури във Вселената. От времето на Айнщайн физиците се опитват да преодолеят пропастта между двете, но с малък успех. Част от проблема е да се разбере коя от теориите е в основата на нашето разбиране за реалността. Един подход за съвместяване на гравитацията с квантовата механика твърди, че гравитацията всъщност идва на неделими порции, наречени кванти, подобно на електромагнитната сила, която действа с кванти, наречени фотони. Но до този момент теорията на квантовата гравитация е недоказана. Сега Антоан Тилой (Antoine Tilloy) от Института Макс Планк за квантовата оптика в Гархинг, Германия, се е опитал да извлече гравитацията от стандартната квантова механика. В квантовата теория състоянието на частиците се описва от тяхната вълнова функция. Вълновата функция ни позволява да изчислим, например, вероятността да намерим частицата на някакво място или друг параметър. Преди измерването не е ясно дали съществува частицата и ако е така, къде е. Реалността, изглежда, се създава от акта за измерването, който "колапсира" вълновата функция. Но квантовата механика реално не определят какво е измерване. Например ли се нуждаем от човек? Проблемът за измерването води до парадокси като котката на Шрьодингер, в които една котка може да бъде едновременно и мъртва, и жива в кутия, докато някой не отвари капака й, за да види. Едно от решенията на такива парадокси е т.нар. GRW модел или модел на Гирарди-Римини-Вебер (Ghirardi–Rimini–Weber model), който е разработен в края на 80-те. Той включва "проблясъци", които са спонтанни случайни колапси на вълновата функция на квантовите системи. Резултатът е точно същият, както ако бяха направени измервания, но без изрични наблюдатели. Тилой е модифицирал този модел, за да се покаже как той може да доведе до теория на гравитацията. В модела си, когато "проблясък" колапсира вълновата функция и кара частиците да застанат на едно място, той създава гравитационно поле в този момент в пространство-времето. Една масивна квантова система с голям брой частици е подложена на множество "проблясъци" и резултатът е променливо гравитационно поле. Оказва се, че средната стойност на тези флуктуации е гравитационно поле, което очаква от Нютоновата теория на гравитацията. Този подход към обединяване на гравитацията с квантовата механика е "полукласически" - гравитацията възниква от квантови процеси, но остава класическасила. "Няма реална причина да се игнорира този полукласически подход, за да бъде гравицията класическа на фундаментално ниво", отбелязва Тилой. "Харесва ми тази идея по принцип", казва Клаус Хорнбергер (Klaus Hornberger) от Университета в Дуисбург-Есен в Германия. Но той посочва, че има други проблеми, които трябва да се решат преди този подход да може да се разглежда като сериозен претендент за обединител на всички фундаментални сили, който да се подкрепя от законите на физиката във всички мащаби - и големи, и малки. Например, моделът на Тилой може да се използва, за да се получи гравитацията, както е описана от теорията на Нютон, но трябва да се разработи математиески, за да се види дали е ефективен при описване на гравитацията как се управлява от Общата теория на относителността на Айнщайн. Тилой е съгласен. "Много е трудно да се правят обобщения за релативистични условия", коментира физикът. Той също така предупреждава, че никой не знае коя от множеството фини настройки на квантовата механика е правилната. Въпреки това, неговият модел прави прогнози, които могат да бъдат тествани. Например, той прогнозира, че гравитацията ще се държи по различен начин в големи и в мащаба на атомите. Ако тези тестове открият, че моделът на Тилой отразява реалността и гравитацията наистина се ражда от колапса на квантовите флуктуации, би било белег, че пътят към една теория на всичко ще включва полукласическата гравитация. ... Разбира се - "...че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории" ... (Гравитация се проявява при НАЛИЧИЕ на вещеви частици, със свойство "маса". А вещевите частици се образуват непрестанно от структуриране на "частите" на вакуума, но не случайно, а с еволюционно натрупване на смущения - описал съм го в хипотеза. Заедно с появяването- "раждане" на "частици с маса", започва и проявление на това, което наричаме "сила". Сили съществуват винаги, когато изменения от/на ЕМПолета действат принудително върху свободния път-траектория на вещева частица. Частицата се съпротивлява на падащо поле - от вън-навътре до "преместване" на центъра си, около който се образува... Това води до принудително преместване на центъра на образуване със закъснение, което се отразява на движението, като че ли частицата се "дърпа за косата" назад. Тоест - има център около който се затварят образуващите частицата трептения - керн (зърно), което си има обвивка и това е гравитон- възможно най-дребната по размер обвивка във веществото - значи, най-малка амплитуда на съставящите я трептения. Това означава и най-малко смущение за околните обекти, които се образуват върху гравитоните - най слаба сила на привличане. Квантовият подход води към обяснение и на класическата част на гравитацията в средните мащаби. В макро-мащабите - има възможна структура на полевата форма на материя, която е "изначална-обща" за движенията на вещеви обекти около "център на ротация" - например, това което наричат ЧД)) ...

А-а-а! Не съм съгласен! Светът не може без Комунизъм!(без комунистическо мислене) Това е една от най-добрите утопии. Мисленето е важно, а не - станало ли е на практика и възможно ли е да стане. (шеф Манчев, коментар в "Черешката на тортата" - "На теория е едно, на практика друго. Сега да видим как е в действителност!") Нещата в действителност - не са ни познати (по същност са недостижими). Те могат да бъдат само измисляни!.. Като религии, теорията за Големия взрив, теорията за кварките и хипотезата за тъмната материя и тъмната енергия ("Нека Силата да бъде с нас!"). Приятно е да се измисля: "Какво би станало, ако ..." и т. н. Така е и с измислянето на идеологии. При това - измисленото теоретично (а не приложеното на практика от позиция на силата) - комунизмът е яко хванат в икономика - за доказване, че е по-добър за Човека производствен стил. Капиталът Бързо унищожава Природата с бясната си надпревара (конкуренция) в технологии. Е, осрахме Земята, сега "мислим" за Космоса... Уж демокрация щяхме ... да градим, ама като ни скриха (присвоиха си ги хептен демократи) паричките - и, естествено, икономиката на глада ... още иска "стария" строй - поне работа имаше, не просехме по улиците... Нейсе - мисленето "в утопии" си е добро... и, в действителност, пропадаме значи. Но - не е заради Комунизъм - то, комунизъм, никъде не е имало, че да пропада "на практика". С революция (за вземане на "вся" власт) икономика не се прави. ...

