Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Б. Киров

Потребители
  • Брой отговори

    6731
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    188

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Б. Киров

  1. Според мен, проблемите на България с бавния ръст на икономическо развитие, сравнен с Румъния например, не е в селското стопанство и земеделието. В България има сравнително много уедрено земеделие, което е по-ефективно от румънското. Проблемът е в сферата на промишлеността и най-вече в услугите, които във всяка модерна икономика дават най-голям дял от БВП и където могат да се въвеждат иновации и ефективен труд с висока принадена стойност. Ще илюстрирам: В горните две графики е отразен ръст на аграрния сектор в България и Румъния. Сравнението по сектори в икономиката показва очевидно предимство за българския аграрен сектор: 1 румънска лея е около 42 ст., ясно е от графиката, че българския аграрен сектор е по-ефективен от румънския – при три пъти по-голямо румънско население и заети в него 28 процента от работната ръка срещу по малко от 7 процента от българската работна ръка, Българския аграрен сектор произвежда почти толкова, колкото и румънския – особено очевиден е скокът в българския аграрен сектор след 1996, в сравнение с румънския; според мен, това се дължи на уедряването в българския аграрен сектор и ползването на всички предимства от това за окрупнено промишлено производство главно на зърнени култури. БВП на България по сектори за 2016 като дял от общ БВП Работна ръка в България, заета по сектори като процент от общата работна ръка в България БВП на Румъния по сектори като дял от общия БВП Работна ръка заета в секторите като дял от общата работна ръка в Румъния Проблемът в България е, че от една аграрно-промишлена страна, каквато бяхме преди 1990, селата се обезлюдиха, а онези хора, които работеха в ТКЗС и ДЗС-та останаха без работа и поминък на село, мнозина масово се преместиха в градовете, но тези хора нямат нито квалификация, нито образование за висококвалифицирана работа, а основния брой в новите ромски гета по градовете са мигрирали роми от селата; в Румъния тези хора са си останали по селата и се занимават с дребно селско стопанство, водят се самонаети - да, това е екстензивно селско стопанство, но им осигурява препитание и работа, държи ги по-далече от социалните помощи и те не тежат на бюджета, в България, поради начина на оземляване, това тръгна по различен път. В сферата на услугите и промишлеността обаче имаме„плоски” като ефективност и лишени от динамика в сравнение с Румъния показатели. Всеки от секторите е толкова ефективен, колкото усреднената стойност на ефективност за целия БВП, която от своя страна е ниска. При по-голям БВП на човек от населението с около 10-15 процента като цяло, Румъния е постигнала огромна разлика като ефективност в сферата на услугите и индустрията, двете сфери с висока принадена стойност в нейната икономическа структура; при България стойностите на висока ефективност са изравнени и в трите основни сектора, брутната добавена стойност почти се покрива с броя на заетите във всяка сфера работници, те произвеждат едни почти „усреднени” като ефективност добавени стойности, които по начало са ниски. Проблемът на българската икономика е в структурни диспропорции – работната ръка е концентрирана в суровинни и ниско-ефективни производства с ниска добавена стойност, това го дискутирахме в друга тема. Оттам и структурата на износа – да, изнасяме много, но повече стоки с ниска добавена стойност, а внасяме такива с висока, затова балансът е на „червено” или в най-добрия случай около нула, а това не генерира високи приходи. И следва ефектът на доминото, пада качеството и на образованието, защото щом произвеждаш стоки с ниска добавена стойност, неизискващи кадри със специална подготовка, университетите не откриват достатъчно такива места, както писа сполучлива един колега, наблягат на "хуманитари", профилирани към обществения сектор, където мястото е топло и осигурено с благинки и обезщетения.
