Малоум 2

Правилно, но ... творчески прилага болднатото - тогава е Човек. Между другото - език-информация с повтаряне на една "комбинация" е заложен, въобще, в генетичния фонд на всичко живо. Това е еволюционно натрупване с възможности за позициониране на особеност във вълнов процес - дължина на вълна и съдържима информация във вид на фотони (във фотоните е информацията, а посредством вълни се пренася разлика между тях, променяйки потенциали във връзките между отделните съставни части) . Така пренасяната информация се чете в дестинацията както "по-време" продължителност (реле за време), така и избирателно по фаза и амплитуда - възбужда точна регулация за ОВ. Което био-образувание има такова натрупване с повторение- еволюционно придобито, значи, че се е приспособило към някакви външни промени в околността му - има шанс в "проба-грешка" за оцеляване, с последваща устойчивост на структурите си във времето. ...

Да си жертва на славата е ... лоша работа... известно от 1964г, насам: http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9357&Level=2 Жертва на славата Когато инженер Тръпчо Д. реши да построи втория етаж на Балканския полуостров, цялата световна общестевеност ахна от възхищение. Да имаш двуетажни градове, да можеш по избор да се печеш на слънце горе или да гледаш работата си на сянка долу, да се открият най-после достатъчно гаражи за хеликоптери, аеромобили и всякакъв друг научнофантастичен превоз! По смелост този проект се равняваше дори на грандиозното преместване на Австралия в Северния ледовит океан, запланувано за следващото тримесечие. А по авторска фантазия той над минаваше предложението за превръщане на всички действуващи вулкани в обществени кухни в комбинация с бани и сервизни помещения. Името на Тръпчо Д. гръмна по всички предаватели на къси, средни, дълги, ултракъси, ултрасредни и ултрадълги вълни. Фотографията му се появи във всички вестници, а редица прочути поети написаха добре заплатени четиристишия за първите страници. Известността на инженера толкова бързо се разрасна, че дори и собствената му тъща повярва в неговата гениалност. И тази именно слава доведе до катастрофата на гениалния замисъл. Роботите чертожници бяха довършили плановете на осемдесетмилионната поредна подпорна кула, роботите изчислители бяха определили с грешка само от двеста и петдесет грама нужните количества цимент, бетон, стъклария и арматура, а роботите плановици вече подготвяха кадри и материали за основния ремонт след приемането на строежа, когато инженер Тръпчо Д. изчезна. Всъщност той не изчезна — всеки знаеше, че е някъде по света, но никой никога не можеше да го намери. Най-първо започнаха поканите за посещения в различни строителни организации. Навсякъде го посрещаха с разтворени обятия. Дори конгоанските строители го направиха почетен гражданин на джунглата, а колегите му от Нюфолкнерските острови му подариха дванадесет от по-малко използуваните си съпруги. След това Тръпчо Д. тръгна по обмяна на опит. Даде идея за укрепяване на няколко напукани небостъргачи в Сан Франциско, помогна на французите Да обърнат Айфеловата кула с главата надолу, за да заеме по-малко място, и със същата цел натрупа всичките египетски пирамиди една върху друга, като запази само сфинкса за учебни цели Грамадна административна машина се занимаваше само с това да съобщава на целия свят къде се намира Тръпчо Д., кога ще се върне, къде ще отиде, след като се върне. Четири хиляди машинописки преписваха спомените и пътеписите му, петдесет хиляди сериозни нотариуси и адвокати отклоняваха учтиво милионите предложения за женитба и трима хамали на няколко смени приемаха тоновете цветя, получени за него, и ги предаваха на вторични суровини. А в това време той пътуваше, консултираше, заседяваше се в почетни президиуми, стискаше ръце, участвуваше в приеми. А в това време, завършили работата си, различните видове изчислителни, строителни и планировъчни работи започнаха да ръждясват. А през същото това време човечеството вече беше забравило какво всъщност беше предложил да се строи Тръпчо Д. И когато един хубав ден той се завърна пак в родния си-административен небостъргач, завари там чужди люде. Някаква друга организация се трудеше върху проблема за загряването на Северния полюс и чакаше с не търпение да се върне ръководителят й, който бе тръгнал по стъпките на гениалния Тръпчо. — Но моля ви се! — Къде са моите хора и роботи? — извика инженерът. — Не ме ли познавате? Та аз съм Тръпчо Д. Членовете на чуждата строителна организация скочиха масово на крака, започнаха да ръкопляскат, образуваха на бърза ръка организационен комитет и поканиха прочутия инженер да си отпочине пред следващия банкет, подготвен от тях. Този път Тръпчо вече наистина изчезна. Славата ли му беше омръзнала, самият той ли беше забравил какво щеше да строи или пък жена му най-после му беше стъпила на врата — това не е известно. Зли езици говорят, че гениалният Тръпчо Д. е станал журналист и в серии възторжени репортажи и очерци отмъщава на други свои гениални колеги, като ги повежда по утъпкания, но, уви, пагубен път на славата ... ...

При повтаряне на нещо - минава времеви период. Тоест - създали са си "езиково" РЕЛЕ ЗА ВРЕМЕ, докато изнамерят търсената информация - да не им се отнема думата... Докато "цикли" търсенето. Също като в парламента или в "пияна" компания - Вика се силно "едно и също", да не могат да отнемат думата... Ама - и без друго - никой не слуша ... информацията е налудничава. ...

Така е, идеята е най-скъпа ... за автора си! За останалите е: "Кви са тия глупости?!" Тез, дето дават парите, се държат патриархално: "Толкова добри условия на живот им осигурих, а те ... никаква благодарност?!" Е, в бизнеса, благодарността е в пари-печалба за собственика. Но това не отменя тъпата зависимост: Осигурил съм им работа - те ... ще ми измислят изобретения... Все едно, аз съм тъпият!" Непосредствено с "демокрацията" се забрани, на практика с промяна на закона, измислянето на новости. Твърдя го, понеже ми се случи. (перифразирам) Собственикът ми каза - няма да ти платим за новоизмисленото, щото е мое, по закон. Отвърнах - "Ами аз мога и да не измислям!.." С насмешка ми казаха - Не, това е невъзможно, ти като конструктор - това трябва да правиш... И т. н. Не познаха - спрях с новите идеи и след 3 месеца - фалираха (казваха, че по др. причини, ама ... бях на борсата за безработни.) Те просто не разбираха разликата между творчество и рутинно прилагане на знанията от книгите (учебниците). Тези дето правят законите - също са далеч от дефинициите за творчество... В крайна сметка - нали е Сметка - го преценяват с парИ!.. А то си е духовна част от животното Човек! Може да струва много и нищо - за различни потребители на духовни блага... Историята го показва: Едни от най-добрите идеи, променили изцяло разбирането за живота на хората са били ... почти пагубни за авторите си... (Филмът за Айнщайн, например, го показа донякъде.) Човечеството "мрази" новостите. Вкарват го в мислене, а прочутата реплика е: "Не ми давай акъл, парИ ми дай!", също: „Най-мразим да мислим!“ И все пак - творците на духовни блага, са най-ценното от човечеството. Те отглеждат хората. (ПарАта разваля човека!.. И когато е много, и когато е малко.) ...

