Малоум 2

На теб - да, не ти обяснява нищо, щото не си запознат с хипотезата. Това, че не обяснява, го приказваш ти - "много пъти"..., като се надяваш на личностно дразнене. Аз, от отдавна съм се отказал да споря с хора които не познават-признават проблемите на физиката. Ако ги знаят - моля, да си ги тълкуват и показват. Кво? непрекъснато някой друг им пречи, да си казват мнението... (Извън темата: Знам, че не харесваш хипотезата, ама и Файнман, и Уилър имат подобно построяване за образуване на частиците от полева форма на материята и казват, че това не води до неправилна физика.-Файнманови лекции по физика. Даже, доказва задължителното съществуване на електромагнитната маса в теориите за обясняване. Пък и не си чел предишни постинги по хипотезата в други теми - подробности за кохерентност съм давал многократно и ... стига толкоз. Не обичам да се повтарям.) ...

Според мен "истинските трудни", за решаване и в съвремието, са легендите "апории на Зенон": https://bg.wikipedia.org/wiki/Парадокси_на_Зенон "... Освен от цитираните учени, проблемът за непрекъсността е разгледан от философи като Николай Кузански и Джордано Бруно. На сериоден анализ във връзка тъкмо с апориите на Зенон тази тема се подхваща от физиците в по-ново време Галилео Галилей и Исак Нютон се спират на тази проблематика в творчеството си. Галилей, въвеждайки понятието за „безкрайния брой на безкрайно малките числа“ вече има предвид видимата безкрайност, избягвана от античната математика и физика“. Опитвайки се да се пребори с идеята за безкрайната делимост, Нютон създава своята теория за „флуксациите“: „Количествата, а също техните отношения, които през периода на всяко крайно време се стремят към равенство, се приближават в края на това време по-близо едно до друго, отколкото към всичко друго, и в крайна сметка ще бъдат равни“. Макар и без пряка връзка с идеите на зеноновите апории, съвременната физика предоставя на мисленето парадокси, съизмерими с тях. В началото на изучаването на елементарните частици от страна на физиката, учените си представят електроните, фотоните и т. н. като мънички сфери. Но според емпиричните опити би следвало, че един електрон, или друга частица може да „премине“ както през едно отверстие, така и едновременно през две или повече. Оказва се, че електронът съществува едновременно на две места, без при това да се разделя на части. По-късно, за да разрешат този парадокс, част от физиците започват да смятат, че частиците не са „мънички сфери“, а енергийни вълни. Постепенно се стига до извода, че електронът може да бъде едновременно и вълна, и частица, като запазва свойствата и на двете. Самите частици са наречени „кванти“, които днес са едно от основните понятия във физиката. Но физиците са изумени от факта, че свойствата на кванта се проявяват и могат да бъдат определени само в момента на тяхното измерване. При последващо измерване те проявяват съвсем различни, често съвсем противоположни качества. Нилс Бор стига до парадоксалния извод, че няма никакъв смисъл да се говори за свойства на квантите преди тяхното измерване и определението на материята зависи от самия акт на наблюдение. На Бор възразява Айнщайн, който споделя, че при определени условия могат да бъдат открити групи от частици, които „все пак“ притежават достатъчно близки характеристики." ... Спорни въпроси за съществуване - на ЕДНО и/или МНОГО, още от разсъждения за "атомистиката" на материята. И проблеми с въвеждане на "крайно-безкрайно" време, пространство и т. н. - не са намерили обяснителни решения и до днес. Най-добре се справя апорията: "... „Стадион“ В „Стадион“ (или „Стадий“) се привежда логическият парадокс, че едно и също разстояние при една и съща скорост може да бъде изминато за различно време, респективно за едно и също време – различно разстояние. Приведен е следният пример: Нека на стадиона в срещуположна посока бягат с еднаква скорост две колони от атлети, преминавайки покрай неподвижна трета. Нека също атлетите от всяка колона да се намират в съседни точки (атоми) от пространството, където прекарват единица време, и за да се придвижат до следващата изразходват още една единица време. Тогава всяка от движещите се колони за времето, необходимо да премине покрай две части от неподвижната колона, т. е. за четири единици време, ще премине покрай четири части на другата движеща се колона. Това обаче е логически невъзможно от гледна точка на атомистично разбираното пространство, тъй като на всяка негова единица съответства само едно състояние на покой. Следователно, за да се разминат двете движещи се колони са необходими четири, а не две единици време, както би било в случая, ако времето и пространството бяха безкрайно делими. На практика обаче е изминало едно и също време. (Предполагаме, че подвижните и неподвижната колони са от по двама човека) .." ... Болднатото е без парадокс, ако частиците (наречени атоми) се образуват непрестанно. (времето и мястото стават относителни за Изследовател) А и се обясняват резултатите от експеримента с двата процепа и интерференцията. ...

Тъй ще е ... докато ползват секса за "повод за запознанство"! ...

Май не разбра разликата между натиск и налягане. Тухла четворка на земята, поставена с отворите във вертикална посока - тежи, примерно 3кг - оказва натиск на земята, приблизително 30 N. Но налягането което упражнява върху земята е в мястото на допирната площ - "шарката" на тухлата, в допир със земята. И ако тази площ е 10см2 , то налягането върху земята от "натиска" на тухлата ще е 30/10 = 3N/см2 . За "енергия" на топката - коя енергия имаш предвид: кинетична? , потенциална?, или и двете?.. Куха ли е - напомпена с налягане ...2атм, примерно?!. Много неизвестни - неуточнени... Например силата от налягане упражнява (предизвиква) нормални и тангенциални напрежения в обвивката - има си формули по които се пресмята и т. н. ...

Здрасти, Шпага! Относително е съждението, щото е плод на обработка на информация, Причино-следствената връзка за явлението "притегляне" - може да е най-най-различна. Променят се знанията ни за фактите.

Една от първите "реклами" по българска телевизия беше (в духа на майтапа) "хомеопатска" - три пъти обилно миене на ръцете с вода и сапун. Чак на третия път, гледано през микроскоп, "бактериите" по кожата на ръцете бяха към десетина (черни петънца - преди миенето ръцете бяха почти черни). Та -можем да твърдим?!?- всеки ден си "разреждаме" бактериите по кожата с миене - без да пием водата се предпазваме. Остава да пресмятаме разреденост (хоп - идея за изобретение - хомеопатски апарат, отчитащ чистотата на кожата) Тоя шеф не твърдеше ли, че водата има памет!.. И камъкът има памет, и бактериите, и вирусите имат памет - особено изменчива според средата...Е, кво от туй... Само дето хитро може да се спасява от хипохондрици... Не, че ги лекува... (Важното е от последното изречение в цитата по-горе.) ...

