Б. Киров

В световната търговия има две групи стоки, които делят първото и второто място в експорта: нефт и автомобили. 1. Amounting to 4.3% of the worldwide value of all export products, global crude oil shipments totaled US$841.1 billion for 2017. That dollar figure reflects a -46.5% decline since 2013 but a 30.4% increase from 2016 to 2017. http://www.worldstopexports.com/worlds-top-oil-exports-country/ 2. Global car exports by country were valued at US$698.2 billion for 2016. Cars represent the world’s number one export product, surpassing crude petroleum revenues handicapped by lower oil prices. https://seasia.co/2017/10/07/ranked-world-s-largest-car-exporting-countries Но най-големият експортен продукт като абсолютен обем във валута и като процент не е нито нефта /841 мрд. Долара за 2017/ нито автомобилите /698 млрд. долара за 2016/: това са услугите базирани на информационни и комуникационни технологии, т.н. “ICT services”, които по обем са най-голямата част от услугите с интензивно използване на знания, за които Евростат използва специален класификатор. ICT, or information and communications technology (or technologies), is the infrastructure and components that enable modern computing. Although there is no single, universal definition of ICT, the term is generally accepted to mean all devices, networking components, applications and systems that combined allow people and organizations (i.e., businesses, nonprofit agencies, governments and criminal enterprises) to interact in the digital world. https://searchcio.techtarget.com/definition/ICT-information-and-communications-technology-or-technologies Услугите базирани на информационни и комуникационни технологии /ICT services/ съставляват 34 % от всички експортирани услуги в света или са на стойност 1421 /2017/ милиарда щатски долара, това е приблизително общия обем на всички експортирани автомобили и целия добит нефт измерено в парична стойност. Графиката по-долу показва общия обем на всички услуги в света измерени в стойност на актуален курс щатски долари: от 2000 г. До 2017 този обем от 1680 млрд долара се увеличил повече от три пъти на 5367 млрд. долара, което от своя страна е около една трета от обема на целия глобален експорт в стоки и услуги, тоест износа на стоки е останалите две трети. Най-голям дял от изнасяните услуги като стойност са ICT service exports – от износа на всички услуги в света. Общо 64 % от ОБЩИЯ световен износ на услуги е за ЕС, САЩ и Обединеното Кралство, останалия свят има 36 %; от ICT service ЕС, САЩ и Обединеното Кралство имат 83 %, останалия свят 17 %. Къде е България в това разпределение на световния пазар на услуги и по-специално на услуги базирани на информационни и комуникационни технологии, как се възползва от своите предимства да бъде в ЕС, най-големия световен износител на услуги и в частност на услугите с интензивно използване на знания и ICT services, може да се види в статистиката по-долу: Няколко държави са уникални като съотношение на БВП-износ на услуги и в частност ICT services: Индия, Сингапур, Люксембург и Ирландия. Ирландия, Сингапур и Люксембург има външнотърговски оборот само от услуги, по-голям отколкото е обема на техния БВП; при това Ирландия експортира главно ICT services, от целия обем на експортирани услуги около 70 % от ирландския износ е на ICT services; Люксембург има външнотърговски оборот на услуги 286 % повече от своя БВП, а Индия почти се доближава до обемите на ICT services на Ирландия, като това е постигнато в последните няколко години; само за сравнение приходите от експорт на ICT services за Индия и Ирландия са съизмерими с приходите от износ на автомобили за Германия. Ако погледнем статистиката за нашия регион, ще видим: България процентно като износ на услуги е в средноевропейските норми на ЕС, както и по експорт на ICT services; Румъния определено ни изпреварва процентно като износ на ICT services, въпреки че България е с по-висок иновационен индекс. https://data.worldbank.org/indicator/BX.GSR.CCIS.CD?locations=GB-BG-1W&view=chart https://data.worldbank.org/indicator/BX.GSR.NFSV.CD?view=chart

Високотехнологичните сектори /продукти и услуги/ През 2014 г. Европейският съюз има почти 46 000 предприятия в производството на високотехнологични продукти. Четири държави - Германия, Обединеното кралство, Италия и Полша - заедно съставляват около 53% от сектора на високотехнологичните продукти в ЕС-28. Оборотът в сектора на високотехнологичните услуги с интензивно знание е по-висок от този за високотехнологичното производство във всички страни, за които има данни. Услугите с интензивно използване на знания генерират производствена стойност поне три пъти по-висока от високотехнологичното производство в Обединеното кралство, Португалия, Литва, Гърция, Испания и Румъния. Търговията с високотехнологични продукти се отнася до вноса и износа на продукти, определени като високотехнологични. Тези високотехнологични продукти са разделени на девет групи: "космическо и авиационно оборудване", "въоръжение", "химия", "компютри-офис машини", "електрически машини", "електроника-телекомуникации", "не електрически машини" "фармацевтика" и "научни прибори ". Високотехнологичните продукти представляват 17% от стойността на целия износ от ЕС-28 през 2014 г., макар и с големи различия между отделните страни, вариращи от 35,3% в Малта до едва 2,9% в Гърция. Тук е класификаторът на Евростат за определяне на „високотехнологични продукти”: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Glossary:High-tech_classification_of_manufacturing_industries Две продуктови групи, електроника-телекомуникации и космическо и авиационно оборудване, заемат заедно почти половината (47,1%) от износа на ЕС в областта на високите технологии . Други 42.0% идват от научни инструменти, компютри-офис машини и фармацевтика. Останалите четири продуктови групи - химия, електрически машини, неелектрически машини и въоръжение - съставляват само 10,9% от износа на високотехнологични продукти. В стойностно изражение Германия през 2015 г. бе водещ износител на високотехнологични продукти на ЕС към външния свят, следвана от Холандия, Франция и Обединеното кралство. Седем страни - Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Холандия и Австрия - регистрираха положително салдо от високотехнологична търговия. Като цяло обаче ЕС регистрира високотехнологичен търговски дефицит извън ЕС през 2015 г., като вносът е около 22 млрд. Евро по-висок от износа. Пет групи продукти са най-търгувани вътре в ЕС и това е тенденция от дълги години, променят се само вътрешните съотношения между тези групи и количествата: Червения индикатор показва обема на износа при търговията в млрд. евро между страните от ЕС през годините /той е по-голяма по обема от износа им при външната им търговия извън ЕС,/; синия цвят индикира обема на тези пет групи стоки търгувани като износ вътре в ЕС; по-долу е дадена графика с петте групи стоки, като неизменно остава „моторни превозни средства”, откъдето Германия извлича най-голямото положително салдо във външната си търговия /включително тази в ЕС/ Данните и фигурите на са Евростат: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:High-tech_statistics_-_economic_data Ако погледнем в този контекст къде е ситуирана българската икономика по отношение на високотехнологични продукти, и ще видим: България – от общ износ $25.37 billion (2016 est.) или като процент от него 4.7 % се падат на високотехнологични стоки /тук не се включват високотехнологични услуги, както бе уточнено по-горе/ Гърция – от общ износ $27.1 billion (2016 est.) или като процент от него 4.4 % за високотехнологични стоки през 2016 Турция – от общ износ $150.2 billion (2016 est.) или като процент от него 1.45 % за високотехнологични стоки Румъния – от общ износ $57.72 billion (2016 est.) или като процент от него 7.1 % за високотехнологични стоки – Румъния, базирайки се на добре развитата си промишлена база, целенасочено и рязко вдига производството и съответно износа на такава продукция. Стартирайки от почти равна позиция с България през 1998, през 2016 Румъния е изнесла високотехнологични стоки на стойност 3.1 млрд. евро /около 3.5 млрд щатски долара/ повече от България; между другото, приблизително толкова е външнотърговския дефицит на България за същата година. Румъния, за разлика от България, обаче, не е толкова отворена икономика и може да понесе отрицателен баланс от външната си търговия, който компенсира с по-голям вътрешен пазар – общия обем на външната търговия съотнесена към БВП за Румъния е 60 %, докато този процент за България варира между 100-120 % през последните години. ЕС – /включително с експорт вътре между страните от ЕС, който е значително по-голям от експорта извън ЕС - external exports, excluding intra-EU trade/ или като процент от него 17.2 % Германия изнася високотехнологични стоки за 190 млрд. през 2016 – от общ износ $1.322 trillion (2016 est.) или като процент от него 14.37 %; на графиката се вижда, че Германия започва да изнася повече високотехнологични стоки от САЩ още през 2010 и това остава така и досега; само Германия изнася почти една трета от всички високотехнологични стоки в ЕС, предимно автомобили За света като цяло – от общ износ $15.82 trillion (2016 est.) или като процент от него 13.56 %; посочил съм данните в млрд. с черните цифри https://data.worldbank.org/indicator/TX.VAL.TECH.CD?view=chart България има много по-голям потенциал от това, което е реализирала като износ на високотехнологични стоки /4.7%/ и изостава от общоевропейското ниво /17%/, както и общото световно ниво /13.56%/, дори от балканските ни съседи /Румъния – 7.1%/, от които има по-високи показатели като иновационен индекс. Същото важи и за високотехнологичните услуги, което е предмет на съвсем друго изследване, както се вижда от цитирания в началото от мен текст на Евростат: „Услугите с интензивно използване на знания генерират производствена стойност поне три пъти по-висока от високотехнологичното производство в Обединеното кралство, Португалия, Литва, Гърция, Испания и Румъния.”

