Малоум 2

За мен лидер за такава информация е ... старшината. Обяснява на войниците: "И от мен да го знаете - атомната бомба пада винаги в епицентъра на взрива!" ...

Да, сигурен съм, че Брайън Грийн не е запознат с хипотезата и би отговорил по същия начин. На Земята и въобще - действията на гравитационната сила е с гравитони. От "център" на частиците към външния слой на частицата се пренася движението. (Предполагам, на Брайън Грийн му е известно, че при квантова гравитация - най-вероятна бъдеща теория - трябват гравитони ) При ускорение е обратното - от направата на външния слой (електромагнитно взаимодействие), от движенията му, се "мести" центърът на частицата за движение като цяло. Тоест - при ускорение - движенията зависят почти изцяло от промените във фона на ЕМП, на обекта. Съответно - и био-процесите. Тъй като с гравитоните преносът-движение е практически мигновен и повсеместен за обект-ракета, например (веществото е съществено прозрачно за гравитоните) - не се обърква информацията "запис в гените" - на Земята - еволюционно оправдана е. При наличие само (?!) на ускорявания (спиране-завиване за обратен път и спиране на Земята - за сравняване по времена) - движенията дълго време ще разбъркват био-процесите по "неестествен" начин... То ние и сега виждаме какво се случва при увеличаване измененията на ЕМФон на Земята (човешка дейност за силово решаване на проблемите си и ускоряване на разни процеси на "ползу роду") и увеличаване на честотите (за по-бърз обмен на човешка информация). Амплитудите (съответно мощностите) на "климатичните промени" скапват всичко живо. ...

Митовете издевателстват!.. Уважавам го, ама тук се е олял. http://megavselena.bg/ima-dva-tipa-pytuvane-vyv-vremeto-i-uchenite-sa-syglasni-che-pone-edin-ot-tyah-e-vyzmozhen/ Има два типа пътуване във времето и учените са съгласни, че поне един от тях е възможен Брайън Грийн, професор по физика и математика в Колумбийския университет и съосновател на Световния научен фестивал, обяснява какво знаем за времето досега. Следва препис на казаното от него пред аудиторията на Световния научен фестивал. Брайън Грийн: Аз съм Брайън Грийн, професор по физика и математика в Колумбийския университет и съосновател на Световния научен фестивал. От решаващо значение е да осъзнавате, че има два вида пътувания във времето и те са коренно различни. Пътуване до бъдещето? Определено е възможно. Знаем как да го направим, защото Айнщайн ни е показал пътя преди повече от сто години. Изненадващо е колко малко хора действително разбират това ясно. Той показа, че ако излезете в космоса и пътувате със скорост близка до тази на светлината, а после се обърнете и се върнете, часовникът ви ще тиктака по-бавно. Така че, това ще бъде бъдещето на планетата Земя. Вие ще сте пътували в бъдещето. Освен това той показа, че ако се приближите до наистина силен източник на гравитация – неутронна звезда, черна дупка – и вие се доближите точно до ръба на този обект, времето за вас също ще се забави реално спрямо всички останали, следователно, когато се върнете на Земята, ще бъдете отново далеч в бъдещето. Това не е спорен въпрос. Всеки физик, който знае за какво се говори, е съгласен с това. Но другият вид пътуване във времето, този до миналото … , тук вече има аргументи, защото мнозина от нас не мислят, че пътуване до миналото е възможно. Основната хипотеза за пътуване в миналото, която учените поне намират, че заслужава внимание, се базира на странна концепция, наречена „червеева дупка“. Червеева дупка е нещо, което … отново е открито от Алберт Айнщайн. Човекът наистина може да си напише името над всичко в тази област. Това е мост, ако искате, от едно място до друго. Това е вид тунел, който ви дава пряк път, за да отидете от тук до тук. Той открива това през 1935 г., но впоследствие се осъзнава, че ако манипулирате отворите на една червеева дупка – поставяте я близо до черна дупка или я движите с много висока скорост – тогава двата входа на този тунел на червея няма да се отварят в еднакъв такт, така че няма да можете просто да преминете от едно място в пространството до друго, ако минавате през този тунел – през тази червеева дупка – ще преминавате от един момент към друг момент във времето. Ако преминете в едната посока ще пътувате до миналото, обратното – пътувате до бъдещето. Сега, ние не знаем дали червеевите дупки са истински. Не знаем дали те са реални, независимо дали ще успеете да минете през тях. Така че тук има всички видове несигурности. Повечето от нас мислят, че всъщност няма да стигнете миналото, ако преминете през дупката на червея. Но това все още не е изяснено. ... Времето се мери с наличие на ПОВТАРЯЩИ СЕ ПРОЦЕСИ. Процесите -се характеризират с интервали време - в средните мащаби на съществуване на материята. И неявно времето е включено в процесите, посредством честота на повтаряне на действие. "напред" - не може да се пътува във времето, защото трябва УСКОРЯВАНЕ и, напр. биопроцесите ... отиват на кино след ускорения 10g и нагоре. Това едно. Ако сравнително бавно се ускоряваме, но по-дълго време - пак биопроцесите са с друг темп и превръщанията ще са други - няма да съответстват на честотите в генната информация - деградация и ... толкоз! Няма да е по-млад близнакът-космонавт, щото - няма да е жив в интервала на живот на земния-близнак. За "назад" - пътуване през червеева дупка (мост Розентал-Айнщайн) - такъв мост няма из структурата на Космоса. По-преди - посочих, че тия структури са в цялата неподвижна растителност на Земята (и в животните ги има) и имат съвсем различна интерпретация на взаимодействия на "стара" памет на връзки с "нова" памет, но падаща от структурите на материята в миналото. В този смисъл - настоящето на средните мащаби е точно каквото трябва да бъде, за да съществува (да се обновява) за предопределен ИНТЕРВАЛ ВРЕМЕ. Генетично и еволюционно, като цялостно развитие на превръщанията на материята във Вселената, предопределен. ...