  2. Според мен всички в една национална държава са засегнати по веригата от лошото управление. За сравнение си дадох труд да видя как са минали тези години за германската икономика, някои тенденции се повтарят, както и за тази на ЕС като цяло, но има съществени разлики: Има спад през 2015 с около 15 процента, но после тръгват нагоре осезателно Тук е огромната разлика, непрекъснато са на положителен баланс в търговията си, произвеждат и изнасят повече, и то много, това компенсира лекия спад в БВП, а за мен означава, че производството им продължава стабилно да работи за износ и има пазари, спадът вероятно е в сферата на услугите Данъците им не са ниски, но не ги променят рязко, както прави Оланд, а ги държат стабилни Корпоративен данък 29.6 и е понижен 2007, след което остава непроменен, това генерира предвидимост и стабилност у бизнеса Персонален данък 47.5, близо до френския, висок е, но стабилен, не се пипа, а Оланд го вдигна рязко и стресира богатите, имаше вълна на данъчни бягства в офшорки и в чужбина ДДС непроменено, Оланд го променя, това говори за нестабилност, плаши инвеститори и производители, германците го държат на нивото на французите, но е стабилно Тук е голямата разлика - наети и работодатели плащат почти по равно социални осигуровки, при французите има идеологизиране, не стига че са високи, но 4/5 се плащат от работодатели, около 1/5 от работещи, това си е идеологизиране с цел да се харесат на електората, но казва на инвеститорите "наказани сте, защото влагате в производство", такова нещо има само в Русия, там работниците плащат 0, работодателите 100 процента социални осигуровки, но не е начинът да стимулираш инвестиции; златната среда са германците, солидарно по равно. А като сложиш и допълнителния проблем с огромна бюрокрация, която по времето на Оланд е разраснала още повече, и като имаш предвид, че държавата им плаща и социалните осигуровки /само ние ги бием в това отношение, защото там чиновника плаща поне 1/5, у нас зеро/, как да не затънат в дългове и производството им /износа/ да не боксува и върви надолу. Защото в едно мисля, че не си съвсем прав, че го отнасят само бедните, като има криза в икономиката го отнасят не само бедните /макар че те най-много/, отнася го цялата нация, в това число средната класа и богатите; което се вижда от следващата графика, държавният дълг в Германия е с тенденция да намалява, а като пропорция е около 50 процента от БВП, за Франция е нараснал рязко и като пропорция е над или около 90 процента от БВП, като една трета от това нарастване е станало за 5-те години управление на Оланд: Добро управление, добри резултати, преизбират политиците и обратно. Не твърдя така, защото е ляво или дясно управление /Меркел имаше социалдемократи за партньори/, а защото е добро или не толкова добро.
  3. Гледам цифрите, не идеологията. когато цифрите говорят и боговете мълчат. Една лоша икономическа политика за един мандат орязва много повече правата на трудещите се. Ако имаш очи да гледаш и ум да мислиш, гледай и виждай, в противен случай не мога да ти помогна, карай с лозунгите: Пазели са стандарта за сметка на заеми и дългове, както и вдигане на данъци, но по този начин се държиш на власт до време, после идва сириза. Висок корпоративен данък, много висок подоходен личен данък /ще наказваме богатите, ама те избягаха с бизнеса си зад граница/, отнесоха го средната класа от производители, чиновническо раздуване, бюрокрация, харчене на повече отколкото произвеждаш, ерго външнотърговски дефицит, защото не можеш да продаваш повече, отколкото внасяш, дефицит в държавния бюджет и трупане на държавен дълг, който сега ще плащат кои - същите трудещите се, за които ти е така мъчно. И всичко това е, за да сме "добри" за 4 години, пък след нас потоп. И сега, когато Макрон им казва, че ще трябва да работят повече, според теб това е робство.
  4. Прегледах цифрите от статистиката, преди да пиша, ще се опитам да дам отговор от моя гледна точка: Икономическата политика на правителството на Франсоа Оланд /чиито финансов министър беше Макрон/ е провал за френската икономика - вдигнати са данъците и за фирми и за граждани, БВП през последните 2 години пада с близо 20 процента в абсолютни стойности, търговското салдо внос-износ е прогресиращо отрицателно. Ако Франция продължаваше по този път, нещата за още 4 години можеха да стигнат тежка рецесия. Имаше недоволство от падащия стандарт. Макрон дойде на вълната на това недоволство и на бизнеса, и на работещите. И сега за реформите му, за които така саркастично говори професорът, който е великолепен оратор, спор няма. Първо Макрон маха предишния закон, който позволява на работника да съди с години работодателя му, ако го уволни и ако го осъди да вземе голямо обезщетение. И второ, съкращава увеличението на заплатите на френските чиновници, професорът сам казва, че те са много раздути като щат и работят седмично по 35 часа /7 часа 5 дневна седмица/, за разлика от американските и повечето по света, които работят по 40 часа. Френските чиновници искат да им се плаща извънредно за тези 5 допълнителни часа, Макрон реже това увеличение. И профсъюзите скачат - орязаха правата на трудещите се. Ама чакайте, ако един работник си пие биричка в работно време или пафка цигарки и работодателят му реши да го уволни, този човек може да го осъди и да вземе голяма сума от него. Чиновник, който работи 35 часа вместо 40 може да иска двойно заплащане за още 5 или близо 30 процента увеличение на заплатата си, и когато новият президент на една потъваща икономика вземе решение да запуши пробойните, профсъюзите скачат и викат "но пасаран".
