Малоум 2

Не, не решава всичко, ама помага за здраве, особено, ако има и храна за ослюнчване! (има максима - Храната е спасила човечеството от гладна смърт! ) А бирата, пък, е най-гадното насищане с газове, които трудно се изхвърлят. (студените черва "болят" когато последствие газовете достигнат телесна Т - физика, разширяване - и трябва стените да действат като полу-пропусклива преграда... Събират се горе, зад стомаха и като "еластична кухина" разбъркват пулсирането на сърцето - при резонанс и по-слаби стени на на кръвоносните съдове - има опасност от ... кофти ситуация... Отделно - вкарано студеното в коремна кухина може да доведе до гърч, също кофти) ...

Та, има и "краен" резултат от изследвания: http://megavselena.bg/kyde-e-holografskata-vselena/ Къде е холографската Вселена? Физиците от Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“ (Фермилаб) от САЩ са публикували на сайта arXiv.org резултатите от експеримента Holometer по търсене на холографската Вселена, съобщава Science News. В своите опити физиците заявили, че не са успели да открият проява на съществуването на холографска Вселена. Статистическата значимост на резултатите от експеримента е 4,6 сигма стандартно отклонение (във физиката на частиците за сигурност в резултатите от експериментите статистическата значимост не трябва да е по-малко от 5 стандартни отклонения). „Не успяхме да открием корелации, които да сочат нова физика и холографски шум. Но за мен нашето най-голямо постижение се заключава в това, че сега имаме метод за наблюдение на тъканта на пространство-времето на такова ниво“, казва Крейг Хоган (Craig Hogan) от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена (САЩ). Учените от Holometer твърдят, че са провеждали опитите си на предала на точността на работата на измервателната апаратура. Съвременните физически теории предсказват съществуването на допълнителни измерения. Според тези модели четириизмерното пространство-време може да е част от пространство с по-висока измерност. Например листът хартия изглежда плосък, макар че той има крайна дебелина и в строг смисъл се явява триизмерен. ... Днес физици, космолози и астронавти активно спорят за това, явява ли се нашата Вселена истински триизмерен обект, или е плоска холограма. За първи път такава възможност е изказана от нидерландския физик Герардус ‘т Хоофт, който през 1993 г. излага така наречения холографски принцип, обясняващ устройството на Вселената или черните дупки. Този принцип гласи, че и Вселената, и черните дупки може да се представят във вид на гигантска двумерна холограма, на повърхността на която е „записана“ информация за изкривяването на пространство-времето в тях. Благодарение на тази информация ние виждаме не плоски обекти, а своеобразна триизмерна сфера празнина. На базата на този принцип друг известен учен – американският физик Хуан Малдасена – през 1997 година е разработил теория и уравнения, описващи поведението на холографска черна дупка или Вселена. Самият Хоган признава, че резултатите от изследването не изключват, че холографската природа на Вселената може да се крие в други ъгълчета на Вселената, например в ъгъла на наклона на обектите от материалния свят един спрямо друг. Други физици, запитани от сп. Science, се съмняват, че холодетекторът работи изобщо, и изразяват съмнения, че теоретичните заключения на Хоган, обясняващи неговото функциониране, се явяват верни от гледна точка на науката. ... Както вече съм писал в по-преден постинг (от 21 май) - при тези интерпретации, че Вселената е холограмна - не се отчита при мащабиране, че има НОВИ, колективни свойства на съставните (и крупните) обекти, които свойства могат да синхронизират при обмен на информация. Придобитите свойства в колектив, могат да заформят обвивка (повърхнина), която участва със собствените си характеристики (големина, форма, сумарен спин ефект, честота на повторно образуване, колебания на моментен геом. център на образуване, ефект от частични "отражения" на падащи към обекта изпитващи лъчения - напр., "наблюдаване на кварки"). Илюзията, че вътре-действията, се проектират СЪЩИ, като холограмни изображения на (върху) обвивката, БЕЗ ИЗМЕНЕНИЯ (освен мащаб) - води до заблудата за холограмно тълкуване. Теоретично не е допуснато (няма скрити параметри в КМ!), че именно обвивката СКРИВА информацията за ставащото вътре, а на практика - и самата обвивка е "придобити нови свойства" (изредени по-горе). Допълнителните измерения са нужни на матмоделите за описване на това, което ВИЖДА (измерва) ...Човек. Да, ама като наблюдател (дори с апаратура) е силно ограничен от ползване на фотони високи честоти, чийто дължина на пакет да е съизмерим с някоя от честотите на образуващите обекта фотони. За микро мащабите. Интерферометърът (вещеви обекти) е ОГРОМЕН по размер на изпитващи фотони, в сравнение с това, което иска да "види". От размер на гравитон (обвивка на керн на протон, например) , надолу - никое вещево не може да "гледа"... Затова са важни тълкуванията за обясняване на "по-голямото" от какво се състои, с хипотези. Хипотезата за холографска Вселена - не издържа на възможните следствия. ...

