Малоум 2

"Безполезните" факти водят към размисъл, понякога и до ... открития! (Учителката: Деца, знаете ли, че къртицата изяжда на ден толкова храна, колкото е собственото й тегло! Иванчо: И откъде къртицата знае колко е теглото й?.. Заради отговор на този "шантав" въпрос Иванчо може да стане Изследовател, при "добро разположение на духа".)

По-скоро -безполезен съвет ... Ако искате очилата ви да не се запотяват, сложете ги между двете стъкла на прозореца и до тях чаша готварско сол. (старата дървена дограма имаше двойни прозорци с разстояние 10-15 см между тях. Ползвахме това място и за хладилник... Още - беше "топла" дограма - въздухът е лош проводник на топлината, а тя се губи най-много през прозорците на стаите. Факт - не съвсем безполезен) ...

Нека го разгледаме по точки: По 1. - Вярно - това виждаме, но тълкуването после - въобще не е "в ползу роду" - докато не знаем как се е пръкнал интелигентният!? (т.е. - възможна е спекулация с това съждение и яко се прави! по всички "точки" по горе) По 2. - Това не е "много вероятно" - ЕМПолета са различни за различни точки от Галактиката. И ако отчетем, че Земята "живее" в ЕМПоле - вероятността да са едни и същи условията за "земен" живот е почти невъзможна, много малка ..., особено за еволюция на живото. Нужна е продължителност във времето за съвсем малки изменения-отклонения от средното - на ЕМПоле, такива, че да позволят устойчивост, но и разнообразие на видовете - да позволят еволюцията до Интелект. Тази устойчивост е постигната с наличието на Луна - спътник, който фиксира оста на въртене - съществуват области с повтарящи се малки изменения на цикли на "топло и студено", но и задава възможна цикличност на процесите, дори и след големи изменения на фона, след естествени катаклизми. По 3. - Земята е изключение, заедно и заради Луна. При взаимодействие с Луната си са условията. По 4. - Излизането "за пътуване между звезди" - не е възможно за биологичен живот: забрана има от физическите закони и от био-химическите закони. Живот (интелект) на база други елементи, който да е достигнал интелект, освен на въглеродна основа - няма. Поради силните ограничения за "размер-геометрия" и "управляема памет". По 5. - Необосновано. Противоречи на (2.) - спекулация. По 6. - Ами ... не е така! - е простият отговор. Интелект еволюционно не е възможен другаде, освен на Земята. (има се предвид за среща с извънземен интелект, а не просто среща с "живот". За живот-интелект се изискват много, ама много специфични "начални" условия - общо на фона - устойчивост във времето. ... Освен всички съмнения - има и достатъчно "нови" съмнения в притежание на интелект от човечеството. Ако ще е такъв интелектът и на извънземни - то той скоро ще изчезва чрез самоунищожение. (Ей, на - искаме да си "пипаме" Луната, че ни трябвало хелий три... Преместваме "земята" да си правим "пирамиди", останахме без гори и животинки за опрашване и т. н. - това не са конспиративни настроения, а ... лоши факти за човека, дето се мисли за интелект...) ...

За свежест: Дочут коментар на мъж ... след подобно "возене" (по болднатото): "Аз искам отзад, ама тя не ми дава. Кара ма отпред!.. Ама отпред не мога, щото има много хора..." (имаше кондукторки и ... неписано (но крещящо!) правило да се качваме от задната врата и да слизаме от предната ... Даже кондукторско столче-масичка имаше до задната врата) ...