Някои сравнения между икономически показатели на България, Гърция и Турция в хронологичен план, които, според мен, показват определени тенденции. Най-напред с уговорката, че икономиката на Турция расте най-вече от реализация на продукция на вътрешния си пазар, но е много обвързана финансово, технологично и като пазар с икономиката на ЕС; турците се възползват от всички предимства на европейския пазар и технологии, но запазват вътрешния си пазар предимно за техни производители, техния външен оборот е сравнително нисък и въпреки отрицателното салдо, това не се отразява съществено на ръста на БВП. Друга характерна особеност на турската икономика е, че тя е извънредно концентрирана в европейската част, по-точно в Истанбул; Истанбул /15 млн./ с по малко от 18 % от общото население дава 40 % от БВП на Турция и като БВП е повече от България и Гърция взети заедно, а и от почти половината държави в Европа, Истанбул е нещо като "държава в държавата" в икономически план, само в него живеят 35 турски милиардери /по класацията на Форбс/, в Гърция общо милиардерите са 4 за миналата година, в България /официално оповестили се/ те са 0. https://www.istka.org.tr/media/1253/istanbul-fact-sheet-en.pdf Тази графика показва БВП на глава от населението в период 1960-2015 в константни долари от 2010: 1980 Б – 3200 Т – 4980 Г – 19140 2015 Б – 7600 – нарастване 137% Т – 13900 – 179 % Г – 22600 - 12 % Отделил съм 1980 и 2015 г. като точки за сравнение и съм означил срещу сумата в долари за съответната страна процент на растеж за всяка от трите страни Това е графика е за период 1990-2015, но вече в долари по покупателна способност на глава от населението: 1990 Б – 9290 Т – 11400 Г – 20 680 2015 Б - 17 000 – нарастване 83 % Т – 23 400 – 102 % Г – 24 100 – 11 % Това са стойности в проценти от БВП на капиталови инвестиции за два периода за трите страни - Турция и Гърция си разменят местата 1965 - 80 Б – 35 % Г – 40 % Т – 15 % 1996-2015 Б- 25 % Г – 15 % Т- 27 % 1996- 2015 Б- 21- 28 Г –21- 15 Т- 32- 32 Това са фиксирани в проценти стойности на дял от БВП от индустрия за трите държави през 1996 и 2015 28 % за България, 32 % за Турция и около 15 % за Гърция през 2015, като фабричното продукция е предимно текстилна и хранителна; нефтопреработващата и свързаната с нея химическа промишленост са другия голям сектор от гръцката индустрия. Липсата на капиталови инвестиции за обновяване на производствената база прави гръцката фабрична индустрия не конкуретно способна и е една от главните причини за външнотърговския дефицит на Гърция, гърците не съумяват да задоволят с фабрични стоки собствения си вътрешен пазар и внасят почти всичко отвън. България, която също е член на ЕС от 2007, за разлика от Гърция, се възползва от европейските пазари за своята фабрична продукция и индустрия и инвестира в нея съществен дял от БВП; същото прави и Турция. Причината за упадъка на гръцката индустрия не е единствено и главно голямата конкуренция на развитите европейски икономики, такава има и пред българската и пред турска промишлена продукция, причините са цялата икономическа философия на управлението десетилетия наред да се облагодетелстват със закони и дотации предимно селското стопанство, дребния бизнес и държавния непроизводителен сектор. Гърция няма крупни индустриални конгломерати, за разлика от Турция, защото държавата не оказва съдействие за това – по класациите на Форбс в Гърция има 3-4 милиардери, които са в сферата корабния бизнес и финансите; в Турция само в Истанбул има 35 милиардери, преобладаващо от сферата на индустрията. Това е дълг на домакинствата като процент от БВП /България липсва на графиката, но съм добавил цифрата/ 2017 Б – 32.7 % Т – 17.4 % Г – 62 % Това са спестяванията в трите държави като процент от БВП през 1980 и 2015 1980- 2015 Б – 37 % – 23 % Т – 13 % - 25 % Г – 30 %- 10 % Преки чужди инвестиции в млрд. долари: Б - $45.26 billion (31 December 2016 est.).) Г - $30.8 billion (31 December 2016 est.) Т - $133.2 billion (31 December 2016 est.) Пропорционално на БВП, гръцките преки чужди инвестиции са около 15 % от БВП, турските около 18 %, тези в България са около 80 %; България стои най-добре по този показател в сравнение със съседите си, а и с повечето страни в света. Според мен, главната причина за това са благоприятните данъчни условия и човешкия капитал. Резерви в чужда валута и злато: 2015 Б- 22 млрд. долара - около 40 % от БВП Г –6 млрд. – около 2.5 % от БВП Т- 110 млрд. – около 12-13 % от БВП Този показател е важен при получаване на нови кредити, защото големите резерви гарантират възможност на държавата да изплаща лихвите по кредитите Помощи в от икономически мигранти, изпратени в съответната страна, изразени като процент от БВП: 2015 Б- 2.98 % от БВП Г – 0.22 % Т- 0.16 % България получава около 15 пъти повече пропорционално на своя БВП от Гърция и 20 пъти повече от Турция; всъщност в България помощите от икономически мигранти са сравними с растежа на БВП, катоа през последните години тези суми надминават преките чужди инвестиции Една обнадеждаваща за България графика: по иновационен индекс, който е базиран на два основни критерия: 1. Човешки капитал, инфраструктура, пазарни иновации и бизнес иновации 2. Технологии и изобретения България категорично заема първо място в периода 2011-2015 сред всички балкански държави, при това с възходящ тренд По износ на високотехнологична продукция /тук е ставало въпрос за това/, въпреки високия си иновационен индекс, България се съревновава за 3-тото място с Гърция, но е далече зад Румъния и Турция; лично моето обяснение е, че въпреки сравнително високия си иновационен индекс, България не съумява да привлече инвестиционни партньори с капацитет за съвместно развитие на високотехнологична продукция, за която да намери пазари. Нереализирани ползи. Тази графика е от голямо значение, тъй като отрицателното салдо във външната търговия, според мен, е причинено от износ на нискотехнологични стоки и внос на високотехнологични. България е много отворена икономика, за разлика от Турция и Гърция, нашия износ и внос надхвърлят БВП и външнотърговското салдо е жизнено важно за растежа при такава икономика. Затова ще обърна специално внимание на това в следващ постинг. Честит празник на всички!

Споделям в основни линии виждането на автора, който пише за Гърция след 80-те години на миналия век: "...политиката се основаваше на преразпределение на доходите и създаде чувство за право, което не е свързано с възнаграждение от усилията. Езикът и икономическата философия на 80-те години създадоха голяма част от днешните проблеми. Това намери отражение не само в силни обществени организации като профсъюзите, но и по-важното - голяма част от населението считаше за справедливо държавата да определя размера на заплатите и да участва в икономиката. И все пак тази кампания за преразпределение - заедно с влизането на Гърция в Европейската икономическа общност, уреждането на монархическия въпрос и легализирането на комунистическите партии - помогнаха за укрепване на демокрацията. Лявото движение в политиката, дотогава или маргинализирано или преследвано, не само стана част от основния поток, но се превърна в основен поток. Всъщност, от 1981 г. партиите от лявата страна са печелили над 50% от гласовете на всички избори, с изключение на април 1990 г. Това е обратната страна на икономическия колапс: големите сегменти от гръцкото население, често с експлозивни тенденции, бяха включени в политическия мейнстрийм. Гърция успя да установи рамка, в която споровете бяха решени, макар че харченето на пари се превърна в главен съдия за решаване (дори нещо като доктор за спешна помощ) на националните антагонизми. Това, че тази политическа стратегия от 80-те години на миналия век помогна за укрепване на демокрацията, далеч не е оригинална теза, но рядко се поставя в контекста на "консолидиране на демокрацията чрез изразходване на толкова много пари, което разруши икономиката". Очевидно е невъзможно да се тества контра-фактологията - можеше ли да се нормализирали политиката без тези свръх-масивни държавни разходи? Никога няма да разберем това." Бих отишъл малко по-далече от неговото заключение "никога няма да разберем това", ако пак се обърнем за сравнителен анализ към социалдемократическа Швеция през тези години: там икономиката, макар и управлението на държавата да е ляво, дори реално по-ляво като данъчна и социална политика от гръцките леви, преминава плавно и нагоре през 80-90 години на 20-ти век и продължава същия възходящ тренд и през първите две десетилетия на 21-ви. Швеция е блестящ и много силен социалдемократически контрапункт на популистко и псевдо-лявото клиентелистко управление на ПАСОК и бутафорния му псевдо-десен опонент Нова Демокрация в Гърция. С обществен сектор по-голям от гръцкия /около 50 % от БВП/, с данъци по-високи от гръцките, шведската икономика запазва висока производителност на промишлеността си, ефективност на обществения сектор и строга фискална дисциплина на държавни харчове без дефицити и дългове. Следващата принципна дясна политиката по отношение на икономиката Гърция, е надминавала Швеция в периода между 1960-80 по темпове на растеж на БВП осезателно. Всичко идва след 80-те и спадът не е причина, а следствие на опорочена като генезис и идеология политическа каста, както и липсата на истинска лява партия и изфабрикуването на неин сурогат. Проблемът е в управляващата политическа класа, той става икономически и системен.Според мен, последиците ще бъдат много по-дългосрочни, защото няколко поколения гърци са живели и възпитани с "чувство за право, което не е свързано с възнаграждение от усилията." Нещо, което до известна степен по мое мнение има почва и в България и би могло да бъде най-голямата пречка пред излизането от капана на средните доходи.

Какво и защо и как се е случило с икономиката на Гърция между 1960-2017 изразено в статистически графики: БВП на Гърция в константни долари от 2010 г. Гръцкият БВП между 1960 и 2016 скача от 56.5 млрд. през 1960 до 184.6 млрд. през 1980, тоест над 350 % за 20 години, след което за следващите 27 години бележи най-голям растеж до 332 млрд. през 2007, което е по-малко от 180 % и спад на 247 млрд. през 2016; средната му стойност за целия 56-годишен период остава 195 млрд., тоест една стойност, която е почти равна на постигнатото до 1980. И това въпреки изливаните безвъзмездно в гръцката икономика помощи от ЕС. В константни долари от 2010 БВП на глава от населението изглеждат още по-зле при сравнението между двата периода 1960-1980 и 1981-2016 за втория: през първия период имаме нарастване от 6799 на 19 143 долара за 20 години или растежът е 300 %, след което през втория 36 годишен период имаме един връх от 30 000 долара пак през 2007, което а растеж от 70 % спрямо 1980 и спад на 22 600 през 2016, като средната стойност за целия 56-годишен период остава 19055, тоест по-малка от постигнатото до 1980. На практика няма почти никакъв растеж между 1980-1996 за този показател, цели 16 години! После има едно сравнително голямо, но кратко, покачване след въвеждането на еврото през 2002 до 2007, и рязко пукване на балона след 2008, за да се върнат нещата на изходна позиция от 2001 /засега/. Една много показателна статистика на философията на гръцката икономика – тя е консуматорска и „изяждаща произведеното в аванс” – гърците увеличават консумацията на произведения БВП до 75 % точно в разгара на дълговата си криза, затънали до гуша в дълг, вместо да стегнат колана и да инвестират в производствен капитал – дори и след този връх и при всички рестрикции и намаляващ силно БВП, гръцките домакинства и държава продължават да консумират над 70 % от БВП и до 2017, при положение в развиващите се и развити икономики се отделят между 20-30 % за инвестиции в капитал и отделно други обществени разходи, гърците свиват точно инвестициите в дълготрайни активи и производствен капитал, но запазват високия процент на консумация от БВП. Ето обратната страна на същата графика – инвестиции във фиксиран капитал в млрд. долари – през 1995 те са били по-малко от 5! Това е недопустимо ниско, после, заедно с повишаването на консумацията ги вдигат до рекордните /!?/ 18 през 2007, защото тогава пазарът искаше стоки, преди кризата, за да ги смачкат отново до към 5 през 2017; което означава, че икономии се правят от инвестиции във фиксиран капитал, а не от консумация и обществени разходи; така подготвят „светло бъдеще” са икономиката на следващите поколения, залагат им бомба със закъснител. Така изглежда консумацията на гръцките домакинства в млрд. долари между 1970-2016: от 8 млрд. през 1970 тя става 238 млрд. през 2008; апетитът идва с яденето, като братята гърци все по-ускорено започват да „ядат” условно казано по-големи части от произведеното през годините от тях – за 38 години „апетитът” им за консумация нараства 80 Пъти или 8000 %, но не и производителността, те си изработват психика на „богати бедняци” – през 1970 произвеждат 117 млрд., от които консумират 8, но през 2007, когато са произвели рекордните за тях 332 са изконсумирали 238 – и това е само консумацията на домакинствата, държавната е допълнително. Как става такава ударна консумация – с растящи дългове, естествено, няма безплатни обеди. Между 1994-2013 дългът на гръцките домакинства нараства от 5.5 % от БВП на 65.3 % от БВП или над 1200 %; пир по време на чума, дългове и растяща консумация, две в едно. А какво се случва със спестяванията през същия период показва тази графика – от 37 % през 1976 те се свиват на 4.8 % през 2011, за да се закрепят на около 10 % след това. Ето какво се случва с гръцката индустрия между 1995-2016, графиката показва какъв процент от БВП дава тя; без коментар Единственият светъл лъч в мрака на гръцката драма – сферата на услугите е в добра кондиция и продължава да крепи разклатения БВП; тя изработва за него около 80 %, като от тях 18 са само от туризъм, туризмът даже нараства като абсолютни стойности продукт. Индекс на цените на стоки и услуги от основна потребителска кошница за средно градско домакинство: от 1.15 точки през 1960 те отиват на 8 точки за 20 години през 1980 /7 пъти/, след което скачат от 8 на 111 през 2012 или 14 пъти спрямо 1980 и близо 100 пъти спрямо 1960. Източник за цифрите и графиките: https://www.theglobaleconomy.com/Greece/cpi/

