tervel

Тракедонистките оракули ... http://www.bta.bg/bg/live/show/id/0_z04rzew0

А съвсем отделен е, че и самите българи не са били класически степняци и номади, нещо за клисурите на Кавказ става дума в изворите и за наличието на градове, което ти удобно пропускаш.

Показателно за самите тюрки и за етногенетичните процеси в азиатската степна зона е, че управляващият род Ашина при тюрките е със скитски произход. Researchers such as H.W. Haussig,[1] S.G. Kljyashtorny,[2][3] A.N. Bernstamm,[4] C. V. Findley,[5] B.A. Muratov,[6] R.R. Suyunov,[7] D.G. Savinov,[8] S.P. Guschin,[6]Rona-Tas[9] and R.N. Frye[10] have suggested that the origin of the Ashina is from the Saka-Wusun. https://en.wikipedia.org/wiki/Ashina Всепризнат факт е, че тюркизацията и метисизацията по тези земи се засилва от античност към средновековие. Някои обаче се опитват да ни убедят, че хуните появили се в Европа през 4 век са предимно монголоидни и метисни типове с тюркски или монголски елит. Няма логика, при положение че 4-5 век в Централна Азия доминират кидарити, хионити, ефталити, алхони - ярко изразени европеиди (поне по изображенията от монетите на техните владетели) при това големи почитатели на изкуствената черепна деформация

Денгизих - *däηiz-iq - ''малко езеро''. С помощта на всевъзможни пируети и стъкмяване се стига до подобни нелепици които цепят мрака със своята несъстоятелност.

Реконструкция по черепу сармата, случайная находка в Беляевском районе Оренбургской области

Гунн из степей Зауралья (Челябинская обл.). Могильник Соленый Дол (III в н.э.) Автор А. И. Нечвалода:

Современное состояние «гуннской проблемы» Sergey Miniaev https://www.academia.edu/12226885/Современное_состояние_гуннской_проблемы_The_current_state_of_Hun_problem_

Да, данните са откъслечни и несигурни, но не бива да се пренебрегват прибързано. Тези погребения с коне (част от от тях само с глава и предни крайници) трябва да са дошли отнякъде. Също и специфичните обичаи при тризната и пиенето на кобилешко мляко описани в изворите.

кольца из Штробьенен http://www.academia.edu/3019829/Кольцо_из_Штробьенена_-_иконографический_и_семиотический_анализ П.С. Друго интересно наблюдение на Кулаков е съществуващата биритуалност при средновековните пруси систематизарана от него по следната схема : Простолюдие - тупоположение без погребение с кон (75% от инхумациите) Жупани - трупоположение с монети и съпътствъщо жертване на кон Крале - кремация

В. И. Кулаков на базата на изворов и археологически материал стига до извода,че аварите предприемат военни действия в Прибалтика с цел възстановяване на южния път за търговия с добивания по тези места цене кехлибар. ''Пруската хроника'' на Симон Грунау дава ценни сведения за тези събития които се припокриват и с археологическите материали. Като последствие от военните действия на аварите се появява мазурската културна група съставена от войни и търговци. Тяхна основна цел е контрол върху търговията с кехлибар.Съвсем в традицията на времето е като съпътстващи цели на военните действия поставянето на местното население в данъчна зависимост и обикновено плячкосване на съседните земи. С появата на мазурската група в културата на района се откриват ред новости - появата на лангобардски шпори, антски палачати фибули (явно във военните действия активно участие вземат съюзното и подчинено население от Подунавието - лангобарди и анти), аварски поясни набори, погребения с коне. Гранау дава ценни сведения за традиции на варите останали незасегнати в други извори, а именно вземането на местни момчета и последващото им военно обучение - едни ранносредновековни еничари станали по-късно по стечение на обстоятелствата пруски елит. Кулаков В. Забытая история Пруссов http://pawet.net/files/prussy.pdf http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Grunau_Simon/text1.htm Исследования в области балто-славянской духовной культуры. Погребальный обряд. М.: "Наука", 1990 В. И. Кулаков. Погребальный обряд пруссов в эпоху раннего средневековья Л. Вайткунскене. К вопросу о роли коня в древнелитовском погребальном обряде (V—XIII вв.) https://vk.com/doc26038490_449246126?hash=a483185e5240dc71ef&dl=113e9796140b650761 "Орозий" короля Альфреда. Эстланд очень велик и там очень много городов, и в каждом городе есть король. И там очень много меда и мест для рыбной ловли. И король и самые богатые люди пьют кобылье молоко, а бедные и рабы пьют мед 69. И между ними [царит] большая вражда. http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Engl/IX/880-900/Alfred/Orosius/frametext1.htm

