Малоум 2

По 1. - Да. Малко сложничък е механизмът, ама ... важно е да работи без да противоречи на известното. По 2. - Имаше такава хипотеза с по-старите научно фантастични романи: Нашата Вселена е само клетка от един много по-голям организъм, съответно, състоящ се от много клетки, а и управляващи се взаимодействия от "организмовия централен мозък" (Гл.Мозък, както е при Човек, например) Само дето бързо бихме се превърнали в "ракова" клетка, щото сигналообменът е с гранична скорост и Организмовият мозък, не би могъл да действа навреме с обратна връзка (ОВ), та да поддържа статуквото на нашата Вселена-клетка. По 3. - Просто, няма колективно съзнание, щото не може да се осъществи такава структура - бързо се разпада от действащите й полета от звездите, например; УВ, рентгенови и гама лъчи - не прощават на разни "организирани" структури. Например, бързо правят кръвта ни на жабуняк - край с правилната обратна връзка: запаметената структура в гените се унищожава, Гл.Мозък няма от къде да получи справка за възникнала ситуация за оцеляване и съответно, да организира импулс за възстановяване на устойчивостта на работата на организъмчето. Добре, че се е формирала течна и газова "защита" на Земята, та действията на тези лъчения от Слънчо, са силно намалени като интензитет. Случайно може да ни цапнат и ... пак, и ... така остаряваме и следва разпад. Ако задълбочиш, ще видиш, че е важно бързодействието на ОВ - колкото по-кратки са пътищата на инфото (къси връзки), колкото по-дребни са структурите в организирана компактност - толкова разнообразието и бързодействието на ОВ е по-голямо, а това - осигурява УСТОЙЧИВОСТ на организацията във времето, при сравнително малки външни изменения във фона на ЕМП. (Това е една от причините динозаврите да се "изродят" (еволюционно) до ... кокошки - това е устойчивата структура на "динозавърския ген" при днешния фон ) Гените си създават структура Гл.мозък и в комбина с него си изграждат крачка, ръчички и др. крайници, създават си необходимите отвори (тунели) за преработване на външна информация във вече готови продукти (храни), течна среда за усвояване (лимфа), а ... и очички - част от мозъчни клетки директно се подлагат на фотони (ретина) за формиране на абстрактен образ от средата, в която живее нещото. Така, то може да оцелее и да даде поколение. В по-висока организация - при Човек - мозъкът добива още едно свойство -РАЗУМ - сам слага граници на поведение, независимо от позивните на заложените инстинкти за оцеляване. (Не изтърва горещата тенджера с боб, демек! ) Та, това качество - разум, е индивидуално (субективно предопределено) и не може да се пренесе като качество (свойство)... в Космоса или във Вселената. Просто - голямата структура е неустойчива и се разпада непрестанно, дори и от дълги вълни на ЕМП- с тях обменът на инфо е бавен, няма бързодействие по ОВ. Затова от силициеви вериги или фосфорни вериги не може да се създаде живот; само от вериги на въглерода се минимизират връзките и бързодействието е налице. ...

Точно така - Вселената е безкрайна, но ограничена; в противопосочния ръкав на Вселената може би има подобна "точка" и евентуално, да се е достигнало до същата форма на живот, но построен на база антивещество (ако нашето приемем за вещество) Пространственото и времевото разделение не ни дават възможност да се установи дали е така (не може да се наблюдава). Демек, двата "свята" са недостижими един за друг и ... добре, че е така: иначе - ще гръмнем ако се докоснем! Преди вещевата форма на материята е била полевата форма. От измененията на полевата форма и структуриране на "срещащи" се флуктуации е станало възможно "завързване на възел" на полевата форма и образуванието придобива нови свойства: например, маса на покой, евентуално заряд, спин и др; придобиването на нови свойства води до взаимодействия на полевата с вещества и съответно - нови явления, които научаваме по закономерностите, след поставяне на експерименти - откриват се закони, на които се подчиняват взаимодействията, независещи от нашето съзнание... Тежим "гравитационно" и при изключено съзнание (например, спим). ...