http://megavselena.bg/za-paradoksa-na-enriko-fermi-i-vyzmozhnite-otgovori/ За парадокса на Енрико Ферми и възможните отговори Парадоксът на Ферми, наречен на името на американският физик от италиански произход Енрико Ферми, може да се обобщи в един прост въпрос. Вселената е безкрайна, защо не можем да намерим живот никъде другаде, освен на Земята? Това се запитали Ферми и група приятели физици, по време на един обяд през 1950 г., след дискусия за НЛО знаци. За разлика от други, които само се питали обаче, Ферми вложил и математика в този въпрос и се опитал да го обоснове. Надарен теоретик с постижения в механиката, първият който обявява, че неутрино трябва да съществува, Ферми е един от създателите на ядрения реактор и един от основните участници в „Проекта Манхатан“ свързан със създаването на атомната бомба. Получава Нобелова награда още през 1938 г. Ферми е известен с това, че изчислява силата на ядрения взрив при първия ядрен тест, като пуска малки парченца хартия и измерва колко далеч са отнесени от потока въздух предизвикан от взрива. Това му позволява да изчисли промяната във въздушното налягане предизвикано от взрива и съответно да установи количеството енергия освободено при него. На базата на този емпиричен опит, той установява, че силата на взрива е равностойна на 10 000 тона ТНТ. Реалната сила се оказала два пъти по-голяма, но все пак относително близка до установената при опита с хартийките на Ферми – 21 000 тона. Но да се върнем на „парадокса на Ферми“. По време на обяда той е формулиран така: 1. Млечният път съдържа стотици милиарди звезди, милиарди от тях са подобни на нашето слънце. 2. Много вероятно е, някои от тези звезди да имат планети подобни на Земята. 3. Ако предположим (чрез принципа на Коперник), че Земята не е някакво специално изключение, то интелигентен живот би трябвало да съществува в някаква част от тези планети. 4. Някои от тези интелигентни форми на живот би трябвало да са развили напредничави технологии и дори да могат да пътуват между звездите. 5. Междузвездните пътувания изискват дълго време, за да се осъществят, но след като има много звезди приличащи на нашето слънце, които имат възраст от много милиарди години, имало е много време подобно пътуване да бъде осъществено. 6. Като всичко това е така, защо все още не сме срещнали извънземни или нямаме сигурни доказателства за съществуването им? Според Хърбърт Йорк, който е присъствал на обяда, по време на който Ферми формулира прословутия си парадокс, Ферми подкрепя тези си разсъждения с математически изчисления. След това обаче, никога не се е занимавал с парадокса сериозно. Това прави години по-късно астрофизикът Майкъл Харт през 1975 г. Затова, макар парадоксът да е обозначен с името на Ферми, много учени го определят като произлизащ и от Харт. Който и да е автор, парадоксът предизвиква няколко различни отговора, ето най-популярните от тях. Очевидно е, че сме сами във вселената, а Земята е уникална с присъствието на интелигентен живот. Най-вероятно междузвездните пътувания просто не са възможни заради продължителността ни на живот. Най-вероятно интелигентният живот стига до самоунищожението си, чрез ядрени или други оръжия за масово поразяване, развитие на изкуствения интелект, промени в климата или замърсяване на планетата. При търсенето на извънземен живот, ние не гледаме в посоката към която би трябвало. Много е вероятно другите форми на интелигентен живот да са толкова различни от нас, че ние просто не можем да ги разпознаем Извънземните цивилизации нарочно ни държат „на тъмно“, докато станем готови да се присъединим към развития между-галактически живот. Извънземен живот съществува, но под повърхността на враждебните планети и все още е невидим за нас. Има и още отговори, а вероятно „парадоксът на Ферми“ ще продължи да вълнува човечеството докато съществуваме или докато открием извънземни. По време на споменатият обяд с Ферми, присъства и физикът Едуард Телър. Той си спомня, че разговарящите в крайна сметка стигнали до извода, че „ от гледна точка на нашата галактика, ние обитаваме покрайнините, много далеч от струпванията в галактическия център“. ...