А бе, не е много за отбелязване, ама и такива мислители има ... не само при нас, в близкото минало на клубовете и форумите: https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/nash-uchen-otreche-teoriia-na-otnositelnostta-i-ia-opredeli-kato-bezobrazie-2048136 Наш учен отрече Теория на относителността и я определи като безобразие Български учен отрече Теорията на относителността на Айнщайн и я нарече „обида за интелигентността на човека“. Тя трябва да бъде премахната, защото води до объркване на цялата съвременна физика. Това каза на пресконференция физикохимикът проф. Веселин Нонински, който живее в САЩ и е бивш университетски преподавател. Според него трябва да спре държавното финансиране на такива „абсурди в науката“. „Теорията на относителността трябва да бъде премахната от физиката, защото това не е наука и теория, това е безобразие. Едно творение, което е наречено теория и то обявено за гениална теория, а това всъщност е обида за интелигентността на човека“. Шокиращото твърдение направи физикохимикът проф. Веселин Нонински, който от 25 години живее в САЩ и е бивш преподавател в университети в Масачузетс и в Ню Йорк. Според него тя е грешна, защото почива на иначе правилни математически изчисления, но пренесени във физиката, те водят до грешни, дори абсурдни изводи. „Теорията на относителността е нещо, което идва вследствие на никаква логика, от небето пада и самата същност на тази теория е вътрешно противоречива, което я прави нетеория и я прави нефизична, ненаучна и псевдонаука“, каза той. На въпрос, ако светът се отрече от Теорията на относителността, до какви последици ще доведе това, проф. Нонински заяви, че ще се стигне до „излекуване и освобождаване от интелектуалното робство“, в което по думите му е света сега. Според професора за такива теории не трябва да се харчат парите на данъкоплатците, а който иска, да търси частни източници на финансиране. ... Е, това е отричане заради самото отричане. Никакви факти, хипотези или др. теории, които да противоречат на ТО не показва професорът. Пък, че движението е относително се е знаело и без теорията на Айнщайн. Интелигентни хора са го знаели... Айнщайн само подсказва, че "всичко" е относително: и времето и пространството, а "движението" е в тях... Нарочно го е направил - да обърква "интелигентните" хора! ...

Това, понеже е "елементарно" - сме го пропуснали... Дано е актуално за питащия. Червеничкото е дължина на струната (ел). Зеленичкото, за което питаш, е вторият закон на Нютон F=m.a, като за ускорението е записана втората производна на изменението на дължината на струната към времето за изменение. (чете се "Де 2 ел/ де те квадрат"). "Масата" влиза в механичната плътност. ...

Не успях да намеря тема за автоматите, затова - тук. http://it.dir.bg/news.php?id=26371976 Най-модерните версии на автомат ”Калашников” Автомат "Калашников" има множество варианти, доказали се като здрави и надеждни оръжия. Кои обаче са най-модерните версии на АК? АК-47 се ражда в средата на миналия век и от тогава до сега карабината е претърпяла множество модификации. Едни от най-съществените са АКМ и АК-74, които са много по-точни, леки и дори смъртоносни. Те обаче отново са "рожби" на 20-век. Бойните действия през 21-век обаче са по-различни и това води до съществено развитие. Най-модерните версии на автомат "Калашников" съчетават своята добре позната платформа с най-съвременните технологии и полимерни материали, които са заменили тъмно лакираното дърво от миналия век. Освен по-точни, най-новите АК имат по-малък откат. Някои варианти пък са се отдалечили буквално на светлинни години от своя първообраз. Нека видим кои са най-модерните версии на автомат "Калашников". Българският AR-M2TB Започваме класацията си с нещо родно. Арсенал са създали една много съществена модификация на АК-74, която разполага елементи от заздравени полимери, включващи дори и фибро стъкло. Тестове обаче показват, че пушката издържа дори повече на екстремни условия, големи температурни амплитуди и удари. Добавени са няколко релси Picatinny, върху които лесно може да се закрепват оптически мерници, уреди за нощно виждане, гранатомет или лазерен прицел. AR-M2TB има версии в два различни калибъра - 5.56x45 мм и 7.62x39 мм. Далекобойността е между 350 и 400 метра, а скорострелноста е 600 изстрела в минута. Теглото със зареден пълнител е 4,3 килограма, а от Арсенал гарантират, че AR-M2TB няма да засича при първите си 15 000 изстрела. Вижте как изглежда AR-M2TB >> >> >> Словенският Arex AKB15 В самия край на Балканите са създали може би най-стилния и красив "Калашник", правен някога. Словенците от Arex са насочили своя AKB15 към частният американски пазар, където обаче не са постигнали съществен успех. AKB15 обаче използва много алуминиеви и полимерни елементи, които определено изглеждат добре, но не са се харесали на практичните американци. AKB15 е създаден на базата на югославската Zastava M70, която от своя страна е базирана върху АК-74. Въпреки това, изцяло металният дизайн (без приклада) прави пушката по-здрава, а от Arex се хвалят, че 15-годишно дете няма проблем с употребата на модифицирания калашник. Подобрени са откатът и точността, а добавените релси Picatinny улесняват значително монтирането на оптични или лазерни мерници. Що се отнася до калибъра - той е 7.62x39 мм. AKB15 има ефективен обсег до 420 метра. Словенците продължават работата си по карабината, която вече има версия и без алуминиеви елементи. Вижте как изглежда Arex AKB15 >> >> >> Руският Vityaz-SN Този картечен пистолет е създаден изцяло на базата на AK-74 и вече се е наложил сред определени части на руската полиция и армия. Калибърът е 9×19mm Parabellum, а пълнителят побира 30 патрона. Vityaz-SN има скорострелност 750 изстрела в минута, но далекобойността е до 200 метра - това се дължи на по-ниската начална скорост на куршума. Картечният пистолет има елементи от подсилен със фибро стъкло полимер, като тялото е метално. Добавена е релса Picatinny, както и много удобен "държач" на втори пълнител. Вижте как изглежда Vityaz-SN >> >> >> Руската "помпа" Saiga-12 Руснаците са известни с нестандартното си мислене, а Saiga-12 се е родила след нетипичния въпрос - какви би станало, ако АК-74 стреляше с ловни патрони пълни със съчми? Отговорът е бил толкова добър, че Saiga-12 се използва дори от някои поделения на полицията в... САЩ. Автоматичната помпа има голяма мощ, а добавените бързомер и релса Picatinny правят употребата й доста лесна. Пълнителите може да са с 8 или 12 патрона. За жалост на американците, едни от първите санкции на Барак Обама против Русия забраниха вноса именно на Saiga-12 в САЩ. Вижте как изглежда Saiga-12 >> >> >> Унгарският AMD-65M Една от най-успешната модификация на АКМ в света е унгарска. AMD-65M се продава успешно в САЩ и се използва в определени части на афганистанската, словенската, панамската и грузинската армия. Дължината на AMD-65M е скъсена, скорострелността е повишена до 650 изстрела в минута, а далекобойността е до 350 метра. Използвани са олекотени материали, и тегрото на карабината е едва 3,8 килограма, а релсата Picatinny позволява бързото монтиране на допълнителни прибори. Вижте как изглежда AMD-65M >> >> >> Китайският ZH-05 Връзката на ZH-05 с АК-74 е много трудна за откриване на пръв поглед, но въпреки това е налична на ниво механизми. Китайците са се отдалечили максимално от оригинала и са заложили на доста нестандартния 5.8 мм калибър. В автомата е интегриран и гранатомет, чието дуло е над основното. Пушката разполага с много специални камери, които могат да подават информация за мерника директно към дисплей, монтиран върху каската. Така стрелянето зад прикритие става много по-лесно и сигурно. Ефективната далекобойност спрямо неподвижни цели е 800 метра. Китайците планират да добавят и чип с изкуствен интелект, предвиждащ движенията на мишените и променящ мерника спрямо тях. За сега обаче ефективността срещу движещи се мишени е малко под 300 метра. ZH-05 е сравнително скъпо оръжие, което се използва от най-елитните и специални подразделения на китайската народноосвободителна армия. Вижте как изглежда ZH-05 >> >> >> Финландският Sako Rk 95 По-време на Студената война, финландците купуват лиценза на АК-47 и превъоръжават армията си с своя модификация на карабината. Скандинавците обаче започват да развиват платформата, а в края на 80-те и началото на 90-те се ражда Sako Rk 95. Този Калашник има изключителна здравина, а параметрите му са съществено подобрени. Скорострелността е 750 изстрела в минута, а теглото е от едва 3,7 килограма. Далекобойността е до 400 метра. Калибърът е 7.62×39 мм, а от Sako Rk 95 са произведени 20 000 бройки. Вижте как изглежда Sako Rk 95 >> >> >> Руските АК-12 и АК-15 Няма как да не минем без най-новата карабина на оръжейния концерн "Калашников". АК-12 тежи само 3,3 килограма. Всъщност разликата между АК-12 и АК-15 е в използвания калибър - първият автомат стреля с 5.45×39 мм, а вторият с 7.62×39 мм. Далекобойността е между 600 и 800 метра, а скорострелността е от 700 изстрела в минута. Предпочитанията на руската армия обаче клонят към АК-12, а пушката е преминала успешно през най-суровите изпитания. Планирано е АК-12 да бъде интегрирана в програмата за модернизация на сухопътните войски "Ратник", част от която са още шлемове с добавена реалност и дори екзоскелети. Вижте как изглеждат АК-12 и АК-15 >> >> >> ... ...

