tervel

Резултати от генетични изследвания на костен материал от катакомбни некрополи в рамките на Салтово - маяцката к-ра Хазарские конфедераты в бассейне Дона (археологические, антропологические и генетические аспекты) https://www.academia...М._ИА_РАН._2015 В частност за нас по - голям интерес предполагам биха били резултати от изследвания на ямните салтовски некрополи, но незнайно защо подобни явно не са правени. Прави впечатление липсата на централноазиатската хаплогрупа Q и угро - финската N.

Не знам на колко от египетските мумии са правени генетични изследвания, но на Тутанкамон са правени и резултатите са повече от интересни, Оказва се че той е от групата R1b1a2. Дали това е следствие от династични връзки с индоевропейската аристокрация на хетската държава е все още неизяснен въпрос, но е факт че тази хаплогрупа доминира в Западна Европа и червената коса не е нещо рядко и необичайно по тези географски ширини.

Това са т. нар. лицеви урни които могат да бъдат използвани като своеобразен маркер за проследяване миграцията на ''морските народи''. Корените на традицията за изработване на лицеви урни могат да се проследят до Баденската култура по средното течение на Дунав. Именно там традиция изготовления лицевых урн не только имеет глубокие корни, восходя к баденскому времени, то есть энеолиту, но и широко разветвлена. В названной свите культур среднего бронзового века вообще развита антропоморфизация погребальных урн – есть сосуды на человеческих ножках, сосуды птицы, но с человеческими лицами (образ типа греческих сирен), есть сосуд с рельефным изображением глаз, рук и кинжала Може да се окаже, че племена свързани с Баденската култура мигрират не само в посока Мала Азия и Египет, но и далеч на изток. Пакистанский комплес, как установил Стакуль (1971; 1973; 1974; Stacul and Tusa1975), определенно сигнализирует о миграции – тут ни может быть никаких сомнений. Это то самое миграционное движение из бассейна Среднего Дуная, начальная фаза которого (продвижение к берегам Средиземного моря и проливам) археологически прослежена на Балканском полуострове (правда, для других культур – это ведь было очень широкоедвижение) и дальше в Восточном Средиземноморье – египтяне почувствовали его как нашествие «народов моря» Древние миграции и происхождение индоевропейских народов Глава VI. Миграции фригийцев и происхождение армян 7. Среднедунайские культуры бронзового века в Индии. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Klein_Dr_migr_IEN.pdf Между другото в Баденската култура са фиксирани едни от най - ранните образци на колесни транспортни средсва - каруци теглени вероятно от едър рогат добитък.

Oрганизарана акция от страна на турските служби.

Е то ако ще се пестят средства по - добре изобщо да не се правят такива половинчати изследвания. П.П. Пари ще се намерят ако има заинтересованост и воля от страна на държавата. Значи пари за изследване на костен материал от прабългарски езически погребения (между другото не много добре подбрани освен тези с ИЧД от Ножарево) няма, както и за разкопки в Плиска и Кабиюк, а за поредна година археолог с меко казано спорна репутация като Овчаров разкопава с държавна пара византийската провинциална крепост Перперикон, която е с почти нулево значение за българската история. Сега това лице се е заело със задачата да докара шамани от Монголия та да види цял свят що е прабългарска култура. Сигурно тази гениална инициатива от негова страна е финансирана по някоя европейска програма, важното е келепир да има.

Половинчата работа е това изследване. Буди недоумение защо е даден приоритет на митохондриалното ДНК, след като е пределно ясно, че Y хромозомна ДНК би дала далеч по - ясни данни и е истински маркер за миграции.

Едва ли, има ли някакви податки от изворите за системен хазарски терор над подчинените им уседнали кавказци ? За българите знаем, че са живеели съвместно с евреи, тюрките пък са в добри отношения и покровителстват согдийците. По - скоро славяните са били доста непредсказуем партньор поради своята анархистичност, така че явно е трябвало постоянно да бъдат респектирани и държани изкъсо.