По първото изречение: не ми е удобно да го казвам - излиза като неуместна хвалба, особено, след като следва безпарадоксално обяснение на наблюдаваното - това никой не е в състояние да ми го прости!; разбира се, това обяснение от малко по-друга гледна точка, с по-друго тълкуване - в него, вече вземам предвид и заложеното като начала в хипотезата. За второто: Знаеш моделът ми за изход от Великия атрактор (на мястото наречено Голям Взрив) - моделът е един ръкав от Вселената, като формата на "Рог на изобилието"; защо на изобилието? (Защо "рог"? е по-ясно) Защото става зараждане на вещевата форма на метерията и проявява на свойствата си: неутралните частици (само те могат да напуснат атрактора, поради това, че са неутрални) се разпадат поради сблъсък с други подобни с висока относителна скорост помежду им. По устойчива се оказва формата при разпадането на неутрон до протон, електрон и т.н., лъчения - важна е устойчивостта на протона и електрона, защото са частица-античастица по ЗАРЯД, а не анихилират заради другите си коренно различни собствени характеристики; анихилирт полетата им, когато протон и електрон се доближат (сила на привличане) на "една вълна" разстояние, такава, че да осигури непрестанното образуване на електрона около протона и обратно (водороден атом) ... Решава се въпросът: Ами къде е отишло антивеществото? - в първоначалните моменти след ГВ. Новата форма на протон и електрон е устойчива (охлювна черупка), защото се ражда в началната "кривина" на рога на изобилието - кривината е структура на физвакуума около великия атрактор (форма на подреденост - като крилца на пеперуда ... та, пеперудата не е случайна форма?! ) Затова и протонът и електронът са стабилни частици - не се разпадат "самоволно". Продължавам в направление кривината на оста на рога на изобилието; Поради тая кривина, външните подредености, не са като вътрешните - нито по повърхнината на рога, нито и по обема. Тоест - структурата на полетата определена от кривина, дава възможности за разнообразни прояви на свойствата на наличните вещеви обекти; Достига се и до не толкоз велики атрактори, а по-малки, например, в центъра на Галактиките - сегашната интерпретация е, че там има Черна дупка, но при мен е атрактор. Така още повече се изменят полетата по протежение оста на рога... Фигурите се влияят както от изначалната подредба заради Великия атрактор (подсказва на Галактиките накъде да се образуват), така и от новосъздаваните структури на физвакуума, заради наличието на организация на вещеви обекти, по физическите закони. Така, практически, не е възможно да са еднакви по структура полетата из целия рог (притежава и пространствена кривина, като спирала). В Галактиката Млечен път, почти "точка" от рога на изобилието, има полета; Сл. система, пак почти "точка" от Галактиката, има полета; Земята с Луната - почти "точка" от Сл. система, има полета ... да, ама се е случило устойчиво равновесие на голямо разнообразие от хим.елементи, за много дълъг период условно постоянен фон на ЕМП. Тези условия са позволили както еволюция на неживата материя, така и ВРЕМЕ за еволюция и на живата, която да достигне организация до Гл. Мозък, при Човек. Та ... "точковото" разглеждане в цялост Вселена - показва, че сме единствена такава в целия ръкав. Другите точки са с други полета; поне във видимата Вселена - не е наблюдавано такова "съчетание" на полета. ...

Това е само възможно описание, а не доказано на 100%. Важното е да не противоречи на вече известните факти - само тълкуванията да търпят разлика. Не си креационист и т.н., но, положението е такова: Искаш ли да има Бог? Значи: Има Бог! Искаш ли да няма Бог? Значи: Няма Бог! И двете са недоказуеми тези и имат право на измисляне, докато не решим да ги съпоставим с ... фактическия материал. Съпоставяме, щото изследваме материален ОБЕКТ - Природата, а не - Абстрактните образи в главите ни. Психиатрите да му мислят за абстракции! Защо никой не коментира парадокса-"всичко което ни предстои, вече се е случило"??? Предполагам, щото не е парадокс: Не знаем какво ни предстои и какви въпроси ще изникнат; Това, че има повторение на цикли, не означава, че се повтаря същото нещо - винаги на по-високо стъпало на еволюцията се повтаря; дори, ако си чел внимателно хипотезата - непрестанното образуване на елементарните частици показва, че при всеки цикъл на новообразуване може да се случи ИЗМЕНЕНИЕ и е така - няма сигурност, че се повтаря точно същата частица; само вероятностно може да се предполага повторение; затова е въден термин - тъждественост - демек, еднакви по физически свойства обекти. Еднаквите по физически свойства обекти също имат цикъл-време на устойчивост на съществуване! Зависи това време от Фона на ЕМП в което си развиват действието. Дори и при малки изменения на фона (във водна среда е така - "стара риба", няма!): известно ни е от исторически опит, че измененията се натрупват и пълната репликация е мисия невъзможна - престава да съществува, нещото... Демек, случват се неизбежно ... физическите закони; отразяват се нацяло на остананалото ... като наше наблюдение. ...

