Малоум 2

Май е излишно да отговарям, ама ... явно не си чел внимателно хипотезата, а си вярваш (зомбирано) на учебниковото. Непрестанното образуване на вещевите обекти (а електронът е такъв) е в основата на хипотезата (това е ново и неизвестно за физиката - кви експериментални резултати да очакват?!?). От такава гл. точка разглеждам физиката. Че не се е сетила да ползва такова предположение преди мен - това е вярно! Затова - не могат да си обяснят експерименталните резултати и ПОСТУЛИРАТ - електрон на орбита не излъчва ЕМВ; Правило (принцип) на Паули и т.н. - все неясно, защо е така?.. Прието е ... толкоз!- важното е да се "нагласи" към експерименталните резултати. А не- каква същност поражда това, наблюдаемото... - ако това дередже те задоволява - няма смисъл да се напъваш в разбиране на същността на хипотезата. Вярвай си на заученото в школото и ... ще си по-добре. Напротив - има експериментални данни за това, че електронните слоеве ПРЯКО се влияят от структурата на ядрото и с ОВ се преоткрива структурата на ядрото. Влияело се от заряда?!? Ами - я кажи, какво е туй "заряд" на частица? Или се влияело от масата на частицата... Ами - я ми кажи какво е туй "маса" на частицата? "Къде отиваш може би?" Ами - какво е "поле" на частица? - всичките тез понятия (основни, основни, основни!) ги ползваш по ... свикване с употребата им, без да е ясна същността, представимостта; нагодени са за "експериментално" потвърждаване на нещо. Откъде произтичат не е ясно, ама на- има формула?!, по която пресмятам и измервам ... мно-о-ого ясно! А химията - наистина "работи" само с валентните слоеве; с останалите работи физиката! И от там имаш "данните"... "Къде отиваш може би?" ... Още малко и ... ще ме смаеш с таблиците си... Без да "цитирам" по-нататък, че ... няма място. Капковия модел на ядрото също се дъни, както и неспособността на физиците да обяснят слоистия модел. Прието е нещо "средно" -засега. И - не ти обяснявам "слоист модел на ядро", а слоист модел на елементарна частица (протон, неутрон, електрон, мезон и т.н.). Що?: - считам, че ако самите вещеви обекти "правят" слоеве, вътре в собствения си обем, то и връзките между тях ще се организират по слоеве - проста работа за обяснение на видовете взаимодействия. Например - най-външният слой на елементарната частица, отговаря за електромагнитните взаимодействия - тия, с лабораторните фотони... Я, при неутрона ги няма ... тия взаимодействия?! ... и т.н. И забрави за "масов дефект" - няма такъв! Щото не знаят какво е маса - затова са си го измислили. При всяка връзка, масата на общото е различна от масите на отделните частици. И, тъй като масата е само един коефициент във формулата на Нютон за силата - що да не е променлив, а?.. При това, да не забравиш, че ползваме САМО И ЕДИНСТВЕНО енергията на връзките във вещевите обекти, а не масата им или полетата им. Разкъсваме връзки - това правим. Говоря ти за водороден атом - ти ми обясняваш връзка във водородна МОЛЕКУЛА?! - ей по туй разбирам, че е безсмислено да ти обяснявам по-нататък - ако желаеш - прочети хубаво това дето съм го писал, по хипотезата и ... тогава, пак. ...

Щото "виждат" - усещат в инфрачервения диапазон - власинките по тялото им са подобно датчици за ИЧВ, а фасетното им око вижда в ултравиолета - за нас може и да е тъмно (виждаме само във видимия диапазон, а усещаме и част от ИЧВ с кожата си), но за тях - светим (като на прибор за нощно виждане - как се виждат светещи "топлите" обекти, тези, които излъчват инфрачервени вълни). Има ли "голичко" показано изпод юргана и те го виждат като светло петно - място за храната им! Има и още ... особености в ориентирането им, но тези са по-главните. ...

Абе, Пенчо - седни научи физиката, щом си узрял за приказки - нищо общо няма магнетизма с гравитацията. Доказано е. Електромагнитната същност на Вселената - съм я направил с хипотезата си - казах ти - В темата" Квантов басейн" има писано - не, че ще го разбереш, ама поне да ти е ясно, че нещата са много, много по-сложни от ... Коперниково време, насам. Писал си , че не знаеш за същността на магнетизма, ама са натискаш с него да обясняваш гравитацията ... Айде, холан! - не падаме с вчерашния дъжд. ...

Здрасти, Сканер! По-правилно би било, да кажеш: Не ни е известна причината за това: защо телата се движат по инерция!-(това е по Файнман). И не би сбъркал ..., докато сега - си в грешка, че нямало причина. Има си причина и се нарича СИЛА. Но - не тази дето е определена във физиката с едно уравнение (Нютон) - щото и за нейното "съществуване" е нужна същност: познаване на характеристиката маса, например. Също - не ви е известна причината за съществуването на вещевата и полевата форма на материята. Затова - само те се приемат за изначална даденост- (при това, ако се стигне в "теория" логично до кръговрат - няма нужда от "начален тласък", както съм направил с въвод на физически вакуум), но не е даденост и начинът им на поведение. Защото нъчинът е наблюдаем от нас-вещевите обекти, посредством полеви обекти. Именно по поведението на вещеви обекти, съдим за евентуални зависимости между отделните им свойства и откриваме законите на които се подчиняват - законите за движенията им, за поведението им в различни условия.Не ги създаваме тези закони, докато с изказването си - ти се опитваш да създадеш закон: Щом нещо не се вижда, значи не съществува - това е елементарна грешка заложена в човешкото самолюбие. От страх ... пред невидимото! А, цялата работа е в ... условната нула, която природно е придобита в живите-пръкнали се хайванчета - само в определен диапазон от трептения на ЕМП да имат усет! да имат датчици, които ги правят устойчиви в тез условия - еволюционно придобити датчици. За останалите области на трептения - те са слепи - нула информация от тях... Добре че е ГРАВИТАЦИЯТА, та да знаем че тежим на задните си части..., дори когато спим по работните си места. Ти искаш с матмодели, за ни измъкнеш столчето изпод задника. Не става така... - както казваше по-рано: Айде малко по-сериозно! Нищо че сегашната физика е в задънка - ще излезе от ямата и ще прогледне чрез мисленето, а не ... с робуване на мат-изводи. Те само могат да помагат, но не и да откриват ... физиката! Вж дереджето с формулите на Ст Джордан - коренно противоположни изводи правите върху един мат-модел! Ми ... само това ми е достатъчно, да кажа, че ... липсва физиката - същността на началните условия - и двамата сте приели грешно начало и ... можете да се джавкате до безкрай (презюнкцията "ако-то" има изход 1 (единица) и при две напълно грешни съждения: "Ако конят е зелен, то морето е от мастило" - вярно, като цяло - изход единица) ... ...

Не! (за червеничкото) Може да се смята, предположение за съществуване на слънчев вятър, но не и на етерен. Слънчевият вятър е отдавна известен и от какво се състои, е изучено. И, едва ли има нещо общо с "отклоненията" на Манев. Ми то, гравтационните нехомогенности от Луна и Слънце по време на денонощното движение на Земята, може също да "влияят" на резултатите. И ... какво ли още не, но не и "етер-ефир" да упражнява налягане и така да мести лъчите. Ако етерът упражняваше налягане срещу движението на Земята по орбита около Слънчо, то тя би спряла бързо (някой физик, от по-старото "време на етера", го беше изчислявал - досега да е спряла Земята и да ни няма. Затова са се отказали от етерно налягане, много отдавна) ...

