mitaca

Те не са изпълнения на Троцки. Ще припомня, че Зиновиев и Каменев са далече по-.....марксистки настроени. Те не приемат НЕП-а. Военния комунизъм е стадий от диктатурата на пролетариата и не е формулиран от Троцки (само). Зад него седят всички, даже и Бухарчик. Още пре пролетт е установен монопол над външната търговия, на 28.06.18-та с декрет се препоръчва национализацията на едрите и средните предприятия. Заедно с тава се формира строго регламентираната отраслова с-ма на управление. Елементи на военния комунизъм са също центрлизирано управление, урвниловка при рапределение на продуктите, принудителен труд и разбира се политическа диктатур на болшевиките. Кое от теи неща не е по Ленин? Та нали национализацията на средствта за проиводство са в о-вата на марксовата 'теория'. Принудителното изземване т.нар. продравьорстка или държавни доставки са въведени първо за зърното, после картофите и други култури. Това съвсем не е някаква 'самодейност' на Троцки. Града моментално ще ги изфвърли без това. Въщност то и НЕП=а е премахнат, когато именно работниците почват да недоволстват. Да, Троцки би оставил НЕП-а, Зиновиев не, или поне скоро би го отменил. Троцки не е идиот и знае едно нещо, нужна е класова осъзнатост, само класов инстинкт не стига. Ако не беше тка първи би повел армията с/у панска Полша, а той яросно спори с Ленин за тази авантюра, още преди идиотщините на Сталин да завзема Лвов и да не подкрепи Тухачевски. Троцки е доста добър теоретик и него много повече го интересуват промените настъпили в СССР в теорията, но най-вече практическата част. Няма друг политик от болшевиките като него, освен Ленин. Зиновиев и Каменев са коне с капаци и такива си остават до край, Бухарин Ленин определя като 'схоластик'. Не знам какво е имал предвид Ленин, но Бухарин не е болшевик. Яков Свердлов е също така мощен мотор, но той не живее дълго. Останалите стават за изпълнители, но не и а претворявне на теорият в прктика. Първата цел на революцията е д се закрепи в Русия, чак вторт да победи в Германия. След като не успяв сама да победи в Германия то тя трябва да се привнесе от Русия, но за Троцки това е по-скоро теоретичен въпрос. Той иска осънаване не на класата, а на водачите на европейския пролетариат. Той вярва, че след едно такова осъзнаване тамощния мощен пролетариат (в сравнение с руския), много лесно ще вземе властта, а ваймарска Германия е много съблазнителна, поради всякаквата си слабост, при наличие на вътрешна партия германски болшевики, но силни, които да сплотят класата, даже съветска помощ не е нужна.

Връзва се . В Русия вече е установен строя, перманентната революция е за останалата Европа , най-вече за Германия. Ленин вече на власт пише, че да се установи социалистически строй в Германия е много по-важно отколкото да се задържат те на власт, т.е. ако успеят там да рзпалят революцията и тя да победи, те могат да си ходят. А НЕП-а е въведен от немай къде, заради Кронщадт най-вече и по-малко Тамбов (там са си селяци все пак ).