  5. Той бай Дейвид отдавна се препитава с енергизиране и екзайтмънт на конспиратолози, но в случая прави много здрави връзки между трите части в репортажчето си - Singularity University, Гугъл и Фейсбук, не може да му се отрече. Обърни внимание на идеята му за световен ИИ Облак, в който се включват всички индивиди с нано-импланти, на мен ми звучи реалистична след няколко десетилетия.
  6. Изконно българско, ако отместим фокуса от личното
  7. Доколкото ми е известно, сега нямам статистика под ръка, мнозинството от т.н. латиноси са мексиканци, границата е голяма, трудно охраняема, има и корупция сред имиграционните власти, мексиканците имат много по-нисък стандарт на живот и масово преминават границата, после легализираните имигранти си изтеглят семействата и роднините в САЩ. Голяма част от тези хора впоследствие се интегрират, но за част от тях, особено по-възрастните, процесът не е лек и се обособяват в испано-говорящи общности. Знам, че в някои университети /Южнокалифорнийския например/ има запазени квоти за "латинос", което изглежда дискриминационно за белите.
  8. Не мисля, че САЩ се стремят към изграждане на междунационален съюз като ЕС, поне не са го декларирали. Конфликтът с Мексико отдавна е изгладен, Мексико е вторият по големина търговски партньор на САЩ с положително салдо от търговията си с тях от стотици милиарди долари годишно, така че губещия засега от тази търговия е американската държава, но печелят американските корпорации, предимно в автомобилостроенето, които произвеждат в Мексико.
  9. Няма проблем. Как изчисляваш Русия 40 процента, а България 15? Виж само в една сфера, горивата, която е 21 процента от топ-100, как стоят нещата: Голямата част от дъжавния резерв от горива, предназначени за използване при кризи и война също се складира в съоръжения на Лукойл. Що се отнася до вноса на горива, Лукойл удобно държи ръка и на този кран. Българските закони изискват всички стоки, облагани с акциз, включително горивата, да се внасят само чрез акцизни складове, т.е. специално лицензирани за това. През 2011, българското Министерство на Финансите официално обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от тези складове. Съгласно същото обявление, допълнителни около 15% се контролират от Нафтекс Петрол, местен търговец на горива в силно затрудено положение, който е изцяло зависим от Лукойл както за доставки на горива, така и за финансиране. Това явно не е достатъчно, защото Лукойл допълнително наема акцизни складове от малки, номинално независими, компании, т.е. контролът на Лукойл върху тези складове наближава 100%. Всесилната позиция на компанията беше дори призната от съда в решение, документиращо критичната зависимост на държавните институции и инфраструктура от монопола на Лукойл. Парадоксално, съдът използва тази зависимост като аргумент за да не позволи на държавата, въпреки установени данъчни нарушения, да отнеме лиценза на Лукойл. http://bulgariaanalytica.org/2016/12/20/лукойл-напуска-какво-следва-от-това-за/
  10. Не разбрах почти нищо.. Господинът в интервюто казва буквално "в този бизнес ме постави през 1990 г...." конкретно име. Мен никой не ме е поставял никъде. Това имам предвид.
  11. Ех, Ник, и двамата знаем как реално стоят нещата, не можеш да ги видиш във вестник или в търговските регистри, все едно да търсиш стелт-технология с обикновен радар, няма да я види. Виж само това – енергетика, горива и търговия и други /тук хазарт е най-голям дял/ са около 70 процента от топ-100. Ти ми кажи в тези сектори кой „кара влака”. Има и парадокси - В топ 1500 по обороти ги няма на първите 30 позиции Лукойл, обаче „номерът” е в разбиването на множество малки фирми, които въобще не „хващат” в първите 30 този мастодонт, и т.н. ДП лъсна на видело преди години като „преуспял млад човек” и затова стана символ, но доскоро беше беден като църковна мишка по декларирано имущество, едва ли не живееше под наем като мен. Няма да се разпростирам повече по тази тема, не ми е работа, само пускам тук едно клипче с този репортаж, обърни внимание какво казва господина след 3.20 м, той е собственик на Агрофарм, един от лидерите в бранша, не коментирам. https://www.youtube.com/watch?v=AOczlPRAxnY Повечето от тези господа са „поставени” от .... ти знаеш кой.