Ако се опитаме да разглеждаме икономическата политика на Гърция след войната до 1980 и след това до наши дни, могат да се установят някои много интересни особености в политическата философия на тези два периода при вземане на икономически курс и политики. При това можем да направим това в контекста на случващото се в Европа и света. Периодът 1945-1980 най-общо казано можем да сложим под знаменател „десни и център-десни политики” в икономиката на Гърция. Веднага след войната Гърция е разкъсана от гражданска война между комунисти и антикомунисти, която завършва със забраната на комунистическата партия и поставянето й извън закона. На практика лява легитимна партия няма, дори автентична социалдемократическа такава. Планът Маршал поставя разсипаната гръцка следвоенна икономика на крака, както и цяла западна Европа. До началото на 60-те в Гърция управлява дясна консервативна партия с рестриктивна фискална дясна политика и философия, която е изместена от по-либерална, но също автентична център-дясна коалиция на Георгиус Папандреу-старши, първият от династията Папандреу. Но по същество, тази център-дясна коалиция не променя икономическата философия на предходното дясно управление, нито пък това става по време на военната Хунта. Голямата промяна към ляв завой, който според мен, е популистко и псевдоляв идва след поемането на властта от ПАСОК, чиито създател е Андреас Папандреу-син. ПАСОК на Папандреу идва на власт точно когато в САЩ, Европа и Съветския блок стават решаващи промени на цялата властова структура и концепция за развитие на икономиката. Парадоксалното е, че докато в САЩ и Западна Европа се променя цялата ляво-либерална насока, изразена в икономиката като кенсианство, преразпределение и печатане на пари, към дясноконсервативни ценности, в Гърция става точно обратното – ПАСОК изповядва и практикува философията на преразпределение, държавна намеса и клиетелизъм, тоест гръцки вариант на „крони капитализма” с пълна пара. Защо се случва това и как е възможно в онзи момент на „обръщане на палачинката” в световен мащаб – според мен, по конюнктурни, политически причини. Гърция е абсолютно необходима на САЩ, Западна Европа и НАТО по онова време като твърд съюзник на Балканите и надеждна част от Южното крило на НАТО – ето защо западноевропейските лидери и американците си затварят очите за вътрешните политики на популистите от ПАСОК, те са без особено значение за тях, поне не толкова важни колкото твърдото и гарантирано участие на гръцките им съюзници в по-важния фронт срещу комунизма и Съветския блок. И докато в САЩ идва като икономическа политика десния рейганизъм, а в Европа "тачъризма", десните икономически политики на канцлера Кол в Германия и голистите, след Де Гол във Франция са актуални, периферна Гърция разгръща едно позъкъсняло гръцко сиртаки на преразпределение, клиентелизъм и големи разходи, без фискална дисциплина и стратегия за растеж на БВП и производителност, характерни за изминалите две десетилетия в западния свят. При това това своеобразно политическо и популистко заиграване с „широките народни маси” се практикува и от двете основни партии, които всъщност са династиите Папандреу и Караманлис – едната /Папандреу/ го играе „ляво”, другата /Караманлис/ си служи с дясна реторика, но по същество и двете са ренегати от старите класически десни и десно-центристки партии, които сега нито са десни, нито леви, нито центристки, а по-скоро клиентелистки. По същото време /началото на 80-те/ комунистите в Китай започват своя голям завой надясно към капитализъм, който продължава успешно и днес, а комунистите в Съветския съюз започват да „либерализират” вкостенилата се сталинска система по време на Брежневския застой с „перестройка и гласност” /неуспешно/. Гърция, по-скоро гръцките политици от двете управляващи династии, залагат бъдещето на страната си в икономически план, като брокерски го търгуват на световната политическа борса за временни ползи и без икономическа перспектива.

За еврото и за връзката му с долара в частност и по-обобщено на взаимната свързаност на западната икономика, визирам Европа и САЩ, в контекста на които се намират и страните, за които говорим в тази тема, в това число и България: Общ БВП на света 2017: 79 млрд. долара БВП на ЕС и САЩ: 36 млрд. долара Общо преки чужди инвестиции в света направени в страна от друга страна, входящи: Европа има 4 трлн. инвестирани в САЩ САЩ имат в Европа 6 трлн. преки инвестиции Преките инвестиции на двете страни една в друга са 30 % от всички направени в света инвестиции Отделно инвестициите на САЩ и Европа в трети страни са повече от 50 процента от всички направени преки инвестиции в света. Така изглеждат инвестираните световни пари, според Евростат. Не всичко е пари в този свят, но това са много пари.

Доста неясно се изразявате. Какво имате предвид - че са били скоро окупирани от западните провинции или че са били окупирани от милиарди германски марки, които западната част изля в тях, за да изравни стандарта на двете части на Германия. Или нещо друго?

++ Тази графика почти напълно съвпада с другата на производителността: Привилегиите за държавни служители звучат като гротеска, но явно е имало такива неща. Това също изглежда като подигравка със здравия разум: Фигура 12: Минимални заплати: EUR / месец През 2012, когато са на върха на кризата, минималната им заплата е по-голяма от тази на испанците, и почти равна на тази на шведите, които имат три пъти по-голям БВП и много по-малко дългове. При това минималната заплата не се определя почасово, а месечно със закон и от нея се определя и средна заплата административно, която по онова време е била над 1650 евро, облагодетелстващо предимно чиновниците на държавна служба, а те са много и както се вижда с най-невероятни допълнителни привилегии.

Мисля, че това е икономически расизъм, колега. Немецът от Източна Германия не беше по-различен от немеца от Западна, но икономиките им бяха различни като трабант и мерцедес; нито пък кореецът от Северна е по-различен от онзи от Южна, понякога в двете държави живеят разделени кръвни роднини, но икономиките им са; нито пък генетично българинът в САЩ е по-различен от този в Тутракан, както и този в Тутракан е по-различен от братовчед си в София, но печелят и работят различно. Мисля, че всичко е в системата. По отношение на общата валута - ами дайте тогава да направим например ломски лев като отделна парична единица, който в ломска област да си девалвират, за да си оправят финасовите проблеми и да си надвият на харчовете, те там са най-изостанали в България, примерно, не че фиксирам точно този регион. Същото е и с еврото.

+ Напълно идиотска логика в цитираната статия, ако бъде резюмирана: Основна теза: С до уточняване: че: "реалният ефективен валутен курс на еврото /за Гърция/ е бил надценен с 20%" Да допуснем, че това е вярно, схематизирам: ако реалния ефективен курс на еврото в Гърция е бил надценен с 20 %, произведен продукт на стойност 1.2 евро в Гърция струва на външния пазар 1 евро; в същото време подценения ефективен курс на еврото в Германия с 20 % прави стойността на същия продукт произведен в Германия 0.8 евро; ерго германският производител може да продаде тази стока за 1 евро навън с печалба от 20 %, докато гръцкия производител ще загуби 20 % от същата произведена стока в Гърция, ако я продаде пак за 1 евро. И оттук се надава силен вопъл: Германия ни ограби и натрупа търговски излишък за наша сметка, докато ние трупахме дефицит и дълг! Обаче в тази логика следствието е заменено с причината: ЕЦБ е определила занижен реален валутен курс на Германия и завишен реален валутен курс на Гърция не защото звездите й са говорели, а на строго определени и многократно претеглени критерии. Това е изрично уточнено и всички страни-членки на Еврозоната са приели тази методика; следователно причината Гърция да има завишен реален ефективен курс на еврото, а Германия занижен е бил основният критерий "единица разход на труд". Авторът е разменил причината /ниска ефективност за единица разход на труд/ със следствието "завишен ефективен курс на Еврото за Гърция"; компромисът беше "количествени улеснения", емитирани от ЕЦБ /въпреки съпротивата на Германия/, за който компромис много добре се дискутира в тази статия, цитирана от теб: https://bg.mondediplo.com/article1360.html

