Малоум 2

Понеже е по-безопасна технология, са я изоставили... за развитие?! http://megavselena.bg/holandtsi-eksperimentirat-s-reaktor-baziran-na-toriy/ Холандци експериментират с реактор базиран на торий Холандски научно-изследователски институт за ядрена енергетика провежда експерименти на реактор базиран на торий. Този тип реактори с разтопена сол са считани за по-безопасни и чисти от всеки друг ядрен реактор. Според изследователите от Групата за ядрени консултации и проучвания в холандския град Петен, ако експериментите са успешни, това ще означава преминаване към следващото поколение ядрени реактори, което ще е базирано на торий, като те ще бъдат много по-безопасни и ефективни от тези работещи с уран. Този тип реактори разтопяват соли, които използват за гориво, след това използват течната сол за иницииране на ядрената реакция. В провеждания експеримент холандските учени разтапят проба от гориво торий и го смесват с неутрони за да го превърнат в ядрен делящ се уран. В следващите си опити те ще използват устойчиви на екстремни температури сплави и други материали, които да могат да издържат на температурата вътре в реактора. Учените имат за задача и да определят как да се съхранява отработеното гориво от торий, което обаче е значително по-малко опасно от това произвеждано от днешните уранови ядрени реактори. И още нещо. От остатъчното гориво не могат да се произвеждат ядрени оръжия, за разлика от плутония извличан от употребения за ядрена реакция уран. Вероятно това е причината през годините ториевите реактори да не са разработвани с усилията отделяни за урановите. Когато говорим за ядрена заплаха, за нуждата от спасяване на планетата от климатични промени застрашаващи живота, и за нуждата от обилен и чист източник на енергия, няма по-подходящ източник от тория, обясняват холандските учени. ...

Ако вкарат малко ..."иновации": -аудио, със звук вътре - като на ДВГ и миризма на бензин? -звук вън - да пращи като на "матор" бая гъзария ще си купи веднага електричка... ...

Това, не е майтап: http://megavselena.bg/99-ot-mikrobite-v-choveshkoto-tyalo-sa-misteriya-za-naukata/ 99% от микробите в човешкото тяло са мистерия за науката Свидетели сме на невероятни научни открития идващи от различни краища на света всеки ден. В същото време нови изследвания показват стряскаща празнота в знанията ни за нашето собствено тяло. Оказва се, че 99% от микробите живеещи в него са непознати за науката. Учените знаят отдавна, че нашето тяло е домакин на многобройни микро форми на живот, но ново изследване показва, че тези микроби са повече дори от клетките на тялото ни – на всяка клетка отговарят 1.3 микроба. Това което е по-стряскащо обаче е, че повечето от тях са неизвестни за учените. Учените са проучили частиците от ДНК от човешкото тяло и са открили, че 99% от тази ДНК принадлежи на непознати досега форми на микроби. „Открихме неща, които са свързани с това, което сме виждали и преди, открихме неща, които са различни, и открихме неща, които са напълно нови“, казва Стивън Куейк от Университета Станфорд. Изследването ни дава представа колко разнообразни са микроскопичните форми на живот населяващи телата ни, но също така вероятно ще доведе до откриването на нови вируси и ще подскаже по-добри начини за защита от различни пандемии. Изследването е започнало като опит да се подобри трансплантацията на органи, за осъществяването на която сега се използва биопсия на тъканите, доста неприятна процедура за пациентите, чрез която се търсят сигнали за евентуално отхвърляне на чуждите органи. Учените от Станфорд искат да намерят по-безболезнени методи за това. За целта са анализирали кръвни проби от 188 пациенти за да определят дали ДНК на пациентите и на донорите може да подскаже дали органът ще бъде приет или отхвърлен. Именно при тези опити те откриват, че 99% от ДНК на микроорганизми открити в човешкото тяло не съществуват в досега познатата генетична база данни. Преобладаващата ДНК на изследваните микроорганизми принадлежи на бактерия наречена proteobacteria, сред разновидностите на която влизат и ешерихия коли и салмонела. От това семейство са открити и досега неизвестни вируси, вид тено вируси, които могат да заразят животни или хора, но новооткритите не попадат в нито една от тези две групи. Като се има предвид фактът, че микробите в нашето тяло, особено бактериите намиращи се в тънките черва, могат да играят роля в регулиране на емоциите ни, на имунната ни система и дори на работата на мозъка, е от особена важност да познаваме и знаем тези микроорганизми. „Новото откритие ще даде възможност на лекарите инфекционисти да изследват многобройни нови микроби и бактерии и да разберат дали те предизвикват определени конкретни заболявания, това ще отвори просто нова глава в този вид изследвания“, казва Куейк. ...

Няма притеснения по въпроса. Получена е резонансна частица - в малка, (локална) област обединение на няколко пакет-фотони от вакуума, които не могат да съществуват задружно във вид на "една" частица и се разпадат на други частици - опитно са доустановени какви. Не е възможно да има "тунелиране" към вакуум. Защото се отнася до частици. При анихилация - те просто стават на фотони и/или + др. частици. Вселената е стабилна не заради антропоморфната хипотеза, а заради еволюцията - както на неживата, така и на следващата я жива материя. А, стабилността на материята се дължи на устойчивостта на протона и на електрона - не се разпадат във времето. Могат само да анихилират, но - пак стават на фотони + др. частици. Ентропията нараства. ...