Предполагам, че сте видели статията, ... колко много не се знае!? Ами ако съзнанието не е това, което движи човешкия разум? http://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Ami-ako-saznanieto-ne-e-tova-koeto-dvizhi-choveshkiia-razum_98391.htm Всеки знае какво е усещането да имаш съзнание: това естествено е чувството на осъзнаване на собствената личност, което ни дава усещане за собственост и контрол над мислите, емоциите и преживяванията, които имаме всеки ден. Повечето експерти смятат, че съзнанието може да бъде разделена на две части: себеоосъзнаване (или осъзнаване на собствената личност), както и съдържанието на съзнанието, което включва неща като мисли, убеждения, усещания, възприятия, намерения, спомени и емоции. Лесно е да се предположи, че тези съдържания на съзнанието по някакъв начин са избрани, причинени или контролирани от нашето съзнание - в края на краищата, мислите не съществуват, докато не си ги помислим. Но в нова научна статия, публикувана в Frontiers of Psychology, авторите - проф. Дейвид Оукли (David A Oakley) от Университетския колеж в Лондон и проф. Питър Холиган (Peter Halligan) от Университета в Кардиф твърдят, че това е грешка. Те казват, че нашето лично съзнание не създава, не предизвиква или избира нашите убеждения, чувства или възприятия. Вместо това, съдържанието на съзнанието се генерира "зад кулисите" от бързи, ефективни и несъзнателни системи в мозъка ни. Всичко това се случва без никаква намеса от личното ни съзнание, което седи пасивно на зрителския стол, докато тези процеси се случват. Казано просто, ние не избираме съзнателно нашите мисли или чувства, а само разбираме за съществуването им. Източник: Pixabay Не е само внушение Ако това ви звучи странно, помислете как без усилия се събужда нашето съзнание всяка сутрин, след като сме го загубили през нощта, как мислите и емоциите пристигат вече оформени в съзнанието ни, как цветовете и формите, които виждаме, са построени в смислени предмети или запомнящи се лица без никакво усилие от нашия съзнателен ум. Имайте предвид, че всички невропсихологични процеси, отговорни за движенията на тялото ни или сформирането на изречения с помощта на думи се провеждат без участието на нашето съзнание. Процесите, отговорни за създаването на съдържанието на съзнанието, правят същото, смятат професорите Оукли и Холиган. Тяхното заключение е повлияно от изследванията на невропсихологични и нервно-психически разстройства, както и последните проучвания на когнитивната неврология с помощта на хипноза. Проучванията показват, че с помощта на хипноза настроението, мислите и възприятията на човека могат да бъдат коренно променени чрез внушение. В тези проучвания участниците преминават през индукционна процедура на хипноза, за да им помогне да влязат в ментално фокусирано състояние. След това се правят внушенията, за да променят своите възприятия и опит. Така например, в едно проучване изследователите записват мозъчната активност на участниците, когато вдигат ръката си умишлено, когато тя се вдига от макара и когато се вдига в отговор на хипнотични внушения, че тя се повдига с макара. Неумишленото и внушеното движение активира сходни области на мозъка, а мозъчната активност при умишленото деяние е различна. По този начин хипнотичните внушения може да се разглеждат като средство за предаване на идеи или убеждения, които когато се приемат, имат силата да променят възприятията или поведението на човека. Източник: Pixabay Личният разказ Всичко това може да ни накара да се запитаме откъде тогава всъщност идват нашите мисли, емоции и възприятия. Авторите твърдят, че тази част от съдържанието на съзнанието, сътавена от преживявания, емоции, мисли и убеждения се генерират от несъзнателни процеси в мозъка ни. Тази подгрупа е под формата на личен разказ (наратив), който непрекъснато се актуализира. Личният разказ съществува успоредно с нашето лично съзнание, но последното не оказва никакво влияние върху първото. Личният наратив е важен, защото осигурява информация, която се съхранява в автобиографичната памет (нашата история за самите себе си), и дава на хората начин за комуникация за нещата, които сме възприели и преживели, на другите. Това, от своя страна, ни дава възможност за генериране на стратегии за оцеляване - например да се научим да предсказваме поведението на другите хора. Междуличностните умения като това са в основата на развитието на социалните и културни структури, които подпомагат оцеляването на човешкия вид в продължение на хилядолетия. Така че, тази способност да споделяме съдържанието на личния си разказ с другите - а не личното съзнание - дава на хората уникалното им еволюционно предимство. Източник: Pixabay Какъв е смисълът? Ако притежаването на съзнание не дава някакви особени предимства, то тогава не е ясно какво е неговото предназначение. Но като пасивен спътник на несъзнателните процеси, ние не мислим, че феноменът на личното съзнание има цел, по същия начин, както дъждовната дъга няма такава. Дъгата просто е резултат от отражението, пречупването и дисперсията на слънчевата светлина през капчиците вода - тя няма определена цел, казват авторите. Тези заключения също повдигат въпроси относно понятия като свободна воля и лична отговорност. Ако нашето лично съзнание не контролира съдържанието на личния разказ, който отразява нашите мисли, чувства, емоции, действия и решения, може би не трябва да носи отговорност за тях. В отговор на това, ние твърдим, че свободната воля и лична отговорност са понятия, които са създадени от обществото. Като такива, те са вградени в начина, по който ние виждаме и разбираме себе си като личности и като вид. Поради това, те са представени в рамките на несъзнателни процеси, които създават нашите лични истории и в начина, по който споделяме тези разкази с другите хора, обясняват Оукли и Холиган. Просто, защото съзнанието е настанено на зрителския стол, не означава, че трябва да се откажем от важните ежедневни понятия като свободна воля и лична отговорност. Всъщност и те са създадени и вкарани в работа от нашите несъзнателни мозъчни системи. Те имат важен смисъл в обществото и имат дълбоко въздействие върху начина, по който ние разбираме себе си. ... пп Не е съвсем по темата, ама има допирни точки: Според мен - допуснати са "всички" възможни грешки: Че мислите са функция на мозъчни клетки - затова: "несъзнателни процеси"?!., за кво ни са?!! Липса на свободна воля?! -като това е единствената възможна "свободна воля" - свобода на духа, на мисленето (или немисленето), мога да творя (другите животни не го могат), ама мога и да не творя, а да повтарям като папагал разкази на откачалки за плоска Земя и Извънземни -срещи от трети вид, и ... т. н. - Слаба работа! ...