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Pet-trudni-za-preglashtane-idei-vav-fizikata-video_89965.html Пет трудни за преглъщане идеи във физиката (видео) Снимка: Vincent Montcorge/Eurelios/Look At Sciences/SPL Физиката не е просто трудна - тя може да бъде и доста неприятна. Ричард Уеб (Richard Webb) от NewScientist представя пет смущаващи физиците концепции - от квантовата мултивселена до топлинната смърт на Вселената. "Всичко върви добре - след като сте прекарали години в разработване на теорията си, всичко е в рамките на строгата математика, тя се вписва във фактите красиво, а след това ... предсказва неща, които никой не иска. Общата теория на относителността на Айнщайн е пример в това отношение. Това е най-добрата теория, която имаме - но предвиждането й за съществуването на черни дупки, тела, толкова мощни гравитационно, че засмукват всичко, което се приближи твърде много, кара теоретиците да смучат моливите и до днес. И това не е единствената концепция, с която физиците имат неприятности ..." - споделя Уеб. Квантовата мултивселена Реалността изглежда доста ясна, нали? Вие сте тук, топката е тук, ритате топката и тя стига там. Жалко, но теорията, която обяснява как работи материалната реалност, рисува много по-различна картина. В основата на квантовата теория е идеята, че материята съществува само в размита, неточна форма, докато не се измери. Нещата могат да бъдат на много места едновременно, например - и това е само, докато погледнем към тях - и тогава те са приковани. Айнщайн е имал малък проблем с това, многозначително е питал дали това означава, че Луната не съществува, докато не я погледнем. Можем да обобщим как са се чувствали повечето от връстниците му с думите на физика Дейвид Мърмин (David Mermin): "млъкни и изчислявай!". Лека-полека различни интерпретации запълват концептуалния вакуум, а най-лудата от тях е хипотезата на квантовата мултивселена. Тя казва, че всеки път, когато се направи измерване, всяко предварително съществуващо квантово състояние продължава да съществува в паралелни светове, които не можем да видим. Времето В случая времето не е физика - това си ти. Вие може да сте убедени, че времето тече от миналото към бъдещето, пренасяйки се през безкрайното шествие на "сега" - но това е илюзия, конструирана във вашия мозък. Това бе ясно и на Айнщайн, определено е от теориите му на относителността в началото на 20-ти век. Времето не тече и обективно определено минало и бъдеще не съществуват - време просто е. В същото време тихомълком относителността и квантовата теория използват времето по много различни начини. Повечето физици са си налягали парцалите и са "мълчали и изчислявали" За една малка група от тях обаче, включително Лий Смолин (Lee Smolin) от Института Периметър в Ватерло, Канада, това положение не ги е задоволявало. Те казват, че просто се нуждаем от по-добра физическа дефиниция на това какво представлява минало, настояще и бъдеще - а дали ще успеят с това, само времето ще покаже. Космологичната константа Историята на космологичната константа е истинско "иди ми - дойди ми". Айнщайн я добавя в своите уравнения на Общата теория на относителността за стабилизиране на Вселената и да гарантира, че нито се разширява, нито се свива от собствената си гравитация. След това през 20-те години Едуин Хъбъл и други откриват, че Вселената наистина се разширява - това кара Айнщайн да омаловажи нововъведението си като го нарече своя "най-голяма грешка". През 90-те години обаче наблюденията на някои супернови убедиха астрономите, че разширяването на Вселената всъщност е ускорено. Връща се обратно космологичната константа, този път виновникът е "тъмната енергия", субстанцията, което се появява, за да работи срещу гравитацията, разпръсквайки Вселената. Само че 20 години по-късно всички все още са на "тъмно" за източника на космологичната константа и тъмната енергия. Най-доброто ни предположение е, че тя произхожда от енергийните колебания на краткотрайни квантови частици, които изпълват привидно празното пространство. Но изчисленията колко енергия трябва да се осигури, води до число, което е 10 120 порядъци. Добрите физици не са счетоводители. Безкрайността Математиците са твърдо убедени, че съществува безкрайност. Всъщност, има не само една безкрайност, а безкраен брой безкрайности с различни размери. А математиците обичат най-много като измислят нови нива на безкрайност, да включат логически дупки в техния обект. За физиците обаче безкрайността е пословична болка. Безкрайностите са непокорни величини, които могат да взривят всяка теория, в която се появят. Те забавиха с десетилетия единната "електрослаба" теория, която обяснява повечето неща над нивото на атомното ядро. Сега под формата на черни дупки и други непредвидими "сингулярности" като Големия взрив, те стоят на пътя на единната квантова теория на гравитацията. Стига вече, казват някои физици. Вселената вероятно не е безкрайна - тя е просто много, много голяма. И в една крайна Вселена, макар и голяма, няма нужда от безкрайност. Проблемът е, че никой не работи върху това, как да направи математика без безкрайност. Топлинната смърт на Вселената Ако трябва да избират как да свършат дните си, повечето от нас ще изберат любов на някое горещо място. Но физиката предлага скука в термично бельо. Виновна е термодинамиката, теорията, която говори за полезната енергия и предлага еднородна, блудкава супа с течение на времето. Прибавете към това факта, че тъмната енергия кара Вселената да се разширява по-бързо и по-бързо, охлаждайки се в същото време, и така се очертава една наистина мрачна перспектива. Съседните галактики в крайна сметка ще изчезнат от хоризонта на видимата Вселена, оставяйки ни самотни на студено и тъмно. Ние няма да сме наоколо, за да видим това, разбира се, умиращото слънце много преди това ще е погълнало нашата планета. Но има шанс да се окаже, че грешим за динамиката на Вселената или някакъв неочакван обрат да доведе крайната й съдба в нетолкова черен сценарий. Физиците предсказват Голямото разкъсване, Големия срив, Големия подскок и други забавни поведения на Вселената, дори Голямото всмукване - сценарий, в който квантова флуктуация ще направи Вселената нестабилна, ще създаде един малък балон вакуум и тъй като това е по-ниско енергийно състояние, този балон ще се разшири със скоростта на светлината и ще помете всичко. За разлика от Големият студ, който има предимството, че няма да видим какво се случва. ... Ето, това не е правилно тълкувано и затова се счита за проблем: ...В основата на квантовата теория е идеята, че материята съществува само в размита, неточна форма, докато не се измери. Нещата могат да бъдат на много места едновременно, например - и това е само, докато погледнем към тях - и тогава те са приковани... Не, че така съществува, а така си представяме!.. неправилно обектите. Високата честота на образуване на обектите дава за "наглед" само обобщена картинка на обекта. Фотоните на Околните "изпитващи-измерващи" полета се отразяват от непрестанно променящата се Повърхност на обекта (ако не са резонансни на образуващите фотони) и естествено (за бавен наблюдател - ниска честота, дълги вълни милиардно надскачащи по размер самия обект), не се фиксира точен образ, а размазан. Разсейването на част от падащите-изпитващи фотони е във всички посоки и затова - вероятностно имаме "наглед" - "ту тук - ту там" се образува нещото. Когато не го "гледаме" обекта, то него го "гледат" Всички налични околни полета (те са невидими за нас). И понеже вещевите обекти се образуват "на слоеве", то има възможност по външните си слоеве (електромагнитно взаимодействие) да обменят фотон за връзка - общ фотон за две частици, примерно (водороден атом, молекула и др.). Така - общото движение се забавя. Известно е - с увеличаване на масата относителната скорост спрямо "старо" състояние на отделните части, се намалява. И общият размер на образуванието се увеличава. Тогава - отразяването на фотоните с които "гледаме" е изместено към по-дългите вълни и "виждаме" една по-бавно изменяща се картинка - "укротяване на опърничавата" Нещото придобива по-неразмазана форма, аха-аха - да й видим граничната повърхнина. Да, но като цяло, това нещо си има Обвивка с характерни за структурата си параметри. По тези параметри - може да се "захване" с фотон за връзка друг обект и така да се формира Обща структура, който също си има характерна за образуванието Обвивка! И т. н....С тези нови параметри на обвивката, още повече се забавя възможността за Преместване на цялостната структура, докато я "гледаме". И така - при достатъчно захванати вещеви обекти в нещо общо, се стига да момента - от такъв ОБЕКТ да се отрази вълна и от ВИДИМИЯ спектър... и наш Датчик, да я хване!.. Ха - изведнъж, прогледнахме!.., ама е съмнително, че е "изведнъж". Проглеждането става с МИСЛЕНЕ! Вижда се, че и "Мултивселенно виждане" - отпада като проблем! Времето има смисъл за физиката само като "интервал време", а не като мигновеност. Винаги има интервал време между две Повтарящи се събития, но тези Събития Не са еднакви - нито по място, нито по време и нищо не се повтаря. Приемаме еднаквите обекти за тъждествени по физически свойства, а не, че са еднакви! Така ВРЕМЕТО РЕАЛНО ТЕЧЕ. И ни готви Вселенски Кръговрат. Въобще не е проблем... (скорошен виц: проблем имала оная, дето си купила книга по "фън-шуй". "Сега - казва - Не знам къде да сложа книгата?!). ...

