dora

Една полезна според мен статия: https://apjjf.org/-Yuki-Tanaka/1606/article.pdf Някои изследователи тълкуват използването на камикадзе пилоти от Япония като преминаване на Втората световна война във фазата на психологическата война, като това важи за всички страни, само средствата им са различни. Ветерани от САЩ нерядко са разказвали за ефективността на тази стратегия в психологически план, конкретно заради ужаса, който всяват японските камикадзета не с друго, а с готовността си да умрат, за да нанесат колкото се може по-големи разрушения, саморазрушително поведение, което западният човек не може да осмисли, от враг, който не може да бъде предвиден, защото методите му са иррационални.

Добре, дайте някакви насоки в какъв план психологията трябва да се коригира от философията. Тогава обаче не се ли превръща психологията в идеологическа дисциплина, за сметка на научността? Този сценарий вече сме го разигравали в източна Европа - да се дава наклон на научните изследвания в посока, угодна за идеологията на държавата, като се потискат и ограничават всякакви изследвания, които противоречат на установената линия, и се манипулират към консистентност със заложените в социалнизма идеи всички налични. Това за мен е идеален пример за надмощие на идеологията или определен набор от идеи, над науката и потискане на научнито развитие като цяло. А от вкарването на науката в някаква текуща догма до използването й за репресии пътят е изключително кратък. Вижте медицината и нацизма, вижте използването на психиатрията в източна Европа. Все с уж благородната цел да се вписва в идейно-философските рамки. На науката работата й не е да се вписва в идеологии, а точно обратното - през цялото време да подлага на критическа преоценка това, което знаем. За да може утре да знаем повече. Иначе, в това психологзите да четат философски текстове, няма нищо лошо. Всъщност е добре всички хора да четат всякакви текстове, считащи се за достижения на човешката мисъл. А и всякакви текстове изобщо, вкл. такива, с които от научна гледна точка няма как да се съгласят. Повечето социални науки, както беше описано и горе, така и иначе използват интердисциплинарния подход (връзки с други науки), и психологията с нищо не е по-различна. Тоест това, което искате от психологията по отношение на допирните точки с другите науки, отдавна се прави. ---- Питам за пояснения, защото ми се струва, че недобре разбирам тезата ви. По-горе ми се стори, че критикувате психологията като недостатъчно еманципирана от другите науки (аз обяснявах защо психологията е еманципирана, но в различните си дисциплини неминуемо дели инструментариум със свързани науки), а сега ми се струва че казвате, че интеграция с другите науки е нещо полезно? Така е, полезно е. Но какво общо има тогава философията? Обвързването на психологията с философията не я ли прави отново нееманципирана?

Всъщност не потвърждавам това, което казвате - опровергавам го. Вините психологията за нещо, което е извън сферата на заниманията й. По същата логика бихте могли да обвините която и да било наука за нещо, което не е в сфертата на заниманията й. Никоя наука не се занимава с правораздаване, залагане на морални норми, регулиране на обществените отношения. Дори правната. Тя изследва как човекът/обществата създава/т подобни норми. Науките по принцип не са прекриптивни. Защото те оставят на човека свободната воля дали в избора си на поведение да се допитва до постиженията им или не. Решавайки дали да удари шамар на жена си, никой не се ръководи от геометрията, да речем, а от собствения си избор да решава пробемите си чрез насилие, вместо да ги преодолее сам. Не изключвам афекта, включвам го. Защото справянето с гнева също е въпрос на лично решение дали да се положат усилия или не.

Психологията не се занимава по прескриптивен начин с морални въпроси, затова тя няма как да ги решава или да не успява да ги решава. С морално-етични въпроси се занимава етиката и части от философията. Прескриптивен елемент има и в различните религии. Дори дял като "моралната психология" всъщност се занимава със способността на човека да прави морални преценки, не с това кои преценки са морални и кои - не.

... И подарък от мен, Сийсик Стийв, свирещ в началото на самоделна китара:

Йее, Мишел Петручани, най-накрая малко джаз Ето ви от мен. Мислех си за Кийт Джарет, но това ми върви повече като продължение на М.П.: Аз днес съм на ей това разкошно момиче:

За това мога да ви дам пример и в съвремието. Преди време шефът на японска компания беше изпратил за превод на всички европейски езици, за съответните офиси, поздравително писмо по повод на годишнината на компанията, в което се благодареше на работещите за постиженията, като те се отдаваха на "superior DNA" - тоест, вие като работници на компанията ХХХ сте толкова добри, защото ДНК-то ви е по-добро от това на останалите хора... От съображения за конфиденциалност обаче не мога да ви кажа коя е компанията, но е сверовно известна. Немалко от тези идеи съществуват и днес.

Вижте Бенедикт Андерсън - ако ви трябва reference за тази идея. Аз също съм съгласна с него.

Благодаря за текста, прочетох с удоволствие. Всъщост не само японският, всеки национализъм е манипулативен, защото представлява идеология, от която се ползват съответните елити - за консолидиране/легитимиране на собствената си власт или за промяна на принципа на сформирането й. Започналите като масови/граждански революции всъщност са протести за права, националистическата идея е само тази, която им придава конкретна поличитеска форма, но тя никога не е мотивирана от масовия слой, а от съответните идеолози. Това важи и за националосвободителните движения.

