Малоум 2

Това го забавих - философският отговор е лесен - за философията не съществува такъв въпрос. Все едно е да се питаме: Кое е първично: материята или материята. И двата обекта - яйце, кокошка - са вещева форма на материя. Съвсем друг е въпросът за Първичното яйце - начало на Големия Взрив (ГВ). То може да е първично, щото е полева форма на материя. И от нейната организираност се появява вещевата форма на материя - по-кротко и видимо движение за разните енергии, щото са светнали със светлина. - демек, пак полевата форма на материя си "показва рогата" в наглед. И всяка друга - Черна Дупка (ЧД), ореол и т. н. - също е полева форма на материя, но са тъмна структура, следствие на съществуваща вече и организирана от физическите закони вещева форма на материя, която е извън дупката. В този смисъл - нашето Първично яйце се е развило във вид Вселена, докато ако е имало и др. подобни яйца - са станали на омлет и ... толкоз... опапали са ги на вселенска гощавка... Затова - всяко начало започва с "лапаница"! и следващо главоболие, ако има какво да боли в глава. Синусите - и те болят, понякога, с гадна периодичност. ...

Е, тази 2018 г. - да сме живи и здрави да й се радваме!.. е ... Времеви Цикъл, започващ в ПОНЕДЕЛНИК!!! Винаги с малко главоболие, като всеки понеделник в живота, ама ... е цикъл на цяла Нова година, ей! Рекох си - да й се радваме! Пожелавам го! ...

В металите - електроните от електронния газ се подреждат-структурират в отклик на ориентация на спина на захванатите от атомите електрони - самият газ имитира - организиран е като зърнестия модел на атомната решетка на метала. Това подреждане може да става и по посока, следствие на протичане на силен ток през електронния газ (при достатъчно напрежение за протичане) - насочено движение на зарядите - ток - и поради дендритната структура на метала (дървовидна структура) става организация-преориентация на отделните зрънца по посока на преобладаващия спин. Така - група атоми, наредили се в посока, заедно с част от електронния газ, образуват ДОМЕНИ (малки магнитчета - собствено магнитно поле с игловидна форма - при мартензитна структура за стомана). Сумата от всички тези магнитчета създава магнитно поле, което НАПУСКА обема на материала (по-голямо е по обем от постоянния магнит). Така магнитното поле го считаме за подреденост на структурата на съществуващото ЕМП, проникваща в околността на парчето магнит. (условно постоянен магнит). При наличие на пробно тяло в такова поле и при възможност на структурите на това тяло да се подреждат в направление по спин, е наличие и на взаимодействие, изразяващо се в сили на привличане или отблъскване. Нищо не се излъчва от постоянен магнит (или поглъща) - освен, ако пробното тяло не си запазва новата подреденост при извеждане от полето - взема част от енергията за намагнитване. Заради това, че се пресичат известните "магнитни силови линии" (патерица за представимост) при относително ДВИЖЕНИЕ в средните мащаби се проявяват и магнитните сили. Та, простото обяснение е - извън обема на материала има подреденост на ЕМПоле (подреденост на вакуумната подложка в околността на магнита). При отклик на "подреденост" от друго тяло - има сили. Сили с ентропиен произход. ...

Ето и още едно експериментално откритие, което "връща" фантомната част на частиците в науката и на обвивките, при колективни явления: http://megavselena.bg/izsledovateli-se-natyknaha-na-nov-tip-kvantov-material/ Изследователи се натъкнаха на нов тип квантов материал Международен екип учени предложи метод за добиване на нов квантов материал, наречен Вейл – Кондо полуметал (Weyl-Kondo semimetal). Смята се, че материалът притежава качества, асоциирани с топологичните изолатори, тежките феритни метали и високотемпературните суперпроводници. По изследването са работили Кимиао Си, водещият учен в разработката от Центъра за квантови материали Райс, Хсин-Хуа Лай и Сара Греф. Първоначално те разглеждали група модели, предназначени да отговорят на въпроси, свързани с високотемпературните суперпроводници и квантовата критичност. След това открили квантовия материал. „Просто се натъкнахме на модел, при който, внезапно, наблюдавахме как масата се промени от около 1000 пъти масата на електрон до нула,“ казва Лай в прессъобщението. Не е необичайно квантовите материли да бъдат откривани чрез експерименти. Учените все още нямат пълно разбиране за теорията, която определя тяхното поведение, така че е нормално материалът първо да бъде създаден, а след това да бъдат измервани и наблюдавани уникалните му характеристики. Екип, воден от професор Зилке Бюлер-Пашен от Виенския Технологичен Университет се фокусира върху разработката на нови материали чрез изграждане на структури от специфични комбинации от церий, бисмут и паладий. Същевременно екипът на Си работи върху теория, като усилията и на двата тима се допълват. Учените установили, че намаляването на масата може да се дължи на наличието на Вейл фермиони. Едва наскоро беше потвърдена възможността тези фермиони да бъдат налични в материали в твърдо агрегатно състояние. В някои отношения те приличат на квантовите материали, известни като топологични изолатори – разликата е там, че електричеството може да тече през сърцевината на материала, а не само през през повърхността му, заради фермионите. Големият въпрос пред Си, Лай и Греф сега е колко силно корелацията на електроните може да влияе върху ситуацията. Установено е, че Вейл фермионите произхождат от механизъм във физиката известен като Кондо ефект, което е вдъхновило учените са кръстят материала Вейл-Кондо полуметал. Ефектът Кондо (на името на японския физик Дзюн Кондо) обяснява как може да се държи група електрони при локализирано въртене в резултат на силна корелация и при фон на проводими електрони. „Открихме, че Кондо ефектът кара Вейл фермионите да се движат със скорост, която се различава с няколко порядъка от тази в неинтегрирания случай“, обяснява Лай. „Това ни позволи да предскажем, че електронните корелации ще увеличат количеството в температурната зависимост с фактор от милиард.“ Изследването може да донесе повече ползи дори от откриването на самия матариал. Има надежди, че тези констатации биха могли да помогнат за оформянето на текущото търсене на широк спектър от високосвързани топологични състояния. ... Болднатото с червено - Хипотезата на Вайл е, че елементарните частици притежават - се съпровождат с нещо като фантомна част - в един момент съществува тая част, а в следващ - не. Това, обаче, се е считало като окултно за тогавашното време и ... не е стигнало до развитие на хипотеза, която пряко да води към квантов подход в разбирането за света. Така, според мен, се пропуска възможността за създаване слоист модел на елементарните частици, в който слоевете "не се виждат"... Обвивките - също. Пропуска се установяване на Устойчивостта на структурите при колективните ефекти - например, група от газови молекули да "поглъща" фотон (в обвивката си) и да го излъчи в друг диапазон - тоест, да се обоснове "синият" цвят на небето... И т. н. ...

