Малоум 2

Животът няма отношение към измеренията. Те, измеренията са наша измислица - практично решение на ума, за описание на околност, с цел изучаване на тая околност. Природата не "мисли", не се самоописва, не влага разсъдък. Тя взаимодейства, за нея няма разлика "живо-неживо". Допускането на друг вид живо, освен на основа въглеродни макромолекули, е фентъзи история, подхранена от плажната култура на телевизора. Науката разказва, че за да има живо, дълго време трябва устойчивост на структурите и приспособяване към сравнително малки промени във фона на ЕМПоле. Устойчивост се постига с "издребняване" на структури, специализация и Обратна Връзка (ОВ) с паметта на тия структури; издребняването прави да е много рядко случването на взаимодействие на обекта (ген, например)с беден откъм УВ-фотони, рентген-фотони и гама-лъчения фон. Същевременно, сетивата (датчиците) и пътищата за ОВ действат в богат на светлинни и инфра-червени фотони фон, без да разрушават постигнатите памет и връзки, еволюционно. При изменчивост на фона има изменчивост, промяна на живи структури, със създадени нови връзки и - това ако е устойчиво, дава поколение което съдържа новите изменения (причина-следствие - еволюционно развитие). Това развитие е на база само на физическите закони, които при структури прерастват в химически и биологически закони, но --- нямат нищо общо с някакви си измерения. ...

Да, нашият Свят е четиримерен. Добре се описва така. Доколкото е нужно да "вадим" все повече и повече подробности от миналото на събития (в детайли, това искаме да наблюдаваме), се налага математически, да се ползват и още измерения, но само теоретично е необходимо. Когато се впишат тези данни във физическите процеси, т.е., ако се знаят принципно ограниченията, границите на физическата приложимост на действието, то тези размерности ще отпадат и зависимостите пак ще се сведат до четиримерното пространство-време. Така че - другите измерения са помощни, илюзорни, докато се анализират подробностите от събитията. Затова не може да се говори за реален многоизмерен свят - такъв има само в абстрактните модели. Те не са физически. ...

Знаем: "Скорстта на светлината по времето" - има дименсия метри. Употребява се в изчисляване на големината на диагонал на пространствен паралелепипед: х^2+y^2+z^2-(c.t)^2 = d^2 Демек, служи за нещо като корекция на съответните дължини, тъй като сигналът до наблюдателя пристига със закъснение, с ограничена скорост - тая на светлината в съответната среда. Тази величина (големината на квадрата на диагонала) е инвариант във всяка Инерциална Координатна Система. Не зависи от избора на отправно тяло за КС. ...

Не е зле да се прочете книгата "Пътят на Икар" на Любен Дилов - баща. Там има интересни отговори на повечето от въпросите, мисля, освен началните: 1. Не знам за кой от парадоксите става въпрос 2. Всеки се интересува от такъв проблем 3. Да. 4. Не - няма разумен живот в нашия ръкав на Вселената; Разумът изисква еволюция, а тя се е състояла вече: на Земятя (особена точка от общото ЕМП за целия ръкав на Вселената). 5. Не съществува отговор на такъв въпрос при липса на друг разум. 6. Не трябва. 7. --- (и на психиатър не бих се доверил - моя е вината, че ми се е случило) 8. В друг ръкав на Вселената е възможно да е протекла еволюция по подобен начин както в нашия ръкав, но там ще е царството на антивеществото - нежелателно е "ръкуването" 9. --- 10.Да! - Еволюцията не търпи големи отклонения от формата и размерите за достигане на Разум - има физически ограничения, а физическите закони са еднакви за навсякъде. 11.Не. 12.--- 13.Никога не ще е възможно да е космическа. 14.По спомената по-горе книга: или ще им се подчиним, или ще ги унищожим: намесата в чужд живот е недопустима, ако сме достатъчно цивилизовани! 15.Само загуби - и за двете страни. 16.Ако евентуално има разумни извънземни, то те откъде са се взели? (щом няма да вярваме във възможностите на еволюцията, както на неживата, така и на живата Природа, която следва тая, на неживата) ...

Не, точно - работата е да се определи какво е разум и де се въди Имам си определение за разум - границите, ограниченията които си налагаме човеците, независимо от позивните на идващото от сетивата. Пример: не акаме в центъра на средата на площада!.., въпреки че ни се ходи по голяма нужда в момента на пребиваване там. Можем да действаме надпрагово в усещанията - това е свойство! на Гл. мозък при Човек. Значи: разумът е в Гл.мозък на Човек. Толкова различни "разум"-и колкото хора има, че някои имат и по два (шизофрения). Идеята на науката е да ги приобщи към обективната действителност, та да се оцелява в значително сложна среда (и социална среда). За възникването на разум е нужно висока организация на почти всичката материя в околността на въдене на Човек - цялата Менделеева е била нужна! Еволюционно, следвайки еволюцията на неживата Природа, се е образувал мозък и се обучава (обучение на биокомпютър по метод на "проба-грешка" при Човек), поне през първите седем при Човек, за да достигне разум, който по-късно се коригира от променливи обстоятелства. В Космоса (Вселената) няма такава организация - има физически закони, действащи на ОГРАНИЧЕН по разнообразие материал - полета, водород, хелий, тук-там нещо ма-а-алко по-сложно, но - никаква сложна организация (от Химията на Менделев) за "разум" - няма. Така - Бог е цялата Природа, успяла да се самоорганизира и еволюира до разум - ей тук, на Земята и ... никъде другаде. Това е обективното. Става автоматично, по метода на "проба-грешка" при мозък - или за неразумната част от природата - това "да", ще взаимодейства, онова "не", не може да взаимодейства - изцяло впрегнато във физическите закони. Обективната Наука го показва. ...