  12. Не се засрамих, само реагирах с прословутата реплика на Де Ниро, това ми дойде първо на ум. Аз съм имал същото преживяване с американци, бях си купил едно японско шарено каскетче преди години и две мормончета ми казаха "много хубава шапка", просто не знаех какво да им кажа, освен "благодаря", изненадаха ме, момчетата въобще не се подиграваха. За китайците не знам, Хаджийски определя българите като "свенливи реалисти", може би е прав. Иначе да ти го "върна" - без диалога с теб, щях да си остана на нивото от преди 20 месеца /колко много!/, когато започнах да пиша тук - сега като си чета някои от първите постинги във форума, направо се червя от срам, има забележително глупави. Така че сега сме квит, поне за мен. Ще добавя още, че имаш много по-широка култура и нелинейно мислене от мен, което е забележителен плюс.
  13. Стига, пиша това, което всеки средноинтелигентен човек, който има някакъв реален социален опит и здрав разум може да види и разбира. Може би мога да се изразявам малко по-ясно от средното, но не казвам нищо повече от това, което поне 50 процента от хората в България знаят и разбират.
  14. Да, и моделът катастрофира, държавата фалира, традиционните партии се изнизаха от властта. Класика. Но, според мен, там има една съществена разлика с България - властта е оставила относително безконтролно дребния бизнес и средната класа, концентрирала се е върху едрия капитал, където е въртяла олигархическите си игри. Затова имат жилава и яка средна класа от дребни предприемачи, които са "вечнозелената трева" на икономиката, дори и след такъв финансов тайфун от кражби и злоупотреби, какъвто ги сполетя, тази класа от дребни собственици продължава да работи, живее и печели, както го е правела и преди. Мисля, че у нас такава класа е на изчезване и е много по-слаба.
  15. Извинявам се на дискутиращата националните особености компания, четох с интерес, но ще се върна пак на предишната си идея - системата на управление на една национална държава, при която властта се намесва директно /или индиректно чрез олигарси/ в икономиката е огромен национален проблем. Това го открих в книгата на Михаил Хазин "Стълба към небето", която Фружин ми препоръча с линк. Там Хазин, човек врял и кипял, с пределна откровеност описва тази система в Русия. Това е прословутата "вертикала на властта" с олигархичния бизнес. В Европа, освен в България, този модел никъде не действа така силно наподобяващ руския. Има го очевидно в някои източноевропейски държави, четейки Скуби, в Унгария, но в България е изведен като система. А това, според мен, без да се правя на интересен, е основната причина за посредственото и слабо икономическо развитие на България, въпреки приемането й в ЕС. Хазин го обяснява по най-ясния начин - когато властта не може да генерира достатъчно ресурс за себе си, тя бива принудена да мине на "ръчно управление" на икономиката. Всъщност предишната система прези 89-та беше такова "ръчно управление", но - пак според Хазин, - това управление носи огромни рискове и обикновено завършва с катастрофа, защото бизнес и политика са две съвършено различни сфери. В икономиката не са в сила феодалните закони на йерархията васал-суверен, валидни за политическата власт, там има съвсем други правила и действа принципа на меритокрацията, по-скоро правилата са на естествения отбор. Заниманията на властимащи с икономика са контрапродуктивни, както и влизането на предприемачи в политиката могат да доведат до конфузни положения /Тръмп като слон в стъкларски магазин в партийните игри/; на Запад, и в Европа, икономическата класа от предприемачи се е формирала векове и е с традиции, обикновено хора от тези среди, без особено желание и полза за себе си, понякога влизат временно в политиката /властта/, за да защитят интересите на своята класа, след което отново се връщат към бизнеса си /англичаните наричат това "въртяща се врата"/; България няма такава традиция, по-точно тя е прекъсната - затова и в политиката и в бизнеса влизат едни и същи типажи, които нямат опит и капацитет нито за едното, нито за другото, нито могат да разграничават едното от другото. По мое мнение много калпава система, подлежаща на основна ревизия.