Точно така - промяната на външните условия са причина, но главно - мутациите: с отпадане на опашката (скъсява се пътя на информацията за ОВ към мозъка - "волевото" бързодействие при работа с къси вълни е по-успешно за оцеляване в бързо променяща се среда - тая, в ниското, по равното). Уголемяване на черепната кухина - води до по-дълбоки гънки на кората на главния мозък и така се получава повече място за запис на временна памет. Демек - поумняват. Управлява се повече информация в единица "кратък" времеви период, за вземане на решение за поведение. Получава се възможност за логическа последователност в "проба-грешка" обучение, благодарение на повечето памет и възбуждането на повече на брой абстрактни образи. И най-вече - възможност за обработка на тези "много" образи в различни (независими) варианти на последователност на случванията им, без да се налага проба - наченки на абстрактно мислене (демек, мързеливо "правене на сметката"). Тези, които правилно подреждат случването на събитията (без проба) - оцеляват и сравнително лесно достигат и до необходимостта от "социализация на връзките" - групите-колектив се топлят, чоплят, размножават, хранят (инстинкти са запазени), но при защита от околните врагове, при лов, при преодоляване препятствия - стават по-успешни, обособява се йерархия-силов вариант и подчиненост - появява се чувство на осъзнат страх. (само като си го помисли-представи и се разтреперва?!) Следва се основния закон на еволюцията - което се приспособи, ще оцелее! Започнало е "приспособяване с акъл"! Това дава начало и за "прекрояване-преценка" на външните условия. И все повече акъл е трябвало както за осъзнаване на себе си (съзнание), така и осъзнаване на необходимостта от другите, и границите си на поведение (разум)..., и станало Човек. ...

За майтап?! Ако Дарвин е прав, то - по каква причина маймуната ще иска да става Човек?! (въпрос на креационисти от ютюб) - Природата я е дарила с всичко необходимо, да си живее като маймуна...