Човек опознава околността си на база ... вероятности, защото така е изграден еволюционно: ограничен по датчици, доколкото са необходими за оцеляването на вида и същевременно - ако биха били много повече датчиците му, които да "заемат" и мисловно пространство - не би се справил със сложността на системата си, за вземане на решения за оцеляване! (той и сега се обърква, пък какво става ако му са повече датчиците! ) ; доколкото немисловната, а инстинктите е автоматизирана, пак за оцеляване. Освен това - процесът на (за) мислене е извън обема на мозъка - осъществява се в гънките на кората на Гл. мозък, външно за мозъка; това е пряко доказателство за известното - придобити белези не се наследяват! Памет (придобит белег в кората на Гл.мозък) - не се наследява в поколението! При това - и мисленето е с абстрактни образи - нереални - комбинираме, както ни е удобно, без ограничения по физически свойства на абстрактите - те просто нямат физ. свойства! . Точно такова нещо е и математическия модел на КМ! Измислица на ума, която да даде възможна игра на вероятности - предположение за множество възможности (но на човешкия ум, множество изходи от ситуация), които биха могли да се реализират - в зависимост от условията, вероятностно (понеже Човек не познава всички условия и как се случват свойствата, за него това е вероятностно). Докато Природата ЗНАЕ кое, кога, как да се случва! - знаенето е по физическите закони и си обменя физическо инфо със скоростта на светлината в съответната среда - за разлика от Човек, който "действа" в средните мащаби по скорости и размери съответно - демек много по-бавно обменя физическо инфо от частиците. Ето защо, понятието "колапс" е само в главите на Изследиователите - в Природата колапси няма - там точно се извършва това, което е възможно по принципа за минималното действие. Идеята за "колапс" е на база пространственото разположение на електромагнитните вълни със сферична симетрия (или механичните вълни - звънящ звънец) и съвсем е заникъде, когато става въпрос за вълни на вероятности! Колапсират вълни на вероятности! от привнесена аналогия - щом има вълнови свойства нещото, то и вероятностите за проявлението им също ще е вълново?!. Личи си, че е измислен математически модел за описание. (За невъзможността за познание "в детайли" е този модел, но пак си е измислица). Тоест - не е фундаментален природен закон, а закон за ограничение на Изследовател. Затова е въздигнато в култ и съответствието - КМ изцяло се пробва-припознава в експеримент. Ползва се силата на математиката, но - трябва и физическо тълкуване, за съответствие с обективната реалност, т.е., хипотезите за същност стават съществена част от изследванията (това не е известно на модериращите тук - поне, не на всички). Особено, след като се знае, че в определени процеси експериментите са невъзможни - няма "излъчване" при поглъщане на фотон от вещева; след като излъчи, чак тогава ставаме свидетел на поведението на вещевата и правим предположения за истинност. Демек, черпим информация от Минало, за да обясним настоящето. Известно е, че при вълнови процеси имагинерната единица е "отклик" от миналото в настоящето - придобива физически смисъл миналото. Така аритметичните и тригонометричните функции могат да "реализират" (в смисъл -нагледност за Изследовател) настояще от минали "вълнови" действия. Но, докато в Природата изборът е винаги един, защото възможностите се проверяват със скоростта на светлината и безотказно се следва принципът за минималното действие, то за Изследователя - остава само вероятностно, тоест, условно да припознава истината за случващото се. При това - няма резон, да се счита, че щом Изледовател вижда мулти-..., то и Природата е такава. ...

Разбирам! Думичката създадени, предполага създател и ... "залитане" към такъв - извън научните търсения. Думичката Заложени е по-скоро : друго не е възможно върху наличното!; твърда съдба; няма оттърване от нея и многовариантност за направа на резулт. Слабост на сегашната интерпретация на физиката е, че не обосновава свойствата, не разкрива тяхната причина, а ги ползва наготово, като дадени, като НАРОЧНО създадени!.. Залитането е възможно и ... много хора (любители) го правят, искрено. Свойствата са заложени още при самото раждане на частиците. Ако е възможно да им се въздейства, то те се променят, както е в КМ, например. Така, разнообразието от структури става голямо. Това води до обикновеното заблуждение, че е възможно "паралелно" да съществуват други структури, повтарящи точно същото; да, ама ако се образуват непрестанно обектите, то тези "други" структури са наистина други, а не същите; в този смисъл се използва термин "тъждествени" - притежават едни и същи физически свойства. Никоя частица не си дава пространство-времето, в което съществува, макар и на "тласъци" да съществува - мястото й се пази - не може да "натискаме" частиците да взаимозаемат местата си. Могат да се превръщат в други, но не и да си дадат пространство-времето. В крайна сметка - метаморфозата е показателна за такъв начин на пребиваване! Знаеш, спорен е въпросът дали действието от разстояние над едни свойства може да е зависимо - при сплетените частици - при гъделичкане на едната, то и другата, която е на разстояние от първата, също да се смее. Теорията го допуска, но практиката - не е възможна за проверка. Това недоразумение е по причина, че не се знае каква е същността на свойствата... Намесва ли се разум или не, в измерването и др. - не е за тая тема. ...