Еволюцията си има и по-обобщен, ... динамичен израз: Грозното се стреми да обладае хубавото! (измисля, изобретява как да притежава хубавото) ... "Хубаво-грозно" са въпрос на начални културни оценки. Притежание на хубавото е начало на култура. Но смесваната генетична подложка (в новородено) е по-възприемчива към измененията в околното, отколкото "към традицията" на малка група. ...

Има виц: "Композиторът Олейников надмина по творчески размах Моцарт. Тай написа "Голяма нощна музика", която съдържа повече ноти от "Малка нощна музика " на Моцарт.!" ... Оценката в популярната музика е по-скоро мода - харесването се мени на вълни, за около 20г. За "сериозната" музика почти винаги е необходимо и знание за нея, освен изначалното харесване. По-принцип, харесването е свързано с положителни преживявания на събития, затова е и "необходимо". С времето - остават хубавите спомени, които се свързват с музиката, т. е., има поколенческо харесване (и оценки). Например, харесвам Бийтълс, щото навремето имаше "недостиг на импулс" към "ритъм на бърз влак", а и към "нежност" след умора...По-късната музика, като цяло, стана твърда и мрачна ... няма как да я харесвам. пп За "Болеро" на Равел - легендата е, че се е хванал на бас, заради упреците, че болеро е скучна музика и слушане при повече от 3 мин - омръзва, отегчава. Басирал се е, че ще създаде болеро (15 мин), което не омръзва колкото и да го слуша човек.... Е, успял е! да спечели баса ... от мен, например. Ето: https://www.youtube.com/watch?v=3-4J5j74VPw един по-кратък вариант, но пък красив. ...

Мисля, че е заради мотивацията за приобщаване. (и "начин за научаване и внедряване") Насилственият начин - не достига "обща" добра успеваемост... Достига елитарност ... и разделяне, разпадане на общото. Начинът "от само себе си" се диктува от групата (за приобщаване) и се приема дори и "с грешките си" при ползване. Няма подигравки, присмех, отхвърляне чрез "сравняване с отличници" и др. неприятни изживявания. ...

Съжалявам - не се е разбрало: Стар виц, да не го обяснявам - нали дефилират и по бикини? Е, там са скритите черти. ...

Е, момичето може да има хубави скрити черти!

По въпросите за кохерентност ... десетина минути, малко смутено, общи съждения: https://www.youtube.com/watch?v=iPV_q9_zpuw ...

За Шпага Принципно - всяко изказване е критика, дори да са само въпроси. Не са намерени отговори в статуквото или което е намерено (статията с времето) е незадоволителна фантазия. Дал съм отговори и на Рамус. Е, не съм ги номерирал, в текста са, и понеже преди време обърнах внимание, че разграничавам: ВЪЗдействие от ВЗАИМОдействие - затова не коментирах "взаимно повлияване" - има философия.. За всеки обект падащите върху него фотони са "влияние на околната среда". Падащите Структурират вакподложка, а тя - влияе на начина на движение на обекта. Това е едноактно действие - реакцията на обекта е със собствена информация по "начин на образуване" към околното - затова, НЕ Е взаимодействие, а въздействие. Тоест - по примера "взаимодействие" с обмен на топка - топката не е една и съща и няма взаимно еднозначно съответствие. За кохерентност - трябват повече от една ЕМВълна или "излъчвател"- та да се сравнява - по фаза и/или по време, или по място на измерване. Това е дейност на Изследовател. За Природата - веднъж възникнало движение е неунищожимо, а се превръща в движение на друго. Посредством ОВ. Затова - всяко движение е относително - няма неподвижен (абсолютно) обект. За Рамус Все пак фотона е нещо като... "вагон, който е натоварен с енергия и пътува докато не я отдаде. Той хем не е самата енергия а само я пренася, хем е и тясно обвързан с нея до степен че са "като едно и също". Енергията която всеки фотон носи/пренася и неговите характеристики и параметри изключват ли каквото и да е взаимоповлияване вътре сред самия поток от фотони. "Вагонът" - пакет-фотон съм описал какво са му възможностите в решетката - стои си на място на което се е образувал (неподвижно ЕМПоле), или - при сфазиране със съсед конфигурацията му се променя ("гърбицата" може да се движи спрямо "родилното си състояние" - фазова скорост, а има и групова скорост на носещата честота). Движат се. Така - фотонът е частица с вълнови свойства. Но - без характеристика "маса". Движението (стъпката за всеки цикъл на образуване) е регламентирано от големината на вакуумните частици - под 10-26 m. и колко на брой участват в пакет- фотон, ограничен от потенциали (обвивка) при прав и обратен ток. За възникване на движение вълнов процес - става с кохерентност по фаза в моментна обвивка на два пакте-фотони- става обща обвивка. И така при повече на брой пакет-фотони - общата обвивка е като "крива тънкостенна тръба", променяща диаметъра си, а и може да е "сплесната" и "посукана". Пренася се РАЗЛИКА в импулс на съставящите пакет-фотони по прав и обратен ток. Понеже няма "завързване на възел", няма един център към който да се връща еднозначно разликата, то разпространението е по линия и няма съпротива на движението от "маса" - става възможно най-голяма скорост на пренос на импулс. Във вакуум е известна и в различни среди - също - максимална гранична скорост за обмен на импулс - ЕМВълна. Гол фотон с характеристика на ЕМВълна - никога не е единичен, а е съставен от много пакет-фотони на ЕМПоле. Самото понятие за ЕМ "вълна" може да съществува благодарение на РАЗЛИКАТА в импулсите на съставящите го много пакет-фотони. ...