В дограмата ... Изпревариха ни ... http://megavselena.bg/prozrachnite-slynchevi-paneli-sa-vylnata-na-bydeshteto/ Прозрачните слънчеви панели са „вълната на бъдещето“ Слънчевите панели стават все по-популярен източник на енергия по света. Цената им се понижава непрекъснато, а в същото време тяхната ефективност расте. Сега обаче, екип от учени от университета в Мичиган предлагат нещо ново – напълно прозрачни слънчеви панели. Те могат да бъдат използвани като прозорци и заедно със слънчевите панели на покрива почти напълно да задоволят нуждите от енергия на всяка сграда. Екипът воден от професора по материалознание Ричард Лънт, създава прозрачен луминисцентен слънчев концентратор, който може да генерира слънчева енергия, без да пречи на гледката. Според авторите на откритието, тези прозрачни панели могат да се приложат на прозорци, върху стени на сгради, на автомобили и дори на мобилни телефони. „Прозрачните слънчеви панели представляват бъдещето на слънчевата енергия. Ние анализирахме потенциала им и показахме, че чрез събирането само на невидимата светлина тези устройства могат да осигурят подобен потенциал като слънчевата енергия получавана от покрива и същевременно осигуряват допълнителна функционалност за повишаване на ефективността на сградите, автомобилите и мобилната електроника“, казва Лънт. Според екипа от университета в Мичиган, днес едва 1.5% от енергията ползвана в САЩ се генерира от слънчеви панели. Ако прозрачните слънчеви панели се монтират само на прозорците на съществуващите сгради в градовете на САЩ, те ще могат да произвеждат над 40% от потребяваната електроенергия в страната. Учените съзнават, че това няма как да стане в скоро време, но според тях тази възможност чертае бъдещият път на слънчевата енергия. За да се случи това, първо трябва да се повиши ефективността на прозрачните панели, която засега е по-ниска от тази на класическите. Лънт обаче казва, че разработката на прозрачни панели е само в началото си и те имат много по-голям потенциал за ефективност, което ще се види още през следващите 5 години. Дори те да не могат да изместят класическите слънчеви панели, в комбинация с тях ще могат да добиват енергия от места, които досега не са били достъпни за панели. ...

Малко в противовес: Ако не "умрете" от смях докато гледате ... какво значи различна гледна точка. Има и други, ама това е добро да се почувстваме глупаци... Ужас! Умножиха ни по нула! https://www.youtube.com/watch?v=qPfuOcfHY44 ...

Тъй, де! Трябва безкрайно много време, за да му кажеш името

Щото са в хранителната верига, в ролята на "мезе", за месоядните (Хищниците са санитарите на природата. Ако ги няма - ще пукнем от зарази - при това, природата се е погрижила еволюционно: Силен и здрав лъв, не може да хване и да изяде здраво животно, напр. заек, сърна и т. н. - хапва си от болното, нездравото и подържа "здраво" съществуване в поколенията на хранителната си ниша. Законът на джунглата е: "Което се приспособи, ще оцелее!"... Човеците имаме средно силни физически приспособления, но в комбинация със съзнание и разум, сме на високо стъпало в хранителната верига. А това включва и мръвката в храната. Всеядното е по-приспособено за оцеляване на вида си - а не за дълъг индивидуален живот.). ...

Стори ми се интересно, а и е кратко - направо ...картинка на плоска (математически) земя: https://youtu.be/8j6-WQQQgD8

Отдавна трябваше едно такова кратко филмче - обяснение за методите на безжичен пренос на енергия: https://youtu.be/aC0mpUZz_RI