Сега пък - неандерталците ни са виновни?! http://megavselena.bg/psihichnite-zabolyavaniya-se-dylzhat-na-ostatytsi-ot-geni-na-neandertaltsite/ Психичните заболявания се дължат на остатъци от гени на неандерталците Изследователи от Националният институт за здраве в САЩ стигат до извода, че частите от нашия мозък, замесени в психически разстройства са оформени от „остатъчно ехо“ от древното ни минало. Колкото повече генетични рудиментарни белези носи геномът на един човек, толкова по-близък е той до мозъка на неандерталците, прадедите ни изчезнали преди 40 000 години, казва Карен Берман от Националния институт за здраве на САЩ. Частите на нашия мозък, които ни позволяват да използваме инструменти, да визуализираме и намираме дадени обекти, дължат част от своята природа на неандерталски производни генни варианти, които са станали част от нашите геноми и засягат в различна степен формата на тези структури. Учените са открили след изследвания с Ядрено-магнитен резонанс, че тези останали от неандерталците генни варианти може да повлияят върху работата на мозъка на съвременния човек. Нещо повече, те най-вероятно държат ключа за разбиране на промените в мозъка при заболявания, като шизофрения и аутизъм, пишат в изследването си, публикувано в списание Scientific Reports, Карен Берман и Майкъл Грегори. По време на своята първоначална миграция от Африка, предшествениците на днешния човек са се кръстосвали с неандерталците, чиито мозъчни характеристики днес могат да бъдат изследвани чрез формата на техните вкаменени черепи. Изследователите казват, че неандерталците имат по-изявена визуална система в сравнение със съвременния човек. Това е така, защото за оцеляването си, неандерталците са зависили в много по-голяма степен от системата си за виждане, от възможността да направят даден инструмент и да го употребяват индивидуално, отколкото от общи социални дейности на групата, каквито определят успеха на един съвременен човек. „Това е причината мозъкът на неандерталеца да е еволюирал така, че да подкрепя най-силно точно визуалната функция. Сега при нашето изследване чрез ЯМР получихме пряко доказателство, че подобни рудиментарни функции могат да съществуват и в мозъка на съвременния човек“, обяснява Карен Берман. Някои от съвременните хора притежават повече рудиментарни генни варианти в сравнение с други. Това означава да отстъпват част от социалната си приспособимост за сметка на визуалните си функции. Изследването с ЯМР показва как тези генни варианти въздействат върху структурата на мозъка в регионите подпомагащи тези способности. В изследването си учените откриват, че има генен вариант, който спомага за развитието на визуалната система на мозъка, както при модерните хора, така и при неандерталците. По същия начин неандерталските варианти, които оказват влияние върху развитието на конкретна област на мозъка, могат да помогнат да разберем природата на когнитивните увреждания, наблюдавани при определени мозъчни разстройства, казват изследователите. ... Според мен - неправилно предположение е, че има "рудиментарни" части в гените на съвременните хора. Просто - учените не знаят за какво служат тези участъци и ... си съчиняват. С цел проучване на "обществено мнение" дали да се бърника и по "такава причина", в гените и в мозъка на хората. Това, че в момента не се ползва "такава (някаква) част" от генетичния апарат, не означава, че не се е ползвала по време на цялостното изграждане на организма. За структуриране на връзки и транспорт към "действащи" структури. При това - въобще не са известни пътищата на информация по Обратна Връзка за действието-бездействието по необходимост (без участие на съзнанието и разума) - вътрешна информация за мозъка и "крайните" дестинации за реагиране-нереагиране. Фините пътища на информационните канали не биха могли да съществуват, ако не е участвала "древна" памет от ген-информация, оцелял отклик в миналото ни. При еволюцията се Наслагват свойства, на вече съществуващи структури - и нищо излишно няма. Естественият подбор го отстранява, ако пречи на нещо. ...

Струва ми се, че изначално се греши с проблема за Живот. Има поне две яки причини, да няма възможност за откриване на извън земен живот. Първата е, че за да комуникира нещо "живо" с технически средства за информация, то, това живото, трябва да е съзнателно и разумно, а не ... бактирии разни. Сложността на структурата в която да възникне съзнание и разум изисква наличие на ... почти цялата Менделеева таблица. Земята е с еволюция на неживата материя - Това е "особено" място в цялата Галактика, по отношение на разнообразие на изменения в ЕМПоле. Разнообразието и същевременно - условно постоянните физико-химически условия, с малки, поносими от живото изменения на потенциалите, дава възможността да се структурира сложна, управляема и регулируема Памет - гъвкавост и бързодействие без разрушаване в дълъг времеви интервал на съществуване. (в средните мащаби на ЕМВълни - възможна регистрация и отреагиране на отделно пространство и отделно време - впрягане на логика "причина-следствие") Втората е - огромното пространство - разстояние, което разделя във времето възможността за възникване на извън планетни връзки, забавени от ограничението на скоростта на пренос на информация - скорост на светлината, примерно. Повече известно като - може и да е имало извън земен интелект, но времето на съществуването на такова е отдавна минало и вече не съществува там, на мястото си на възникване. И понеже животът (земният) е изцяло потопен в ЕМПоле, а то, полето, е различно в ръкавите на галактиките, възможността да има подобни на земните условия за възникване на живот, може да съществуват в Другия Ръкав на Галактиката. Приблизително с еволюция-развитие като на Земята. Има и още много причини да "няма извън земен разум", ама и тези стигат, засега. ...

Обхващаш всички емотикони от новия изглед! (скептично-риторично) Научна религия са само фактите от експерименти. Не тълкуванията или хипотезите, а даже и "изводите" са само предполагаеми технологични възможности. Ама - това си го знаеш даже и по-добре от мен. Споменах "свободна воля", а не психичното "воля". И това го знаеш, защо се дискутира: КМ популярно "втълпява", че електронът можел да се намира на ... две места ЕДНОВРЕМЕННО (от тук - свободна воля на електрон) - пълна глупост, ама "разбираемо" противоречива ситуация за "здрав смисъл" в подобно изказване - за сензация, става... Едновременно, но за кого ... За този, който "гледа" бавно и "вижда" от време на време, а не ... едновременно (един миг - неустановимо по продължителност време!) със случващото се движение на електрон. Цяла философия има изградена за подобно поведение на елементарните частици. С грешка в едновременността. Говоря и за резонансните частици (време на разпад около 10^(-23) сек), и за полевите бозони с "маса", и за кварките с "маса" - все бавно наблюдавани ефекти от "бързи" случвания, като понятията за "маса" са трансформирани откъм употребена енергия по формулата на Айнщайн. Високата честота на непрестанното образуване на тези обекти не дава реална възможност за НЕедновременно наблюдаване, за наблюдаване на отделни части-фази на структуриране на обекти. Затова и в тълкуванията се допускат фантасмагории за причинно - следствени връзки, противоречащи на здравия разум (мисловен продукт от ежедневие). Хем тунелният ефект ясно го показва - частицата-обект се образува там, където структурната подложка на вакуума е най-подходяща, най-подредена и естествено - с минимална енергия за образуване на обекта, и така - се спазва принципът за минимално действие - основен принцип във физиката. ...

Къде ще слагаме "+" за приятно съгласие-одобрение на разказаното, без да има нужда от "уточняване", по-нататък?