Защото не е лесна специалност, и такава, която в очите на кандидатстудентите да обещава бърз достъп до висока заплата. Ето тук публикация кои са най-желаните специалности в СУ: https://www.manager.bg/obshchestvo/nay-zhelanite-specialnosti-v-sofiyskiya-universitet

Всъщност и това не е емпирично доказано, по-скоро има данни за друго: https://qz.com/802276/the-foreign-fighters-of-isisislamic-state-are-surprisingly-well-educated-according-to-the-world-bank/ Ако си спомните атентаторите от 11 септември, всичките бяха с висше образование. Радикализацията всъщност е доста сложен проблем и не може да бъде сведена до един фактор. Но отплеснахме темата напълно, може би е по-добре да отворим друга.... извинявам се. https://www.huffingtonpost.com/amer-tapaenar-/isis-relative-deprivation_b_6912460.html

И това не е вярно. Радикализирани младежи понякога са потомци на напълно нормални семейства. В ИД има и конверти, западноевропейци от немюсулмански произход.

Навсякъде, където е въможно към даден момент да стане смъртоносен инцидент, съответните служби влизат подходящо подготвени. Едва ли при сигнал за пожар пожарникарите отиват на място по дънки и фланелки. Ако се предполага, че този, за когото са тръгнали, е въоръжен и ще окаже съпротива, естествено, че ще са въоръжени и те. Извън този даден момент обществените места са достъпни за хората по същия начин, като и преди. Там продължават да живеят хора. И не само да живевт, ето ви местния замък: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Château_du_Karreveld.jpg

Именно, те не са чужденци.

И сега може да се разхожда спокойно.

И едната, и другата групи могат да са проблемни, но по различен начин и по различни причини. От хора, които със столетия са били част от европейската цивилизация обаче, е нормално да се очаква да се държат като такива. Въпросът донякъде е и поличитески - ако дадени държави са решили да се присъединят към обща икономическа и политическа структура с други, то това да приведат собствените си граждани в готовност да живеят в общия дом, и да се уверят, че не изнасят престъпност, е задължение точно на същите държави. Те нямат извинение да прехвърлят собствените си социално-икономически и манталитентно-поведенчески проблеми върху тези, които са се съгласили на приемането им в семейството, и това няма да се приема с лека ръка. Ако човек иска да бъде наред с отличниците, той е длъжен да положи усилия да ги догони. За да може тази отговорност да не отпада, очакванията към източноевропейците винаги ще бъдат по-високи, отколкото към африканците, да речем, вкл. защото е възможно някои от тях никога да не са имали достъп до формално образование. Така и трябва да бъде. Факт обаче е, че Западна европа не може да побере проблемните населения на целия свят. Това няма как да се случи. Затова е и нормално да очаква от непосредствените си съседи на изток да се справят с проблемите си (които така или иначе изобщо не са с размера и сериозността на тези в резвиващия се свят) вместо да ги добавят към така или иначе нелесната задача как развитите страни да се погрижат за най-бедните, така че населението им да не се засели на запад.

Сега много от децата са напълно лишени от това. В уики статията по-долу изрично се казва: Forest kindergartens are also generally less noisy than closed rooms, and noise has been shown to be a factor in the stress level of children and daycare professionals. https://en.wikipedia.org/wiki/Forest_kindergarten По-малко стрес, по-малко страх (за разлика от "културата на страха" и "културата на избягване на рискове", вместо обучението, че те са инхерентни на всичко), по-добра способност за управление на рисковете, ерго по-спокойни, уверени и способни да се справят хора.

Какво ни пречи да се чувстваме спокойни за своята лична безопасност? Начинът, по който сме възпитани. На вниманието на участниците във форума предлагам едно видео. Десет процента от детските градини в Дания са "горски" детски градини. Такава практика започва да се въвежда и в Германия и Швейцария. Там децата се научават на отговорност за сигурността си от много ранна възраст. Не само това. Научават се какво значи да имат доверие на останалите и останалите да им имат доверие, че няма да направят нещо нередно или небезопасно. Научават се, че е нормално да си мокър, да ти е студено и не всичко да ти е поднесено на тепсия. Научават се на самостоятелност, както и да се справят с всичко. Научават се да бъдат спокойни, уверени, доволни с това, което имат на разположение, както и да го използват по безопасен начин. Научават се какво значи да държиш нож, без никого да нараняваш с него, вкл. себе си. Научават се, че животът не е в интернет игрите. Научават се на всичко, което ще им е необходимо, за да са спокойни и уверени хора. Ето видео:

И аз го виждам така, но този сценарий нали уж вече го играхме, научихме ли нещо от него? Има и друг въпрос, който силно ме смущава. Наскоро шеф на националната телевизия в интервю по повод на проблеми там спомена нещо, което важи за всички сфери, според мен. Ние нямаме огромен пул от кадри, от които да изваждаме и назначаваме хора на управленски длъжности - налага се да работим с малкото, които имаме, колкото и компромисни (а според мен и нелепи) да са техните кандиратури.... По серия причини, вкл. имиграцията, застаряването (специалистите в цели сектори са в предпенсионна възраст) и провалящата се образователна система, този пул става все по-малък.... Опасявам се, че когато това се случи, няма да имаме от кой ръкав да извадим заек....