Върви се към откритията: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Hipoteza-Svetat-e-triizmeren-zashtoto-v-nachaloto-e-bil-izpalnen-s-v_96040.html Хипотеза: Светът е триизмерен, защото в началото е бил изпълнен с възли Международен екип учени предложи вероятно обяснение на наблюдаваната триизмерност на пространството, съобщи Phys.org. Проучването, прието за публикуване в European Physical Journal C, е на разположение в сайта за препринти arXiv.org. Хипотезата на учените предполага, че в ранните етапи на Вселената, преди около 13.8 миллиарда години, повечето от материята се е намирала в състояние на кварк-глуонна плазма. По време на фазовия преход на кварк-глюконната плазма в плазмата са възникнали протони и неутрони, образуващи ядрата на химическите елементи. Малко след като се е появила Вселената, тя се е изпълнила с възли, образувани от гъвкави нишки от енергия, наречени тръбни потоци (flux tubes), които обединява заедно елементарните частици. Тези "тръбни потоци" се състоят от кварки, елементарни частици, които изграждат протоните и неутроните. Кварките се задържат заедно от друг тип на елементарните частици, наречени глуони, които "слепват" кварките заедно. Глуоните свързват положителните кварки със съответните отрицателни антикварки с гъвкавите нишки енергия или т. нар. тръбни потоци. Тъй като свързаните частици се привличат една от друга, тръбният поток се удължава докато достигне точката, в която се разпада. Когато това се случи, се освобождава достатъчно енергия, за да се образува втора двойка кварк-антикварк, който разделя и се свързва с първите частици, произвеждайки две двойки свързани частици. Процесът е подобен на рязане пръчка магнит наполовина - получават се два по-малки магнити, и двата със северен и южен полюс. Компютърна графика, която показва вида на стегнатата мрежа от тръбни потоци, които физиците предлагат, че може да са изпълнили ранната Вселена. Източник: Keith Wood / Vanderbilt Физиците разбират, че по-високо енергийна версия на кварк-глуонната плазма би била идеална среда за образуване на тръбни потоци в много ранната Вселена. Големият брой двойки кварк-антикварк, които спонтанно се създават и унищожават, ще създадат безброй ръбни потоци. Обикновено тръбният поток, който свързва кварк и антикварк изчезва, когато двете частици влязат в контакт, но има и изключения. Ако тръбата е под формата на възел, например, тогава става стабилна и може да надживее частиците, от които е създадена. При определени обстоятелства от тези тръби може да се образува възел. В резултат на това завързаната тръба ще продължи да съществува, дори и след като частиците, които я свързват се унищожат една друга. Стабилни тръбни потоци се създават също, когато два или повече тръбни потока се свържат взаимно. По този начин цялата Вселена би могла да се напълни със стегната мрежа от тръбни потоци, смятат авторите. Физиците обясняват триизмерността на Вселената с това, че възлите на тръбните потоци, които свързват кварките и антикварите, са стабилни само в триизмерното пространство. Системата от тръби, пронизваща свят с по-голям брой пространствени измерения, не би могла да съществува дълго време. След това авторите изчисляват колко енергия може да съдържа такава мрежа и са приятно изненадани да открият, че тази енергия е достатъчно, за да захрани ранния период на космическата инфлация. В рамките на стандартните модели на физиката на елементарните частици и космологията се смята, че в ранните етапи на Вселената е съществувало единна сила, обединяваща силното и електрослабото взаимодействие, от които в етапа на инфлацията (период на експоненциално разширение) е станало отделянето на силното взаимодействие. Този процес се придружава от обединенията на кварки и глуони в адрони и вероятната поява на космологичните топологични дефекти (по-специално, космологичните струни, мембрани и монополи). Процесът се нарича с общия термин бариогенеза, който включва хипотетичните физични процеси, които водят и до асиметрията между барионите (предимно неутрони и протони) и антибарионите, веднага след Големия взрив, което довежда до значително количество остатъчна материя, от която е изградена съвременната Вселена. ... Според мен, правилен път, но - с малки допълнения: "Тези "тръбни потоци" се състоят от кварки, елементарни частици, които изграждат протоните и неутроните." Кварките не са елементарни частици (не се откриват отделно, значи - не съществуват като частици) Кварките се проявяват като "блестящи очи", заради взаимодействие на елементарните частици с фотоните на изпитващото поле на експеримента. Както, ако погледнем към "тъмна гора", очите на хищници (зверчета) бляскат с отразена светлина... и понеже не виждаме цялото животно, не можем да твърдим, че ... очите са самостоятелно съществуващи обекти. Даже знаем, че са само отражения! Описвал съм вещевите като "халки от верига". А и пътя на фотоните по "пространствена винтова линия" (в статията - тръбни потоци), като как се изкривява и "халката" се самозатваря. Ако има сфазиране със съседна - ги обединява фотон за връзка (лепилото - глюони), като този фотон си е "къс" и "скрит" - недостижим за измерване - за разкъсването му е нужен фотон с огромна енергия и резонанс, което се случва в по-сложните ядра - повече протони и неутрони и стават на изотопи, примерно. Първо, обаче, за Вселената, са неутралните (незаредени) обекти от добили достатъчно енергия "гама-фотони" (от флуктуации), които се превръщат в електрон-позитронни двойки. Анихилират и напомпват пространството за "повече и по-ефективни" флуктуации, с възможност за създаване на неутрони. Протоните се получават от сблъсък на неутрони. (заедно с електрони, гама-фотони, антинеутрино като обвивка). Протон заедно с електрон си анихилират взаимно "безкрайната" характеристиката "заряд", като всяка от частиците "ползва" полето на другата за вакуумна подложка, за образуването си. Тоест - зарядът се обменя в рамките на атомния обем. И става ясно, защо в атом "електрон на орбита" (в слой) не е източник на ЕМВълни. И защо "лесно прескача" да се образува по различните слоевете - зависи от това какъв фотон от изпитващото поле се е включил във фотона за връзка между протона и електрона. И защо втори електрон не може да се "захване" за същия протон - полето на протона е вече заето с направа на един електрон. И т. н. ...