Нещо, лекцията на видеото ... не ми допада, не е наука, а проповед. И да, и друг път е ставало на въпрос, че науката изостава спрямо технологиите, а "лошото" напира с "парИте" си през технологията, да ни вкара в матрицата посредством ... чипове, примерно. Разговорите за "душа" и "божествена любов" са худ. измислица, за успокоение в незнанието. За примирение пред Капитала, а не смирение пред неотменимостта на силата на природните закони и красотата на Природата. Единствената свобода е свобода на мисълта!.. Електронът няма "свободна воля". А от живото - само Човек е със свободна воля!.. И пак - може да не се съобразява с природните закони, но търпи следствията им. Наистина, човек живее-съществува в настояще, но "сред нещата" на случилото се в миналото. Нали е Датчик със сетивата си, значи, докато не "дойдат" вълнички до него от реално случващи се процеси, той не знае (няма информация) за тях, че са се случили... На помощ идва нещото, наречено памет!, но памет на био-структурите. Там, между тях структури, се обменя Безразрушително информация - от промяна на фотоните за връзка -организация на връзките между частите, реакцията на отделните съставки. Следствие е колективен ефект, променящ "обвивката" - та да се откликва на промените, случили се в Миналото. И пак да си останем "цели". Пак "паметта на миналото" идва на помощ Вероятностно да "предвидим" бъдещо развитие на нещата около нас. Около 30% предвиждаме достоверно, без кой знае каква научна подготовка. Научната подготовка за предвиждане "бъдещето на процесите" се крепи на математическите модели. Особено точно за практиката, след откритието на имагинерната единица. Тя, пък, в моделите, може да разказва за процеси в миналото, като как биха изглеждали в настоящето. Информация от миналото, за настоящите промени в дадена точка в даден момент от време, ... щото, времето си тече и е нужно да сме в "интервал-време", при динамично сменящи се събития в "настоящето" (не е мигновен момент в/за средните мащаби). Затова казвам -нужна е вяра, ама вяра в Науката! ...

За питането на Шпага и отговорът на сканер, има добро филмче в тубата: https://www.youtube.com/watch?v=roRBBtnkDm8 Александр Чирцов — Триумф волновой оптики Към 24-та минута ... има и "петно на Поасон" ...

Самите квантови условия не са странни, според мен (има си квантов детерминизъм), а нашите възможности за наблюдаване (наблюдател, датчик- какъвто и да е, вещеви обект) са с вероятностен резултат. При фотоните - само когато се движат в оптично плътна среда би могла да се случи - заради резултантната вълна (Cсреда < Cвакуум) - дава "закъснението". Защото импулсът за движение на "масова" частица, се подава от импулса на фотон - може да се "види" разлика в посока на движение - фронтът се забавя. Така при определени условия (честотна зависимост, заради бързината на гледане - КЕЗ, Чайникът не изкипява, ако се наблюдава!), "движение-назад" е илюзия за наблюдател - като на филм: Тракторът върви напред, а колелото му се движи (върти) назад. Но, реално, стъпката назад при частици съществува и това движи частицата "на тласъци", равноускорително за кратък момент (в среда - ще го видим като "равномерно" движение). От отдавна "праволинейното равномерно движение по права линия" е известно, че не е такова. И не само защото движението е по геодезична (класически крива). Бързината ни на гледане дава, кадър по кадър, "средна" скорост, защото гледаме с ниска честота. А има и още - почти автоматично се обяснява Огромната скорост (частици с огромна енергия) на космическите лъчи - в полетата на вакуума - без пречеща движението среда, ускорението дава възможно най-голяма скорост в "празното пространство", на вещевото образувание - частица с маса, без да се разпада частицата. ...

Добре - няколко пъти вече показвахме линк към разбираемо обяснение на вълни, ето- Ваня се е постарала: http://bgchaos.com/554/fractals/quantum-mechanics/вълна-основни-формули-и-зависимости/ "... Елементи на вълната Вълните са периодични и във времето и в пространството. Периодичност в пространството λ = 2.π/k Периодичност във времето T = 2.π/ω Фронт на вълната – линията, преминаваща по върховете на гребените на дадената вълна, която се определя по множество вълнови профили, проведени по генералното направление на разпространение на вълните. Лъч на вълната – линия, която е перпендикулярна на фронта на вълната в дадена точка. Елемент Знак Взаимоотношения/описание/схема мярка Амплитуда A Амплитудата е максималното отклонение на частиците от равновесното им положение. A||k Надлъжна вълна Ak Напречна вълна Вектор на вълната k Това е вектор, който описва вълната, чиято посока определя посоката на разпространение на вълната. - Вълново число k Вълновото число e резразмерна характеристика на вълната, изразяваща броя дължини на вълните за 2π единици разстояние. То е и големината на вълновия вектор, k = |k|, k = 2.π/λ 1/m Дължина на вълната λ Дължината на вълната λ е пътят, който вълната изминава за един период или разстоянието между два съседни гребена или разстоянието между два съседни вълнови фронта , λ = 2.π/k m Период на вълната Т Период – времето, за което се изминава една дължина на вълната, Периодът е реципрочен на честотата, Т = 1/ƒ sec Честота ƒ Честотата е броят периоди за единица време. ƒ = 1/Т = ω/2.π Вълни с еднаква честота, но в различна фаза Вълни с различна честота (период) Hz Ъглова честота ω Ъгловата честота ω е скаларна мярка на векторната величина на ъгловата скорост. Представлява скоростта на въртене. ω = 2π.ƒ = 2π/Т k = f(ω) – Когато фазовата скорост или груповата скорост зависи от честотата на вълната, възниква дисперсия rad/sec Фазова скорост vP Фазовата скорост е скоростта на преместването на точка, имаща постояння фаза на колебания в пространството по продължение на зададеното направление, vP = ω/k = λ.ƒ = λ/Т Червена точка се движи с фазова скорост, а зелените точки се разпространяват с групова скорост. rad/sec Групова скорост vG Скоростта, с която се разпространява вълната, vG= dω/dk Групова скорост и фазова скорост, движещи се в различни посоки. m/sec Фаза φ Фазата определя състоянието на вълната във всеки момент от време. φ = k .r – ωt Фазата също може да бъде израз на относителното изместване между вълни, които имат една и съща честота . rad(o) Илюстрациите са от de.wikipedia.org Read more: http://bgchaos.com/554/fractals/quantum-mechanics/%d0%b2%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b8-%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d1%83%d0%bb%d0%b8-%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8/#ixzz4nTO3Rxz5 ... Има още много. ...