"Червеивите дупки" на Земята са в изобилие. Биват малки, големи, средни, чаровни, красиви и т. н. - каквото се сетите.:) За пример - дърво. Има си корона, стебло и коренова система. Информацията (И) (И е във фотоните от разпад) от разпади на вещества в земята, посредством обработка с И собствени гени и заедно с кореновата система и всички физико-химически процеси - постъпва по стебло до короната. Върху короната падат фотоните от външните ЕМполета на земния фон. В съцветия и др. с концентрат-генна информация, започват възможните превръщания на веществата - образуване на структури съобразно подходящите полета. Така - "машината на времето" - "червеева дупка", казва: Инфо от минало- образували се връзки - могат да попаднат в "бъдеще" (ябълки) , след като се обработят и си преструктурират връзките, постигнати вече в него (в бъдещето). Може структурите да се повтарят с новите си връзки, а може и нацяло да са изменени по форма и размери. Всичко това зависи от ИЗМЕНЕНИЯТА НА ФОНА НА ЕМПоле - в течение на времето (необратими процеси). ... (не се майтапя - просто, показвам сбъркване на мащаби при търсения, заради неправилна работна хипотеза в статуквото)

Хумореска. Ето и още един мит, а и си вярват, че е възможно?!! http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Patuvaneto-vav-vremeto-e-fizicheski-vazmozhno-no-samo-nazad_97944.ht Пътуването във времето е физически възможно, но само назад Отдавна идеята за пътуване назад във времето очарова хората, но за повечето от тях мястото й бе само в царството на художествената литература и киното. Но благодарение на някои много интересни свойства на пространството и времето в Общата теория на относителността на Айнщайн, скокът през времето не е невъзможен, според астрофизикът Итън Сийгъл (Ethan Siegel) на страницата на "Форбс". Философски погледнато, има и известен парадокс, който показва абсурдността на такава възможност - ако пътувате назад във времето е възможно да намерите и да убиете дядо си, преди да се зачене вашия родител, с което се оказва невъзможно собственото ви съществуване. Учените все още не са открили условията, необходими за пътуване назад във времето, и начина за изграждането на такава система, което със сигурност няма да бъде лесно, но законите на теоретичната физика "не противоречат" на такъв проект, обяснява Итън Сийгъл. Според законите на теоретичната физика съществуват определени условия, при които би могло да се изградят "червейни дупки", които да пренасочат хората към различни епохи. В познатата ни Вселена съществуват дребни квантови колебания (флуктуации) в тъканта на пространство-времето в най-малък мащаб. Те включват енергийни колебания и в положително, и в отрицателно направление, често в непосредствена близост едно до друго. Много силно, плътно колебание от положителна енергия би изкривило пространство по един определен начин, а същевременно силно, плътно колебание от отрицателна енергия би изкривило пространството по точно обратния начин. Ако се свържат тези две изкривени области заедно, може за кратък миг да се постигне квантова червейна дупка или червоядина. Ако тя просъществува достатъчно дълго, може дори потенциално през нея да се пренесат частици, които незабавно да изчезнат от едното място в пространство-времето и да се появяват отново в другото. Математически модел на Лоренцова червейна дупка. Ако единият край на тунела е изграден от положителна маса / енергия, а другият - от отрицателна маса / енергия, през дупката може да се премине. Wikimedia Commons, Kes47 Ако искаме да увеличим червоядината, че да позволи нещо като човешко същество да премине през нея, ще е доста сложно. Всички известни частици в нашата Вселена имат положителна енергия и положителна или нулева маса, но е абсолютно възможно да има частици с отрицателна маса / енергия в рамките на Общата теория на относителността. Разбира се, все още не сме открили такива, но според всички закони на теоретичната физика, няма нищо, което да го забранява. (вж "Отрицателната маса - екзотична, но възможна материя") Илюстрация: Thomas Philbin "Ако тази отрицателна маса / енергийна материя съществува, тогава създаването на свръхмасивна черна дупка и неин двойник с отрицателната маса / енергия се свържат, това трябва да позволи появата на червейна дупка - портал. Независимо колко далеч един от друг са тези два свързани обекта, ако имат достатъчно маса / енергия - както положителна, така и отрицателна - тази моментна връзка ще се запази. Всичко това е достатъчно за мигновено пътуване през космоса", обяснява Итън Сийгъл. Червоядината може да бъде конструирана по начин. който позволява единият й край да остане почти неподвижен, докато другият се движи почти със скоростта на светлината. Астрофизикът си представя сценарий, при който дестинацията е на 40 светлинни години. След като мине една година, бързо движещият се край на червейната дупка ще е на 40 години, докато от другата страна ще е минала само една година. "Ако преди 40 години някой е създал такава двойка вплетени червейни дупки и ги е изпратил на това пътешествие, би било възможно да влезете в едната от тях днес през 2017 г. и да се върнете назад във времето в другия край ... през 1978 г. " - пише Итън Сийгъл. "Единственият проблем е, че не би могъл да сте на това място през 1978 г . - трябваше да сте на другия край на дупката или да пътувате из космоса, опитвайки се да го стигнете". Превод: НаукаOFFNews "Приятното откритие е, че тази форма на пътуване във времето също така забранява парадокса да убиете дядо си! Дори ако червейната дупка е била създадена преди да са били замислени родителите ви, няма никакъв начин да съществувате в другия край на тунела достатъчно рано, за да се върнете и да намерите дядо си преди тази критична ситуация. Най-доброто, което можете да направите е да сложите вашите новородени баща и майка на борда на кораб, за да догоните другия край на тунела, те ще живеят при вас, ще пораснат, ще ви заченат, а след това ше се върнат обратно през тунела. Вие ще успеете да срещнете дядо си, докато е все още много млад - може би дори по-млад от вас - но все едно - това по необходимост ще стане в момент от времето, след като родителите ви са родени", обяснява Итън Сийгъл. Твърде много необичайни неща стават възможни във Вселената, ако отрицателната маса / енергия е реална, в изобилие и контролируема, но пътуването назад във времето, може да се окаже много по-странно, отколкото някога сме си представяли. Но благодарение на странностите на Специалната и Общата теория на относителността, пътуването към миналото не може да бъде забранено. ...