Е, то това не е КЕФте, а КОФте! ...

Човекът е умен дзвер!... Щото, може да си прави изводи. Най-първите древни, като са видели горено (печено) животно в пожар, взели, че го вкусили (Знаеш максимата: Храната е спасила човечеството от гладна смърт!) и ... им е харесало повече от ушав, та си потърсвали огън, дето да си слагат сполуката от улова на животни... Първото печено е било ... с вълната, червата, костите и т. н. - не е имало кой да го "чисти". Ама гладът не пита на какво мирише миризмата! При това, маке - говориш за еволюция, а не отчиташ етапите й. Зародишът, докато стане човек, минава през всички етапи на животинското си формиране. Няма "закърнели" или "рудаментарни" органи и системи. Ако не се премине информационно през тези етапи (в момента изглеждат без функция, щото са си свършили работата), то генетично НАДГРАЖДАНЕ не може да стане успешно - някоя от системите няма да съответства на устойчивост за НОВИТЕ изменения на фона и резултатът ще е на малформации. В този смисъл, за да изгради успешен човешки мозък (със свойствата съзнание и разум), всичката информация за всеядно, е нужна - дава и кучешки зъби, и един стомах и тревните твърдини служат само като "чистачи" на вътрешната страна на чревния тракт. И - остава само културата на хранене - от всичко по малко! ...