Добре, но не е точно така - хипотезата опитва описание на реални "пакет-фотони", от действия на квантовата пяна, които пакет-фотони непрестанно "правят-повтарят" себе си, с огромна честота на образуване. И да - огромната им честота на трептене - много прилича на ползваното "виртуални фотони" (кратко живеещи частици възникващи във вакуума) Но не е достатъчно за обяснение на движение ( по-скоро прилича на Брауново движение на частица в резултат удари от външни тела). Има и повече: при непрестанното образуване на обектите и при наличие на външно поле, частицата "прави стъпка напред", към мястото на падане, защото там е "готовата структура на вакподложка". Или, за модел игра народна топка - хващащият топката се задвижва по посока скоростта на топката, заедно с нея. При частиците - не е така - частицата се задвижва към мястото на пристигане на фотона (топката) на външното поле - тоест, движи се обратно на това, което ще погълне, а също и "откатът" не е винаги по посока на полето. Движи се на стъпки "напред-назад" под влияние на действащо я поле и само крайното обобщено движение е по посока на импулса. Ето и новото откритие: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkritie-Vsiaka-kvantova-chastitca-se-dvizhi-obratno-na-impulsa_20400.html "Откритие: Всяка квантова частица се движи обратно на импулса Математици от Университетите на Йорк, Мюнхен и Кардиф откриха уникално свойство на квантовите частици - те могат да се движат обратно на посоката, в която са избутвани, съобщи phys.org. В ежедневието ни обектите се движат в същата посока като импулса си - ако ритнем топка с крак, очакваме да тръгне напред, а не назад. Но това вече не е вярно на микроскопичните квантови частици могат частично да се придвижват в посока, противоположна на техния импулс. Това уникално свойство е известно като "обратен поток" (backflow). Изследването "Quantum backflow and scattering" е публикувано в Physical Review A. ..." ...

Не един фотон, а множество фотони. ЕМПоле е неподвижно - в смисъл, фотоните които го изграждат не променят местата си в една вакуумна пространствена решетка. За нас и уредите ни, като "огромни" по размер обекти, спрямо тях, те имат една характеристика - честота. Но - по начинът си на образуване във вид "стояща вълна" е ясно, че имат големина (заемат обем) и момент на количество на движение. Трудно се разбира, че стоящата вълна се състои от ДВА тока, най-малко - прав и обратен. По-рано описах структурата със сдвояването, като едната част е вакподложка за образуване на другата. Моментът на количествата на движение е вектор - считай, че това е представимо за "поле". Популярно - поле на фината материя (още няма вещеви обекти, такива с характеристика "маса") - недосегаема за експериментална проверка, като и при други хипотези, които се опитват да обяснят неподвижна среда "етер". А е необходима неподвижна среда - философски. Без нея - не може да се въведе движение (по инерция) въобще - не става въпрос за това, че движението е относително, а въобще - съществуването му! Когато си навържат стрелкичките (вектори) една след друга - в пространствена линия, при сфазиране на пакет-фотоните, то "гърбицата" на вълната (фазова скорост) може да се измества - да се движи, от единия край към другия на линията, заради закъснителните процеси от обратните токове (групова скорост). (Биене при смесване на вълни) Това пробягване с фазова и групова скорост е пренос на импулс на полето по линията. Това е един обект - като фронт на ЕМВълна от много фотони. Множество на брой такива фронтове съставляват електромагнитните вълни от "лабораторни условия". Затова и на практика - "единичен фотон" е всъщност - фронт на трептене от множество фотони. Винаги - неизбежно е. А интерференцията при "двата процепа" е съставена от фотони на изпитваното лъчение и фотони излъчвани от дифракция с ръбовете на отворите. Материалът на преградите също съдържа вещеви и полеви обекти - става поглъщане и излъчване на части от падащото лъчение точно по ръбовете, заради високите потенциали на полетата при ръбовете на отворите. ...

Интелектът (а и богатата обща култура) е важна черта, която много хора сякаш подценяват (особено по нашите ширини), но се оказва, че ако искаш да оцелееш по-дълго (дори и днес), той би ти донесъл много важно предимство. Има ли шокирани? ... С какво може да се обясни този феномен? За целта са създадени няколко хипотези. Смята се, че по-интелигентните хора водят живот с по-малко рискове – не прекаляват с алкохола, не прекаляват с цигарите. Освен това по-интелигентните хора е вероятно да имат по-богата обща култура, което им позволява да правят адекватна оценка на здравословното си състояние; знаят, че е хубаво да се извършва редовна профилактика ; знаят, че трябва да спортуват; опитват се да се хранят здравословно. Но учените са се опитали да свържат високия/нисък интелект с честотата на поява на различни заболявания чрез информация за различни биомаркери. Наличните данни не позволяват да се направи подобна връзка... А, има си и обратната страна, щото носталгията по миналото е обикновено свързана с приятни случки - може, примерно, 2000 години да се пре-живеят. Българинът не се храни - той замезва!, при правилен подход към софрата: малко хумор: И това не е живот Генчо Мърляча от Долна Малина го знаеха из целия окръг. Той можеше да изпие една каса бира и да изяде четвърт вол и пак да остане гладен и жаден. Нормалният му дневен капацитет беше кило и половина мастика, а когато беше в добро настроение или пък искаше да се кара културно с жена си, повишаваше дозата на две кила. Как стана така, че той се напи до смърт, никой не можа да разбере. Жалко, но факт. Генчо Мърляча падна под масата в новия ресторант на селото и докато повикат лекаря от съседната маса, той вече се беше вкочанил. Направиха му погребение, както се полага, поръсиха гроба не с вино, а със светена ракия, за да не обидят мъртвеца, булката му плака три месеца, а след това се ожени за счетоводителя на стопанството... Минаха две хиляди години. В деня, когато започваше изкопаването на шахтата за директната инфрагравитационна линия Долна Малина— Сидней, се случи странно събитие. Локализаторите дадоха тревожен сигнал, роботите копачи спряха и хората се спуснаха в двуметровата дупка пред тях. След като очите им свикнаха с полумрака, те видяха остатъци от дървен ковчег, за каквито бяха чували от прадедите си, сред тях едно напълно запазено тяло, обкръжено от хиляди червеи, които клатеха глави с възхищение. Това беше трупът на Генчо Мърляча. Отнесоха го в участъковия медицински университет, където се установи, че трупът е така напоен с алкохол, че се е консервирал напълно и е плашил цели двадесет века местните червеи. След няколко дребни манипулации Генчо се съживи и първите му думи бяха: — Коле, сипни още по едно на вересия, пък аз утре... Професорът по свръхархеология успя да дешифрира думите му. Веднага бе заредена една кибернетична машина преводач и чрез нея започнаха да разговарят със съ-живения. Обясниха му, че е прескочил един интервал от две хиляди години, че сега е попаднал в един нов свят, където няма мъки и печал, където всички живеят щастливо, където... — Добре де — прекъсна ги Генчо. — Сега няма ли да почерпите по една ракия? Учените решиха, че организмът на възкръсналия постепенно трябва да се отучва от отровите на тъмното минало, и затова по хипнотичен път го напиха. — Не, бе... — запелтечи по пиянски Генчо — аш ако не ши ггаавррътна юшчето... — и заспа. Когато се събуди, той беше махмурлия и гладен. — Ех, да имаше сега една пържолка, а! Хората от трихилядната година бяха решили на всичко да му угаждат. Те веднага му предложиха хранителна музика: „Пържола в си бемол мажор“. Генчо наистина се понахрани, но все пак си въздъхна тежко: — Бе, благодарим и сполай ви, ама такива, каквито ми ги печеше моята булка... Веднага научните сътрудници провериха в речниците термина „булка“, кимнаха си многозначително и повикаха свободния в момента амуроробот СК 147. Ужасен от чудовището, което се появи пред него, Генчо Мърляча хукна да бяга. Но... стаята нямаше врати. По това време хората вече се бяха научили да минават през стените. Отчаян, той поиска да се просне върху леглото, но... и легла нямаше. По това време сгъстяваха на определени места атмосферата и лягаха върху нея. — Ееееей, хораааа! — провикна се по овчарски Генчо, но... нямаше хора. По това време те се казваха вече съвсем другояче. И все пак влязоха двама души, които може би бяха негови внуци на ента степен, и се осведомиха защо харчи така звукова енергия, когато тя може да се използува за толкова други неща. — Бе, да ви умра на енергията! Дайте ми да излезна малко на чист въздух! Оказа се, че това е излишно. Единият от младежите погледна едно копче на стената и на Генчо му замириса на люляк, здравец и озон, комбиниран с оборски тор. — Не, бе сине. Друго искам! Навън да изляза, да погледам горички, полянки, рекички, туй-онуй... В същата секунда една от стените, която беше и стерео-екран, се превърна в прекрасен пейзаж, който се движеше, звучеше, даже и понамирисваше. — Ох, да ви умра на техниката! Слънцето искам да видя, бе! Но тук младежите се извиниха на Генчо и му казаха, че ще трябва да почака известно време, защото слънцето в момента е в командировка към центъра на галактиката, където затопля една простинала планета. Но след стотина години... — А, върнете си ме тогава обратно в мойта си ми Долна Малинааа —• заизвива Генчо, както го правеше някога баба му — майстор оплаквач I степен. — И това не може, скъпи. Връщане назад във времето още не сме постигнали. Виж, ако искаш да те пратим още по-напред чрез дематериализация и с последваща след това материализация, това е по-лесно. Генчо се хвана за главата, изпусна още един сноп звукова енергия и реши, че това не е живот. Не, не е! Единственото, което му оставаше, беше да се самоубие. Уви, хората от това време вече бяха забравили как се самоубиват и нямаха никакви подходящи средства. Горкият Генчо и досега си живее и страда в 3965 година. ...