Невъзможно е внъндурите да са тюрки. Хазарите изпитват специален респект към тях поради обстоятелството, че те явно са със специален и привилигирован статут, етимологията на името им води в тази насока. Именно те са ядрото около което се оформят българските военно-племенни съюзи, те излъчват и елита. Победата над тях, последвалото прогонване и поставянето на остатъчните групи внъндури във васална зависимост дава формалното право на хазарите да се легитимират като новите господари в този район.

* относно произход, език и култура на хуните. Разбира се при английската и южнославянските думи jerk/журка може да се касае за заемка или да имат друг път на развитие. Э. А. Томпсон. Гунны. Грозные воины степейhttp://historylib.org/historybooks/_Gunny--Groznye-voiny-stepey/ Отто Хелфен. Светът на хунитe http://www.pseudology.org/tatary/MirGunnov.pdf

''На наш взгляд, первые гунны, а впоследствии и господствующий гуннский клан, привнесли и какое-то время сохраняли палеоязык (слова, наименования, имена), который составляли наиболее древние индоевропейские наречия, длительное вре­ мя сохранившиеся в замкнутом лингвистическом пространстве крайне восточного ареала индоиранского мира. В этой связи совершенно справедливо заключение о том, что этот язык не только считается мертвым на сегодняшний день, но и был совершенно неведом европейским современникам поздней древности и средневе­ ковья. Учитывая сказанное, мы склонны считать, что выявленные исследователями параллели в славянских языках, вероятнее всего, являются заимствованиями из палеоиндоиранского языка гуннов, которые произошли в момент господства послед­ них над лесостепным праславянским (антским) населением Подонья и Поднепровья '' С.Г.Боталов Заслужава си да се разгледа внимателно тази възможност и да се излезе от удобните рамки на тюркоцентризма относно произход, език и култура на тюрките. Т Славова например търси произхода на името на шута на Атила Зерко в тунгусо-манчжурските езици , в евенк. džarga, евен. džargъ, нан. džajgasí - оскърбявам, дразня, надсмивам се, ругая, в монг. zorgo - своеволие, но в английски откриваме дори по-точен аналог jerk - идиот, тъпак. Също е уместно да се добави славянското журка, žurka - забавление.

Всичките томове на алманаха мисля че ги има качени в сайта на Живко Войников. Иначе в тази страница има доста интересни книги. КНИГИ ДЛЯ АРХЕОЛОГОВ И НЕ ТОЛЬКО https://vk.com/club8143888 С. Г. Боталов Хуни и тюрки (историко - археологическа реконструкция) https://vk.com/doc704697_445902685?hash=3a01866d39954b9c56&dl=6701cadfb7f028cb84

Няколко съвременни гледни точки относно българи и хазари в Хазарски алманах 2016 К ДИСКУССИИ О ЯЗЫКЕ ХАЗАР В. Я. Петрухин Иную – нетюркскую – интерпретацию разбираемой рунической над писи (как и прочих надписей восточноевропейской руники), а также именослова киевского письма предлагает в публикуемой в данном томе альманаха статье О. А. Мудрак. «Резолюция» прочитана им по-ирански (по-осетински) – «cледует разрешить». Эпическая память на- родов Поволжья сохранила не образы отдельных «этносов», а син- тетический образ древних хозяев юга Восточной Европы: это алан- гасары (алано-хазары), первобытные великаны, бывшие хозяевами земли до появления настоящих людей – земледельцев [Ахметьянов, 1981, с. 15]; схожий образ известен славянам – это исполины обры – авары, угнетавшие славян в раннем средневековье Археологический анализ тенденций, характеризующих развитие восточноевропейской степи в послегуннскую эпоху, обнаруживает картину, близкую предлагаемой О. А. Мудраком лингвистической реконструкции: «Гуннское нашествие усилило отток степного населения в предгорья [Кавказа. – В. П.]… но привело не к тюркизации, а к усилению кавказского элемента в культуре сармато-алан, а следовательно, и болгар» [Флёрова, 2001, с. 184] https://vk.com/doc-15658634_447267013?hash=8b1c5d1bb13bccf494&dl=9d820c1f50d6336453