Какво е щял да направи Троцки няма да научим никога, но знаем какво е направил Сталин. След завоя наляво и разгрома на десните, Бухарин и Риков, Сталин следва изцяло 'предписанията' на Троцки. Но да се върнем на Троцки. Той е практик и понякога доста по-проницателен дори от Ленин. Дадох пример с втората полска война, давам следващия. Реорганизацията по-точно създаването на РККА. Премахване на изборността на командирите и привличането на царските офицери. А атаката с/у това е била максимално силна и идеологически подкована (не съвсем, всеки съветски 'военначалник' от ранга на Ворошилов и Будьони са си имали 'собствени' военни специалисти, които са ги кътали като очите си, но най-много до прапоршчик, масово от подофицерския с-в). Дори Ленин се опитва да го убеди, дали не е по-добре да се махнат. Но като разбира, че са 30 000 веднага вдига бяло знаме. Троцки предлага да се премахне изземването на 'излишъците' от селяните, но да се обложат с прогресивен данък и търговията със зърно да е държавен монопол. Троцки реорганизира и транспорта и съобщенията по-късно. Когато го забиват в трета глуха именно той се занимава с американските патенти и иска финанси за по-подробно запознаване на своите служители на терен. За спирането на Юденич няма да пиша (Ленин е бил за предаването на Питер) без въобще да разчита на финландския и естонския пролетариат. Да, вярвал е в перманентната революция и в това, че социализъм (техния си) не може да се строи в една страна. И в това се оказа прав! То и Сталин и камарила са си го знаели и разбирали добре. Освен това във външната политика има брилянтни попадения (англо-американското съперничество (до Хитлер, пък и после), общата стачка в Англия и предателството на английските социлдемократи (Сталин залага на водачите на профсъюзите), острата му съпротива с/у Гуоминдана и Чан Кай Ши (Сталин до последно подкрепя Чан)) още преди да изгрее Хитлер, а след това даже стават повече. И отношението на Троцки към европейските социалдемократи си е било много точно (от болшевишка гледна точка). Те могат да нанесат съкрушителни удари върху болшевизма и Сталин (който е добър ученик) бързо се преориентира. Двете о-ни 'прегрешения' на Троцки отношението към партийните кадри (прочутия разстрел на един комисар и затвори на много други) и към селяните с многократно повторени от Сталин. Верно повечето от първите ги е карал да си признаят всякакви грехове (но не се е свенял да растрелва теи дето не си принават бе съд и присъда).

Никъде не съм ги пращал! Тука са си .

Aми не е точно така . Според самия него, той е предложил НЕП-а година преди Ленин да го 'приеме' под грохота на Кронщадт и Тамбов. Не съм намерил обаче друг потвърждение, освен че Бухарин се опитв да му се мазни, но Троцки го има за изключително слаб и неурвновесен не само като политик, а и като човек. Историята показва, че почти всичко предложено от лявото крило е прието и претворено от Сталин и то в пълна мяра, че и отвъд. И национализацията и принудителния труд, обачи при Троцки имаме друго. Той вярва в пролетариата и в партията. Той вярва в колективното ръководство тип Ленин (една утвърдена фигура и около него съратници). Т.е. репресии с/у несъгласните ще има, но с/у непролетариите, а не с/у партията. Освен това Троцки високо цени точно това дето Сталин се стреми да унищожи, мисленето, собственото мнение, самостоятелните действия. Всички стари троцкисти са такива. Йофе, Муралов, Смилга, Раковски, Мрачковски. Цени даже Каменев в опозиция на ментора му Зиновиев, но и Зиновиев цени като теоретик. То по тая логика никой не е имал самостоятелна власт. Даже и Ленин. Защото в лениновото Политбюро и совнаркоми е имао спорове, емоции, обиди даже агресия. Известни са много случаи, когато Ленин е бил в 'опозиция'. Един такъв случай е още юлските събития (Троцки формално не е болшевик тогава), когато Ленин заплашва, че ще разцепи партията и ще си създаде сам фракция (бил е с/у всички), друго такова е Втората полска война. Но вече коато е на власт се стреми да убеди Политбюро в своето виждане (тогава успява). Друг такъв пример е, че при Брест-Литовск 'фракцият' на Ленин за моментален безусловен мир събира 15 гласа, Троцки с неговата формула 'нито мир нито война' - 16, а Бухарин и другите за революционна война с/у германците цели 30. Троцки описва своето държание с това, че се е опитал да помогне на Ленин, за да не спечелят 'войнолюбците' при което определено германците са щели да влязат в Питер, а даже и в Москва (след похода на чехословаците (май) германците наистина имат такива намерения с цел да не се въобнови бялата съпротива с/у тях), но историята показва, че Ленин всъщност се е присъединил към Троцки, защото неговата 'формула' де факто е приета с лениновото допълнени в случай на германски поход веднага да се сключи ккъвто и да е мир. Това с армията е доста любопитно. Предлагали са му, но тогава (и по-късно) постоянно се правят аналогии с френската революция и Троцки се бои, като дявол от тамян от всякакви обвинения в бонапартизъм. Освен това в 25-та вече е късно. Смилга е сменен още в 21-ва, Фрунзе съвсем не е 'човек' на Троцки. Муралов е 'отпратен' в Кавказ през май 24-та. Според Троцки Сталин е предложен от Зиновиев и е 'прокаран' пряко волята на Ленин. Аз обаче не смятам така. Ленин е бил наясно както с лошите, така и с 'добрите' качества на Сталин. На първо място голямата му работоспособност (Троцки пише, че Сталин е мързелив, но това е от злоба, но може да се приеме в областта на теорията, където Сталин е джудже в сравнение с другите), заради която е избран (за да замести Ленин в апаратната работа), после сляпата му вярност лично към Ленин (след 'недуразуменията' м/у двете революции, Сталин рядко е на друго мнение по отношение на Ленин, когато е несъгласен просто го няма) и и рабира се, голямата му твърдост и непоколебимост.