Физическият вакуум ги "залага" тия свойства. А самите свойства предполагат взаимодействие по закони, които им са възможни от наличните свойства на вещевите и полевите обекти. Той е Вечният и върху него се реализира Вселената. Както виждаш - няма организация на разум - по скоро е "нищо" за нас, защото не можем - не ни е дадено от него - да достигаме свойствата му; Понеже се "правим" непрестанно върху него, с огромна честота на правене на частиците ни. И добре, че не можем! Вече няколко пъти споменах, че всички взаимодействия (всички) протичат с поглъщане на полеви обект от вещеви и съответно - излъчване на полеви обект от вещевата, която го е погълнала. През времето на "престоя" на полевия обект-фотон във вещевия, то: формата на вещевата е променена, скоростта й спрямо старото състояние е променена и съответно - излъченото от нея е само по енергия равностойно на погълнатото; т.е., взаимодействащите вещеви се движат ускорително, затова можем да пишем за "сила" по втория закон на Нютон (с поправките на Айнщайн). Няма произволно общуване върху физвакуума; строго се спазва възможността за "завързване" на фотони във вещеви обект - вълнови характеристики във фаза или противофаза предопределят размер (обем) и начин на движение на образуванието. Тоест - възможни са образувания само на определени и ограничени по разнообразие структури - например - само неутрон, с всичките му, вече известни ни, характеристики. При това - няма случайност на сблъскванията - информацията за начина на образуване и движение на частицата като подреденост се "излъчва" и "възвръща" със скоростта на светлината - не може да бъде изненадана за взаимодействие. Обратното - в случай на изненада (Черенковското лъчение - електрони влизат в среда със скорост по-голяма от скоростта на светлината в тази среда) - вещевата се разпада!!! Няма чалъм за паралелни вселени и/или паралени светове. Точно става - само един единствен Свят - тоя - дето го познаваме - само той е възможен. Затова и константите са бетон. При това - щом има метод Еволюция (открито е, че е така) - за какво му е на някой да се меши в развитие?! - то и така се самоцентрира, самоорганизира и т.н. се стига до живот, ако има наличие на условия, както на Земята се е случило, само и единствено благодариние на свойствата на обектите. Просто, няма безброй варианти - един единствен е - този Свят. ...

