Малоум 2

Онагледяването е ... най-лесно с полева връзка, според мен (не съм го измислил аз) - обмен на фотон на съответно поле, в случая- ЕМП от вакфотони. И доколкото частиците непрестанно се образуват, то всяка се образува върху полето на другата. Да, обаче, цялата околност се грижи (посредством вакподложката на условно неподвижните частици на физвакуума върху които протича действието), ... действието на системата частици с обменен фотон да е минимално. Това означава спин-спинова връзка - демек, спиновете се насочват при всяка пулсация на образуване в посока за минимална енергия. Разделянето на връзката е възможно само с външен фотон, кратен на дължината на вълната (големината на пакета) на фотонът за връзка, при сечение на реакцията. Това, че при съвременните опити "не се вижда" полето - обменът на фотонът(-те) за връзка, а и бързината, с която става действието са ненаблюдаеми, довежда Изследователя до "колапс"... в наглед и ... мислене на: що за факт? е това! Изведнъж - нещо рухва, няма го, след като се е действало с изпитващо поле. ("Тоягата" на Дорис е във вид на вълна, пространствен "змиевик", свързващ двата й края, но обвивката от поле обхваща двата края, алтернативно променяща центрирането си ту върху единия край, ту върху другия - енергията преминава-протича през змиевика към краищата последователно, а не се появява от "нищото", ту върху единия край, ту върху другия. Това е силен локален принцип, описван и поддържан и от писаното от Файнман) Да, ама паметта на структурата на частиците при разделянето на това сплитане, се запазва... Те си "пътуват" така ... надалеч, в различни посоки, ако няма други полета около тях, които да им пречат с това, че подменят подложката за образуването им. Това е класическо: придобиване на свойство (устойчивост на образуване) в ненаблюдаваното минало, което е възможно да се изпита във всеки един момент от някакво настояще. И при това "изпитване", тази характеристика се променя - вече не е в същото направление, а следва последната си промяна от последното изпитване. А въпросите за спин в темата се открехнаха пак по повод на това, че квантовата можела да обясни и живота. Чрез намеса на ентропийната природа на действащите сили. Еластичността при гумата например, е "сила" с ентропиен произход (демек, дължи се на пространствено подреждане по някои от свойствата на участващите обекти). Белтъчните Макромолекули - също притежават именно! тези свойства... Тогава, интересен е въпросът: къде са границите?- Механични сили-Сили с ентропиен произход?.. Затова, трябва да се изучават свойствата на обектите, но по Същност! Демек, да е ясно откъде се вземат, та да се променят по начина на наблюдаемите факти. ...

Благодаря за такъв отговор - има нужда да е известно и официалното становище по раздуваните въпроси, коментирани във форум. Съжалявам - не се е разбрало, че критиката на статуквото не означава неговото отхвърляне и/или отричане като резултати от експеримент. През целият дебат показвам САМО друг начин на тълкуване на тези резултати с приетото от мен за работна хипотеза - за непрестанното образуване на обектите... Затова ми е нужен и "друг" език, други термини, по-скоро такива от ежедневна употреба с цел разбиране, а където е възможно - обяснявам и как са сегашно приетите терминологии. А, това, както се оказва, показва немалка разлика в разбирането на Природата - от официално приетото статукво и от хипотетичното. Ситуацията е достойна за забавление: (Преди време богат човек беше обявил, че дава едно дипл. куфарче злато на този, който успее да обясни на една машинописна страничка, разбираемо, какво е туй чудо Хигс-бозон и за какво служи! Не съм чувал физик да е взел куфарчето със злато - щяха да пишат, някъде) И, за да не си помислиш, че се оправдавам по някакъв начин: Дотук фактите опровергават огромната част от вашите опити за отговор, и ето какви факти лъсват: - вие критикувате за някаква липса на факти, без да сте запознат че тези факти съществуват; Това не е вярно - всеки от изнесените факти - описани експериментално, съм показвал как се тълкува през хипотезата и как води до наблюдаемост на същите факти. Тоест - противоречия с фактите нямам, поне засега. - моделът с вълновата функция работи изключително коректно въпреки всичките ви приказки срещу него, и предсказанията на негова основа са доказани с експерименти. Това показва че приказките срещу него са ваша заблуда; Точно обратното е - дори Файман го е отбелязвал не един път (по памет) -Надявахме се, че КМ ще внесе яснота за разбирането ни за частиците, но и там срещаме много противоречия...- и т.н. А, моите приказки не са срещу него, моделът, а срещу неправилното физично тълкуване! на матмодел. Това, че не си разбрал за какво говоря - пък е твоя заблуда. Същите матмодели работят добре в границите си на приложимост, ама трябват същности, за определяне на тези граници и тогава се вижда. Закостенелите модели на частици получени от ГВ насам - не дават нужните граници. В тоя ред на мисли, да попитам, да обясниш: същност на свойството "маса" ..., същност на свойството "заряд"..., същност на свойството "спин"... все известни физически термини... мога да продължа, но няма смисъл - и всичките учебници да предпишеш за обяснение, СЪЩНОСТИ НЯМАТЕ! - сплетени частици съществуват и могат да бъдат експериментално доказани. Моделът с обща вълнова функция дава проверими и достоверни на практика резултати, опровергавайки твърденията ви; Не съм твърдял, че не съществуват сплетени частици - точно обратното - показвам какво означава сплетеност по хипотезата. И пак обратното - моделът е нагласен по опитни данни да дава описание на факти... Е, тогава, що да не е "проверим" - вашите представи че фотоните първо се поглъщали а после преизлъчвали, не почиват на реалността - факт, след като сплетените частици са също факт. Просто не сте запознат с текниката на провежданите експерименти; Все повече физици вече не коментират твърдението: Всички взаимодействия протичат с поглъщане-излъчване на фотони на съответното поле! Покажи факт, където това да не е вярно. Има бая неверни сегашни тълкувания в статуквото, поради не отчитане на това правило. Затова по горното твое изказване ти се струва "не почиват на реалността... " Сплетените частици обменят фотон за връзка, докато са сплетени (по хипотезата). Това е. Достатъчно, за да се види, че действаш на приципа на клишето: "Кажете, че сестра му е к..., пък той да доказва, че няма сестра!" Изтъркана работа... И, на "изпитващи въпроси" - отдавна не отговарям. (Преди време въпросът беше коментиран и то в много теми - вече не се занимавам с него. Само да спомена, че за тогавашното време, на Бел - наистина е много интересен в мисъл. След хипотезата ми - не се нуждае от коментар, щото Светът се обяснява по друг начин. Нито единият начин, нито другият е верен.) (Ако аз те изпитвам по хипотезата, ...?!, предполагам, ще се чувстваш обиден.) ...