Бъркаш гравитационна константа със "земно" ускорение. Във всички "отговори", които си дал в много от темите. Недопустимо е. Не само магнитните полета на телата са различни, ами и съответните "земни" (планетни) ускорения, са различни... Ама природата им е една и съща. Гравитационната константа е една и съща, навсякъде из планетите. Само теглото е резлично, заради разлика в масите (теглото, щото е сила), а и "силата" на магнитните полета е различна. Но, механизмът на получаването, съответно - измерването им, е един и същ. ...

И в реките е солена, но не с такава концентрация, както в моретата - от моретата се изпарява (чиста) вода - без солите, разтворени в морето; вали дъжд (дестилирана вода, почти) пада по почва и по вади, бари и реки, внася малкото разтворени в нея соли в моретата. Там вече няма къде да се оттичат тия соли. Процесът се повтаря многократно - и ... солите остават в моретата, а в реките все дестилирана водица се втича.

Здрасти, Ниагара! Еми, сама стигаш до противоречието в питанията си:Точно така, и ако едно събитие можеше да се повтори, тази причинно-следствена връзка изчезва. Аз не напразно споненах за циклично време, но вие си мислите за какви ли не други неща, вместо да внимавате. Нали точно това показва ограничението при наблюдател: - невниманието не е при мен!.. Писах ти го по-рано - щом не разграничаваш отделни етапи, казваш, че нямало събития-етапи! Да допълня: в случая, ненаблюдаеми етапи! Както при кадрите на киното. А, цикличността си е заложена в Природата - само я потвърждавам. И, нали точно така в КМ се объркват причино-следствените връзки. Съжалявам, че съм успял да го обясня... Точно така е, едно събитие се случва в определен момент, и така е по определение. Доколко може да се разграничи група близки събития, зависи от точността на измерването. Но ако има индиректни указания, например както твърдите вие че имало етапи, това означава че има много събития, които наблюдението не може да раздели. И това също така показва, че дефиницията ви по-горе - определя се както се измерва - не е правомерна а е силно профанизирана. Запомнете, термминът 'етап; който спрягате, се описва с много събития, дори да не могат да се разграничат на практика. Този термин изисква време, а времето е опростено казано, наредба на моментите, т.е. събитията. Време и събитие са неразделни понятия. Но поне изяснихме че времето си тече на равнище вакрешетката. Поредното ти грешно заключение (защото изхождаш от стари учебникови тълкувания). Точно косвените указания за многоетапност са пренебрегнати в сегашната интерпретация - частиците са точки, времеви интервал - гранично, нула. И, забравяш, че всяко движение е относително други вещеви обекти; на база "мърдането" на обекти в окръжението на изследовател, прави изводи за времеви интервали. Ако не мърда нищо - времето е спряло?! Ако мърда със скоростта на светлината - пак времето е спряло - там е СТО. Е, когато е спряло времето, какво остана?.. Ми - честота на повтаряне на едно и също за горкия наблюдател, ама "скрито" в съществуващото цяло, без да може да разграничава отделните етапи от повтарянията. Без изменения в състоянията на вещеви обекти - нито движение, нито време може да ... дефинира. От двайсет и повече постинги ти искаш да се "хвана" за светлината (респективно вакрешетката) и да дефинирам нещо, което косвено се дефинира в сегашната физика - това правя, ти казах - същите "похвати" ползвам. Както всеки наблюдател ползва КОСВЕНИТЕ методи (природно е принуден, а не - въпрос на технически възможности- точност на измервания - именно те са ограничени). При светлината (в частност - лабораторни фотони) може да отчете ЧЕСТОТА и да си "направи" мярка за времеинтервал. И това е повтаряне на едно и също събитие (тъждествено по свойства (КМ), а не по време и координати, щото - видя вече - може и да не са разграничими)- честотно зависимо и същевременно - разграничими са отделните етапи за наблюдател. Тук съвсем сте се объркал. Разбира се че събитието 'излъчване на атом' не може да се повтори. Атомът може отново да излъчи, но това ще бъде друг фотон, друго събитие в друг момент. Интервалът се определя от двете различни събития. Едно повторено събитие означава фиксирането два пъти на един и същи момент, интервалът време ще бъде нула. Терминологията ви е изключително слаба и ви вкарва сам в заблуждения. Какво остава за тези които ви четат и не я познават? Не - няма да е друг фотон - в друг момент, да, но не "друг" фотон - тъждествен на първия е, в тоя смисъл "повтаряне" ти дава възможност на "вмъкнеш" времеинтервал - разлика между тез двете тъждествени събития отчетена по промяната на околното - в частност-датчик. (това че вторник сменя понеделник не означава, че не е 24 часа денонощието - времеинтервал - 24 часа - иначе ще попитам точно в кой момент на какъв часовник се смени понеделникът с вторник - ясно ти е, че само с определена (относително) точност може да се твърди подобно - условно с приет договор). Приемам, че терминологията е виновна, ама ... трябва и мислене, а не тотално отричане. Не е това начинът за дефиниция във физиката. Но щом твърдите това, кажете ми: как на ниво вакрешетка се измерва скорост на смущение по нея? Колкото и да ти е чудно - това е начинът на "дефиниране" във физиката - отричаш, не отричаш - това е! Всички физични закони се изказват с думички на база опит някакъв. Понякога се изнамира и удачен матмодел, който може за "замести" думички, ама отваря ... цели книги за обясняването на : защо това е така! Защото, за физиката е важно да се разбира нещото, а не - да се изцеди до ... неприложимост - трябва да се разбират границите на приложимост - да си знаем възможностите като наблюдател. Като изследовател- нямаме ограничения, макар да води до заяждания по форуми - поне да е забавно, си мисля... Ми вакрешетката е приета за неподвижна (замества етер, ефир- ниво: неподвижна- хипотеза). Скоростта на фотоните по нея - е скоростта на светлината (макимално възможна скорост на нещо по нещо неподвижно- казал съм защо е максимална). Нито за едно от двете не можем да вържем КС, затова ползваме косвените методи на сегашната физика - щом тя знае как да определя скорост на светлина (косвено), то неподвижното спрямо нея - е вакрешетка. Разбира се - това е възможно, ако вещевите спрямо които определяме КС са също направени от светлината и скоростта им е междинна- не може да е Свак, нито "неподвижна", заради ОВ в процеса на непрестанна направа - така е по хипотезата. Само логика и нищо експериментално. Ако имаш друга логика - моля - форумът е тук, някъде - по желание става изложението. ...