E, ok, щом казваш, но все пак държа на мнението си за връзка на знака IYI с ''кушано - сарматските'' образци. http://www.sigilla.at/HtmlEn/main_detail_0065_a.html Както и да е, извинявам се за отклоненито от темата, прекратявам оффтопика

Камен Станев с основание насочва вниманието към Боспорското царство. Познатите прабългарски имена и част от тамгите имат почти пълни аналози сред боспорските, а такива имена като Аспарух и Заберган дори сред сасанидските. Че сарматското боспорско население е изиграло решителна роля в етногенезиса на прабългарите е ясно, бих добавил, че тези сармати изпитват мощно културно влияние от Сасанидската империя. Тук многоратно се е коментирал произхода на знака IYI, който проф. Добрев е обявил за тамга (едва ли не техен патент) на огузкото племе Кайъ. Но какво ли прави в такъв случай върху короната на Хормизд ? http://www.mfa.org/collections/object/stamp-seal-pear-shaped-186679 Значи утече в канала и огузката връзка с която проф. Добрев мощно спекулира.

За тюркски елит в Дунавска България и дума не може да става, иначе щеше да имаме споменат някой шад или тудун, все щеше да има някое типично тюркско име от съответния период сред прабългарската знат. Виж, за аварски елит е твърде вероятно (по време на и след Крум), но аварите показват езикова близост до монголския клон на алтайските езици. Разбира се, имена като Аспарух, Кардам и Кубер точно сред прабългарския елит (злополучно набеден за тюркски) не са случайни !

Къде видя спекулации от моя страна при положение че съм цитирал научни мнения на лингвисти ? И трите етнонима предполагаемо (подчертавам) имат индевропейски характер с по - северен афинитет. От близоста на тези етноними идват всички гето - готски фантастики на родните автохтонисти без да си дават сметка, че тракийският език показва несъмноно близост с по - северните индоевропейски езици като балтските. Според автохтонистите траките са старо балканско население което не се потвърждава от езиковите данни.

Част от тези етноси от Предна Азия на границата м/у 3000 - 2000 г. пр. Хр. мигрират далече на изток и вероятно през Синдзян навлизат чак във съвременен източен Китай. С миграцията на това население се свързва появата в Китай на културата Чаодаогоу. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Kovalev_Tochary.pdf Носителите на тези културни иновации в далечния изток вероятно са свързани с гутеите, които са обитавали планинската верига Загрос в Западен Иран. Съвременниците им ги описват като непокорни и (което е много показателно за района) русокоси хора. За около 200 години те са хегемони в Месопотамия, но след разгрома им от Урук мигрират на изток. В клинописните текстове са познати като Guti и Тukri. Вероятно са увлекли и каквказоезично население при миграцията си на изток. Хазарска връзка не само че има, ами българи, хазари и берсили са били част от една етнокултурна група. Хазарите всъщност са споменатите от Птолемей касири обитаващи Синдзян, където в дълбока древност проникват мигранти от Загроса - гутеите предимно индоевропейска маса с предполагаеми кавказоезични примеси. Европеидното население на Синдзян на границата на новата ера мигрира в западна посока под натиска на сюнну. Какви са били в езиково отношение е трудно да се каже (даже невъзможно на този етап), но със сигурност са говорели език доста различен от ирански и тюркски. Та от там може да идва объркването на арабските хронисти спрямо езика на пра българи и хазари и твърденията им, че те са близки помежду си, но не приличат на тюркски и ирански ... и изобщо на който и да е познат език. Иначе според мен задоволителен отговор на цялата гото - гетска каша дават Блажек и Шварц. Етнонимите на тези народи (както и на по - древните гутеи) са във връзка с лат. gutones, ст.англ. gotan < gutan, в ст.норв.gotnar – човек, мъж, ст.англ. geates, ст.норв. gautar < мн.ч. gautоz – хора, норв., шв. gutt, got, дат. gud – момче, младеж. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Blazhek_Schwarz_Tocharians_2.pdf Eто защо тракийския елит по генетични маркери е по - близък до Северна Европа отколкото до средиземноморието. Самите етноними - гут, гет, гот показват по - северен произход.