Има и такива техники в общуването: http://megavselena.bg/eksperti-razkrivat-5-tehniki-za-promyana-na-chuzhdoto-mnenie/ Експерти разкриват 5 техники за промяна на чуждото мнение Искаш да промениш някому мнението, при това без да натискаш и да манипулираш? Опитай тези, подкрепени от науката техники, разкрити от експерти по психология. Имаме ли свободна воля или сме субект на влиянието на другите? Повечето от нас биха искали да вярват, че решенията които взимаме се свеждат до собствените ни мисли и идеи, но има техники на убеждаване и други начини, с които да бъдем накарани да приемем чужд начин на мислене. „Това, в което се убеждаваме все повече в психологията е, че много от решенията, които взимаме са повлияни от неща, с които не сме наясно,“ казва Джей Олсън от Университета МакГил, Квебек, Канада. Манипулацията и убеждаването са два начина, по които решенията ни могат да бъдат повлияни, но каква е разликата между това да си манипулативен и убедителен? Манипулацията предполага някаква степен на злонамереност спрямо другия човек, съдържа елемент на лъжа, така че другият да бъде накаран да направи нещо, което е против волята му, нещо, противоречащо на морала и вярванията му. Убеждаването от своя страна предполага предизвикване на промяна в начина на мислене с по-меки средства, при това така, че да не противоречи на вярванията на човека. Съвременната психология разкрива 5 техники на убеждаване, така че да промените нечий начин на мислене, без да го манипулирате: 1. Кажете на човека, че е абсолютно прав Хората са склонни да се придържат към вярванията си още по-силно, когато бъдат предизвикани от друг човек. Техните вярвания стават още по-завладяващи и непоклатими, когато почувстват, че трябва да защитават идеите си срещу доказателства в обратното. Това е известно като „ефект на ответния огън“. Съгласявайки се с някои от вярванията на човека, ние се съюзяваме с него и се превръщаме по-скоро в съюзник, отколкото враг, който го предизвиква. Робърт Чиалдини, професор по психология от Щатския Университет в Аризона казва: „Когато изначално очертаете сфери на съгласие с позицията на друг, изглеждате много по – разумен и приятен човек, а това съответно повишава вашата убедителност.“ 2. Разкажете история Изследвания показват, че ако просто покажете някому сухите факти, той няма да е много склонен да ви повярва. Разкажете му обаче историята и той може да се убеди. Според професор Брадли Лав от UCL, ако предложите някому различна версия на събитията под формата на история, е много по-вероятно той да се убеди. Вместо да се опитвате да се отървете от оригиналната история, просто сменете наратива – това е далеч по-убедително. „Едно нещо, което намирам за контра-интуитивно, и което работи, е, че когато някой разпространи дезинформация, е по-добре да замените лъжите с алтернативно обяснение, което да постави фокус върху опровергаването на лъжите“, казва професор Лав. 3. Накарайте някого да стигне сам до собствените ви заключения Случвало ви се е да гледате наистина страхотен филм и да го препоръчвате на приятелите и познатите си – винаги има един или двама, които тръгват срещу вашето мнение. Това се дължи донякъде на факта, че ние обичаме да откриваме хубавите неща сами. По тази причина най-добрият начин да накараме някого да харесва това, което харесваме ние или да се съгласи с нас е да го накараме да мисли, че сам е стигнал до това заключение. „Вярно е, че хората са по-убедени от собственото си мислене, отколкото от опитите за убеждаване на другите,“ казва професор Чиалдини. 4. Изберете правилния човек, към когото да отправите посланието си Ако имате аудитория, която е много „заклещена“ в начина си на мислене и искате да я „поотворите“ към други идеи, изберете човек, който вече има уважението на хората. Професор Лав казва, че: „Вестоносец, който споделя общи ценности с аудиторията и който споделя нейната перспектива, може да бъде много ефективен, дори самият той да не е съгласен с определени точки.“ Стига вестоносецът да е уважаван и неговите ценности да се приемат от аудиторията, той може да установи връзка с хората и да бъде приет повече като съюзник и по-малко като заплаха. 5. Признайте собствена слабост Никой не харесва арогантните персони. Ние по-скоро проявяваме склонност да гравитираме около самокритични хора, такива които могат да признаят грешките, дори да се надсмеят над себе си. Когато демонстрирате някаква малка слабост пред друг човек, му показвате, че сте честни и може да ви се има доверие. Много добър пример в тази посока се дава с управлението на кралица Елизабет 1. Нейните войски се опасявали за способността й да проведе морската инвазия срещу Испания. Елизабет елиминирала страховете признавайки: „Знам, че имам тяло на слаба и крехка жена. Но имам сърце на крал, при това крал на Англия.“ Ако е сработило при кралицата, ще сработи и вас. Това са някои техники за убеждаване, разкрити от психолозите. Опитайте следващия път, когато искате да промените нечие мнение. ... Най ми е "трудна" точка 3.Накарайте някого да стигне сам до собствените ви заключения..., ама и поначало - не мога да убеждавам... ... пп Забравих си афоризма: "Умение да убеждава има тоя мъж, който може да убеди жена си, че в кожух, би изглеждала пълна!" ...