Тъй, де! Щом ти го казваш, да вземем, да ти повярваме Само че - имаме други сведения. Има открита формула за гравитационната сила, щото - ябълките падат по главите на някои по-умни от нас хора. Луната - и тя падала като ябълка към Земята. Божествен експеримент! по един и същ закон падат ... и "камъните падат, от небето падат!" се пее. На изпит по теология (в миналото, такъв изпит са държали и физиците) попитали един физик какво е божествена сила: "Божествената сила е равна на божествената маса по божественото ускорение" - отговорил. Е, не всичко, ама много от всичкото е известно за гравитацията и то експериментално. Например - всички опити да се екранира влиянието на гравитацията са неуспешни - опитите на Майорана. Също - опитите, да се изведе гравитация от магнити - се провалят. От електричество - също. Най-приемлива се оказва хипотезата с гравитоните - не е разработена детайлно в разновидности, но - че е "работна" - няма съмнение. Съответства на квантовата същност на Света. (Ако можеш да понасяш "чуждо" мнение, можеш да прочетеш в хипотезата ми, как е обяснена гравитацията, гравитоните, какво значи "сила" - въобще; как се обяснява тежката и инерционната маса, какво е обясненнието за електромагнитна маса и т.н. Защо се променя (нараства) масата при относителни скорости близки до светлинната. Защо пътя на фотоните се "криви" при наличие на гравитационно поле и т.н., що не може да се екранира и защо няма антигравитация, нито левитация. От туй повече за гравитацията- едва ли някой ще се наеме да ти разяснява...) ...

Здрасти, Ниагара! Нали за това ви питам, да определите понятията си, за да се види как те се съотнасят със съществуващите, за да се направи връзка, Докато не ги дефинирате, няма и не може да има никаква връзка. Някъде в началото бях ти отговорил: Всичко в хипотезата се дефинира както в сегашната физика е дефинирано. Скорост на смущение (по-късно в хипотезата съм го оприличил на сегашното понятие за фотон, но фотон на физвакуум, защото сегашната физика "работи" само със сравнително дълги лабораторни фотони, тези, които може да регистрира като "наблюдател")- та скорост на смущение е същото като скорост на фотон за сегашното интерпретация във физиката. Изминат интервал път към интервал време. Без мигновености! Тези мигновености, които "ползва" сегашната физика, са непреодолим недостатък във възможностите на наблюдател, да регистрира малки интервали време. И не само за "времена в микрообектите"- спомни си гледането на кино в предния постинг, до каква каша води, ако наблюдател не мисли, тоест, ако не е изследовател. Та, "връзката" се прави с измисляне - измисляне на подходяща същност, която да съответства на наблюденията на изследовател, на фактическия материал. Затова , изследовател прави хипотези: не може да бръкне надълбоко за експериментална проверка, а прави предположения за ... етер, ефир, физвакуум и др. Още Бор е привнесъл "Принцип на съответствието" след създаването на Квантовата механика. Който принцип казва (грубо): ние не знаем защо е така, но резултатите от експериментите трябва да съответстват на предположеното. С, съответно, на база тези предположения, да се стига до известното, т.е., да се съдържат старите знания в новите интерпретации. А мен не ме интересува как се измерва, интересува ме как се дефинира самото понятие. Нима ви е толкова трудно да разберете разликата, която повторих вече десетки пъти? Ами ... във физиката е така: самият начин на измерване дефинира понятието. Както е при сила, например. Дефиницията е ... самата формула на Нютон. Скорост е ... самата формула за скорост. По-нататъшните разсъждения, кое какво е и как се измерва, затваря определенията, тъй като не са известни същностите на изначалните физ.характеристики. Например, не е известно какво е "маса" ... но е споменато, как се измерва... Едно задълбочаване в същината ... И "започва" Големият спор: тежката маса равна ли е на инерционната маса? И до ден днешен се правят опити за измервания на евентуални разлики. А в хипотезата ми - ясно си пролича предишно (старо) предположение, че характеристиката маса е само един коефициент пред това, което наричаме ускорение във формулката на Нютон за силата. При това: става възможно да се разграничат понятията за "тежка" маса и електромагнитна маса, та и за инерционна маса; Ето, че хипотезата дава нещо ново за теоретиците. Веднага "лъсва", че масата е променлива характеристика, зависеща от относителна скорост. - физическо време ваша версия. И твърдите, че то е интервал, в който се повтаря едно и също събитие. Ако бяхте запознати със смисъла на категорията време и понятието 'събитие', нямаше да ви хрумне да изказвате такива неща. Защото едно събитие бележи момент, то е уникално и неповторимо. Времето е подредба на такива уникални и неповторими събития. И ако едно и също събитие се повтаряше, времето нямаше да има тази характеристика еднопосочност която се наблюдава, а щеше да е циклично. Защото с повтарянето на едно и също събитие следва повтарянето и на група от събития, тоест повтарянето на всичко. Едно събитие бележело момент?! Я, покажи как разграничи, че събитето е ЕДНО?.. Кое е това ЕДНО събитие! та да му фиксираш и ... не знам по къкъв часовник - един момент. Значи, щом не виждаме повтарящите се етапи на организация от нещо, представящо се като цяло, то е ЕДНО събитие... Твърде наивно, изтискано от егото на Човек. В смисъл - това виждам, това пипам, значи е само "това" и нищо друго. Излъчване на фотон от атом - е събитие. И според теб - не може да се повтори?! Внимавай, ако кажеш, че може веднага ще ти кажа, че това е интервал време, ако ползвам това повторно излъчване като 2-ро събитие, за часовник, щото ... само тези неща мога да виждам, та да си ги впиша във формула за делта t. Това "виждат" и датчиците, с които се работи при изследовател. А еднопосочността на времето е съвсем друга история и си е чисто причино-следствена. В друга тема... И, не забравяй - всичко се повтаря, всеобщ Вселенски кръговрат на материята има - преминава от една форма в друга и обратно. Саморазвитие и самоорганизация - без ОВ, тоест ЗАКЪСНИТЕЛЕН процес на повтарянето, няма да има и едно нещо да е цялостно. Затова и няма МИГНОВЕНОСТИ. Те са измислица на немощта на сегашната физика. Тя си е измислила да ползва физическо време - аз само го установих, че е така. ...