Виж пак "стоящи вълни" - за да ги има, трябва насрещен ток (поток на импулс). Е, за неподвижния стар етер, ако му внесем изискване - зърнест модел на частите, а самите зърна да са стоящи вълни-пакети... А размерът им да е от 10-26 m надолу... Тези пакет-фотони могат да се окажат "задружно действие" на множество планковски дължини - струни, организирани в клуп или бримка, с повтарящ себе си цикъл на образуване. Единственото което "ще ни се представи" като материя е ПОЛЕВА форма - стрелка-вектор идентифициран като изменчив в точка ИМПУЛС (старото "момент на количество на движение" е по-подходящо за представа, щото не иска веднага "движение" на нещото, като цяло. Може да си пулсира на място - това е и "неподвижен етер"). Големината на тия пакет-фотони не може да е произволна - определя се от потенциални граници - при сдвояването на трептенията (модел - захванати две халки от верига. Пулсират образувайки се последователно: едното трептене създава структура на поле около себе си, върху което се образува другото, със закъснение. И обратно. Така не изчезва движението на нито едно от образуванията, а се поддържат взаимно около собствен център ... но едното е "винаги" Фантомно - ако стигнем до там, по мащаб-размери, ще виждаме само половин пакет). Тези полеви обекти са вакуумна структура, върху която може да се градят други, по-големи по размер обекти. Тъй като връзката "по трептене" със съседи е само "фазова", то е възможно да се получат структури - дълги линейни обекти, като фазовата и груповата им скорост са различни, заради различните собствени закъснявания при образуването на частите. Това вече не са стоящи вълни. Тогава, преносът на импулс от разликите на задружно действащите пакет-фотони е с възможно най-голяма скорост - скорост на светлината - липсва съпротива, освен "стъпката" върху вакподложката и условие за сфазиране по съсед. Така кривините на вакуумното пространство зависят от структурирането на обекти, в случая ЕМВълни - пренос на импулс по геодезични криви. ...

Малоум, да не би и ти да си възпитаник на ПУ? Няма да се учудя ако някъде из къщи имам снимки от лекция ММФ с Кр.Иванов. Ама кажете ми как се търси в два куфара негативи? Не, просто ми попадна информацията при търсене и я считам за достатъчно обяснителна в общия случай. Допадна ми изказването на "сканер". Иначе, на твоите предположения ... два пъти писах за неподвижността на фотоните, но се изтриваше при преноса и ... умалях - отказах се да пиша. (Пак да спомена - зарядите не са източник на ЕМВълни. За ускоряване на заряди се поглъщат фотони от външно за заряда поле. Поглъщането е във "фотоните", образуващи обекта. Така се променя мястото на образуване на обекта, значи и скоростта му - а това е ускорение. При възстановяване на образуването - се излъчва погълнатия фотон. Тоест - обекти с характеристика "заряд" разбъркват неподвижността на ЕМПоле. Получават се разлики по фазова и групова скорост на участващите в измененията фотони (вече не са стоящи) и така се пренася импулс на част от полето (само от разлики на участници, променящи и енергия, а не тотален, внедрен във вакуума). Причината за появяване на ЕМВълни е, че в различни точки от пространството потенциалите в ЕМПоле, са различни (различни числа -Файнман). Заради неподвижността на фотоните-пакети на вакуума - Действа "принципът за минимално действие" и това води (би довело) до "изравняване", ако няма вещеви "разбърквачи". Затова и на практика отчитаме "ентропията се увеличава" ... ние сме в средните мащаби - полеви и вещеви обекти.) ...