Хубави съвпадения (корелации, модерному). Някои считат, че има и случайности, ама ... Де да знам - ако не кукурига петела, дали ще има изгрев... Може пък, да не го чувам кукуригането, ама изгреви има всеки ден - наблюдателно. Може да ти хареса (обичам фантастичен хумор): http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9541&Level=2 Пътешествие в H2O Кокошката изчезна. Преди секунди тя бе стояла доверчиво на подставката на микрофикатора, опитала се бе дори да клъвне пръста на една от лаборантките, а сега я нямаше. „КОКОШКАТА ИЗЧЕЗНА“. Това заглавие гръмна във всички световни вестници. Населението на земното кълбо след няколкодневно очакване на резултата от този опит най-после си отдъхна. Опитът е успешен. Сега остава да се свърже с практиката, да се направят изводите и да се помисли за приложение на откритието. В историята на микрокосмоса се разтваряше нова, светла страница. Младшият научен сътрудник Пенчо Дундев отново беше нещастен. Първо, и неговото име се появи във вестниците, а сами можете да си представите как звучи Пенчо Дундев успоредно с великия Хаваралашим Даринданданавари. И кой би повярвал, че именно Дундев, а не Даринданданавари е дал гениалната идея да се увеличи напрежението в микрофикатора със седемнадесет милиона волта? Второ — лаборантката Мария (защо всички лаборантки се казват или Марии, или нещо още по-скучно?) и днес не отговори на въздишката му. Трето, и то беше най-важното, Пенчо завиждаше на микрофицираната кокошка. Какво ли става с нея в момента? Къде ли се намира тя сега? Жива ли е или се е превърнала в абсолютна единица? Решението не дойде внезапно в главата му, а на отделни порции. Но когато всички порции бяха налице, Пенчо Дундев веднага пристъпи към консумирането им В лабораторията нямаше никого. Овалните плоскости на микрофикатора побляскваха зловещо. Пенчо се покатери трескаво на подставката, огледа се за последен път, каза едно мислено „Сбогом!“ на недостъпната Мария и включи реостата. От напрежение цялото му лице се обля в пот. Дори една капка се плъзна по носа му и увисна там. Именно тази капка за малко щеше да се окаже фатална. По някакви неизвестни още физически закони това минимално количество човешка пот не попадна под действието на мощните енергетични потоци на апарата и не намали своя обем. Пенчо не почувствува своето намаляване, но видя как на носа му се появи едно кълбо с вода, което растеше все по-бързо и по-бързо. В следващия миг той вече плуваше в неприятно солена течност. Отначало абсолютно прозрачна и чиста, тя внезапно започна да помътнява, за миг заприлича на супа с топчета, след това супата изчезна и останаха само топчетата. — Молекули — помисли си с присъщото му хладнокръвие Пенчо Дундев. — Ето — това е натриев хлорид, това — обикновена вода, това пък тук ми прилича на някакъв йодид, а това... нима е възможно? Една единствена молекула деутерий! Нима и в потта има тежка вода? Нямаше повече време за мислене. Молекулите започнаха да стават все по-големи и прозрачни, в тях се чувствуваше някакво бързо движение. Пенчо Дундев успя само да помисли: — Докога ще намалявам, бе дявол... — и вече попадна в света на атомите. Около него с бясна скорост летяха електрони. Отначало му беше трудно да ги избягва, но с присъщия си аналитичен ум той скоро успя да открие орбитите им и започна успешно да се движи между тях. Някъде в далечината беше атомното ядро. Той се опита да приближи към него, но температурата наоколо започна твърде много да се повишава. Затова Пенчо избра един електрон, който впрочем вече бе станал голям колкото нормален тролейбус, и се качи на него. Събитията започнаха да се развиват още по-бързо. Пенчо вече се намираше върху грамадно кълбо, което продължаваше да расте. Атомното ядро изгря, обля го с ярки лъчи и бързо изчезна от другата страна на хоризонта. Между краката му започнаха да се очертават непознати континенти, океани, планински вериги. Той застана на пръсти, за да не причинява големи вреди и загуби. Планините се издигаха все по-бързо към него, океанът изчезна далече зад хоризонта и накрая сред трясък от счупено стъкло той се озова в някаква просторна светла зала сред група хора, които го гледаха учудено. Един от тях, вероятно началникът им, приближи до Пенчо Дундев, постави ръка на гърдите му и попита: — Вие пък откъде се появихте? Пенчо успя да разбере въпроса му благодарение на джобния си универсален транзистор, който случайно беше взел със себе си. Той се опита да отговори, но междувременно пак се мръкна и хората легнаха да спят. Другият ден дойде точно след три минути и тогава Пенчо се опита да развие теорията си за микро- и макросветовете. Още при увода обаче отново се мръкна и хората пак отидоха да спят. На следващия ден (след нови три минути) те решиха, че няма да се разберат с него, и го приеха като природно чудо. Обясниха му, че се намира в планетата Е5 от голямата тройна звезда Н2О. Ето — това, което в момента изгрява, е Н, а двете О-та са по-далеч и се забелязват само при космически пътешествия. Попитаха го защо не яде. За тях беше невероятно, че той цели пет денонощия (четвърт час) не е поставил нищо в устата си. След това пак легнаха да спят... Заживя Пенчо Дундев в новия свят. Хората бяха културни, имаха дори някои технически усъвършенствувания, за които на Земята още само мечтаеха, говореха единен космичен език, който само по произношение се отличаваше от галактичния език, занимаваха се с музика, изкуство и изследване на безмерните разстояния в неговата капка пот. Живееха много интензивно. Едно тяхно денонощие траеше цели три минути, а годините бяха по-къси от земните. Пенчо започна да обхожда новооткритата планета. Той посети рудници, фабрики, картинни галерии. Запозна се дори с една девойка, която много приличаше на неговата Мария. Тя го гледаше влюбено и той вече започна да се двоуми дали да не я направи своя жена, но забеляза, че от минута на минута тя остарява. На следния земен ден красивата девойка почина на 75 години... И падна Пенчо пред смъртното й ложе. И горко зарида той. Че винаги беше такава съдбата му. Едната Мария не го забелязваше. Другата го забеляза и умря. А той... той... А той изведнаж почувствува, че отново започва да расте. Огледа се, видя около себе си някакви джуджета. В следващия миг проби с главата си покрива, а следващия.. в още по-следващия... накрая младшият научен сътрудник се озова яхнал подставката на микрофикатора. Около него стояха колегите му. В ръцете на един от тях пърхаше с криле възстановената кокошка. — Вие пък откъде се появихте? — попита го шефът с думите на жителите на планетата E5. Пенчо Дундев скочи от подставката, заекна два пъти, след това видя в очите на Мария сияние, което можеше и много да значи, и извика: — Аз бях там! — Хайде, бе! — вдигна вежди професорът. — Честна дума! Аз микрофицирах... и търсих кокошката... и бях в H2О... и срещнах хора... и после пак се... Не му повярваха. ... Тъй де, казвал съм го: На съдбата не й е достатъчно да ни унищожи. Тя трябва и да ни се подиграе! ...