Да не прибързваме със заключенията. Такива могат да се правят едва когато излязат резултатите по мъжка линия, защото именно те са показателни като маркер за миграции (организирани основно след военни конфликти). Дано да е предвидено и подобно проучване. Не знам дали ДНК изследвания са твърде скъпи, но би било полезно да се види какви резултати биха показали проби от прабългарския некропол в Кюлевча - гроб № 55 (едно от малкото погребения с кон), кръглия масов гроб от Девня, гроб № 80 от Кюлевча (братска могила на 25 млади войни). Некропола е свързан с похода на Никифор към Плиска. 30 % от погребаните са с ръст 1.80 м и повече ! Според Камен Станев там са погребани загинали в битка ''отбрани въоръжени българи'' споменати в ''Анонимния ватикански разказ''. Това са елитни бойци от армията на Крум. http://www.academia.edu/10048627/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1_80_%D0%BE%D1%82_%D0%9A%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B0._%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Всъщност нещата с ''алтайщините'' са доста по - сложни отколкото си ги представят родните историци, археолози, тюрколози. Има един твърде показателен момент свързан с Алтай наречен ''чемурчекски културен феномен''. Феномен е защото както доказва руския археолог Ковалёв А.А.в периода около 3 000 г пр Хр една европейска група населяваща Лангедок и Прованс мигрира към Алтай. Фактите които представя Ковалёв са доста убедителни. Според него това са предците на тохарите. http://www.academia.edu/4975910/%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%91%D0%B2_%D0%90.%D0%90._%D0%A7%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%B0%D0%BA_%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87_%D0%BA_%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8E_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D1%8B_%D1%82%D0%BE%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8B_%D0%A7%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D1%81%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%85_%D0%BB%D0%B5%D1%82._%D0%A1%D0%9F%D0%B1._2012._%D0%A1._56-63 http://www.archaeology.ru/Download/Kovalev/Kovalev_2005_Chemurchek.pdf

Р. Рашев греши както за тюркоезичния елит така и за ославянчването на аспаруховите българи. Това с тюркоезичния елит сме го дъвкали многократно. Не, точно прабългарския елит е ираноезичен и това много добре го доказва именната им традиция ! Колокото и да се напъват тюрколозите, каквито и лингвистични пируети да правят, не могат да намерят тюркски аналози от съответното време на прабългарските владетелски имена, които пък имат точни аналози сред сарматаското население на черноморските степи (Боспорското царство) и дори при Сасанидите. Ако прабългарският елит беше тюркски все щеше да изскочи някой Шеби хан, Кат Илхан, Тонюкук, Юн Йолъг, Табак хан, Ирбис шегуй, Бумън, Юкук шад, Жангар Кимин хан, Бури шад, Шибир хан. Е да, ама не, сред елита на българите имаме Аспарух, Карадам, Кубер, Вунд, Крум.

Не прибързвайте със заключенията преди да ся ясни резултатите по мъжка линия. Няма да се учудя ако от тях изскочат гени харктерни за индоевропейското население на Азия R1a R1b със съответните субкладове. Трябва да се вземе под внимание, че някои от обществата извършвали мащабни миграции са вероятно преди всичко елитарни милитаризирани до крайна степен мъжки военни съюзи (каквато е една от хипотезите за аланите), които непрестанно воюват, а в свободното от тежките битки време е*ът де що има отвлечена красива жена от превзетите и подчинени народи. Изобщо добре са си прекарвали времето като истински мъже. Възможно е в основата на българския етноним да стои именно скитския корен *bal / bala - военен отряд.

Що се отнася до езика на елита то той е до голяма степен ясен - ирански. Иначе да, масата увлечена от Аспарух вероятно не е еднородна, населението практикуващо трупоизгаряния например е разположено по периферните източни дялове на Дунавска България което говори за васален статут подобен на славянския. Засега произхода на този елемент не е достатъчно ясен, става дума вероятно за съюзна група, собствено небългарска по произход, която съжителства с българи и алани още в Кавказ и в ареала на Салтово - маяцката култура като подвластно на хазарите население. П.П. Разбира се че твърденията за етнически чисти народи по това време особено в Източна Европа са нелепи. Та дори самите славяни бая са си омешали капите със сармати и романизирани (да го наречем по - общо) траки.

