dora

Затова когато завършвах, макар че имах необходимия успех, реших да не пиша дипломна работа, а да се явя на държавен изпит (заедно с не толкова добрите студенти). Защото и при нас имапе практика (макар и не чак толкова честа) всичко по-интересно, до което са стигнали студенти, да се присвоява от преподавателите за техни собствени публикации. Естествено, името на студента не се споменаваше никъде - как бе, неккъф си досаден пубер. Не го направих от ревност за великите си умозаключения, а защото просто не исках да съучастничествам в порочна практика.

Абсолютно съгласна. Въпросът, както изобщо с всяко управление на каквото и да било, има два аспекта. Единият е измеримият посредством различни параметри. Напр. размер на заплащането, процент на субсидията, профил на финансирането, брой студенти, брой преподаватели, разпределение на времето на преподавателите в различни дейности и каквото друго измеримо се сетите (не изреждам всички възможни варианти). За измеримите параметри съм съгласна с вашия анализ напълно. Другият, неизмерим посредством различни параметри фактор, са човешките ресурси, културата, характерните практики (порочни или не), системният фактор. И въпросът е какво да правим с него... Защото, дори да вземем само системния фактор, не можем да отречем, че със срива на по-долните образивателни нива, до университетско ниво достигат хора, на които липсват базисни умения и обща грамотност, като в едно от тези базисни умения включвам способност за критично мислене и способност за полагане на каквито и да било целенасочени усилия, под формата на четене, учене, мислене. И както отчаяно казва един семеен приятел, шеф на катедра: "Дора, ако трябва да приемаме само грамотни студенти, ще трябва да закрием университета". А става дума за СУ.... Под грамотни разбйрайте студенти, които могат да пишат без грешки, знаят къде се слага пълен член, такива неща. Говорим за такъв срив, който никой университет не би могъл да поправи. Дори преподавателският състав да е изграден от нобелови лауреати...

Благодаря отново за чудесния постинг, Б. Киров. Но не мисля, че въпросът е само финасов. Имаме петдесетина години, в които пред което и да било научно усилие е поставена идеологична граница. Това означава, най-общо казано, деморализация и петдесетгодишно изоставане, както и придобиване на порочни навици и превръщането им в норма (някои от тях споменахме и двамата). Както и, вследствие на незнанието (поне доскоро) на чужди езици на достатъчно добро ниво, допълнително изоставане поради невъзможност да се четат научни публикации на чужди езици. Както и много други неща. Само с повишаване на заплатите на преподавателите няма да се наваксат тези дупки в квалификацията, както и системните проблеми в образованието в резултат от тежкото историческо наследство.

Това не касае опасни продукти, клинични изпитвания се правят на абсолютно всичко, което се прилага в медицината и фармацевтиката. И изобщо не е задължително то да бъде тествано върху хора. Примерно интересува ви как се държи даден механичен имплант, примерно пейсмейкър, когато бъде подложен на ядрено-магнитен резонанс. Напр. доколко му се повишава температурата, и изобщо какво се случва с него заради материалите, от които е направен. И дали не му се скапва нещо електрониката. Или си отглеждате някакви микроорганизми и проверявате как им действа определено вещество. Или създавате нова ваксина, биете я на еди колко си мишки (или прасета), след което ги излагате на дадения вирус, от който тя следва да ги пази и гледате пази ли ги. Или примерно правят тестове за херметичност и устойчивост на налягането на течностите (примерно на кръвното налягане) върху нещо си, което ще се поставя в човешки съд. Като това не означава, че нещото бива поставяно на доброволци хора и оставено да се счупи от кръвното им налягане, та да се види как влияе налягането :)) Това се проверява при симулиране на тези условия. Точно както се правят тестове с автомобили, какво ще се случи с тях при катастрофа, или примерно най-тривиалните потребителски продукти се изпускат от различна височина под различен ъгъл върху различни повърхности, за да се види кога ще се счупят, или как им се отразява водното налягане (ако ще трябва да са херметически затворени за течности). (Примерно, ако имате фотоапарат, той също е тестван така). Е, ако протоколът при някое от тези изследване не е спазен, защото екипът не разбира инструкциите или не следва протокола (абе, тука пише, че требе да го фърлиме от пет метра върху неква плоскос, ама каква е таа плоскос, не разбирам... Е, ние ще го фърлиме от три, щото петметровата стълба се строши, а и таа плоскос сега кой ще ти търси сега, на пода ще го фърлиме), то какво изследване е това?! (Тeкстът в скоби е условно-шегаджийски, за илюстрация на принципа. Това като пояснение, няма да отплесвам темата).