Българската държава демонстрира пълна незаинтересованост по отношение на обектите свързани исторически с прабългарите и изобщо с проблема за техния произход. Плиска изисква огромни средства за проучвания които със сигурност биха довели до уникални резултати и биха се върнали многократно. Всяка година се отделят някакви мижави средства (за да се имитира някаква дейност) и се копае на час по лъжичка ... а Кабиюк е тотално забравен и май въобще не се копае и проучва, костите на набързо погребаните елитни български войни от Кюлевча така си стоят неизследвани генетично. Това са резултатите от проучванията в Плиска само за последната година > http://www.focus-news.net/news/2017/09/07/2433478/gl-as-andrey-aladzhov-arheolog-shte-se-opitame-da-prosledim-s-elektromagnitometar-traseto-na-noviya-taen-hodnik-v-pliska.html Съвместно с геофизици от Виена са засечени нови интересни обекти в Плиска - неизвестни досега езически храм, две нови църкви, участъци от укрепления на болярски имения и други интересни структури. http://focus-radio.net/до-края-на-седмицата-се-очаква-да-започ/

Скелет принадлежит физически крепкому, богатырски сложенному мужчине в возрасте около 30 лет. Рост его достигал около 1,87 м. Особенности строения костей рук и ног говорят о необычайно развитой мускулатуре покойного и о его недюжинной физической силе. Это, безусловно, смешанный в расовом отношении тип, в котором переплелись черты и европеоида, и монголоида. Обращает на себя внимание высокий нос, характерный для европеоидов, и заметная скуластость, типичная для монголоидов. Впрочем, в облике хунну европеоидная примесь была, видимо, также заметной: есть сведения о том, что китайский император, решивший истребить хуннов, приказал рубить всех, у кого были «высокие носы» http://kronk.spb.ru/library/umansky-ap-1978.htm Европеид със слабо изразен монголоиден (условно) примес заради едва доловимата скуловатост.

Тези хунски котли е твърде вероятно да са ползвани при специални поменателни церемонии и да нямат чисто практични функции като приготвяне на всекдневна храна. Свързани са с много древни и дивашки практики - ритуални жертвоприношения (най-често на пленници), смесване на кръв с вино и консумацията им от войните на племето, ритуален канибализъм, Такива обичаи са имали кимврите (чиято връзка с кимерийците е под въпрос) За иседоните също има данни от изворите че практикуват ритуален канибализъм : ''Когато умре бащата на един човек всичките му роднини водят говедата си при него, жертват ги и разрязват месото на добитъка и мъртвия баща на човека; след това смесвайки всичко заедно, те оформят празнична храна. Що се отнася до главата на мъжа, те издърпват косата, изчистват я и я покриват със злато. След това я използват като религиозна статуя и правят жертвоприношения пред нея годишно. Синът на бащата прави това, точно както гърците практикуват генезията." Иначе иседоните са справедливи, а жените имат еднаква сила както мъжете'' Несъмнено името на древните антропофаги споменати от Плиний Старши е свързано с практикуването на ритуален канибализъм. Салическите франки също са използавали котли при жертвоприношения данни за които се намират в добавка към салическите закони Pactus Legis Salicae, 64, 1 - 2 : ''Ако един човек обвини друг, че служи на магьосниците, т.е. че е техен съучастник, че носи бронзовия котел, в който вампирите пекат месо, но не може да докаже своето твърдение, ще понесе глоба от 2500 динария, или 62.5 солида'' ''Ако вампир (под образа на жена-кучка) изяде някой мъж, съдът го осъжда за хищническото осакатяване да плати глоба от 200 солида'' Възможно е да са възприели тази традиция от хуните

Според изворите съюзници на хуните са масагетите чиято индоевропейска принадежност не буди съмнение.