Това пък е интересно с ... коментар след филмчето: https://www.youtube.com/watch?v=Q6jvK12PAJI Коментиращ на страницата на клипа: Анатолий Дворник преди 10 месеца Боже, да откуда вы взяли, что есть скорость света больше чем скорость света? Если это скажу я, то я схоже не из того что я об этом где-то услышал или прочел. Я исхожу вот из чего. Свет это электромагнитная волна. Она самостоятельно движется в пространстве. По Максвеллу, что верно, электрическая составляющая волны переливается в магнитную составляющую волны, а эта обратно в электромагнитную составляющую и т.д. В какой-то миг вся конструкция движется со скоростью света, но чтобы было движение вперед, какая-то часть этой конструкции должна в следующий миг выдвинуться вперед. Такое выдвижение может осуществить либо электрическая составляющая либо магнитная. То есть электромагнитная конструкция движется со скоростью света, а само электрическое или магнитное поле распространяется со скоростью большей, чем скорость света. И это верно. Когда вы идете со скоростью 4 км/час, каждая из ваших ног движется в одно время со скоростью 0 км/час, когда она стоит на земле, во второй момент нога движется со скоростью 8 км/час. По поводу скоростей света и полей можно поставить эксперимент и проверить мое предположение. Машенька, почему только вы при наблюдении за объектом вносите в него определенность? А если я буду за ним наблюдать, он выйдет из неопределенности? Если вы смотрите глазами он выйдет из неопределенности? А если вести приборное наблюдение он выйдет из суперпозиции? Какими свойствами должен обладать наблюдающий. Скажу вам по секрету - стенка, которая находится за вами, наблюдает за вами. Она знает, что вы здесь и сразу же заметит, что вы ушли. Увы, это происходит со все и всегда. Стенка с вероятностью 1 скажет, что вы здесь. Вы молоды, заучивайте с легким недоверием. Все кто говорит о суперпозиции не пришли к этому понятию самостоятельно, а просто заучили это. Особенно это касается отличников и подающих надежды. Чем больше отличников, тем дальше мы от объективной истины. Чтобы отойти от какого-то мышления надо сначала к нему подойти. Шредингер вообще не мыслит, он фантазирует. По принципу пойди туда, не знаю куда .... … ...

И другото кефи! https://www.youtube.com/watch?v=hyCIpKAIFyo

Е, така е - за науката, данните са обработени от Изследовател факти (относително субект). Факт - всичко се притегля към Земята. За субект - силата, която го дърпа към Земята е АБСОЛЮТНА. Ако иска да я вкара в относителност, казва: " Аз, субект, дърпам Земята със същата сила, с която тя ме дърпа към себе си." Относително е съждението, щото е плод на обработка на информация, но не и СИЛАТА - тя е абсолютна. Въобще силите от ускорение са абсолютни (не относителни) за изпитващото ги. Действат му независимо от неговото съзнание. Демек - не всичко е относително, та да се манипулира от Гледна Точка на субект. Следователно, субект може да измисли колко, как, накъде и т. н. символи са съотнасяне на явления, свойства и да си образува методика за обработка на данни и символично "записване" на ЗАКОНИ. Известно е - открива природни закони, а не ги създава! Защо, обаче, когато ги открие излиза гол от банята, вика "еврика!" и се радва - те тва е предмет на психологията и ... дано да го разбере. И да не изкарва хората луди, ако го правят. ...

Правилно са те посъветвали за дименсиите. Енергийна плътност ...джаул на куб метър - дименсия: N.m/m3...= N/m2 става поток на сила през площ Натиск - сила, приложена върху тяло. Когато силата я приложиш върху площ - е налягане р с дименсия : N/m2 Поток и налягане имат еднакви дименсии, но са за различни състояния. (болднатото не е вярно. Става: F/A=p ..., F/A=U) ...

В главите си! Иначе, в Природата има само "борба за съществуване". ...

Има по темата, че и още: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Subatomna-eksploziia-koiato-fizitcite-smiataha-da-zapaziat-v-tajna_97121.html Субатомна експлозия, която физиците смятаха да запазят в тайна Двама физици обявиха откриването на субатомно събитие, толкова мощно, че учените се колебаеха дали не е твърде опасно да се оповестява публично, съобщи Live Science. Това е впечатляващ синтез, който е първата реакция на частици на такъв мащаб, за които е установено, че излъчват невероятна енергия и е главният резултат от новото проучване, публикувано в списание Nature. Най-мощната експлозия досега Физиците показаха, че две малки частици, известни като дънни кварки, могат теоретично да се слеят заедно (в процес на синтез) със силна експлозия. Резултатът е по-голяма субатомна частица (двойно очарователен барион Ξсс++), втора допълнителна частица, неутрон (n), и взрив от енергия, изливаща се в пространството. Реакцията е: Тази "кварксплозия", е по-мощен субатомен аналог на отделните реакции на ядрен синтез, които се провеждат във водородните бомби. Кварките са малки частици, които обикновено са "залепени" заедно, за да съставят неутроните и протоните, които изграждат ядрото на атома. Кварките се проявяват в шест варианта или "аромати", чиито свойства са дадени в таблицата. Символ Название Заряд Маса български английски Първо поколение d Долен down −1/3 ~ 5 MeV/c² u Горен up +2/3 ~ 3 MeV/c² Второ поколение s Странен strange −1/3 95 ± 25 MeV/c² c Чаровен charm (charmed) +2/3 1,8 GeV/c² Трето поколение b Дънен beauty (bottom) −1/3 4,5 GeV/c² t Върховен truth (top) +2/3 171 GeV/c² А ето как кварките изграждат нуклоните - неутроните и протоните, които изграждат ядрото на атома. Илюстрация: bgchaos.com Енергийно събитията на субатомно ниво се измерват в мегаелектронволта (MeV) и когато два дънни кварка се слеят, те ще произведат огромните 138 MeV, според физиците. Това е около осем пъти по-мощно от всяко едно от отделните събития на термоядрен синтез, което се провежда в водородните бомби (пълномащабната бомба се състои от милиарди тези събития). Във водородните бомби се сливат малки водородни ядра, известни като деутерони (ядрените частици на ядрото на деутерия) и тритони (ядрените частици на ядрото на трития), за да се създадат хелиеви ядра, заедно с най-мощните експлозии в човешкия арсенал. Но всяка една от тези отделни реакции вътре в бомбите освобождава само около 18 MeV по данни Nuclear Weapon Archive, сайт, посветен на събирането на научни изследвания и данни за ядрените оръжия. Това е далеч по-малко от 138 MeV при синтеза на долните кварки. "Трябва да призная, че когато за първи път разбрах, че такава реакция е възможна, се уплаших", разказва автор Марек Карлингер (Marek Karliner) от Университета в Тел Авив, Израел, за Live Science. "Но, за щастие, това е единично събитие". Една единична реакция на синтез, макар и мощна, сама по себе си не е никак опасна. Водородните бомби извличат огромната си сила от верижните реакции - каскади от сливането на много и много ядра наведнъж. Карлингер и Джонатан Роснер (Jonathan Rosner) от Чикагския университет установиха, че такава верижна реакция не би била възможна с дънните кварки и преди да публикуват работата си, се консултираха за това с колеги, които са съгласни с тях. "Ако дори за микросекунда ми беше минала мисълта, че това би имало каквито и да са военни приложения, аз нямаше да го публикуваме", заяви Карлингер. За да предизвикат верижна реакция, създателите на ядрената бомба се нуждаят от големи запаси от частици. А важна особеност на дънните кварки прави невъзможно да се натрупат големи запаси. Те съществуват само за 1 пикосекунди след създаването си, което е около времето, необходимо на светлината да измине половината от дължината на едно единствено зрънце сол. След този период от време те се разпадат в много по-малко енергиен вид субатомна частица, известна като горен кварк. Големият адронен колайдер, където би могло да се осъществи тази реакция. Снимка: CERN Възможно е да се генерират единични реакции на синтез на дънни кварки в големите ускорители на частици, твърдят учените. Но дори и с помощта на ускорител не може да се съберат достатъчно голяма маса от тези кварки, за да се направи бомба от тях, която да е заплаха за света, според учените. Така че няма нужда да се притесняваме от кваркови бомби. Откритието е вълнуващо, все пак, защото това е първото теоретично доказателство, че е възможно да се слеят субатомни частици по начин, който освобождава енергия, коментира Карлингер. Това е съвсем нова територия във физиката на много малките частици, които са възможни благодарение на експериментите в Големия адронен ускорител в ЦЕРН. ... ...