Клони към абсолютната нула поради абсолютната незаинтересованост на отговорните фактори - нация, правителство, министерства. Личното ми мнение е, че загадката на прабългарския произход може да бъде решена основно от археологията и допълнително осветлена от генетичните проучвания. Но за поредна година няма пари за мащабни археологически проучвания на перспективни обекти свързани с историята и културата на (пра)българите като Плиска и Кабиюк. Трябва само да изскочи някой надпис и тюркската хипотеза отива на бунището където и е мястото. Но с подобни надписи и изобщо с малкото познати данни за езика на прабългарите трябва да се борави внимателно, защото е известно, че в Първото българско царство има аварски инфилтрации, отделни прабългарски групи са под аварски васалитет, което неминуемо води и до културно влияние. Твърде вероятно е някои от познатите прабългарски родове известни от епиграфските паметници да са от аварски произход, интегрирани в българския елит след разгрома на Аварския каганат. Но за съжаление българските лингвисти нямат капацитет и познания да направят изводи опирайки се не само върху лингвистиката, но и върху археологията и историческите извори. В България няма иранисти и тюрколози които да са на ниво, а световните авторитети или изобщо не се интересуват от прабългарската тема или правят нелепи заключения без да са запознати детайлно с археологическия и изворов материал.

Леко дразнещи са вече твърденията за тюркоезичие на прабългарите през ранното средновековие при наличие на познати имена като Аспарух, Кубер, Кардам. Че има някакъв алтайски езиков пласт в езика на прабългарите е несъмнено, който обаче показва връзка повече с монголския клон отколкото с тюркския. Наследство е от съвместното съжителство в Кавказ със савири и оногури които увличат в миграцията си и някакви езиково алатизирани угорски диваци от Западен Сибир (примерно маджарите и кой знае още каква пасмина). На по - късен етап се проследяват активни контакти и васалитет спрямо аварите за чиито език има солидни доказтелства, че има връзка с монголските и тунгусо - манчжурските, без непременно аварите да са ниски кривокраки монголци яздещи малките си кончета из безкрайната степ.

Южняк, пак да попитам - ще има ли резултати и по мъжка линия. Без тях не може да се изгради по - цялостна и детайлна картина.

Така е, но езическите практики варират според етническата група, която в преосмисля дълбоко вкоренените в своята културна среда езически практики, обичаи и суеверия през догмите на новата религия. Ясно е че практиката на послесмъртно обезвреждане е характерна за българите и се оказва изключително устойчива по българските земи. Не ми е известно при германците (примерно) да има такива традиции. Осакатени послесмъртно скелети мисля че са откривани и в сарматски некрополи, някъде бях чел за подобна практика при хионитите ако не се лъжа.