Да-а-а! И един шоп наистина се е изказал кратичко: "Работа ли?.. И у сутиен да ми я турите, пак не я барвам!" ... Дончо Цончев ми е от любимите автори - "Хубавата Мария" си е направо "философия" на соц.преживявания, въпреки строя. (ОТ него съм видял определителната фраза за тогавашни нужди: "Хляб, телевизор и топло!") - и т. н. др. разкази и новели. ...

Е, тоя път - не съм аз ... ама и не са глупости, а страх... щото не могат да си обяснят света, като как пропада. Така мислят хората ... и журналята, и ... няма кой да им обяснява ... само се джавкат.

Предполагам сте го видели - търкаля се няколко дни вече из новините: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kitajski-ucheni-sazdadoha-prototip-na-neobiasnimiia-dvigatel-EmDrajv_93609.html Китайски учени създадоха прототип на необяснимия двигател ЕмДрайв (видео) Пропагандно видео на китайската телевизия CCTV-2 твърди, че учени от КНР са направили работен вариант на EmDrive, двигател, който работи без гориво и принципите на неговата работа все още не са обяснени. Те дори са в разрез с физическите закони за опазване на енергията. Във видеото се твърди, че китайските учени са разработили EmDrive и скоро ще го пуснат в космоса - макар че не се посочват никакви технически данни за устройството. "Невъзможният" двигател с години е тестван от НАСА, но космическата агенция не успя да създаде работеща версия. Ако концепцията се въплъти в реалността, двигателят ще може да пренесе екипаж до Марс само за 10 седмици. Апарат на базата на EmDrive би достигнал до края на Слънчевата система не след няколко десетилетия, а за няколко месеца. Описанието на работата на EmDrive е следното: магнетрон генерира микровълни, енергията на техните трептения се натрупват в резонатора, а образуваната стояща вълна от електромагнитни трептения в затворения метален конус е източник на тягата. Физическият принцип на действие не е ясен. След като не изхвърля гориво, EmDrive нарушава третия закон на Нютон, който гласи, че за всяко действие трябва да има еднакво и с обратна посока противодействие. Китай не за първи път заявява, че е направил работещ EmDrive. В китайския Северозападен Политехнически Университет в периода 2008-2010 г., екип, воден от професор Иън Хуан работи върху създаването на устройство, развиващо тяга от 0,72 Нютона. Прототипът бе представен, но през 2016 г. резултатите от този доклад бяха опровергани, защото авторите бяха направили голяма грешка в измерванията, корекцията на която значително се отрази на резултата. През декември изследователите от Китайската академия за космически технологии потвърдиха, че правителството финансира изследванията на тази технология от 2010 г. насам и че са разработили устройство, което вече е тествано на нискоземна орбита, съобщи IBTimes UK. И през ноември анонимни източници съобщиха на IBTimes UK, че прототип на EmDrive е тестван на борда на космическата лаборатория Tiangong-2. През ноември 2016 г. група учени от НАСА публикува статия за EmDrive в научното списание Journal of Propulsion and Power на Американския институт по аеронавтика и астронавтика (AIAA).. В статията се посочва, че двигателят ЕмДрайв развива тяга, с коефициент на мощност 1,2 ± 0,1 милинютона на киловат при тестове на 40, 60 и 80 вата. Например най-добрият двигател на НАСА, работещ на ефекта на Хол (плазмен двигател), произвежда до 60 mN/kW, което е около 50 пъти повече от ЕмДрайв. От друга страна слънчевите платна и фотонните двигатели, които също работят без гориво, генерират тяга с два порядъка по-малко от ЕмДрайв (3.37 - 6,67 микронютона на киловат). Това означава, че ЕмДрайв е по-мощен от фотонните двигатели над 200 пъти. Рецензентите тогава не можаха да намерят грешки в постановката на експериментите за тестването на двигателя. Работещият по неясен засега принцип двигател развива тяга дори във вакуум, където е изключена всякаква термична конвекция. Изключено е и влиянието на блуждаещи магнитните полета. ... Сещам се за стар виц от ... онова време: " Кога китайците ще превземат света?.." "Когато разберат, че досега,... са яли само гарнитурата!" ... По принцип - при липса на "външни сили", нещо се движи, ако има къде да се подпира. Е, ЕМПоле е неподвижно! - значи - има къде да се подпира - един път с "дълга" пръчка (дълги вълни) бута, а обратно - бута с "къса" пръчка (къси вълни). Пръчките трябва да "бутат" по различно време с несъвпадащи честоти, а това се осигурява от геометрията на пресечения конус и електроника. Дано остане импулс "в една посока", за да може да се движи чудото! Въпрос на конструкция. ...

За самолетите - добре, ама за изкуствените облачности ... Каку е на друго мнение - управление на урагани??! http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/HAARP-ili-gabite-sa-vinovni-za-klimatichnite-katastrofi-video_93702.html Швейцарският климатолог Рето Кнути (Reto Knutti) заяви, че гъбите са виновни за климатичните катастрофи, а не управляващите HAARP, както заяви наскоро известният физик Мичио Каку. Журналисти от Швейцария помолиха учения да коментира неотдавнашното изненадващо изявление на физика Мичио Каку за катаклизмите в САЩ, съобщава Tribune de Genev. Преди няколко дни световноизвестният физик д-р Мичио Каку по време на предаване на CBS, посветено на поредицата урагани в САЩ, направи шокиращо изявление: правителството напълно контролира времето! ... има още ... Кондензационни ядра са всякакви частици - и от пясъка и от спори и ... от изкуствени нано-... Но се съмнявам да се управляват чак толкоз! ...

Няма да е голяма загуба на време, ако изгледате лекциите (уроци, достатъчно ясни - кое от къде произлиза): https://www.youtube.com/watch?v=gXBGv9kXn98 https://www.youtube.com/watch?v=9cGl9i2ZlpM ...