И Слънчевата система ... не била "като хората", дето се казва. http://megavselena.bg/slynchevata-sistema-anomaliya-na-fona-na-galaktikata-video/ Слънчевата система – истинска аномалия (ВИДЕО) Космическият телескоп „Кеплер“ е открил хиляди светове по време на своята четиригодишна мисия и по този начин е доказал, че нашата галактика е натъпкана с планети. Но още по-необичайно е това, което „Кеплер“ е разказал за нашата собствена звездна система – всъщност на фона на останалите открити планети Слънчевата система представлява истинска аномалия. Този факт се вижда прекрасно в анимацията „Планетарий Кеплер IV“, създадена от Итън Крусе, аспирант от катедрата по астрономия при Вашингтонския университет. В нея Крусе сравнява орбитите на стотици екзопланети от базата данни на „Кеплер“ с нашата собствена Слънчева система, която на анимацията е представена вдясно, и веднага се хвърля на очи. Анимацията показва сравнителния размер на Кеплеровите планети (макар, разбира се, те да не са в мащаба на съпоставимите с тях звезди), както и температурата на тяхната повърхност. https://youtu.be/_DnDeBa0KFc

Още малко и ... ще изкарате, че животът е вреден за нашето здраве! Повтарям се, но нещата с храната са малко по-прости. Правилото е: Каквото и да ядем, трябва добре да го ослюнчим. (Старите хора казват - 40 пъти дъвчи, преди да преглътнеш хапката - това е и подсказка "по време" да се задейства чувството за нахранване и ... не се преяжда, автоматично!) Слюнката "разказва" на хранителния тракт какво да се вземе от попадналото в него - имам предвид, че вътре-съдържимото (раздробени и ослюнчени вещества с готови от природата молекулни връзки) е ВЪНШНА информация по връзки за стените на стомаха и червата. Все е едно: кожата ни е обърната наопаки, а клетките й по повърхността са специализирани - от полутечна среда да се пренася информацията навътре, в организма. По тоя метод - се живее по-дълго без болежки в коремната област... А ... организъмчето ни си знае основната работа ... изхвърляне на газовете от течната и полутечната среда, и поддържане на темперирането - особено, постоянната Т на мозъка. "Мазното" е лош проводник на топлината и подпомага темперирането съобразно околната среда. Дишането - охлажда (заради лекия вакуум има изпарение) и изхвърля ненужни газове ...(това най-грубо, за здраве - изхвърлянето на газове става и по друг начин, известно е!) ...

Понеже споменахте свинското - ето малко за ползата от файдата! http://nauka.offnews.bg/news/Скептик_3/За-сланината-с-любов_28987.html За сланината с любов ...

Това, болднатото - не е вярно! Млечно киселата ферментация ... става добра само в Б-я - при нашите природни условия. И само вода и сол + подправки за аромат, а не за допълнителни вкусове. Има си точни физични изисквания за приготвяне на качествено ...кисело зеле, например. И ... не се пълнее ("Тая шия не е от туршия" - казват хората) При нормална хранителна доза - е адски полезна за организъмчето. ...

Не е смешка, но е забавно: http://megavselena.bg/razryazani-na-dve-snimki/ "Разрязани на две (СНИМКИ) ко искате да разберете как изглежда нещо отвътре, може да прочетете в някой технически наръчник… или пък да го разрежете на две. Но когато става въпрос за човешки изобретения, това може да ви излезе много скъпо. Ако искате например да видите как изглежда самолет, разрязан на две, даже става невъзможно. Но няма проблем, сега имате възможността да видите вътрешността на някои интересни предмети…"

http://megavselena.bg/ot-kakvo-se-systoi-payazhinata-na-vselenata/ "От какво се състои „паяжината“ на Вселената Анализ на съдържанието на нишките от тъмна материя, свързващи всички галактики в невидима космическа „паяжина“, е установил, че те съдържат в себе си около половината от цялата видима материя на Вселената, става ясно от статия, публикувана в сп. Nature. Както показали наблюденията на микровълновото „ехо“ от Големия взрив, делът на обикновената материя, от която се състои всичко, което можем да наблюдаваме във Вселената, е не повече от 5%. Всичко останало се пада на тъмната материя (22-26%) и тъмната енергия (68-73%). Подобни резултати не се съгласуват с данните от астрономическите наблюдения на отделни галактики – общо те съдържат едва 2,5% от общата маса на Вселената, поради което учените от дълго време се опитват да открият „изчезналата“ видима материя. Доминик Екерт (Dominique Eckert) от университета на Женева (Швейцария) и колегите му изяснили къде е изчезнала тя, като използвали данните, получени с помощта на орбиталния телескоп XMM-Newton при наблюденията на галактичния куп Abell 2744. Това „семейство“ от галактики, известно като „купа Пандора“, отдавна привлича вниманието на учените с това, че в неговите предели едновременно се сблъскват няколко групи галактики, големи облаци газ и материя, нагрети до няколко милиона градуса по Келвин и светещи в рентгеновия диапазон. Това позволява да се видят дори такива концентрация на материя, които в други купове остават изключително тъмни и студени. Екипът на Екерт се възползвал то този факт, за да състави картина на видимата материя в Abell 2744 и да оцени нейната приблизителна маса. Оказало се, че около половината от видимата материя се крие не вътре в галактиките и заобикалящите ги облаци междугалактичен газ, а в нишките на така наречената космическа паяжина, които в 5-10% се състоят от видима материя и в 90-95% – от тъмна материя. Смята се, че Вселената по структура прилича на гигантска триизмерна паяжина. Нейните нишки представляват струпване на тъмна материя, така наречените филаменти. През юли 2012 година астрофизиците за първи път успяха да видят една от тези паяжини, съединяващи галактиките Abell 222 и Abell 223, благодарение на изкривяването в светлината на далечни звезди, предизвикано от тъмната материя. В точките на пресичане на тези нишки се намират плътни участъци от видима материя – отделни галактики и групи звездни мегаполиси. По-рано учените смятаха, че именно тези части съдържат голяма част от видимата материя. Откритието на Екерт и колегите му показва, че самите нишки на „паяжината“ могат да съдържат не по-малко количество материя „Сега е необходимо да проверим присъщо ли е това разпределяне на материя, което е характерно за Abell 2744, за Вселената като цяло. Трябва да изучим детайлно всяка от тези нишки и да изчислим количеството на различните атоми в тях, което ще ни помогне да разберем колко тежки елементи съдържа Вселената“, заключава Екерт.." ... Все повече "струнниците" се оказват прави във възможните предвиждания за структури на обекти. Остава - да си сложат ... реални граници в матмоделите. И още - да свържат нишките на възможните геодезични за пренос на ЕМП и пренос на грави - въздействие, че са различни в пространството около видимите обекти - различни са по мощност на пренос на сигнал и съответно - различно им влияе де_кохеренцията. Защото - тя пък, зависи от, т. нар., хаос на падащите външни полета върху връзките за пренос . Е, при структуриран хаос, вече, започва да "играят" и силите с ентропиен произход, които са съизмерими по големина с гравитационните сили. Та, на достатъчно голямо разстояние м/у обектите - силите с ентропиен произход са на отблъскване м/у обектите... Става разбягване на големите обекти, даже надалеч един от друг - разбягване с ускорение! ...