Отговорът ми ти се струва заместител, защото забравяш, че се коментира как хипотезата тълкува проблема, а не - учебниковите знания по въпроса, които искаш да наложиш като "контра" на хипотетичното. Белязаните монети са точно белязани, защото при първото измерване е постигнато условно постоянство на направлението на спина им - при разделянето им от сплетеност. (по хипотезата те се образуват непрестанно с огромна честота на образуване). Няма "частни" аспекти, защото проявата на спина в определената посока на изпитващото поле е повсеместен факт - необясним от досегашните учебници. Спинът на вещеви обект няма общо със самостоятелните фотони (не забравяме, че за хипотезата става въпрос). Вълновата функция е от ... вълни на вероятности - т.е., мат. модел, ползван от Изследовател и значи - измислена ситуация да подхожда на експерименталните резултати. Няма лошо в познавателен процес. Става лошо, когато на идеални решения (измислица, резултат от мат-преобазувания) се предписват реални физични свойства. Знаеш за разочарованието на физиците, когато са разбрали, че пси-функцията описва вероятностно, а не физично, света на микрото. Показва възможностите на Изследовател, а не на Природата. За доказателство може да служат само факти от експеримент и то - при правилно тълкуване така, че да удовлетворят хипотезите за същност. Каква същност създава тия факти? Това е основният въпрос, а не - на този етап на знания ... еди кое си тълкуване ни задоволява... Обща вълнова функция е само математическо понятие - няма покритие с реалността. Дошло е на помощ за абстрахиране от факта, да се приеме илюзорно, че има НЕнаблюдаеми процеси от Изследовател, например - 1.поглъщане на фотон от вещева частица, 2.престой на тоя фотон (време-престой) във вещевата, преди да се излъчи от нея.(а не ограниченията по Хайзенберг - те са тема за ограниченията на Изследовател да измерва само в средните мащаби) Чак когато ни "цапне" излъченото по мишената, ние (Изследовател) имаме информация за събитието... И почва Огромното чудене - кога вълновата функция претърпя колапс - новоизмислена илюзорна представа, че би било възможно "смесено" наблюдение на ненаблюдаемото. Та, матмоделите не са доказателство ... и логично ... не се признават за открития. Тоест - вие нямате доказателство за "обща вълнова". И понеже не признавате, че фотоните в експеримент: първо се поглъщат от лещи и огледала-призми и др. оптични среди и чак тогава отиват за сравннение по параметри (не са същите след излъчването - стават нова смес) ... носите си матфункцията за свързаност към реалност, та чак се получават и ... фантасмагории. Не съм го измислил аз, това за фантасмагориите - и популярните филмчета на Грийн показват възможност за телепортация..., а и др. Поне, хипотезата показва силно ограничение на възможното за научно фантазиране. ...

Съжалявам, може би не си проследил дискусията Вж постинг 92. (още там съм отговорил, но не се разбира) При предварително белязани монети (разделена сплетеност- означава зададено направление на спина - (спин нагоре в една кутия, спин надолу - в друга куия) - повторното измерване дава 100 % вероятност (или два пъти по-голяма от първоначално измерване за разделяне частиците по признак). КМ говори същото и понеже е известно ... казал съм - нищо чудно няма. Но - продължавам да твърдя - никой не може да гарантира, че измерва едни и същи частици. Още тук е включен капан (от ГВ), да си мислим, че е възможна конкретна манипулация на конкретна частица... И, изобщо, не е чак толкова важно това, ако на база АСПЕ експерименти не се твърдеше, че е възможна телепортация. По-горното показва, че не е възможно да се твърди: "действие" върху "същото"! Не се отчитат действия от случайни попадения (сечение на реакция) на ... космически лъчи, например, а те са повсеместни. Не сме в състояние да отчитаме и фината структура на физ. вакуума - неговите фотони и подложката, която предварително е зададена от експериментална установка и ... ред др. ненаблюдаеми, но реални неща, като кривина на пространството и т.н. ... Практически - фотонът не е вещева частица! Няма характеристика "маса", която, при вещевата, с реакция от непрестанното си образуване прави и механичен момент. Спинът "се проектира" на порции върху него и е Устойчив по направление, ако няма околни падащи полета върху частицата. В тоя смисъл - "лесно" се проявява. Фотонът - "минава" през множество различни оптични среди - лещи, призми и т.н. на установката и със СИГУРНОСТ вече не е същият, при пристигане в сравнителната част от установката... ...