Ето и нещо по-ново, макар и за "известни" неща в "играта на зарове", въобще. Вероятностите "работят" точно, ама тълкуванията... в сегашното, водят до "загадка" - което си е пак интересно (макар и не чак толкова обществено полезно). http://megavselena.bg/taynite-na-neutrino-edna-ot-nay-strannite-chastitsi-v-poznatata-ni-vselena/ Тайните на неутрино – една от най-странните частици в познатата ни вселена Частиците неутрино вероятно са най-енигматичните в цялата вселена. Те бяха открити за първи път през 50-те години на миналия век, като продукт от радиоактивното разпадане, но също така са и резултат от процеса на ядрения синтез. Невероятни количества неутрино се образуват благодарение на процесите ставащи в кората на нашето слънце. Наблюденията на произведените от слънцето неутрино започват през 60-те години на миналия век. Именно тогава учените се натъкват на мистерията позната под името „проблемът слънчево неутрино“. Отговор на този проблем беше намерен в самия край на миналия век, но той само потвърди, че неутрино са много по-странни отколкото сме си представяли. „Проблемът слънчево неутрино“ възниква, когато учените установяват, че количеството неутрино идващо от слънцето, е едва около 1/3 от това, което теоретично те очакват. Това означава, че или нашата теория за ядрения синтез на слънцето е грешна или че нещо странно се случва с частиците неутрино идващи от слънцето. По това време изследванията показват, че електронът има две частици – „посестрими“, наречени лептони, а именно муон и тауон. Всяка от тях си има кореспондиращо неутрино. Това означава, че има три вида неутрино. Това прави проблема с измерените три пъти по-малко от очакваните неутрино още по странен. Първите уреди за откриване на неутрино можеха да показват само електронното неутриното, така че ако слънцето произвежда само електронно неутрино, най-вероятно нещо става и част от частиците неутрино свързани с електроните се преобразуват в друг тип неутрино. От друга страна обаче, според физиката на частиците, неутрино нямат маса, могат да се движат със скоростта на светлината и няма как да се преобразуват в друг вид. Ако имат маса, промяната би била възможна. Според учените, масата на неутрино е много по-различна от понятието „маса“, с което сме боравили досега. В стандартния модел неутрино се управляват от силата на електроенергията, която е обединение на електромагнитната сила на зарядите и магнитите и слабата ядрена сила, която регулира радиоактивното разпадане. Моделът на електроизлъчване е квантова теория, така че неща като принципа на несигурността влизат в действие. В резултат на това можете да измерите маса на неутрино или неговия характер, вид, но не и двете. Това означава, че можем да кажем, че неутрино имат маса, но никога не можем да кажем, че електронният вид има определена маса. Поради това квантово размиване между маса и вид, винаги сме ограничени да знаем само едното или другото. Според познатия модел има три вида маса (mass eigenstates) и три вида неутрино (flavor eigenstates). Ако знаем вида на неутриното – електрон, муон или тауон, тогава този вид е суперпозиция (квантова смес) на трите типа маса. Ако знаем масата на неутриното тогава това е суперпозиция от трите вида неутрино. Това което отличава електронното неутрино от да кажем неутриното свързано с муона, е тяхната специфична смес от различни видове маса. Всеки вид неотрино е специфична суперпозиция от различни маси. Новото откритие е, че всеки тип от трите маси има различна скорост. Така че ако електронно неутрино се появи в следствие на ядрена реакция, неговата маса ще бъде специфична, поради различната му скорост в сравнение с другите два типа неутрино. В квантовата теория, всеки вид маса има различна дължина на вълната, така че техните вълни започват да се смесват, когато се преместват в пространството. Когато електронно неутрино пътува във вселената, то се колебае между другите видове неутрино и шансовете му да се наблюдава като муон или тауон неутрино се променят – увеличават се или намаляват. ... Забелязвам - не е ясно какво е маса при неутриното. (въобще даже не е известно, че мюоните и тауоните са продукт на разпад и избиване на частици от мезонния слой на неутрони и протони. Преди избиване са били като възел-сателит на образуванието на керна (керн - най-вътрешния слой - център на частица) на частиците. Всяко от тези образувания си има Обвивка, която е само с характеристики на сдвоен фотон. Тези Обвивки - нямат характеристика "маса", но отговарят за общата маса, докато са си на място около частицата, защото като цяло забавят движението на самите частици - оказват съпротива при принудително преместване (това е "маса"). При разпад (и/или взаимодействия) на тия частици се освобождава обвивката - във вид на фотони - фотоните нямат маса. И тъй като са с различна големина на пакета, то и "приемането им" в къв да е датчик, ще е с различно времетраене при регистриране. Еднаква им е скоростта като "вълни" (при суперпозиция), но като отделно "поглъщани фотони" - илюзията е, че се движат с различна скорост. (маса имат само частици с керн - описвал съм го в хипотеза. Така че - "новото откритие" е заблуда, илюзия) ...

Да, бе, да! Очаквай физиците да обяснят. Не, че не знаят... Те просто знаят ... петнайсе и повече варианти на обяснение, ама не са съгласни с тях и ... помежду си! (по телевизора преди време питаха министър: "А, защо пада доларът?" Той отговори: "Имам мнение по въпроса, но не съм съгласен с него!" - долу-горе, така е и с мненията за "физическо" обяснение на Света. Няма единно становище, особено сред "големите" учени... Мога да кажа свое мнение (не съм физик, а любител, така че - не ми вярвай, а се забавлявай и проверявай) - в така наречените ЧД, няма "маса" - не са "масови" обекти. (В центъра на геврека, геврек има ли!). В центъра на Галактиките има подреждане-структура от полеви обекти на вакуума - невидими за Изследовател и тази подредба управлява цялостното движение на светещото вещество, около ЧД. Затова считам, че изказването на Хокинг и др., че в колайдера може да се случи мини ЧД е лишено от смисъл, независимо от енергетичните пресмятания и ... няма база за притеснение.) ...

Вече съм го казал, но с последния си пост-критика, отричаш правото ми на мнение и ... нямаше да отговарям... Ама, щом питаш: Физическата информация се съдържа във фотоните на различните полета. (споменах пълнеж-тембър на фотоните, защото засега, такова понятие не се "признава" от официалното становище - а не защото не знам сегашната измислица за информация - линкове съм давал преди време) ("Спектър" е вече заето понятие при вълните, които се състоят от множество фотони) И понеже знам, че няма да разбереш, че съм ти го казал ... три пъти - още малко (напоително - за което се извинявам)- известно е: фотоните имат честота. Това е "скрито" време. В крайна сметка, обаче, от него се определя Мощността на процесите с тяхно участие. По мощност се Разграничават Взаимодействията. Определя и бързината на случване на промяната. Да, но няма взаимодействия без обмен на фотони и има, обаче и Въздействия - когато фотони от Алфа-Центавър, падат наоколо. Така - за всяка частица, фотоните пристигащи при нея са Информация. Ефективността на действието, зависи и от локалните (и резонансни) действия-състояния, демек - "Съобщението", което позволява да се ликвидира състоянието на неразличчимост, е информация (под "съобщение" тук разбирам не само взаимодействие, а всяка промяна в материалната конфигурация, разместване, въртене и всичко). Това със синичкото - принадлежи на Психическата информация - тоест, какво Човек си мисли, че е информация. Няма лошо. Прави го...да му е удобно да си сложи "0" в матмоделите. А е известно - в Природата нула няма! С отделянето от психическата информация, Физическата информация става самостоятелна в Природата. Това е философията - да обобщи научни знания, без да се търсят експериментални доказателства, както при частните науки, където се търси и фалсифицируемост, за да могат да се сложат Граници на приложимост на твърденията. От нея може да се вземе "закон за отрицание на отрицанието" като всеобщ - непрестанна направа на обектите - има вечно движение, но вечен двигател няма! Е, от къде се взе вечното движение?.. Показал съм го в хипотезата, ако те интересува. Хипотезата обяснява повече от сегашното: "О, миг поспри!" - което е литература, а не физика на мигновеното действие- призрачно и не знам кво си. ... пп Ако не ти харесва мнението ми - не го чети. Интересно ми е, че аз единствен (тук) защитавам постигнатото от физиката (хипотезата ми не противоречи на известните факти), а станах едва ли не, голям враг на физиката?!. (ОТ - в осми клас по физика- бях изпитаван 2 пъти, имах шестици и ... не си научих урока - звънец. Изпитаха ме - половин час ме изчака учителят да "съчиня" чертежа на дъската и ... Когато свърших - чертежа нямаше нищо общо с учебника. Учителят се обърна към класа: "Този звънец ще звъни ли?.." "Не- е-е-е!", беше общият хор на съучениците ми... "Ще звъни!", каза учителят и ми писа трета шестица - с устна забележка - Да си чета учебника... От тогава - все търся отговори в учебника, първо, защото усетих каква злоба изпитаха съучениците ми, че не аз, а те се провалиха) ...