http://megavselena.bg/biofotoni-choveshkoto-tyalo-e-napraveno-ot-svetlina/ Биофотони: Човешкото тяло е направено от светлина "... Човешкото тяло излъчва свръхслаби фотонни емисии, познати като биофотони. Видимостта на тези фотони е 1000 пъти по-малка от това, което човешкото око може да забележи. Тези частици светлина са видими само в електромагнитния спектър, между 380 и 780 нанометра. Всъщност човешките клетки и ДНК използват биофотоните, за да складират и предават информация. Интересното в тази идея е, че биофотоните всъщност комуникират помежду си. Тази комуникация се случва по-бързо от химическата дифузия. Комуникацията между клетки чрез биофотони е наблюдавана при растения, бактерии, животни, неутрофилни гранулоцити и бъбречни клетки. През 2010 г. изследователи са демонстрирали, че различна светлинна стимулация (инфрачервена, червена, жълта, синя, зелена и бяла) в единия край на гръбначните сензори или двигателните нерви повишава значително биофотонната активност в другия край. Изследователите интерпретирали резултатите така – светлинната стимулация е способна да генерира биофотони, които се пренасят по невралните връзки, вероятно като сигнали за неврална комуникация. ... Човешката кожа може да събира енергия и информация от слънчевата светлина. През 1993 г. в Journal of Photochemistry and Photobiology е публикувана статия, която гласи: „Изкуствената светлина причинява свръхслаби фотонни емисии във фибробластите на човешката кожа. Тези данни показват, че клетките ксеродерма пигментосум губят капацитета си да съхраняват ефективно свръхслабите фотони. Това може да означава, че в човешките клетки има ефективна заключваща система за фотони.“ Меланинът може да трансформира ултравиолетовата светлина в топлина. Повече от 99% от ултравиолетовите лъчи, които нашата ДНК абсорбира могат да са вредни за организма, но вместо това се превръщат в топлина. Ако могат да се превръщат в топлина, какво пречи ултравиолетовите лъчи да могат да се превръщат в други полезни форми на енергия? Излиза, че действително сме съставени от светлина и не само – можем да я манипулираме и комуникираме чрез нея" Като махнем "окултното възможно" - остават добрите ... проучвания. ...

Интересна ... "пасторална идилия" Само дето: вълкът сит, агнетата изядени ... и на овчаря ... му остава да работи ... само порното по телевизора. Повтарям се, ама приказката с/у разсипия беше: Човек става богат не като увеличава материалните си блага, а като намали алчността си. И в онез години ... бразилски филм- сериал беше- за двама битово разделени близнаци - драма при събирането им, вече като възрастни. Та там, доктор Плинио формулира към единия: "Честен ли си?.. Тогава се примири с бедността си!" При развитие, технологиите - не разрешават проблемите на хората, а задълбочават икономическите граници, към по-големи разлики - благодарение на търговия, но не със знания, а с незнанието. Лъжата е повсеместна! Ментържиите забогатяват, а няма пари за ограмотяване срещу незнанията - и на деца, и на родители - поне на тез, които имат желание. Това не може да е добра перспектива за по-нататъшно "съвместно" съществуване. На хората. ...

И вицът беше такъв: "Мутра с джиесем - това е едноклетъчно с многоклетъчно!" ... Причината за минус-прогрес: Технологическото развитие изпреварва с "ускорени темпове" знанията на науката, особено - темпът им на усвояване. А от темпът на усвояване на ново_знанието, зависи приложимостта им в работата. Зависи конкурентната способност - повечето хора "изпадат" от играта, щото не щат да стават роботи (?!). Ле-ле, майко пък, ако става дума за производство на материални блага (в киреча), а не за ...услуги и съпътстващите ги специалности (на бюро в офис)! ...