Имаш си правата за такова мислене, ама си е твое. Моето е различно. Физиката ми е хоби и ако може да ми обясни света - си е ок! Виждаш, в цялата тема - на никого не съм вменявал: "Вервайте ми!". И понеже не са обяснени множество въпроси на физиката - съм сметнал, че може пък да са интересни ... отговорите, стига да се стъпи на правилна основа, която съм възприел за изначална работна хипотеза. Това е - ако не си доволен от обясненията ми - не ги чети ... просто е. Физиката е бетон наука - предмет на дейност - обективната действителност, плюс това - си има открити закони, методики за изучаване от Човек и т. н. - да не се повтарям. Материалистическата Философия - предмет на дейност - цялата Природа с обобщения и за ненаблюдаемите от Човек (субект) части от Вселената и Природата - има си категории, закони и методики - демек обобщаваща Знанията наука. Психологията ... за съжаление, все още, не е наука. С откритията на физиката. има възможност да стане наука, макар че предметът й на дейност е идеален. Но с изучаването на материалния носител, чрез физика, химия, биология - носителят човешки мозък със свойства съзнание и разум - може да бъде РАЗБРАН - да се разберат що за материални функции са впрегнати, та да ни е възможно идеалното! Това съм направил, без да съм прецизен към терминологично възприетото. (и понеже често се "хващаш" за отражение, да спомена: отражение без предварително "поглъщане" на нещо - няма. Само за краткост се говори за отражение. Това е според мен - още веднъж - не си длъжен да ми вярваш) ...

Учителят ми по математика така казваше: Човекът представлява дроб. (да перифразирам: Оценката можем да си я направим близо до обективна, ако си я представим във вид на дроб.) В числителя - оценката на другите. В знаменателя - собствената си оценка... (В знаменател съм (-1).. Така, всяка отрицателна оценка от другите, дава положителен резултат и "дробта" добива значимост.... Майтапя се.) Ако човек реши да се сравнява, де! Нормално е всеки да чувства необходимост от одобрение, когато контактува със себеподобните си. Самооценката му е нужна, ако ... живее в гората сам, макар че обективно - средата го оценя!.., колко да е жив!?! Сред хората - не е така. Хората лъжат - защо?.. Само те могат да отговорят, ако искат. "когато понякога разсеяният човек търси в стаята очилата, през които гледа; той не ги вижда, защото вижда през тях.“ Има случаи, когато не само "не вижда", ами и не чувства - очилата са на главата му! Та, въпросът опира до сетивност (био+химия). Преди сетивност - опира до ЕМИмпулси - физика+химия. От тук - опира до информация (физика+математика). Следва - памет (единична+ памет на структурите). После, пак отначало - Квантова физика, химия, биология+материалистическа философия... Всяко нещо "си иска" определения от ... Човек, за достигане все по-близо да обективната реалност. Физиката се е спасила: Само факти от експерименти се признават за истинни! Има си и методика за проверки. (другите науки също - само фактите са важни) Да, но науката не е само УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТ по физични методи. Има и предвиждания - модели за сравняване след мислени действия - мислени експерименти и т. н. Има и изводи, и следствия. А най-много са тълкуванията... лоша работа и там са споровете. Всеки тълкува от "само себе си!" Малко и от Петър Незнакомов: https://chitanka.info/text/2684-sluchajat-penleve Случаят Пенлеве "... ... А войниците се плашеха от него като от змия. И как да не се плашат — от него добра дума няма да чуеш — все на майка и „Марш в ареста!“ Обичаше също и ракия да смуче. Напиваше се един път в месеца, ама като се набарабани — боже, упази. Целият личен състав тогава на пръсти стъпваше, да не би да му раздразни някой нервен център, а на три диаметъра от бараката му птица няма да видиш да прехвръкне. — И особено си патехме от него ние, щабните. Случваше се, вика ме той при себе си в бараката. Влизам аз, козирувам, тракам с токове, както е по правилник. Гледам — седи на кревата по брич, а нагоре с пижама и удря с бича по ботушите си. А котешките му очи шарят по тебе и по нищо не може да се разбере какво му е скроила главата. „Редник Ганджулов Иван!“ „Аз, господин майор.“ „Зная, че си ти. Кажи ми сега, редник Ганджулов Иван, какво представляваш ти от само себе си, като ходиш по тая грешна земя?“ Аз се опъвам отпреде му с ръце по кантовете и крещя: „Войник, господин майор, от 4-и артилерийски на нейно височество Евдокия полк, домакинска рота. В настоящия момент изпълняващ длъжността готвач на офицерския стол.“ „Не е вярно, казва. Не си войник ти.“ И удря с бича по ботуша, а цялото му лице се хили. „Войник съм, господин майор.“ „Аз пък ти казвам, че не си войник.“ „Тогава съвсем не мога да знам какво съм, господин майор.“ „Гарга рошава — ето какво си.“ На мене изведнъж ми стане мъчно. Откъде-накъде пък гарга? „Съвсем не, господин майор!“ „Аааа, казва и се надига от леглото, значи, според теб началникът лъже, а?“ „Съвсем не, господин майор!“ „Ами тогава? Гарга рошава ли си, или не?“ Виждам аз, че работата взема лош характер, ама мълча. „Отговори де! Или, казва, не знаеш български език?“ Аз пак мълча. „Щом, казва, се срамуваш от родния си език, ще постоиш два часа под оръжие срещу слънцето. Хем ще ме пазиш като спя следобед. Хайде сега дим да те няма, че може и бичът да заиграе…“ ...