Предател на какво? Сега малко за перманентната революция. В интерес на истината Троцки е единствения 'политик' от кръговете на болшевиките и меншевиките, който вярва в нея. Но не тази дето го 'обвиняват'. След като става председател на Петроградския съвет, но в 1905-та, не в 1917-та, разбира, че само голям катаклизъм ще свали Романови от власт, това го разбират много хора, включително и царските министри и чиновници. Не в това е заслугата му . Неговаta заслуга е, че след буржоазно-демократичната революция, много скоро трябва да се премине към пролетарска такава. Ленин например при започвaне на ПСВ още не мечтае даже за власт в Русия. Той пише, че едва ли ще доживее до това, докато Троцки непрекъснато тръби, че е нужно без да се бавят да преминат в следващия етап. След февруарската Ленин бързо се преориентира и става....троцкист. Сталин и Каменев определено подкрепят меншевишкия 'уклон' в първите си статии, когато завземат "Правда". След като идва Ленин и им набива канчетата се преориентират. Но през юлските събития Каменев се отметва и подкрепя Зиновиев с когото даже 'издават' болшевишкия план, за това пише Ленин в своето завещание. По време на полската война например само Ленин е за продъжението и похода до Берлин през Варшава, даже Троцки е против (но не защото си е сменил позицията, а защото като военен нарком знае състоянието на армията). Ленин обаче се налага и последв разгрома на Висла не без 'съучастието' на Сталин.