Намесвам се, не да противореча, а за възможно изясняване (на синичкото ). Стандартният модел може да е резултат и на съвсем друга основа (същият резултат се получава) - знаеш, имам хипотеза, с въведен физически вакуум. От подреждането на неговите частици (структуриране, следствие флуктуации, създават вакуумните фотони - недостижими от нас - ще стане ясно по-късно, защо) е възможно да се обрузуват различните обекти: Първо, почти еретично за сегашните представи: приблизително еднакви по форма и размер вакфотони, МОГАТ да взаимодействат помежду си, ако са на половин вълна разстояние. Задружно да "работят" въртейки се около условен геом. център: завързване на възел от фотони - също еретично: полетата на единият фотон са подложка върху физвакуума за реализация на другия и обратно, при изпълняване на пълен цикъл за всеки от образуващите фотони. При множество такива цикли на пулсация имаме обемно образувание, около точка. Такава структура, със зависими помежду си фотони, ще се съпротивлява на външно падащите върху й други фотони, със свойството "маса" - отговорен за масата е керна (зърното, най-малката централна област на образуванието). Условно тези образувания ги приемам за вещеви обекти (притежават маса на покой и към тях може да се прикачи КС - координатна система). Отвътре-навън се формират слоеве на образуванието, заради ответна реация на околния физвакуум - т.е., в зависимост и от структурата на околното, чийто реакция алтернативно се сменя от слой в слой, за запазване статуквото на "неподвижни" вакчастици, формира зависимост, която е известна като Принцип за минималното действие (каквото и действие да се е получило, трябва да е с мин. Екин+Епот - иначе, вакчастиците биха имали възможност да сменят местата си във физическия вакуум и нямаше да е неподвижна пространствената вакрешетка - така тя не участва в придобитите от вещевите обекти свойства, няма механични изисквания, каквито имаме към вещевите с изнамерените от нас свойства, но има пространствени изисквания в подреждане-структуриране) Второ: всеки от слоевете на елементарна частица, отговаря за някое от взаимодействията, които си описал, по-горе: отговаря с дължина на вълната от същото ЕМП, но с много по-къси фотони от "лабораторните", която трябва да е равна или кратна на образуващите трептения на съответния слой.(Керновия слой отговаря за структуриране на гравитоните- гравитационното привличане) Съществено е, че могат да се образуват пак зависими фотони - фотони за връзка, когато към съответният слой се захване подобен фотон; на "една вълна" разстояние се образува общ фотон за връзка, който се обменя между слоя и новото трептене. Образува се нещо като "сателитно" на керна образувание, със собствен моментен център; това - в междинния слой (мезо-слой; мезони разни) (известно е, че се обменят фотони при връзка). Тези фотони за връзка в междинния слой са глюоните. Трето: Най-външният слой - отговаря зя електромагнитното взаимодействие, но ... то се случва когато вече е налице разпад на неутрална частица (неутрон); В какъв смисъл: разпадане имаме когато се "сблъскат" (половин вълна разстояние) два неутрона, например, с голяма относителна скорост - единият от най-външните образуващи фотони на едната частица се захваща към противоположния от мезонния слой на другата и задружно правят ново образувание - електрон; силно "изкривена" от разликата в големините на образуващите фотони форма (груб модел -черупка на охлюв). Структурирането на външното трептене на електрона се допълва от структуриране на околното му пространство - така, електронът "подрежда" околността си и това свойство е "заряд". Но - същото, но с много по-малък по размер керн (бързината на образуване на керна е отговорна за масата на частицата: по-голяма бързина, по-тежка), остана за ... протон; взехме от него едно междинно сателитно образувание, то освободи едно от най-външните му трептения, с противоположна на електронната характеристика - силно се изкриви структурата (пак като черупка), а външното пространство допълва тая изкривена структура със свойство "заряд". той е противоположен на електрона. Преструктуриранията за мин Епот за всяка от частиците се изразява в промяна и на честотите на образуване на всяка от частите им. Така при неутрон - зададена е честота на керна, напр. 10^(23)Hz; при протон, заради вече по-дългия тът на затваряне на външното трептене, онова изкривеното - по-малка е честотата на образуване на керна; т.е., протонът е по-лек от неутрона, въпреки че протонът е зареден, а неутронът - не. (теоретично очакване: заради енергетичното действие на характ. заряд - протонът да е по-тежък от неутрон - необяснимо е). Другите обвивни трептения на старата структура неутрон, при разпад отлитат като фотони (гама и неутрино). Четвърто: - става ясно, че когато електрон приближи на една вълна разтояние до протон, то те НЯМА да анихилират, а ще е възможно да се изгради фотон за връзка - в цялостен водороден атом. Тоест - полевите характеристики на двете частици се затварят в обема на атома и навън излъчване на ЕМВ няма, независимо, че образуването на електрона около протона е с ускорителни движения; те служат за съответните излъчвания на фотони, за формиране на фотон за връзка. Електронът се образува в слой около протона ... и т.н. Като цяло: има верно в стандартния модел, но не всичко е тълкувано по правилния начин; Вижда се, че свойствата на обектите са заложени още в началото, при самото им образуване върху физ.вакуума и съответно - закономерностите водят до единен свят - точно с тия константи, които са открити и измерени. Еволюция на неживата Природа; усложняване на свойствата в зависимост от връзките води и до окрупняване на образуванията; докато се достигне: устойчива структура, която да не се разпада от малки изменения на фона от ЕМП, да може да се самовъзпроизвежда (белтъчните макромолекули) при наличие на вещества, носители на физическа информация (от фотоните), да се самоорганизира, т.е. да съответства на еволюцията и на неживата Природа. Това правят веригите от въглерод. Животът е точно това, което се е получило по физическите закони. ...

Тъй де, човек сам избира..., ...бира! - отговаря социалното ехо Знаеш - по слюнката определят генетична принадлежност. Демек - слюнката е собственост на автора си, разпознаваема е от организма му. Носи правилната информация и ... слага "тапата" на апетита за настървено хранене. Когато се ослюнчи храната - правилно се пренася в стомаха и чревния тракт по собствена мотивация за организма - нормално; извлича се максималното полезно за организма от храната. За да има обаче слюноотделяне са нужни течностите - по около 3 литра (общо вода) най-малко за денонощие - това е популярно, затова не го обсъждах. Набавят се течности: от храната и от поемането им в нехранително време, за да не "разводняваме" нещата, по време на хранене; В организма се ползва и вода от разпад на мазнини от депата (вода, въглероден двуокис - са продукт на разпад). Вижда се, че ако прекалим с консумацията на течности в неправилно време, няма да има разпад на мазнини - не са "в полезрението" на организма - не се отслабва. Затова - трябва да се търси баланс на прием на течности - както си забелязал за себе си - всеки сам решава. За да се усети, обаче, нуждата - е хубаво да се използват съсредоточаванията по време на физическите упражнения - това, с йогизма, е добре известно. Подсказва се правилния обмен - чувства се след известно време на тренировки. ...

Ми то, най-ценното е това, че не мислим по един и същ начин ... и не даваме едно и също описание. Защото - открито е - имаме различни гледни точки!; дори и за едно и също явление, имаме различни гледни точки. На различни места в различните мозъци се отпечатват фотографски коренно различни части от явление, ... и в комплект с подсъзнателната информация, дават различни абстрактни образи в различните глави. Те играят на "прескочи кобила" в главите и ... така всеки е със собствена гледна точка за ... уж, едно и също явление. Разумът определя кое е обективно и кое не. За да станат съвместими описанията, се облягаме на науката, която работи с обективни факти, а не с измислени истории. Тогава се срещат различните гледни точки и се установяват закономерности, които действат ОБЩО, за всички наблюдатели по едеин и същ начин. Физическите закони са точно това. И не са приети с гласуване, а с многократни и разнообразни експрименти. ...