От флуктуациите става подреждане; в смисъл: ако две последователно наредени сочат една посока, по едно направление, то обвивките им (големината им като фино зърнесто образувание) могат да "ходят" ту към едното, ту към другото; ако има трето, четвърто и т.н. - обвивката трепти, а съседите им по "токовата" нишка, сменят алтернативно (противопосочно на нишката) състоянието си - нали са неподвижни на местата си геом. центри на зърната (образуват пространствена вакрешетка); да, ама съседите на съседите също алтернативно си сменят състоянието и ...така: около токова нишка, обемно набъбва подреждане. Това задружно действие на околното затормозява възникналото начално трептене и следва (!!!) - връщане набъбването навътре, към токовата нишка; така, щеше да спре предизвиканото смущение от флуктуациите при случайното подреждане; Да, обаче, не - докато се връща набъбването, понеже не действа мигновено, а със закъснение, то началото на токовата нишка вече не е там!.. Предвижило се е "крачка" напред от гасящото го обратно действие; Така се получи: едно смущение се пренася по физ.вакуум, като характеристиките му са с "напречно" на движението действия. Това е фотон на физическия вакуум - фини фотони, недостижими от ... къв да е Изследовател, понеже, самият Изследовател е ОГРОМЕН по размер, в сравнение с размерите на фината структура. Тоест - получи се ИКР (идеален краен резултат) - нещото, прави самО това, за което е предназначено! Автоматично става "вечното" движение. Предполагам, ясно е, че множество такива "токови нишки", организират "по свой образ и подобие" околността и става възможно да се подредят много голям брой зрънца в по-сериозна токова линия;... има и една съществена особеност: преносът на обвивките става "под ъгъл" спрямо стрелката на вакчастиците; В зависимост от големината на тоя ъгъл е и енергията, която смущението пренася. Затова и фотоните са не само плоски трептения(в една равнина), а в пространстена "винтова" линия- имат и обем - става като токова тръба - оста на тая токова тръба може да е крива, в зависимост от ъгъла на пренос. При малък ъгъл - като гърч в ЕМП се разпространява нещото фотон. Следва в движението си кривината на структурираната вакподложка. Полева форма на материята. При голям ъгъл (пренос на много енергия) - токовата линия се изкривява дотолкова, че може да се затвори пространствената винтова тръба - змията да захапе опашката си - това се случва при двойка тръби, близо една до друга и набъбването на едната пречи (криви) на набъбването на другата или по-скоро, следва другото набъбване ... Стават зависими двете трептения, казвам: Образуващите фотони си взаимодействат! Да, ама преди взаимодействие, гърчът се е движил със скорост Свак; при затварянето си всяка около другата (модел - две халки от верига) вече си взаимодействат и общият им геометричен център се движи с много по-малка скорост, заради това взаимодействие; съпротивата на такова образувание срещу външното подреждане (полета на други частици) е физическата характеристика "маса". Тия образувания са вещева форма на материята - елементарни частици. Имат характерни за всеки вид вещева: видове и форма на обвивки, обем и вътрешна динамика; Самоподдържа се тая динамика от това, че околността се стреми да подтисне действието й. Тоест - подрежданията в околността "изтичат и се втичат" непрестанно към моментен геом. център в "средата" на частицата - това е "коса" на обекта - също като обвивка, но обвивка от подреждания. Така - вижда се целия автоматизъм на действията и начинът на възможното действие на физическите закони - границите на видовете взаимодействия се определят от това: с коя от обвивките на вещевите е действието! Разкрити са свойствата на обектите и произхода им - свойства: маса, заряд, спин и т.н. се съдържат в частиците. Измененията им зависят от структурата на околността от физвакуум. Налице в средните мащаби е: самоорганизация, саморазвитие, самоуправление, саморегулация и т.н. - взаимосвързаност, демек! ...

Малки допълнения, които оправят нещата, според мен: Не е възможно от нищото да възникне нещо и обратно. Зависи какво разбираме под "нищо". Оказва се, че "нищото" не съществува - Вселената се образува върху физически вакуум, който е "пълен с нещо": разни вакуумни частици, които са малки по размер (х10^(-23)m), ама имат собствена характеристика- въртят се "на място" и моментната им ос на въртене, бясно се сменя по направление и посока (за модел: стрелка се "върти" спрямо центъра на тежестта си, като променя пулсиращо и големината си); От подреждането на тия стрелки в пространството, локално се "градят" фигури, образувания с форма и обем - това са обектите, от които сме изградени и е изградена цялата Вселена. Бързината на образуване на обектите е съществена, а и определя устойчивостта на структурата по "време на живот" на същата; в този смисъл "Всичко тече, всичко се променя!"... Демек, обектите сърфират по условно неподвижна вак-решетка, по инерция, получена по време на образуването им. Структурата на физическия вакуум пък, определя "кривина" на пространство и протяжност на обектите, а и на самото пространство. Важно е, че веднъж възникнало "движение" на обект (от съчетание на флуктуации във физ-вакуума) - не е възможно да бъде спряно от само себе си: защото сигналите за самоцентриране на образуванието закъсняват по Обратна Връзка (ОВ)- движат се с възможно най-голямата скорост - скорост на светлина във вакуум. Така - всичко се движи по инерция, но "спазва" правилника за движение - структурата (подредбата) на физическия вакуум, върху който е изградено. Част от тая структура е и известното лабораторно ЕМП – в средните мащаби. При възникването на обекти от съчетание на характеристиките на физическия вакуум, то, тези обекти са със свои, собствени характеристики, които пък правят възможни съответствия на разни физически закони и, ще - не-ще, всеки от обектите прави "връзки" с другите околни обекти. Така става възможно струпване, натрупване на множество "обекти с връзки, помежду им" - разни тела, дето им думаме. Успоредно с натрупването се образуват нови връзки - нови свойства, които могат да се изследват (измерват) и за тях също да се видят (установят) нови закономерности. Така, с натрупване на разнообразни по свойства на най-различни обекти, се достига еволюционно до високоорганизираната материя, наречена Гл. Мозък при Човек, който пък има свойството Разум (разумно поведение) Затова: Не е нито нужно, нито е възможно, да се търси Разум някъде другаде, освен при високоорганизираната материя (за тая цел- високата организация- са нужни многообразни натрупвания, а и условно постоянен по време фон на Ел.Магн. Поле - такова, каквото се е случило на Земята (получило се е от еволюцията на материята в цялата Вселена - по свойства и фон на ЕМП, сме "различна точка" от другите точки на Вселената)- та, на Земята и ... никъде другаде го няма като Организация. Така че - не е нужен Космически разум за Сътворение, някакво! Цялата Природа го прави... по физическите закони, включая еволюцията на неживата и последващата еволюция на живата материя. Има афоризъм: Бог сътвори Човек по свой образ и подобие, а Човек, за да му отмъсти, направи ... същото! ...