Чисто философски - отговорите на въпросите не са "много" трудни.:) Но са различни в зависимост от това кой отговаря и могат да се разделят условно на две -Изследовател или Природата?!! Условието е Изследовател да е признал (в себе си) съществуване на обективна действителност. Че съществува нещо извън неговото съзнание (тоест има вече Разум - поставя граници:)). За тази цел може да дефинира - Взаимодействам, следователно съществувам! (а не само: Мисля, следователно съществувам!, въпреки че не знае мисленето взаимодействие ли е... с нещо извън него. Тоест, ако го има нещото извън - то трябва да показва как става мисленето, така че образите в главата му да са идеални - не може с тяхната "видимост, плътност и ...т .н. - сила на волята", абстрактен образ на "хляб", да стане реално хляб.:) . Науката, в частност Физиката, може да даде обяснение за началата в Природата, които по еволюционен път да водят към обяснение направата на конструкт със свойство съзнание и да обоснове, че може да мисли. И, разбира се, да показва ограниченията във възможностите на Изследовател.) (Предположението е: Пакет-фотон може да "стои" на мястото си (известно е: неподвижно ЕМПоле) ... и тук вече е странното (налага се да "слизаме" по размер, под познатата ни материя) - става възможно съществуване на пространствена решетка-мрежа, все едно - има "кристална" пространствена решетка. (псевдокристал). Понятие "твърдост" - не може да се приложи - Изследовател няма реално с какво "да бръкне" в частите на този кристал, защото той и приборите му са ОГРОМНИ по размер образувания "конструирани" от характеристиките на множество пакет-фотони. А самите пакет-фотони са съставени от "частици" на етера. Подобно "струни", но трептенето им се изразява в следното: -->ток в една посока, предизвиква потенциална бариера, отразява се и следва ток - обратен на първия, нова бариера и така, бариерите се явяват обвивки на трептене - стоящи вълнички. Те са недосегаеми от Изследовател - още по-дребни са от най-малките пакет-фотони, по построение. Те са съществено неподвижни по място - възли на решетка. При много на брой цикли при завъртане за себеобразуване - обвивките се променят по място и по форма спрямо моментния център на образуване. Може да се случи съседни обвивки да са във фаза и тогава става начално подреждане на токовете. С подреждането става оформяне на пакет-фотон. Също с характерна обвивка, но се образува "по-бавно" от обвивките на съставящите го от вакуума, щото е резултат. Вероятността това в околността да се повтаря, се увеличава, заради "реакцията на съседите" Същият принцип на сфазиране на обвивки на пакет-фотоните дава още възможности: пренос на импулс по линия и "затваряне" на импулс около собствен център (потенциална енергия от обвивки + енергия от движение на обекта като цяло, съпротивлявайки се с познатата ни характеристика "маса"). Поведението (движение) на пакет-фотоните зависи от подредеността на вакуумната подложка, върху която се образува. Тоест, има зависимости, които не ни е дадено да установим "дали са верни" с ЕКСПЕРИМЕНТ - дълбоко "скрити" във вакуума.. Затова се измислят различни работни хипотези, които да дадат "начало" и + останалото, колкото и Голямо да е.) Важно е да се установи, че самоорганизацията на познатата ни материя, се дължи на ОВ, която пък, в "едрото", при живите обекти, е отдавна установена.... ...

Фотоните не взаимодействат помежду си. Не твърдя такова взаимодействие. Взаимодействие - предполага обмен на нещо между участници - да си "подхвърлят топката" един на друг. (При фотоните - не се обменя нищо. Грубо казано - те се смесват - за представимост: считай, че фотоните са отделни токове и при смесване, има места с по-голяма плътност на токовете и места с по-малка плътност. В етера- който съм приел в хипотезата с изменени свойства - пакет-фотон може да участва само в един пренос на смущение - възстановява целостта си и тогава може да участва в друг пренос. Или "стрелкичките" (вектори), които го характеризират, при смесване - се "съобразяват" със стрелкичките на съседите си - поляризация на вакуума, някакво подреденост по свойства за пренос на смущения. Ако потенциална граница на пакет-фотон съвпадне фазово (по фаза) със съсед - "гърбиците" придобиват възможност за движение (фазова скорост), но действието от смущението се пренася с "пълнежа" (групова скорост) - общо, става пренос на импулс с ЕМВълна - фотон на вълна - участва с вълновите си характеристики при въздействия и/или взаимодействия.)

И виц е излязъл: Попитали мечка: "Сега започнаха постите, кво ще ядеш, а?" "Как кво, бе, вегани ще ям!"