(По процедурното: Наистина има ограничения в броя на цитатите, та затова изказването на опонента, ако се налага, го оцветявам (в синьо, да речем)-налага се да се "припомня" точното изречение-мисъл на опонент в текст) Предполагам, забелязваш, че освен "най-малък обем на ядрото" съм отбелязал и четиривалентната възможност за връзки- ЗАЕДНО са тез условия (в този химелемент- в другите ги няма като начално условие- за мин Епот), правещи въглеродът да има възможност да се навързва сам със себе си (пи-връзки)-да прави вериги. А освен това и да има възможност и за други връзки (сигма- и смесени сигма- и пи-). При това -УСТОЙЧИВОСТТА на връзките на въглерода е по-голяма- физически, това означава, че за разкъсването им са нужни къси вълни от съществуващия фон на ЕМП в което се "развиват" събитията. Верно е, че физиката на тези възможни връзки е една от най-най-изучаванните (без да се засяга химическата "работа" с тях или да се отрича - просто, методите са други и се самодопълват химията и физиката). Обикновено, "спорът" възниква във възможността за обяснение и неяснотата на валентната връзка (йонната е по-видимо електрическа, в ковалентнтните връзки). Но и за двата вида връзки електреческата и магнитната част е важна и ... за съжаление - недостатъчна като обяснение на особеностите. Насищането на връзка, например. Ако обърнеш внимание на това, как "електрическата" сила на привличане, в обяснението ми при образуване на атом водород се превърна в "привличащо-отблъскваща" сила- тоест, как електронът започна да се образува непрестанно под действието, под диктат на образуване на протона, в околността на протона, ще забележиш, че има връзка (спинова зависимост) между състоянието на протона и това, къде и как ще се образува електронът. Сложничко става. Но пък - обяснява особеностите. Когато се разглеждат "електронни връзки", обикновено - нищо не се споменава за състоянията на ЯДРЕНИТЕ връзки, а по хипотезата - зависими са движенията за образуване на електроните от тези на протоните и подретбата им в ядрото, заедно с неутроните. Не е маловажно, че протоните и неутроните в ядрото могат да си сменят ролите и мястото, тунелен ефект и др. Следователно, особености в ядреното структуриране влияят и на особеностите при "показното" електронното структуриране, конфигурацията на електронните слоеве. А, химията работи с външните (валентните) електронни слоеве. Затова, има смисъл да се познава физиката, докарала електронните слоеве до ... "такова" състояние. Още в началото обясних, че самите протони и неутрони (и др. елементарни частици) образуват "слоеве"; керн с обвивен слой-обвивка, там, където ел поле и магн. поле от кеновите образуващи смущения се срещат кръстосани на около 90 градуса; там е и "мезонният" слой; следва обвивка на обвивката - доста по-далеч от центъра на керна, алтернативната подредба от "втичане и изтичане" на подрежданията в полето, "гасящи" възникналото движение (действие)- може да се счита за големина на частицата, щото е мястото за направа на "електронния" слой, когато се случи превръщането на неутрон в протон, поради сблъсък с друг неутрон и т.н. По-важното в случая е, че размерът, големината на неутрона е значително по-малка от големината на протона- поради възникването на характеристиката заряд електронният му слой става с големината на водороден атом. Самият протон действа като "изкривено" пространство (форма на ... бъбрек, например) , а алтернативното поле на електронният слой е мястото, където подобна по конфигурация частица би се образувала чрез обмен на своето поле с протонното, с мин Епот и тая обща конфигурация, наречена водороден атом е УСТОЙЧИВА, защото всички изменения на полетата за движения са ограничени вече в един обем. Няма излъчване на на фотони, които да "разклатят" съществуващото ЕМП, което можем да регистрираме с нашите прибори - значи: няма излъчване. Да, обаче, остана "втичане-изтичане" на падащи и излъчващи се подреждания от структуриране на физвакуума в околността на водородния атом, само заради наличие на този атом. Тоест, извън обема на водородния атом, има "указания"- информация за други подобни образувания, със същите външни характеристики-подредености и ... като цяло, между две такива образувания физвакуумът е по-подреден отколкото зоната извън тях, а това е привличаща сила - в хипотезата, енергетично по-изгодно е да се образуват вещевите върху вече подготвена вакподложка, отколкото върху хаотична. Образувайки се една към друга поради еднаквост на конфигурацията на вещевите образувания съм нарекъл Пета сила - прилича на гравитационното привличане; не е познатото ни електромагнитно привличане; не е вандервалсови сили. Това е ентропийно действаща сила, която събира еднакви по форма обекти. По-слаба е тази сила от електромагнитната и вандервалсовите сили, но пък действа до безкрайност от условен център на частица (обект). Големината й е съизмерима с тази на гравитационната сила, но е по-слаба и от нея. Тази Пета сила има връзка с фотоните за връзка, та затова я дообяснявам. Тя е действащата заради формата на обвивните фотони при макромолекулите. Това е липсващото в измерванията - няма как да се хване, понеже е с ентропиен произход и само при голяма група от почти еднакви вещеви обекти я "притежават" за инфо и съответно, за събиране и действия за образуване на нови връзки. Остава да са устойчиви тези връзки - при въглерода е така; при силиция не е така.

Напротив - всичко обясняват, ама трябва и да го свържеш с по-предните писания за хипотезата. Ако си забелязал противоречия, моля, покажи ги. Точно и подробно описах (в по-преден постинг) как се обяснява направа на водороден атом, без нужда от постулати. ...В мнението ти се вижда непознаване на основните положения на структорните теории, както и фундаментални противоречия с факти обяснени одавна и написани в учебниците на студентите. Като цяло бих ти препоръчал да си останеш в областта на непотвърдимите хипотези,където може някой вссе пак да се върже на идеите ти... Нали разбираш, че това не е опониране, а тъпо отричане! Кво от туй че над 2000 г хората са твърдяли, че Земята е плоска? Е, плоска ли е. Хайде сега да коментираме въглерода. Кажи с какво основание си написал че въглерода е елемента който има най-малък обем на атомите си? Цитирай ако обичаш съответните експериментални данни, понеже аз още в университета съм учил маааалко по-различни неща. От къде ти хрумна щуротията за дължина на вълната на връзката? И как я измери? И също така как ти хрумна че връзките които създава атома на въглерода са точно две по две симетрични?... Чел си отгоре, отгоре, което ме навежда на мисълта, че ми се прайш на даскал. Нали си химик - таблиците са при теб - отвори ги и виж за какво става дума - най-компактен атом съм писал - ядрото е с възможно най-голяма енергия, при най-малък обем, но важното е и, че има четири възможности за връзка - другите елементи поне на едно от тез условия не отговарят. И не са два по два симетрични ... равностойни електроните - 2р -слой и ... 2s-слой, които могат да участват във връзки именно, с много къси фотони за връзка. Сещаш се за двете модификации -диамант и графит ... много ли си приличат. Е, това е резултат от СТРУКТУРА... Иначе е все въглерод. А, че взаимодействията с връзки стават с обменен фотон - е признато и в сегашната интерпретация на физиката. Само дето не знаят ЗАЩО Е ТАКА. ...

Да, бе - не е за сърдене - поне петнайсе пъти ти отговорих, че не знаеш какво е време. Използваш философската категория, а не - физическо време: "интервал, в който се повтаря едно и също събитие" като продължителността на този интервал се съпоставя с други ИЗМЕНЕНИЯ в околното. Ако няма изменения (видяни, забелязани от наблюдател, значи, че до него достига инфо от явления, пък инфото е само фотони и ... нищо друго! - помисли над това, преди да "категоризираш" опонент)- та, ако няма изменения, няма "база" за отчет на физическо време. Философското време е "Подир дъжд, качулка!"- хронология на събития и представи си, пак СРАВНЕНИ с проявяващи се събития, в някакво "настояще" ... с неопределена продължителност. Да, ама забравяш, че за СРАВНЯВАНЕ, до наблюдател достига инфо със скоростта на светлината от разни места. Оп-па-а-а! Употребих думичката скорост! Откъде ли се пръкна?!. Е, това ти обяснявах няколко пъти - скоростта на измененията в полетата (скоростта на фотоните) се измерва СПРЯМО ВЕЩЕВИ обекти, наречени датчици (променят си състоянието при поглъщане и излъчване на фотон). Вещевите обекти, според хипотезата ми, са с "часовников" механизъм - те повтарят себе си с огромна честота на образуване (за нас - неразграничими са тези етапи на образуване, защото също сме вещеви). При взаимодействие с фотон, те го "преработват" в себе си като малко го задържат в обема си и са ПРОМЕНЕНИ по вид и начин на движение (промяната на начин на движение, означава ускоряване - виждаш ли - няма "скорост"?, а има укоряване, спрямо старото състояние си променя скоростта; пак да го повторя - спрямо себе си, променя собствената си скорост). Това не е известно в сегашната физика, въпреки указанията на Вайл. Че ние не виждаме ускорителните движения, а виждаме обобщена картинка на вещева, която ЗА НАС (наблюдател) се движи равномерно с постоянна скорост - не знам как не можеш да си го представиш. Не си ли ходила ли на кино? -знаеш, че са "отделни кадри" по екрана, ама като ти ги сервират с по-голяма честота от честотата на възприемане на "отделното" в окото - виждаш равномерно движеш се трактор в една посока, а гумите му се въртят обратно на движението... Фантомно е равномерното движение с постоянна скорост. В микрото - всичко се прави и се движи на тласъци, което физически означава с ускорявания. Че с хипотезата разкривам тия "спатии" на сегашната физика, го считаш за недостатък?! Та то - това помага на сегашната да си подложи основа, за създаване на същност. Досегашната интерпретация тъне в недостатъци и се надява на хората ... да не знаят физика. Ми, помисли малко.