Добре - намерили са, че емоциите са зависими от съзнанието. Но, съзнанието е отношение - отношение към "знаенето", към записите, на база временна памет в гънките на кората на мозъка и "проводящата" тъкан-подложка за формиране на цикъл на цялостен абстрактен образ (идеален образ). При многократно повтарящ се цикъл - се оформят участъци-път от белтъчни молекули, на мястото на "стоящите вълни" от временната памет, бързо свързващи цикъла и трудно променими по "запис на информация" в тях. Оформя се област "Натрапчиви идеи!" или "нужни" постоянни знания като "име, адрес- лични данни и обекти". Превръща се в дълговременна памет - дълбоко скрита в гънките - като "твърда" памет. Между съзнание и разум, обикновено, възниква и поведенческото отношение, понеже разумът внася социално изградени граници на "приложимост" на поведение. Като правят разлика между двата вида памет в мозъка (които се ползват в крайна сметка, в поведение) - емоциите по-лесно се дефинират. При относително търсене (несъзнавано най-вече - при съзнавано значи - сам да се "наказваш!") на решение за поведение в ситуация не се намират "база-знания", които еднозначно да определят поведение - емоциите са бързо препускащи възможности за вземане на решение. Вдига се кръвното налягане, локално температурата и автоматично се включват механизмите за оцеляване - да не припаднем от любов, например. Правилното възпитание е ..."Възпитание на чувствата" - повече знания - - > по-малко "чуденки" за мислене при вземане на решения. Това не е лишаване от емоции, а управляване на емоции, съгласно обществени изисквания, примерно. Вижда се, че натрапчивите идеи - много трудно могат да се премахнат! А е нужно- с цел човек да не се окепазява. Трябват нови "твърда памет" връзки, да не е лесно да се употребяват старите. Или да се потискат старите вредни пътища... И т. н.- има и други средства, предполагам. ...

Струва ми се, че се заблуждават. Психическа информация не може "да се набута" в клетки - "писменост по килифарски" . Физическа - може, но няма да "живее" (ще съществува, докато ...гама-фотон или твърд рентген я цапне и я развали на дребно) и да еволюира "по правилата на Природата" - което означава, че пръкналото се, ще бъде природно отстранено. Дори и да е вкарано в инфо-клетка на кожата - няма досег до психиката по правилен начин и непременно ще увреди околността си. Не случайно, а еволюционно имаме механизъм за отхвърляне на чуждо тяло, попаднало в организма. Наличието на такава клетка не би направило индивида по-умен (по-добре мислещ), а нещо от рода на възможност за ползвоне на"джобна библиотека". ... пп понеже си нов участник: Прието е да не се поства само линк, а да има и някакъв коментар за написаното в инфото.` ...

Именно - в СТО, с мислени експерименти-примери, Айнщайн е показал колко важно за науката е Гледната Точка и значението на Гледна Точка в "крайния резултат". (а не - мотивацията - "Сто учени против Айнщайн"...?!?) Ако изходът от тази когнитивна заблуда може да се опише в едно изречение, то то ще бъде: „Не трябва да отговаряме на възникнал въпрос или проблем, както и да заемаме страна, преди да сме проучили всички гледни точки.” ...

От статията: "... "Твърденията, че някаква форма на съзнание продължава, след като нашите тела умрат и се разпаднат на съставните си атоми, са изправени пред едно огромно непреодолимо препятствие: законите на физиката, които стоят в основата на всекидневния живот и са напълно разбрани. Тези закони няма начин да позволят информацията, съхранена в нашия мозък, да устои, след като умрем" - обяснява д-р Карол. За доказателство д-р Карол посочва Теорията на квантовото поле (QFT), според която всяка частица има свое уникално поле. Ако животът продължава в някаква форма след смъртта, тестовете на квантовото поле биха разкрили "духови частици" и "духовни сили". Д-р Карол пише в Scientific American: "Ако няма нищо друго освен атоми и известните ни сили, очевидно няма начин душата да оцелее след смъртта", обяснява д-р Карол. "В рамките на QFT не може да съществува нова колекция от "духови частици" и "духовни сили", които да взаимодействат с нашите обикновени атоми, защото бихме ги открили в проведените експерименти". ..." Разглеждам ги поотделно, за по-лесно разграничаване: Съзнанието и разумът са психическа информация. Докато информацията във вещества (ДНК включително) е физическа информация, съдържаща се във фотоните за връзка между частиците и между обектите от частици. Изучава се предимно с (електронните слоеве на веществата) химически методи, но още по-дребното - в ядрата, се изучава с физически методи. За физическата информация важат физическите закони (открити са, а не са създадени от Психическата информация) Психическата информация е идеална - тя не е физически обект и не е зависима от физическите закони, а е субект (при Човек). Демек - закрепена е към физически носител-човек и се явява "групов" абстракт от цикли на запис на символи - затова абстракт - записани върху физически носител. Символите са стоящи ЕМВълни в гънките на кората на главния мозък - не в мозъчни клетки, те си имат други функции, а не - да "мислят" с абстрактни образи. Стените на гънките са "потенциални" бариери. Търсене на запис на абстрактен образ - посредством механично изменение на "разстоянията" между стените - става промяна на потенциалите и протича ЕМИмпулс между възбудените участъци. Така психическата информация е ВЪНШЕН БЕЛЕГ, не е генетично зависима от гените на носителя си. Но ефективността с която се ползва възможността за запис на информация и обработването й, зависи от генетичната подложка. Смесването на гените прави различно структурирани подложки и съответно, бързодействието, необходимо за оцеляване е различно. Индивидуално е. Не само, че "памет, съзнание, разум" не се предават по наследство, ами разпадне ли се носителят на психична информация до неорганизирани групи от атоми - тю-тю -у-у! - психическата информация ИЗЧЕЗВА. Остава физическата, която има свойствата да се самоорганизира и саморегулира посредством фотоните за връзка и ако има условия за организация "живот" - наново да се организира до достигане на субект, но еволюционно - да придобие отново психическа информация. Та, в тоя смисъл - прав е авторът - губи се психическата информация, заедно със загубата на носителя й. ...

Извинявайте, ама май не четете какво пиша. А и с хипотезата въобще не сте запознат, най вече, правите се, че не сте запознат: защо е нужна друга интерпретация и защо почти всички физици и др. я търсят тая друга, по-нова, интерпретация - по възможност, да е разбираема. Не се срамувам от това, че мога да мисля (интелект - дори и при недостатъчна информация, да се направи правилен извод). В отговорите към другите участници с "може би!", "предполага се!", "очаква се!" и т. н. - не върви към обяснение на същина. А същина са само фактите, а не Вие какво обяснявате, или аз, или друг - обяснява. Всички се опитват да си обяснят нещата - ЗА СЕБЕ СИ, но КМ се явява неразбираема за хората ("Мълчи и смятай!" е почти девиз). Важно ли е това, принципно - според мен, е важно, защото науката се подкрепя от ... хората. Правя опит за внасяне на яснота, без да се противоречи на фактите. Магичното около обясненията в КМ отпада, при едно такова предположение: (поради непрестанната направа на частица - с огромна честота - в ЕМПоле, движенията на електрона зависят от измененията в полето Непрестанно, а не непрекъснато, защото - е ПРЕКЪСНАТО във форма-обем на частицата, например, на пулсации се прави частицата (защо пулсира сърцето е др. тема, но е показна, че пулсации в природата има), но не изчезва и пак да се появява - непрестанна е направата като цяло (1018Hz за електрон ) и във всеки един момент частицата е РАЗЛИЧНА по форма - междинна форма (съответно - по движение, по спин). Затова - в експериментите - "спинът е винаги насочен по оста Z". Това е моментната ос на ротация за образуване, която се променя с всеки цикъл на образуване и затова частицата откликва на посоката на външното (изпитвателно) поле. Още при раждането си в поле с посока-направление - тази ос е фиксирана (най- вероятна за "наглед"), но заради и други фотони от външното поле (винаги ги има) - има малка вероятност за отклонения. Знам, че е прието - тъждественост на частиците - еднакви по физични свойства, но в дълбочина, принципно, всяка частица е сама за себе си различна от другите подобни. Ако не съществуваше непрестанна направа на частиците - не може да се обясни "особеността" на оста Z. Не могат да се обяснят и "вълновите" характеристики на "масовите" частици. Не е ясно откъде произтичат възможностите за "колективни" свойства (фермиони, бозони). Въобще не е ясно, защо всякакви физически действия са Честотно зависими и се провалят експерименти при "големите" енергии.) пп Пак да припомня - когато става въпрос за хипотеза - текстът е в скоби, за "да не обърква четящите" - според някои клубари, тук. (а не, че аз подценявам интелекта на четящите)