Здрасти, Шпага! Това по никакъв начин не се разбира, докато ... нареченото "фотон", не се хване от нарочен вещеви обект, който да си измени параметрите (състоянието) и ... тогава това ВИЖДАМЕ.. Това е факт - повторяем в експеримент, но тълкуването: защо е така, каква е същността, е предположение... Въпрос на хипотези. При мен - всичко има (съдържа) честота, а е и известно от отдавна. (критични обороти на валове, ТВЧ, микровълнова и т. н.), така че - хипотезата правилно тълкува фактите. Тръгва от осцилатор във вакуума и достига формално до Е = m.c2. Това, че с експеримент не можем "да видим" трептенията вътре в пакет-фотон, се явява природен феномен-забрана на "едрото" по размер, да може да навлиза в пространството на "дребното" по размер. Единичните фотони с една и съща енергия могат да имат различни "обвивки" и това е опит да им се "внедри" дължина на вълна. Наричам го дължина на пакет-фотон (като частица) именно, да се разграничава от дължина на вълна на ЕМВълни. ЕМВ се образуват от разлика в състоянието на съставящите ги пакет-фотони при пренос на смущение по тях. Затова и скоростта на ЕМВълни зависи от средата по която се разпространява тоя пренос. Единичният фотон е по-скоро с "форма" като тънка тръбичка - част от пространствена тръбичка - може да е кръгла и/или силно сплесната (поляризация), но си има собствена дължина и честота на образуване. С характерната си форма (създадена е от движенията-йонизация, на някакъв вещеви обект) е удобна вакподложка за образуване на някоя от обвивките на вещевите обекти и това е поглъщане на фотон (при рекомбинация или при друга йонизация). ...

Здрасти, Шпага! Може би забелязваш, че не споря. Само казвам как е по хипотезата. И как обяснява чуденките в статуквото. Всеки опит на статуквото "да си обясни" хипотезата се проваля: със стари знания не става, защото "старите знания" са вътре в хипотезата, но вече обяснени с ново начално тълкуване. Гледай филмчетата на проф. Чирцов - там честно човекът обяснява, че въпреки огромните успехи и знания, постигнати с огромен труд - нещо съществено липсва и то е неразбирането на "началото" - напр. движението по инерция, измененията на масата, странностите на проявата на спина, никакви начални указания от къде са се взели физичните характеристики на частиците и мн. други... Според мен - достатъчно е да се знае, че частиците се образуват непрестанно и цялата конструкция на физиката си "идва на мястото" - става разбираема. Когато нямат аргументи, спорещите - се хващат за термините. Обяснил съм ги - като как и какво значат в хипотезата. Не се харесват, защото ... може и да изляза прав?!. Тогава... Не случайно, ако се сещаш, съм казвал, че хипотезата завинаги ще си остане хипотеза, защото не е дадено на Изследовател - пълна видимост на частите на света. Това се доказва с хипотезата. Светът се опознава с УМ, а не с "око да види ...". Същото важи и за струнната хипотеза и за хипотезата за ГВ, и за масата на ЧД и ... за много още неща. Затова - хипотезата е само "работна" за обяснение, а самата тя, съдържа доказателства за недоказуемост!..по отношение на експериментална проверка. Никоя хипотеза не го е правила това, освен струнната, но ... не за изхвърляне, а за поправяне на възможни тълкувания в нови експерименти. Хипотезата на непрестанното образуване Навлиза много под известните ни материални обекти в структурите на предполагаемата най-фина материя - днес я наричат тъмна и т. н.. ...

Не, фактите са: Уж "единичен фотон" - пък интерферира при опита с двата процепа? (по хипотезата - щото се състои от множество вакуумни пакет-фотони. Има си пълнеж-тембър-история (от къде и как се е пръкнал) и обвивка. При това - е известно, че Интерференция ВИНАГИ има, въпросът е да е ефективна за наблюдение Както ЕМВълни си имат носеща честота и модулирана честота-обвивка - имат спектър. В миналото "фотони" са се наричали пулсациите от светлинен фронт до светлинен фронт на вълните- не става въпрос за тях фотони.) ... Не е синоним. "Непрестанно" отразява невъзможност да видим отделни етапи на образуванието, на структурирането на обект, без да изхвърляме "нещо се прекъсва", защото етапите на образуване се застъпват един друг. С колкото по-висока честота "надничаме", толкова повече установяваме - известно е, че вътре в дребното (микрото) нещо се движи-мърда. И се променя при кратни и резонансни честоти, дотолкова, че може обектът и да се разпада понякога, а може и да се превръща в обект с други физични свойства и/или други физични състояния. (филмчето на проф. Чирцов - по-горе - има подробности). ...

Хората са казали: Уважавай старостта. Живот и здраве, тя е твоето бъдеще!

Здрасти, Шпага! Трудно се схваща, че в понятието обективна действителност влиза не само неживата материя - вещева и полева форма, а и живата - въпрос на връзки в неживото, между вещества, та да се превръща в нещо със свойства "живо", че и Изследовател - човек със съзнание и разум. Затова с началата на хипотезата за непрестанно образуване на обектите, ако има резон, то, трябва да й е възможно да обяснява наличното в тази обективна действителност, но ... това става посредством мозъка на човек! Човек наблюдава. Неговите "наблюдателни възможности" са силно ограничени от природата, за да и възможно в този обем-череп, да се събере необходимата информация за ВРЕМЕННО СЪЩЕСТВУВАНЕ на обекта Човек. Отделно - всичките му знания са субективни и посредством измислените от него методи на науката, трябва да му е възможно да направи тия знания съвсем близко до това, което счита за обективно (факти от експерименти, например). След установен факт (при зададени начални условия) - има тълкуване, измисляне на нови ситуации, експеримент за "новите" - нови факти и т. н. Сега (по темата) и за друга една илюзия, произтичаща от Гурото - гравитацията. При свободното падане в гравитационна среда. (среда, щото Гурото с ОТО твърди, че няма гравитационно поле и няма гравитационна сила.) При наличие на гравитони от "тежко" тяло (излъчват се от керна на образуващите го частици), частиците на свободно падащо тяло с предимство, заради готова подложка, се образуват върху гравитоните, излъчвани от тежкото. Така, вместо да "ползват" своите гравитони за следващо движение за образуване, те ползват чуждите. Хваща се "фотон на грави поле" и се получава импулс за образуване в посока на "идващия" гравитон. Това е привличаща сила от взаимодействието на обектите. Значи: има гравитационно поле има и ускоряваща сила. Сумата от гравитони се запазва за сметка на получен импулс (за падане-движение, едно към друго, на телата). Така, кривината на пространство-времето, за която се говори в ОТО, пак определя геодезичните по които, ако не се "пресичат" от телата (свободно падане) - няма да бъдат измерени външни сили, които да им действат. При това законът на Нютон също не отпада. Няма илюзии - по скоро са разкрити тези илюзии. ...