Вече имало обяснение... http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Teoretitcite-obiasniavat-EmDrive-kojto-protivorechi-na-zakonite-na-fi_97054.html Теоретиците обясняват EmDrive, който противоречи на законите на физиката (видео) Учени от цял свят работят по първата система за задвижване, която противоречи на пръв поглед на закона на Нютон за действието и противодействието. Това е т. нар. "невъзможен двигател", който може да намали времето за пътуване и намали разходите за бъдещите мисии. Но, според мнозина, теоретично системата EmDrive, която използва микровълново поле, генерира тяга, но подкопава основните закони на физиката, никога не може да бъде осъществен на практика. Двигателят EmDrive може да ни отведе до звездите, но първо трябва да се примири със законите на физиката, пише изданието Мotherboard. Най-новата публикaция в Journal of Applied Physical Science International (достъпна тук) на учени от Португалия твърди, че теорията на пилотната вълна, една от интерпретациите на квантовата теория, може да обясни и да докаже осъществимостта на EmDrive. Ново изследване показва, че учените може би най-накрая са се приближили до разкриването как "невъзможният двигател" всъщност работи, според Джулио Приско (Giulio Prisco), футурист, теоретичен физик и компютърен специалист, съосновател на Space Cooperative. Опит за теоретично обяснение за мистериозната "невъзможна" система за задвижване EmDrive е публикувано в Journal of Applied Physical Science International през август. За първи път предложен от британския инженер Роджър Шоуйър (Roger Shawyer), двигателят EmDrive представлява асиметрична кутия, която прилича на пресечен конус, с постоянно микровълново поле вътре в нея, която очевидно нарушавайки известни физични закони, изглежда е в състояние да генерира тяга и задвижва устройството. В същото време държавните медии на Китай твърдят, че техните учени са разработили работещ прототип на EmDrive и се подготвят да го тестват в космоса. НАСА финансира също проучване за междузвездна мисия, задвижвана от екзотичния двигател. През септември 2016 г. инженери, занимаващи се с този двигател се събраха на затворен за медиите семинар в Естес Парк, Колорадо. Разискванията и видеоклиповете от семинара, спонсориран от Института за космически изследвания, са достъпни онлайн. По-късно същата година екипът на НАСА Eagleworks публикува статия, озаглавена "Measurement of Impulsive Thrust from a Closed Radio Frequency Cavity in Vacuum", в рецензирото списание Journal of Propulsion and Power на Американския институт по аеронавтика и астронавтика (AIAA), в която се описват обещаващи експериментални резултати и се загатнат възможни теоретични обяснения на EmDrive. Публикуването на тази статия на НАСА заглуши някои възражения, че за изследванията на EmDrive липсват рецензирани публикации в топ научни списания. Но сериозният дебат продължава за нещо далеч по-важно - фундаменталните закони на физиката. Някои учени смятат, че технологията EmDrive е невъзможна, тъй като изглежда не се придържа към настоящото ни разбиране за това, как работи Вселената. Законът за запазване на импулса казва, че няма начин електромагнитните вълни, подскачащи в кутията, да я придвижват напред. Освен ако няма някаква друга физическа сила, която да дава импулс. Съвременните реактивно задвижвани космически кораби работят като през соплото се отделя бързо движеща се струя от флуид, която създава тяга напред. Но необходимостта да се носи достатъчно гориво е силно ограничение за пътешествията в космоса, което прави далечните мисии почти неосъществими. Ако EmDrive работи, това ще отвори вратата за космически мисии без гориво, които могат да достигнат до планетите за седмици, а не за месеци и на много по-ниска цена. Това в крайна сметка може да отвори пътя на човечеството към звездите. Поради това не е изненадващо, че мечтателите инженери продължават експерименталните и теоретичните изследвания на EmDrive, въпреки противоречивия характер на технологията. В лабораторни експерименти на EmDrive изследователите се опитват да докажат, че наистина съществува тяга. Статията на НАСА от 2016 г. съобщава за малка тяга извън експерименталната грешка. Но тази тяга ще се представи много по-добре, особено за мисии на дълги разстояния, отколкото по-мощните, но по-тежки, носещи гориво космически кораби. Всъщност, според изследователите от НАСА, EmDrive ще надмине другите системи на двигатели без ракетно гориво, изследвани досега, като фотонните платна. Учените теоретици се опитват да разберат защо и как работи EmDrive. Статията на НАСА предлага възможно обяснение въз основа на теорията на квантовата физика, по-специално теорията за нелокалните скрити променливи или теорията за пилотната вълна. Новият научен труд от португалските учени, озаглавен "Възможно обяснение за EmDrive, основано на теорията на пилотната вълна" ("A Possible Explanation for the Em Drive Based on a Pilot Wave Theory) вече се приветства от ентусиастите на EmDrive във форума NasaSpaceFlight. Теорията на пилотните вълни е квантовомеханична теория със "скрити променливи", каквато е и интрепретацията на Айнщайн. Идеята, че пилотните вълни могат да обяснят някои особености на микрочастиците датира от първите дни на квантовата механика. Френският физик Луи дьо Бройл представя най-ранната версия на теорията на пилотните вълни на Солвеевата конференция през 1927 г. в Брюксел, на която започва знаменития спор между Бор и Айнщайн. По-късно тя е разширена през 1950 г. от американеца Дейвид Бом. Според модела Бройл-Бом, частиците имат определено място и свойства, но се водят от някаква "пилотна вълна", която се определя като вълнова функция. Това обяснява експеримента с двата процепа - пилотната вълна може да премине през двата процепа и да даде интерференчна картина, въпреки че електрона, който се носи от нея, преминава само през единия от двата процепа. Наскоро квантовата теория за пилотните вълни придобили голяма популярност, след като бе установено, че пилотна вълна с подобно на квантово поведение може да бъде възпроизведена в класически течности и се обяснява с класическата (неквантовата) динамика на флуидите. Оказва се, че капчици флуид, подскачащи върху вибрираща течност генерират пилотна вълна, която, от своя страна, насочва движението на капчиците с поразителна прилика с квантовото поведение. (вж ""Какво всъщност е реалността?" - отговаря квантовата физика") Португалските автори обясняват тягата в изследването като резултат на интензивността на полето, което взаимодейства с частиците в устройството. При подходящи условия, като тези в EmDrive, изследователите твърдят, че такава система може да избегне третия закон на Нютон, който гласи, че за всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие. "Следователно, тъй като ние сме в нелинейната област, където действието не е равно на противодействието, дори като се вземе предвид посредничеството на полетата", твърдят авторите. "Това означава, че в някои специфични условия незначително действие може да доведе до огромно противодействие". Но EmDrive не изглежда много квантов - това е просто макроскопично устройство с добрите стари електромагнитни микровълни. Тъй като, въпреки недоверието сред учените, необяснимо се проявява тяга отново и отново във всеки експеримент, трябва да имат класическо (неквантово) обяснение на базата на електромагнетизма на Максуел и на теорията на относителността на Айнщайн. Отправна точка може да бъде принципът на Мах - представа, че локалните инертни свойства се определят от далечни маси и структурата на Вселената като цяло. Според този ефект, който за първи път е оформен като теория през 1990 г. от физика Джеймс Е. Удуърд (James F. Woodward), част от силата, приложена към ускоряващото се тяло с маса, се съхранява като потенциална енергия в тялото му, до известна степен генерирайки кинетична енергия. Този прост ефект на Удуърд, който е бил предложен като теоретична основа за EmDrive, прогнозира локални флуктуации на масата, което може да бъде използвано за задвижване без необходимостта от противодействие. Силовите линии на напречния магнитен поток (Transverse Magnetic 212 Mode) в кухината, запълнена с диелектрик. Червените линии представляват електрическото поле, сините линии - магнитното поле. Илюстрация: Measurement of Impulsive Thrust from a Closed Radio Frequency Cavity in Vacuum. "Разработеният от Удуърд метод за използване на тези колебания на масата могат да се използват за нова схема за задвижване - Бутате напред масата, когато е тежка и дърпате назад, когато е по-лека", обяснява физикът Мартин Таймар ( Martin Tajmar) в негова наскорошно публикувана статия. Таймар ръководи води група физици за авангардни изследвания на двигатели в ТУ Дрезден, свързани с контрол "на най-новите модели на двигателя EMDrive и ефекта на Мах, двете най-обещаващи революционни идеи за двигатели, които в момента са в процес на изследване от различни лаборатории". Ефектът на Удуърд може да отвори вратата за други по-екзотични, фантастични методи за задвижване, намеква в заглавието на книгата си Удуърд - "Making Starships and Stargates: The Science of Interstellar Transport and Absurdly Benign Wormholes". По-рано тази година програмата на НАСА за иновативни авангардни концепции (NASA’s Innovative Advanced Concepts - NIAC) финансира проект на базата на този ефект. ... "...Португалските автори обясняват тягата в изследването като резултат на интензивността на полето, което взаимодейства с частиците в устройството. При подходящи условия, като тези в EmDrive, изследователите твърдят, че такава система може да избегне третия закон на Нютон, който гласи, че за всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие. "Следователно, тъй като ние сме в нелинейната област, където действието не е равно на противодействието, дори като се вземе предвид посредничеството на полетата", твърдят авторите. "Това означава, че в някои специфични условия незначително действие може да доведе до огромно противодействие"...." Правят, струват, измислят - само и само да не кажат, че има етер! Върху него е ДВИЖЕНИЕТО, въобще - на вещевите и полевите обекти. А, за да се движи нещо, спрямо друго нещо с което е в "допир" - трябва да възниква сила от триене. В механичните инерционни двигатели - е така. Интензивно ускоряване (Импулс1: кратко време-голяма сила, противодействаща на силата на триене), бавно връщане - Импулс2 - има съизмеримост на връщащата сила със силата на триене и като цяло - тялото не се връща в изходната точка. (вибрационните машини-бункери, за дребни детайли) А и въобще не си задават въпрос: "А защо има "нелинейни" действия?" (пп В един друг форум съм го писал във връзка с време-действието: "...Така, заради неподвижният етер - Ем-Драйв има на какво да се "подпре" - структура на вакуум. И като има разлика в дължините на вълните на устройството отпред-отзад, то ще се появява и импулс - движение. Късите вълни за по-кратко време си "дават" информацията, от дългите и затова са "бутащи", преди да са се "осъзнали" дългите вълни " ... "... По хипотезата - фотон-пакетите са неподвижни, като неподвижно ЕМПоле (това е доказано и в сегашни интерпретации) съдържат импулс. (Импулс: или "маса по скорост"- за вещевите обекти, или "сила по време" - за действие на полевите обекти)...") ...