Гледам, заиграли сте се с времето. Времето във физиката (физическо време) е интервал между 2 повтарящи се събития. Разграничаваме някакви изменения на фона в този промеждутък. Сравняваме. Исторически, подреждаме "хронологически" събитията. Общоприето време. Ако събитията са не разграничими, казваме, че са се "случили" едновременно..., а не, че липсват събития в локалната област за наглед. ...

Не е ли възможно (за яснота) - невроните да се оприличат на вълноводи? (навързани биотръби) Тогава, при механично изменение - опън-натиск, усукване - йоните си променят потенциалите и така възникват определена (за всеки вид вълновод) електромагнитна вълна(ЕМВ) (смесена, но характерна), която се пренася (по стените на вълновода е проводимостта). При достигане на връзките (играят роля на кондензаторни плочи), то през тях връзки се пропуска само избрана част от общия пакет ЕМВ; така целият път структуриран от неврони "донасят" на мозъчна клетка от Гл мозък специфичен сигнал. В мозъчната клетка, която има пространствена структура и следователно, различни кръстосани повърхнини, може да се пропусне точно определен сигнал (фотон), който, еволюционно придобито, ще предизвика обратна връзка(ОВ) с ген-информацията за декодиране (система за сравнение) и формиране на съответна реакция, на предизвикалата я "акция" (опън-натиск, усукване- изменението). Та, прагова чувствителност имаме заради прагови потенциали по съответните пътища на сигналите от ЕМВ по ОВ. ...

Има една утопична възможност: да се изучат в основи обществените връзки и най-вече Обратните Връзки (ОВ) в обществото. Така, ще лъсне неадекватността на законите които се приемат от политиците, т.е., че хал-хабер си нямат от управление на обществените структури - какво е Закон и какъв е Правилникът за приложението му. В тези документи трябва да са описани ОВ така, че да е ясно: Кой на кого делегира задачи! (обществено значими) и каква е съответната Отговорност при изпълнение или неизпълнение: Защото - Заплатата (възнаграждението) трябва да съответства на отговорността, не на нещо друго. Това осмисля, става "ефективно" натоварването във всички сфери на обществения живот. Отделните обществени структури си имат степен на устойчивост - доколко са възможни като цялост, след като им въздействат външни за структурата фактори, които действат и разпадащо, например (устойчивостта показва възможното време на живот на структурата, в дадена околност от фактори). С намирането на зависимостите от ОВ - прогнозирането на "бъдещото" им развитие става достатъчно възможно; за да се предвидят и нови структури, с по-ефективни ОВ. Тогава е възможно управление и регулация, съответстващи на общи обществени цели към по-добро. До някаква степен се получава справедливост в участието ни с работа в такова общество. пп Сегашните ОВ се крият, нарочно! за да "държат телефонните" връзки за постигане на собствена изгода. Опорочена е ОВ (която е значима за обществото) и недефинирана законово. ...

Струва ми се, че сме все по-далеч от така наречената антигравитация (остава си научна фантастика, но, май в бъдеще, ще е ... само фапнтастика ). Казват - Хигс-бозонът е отговорен за физическата характеристика "маса на покой" на частиците. Самата физическа характеристика маса на покой участва ... в импулса, например. Но - се проявява като "маса" само в ускорителни движения. Така е по формулката за сила: F=m.a Тук масата е коефициент на съпротива срещу промяната на равномерното праволинейно движение на обект с характеристика маса. Тоест - масата е коефициент и като такъв - може да е променлив. Айнщайн с уравнението си: Е=m.c^2 прави еквивалентно превръщането на маса и енергия... Това показва, донякъде, че ако искаме да преодолеем силата от гравитация, трябва да вложим съответната енергия. Труден способ, но - "летенето" с изразходване на енергия, е открито. Друг способ е ако има възможност за екраниране на гравитационното поле; Ако не се възприеме модел, че гравитоните (а не Хигс-бозонът) са отговорни за масите на обектите, няма я тая "възможност" за екраниране?! (досегашните опити с екраниране на грави-полето са все неуспешни - нито теоретически, нито практически е открито нещо). Даже и гравитоните не могат да бъдат екранирани, щото ... няма с какво- междинното (екран), е също масов обект и излъчвател на гравитони. Но затова пък, структурирането на физическия вакуум на големи разстояния с гравитони, прави силата от гравитация да отслабва, а силите от ентропиен произход (от хаоса) да "работят" на отблъскване на обектите: това се наблюдава в пространството на Вселената - ускорително разбягване на Галактики. Предполагаем трети способ е с излъченото грави-поле от антивещество (ако предположим, че открият антивеществен Хигс, например); но - дори и теоретично, май - пак ще е сила на привличане, а не - взаимно да се "гасят" полетата и да се получи непревличане. Въобще, тълкувания на сили с помощта на "отрицателна" маса, която водела до отблъскващи сили, са все още криворазбрани хипотези: вещество и антивещество се привличат гравитационно!.. ...