Ето тук добре се виждат пороците в разсъжденията ви. При дискретно време, вие продължавате да разсъждавате за "интервалите между моментите", т.е. за кръстените от вас междинни моменти, чрез терминологията за "време". Забравяте, че при дискретни обекти (под обекти в случая включвам и време и пространство) извън "квантът обект" няма нищо от същият обект. Тоест не може да се говори изобщо за "междинни моменти" (моментите са само в квантите време), и всички следствия в които ги набърквате, се компрометират автоматично. В този смисъл съждението което съм цитирал изобщо няма смисъл. Следствията, които са свързани с него - също. И цялото обяснение се обезсмисля в крайна сметка. Нещо повече, обезсмисля се вашият термин "непрекъснато образуване", по същата причина. Крайна дели мост не означава прекъснатост. А като няма прекъснатост, няма нужда от непрекъснато образуване, като аргумент за да обяснявате апориите на Зенон Вече за ... трети път обръщам внимание - опровергаваш свои разсъждения: Не е непрекъснато, а НЕПРЕСТАННО. Има малка разлика... Може обект - да се наблюдава и като прекъснат обект (във времето и пространството) - което става на практика, щото Изследовател е БАВЕН при наглед. И тъй като обектът динамично прави себе си , околността му, за всеки цикъл-направа, структурира подобно неговата структура - не е ПРАЗНО около него, а структурира вакуума. (подобно: мех. камбана -създава сферични вълни във флуид - местейки частите си -и с точно определена честота на звуковите вълни - разпознаваема е по Име-конструкт, заради звън-тембър). Това не разрешава парадокса. Парадоксът ни показва, че нашата представа за движението не е коректна - не можем да говорим за местоположение в момент време. Парадоксът се разрешава, ако приемем постановка, в която в даден момент един обект е и не е в дадена точка, и квантовата механика най-плътно се доближава по дух до такава "конструкция". Докато вашата идея само измества и замъглява проблемът - една от частите винаги е на дадено място в даден момент. Но вашата идея е несъвместима и с квантовата механика по много други показатели, поради което е и неспособна да обясни квантовомеханичните явления, въпреки безплодните твърдения за обратното. Това (болднатото) произтича от непрестанното образуване-всяка пулсация за образуване е с нов център на ротация, а не от напъните на КМ да го разбере, чудейки се: Как става тая магия?.. (отговор - приемаме, че е така) ... Ето тук - почти всичко разказва човекът:https://www.youtube.com/watch?v=iV_T8Z9u8wg

Ето малко по-подробно за апорията стадий: http://nauka.offnews.bg/news/Razni_17/Aporiite-na-Zenon-Elejski_1603.html "... 4. Стадий: Още при създаването на апориите си, Зенон много добре осъзнавал слабата им страна, а именно – те се основават на презумпцията, че пространството и времето са безкрайно делими. А какво ще стане, ако те не са безкрайно делими, а напротив – дискретни? Тоест трябва да съществува такава „елементарна частица“, която е най-малката градивна единица на цялата останала материя. Така се стигнало до идеята за „атом“ (в превод – „неделимо“) на материята в пространството. За времето се предполагало същото. Така, като че ли апориите на Зенон рухнали. Но Зенон не бил на същото мнение и не се примирил. Затова измислил третата си апория за движението. Представете си, че имаме три редици с по трима войници, които са разположени максимално близко един до друг по следния начин: A1 A2 A3 В3 В2 В1 → ← С1 С2 С3 Войниците от редица B тръгнали надясно, а войниците от редица C наляво (по стрелките). Правейки една крачка те се преместили до следното положение: А1 А2 А3 В3 В2 В1 С1 С2 С3 Нека времето за извършването на тази крачка го приемем за единица. Спрямо редица A войник B1 се е придвижил с едно квадратче. Но спрямо редица C войник B1 се е придвижил с две квадратчета! Следователно е имало междинен момент, в който двете редици са били подредени по следния начин: ? ? ? ? В3 В2 В1 С1 С2 С3 Забележете – в този междинен момент не е ясно къде се намират войниците от редица A. Логично трябва да кажем, че те се намират по средата между клетките в таблицата, нали? Е, сега приемете, че A1, A2, A3, B1, B2, B3, C1, C2 и C3 са атоми, наредени непосредствено един до друг в пространството. Какво се получи с дискретността на времето? А с дискретността на пространството? Изобщо вярно ли е, че има такава елементарна неделима частица? Ако е вярно, то трябва да приемем, че единицата е равна на половината, а от там ще последват други много лоши за нашата обективна действителност заключения. Зенон отново ни постави в положение „шах“..." ... Ето как с непрестанното образуване-направа на структура около моментен център -ту едната, ту другата част от сдвоената частица - този парадокс се разрешава. (формално, за представимост - едната част си я представяме "твърда", докато другата част е полева структура- "фантомна" за Изследовател, но съвсем "видима" за микро-участниците в съседство. И обратно. Така частицата "изборно" по честота, може да взаимодейства с фотоните от околното ЕМПоле - има собствени честоти, което е известно!- на порции, честотна зависимост!) ...