Ами, май - няма обикновени хора! Мозъкът е ужасно нещо - голямо възпитание му хвърляме, ама... Волните (разумно ограничени) надпрагови за мозъка действия, правят пътеки (невронни пътища, "удебелени" от постоянното стресово състояние) и в един момент - всичко намислено като абстракция, задължително "минава" през тях. Става неуправляване, става неабстракция, на социо-мисленето. Притъпява отношението (съзнанието) към "и другият (жив) има права и задължения". Егото: "има живо - имам проблем!" се решава по "сталински"... психопатия, демек. Стресът не прощава на мозъка! А, всичко в мозъка е възпитание, чиято степен на проявление зависи и от генетична подложка. ...

Цитатът е от статията. А, всъщност, нещата се развиват точно обратно във Вселената: първо е "мрежата", а след това се раждат известните ни частици и полета. Доколко в това твърдение има истина? Според мен: Статията Започва добре, с мрежа като матмодел, но не е точно геометрия. (Разбирам го в смисъл, че не съответстсва на познатата ни геометрия - предполагам - омешана и с топология). После - искат мрежата да е от свойства на вещеви обекти?! Тъканта (нишките) - не е "пространство-време", а възлите - там са пакет-фотоните на вакуума. Във вид на стоящи вълни. При сфазиране следствие флуктуации (от вътрешната динамика на полевите обекти пакет-фотони) се пренася импулс от разликите по фаза. Така - самият път на тоя пренос- образува нишките-тъканта. Но - все още - няма Вещеви частици като обекти. Има "зрънца" и "нишки" - общо - пространствена вакуумна решетка, в която зрънцата са "центри- възли" на полеви обекти. И тъй като ние "не виждаме" полевите обекти (струнниците е опитват да ги "видят" с въвеждане на измерения) - за нас, в средните мащаби - вакуумът е само пространствена решетка от линии с виртуални фотони. (при мен - са реални фотони, но наистина недостижими в експеримент, а нишките са криви пространствени линии). За мен: Истината е, че има структурирана вакуумна подложка, върху която може да се образуват полеви и вещеви обекти (по хипотезата). В тоя смисъл, във вакуум, преди наличие на вещеви обекти, от свойствата на които би се изменял потенциал дотолкова, че да може да се съ-измерва с друг подобен - няма с какво да се образуват големи структури, които да се организират-раждат още по-големи и т. н. - заедно с частните и колективните им свойства, се проявяват и физическите закони. Затова считам, че първо е "мрежата". При "раждането" си частиците са по двойки: спин-нагоре и спин-надолу - условно състояние. Ако няма хаос (няма декохеренция) от полета около тях - всяка, продължава образуването по пътя си, като повтаря себе си - тоест, състоянието им се запазва. Това не е "призрачно" взаимодействие и не плаши Айнщайн. Доколкото, обаче, съществуват множество фотони от околността - декохеренция - при поглъщане-излъчване на такива, вероятността да се наруши състоянието им е голяма. (Дори, посредством специализация на външните фотони, може да се управлява движението на частицата, заедно със спин-образуването й. Това е възможен експеримент.) ...

Не, не се присмивам на плоскоземците, а на плоскомислещите ... даже, не се присмивам (няма "злоба"), а се забавлявам. Смешно е: плоска Земя?! Как пък на нея "растат" кръгли глави и ... повечето, без гънки в съдържимото. Странно е мисленето без "гънки" и еднакво просто води до плоска земя и голям взрив. И - знаем: Физиците се шегуват... Добре, ама защо да е за наша сметка, като ..."...задачата се решава без проблеми в шестмерно пространство, със сферични кокошки, във вакуумна среда..." ... За всички е ясно, че е майтап, но най-много се забавляват физиците. Е, аз ги забавлявам с хипотезата ми по малко по-неприятен начин - трябва повече мислене, докато им стане смешно! "Измислянето" е при всички, които се занимават с наука (а не само с физика). Предполагам, в популярните изложения на физична теория - в ютюб например - учените не са толкова задръстени и си "показват" предположенията-тълкувания за по-нататъшно развитие, до теория. А, това са си измислици! И част от тях измислици стават РАБОТНА ХИПОТЕЗА... Според теб - не трябва да си вярват ... ами, квото стане! (при експеримент)... Аз си вярвам, защото съм си обяснил всичко, което ме е интересувало в науката - най-вече, за свойствата на частиците, за връзката им с живота и ЗАЩО всичко става по известните физични закони! (Официалните "измислици" - това не го могат) Е, вярата в убежденията е характерно "мероприятие" за всички (тема имаше за вярата) - затова съм писал за Мироглед на търсещите личности. (по-преди -да не се повтарям - учените вярват в теориите си - в това няма лошо. Макар и да не могат да се проверят с експеримент. И аз си вярвам на хипотезата, защото тя пък казва, къде може и къде не може, да има експериментално потвърждение - по-обща е на предположения, а и се съдържа известното от физиката до този момент в нея. Това са косвени доказателства и всички ги ползват именно като такива.). ... пп Ако продължаваш личностно отношение, в смисъл на заяждане - няма да участвам с отговори. ...