+ Антигерманската пропаганда, която развиват някои гръцки икономисти и политици, според мен е прехвърляне на проблема от болната /Гърция/ върху здравата /Германия/ глава. При това се наливат от 9 дерета вода, за да се сатанизира Германия и виктимизира Гърция. В статията има, която съм превел и постнал по-долу, според мен, 20 процента резон и 80 процента популизъм и пропаганда, резонът е в това, че на базата на по-голяма производителност на труда и сдържаност в увеличаването на заплатите, Германия се е възползвала от своя REER /реално ефективен курс на еврото/ и е генерирала огромен положителен баланс от външната си търговия; както и в това, че REER на Гърция и други икономики е бил завишен, заради тяхната ниска ефективност на труда. Авторът обаче, гръцки икономист, взема един частичен показател,REER /реално ефективен курс на еврото/ и го хиперболизира, като гради тезата си, че главно от този показател е причинена гръцката дългова криза: но това е замитане на всички реални и големи гръцки грешки в икономиката под масата и прикриването им, чрез тяхното омаловажаване и неглижиране, като същевременно се гледа със завист и дори омраза в "паницата" на "големия печеливш" - Германия. Да, но според мен, всяко спечелено евро от икономиката на Германия е било заслужено от качеството на нейната работна сила и управление, както на макро, така и на ниво фирми. Статията е класически пример, как едни и същи факти могат да се четат по съвършено различен начин, когато се проявява пристрастие. Все пак, поствам тук съкратения й вариант, защото фактите в нея, въпреки пристрастието на автора, си стоят каквито са, а те заслужават внимание. The real exchange rate of euro and Greek economic growth Gregory T.Papanikosa, aUniversity of Stirling, UK bAthens Institute for Education and Research (ATINER), Greece The JournalofEconomicAsymmetries12(2015)100–109 www.elsevier.com/locate/jeca Това проучване твърди, че надцененото евро е причинило най-голямото спад в растежа на БВП в Гърция от Втората световна война. Острите спадове на растежа на БВП биха били избегнати, ако паричната и валутната политика на ЕЦБ бяха различни и по-благоприятни за страните, които пострадаха най-много от световната икономическа криза от 2007 г. Гърция беше последната, която беше засегната, но за съжаление беше "ударена" твърде силно. В това проучване се установи, че: а) реалният ефективен валутен курс на еврото е бил надценен с 20% и б) това е имало отрицателно въздействие върху гръцкия икономически растеж. 10% девалвиране би увеличило темпа на растеж на БВП на глава от населението с почти 1,25% годишно. Това би направило икономическата рецесия по-малка. По време на кризисните години изглежда, че паричната и валутната политика на ЕЦБ е фаворизирала определени държави в еврозоната, а Германия се очертава като големия печеливш. РЕВК – реален ефективен валутен курс РЕВК – Реалният ефективен валутен курс представлява средно-геометрично претеглени относителни цени (или разходи) на дадена страна и нейните търговски партньори, изразени в единна валута. Изчислява се като номиналния ефективен валутен курс се коригира с подходящи дефлатори – ценови или разходни индекси.Основните характеристики на методологията, използвана от ЕЦБ, е използването на средногеометрично изчисление на ефективните валутни курсове и на тегла, изчислени въз основа на търговията с промишлени стоки и с трети страни. Използвани са два вида кошници. Едната кошница (кошница А.) е използвана при изчисленията на реалния ефективен валутен курс, базиран на индекс на потребителските цени, както и при изчисленията на номиналния ефективен валутен курс. Изборът на страните в кошницата се определя преди всичко на база значимост за външната търговия. Втората кошница (кошница Б.) е използвана при изчисленията на реалния ефективен валутен курс с дефлатор индекс на единица разход за труд. Страните в кошницата са избрани не само на база значимост на страните като търговски партньори, но и според наличието на данни за тези страни.Кошница A. Реален ефективен валутен курс, базиран на индекс на потребителските цени, и номинален ефективен валутен курс . При изчисленията с дефлатор потребителски цени се използва кошница А., а при дефлатор единица разход за труд се използва кошница Б. За страните от Европейския съюз са използвани хармонизирани индекси на потребителските цени. За страните от Еврозоната е използван общ индекс на единица разход за труд. /мой текст,Б. Киров/ През 1981 г. Гърция стана десетият член на Европейската икономическа общност, предшественик на днешния Европейски съюз (ЕС), главно по политически причини. Въпреки това мнозина смятаха тогава, че това ще бъде една бъдеща история за икономически успех и те изглежда са имали основание. Приемането на еврото през 2002 г. се очакваше да доведе до още една такава победоносна история, която наистина изглежда се случваше до края на 2009 г. Въпреки това икономическата криза в САЩ през 2007 г. стана европейска криза през 2008-2009 г. и гръцка икономически трагедия през 2010 г. Както бе заложено в модела на единния валутен съюз, страните със структурни характеристики на Гърция би трябвало да направят болезнени фискални корекции и корекции на пазара на труда с високи нива на безработица и голям спад на продукция. Това най-вероятно щеше да бъде избегнато, ако еврото, въведено през 2002 г. като нова гръцка национална валута, беше обезценявано. След Втората световна война Гърция е постигнала много успешна девалвация на националната валута, като най-известната от тях е тази през 1953 г. Девалвацията на еврото обаче не е в ръцете на гръцките политически органи. Напротив, от 2002 г. насам еврото е надценено, като степента на това негово надценяване е предмет на тази статия. Стойността на еврото сега се контролира от Европейската централна банка (ЕЦБ). Много е интересно, повече от петнадесет години след създаването на еврото, да видим как политиката на ЕЦБ се отрази на отделните членове на еврозоната, особено в годините на криза. Тази статия разглежда преди всичко въздействието на тази политика на ЕЦБ върху гръцкия икономически растеж. Аз обаче обсъждам и влиянието на несъответствието на еврото върху всички страни от еврозоната. Мога фигуративно да използвам журналистическия жаргон, че по всичко изглежда изглежда, че еврозоната е разделена на две групи страни - "месари" и PIIGS. Аз твърдя, че сегашната продължителна гръцка рецесия до голяма степен е резултат от продължително надценяване на еврото. Rodrik (2008 г.) твърди, че надценените валути са пречка пред икономическия растеж, защото "... причиняват дефицит на чуждестранна валута, подхранват рентиерство и корупция, големи дефицити по текущата сметка, кризи на платежния баланс и макроикономически цикли на застой и прегряване ". Това описание много добре илюстрира онова, което се случва с Гърция през годините на еврото, преди всичко след настоящата криза през 2009 г. В този смисъл книгата на Родрик може да се счита за пророческа. Гръцката валутна история е разделена на години на драхмата (до 2001 г.) и години на еврото (след 2002 г.). Годините на драхмата се характеризират с нейната девалвации спрямо щатския долар, а годините на еврото със силното му поскъпване спрямо щатския долар. Надцененото евро има отрицателно въздействие върху гръцкия икономически растеж. Политиката на ЕЦБ за реалния ефективен курс (REER) изглежда е в полза на страни като Германия, които се издигнаха от позицията на "болния човек" на Европа в тази на "икономическа суперзвезда" на Европа . На Гърция се признава един от най-успешните примери за валутни девалвации през 1953 г. Два пъти повече гръцки драхми (от 15 до 30 драхми) са били стават необходими за да купят един долар. Заедно с други фискални и структурни мерки, това поставя началото на процес на безпрецедентен икономически растеж в края на 50-те и началото на 60-те години. Гръцката драхма бе фиксирана към долара до падането на споразумението от Бретън Уудс в началото на 70-те години (вж. Фиг.1). До 2000 г. гръцката драхма се плъзгаше надолу спрямо всички международни валути. Приемането на еврото след 2000 г. обърна тази тенденция на текущи обезценки. От 2002 до 2008 новата гръцка валута /еврото/ беше възприемана като постоянно надценена. През 2009 г. Гърция беше засегната от това, което се оказа една от най-тежките рецесии в мирни години. По време на кризата стойността на еврото леко се обезцени спрямо щатския долар. Дори през 2014 г., пет години след началото на гръцката рецесия, стойността на еврото беше с 30% по-висока от стойността за 2002 г., като в даден момент през 2008 г. тя достигна стойност от 60% по-висока от стойността си през 2002 г. Номиналният обменен курс на еврото е еднакъв за всички страни, но реалният процент се различава поради разликите в цените на вътрешния пазар. PPP на страните от еврозоната се различават, както и техните REER. Надцененият REER /реално ефективен курс/ е имал отрицателно въздействие върху гръцкия икономически растеж. През годините на еврото гръцкият REER беше надценен. Данни са налични от 1970 г. за всички страни, с изключение на Германия и Люксембург; техните данни съществуват след 1992 г. Периодът 1992-2014 г. съвпада с въвеждането на Икономическия и паричен съюз и Договора от Маастрихт за формиране на Европейския съюз. Споразумението е подписано на 7 февруари 1992 г. Представени са годишни оценки за надценяването на еврото, средната стойност за периода 1992-2001 г. и 2002-2014 г. и стандартните отклонения за двата периода. Важно е да се проучи надценяването или подценяването на REER за всяка страна от еврозоната през първите години от експеримента за еврото. Отрицателният (положителен) знак показва надценяване (подценяване) на REER. За да може да се покаже кризисният ефект, еврото трябва да бъде разделено на два отделни периода (през криза и след криза), единствената страна, която е има подценен REER по време на предкризисните години (преди 2010 г.) е Германия, последвана от Белгия, Люксембург и Финландия. Германската REER беше малко надценен преди 2002 г., но се превърна в подценяван през първите осем години на еврото (2002-2009 г.) и едва през последните четири години (2011-2014 г.) германският REER е оценен обективно. Никоя друга страна не е имала такъв предпочитан запис на стойностите на REER. От друга страна, Гърция е имала надценка на REER в девет от тринадесетте години на еврото, а средната стойност е била най-високата надценен REER в еврозоната. Основният резултат, както би се очаквал, е огромното и безпрецедентно натрупване на немски търговски излишъци (виж Фиг.6). Германия е натрупала търговски излишък от 2,2 трлн. Евро по време на еврото (2002-2014 г.), средно годишно от 170 милиарда евро. В годините преди еврото търговският излишък на Германия е 76 милиарда евро годишно. Не е чудно защо Германия от болен човек стана икономическа суперзвезда. Тази звезда, обаче, изглежда"краде" светлината си от слънчевите страни от еврозоната, като Гърция. Да се надяваме, че Германия не е супернова и не може да се издържи срещу собствената си гравитация и ще се срине в черна дупка. Историята на Гърция е точно обратното (вж. Фиг. 7). Гърция винаги е имала проблем с търговския баланс, но той е станал безпрецедентен през времето на еврото. От годишния среден търговски дефицит от 25 милиарда евро в периода преди еврото той е станал 33 милиарда евро по време на еврото (2002-2014 г.), достигайки годишни стойности от 44 милиарда евро през трите години преди кризата (2006 - 2008 г.). Останалите държави от еврозоната са между Гърция и Германия. В еврозоната се появяват две отделни групи. Първата група се състои от "победителите" от политиката REER на ЕЦБ. Тези страни са Германия, Австрия, Холандия, Финландия, Белгия и Люксембург. Загубите са за останалите държави от еврозоната: Гърция, Франция, Ирландия, Италия, Португалия, Испания. Фиг.8 показва търговските баланси на двете групи. Търговските излишъци на една група от страните от еврозоната почти съвпадат с търговския дефицит на другата група. Преди въвеждането на еврото търговският излишък на първата група беше около 117 млрд. Евро годишно, а търговският дефицит на втората група беше 17 млрд. Евро. Разликата е 134 млрд. Евро. През времето на еврото средният търговски излишък на първата група е 225 милиарда евро, а средният търговски дефицит на втората група е 127 милиарда евро. Разликата достигна 352 млрд. Евро. Ако REER оказва влияние върху търговския баланс на страните, тогава REER в евро определено е от полза за определени страни за сметка на други. Големият победител беше Германия, а големият губещ беше Гърция. Ако Германия имаше правомощието да оформи политиката на обменния курс на ЕЦБ, както твърдят някои коментатори, тогава тя нямаше да поиска промяна в тази политика. Затова не е изненадващо, че Германия беше силен противник на новата политика на ЕЦБ за количествено облекчение, обявена през март 2015. Фелдщайн (2000), който отбелязва първата годишнина от еврото през 2000 г., твърди, че девалвацията на еврото през първата година от съществуването му "... спомогна за укрепване на общото търсене чрез увеличаване на нетния износ на Европа и го направи без очевидни увеличение на общата инфлация "(стр. 346). Ползите обаче не бяха разпределени равномерно между страните от еврозоната. Фелдщайн заяви, че подцененото евро не е помогнало на Германия, защото за една германска фирма "... рязък спад на еврото означаваше също толкова рязко увеличение на производствените разходи и съответно загуба на конкурентоспособност" (стр. 347). Изглежда, че Германия успя да се справи с този проблем чрез редица канали през първото десетилетие на прилагането на общата валутна политика. Първо, Германия последва политика на потискане на номиналния ръст на заплатите. Наблюдава се рязък спад на ролята на профсъюзите при договаряне на заплатите, като преговорите за заплатите се изместват от централно към фирмено равнище. Резултатът е много по-нисък ръст на заплатите в сравнение с останалите държави от еврозоната. Dustmann et al. (2014 г., стр.169) твърдят, че "... печалбите на Германия по отношение на конкурентоспособността по отношение на Франция, Италия и Испания не могат да се дължат на обезценяване на валутата (и всъщност еврото поскъпва спрямо валутата на повечето търговски партньори) защото всички тези страни споделят еврото и трябва да са се появили, защото германските заплати са се увеличили с по-бавни темпове, отколкото производителността спрямо тези други страни от еврозоната ". Изявлението им е вярно, но не разказва цялата история. Намаляването на заплатите в Германия не може само по себе си да доведе до конкурентно предимство. Еврото поскъпна от 2002 г. до 2009 г., но REER на Германия го обезцени, както е показано на Таблица 3. Обезценяването на немския REER създаде допълнително конкурентно предимство пред партньорите на Германия в еврозоната. Заедно с поскъпването на еврото спрямо всички останали валути Германия е помогнала да увеличи международната си конкурентоспособност и да достигне рекорден голям износ. Надцененото евро увеличи миграцията на квалифицирани работници от цял свят в Германия. Това увеличи продуктивността на германските производствени компании, които подтискат растежа на заплатите. Това дори увеличи миграцията в страните от еврозоната, защото надцененото евро увеличи нивото на безработица в периферните страни от еврозоната. Това се игнорира от Dustmann et al. (2014). Вместо това те подчертават специфичната система на немските индустриални отношения. Все пак би било интересно да се проучи какъв е ефектът от заплащането на законната и незаконната имиграция в Германия през този период на поскъпване на еврото. По-високата стойност на еврото увеличи аутсорсинга на производствените суровини на германските фирми в съседните страни (Полша, Унгария, Чехия и Словакия). Син (2006 г., стр. 1160-1161) заявява, че "вместо" Произведено в Германия "," Проектирано, сглобено и продавано в Германия "често е по-подходящ етикет и дори това може да е отчасти преувеличение. Вземете Porsche Cayenne като пример; тази кола изглежда е произведена в Лайпциг, но всъщност монтажната линия се намира в Братислава, Словакия. Малко повече от двигателя се добавя в Лайпциг ... около една трета от производствената стойност на автомобила се генерира в Германия. Не е чудно, че Порше няма проблеми с германските разходи за заплати! "Заключението на проучването е още по-интересно. Син (2006 г., стр. 1174) заключава, че "Германия не може да продължи тази стратегия за дълго време, защото тя води до масова безработица и хаос" (подчертава се). Германия през периода 2005-2009 г. беше в състояние да изнесе масова безработица и хаос в други страни от еврозоната чрез своя REER на еврото. Имаше огромно и безпрецедентно поскъпване на номиналната стойност на еврото. В един момент през 2008 г. едно евро се търгуваше на 1,6 щатски долара. Таблица 3 показва, че за Германия този период е белязан от най-високите стойности на подценяване на немския REER на еврото. Мой коментар: Заключенията на автора, според мен, са изцяло в грешна посока и неверни. Германия като основен икономически двигател на ЕС и Еврозоната не създава "безработица и хаос", а точно обратното - тегли ЕС и Еврозоната към висока производителност и фискална дисциплина, което й осигурява качествена продукция, респективно високи положителни стойности във външната търговия. Точно върху тази база ЕЦБ е "подценила" REER /реално ефективен курс на еврото/ за германия и още няколко ефективни икономики в Еврозоната, а е "повишила" същия показател за Гърция и други. Да се обръщат фактите наопаки е меко казано непочтено, но за всеки влак си има пътници. Другото, за което авторът не пише е, че "количествените улеснения", безпрецедентни, на ЕЦБ след 2010 година, рефинансираха държавните резерви на страните в ЕС и Еврозоната пределно добре, главно чрез изкупуване на държавни ценни книжа. За България, например, това е повече от очевидно: След 2015 година България е удвоила резервите си във валута и злато от 25 млрд. лева до около 50 млрд. лева; Гърция обаче е почти без резерви и с непосилно голям дълг. Но за нейната икономика и политици в предходните десетилетия важи фразата, че на "кривата ракета и космоса е крив", затова не виждат каква греда имат в окото.