Макар че французите са казвали "шерше ла фам!", войните са се водили не на религиозна основа (или индивидуална плячка), а на икономическа основа - винаги! Крият се икономическите интереси под различни лозунги и един от тях е религиозността на хората - най-бързо обединява към едни, управляеми от конюнктурата дейности! Най-важното за "водене на война" - е да няма разлика между войниците й. Всички са стригани, с еднакви дрехи (еднакъв външен вид) при еднакви условия, юнаци с еднакви мераци - за да изпълняват бързо еднакви команди за военни действия. Вярването в каузата на лозунгите е нужно за еднаквост на действията... Самата религия е ... само използвана от икономическите интереси на капитала. Като всяка друга вяра... ...

Не ми се спори. Омръзнали са ми такива, от рода на "Крадците викат дръжте крадеца!" Считам, че спамите от подире ми, щото говорите без аргументи. И на Галилей са казвали милиарди хора - не си прав; не е кръгла; не се върти и т.н. - глупости! Но ... знаем - единствено Галилей се е оказал прав в предположенията си. Наука с гласуване не се прави. Винаги казвам защо твърдя нещо ... каквото и да е; ако има забележки - обикновено, се старая с отговор. Забележки от рода на "това не е вярно!", без аргументи, не ме вълнуват. Оценяш, че това дето го пиша е моя измислица. Ако действително се занимаваш с наука ... ще трябва да знаеш, че всяка хипотеза е измислица на някой. Априори си приел учебниковото за истинно и ... от там нататък не вдяваш. Ама и там има обяснение, че още не е известно, защо Природата "прави така". Е, поне ти показвам, че всички "велики" по твоя преценка учени - правят хипотези.. Защо ли? Обяснявам с хипотезата - защото физическият вакуум е недостижим за КС...(завинаги ще си остане хипотеза) И всичко си идва на мястото. Проста работа, без да съм велик, с малко късмет, съм го измислил - знам защо Природата прави така... Ако не ти се харесва - ами ... не ме чети и не се вълнувай, че не можеш с приетите от теб знания, да си обясниш Света... или пък си го обясняваш...- твоя воля. Това е. Хипотезите са част от науката и в линка към темата го пише...(Хипотеза за Големия Взрив) ...

Грешиш. За взаимодействия става въпрос, за взаимодействия пиша. Това, че си имам обосновка ... явно дразни егото ти. Нещо ... аргументи против да имаш? ... Щото, досега не съм те видял нещо аргументирано да отхвърляш, ... ама си приказваш. Че не го разбираш - проблемът си е твой.

Понятие за "случайни" събития има само в нашите глави - в Природата - няма случайни събития; всичко се подчинява на принципа за мин. енергия - минимално действие. Тоест - ако някъде по вакрешетката на физическия вакуум е възникнало движение следствие на обединяване на флуктуации, то в околността на това "движение" се формира алтернативна (сменяща знака си за действие) структура пак от частите на вакуума, за потушаване на възникналото движение; така, тази трептяща околност, "разказва" на др. подобни образувания, че нещото съществува, много преди да се приближат или отдалечат образуванията. Разказването е със скоростта на светлината; така че - имат време вещевите обекти (обекти които имат маса на покой и които виждаме и за които си "хващаме" КС, та да разсъждаваме за причино-следствени връзки)- имат време да се ориентират и в крайна сметка да взаимодействат така, че в околността им ПАК действието да е минимално. Обменната им енергия е величина постоянна и само се превръща от една в друга (Екин в Епот и обратно) по известните ни закони. Това: че съществува такъв закон - е качествено доказателство за съществуване на физически вакуум, влияещ върху поведението на вещевите. Още - е качествено доказателство, че вак. частиците не променят "местата" си в една мислена (недостижима е от вещевите обекти) обемна вакрешетка, в която те са възли на решетката и само "бясно" се въртят на място.(Както съм описвал вече в хипотезата ) Официалните хипотези, които са приети, не са единствени, в които се прави опит, да обясняват Природата. И ... са съмнителни. По прости причини: не е известно каква е същността на характеристиката "маса"; не е известно каква е същността на характеристиката "заряд"; не е известно какво е "спин на частица"... и ред други свойства - откъде се пръкват и защо ги има. Разбирам, че абстракциите в науката са нужни (точкови обекти и прочие) за създаване на модели, които да се впишат и в математически формули; успехите на сегашната физика са Големи, но ... По-важното е, че е възможна и хипотеза, която не опровергава (конструктивната критика - не изхвърля откритото, а го съдържа в себе си като частен случай) постигнатото в Големите успехи, а прави възможно тяхното разбиране в дълбочина... В дълбочината на физическия вакуум. Има и шанс, да се обоснове наличието на живот и то - на Разумен живот, по физически методики, а и това - да се пренесе и към др. науки, като начална физическа информация за по-нататъшно развитие... Което е и целта на една работна хипотеза с умисъл за обяснение на Природата... ... От пръв поглед се вижда, че в показаните четири взаимодействия, основните характеристики (свойствата) на обектите са ... "даденост" - получена, някъде, в първите мигове на развитие на нещото, което са го нарекли Голям Взрив, без да е ясно ... какво е... ...