Да, това означава. Описването на мисли - е субективна дейност - лъжлива информация, способстваща оцеляване; Реакциите - се дължат на измененията на ЕМП в околността на датчиците и ОВ с "твърдата" информация , записана в гените, по-скоро - във връзките на нареченото "ген"; Информацията - физическата информация се съдържа във фотоните на съответно наименованите полета, а те всички са рожба на едно поле- ЕМП. Четирите измерения са описани вече и си работят достатъчно добре (СТО). ...

Нали се сещаш, че айрянът или др. напитка - увеличават апетита, а идеята беше да се помогне на хора с проблем - затлъстяване. Засищането, загубата на апетит след пета-шеста хапка е добър сигнал за тях. И не - храносмилателната система си прави депа, а депа се правят навсякъде из организма. (може би не съм бил ясен, извинявам се) Въпросът с Т разлики едвам съм го преживял - аз самият щях да пукна от студена бира... Зависи от конкретните условия, ама е хубаво човек да знае и да се пази по възможност. Гърч при гладката мускулатура е лесно достижим - ИЧ-фотони хукват към студеното, няма кой да разбалансира дългата вълна с която се "свива" мускулът и ... готово; става като пипало на октопод, и да го отрежеш - далеч от възела, стиска; трябва обратен импулс, за да отпусне; затова е много опасно. (Плувците се давят заради охлаждане на крайниците и схващане на дългата част на мускулатурата - обвивката, а не - че нямат сили да доплуват спасително... При пробождане получават насилствено импулс от мозъка за работа на късите вълни, които действат на набраздената мускулатура и отслабват-погасят дългата вълна) Та, идеята е - да се храним без да правим запаси и пак да не се чувстваме гладни и слаби. Всеки сам да си избере като как е ... за него. ...

Всичко е потопено в ЕМП! И повече от четири измерения - не са нужни за разбирането на Света. Ние нищо не правим; ние гледаме: Слънцето обикаля през деня Земята по небето, виждаме... Да, ама ... П.Бочаров! Слънцето нищо не прави, като се замислим, когато сме открили законите, физическите закони, сме установили, че тоя наглед е такъв, защото Земята се върти и т.н. - чрез мислене и логика Стиковаме наблюдение и факти! Наука требе, а не илюзии. Защото нашият нагрлед Лъже! Заради оцеляването ни - Лъже! Пипаме в кухнята металната тава - оле-ле! - студена; пипаме масата - не е студена?! А и двата предмета са при стайна Т - 20 градуса Целзий. Ха сега, иди да вярваш на сетивата си... Без науката, тая, дето борави с факти, нищо няма да стиковаш с истината, с обективната реалност, например, че сетивата мерят поток. Другата "истина", на разни усещания, е Субективна и затова е Невярна; тя, по принцип, истината е конкретна, но обективната истина е винаги една, а не хиляда измишльотини на шамани и гурота! Тъй че - зарежи тая работа с "ние правим света". Светът си е такъв, какъвто е. Има си изначални физически закони и тях само можем да ги откриваме ,но не и да ги Променяме! Нито да ги отменяме. Те са непобедими от дребнавото егоистично човече-хищниче, елементарно животно, но с Разум; това му вкарва идея, че можело да променя Света ... Всяка промяна води до ... тъпото ни ежедневие днес - пълно с отрови и гадости. Иначе, съгласен съм, че е Голям Кеф да се самозаблуждаваме за велики! Това - никой не трябва да ни го отнема... Но - трезво - велики, а не измислени великани. ...

Няма да те разберат, а и ... още по загадъчно е: Определение (формула) на живота:Животът е явление на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на информация с околна среда. Не обменяме вещества, а обменяме инфото от фотоните за връзка на разпадащите се храни (тя е била вече готова информация, връзките са съществували в храната, преди да я погълнем) Има най-малкото два вида информация: 1.Физическа информация - тая, която се пренася с фотоните на съответните полета (съдържа се в тях под формата на трептения); Всичко взаимодейства на база физическа информация - става обмен на фотони от вещеви обекти (всяко взаимодействие е с поглъщане-излъчване на фотони на съответно поле). Открити са физическите закони, по които става това. Понеже са смесени вълни - има възможност за взаимодействие с един от фотоните във вълна или взаимодействие с обвивката на всичките фотони в една вълна - т.е. - също има две възможности за обмен, в зависимост от настройката на приемащите датчици - широко лентов, тясно лентов. 2.Психическа информация - тая която е продукт на Гл. мозък - абстрактни образи, несъществуващи в реалността; Знаенето е такъв ВИД информация. Можем да си мислим каквото си искаме - нищо не може да се обективизира от един абстрактен образ. Само се заформя субективно поведение, което може да изменя състоянието на субекта към оцеляване, но ... може и да го съсипе! Защото субекта хаби енергия за поддържане на абстрактни образи, от онази енергия, която също се съдържа във фотоните. Идеята на науката е да се изучи физическата информация (реалност) и, съответно другата, която ни е в главите, да я приучим да съответства на нейната реалност, на физическата реалност... Става с мислене, съждения на база абстрактни образи, логически непротиворечиви и с възможности за експериментална проверка на всяка част от съждение. Бая трудно за ... разбиране... ...