Да, известно е, че има тънък слой вода на границата "лед-въздух" - трите фази на водата са в равновесие: http://znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=981152CA68DBB36E42DD66E721C40F49.znam2?encID=1&article=13 Самото "падане" е в резултат стесняване ъгълът на триене на конусът на триене между допиращите се повърхнини, при наличие на фаза "вода" и излизане на масовия център на тялото извън конуса на триене. http://obuch.info/pokoj-na-tela-pri-nalichie-na-sili-na-triene-1-obshi-svedeniya.html ...

Доколкото ги разбирам - трябва им не толкова обяснение, колкото мат. модел, който да обхваща повечето случаи. По принцип - това може да е модел "геометрична вероятност" - върху повърхнина с "дупки" се хвърлят различни по големина обекти - преминаващи и не-преминаващи или преминаващи след ориентация (разбъркване). По височина на купата с ядки може да се разположат хоризонтални "сита" с променлива след разбъркване големина на отворите и така да се имитира-изчислява вероятността за преминаване на обектите. Важен ще е размерът на обектите, а не толкова теглото, щото са малки разликите в тегло. Иначе - ликвация по тегло е известна (много късаха на изпит по леярство именно на тоя въпрос http://www.referati.org/kristalizaciq-na-metalite-i-splavite/102911/ref/p6) ...

За анти-гравитация, според мен, се "сблъскват" две принципно различни мнения. Едното е, че антигравитация в нютонов смисъл, не съществува. Съм на това мнение. А други твърдят, че гравитацията въобще не е полева форма на материята - е илюзия, заради ограничените ни възможности в наблюдения. Но, в измеренията над четири - можела гравитацията да е преобладаващо въздействие, като се имат предвид планковски дължини (размери). (Всички "грешки" произтичат от това, че не е известно, по каква основно причина се проявяват "сили". При мен - силите имат ентропиен произход, в смисъл на действаща информация, а информацията, която "действа" се съдържа във фотоните и е указание как да реагират вещевите обекти, които са подложени на действието (два вида действие: Взаимодействие - при обмен на фотони за връзка, обединяваща обекти и второ- Въздействие - падащи върху вещевото фотони от далечни излъчватели.- може частично да се поглъща фотон от вълната, а може и да "заобиколи" - почти без съществено влияние (като колче в морето и голяма морска вълна)) В този смисъл - сила, подобно анти-гравитация (отблъскваща) би се получила при достатъчно раздалечени обекти, като различни, далечни една от друга, галактики, например. Тоест - те ще се движат-разбягват с ускорение. Това се тълкува като анти-гравитация, защото силите са съ-измерими по големина. Та, пак "не стига наука" ... за построяване на пирамиди от такъв мащаб. ...