"Неведнъж са ме питали, а и понякога сега ме питат: как можахте да изгубите властта? Най-често зад този въпрос се крие доста наивната представа, че от ръцете се изпуска нещо материално: сякаш да ипуснеш властта е все едно да се загуби часовник или бележник. А в действителност, когато революционерите, ръководили завземането на властта, започват на известен етап да я губят - "мирно" или "катастрофално" - само по себе си това означава, че спада влиянието на определени идеи и настроения в управляващия слой на революцията или че спадат революционните настроения сред самите маси или и едното и другото. Ръководните кадри на партията, излезли от нелегалност, се въодушевяваха от революционните тенденции, които водачите от първия период на революцията формулираха по-лесно и по-добре, и на практика се реализираха по-пълно и по-успешно. Именно това ги направи водачи на партията, а чрез партията на работническта класа и чрез работническта класа на страната. По този начин определени лица съсредоточаваха властта в ръцете си. Но идеите от първия период на революцията незабелязано губеха власт нд съзнанието на партийния слой, който непосредствено имаше власт над страната. В самата страна протичаха процеси, които могат да се нарекат с общото име реакция. Тези процеси в една или друга степен завладяваха и работническата класа, включително и партийната и част. В слоя, който представляваше апарата на властта, се появиха самостоятелни цели, на които той се стремеше да подчини революцията. Между водачите, които иразяваха историческата линия на класата и умееха да гледат над апарата, и между този огромен, тромав и разнороден по състав апарат, който лесно впримчва средния комунист, започва да се наблюдва раздвоение. Най-вече то имаше повече психологически, отколкото политически характер. Вчерашния ден беше все още твърде нов. Лозунгите на Октомври още не бяха се изтрили от паметта. Личния авторитет на водачите от първия период беше висок. Но под булото на традиционните форми вече се формираше друга психология. Международните перспективи вече избледнявха. Всекидневнта работа изцяло поглъщаше хората. Новите методи, които трябваше да служат на стари цели, създаваха нови цели и преди всичко нова психология. За мнозина временната обстановка започна да се превръща в крайна спирка. Съдаваше се нов тип. Революционерите в крайна сметка с направени от същия обществен материал, от който и другите хора. Но те трябва да имат някакви откроявщи отличителни качества, които са дали възможност на историческия процес да ги отдели и специално да ги сгрупира. Общуването, теоретичната работа, борбата под определено знаме, колективнта дисциплина и калявнето в опасностите постепенно формираха революционния тип. С пълно право може да се говори за психологически тип болшевик в противоположност например на меншевика. Ако човек е достатъчно опитен, може на око, дори по външен вид да различи болшевика от меншевика, като е възможно да се допусне малък брой грешки Това обаче не означава, че у болшевика всичко винаги е болшевишко. Не на всички, по-скоро на малцина е дадено д претворят определен светоглед в плът и кръв, да му подчинят всички страни от съзнанието си и да съгласуват с него света на собствените си чувства. При работническите маси това се заменя с класов инстинкт, който в критични епохи става особено чувствителен. В партията и държавата обаче има един голям слой от революционери, повече от които, макар че са произлезли от масата, отдавна са се откъснали от нея и с положението си и се противопоставят. У тях не е останало и следа от класовия инстинкт. От друга страна, не им достига теоретична устойчивост и кръгозор, за да обхванат процеса като цяло. В психологията им остават не малко незащитени места, през които при промяна на обстановката, проникват свободно странични и враждебни идейни влияния. През периодите н нелеглна борба, въстанията, Гражданската война подобни елементи бяха само войници на партията. В съзнанието им звучеше почти само една струна и звучеше по кмертона на партията. А когато напрежението отмина и живота на чергрите на революцията се промени - вече имха постоянно местожителство, - у тях се пробудиха, оживяха и се проявиха еснафски черти, симпатии и вкусове на самодоволни чиновници. Често отделни и случайно изтървани забележки на Калинин, Ворошилов, Сталин и Риков ни караха да настръхваме тревожно. От къде идва това? - питах се аз. Чий комин бълва това? Когато идвах на някое заседание, заварвах да се водят групови разговори, които често се прекъсваха в мое присъствие. В разговорите нямаше нищо, което да е насочено срещу мен. Нямаше нищо, което да противоречи на принципите на партията. Но имаше настроение на морална успокоеност, самоудовлетвореност и тривиалност. У хората се появяваше потребност да се изповядат един пред друг за тези нови настроения, в които тук му е мястото да кажа, доста се открояваше еснафската интрига. По-рано те се притесняваха не само от Ленин и мен, но и от самите себе си. Щом започнеше например Сталин да показва пошлостта си, Ленин, без да вдига ниско наведената си над книжата глава, едва забележимо мръдваше очи встрани, сякаш за да провери дали и някой друг е почувствал непоносимостта на казаното. В такива случаи бе достатъчен само един бегъл поглед или интонация в гласа, за да се убедим и двамата, че сме солидарни с тези психологически оценки. Не участвах в развлеченията, които все повече влизаха в нравите на новия управляващ строй, не от морални съображения, а защото не желаех да се измъчвам от най-лошата скука. Ходенето на гости, прилежното посещаване на балетни представления, разговорите на чашка по адрес на отсъстващите никак не ме привличаха. Новата върхушка чувствше, че не съм подходящ за този начин на живот. Дори и не се опитваха да ме привлекат към него. Тъкмо поради тази причина много групови разговори прекъсваха, щом се появявах аз, и участниците се разпръсваха, до известна степен сконфузени заради самите тях и с някаква враждебност спрямо мен. Тъкмо това означаваше, че започвам да губя властта. Тук се ограничавам с психологическата страна на нещата, като оставям настрана истинската социална причина, т.е. измененията в анатомията на революционното общество. Разбира се, в последна сметка решават именно теи изменения. Но се налага непосредствено да се сблъскваме с техните психологически отражения. Вътрешните събития е развиваха сравнително бавно, като улесняваха молекулярните процеси на изграждане на горния слой и почти не оставяха място за противопоставяне на двете непримирими позиции пред широките маси. Към това трябва да се добави, че новите настроения съществуваха дълго, продължават да съществуват и сега, прикрити с традиционни формули. Това правеше още по-трудно намерението да се определи колко се е задълбочил процеса на израждане. Термидорианския заговор в края на 18-ти век, подготвен от предшестващия го ход на революцията, се разразява с един удар и придобива форма на кървава развръзка. Нашия термидор се затегна. Гилотината беше заменена поне до известно време с клеветата. Системната, организирана по системата на конвейера, фалшификация на миналото стана оръдие за идейно превъоръжаване на официалната партия. Боледуването на Ленин и очакванията той да се завърне в ръководството поставяха в неизвестност и това с малки прекъсвания продължи повече от две години. Ако революционното развитие се засилваше, забавянето би било добре дошло за опозицията. Но революцията в международен мащаб търпеше поражение след поражение и забавянето наливаше вода във воденицата на националния реформизъм, като укрепваше автоматично сталинската бюрокрация против мен и моите политически приятели. От тези именно психологичсеки източници тръгна изцяло филистерското, невежо и просто глупаво преследване на теорията за перманентната революция. На клюки около чашкта или на връщане от балет един самодоволен чиновник казал по мой адрес на друг самодоволен чиновник: "само перманентната революция му е в акъла". С това са тясно свързни обвиненията в неконтактност, индивидуализъм и аристократизъм. "Но нали невинаги и невсичко трябв да отдаваш на революцията, налага се и за себе си да мислиш" - това настроение се превееждаше така: "Долу перманентната революция!". Протестът срещу теоретичната взискателност на марксизма и политическата взискателност на революцията за тези хора постепенно придобиваше форма на борба срещу "троцкизма". Под това знаме се освобождваше еснафът в болшевика. Ето как губех властта и ето кое определяше формите, в които се извършваше това" Лев Давидович Троцки "Моя живот" Принкипо 1928г.