Aко не гледате цялата лекция, няма да разберете за какъв тип аргументация говоря. Аз не съм резюмирала какво има във видеото, само съм направила връзка между това, за което се говори в него, и търсенето на пределно/абсолютно добро, което не може да бъде оборено с нищо. Аз също не извличам от видеото религиозни аргументи. Използвам го, за да обясня възможността този развой на мисли да доведе до заключения за устройството на света, които включват съществуването на подобно абсолютно добро. Не казвам , че този развой е задължителен, а че е възможен, и, както се вижда, изобщо не е изграден на някакви примитивни или неинформирани аргументи. Без да се гледа видеото, не могат да се вадят никакви априорни аргументи.

Гледайте видеото и ще видите какво имам предвид под "рационално".

p.s. Забелязвам, че понякога стават обърквания, Doris (https://www.forumnauka.bg/profile/5781-doris/) и dora (aз: https://www.forumnauka.bg/profile/23591-dora/) сме различни хора, макар понякога да забелязвам, че имаме сходни виждания по различни въпроси Doris е по-отдавнашен потребител от мен. Ако когато се регистрирах, предполагах, че има потребител с подобен алиас, щях да се въведа като нещо друго, за да не стават обърквания.... надявам се обаче те да не са големи (засега май се справяме).

Точно това имах предвид, когато написах, че заключения не могат да се вадят от някакви абсурдно редукционистки представи за религиозността, които приравняват божественото до дядка с брада и самите вяряващи - до някакви откачени фундаменталисти. Същата логика като "всички мюсюлмани са терористи", която на мен лично ми е толкова нелепа, че изобщо не бих се наела да я опровергавам. Една хубава лекция. Тя не касае конкретно никоя религия, но дава отличен пример за това как суперинтелигентни хора могат да стигнат за себе си до извода, че смисъът на живота е обвързан с нещо, което не могат рационално да отрекат. Сега, дали това нещо ще го открият в парадигма, която вече е съществуваша, или ше изберат някакъв собствен път, е въпрос на личен избор. Нямам време да резюмирам, но един от въпросите за размисъл в лекцията е следният. Ако нарочното причияване на безсмислено страдание на напълно невинните е злото, абсолютното зло, тоест такова, каквото никой не може да отрече или да неутрализира с рационална забележка - единият полюс, то тогава какво е доброто, което никой не може да отрече, другият полюс? Затова и горе написах, че не са нещо нефелните тези, които имат склонност да си задават подбни въпроси. И да намират за себе си отговор там, където това им се вижда най-вероятно, или там, където това пасва най-много на техния живот и природа. Забележка: лекцията не е от религиозен характер.

Оголената част на планината не е обезлесена, това е каменната кариера, в която са работили затворниците в лагера "Скравена".