И - нека Силата да бъде с нас! http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Lekarstvo-mozhe-da-predizvika-polzi-za-zdraveto-kato-ot-trenirovki_92102.html Лекарство може да предизвика ползи за здравето като от тренировки Би било добре да можехме да се възползваме от предимствата на физическите упражнения, без да помръднем и мускулче, нали? Ново проучване идентифицира протеин, който може "да чувства", че тялото се упражнява и да повлиява на кръвообращението. Това е важна стъпка към евентуалното разработване на начин да се симулира този процес без усилия. Но не бързайте - новото изследване, публикувано в списание Nature Communications е направено при мишки и е нужно много повече изследвания за последиците при хората. По време на тренировка човешкото сърце изпомпва повече кръв. Но този увеличен приток на кръв не достига до всички части на човешкото тяло еднакво - повече кръв отива в скелетните мускули и мозъка на човека, а по-малко - към вътрешните органи като стомаха и червата. Не бе ясно обаче как тялото разбира, че по време на тренировки трябва да отклонява кръвта от една част на тялото към друга, заяви водещият автор на изследването Дейвид Бийч (David Beech), професор по сърдечносъдова медицина в Университета на Лийдс в Англия. В новото изследване учените идентифицират протеин в мишки, който прави точно това - когато открие, че се полагат физически усилия, отклонява притока на кръв към съответните части на тялото, обяснява Бийч за Live Science. Протеинът, наречен Piezo1, действа като "датчик за физически упражнения", разказа Бийч. Той е открит в клетките във вътрешните части на кръвоносните съдове в близост до стомаха и червата. По време на упражнение кръвта протича по-бързо и Piezo1 усеща тази промяна в скоростта. На свой ред протеинът предизвиква свиване на кръвоносните съдове в близост до храносмилателните органи, така да тече по-малко кръв към тази част на тялото и отива повече към скелетните мускули и мозъка, според проучването. В проучването изследователите сравняват притока на кръв в нормални мишки с притока на кръв на мишки без протеина Piezo1. По време на физическа активност (в този случай, въртят колело), кръвоносните съдове в близост до храносмилателните органи не се свиват при мишки без този протеин. А мишките, които имат протеина се представятпо-добре физически, отколкото мишките без протеина. Йонни канали и червени кръвни клетки. (Вляво) Отварянето на канала Piezo1 (зелено) чрез механично напрежение или чрез синтетичната малка молекула Yoda1 стимулира притока на калциеви йони, които стимулират отварянето на гардос канала KCa3.1 (синьо). Полученият излив на калиеви йони през гардос канала KCa3.1 води до загуба на вода от червените кръвни клетки, което го кара да се свива. Използвай силата Физическите упражнения играят важна роля за здравето на човека, а големият въпрос е дали този протеин може да допринесе същите ползи за здравето, заяви Бук. И, ако това е така, може ли учените да разработят лекарство, което може да активира протеина? Бийч и екипът му вече са предприели стъпка в тази посока. В друга част от изследването учените правят експерименти със съединение, наречено "Yoda1", което взаимодейства с протеина Piezo1. (Името Yoda1 прави връзка с Учителя Йода от филмовата поредица "Междузвездни войни" и е наречено така от друга група от учени, тъй като то си взаимодейства с протеина с нещо подобно на "силата", добавя Бийч.) Изследователите откриват в експериментите, проведени в лабораторни съдове, че Yoda1 изглежда се обръща към Piezo1, въздействайки по същия начин като увеличава притока на кръв. Сега учените работят, за да направят форма на Yoda1, която да се даде на мишки, за да се види дали ще има същия ефект в телата на животните, разказва Бийч. С други думи, изследването може да е първа крачка в разработването на лекарство, което може да имитира ефекта от физически упражнения. Бийч отбелязва, че човешките клетки имат същият протеин Piezo1. "Знаем, че механизмът е същият и у клетки на кръвоносните съдове на човека, коментира Бийч. И "ние знаем, че притокът на кръв е ограничен до червата при хората по време на тренировка, точно както е при мишките", обяснява ученият. Изследователите очакват подобни находки при хората, но разбира се, нужно е да бъдат проучени в по-големи детайли. ... Не разбрах, дали е лекарство или узаконяване на мързел? (като онез - вибриращите възглавнички за "стопяване на мазнини"). Май ... търговски смисъл е проучването?..

Не - цилиндрична е била! (плоска по математика?!) ...

Имат си и "основен" аргумент - в едно филмче - ютюб, го видях-чух: "Почти всички учени приемат за начало на Вселената Големия Взрив. Но - Учените не могат да отговорят на въпроса: Кой е организирал Големия Взрив?.. Кой е посочил мястото на точката, където нещо да се взривява?!" ...

И все пак - интелигентността е полезно нещо! http://megavselena.bg/kakvo-e-sapioseksualen-i-kak-da-razberesh-ti-dali-si-tykyv-takava/ Какво е сапиосексуален и как да разбереш ти дали си тъкъв/такава Много хора искат да разберат какво е сапиосексуален, защото „сапиосексуален“ не е дума, която често използваме в ежедневието. Всъщност това може да се окаже доста желано качество. Какво е сапиосексуален? Речниците определят сапиосексуалните като хора, които смятат интелигентността за изключително привлекателна. Това е функция, която те търсят при избора на партньори в живота. Сапиосексуалността или предпочитанието за висока интелигентност в противоположния пол е нарастваща тенденция. Това е неологизъм или нова дума, която хората обикновено не използват. Критиците казват, че думата е „осъждаща“ и че това е нещо, което претенциозните слагат на профила си за украса. Много хора се чудят, дали понятието се отнася до сексуалната ориентация на човек. Някои хора се притесняват, че подобно на други и това може да се превърне в понятие с отрицателен знак. В крайна сметка обаче е трудно да кажеш НЕ на интелигентността, нали? А ти сапиосексуален ли си? Вече имаш част от отговора на въпроса, какво е сапиосексуален, но какви са характеристиките на сапиосексуалността? Може би се е случвало да получиш сигнали, че и ти си част от тази група. Тези белези на сапиосексуалността може да потвърдят твоите подозрения: 1. Нарастващо привличане На първо място, хората ти се струват по-привлекателни след като ги поопознаеш. Тяхната самоувереност и поведение стават по – атрактивни. Сапиосексуалните обикновено не долавят чара на другите от първия път, защото умът е това, което привлича вниманието им. А това не се разбира веднага. Ако си сапиосексуален, започваш да гравитираш около някого едва след като придобиеш идея за неговия или нейния интелект. 2. Предпочиташ разговорите Сама по себе си физическата връзка не е достатъчна за теб, ако си сапиосексуален. Това не означава, че не можеш да се насладиш на такава, но означава, че умствената ангажираност те стимулира. 3. Добрата граматика е от голямо значение Може да забележиш, че игнорираш съобщения от обожатели или обожателки, които използват кратки форми, латиница, цифри вместо букви и т.н. Искаш да научиш повече само за някой, който е на същото или по-високо интелектуално ниво от теб. 4. Цениш вътрешната красота Ако си сапиосексуален, ще оценяваш необработения диамант. Няма да изпитваш привличане към някой, само защото хваща окото. Важното е какво той или тя смята, че има най-голямо значение за теб. 5. Всяко познание е привлекателно Да не си помислиш, че сапиосексуалните оценяват само енциклопедичните познания … Те биха оценили този, който знае 10 начина да измие кухненската мивка точно толкова, колкото някой, който може да изрецитира 10 поеми на Силвия Плат. Познанието под всякаква форма е бонус, щом си сапиосексуален. Да излизаш със сапиосексуален е предизвикателство. Ето какво да правиш, ако обектът на твоя интерес е особено привлечен от интелекта. На първо място започни да изписваш правилно думи като „реакции“, „инсинуации“, „институции“ и т.н. Това не са имена на римски императори, за да слагаш Й в края на думата. Преди да изпратиш SMS или нещо на Viber на своя сапиосексуален, се увери, че изречението е граматически коректно издържано. Посещения в музеи и картинни галерии определено помагат. Накрая помни, че сапиосексуален не означава сноб. Чувствай се свободно да признаеш, че не знаеш особено много по определени теми. Интелигентните хора не се притесняват да признаят липса на знание, просто защото има много неща, които вече знаят. ...

Точно така - разказвам писаното в статията по "по-друг" начин. Неспециалистите са запознати с понятието "ток" - учебниково: "Движение на заредени частици се нарича електрически ток". Има си характеристики - посока, плътност на тока, големина и, да речем, ... скорост на движение на зарядите. Но именно, навремето, когато са се опитали да определят скоростта на зарядите - не се получила "голяма скорост" (Файнман, в лекциите си коментира ситуацията). Тогава възниква въпрос - как "тече" токът? Обяснено е по "непопулярен" начин - не тече тока, а се пренася импулс на полето със скоростта на светлината в тази среда. Полето напуска проводника, а след това се връща в проводника, а реакциите от "поглъщане-излъчване" на полето от зарядите, ги привеждат в движение... Затова е важно подреждането на частиците на средата - вижда се, че е колективен ефект добрата проводимост. Съществена неподреденост има във "връзките" (щепсел на уред в контакт на стената) и там се отделя много топлина - загуби от "грешно" пренасяне на импулс. ...