Скуби , аз на български се изразих, абе....може малко чешки, словашки отвсякъде, ама химическия е малко сложен Затова посещавайте химическите курсове на МАГА митак, внасяйте своята лепта навсякъде, а най-вече при мен (къде е при мен срещу ХХХХ долара, евро имате ...при мен) Абе това е майтаб .

Бърбън! Не ме амбицирай ! Технологията ми беше скучна, а НХТ-то особено скучна. По интересен е в-са с промишленото получване на хлор. Имаш ли хлор.....водород ще се намери . Така, че ако уважаемата колежка (или колега де), ако постне нещо за промишленото получаване на хлор ще се ангажирам да се поровя в бумагите и да дам апаратурата .

Свободните радикали (за разлика от йоните) са елементи или някакви остатъци от молекули, които имат 'връзка' или (абе по-простичко) свободен електрон, които са силно реактивни, но са електронеутрални или поляритета не играе. Тези радикали директно атакуват кратните връзки (или двойните и тройните) при което се свърват...., но освобождават нов радикал. Йоните могат да са стабилни, но могат и да се стаилизират 'отмъквайки' или 'отдавайки' само електрони (ако са групи, 'действат' като своодни радикали, могат да действат де). Поради това ненаситените мастни к-ни и въобще кратните връзки са по-податливи на атаки отколкото наситените.

Добреее, сулфатния метод на Льоблан т.е. конц. сярна к-на с натриев хлорид или директен с-з на водород и хлор. Ама толкоз! Че пак ще ме обвинят, че си нарушавам собствените правила, помагайки на .....потребители с.....със снимки .

Оооо това си е съвсем друго! Сега за хлороводород ли става въпрос или за солна к-на? Има малка, но съществена ралика (всъщност няма де, освен етапите).

Ахааа, лабораторно или промишлено? Бе ти писа за лаборторно, но аз да питам?