Могилни гробове от ранната бронзова епоха в Тракия (55 години по-късно) Очевидно е, че наличието на над 300 могилни гробове тук (по данни към 2015 г), датиращи в периода 3100 – 2500 пр. Хр., както и фактът, че голяма част от тях във всички видими археологически елементи на погребалния обред са идентични с тези на ямната култура в Северното причерноморие, не са случайни. http://www.academia.edu/27391640/Early_Bronze_Age_Barrow_Graves_in_Thrace_55_years_later_

То даже май има и археологически податки в тази насока Petroglyphs from Kangjiashimenji in western China, where the Tien Shan Mountains meet the Taklimakan Desert http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2279322/Is-worlds-pornography-The-incredibly-explicit-images-carved-north-west-China-4-000-years-ago.html Триполска керамика As discussed above, the Kangjiashimenzi tableau represents a ritual that involves frenetic dancing. Even more remote from Xinjiang in time and space is the representation of a ritual dance painted on the fourth-third millennia Cucuteni-Tripolye pottery. This is an agricultural culture found in Romania,[31] around Chisineau, Moldova,[32] and the Ukraine.[33] The same stylized dancers continue to be painted in the subsequent Foltesi-Erbiceni culture dated to the Cucuteni B2-3 phase.[34] These female dances have hourglass figures composed of double triangles; they wear fringed dresses, and pose in the exact stance as those on the Kangjiashimenzi tableau. In Cucuteni-Tripolye culture some dancing women are represented performing within an elliptical shape.[35] This has been interpreted as a cowry shell, long associated with the female reproductive system http://www.csen.org/Articles_Reivews/Kangjiashimenji_/Kanj.html Древногръцки геометричен стил http://www.sno.pro1.ru/lib/andreev_gomerovskoe_obshestvo/6.htm

Real face of mummified warrior revealed at British Museum The head is on display in an exhibition opening at the British Museum this week along with the scan, made in a St Petersburg hospital, which reveals that he had fine teeth, a ginger moustache, a pierced ear, a hole in his skull where his brains had been removed, and a savage wound, beautifully stitched and healed, which originally ran from the corner of his eye socket to the point of his jaw. https://www.theguardian.com/culture/2017/sep/12/real-face-mummified-warrior-revealed-british-museum-scythians

External Relations of Scythian Sergey Kullanda The ethnic name Skudra/ā known from Old Persian inscriptions is usually identified withthe Thracians since they are named after the“Overseas Scythians” (Sakā tayaiy para draya) and before the “Greeks bearing a shield[-like hat]”12(yaunā takabarā) on the list of nations/provincesof the Achaemenid Empire. Such an ethnic attribution seems to be on the whole wellgrounded (see below), yet it is substantiated only by geographic arguments. How was the Scythian ethnic name transferred to the Thracians? The point is that, according to classical sources, there existed close links between the Scythians and the Thracians.For instance, among Thracian tribes one encounters Iranian ethnic names showing a specificScythian phonetic development. Thus, Hecataios (St. Byz., fr. 128 = FGH I F 157) and Herodotus (VII, 110–113) mention the Thracian tribe Σάτραι, whose name is clearly a reflex of Iranian xšaθra with a Scythianxš >schange in the initial position A poem by Archilochus written in the second half of the 7th century  mentions the ethnic name Σάϊοι (in the plural genitive case Σαΐων).21The island of Thasos, where Archilochus lived, was situated near the Thracian shores and its inhabitants constantly warred with the Thracians.Moreover, the scholia to this fragment identify the Σάϊοι as a Thracian tribe (see Bonnard’scommentary in Archiloque 1958: 5–6). However, one simply cannot help remembering the already cited Olbian decree in honour of Protogenus mentioning a homonymous tribe. As stated above, both linguistic and extralinguistic considerations seem to imply that thename Skudra used by the Medians and the Persians as the designation of the Thracians can betraced to the North Pontic Scythian own name for themselves, *Skuða .All the similarities of Scythian and Thracian ethnic names can hardly be mere coincidences http://www.academia.edu/12771304/External_Relations_of_Scythian