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/5-ezhednevni-neshta-i-iavleniia-koito-ozadachavat-fizitcite_100116.html 5 ежедневни неща и явления, които озадачават физиците Физиците са проумели изключително фини детайли на Вселената, от радиуса на черните дупки до поведението на субатомните частици, които дори не можем да видим. Може би ще се изненадате да научите, че след всичко това те не разполагат с обяснения или едва наскоро са попаднали на тях за много често срещани явления, които наблюдаваме в ежедневието си. Ето някои от най-загадъчните от тях, които на пръв поглед изглеждат банално. Ядки Източник: Melchoir, Creative Commons Може би сте забелязали, че в купичка смесени ядки, бразилският орех винаги е най-отгоре. Това на пръв поглед банално явление е известно като "ефект на бразилския орех" и е всъщност една от най-големите неразкрити загадки на физиката на насипните тела, която описва големи количества от взаимодействащи си обекти. Независимо дали са ядки, наноси или други предмети с различни размери, във всякакви смеси по-големите парчета изплуват на повърхността с течение на времето, въпреки по-голямата им гравитация, докато по-малките обекти потъват по-ниско в купчината. Може би най-малките парчета спадат надолу през пукнатините? Конвекционните потоци могат също да играят роля, като силата на кондензация на малките частици. Всички тези възможности и още няколко такива вероятно допринасят за ефека на бразилския орех, но никой не знае кои от тях или до каква степен влияят, така че няма досега успешни компютърни симулации на този феномен. Не само производителите на ядки, но и физици, астрономи и геолози ще се възползват, ако се разбере явлението, така че следващия път, когато ровите в купичката с ядки или събирате трохите от дъното на пакета чипс, опитайте се да видите физиката, която участва в случващото се. Пяна Източник: PhysicsWorld Взехте ли вана днес? Ако не сте, то вероятно сте се бръснали, мили чинии, пили сте бира или (ако имате късмет) сте хапнали торта със сметана. Ние срещаме пяна толкова често, че едва ли оценяваме напълно колко странно нещо всъщност е тя. Като начало да помислим върху това - твърда, течна или газ е сметаната? Според Дъглас Дуриан (Douglas Durian), професор по физика в Калифорнийския университет, Лос Анджелис, пяната обикновено е 95% газ и 5% течност. Но има някои характеристики на твърдо тяло. Газът в пяната разделя течността, за да образува мозайка от малки мехурчета, а пяната може понякога да запази формата си. Но не съществува формула, която да предскаже колко точно ще е твърда пяната в зависимост от размера на мехурчета или количеството течност в нея. "Физиката на пяната е слабо проучена" - заяви Дуриан пред NASA Science. Лед Източник: Creative Commons, Kafubra Век и половина научни изследвания все още не са определили защо ледът ни кара да падаме. Учените знаят, че има тънък слой от течна вода върху твърдия лед, който го прави хлъзгав и че течността затруднява ходенето, дори и ако слоят й е тънък. Но няма консенсус за това, защо ледът, за разлика от повечето други твърди тела, има такъв слой. Теоретиците разсъждават, че може при самото действие на подхлъзване в контактната зона ледът да се топи на повърхността. Други смятат, че течният слой е там, преди някой да е стъпил и по някакъв начин се създава от присъщото на молекулите движение на повърхността. Когато паднем на леда, ни се иска някой или нещо да ни е виновно, но за съжаление физиката няма окончателен отговор на този въпрос. Магнитите Източник: Kabl00ey, Creative Commons Обикновено магнитните полета на електроните в материята сочат в различни, взаимно унищожаващи се посоки. Но когато магнитните полета на електроните в даден обект се подредят в една и съща посока, което се случва в много метали (и очевидно, те са магнити), се генерира нетно магнитно поле. То въздейства върху други магнитни предмети като или ги привлича, или отблъсква в зависимост от посоката на техните собствени магнитни полета. За съжаление, опитът да разбере магнетизма на по-дълбоко ниво е по същество без резултат. Въпреки че физиците имат на разположение квантовата механика, която много точно обяснява поведението на частиците, включително техния магнетизъм, няма начин да се разбере интуитивно какво всъщност означава теорията на магнетизма. Физиците се питат: защо частиците излъчват магнитни полета и защо те винаги се изравняват в две посоки, образувайки магнити със северен и южен полюс? "Ние само констатираме, че когато се движат заредени частици, те създават магнитно поле и два полюса. Но наистина не знаем защо. Това е просто функция на Вселената и математическите обяснения са само опити да решим задачите си, дадени от природата за "домашно" и да получим отговорите", разказва Джеърл Уокър, професор по физика в Държавния университет в Кливланд. Статично електричество Източник: sxc.hu Статичните разряди са загадъчни и неприятни. Това, което знаем, е следното: Те се появяват, когато излишък на положителен или отрицателен заряд се натрупва върху повърхността на тялото ни и се разтоварва, когато докоснем нещо и така ставаме неутрални. Те могат да се появят също, когато статично електричество се натрупа върху нещо друго като дръжка на врата, да речем, които след това докоснем. В този случай, ние сме пътят, по който преминава излишният заряд. Но защо става натрупването? Не е ясно. Обичайното (и вероятно частично вярно) обяснение гласи, че когато два обекта се трият взаимно, триенето избутва електроните извън атомите в един от обектите, а те след това преминават към другия, оставяйки първият обект, с излишък от положително заредени атоми и вторият с излишък от отрицателни електрони. И двата обекта (косата и вълнената шапка, например), ще бъдат след това статично натоварени. Но защо електроните текат от единия обект към другия, вместо да се движат и в двете посоки? Това никога не е било задоволително обяснение и едно скорошно изследване на Бартош Гржибовски (Bartosz Grzybowski) от Северозападния университет установи, че то дори не е възможно да се случи. В юнския брой на списание Science Гржибовски разкрива, че участъци с излишък на положителен и отрицателен заряд съществуват едновременно в статично натоварените обекти. Той също така установи, че цели молекули мигрират между обектите, докато се трият взаимно. Обясненията се променят. ...................................... Малко абсурдно ми се струва, че нямат обяснения, но ... така казва статията. пп За магнитите - да, нямат правилни, лесни за разбиране, обяснения. Също - за статичното електричество. Ледът пък, се "стапя" частично от налягането и т. н. За забавление - става!