Не знам - може би на психическа основа се отделя слюнка при мерак за хапване на "кисел" продукт. Но, че слюнката предпазва по естествен път - (и един американец беше писал статия като откритие: защо на децата зъбите били здрави; защото са в непрекъснат контакт със слюнка, демек, лигавят се ) - устната кухина е факт. И най-важното е, че е добър (естествен) проводник към стомашната лигавица на разтвореното в нея, без да "дразни" лигавицата. Така има подсказка към организма, кое да се усвои и кое не - добър преводач е. При разреждане с течности (вода, бира, безалкохолни, вино и др.) на попадналата в стомаха храна, има и директен контакт на тази храна с лигавицата - това е абсолютен шок в мястото на допир. Да не говорим, че течностите обикновено не са на същата Т, както добре ослюнчената храна и допълнително усложняват ситуацията за обмен през лигавицата (напр. студената бира може да доведе до гърч на стомаха и чарвата, и човек да пукне на масата! - много е опасно!). Започва усвояване на нерегламентирано от нуждите на организма, това води до объркване на информацията и ... се чуди какво да го прави; ами най-често, прави му депа на излишното, съхранява го за евентуално изхвърляне в по-спокойни времена, ама ... няма спокойствие; често прекаляваме с извънрежимно хранене. Не даваме възможност на организма да се самовъзстанови. Вода (стайна Т) се пие петнайсетина минути след хранене. Гладът - не е добро решение, щото "паметта" за натрупаното - остава и ... само чака следващото хапване, та да се натрупа пак. Наистина, бавно и постепенно можем да променим начинът си на хранене, та да сме спокойни и здрави. (Ям, за да живея, а не: живея, за да ям! ) ...

Спазвам, доколкото мога, щото - не всякоя ситуация зависи само от мен. Което зависи от мен - правя го. И то - бая дълго време съм го правил и продължавам, та затова знам, че има ефект - поне при мен е така. Може пък, да проработи и при някой друг, що не! Добрите резултати идват чак след три-четири месеца постоянство - бавно, но невъзвратимо се сваля излишното и ... човек не се чувства "настървен" към храна. По-важното е, че се чувства здрав и усмивката лепне на лицето му! Опитването не иска пари, не иска лекарства и жабуняци за сила. Само малко време иска..., а и наистина човек става силен. (За размисъл: "Закуската изяш сам, обеда раздели с приятел, вечерята дай на врага си" е стара китайска, казват. Да, ама едно време, хората стават с кокошките демек, някъде към 3-4 часа, стъкмяват огнището и слагат чорбата; тя е готова някъде към 9 часа и ... сядат на Закуска. Значи: от три до девет са към 6 часа, средно. Тоест - от ставането да закуската (яденето) - трябва празен стомах интервал време - осъзнава се и се събужда правилното в организма, вършейки куп "неприятни" действия - чистене, миене и т.н. са били неудобства без цивилизацията- нормални физически упражнения по ... голяма нужда. Така че - прилагането на бабешки методи към съвремието иска ... цивилизовано мислене; не всичко се казва директно - някои неща трябва човек сам да усеща, доколко са му полезни. Бая хора - от колегите ми - се чудят, че не закусвам сутрин...) ...

Без да умаловажам постижението на момчето: не е ясно дали е откритие или е изобретение; журналистите го размахах като откритие, ама е такова, само ако има подадени документи за откритие. Предполагам е изобретение. И браво! Съсредоточаването на рентгеновото лъчение в един "сноп" е важно дотолкова, че да не се повлияват от него работещите с прибора- обслужващите. А по-принцип - всяко лъчение от УВ и надолу по дължина на вълната е опасно за организмите, когато преминава през тях. Но - неизбежно за някои клинични случаи. Затова е важно да го има, прибора. ...

Има "бабешки" метод за хранене, който не води до ... всички тия неприятности, които ти е погодило храненето (и не само то): Нарича се: Дъвчи всяка хапка 40 пъти, преди да преглътнеш! Цифрата е по "исторически" измислена, но идеята е следната: Да се ослюнчи добре хапката, преди да се преглътне. Йогите са измислили: Твърдата храна се пие, течната се дъвче! Също хубаво правило. Мое лично наблюдение - само сухото гърло боледува от т.нар. настинки; ослюнченото - не! Значи и от хапчета човек може да се оттърве, ако малко обърне внимание на естествената си "смазка" - слюнката. (Вит. "С" лекува с това, че силно слюноотделя, преди да прави друго, като химия - само при мисълта за лимон, маслинка и т.н. - се отделя слюнка в устната кухина) Ефектът от дългото дъвчене е и, че бързо преминава т.нар. апетит. Още ефект: За ден-два - забравяш какво е гастритни болки за вечни времена. За правилно отслабване, обаче, Следва и около половин час време- сутрин след тоалет, за занимания с физически упражнения - тия на йогите най-помагат, защото Запазват еластичността на връзките! Пък то това е най-важното за обмена на информация: органи- Гл.мозък; нищо не се изоставя от мозъка, да си прави каквото си иска, а се съобразява с ген-заложеното, проявено още от утробата. Всичко изглежда много лесно, ама не е! - все пак е промяна на навици - трудно е, но полезно за здравето. Трябва малко внимание към организъмчето, без глезене. ...