  16. Аха, така е. И аз се шегувам, разбира се. Вметката ти за ритуалите е напълно резонна. Лично много се дразня от такива ритуали като "тържествена заря проверка" /която си е една и съща от татово време до днес/, полагане на венци от политици и вой на сирени със ставане на крака и изпънати мирно хора, но... те си продължават. Няма да ги стигнем швейцарците така.
  17. + за целия постинг, но отделям това, за да го свържа с темата най-пряко. Човекът е имал донякъде шанс, че не е попаднал под валяка на, чудя се как да я дефинирам, организираната олигархична конкуренция. В бранша където аз работех, книгоиздаването, през първите години на прехода, доста до късно, олигархичния капитализъм не се месеше активно, главно поради бавната възвращаемост на средствата - нямаше сериозни опити за рекет нито за монопол, даже за пране, защото става бавно. В един момент обаче "нишите" при олигарсите се позапълниха и те проявиха интерес и към книгоиздаването - това стана видимо по времето на царя, поне тогава го видях. Разработиха врътки да вкарват финансови потоци и да ги движат сравнително бързо, както и други техники, но важното е, че им светна идеята да уедрят и монополизират. Не съм гледал механиката отвътре /кой ще те пусне/, но наблюдавах отвън - не са рекетирали или правели нещо насилствено, просто си набелязаха способните по техни критерии колеги в бранша и ги изкупиха на ангро, така че сега имат контролния пакет от пазара. Сред тези колеги има много способни и кадърни хора, невероятни професионалисти с усет и поглед върху професията, дума на отрицание в професионален план не мога да кажа, но отдавна не са независими и свободни предприемачи, които могат да решават самостоятелно - интегрирани са в по-големи структури. това е което мога да споделя с езоповски език без конкретика, не бих желал, но процесите протекоха приблизително в такова русло. Онези останали отвън, според мен, просто нямат шанс на пазара, защото не могат да продават на него, веригата на търговците е в същите ръце, в които са и групата издатели, ипон за монопола. При това всичко се случва в рамките на законноста, без насилие. Мисълта ми е за порочната връзка между бизнес и политика - вертикалата на властта преминава през сферата на пазара, а това води до системни проблеми в него - като почнеш с качество на мениджмънт и свършиш с качество на продукция, все едно е да смесваш вино със зехтин, не са съвместими.
  18. + Много емоционално, Ник, но като цяло споделям мнението ти. Заинтригува ме тази шведска фирма, намерих това Долу вляво е Alfred Brakl (1905 - 1984), основателят на фирмата, той е емигрант от Австрия в Швеция през 30-те не установих кога точно, но фирмата му е основана 1939, следователно след аншлуса на Австрия от нацистите през 1938, та е вероятно да се е спасил с бягство точно от тях. Както и да е, интересното в тази семейно-фирмена снимка, правена преди 1984, защото тогава почива основателя, е точно семейната атмосфера - до него е жена му, възрастната усмихната дама, а до тях двамата им синове; горе са служители на фирмата, преди тя да бъде изкупена от шведската фирма KROHNE и да се слее с нея. Всички тези хора на фотографията ми изглеждат непресторено щастливи и радостни, това не са усмивки нагласени за фотосесия, явно между тях има добри взаимоотношения, разбирателство и са доволни от работата и живота си, както и един от друг. Снимката е правена преди фирмата да се слее с KROHNE /2006, която вече работи корпоративно, съдейки по обхвата на продажбите/, ще рече основния сертифициран продукт е бил направен от австрийския емигрант и неговия екип. Прав си, нещата се правят от индивидуални усилия, на позитивни хора с вяра в собствените сили и способности, и се правят като световни марки точно на тази база, после идват корпорациите и ги налагат с разгърната си организация по цял свят. Има нещо друго обаче при този човек Alfred Brakl /според мен е от еврейски произход и е избягал от нацистите/ - все пак той бяга в неутрална и развита Швеция, която му дава възможност да се развие и прояви като свободен предприемач. Нямаше да има възможност да направи това в окупирана Австрия, но според мен, както описваш ситуацията в пловдивската фирма, този човек, колкото и да е способен, нямаше да просперира и там. Допусни хипотетично такава възможност - някакъв подобен като способности човек, българин, се появява като свободен предприемач в Пловдив, прави си фирма, изобретява продукт с качество по-добро от тези, продавани от описаната от теб корпорация, и се опитва да го наложи на българския пазар. Би ли успял, според теб, колкото и да е позитивен и иновативен, или "невидимата ръка" на конкуренцията би му посочила пътя към изхода? Хипотетично. п.с. Без да искам съм познал за родословното дърво, ето го, на основателя на фирмата: https://www.geni.com/people/Alfred-Brakl/6000000014152540120