Ами и аз не знам някой някъде да е изпитвал САМА частица, затова не съм конкретен, към конкретен експеримент. Затова считам въпроса за фалшиф - отговорът не може да се покаже в експеримент. (В КМ се разглеждат снопове от частици (приборите Щерн-Герлаах) и .. отфилтрирането в първия прибор ... не се "помни" от третия, все едно, че вторият е начален филтър. А при само два еднакво настроени прибора при снопове - няма промяна, въпреки, че някаква вероятност се увеличавала в зависимост от вида на частиците) Отговорът може да съвпада с това, което се измерва в "сноповете" на КМ, но и се различава по това, че дава яснота за инфрмацията внедрена с прегради (вкарвана като структура в изпитвателното поле) от Изследовател. (Физическа информация - тая, във фотоните - а не "знаене", което си е идеално инфо и физическите закони не зависят от него) Например, директно се вижда, че опитите с поляризирани фотони не са заместител на опитите със сплетени частици и не могат да се ползват за експериментални доказателства на действие от разстояние с надсветлинна скорост (това е спекулативно и е опровергано почти от всички интерпретации) или въобще : повлияване на действие върху едното, да определя точно поведение на другото, от разстояние. (спин и поляризация са коренно различни неща). Действието си остава "локален" процес. ...

Можех да ти отговоря директно с "да", ама нямаше да можеш да разбереш разликата, че в случая, Изследователят е в ролята на "измаменото камилче" ... от Природата. Ето: Нека да "пуснем" изпитващо поле - ако частицата (или нейни слоеве-обвивки) могат да взаимодействат с фотони от полето, то, Спинът, по възможно най-бързият начин (със скор. на светлината в тази среда) се ориентира по полето - така енергията за взаимодействие е с най-малко действие. Цялата околност на физвакуумът се "грижи" за това и с ОВ центрира действието. Така (наричат го спонтанно, но се вижда, че зависи от структурата на околността) се излъчва погълнатото. Сумата от всички движения - стъпка напред при поглъщане, откат при излъчване, различни завъртвания на обекта- е такава, че спинът да е насочен по външното поле за минимален "хаос" в околността. Наричат тая ос Z, по която да мерят спина. Затова - при всяко измерване - въпросът: Накъде си насочен, бе, спин? - отговорът е: Накъдето питаш! Затова ти казвах, че ако (случайно) визираш хипотезата - отговорът не може да бъде сведен до "да-не", щото ... КМ била казвала нещо... Пък АПР и Бел - са разсъждения при дадени обстоятелства в дадено време,.. От тогава - много се е променило измислянето на варианти и даже експерименти се опитват да покажат ... коя схема е правилната, ама ... само спекулации се представят... при липса на правилна работна хипотеза. (И до ден днешен физиците НЕ ЗНАЯТ на какво се дължи кратността на проекциите на спина по ос Z - демек, не знаят, защо Природата прави така. Пък в хипотезата - това е разкрито. И отпадат ... маса идиотски разсъждения, свързани с фантасмагориите за ЧД, пътуване във времето, мултивселени, ... приватизация на Луната и .. квото се сетиш от холивудското ) ...

Основното е това - кахъри! Убиват всякакво желание за секс-игра. И в двата пола. И в този смисъл обществото е болно: кахърИ се за ...прехрана, облекло, топло и т.н., осигуряването на което, обикновено, лежи на мъжката половина - главата му е пламнала и ... нищо нежно не го радва. Идва ред и на отглеждане на поколението, което пък е тревога за женската половина поради повече временен ангажимент с децата - айде, пак кахъри ... Трудно се "оправят" тия неща ... в леглото . няма как всеки да е "артист в живота", та да се отдаде с любовна игра... Не, че не искат, ама ...кахъри, кахъри-и-и! ... ...

Чудесна статия! И ... още един път - критиката не е отхвърляне - за всички заинтересувани е необходимо да знаят недостатъците на използваните хипотези от авторитети в науката. Всяка от тяхните хипотези има покритие с част от реалността, но всеобхващаща хипотеза, която да се приеме за работна - няма, не е създадена. При това - на конструктивна критика се подлагат идеи, а не - автори. Защото в науката (някой вече го спомена по друг повод) и отрицателния резултат от теоретично изследване е ценно и полезно начинание, разбира се, постигнато е с голям труд. И...не е: "Язък за труда!" , а е полезно! (Ясно е, даже - почти сигурно, че обекти описани като ЧД - няма. Няма хоризонт на събития - има обвивни фотони (обвивки), участващи в сили с ентропиен произход - и съвсем не правят обектите "черни". Освен за фотоните, които се поглъщат и излъчват в други направления, но по тези направления, обектите светят, не са черни. Няма натъпкване на множество вещеви обекти в малък обем, щото гравитацията ги смачквала?! - всяка вещева си пази пространство-времето и не го дава "без бой"... с фотони -а при "бой" - или се превръща в друга(и) или се разпада на образуващите я фотони. Това са фактите. Също: Ще се наблюдава "голяма" сила на привличане, ако в центъра на грамаден обект (Галактика, Вселена) има атрактор - силно зашнурено поле от вакфотони, като "ствол на дърво" (модел - дърво с коренова система и корона-клони - тороидална форма, ако мислено се продължат и свържат корените с короната) и изкривяващо решетката на физвакуума така, че околните обекти при образуването си да следват тая кривина. Отговаря на понятието за "сила" - непрестанно образуване по принудителен път (геодезична крива - траектория) и прилича много на привличане от гравитационната сила, което е заблудило наблюдателите, че видите ли, там има обект с "огромна маса"... и ...щом не свети, значи "гълта" светлина и всичко "масово"... Има обект, но той е полеви обект: модел - с форма на ствол на дърво. И наистина не свети ("свети" вещество при дейонизация и то - ако излъченото е във видимия спектър на лъчения) Няма и няма да бъдат открити гравитационни вълни. Щото гравитацията става с квантите на гравитационното поле - гравитони. Те не интерферират - пристигат в "насипно" състояние с измененията на масата на далечните обекти - както вятърът носи пясъка в пустинята - резултатът е вълни от пясъчни дюни, но това, което ги е предизвикало са завихряния на носещите песъчинките, ветрове. - няма "повторяемост" на свойствата на носещите ветрове в съответен мащаб, отнесен към гравитоните.) ...