Фружине, това е първата война, която водят като нация, с империя, която напълно ги превъзхожда в ресурси и възможности, не само като армия на терен. Американците са жилав и корав народ и умеят да воюват, когато го правят за кауза. Впрочем както всеки народ. Няма смисъл да си играем на фоби и фили и кой е по-по-най... Всичко зависи от конкретния случай и война.

Интересно ми е да се проследи развитието на гръцката икономика в периода от 1955 до към 1975 - тогава Гърция, заедно с Япония, е най-бързо растящата икономика в света, средния темп на растеж на БВП през тези години е бил около 7.5, към средата на 70-те, въпреки Хунтата, гърците по много показатели са близо до развитите икономики в Европа. И после започва перманентен срив, който резултира в дълговата криза, но това е процес. Не мога да открия много надеждни данни в интернет за реални показатели през тези две десетилетия на възход на гръцката икономика. Например, само частични статистики, които сами по себе си казват доста: Това са данни от историческа статистика, сравняващи групата на EU15 и тази на OECD с показателите на Гърция от 1960-73; Гърция стои много по-добре почти по всички показатели, освен външнотърговския дефицит, явно още тогава е бил ахилесова пета на икономиката им, както и дефицита в бюджета, но тогава е бил под контрол, през 1980 е бил едва 23 % от БВП това са малко по-подробни показатели за по-късни години - 1970-2000 и вече показват тенденции в развитие: секторът на индустрията им от 30 % се свива на 20, днес почти го няма, във Фактбук на ЦРУ дори не са го означили; освен това публичният сектор е набъбнал до 40 % от 30, като слагам тук образованието и здравеопазването Тази графика е "трепач" - от 1994 Гърция де факто плаща само лихви по дълг, без да може да намалява главницата, като трупа още по-голяма главница, това е "сицилианската примка", колкото повече я дърпаш, за да я разхлабиш, толкова повече се задушаваш Тази също е много показателна: каквото са вдигали като продуктивност е било до 1980, след това едно "плато" до 1990 и леко вдигане до 2000 Тази показва как започват да захранват икономиката им с траншове от ЕС, това са проценти от БВП, здраво папкане е падало, през тези години растежът им като цяло, според мен, може и да греша, лесно е да се провери, не надхвърля тези проценти на европейски трансфери; но дълговете си вървят заедно с лихвите И тази е красноречива, текстът е писан от един разгневен, незнайно на кого, гръцки икономист, но графиката си я бива - показва какво е ставало с външнотърговския им дефицит през годините като процент от БВП, в случая гъркът си го изкарва на германците, като ги изкарва тях виновни за гръцките беди при износа и вноса, горе е германската графика на положително салдо през същите години; може би има частичен резон във воплите му

Така е, общо взето за 2 години по заведенията цените са им скочили почти двойно - по-миналата година едно "фрапе" /кафе с лед/ беше 1.5-2 евро, тази е 3-4, като си плащаш и задължителната вода с него, преди беше безплатна; една бира е 4 евро и т.н., но пък ти ги вадят с усмивка от джоба - не знам какви са цените на шезлонги и чадъри по нашите плажове, не съм ходил от 10 години, но чадър и два шезлонга са ти консумацията, тоест за 6-7 евро ги имаш с обслужването. Миналата година си купих някакво лекарство, което не беше скъпо, еквивалент има тук на същата цена, а е ефективно, поне за мен; козметика, шампоан, струва колкото тук, но е с друго качество, гарантирано по-добро. Общо взето цените им са колкото нашите, но в евро - ще рече по две.

Стори ми се, че са паднали цените на хранителните стоки, или може би така ми се видя заради повишението на нашите: качествено сирене, кашкавал можеш да си купиш за по 6-8 евро на килограм, колкото са и тук цените, даже по-високи; иначе по заведенията леко са се качили, обясняват го, че са въвели туристически такси. Плодове и зеленчуци с много хубаво качество от пазара си купувахме на същите цени, каквито и в България, с тази разлика, че ти дават сам да си избираш всичко. Българите, наистина, тази година бяха повече от други години, при това не се притесняват да си плащат места на плажа и да влизат в заведения, за разлика от сърби и македонци, например, което е добре. Като се замислиш - 18 % от БВП в Гърция идва от туризъм - това в номинална, не покупателна стойност прави около 40 млрд. долара, почти колкото е целия български БВП, голяма индустрия е, както и да го гледаш. Освен това ми прави впечатление, че много гърци от вътрешността са си накупили апартаменти и вили по морето, нещо като вътрешен туризъм, които използват цяло лято - примерно идват бабата и дядото от април и седят до края на септември, а младите им идват на гости за по няколко дни или през уикендите. затова апартаментите в Халхидики са доста по-скъпи от тези в Атина.

https://en.wikipedia.org/wiki/American_Revolutionary_War Не му е мястото на този разговор в тази тема, въобще, но като офтопик: Since the first census was not until 1790, it is difficult to be certain about the population of the American colonies. The standard current estimate is that approximately 2,500,000 people lived in the thirteen colonies in 1775 (excluding Indians), of whom 460,000 were slaves. (Estimates for 1775 are based on censuses taken in some of the colonies during the Revolutionary period and projections derived from the degree of population growth discernable in these years, roughly 3.5 percent per year between 1760 and 1790.) Excluding the slaves, whom Congress initially did not allow to serve in the Continental army, the colonies could expect to draw upon some 200,000 men. Американското население тогава е било 2.5 млн., от които 460 000 роби;британците съответно са 8 млн. с потенциал да мобилизират 800 000, отделно са с най-могъщия световен флот по онова време и всъщност най-могъщата империя в света, но губят войната https://www.encyclopedia.com/history/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/populations-great-britain-and-america

И аз го видях това преди десетина дни, когато бях в Халхидики, Неа Флогита, и миналата година беше същото. Между другото, тази година за пръв път видях инцидент с полиция - имаше кражба в някаква вила на гърци, дойде полицейска кола, писаха протоколи, собственичката беше много разтревожена. Пълно е със сърби, македонци, българи, шиптъри, изчезнаха германците и руснаците. сърбите са закупили заведения и хотели и са въвели техния манталитет - до 13 ч. не сервират в заведенията за бързо хранене - "нема!" ми се тросна намръщен един сръбски бачкатор, познато; като "нема", нема, търсиш друго заведение. Самите гърци са се изтарикатили доста, пишат фиктивни касови бележки, вземат пари на ръка без бележки, общо взето българизират се. В същото време хотела, в който бях, се е ъпгрейднал изцяло с ново обзавеждане и собствениците са разширили бизнеса в цяла верига от 4 хотела, да им се чудиш откъде се финансират, обаче си работят перфектно.

Ако Гърция бе напуснала Еврозоната още през 2010, преди да бъде предоставен първият спасителен транш от 120 млрд. Евро от Еврозоната и МВФ /което предлагаше и Стив Ханке/, тя можеше да се върне към драхмата и с цената на голяма инфлация да рефинансира вътрешния си дълг; това е правено от ГЦБ няколко пъти преди 2000 година; но това означаваше „ефект на доминото” за цялата Еврозона – следващите щяха да бъдат Португалия, Испания, Италия…и все така. Как са се печатали „количествени улеснения” след 2008 в САЩ от ФЕД и от ЕЦБ в Еврозоната се вижда много отчетливо: Това е диаграмата за пари М1 /кеш в обращение/ за САЩ от 2008-2015, тези пари са „скочили” количествено от 0.8 трлн. долара на 4 трлн. долара или 500 %, те са в обращение и сега В Еврозоната това става по-плавно и по-късно, евробюрократите от ЕЦБ се усещат малко по-късно от американските си колеги и, може би и стреснати от гръцката дългова криза, започват да печатат „количествени улеснения близо 2 години по-късно от ФЕД, затова пък „работят” здраво и постигат даже по-голям ефект, между 2010 и днес са емитирани над 4 трлн. евро, като така парите М1 в обращение в Еврозоната стават 8 трлн. Шведската ЦБ не реагира така, тъй като Швеция нито е във валутен борд /шегичка/, нито е член на Еврозоната /шведите отказват членство след референдум/, така че шведската банка емитира малко повече шведски крони до 2008, когато гръмна кризата в САЩ и секна растежа, след което изтегля обратно тези банкноти, за да си държи висок курса на кроната

Мой лапсус, да се чете "извън Еврозоната".