Това, което описвате, Скуби, може да работи в техническия сектор (където степента на роботизация по някое време вероятно ще направи и работника излишен), но не работи, където на работещите не се възлагат никакви лични отговорности извън точното изпълняване на процедури, които няма как да сбъркат, защото не им се налага да разсъждават по тях. Но не всички сектори са такива. Един от моите пример е от сектор "Клинични изпитвания" (Clinical trials) - тестване на процедури и лекарствени средства (или други вещества за човешка консумация), при които трябва да се спазва до най-малката подробност много точна - и доста сложна - процедура, която трябва да бъде извършвана от човека по серия протоколи, но и той трябва отлично да разбира всяка точка от всеки един от тях, както и какво да прави, когато нещо се отклонява. Както и какво в никакъв случай да не се прави. Там една грешка означава. че цялото изпитване отива по дяволите и трябва да се прави отначало. А се предполага, че там работят висококвалифицирани специалисти.... Хората се оплакват, че дори и преводът не помага, защото като наемат преводач, той не разбира какво превежда.... (това и относно качеството на превода, област, в която специалистите наистина се броят на пръсти - защото пак, заради безработицата в дадени сектори, много абсолютно неподготвени хора решиха, че понеже поназнайват език, могат да работят с превод...). Проблемът с квалификацията - и най-вече с недостига й (и пак се върнахме в руслото на темата) е изключително важен. Специалистът не трябва само да има тапия за висше образование, той трябва да може да работи с това, което е научил, както и да чете, разбира и следва документация на (поне един) чужд език. Понякога и на два - и това се счита за подразбиращо се, защото в централата на компанията всички го могат и не си представят как е възможно някой с образование, поне формално наречено като тяхното (че дори с магистърска степен) да не е квалифициран на тяхното ниво. Както и да не владее стандартните за сектора работни процедури - институционално и всякак... Някои ще кажат - ами за толкова пари, толкова качество. Но и това не е така. Заплатите не са ниски спрямо официалната статистика на стандарта на живот - официалния, по който фирмите си правят анализи, преди да дойдат в България. За това, че в официалната статистика пише, че заплатите са по-ниски, защото всичко живо се осигурява на минимална работна заплата и държавата не знае колко реално получават хората, не са виновни инвеститорите. Ние сами си скапваме положението.

Само вметка, без да се разпростирам, за да не отплесваме темата. Всяка компания, преди да влезе на даден пазар, или да открие свои филиали там, прави SWOT анализ. Като той включва и икономически, и политически, и демографски, и социални, и културни фактори. И дори това какви езици се говорят, тоест доколко като отиде в държавата, ще може да се разбере с тях на някакъв език, различен от техния. https://brainmass.com/business/wto-and-gatt/swot-analysis-of-different-countries-179939 Например по стечение на обстоятелствата знам за стратегически избор на няколко компании да изберат Холандия пред Германия за европейски офис, защото в Холандия се говорят повече езици - не само от самите холандци, но и от огромното разнообразие от експати (проверяват в националната статистика граждани на колко дъжави живеят в Холандия и какъв процент съставляват). Както и наличието на добър университет за японистика (проверяват в коя държава доколко се говори японски. защото когато назначават персонал, искат той да познава тяхната култура.). Да не говорим, че една от тях беше проверявала и градската среда - доколко в градовете има квартали, които приличат на японските жилищни квартали, за да може съпругите на директорите да не изпитват културен шок, оставени с децата вкъщи.... Това е малко екстремен пример, но го давам, защото е показателен. Друг е въпросът за кои държави и доколко, правейки анализа, компаниите могат да разчитат на достоверна статистика. Напр. нашата статистика не хваща огромния сив сектор, поради което от официалните данни редовно излиза, че заплатите са по-ниски, отколкото са (или отколкото се очакват от работниците) и компаниите понякога се подлъгват, че ще намерят евтина работна ръка. Което беше така през 90те, но сега не е точно така. Същото е и за образованието. По старата приказка, като се знам какъв съм инженер, и ме е страх да отида на лекар - понякога компаниите се оплакват, че са очаквали да намерят много по-квалифициран персонал, отколкото са намерили в действителност, и че това, че работниците имат формална квалификация висше образование, не означава, че не трябва да бъдат обучавани от нулата. От холандски предприемачи чувам и че срещат проблеми с незнаенето на чужди езици и неразбирането на процедурите, тоест че управлвнието трябва непрекъснато да е опосредствано с превод (хора, които уж говорят езика, не разбират какво им се обяснява в действителност), и става нещо като развален телефон. Оплакването общо взето звучи така: Всяка седмица им го обяснявам отново, за да може следващата седмица пак да ми се обадят по телефона да питат, защото не са го разбрали...... (Това горе не е най-удачният линк, но в момента просто нямам време да търся по-подходящ, за което се извинявам.)