И аз благодаря! Рядко се случва точна настройка на барабаните... Добър е! https://www.vbox7.com/play:f7a2b68818 Ако го изтраеш и ... следващото не е зле

Музиката дълбае психиката по спомените (смисълът на "вменявам") - предизвиква спомняне на къде хубави, къде смешни, къде неприятни ситуации. В музиката има и математика - цели тонове и полутонове. Но, наистина - най-често са субективни изказванията : Какво е музика и как въздейства. Ние, хората, чуваме с ушите си, ама и с костите на черепа, гръдния кош и т. н. - с почти цялото тяло, реагира на - звук, инфразвук. и ултразвук. Това, смесено със "сладки" спомени, прави привлекателността на музиката, като част от живота, въобще. И нали - Затова, почти всеки иска да е в "хармония" със Света. Най-много хармония има в приятната музика... В последно време стана и "назидателна" с твърдостта си - високи честоти и ниски и силни дранета на струни - гласни и др...., че и ... силно да се чува, въобще?! пп Аз съм възпитан с Бийтълс - те въведоха ритъм на бърз влак (тогавашен "бърз"). Свирил съм почти три години (барабанист) - тук-там, като година и половина в състав, почти редовно представяне (имахме успех)... И все съм се чудил на ... другите състави (и озвучители)- как пък не нацелиха съотношението на силата на ниските и високите честоти така, че тембърът да е общ и приятен за ухото - средностатистически, де. По радиото - въобще ги нямаше ниските (изрязани) - става "крякане" вместо пеене. Също и с телевизията. ...

Май не е имало информация ..., не знам http://it.dir.bg/news/rusia-torpedo-26448011 Какво знаем за секретното торпедо на Русия (има и снимки)

Не точно по повод тоя филм (достатъчно тревожен си е проблема, разказан във филма), ама излезе хубав виц: "Е-е-е! Пак Отложиха края на Света - за 2043г. ... Ужас! Няма да съм жив да го видя!" ...

Давай да се усъмним ... в обяснението. Нека лагерите са "сухи" - няма смазка, която да изолира контактите (пуска силен ток). Токът в съчмите създава магн. поле, чиято посока е по стрелките нарисувани в клипа. Да, но ток тече и по оста - там посоката е перпендикулярна на тоя в съчмите - демек, имаме две кръстосани магнитни полета (не знам, ако беше махнал единият лагер, дали пак щеше да се върти - според мен, да!). Има и трето магнитно поле от сепараторите - те се въртят два пъти по-бавно от гривната (оста в случая). Общо стават 5 полета - едно от оста и по две от лагерите?! Щом при промяна силата на тока се променя и скоростта на въртене, значи работата е от силите при промяната на магнитните потоци, синхронизиращи полетата. (нагряването си е нагряване поради "ток на късо" и последващо триене "на сухо") ...