Ако предвидим, че много от водните обитатели също могат да "летят" във водна среда?!. Дали няма да се увеличат процентите? ...

Прав си - мозъкът на хората (еволюционно допускаме и на извънземните) "предвижда" със степен на вероятност (за различен интелект на субект - това е различно) за бъдещо развитие в околността си и определя някакво поведение. Да, ама ако се случи по-малко вероятното, излиза, че човек се е самоизлъгал, заблудил се е. И си понася следствията, но има и "прошка", и разкаяние и др. морални и неморални следствия. Демек - "проба-грешка-прошка" е трудно вменяване на ИИ, който, предполагаме в развитие, да е "изчислил" всички вероятности за "нула време" и която и да се реализира, то той ИИ, ще знае как да реагира за правилност. Човек лъже без да иска, но ИИ не трябва да лъже. Понятието "правилност" - е от човешка гледна точка и не винаги е съобразно физическите и обществените закони. Тя, затова Природата еволюционно е отменила "знаене на всичко" от мозъка (от мозъчните клетки). И е вложила ОВ за "мозък-генна информация" на квантов принцип - при наличие на някакъв "пакет" вълни предизвикани от външна информация, тя да се сравнява с информация записана в гените и чак тогава да се изготвя реакция за оцеляване целостта на организма. При мисленето, обаче, не е така - квантово се възбуждат множество символи, комбинират се в "познат" абстрактен образ-модел и то не един - субектът решава кой от тях ще влезе в "съждение" за употреба и/или поведение... И се заблуждава, че управлява света около себе си. Принципно, ако може да измайстори ИИ, то той трябва да е нещо като "ангел-хранител", грижещ се за оцеляване на "жалкото" нещо човек (от негова гледна точка), Затова си мисля, че ако е извънземен ИИ - може и да ни съжали... ...

А, бе - стават грешки и ето на - имат си и обяснение (колко казва, че й струва книгата?): http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9371&Level=2 Грешката на сатаната Преди известно време един дребен служител от транспортното ведомство откри, че има магически сили. Всичко започна съвсем невинно. Той бе завършил последния си отчет, гледаше замечтано през прозореца и си каза: — Ех, да имаше сега една цигара... В следващия миг в устата му бе пъхната запалена цигара. Той се огледа учудено, но в стаята нямаше никого. Разгледа и цигарата — обикновена „Коларовградски Родопи“, малко разлепена откъм единия край. Чиновникът имаше чувство за хумор. Той каза: — Е, към тази цигара сега да имаше и една малка грозд... Бум! Точно върху седмичната сводка за движението на недвижимите собствености се появи изпотена чаша гроздова ракия. — ... и мезенце... — довърши човекът уплашено приказката си. Чинийката с тънко нарязани краставички и домати се появи моментално. В първия момент чиновникът страшно се смути, изпи за кураж на един дъх ракията, поръча си още една и когато удари и нея, изведнъж всичко му стана ясно. — Магията — помисли си той — все още не е напълно изследвана. Защо пък аз да не съм един от първите пионери в тази област? След това, вече спокойно, поръча на работното време да свърши, изкомандува на бюрото да се самоприбере и си тръгна към къщи. По пътя пийна още една ракия, която получи от въздуха, и затова се прибра в повишено настроение в стаята си, където жена му пържеше лук и мечтаеше да свири на пиано пред многобройна публика. — Не се стряскай, аз съм магьосник — каза й той. — Не си никакъв магьосник, ами си пиян — каза му тя сърдито със сълзи на очите, които произхождаха от лука и поради липсата на пиано. След това започна поредната проповед, че нямат какво да ядат, че децата ходят голи, а той кисне по кръчмите, че хората хора станаха, че ето на — съседите телевизор са си купили... — Ох, върви по дяволите! — махна той с ръка и...тя изчезна. Чиновникът внезапно изтрезня. Потърси я под масата, в гардероба, дори в кутията за чорапи, след това се хвана за главата: — Какво направих аз! Вярно, свадлива беше и яденето прегаряше понякога, но все пак това са петнадесет години съвместен живот. Това са спомени, скандали, това са повече от двеста чифта безропотно закърпени чорапи. Къде да я търси? Какво да прави? Той застана на пръсти, пое дълбоко дъх, като че ли ще скача в студена вода, и промърмори: — И аз да ида подир нея! Посрещнаха го изключително добре. Сатаната му предложи кафе с ликьор и поръча да подготвят кола, за да го разведе из ведомството си. След това приседна до него, потупа го по коляното и му каза: — Виж какво, другарче. При разпределението на тайнствените сили е станала дребна грешка. Вместо да снабдят една епилептична американка с оракулски способности, моите подчинени ти дали на тебе „Голямата магия“. Та, ако е възможно, да ни върнеш материала. Пък вреди и загуби, там каквито има... — Жена ми! — прекъсна го чиновникът. — Нея си искам! — Жена ли? Готово, бе мой човек! Избери си — червена, черна, руса Клеопатра, Жана д'Арк, Екатерина Велика... — Моята си искам. Тя ми трябва. — То е още по-лесно. Ето я и твоята! Жена му се появи до него като изпод земята, леко опърлена от адския огън. Тя още не бе схванала ситуацията и продължаваше да му се кара. Успокоиха я, почерпиха и нея с кафенце, а след това започнаха пазарлъците. На чиновника не му се искаше съвсем да се откаже от способностите си, затова решиха така: 1. Той си отива на земята и на никого няма да разправя къде е бил (същото се отнасяше и до жена му). 2. Оставя му се възможност да прави дребни трикове, но да не издава тайната им. 3. При спешни случаи може да вика дявола на помощ... Заживяха си отново двамата съпрузи средно щастливо, както досега. Отначало гостите им се учудваха, когато чиновникът, вместо да драска кибрит, направо духва върху печката и тя пламва или пък само щраква с пръсти и в ръцете му се появява чаша вино, но след това си казаха: — А бе чудак, какво да го правиш! Предложиха му да работи в цирка на твърда заплата, но той се отказа. Сега е отчетник на едно голямо предприятие. Магиите много му помагат. Плановете винаги са преизпълнени. Предприятието процъфтява. Той също.