Сканер е отговорил точно, но заради ... "червеничкото", за да не изглеждат правилата на КМ като магия, ще донадя интерпретация. (в скоби, щото е "по хипотезата" ми - няма експериментално доказателство, а само тълкуване) (поради непрестанната направа на частица - с огромна честота - в ЕМПоле, движенията на електрона зависят от измененията в полето. Самият електрон е несиметричен обект (форма бъбрек, примерно - не точков обект). Тогава, при спин 1/2 - означава, че в полето около него има прожекторен ефект на действие, предизвикан от собствената направа на електрона - взаимна "несиметрична" връзка с външното поле. Хаотично е мястото на образуване в посока "придвижване" на такъв обект и аналогията е като ... движение на топка с изместен център на тежестта. Масата на електрона е предимно електромагнитна маса - тежката е малко и затова силно се влияе от измененията в ЕМП. Това е фермион - прожекторния ефект не дава възможност за "събиране" на близко един до друг такива обекти в пространството. А и само вероятностно може да се "проследи" пътя на такъв обект - път, като следата на видеото Така, при такава постановка - Няма магия, че не може една елементарна частица "да се види" и едновременно с това, да се предвиди точно, накъде ще се запъти - като влак от т. А до т. В. "Спирането" в малка област на такава частица става при взаимодействие с друга, оформяйки фотон за връзка помежду им, но пак динамична е връзката (водороден атом), с голяма честота и не може да се "построи" вещеви конструкт - прибор, който да "работи" с такава голяма честота, че да заснеме "моментното" състояние на частиците и същевременно - да "показва" къде Точно ще се образуват в следващ етап на формиране. Само вероятностно може да се предвижда или едното (място) или другото (скорост) - защото Природата не е дала възможност за "по-бързо" виждане (от датчик, примерно), отколкото бързо се случват нещата в микрото. И, спокойно може да се възприемат методите на КМ, като естествено възможни и правилни при изучаване на Света, защото вече ще е ясно и какво "виждаме" (бавно виждаме, а искаме да управляваме?! бързо случващи се събития) в средните мащаби на съществуване на материята. Просто - признаваме Природата!) ...

http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Zhivotat-sled-smartta-e-nevazmozhen-zaradi-fizicheskite-zakoni_92858.html Животът след смъртта е невъзможен заради физическите закони Професорът по космология и физика в Калифорнийския институт Шон Карол (Sean Carroll) заяви пред Еxpress, че животът след смъртта е невъзможен поради физическите закони. Той е сигурен, че веднага след като спре да работи организмът, спира да работи и съзнанието. Дали има живот след смъртта. Този въпрос си задава човечеството в продължение на векове, той е и централна тема във всички световни религии. Въпреки внушителния брой хора, убедени в съществуването на отвъдния живот, науката отрича всякакво възможно действие на човешкото съзнание след смъртта. Доказателство за това представя и Шон Карол, който обяснява принципа на работата на човешкото съзнание. "Законите на физиката, които стоят в основата на всекидневния живот, са напълно разбрани", твърди д-р Карол. Той казва, че за да има задгробен живот, съзнанието трябва да е нещо, което е напълно отделено от физическото ни тяло - а това не е така. По-скоро съзнанието на много основно ниво е серия от атоми и електрони, които по същество ни дават разума. Всичко наоколо, а и целият живот на планетата се състои от прости движения на атоми и молекули. След смъртта на човек абсолютно цялата дейност на съзнанието като цяло престава да съществува и започва разлагането, в което няма място за мисловна активност. "Твърденията, че някаква форма на съзнание продължава, след като нашите тела умрат и се разпаднат на съставните си атоми, са изправени пред едно огромно непреодолимо препятствие: законите на физиката, които стоят в основата на всекидневния живот и са напълно разбрани. Тези закони няма начин да позволят информацията, съхранена в нашия мозък, да устои, след като умрем" - обяснява д-р Карол. За доказателство д-р Карол посочва Теорията на квантовото поле (QFT), според която всяка частица има свое уникално поле. Ако животът продължава в някаква форма след смъртта, тестовете на квантовото поле биха разкрили "духови частици" и "духовни сили". Д-р Карол пише в Scientific American: "Ако няма нищо друго освен атоми и известните ни сили, очевидно няма начин душата да оцелее след смъртта", обяснява д-р Карол. "В рамките на QFT не може да съществува нова колекция от "духови частици" и "духовни сили", които да взаимодействат с нашите обикновени атоми, защото бихме ги открили в проведените експерименти". "Вярата в живот след смъртта изисква физика извън стандартния модел. Най-важното е, че трябва тази "нова физика" да взаимодейства с атомите, които имаме". Ако съществува живот след смъртта, учените отдавна биха забелязали отклонения, които не съответстват на нормалното поведение на квантовите частици в околното пространство. ... Професорът е прав, но не е достатъчно убедителен. Кара я на вяра. Първо - трябва да дефинира "живот" с физическите знания. След това - да "докара" живота с помощта на физически принципи, до съзнание и разум - нови свойства за биологичното. Да ги дефинира. И след това - пак с физическите закони - да "отпадне" съзнанието и разума при разпад на био-структурата (за пример - декохеренцията се намесва - неизбежно и т. н.) ...