Виж сега, тази твоя песен остаря - няма двайсе` пъти да ти обяснявам основни неща, ти да ги сравняваш с мижавите си понятия от сегашната физика и като не разбираш какво говоря - значи ... неверни работи говоря. Не съм казал, че е лесно възприемането на нова хипотеза. Ако беше лесна същността й - физиците, досега, щяха да я измислят тази хипотеза. Даже, са имали основата, имали са предположенията на великите в науката ; Лайбниц например, отдавна (1669г.) им е споменал, че частиците съществуват в отделни моменти, а между моментите не съществуват- принцип на реновацията: "Аз доказах, че всичко, което се движи непрекъснато се създава и телата във всеки миг на дадено движение са нещо, а през всяко време между миговете са нищо - идея, нечувана досега, но съвсем необходима" Е, при мен в хипотезата, не е термин "непрекъснато", а НЕПРЕСТАННО - щото, фактически е прекъснато формирането целостта на обектите. Освен него - Вайл: "Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми. Между фантомите, които образуват дадена частица, има връзка." Сега, аз на тебе ли ще вярвам или на тия хора, след като не противореча на известното вече във физиката, а съм възприел тази същност, за която те намекват, но са нямали достатъчно доказателствен материал, та да ги отстояват и доразвият като идеи. Квантови идеи са! Пък за понятието за "време", което се използва във ФОРМУЛИТЕ на физиката - казах ти - виж в знаменател на границата на отношението "път към време" (моментна скорост), какво е сложено ...(ИНТЕРВАЛ ВРЕМЕ е сложено, който клонял към нула, ама никога не я достигал!!! - Защо?-както питат не "нормалните" хора, а мислещите! - съм отговорил вече, на база хипотезата ми) Ако не ти оттърва - оплачи се на сегашната физика. Казах ти - физическото време НЕ Е философската категория за време,... ти - пак ми я навираш под носа?!. Ми, прочети какво съм ти писал, ако ти е толкава "помненето", щото се повтаряш неадекватно. Всичкото, дето си го изпяла с понятието за ... твоето разбиране за "време", не струва пред формулката за скоростта ... или - ти не я знаеше, че е пълна глупост!!! (в досегашни разбирания), та затова се мислиш за от "нормалните" хора. Ама - то, зубренето, до това води! ... пп Юнг: "Намерете ми един нормален човек и веднага ... ще го излекувам!" ...

Въглеродът е в основата на живота, защото има изключително малък ОБЕМ (никой друг хим елемент не притежава това свойство - най-малък обем с възможно най-голяма компактност на ядрото)), а е с възможност за четири връзки - 2 по 2 - с различна дължина на вълната. (При хипотезата - всеки размер отговаря (съответства) на определена дължина на вълна от ЕМП). Затова при липса на интензитет на вълни съизмерими с размерите на въглеродните връзки, то те могат да се навързват в устойчиви за тоя фон, макромолекули. Съотнесено към същия тип силициеви вериги (а и др. елементи правят вериги - за фосфора съм чел, някъде), връзките на силициевите вериги са много по-дълги и съответно лесно резонират със сравнително богатия на тия фотони земен фон на ЕМП. Та, този резонанс - ги разкъсва - не могат дълго време да запазят "дългата" си структура. Значи и не могат да се "разнообразят" по връзки, та да достигнат до разнообразна памет на връзки. Освен това, преносът на неразрушаващите ги фотони (при поглъщане) изисква повече време и е по-закъснителна веригата за Обратна Връзка(ОВ), та да й е възможно на структурата да възвърне старата си форма при излъчване, без да търпи загуби (т.е., ако правим памет (за мислене) със силициеви вериги, то ОВ ще е по-бавна, съответно - поведението на образуванието не може да отреагира еднозначно на бързите промени и се разпада (по-горе писах - пясък!). Такава структура не може да достигне до висока организация - Гл. мозък. Значи: важно е бързодействието на ОВ. Фотон за връзка: може би си спомняш, когато обяснявах как "електрон на орбита", във водороден атом, не излъчва ЕМВ. Ще го припомня, но и подробности ще спомена. Електрическите полета на протона и електрона (от хар-ката "заряд") са с обратна завихреност (по фронта гледаме и двете), та затова при среща на тези полета, подредеността на пространството от физвакуума между двете частици, не е толкава "хаотична", колкото на полетата извън тази област - това води до непрестанното образуване на двете частици в посока към по-малкия хаос (образуване без загуби), т.е. частиците, образувайки се падат една към друга. Поради полевия характер на взаимодействието, силата е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях.(Както и при гравитацията, ама е др. тема). Самото взаимодействие протича винаги с поглъщане на "падащ" фотон, завъртване за образуване на частицата (друг обем, друга форма) и излъчване на погълнатия фотон, който, по енергия е същия, но по "дължина на вълната" (а то е свързано с честота) - не е същия... Защото е бил участник в някакво допълнително движение - преносна скорост се добива, заради кратковременен престой в частицата и по време на излъчване - се променя ( но, това, с възможностите на сегашната техника - няма как да се отчете; приема се, че е мигновено, т.е. - излъченият фотон е същия, какъвто се е погълнал) - да ги пита човек, експериментаторите - ами защо се "разсейва"- сменя посока на разпространение и повърхнини на трептения (поляризация))... Това е нещото, което не се обяснява в университетите. Когато протонът и електронът достигнат на разстояние радиус на водороден атом - всичко което излъчва като поле протонът, отива -поглъща се от електрона и електромагнитно поле извън това пространство от хар-ката "заряд" - няма. И впоследствие, обратното - всичко излъчено от електрона се поглъща от протона, та и от него няма поле извън обема на атома. Схемата по хипотезата е такава - протонът образува структура върху която електронът се образува без загуби и обратното - след излъчване на електрона, протонът се образува върху готовата структура - без загуби; все едно: един друг си "подават топката", но тъй като протонът е "тежката" частица, неговото ускоряване (за образуване) е малко, докато това на електрона е много голямо (навън-навътре по определен сферичен слой, при невъзбуден водороден атом)- и затова: осъществява се непрестанно образуване на електрон около протон; ускорителни са движенията им; няма излъчване на промените в полето от характеристиката им "заряд", защото "един и същ" фотон се обменя, при тяхното взаимодействие в структура водороден атом... Това също не се учи в университетите. Ама цялостно обяснява постулатите на Бор. Устойчивостта на водорода в Космоса. Само вероятностно "намиране" на електрон, някъде в слой, щото се образува непрестанно и не е това което е, когато е самостоятелна частица - като "размазан" е. Обменният фотон е ФОТОН ЗА ВРЪЗКА. Вижда се, че при поглъщане на кратен фотон на фотона за връзка, то образуването на електрона вече ще е на друго, по-далечно място, с друга форма ще е възможното му за образуване място - друг слой е известното. - но: в междинен слой - не му е възможно да се образува, щото не може да се поглъща част от фотон, а цял ... и то - само кратен на съществуващия фотон за връзка, с който ще се осъществи цялостен цикъл на образуване на структурата. Демек - само такъв фотон се поглъща от общия фон. Самото образуване на частица, вече е предопределило с какъв точно фотон може да се взаимодейства. Затова и при смяна на вакподложката (полетата) на опита, става възможно образуване на други видове частици - както в Колайдера - резултатът им го предсказах още преди година (в дира - клуб Физика). Само други частици ще "видят". Говорих за водороден атом, ама всички връзки се осъществяват посредством обменен фотон за връзка, е - не толкова просто, както при водорода. В една макромолекула, например, може да са няколко (зависи от вътреизлъчвателите вещевите частици на образуванието) и да се обменят независими един от друг, но цялостно - също ще имат общ фотон за връзка - с различна форма (наподобяваща формата на структурата) и с възможности за промяна, при промяна на подреждането на частиците - за мин Епот. А, това зависи и от атаките на падащите върху образуванието фотони от фона - по принципа за минималното действие (известен е): Понеже по хипотезата ми частиците на физвакуума са "неподвижни", то, възникналото някъде движение на нещо (действие) предизвиква отклик в околното за потушаване на това действие, но ... със закъснение, а "старото" вече се е преместило спрямо себе си потушаването е неуспешно Независимо от това - опитите продължават и ... се вижда - веднъж възникнало движение - вече е неунищожимо - може само да си променя ускорителните движения, да се забързва, забавя, но не и да спре?!- Няма спрямо какво, освен относително - спрямо други подобни... Нещо, което е очевадно, но не се разбира ... лесно. ...