Ако нямат земен-човешки мозък, няма да имат ресурс от "принадена стойност" (творческо решаване на ситуацията). Следователно - и материалният им ресурс ще свърши. Защото не могат да употребят творчество в решаването на различни ситуации, а само ще реагират (подобно нещо живо). В една и съща ситуация, човек решава различно или ... въобще не мисли, което в много от случките е по-правилно решение.(от начало е ... бягал от зверовете при ситуация "опасна близост" - ако се замисли, ще го опапат - по късно, ги трепе или ги опитомява и др.) Мигновените решения са невъзможни, принципно, а има и "забавяне" в поведение - дори, чисто механично. ...

http://megavselena.bg/vse-oshte-sme-dalech-ot-poyavata-na-mashina-s-obshta-inteligentnost/ Все още сме далеч от появата на машина с обща интелигентност Много водещи технологични компании днес работят за създаването на нова раса – машините с изкуствен интелект. В много отношения има напредък – машини разговарят с хората, машини играят видео игри и са по-добри от човек, машини с изкуствен интелект откриват болести….. И все пак – колко близо сме до появата на машина с интелекта на човек? Машина, която има съзнание? Директорът на изследователския отдел за изкуствен интелект във Фейсбук Ян ЛеКун, който е и професор по компютърни науки в университета на Ню Йорк, смята че избързваме с прогнозите за скорошна поява на машини със съзнание и интелект, като този на човек. „Все още сме доста далеч от появата на машини, които да могат да научат базисните неща за света по начина, по който го правят хората и животните. Да, в някои отношения машините имат превъзходство над хората, но по отношение на обща интелигентност те не са близо дори до интелигентността на един плъх“, казва ЛеКун пред изданието The Verge. Така наречената изкуствена обща интелигентност означава че една машина с изкуствен интелект трябва да бъде способна да решава всяка задача, с която се справя човек. Засега това не е постигнато, затова машините с изкуствен интелект с които разполагаме се определят като такива с „приложен интелект“ или „тесен интелект“. В същото време не бива да подценяваме страхотната работа извършена от учените разработващи изкуствен интелект, но разработването на машини можещи да се учат все още е далеч от истинския изкуствен интелект. Пиер Бару, изпълнителният директор на фирмата Aiva Technologies, създала машина, която може да композира музика, също е на мнение, че се надценяват постиженията с машини с изкуствен интелект. „По принцип съм оптимист за бързото развитие на технологиите. В същото време обаче, аз мисля, че много хора не могат да разберат сложността на човешкия мозък, камо ли да създадат изкуствен такъв“, казва Бару. Много хора и медии смесват машини с елементи на изкуствен интелект с истинския изкуствен интелект. Машините с елементи на изкуствен интелект са просто инструмент, мрежа от алгоритми, които могат да усвоят нещо на базата на вкарано в тях огромно количество данни. Истинският изкуствен интелект трябва да имитира работата на човешкия мозък и на тази база да се изгради алгоритъмът на научаване на машината. Едва тогава бихме могли да говорим за реален изкуствен интелект. За да се доближим до това, трябва да постигнем успех в неконтролируемия процес на научаване на машината, когато това стане, машината ще може бързо да надмине и човек, счита Люк Тенг от TechCode. За да се постигне това обаче, ще бъде нужно машината с обща интелигентност да изпълни няколко теста. На първо място това е теста Turing, чрез който се определя дали машината има интелект. Това става, като човек и машина разговарят, а друг човек слуша и определя кой от двамата е машина и кой човек. Според Бару в обозримо бъдеще днешното поколение ще бъде способно да види машина с изкуствен интелект, която да издържи теста. Постигането на машини имащи обща изкуствена интелигентност е предпоставка за постигането на така наречената сингулярност „singularity“ – безкрайното уравнение позволяващо на интелигентните машини да надминат интелекта на човек и да предизвикат експоненциален растеж на технологичното развитие. Или с думите на Вернър Виндж, който за първи път определя понятието „singularity“: това е интелектуалният преход, който е непроходим като космическото понятие за пространство и време в центъра на черна дупка, който ще промени света и той ще премине далеч отвъд днешното наше разбиране. Все пак съществуването на интелигентни роботи като София на Хансен Роботикс и Пепър на СофтБанк, дава надежди за появата на реален общ изкуствен интелект в обозримо време. Според учените са нужни между 30 и 50 години за да се появи машина с интелект подобен на този на човек. Това означава, че много от хората живеещи днес ще станат свидетели на този невероятен скок, който ще промени развитието на земната цивилизация. === ... Имало разлики в изкуствения интелект... Че то си е така и за естествения! Важно е туй, дето не може да се "пипне" (сингулярността) - дали може да се "измисли" правилно! (фантазията на ЕИ как работи, демек) ...

В „Под наблюдение“ ... (запомняща се смешка). В напрегнато разследване с много неизвестни, агент Картър, се обръща троснато (ядосана, защото партньорът й - не споделя всичко открито в разследването, а тя е отговорна) - Картър, троснато към Фъско: "Кажи ми истината!" Фъско (прави се на зает, отговаря, без да погледне към нея): "Няма Дядо Коледа!" ...

Разбирам.(Да не си помислиш, че нещо критикувам - напротив, приятно е, че осмеляваш в лична митология... Само, гледам да допълвам за себе си личната) И биологично е така - храним се само с "лява" храна. "Дясната" не се усвоява... Голяма част от храната в южното полукълбо, не се усвоява - не става за родените и живели в северното. И разни изследователи на юга, хващат болест (треска). Ако са със здрави организми - оцеляват при количествената настройка за "обратни" трептения. Не, че усвояват дясна храна, ами - че "придобиват имунитет" за справяне с множеството "десни" трептения на средата, пълна с "десни" завихряния. (отделно са и болестите, причинени от паразити и ухапвания на насекоми, които "идват в повече" от околността - некомфортност на средата... Обратното - за южняци в севера - също е вярно, но средата е комфортна за множеството и адаптацията е по-лесна) ...