Но какви ли ще да са тези християни които прилагат меко казано странни за християнството практики като послесмъртно обезвреждане чрез затискане с камъни и ритуално осакатяване ? Разбира се че това са прабългари. Паралелите със салтово - маяцките традиции са твърде показателни. Ако става дума за двуобредните некрополи то е пределно ясно, че трупоизгарянията в тях не са оставени от славянско население, а от мигрирала с аспаруховите българи (или на по - късен етап) засега неизвестна група която има отчетливо присъствие и в рамките на Салтово - маяцката култура. Българската археоложка Е. Коматарова - Балинова систематизирайки познатите данни стига до интересни и важни изводи за двуобредните некрополи. Цитирам : С понятието Долен Дунав се обозначават земите между Железни Врата и Черно море, и Карпатите и Стара планина. Биритуалните некрополи заемат най-източния участък на така очертания ареал. Етническата интерпретация на гробовете с кремация в границите на Първото българско царство и СМК е проблематична и всякакви заключения към настоящия момент ще са прибързани. Не могат да се пренебрегнат становищата на М. Даскалов, който пише, че високият дял на гробовете с трупоизгаряне от района на Одесос (и въобще от черноморската зона – б. а) говори за различен етнически облик на населението в този район [30, с. 150]. Дали обаче това население е славянско? Вече посочихме близките сходства в съоръженията на гробовете с кремация, а и на инхумация от черноморското крайбрежие. Тези каменни гробове, камери, или каменно-тухлени саркофази, намират относително близки паралели по Източното Черноморие и никъде другаде в останалата степна зона. Напълно приемливо е и още едно от заключенията на М. Даскалов: «Населението, заселило се в този район (на Варна – б.а), както показват особеностите на погребалния обред, а също и паралелите на накитите, има силно смесен характер» [10, с. 151]. Същият смесен харак- тер има и населението, оставило (действи- телно) еднообредните некрополи с крема- ция и инхумация в Кавказката зона. Тяхното плътно разположение е резултат на хилядолетно съжителство на народите, които са ги оставили. Прави впечатление, че паметниците, в които гробовете с кремация са преобладаващи или имат висок относителен дял, близък до 50 %, са концентрирани в черноморската зона. Това е и един от аргументите да се говори за т.нар. Добруджанско-Варненска или Одесоска група некрополи [10, с. 211; 11, с.150-152]. Във вътрешността – по-общо казано в района на Плиска, броят на гробовете с кремация чувствително намалява под 30 %, а в най- близко разположения до първата столица некропол – Нови Пазар, са известни само два такива гроба. Различните съотношения в отделните зони засега трудно биха могли да се интерпретират. Според П. Георгиев населението, което е практикувало инхумацията се придвижва от района на Девня и Варна към столицата – Плиска. Обредът на трупоизгарянето в некрополите на Салтово-Маяцката култура и биритуалните некрополи на Долен Дунав Коматарова-Балинова Е. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Charkov_2011_Saltovo.pdf Заключение От приведените, макар и не изчерпателни примери с близко разположени еднообредни и двуобредни некрополи от България и Украйна (каквито на този етап са само Сухая Гомольша и Красная Горка) става ясно, че според характеристиките на своя погребален обред, изразяващи се оформяне на гробното съоръжение, ориентация и състав на инвентара, двата практикувани обреда – на кремацията и инхумацията показват много повече общи черти помежду си, отколкото с паметници, незначително по-ранни от тях и определяни в литературата като “генетически” свързани. Към разбирането на биритуализма и обреда на Кремацията по примерите на неКрополите разделна, деВня 3 (българия) и Сухая гомолша, КраСная горКа (Украйна). • Коматарова-Балинова Е., Клисуранов К. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/SMAK-2.pdf «Обредите по обезвреждане», свързани със страха от мъртвите включват и поставянето на камъни върху най-важните части от тялото – над главата, краката или гърдите. Това е добре документирано отново в Девненските некрополи и само от там са известни псевдохокери, «затиснати» с по един голям камък. Практиката да се разрушават части от трупа, най-вече чрез отрязване на крайници достига най-висока честота в Девня 1. Там тя е прила- гана при 24% от погребаните по обреда на инхумацията. Хокери и псевдохокери от биритуалните некрополи в Североизточна българия: възможности за интерпретация. Коматарова-Балинова Е. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/SMAK-3.pdf

В Туховище некропола е именно прабългарски ! Доказва го практиката на послесмъртното обезверждане - отрязване на крайниците, връзване на краката и затискане с камъни. Тези практики са ясно проследими в Салтово - маяцката култура и са твърде нетипични за местното балканско население. Особено в Маяцкия некропол в гробовете с трупополагане (какъвто е и този в Туховище) е силно застъпено ритуалното послесмъртно осакатяване на тялото.

Южняк, кога се очаква да излязат резултатите и по мъжка линия ? Без тях картината все още не е пълна.

По - интересното в случая е че ако се приеме за вярна хипотезата за южен път за миграция на тохарите то със сигурност в посока Тарим и Туркестан е увлечен и каквказоезичен елемент. Блажек и Шварц дават някои интересни примери в тази посока http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Blazhek_Schwarz_Tocharians_2.pdf