Стара приказка, с две думи: Настрадин Ходжа (така съм я чувал) "Таман си научих магарето да не яде и то, взе че умря!"

http://megavselena.bg/prizrachno-kvantovo-deystvie-krepi-vselenata/ Призрачно квантово действие крепи Вселената Браян Суингъл тъкмо завършил физика на веществото в Масачузетския технологичен институт, когато изведнъж решил да вземе няколко урока по теория на струните, за да подкрепи своето образование – както той си спомня, „защото защо не?“, макар че никога не се интересувал особено от тази област. Със задълбочаването в детайлите Суингъл започнал да открива неочаквани сходства между подхода на струнната теория към физиката на черните дупки и квантовата гравитация със собствената му работа, в която той използвал т.нар. тензорни мрежи за прогнозиране на свойствата на екзотичните материали. „Осъзнах, че се случва нещо дълбоко“, казва той. Тензори възникват по цялата физика – това са прости математически обекти, които могат да представляват няколко числа едновременно. Например векторът на скоростта е прост тензор – той улавя стойността на скоростта и посоката на движение. По-сложни тензори, свързани в мрежа, може да се използват за опростяване на изчисленията на комплексни системи, състоящи се от много различни взаимодействащи части, включително и сложно взаимодействие на огромния брой субатомни частици, съставящи материята. Суингъл е един от физиците, които виждат ценност в адаптацията на тензорните мрежи към космологията. Сред останалите преимущества те могат да помогнат в решаването на продължаващия спор за природата на самото пространство-време. Според Джон Прескил, професор по теоретична физика в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, много физици заподозрели дълбока връзка между квантовото заплитане – „призрачното действие на разстояние“, което толкова недолюбвал Алберт Айнщайн,– и геометрията на пространство-времето на малки мащаби, която физикът Джон Уилър първи описал като мехурчеста пяна преди шестдесет години. „Ако изучавате геометрията в мащаби, близки до Планковата дължина – най-малката от всички възможни, – тя все по-малко и по-малко ще прилича на пространство-времето – казва Прескил. – Всъщност това вече няма да е геометрия. Това ще е нещо друго, възникващо от друго, по-фундаментално.“ Физиците продължават да се борят с този заплетен проблем, свързан с фундаменталната картина, но много подозират, че той е свързан с квантовата информация. „Когато говорим, че информацията се кодира, ние имаме предвид, че можем да разбием системата на части, и ще има известна корелация между тези части, така че можем да разберем нещо за едната част, като наблюдаваме другата“, казва Прескил. Такава е същността на заплитането. Свикнали сме да говорим за „тъкан“ на пространство-времето, метафора, която предизвиква образа на тъкането на отделни нишки в гладко и непрекъснато цяло. Тези нишки принципно са квантови. „Заплитането е тъканта на пространство-времето – казва Суингъл, понастоящем учен в Станфордския университет. – Това е нишката, която свързва системата ведно, прави общите свойства отличими от индивидуалните. За да видите интересното колективно поведение, трябва да разбирате как се разпределя заплитането.“ Квантово заплитане движи стрелата на времето Тензорните мрежи предоставят математически инструмент, който позволява да се направи това. От такава гледна точка пространство-времето възниква като мрежа от взаимно свързани възелчета в сложна мрежа с отделните парченца квантова информация, свързани подобно на LEGO. Заплитането е лепилото, което държи мрежата заедно. Ако искаме да разберем пространство-времето, е необходимо първо да помислим геометрично за заплитането, тъй като именно по този начин информацията се кодира в безкрайното количество взаимодействащи възли на системата. Много тела, една мрежа Моделирането на сложна квантова система е не просто подвиг, дори класическа система с повече от две взаимодействащи части представлява проблем. Когато Исак Нютон публикувал своите „Принципи“ през 1687 г., една от многото теми, които той засегнал, е известна като „задачата за трите тела“. Сравнително прост въпрос е изчисляването на движението на два обекта от рода на Земята и Слънцето, като се вземат под внимание ефектите на взаимното им гравитационно привличане. И все пак, ако се добави трето тяло от рода на Луната, задачата се усложнява, проблемът със сравнително преките и конкретни решения става хаотичен и дългосрочното прогнозиране изисква мощни компютри за моделиране на приблизителната еволюция на системата. Накратко, колкото повече обекти има в системата, толкова по-сложно е да се изчисли и тази сложност нараства линейно, или поне в класическата физика. Сега си представете квантова система с много милиарди атоми, като всички си взаимодействат в съответствие със сложни квантови уравнения. На такива мащаби сложността нараства експоненциално с броя на частиците в системата, така че подходът на грубата изчислителна сила няма да работи. Представете си буца злато. Тя се състои от множество милиарди атоми, които си взаимодействат. От тези взаимодействия произтичат различните свойства на метала, цвета, твърдостта или проводимостта. „Атомите са мънички квантовомеханични неща, вие поставяте атоми на едно място и се случат нови и прекрасни неща“, казва Суингъл. Но на такива мащаби се прилагат правилата на квантовата механика. Физиците трябва точно да изчислят вълновата функция на тази буца злато, в която се описва състоянието на системата. И тази вълнова функция е многоглавият дракон на експоненциалната сложност. Квантовата тъкан на пространство-времето Дори в буцата злато да има само 100 атома, всеки с квантов спин, който може да е или горен, или долен, общият брой на възможните състояния е 2100, или един милион трилиона трилиона. С всеки добавен атом проблемът става неизмеримо по-лош. (И ще бъде още по-лошо, ако решите грижливо да опишете нещо в допълнение към спиновете на атомите съгласно всеки реалистичен модел.) „Ако вземем цялата видима Вселена и я запълним с най-добрите ни материали за съхранение, като направите най-добрия от възможните харддискове, ще можете да съхраните състоянието общо на 300 спина – казва Суингъл. – Тази информация присъства, но не цялата е физическа. Никой никога не е измервал всички тези числа.“ Тензорните мрежи позволяват на физиците да свият информацията, съдържаща се във вълновата функция, и да работят само с тези свойства, които могат да измерят експериментално: как отделно взет материал изкривява светлината, например, или как той поглъща звука, или колко добре провежда електричество. Тензорът е нещо като „черна кутия“, която взема един набор числа и изплюва съвсем друг. По този начин може да се включи проста вълнова функция – множество невзаимодействащи електрони, всеки в своето най-ниско енергийно състояние – и да се пропускат тензорите в системата отново и отново, докато процесът не произведе вълновата функция на голямата и сложна система, милиардите взаимодействащи атоми в буцата злато. Квантово заплитане доказа, че времето е илюзорно Резултатът ще бъде ясна диаграма, изобразяваща това сложно парче злато, иновацията много прилича на диаграмите на Файнман, които са опростили процеса на представяне на взаимодействието на частиците в средата на ХХ век. А тензорната мрежа има геометрия точно като в пространство-времето. Ключът към постигането на такова опростяване е принцип, наречен локалност. Всеки отделен електрон взаимодейства само с близките си съседи електрони. Заплитането на всеки от многото електрони с неговите съседи произвежда серия „възли“ в мрежата. Тези възли са тензори, а заплитането ги свързва заедно. Всички тези съединени възли съставят