Невярващите лекари правят същото - извършват необходимото в рамките на компетенциите си, гледат да не правят грешки, които биха компрометирали резултата, и оставят на организма на пациента да стори останалото, с надеждата, че са взели правилните решения. Ако попитате който и да било лекар, той ще го потвърди. Без значение дали ще го формулира с думите: "Божа работа" или не.

Във връзка с разговора в темата относно разминаването между квалификация и пазар на труда, вижте следното изследване: http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_emp/---ifp_skills/documents/presentation/wcms_554348.pdf В графиката за разминаването между квалификация и работно място се вижда, че в България повече хора са по-квалифицирани от работата, която изпълняват, отколкото хората, които са по-ниско квалифицирани от работата, която изпълняват: И още едно изследване, за влиянието на технологиите върху пазара на труда: https://hcss.nl/sites/default/files/files/reports/SC_The_European_labor_market_and_technology_employment%2C_inequality%2C_and_productivity.pdf

За мен е абсолютно смайващ броят на заетите в областта на "защита и сигурност"....

Според мен пропускате и нещо друго - предприемачески умения. Много от добрите специалисти просто не умеят или не са обучени да продават труда си. Или просто продажбите не са им силата. И това е нормално - затова има хора, заети с разработването на конкретния продукт, и хора, които да се занимават с маркетинг, продажби и пласмент на същия. Не всеки е роден за предприемач, особено когато ще му се наложи да дели времето почти 50/50, а в началото дори 80/20, за да се занимава с пласмент (за сметка на времето за разработка). И като добавим и административните неща (воденето на счетоводство и т.н.), то е нормално хората, на които това не им идва отръки, да не предпочитат да го правят. И това не е изненадващо. Но е и вярно, че предприемачески умения се възпитават. Но това става от ранно детство - самостоятелност, инициативност, екстравертност, оптимизъм (да знаеш, че ще стане, а не да си мислиш, че ти си такъв балък, че никога няма да стане - характерното пораженческо мислене), социална интелигентност (като цяло това изисква друг вид култура. Ние някак си биваме възпитавани в пасивност, неуметност, недоверчивост, песимизъм/фатализъм, темерутщина). Вижте тази статия: https://clubz.bg/node/82183?fbclid=IwAR0HPe2TglvsVNCZfiRKLBRSrj-QsEEI-2QxPhc_VDf7Z9EFy7zmLMBSfWI И тази: https://www.quora.com/What-is-the-best-personality-suitable-for-an-entrepreneur

Благодарности за цялата тема, Б. Киров!

Ами не, нямаше низвергнати някакви хора, имаше хора от Държавна сигурност (както разбрах по-късно) с по-високи титли, и кадърни хора не от Държавна сигурност, които цял живот са само асистенти, най-много малко преди пенсия да ги направят главни асистенти (от тях, между другото, в личен контакт съм научила най-много)... Вероятно защото професорството е минавало задължително през сътрудничеството... Вижте колко тъжно е това.

Да, благодаря

Той е знаел, че ви преподава проформа нещо, което са го задължили да ви преподава, и по което реално нямате никакъв интерес. Вероятно и той не е имал никакъв интерес, защото е бил от някоя философска катедра с напълно различен профил, но все пак някой е трябвало тези глупости да ви ги чете... Когато обаче в цяла катедра преобладаващо се преподава проформа (кой квото разбрал - разбрал, ако не е разбрал, майната му), изпитва се що-годе проформа (е, ако преподавателят се заинати, може и да те скъса, но най-вероятно няма да го направи, за да не му се налага да се занимава с такива неприятни глупости, като те изпитва отново) и наука не се прави изобщо, или статии се пишат проформа, това вече не е образование изобщо.