Здрасти, Шпага! За първия въпрос - да. "Съпротива" се мери със сравняване (разлика) между поне две състояния. Силата и ускорението се измерват и от там се "изчислява" коефициентът на съпротива (маса). От F=m.a. За втория въпрос - Движението по окръжност не е движение по инерция. И "маса" се проявява. Даже това е класически метод за измерване и намиране на масата. (Скоростта е вектор - движение по окръжност може да е с постоянна по големина скорост, но ПОСОКАТА на вектора се мени - значи: има ускорение - нормално и тангенциално - за удобство се "разлага" на такива) Да, така е. Външна за обекта се явява вакуумната подложка, структурирана от наличието на други околни обекти. Обектът, с непрестанното си образуване, фактически "прозвънява" околността си за възможността да се образува цялостно. Поради неподвижността на основата - може да стане разлика между измененията на външните полета и неговите собствени за образуване. Така се образува по посока "минимално" преместване, за цялостност (принципът за минималното действие става "закон"), иначе - би се разпадал. (Веднага се вижда защо, при нарастване на масата за крупни обекти, се забавя скоростта на обектите, като цяло. Вижда се и защо масовите обекти не могат да достигат скоростта на светлината във вакуум - разпадат се на образуващите ги фотони. За пример - два гама-фотони раждат електрон-позитронна двойка и обратно - при анихилация - пак два гама-фотони) ... Весело по празниците, здраве и щастие и през Новата, и така нататък! ...

Масата се проявява (се измерва) когато има ПРОМЯНА на движение (от една скорост в друга --> ускорение). Масата е "коефициент на съпротива" срещу принудително изменение на движението по инерция (действа сила някаква, външна за обекта). (отделен въпрос е, че за движение по инерция се говори, когато обектът не пресича "силови" линии (геодезични линии), създадени от присъствие в областта на други обекти. В този смисъл - да няма декохеренция, за движение по инерция)

Преди време (15.01.2016), съм писал за обяснение: "...За разлика от теорията на струните примковата квантова гравитация предполага съществуването на дискретна мрежа на пространство-времето, образувана от квантови клетки. Динамиката на тези клетки определя структурата на пространство-времето. щом вкарва динамика в зърнест модел на изначалната субстанция! - (в етера-ефир, вакуума, --- че е вътре подвижен, динамичен, но "външно" има граници-ограничения, наподобяващи клетки. Свързването на клетки е по съвпадения на фаза - синхронизиране и така се оформят линии - геодезични, по които става пренос на импулс. Фазовото свързване може да прави кривина за геодезична, при която може ... "змията да захапе опашката си" - цикъл на повтаряне на себе си. Тава е началото на вещеви обект - голямата кривина завързва в себе си голямата енергия за изменение на околното й пространство и прави нови повърхнини-граници в които е ЗАТВОРЕНА ДИНАМИКАТА за образуване на този нов обект - със собствена характеристика "маса" - съпротива при опит за преместване в изменени-променливи полета)" ...

Напред! Има недобре поднесена информация в "общ курс" или "кратък", за естествеността на възникване на математиката (не само символите, а и "нуждите") Файнман отделя няколко лекции за показване на нуждата от изобретяване на "числа" и работата с числата и векторите. Полезно е и се избягва стресирането от "Квой туй сега, пък?!" (За себе си съм приел (не е много коректно, но удобно - "пътуване във времето назад" е фактически, откриване в "сега"-то на "памет на връзките" в готови вече структури) имагинерната единица като възможност за "черпене- вземане" на информация от миналото - нали всички събития реално са в миналото, а на база тяхно "измерване" правим "сега"-то, или се опитваме да предвидим бъдещето. Ако забележиш картинката - има хоризонтална "действительная част". в имагинерната равнина, а комплексно спрегнатото е "образ" на комплексното число. Като отражение на имагинерното число ... в реалността! Произведението им - дава "квадрат", но на "суми". С въвеждане на имагинерната единица се избягват "смесени произведения" в резултата. И се получават реални стойности на измереното-видяното.) ... Ето за числото пи: https://www.youtube.com/watch?v=gDrv4C-A3vA ...

Здрасти, Шпага! Не е много страшно, даже е понятно: https://www.youtube.com/watch?v=jglzEgtRjWk

Тъй де, ама дали е изместване или смесване. Смесеното, ако има по-устойчиви показатели за съществуване в нова среда, оцелява. И надделява. Черният цвят на кожата - предпазва от УВ-лъчите, които са с голям интензитет на екватора. Окосмяването пък - прави устойчивост на студ, за "по на север". Жълтата и червената кожа - съответстват на преобладаващия интензитет и от "химия" на местопребиваването и приспособяването към него. Но при всички външни нюанси - мозъкът е по един и същ начин предпазен от преобладаващите климатични и химични зависимости на околната среда. При това - големината му не е решаваща за "умност" А при смесване - новата генетична подложка "съдържа" и генетичните промени от средите на минало пребиваване. Възможно е да е с по-голяма устойчивост на "живот във времето". ...

Не е добре да се роптае срещу хипотези,... защото, почти всичко ненаблюдаемо е тълкувано с тях. Ето какво съм писал едно време (в друга тема): Ако с "физическа" хипотеза не може да се обясни съществуване на живот и Човек - тя не става. От "човеци" се правят хипотезите, пък и на тях са нужни, ако искат да знаят. ...