http://nauka.offnews.bg/news/Физика_14/Айнщайн-Хокинг-Азимов-обясняват-теорията-на-относителността-видео_28156.html "Айнщайн, Хокинг, Азимов обясняват теорията на относителността (видео) Точно преди 100 години, на 25 ноември на 1915 г. Алберт Айнщайн представя един доклад на заседание на Кралската академия на науките на Прусия, озаглавен "Die Feldgleichungen der Gravitation" (Уравнение на гравитационното поле), в който е изведен един нов закон за гравитацията - което ни позволява да определим тази дата като рожден ден на Общата теория на относителността (ОТО). Айнщайн работи над него в продължение на повече от десет години - 1907-1917. На различни етапи му помагат математиците Марсел Гросман и Давид Хилберт, астрономът Ервин Финлей-Фройндлих, физикът Паул Еренфест и др. Резултатът е нова теория, която преобръща изцяло научното разбиране за гравитацията. Първата статия, засягаща въпросите, които ще бъдат решени в бъдеще с помощта на Общата теория на относителността, е публикувана през 1907 г., но основното уравнение на теорията е получено едва в края на ноември 1915. Въпреки очевидната си простота (на вид не е по-сложно от закона за запазване на енергията), уравнението на гравитацията е написано на езика на тензорния анализ и заради това да се обясни "простичко" е почти невъзможно. Но в последните 100 години много талантливи хора все пак се опитват да го направят. Представяме ви най-успешните опити да се обяснят основите на Теорията на относителността както от професионални физици, така и от фантасти. Алберт Айнщайн, Леополд Инфелд "Еволюция на физиката"` ... Кип Торн, "Интерстелар. Науката зад кадър" W.W. Norton & Company, 07 ноември, 2014 г. "Айнщайн се бореше със загадката на гравитацията от 1907. Накрая през 1912 г. той е осенен от гениално вдъхновение. Той осъзнава, че масивните тела като Земята или черните дупки могат да изкривяват времето и това изкривяване е причината за гравитацията. Той е изразил тази идея във вида на "закон за изкривяване на времето на Айнщайн" (така аз го наричам) - точна математическа формула, същността на която може да се опише с израза: Всичко се стреми да съществува там, където то най-бавно старее и гравитационното притегляне е насочено именно там. Колкото е по-голямо забавянето на времето, толкова е по-силно гравитационното притегляне. На Земята, забавянето на времето е само на няколко микросекунди на ден, затова силата на гравитацията тук е слаба. На повърхността на неутронна звезда, където забавянето на времето е няколко часа на ден, гравитацията е изключително силна. А близо до повърхността на една черна дупка, където времето почти не се движи, гравитацията е толкова огромна, че дори светлината не може да я преодолее." ..." И т. н. ... "Всичко се стреми да съществува там, където то най-бавно старее и гравитационното притегляне е насочено именно там." Бавното стареене, според мен, се дължи на това, че системите са в относителен покой - визирам опита на Нютон с окаченото на въже ведро с вода: бавно усуква въжето с ведрото и водата, при което въжето е твърдо окачено горе, а след това оставя свободно ведрото с водата да падат (при това ведрото с водата, докато падат, се и въртят, заради разсукването на въжето) При разсукване на въжето на което е окачено ведрото, менискът на водата във ведрото е най-голям тогава, когато ведрото и водата са в относителен покой - тоест - инерционната сила между тях е най-голяма. Но в покой, процесите в участващите обекти са в условно равновесие и ... ВРЕМЕТО, като че ли е спряло. И понеже се теоретизира, че инерционната сила и гравитационната сила са "вътрешно" неразграничими (без поглед навън, та да се "види" източникът на ускорение), може да се направи неправилния извод, че времето е спряло?! (или се е забавило!) - за външен наблюдател. Ясно е, че - за да се установи "как е?", то тоя външен наблюдател трябва да "мине" през УСКОРЕНИЕ, за да влезе в системите и да разбере - има ли протичащи вътре процеси или няма Нямането - не може да се установява, еднозначно, понеже наблюдателят е с ограничени възможности - просто, няма право на извод "няма процеси" Така, принципно се установява наличие на процеси, а те са с цикли на повторяемост на себе си, т. е.- те са часовник! Значи времето не спира никога..., но за да се разбере за конкретна система, трябва УСКОРЯВАНЕ. ...

Да стягаме мазетата и гаражите! http://nauka.offnews.bg/news/Новини_1/Настолен-ускорител-на-частици-до-5-години_28155.html Настолен ускорител на частици - до 5 години Ускорител на частици с размерите на кутия за обувки? Звучи невероятно, особено на фона на грандиозните конструкции на Големия адронен колайдер и на строящия се в Китай още по-гигантски ускорител. И все пак на 19 ноември тази година, благотворителната фондация Гордън и Бети Мур отделиха за Станфордския университет грант от 13,5 милиона долара за петгодишен международен проект за създаването на работна версия на миниатюрен ускорител на частици, съобщи businesswire.com В основата на конструкцията ще бъде технологията "ускорител на чип" (accelerator on a chip), въведена преди две години. ... Международният проект за създаване на настолен ускорител на частици е обявен във връзка със значителния напредък, постигнат от изследователите в тази област от SLAC (National Accelerator Laboratory) и Станфордския Университет (Stanford University), както и независимо от тях, на физици от Университета на Ерланген-Нюрнберг (Германия). И двете групи са публикували научни статии през 2013 г. в един и същи ден. ... В експеримента на SLAC и Станфорд, електроните отначало се ускоряват в някой местен ускорител до максималната скорост. След това допълнителното ускорение увеличава не скоростта, а енергията на електрона. Тогава снопът се пуска в "чипа ускорител", където получава 10 пъти повече ускорение, отколкото може да му даде ускорителят SLAC. А немските учени показали, че лазерът може да ускори електроните с нисък разход на енергия като електроните са бавни, с едва около една трета от скоростта на светлината. ..." Весело: Ще си правим ... "малки взривове" .., за проучвания за ... котката на Шрьодингер, дето е в кутията! ...

Не схванах - каква е връзката ... котешки езичета ? с бира?.. (Старият виц е: Манго със синчето си е на панаир и му казва: --Стой тук! Отивам за бира и се връщам- и тръгва. --Тате, тате, и сладолед - успява да извика синчето.. -.А, бе, ти луд ли си, бе ... Бира със сладолед?!) ...