Само изглежда лесно. Природният закон е : Което се приспособи, ще оцелее! Приспособяването е към променливи външни условия - промяна на фон от ЕМП на Земята. Оцеляване означава: устойчивост на структурата във времето, въпреки измененията на околната среда, с възможност за репликации и възпроизвеждане на структурата от макромолекули, ползване на околната среда (хранене) за предното, а и направа на приспособления за защита. Съответните промени (малки и/или големи) се регистрират с датчици, които при живите играят роля на сетива: за топлина - реагират на Инфра Червени лъчи чрез поглъщане и излъчване - така става промяна на форма и размери на макромолекули се изработва ел импулс, който по неврони достига да нещото, наречено гл. мозък и от там, с Обратна Връзка -съвместно, сравнено със запис в гените, се изработва импулс за реакция към промяната. Реагирането е свързано с отклик именно към промените в околната среда; за устойчивост на структурата на живото като цяло, във времето. Такъв е принципът. Което има по-добри и по-бързи връзки - оцелява в непрестанно изменяща се външна за него среда. Вижда се, че колкото е по-дребна структурата, толкова е по-устойчива - затова на база въглеродни макромолекули (дребен е въглеродът) е възможен живот. За разумен живот, обаче, е необходима и сложност ,и многообразие на връзки с множество елементи, и специализация на структури за многообразни ОВ, докато се достигнат съответните свойства - съзнание и разум. Оказват се добри приспособления за защита, поне досега... Така работят и др. сетива: за механични трептения (звук, допир) - трепти мембрана или власинки или черупка и т.н. (пак промяна на форма и рамери на макромолекули), откъдето се формира сигнал; за светлинни вълни - понеже са вече много къси вълни и съизмерими с клетките на мозъка, то част от мозъчните клетки (ретината) са в "око", стават "датчик" за тяхното наличие и т.н. - принципът на обмен на информация е един и същ. Тук става въпрос за Физическа Информация - тая, пренасяна със съответните фотони на околните полета. (Всички взаимодействия протичат с обмен на фотони - поглъщане и излъчване на фотони и образуване на фотони за връзка). Еволюцията е усложняване на връзки - от по-прости към по-сложни и заформянето на приспособления чрез специализация на клетки; важно за оцеляването се оказват тяхното бързодействие. ...

Природата поставя тия граници и са различни за различните структурни образувания - вж, последния абзац на предишния ми постинг, че границите са различни . Не може да се постигне еднаквост на обучение (или еднаквост на въздействие - Битието не определя съзнанието, защото съзнанието е Отношение!, а не отражение) ... поради различната "гледна точка" на всеки датчик (различно пространство-време). Различното инфо от връзките с датчици по различен начин се разполага в мозъка и по различен начин се съотнася към моментното състояние на поведенчески действия. Понеже по-рано съм го писал като пример, затова не го дописах: Разумното няма да изтърве горещата тенджера с боб, щото знае (исторически аргумент, трупано през период на обучаване), че ще стои гладно!.. Нищо, че му пари и сетивата казват "Пускай, за да оцелееш!.. Иначе, изгаряш! ". В паметта на структурата има граници на възприемчивост заради самите датчици - те също са биологични. Всеки датчик улавя и действа със сигнали в определен диапазон на трептения, специализация. Когато възможността е само: за прагово възприемане, сравняване по ОВ и изработване на импулс за противодействие - караме на инстинкт! Само отреагираме в границите на споменатите възможности. При наличие на свойството Разум: можем, допълнително, да управляваме (затова волево) поведението си, независимо от позивните на инстинктите за самосъхранение... Само много сложна организация на връзките е способна да "заобиколи" атаката на позивните за съхранение: която борави не само със специализацията на клетките, ами и с обвивната вълна на частта от мозъка, която действа в нармална защита... Притъпяване на болката, с цел ... повече от обкръжението, но не за сметка на химията в мозъка (хищникът не чувства болката от чуждата захапка под влияние на химия, подтискаща (блокира) инфото по пренос, затова, това там, не може да се причисли към разум, автоматично е - еволюционно придобито), а за сметка на нарочната изолация на чувствеността (пак има химия, но целта е друга - не претъпява болката, а съвместява - трябва това, което наричаме "воля"). ...