Главната причина, според мен, за колапса на гръцката икономика не е само в това, че политиците и хората са харчели прекалено повече, отколкото икономиката може да произведе; мисля, че основната причина е зле структурираната гръцка икономика, нейната неефективност и насочеността й да произвежда малко като количество и с ниска добавена стойност. Какво се е случило след 1980, за да се стигне до такава голяма атрофия, вече е друг въпрос, защото в следвоенните години до 60-те Гърция е една от най-динамично развиващите се икономики в Европа с ръст от над 10 %. В темата беше посочена от Ник една от главните причини – лесните пари, получавани от еврофондовете, след приемането на Гърция в ЕС; само от кохезионни еврофондове, Гърция е консумирала безвъзмездно 62 млрд. евро, при това непрозрачно и неефективно. както и лесните заеми въз основа на фалшифицирани данни за растеж. Зад усвояването на тези фондове в частност и въобще за недобре развитата промишленост и селско стопанство на Гърция, според мен обаче стои и една по-голяма предпоставка от „лесните пари” и тяхното корупционно усвояване от клиентелата на политиците – а това е визията на страните в ядрото на Еврозоната към Гърция /визирам най-вече Германия и Франция/ и Балканите като към икономическа периферия, но това е друга тема. Парите са инвестирани предимно в инфраструктура, а не в национална промишленост и квалифицирана работна ръка, това по принцип е икономическия капан за страните от „периферията” на високоиндустриализираната и високотехнологична Европа; Гърция, респективно нейната политическа класа, обаче, без особена съпротива е приела тази своя роля, заради конюнктурни ползи за самата себе си и за своята политическа клиентела. Така или иначе, всички тези неща изпъкват релефно при сравнение, бегло, с показателите на шведската икономика. Швеция е страна с около 10 млн. население, колкото е това сега и на Гърция, но е останала извън ЕС, според мен, главно за да запази извънредно добре развитата си социална система, както и високото ниво на развитие на шведската промишленост и конкуретността на стоките на тази промишленост. Накратко за икономическите показатели на Швеция: БВП (по паритет на покупателната способност): 520,9 милиарда долара (2017) 504.6 милиарда долара (2016) 482.8 млрд. долара (2015) БВП (официален обменен курс): 538,6 милиарда долара (2017.) БВП - реален темп на растеж: 2,4% (2017) 3.2% (2016) 4,5% (2015) БВП - на глава от населението (ППС/ $ 51,500 (2017 ) $ 50,500 (2016 ) 49 000 щ.д. (2015) Брутно национално спестяване: 28,9% от БВП (2017) 29% от БВП (2016) 28,8% от БВП (2015) БВП по крайна употреба: консумация на домакинства: 44,2% правителствено потребление: 25,4% инвестиции в основен капитал: 25,3% инвестиции в готова продукция: 0,3% износ на стоки и услуги: 45.5% внос на стоки и услуги: -40,7% (2017 ест.) БВП по сектори: земеделие: 1,6% промишленост: 33% услуги: 65.4% (2017 ест.) Работната сила: 5,361 милиона (2017 ест.) Работна ръка – заетост по сектори: земеделие: 2% индустрия: 12% услуги: 86% (2014 г.) Процент на безработица: 6.6% (2017 ест.) 7% (2016 ест.) Население под прага на бедност: 15% (2014 г.) Бюджет: приходи: 274.8 млрд. долара разходи: 269,9 млрд. долара (2017) Данъци и други приходи: 50,7% от БВП (2017) Бюджетен излишък (+) 0,9% от БВП (2017 ет.) Публичен дълг: 40.9% от БВП (2017 г.) 42,2% от БВП (2016 ет.) Инфлация (потребителски цени): 1.9% (2017 ест.) 1,1% (2016 ест.) Основен лихвен процент на търговските банки: 2% (31 декември 2017 г.) Пазарна стойност на публично търгуваните акции: 560,5 милиарда долара (към 31 декември 2012 г.) 470,1 милиарда щатски долара (31 декември 2011 г.) Износ: 169,7 млрд. долара (2017) 151,4 млрд. долара (2016) Износ - стоки: машини (26%), моторни превозни средства, хартиени продукти, целулоза и дърво, продукти от желязо и стомана, химикали (2016 ) Износ - партньори: Германия 11%, Норвегия 10,2%, Финландия 6,9%, САЩ 6,9%, Дания 6,9%, Великобритания 6,2%, Холандия 5,5%, Китай 4,5%, Белгия 4,4%, Франция 4,2% Внос: 154,8 млрд. долара, 2017 139,9 милиарда долара (2016) Внос - стоки: машини, нефт и нефтопродукти, химикали, моторни превозни средства, желязо и стомана; храни, дрехи Внос - партньори: Германия 18.7%, Холандия 8.9%, Норвегия 7.7%, Дания 7.2%, Китай 5.5%, Великобритания 5.1%, Финландия 4.7%, Белгия 4.7% (2017 г.) Резерви на чуждестранна валута и злато: 59,39 млрд. долара (31 декември 2016 г.) Сума на преките чуждестранни инвестиции : $ 405,1 млрд. (31 декември 2017) 390,5 млрд. Долара (31 декември 2016 г.) Сума на преки шведски инвестиции - в чужбина: 495,7 млрд. Долара (31 декември 2017 г.) 479,3 милиарда долара (31 декември 2016 г.) Много са отличителните черти в сравнение с гръцките показатели, но съм подчертал с болд най-съществените: висока производителност, високо участие на населението като работна ръка, с 1 млн. повече работещи, много силна социална система на базата на солидарно високо облагане с данъци /над 50%/, стабилно балансирано харчене в бюджета с излишък в края на годината, добре развита промишленост с много висока добавена стойност в продукцията /12 процента заети в този сектор дават 33 процента от БВП/, на базата на тази промишленост по-голям износ, отколкото внос с положително търговско салдо, също така големи чужди инвестиции, съпоставими с БВП, както и също толкова големи шведски инвестиции в чужбина, много добре капитализирана стокова борса, нисък публичен дълг. Правят се високо капиталови инвестиции около 25-30 процента, това означава модерна производствена база, домакинските разходи са малка част от БВП, което освобождава големи средства за социални разходи и капиталови разходи. Паралелите с България могат лесно да се направят, много по-лесно между икономиките на Гърция и България, разбира се, защото ние не сме застраховани от подобна на тяхната икономическа драма, поне засега, според мен. Не толкова като склонност да харчим безогледно, макар че и това го има като клиентелизъм, а повече като структура на икономиката, която ни прави периферия.

Фигура № 10: Разходи за крайно потребление на домакинствата по текущи цени, млн.евро „Фигурата показва много ясно разликата между здравата шведска икономика и гръцката икономика в условия на рестрикции. „ – пише авторът и това е така. Но онова, което не пише е очевидната разлика между доходите на домакинствата в Гърция и Швеция през този период и направените от тях разходи. Годината 2007 е ключова за тази графика: и в двете икономики тогава сумата на консумираните пари от домакинствата се изравняват в абсолютни стойности през тази година, като – забележете! – преди това шведските домакинства /Швеция има почти същото по брой население като Гърция/ са консумирали по-малко от гръцките. След пресечната точка на 2007 гръцките разходи на домакинствата отиват нагоре в сравнение с шведските и ги надминават – 2008 е пиковата година за тези разходи и те се държат на този пик до 2009, когато шведските падат надолу с 15 млрд. в сравнение с тях. И чак през 2010 шведите започват да консумират повече от гърците, чиито разходи се свиват до 2014 с 30 млрд., а тези на шведите отиват нагоре с 40 млрд. Но нека сега анализираме тази графика успоредно с друга – тази на ръста на БВП измерен в покупателната способност: Това е БВП по покупателната способност на човек в Гърция 1990-2018 измерена в щатски долари Това е БВП на човек по покупателна способност в Швеция за същия период. Както се вижда от двете графики, гръцките домакинства през въпросната 2007, когато разходите им се изравняват с тези на шведските, гърците са имали БВП на глава от населението 32 000 щатски долара срещу 43 000 на шведите, но са харчели колкото тях, това е разлика от 32 %; нещо повече, след пиковата 2007 за доходите на гърците продължават да увеличават консумацията си и в един период от 2 години до 2009 задминават тази на шведските домакинство, при това със спадащи доходи: през 2009 БВП на човек в Гърция са с около 32 % по-ниски, но гърците харчат с 10 % повече от шведските домакинства. И това не е всичко. Това безотговорно харчене става в условия на огромен държавен дефицит, който продължава да расте. Всъщност харченето става благодарение на този дефицит и през държавните дотации, компенсации и т.н. и при едни необосновано надути работни заплати, както ще се види по-натам. Припомням графиката за дефицита на Гърция в хронологичен план: Фиг. 4 Гръцкият дълг и гръцките политически партии Дефицитът във въпросната 2009, когато гърците харчат с 10 % повече от изработващите с 32 % повече от тях шведи е стигнал около 275 млрд. евро, тоест дългът на всеки грък по онова време вече е бил 150 % от всичко, което той харчи през годината, но успоредно с рязкото повишаване на дълга регистрираме и покачване на харченето, и то при спадащ тренд на БВП като цяло. Това е преходна година в която на власт идват ПАСОК, левите популисти в Гърция, и те явно е трябвало да „раздават” на електората „социални придобивки”, от рода на материално поощрение, че пиеш кафе във ведомственото кафе във вид на парична премия и т.н., в Гърция наистина са съществували такива странни аномалии. Ако погледнем още една гледна точка към тази аномалия – по големи разходи на гръцките домакинства от тези на шведските в условията на коренно различна икономическа среда, контрастът ще стане убийствено силен, обърнем ли се към заплатите по същото време. Фигура 12: Минимални заплати: EUR / месец Тъй като авторът не е имал под ръка статистика за шведските минимални заплати /на базата на които се формират и средните/ той е ползвал сравнението с испанските минимални заплати. Това, което ясно се вижда от графиката е, че гръцките минимални заплати непрекъснато растат от 2004 до 2012, напук на спадащата производителност, по-ниския БВП и растящите главоломно дългове – гърците щракат с пръсти и танцуват сиртаки. Във въпросната 2009, когато гръцките домакинства са похарчили с 10 % повече от шведските или 165 млрд. евро /!!!/, гръцката минимална заплата е била около 850 евро, докато испанската е била 750 евро. По същото време шведската минимална заплата е била около 1000 евро /там е почасово/. Но нещата са още по-парадоксални в гръцкото чудо – гърците имат за онзи период много по-ниско ниво като цяло на заплати от шведите, а и от страните в Еврозоната като цяло, не само в минималната заплата, а и като цяло като процент от БВП: Фигура № 8: Обезщетение на служителите i процент от БВП Гръцките работници и служители получават, дори в пика на голямото харчене, едва около 35 % от БВП, докато тези в Швеция и Еврозоната винаги са били над 45 % от това съотношение /включително Испания, където работната заплата е била 15 % по-ниска в сравнение с гръцката в разгара на най-голямото задлъжняване на Гърция/. Това означава, че през 2009 година, когато работещите гърци са получили около 35 % от БВП под формата на заплата, който тогава по покупателна стойност е бил под 300 млрд евро, затънали в дългове от 300 млрд. евро са похарчили без притеснения 165 млрд. евро или близо 60 % от БВП, при положение, че са получавали заплати от 35 % от БВП. Хитроумний Одисей е способен на такава схема само. Има само един начин това да се е случило - чрез раздаване на пари под различни форми от държавата и чрез увеличаване на лошите кредити в банките. Харчели и живели на вересия са всички в Гърция – не само политиците – това е било нещо като „негласен обществен договор”, за да се стигне до „катастрофата” с вътрешен и външен дълг, надхвърлящ общо 400 % БВП в номинална стойност. Както казваше един български депутат: "Сига плачити, ама Га ядохте кифтетата, не ривахте".