Законът за импулса се спазва глобално, а не локално. За да има правилно "действие-противодействие" - трябва време. Затова е важна "бързината" на гледане - само факти признава науката, а не интерпретации. Още с постулирането на крайна максимална скорост за пренос на импулс, се е "видяло", че този закон не се спазва ... Докато "пристигне" информацията за "действие" , до "другата страна" ... няма "равно" противодействие... Кво прайм тогава... Люлката на Нютон ни лъже?!, ако не сме навлезли в подробности. Времето е скрито в честотата. Всички обекти я притежават - честота на непрестанно образуване. Векторът на момента на импулса, докато се "прави" частицата, се променя по големина и посока (Ама това го има в хипотезата и ми е омръзнало да го повтарям. Този вектор не е един, а сума от магнитен и механичен-усукващ. Ако "фиксираме" единия, другият може да се измерва.). Едната бримка-цикъл от частицата, създава напомпване на полето (все едно токът е създал магнитно поле), а напомпването - връща създаването на бримката на друго, съседно място по вакуумната решетка. Тоест - има пулсации (по големина и посока на векторите) в направата на цял обект. И това 1023Hz за протони и неутрони. Това са прословутите векторчета и при обясненията на Файнман и сумите от тях - като как частицата избира пътя си (траектория). Движенията на частицата ЗАВИСЯТ от подложката предложена от околното й ЕМПоле - фина структура, вакуум. Непрестанното правене ги "осигурява". И още - прословутата ос Z. Зададена в експеримент от посока на изпитващите полета - принуждава момента на импулса на частиците да се "съобразят" с предложената им подложка за образуване - измерва се, примерно, "спин нагоре - спин надолу". (Опити на Щерн-Герлах и молекулните снопове на Раби) И още - с непрестанното образуване на обектите (описвах в предния постинг) - цялостно се обясняват странностите на опитите в Квантовата физика. Количествените обработки на моделите - се правят от специалисти ако имат правилна работна хипотеза и правилни интерпретации на фактите от средната скАла на ЕМП, за: "там - където експерименталните проверки са невъзможни". А това е навсякъде във Вселената - макро-вселена и микро-вселена. ...

Това си написал и затова съм уважил мнението. А в хипотезата подробно съм обяснявал, че движението по "права" линия е илюзия и това не е само мое твърдение. Обяснявал съм защо свободното движение въобще не е "равномерно и праволинейно", а в последно време - така твърдят и учените (възвръщат си знанията за неподвижна среда, върху която се образуват вещевите обекти - "етер" в миналото, а сега тъмна материя+тъмна енергия). Ние "виждаме" усреднено движението на тласъците "ускорение в посока външна полева подложка - забавяне с ОВ, а после -пак и пак!" при образуването на частиците и тъй като е с огромна честота на повтаряне на това "движение за образуване на себе си", а ние (Изследовател) гледаме "бавно" - със значително по-ниска честота "за резолюция" - то, като цяло, свободното движение ни изглежда (не само на мен, а и на теб) с постоянна скорост. Въпросът как върху неподвижна основа се структурира движещ се обект е описан подробно. Затова ти казвах, че не си запознат с писаното в хипотезата. При това - за средните мащаби, математиката си остава същата от класиката. И при квантуването - пак същата. Преди време, в друга тема обясних, че изначало хипотезата е съставена на квантов принцип. Свободното движение следва геодезичните линии от ЕМПоле. При отклонение от тях - възникват сили (всички сили могат да са с ентропиен произход - това е "хляб" за учените). При частици с характеристика заряд и движение в неподвижното ЕМПоле - ускорението им предизвиква ЕМВълни - могат и да са кохерентни при равномерно ускоряване на повече заредени частици. За процепите. Всяка частица при непрестанното си образуване моделира пространството около себе си (структурира) с образ - точната си конфигурация с изместен център на образуването си. Това и като "излъчване" на информация "ето, таково като фигура съм аз". С огромна честота - равна на честотата си на образуване. Движението на тая информация е със скоростта на светлината в средата на ставащото събитие. Колко "надалеч" от обекта ще се разпростира тая информация е въпрос на "шум" в средата. Така че - и неутрални (електрически) обекти да се излъчват към преградата (неутрони), то те ще се подчинят на възможността за интерференция. Защо? Защото до преградата пристига информация излъчена от частица, отразява се и отразеното е подходящо структурирана подложка за по-нататъшно образуване (с по-малко енергия за образуване. Следва се принципът за минимално действие, а той е наложен от неподвижната основа.). Демек, частицата знае предварително по кой от отворите ще й е по-изгодно да мине. Да, обаче, нали и преградата е направена от частици които се образуват непрестанно. В мястото на ръбовете (отворите) полетата са неуравновесени и информацията от ръбовете се излъчва - става изменена структурна подложка. Преминаващата частица вече участва в три структури - собствена и две "външни" за нея смущения от двата отвора. Интерференция ... по Хюйгенс с два отвора източници на вълни, а непрестанното образуване моментно следва удалата му се възможност - "където е по-подредено за мен - там ще се образувам". Ама ту едно действие, ту друго - избирам по енергия за образуване Въобще действителността е хитро нещо! Следва - затваряне на отвор: Преминаваща частица участва само с едно външно за нея смущение (другото е слабо и без предварително ориентиране образуването на частицата - няма обратна връзка с налитащата частица). Точно заради непрестанното образуване, преминалата частица "няма памет за минало" и ефективно й действат вълните само от там, откъдето е минала - тя също възбужда трептенията на частиците в ръбовете по "свой образ и подобие". Участва със своето трептене за образуване и възможната подредба на излъченото от отвора - подобно гаусово разпределение. Осветяваме да "видим" частицата от къде минава- Фотоните на "светлината" разрушават кохерентността на подложката, възниквала от процепите.(това е известно). Но при много малка енергия на светещото - има частична интерференция. Остава открит въпросът - само до "наблюдаемост" ли опират възможностите, до ефективност за виждане? Да, всичко интерферира защото трепти - има собствени честоти (вибрации в окултното - неправилно интерпретирано в религии) заради непрестанното си образуване. Но шумът си е шум и лесно настъпва декохеренция при разнообразие на обекти в пространството на експеримент. Важното е, че всеки "внесен" обект (преграда, огледала, лещи, полета и др) внася и нова структура на вакуумна подложка, а това води до изменения на "начинът на образуване" - форма, скорост и др. на наблюдаваните обекти. ...