мрежа. Става по-лесно да се визуализира сложното изчисление. Има много различни видове тензорни мрежи, но сред най-полезните има една, известна със съкращението MERA (multiscale entanglement renormalization ansatz). Ето как работи тя: представете си едномерна линия на електроните. Заменете осем отделни електрона – A, B, C, D, E, F, G, H – с основните единици квантова информация (кюбити) и ги заплетете с близките съседи, за да образувате връзки. А се заплита с В; С се заплита с D; E се заплита с F; G се заплита с H. Това произвежда по-високо ниво в мрежата. Сега заплитаме AB с CD, EF с GH, за да получим следващото ниво. Накрая ABCD се свързва с EFGH и се образува най-горният пласт. Квантовото заплитане се „провря“ през червеева дупка „В известен смисъл може да се каже, че заплитането се използва за построяване на многочислена вълнова функция“, казва Роман Орус, физик от университета „Йоханес Гутенберг“ в Германия. Защо някои физици толкова се вълнуват от потенциалните тензорни мрежи – особено MERA – в светлината на квантовата гравитация? Защото тези мрежи демонстрират как една геометрична структура може да излезе от сложните взаимодействия на много обекти. И Суингъл (наред с други) се надява да се възползва от тази възникваща геометрия и да покаже как тя може да обясни възникването на гладко непрекъснато пространство-време от дискретните битове квантова информация. Границите на пространство-времето Физиците на кондензираните среди случайно открили възникващо допълнително измерение, когато разработвали тензорните мрежи: тази техника дава двуизмерна система от едно измерение. В същото време гравитационните теоретици изваждали измерение – от три в две – с развитието на така наречения холографски принцип. Тези две понятия може да се обединят, за да се формира дълбоко разбиране на пространство-времето. През 70-те години физикът Якоб Бекенщайн показал, че информацията за съдържанието на черната дупка се кодира в нейната двуизмерна зона (на „границата“), а не в триизмерна (в „обема“). Двадесет години по-късно Ленард Съскинд и Герардус т’Хоофт разширили тази идея на цялата Вселена, като я наподобили на холограма – нашата триизмерна Вселена в целия си блясък се появява от двумерен „изходен код“. През 1997 година Хуан Малдасена открил конкретни примери за холографията в действие, демонстриращи, че игралният модел, описващ плоско пространство без гравитация, е еквивалентен на описаното седловидно пространство с гравитаация. Тази връзка физиците нарекли дуалност. Марк ван Раамсдонк, теоретик от университета на Британска Колумбия във Ванкувър, сравнява тази холографска идея с двумерен компютърен чип, който съдържа код за създаването на триизмерното виртуално пространство на видеоигра. Ние живеем в това триизмерно игрово пространство. В известен смисъл нашето пространство е илюзорно, ефимерен образ, проектиран в нищото. Но както подчертава Ван Рамсдонк, „има реално физическо нещо във вашия компютър, което съхранява всичката тази информация“. Тази идея е получила широко признание сред физиците теоретици, но те както и преди се борят с проблема, как именно по-ниското измерение може да съхранява информация за геометрията на пространство-времето. Препъникамъкът се явява това, че нашият метафоричен чип трябва да е нещо от рода на квантов компютър, където традиционните нули и единици, използвани за кодиране на информацията, се заменят с кюбити, способни да бъдат нули, единици, и всичко едновременно. Тези кюбити трябва да се свързват със заплитане – в резултат на което състоянието на един кюбит се определя от състоянието на неговия съсед, – преди да може да се кодира реалистичен триизмерен свят. Заплитането изглежда фундаментално за съществуването на пространство-времето. До този извод още през 2006 година са стигнали двама учени – Шинсей Рю (университета на Илинойс, Урбана-Шампейн) и Тадаши Такаянаги (университета на Киото), получили наградата New Horizons 2015 по физика за тази работа. „Идеята е, че начинът, по който е кодирана геометрията на пространство-времето, има много общо с това, как различните части на този чип с памет се заплитат помежду си“, обяснява Ван Раамсдонк. Вдъхновен от техните изследвания, а също от работата на Малдасена, през 2010 година Ван Раамсдонк предложил мисловен експеримент, демонстриращ критичната роля на заплитането във формирането на пространство-времето, размишлявайки над това, което може да се случи, ако се разреже чипът с памет на две и след това се отстрани заплитането между кюбитите в двете половини. Той открил, че пространство-времето започва да се разкъсва, подобно на дъвката, която при разтягане образува дупки в центъра. Продължавайки да разделя този чип с памет на по-малки и по-малки части, пространство-времето може да се разплита, докато не останат само малки индивидуални фрагменти, несвързани помежду си. „Ако отстраните заплитането, вашето пространство-време просто ще се разпадне – казва Ван Раамсдонк. – По аналогичен начин, ако искате да построите пространство-време, ви е необходимо да започнете със заплитане на кюбитите по определен начин.“ Комбинирайте тези идеи с работата на Суингъл по съединение на заплетената структура на пространство-времето и холографския принцип с тензорните мрежи, и още едно парченце от пъзела ще застане на мястото си. Изкривеното пространство-време съвсем естествено се появява от заплитането в тензорните мрежи чрез холографията. „Пространство-времето е геометрично представяне на тази квантова информация“, казва Ван Раамсдонк. И на какво прилича тази геометрия? В случая със седловидното пространство-време на Малдасена тя прилича на „Кръговия лимит“ на Мориц Корнелис Ешер от края на 50-те – началото на 60-те години. Ешер дълго време бил заинтересуван от реда и симетрията, включвайки тези математически идеи в своето изкуство. Неговият „Кръгов лимит“ са илюстрации на хиперболична геометрия – отрицателно огънати пространства, представени в две измерения във вид на изкривен диск, подобно на това как плоският глобус на Земята на двуизмерна карта изкривява континентите. Суингъл твърди, че диаграмите на тензорните мрежи имат поразително сходство със серията „Кръгов лимит“. Днес тензорният анализ е ограничен от модели на пространство-времето от рода на този на Малдасена, които не описват Вселената, в която ние живеем – неседловидна Вселена, чието разширение се ускорява. Физиците могат само да правят преводи между двата модела в рамките на някои специални случаи. В идеалния вариант те биха искали да получат универсален речник. И биха искали да правят точни преводи, а не приблизителни. „Ние сме в забавна ситуация с тези дуалности, тъй като всички са съгласни, че това наистина е важно, но никой не знае как да ги извлече – казва Прескил. – Може би подходът с тензорната мрежа ще позволи да се отиде по-далече.“ През изминалата година Суингъл и Ван Раамсдонк са си сътрудничили, за да придвижат работата в съответната област извън пределите на статичната картина на пространство-времето и да изследват неговата динамика – как пространство-времето се изменя с времето и как се криви в отговор на тези изменения. Засега са успели да изведат уравненията на Айнщайн, по-конкретно принципа на еквивалентност – доказателство, че динамиката на пространство-времето, както и неговата геометрия, произтичат от заплетени кюбити. Това е обещаващо начало. „Въпросът: „Какво е пространство-времето?“ звучи като напълно философски въпрос – казва Ван Раамсдонк. – Но той е съвсем конкретен и фактът, че пространство-времето може да се изчисли, е нещо невероятно.“ ... А, всъщност, нещата се развиват точно обратно във Вселената: първо е "мрежата", а след това се раждат известните ни частици и полета. ...