има основание, така поднесено. В многото по-нови изследвания е "хванато", че реакцията от "взаимодействие" изпреварва по време осъзнаването. И ... добре, че е така , щото малко от "себе си" и бавно осъзнаваме "себе си" - много от процесите в снагата ни не достигат до осъзнаване - в смисъл за "управление - осъзнато поведение" - и ... ще закъсаме с оцеляването. Като родени в гравитационно поле, взаимодействаме с него и когато спим (не осъзнаваме част от външните дразнители, заради частично "изключване" на сетива) - дори и като спим си "тежим" на мястото - осъзнато или не - си тежим, тоест има взаимодействие, показващо съществуване Тоя смисъл съм вложил в репликата. Въздействието на огромното количество фотони "отгоре ни"- на различни полета и частици - много лесно се подразбира, но много ограничено се обяснява и "ползва". Мозъкът не отразява като фотографска плака. Във временната памет се записват отделни фрагменти от образ и то на различни места от обвивката-кора - там, където е "свободно" и е възможно съществуване на "стояща вълна", съдържаща част от информацията за образа. Напр., цифрата 5 - байрачето е на едно място, чертичката на друго, коремчето на трето и т. н.. Затова - считам, че това не е отражение (в общоприетия смисъл на думичката, кори и в преносния - психо-отражение). Щото, като потърсим образ "5" - се облъчват големи области на "записи", а мозъкът "избира" какво виждаме. Научаваме се "да виждаме" едно и също - през първите седем, вече са дефинирани за образи - даже и при липса на 5 на картинка, можем да "видим 5". За да не се влияе (еволюционно придобито) от полетата на фона записаното в мозъка - той е защитен с череп и др. обвивки - известно е. (Една от хипотезите за възможностите на Ванга - липсвала е кост от малката фонтанела (даже не знам дали така се нарича) - и тя е усещала изменения в ИЧ-спектър, а човек с вълненията си - променя излъчваната топлина от различни части на тялото си. Тоест - тя е "виждала" в ИЧ-спектър, без да знае това). Така, общо взето - не познаваме ли възможностите на Изследователя - попадаме в неправилни (или невъзможни) тълкувания, дори на фактите от физическия свят.. Защото голяма част от процесите за повторяемост на факт - са природно невъзможни за наблюдаване. Но - за елементарните частици не е така. При въздействие върху им с полета - те "знаят" как да реагират. Защото се образуват непрестанно "на слоеве" - като всеки по-външен слой се образува по-бавно заради дългия път на пренос на смущението предизвикало образуването. При това - "изместеното" външно, заради поглъщане на фотон, пренася инфото за изменение до централната част на частицата и така като цяло - се извършват движенията на частиците от падащите отгоре им полета, на които пакет-фотоните им са с по-голяма дължина на вълната от характерен размер .на частицата. ...

Ами ако това, дето търси, е направено-структурирано от качествата на етера? Кво ще види-усети... Може би сила... някаква. Да, ама "сила" изисква "маса" и ускорение. То, затова и по хипотезата съпротивата на промяната на движение е пропорционално на "маса". Структурата обект непрестанно се образува (и заради това - може да се променя) върху неподвижния етер. Ми, аз виждам, че само това дето може да измисля, търси в реалността. И ако не цитира папагалската чужди измислици, има шанс да е по-близо до реалността, започваща от осъзнаването му, че е мислещ индивид... Това да не са механични вълни, дето може Изследовател да си "управлява" средата - да не е на течение, че ще настине. Точно обратното е - светлинните вълни "управляват-задават" свойствата на средата - всички "части" на средата на разпрастранение се правят от качествата на етера (по хипотезата) - и Лоренц-Фитцджералд - са намерили обяснението на ММ-опита - обектите се скъсяват по посока на относителната скорост. А защо се скъсяват - се обяснява с непрестанното образуване на обектите от "светлина" (ЕМПоле и ЕМВълни). Спомням си Файнман- Казва, че даже в микросвета консервативността се запазва, по данни от най-нови изследвания. Важното е, че при централно поле, законът за обратните квадрати действа и е доказан. Тоест - гравитационното поле на Земята го има и ... не изчезва от това, че някой не го признава за съществуващо. Затова и споменах: "Взаимодействам, следователно съществувам!", защото, физически, само по този начин се доказва, че Изследовател съществува (реалността не е рожба на мозъка му, а е съществуваща, независимо от неговото съзнание). Също важно е да се признае и въздействието на падащи върху обект фотони (невидимо е поглъщането им), за да се обосноват измененията и когато НЕ СЕ НАБЛЮДАВА обектът ... Луната, например, или шумът на падащото дърво в гората. ...