Взаимодействията са пет. Само с цитираните четири - в никакъв случай не може да се обясни живото! Петата сила (петото взаимодействие) се дължи на сили с ентропиен произход. Принцип на подобието - подобните форми може да се привличат или отблъскват (приличат на сили от електромагнитен произход, например, на Вандерваалсовите сили, но не са). Далечният порядък на структуриране на електромагнитното поле (между галактичното пространство) води до това, че може да възникнат "изглаждащи" сили, което преведено на езика на физическия вакуум означава, че ще действат сили на отблъскване, които да са по-големи от гравитационните сили за съответните разстояния между Галактиките. Означава - при разширяване на Вселената, далечните обекти "бягат" ускорително. С Петата сила - Изцяло се обясняват и странностите на тъмната материя (частиците на физическия вакуум) и тъмната енергия (сили с ентропиен произход) Живото е продукт на привличащи сили с ентропиен произход - подобните форми си "кореспондират" и обединяват обвивките си (обвивките са полева форма на материята, преди за тях да се "захванат" разни др. частици), докато се достигне определена структура, която скокообразно може да премине в състояние на обединена група с по-малка пот. енергия (дълга макромолекула се "свива" и променя състоянието си, а и възможните си свойства - става глобула) - промяната на структурата се дължи на действието на Петата сила - на действието за подреждане на полетата в околността на образуваното, така че общо - действието да е минимално! "Хаосът" се изхвърля навън от образуванието (демек, общо ентропията пак се увеличава във Вселената), вътре става "подредено"... но по друг начин!, вече - принцип на минималното действие! Така живото се "храни" с обмен на информацията (ентропия и информация са правопропорционални) от околната среда; принципно - може да е оправдано от физическа гледна точка съществуването му, в условно постоянна среда от фон на ЕМП. Какъвто е фонът на Земята. ...

Хе-хе! Ти не създаваш проблеми! Проблем имал оня, дето си е купил нощно шкафче!.. "Имам проблем: купих си нощно шкафче и ... не знам къде да го държа през деня!", казвал човекът... Та, проблемите са налице ... създадени и създавани от цялостното общество... Идеята е: да се споменават и да им се намира решението ..., а ти - добре го правиш, според мен. Никакво отказване! ...

Пространство-времето е абсолютно за наблюдател "отвън" него. Зърнест модел. Има си собствено пространство и собствено време в едно цяло - това е пространство-време (Портокал с часовников механизъм ) За външния наблюдател не си променя специфичния обем и затова, при много малки зрънца - може да се приемат за точкови образувания; те служат и за описание на "точково събитие" в стремежа си, да запазят специфичния си обем - отреагират на падащото върху тях. Движенията на отделни точкови събития правят наблюдението да е относително за наблюдател, който ги разграничи по място на случване и по времеви интервал по неговия си часовник. ...

Вж задачката за пътешественика- Трябва да зададе въпрос към единия от двамата: Кой път ще ми посочи приятелят ти, ако го попитам за пътя към селото? Ако е попитал Лъжеца - той, верен на природата си, ще посочи грешния път (знае, че Истината ще посочи верния път, ама нали трябва да излъже! ); Ако е попитал Истината - и той трябва да посочи грешния път, щото така би посочил Лъжеца, ако евентуално, впоследствие го попитат..., т.е., казва истината. Пътешественикът Изследовател уверено закрачва по другия път, а не - по посочения от кой да е от двамата! Ето какво стана, на практика: Изследовател делегира задачката за пътя, на други двама да я решават, като всеки от тия, двамата, знае за табиетите на другия (това знаене е връзка между тях, но идеална връзка - само когато ги "питаме" един за друг - се включва); ... Това не ти ли прилича на сплетено състояние "Лъжа-Истина" ---> "спин нагоре - спин надолу"; При това питаме само единия елемент на сплетеност (проверяваме спина само на една частица, с едно поле, един въпрос, демек)... И, няма значение за самите частиците какво точно отговарят, ама Изследовател по ЛОГИЧЕСКИ път намира верния отговор. От един отговор, от едно "посочване" (посока при спин на частица) Знае вярната посока - тя е другата. Постигнато е знание (идеална информация, която съвпада с реалната класическа при задачката, а не - реална в общия! случай), благодарение на логика, на мислене. Тоест, ако моделът е приложим в някаква област, това не означава, че и в други области е приложим. От една страна, за да се получат сплетени фотони, те при "раждането" си би трябвало да са влезли в някакво взаимодействие. Така е. При сплетени фотони се "гледа" поляризация - тя е възникнала при раждането им. Затова, по-модерните опити не гледат точно по поляризация, а под друг ъгъл спрямо поляризирания. И търсят, дали другият се е погъделичкал, също. Крайните резултати са противоречиви, дискусионни, все още. Въобще, самостоятелния "живот" на една частица, се коригира (например, се самоцентрира непрестанно) в зависимост от структурата на околните полета. Тоест - не може да се изключи съвсем околността. Да не говорим, че околността е цялата апаратура, с всички нейни полета - подредени и неподредени. Има понятие - близък порядък - когато структурата се повтаря на няколко малки разстояния с размер (условен) на частицата. Далечен порядък - когато структурата се повтаря на големи разстояния от частицата - става въпрос за структура на полетата в околното. Влиянието при взаимодействие е с Групова вълна и води до физична информация, обикновено. Но от друга страна е безспорно установено, че фотоните не взаимодействат помежду си. Да, фотоните не взаимодействат помежду си. Но интерферират - променя се потенциалът на областта им на действие от точка в др. точка. Тоест, ако има друг, вещеви обект, в тая област, то е възможно новият потенциал да доведе до взаимодействия на вещевото с новото поле. Съответно - да излъчи собствено - смесено - с променени характеристики по поляризация, например. Когато се опитваме да "видим" те тва ли е сплетеното? - ползва се система за съгласуване - тоест - Ние вкарваме полета (зададохме въпрос, както по-горе по задачката). И съответно - правим логически извод, чрез намеса. Не може да се изведе физически факт в тоя случай, че сплетените фотони са били взаимосвързани през цялото си време на съществуване... Още повече, че те вече не са същите! Та как се създава връзка между частици БЕЗ взаимодействие? Това ми се струва напълно противоречиво...освен ако наистина има посредник между тях. Без физическо взаимодействие - няма връзка. При електроните (Купъровите двойки при свръхпроводимостта) се предполага наличието на ФОНОН за връзка; при тия ниски Т, големината на фонона е сравнима със зърнестият модел на сплавта и тогава електроните могат да "застанат" спин - спиново зависими, като фононът служи като "фотон за връзка". Да не те смущава, че едното е мех. трептене, а другото - електрично. Нали заради електромагн. взаимодействия се случват и механичните колебания - настъпва резонанс и далечен порядък на затворени токове, които си "изхвърлят" магнитното поле в околността на свръхпроводника; т.е., подредеността обхваща много по-голяма област от големината на парчето сплав. Има достатъчно основания да се счита, че и при др. "сплетености", ще има посредник - фотони или фонони за връзка, щото - всичкото театро става върху една условно неподвижна вакрешетка. Нейната подреденост влияе върху движенията и образуването на обектите, колкото са с по-малки размери - толкова повече стават зависими, та се достига и до не наблюдаемост (от нас и нашите прибори) на движения от точка в др. точка на пространството. ...