Някак, като чуя "ляво-дясно", все се сещам за "Парадокса на огледалото" на Любен Дилов. ( има парадокс: плоското огледало сменя ляво и дясно, но не сменя "горе и долу") В този смисъл - сам, оглеждащ се в огледалото човек - не е ... толкова сам... допълва се пространствено и ... даже, понякога, може и да се хареса! (За физиката лявото и дясното имат немитологичен смисъл - огледалният образ е ли "анти-..."? - например антивещество?! Популярно, често се греши, като се казва на антивеществото антиматерия. Философски: Всичко е материя има само вещество и антивещество - демек и антивеществото е материя. С векторите е ... доста по-зле: ако пред огледалото държим бобина, по която тече ток и по правилото за дясната ръка сме насочили вектора на магнитното поле към огледалото, то, "векторът на онзи образ", ще сочи към нас?!. Значи ... от антивещество е! Ужас!.. Казват, да не провим "зкрасти" с него) Семейно, За весело:http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9545&Level=2 Антисемейство Още от стогодишната си възраст младият, но многообещаващ учен Хара Кири мечтаеше да се занимава с антивещества. Но него не го задоволяваха дребните експлозии, които получаваше от време на време при опитите си с антивеществените хиперкондензатори, защото те само доказваха, че пак е направил грешка и петте атома антивещество, което е получил, моментално се е анихилирало. На хората им омръзна да поправят апаратурата и да сменят джамовете на лабораторията му. Те искаха от него дела, а не теории. И започна Хара Кири да следи космичните, ултракосмичните и свръхкосмичните полети, посрещаше екипажите, черпеше ги с плодова ракия на хапчета и се мъчеше да научи къде може да намери антивещество. Един ден, това беше преди петдесетина години, щастието му се усмихна. Звездонавтът Кольо Караколев след четвъртото хапче ракия се почеса по небръснатата буза и рече: — Бе, то... хип!... пардон... там на едно място към Алфа-Центавър се върти едно такова нещо... хип!... пардон, бе... май на антипланета ми мирише... Примря от щастие Хара Кири и три години не остави на мира другаря Караколев, докато най-сетне го накара да полети към Алфа Центавър по времето, докато ползуваше годишната си отпуска. Какви премеждия има звездолетът „Полусветкавица“,. колко пати главата на екипажа му, няма да разправяме, защото това е предмет на друга повест, която, уви, вече е написана от гениалния научнофантастичен творец Д-р Дрън Б Цъ. Ще си позволим само да продължим нататък. С много труд и мъки Кольо Караколев усця да се сдобие е антивещество за експериментите на Хара Кири. И то не парче метеорит, нито бучка камък, а жива материя, по-точно — жив човек, най-точно — истинска жива жена... След като я снимаха от всички страни, след като дори я рентгенизираха, картотекираха и й издадоха входна виза, тя бе предадена в лабораторията за антивещества и попадна в ръцете на Кири. Тоест съвсем не попадна в ръцете му, защото беше поставена в специален контейнер, сред който плуваше, привличана и отблъсквана от противоположни магнитни заряди. Така де, че нали ако антижената само се допреше до стената, щеше да се анихилира не само тя, но и контейнерът заедно с цялата лаборатория. Започна да работи Хара Кири над нея, но уви, още в първия ден се влюби така безумно, че напълно забрави всичките си научни работи и бъдещите си титли и дипломи. По цели седмици той стоеше пред контейнера, гледаше през дебелото магнитно стъкло към жената, която му се усмихваше, намигаше и махаше с ръка, като че ли искаше да каже: — Ела де! Ела, ама ще гръмна! Не издържа Хара Кири, започна да мисли за самоубийство. А известно е, че когато гениите решат да се самоубиват, стават още по-гениални. Тогава се раждат най-великите им мисли. И така, в мислите за смъртта в мозъка на Хара Кири изплува първо една формула, после едно уравнение, след това една схема и един ден той щастливо влетя заедно с аеромобила си през прозореца в заседателната зала на Върховния съвет на Умниците и с едно старинно ,„Еврика!“ се тръшна направо в гигантската мастилница — Каква еврика, бре! —• изкрещя Председателят, като си триеше мастилото от синтетичната брада, която носеше само в официални случаи. — Открих начин за превръщане на веществото в антитакова. И Хара Кири извади молива робот, пусна го върху хартията, където той започна да танцува и пише формули. Умниците така бързо се надвесиха над масата, че главите им се чукнаха и издадоха съмнителни звуци. А след миг... Та те бяха толкова умни, че им трябваха секунди, за да разберат или се престорят, че разбират... Та след миг, казваме, те вече стискаха двете нормални и двете помощни ръце на гениалния изобретател. По-нататък... Не се ли сещате? Трябваше да се правят експерименти. И Хара Кири със своя пробен хипер-кондензатор успя да произведе най-първо една буца неопределено антивещество, след това една антипаница за супа и накрая — едно антикученце, което обаче за съжаление моментално отнесе половината лаборатория, защото не знаеше как да се държи в контейнер и въпреки електромагнитните полета се разджафка и се нахвърли да хапе създателя си. Спасил се по чудо, великият учен реши да пристъпи към най-важния експеримент — да превърне човек в античовек. И както можеше да се очаква, за тази цел той предложи себе си. Заглъхваха тържествените думи, с които напъхаха учения в хиперкондензатора, престанаха ръкоплясканията, а на него в главата му бучеха само думите: — Идвам, любима, чакай ме. И тя го чакаше — къде ще ходи. Е, беше малко поувех-тяла, косата й тук-таме беше проядена като от молци, но при такава любов кой ще обръща внимание. Включени бяха агрегатите, забучаха реостатите, изобщо разнесе се многозвучната песен на електронапрежението, когато надхвърли три милиарда киловатчаса и двеста и петдесет хиляди. Нещо каза „цък“ в единия пръст на крака на Хара, след това каза „цък“ в другия пръст, след това започна да цъка навсякъде и той разбра — вече е античовек. А след това по много сложен, бихме дори казали, неописуем начин Хара Кири бе прехвърлен в контейнера при антижената. — Алим! — извика той на своя антиезик. — Ади ирп бет! И двамата потънаха в дълбока анти-прегръдка, тоест започнаха да си бият шамари. Публиката навън ръкопляскаше. Оттогава ученият Ирик Арах си живее в антисемейни отношения с любимата Акнеп (така се била казвала). Мъчно му е само, че не може да поизлезе да се почерпи с приятели и че няма как да се скара с жена си. Ха опитайте да се карате, както сте в един контейнер, де! ...

Здрасти, Шпага! Споко!.. Виждаш - те и физиците не го разбират. Защото, нямат реална представа за физичната характеристика "заряд". Кое е нещото отговорно за електромагнитното взаимодействие - нещото, изграждащо цялата ни позната материя в средните мащаби по дължина на електромагнитните вълни. И нещата, които виждаме и разбираме под "Вселена". (В други теми по-рано сме дискутирали по (алтернатива) непрестанното образуване на частиците - как "построяват себе си" на слоеве и как всеки слой съответства на известните взаимодействия. Структурата за протона - има в централната си част керн (+обвивка), мезонен слой (междинен слой) и външен полу-слой, който се допълва в изграждането си обвивка, до цялост за частицата протон, от фотон на околното ЕМПоле. Този външен слой отговаря за възможните електромагнитни взаимодействия. Ако е свободен протон - откликът при изграждане на структурата на външния слой в околното ЕМПоле - за всеки цикъл на цялостно образуване на протона, правещ обвивка - е характеристиката заряд. Така от протон - при непрестанно образуване се "излъчват структури" - гравитон от керна (отговарящ за гравитационно взаимодействие) и характерен за състоянието на протона фотон, отговарящ за ЕМВзаимодействие. Тъй като електронът също се образува след разпад на неутрон, то - електронът структурно, с външният си слой точно съответства на външният слой на протона, но с обратно завихряне - характерният за състоянието му (сам електрон) образуващ фотон.е с обратно завихряне на това на протона. Така, в междината на далечни частици протон-електрон - хаосът от характеристиките заряд е много по-малък - взаимно се усилват структурите от ляво и дясно завихряне. Това е действие за сила на привличане. Може да се тълкува - конструктивно подреждане на вакуума (привличане), или - хаосът извън междинната зона на частиците "натиска" частиците една към друга (привличане), или - структурираната подложката от вакуума между частиците осигурява образуването на частиците с по-малко енергия от всички други посоки и те се образуват, падайки една към друга (привличане).) Не се разбира, че частиците непрестанно се образуват, а не са даденост. При това - могат и да се раждат (по двойки) от полева структура и до ден днешен. Не им става Вселената, защото частиците им са изначално (ГВ) зададени и непроменими по свойства, почти еднакви от един тип. Когато няма частици с маса -изначален вакуум - ентропията (и информацията) е нула. При раждане на електрон-позитронна двойка (от фотони на ЕМПоле) - се излъчват характеристики заряд и от едната и от другата частица и те анихилират напълно до фотони на ЕМПоле. Все едно "напомпват" полето (поляризация). При разпад на неутрони (при удари между себе си, се наблюдава) - се раждат протони, електрони, антинеутрина и гама-фотони. Няма наоколо антипротони, че да анихилират протоните с тях. Общо - ЕМПоле - се структурира (поляризира) със скоростта на светлината във вакуум - с характерните фотони за станалите разпади на неутроните. Протоните с електроните образуват устойчива структура водород и ...това, този сложен обект не участва в анихилации на частици. И да е имало равен брой неутрони и антинеутрони, то Началният разпад предопределя по-нататъшното развитие на полевата и вещевата форма на материя. И е имало време антинеутроните също да разпадат себе си (при удари помежду си) но Началото - за всяка точка от пространството на първия сблъсък е положено в полза на това, което наричаме вещество. Станали сме на Вселена! ...