Напротив - дал съм ти отговор, но ти не го разбираш, за съжаление. Продължаваш да се надяваш на остарели схващания, че ... можеш да манипулираш една и съща частица... колкото пъти си искаш. На некоректен въпрос не се отговаря с да или не, а ... зависи?!? (А за АПР и Бел - няма смисъл да се приказва след като има разкрити параметри, с невъзможност за "отчет" при експерименти... Знаеш, още от едно време се е смятало, че вътрешната динамика ще даде отговор и ... това е хипотезата - дава отговор, макар и нехаресван...- добре, че не се гласува в наукта. ) Да, ама трябва да се досещаш, че има отговор "зависи", а не да се надяваш на измислени интерпретации на матмодели, отхвърлени като възможни обяснения. .. или, докарващи до ...необяснимост и загадъчност на фактите. ..

Така е - особеност при публикуването... Бих разграничил наука от псевдо, само ако са цитирани конкретните условия на експеримента, целящ факт, върху който се градят хипотезите. (и, разбира се, не само аз ) При това - така цитирани, че да могат да се повторят на друго място, в друга лаборатория, ако са спазени условията на експеримента. И, съответно, потвърден факт. Доколкото си спомням, това е сериозното изискване при публикациите... А, принципно, разнообразието на хипотези за обяснение на един и същ факт(и) е богатство при мисленето, а не псевдонаука. Само бъдещо развитие показва, коя от хипотезите ще е по-приемлива, и ще се приема за работна, ... до доказване на противното. ...

Биологичен софтуер е генът. Съдържа памет на връзките във въглеродни макромолекули. Изменчива е, но с много къси вълни от фона на ЕМП. Дори я повреждат, като късат някои връзки - болестно състояние. Гл. мозък - управляващ биокомпютър - взема готова памет на връзки от гените, сравнява със статуквото получено от сетива и на база това сравнение формира решение за поведение (чак тогава се вкл. химическите процеси, които са на ниво електронен слой на молекули - те са резултат, част от решението). ...

Да! Иначе, ще трябва да си зададем въпрос - с какъв термометър я измериха ... тая Т? ... Просто - вече не ни е възможно да отчитаме "средна кин. енергия" на частиците, но това не означава, че не притежават вътрешна (собствена) динамика, която почти не "дава" отражение (измерими излъчвания) към околните и затова не може да се отчете. Затова е "теоретично" охладеното . (При отнемане на топлина от обект образуван от множество частици, те, частиците сами се подреждат за минимална енергия . сумата от кин. енергия и потенциална - да е минимална. Това са сили на привличане, защото принципно, всички сили са с ентропиен произход (описвал съм го в хипотезата)- при "масовите" частици, преобладават силите на привличане с ентропиен произход на такива малки разстояния за еднакви частици, освен постоянно действащите привличащи сили от гравитационното взаимодействие.) ...

Това, което питаш - вече съм го обяснил, но явно - нещо не се разбира. И то е : Непрестанното образуване на обектите. Говориш за "същата" частица, а никой не е в състояние да твърди, че е така. Затова в КМ са възприели термин "тъждествена" частица - физическите свойства да са едни и същи - но не се твърди, че е възможно "една и съща" частица да се манипулира в различни моменти от време. Така, въпросът е некоректен и недоказуем - нито за, нито против . ((Пак от хипотезата: Във всеки един разграничим момент от времеви интервал за Изследовател, частицата се образува отново и отново милиарди (милиони) пъти (честота на образуване на протон и неутрон - около 10^(23)Hz, докато лабораторните възможности на разграничимост са не повече от 10^(14)Hz . Вакфотоните пък достигат до 10^(26)Hz, а те са обектите-фина материя, от която "започват" флуктуациите на физическия вакуум и съответно структурирането му). Спинът е вектор - сума на вектори (например от двоица) от ъглоквантови моменти (магнитни моменти) на всяко от образуващите смущения - те, тяхното движение наподобява пробягване на "ток" по крива, затваряща се през моментния център на оабразуванието . Като реакция(ОВ) на околното пространство се появява механичен момент при масова частица (с керн) - така, че сумата от тези движения да е минимална. Така магнитния момент може да се проектира върху вектора на мех.момент с цяло или полуцяло число от "квант на действието", понеже се взаимодейства с цяла или полувълна при експерименти, а поглъщането й е на порции - точни, кратни на образуващите смущения - иначе, не биха се поглъщали. При всеки такт на образуване, повърхнината на затваряне на образуващото смущение си променя мястото под ъгъл, някакъв, спрямо старото си положение. Така спинът освен че се променя по големина, се променя и по посока с честотата на обруване на обекта. Нека да "пуснем" изпитващо поле - ако частицата (или нейни слоеве-обвивки) могат да взаимодействат с фотони от полето, то, Спинът, по възможно най-бързият начин (със скор. на светлината в тази среда) се ориентира по полето - така енергията за взаимодействие е с най-малко действие. Цялата околност на физвакуумът се "грижи" за това и с ОВ центрира действието. Така (наричат го спонтанно, но се вижда, че зависи от структурата на околността) се излъчва погълнатото. Сумата от всички движения - стъпка напред при поглъщане, откат при излъчване, различни завъртвания на обекта- е такава, че спинът да е насочен по външното поле за минимален "хаос" в околността. Наричат тая ос Z, по която да мерят спина. Затова - при всяко измерване - въпросът: Накъде си насочен, бе, спин? - отговорът е: Накъдето питаш!)) ...