А, апаратурата какво е? Без наблюдател - въобще не знаем (и тя не "знае", ако я няма! ), че се е ... родило нещо (сплетено ,несплетено? - няма значение). Описанията са действия на Изследовател и ... обикновено, за КМ, нямат много общо с действителността, от определен размер, надолу. Идеите в главата на Изследовател колапсират - а в Явлението няма нищо необичайно, но за Природата. За Изследователя тези процеси са твърде бързо протичащи и той е "наблюдател" само на "заобления" краен резултат, във вид на проявил се факт. Поради липса на адекватна работна хипотеза, казва ... "колапс на вълнова функция" (вълни на вероятности, а не на ел-магн. вълни или на др. вълни). С намесата на полетата (лещи, призми, филтри и др.- са с организирани връзки с полета) на апаратурата Изследователят задава отговори - не може да се оттърве от това. Затова и фотоните, и електроните и др. частици знаят, когато ги гъделичкат полетата, през които преминават и знаят какво да правят. Отреагират със скоростта на светлината в съответната среда - толкова бързо, че не можем да имаме сведения от междинните им етапи на преобразуване, а само в крайната им дестинация. ... Наистина Господ не играе на зарове! Пп Една от хипотезите за обяснение на сдвояването при Купъровите двойки електрони – че те са свързани с обменен фонон. Чисто физично и ...добро предположение... ...

Разбира се, че го разбрах (Има древна логическа задача, за един пътешественик; накратко: Пътешественикът вървял по един път и стига да разклонение - два пътя, от които само единият води до селото, за пренощуване. На всеки от пътищата имало по един човек - било му известно, че единият винаги казва истината, а другия - винаги лъже, но не е известно кой какъв е. Трябвало да зададе само един въпрос и ... разбира се, от отговорите им да "познае" пътя за селото. Справил се е; пита се - какъв е въпросът? ) При сплитане спиновете на частите стават зависими, посредством посредник (обменен фотон или фонон)?! (не забравяме, че сплетеното състояние пренасяме в пространството по класически метод) Въпросът е, дали този Трети, не се намесва за "ликвидиране- елиминиране" на посредника: Изследователят - полетата, които внася в опит за "виждане" на едно от състоянията, е намеса в състоянието и по логически път - знае! какво става при другата част. Ако е така - то и в древната логическа задача е ... същото. Третото лице знае - познава еднозначно - предвижда логически правилен отговор. Според мен - това е "направила" и КМ... ...

Струва ми се ... невъзможно сплитането с Болт (дясна резба) и Гайка (лява резба - има виц, че се казва Гейка! ), ако няма "междинен" обект! А, това с междинния обект е съществено при действието сплитане. ...