Еволюцията на неживата природа е също чрез самоорганизация и усложняване на връзките: привличащите сили са преобладаващи, известно е, те групират; от там, при нарастване на количеството на групираното то може да си преструктурира вътре-връзките (за минимална Епот), така, че връзките да се минимизират, а обвивките им (зърнест модел) се явяват ново свойство (количествени натрупвания водят до качествени изменения - еволюционен път!) - свойство на групата с характерни връзки - модел, зрънца на кристали и групиране на много кристали в обвивка като граница на зърно. С това ново свойство стават и нови взаимодействия към окрупняване - събиране на еднаквите по форма (привличащи сили на база еднакви структури - сили с ентропиен произход, те са слаби и когато разрушаваме кристал лесно, именно, на такива зрънца се "разрушава" - пякък, демек- но все още, не морския, който е от хетинови черупки, органика) Успоредно с еволюцията на неживата природа, под влияние на измененията на външните за веществата полета, стават все повече и връзки на химелемента въглерод с други химелементи. Характерното за въглерода, че е компактен (минимален обем с максимално колич вещество в него) и е със пособности за четири вида връзки - две по две различни по дължината на вълната за осъществяване на фотони за връзка с други вещества. Тези фотони за връзка се оказват с минимална дължина (ако са в дължини на вълни - смесени), рядко съществуваща във фона от ЕМЛъчения, характерен за Земята - малко са като интензитет във фона късовълновите лъчения, които да могат чрез резонанс да разрушават връзките на въглерода. Така, въглеродът се оказва "подходящ" за направа (навързване) на Дълги вериги с "прилепени" към тях други химелементи - по такива вериги лесно пробягва "ток" (пренасят се полеви характеристики, лесно), като по кабел (груба аналогия). Не забравяме, че тия вериги непрестанно се "атакуват" от външни ЕМПолета на фона. Действат им като за самоцентриране. Затова, при достигане на дължина на веригата която да е съизмерима с характерна дължина на вълна от ЕМП на фона, то, чрез ротация на някоя връзка от веригата, става посукване и завъртване на веригата, все едно се е пречупила и огънала -заема по-малко от пространството по дължина и върви към "сферична" форма (глобула). Глобулата също формира обвивен фотон - ново качество, при запазени "стари" качества. Откликът на веригите и др. образувания от въглерод на поглъщане и излъчване на разни фотони от фона на окръжаващото ЕМП е съпроводено с Изменение на форма и размери, без да се разрушават вътревръзките. Следователно, получихме материал, който "мърда" под диктат на слаби елмагн. трептения, като запазва информацията в себе си, а променя информацията от обвивните си фотони; да, но това мърдане е фактически Механично движение с достатъчно дълъг живот, за да осъществи и по-сложни връзки с други подобни и заедно с промяна на фона (променя се от еволюцията на неживата материя), да реализира нови свойства ... до достигане на сложна организация Гл. мозък при Човек. Разумът е такова ново свойство: то прави възможно да се слагат Граници на поведение, независимо от атаката на позивните за оцеляване. За неживата природа тези граници са физическите закони. За живата, границите на поведение са инстинкти за оцеляване. За Човек - надарен със свойство Разум - тези граници са преодолими, волево. И ... той си носи последствията от това ново свойство... ...

Вж, погледни тая дискусия - подобна е: Живи ли са кристалите

Преди време, тук някъде съм отговарял за това, що е съзнание: Това, че съзнанието е отношение означава, че сме придобили свойство (еволюционно придобито) да манипулираме абстрактните образи, като отразени в Гл. мозък (като фотографски образ), да ги групираме или разпределяме, или наслагваме - в смисъл на: Допълване на сетивно полученото в "момента", с вече налична памет (подсъзнание - знаене, история) - дооформяме абстрактните образи. Това свойство ни дава възможност да мислим, да скалъпяваме съждения - абстрактно мислене; То може да достига и до Несъществуващи в обективната даествителност образи; обучението на Гл. мозък е в посока, да отсее: кое е обективно съществуващо и кое си е абстракция - несъществуващ образ. Камъкът - не става за такива работи! - няма съзнание, разбира се. ...

Така е: трудно се схваща, че "йога" е свободен избор за друг начин на живот. Затова последователите биват етикирани като психари. Заниманието с йога като изживяване е личностно, малко егоистично, но, в крайна сметка оправдано: Да е здрав човек, поне докато е жив! В този смисъл много помага на близките хора около него си... Пееше се в една песен: Господ здраве да ни дава, има кой да ни го вземе! и следователно, клишето: Помогни си сам, та и Господ да ти помогне! - оправдава поне физическата част на упражненията на йогите. И научно е показано, че еластичността на органите е от особена важност, за здраве в дълголетието. Упражненията - това правят най-вече - целят запазване на еластичността.(Еластичността е свързана с ентропията -организмът се храни като намалява ентропията, локално; поддържа си самоорганизацията с правилно подреждане на връзките, възстановява ги непрестанно и ако "втвърди" елестичните връзки - всичката обменна информация не е точно отговаряща за правилните позивни и съответно, реакции за оцеляване на цялостта му) Също - дишането. Организмът е газо-вакуумна система; основните функции са изхвърляне на газовете образувани от химията за разпад на храните и охлаждане локално на възникналите от хим.реакции обмен на топлини. Течен охладител и преносител е кръвта, затворена във вакуумна система; за тая цел не бива в нея да има разтворени газове, защото при "засмукване" те ще се разширяват, а при тласък-налягане, ще се свиват и ... кръвта няма да "тече" по пътищата си. В механизмът на охлаждане влиза и създаването на лек вакуум при вдишване - бурно изпарение от повърхността на алвиолите, те пък са в мембранен досег до кръвта - хем разтворените в нея газове през полупропускливата преграда напускат кръвта, хем тя се охлажда; през малкия кръг на кръбообращението отива право към мозъка - хем да го снабди с кислород, хем да го охлади. Така че - правилното дишане е от особена важност за здравето. Особено, дишането в "поза". Позите - ами те по конфигурация съответстват на конфигурации оплетени от белтъци и намиращи се в организма ни; действат като подсказка на мозъка, че трябва пооправяне на биополетата на тия конфигурации и това става с правилното им снабдяване с информация по Обратна Връзка. Живват структурите; напомня им се, че имаме грижа за тяхната правилност на действие... И те ни се отплащат с поддържане на еластичнаст на всички връзки. Това е в общи щрихи. Има полза, поне физическа; та, да сме здрави. А по психика - всеки си е башка луд! Дали ще е "психо" или "хахо" - е собствен избор... Най-добре е всеки да си намери средното положение с приложение на йога. ...