  19. Знам че е цял фронт, не се хващай за думата Сталин винаги се е презастраховал, затова успява да се задържи толкова дълго на толкова високо. В мемоарите на Буров има изложена версия как са протичали преговорите с англо-американците, и как според Буров те са били провалени от българските преговарящи съзнателно, чрез забавяне и шиканиране от тяхна страна. Това обаче е мнение на Буров, а фактът, че той не емигрира, ми говори, че е хранел надежди България да не попадне в съветската сфера - богат човек като него не е имал никакъв проблем да отиде при парите си където и да било на друго място, но той остава, въпреки че се мотивира с патриотизъм за това, според мен послъгва.
  20. Възможно е и да греша за американския посланик, мисля че съм го чел в книга на Жоро Цветков за войната, а и в разговор с него го е казвал, но може и да греша. Между другото, ако българската армия, която тогава наброява над 500 000 щика, дисциплинирана и сравнително добре въоръжена /това се вижда после в операциите й срещу германците/ се беше изправила на Дунава да воюва срещу армията на Толбухин, нещата можеха да се развият много по-драматично за всички участници. Не мисля обаче, че Борис би издал такава заповед, ако е бил жив. По-скоро е щял да лавира усилено и да търси англо-американска военна протекция. Нещо което дипломацията след него не успява да постигне. Моето мнение е, че и да е бил жив, едва ли би постигнал гаранции от англичани и американци, вероятно е щял да бъде изправен пред Народен съд и да сподели участта на Филов и компания.
  21. Да, както и тази в Гърция, но гръцкия монарх оказва съпротива на Вермахта, доколкото съм чел, горе-долу по това време американския посланик в София предлага нещо подобно на Борис - да изкара поне една рота про форма срещу Вермахта, след което да емигрира, но да съхрани монархията - отказът е твърд, това предопределя написаното върху салфетката.
  22. Според мен не, защото е изпуснал времето за това, договорките между Тримата Големи вече са били направени в Техеран, Царят е бил обречен. Но въпросът ти от гледна точка на темата е резонен.
  23. Съгласен съм, че навсякъде има производители, които разчитат само на националния пазар, нещо повече, има и такива, които разчитат само на локалния – един малък производител на кашкавал, например, може да разчита на селския си пазар. Въпросът в този казус е националната държава не да му помага, а да не му пречи – да не го стресира и отказва с чиновнически рекет или шуробаджанашки тормоз в полза на близък до властта производител, а точно това става на практика в България и тук ЕС няма никакъв принос, нито глобализацията. Ние работим за други, но не е тяхна вината за това, а си е чисто на българското управление – то не съумява да организира вътрешния пазар на здрава пазарна основа, политиците се месят в пазара, правят „обръчи от фирми” на властови принцип, „разпределят порциите” не само в държавата, а дори на ниво селско кметство и това пак не идва като проблем от ЕС, а от българската власт, от грешната по принцип основа, от която се упражнява властта – тя се меси в пазара и иска да го управлява с политически лостове. Големият капитал /корпорациите/ си търси световни пазари, това е неизбежно, работата на националната власт е да осигури рамка за прозрачен и честен по правилата на пазара бизнес в рамките на националната държава. Ще ви дам пример – във Франция занаятчиите, дребните занаятчии, имат по-голям пазарен дял от автомобилната индустрия, същото е и в Италия. Един дребен производител на колбаси или вино може да продава стоката си, без да се страхува от рекет на чиновници или мутри. Не е необходимо властта да му „помага” с каквото и да е – единственото, което трябва да прави е да не му пречи и да го защитава от нелоялна конкуренция във вид на рекет, който е кадърен и работлив ще си намери пазар, тоест купувачи. Според мен въобще не е работа на държавата да „създава” уникални марки, това правят предприемачите, тоест частния бизнес, държавата само може да изработи и прилага закони, стимулиращи определени отрасли с данъчни облекчения и т.н., толкова, държавата няма работа в частното предприемачество, то не е нейната сфера. Нейната сфера са законите и тяхното спазване, както точно отбелязвате.