По въпроса за възможността на съществуване на Вселената, от доста време - официално - нещата не са ясни http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Problem-Vselenata-ne-bi-triabvalo-da-sashtestvuva-video_96755.html Проблем: Вселената не би трябвало да съществува (видео) Завесата на мъглявината, както се вижда от Хъбъл. NASA / ESA / Hubble Heritage Team Вселената не би трябвало да съществува в съответствие с новите ултрапрецизни измервания на антипротоните. Но фактът, че четете тази статия обаче показва, че ние сме тук, така че трябва да има нещо ненаред с нашето разбиране за физиката, която управлява Вселената. Вселената е резултат от една епична битка между материя и антиматерия, която е настъпила веднага след Големият взрив, преди 13.82 милиарда години. Очевидно е, че материята е спечелила - защото има галактики, звезди, планети, ти, аз, хамстери, дълги разходки по пясъчни плажове и бира - но как материята е успяла да спечели е една от най-големите мистерии, надвиснали над физиката, пише астрофизикът Иън О'Нийл (Ian O'Neill) на страницата си АstroЕngine. Предполага се, че в първичната Вселена са били произведени равни количества материя и антиматерия, което е основно предсказание на Стандартния модел на физиката, но ако това е така, цялата материя във Вселената би трябвало да бъдат унищожена, когато влезе в контакт с своя аналог от антиматерия, с голям взрив, последван от голямо разочарование. Тази главоблъсканица се фокусира върху идеята, че всички частици имат частица-близнак от антиматерия със същите квантови числа, само че точно обратните. Протоните имат антипротони, електроните имат позитрони, неутриното имат антинеутрино и т.н. - красив пример за симетрията в квантовия свят. Но трябва едно от тези квантови числа да е много малко по-различно между материя и антиматерия и това може да обясни защо материята се превърна в доминиращото "нещо" във Вселената. Така че в опит да измерят едно от квантовите състояния на частиците физиците от експеримента на ЦЕРН Baryon–Antibaryon Symmetry Experiment (BASE), близо до Женева, Швейцария, са направили най-точното измерване на магнитния момент на антипротона. BASE е сложна част от устройството, което може да измери точно магнитните моменти на протоните и антипротоните в опит да открие изключително малка разлика между двете. Трябва да има разлика, защото това може да обясни защо материята доминира над антиматерията. Но това най-точно измерване на магнитния момент на антипротоните разкри, че магнитните моменти както на протоните, така и на антипротоните са точно едни и същи до рекордно ниво на прецизност. Всъщност измерването на антипротона е дори още по-прецизно от нашите измервания на магнитния момент на протона - зашеметяващо постижение като се има предвид колко трудни са за изследване антипротоните. "Може би за първи път физиците получават по-точно измерване на антиматерия, отколкото на материя, което показва изключителността на постигнатия напредък при антипротония деселератор (забавител) на ЦЕРН", разказва физикът Кристиан Смора (Christian Smorra) в изявление на ЦЕРН. Антипротоният деселератор (Antiproton Decelerator) е машина, която може да улови античастиците (създадени от удари между частиците, които се случват в протония синхротрон - Proton Synchrotron - на ЦЕРН) и ги насочват към други експерименти, като BASE. Антиматерията е много трудно да се наблюдава и измерва. Ако тези античастици влязат в контакт с частиците, те се унищожават (анихилират) - вие не може просто да сложим куп антипротони в колба и очакваме от тях да се държат спокойно. Така че, за да се предотврати контакта на антиматерията с материята, физици трябва да създадат магнитни вакуумни "капани", които могат да изолират антипротоните от докосване с материята, което по този начин ще позволи по-нататъшното им проучване. В това ново изследване, публикувано в списание Nature, изследователите използват комбинация от два криогенно-охлаждащи капани на Пенинг, които задържат антипротоните за рекордните 405 дни. През това време учените са успели да приложат друго магнитно поле към антиматерията, предизвиквайки квантов скок на спина на частиците. По този начин те успяват да измерят техните магнитни моменти до изумителна точност. Според тяхното изследване, антипротоните имат магнитен момент от -2,792847344142 μN (където μN е ядрен магнетон*, физическа константа). Магнитен момент на протона е 2.7928473509 μN, почти същият - малката разлика е в рамките на грешката на експеримента. В резултат на това, ако има разлика между магнитния момент на протона и антипротони, тя трябва да бъде много по-малка, отколкото може на експериментално да се открие в момента. Тези фини измервания имат огромни - може да се каже - вселенски последици. "Всички наши наблюдения намират пълна симетрия между материя и антиматерия, което е и причината че Вселената всъщност не трябва да съществува", добавя Смора. "Трябва да има асиметрия някъде тук, но ние просто не разбираме къде е разликата". Сега планът е да се подобрят методите за улавяне на частиците антиматерия, да стигне BASE до още по-голяма прецизност, за да видим дали наистина има асиметрия в магнитния момент между протоните и антипротоните. Ако я няма там, физиците ще трябва да намерят своята асиметрия на друго място. * Магнитният момент на тежките частици обикновено се измерва в ядрени магнетони, дефинирани в Международната система от единици (SI) като: където mp - маса на протона e - заряд на електрона ℏ - редуцираната константа на Планк c - скорост на светлината ... ... Тъй и не разбраха, че именно заради асиметрията - в геометричен смисъл (!? - форма и размери) - имат смисъл и асиметрията във физическите свойства на частиците. Протонът и електронът са асиметрични по заряд характеристики (ел. - получени при разпад на неутрони), но поради асиметрията и в масовата си характеристика (около 2000 пъти) - не анихилират като различно заредени частици. Анихилират характеристиките "заряд" на частиците, извън обема на образувалия се водород от електрон и протон. Над 90% от веществото във Вселената е водород. Зарядът се "прибира" в ограничено пространство - фотон за връзка между протона и електрона. Тоест - способността на частици (вещеви обекти с "маса") да създават хаос-изменения на ЕМПоле, в околността си, я няма, или е намаляла. Общо, с нарастването на масата - движението на масовите обекти става с относително по-малки скорости - скоростта на един обект, като едно-цяло, е по-малка от сумарната скорост на частиците преди обединяването. Част от полето се "превръща" в локално действащи обменни фотони за връзка. Отпада проявлението на електрическите сили извън обема на цялото и остава "осезаемо" гравитационното поле- само гравитоните действат върху движенията на обектите от разстояние. ...