Съгласна съм теоритично, но не и съвсем на практика. Университетите се превърнаха в търговски дружества (в лошия смисъл на думата) и предлагат не това, което се търси на пазара на труда, а това, което искат да учат студентите. Или по-скоро да не учат, но да са го записали и да вземат диплома по това накрая. България със сигурност няма нужда от толкова адвокати и нотариуси, колкото произвеждаше висшето образование по мое време (нещо, за което родителите подтикваха децата си, че да станели богати после). Нито от толкова хора, учили бизнес администрация или маркетинг (защото "маркетинг" през деветдесетте звучеше много по-"така", включително защото никой не знаеше какво точно представлява) и накрая работещи като сервитьорки. Нещо такова ми се струва, че се случи после и с психологията - всяка посредствена фръцла - с диплома за психоложка. Чудно защо никой не иска да учи физика и математика - ами защото трябва да се полагат усилия. То не че и в хуманитарните специалности не трябва, ако се преподават както трябва, но те просто не се. И това не е отсега. (Защото знам какво е цял семестър да четеш по хуманитарна специалност в западен университет по дванадесет часа на ден - след лекции, и пак да не стигат, та да трябва да четеш още по-бързо и по-ефективно....Както и да знаеш какво да четеш задълбочено и какво само за информация...) С което не казвам, че няма и хора, които наистина учат по специалността си, поне в рамките на това, което им предлага българското образование. Нито че няма хора, които се опитват да придобият и познания чрез специализации в чужбина. А и днес има много повече откъде да се чете, за тези, които искат да четат, от по мое време, когато в библиотеките на университета имаше само книги с изтръгнати важни глави, и основно такива или от съветски, или от маргинални, или от безкрайно морално остарели като научност на текста автори. Това тогава беше основата на хуманитарното образование и е нелепо да се хвалим какво добро образование сме имали преди - нищо такова нямаше. Това, което може би имахме - и все оше има, е тук-таме талантливи хора ВЪПРЕКИ образованието, но непоказателни за качеството му, точно по причина, че талантливи въпреки него. Но такива талантливи хора има навсякъде по света, само че някъде ги и обучават.... И друго - конкуренция и качество има там, където за дадена специалност на година се приемат двадесет човека и точка. Не там, където само в един университет могат да учат стотици, ако учат изобщо... а "университетите" са що-годе толкова на брой, колкото са и студентите в държавата... (тук иронизирам). Извинявам се, че пиша с малко неприятен тон, но за мен тоталната девалвацция на образованието, и особено висшето, е много, много важен проблем. (И да добавя, напълно се солидаризирам с това, което написахте за четенето на едни и същи лекции на поколения студенти, без в тях да е променена и запетайка. Това показва нивото на научност в университетите - нула научни изследвания, писане на цитаторски статии или предъвкващи един и същи материал от десетилетия книги само за целите на акредитацията. Ако някой може да ме опровергае, че нещо се е променило и последното ми твърдение вече не отговаря на истината, то нека го направи - ще го приема с облекчение...)

.... Струва ми се, че точно затова става дума, конкретно с Дания: https://en.wikipedia.org/wiki/Education_in_Denmark Средното образование, което води до "университет", е "гимназията", като между нея и "университета"/aкадемичното образование има подготвителна степен. Другите видове средно образование са технически или практични, не теоритично-академични, и може в статистиката по-горе да не се водят за "висше".

Въпросът е какво в Дания означава "висше образование". В някои държави "висше образование" означава "висше академично образование". Висшето техническо образование не се води "висше". Учениците, се разделят на "подходящи" за техническо (неакадемично) образование и "подходящи" за академично образование в среднообразователното училище, като "техничарите" учат "практически ориентирано образование" (което дори след учене на технически университет не се води "висше"), а тези от гимназиите с теоритичен модел учат "академично" образование, което се води "висше". За целта се оценява (още преди средното образование) доколко ученикът е способен на високоабстрактно/академично мислене, и доколко е по-скоро ориентиран практически. Там техникумът не е колеж, а политехниката не е "университет". Затова и тези с "академичното" образование, водещо се "висше" обикновено са адвокати, лекари, учени (занимаващи се с научна работа), различни хуманитари (и може да не влизат в работната ръка, защото са на свободна практика). Не мога да кажа какъв е случаят с Дания, но вероятно може да се провери.