Предпазването от настинка става, като се пазим да не прегреем! Прегряване: - учестява са дишането и то повърхностно - в горната част на белите дробове, за да се охлажда кръвта, че ... ще ходи до мозъка, да го охлажда (за да нямаме халюцинации). Това води до "сваляне" Т на около 32-34 градуса в горната дихателна зона - и Т става ефективна за бързо микробно развитие, като практически "не можем" с висока Т да убием вирусите, "намиращи" бактерии. https://bg.wikipedia.org/wiki/Вируси - изпотяване и ... най-вредното: обдухване-течение, което да ни охлади (за кеф, по-скоро). Води до местно преохлаждане и "вдървяване на жилите" по жаргон...Боли много! Става доста често и по време на сън - неволно отмятаме завивките и ... се "вкоченяват" разни отвити места. - чаят да не се пие горещ, а топъл. Да не се предизвиква голяма Т разлика, която автоматично да изисква бързо дишане за охлаждане на "изгореното". -при Хранене - топла, а не гореща храна. Всяка хапка да се дъвчи до "втечняване" - тогава се преглъща. Да не се употребяват газирани (или др.) напитки, по време на хранене, а и около 10-15 минути след това. Е, и ако може да отделите сутрин около половин час за йога-леки упражнения (запазват еластичността на връзките и преносът на информация става нормален) с дишането - значи добре се пазите. Късмет! за опитващите! ...

Не - на компа не му е разрешено да греши, защото ще затрие себе си, във всеобщия кръговрат (в калабалъка, да "мрат" само грешките)- иначе, от де материали, за по-нататъшно действие. ... (пп Само 20г съм работил на Аутокад - 3D-визуализации, конструкции на вак.помпи, вак. инсталации (всички чаркове), хидро и пневмо цилиндри, водопроводна арматура, мебели -за училища, мебели за дома (по поръчки) и много други съпътстващи детайли. Ползването на зум - непрекъснато, 6-8 часа на ден - ставам "пиян", като от морска болест! Да не говорим за умората в очите, щото от кьоренето към екрана - очите стават сухи и финото се "надира"... Чудят се що нямат работници. Ами такивата будали, свършихме) ...

Мисля, че по т.2 - има и друга причина (освен трептящият въздух) за "мигане" на звездите - поради огромното разстояние на което са звездите, не можем ефективно да "центрираме" поглед към наблюдавана звезда, а ту пред нея, ту зад нея... Изглежда ни като мигане на звездите (планетите в Сл. с-ма, не мигат - те са по-близо) ... (пп - може се храним на "челна стойка" ... не знам накъде, ама спрямо другите, да речем) ...

Има по-просто доказателство, че не е рожба на компютър Вселената. Всички процеси са еволюционно обосновани (автоматично се изпълняват - самоорганизация, саморазвитие), а това "чудо" работи на квантов принцип: "проба-грешка". Компютърът - ще зацикли ако "види" грешка!.. и пробата му "за недопускане" на грешки, ще изпуши!.. Няма кво да "симулира".(умрелото не може да симулира живот, например - освен лисицата на Радичков, дето се е преструвала на умряла!) Само във фантастичните филми изпушването на компютрите "преселва" в други - паралелни, примерно, вселени. ...

Едното няма много общо с другото - Нобел не се дава за откритие (на вълните, в случая). В науката - Нобел се дава за технологии, допринесли за всеобщо благо на човечеството. Нобел е за технологията за откриване на нещо, предсказано от теоретичен модел. (полза от приложенията на установката - засега, я нарочиха, че е потвърдила Айнщайн?!, но може да има и др. приложения - очакванията са такива). Още с показване на инсталациите (преди около две години) изказах възхищение към създателите им. Такава точност за високи честоти 1017 Hz, за такова огромно съоръжение - евалла! Да, обаче гравитоните са с още по-висока честота: 1023 Hz. - ясно е, че няма да бъдат открити (регистрирани). Освен - с едноактно преминаване на повече гравитони от, както казват - колапс на ЧД. (при мен е разпад на вещеви обекти, следствие на сливане на галактиките, с промяна : от поле се раждат нови вещеви обекти - рязка промяна броя на излъчваните гравитони - пристигат в "насипно" състояние. Като цяло за Земята - пак може да има изменения в установките, които водят до разсинхронизиране на интерферометрите, в две и повече направления.). ...