И двете физики се ползват - класическата (знае, благодарение на КМ - колко е неточна) е "физика на ежедневието", физика в средните мащаби на ЕМПоле по лог. скАла на дължината на ЕМВълни. В тоя мащаб "живеем" и затова трябва яснота. Като как "ситното" от КМ преминава във вещеви обекти с големина от средните мащаби. (как от квантови образувания - фермиони и бозони - става ... диня?.. Не е холограма, щото на практика си я хапваме...) ... Да допълня (късно го видях), а е хубаво като обяснение: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kvantovoto-vplitane-e-neizbezhen-element-ot-realnostta_92866.html Квантовото вплитане е неизбежен елемент от реалността Дали наистина квантовото вплитане, призрачното въздействие на разстояние, е необходимо за описване на физическия свят или е възможно да има някаква постквантова теория без вплитане? Квантовото вплитане е предположението, че две частици остават свързани като споделят свойствата си независимо от разстоянието като измерването на състоянието на едната мигновено се отразява на състоянието на другата. Преди сто години Алберт Айнщайн заяви, че това не е възможно и физиците търсят начини да го опровергаят и досега. В ново проучване трима физици математически доказаха, че която и да е теория, която има класическа граница - тоест, че може да опише нашите наблюдения на класическия свят като възстановява класическата теория при определени условия - трябва да съдържа вплитане. И въпреки че вплитането е срещу класическата интуиция, вплитането трябва да е неизбежна черта на не само на квантовата теория, но и на всяка некласическа теория, дори и на тези, които предстои да бъдат разработени. Физиците, Джонатан Риченс (Jonathan G. Richens) от Лондонския Имперски колеж и Университетския колеж в Лондон, Джон Селби (John H. Selby) от Лондонския Имперски колеж и Университета в Оксфорд и Сабри Ал Сафи (Sabri W. Al-Safi) от Университета Нотингам Трент са публикували статия в последния брой на Physical Review Letters, според която квантовото вплитане се появява като задължителен елемент на всяка некласическата теория. "Квантовата теория има много странни характеристики в сравнение с класическата теория", заяви Риченс за Phys.org. "По традиция изучаваме как класическия свят е извън квантовия, но ние обърнахме тази логика, за да видим как класическият свят оформя квантовия. По този начин показахме, че една от неговите странни характеристики, вплитането съвсем не е изненадващо. Това е намек, че голяма част от видимата странност на квантовата теория е неизбежна последица от излизането отвъд класическата теория или може би дори е резултат на нашата неспособност да изоставим класическата теория". Въпреки пълното доказателство е много подробно, но основната идея на това е, че всяка теория, която описва реалността, трябва да се държи като класическа теория в някакви граници. Това изискване изглежда доста очевидно, но както показват физиците, то придава силни ограничения върху структурата на всяка некласическа теория. Квантовата теория отговаря на това изискване като налага класическа граница чрез процеса на декохерентността. Когато една квантова системат взаимодейства с външната среда, системата губи своята квантова кохерентност и всичко, което я прави квантова. Така че системата става класическа и се държи, както се очаква съгласно класическата теория. Физиците показват, че която и да е некласическа теория, която съдържа в себе си класическата теория и я възстановява при определени условия, трябва да съдържа вплетени състояния. За да докажат това, те приемат обратното твърдение - че на такава теория не е нужно вплитане. След това те доказват, че без вплитане, която и да е теория, която възстановява класическата теория трябва да е класическа теория, което влиза в противоречие на първоначалната хипотеза, че въпросната теория не е класическа. Този резултат означава, че предположението, че такава теория може да е без вплитане е невярно, което означава, че всяка теория от този вид трябва да има вплитане. Този резултат може да е само началото на много други свързани открития, тъй като отваря възможността, че други физически характеристики на квантовата теория могат да се възпроизвеждат просто от изискването теорията да има класическа граница. Физиците очакват, че и други екзотични характеристики (като информационна казуалност и макроскопска локалност) може да се появят от това единствено изискване. Резултатите също така дават по-ясна представа за това как трябва да изглежда всяка бъдеща некласическа постквантова теория. "Бъдещите ми цели ще бъдат да проверя дали дали нелокалността на Бел също може да се извлече от наличието на класическа граница", заяви Риченс. "Би било интересно, ако всички теории, заместващи класическата теория, трябва да нарушават локалния реализъм. Аз също работя и върху това дали определени разширения на квантовата теория (като например интеференцията от по-висок порядък) могат да бъдат изключени от наличието на класическа граница или ако тази граница налага полезни ограничения върху тези "постквантови теории"". Теория на декохерентността Редица теоретици твърдят, че състоянието на квантова суперпозиция може да се поддържа при липса на взаимодействие с околната среда. За да се разберем това, да си припомним някои понятия от системите. В ежедневието си, имаме работа предимно с отворени системи - например - имаме даден обект, да речем камък и околната му среда - пясък, ние-наблюдателите и цялата останала част от Вселената около камъка. Очевидно е, че околната среда може да взаимодейства с нашия обект и така да влияе на неговото състояние. Освен това, средата може, по някакъв начин, да записва информация за обекта, а той, от своя страна, също така, под някаква форма да записва информация за състоянието на околната среда. Нашата вселена е пример за затворена система. Извън нея, по дефиниция, няма нищо, което би могло да й окаже влияние и няма нищо, което да може да записва информация за нейното състояние. Под запис, имаме в предвид всяка промяна във външната подсистема под влияние от взаимодействието й с избраната. Подобни затворени системи могат да бъдат създадени и в лабораторни условия, като се елиминира влиянието на околната среда върху тях и да се гарантира, че състоянието на системата няма да се отрази на състоянието на околната среда. Вплетени състояния могат да възникнат в система, която се състои от няколко взаимодействащи си подсистеми. Например, ако един електрон се сблъсква с един атом, тогава възниква сплетено състояние, при което състоянието на електрона е свързано (корелирано) със състоянието на атома. Сплетените състояния са необходими, за да се опише цялата система, образувана от всички някога взаимодействали помежду си части. Предполага се, че взаимодействието между квантовата система в суперпозиция и средата, в която е вградена системата води до "колапс" или разпад с течение на времето в едно или друго състояние. Това е така, защото в огромната съвкупност от атоми е невъзможно за квантовите вълни при наслагването им, да се припокрият достатъчно, което да им позволи да се комбинират в състояние, известно като "последователност", с други думи, те не се интерферират една с друга повече, както е показано на схемата. Теорията за декохерентността твърди, че наслагването на състояния в една система е възможно само, ако в околната среда не се записва информация, достатъчна за разделяне на компонентите на суперпозицията. С други думи, важно е състоянието на нашата система да не е твърде сплетено със състоянието на околната среда. Този проблем беше поставен в ясна математическа форма първо от Файнман през 1963 година. В резултат на внимателното й изследване, беше установено, че взаимодействието с околната среда унищожава квантовата суперпозиция, като по този начин я превръща от квантова система в класическа, толкова по-бързо, колкото е по-голяма масата на системата. Затова в макросвета е възможно да се говори за определеност на координатите и скоростите на обектите. За такъв обект като котката или дори една молекула е вече достатъчна, дори много слаба неизолираност за да се унищожат напълно квантовите ефекти. Унищожаването на квантовата суперпозиция в случая на котката може да се постигне, например, поради разсейване от атоми и молекули в котката от въздуха, който диша. Всички изолирани системи, независимо от техния размер, тегло и т.н., са квантови и строго се подчиняват на принципа на суперпозиция, но ако си взаимодействат с околната среда, т.е. са отворени системи, настъпва колапс на вълновата функция. Декохерентността се проявява независимо от присъствието на наблюдател. Така че няма парадокс: Котката на Шрьодингер е в точно определено състояние, преди да се отвори кутията.