В моята конкретна специалност се приемаше с много висок бал. Но това очевидно не означаваше нищо.

Тогава не правеха пари. Конкретно в СУ си бяха на държавни заплати.

Абсолютно съм съгласна с написаното от вас, Ник. Вие разглеждате положението в момента, но положението през 90те не беше по-цветущо. Потвърждавам от личен опит, защото тогава съм завършила хуманитарна специалност в СУ. И имам база за сравнение, защото след това съм учила и в западноевропейски университети. Нивото е ужасно ниско. В степен, в която още в първи курс, след завършена езикова гимназия, да си мисля, че съм попаднала в учебно заведение за бавноразвиващи се. Кулърен шок. Първият ми и единствен такъв. С малки изключения, никаква системност на преподаването, а и въобще в материала, нито един свестен учебник, преподаватели, които четат лекции с нос в записките си, безнадеждно остарели материални и методи, липса на критерий при оценяването на студентите, невъзможност за каквото и да било оценяване на труда на тези, които полагат малко повече усилия и се опитват да правят собствени изследвания. Проформа гледане на работата, допускане на студентите редовно да подават курсови работи, в които 90% от съдържанието е преписано буквално от книгитв е библиотеката. Условие за вземане на изпит: възможност за наизустяване на казаното на лекции и изплюването му пред преподавателя. Дори да оставим това, в гимназията никога, НИКОГА не ми се е случвало с четене една нощ да изкарам шестица на изпит. С малко понаучено и някои волни импровизации на тема. В университета ми се е случвало многократно. А защо го правех? Защото дори не можех да си предствя, че и този път няма да ми изфраскат някоя двойка за наглостта да се правя, че съм научила нещо. Уви, номерът минаваше ли, минаваше, а аз ставах все по-дръзка в експериментите си... Това за мен беше голям шок, защото мои предци са създавали университетското образование в България и никога преди това не бях си представяла, че то може да се е сринало дотам.... Родителите ми също все оше бяха хванали част от онзи предидеветосептемврийски елит и тяхното образование не беше толкова окайващо, колкото моето... Добре че - ура! - по мое време Британският съвет отвори библиотека в СУ, та поне отнякъде човек можеше да се запознае какво представлява неговвата специалност.... Всичко, което съм научила, конкретно по тази специалност, е от четене там. Трудно е да си представите с какво съжаление го пиша това... Това и в голяма степен беше причината след петте изгубени години да направя всичко възможно да си осигуря възможност наистина да се докосна до това, което може да се нарече добър университет, и знание изобщо.... Както и до нестихващата ми потребност да чета, чета, чета... Аз тези пропилени пет години в крайна сметка ги наваксах. Но това не означава, че нивото на висшето образование не е едно безобразие... И това не е отсега. Това е резултат на подмяната на интелектуалния елит в университетите с работническо-селски, и идеологическото тотално задушаване на науката в продължение на 50 години, особено в хуманитарните специалности. Когато се отвориха част от досиетата, се видя и това, което предполагах - СУ в здравата хватка на Държавна сигурност.... Каква наука?! Какво обазование?! Имам чувството, че преподавателите просто гледаха да завършим, че да не ни берат гайлето и на нас. И всички завършихме. Всички. Как пък някой не изкара двойка на тези дъжавни изпити? А вижте какви учени сме имали преди това: http://kkf.proclassics.org/класическото-образование-в-българия/геров-за-дечев/?fbclid=IwAR3ugUKRla3w3VL164CIfLmDOJDCubzuYMlvaqhAJYuMm14bejNIg-2IyrQ http://kkf.proclassics.org/класическото-образование-в-българия/библиография-на-дечев/?fbclid=IwAR0NVzJVM-IPUqIguyVUe55rVXrDMjHRzpHiO0zT1PODIMRy9BW98LKpefE Това е и полоколението, с което моите родители, примерно, са имали вземане-даване. То е и от което имах наблюдение през бабите и дядовците си, и си мислех, че такива хора ще намеря в университета.... Уви. Трагикомедия щеше да бъде, ако не беше трагедия...