В този постинг ще публикувам мой превод /с малки съкращения от частта за туризма/ на втората част от изследването на Panagiotis Mantalos за гръцката дългова криза, в която той анализира ефекта на строгите икономии, наложени от споразумението с "тройката" върху разходите, както и прави паралел със сходни показатели за шведската икономика; в следващ постинг ще напиша своите коментари върху този текст, както и ще се опитам да разширя някои от разгледаните от Panagiotis Mantalos показатели, нещо, което според мен би хвърлило своеобразен мост и към паралел с българската икономика. 2. Ефектите от строгите икономии Тук ще проучим въздействието на строгите икономии върху БВП, компенсацията на заетите лица, равнището на безработица, разходите за крайно потребление на домакинствата и правителството и минималните заплати. БВП Ще започнем с въздействието на строгите икономии върху БВП на глава от населението. БВП (брутният вътрешен продукт) е индикатор за икономическото състояние на страната. БВП отразява общата стойност на всички произведени стоки и услуги, намалена със стойността на стоките и услугите, използвани за междинно потребление при тяхното производство. Изражението на БВП в PPS (стандарт за покупателна способност) елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави, а изчисленията на глава от населението позволяват да се сравнят икономиките, които се различават значително в абсолютния си размер. Фигура № 7: БВП на глава от населението за периода 2003-2013 г. за Гърция, Швеция и еврозоната Нека сега видим какво се е случило в гръцката икономика. След 2009 г. имаме спад на гръцкия БВП на глава от населението от повече от 21 000 през 2009 г. на 16 500 - т.е. с почти 22% по-малко за четиригодишен период, докато в еврозоната БВП на глава от населението се увеличава. Това, което наблюдаваме, е, че от друга страна шведският БВП на глава от населението от 33 000 през 2009 г. достигна до 45 000 през 2013 г., което показва стабилността на Швеция след кризата от 2008 г. Както и да е, отрицателните последици от строгите икономии не са под съмнение. Гръцкият БВП е с 22% по-малко. Обезщетения на служителите Друга област, в която имаме негативни съкращения, е компенсацията на служителите; тъй като част от строгите мерки е да се намалят правителствените разходи, очевидно компенсацията на служителите е част от тези съкращения. Имайте предвид, че компенсацията на служителите се определя като общото възнаграждение, в брой или в натура, платимо от работодател на служител в замяна на извършената от него работа, като включва и социалните вноски, изплащани от работодателя. Както показва фигура 8, компенсацията на заетите лица е i% от БВП следвайки ефекта на БВП, това е стандартизиран i процент от БВП. Виждаме, че този показател през същото време е константен в еврозоната и се увеличава през последните четири години за Швеция. Фигура № 8: Обезщетение на служителите i процент от БВП Безработица Докато видяхме, че отрицателните последици от строгите икономии са големи за БВП и компенсацията на служителите, наблюдаваме катастрофални ефекти върху безработицата в Гърция. Фигура № 9: Процент на безработица на населението на възраст 25-64 години Фигура 9 показва тези отрицателни ефекти. След Олимпийските игри в Атина през 2004 г. следват добри четири години за работната сила в Гърция; ниският процент на безработицата е толкова добър, колкото и нивото на безработицата в Швеция. Въпреки това, нивата на безработица се увеличиха експлозивно в рамките на периода на политиките на строги икономии. Коефициентът на безработица в Гърция се е увеличил от 7% през 2008 г. до над 28% през 2014 г. Дори ако очакваме в краткосрочен план увеличаване на заетостта в рамките на политиките за строги икономии, тук числата вече са твърде големи. Обърнете внимание, че в Гърция нивото на безработица измерва броя на хората, които активно търсят работа като процент от работната сила. Крайни разходи за потребление Друга област, в която очакваме строгите икономии да имат отрицателни последици, са разходите за частно потребление и Фигура 10 показва това точно за периода 2003-2014 г. Разходите за частно потребление се състоят от разходи, направени за прякото удовлетворяване на лицата или колективните нужди на частните домакинства или на институциите с нестопанска цел, обслужващи домакинствата (религиозни дружества, спортни и други клубове, политически партии и др.). Фигура № 10: Разходи за крайно потребление на домакинствата по текущи цени, млн.евро Фигурата показва много ясно разликата между здравата шведска икономика и гръцката икономика в условия на рестрикции. И двете икономики консумират през 2008 г. около 160 000 милиона евро, но през 2014 г; шведската косумация е нараснала до 200 000, а гръцката е намаляла на 130 000 милиона евро. Тук може би е началото на ефекта на снежната топка. По-малкото потребление прави много по-малко производство, а после докарва и безработица. Ефектът на снежната топка става още по-голям, ако калкулираме към него ефекта от разходите за потребление от страна на държавния сектор, показан на фигура 11. Фигура № 11 показва крайните разходи за потребление от страна на държавния сектор: това включва стойността на закупените или произведените от правителството стоки и услуги и директно предоставени на частни домакинства за потребление. Виждаме, че потреблението на шведското правителство е около 80 000 милиона евро от 2003 до 2008 г., с тенденция да се увеличават до над 110 000 през 2014 г. От друга страна, потреблението на гръцкото правителство се е увеличило от 32 000 през 2003 г. на 55 000 през 2009 г., след това се е понижило до 35 000 ниво през 2014 г. Това означава, че общо отрицателните последици за гръцките потребителски разходи са от 50 000 милиона евро. Общият отрицателен ефект върху потреблението, причинени от политиките за строги икономии в Гърция между 2010 г. и 2014 г., е 23%. Тази цифра почти напълно съвпада с намалението на БВП на човек от населението в Гърция, която е показана на фигура № 1, 22%. Този резултат още веднъж потвърждава, че потреблението е добър индекс на икономическия растеж. Следващият показател, който ще проучим, е минималната заплата и това беше едно от ограниченията, които тройката наложи на гръцката икономика. Фигура № 11: Разходи за крайно потребление на правителството, по текущи цени в милиони евро Минимални заплати: EUR / месец Данните за минималната работна заплата, публикувани от Евростат, се отнасят до месечните национални минимални заплати. В някои страни основната национална минимална работна заплата не е фиксирана на месечна ставка, а на почасова или седмична ставка. За тези страни часовете или седмичните ставки се превръщат в месечни курсове. Националната минимална работна заплата се прилага законно, често след консултация със социалните партньори или пряко чрез национално междусекторно споразумение (това е в Белгия и Гърция). Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички служители или поне за голямото мнозинство от служителите в страната. Минималните възнаграждения са брутни суми, т.е. преди приспадането на данъка върху доходите и вноските за социално осигуряване. Такива приспадания варират в отделните страни. Фигура 12, показана тук, сравнява гръцката и испанската минимална работна заплата, тъй като Евростат няма данни за Швеция. Това, което виждаме тук, е ограниченията за строги ограничения на заплатите, наложени от втората програма на EFSF за Гърция: намаление от 23,2% на месечните заплати. За да обобщим, последните четири години от негативните ефекти върху икономиката на Гърция и особено върху гръцките домакинства е катастрофалното 23% намаление на богатството. Фигура 12: Минимални заплати: EUR / месец Тук даваме само една малка картина на отрицателните ефекти през тези четири години. Но тъй като кризата не е приключила, имаме тема с голямо бъдеще. Обърнете внимание, че всичко това е част от проблемите, последици от политиките на строги ограничения върху една малка икономика като гръцката икономика. Секторите на производство, промишлеността, търговията, селското стопанство, околната среда, образованието, здравеопазването и демографските и социалните условия са област, в която могат да се провеждат отделни проучвания и в които трябва да се работи в бъдеще.