Ами обяснил съм го, ама ... нещо (от хипотезата) е забравено . Този 50 на 50 шанс се получава при разделяне на сплетеното състояние (писал съм го). Всяка от частиците притежава устойчивост на образуването си, поради огромната честота (много къса дължина на вълната само може да й повлияе на посоката на спина, а такива почти няма в експеримента), независимо накъде "летят", разделно. Тази собствена устойчивост се запазва - едната е със спин в момента на разделяне точно противопосочен на другата и така... стават процентите при измерванията. Все едно, в "класическата аналогия" която предлагаш, на "честните монети" да залепим по една ... дъвка на ези, а на другата на тура и да ги раздадем еднотипно по стаите . И на стенда да си направим четец - види ли дъвка, залепя я на стенда за отчет... щото, изпитващото поле това прави: доизкусурява посоката на спина при мин енергия, значи, "знае" на коя страна се действа ефективно - по-скоро частицата "знае", защото по-бързо пробва посоката на изпитващото поле - така се задава крайният резултат. А този краен резултат е предопределен при разделното проучване на частици със "сплетена" предистория. (Спинът е вектор - мени се по големина (големината пулсира в такт с честотата на образуване) след разделянето и прецесира около моментния център на ротация на частицата, заради нейното непрестанно образуване. За едната частица в едно предпочитано направление, докато за другата, понеже е с противопосочен на първата спин - другото направление е предпочитано ( Принцип за минималното действие - дължи се на неподвижност на центрите на частиците на физическия вакуум - не сменят местата си и доколкото образуванията-обекти "сърфират" върху тая условно неподвижна вакрешетка и се "правят" от втичащо-изтичащи подреждания на Собствените Пулсиращи Характеристики (СПХ) на вакчастиците), посредством ОВ взаимодействието успява да се изпълни принципът. Докато са били сплетени - фотонът за връзка служи за вакподложка, върху която се образува другата -поглъщащата го частица и обратно при излъчване, първата си има подложка- затова има, съществува "сплетеност" на състоянието - взаимно зависими спинове по направление на образуването. И още - частица с характеристика спин е с несиметрична плътност на външен слой относно моментния си център на ротация - за нейното образуване ползва голяма част от "прожекторен тип" на втичащото от околността. Модел - черупка на охлюв. Така придобива "насоченост" във възможното си образуване с мин действие, предпочинтано направление във външно за нея поле - образува се, колебаейки направлението си на спина, като си запазва цялостта) ...

На синичкото: Ако "мерят" по един и същ начин (независимо от лабораторното пространствено разположение- целят оста z) - нали разделените частици са с противоположни характеристики и по предпочитан спин при образуването си, т.е , вероятността да се измери спин-нагоре при единия е същата както при другия да измери спин-надолу. Няма чудно, защото още при разделянето на сплетеното се е заформила тази възможност - и ако не са попадали на други полета, става горното. (Не забравяме, че частиците се раждат по двойки, а и при разделяне сплитането - също са предпочитани противопосочни характеристики по спин - запазват състоянието в което са били сплетени. За модел - крилца на пеперудка - дори и да ги разделим и разнасяме - те си имат собствена подредба за ляво и дясно). Обяснява се и червеничкото: Това, че спинът се променя с огромна честота, не означава, че липсва собствен "ред" в самото образуване на частицата и, че липсват енергетично по-изгодни направления за образуване - поради огромната честота на образуване има значителна Устойчивост в повтаряне на сама себе си, частицата. Сама частица си запазва тоя неин ред, докато не срещне Изпитател-поле (или поле на други частици, с което да може да резонира - собствените честоти да съвпадат (или кратни) с външните, на намесата). Затова се изпълнява "заключеното" изречение между оцветените (цвят от мен - извинявай, за краткост). Това съответства на класиката - миналото действие е предопределило бъдеще, с някаква степен на вероятност. Без да е нужно далекодействие със скорост на пренос на информация по-голяма от определената от светлината в тази среда. (Една скоба - при използване на математиката с комплексни числа, за получаване на реални стойности на вектор и ъгъл се умножава по комплексно спрегнатото. Може да се интерпретира това така - вади се, получава се реално инфо в "сега"-то на наблюдател, от информация от миналото, като отразен образ от имагинерната повърхнина - внимание: отразеното върти "ляво" и "дясно", но - не сменя "горе" и "долу" - парадокс на огледалото . Така ваденето на информация от миналото по математичен път изглежда като мигновен процес (имагинерното е ненаблюдаемо) и обърква представата за физиката която описва, че е възможно мигновено пренасяне на инфо. - Говоря за физическото инфо, което се съдържа само и единствено във фотоните, които се обменят от съответните полета при взаимодействия. Затова, което се прави с поляризирани фотони - Аспе и подобни- силно зависи от фазата и от отражения, докато при експерименти с частици - поне това, със смяна на дясно с ляво, няма как да става ) ...

Ами, обяснил съм я вече по-горе , но явно - по-подробно трябва. Действието е локално - образуващите фотони на частица, полетата от тях, взаимодействат с падащи върху им (поглъщане) фотони на изпитващо поле. Тогава образуването (форма, размер, начин на движение-посока на образуване) зависи и от подредбата (структурата) на подложката от физическия вакуум. Образуването е по-посока- направление за минимална енергия на образуване - минимално действие. Става в съчетание на посока и направление на спин на самите частици и този на поляризацията на изпитващото поле. Бързо се променя, ориентира, спинът на частицата, заради огромната честота на образуване, в сравнение честотата на изменение на външното, за нея, поле. Резултатът от измерване - също е от локално действие, при това - отговорът е: каквото питаме, това се и отговаря! Понеже "Питането" се извършва в(с) поле, а спинът отреагира на неговите характеристики със скоростта на светлината в тази среда. Затова при подготвена структура от изпитващото поле може да има ... две положения: спин нагоре -спин надолу (по z), с предисторийна вероятност в разнообразието на спиновете на изпитваните частици (когато са ансамбъл). Тоест - причино-следствените връзки, за да се държат "ненормално" частиците според Изследовател, са разкрити - няма скрити параметри (променящи се в експеримента свойства, да! - има, но не и скрити, в смисъл на допълнително неизвестни), няма надсветлинно взаимодействие. Няма нелокално взаимодействие, но има "далечен порядък" за подготовка на действие, като реакция на локално преобладаващо действие. Тоест далечната частица може да "знае" (очаква) какво й се готви за в бъдеще - но - не означава, че точно това ще й се случи, защото "пилотната вълна" за проучване околността с фазовото изместване, може да покаже, че е по-изгодно действието да се извърши в друго направление. Затова и изводът ми е: Светът е детерминиран - причино-следствените връзки могат да се изяснят. ...