  24. Според мен се дължи на насажданата около два века "хиспанофобия" в САЩ по чисто обективни причини - през целия 19-ти век САЩ се разширяват за сметка на говорещи испански държави, населени с "латиноси" - най-вече Мексико, те изтласкват тези държави от тяхна територия и я присъединяват. Първите колонизатори на Калифорния, Ню Мексико и други щати са били испанците, които са колонизирали земите и са насадили с насилие системно католицизма, както и испанския език, при това те са били дълго време владетели там, до революциите за национална независимост, оставили са трайни културни следи. Тази "испанофобия" в САЩ, оправдаваща новото колонизиране, до ВСВ не създава големи проблеми, защото властите я мотивират с противопоставянето на англосаксонския демократичен модел на католическия и склонен към авторитаризъм испански. След ВСВ обаче започва голямата вълна на легална и нелегална миграция от съседните испаноговорящи на САЩ страни. За разлика от афроамериканците, всички тези имигранти, легални или не, са испаноговорящи, повечето католици и обединени от принадлежност към Латинска Америка, те формират веднага свои общности, но не гета, имат силната подкрепа на католическите мисии и църкви в САЩ, живеят компактно, някои от тях въобще не се научават да говорят английски. Същевременно белите посрещат пришълците със старите стереотипи на "испанофобия" и ги приемат като непълноценна раса. Политицете естествено се възползват от новия електорат, той по презумция е на Демократическата партия, и реално правят всичко възможно да го държат компактен /познато нали/ по различни начини, подхранвайки му чувствата, че е "репресиран". Така или иначе, тези хора живеят в компактна испаноговоряща общност /повечето са англо-испано говорящи, но почти всички са испано говорящи/. Сред тях има голяма престъпност и безработица, тяхната средна класа е процентно по-малка и от на белите, и от на афроамериканците. До белите якички и големите корпорации пътя им е много по-труден и засега те присъстват твърде малко там. The youth of this population means that they are a demographic critical to all aspects of our economy and civil society. As the white population ages and baby boomers exit high-skilled jobs en masse, Latino youth are poised to sustain our economic, social and civic institutions. They will be going to college and filling the jobs the baby boomers depart. They will pay taxes, contribute to Social Security, start businesses, begin families, buy homes and vote. Negative stereotypes may also lead to barriers when those in positions of authority exclude Latinos from networks and opportunities that provide entrée into positions of power, including managerial and executive positions and seats on corporate boards. In 2013, only two percent of all CEOs at Fortune 500 companies were Latino. In addition, Latinos held only three percent of board seats in the Fortune 500. Seventy percent of Fortune 500 companies did not even have one Latino person on their board. https://theconversation.com/the-effect-racist-rhetoric-has-on-young-latinos-and-why-all-americans-should-care-57408 Като средна възраст това население е много младо: Contrary to what you hear on the campaign trail, Mexican immigration to the U.S. has fallen below zero. A recent Pew Report finds that between 2009 and 2014, more Mexicans left the U.S. than entered. Latino population growth in the U.S. is now being driven by births, not immigration. In fact, the majority of Latinos in America are not immigrants. Nearly two-thirds of Latinos in the U.S. were born in America. Latinos are also younger than any other racial or ethnic group. The median age of Latinos is 29, compared to 34 for blacks, 36 for Asians and 43 for whites. And the share of young U.S.-born Latinos is growing. Today, some 800,000 U.S.-born Latinos enter into adulthood each year, and the median age of U.S.-born Latinos is only 19. Раждаемостта при тях е като при нашите роми и по-голяма, към 2060 те ще бъдат около една трета от населението на САЩ, докато при белите раждаемостта намалява. Накратко на въпроса ти, според мен се дължи на три неща: езиковата им и културна хомогенност, относително слабата им интеграция и не на последно място векове насажданата испонофобия, сега експлоатирана от двата политически мастодонта, видя се на изборите, те обърнаха вота.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.