Според мен, този анализ си заслужава да бъде преведен на български, което съм се опитал да направя, доколкото мога. Освен това, втората му част, която е сравнителна между Швеция и Гърция, е много интересна от гледна точка на контраст между една добре управлявана и стабилна икономика /Швеция/ и една волунтаристично управлявана такава /Гърция/, ако се доразвие, което ще се опитам да направя в следващ постинг, доколкото е по силите ми. Greek Debt Crisis “An Introduction to the Economic Effects of Austerity” Panagiotis Mantalos, Department of Statistics, Swedish Business School. Örebro University, Sweden Абстракт Ние проследяваме причините за отрицателното развитие на гръцкия държавен дълг от 1980 до 2014 г., като изучаваме дефицитите на гръцката държава за същия период. Също така виждаме гръцкия дълг в рамките на различните политически режими. Накратко описваме двете програми за спасяване на Гърция и накрая посочваме сумата в евро на гръцките заеми. /авторът пише този текст през 2015, затова не включва Третата спасителна програма в него; междувременно той е починал през 2017 - бел. моя/. Негативните ефекти от строгите икономии са с около 22% по-малко от БВП и общото потребление на домакинствата и правителствата, както и месечните заплати; накрая, безработицата е нараснала с 21%. Въведение В интернет и телевизията, във вестниците и всякакъв вид медии икономическата криза е един от най-популярните теми. Без съмнение гръцкият дълг е в центъра на новините. Въвеждат се нови думи като "П.И.И.Г.С.", "Грекзит", икономии, тройка и други в ежедневния ни лексикон. Може би всички те звучат далеч от шведското ежедневие. Дълговата криза е нещо, което се случва в източната част на Средиземно море или в Южна Европа. Гръцката криза обаче засяга пазари далеч от улиците на Атина. Малка страна, каквато е, Гърция засяга и Съединените щати. На Уолстрийт акциите може би днес могат да се сринат от гръцката дългова криза и по този начин кризата да се разпространи в други европейски страни. Ами на микро ниво, т.е. в частния сектор? Да! Гръцката дългова криза оказва негативно влияние и върху частния сектор. Пример за това, как шведският бизнес е силно засегнат от гръцката криза е New Wave Group, собственост на прочутия шведски производител на стъкло, Orrefors and Kosta Boda. До 2008 г. Гърция представлява 50% от европейския внос за производството на New Wave Group и само американският износ е по-голям от гръцкия износ. Гръцката криза обаче означава, че износът след 2009 г. е намалял до нула в Гърция. Това, както очаквахме, имаше голям ефект върху шведската фирма. Но нека кризата да бъде поставена в исторически график. Повечето икономисти смятат, че е всичко това започнало в Съединените щати, когато балонът на жилищните кредити се спука. Спадът от 2008_GFC доведе до глобалната рецесия през 2008-2012 г. В същото време 2008_GFC допринесе за кризата в еврозоната, известна още като "европейската криза на държавните дългове". Това е дълга дългова криза, която продължава от края на 2009 г. Нова въведена дума, PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция, Испания), показва шепата членове на Еврозоната, които не са в състояние да изплатят, рефинансират държавния си дълг без помощта на трети страни като Европейската централна банка (ЕЦБ) или Международния валутен фонд (МВФ). Високите правителствени структурни дефицити и високите държавни дългове изправиха четирите държави от еврозоната пред високи лихвените проценти за държавните им облигации, в резултат на загрижеността на инвеститорите за бъдещата устойчивост на дълга. Необходимостта от помощ и спасяване стана абсолютно наложителна за тези държави, особено за Гърция. Голямата необходимост да бъдат спасени тези държави от Еврозоната увеличиха нуждата и исканията за спасителни програми. Сега въпросът "Защо да помогнем на Гърция" има прост отговор: икономистите се страхуваха от ефекта на доминото. Ако на Гърция не беше оказана помощ, тя би могла да събори целия Европейски съюз, заплашвайки вече крехките икономики на Португалия, Испания и дори на Италия. Така се формира група от кредитори за спасяване и "суверенни програми за спасяване" бяха изградени и предадени на всички държави от Еврозоната, които имаха нужда от помощ. Европейската комисия, МВФ и ЕЦБ, наречени "тройка", представляват съвместно кредиторите за спасяване. Затова беше изградена голяма програма за спасяване на Гърция, но мерките за строги икономии бяха само предпоставка за изпълнението на програмата за спасяване. През 2010 г. бе подписан меморандум (МΝΗΜΟΝΙΟ) от страните от Еврозоната, а в Гърция бяха създадени мерки за строги икономии. Всичко това е история. Интернет има цялата необходима информация за Гърция и кризата с гръцкия държавен дълг. Можете да прочетете в детайли дори на Wikipedia. Това, което правим тук, в това проучване, представя последиците от политиките на строги икономии върху различни гръцките икономически показатели. 1. Дългът Сега знаем, че през 2013 г. Гърция е регистрирала държавен дълг от 175% от брутния вътрешен продукт на страната, докато през 1980 г. дългът е бил едва 23% от БВП. В тази глава ще се опитаме да проследим гръцкия държавен дълг от 1980 г. до 2014 г. Ще видим основните приходи на правителството и държавните разходи. Обикновено при държавните приходи включваме всички преки данъци (домакинства, корпорации), косвени данъци и нетни социални вноски; докато в държавните разходи включваме всички правителствени разходи за потребление, инвестиции и трансфери. В таблица № 1 по-долу показваме приходите и разходите за Гърция за 2002 г. въз основа на ESA 1995; По този начин читателят лесно може да разбере общите приходи и разходи. Таблица. 1 /В Милиарди евро/ I. ПРИХОДИ 1. Данъци върху производството и вноса 20,2 2. Текущи данъци върху доходите и имуществото 13,4 3. Социални вноски 21,3 4. От които действителни социални вноски 18,1 5. Други текущи приходи, включително продажби 6. Общо текущи приходи 61,1 7. Получени капиталови трансфери 1,9 8. ОБЩО ПРИХОДИ 63 1. II. РАЗХОДИ 1. Разходи за държавното потребление 28,7 2. Колективно потребление 17,5 3. Социални трансфери в натура 11,2 4. Компенсации на наетите лица 17,3 5. Междинно потребление 10,2 6. Социални трансфери, различни от тези в натура 24,2 7. Социални трансфери в натура чрез пазарна продукция 0 8. Лихви 8,6 9. Субсидии 0,2 10. Други текущи разходи 1, 6 11. Общо текущи разходи 62,1 12. Други разходи 8,4 13. ОБЩО РАЗХОДИ 70,5 Освен това, на Фигура № 1 по-долу, ние наблюдаваме историческите данни за периода 1980-2014. Имайте предвид, че ние посочваме статистиката за 2002 г. за лесна справка. Фиг. 1 – Приходи и разходи за Гърция 1980-2014 Най-забележимата информация е, че няма нито една година, в която да наблюдаваме излишък: това е само дефицит, тъй като разходите винаги са по-големи от приходите. Годината 2000 е също така ключова, защото бележи въвеждането на еврото като нова обща валута. На Фигура 1 наблюдаваме, че имаме почти постоянно успоредно увеличение както на приходите, така и на разходите. Друга важна година е 2004 г., когато бяха Олимпийските игри в Гърция. Това е и годината на промяна в правителството след десетилетие на социалдемократическо управление (ПАСОК). Консервативната партия (НД) се връща на власт. Фигура № 2 показва дефицита за същия период 1980-2014 г. Фиг. 2. Гръцкият дефицит 1980-2014 На фигура № 1 не личи някакво очевидно развитие или по-добре да се каже увеличение на дефицита за Гърция. На фигура № 2 обаче дефицитът започва вече да изглежда не толкова нормално и наблюдаваме постоянно увеличение между 1999 г. и 2002 г. с някои големи скокове през 2003 г. до 2009 г. Разбира се, днес знаем, че дефицитът е бил променен манипулативно въз основа на правната помощ на "Goldman-Sachs". Там истинският дефицит беше маскиран. Дори и в момента, в който пишем, не сме сигурни колко чисти са данните, които използваме, дори и те да са от Евростат. Както и да е, 1999-2004 са годините на Goldman-Sachs. Каквото и да са правели те, резултатът е една прогресивно увеличаваща се сума между 2007-2008 г. и друга съпоставима с нея увеличаваща се сума между 2008-2009 г. Само тези две години увеличават и без тях вече огромния дефицит с допълнителен дефицит от 30 милиарда евро! За да дадем завършен вид на всичко това, имаме фигура № 3, която показва натрупания дефицит. Цифрата показва увеличаването на гръцкия държавен дълг само с размера на дефицита, натрупан по дълга над 260 млрд. евро. Фигура 3. Акумулиран гръцки дефицит в млрд. евро – 1980-2014 Накрая, фигура № 4 показва гръцкия държавен дълг през различни периоди на управление. Не е трудно да се разбере, че както социалистическото, така и консервативното правителство натрупват своя собствена част с около по 160 милиарда евро дълг към гръцката държава. Фиг. 4 Гръцкият дълг и гръцките политически партии Таблица 2 по-долу показва различните правителства, министър-председателите и периодите, през които са на власт. Защо ние даваме такива означения на политиците: защото и двете партии, които доминират 30 години върху гръцката политическа сцена, са еднакво отговорни за гръцкия дълг. Таблица 2. Политически партии и правителства 1990-2015 Високите държавни структурни дефицити и високите държавни дългове накараха гръцката държава да се изправи пред силно увеличение на лихвените проценти по държавни облигации в резултат на притесненията на инвеститорите относно бъдещата устойчивост на дълга. Необходимостта от помощ и изход от една безнадеждна ситуация стана без алтернатива за Гърция. Гърция спешно се нуждаеше от спасителна програма. От 2 май 2010 г. държавите-членки от еврозоната съвместно с МВФ предоставиха финансова подкрепа на Гърция чрез Economic Adjustment Program. Еврогрупата се съгласи да предостави двустранни заеми, обединени от Европейската комисия (т. нар. Гръцки кредитен механизъм, или GLF), за да бъдат изплатени общо 80 милиарда евро за периода май 2010 г. до юни 2013 г. (Тази сума в крайна сметка беше намалена с 2,7 милиарда евро, тъй като Словакия реши да не участва в споразумението за гръцки кредит, докато Ирландия и Португалия отпаднаха, тъй като те сами поискаха финансова помощ). И накрая, МВФ предостави допълнителни 30 милиарда евро в рамките stand-by arrangement (SBA). Фигура № 5 показва кой е притежавал гръцкия дълг в края на 2011 г., а Таблица 3 показва страните и сумата, която са предоставили. Фиг. 5. Гръцкият дълг, октомври 2011 – 350 млрд.евро Табл. 3. Двустранни заеми Страните от Еврозоната, съвместно с МВФ, поеха неизплатените суми от първата програма (гръцки кредитен механизъм) плюс още 130 млрд. евро за периода 2012-2014 г. Втората програма обаче ще бъде финансирана от EFSF, която е напълно функционираща от август 2010 г. Табл. 4. заеми на Европейски механизъм за финансова стабилност Като цяло втората програма предвижда финансова помощ в размер на 164,5 млрд. евро до края на 2014 г. От тази сума ангажиментът за еврозоната възлиза на 144,7 млрд. евро, които се предоставят чрез EFSF, а МВФ - 19,8 млрд. евро.Таблица № 4 показва държавите от еврозоната и тяхната част от заема за SEAP за Гърция. Накрая, фигура 6 показва кой е собственик на гръцкия дълг в края на 2014 г. Табл. 6. Интересното във фигури 5 и 6 е, че собствеността върху гръцките кредити бе преместена от пазарите, банките и финансовите институции (229 милиарда евро през 2011 г.) върху страните-членки на Еврозоната (195 милиарда евро) през 2014 г. Това обяснява всички текущи преговори между новото гръцко правителство и еврогрупата.Тези две големи програми за спасяване на Гърция обаче бяха изградени под условия за ограничения. Тези ограничения са мерки за строги икономии и са предпоставка за предоставяне на програми за спасяване.Политиките за строги икономии за намаляване на гръцките бюджетни дефицити бяха начин за гръцките правителства да покажат на своите кредитори, европейските си партньори, фискална дисциплина и приходите да се доближават до разходите. Въпреки това, политиките на строги икономии, като съвместно намаляват държавните разходи и увеличават данъците, имат различни икономически и социални последици, като например увеличаване на безработицата. В следващата глава ще се опитаме да изучим тези ефекти, които строгите мерки налагат на гръцката икономика.

Тези статистики понякога могат да бъдат много плъзгава територия, за да се градят върху тях стабилни изводи: https://news.gallup.com/poll/20539/religion-very-important-most-americans.aspx PDF Специално второто изследване, направено на базата на 50 000 респонденти в различни държави: според него, например, излиза, че в България 59 % са религиозни, докато в Турция този процент е 23 %, а в Китай, който се сочи като световен шампион по атеизъм - едва 14 % - стр. 14 -15 Обаче това са само числа. В България религиозните хора на са 59 %, толкова са се самодекларирали от по-малко от 1000 анкетирани. Нито пък в Турция са 23 %, това е очевидно. В Китай нещата стоят далече по-сложно - атеистите там вярват в комунизма и неговата по-древнокитайска версия конфуцианството. така че статистиката е куха. Първата графика с оцветяването е по-обективна и лично за мен тя показва огромен потенциал на исляма в Африка. Почти половината мюсюлмани днес живеят в Африка: Total 1199.99 53% 635.67 http://www.muslimpopulation.com/africa/ Африканското население е най-младото и най-бързо растящото в световен мащаб, през 2050 африканците ще бъдат над 2.5 млрд. по някои прогнози, а през 2100 над 4 млрд. или около 40 % от цялото население; ако направим съвсем прости изчисления, ако не стане някакво голямо разместване в религиозната конфигурация на света, в Африка след 80 години ще има около 2 млрд. мюсюлмани и още толкова в останалия свят, което означава, че 40 % от населението на света ще бъде мюсюлманско, срещу 25 % днес. Просто такава е реалността.