В текста го има като отговори, но.. щом искаш конкретно: 1.Няма далекодействие. (Но не трябва да се смесва разстояние (на практика това е път на вълни по геодезичната, определена от кривината на пространството на експеримент) с възможен "път" по права линия (декартова) от трети наблюдател. - само уточнявам Има, обаче, една възможност за предварителна подготовка за възможния процес (все пак е ...зависимост, някаква), предопределена от фазовата скорост на вълната, характерна за процеса. фазовата - няма ограниченията по скорост, защото действието се извършва при "пристигането" на груповата (произведението от двете скорости дава с^2).) 2.Спинът се променя непрестанно по големина и посока с непрестанното образуване на "сама" частица. Притежава някаква средна стойност по големина, но не и по посока, макар че отчетено по кривината на физвакуума – може да има „прожекторен“ вид-посока - предпочитани направления за образуване, с мин.енергия на действието. За модел: стрелка, пулсираща по големина и посока с всеки такт на направа на частицата. "Променливо с времето" свойство, но би се установило само ако е възможно да се разграничат пулсациите на образуване - при огромните честоти на образуване на елементарните частици, това е практически невъзможно, първо, ако си направим много, много къси вълни за разграничаване, то те влияят на тази характеристика и второ, това което ще се фиксира е вече придобито свойство. Скрита картинка за сама частица, но не е скрит параметър по копенхагенската интерпретация - известно е било, че има спин, но не е бил известен "механизмът" на действието което го прави, съответно - странното му поведение. ...

Не знам точно какво искаш да кажа тук, щото отдавна беше дискутирано ... даже ни помня в кои теми и там бях писал нещичко. За да не се повтарям (казал си вече, че ти е неприятно, та затова): По хипотезата - всяко измерване привнася ново свойство върху обекта. КМ не обяснява свойството спин на частица (в опитите за проверка неравенствата на Бел ползват фотони - та поляризацията им да сътветства на спин на вещева). С непрестанното образуване на частицата, при всяка пулсация на образуване спинът си променя големината и посоката с огромната честота на образуване. При поглъщане на падащ фотон от "изпитващото поле", то посоката на спина също се променя - това, между другото, дето се променя на "порции" и то, когато питаме накъде е насочен - отговорът е винаги: Натам, накъдето ме питате! - се счита за една от най-големите загадки на материята (Файнман). Тоест - спинът успява да се "нагажда" към характеристиките на питащото поле - със скоростта на светлината успява - та затова е ненаблюдаемо изменение на свойство от Изследовател, а Наблюдател (регистриращ прибор) само го записва като краен резултат - като факт. Тогава - това което е факт - е макрорезултат, който Изследовател наблюдава, като интерпретира: дали това е предисторията на получаването на спин в определена посока и е било Локално действие на "поглъщане-излъчване" на фотоните на изпитващото поле, т.е., структурата на полетата на експерименталната установка дали предопределя какво ще се регистрира с най-голяма вероятност? Това не е съвсем класически аналог на възможното тълкуване на факт, понеже за Изследовател все още не е известна същността на характеристиката спин. Затова са го изтълкували като нормална възможна класика. При "раждането" на частици - известен факт - раждат се по двойки с противоположни характеристики. (В хипотезата - това е обяснимо). При разрушаване на сплетеността - също. Сплетеността е общо състояние, общ "танц", на частици, осъществяващ се посредством общ фотон за връзка. При разделянето си (пространствено), частиците запазват начина си на непрестанно образуване, ако не са атакувани от външни полета, в случая - фтони от изпитващи полета. Затова - класическото измерване - ако знаем спина на единия, накъде е насочен, значи - знаем накъде е насочен и другия. Знаене на история. Фактите за Изследовател са Винаги в миналото му. При измерване поляризация на фотони - ако измерим единия "под ъгъл" спрямо z - значи питащото поле е под ъгъл спрямо рожденната поляризация на фотона. Така вече е създадено поле като структура под ъгъл и ... каквото питаме, това се отговаря. Намеса в свойство по време на изпитване. И то, свойството, се променя. Изследовател отчита само крайния факт. Спекулативно ще е да се твърди, че има нелокално действие със скорости по-големи от на светлината в средата на експеримента, а се спазват правилата на КМ. Има далекодействаща (нелокална) подготовка за възможно действие, посредством фазова скорост на "излъчвано подреждане" на структура на частица, дори и на ансамбъл от частици. Все едно има "предварително проучване" за възможностите за образуване с минимален разход на енергия - Принцип на минималното действие. (Ако има схема за сравняване, за едновременност - пак си е намеса) "Нарушаването" на неравенствата на Бел в другия случай се дължи на факта, че дотогава се е считало, че частиците не придобиват нови свойства при въздействие с полета (конкретно при измерване). Считали са частиците за даденост (от ТГВ), с непроменливи собствени характеристики, но само установени, без да се знае на каква същност се дължат. А, вижда се, че даже няма как еднозначно да се твърди, че изпитваме същите частици, които си мислим, че сме "създали" за експеримента ... ами ако са действали неотчетени полета, докато стигнат експерименталната установка ... и т.н. Въпросът е бил (става) философски: за формата и съдържанието. Ако формата отговаря точно на съдържанието, то науката би била безполезна. Достатъчни са само експериментите и наблюденията... ...