Немалка част от календарните термини имат индоевропейски произход. Но и това няма кой знае какво значение, тъй като този календар твърде вероятно не е собствено български, а е привнесен в Европа вероятно от аварите. Но все пак: Шегор. В дальнейшем, уже в отдельных иранских языках, и это название табуируется, заменяясь на эвфемистическое обозначение ‘оленя’ как ‘ро­ гатого’ (метафорически: ‘ветвистого’), в том числе и в значении тотема вос­ точных иранцев-саков ( saka скиф. ср.осет. sag ‘олень’ при säka ‘ветвь’, ■‘сук’, др.-инд. säkhä ‘ветвь’, ср. рус. соха, сохатый ‘лось’ (Абаев 1949, I : 49, 179) Гамкрелидзе Т.В., Иванов Вяч.Вс. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Тбилиси, 1984 стр 519 http://vk.com/doc5348702_133753577?hash=d5cb256d8f8b48021c Сомор. A سمور samūr, Swift (she-camel);--sammūr, The Scythian weasel or marten, the sable; also the fine skin or fur of that animal;--sammūri siyah, Night. http://dsalsrv02.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.3:1:5992.steingass Горностай’, ‘ласка’ обозначаются в германском, балтийском и венетском (ср. Pokorny 1959:573—574) также и другим диалект­ным термином: др.-в.-нем. harmo ‘горностай’ (ср. нем. Hermelin), лит. Sarmuö, sermuo ‘горностай’, Sarmonys ‘ласка’, латыш, sffmulis ‘горностай’{Fraenkel 1962—1965, //: 965) Гамкрелидзе Т.В., Иванов Вяч.Вс. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Тбилиси, 1984 стр 523 Дван (заек). 1) धावन (p. 86) dhâv-ana 1. running, galoping; attack; http://dsalsrv02.uchicago.edu/cgi-bin/app/macdonell_query.py?qs=धावन&searchhws=yes Дохс (свиня). tosg - a tusk An Etymological Dictionary of the Gaelic Language. MacBain, Alexander http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb39.html Теку (овен) связываемое этимологи­чески с и.-е. *t’euk[fo]- ‘тянуть’, ‘вести’ (лат. dücö ‘веду’, др.-англ. tlegan,др.-в.-нем. ziohan, нем. ziehen ‘тянуть’, ‘тянуться’, ‘отправляться’) Гамкрелидзе Т.В., Иванов Вяч.Вс. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Тбилиси, 1984 стр 585 Морин. В словен. мерин, возможно сохранились реликты важного древнего названия проблематичного происхождения. Его отражения в лат. диал. mannus маленькая лошадка из *mandus, мессап. (Juppiter) Menzanas (Лошадиный Юпитер), а также и алб. mez, maz , рум. minz ''жеребец'', далее нем. диал. (тирольск) Menz ''яловая корова'' позволяют восстановить источник иллирийск. - *manza ... отнесить венг. men ''жеребец'', др. венг. menu происхождение которого еще не выяснено. Трубачев О. Н. Происхождение названий домашних животных в славянских языках стр 56 http://inslav.ru/images/stories/pdf/1960_Trubachev.pdf Другой возможный реликт - венг. mén «жеребец», стар. Menu-, считаемое неясным [143]; ср. mannus, галльское название низкорослой лошади (в латинском), также с возможными иллирийскими связями. (др.-в.-нем. mana ''грива'') http://philology.ru/linguistics3/trubachev-82b.htm

Хм, траките е възможно да се окажат със степен произход или поне със значителн степен импулс. Само допълнителни изследвания биха хвърлили светлина по въпроса. Това до голяма степен би сложило и точка на автохтонистко-шарлатанските фантастики. Steppe invaders in the Bronze Age Balkans http://eurogenes.blogspot.bg/2017/05/steppe-invaders-in-bronze-age-balkans.html