Забавно - пълно непознаване на хипотезата... Всички опити са търсили ЕТЕРЕН ВЯТЪР, а не етер. По хипотезата - обектите са образувани структури от частите на етера. Описал съм го. Неподвижна среда (частите на етера не си променят мястото една спрямо друга), за разпространение на ЕМВълни. СТО го показва като ПОСТУЛАТ - към скоростта на светлинните вълни не се добавя скоростта на излъчвателя на тези вълни. С излъчването си - различните фотони си имат СРЕДА по която да пренасят импулс с една и съща скорост. По хипотезата - не е постулат. "Движещите се фотони" (ЕМВълни) са РАЗЛИКА между статуквото ("океан енергия" на неподвижната среда) и смущение (над океан - като вълни), което е следсвие флуктуации по фаза на стоящите пакет-фотони на вакуума, заради моментно структуриране - моменти на количество на движение (вектори) съвпадат по направление. Дори и да не са съвсем еднакви по размер, в направлението на пренос, пакет-фотоните, то комбинацията: фазова-групова скорост, за пренос на импулс, осигурява постоянна и максимално възможна скорост на движение на вълните... Напускайки излъчвателя преносът става по средата за разпространение ... Я(!?) - това го няма в СТО - в смисъл: не ни трябва постулат! за независимост на скоростта на светлината от скоростта на излъчвателя. Ами и като знаем, че няма на практика инерциални системи ... става лошо! Можем да направим грешния извод, че СТО не ни трябва. Относителността се "задава САМА", защото виждаме само ПОДВИЖНИ обекти, а неподвижните - не ги виждаме. Галилей и Нютон си ги бива. Истината е, че без началните "постулатни" предположения - не би могло да се достигнат знания, които да водят към нови, по задълбочени, предположения. Съществен е въпросът, защото на база него - има склонност за елиминиране гравитационното поле и привличащата сила от гравитация. Която е изключително слаба. Не е еднаквост - защото инертната маса "събира" обектите на база електромагнитни сили, действащи от ОБВИВКИТЕ - навътре. Стигне ли дължината на вълната до "размер на обвивка" (динамика - както изисква ОТО), то има възможност за ПРЕВРЪЩАНИЯ. И МАСАТА, на резултатните обекти, вече не е същата. Тоест - гравитационната маса не се променя (освен при пълна анихилация) - променя се инертната маса. Пак извод от СТО - с увеличаване на скоростта, масата нараства. "Забелязва се" при относителни скорости близки до скоростта на светлината в средата. По хипотезата - за увеличаване на скоростта на обект - все по къси вълни на ЕМПоле трябва да се поглъщат от обекта - имитацията е: късите вълни са с голяма енергия, а по принципа: маса и енергия е едно и също, то - все едно масата на обекта е нараснала. Законът за обратните квадрати при грави-сила и електрическа сила показва, че и двете полета (грави и електрическа. - статика) са консервативни (централни). ...

Не - инертната маса не съвпада с гравитационната. Просто, гравитационната маса - тая, на която се предписва гравитационното взаимодействие (по Нютон е тръгнало да се нарича гравитационна, а всъщност - повече, като проявление, е инертна - затова се търси еквивалентност: последно - отношението им е постоянна величина, а не са равни) - е много пъти по-малка от инертната- неизмеримо по-малка. Това - не е основание (за наука става въпрос) да се "изхвърли" от предположенията за обясняване на реалността. (Такава грешка - на развитието - вече се е случвала, с изхвърлянето на етера като неподвижна среда за пренос на ЕМИмпулс). (Свободното падане с гравитони, в хомогенно грави-поле, вече го описах в един от постингите към Шпага, в тая тема.) "Грешката" в съждението, че гравитационната сила изчезва е, че НЕ СРАВНЯВАМЕ - имаме затворено асансьорно пространство . При поглед навън за сравняване- цялата Вселена се ускорява (по Нютон), спрямо А-асансьор! При липса на сравнение - няма и проверимо проявление. И за инертната - ако не "спираме - забързваме" телата с маса - няма сили от инертна маса. Какво общо има това описание с някаква наука и научен подход? Колко му е човек да си измисли друга произволна хипотеза, в която също да е описан някакъв друг механизъм за масата? И вашата, и другата система ще имат еднаква тежес = 0, докато не успет да се споразумеят с експеримента по някакъв начин. За другата не знам, но вашата не е приятел с него, защото няма логически механизъм за да извади проверими следствия. А бе, "колко му е на човек" да измисля, ама на - измисля!- и може и да е прав, щом става въпрос за установяване на истина... Даже е добре повече хора да измислят ... И логическият механизъм показва - това измисленото съдържа "известното с проверими следствия" - т. е. - фактите. Но вече с ДРУГИ тълкувания, които дават повече, отколкото известното. Например: Закон за количествените натрупвания ... как води до КАЧЕСТВЕНИ изменения. Почват да стават ясни и движенията по инерция - защо ги има?!. И още много... Екин - за движение, да, но Епот...е характеристика повече на "положение". "Връзката" на маса с енергия се проявява при ПРЕВРЪЩАНИЯ - вещева в полева форма и обратното - полева форма във вещева. И винаги има ТРЕТИ наблюдател - Изследовател, да установи това проявление, за себе си - Изследовател фотони не вижда - това го минахме, вече. Дал съм дефиниция за съществуване: "Взаимодействам, следователно съществувам!". Но телата извън Изследовател - се променят... нещо им въздейства. Е, те тва са фотоните (фононите, гравитоните и т. н.) - не се виждат, но резултатите от тяхното въздействие, може да се наблюдава. Това е проявление..."води до КАЧЕСТВЕНИ изменения". Вижда се кой бърка... пп И не ми пробутвай философия от Фром - Заедно с философиите на Карен Хорни и Херберт Маркузе - са били в основата на идеологическите ни спорове преди 30г. - и в други клубове. Нищо полезно няма, за установяване на обективната истина. ...