На синичкото - категорично не! Основания: Първо - в света преобладават силите на привличане (гравитация, елмагн за разноименни заряди, а и Пета сила (сравнително нова по "обяснения")- еднаквите по "форма" обекти се привличат с ентропийни сили) - това води до създаване на големи обекти от разнообразни части. Второ - Количествените натрупвания водят до качествени изменения (открит закон от Изследовател) - демек, нови свойства на групираното от атоми и молекули, водещи до засилване на ефекта на Петата сила (ентропийни сили). Еволюцията се осъществява бързо чрез паралелни тестове за "новите" свойства. Така, с окрупняване на обектите от разнообразни частици, скоростта на "проба-грешка" ефекта, се засилва - множество почти еднакви струпвания-обекти се подлагат на действия от собствени и придобити свойства, които се "изпитват" и от промените на фона на ЕМП на местообитаването. Тогава, успоредно с измененията на фона, голяма част от образуваното се разпада и частите се групират по "нов" начин - и ... което е устойчиво като структура с новите свойства, оцелява (съществува в този фон докато го има - условно непроменлив или променлив в малки граници - водна среда например ) Оцелялото също се "натрупва" като количество и... при изменение на част от фона - ген-промененото, ако е устойчиво в новия фон, съществува. Паралелно "тестване" на непрестанно образуващото се (за неутрона - честота на образуване 10^(23)Hz) съвсем не праща частиците в "други" вселени, защото за образуване на "много", са ВАЖНИ връзките между частите. Те, връзките (фотони от ЕМП), правят образуванията с много и нови свойства, натрупващи се в един свят, от който Изследовател вижда (усеща) една прашинка. Но е успял да опознае законите по които се развива света и ... наблюдава, че поне във видимата част на Вселената - тези закони си действат по един и същ начин. Няма основания да се счита, че има паралелни светове, след като се досетим, че този свят "се прави" непрестанно. ...

Просто и ясно, но ... трудно е да се опише и осъзнае - това съм направил в текста - описани са реалните наблюдения, без да има нужда от многовселенност. Друг е въпросът, че за да се достигне до такова "просто и ясно" тълкуване на експерименталните резултати съм чел "деня и нощя" физика - най-вече Файнман - с кориците, пък и много друга научна литература третираща проблемите на физиката, философията, биологията, физикохимията и т.н.. Общопризнат факт е, че именно Файнман най-добре описва проблемите на опита с двата процепа. От там - намерих разрешаване на описваното като парадоксално поведение на частиците в ситуацията, със заложеното в хипотезата за "непрестанно" образуване на обектите - директно влияние върху свойствата им и начинът им на движение - това, което се наблюдава. Осъзнах, че физиката не "печели" , ако не е в синхрон със знанията от експериментите в другите науки. Не може всичко да й е наред, а тя, да не може да обясни възникването на живота. Или - парадоксалното - всички използват свойството "маса", а физиката си нямаше понятие (физиката, не физиците), че това е коефициент пред ускорението. Още - всички ползват свойството "заряд", а ... какво е? заряд! Направих си стъпка надолу, към дребното, описах на какви свойства трябва да отговаря физическия вакуум и след получаване на ИКР - полето само да създава структури с определени свойства и степен на устойчивост (време на възможно съществуване, като обект-структура) и всяко изменение на полевите характеристики в околността на обектите влияят върху формата, свойствата и движенията на обектите. На учените физици - работата им не е такава, като на любителите - те трябва да работят по "теми", за да си вземат заплатите: Определянето на работните теми обекновено, не е в областта на фундаменталните теоретични постановки, а върху реални, в смисъл на приложими изследвания, правят модели на процеси, диаграми, таблици и т.н. - всичко което може да бъде полезно на ... инженерите, например. Радват се, като открият модел с по-всеобщ характер за тълкувания. В частност - техните модели важат само в определени области - те знаят в какви граници. Това им е по-особената задачка - да определят граници на приложимост на моделите си. В този смисъл се ползва и Нютоновото "Хипотези не градя!". Понякога и те изказват хипотези, но винаги имат "едно на ум", поради познаването на границите. Така - те изглеждат умняги, не се "излагат" пред колегите си, но ... вътрешно се надяват на собствено нестандартно хрумване. Принудени са да не афишират знанията си, щото, за бъдеще, могат да им донесат дивиденти от признания и по-добре платени постове. Знаят колко трудно се публикува. Та, затова по-скоро се дърлят, отколкото да изказват мнения, работещи не в тяхна полза... По-умни са от ...мен, например ...

Открити са, ама са слабички (хипотезата ми ). Черупката на яйце, например е силово поле около клетката. Обвивките на семена. Шлюпки - също. Обвивките костилки -по-корави са, ама са трудно "проницаеми" - на разни кикеритки - също ... и т.н. Въобще - там където има "силово" поле около обект, най-лесно (с мин. енергиен разход) се захващат други вещества. Така, те правят "видимо" за нас силовото поле. ...

Обяснението е в червеничкото -макар и неточно – не интерферира сам със себе си. Зеленичкото е спекулативно твърдение. Другите фотони не са на "паралелни" светове, а на фотоните за връзка на частите на преградата с отворите. При облъчване на тая прегради отворите се държат като "нови" излъчватели, понеже падащия фотон взаимодейства с тях или по-скоро със структурата, която те са изградили като препядствие. След преградата с отворите излъченото отново се смесва по законите, но вече по друг път, друга "траектория", зависеща от фазовото изместване. Известно е, че за да има наблюдаема интерференция (което означава ефективно взаимодействие - поглъщане,престой, излъчване), то размерът на отворите трябва да е кратен на дължината на вълната (при вълни) или големината на частицата. Така, "другите фотони" са си в нашия свят - реални са!, само дето ние не можем да сме наблюдатели на акта на поглъщане и престой - "виждаме" (регистрираме следствие) излъченото като готово, понеже то взаимодейства с фотони за връзка на плаката и я променя - така пък забелязваме картинката на плаката. Значи - този модел изобщо не доказва наличие на много светове ... извън главата на автора си! Нищо необяснимо физично няма в него. ...