Антропният принцип се "основава" на егото на Човека. Все се сещам за текст от песента на "Замунда банана бенд": ... Слънцето изгрява, за да ма види!.." И всичкото нагласителство идва от това, че съвременната физика, поне досега, не е успяла да обясни произхода на живото (а от там и на живота въобще - в крайност - Гл.мозък при Човек - самообучаващ се биокомпютър). Известно е, че белтъчините са макромолекули на основата на вериги от въглерод, водородни и др. връзки с др. химелементи. Важно е това - че са на въглеродни вериги. (Къси фотони за връзка с други елементи) Другите химелементи, които могат да правят вериги са със сравнително дълги връзки между атомите си, а и свързаното с тях е вече с дълги фотони за връзка. Това означава, че ако се съдържат сравнително дълги вълни във фон от ЕМП, съизмерими с големината на тези фотони за връзка, то при резонансни явления, тези "дълги" връзки се рушат; например силицият - основно скалната маса на Земята е от съединения на силиций, но от слънцегреенето, връзките му с другите химелементи се рушат и ... става на пясък! Сахара и прочие. Всичко изградено от др. химелементи "издребнява", в смисъл на възможно му е да се разпада в тоя фон от лъчения.(По хипотезата ми е така) При въглеродните вериги - не е така - те не се рушат, първо, защото липсва интензитет на съизмеримите им къси вълни във фона от слънцегреене и еманация от Земята. Второ - понеже им е възможно да са достатъчно дълги, та при протичане "ток" по тях, да се отчита "закъснение" по веригата, то имат възможност да си прегрупират вътревръзките така, че да откликнат на падналия върху обвивният им фотон (общ фотон за връзка на всички вътреизлъчватели - наречен обвивка на макромолекулата- място с кръстосани ел. и магн. полета, подходящо за "захват" на вещеви обекти)- та да откликнат без да се разрушат, а само - да променят формата на макромолекулата, посредством завъртване (усукване) или ротация (глобулиране), като по този начин се намалява общата потенциална енергия на образуванието. Да, ама нали си е променило ... формата; тогава, при евентуален допир със съсед, относително би се движило взаимодействащото образувание, спрямо съседите си. Мърда, демек, щото когато отпадне влиянието на външните полета, образуванието само може да възстанови началната си форма, посредством излъчване на погълнатия фотон. Всичко зависи от външните за него полета. Ако те се променят в малки граници, които да не рушат видовете структурни форми, а само да ги преобразуват за дълъг период от време - то това нещо мърда без да се "хаби"...(Наподобява известното движение за "пиезокристал" в променливо ЕМП, но има и още особености). Не се хаби, заради една интересна особеност - парадокс на гумата: Парченце от детски балонче, поставяме между устни и опъваме гумичкта - чувстваме "топло" на устните (заради чувствителност правим опита с устни); обратно, когато освободим гумичката, тя се свива и "студенее" на устните. Значи: при механична деформация, гумата се държи странно (не като кристал, а като идеален газ)- силата й е с ентропиен произход - въпрос на подреждане, на структура. Когато й разпънахме макромолекулите, тя "излъчи" топли фотони (значи - били са вътревръзки, между отделни звена и се е наложило безразрушително преструктуриране на останалото). Когато премахнахме механичната сила, то, от околното (от устните) се погълнаха отново топли фотони (не същите,които е излъчила, разбира се) и формата (за това състояние на макромолекули в тоя фон) се възстанови. Тоест - има устойчивост на макромолекулата за малки изменения в тоя фон на ЕМП. Та, понятието за "устойчивост" - става съществено, във връзка с достатъчен "престой" и натрупване на нови връзки (съответно и нови свойства), а и за памет на структурата!.. Че и да мърда при промяна на полетата - живо е нещото. Остава - възпроизводството, ама ... дълго стана и за него - по-нататък. Това е Нещо, което, не знам по какви причини, не се възприема от ... много хора. По принцип - памет на структура, означава "памет на създадени връзки". Има я и при ... камъните - най-вече!.. От там - започва Та, като извод - живото може да възникне в точно определен фон от ЕМП, ама пък този фон се определя първом, от Еволюцията на неживата Природа, та чак отпосле - еволюция и на живата природа. Е, ама по "развитието" на Вселената - само тук, в тази нейна точка е ТАКОВА полето от ... Слънце и Земя...+Луна!!! (спусък за отделни "фази" за разнообразно развитие) Другаде из Вселената - полето (фон) е съвсем различно от тук, с Големи изменения и липсва възможност за дълговременна устойчивост на структура, която да се самоорганизира до Главен мозък. ... По самоорганизация, саморегулиране и т.н.- все свойства, дължащи се на свойствата на вещевите обекти, като маса, спин, заряд и др., та да съществуват и закономерностите между тях - еволюционно е достигнато, ей тук в тази точка на Вселената - равновесие някакво, което може да "изгради" структурата Човек - няма нищо СПЕЦИАЛНО за тая цел - ни предварително зададени константи, ни дяволи - всичко е законна физика. Няма Голяма нужда от антропен принцип, даже ... малко сме й неудобни на Природата, ама ... хак й е - да не ни е правила! ...