"Мислено" се пътува във времето... Иначе - природата си взаимодейства причино-следствено и ... не признава нашето желание за промяна на това, което си мислим, че е време (часовник). "Знаенето" на природата за тая последователност -причина-следствие - е обезпечено от структурата на подложката върху физическия вакуум - при всеки процес част от информацията във вид на фотони отлита от мястото на събитията и ... връщане назад - няма. И понеже има необратимост на процесите - те предопределят и интервал-време за повторяемост на събитие, което ние възприемаме като часовник - еднопосочен часовник от минало, настояще-регистриращо минали събития и към бъдеще, което евентуално, при спазване на известните ни закони, с малко нечист мерак - да можем да го предсказваме... Вж в темата "Квантов басейн" има малко от хипотезата ми - там някъде, съм описвал електрон ... и др. неща. И в средните мащаби има зависимост от наблюдателя... (известен виц, но показателен: Животните гледали на спектакъл танцуваща стоножка; била толкова лека, гъвкава, ефирна и всички й се възхищавали и бурно аплодирали!.. Жабата й завидяла и в антракта отишла задкулисно да приказва с нея: "Нали, мила, когато правиш оня пирует с обръщането, първо слагаш 84 си крак на пода, след това, 90-тия си крак, после се огъваш на 45 градуса и поставяш 13 и 48 си крак на пода, като едновременно с това плъзгаш от 50-тия до 64-тия си крак малко над пода?" ... замислила се стоножката и ... когато пак излязла на сцената ... никакъв ефирен танц не се получил... Била освиркана! ) Та, туй ... с маймунджулуците... ...

Няма "мисловна енергия", която да въздейства (нито една "... мамата!" не е забременяла следствие на псувня ). Можем, евентуално, да Въздействаме на други субекти с Поведението си, с маймунджулуците си. Не е вярно, че Бел звучи така, както си го написал. С неравенствата на Бел се е отворила вратичка за Евентуално експериментално доказване на правотата на твърденията на КМ. Да, но поради неразбиране на същността на материята (от физиката), са станали възможни различни и то - неверни тълкувания на експерименталните резултати (АСПЕ и др.). Така че - нищо не е доказано с експеримент: преносът на информация става по локалните закони и то със скорост, по-малка от Свак. Връзката на всички частици е поради това, че те се образуват (структурират) непрестанно върху обща за всички вакуумна подложка - структура на физическия вакуум. А, тая структура "диша", мърда, променя локално кривината си определена от много големите и тежки обекти и всичко, което се гради върху нея, участва в общите движения (например в разширяването на Вселената); да, ама тъй като ние също сме участници, то - не можем да забележим тези промени; не можем да схванем върху каква кривина на пространство-времето се образуваме - нямаме възможност за хващане за Координатна Система свързана с физическия вакуум. Така че - общо има, обща връзка има; взаимосвързани са всички събития до които е достигнало гревитационно и/или електромагнитно взаимодействие - на общи полеви подложки стават събитията. Но - пренос на информация със скорост по-голяма от тази на фотоните - няма. Мигновеностите са наши незнания, наша невъзможност да отличим по етапи бързо ставащите последователности от събития (честота на образуване); за нас, като наблюдатели те изглеждат като едновременни и мигновени - например, електрон прескача на по-висок слой: не виждаме поглъщането на фотон, последователните цикли на новообразуването на електрона в по-горен слой - само регистрираме - възбуден атом!, все едно, че мигновено електронът е преминал на по-горно ниво. Не "хващаме" интервала време, необходим за проследяване на поетапното случване на крайното събитие - възбуден атом. Практически нямаме с какво да измерим тоя кратък интервал-време и затова го наричаме "мигновеност". Така че - Бел правилно си е направил теоремата, ама методите на КМ се нуждаят от същност за материята, за да могат да се прилагат математическите й модели във физични процеси. КМ ... Да си знае границите на приложимост! ...

Реалното съществува. Понятието за съществуване, което е в съзнанието, (т.е., наша измислица е понятието), трябва да се докаже!, за да го сведем до реалност - да не е нужен разум, който да го "познае", да го "знае", да го "осъзнае". Самата Природа не се пита дали е реалност. Съзнанието пита себе си, това, което "вижда" като наблюдател (или си мисли, че вижда) - то, реално ли Съществува, или е само негова илюзия?! Доказването на съществуване, става посредством ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ. (Взаимодействам, значи съществувам! - е първото осъзнаване, първа стъпка, към признаване на реалност, т.е., че съществува нещо вън и независимо от съзнанието) Ясно е, че при взаимо-действие, трябват две Неща: едното е "наблюдател", на разказ, посредством явления, предизвикани от другото и обратно - другото е "наблюдател" при явления, предизвикани от първото. Следователно: Важна е Гледната точка (състояние) за това, което наричаме наблюдател; но, за реалност - по-важно е да се установи взаимодействие, при липса на съзнание у наблюдателя (няма Изследовател в експерименталната апаратура). Чак тогава фактите от опитите са: за доказване на реалност! - Демек и други "съзнания", ако повторят експеримента, ще са "наблюдател" на същите факти, плод на нещото, което е реалност. Стиковат се тези знания вече и тогава чак се записват с "Установено е ... и т.н. - че тяло, потопено във вода се удавя, ако не може да плува! " Смисълът (пак въпрос на съзнанието е понятието за "смисъл") от тези дейности е да се откриват свойствата и закономерностите на реално съществуващото, независещото от съзнание; това е обективната реалност... Няма нищо общо със субективната реалност!, която си е игра на идеализирани, абстрактни образи! и може и да няма реален резултат във вид на съждение, но ... делегиращо мотивация за действие ... например, след наблюдение, да се досетим, че оставяме реален отпадък в ... тоалетната чиния!.. И се налага действие ... реално почистване! ... Тоест - налага се намеса в реалността, щом сме съзнателни ... и щом съществуваме. ...

Тъй де. Кое било най-тежкото за новобранеца? .. По време на мастурбация, да изгуби образ! ...