Аха! Откриха "коса" на обект, най-сетне: http://nauka.offnews.bg/news/Новини_1/Земята-има-коса-от-тъмна-материя_28025.html "Земята има "коса" от тъмна материя Около планетите на Слънчевата система съществува тъмна материя под формата на дълги нишки, според ново проучване. Изследването на колектив от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (Jet Propulsion Laboratory - JPL), воден от Гари Презо (Gary Prézeau), е публикувано тази седмица в Astrophysical Journal. Тъмната материя е невидима, загадъчна субстанция, която е около 27% от цялата материя във Вселената. Обикновената материя, която виждаме около нас, е само 5% от Вселената. Останалото е тъмна енергия, странен феномен, свързан с ускоряването на разширяването на нашата Вселена, се разказва в прессъобщението на лабораторията на НАСА. Но нито тъмната материя, нито тъмната енергия някога са били директно наблюдавани, защото не взаимодействат с електромагнитните сили. Въз основа на много наблюдения на действието на гравитационното притегляне, учените са категорични, че тъмната материя съществува и са измерили с точност до процент количеството й във Вселената. Водещата теория е, че тъмната материя е "студена", което означава, че не се движи много и е "тъмна", защото не излъчва светлината. Галактиките, съставени от звезди от обикновена материя, са образувани заради флуктуациите в плътността на тъмната материя. Гравитацията действа като лепило, което държи както обикновената, така и тъмната материя в структурата на галактиките. Според изчисленията, извършени през 90-те години и симулации през последното десетилетие, тъмната материя трябва да образува фин зърнест поток от частици, които се движат с една и съща скорост в орбита около галактиките. С приближаването си до Земята, според изчисленията на Гари Презо, частиците се съсредоточават в суперплътни влакна или "косми". ... Тези "косми" имат и корени (места с най-висока концентрация на частици до един милиард пъти повече от средната), и краища. Презо смята, че корените на власинките тъмна материя са разположени на около един милион километра от повърхността на Земята, а върховете - на два милиона. Когато преминава през ядрото на Юпитер "косата" на тъмната материя трябва да образуват още по-плътни корени - почти един трилион пъти повече, отколкото в нормалния поток. "Ако се установи местоположението на корените, може да бъде изпрати сонда, която да събере много информация за тъмната материя", - предлага Презо. ..." (При мен - поради непрестанното образуване на обектите (и микрообектите), съпътстващият вакуум се структурира с формата на "коса"- геодезични за пренос на грави - изменения и по тези геодезични се осъществява Обратната Връзка с околните полета, за устойчивост в средата на съществуване на обекта - "тъмните зрънца" не се движат, а се подреждат (структура) по характеристика импулс при образуване на вещеви обекти - не се движат с обектите, а обектите сърфират върху тях - пренася се импулс, който можем да измерваме, с помощта на "изменения" на други структурирани вещеви обекти. Могат да се образуват и слоеве от ЕМП - също "коса", но за пренос на изменения на ЕМП - бързо ги "убива" декохеренцията, при наличие на много други обекти. Там където електричното и магнитното полета са с пространствен ъгъл около 90 градуса - прилича на: място на "корените" (от статията) - се формират еквипотенциални повърхнини - много са слоевете на Земята с условия за образуване и устойчиво съществуване на различни вещеви обекти. "Зрънцата" тъмна материя са недостижими за измервания, но радиално измерени разстоянията, формиращи еквипотенциални обвивки, могат да покажат информация за относителната скорост на обекта в средата му на пребиваване. Самата форма на косата зависи от околното вещество за обекта, от разпределението на други обекти в околността.) ...

Ето популярно изложение на "трудна" за разбиране математическа хипотеза: http://nauka.offnews.bg/news/Математика_18/Хипотезата-на-Риман-за-лаици_27664.html "Хипотезата на Риман за лаици Миналата седмица нигерийският математик проф. Опиеми Енох (Opeyemi Enoch) обяви, че е намерил решение на една задача, за която Институтът Клей дава 1 млн долара - доказателството на хипотезата на Риман. Хипотезата на Риман не е лесно да се формулира по начин, разбираем за нематематици, защото е същността на една трудна за разбиране математическа теория. Ето как звучи хипотезата на Риман: Всички нетривиални нули на дзета-функцията имат реална част равна на ½ За обикновения читател, дори и добре образован, но без добра математическа подготовка, това е може би пълна безсмислица. ... Ефектът на Казимир През 1948 г. холандският учен Хендрик Казимир (Hendrik Casimir) прогнозира ефект, който днес носи неговото име. Той дълго време е само елегантна теоретична идея, но вече е експериментално потвърден и в него играе роля дзета-функцията. ... За съжаление тази сума е разходяща (и то още по-бързо, отколкото S(-1) ), което би означавало безкрайна плътност на енергията . Това очевидно е пълна глупост. Но какво, ако предположим, че безкрайната сума е равно на дзета-функция на Риман, а не дзета-функция на Ойлер за x = - 3? Тогава може да се получи крайна плътност на енергията. Това означава, че трябва да има сила на привличане между металните плочи, които също изглежда невероятно, тъй като според класическата физика, не трябва да има никакви сили. Но ето, че изненадващо когато физиците поставили експеримента, те открили, че силата наистина съществува и тя съответства на плътността на енергията точно равна на ζ( - 3). Като че ли природата следва идеята на Риман - тя разширява дзета-функцията на Ойлер, да се включат стойности на x, които са по-малки от 1, изваждайки безкрайността, за да се получи крайна стойност. Удивително!" ... Изглежда лесно като обяснения, но ... не е. Не е лесно за разбиране. Щото - не всеки се е сблъсквал с комплексните числа и манипулациите с тях. (за мен, специално във физиката, те показват в "миналото" на процес какво се е случило, че когато се умножи по "комплексно - спрегнатото", да се получи реална нагледност по време и пространство, на "сега"-то, в което става изпитването. Самото умножение е отражение от "реална ос" (или повърхнина), като "геометрия". Имаме теоретично надничане в миналото, за да схванем полученото, като факт). Та, Природата не "следва Риман", ами следва: "И" едното, "И" другото (логическо умножение), когато "се съберат" едното и другото - резултатът е реалност. И да - Риман го е предположил като правилна възможност за изясняване. Така е и при ефекта на Казимир: условия за стоящи вълни м/у плочите - малки разстояния, съизмерими с полетата на частиците на плочите - възможност за стоящи вълни. Възлите им са на плочите, а там - амплитудата на трептенето е нула - значи - няма сила от междуплочното налягане (има подреденост!). Но - има и условия, при които ще се случи налягане, заради невъзможност за "стоящи" вълни. Известно е, че има и отблъскващи сили при "ефект на Казимир". Остава сила на притискане на плочите от "налягането на хаоса" извън плочите (не_подреденост!), което се тълкува като сила на привличане (неправилно, според мен). Ентропийните сили са към Подреденост на полетата в пространството (намаляване на хаоса). ...