Поне си е художествена литература... Защо потъна Атлантида ...

Благодаря за поправката! Малко ... увлечено съм приказвал... ...

Авторът на въпроса отдавна не се интересува от отговора, но все пак - нека да го има: (Собствено мнение) Около полюсите електрическото и магнитното поле на Земята се срещат кръстосано на около 90 градуса. В такова поле, заредените частици от "сл. вятър" се движат по спираловидни траектории и по пъта си успяват да йонизират атоми от атмосферните газове, тъй като притежават значителна кинетична енергия. При дейонизацията, се излъчват елмагн. фотони във видимия спектър с достатъчен интензитет, "виждаме ги" и са наречени сияния. На екватора я няма тая естествена особеност на кръстосване на полетата и затова там сияния не се наблюдават. ...

Не "самите електрони", а атомите са неутрални по заряд. Още при образуването си електроните притежават физична характеристика "заряд" - тоест, те самите "внасят" промени в Ел магн. поле. И чрез управление на полето, можем да управляваме движението на електроните именно, защото съдържат характеристиката "заряд". Насоченото движение на заредени частици се нарича ток - електрически ток. Същото важи и за другите частици, които имат (притежават- собствено) свойство заряд. ...

Фотонът е частица с определена маса. Който твърди, че е безмасова частица, не е в час. И, какво е физичната характеристика "маса"? Фотонът представлява едно малко пумпалче, Аз пък казвам, че фотонът наподобява две малки пумпалчета! Докато едното се "развихря", другото, след него, поправя хаоса създаден от първото... и така, пристигат фотончетата от звездичките до нас. Едното "гони" другото без да може да го настигне... Пускаме пумпалчето надолу, конецът се развива, но и кинетичната му енергия нараства. Къде е това "надолу"? Известно е, че пумпалчетата се движат във всички посоки с една и съща скорост. (Даваш примери с ММ-опита, ама не му зачиташ следствията) Постъпателното движение на поток от фотони създава електрично поле. А, на урока за "статично електричество" бил ли си в час? Че и там има електромагнитно поле?! ...

Здрасти! Съжалявам, че те нервя. Нима нещо може да се случва без време? Да. И задай въпросът си към сегашните теоретици. Щото те работят с точкови обекти и мигновености. Колко е времето за поглъщане на фотон? Ами за излъчване на фотон? Все "случки" от мигновености - безвремеви процеси?!! Да, ама тез бзвремеви процеси са в основата на взаимодействията. Споменах, че зомбирането с понятията на сегашната физика ти пречи да "видиш" същественото - че съм избягал от въпроса за вързване на КС както към светлината (което в сегашната физика е същото и отдавна известно), така и към каквато и да е полева форма на материята. Осъзнай първо, че само към вещева се връзва КС! Това е важно, защото следва, че щом вещевата се образува непрестанно, значи има и моменти в които не е такава, каквато е нарочена за КС... Тогава ... за какво сме вързали КС? затова има и изискване законите да се разглеждат в ИС - предполагаемата КС става (стои) условно постоянна по параметри; и понеже БАВНО (с не голяма бързина) отчитаме разделно време и пространство, можем УСЛОВНО да дефинираме нещо от рода на "скорост". Когато се засилиш до скоростта на светлината ВРЕМЕТО СПИРА - няма го (СТО), безвремево пътува нещо нейде си, ама - фактически то управлява, фотончето управлява състоянието на вещевото при взаимодействие с него, като как ще изглежда. Взех да схващам какъв ти е проблема за разбирането на това дето го пиша по хипотезата - що е това поле? трябва да си припомниш. И да видиш, че за сегашното, мислената ОС е свързана хипотетично с поле. И току, някъде, ей тъй от нищото, изскача някое векторче, после друго и друго, и т.н., и говорят за дивергенции и циркулации, като че ли, ги "виждат"! Файнман е дал представа за "поле", която ми допада - перефразирам: В цялото околно пространство има числа и когато се движим от точка в друга точка, тези числа се променят. Разликата на тези числа е потенциал на полето. Най-голямата разлика от тези числа определят посоката и големината на силата, която действа. Сега - хипотезата обяснява кой прави тези "числа". Физическият вакуум - неговите СПХ. Така, в полевите форми, "времето" е подменено с "честота" - бързина на повтаряне на едно и също действие, като тази честота е съотнесена към възможностите ни да отчитаме въобще времеинтервал, посредством "бавната ни" вещева същност (наречена часовник). Тоест - закъснително (със забавяне спрямо действителното място и действителния момент), отчитаме някакво явление. Колко закъснително - колкото е нужно на излъченото от взаимодействието, да дойде до нашите датчици-наблюдател... А, ами с каква скорост се движи ... нещото, тогава? И спрямо какво?- Отговорът се натрапва сам - спрямо предишното си място (на случване) с разстояние до нас - но определено от КС (вещева); знаейки закъсненинето (предположено е движение с най-голяма скорост, защото по-голяма не сме забелязали по нашенско)- тоест предписваме, че се движи със скорост на светлината и по изчисления, "откриваме" действителното му място и време (по наш часовник). Е, малко неточно, но за практиката - става. КАК БЕЗ ПОНЯТИЯТА РАЗСТОЯНИЕ И ВРЕМЕ ВИЕ ДЕФИНИРАТЕ ПОНЯТИЕТО СКОРОСТ? Отговорих - както в сегашната физика отговаря на същия въпрос за полетата. Аз само намерих, кой "създава" чисълцата в полетата. Как се структурират СПХ и променят тия чисълца. И затова промените в тях се движат със скоростта на светлината в същата среда. ...

Здрасти! Още в началото - физвакуума е квантуван. По-нататък - също кванти на ЕМП; Тези кванти имат исторически наложили се имена: гравитони, глуони, фотони на познатото отначало елмагн поле - лабораторни фотони им казвам за разлика от фотоните, въобще. Самите вещеви обекти се образуват от "затворени" фотони, които си взаимодействат: полетата на едно образуващо смущение са подложка, върху която впоследствие се осъществява друго образуващо смущение, все едно - на пулсации се образуват вещевите. Затова, могат да поглъщат фотон, съизмерим с големината на образуващо смущение, да променят формата си и начина си на движение. (Падащия към тях такъв фотон служи като подложка за новообразуване на друго затварящо смущение и т.н.) Тоест - квантувано е всичко и ... затова "работи" КМ. Но при хипотезата - отпадат чуденките към изначалните "закони" на КМ - всяко "вкарване- изкарване" на преграда (вещеви обект - опитите на Щерн-Герлаах), е намеса в структурата на физвакуума и затова ги има измененията. До преди хипотезата - няма яснота защо преградите "разказват" нещо на прелитащите частици и им променят поведението. ...