Сила е. Даже има формули за нея. Е, в хипотезата е описано какво е маса. (Запознат си, щото реагира на извеждането Е=m.c2 - в друга тема - не казвам, че си се съгласил, а, че ти е известно) И масата не е феномен на движението въобще, а на движение с ускорение на тяло (тяло-вещеви обект. Полевите обекти нямат ускорителни движения, но при взаимодействие с вещевите, последните търпят ускорение - образуване в посока фотон, погълнат от външно обвивка и предавайки импулс "навътре" променя мястото на образуване (инертност) - проявява се характеристика "маса" - по ОВ има съпротива срещу принудителното преместване на центъра на непрестанно образуване. Вижда се, че нищо не знаеш за хипотезата ... , а толкова настоявахте с феновете си, преди 4 години - да напиша в книга... Е, аз си "свърших работата" - вие ...НЕ!.. Съжалявам. Неутриното е полеви обект-обвивка и след излъчване, тялото си НАМАЛЯВА масата -Паули. (Някой да го е обяснил това преди хипотезата?!) Въобще - придобиване на обвивки увеличава масата, а излъчването на обвивки, намалява масата. (Бозоните с "маса" са резонансни частици и Хигс-бозона, също) Превръщанията "свързани" с промяна на обвивки са и ПРОМЕНИ на времесъществуването на цялостен обект. За четвърти път ти показвам какво е различното ВРЕМЕ за различни взаимодействия - гравитоните действат на керна за "нула" време на практика, а ЕМагн. - действат на обвивките и "забавят" с различни времена цялостното проявление на обекта - зависи от характерен размер на обвивката и дължините на вълните на ЕМФон, от интензитетите.) Не - общата маса е сума от гравитационна и инертна, ама инертната има яка-проявима (видима, измерима за Изследовател и ... някои са я приели за гравитационна!, че и си вярват?!, че тая, пълната маса, "криви" пространство-времето) зависимост от измененията на Фона на ЕМПоле. Затова и в някои теории се споменава, че масата на електрона е изцяло електромагнитна. ОТО е правена за обясняване на Вселената. А геометрията я има и на Земята.. Че и масови обекти има. Кво правим тогава за обясняване на кривини в ЕМПоле... Трябва хипотеза...поне качествено да се изскочи от ... дупката! - черна ли, бяла ли - няма значение... ...

Същото, ама не е същото. Айнщайн въвежда "Ускорение= Гравитация"- да оправдае наличие на инертна маса в модела си, ама така отпадат силите от гравитация, а и гравитационното поле. И понеже никой не знае произхода на характеристиката "маса" в частиците - лесно става: Ще казваме - че само при огромни маси (значи гравитационна маса?!) се наблюдават нещата - ЧД, грави (?!) лещи и др. Пък то - на Земята е пълно с "криви" пространства - тя е кръгла, Луната казват, е кръгла, дървета и растения са с тороидални форми., цилиндрични форми и др "кръгли" - при животните - все части от тороидални форми - дори "Рогът на изобилието" е част от тороид. А бая рога има при живите.... Пък в околността - не се забелязват Черни Дупки с огромна маса ... Що тъй. Ми вече го казвах, в по-преден пост, ама ... нали не те интересува какво казва хипотезата... , ето - и сам си задаваш отговор с "въпрос". Докажете че се нарушава - факти, публикации. Хората не работят с предположения както вас, става дума за факти. Файнман - Лекциите - (по памет) при достигане 10-12-10-13 метра от размера на атома (10-10 )- законът за обратните квадрати се нарушава. ...

"Точкова маса" - е илюзия, измислица. За удобство - да, но за реалност, не става. Писах го по-рано - "В дупката на геврека геврек има ли?" И не го пиша само заради каламбура, а за в действителност - без ВЪРТЕНЕ (неинерциална КС) на масови обекти, "геврек" из Космоса във вид на галактика, не може да стане... И има най-малко три ускорения...кое ще е "линейно" на хомогенната гравитация. Просто - изискването "хомогенно гравитационно поле и линейно ускорение" е практически невъзможен случай. С приближения - да, докарали са сравняване на тежка с инертна маса до 10-12 степен, но от там нататък - се нарушава. При това предполагат две възможности - или, че тези маси са равни или, че отношението им е постоянна величина, близка до единицата. А, като знаем, че гравитационната сила е нищожна: близо 1045 пъти по-малка от ЕМСила, то ясно е, че елементарната частица има обем - непренебрижим, не е точкова. И сметките с точкови обекти, са нереалистични. (Е, по хипотезата - има две влияния - въздействия: върху керна на частицата (най-вътрешния слой), отговарящ за сила на привличане от гравитация и второ - върху най-външния слой (електромагнитен), отговарящ за електромагнитно взаимодействие - сили на привличане или отблъскване. Обем, пресметнат чрез радиуса на външния слой, към обем на керна - също се отнасят като 1045. Има ОВ между керна и външния слой при непрестанното образуване - голяма честота при образуване на керна, по-малка честота на образуване на външния слой - заради закъснителните процеси на цялостно образуване на частица. Въобще - обвивките на/и при ансамбъл от частици (или вещества) се образуват по-бавно (с по-малка честота) от съдържимото като частици. Така от "дискретни" повърхнини-обекти, с уголемяване и наслагване - се получават "гладки" линейни повърхнини - отразяващи фотони и във видимия спектър, а могат и ефективно да поглъщат и разсейват фотони, ако пакет-фотона е с по-малка дължина от характерна за обвивката.) ...

Гравитационната сила е централна сила (доказано). (илюзия е хомогенно - едностранно-еднопосочно грави-поле. В смисъл - не е възможно на практика да се постигнат еднакви условия за експериментална проверка на законите. А и по причини, които по-рано споменах - различно време на действие на ускорителните процеси при ускоряване, за разлика от действията на гравитацията. Представимо - ускоряваме Айфелова кула по посока оста й в специална Ракета- поради релаксацията на връзките, далечният край измеримо ще вибрира. При хомогенно грави-поле - няма да вибрира - не е възможно да се измери). Силата от ускоряване не е централна сила, та да я сведем до "червеничкото" . (при равномерно ускоряване с 1g на ... ракетата на Айнщайн - за колко време ще се достигне Свакуум? Ако беше вярно предположението - всички тела бързо биха добивали огромна скорост- относителна. А това го правят само "заредените" (космически лъчи)- тези, които се ускоряват от ЕМП...) ...