Малко яснота, със закъснение, ама е полезна: http://megavselena.bg/chetiri-zabludi-za-kvantovata-fizika/ Четири заблуди за квантовата физика Квантовата физика е толкова завладяваща, че достига до много по-широка аудитория, отколкото редица други раздели на науката. Тя обаче е и трудна за разбиране, затова учените се опитват да я опростят за публиката, иначе хората могат да изпаднат в заблуди. Тази наука е призвана да обясни всички видове странни, дори паранормални явления. И все пак обясненията често се основават на неправилни представи за квантовата физика. Квантовата физика може би наистина може да обясни такива явления, но много неща тепърва трябва да се открият. Важно е ясно да се разбира с какво се занимава тази наука. Да видим четирите най-разпространени заблуди по въпросите на квантовата физика. Квантовото заплитане предава информация Квантовото заплитане представлява явление, при което двойка или група частици, които са били в контакт помежду си, поддържат връзка между себе си на големи разстояния. Когато върху една от частиците се окаже някакво въздействие, съответното изменение се наблюдава и в другите частици. Някои казват, че това може да обясни psi-феномените (психически явления, включително телепатия, ясновидство и така нататък). Гарет Модел, професор в университета на Колорадо, който много е работил в сферата на квантовата механика, предупреждава, че ефектът „се явява много фин. Това не е причинно-следствен ефект, а корелационен. За да се покажат разликите между двата, е необходимо търпеливо и детайлно обяснение“. „Мнозина са склонни да смятат, че квантовото заплитане означава, че при въздействие върху едната частица може да се види ефектът върху другата, но това не е така – казва ученият. – Напълно ясно е, че не може да се използва явлението квантово заплитане за предаване на информация, а само за корелация. По такъв начин това не е сигнален механизъм. Напълно е възможно психическите феномени и целият свят да работят чрез корелация, а не чрез предаване на информация, но този въпрос изисква по-дълбоко обсъждане.“ Съзнанието – ключ към разбиране на колапса на вълновата функция Ефектът на наблюдателя в квантовата физика често се разглежда като най-шокиращ и интересен аспект от квантовата физика. Изходът от конкретно действие – редукция или колапс на вълновата функция – преустановява по време на наблюдение. Това навежда на мисълта, че човешкото съзнание е способно физически да повлияе на експеримента. Но Модел предупреждава, че не всички физици смята, че съзнанието може да предизвика колапс на вълновата функция. Достатъчно е наличието на детектор, тъй като повечето физици могат да го видят. Разбира се, възможно е човек, гледащ показанията на детектора, да се явява ключ, но квантовата физика не смята, че това задължително е така. Астрофизикът Марио Ливио също е писал за тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“ Само на субатомно ниво Ахим Кемпф, професор по теоретична физика в университета Ватерлоо в Канада, обяснява, че квантовата физика описва не само явленията, протичащи в много малки мащаби и при особени обстоятелства. „В действителност квантовата физика определя почти всичко, което виждаме във всекидневния живот – цвят, еластичност и топлинен капацитет на такива неща като вода, камъни, метали, както и на биологична материя. В големи мащаби, на ниво звезди, където изначалният водород се смесва с елементите от периодичната система, всичко също се регулира от квантовата физика“, казва той. Освен това изследователите смятат, че нашата Вселена може да е увеличавала толкова бързо размери по време на своя генезис, че са възникнали квантови флуктуации и по такъв начин тя се е разтегнала до космологичен размер. „Самата наша Вселена може да е възникнала от квантови флуктуации в майчинската Вселена“, казва той. Макар че тази хипотеза се съгласува със Стандартния модел, няма никакви конкретни доказателства според Компф. Корпускулярно-вълнови дуализъм Това е популярна концепция за това, че в квантовата механика микроскопичните обекти – като електрони или фотони – не се явяват нито чисто частици, нито вълни, те са и вълни, и частици. В някои условия те се държат като вълни, а в други – като частици. В сериозните учебници по квантова механика обаче се говори само за вълни, или вълнови функции, отбелязал през 2008 г. физикът теоретик Хрвое Николич от института „Руджер Бошкович“ в Хърватия в статията „Квантова механика: митове и факти“. „Електроните и фотоните винаги се държат като вълни и само в някои случаи – като частици. В този смисъл корпускулярно-вълновият дуализъм не е нищо друго осен мит – казва той. – Ние можем да кажем, че електроните и фотоните са частици, имайки предвид, че думата „частица“ има съвсем друго значение в сравнение с класическата физика“. Но това е работа на лингвистиката. Те са вълни в съответствие с обичайната интерпретация. Николич отбелязва, че интерпретацията на Дьо Бройл–Бом на квантовата механика се приближава до един вид корпускулярно-вълнови дуализъм, но той, както и преди, разглежда частиците не така, както се разглеждат в класическата физика. Интерпретацията на Дьо Бройл–Бом не се явява една от най-популярните, отбелязва Николич. ... Но това е работа на лингвистиката. (Именно заради възможността за физическо разграничаване, съм внесъл, при мен, термин "вещева" частица с уточнение, че има "маса при покой", т. е., има отличимо физическо свойство. Важно е за класическата интерпретация, че за такава частица може да се "закачи" координатна система - проследимо е движението й като цяло. Това не са точно "вълни в затворено пространство" (имащо граници), а пакет-фотони, затварящи се локално в едно пространство, около моментен център на ротация - няма ясно изразена класическа повърхнина на образуванието. Обвивки (или обвивка като цяло) се явяват отраженията на външно падащите фотони от околните полета, върху частицата и при частични резонансни явления - влияят на мястото, формата и движенията на частицата (или на резонансни частици). Полевите обекти - нямат маса при покой.) ...

Е, най-сетне нещо положително - браво!: http://dnes.dir.bg/news/bulgaria-uchiteli-tzern-26334644?nt=4 Обучават 39 български учители в ЦЕРН 39 учители по професионална подготовка в областите "Техника" и "Информатика" ще преминат обучение в ЦЕРН, съобщиха от пресцентъра на МОН. Преподавателите ще се запознят с ускорителите на ЦЕРН и с цялата информация около откриването на Хигс - бозона, предаде БТА. Те ще имат възможност да научат повече и за последните открития на Европейската агенция за ядрени изследвания. Обучението ще подпомогне квалификацията на учителите, така че да са в течение с последната информация в своята област. До момента през такива обучения са преминали над 500 преподаватели - освен по техника и информатика, също и по физика и природни науки. Кандидатите могат да подават документи в МОН всеки работен ден до 8 септември 2017 г. Пътуването и обучението ще се проведе в периода 14-22 октомври 2017 г. Разходите за транспорт и нощувка на участниците са заложени в бюджета на Национална програма "Квалификация". Средствата за петдневния курс се поемат от образователния офис на ЦЕРН. Повече информация относно кандидатстването и критериите за подбор може да бъде намерена на интернет страницата на МОН в раздел "Програми и проекти". ...