Нещо, което се очакваше: http://megavselena.bg/nova-tehnologichna-revolyutsiya-na-bazata-na-grafen/ Нова технологична революция на базата на графен? Движението на електроните в графен се осъществява по странен начин, поведението им е като на течност, откриха учените от Националния институт за проучване на графена в САЩ. Това откритие променя съществено проучванията на физиката на проводимостта, съобщават от института. Проведените експерименти, водени от проф. Марко Полини и проф. Леонид Левитов, показват, че в определени температурни рамки електроните се движат и сблъскват, като поведението им прилича на поведението на течност. Този флуид е с по-голяма проводимост в сравнение с проводимостта на балистичните електрони, които се движат като се разсейват. Вместо да остават отделени, електроните в това ново флуидно състояние остават заедно, без да възпрепятстват потока от ток. Докато при разсейването на електроните, протичането на ток се възпрепятства и материалът става по-малко проводим, при това флуидно състояние проводимостта се увеличава. „Знаем още от училище, че нарастването на безпорядъка на електроните създава допълнително съпротивление. При този случай електроните, когато се слеят като в течност, започват да се размножават по-бързо, отколкото ако са свободни“, казва професорът от университета в Манчестър, Андре Геим. Новото откритие позволява графенът да бъде използван за още повече цели. Той ще бъде в основата на много компоненти за развитие на бързи и мощни квантови компютри и ще позволи създаването на нано електронни вериги. Със сигурност базираните на графен схеми ще са в основите на напредъка в електро-технологиите, като ще доведат до оптимизиране на енергийната консумация, като според учените ще се превърне в същинска технологична революция в областта на електроенергетиката. ... Известно е - проводимостта на металите се дължи на това, че общите-свободни електрони "се държат" като флуид (електронен газ). При това се пренасят импулси ЕМПоле, а електроните се движат (преместват) сравнително бавно (дрейв на електрони). Това, по статията, означава, че електроните само се "строяват" правилно - колективен ефект (а не, че са свободни), на потоци и преносът на импулс става по-ефективен - няма (или са малко) "блуждаещи" електрони от разсейване. Подредената структура на графена "задава" подреденост и на фононите и затова - в определени Т-граници е възможно по-ефективно да се пренася импулс от ЕМПоле. (Фононите основно се предизвикват от поглъщане-излъчване на ИЧФотони, а липсата им - във вещество, означава ниски температури. В случая - възможност за подреждане в синхрон с ЕМПоле, заради подреденост-компактност при структуриране). ...

Второто ми прилича, по-скоро, на ръчна вакуум-помпа. За първото - нямам идея... ...

Интересно е и от една друга гледна точка: в термодинамиката се доказва с матмодел, че ако от едната страна на дюзата (изтичане на газ от отвор) е абсолютен вакуум, то газ няма да протича?!, независимо от налягането в другата страна. Дебит = 0 Вярно, на таз височина не е абсолютен вакуум, ама ... все пак си е ограничение по теория. (При теориите има пренебрегване на несъществени параметри на процесите и се знаят ограниченията. Тя, математиката затова е точна наука, защото ЗНАЕ колко е неточна. Всички твърдения, че в науката нещата се доказват, са неверни, ако се "изскочи" извън началните условия на предположенията на ситуацията в която важат моделите. Тоест - доказват се Граници на приложение, а не нещо друго, фундаментално и т. н. Всички изисквания, към когото и да е, от рода на "докажи си хипотезата" са безсмислени. В ютюб има коментари, че нищо в науката не е доказано - невъзможно е, ако не са сложени граници на приложимост на твърденията. Затова и считам, че струнната хипотеза си е една от най-правилните - стъпва на многообразията във вакуума - зърнест модел, преди в него да са "създадени" вещеви и полеви структури, които, ние - човеците, ползваме при изучаване на света. Тоест - има признание-връщане на разсъжденията за "фундамент", върху който се образуват познатите ни "огромни" структури на елементарни частици. Така "тъмната" материя и енергия, заместват "неподвижният етер" - доказано недосегаеми за експеримент, но от моята хипотеза) ...

Ето как пАрата спестява парАта: http://megavselena.bg/malki-zahranvani-ot-voda-sateliti-mozhe-da-sa-bydeshteto-na-kosmicheskite-izsledvaniya/ "Малки, захранвани от вода сателити може да са бъдещето на космическите изследвания Бъдещето е на микросателитите Обикновено сателитите са масивни конструкции струващи милиони долари. Нова концепция обаче може скоро да промени тези представи. CubeSats, така са наречени миниатюрните сателити с формата на куб, които може да се окажат много по удобни, ефективни, евтини и лесни за управление. Най- новата технология използвана при тях е управлението им чрез пара, която ще им помага да маневрират при изследователските им мисии. Водата е не само безопасна за използване, но и я има в изобилие на нашата планета, а много вероятно и в слънчевата ни система. Учени от Университета Пардю в САЩ стоят зад проекта за задвижване на сателити с вода. Те вече имат готов прототип на CubeSats. Неговата нова задвижваща система, наречена Film-Evaporation MEMS Tunable Array, използва малки капиляри с диаметър 10 микрометъра. Микрометърът е равен на една милионна част от метъра. Инсталирани са малки нагреватели които превръщат водата в пара. Четири такива задвижващи механизми са били използвани в CubeSat , като са му позволили да се върти около оста си. „Демонстрирахме, че завъртане на 180 градуса може да стане за по-малко от една минута и изисква едва 0.25 вата, което доказва, че новата технология е надеждна и ефективна за контрол на височината на сателита“, казва ръководителят на проекта проф. Алина Алексеенко. Досега микросателитите от типа на CubeSat се използват като допълнение на големите сателити и досега нямаха система за самостоятелно задвижване. Те са изстрелвани от друг космически апарат за да изпълняват задачи като интернет услуги, образи с висока резолюция, данни от околната среда и др. С новата система за задвижване на базата на вода, използването на микросателитите може да даде много повече възможности, като изпълняват задачи, непосилни за традиционните сателити поради големият им размер." ...