Вж това в допълнението - коментар с мнение: http://nauka.offnews.bg/news/Новини_1/Невроикономиката-Как-хората-взимат-решения-Пари-или-справедливост_27704.html Невроикономиката: Как хората взимат решения. Пари или справедливост от коментар: "... Според нас, управляването на поведенческият акт като адаптационна реакция, при всички случаи трябва да започва с пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на повишената възбудимост в рефлекторните системи в мозъка от съществуващата Доминанта на Ухтомски, последвано от целево създаване на нова Доминанта, разположена най-напред на нивото на временна координация на функциите – в периода на т.н. “еластичност на ЦНС”. Инстументът за това е холистичният подход, включващ и фитопсихофармакологичните комплексни препарати с тяхното многостранно и едновременно повлияване на най-важните жизнени системи в организма и възможност за едновременно регулиране на задръжните и възбудните процеси в мозъка. При това „дейността на човека се определя от доминантните тенденции в структурата на личността” (Е. Фромм, 1990), а „целостността на личността (К Г. Юнг) е постигната, когато главните двойки противоположности са относително разграничени, т.е. когато двете части на цялостната психика, съзнание и несъзнавано, са свързани една с друга и са в активна връзка по пътя към индивидуация”(6). Нервнофизиологичните механизми за това доминиране са свързани също с Доминантата на Ухтомски. Човешкото поведение е сложен психо-био-социален процес, затова от огромно практическо значе-ние е поетапното психофизиологично разбиране, оценяване и регулиране на поведението. В това се крие принципната невъзможност за създаване на един регулатор – “панацея” за много различни видове поведение едновременно, или за един вид поведение в различни условия. Обективно е необходим холистичен подход, обхващащ както средствата на психотерапията, хипнозата, самовну-шението, автогенния тренинг и физиотерапията, така и препарати за поетапно пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта и създаване на нова. ..."

Наближават празници и е нормално ..., да знаем, че има наука за правилното пиене! http://megavselena.bg/naukata-za-pravilnoto-piene/ "Науката за правилното пиене Защо трябва да хапнем и да се движим, но не трябва да смесваме различни неща? Как правилно да се държим на следващата сутрин? Да видим как трябва да пием. Наближава Нова година и задължителен атрибут на празника са тежките трапези с обилна храна и доволно пиене. За да не завърши празникът със загуба във времето и пространството, а следващия ден да не прекараме прегърнали тоалетната, умните хора ни дават прости препоръки. Да се опитаме да открием научната им обосновка. Етиловият спирт – етанол, съдържащ се в алкохолните напитки, се разгражда в черния дроб. Именно затова черният дроб най-много страда при злоупотреба с алкохол. Етанолът се разгражда на два етапа, при които работят два ензима. Отначало алкохолдехидрогеназа превръща етанола в ацеталдехид, а след това алдехид дехидрогеназа превръща ацеталдехида в оцетна киселина. При метаболизма на етанол се отделя доста енергия, затова алкохолиците на даден етап от зависимостта пият, вместо да ядат. Ацеталдехид е токсично вещество и предизвиква симптоми на отравяне – главоболие, мускулни болки, гадене. Именно от него човек страда по време на махмурлук. Скоростта на разграждане на алкохола зависи от това, колко активно работят дадените ензими. Ако първият ензим е активен, а вторият – не много, на човек му става лошо от малка доза алкохол, защото се натрупва ацеталдехид, който бавно се превръща в оцет. Ако вторият ензим е активен, токсичното вещество не се задържа в организма, човек не страда и може да изпие значително повече. От една страна, той има по-голяма „норма“, която да не му подкоси краката, а от друга, при такава особеност на организма е доста по-лесно да стане алкохолик. Алкохолът и науката Как може да се обясни народната мъдрост за „правилното пиене“ от гледна точка на етанола, разказва Максим Ловат от Катедрата по физиология на човека и животните към Биологичния факултет на Московския държавен университет пред Газета.Ru. Казват, че около час преди запой не е лошо да се изпие чашка, за да се „подготви черният дроб“. Правилно ли е това? Да. Има индуцируеми ензими, които ускоряват обмена на алкохол. Но само час преди това е малко, по-добре два-три. Защо се препоръчва мезето към алкохола да са мазни продукти? Алкохолът по-добре се разтваря в мазнини, отколкото във вода. Значи в кръвта той не попада веднага, опиянението няма да е толкова остро, ензимите ще успеят да го разградят. Но има нюанс: употребената доза ще бъде доста по-голяма. А това значи, че в даден момент ще настъпи насищане на този буфер, продуктите на разпад на етанола ще потиснат системата за неговото разграждане и алкохолното отравяне и неговите продукти ще бъдат по-силни и по-дълги. Правилно ли е да се пие водка с вода или сок? ..." и т. н. Наздраве и да припомня: Ракия се пие само в три случая: преди ядене, по време на ядене и след ядене. Не се пие ракия само в еди случай: ...Когато няма! ...