Защото (по болднатото) - възприето е, неправилно, че ускорените заряди Излъчват ЕМВълни. В тоя "ред" - някаква среда, като ЕМПоле, не трябва. Каруцата е сложена пред коня... А то е точно обратното - за да се ускорят заряди, то те поглъщат фотони от неподвижното ЕМПоле, а след това излъчват погълнатото. Комбинациите "поглъщане-излъчване", поради разликите в прав и обратен ток, образуват ЕМВълни в неподвижното ЕМПоле. Ние "виждаме" тия разлики - имаме датчици за фотони от видимия спектър. В този смисъл - първична е полевата форма на материя, а от измененията на потенциалите става движение - пренасяне с вълни- вълни, пренасящи импулс, върху полето. ...

Благодаря! Ваня, в превода си: "...Тази теория предполага, че четвъртото измерение на Вселената (времето) бавно деградира в ново пространствено измерение. Ако това беше така далечните звезди, които ние възприемаме като отдалечаващи се от нас с все по-нарастваща скорост, просто създават впечатление, че се ускоряват. "Нашите изчисления показват, че ние бихме си помислили, че разширяването на Вселената се ускорява", обяснява проф. Сеньовийа. "База на нашата идея е един конкретен вариант на суперструнната теория, в която нашата Вселена се ограничава до повърхността на мембрана или мембрани, плаващи в многомерното пространство"..." (В друга тема говорех, че времето не е четвърто измерение. За матмодели измеренията може и да са 26, или 11, или и т.н., но реално - четиримерното пространство-време, ни стига - за обяснение съществуване в средните мащаби. Четвърто измерение е произведение (c.t) в дименсия метри, за физиката става. Въвеждането на други -допълнителни измерения (дължащи се възможен матмоделза описание на развитието на неизвестни по стойност параметри за даден процес) може и да е забавно, но не се ли свърже с реалните "кривини" (т.е. - какви са границите), на какво се дължат - обяснение нямат. За себе си съм видял, че кривините не се дължат на "тежката маса" на обектите. В случая - космическо време е ... просто друга нереалност, в смисъл, че е произволно въведена с ГВ. Пак не касае човечеството, с извинение.) ...

Също това твърдя, че трябват повече източници - че "усилване-отслабване" за вълнов процес не е нужда, ако няма интерференция. При излъчване на гравитони - няма интерференция - "пристигат" при пробното тяло в "насипно" състояние. "Кривина" (понеже е следствие геометрията, а не причина) ще "виждаме", чак когато се образуват обвивки от/на масови обекти и от там се поглъщат-излъчват ЕМВълни. Като се почне фотони от гама, рентген, УВ, видими, ИЧ, милиметрови, радио и т. н. Пробното тяло също е източник на гравитони - известно е, "суперпозицията" от гравитационни полета, трябва да има и нелинейна съставка. Срещата на гравитони - не образува нов конструкт ("нов пакет вълни"), който да се меши при пренос на импулс. Просто, пространството с гравитони около вещеви обект е най-фината вакуумна подложка (най-фино частично структуриран вакуум). Доколкото е подредена част на поле тази подложка, преносът на импулс с ЕМВълна следва плътността на подредбата, защото - това е нова "подредена среда". По подреденото - енергията на фотоните за непрестанно образуване на себе си е минимална. Това се тълкува като кривина на пространство-време, то си е просто изминаване на път за минимално време при пренос на импулс. Тази статия изглежда е от някакво вестникарско издание от типа на Блиц или Пик. Споменатата черна дупка от електромагнитноо поле е теоретичното построение "геон", ко... http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Moshten-lazer-prevarna-atom-v-cherna-dupka_84406.html На личностни нападки - не отговарям, съм казвал ... и преди ... доста време, също. Количествените модели - на пазара. И да - знам какво е маса. Поне петнайсе пъти съм го писал тук... Казвам, че когато учените са си правили матмоделите с характеристика "маса" - не са знаели какво е маса. От там са натрупани и грешните интерпретации за ЧД с гравитация от маса. Все едно, че в центъра на геврека има Геврек! ...

Само дето не са казали кое време ще спре: мигновеното, дето Човек не може да го наблюдава, а му се иска (О, миг поспри, ти си тъй прекрасен!), времевите интервали между повтарящите се събития, които се ползват във физиката или художествената подредба за последователност на случването на събития - хронологичния ред във философска интерпретация. Ами, "скритото" време в честотата на вълновите процеси?..Известно е, че се забързва "по процеси" - я що гръмотевици и бури с висока интензивност (голяма амплитуда) удариха и средните ширини... Високите честоти (дело на човек) ще унищожат човечеството преди да е "спряло" каквото и да е. ... пп Пишат, колкото да си осигурят хляба...

(Приел съм за по-достоверни твърденията на струнната хипотеза, а там има гравитони. Не интерферират - не участват в интерференция, защото са симетрични образувания по структура. Понятието за интерференция - е "рожба" на структури на ЕМПоле - токове и противотокове на разнообразни "по пакет" фотони, излъчвани от ускоряване на заряди (характеристиката "заряд" е отражение в околното поле на несиметричността на пулсациите при образуване на частиците - форма за "модел" - бобено зърно, бъбрек и др. - части от тороидални повърхнини). Тоест, за ефективна интерференция - налични са вече "масовите" частици, ефективно се ускоряват в полета тези, които имат характеристика "заряд", заради различни потенциали на околното - поглъщане на фотон от ЕМП, и при отпадане на полето - излъчват погълнатото във вид на фотон със същата енергия. Затова - разнообразието е голямо и вероятността токове и противотокове да сфазират - за суперпозиция, става голяма. Получава се Разлика в големините (амплитудите - отклоненията от средното) на участващите фотони и има пренос на импулс, който във вид на вълни. ЕМВълни. Това прави възможно „виждане“ на движение ) ... Иначе, известно е, че ако има гравитационни вълни по ОТО, то пробното тяло би трябвало да изпитва различни ускорявания на частите си, при преминаване на такава вълна през него. Е, да, ама различно ускорение на частите може и да е от включване на едностранен двигател ... на ракета, примерно - не всички тела в ракетата изпитват еднакво ускорение, в първия момент на включване. Нехомогенност на поле има и по теорията ОТО и ... най-лесно е да се каже, че няма грави-поле, а има ускорявания, заради кривина на пространство-време. Демек - гравитацията е илюзорно явление за наблюдател... А от къде се взе движението? по тези кривини. Не чакай някой да го обясни - приели са го за даденост - начален тласък, демек. Философски е проблемът и ... някъде съм го обяснявал. ...