Ами, да - повърхността на земния сфероид е плоска. (Правим си триъгълник на "равното" на площада и мерим сумата от ъглите ... =180 градуса ... Между другото - понятието за "равно" е било най-големият проблем при строителството на LIGO-то - дължини на раменете около 4 км...) Но пък, Земята си е кръгла - ей на, гледам глобуса ... ами кръгла топка е!.. Тоз предмет, глобус ... Магелан го е пробвал, ей! Тези, дето са "измервали" вселенски фигури - и те са си направили "триъгълник" ехе-е-е-е ... върховете са далеч от Земята!, чак в Космоса. Изчислили сумата от ъглите и ... готово = 180 градуса. Значи - ние виждаме плоска част от Вселената. Нищо не й пречи тая плоска част да е част от "дебела ципа" от раздуващият се балон на Вселената и ако е в зоната на преминаване от дръжката на балона в сферичната - инфлексия - от вдлъбнатост (седло) към изпъкналост (сфера) - всичко да изглежда "плоско" за наблюдател потопен в тая част на вселенския балон! А иначе - кръгла си е Вселената! ...

http://megavselena.bg/spored-nova-teoriya-nie-mozhe-da-sme-edinstvenata-tehnologichna-tsivilizatsiya-koyato-oshte-ne-e-izcheznala/ Според нова теория, ние може да сме единствената технологична цивилизация, която още не е изчезнала ЗВУКЪТ НА ТИШИНАТА За пенсионирания астрофизик Даниел Уитмайер, понастоящем професор по математика в Университета на Арканзас (UARK), човечеството е типично. Не точно в смисъла, че сме обикновени, а че сме типични от гледна точка на статистиката, в смисъла на концепцията в модерната космология, наречена принцип на посредствеността. Този принцип твърди, че при липса на доказателства за обратното, трябва да примеме човечеството като типичен представител на определен референтен клас. Такова е заключението на Уитмайер в изследване, публикувано в International Journal of Astrobiology, в което той ревизира мислите си по Парадокса на Ферми – че не сме срещнали извънземен живот, въпреки голямата вероятност за съществуването на такъв – и отново пита дали има живот „някъде там.“ С всичките милиарди звезди и милиарди галактики шансът да има интелигентен живот изглежда голям. И така, къде са те тогава? „Казвах на моите ученици, че статистически погледнато, ние трябва да сме най-тъпите момчета в галактиката“, казва Уитмайер в прессъобщение на UARK. „В края на краищата ние сме технологични само през последните около 100 години, докато други цивилизации могат да бъдат по-технологично напреднали от нас в продължение на милиони или милиарди години“. Но Уитмайер променя гледната си точка си по тази концепция въз основа на две наблюдения: Първо, че човечеството е първата технологично развита цивилизация, която се е развила на Земята и в момента сме в нашето ранно технологично развитие. („Технологично“ тук трябва да се разбира като биологичен вид, който е разработил електронни устройства и е способен да промени съществено планетата.) На пръв поглед това може да изглежда като очевидно наблюдение. Обаче въз основа на обитаемия период на Земята – от около 5 милиарда години и прогнозирани още около 1 милиард години в бъдеще – е възможно да ни предхождат други технологични цивилизации на нашата планета. Въпросът е, че няма геологичен запис, който да доказва, че преди нас е имало някой друг. „Бихме оставили някакъв, поне пръстов отпечатък, ако стане така, че изчезнем за една нощ“, казва Уитмайер. ИМА ЛИ НЯКОЙ ТАМ? А какво по отношение на живота извън Земята? Следвайки същия принцип на посредствеността, технологични цивилизации, които издържат милиони години или повече са нетипични, казва Уитмайер. Ако си представим камбанообразна крива на всички предполагаемо съществуващи технологични цивилизации във вселената, човечеството попада в средните 95%. Ако случаят е такъв, то липсата на комуникация с подобни цивилизации около нас не вещае нищо добро. Уитмайер обяснява тишината на космоса като резултат на това как типичната технологична цивилизация се осъществява: те обикновено стигат до изтребление след придобиването на технологично познание. Това обяснение е давано и от други учени, а един от тях дори предлага да търсим следи от извънземни технологии, а не извънземен живот. Хипотезата за „Големия филтър“ е друго възможно обяснение. Тя предполага, че всеки живот във вселената преди да стане технологичен или всеки технологичен живот преди да излезе извън пределите на собствената си планета, трябва да преодолее някакъв екстремно труден праг в еволюционното си развитие. Някои дори смятат, че климатичните промени са Големия филтър за човечеството. Други обаче смятат, че Парадоксът на Ферми трябва да накара човечеството да продължава с търсенето. Причината да не сме открили интелигентен извънземен живот или дори обикновен извънземни живот, е, че вероятно не сме търсили достатъчно. Все още има голям шанс ТЕ да са някъде там. Тези теории обаче предполагат, че не сме типичен представител на живота в космоса. „Ако не сме типични, значи първоначалното ми наблюдение би било правилно“, каза Уитмайер. „Бихме били най-тъпите момчета в галактиката по номера.“ (Болднатото в текста е мое действие). Вярно, че сме тъпи, ама добре, че не откриваме други извънземни! Веднага бихме се сравнили с ... тях. По-лошо - някои нашенци, биха ни сравнили с тях.... И, ще им помагат да ни ... изчезнат!... Те, нали ще си внедрят нови технологии ... пука им за землянските роби ... А, дали пък вече не са тук?! ...

Какви "щуротии" съм аз, като приказваш същото и преиначаваш смисъла на това, което съм казал: "... а те - частиците, "рециклирайки" себе си към повърхността, излъчват фотони, които разбъркват околното ЕМПоле, образува се колектив фотони за ЕМВълни, които пък се разпространяват радиално, вкл. и към Земята" И не ...аз не надцаквам физиците - те ни "цакат с топла бира". Кавичките са важни, значи, къде са поставени, кое е непривично употребено. Задай си въпрос - защо "...високоенергийните йони преминат в по-ниско енергетично състояние..." и ще стане ясно, че трябват и нови думички (непрестанно образуване, вакумни фотони, фотони за връзка, вакуумна структурна подложка... и др. - да не изреждам, че тук имат алергия към тях и я пренасят върху мен). Когато има нова хипотеза за тълкуване на факт от резултат-експеримент - трябват нови думички. При това - винаги казвам и защо мисля така, което предполага възможност за критика. И съм споменавал не един път - критика на идеи не означава отхвърляне, а невъзприемане на обяснение по този начин. Всеки е свободен да възприема каквото си желае. Е, аз възприемам това, което е по-близо да истината, според фактите. ...

Не знам - създаването на условни рефлекси, да се е превърнало в генетично изменение? Не мисля... Нова генетична подложка - хоризонтално изменение, може да "тушира" части от поведение за оцеляване, със засилване и/или отслабване на влиянието на различни ген.участъци, но ... те са си там. Кога ще се проявят в поведение - пак зависи от външни условия, а ако не са подходящо изменени - не се "грижат" за оцеляване в нови условия и ... толкоз. И понеже при Човек генетично се е проявило съзнание (знание и за себе си) и разум (самоограничение в поведение), то прихванатия (социално) условен рефлекс "разумно" му подсказва, че е по-добре за оцеляване "ако си трае" Така става "домашен любимец" на "силните на деня". Разбира се - силните на деня се преекспонират когато им се делегират и отговорности, и ... започват да строят пирамиди - хем работа за много хора, хем по-лесно управлението им, чрез организация на кетъринг - с една шкембе чорба и коричка хлебец, стига - за да не се бият. пп Отдавна си мисля, че човечеството е "домашен любимец" на Извънземните! ...