Глупости Калояне или Kaloyan? Табелите е нормално да се дублират. В Унгария например също има дублаж (питай Скуби), ама там заради наименованията щото Виена и Братислава не звучат така на мадьарски. В Чехия също има табелки на които пише Мньихов към Мюнхен и Видень към Виена . Въпреки, че и двете д-ви пишат и са приели латиницата, ако си сложат собствените имена на чуждите (а и на своите) градове никой чужденец няма да ги проинесе, камо ли да се оправи. Номерата на колите не са на маймуница, а с 12-те общи букви за кирилицата и латиницата. Вярно БлагоЕвград е Е, а ПлевЕН ЕН, но това е нормално в Чехия PrAgA е А например. Латиницата не е решение а БГ. Зарежи еС-еМ-еС-ите. Проблема е в звуковете. Примери, мадярския , румънския, турския. За чешкия много мога да пиша. Без хачеци и апострофи не става . После следвт и граматични правила, където вече нещта загрубяват (примерно в чешкия i и y са напълно еднакви звуци, ама има правила свързани с мъжки женски род, нищо, че се води едното твърдо, а другото меко).

Ненаситените са по-.....реактивоспособни. По-лесно могат да 'правят' свободни радикали. Това е доста опростенческо, ама за сега толкоз от химична гл. точка .

Свръхтежките или синтезираните елементи са интересни, но от физична гледна точка.

Лесно, какво по-точно те интересува? NaCl + H2SO4 → NaHSO4 + HCl PCl5 + H2O → POCl3 + 2 HCl R-COCl + HO-H → R-COOH + HCl H2 + CL2 → 2 HCl

Драги kostaдн, я кажи сега кои според теб са сериозните учени, които трябва да 'оборват' тезата на Ганчо Ценов? Да приравним критериите както се казва . А я ти ми кажи колко и кои 'сериозни' (кавичките са заради все още недефинирания термин) учени са я приели? Лесно е да се казва, аз нищо не нам, вие ми обяснете, ама от там нататък вече следва некоректното - вие ни ми обяснявата, както на мен ми изнася. Ми хайде драги, кажи си как ще ти изнесе. Не че сме длъжни да обясняваме де. А пък въобще не сме длъжни да приемаме това дето ти 'изнася'.

Така ли!?! Т.е. да си преброим 'нашите' и да фиксираме 'чуждите'? А който няма религия, как ще се третира? Не говоря за атеистите (т.е. тези дето се смятат за такива)..., всъщност и те? И примерно ще е ли достатъчно да се пишеш примерно православен, а всъщност да не спаваш предписанията и да не приемаш православните догми Или католическите?

Верно ли? Що ? Ама на лични, че да спамим повече отколкото ще ни търпят .

Само дето не е така. Никоя велика сила не ни подкрепя. Русия подкрепя Сърбия това е ясно. Австроунгария е единствения ни възможен съюзник с/у Сърбия и Румъния, но тя си има собствени интереси, които не допускат подкрепа за България, защото Сърбия ще се свие до нивото на Белградския санджак, а Русия няма да е съгласна. Англия традиционно подкрепя турците просто защото чрез тях държи Проливите и няма намерение да ги отстъпи на д-ва с про-руска или про-германска/австрийска ориентация (то ние нямаме никаква). Германия е индиферентна, Франция по-скоро враждебно неаинтересувана. А за това: използваме военно-полицейските си сили за нещо полезно - а именно физически и до крак да изтребим комшийските населения и да си осигурим чист лебенсраум... Много внимавай!

Модерно за някои. Аз примерно (почти) никога не пиша на латиница. Слагам почти-то защото примерно в ББО (Bridge Base Online) не се поддържа кирилица като се засечем българи си пишем на маймуница.

Аз не съм християнин, а и името на еврейския бог е Яхве или Йехова.

Точно така! Но някои си мислят, ние сме най-добрите, най-образованите, най-грамотните, нашата култура е най-велика, слушаме най-хубавата музика, правим само най-правилните неща и въобще тези след нас нищо не струват. Кой знае, може пък никога да не са се чувствали тиин, ясно е че са били.

Да ама аз го знам Адонай май беше (всъщност това май значеше господр .