Понеже под "някой" се подразбира създател. Нали "цели" проводници и полупроводници си имат създател и после ... собствено развитие (собствен живот) та така. Ако животът се самозаражда (както си е на практика) - няма чалъм да му се прилага "те тоя закон". ...

Здрасти, Шпага! Проблемите са техни. Всичко "екстремно натоварено" - не е за добро ... относно организъмчето! Ето и по-нова статия, която сравнително лесно се обяснява с "тембър-Пета сила" (от хипотезата) http://megavselena.bg/kvantov-eksperiment-obryshta-strelata-na-vremeto/ Квантов експеримент обръща стрелата на времето Времето се движи само напред, това едва ли се нуждае от обяснение. Физиците наричат това стрела на времето и идеята за единствената посока на времето напред се отразява в човешкия живот. При квантовата физика обаче, нещата не са толкова еднозначно еднопосочни. Там изглежда че времето се движи различно, дори странно. За физиците стрелата на времето се обосновава от втория закон на термодинамиката, според който ентропията расте във времето. Това се доказва с трансфера на топлинна енергия – топлината се разпръсква в околната по-студена среда, вашето кафе изстива бързо, стаята се изстудява при отворен прозорец. Нов експеримент обаче показва, че за разлика от топлината, която се разтваря в околната по-студена среда, квантовите частици могат да трансферират топлина, като „заобикалят“ по-студените частици и я преместват към по-топлите. С други думи се случва точно обратното на това, което гласи вторият закон на термодинамиката. Ако вторият закон може да се преобърне по този начин, то това означава, че може да се обърне и стрелата на времето, казват учените. Специалистите по теоретична физика бяха предсказали, че нещо подобно е възможно, а сега показват и доказателство. Ето как описват този процес в Science News: „Оказва се, че стрелата на времето не е абсолютна концепция, а по скоро релативна такава. Различните системи могат да имат стрели на времето сочещи в различни посоки“, казва Ерик Лютц, участник в изследователския колектив от университета Ерланген- Нюрнберг, Германия. Според него, обръщането на стрелата на времето е било възможно за квантовите частици, защото те са в корелация – техните свойства са свързани по начин, който не е възможен за по-големи обекти – връзка, подобна на квантовото заплитане, но не толкова силна. Тази корелация означава, че частиците споделят някаква информация. В термодинамиката информацията има физическо значение. „Има порядък под формата на корелации и този порядък е като гориво, което може да се консумира, за да задвижи топлината в обратна посока“, казва Дейвид Дженингс, физик от Оксфордския университет. При експеримента изследователите манипулират молекули хлороформ (съставени от въглеродни, водородни и хлорни атоми), така че температурата на водородното ядро да стане по-висока от тази на въглеродното ядро. В квантово измерение температурата се отнася до вероятността ядрото на атома да е в определено енергийно състояние. Когато енергийните състояния на двете ядра не са свързани, топлината тече нормално – от горещ водород до студен въглерод „, обясняват в Science News. „Но когато двете ядра имат достатъчно силни квантови корелации, топлината тече назад, правейки горещото ядро по-горещо и студеното ядро по-студено“. Основния плюс на експеримента е, че той илюстрира пример за система, в която стрелата на времето се вижда различно от това при повечето други условия. Това не означава, че времето върви назад. Но това, което учените виждат между двете частици с течение на времето, е точно обратното на онова, което ние можем да очакваме в обикновения ни живот. Това е добро потвърждение за изводите направени от теоретичната физика преди години. ... ... долу-машинен превод от оригинала - е по-ясно: „... Водени от физик Роберто Сера от Федералния университет на ABC в Санто Андре, Бразилия, експериментаторите манипулират молекулите хлороформ, които са направени от въглеродни, водородни и хлорни атоми. Учените подготвят молекулите така, че температурата - оценена от вероятността ядрото на атома да се намира в по-високо енергийно състояние - да е по-голямо за ядрото на водорода, отколкото за въглерода. Когато енергийните състояния на двете ядра не бяха свързани, топлината течеше нормално, от горещ водород до студен въглерод. Но когато двете ядра имаха достатъчно силни квантови корелации, топлината течеше назад, правейки горещото ядро по-горещо и студеното ядро по-студено. "Това не е, че противоречи на законите на физиката", казва Влатко Ведрал, физик от Оксфордския университет, който не е участвал в проучването. Стандартният втори закон на термодинамиката предполага, че няма такива корелации. Когато вторият закон се обобщи, за да се вземат под внимание съотношенията, законът държи твърдо. Тъй като топлината тече, корелациите между двете ядра се разсейват, процес, който компенсира намаляването на ентропията, дължащо се на обратния топлинен поток. "Това е много приятен експеримент", казва физикът Херардо Адесо от Университета в Нотингам в Англия. Но, казва той, теоретичните физици вече са предсказали, че такъв ефект може да се получи, така че "не е напълно изненадващо". Учените се надяват да използват странната термодинамика на квантовите частици, за да създадат квантови двигатели, които биха могли да изпълняват задачи извън обсега на типични машини (SN: 3/19/16, стр. 18), като например контролиране на посоката на топлинния поток на малки везни, - казва Серра. ...“ Петата сила може да е на привличане или на отблъскване, съм казвал по-преди... ...