http://megavselena.bg/choveshkoto-syznanie-e-kvantovo-systoyanie-na-materiyata/ "Човешкото съзнание е квантово състояние на материята ... Последният пробив в тази нова област е огласен от Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт. Ученият твърди, че съзнанието всъщност представлява особено състояние на материята. ..." Макар че, прилича на изказването: "Стара планина е голяма планина..." има и нови моменти в изследванията... ... "... Съзнанието винаги е било сложен въпрос за научно обсъждане. В края на краищата науката си има работа с ефекти, които може да се наблюдават и опишат математически, а съзнанието досега успешно се изплъзва от такъв подход. В повечето сериозни научни кръгове обикновеното споменаване на съзнанието може да доведе до незабавно изгнание в сферата на шарлатаните и окултистите. Очевидно това, че съзнанието е или същност, или душа, или каквото и да е там, което прави човека човек – като тема няма да избяга. Много ни е приятно да мислим, че съзнанието е избрало хората в качеството на единственото място за резервация, но еволюцията ни е дарила с по-мислещи мозъци, затова трябва да използваме нашето съзнание, за да разберем що е то съзнание. Последните опити да се формализира съзнанието са на Джулио Тонони, професор от университета на Уисконсин-Мадисън, който предлага теорията за интегрирана информация (IIT), а Макс Тегмарк се опитва да обобщи работата на Тонони от гледна точка на квантовата механика. В своята научна работа „Съзнанието като състояние на материята“ Тегмарк смята, че съзнанието може да се разглежда като състояние на материята, наречено „перцептрониум“, което може да бъде диференцирано от други видове материя (твърди, течни, газообразни) с използването на пет математически обосновани принципа. Накратко, теорията взема за основа IIТ на Тонони – съзнанието се явява резултат от система, която може да натрупва и ефективно да използва информация – и я води към перцептрониум, определян като „обща субстанция, която е субективно самоосъзната“. Тази субстанция не само може да натрупва и използва данни, но също се явява неделима и единна. Голяма част от изследването описва перцептрониума с термини на квантовата механика и разглежда защо ние възприемаме света в термини на класически независими системи, а не в термините на един голям взаимосвързан квантов миш-маш. На този въпрос Тегмарк няма отговор. ..."

Проблемът е Голям! Има и правна зависимост-несъстоятелност: Ако нещо е заложено неправилно - съгласно неспазен/спазен стандарт на "английски", стане беля и трябва да съдят виновник -... на английски ли ще го съдят... Задължително е да има и превод на езика, за който се ползва... Иначе - отпадат всякакви отговорности за произведеното. Да се стягат будителите - за подготовка на преводачи-специалисти по отрасли на производствата... Парички трябват и там! пп молба: към автор (или модератор) - моля, поправи граматиката на заглавието на темата ...

http://megavselena.bg/higs-bozonyt-shte-ubie-boltsmanoviya-mozyk/ "Хигс бозонът ще убие Болцмановия мозък Запишете си: при определени физически условия флуктуациите на квантовата природа са способни да създадат т.нар. Болцманов мозък*. Предупреждаваме: това е доста неприятен субект. Според идеята той е способен да осъзнава своето съществуване и е не по-малко разумен, отколкото сме ние. Само дето родителите му не са тате и мама (във всяка форма), а квантовите флуктуации. Засега ни спасява това, че вероятността от образуването на Болцманов мозък е малка. Тоест теоретично тя е прекалено малка, така че може да става дума за време, равно на десет милиарда на петдесета степен години. Лошото е в това, че според сегашните модели на развитие Вселената се разширява и всичко ще приключи или с Голям взрив, или с топлинна смърт, но във всеки случай пространство-времето по-скоро ще съществува едва ли не вечно. С прости изчисления можем да се убедим, че в този случай Болцмановите глави ще се стремят към безкрайност. Очевидно тогава вероятността от появата на разум не от биологични или механични предци, а от флуктуации на вакуума, е радикално по-голяма, отколкото от всички други източници. И работата не е в това, че на нас, хората, ни е малко обидно. Да, разбира се, Болцмановите умове ще възникнат не от продължителна борба за съществуване като нашите човешки умове. Главното тук е в това, че антропният принцип в случай на появата на Болцманов мозък ще изглежда странно... ... Ако искаме да избегнем изпадането в креационизъм, то изразът „Ние виждаме Вселената такава, защото в такава Вселена може да възникне наблюдател, човек”, едва ли не е единственият изход. Сега от „изхода” попадаме директно в ситуация, когато човек става статистическо незначително явление, тоест статистическа аномалия с незначителна продължителност на съществуването на вида. Защо изобщо е необходим този разумен наблюдател човекът, ако Болцмановият мозък може да възникне при по-широк спектър от физични константи? И дори ако ние живеем десетки милиарди години и числеността на нашия вид е всяко крайно число, то след топлинната смърт (Големия взрив) така или иначе ще ни дойде краят. На този фон безкрайната история на безкрайното количество Болцманови мозъци ще бъде безкрайно дълга. ... *Болцманов мозък (англ. Boltzmann brain) – хипотетичен обект, възникващ в резултат на флуктуация в някоя система и способен да осъзнае своето съществуване. Наречен в чест на Лудвиг Болцман, смятан за основоположник на статистическата механика. Мое мнение - не е възможно съществуване на "съзнание" за споменатото Осъзнаване, поради декохеренцията на ЕМ Полета върху физическия вакуум в състояние на хаос. Ентропията - ясно е показала какъв мозък е възможен - човешкият - за осъзнаване. При това - ясно е: невъзможно е пренос на информация с над светлинна скорост, за да се "ползва" базова памет от хаоса, за "съ - знаване". - осъзнаване във Вселенски мащаби. ...