Здрасти! Малко ми е неудобно в темата на Петков да обяснявам себе си, ама ... дано не е излишно - имам предвид основата, физвакуума, която е съществена част от представите които се защитават тук. Не знам защо, умишлено пропускаш думичката "мислено" (това е хипотеза, пак да ти припомня, т.е., мислено, ОС е самият физвакуум) Все напомням да се зачете писаното в хипотезата, ама ... май трудно се разбира: та, когато се приеме (мислено), че вещевите обекти се образуват непрестанно от завързани на възел фотони на ЕМП (образуващи смущения)- вече притежават характеристиката "маса" (до преди завързването фотоните не могат да си взаимодействат - известно е). Тоест свойството маса ИДВА с направата на вещеви обект. Преди да има масови обекти - за нищо подобно не може да се говори - нито са ОС нито за КС - демек, мислено, предполагаемо е някакво дередже. Щеше да е фатално това, ако и в сегашната физика не беше така - също е предполагаемо (хипотетично) положението и скоростта на частиците, когато по размер при експеримент, стигнем до тях - когато вълните (фотоните), с които ги облъчваме са съизмерими с размерите на частиците. Същото се отнася и до понятието за "часовник" - до преди да има вещеви направен обект- не може да се говори за "време". Независимо, че има повтарящ се процес (предполагаем - вълнов процес), няма кой и с какво да го "види" и да го отчита - и сега е така - ОС или КС не може да се захване на практика за полева форма на материята, а само при изменение на състоянието на вещеви обект съдим за реалност на физичното поле (ЕМП). Физически, часовникът показва "интервал между две повтарящи се събития" (неявно сравнен с околни промени). Така че сега съществуващите проблеми не са избегнати в хипотезата ми, а се показва с нея, защо именно са такива, като възможности. В тоя смисъл не противореча на известното, а само се опитвам да го обясня, защо е такова и ... има ли оттърване от "относителност" за наблюдател. Е, ами няма; завинаги му е отсъдена относителността на движението. Хитростта на матмоделите в случая с физика е показателна: вместо да се хванат в точка от пространство-времето, ма-а-а-лко се изместват от нея (безкрайно малко) и ... гледат сеир. При това, действителното "положение" (точката) се намира като сума от сичкото, дето действа, докато не са в точката. Такъв похват "работи" ако законите за запазване са локални - от точка в "друга" точка нещо "изтича" и се появява в другата точка. Така се "пренася" действие. Значи стигнахме до простият извод - към вашата решетка може да се свърже отправна система, която да измерва разстояние и време. Аз бях останала с впечатление че не може да се свърже такава ОС с решетката, но изглежда съм се объркала нещо. Също така бях останала с впечатление че вие обяснявахте появата на времето на някакъв по-късен етап, при вещевите, но и тук сигурно съм се объркала. Излишно иронизираш, просто не отчиташ казаното в хипотезата- ще припомня за Кръговрата и превръщанията на вещева в полева форма и обратно (поне има реален експеримент за гама-кванти как стават на електрон-позитронна двойка и обратно). И когато се сетиш, че "действието" става (отчитаме го) с физично време - т.е. интервал (никога точка)- ще разбереш що го няма времето ... в светлината, въобще- в полетата. Доколкото мога да се ориентирам във физиката, неподвижна относно физвакуума ОС означава, че разстоянието към три нележащи в една равнина центрове на вашата решетка до началото на тази ОС не се менят с времето, нали? Не, не е така. Прочети за кривина на вакрешетката, като първом си спомниш, какво е физическо време- дето е по "формулите", за скорост, например (за разлика от философската категория, време); Протяжността на пространство-времето се реализира върху вакрешетката -нейното структуриране (подреждане на СПХ) предопределя "геодезичната" линия - тая, по която се движат фотоните (светлината). Промяната на СПХ се дължи на подредба за пренос на смущения (вакфотони - фина структура, както някои я наричат) и тогава формата на вакчастиците се променя, при това центрите могат да се "сгъстяват" (пурообразни форми на вакчастици). При несмутен вакуум - вакчастиците имат сферична форма; при пренос - яйцевидна, пурообразна, иглеста (та чак до "зашнуряване" -в атрактор - начало на Голям взрив). Така е по хипотезата. И тъй като това е поле, върху което се образуват непрестанно вещевите, то и тяхната форма и размери зависят от структурата на вакрешетката. Върху изкривена вакрешетка, "капата ни е крива". Вакрешетката диша- пулсира, разтегля се в някаква направление, а в перпендикулярното се изтънява. Въобще, на физическият вакуум само частиците не могат да си сменят местата- това е неговата "неподвижнаст". Ако пред себе си признаеш, че науката не знае откъде произлизат вещевите и техните свойства (които пък определят законите), ще ти е по-лесно, да схванеш, защо ... сме твърде ограничени, като наблюдател (а си мислим, че много знаем?!) ...

Здрасти, Ст.Джордан! Благодаря за изчерпателния отговор и за линкчето! Почти с всичко което си казал, някак си - съм съгласен с него, макар че не афишираш собствено мнение, а мислите на други които се мъчат да прозрат. Стана ми забавно, как без наличието на фотоните на гравиполето (гравитоните) всяка "гилдия" се мъчи да обясни нещо за "наглед", в гравитационно поле. При хипотезата с гравитони, просто, фотоните "пътуват" в различна среда "горе" и "долу" от различния интезитет на гравитоните в тези области (слабо - силно гравиполе - няма значение; по радиална посока има нехомогенност на полето). При това, фотоните се поглъщат и преизлъчват от гравитоните, така както е и при взаимодействията на фотоните с вещевите обекти - по този начин всяка "среда"- от полетата на вещевите обекти - е вече структурирана и променя погълнатото след преизлъчване - поради участие в преносната скорост, която им "задават" вещевите, докато фотоните "са погълнати". Това е възможно и за "полето" на гравитоните, защото по структура те наподобяват вещеви обекти; съдържат ЕДНОВРЕМЕННО две трептения във взаимно перпендикулярни посоки и по този начин, структурата на физвакуума е такава, като че ли фотоните се движат през променяща се "оптично по-плътна среда". Когато не забравяме, че всички уреди за отчет (часовници и еталони за дължина), са вещеви обекти (тяхното изменение на състоянието следим в експериментите) и само "крайните точки" са показателни по "геодезичната" линия при свободно падане; следователно, понятно е защо фотоните в тези крайни точки са с променен цвят. Сега, да спомена и понятието за ускорение (без грави поле -еквивалентност) - ускоряване на вещево означава, че взаимодейства с падащо поле и вещевото се образува в посоката на падане като поглъща фотон (стъпка напред), задържа погълнатото за няколко образуващи го пулсации, завъртва се при това и след това излъчва погълнатото; импулс от поглъщане плюс импулс от откат - в зависимост от сумата им - имаме ускорително движение на тялото. Тоест - и при ситуацията на ускорено движение има структурирани полета, които влияят на скоростта на фотоните при движението им по тях - същите ефекти могат да се наблюдават, на промяната на цвят на фотоните (но средата, съответно фотоните, са различни от ситуацията с гравитоните и гама-квантите). Във вакуум - би трябвало, да са възможно точните, ако успеят да пресъздадат поле от "гравитони" или - ... толкова "ситни" фотони. Тоест - изводите от първоначалните хипотези (дето си ги описал по-горе) са по-вероятни, отколкото обяснението с "геометрия". Особено с "време". Промяната на отчет на времевите интервали е в строга зависимост от "тик-такането" на вещевите (при мен - те се образуват непрестанно - хипотеза), а това тиктакане - се променя от една среда в друга. Демек, промяната с времената е СЛЕДСТВИЕ, а не причина; понятието "времеинтервал" е следствие..., но - с него се "работи" във физиката (в математиката само, може да е нула). Така мисля. ...