"Животът" - не обменя вещества, а връзките, полевите структури (фотоните за връзка), които са задържали молекулите на тези вещества в едно цяло - от тук - усещането на хората за понятие като "жизнена сила" - нещо неуловимо, но важно. Тези фотони се използват от огранизма за създаване на вътрешни, присъщи за него структури- други връзки на веществата, продиктувани от комбинация : памет на връзки в гени-ОВ от изпълняващото роля на Гл. мозък, управител на живото. Не може да се замени и с "жизнена енергия", ако не се има предвид връзките, защото следва друго заблуждение : бомбите дават много енергия, но не се храним с тях, а и др. хим. процеси дават също много енергия (горене на бензин, например) ама не става тая енергия за храна - на никое живо. Важное, че се е стигнало до извод: Храним се с ... информация! В тази връзка- и допир до хипотезата на Еверт. Не, че е интерпретирана правилно. Физическата информация се съдържа във фотоните за връзка- било на молекулно равнище -обвивен фотон, или обвивка на комплекс от молекули - също обвивен фотон. И понеже има възможност за химически експерименти над такива сравнително големи образувания, се счита, че животът е ... химия, едва ли не. Вижда се, че не може само с химия да се обяснят особеностите - затова са се надявали на обяснение с резултатите от физиката - на квантовата механика. Да, ама заради дребното по размер, се налага изследване с къси вълни - ОВ при такова облъчване с вълни е изкривена информация - става смесена вълна от собствени трептения на проучваната система, падащата вълна за проучване, а и собствени трептения на вътревръзките на отделните съставки, а също - трептенията на цялата установка, което при КМ е съществено като "намеса" на наблюдателя. Трудно е след това да се напреви баланс - кое колко е, а и не е съвсем безвредно, тъй като при резонанс се разрушават някои от връзките (не е известно предварително, кои връзки). Ентропията е пропорционална на информацията. В природата физическата информация е в "двоичен" код (има взаимодействие - няма взаимодействие), а се наблюдават разни варианти- вероятностни - значи: има намеса на Разум... Остава да се разбере, че това е Разум на Изследовател - в "главата" му е мулти-, когато търси варианти за изследване, а иска да го предпише на вселената. ...

Глей сеа! Нали отдавна се познаваме по писането и написаното. В сферата на Малоум (знаеш, възприех тоя прякор - защото знаех предварително, че на всеки ще му се стори малоумна хипотезата - едно време бях "няам прякор" и т.н. в друг клуб) е единствената, засега, хипотеза (не са теории), която обяснява известното като факти на Целия Свят (съжалявам, че звучи като хвалба, ама случилото се измисляне го отдавам по-скоро на... на наличието на късмет, да ми щукне такава идея - че е възможно да се покаже старият мерак на хората - че обектите са направени от това, дето го наричаме светлина) - и е физична хипотеза, за "чудо и приказ" за останалите естествени науки и ненауки. Съдържа обяснение и за тях - в основата са физическите закони и обективната реалност... от там насам, надграждам. Физиците недолюбват хипотезата, защото им разкрива мерака за загадъчност в "тяхната" наука. Моите обяснения стават "привлекателни", ако се познават недостатъците на сегашните им хипотези- а, те не желаят това да става на всеослушание. Философите също - защото им се обясняват елементарно причино-следствените връзки, а и всички философски закони намират обяснение - видял си вече за кръговрата и ИКР... Да си срещал обяснение на Закона за количествените натрупвания как водят до качествени изменения (Пета сила при мен)... или обяснение на движението на телата по инерция- ИКР, или логично определение на съзнание, разум и т.н.- не противоречащи на известните факти. Виждаш в другите теми, хората се блъскат с това: как мисли мозъкът, какво прави докато спим и ...пак и т.н. - това, че съм ги обяснил тези неща, а не се възприемат, означава най-малкото: че не са разбрани- не се познава началото в хипотезата - физическия вакуум и неговите свойства. Не се познават проблемине както на физиката, така и на другите науки, свързани със "загадъчност". В тоя смисъл съм лош, за всички. Сещаш ли се колко физици са повтаряли: Прилагаме Бръсначът на Окам! и ... Това е възможно най-грешният принцип за науката! (Примерът с хлебарката - писал съм го вече много пъти - дето някой се е сетил тълкуване - хлебарката не бяга, защото чува с крачката си и не чува нашето "пляскане" с ръце. Иначе - решението по Окам - ами няма крака, с кво да бяга. Доказано верният извод е обаче, че хлебарката наистина чува с крачката си и Окам е само част от възможност, а не - търсената пълна истина). ... Извинявай, че дълго бях обстоен... ...

Модифициране е нужно ... Докато се изпълни така наречения Идеален Краен Резултат (ИКР) - теоретично: моделът сам прави това, за което е предназначен Тогава моделът може само да се допълва, но не и принципно да се изменя. Това, съотнесено към Природата - моделите: трябва да покажат Кръговрат, поради вече направеното от нея Вечно Движение - ако искаме моделите да са обективни. С въвеждане на физическия вакуум и непрестанната направа на обектите от структуриране на неговите характеристики, точно това става: обосновава се вечното движение по инерция и се вижда кръговрат на превръщанията на обектите от полеви във вещеви и обратно (цялата Вселена го прави). Безпроблемно се вижда съществуване на ОВ (обратна връзка) - както в неживата, така и в живата природа (за живата е известна отдавна). Всичко това е качествено. Остава науката да го приобщи към матмоделите и количествено - има твърде много косвени доказателства, че известното от фактите - няма да се промени. Ще се променят само тълкуванията, за да се направят обективните изводи. И, това не се отнася само до физиката (или техниката). Отнася се и до изясняване на възникването на живота - по принцип вълнуващ въпрос. Отнася се и до въпроси в общественото развитие - окрупняване и разпад на структури - каква е ролята на рецептата "причина-следствие" - основен детерминистичен принцип... и т.н. ...