http://megavselena.bg/fizitsi-obyasniha-zashto-vselenata-e-triizmerna/ Физици обясниха защо Вселената е триизмерна Физици от Великобритания, САЩ, Германия и Португалия се опитаха да обяснят пространствената триизмерност на наблюдаваната Вселена и да посочат възможните причини за нейното инфлационно разширение. Статията на учените е публикувана в arXiv.org, пише New Scientist. Според издигнатия от учените модел структурата на вакуума на ранните етапи от развитието на Вселената (преди стадия на инфлационното разширение) е представлявала мрежа от плътно навързани и свързани помежду си силови тръби. Те, според замисъла на физиците, са се формирали в хода на квантов хромодинамичен космологичен фазов преход. Наблюдаваната триизмерност на пространството се обяснява от учените с топологична устойчивост на мрежата от едномерни силови тръби, а инфлационният стадий от еволюцията на Вселената – с освобождаване на енергия, съпровождащо разширението на мрежата от тръби и нейното охлаждане. Структурата на Вселената на ранните етапи се сравнява от авторите със заплетен кабел на слушалки. „Смятам, че това е идея, която си струва да се изучи“, казва за хипотезата на учените един от авторите на инфлационния модел – физикът Алън Гът от Масачузетския технологичен институт. Учените засега не са предложили експериментален метод за потвърждение на своята хипотеза. Теоретичните модели на авторите са основани на модела Абрикосов–Нилсен–Олсен, в който възникват необходимите преобразувания във вид на струноподобни решения на четириизмерна (в пространството и времето) специална теория на Хигс Квантовата хромодинамика описва силните взаимодействия на частиците (кварки), осъществявани от частиците преносители (глуони). Учените смятат, че на ранните етапи от развитието на Вселената е съществувало едно силно и електрослабо взаимодействие, от което на инфлационния стадий (период на експоненциално разширение) е протекло отделяне на силното взаимодействие. Този процес, получил названието бариогенеза, е бил съпровождан от обединението на кварките и глуоните в адрони, а също с вероятната поява на космологични топологични дефекти (по-конкретно космологични струни, стени и монополи). След бариогенезата е настъпил стадий на лептогенеза – отделяне на електромагнитните и слабите сили. И така - все едно, няма ГВ... Според мен - това е по-правдоподобно "начало"

Ей го на - почнА се! http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/pyrvi-stypki-v-sytvorenieto-6044303 "Първи стъпки в сътворението По времето, когато мнозинството от европейците вярваше безусловно в Бог, въпросът със сътворението беше ясен. Бог беше направил всичко – готово и опаковано, както е слязло от божествената поточна линия. По-късно хората откриха, че светът се състои от малки частици, които по някаква неизвестна причина се подреждат в организирани форми и така молекула по молекула създават живота. В момента в Масачузетския технологичен институт изследват възможността да се възползваме от склонността на частиците на сътворението да се самоорганизират и вместо да използваме машини и човешки труд, за производство на стоки, да накараме стоките сами да се произвеждат. Това не е научна фантастика, то вече се случва и е много вероятно да стане част от живота на нашите деца или внуци. Самосглобяването е процес, чрез който дадено вещество, задвижвано изключително чрез нековалентни взаимодействия, спонтанно се развива в определени устойчиви модели с добре определена структура. ..." Когато в околността няма ... необходимият им материал ... какво ли ще ползват за ... себе_сътворяване?..След като им е "заложено" по програма и както е писано в по-предния постинг - когато само_осъзнаят "себе си!" ... ще се правят ... в повече?! ... пп Във в-к Новинар: Баба чете на внука си от Библията: - А сега ще ти разкажа как са били сътворени първите двама човека на земята. - Това го знам, по-добре кажи как са направили третия? ...

От статията, която съм цитирал (а не ...написал?!) "...Учените изследвали малки графитни включения в тези минерали и вътре в един циркон на възраст от 4,1 милиарда години открили високо съотношение на въглеродните изотопи C12 / C13, което е характерно за жива материя..." Може да е характерно съотношението за жива материя, ама не се среща само там, а повсеместно и зависещо от много допълнителни параметри - радиационната обстановка за тогавашната Земя, високата Т и най-вече големите Т-разлики, и липса достатъчно по количество газове, и др. Нищо живо не е възможно да се образува, камо ли да фотосинтезира. Не се заблуждавайте, че темпът на радиоактивния разпад е независим от физическите условия при които става.(много и плътна маса -има бомба. малка плътност на същата маса - няма бомба) В неживата природа е пълно със сферографитни структури, получени в полутечна среда (даже графен взеха да правят технологиите ... и то - с форма сфера- при наноразмери, а кристалните форми и решетки на смес от други елементи са със значително по-големи размери) Налага се да търсят друга причина за обяснение ... Затова казах - спекулативни са твърденията, рано им е да такъв извод.

Има малко и в Уики: https://bg.wikipedia.org/wiki/Чугун но повечето (етикет: сферографитен чугун) -разказват технологии за получаване, а не теория