Това "Нещо друго" всъщност веднага мога да го формулирам: Катастрофално лошо управление на всички сфери в държавата. Донякъде поради липса на средства, донякъде поради липса на управленски капацитет, донякъде поради нежелание за поемането на каквато и да било отговорност, донякъде поради апатия, породена от безпрецедентното атомизиране на обществото - липса на всякаква загриженост за другия. И в огромна степен поради корупция на всички нива и във всички области, породена от липсата на обществена непримиримост. Ето илюстрация: https://nova.bg/news/view/2017/09/30/194352/защо-се-стига-до-ситуациите-в-които-болници-връщат-пациенти Напускането на държавата престана да бъде емиграция. Превърна се в евакуация. Усещането, че нищо не работи - и то не неоправдано - важи и за все по-закъснялото решение за родителство. Хората не желаят в подобна несигурна среда да създават деца. Когато пожелаят обаче, нерядко е твърде късно и се налага това да става по изкуствен начин, а фертилно време за второ дете просто не остава... Дори когато не говорим за липсата на средства. http://www.mila.bg/article/6208037 Според данни около 1,3 милиона души в държавата и в момента са с влошен достъп до здравна помощ (https://www.novini.bg/news/3771-1-3-млн-българи-без-достъп-до-медицинска-помощ.html). В малките населени места, където болнични заведения се закриват и лекарите се насочват към големите градове, тези хора са изоставени на смъртта си, когато тя дойде. А без медицинска помощ и при липсваща държава, тя ще идва все по-рано. https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6725950 Аз не съм особен оптимист, със застаряващо население и все по-крещяща липса от специалисти ми се струва, че нещата все още не са стигнали дъното.

Вероятно и в много други, но не съм виждала някой да е извеждал данни. Ако ви е попаднало нещо, пуснете инфо.

Ако позволите, ето едно изследване, пускам го, защото е обширно: http://eprints.nbu.bg/2721/1/ДДР ПД Демографската криза в България - рискове и последици%2C ноември'2013.pdf От там: "Нараства броят на учениците, които напускат училище поради заминаване в чужбина: 34,3% от учениците, напуснали училище (делът им в сравнение с периода 2008/2008 е нараснал с 49,40%" Само 3% от лекарите са под 30-годишна възраст и само 25% - между 31 и 45 години. ---- (По непортвърдени/анектотични данни, основаващи се на мнения на хора от лекарската професия, цели випуски завършващи медицина студенти заминават за чужбина.)

Това му е хубавото на форумите, че имаме възможност да споделяме впечатления с хора, без средите ни да съвпадат Никак не ми се иска да пренебрегвам проблемите на хората, чиито населени места са останали без поминък и те просто нямат друг избор. Но мигрантите не са само те.

Защо да е пренебрежимо малък? От моята среда да речем, никой, вкл. и моето семейство, не е заминавало по икономически причини. (От съучениците ми, от клас от 30 човека, в България са двама. Това като цяло е съотношението и за другите класове от нашата година, а и от съседните. От състудентите ми от СУ, от група от 20 човека, в България няма нито един. От приятелската ми среда в България са трима + децата и съпругите си. Преди да заминем, всички сме били с доста прилично разположение на пазара на труда и що-годе нормално заплащане. А и в такова сериозно решение човек не се мотивира от единия размер на заплатата си). Знам, че това не е валидна статистика, но липсата на такава се дължи и на това, че никой не си дава труда да разгледа и факторите, различни от икономическия, и да изведе някакви данни. Но не бива да се пренебрегва. Дори само да погледнем броя на българските студенти и млади учени в западните университети, това е достатъчно представително, както и примерно на заминаващите лекари. За другите т.нар "мигранти на знанието" ("knowledge migrants") това вероятно по-трудно ще се установи статистически, защото браншови статистики не съществуват, но има сектори, които са оголени откъм специалисти. По очевидни причини. (Не се ровя за публикации, за да не утежнявам темата и да я насочвам в периферна й посока).

Икономическият фактор далеч не е единственият, но е най-лесният за квалифициране. За ясна картина би трябвало да се приложи мултифакторен анализ, каквато принципно е практиката за всеки социоикономически феномен, но данни не винаги са налични, а и по мое мнение няма политическа воля такива да бъдат намерени, защото е по-лесно да се счита, че едната по-висока заплата (или повишаването на стандарта на живот) с магическа пръчка ще реши всички обществени проблеми. Това и емпирично не е така, защото от фалита на банките презз 1996 стандартът на живот се е подобрил, но хората продължават да емигрират. Говори се за спад в емиграцията в чисто цифрово изражение, но той не е показателен, по простата причина, че от него статистически трябва да бъдат извадени вече заминалите, поради чиято липса населението не се е възпроизвело и броят на хората в активна и способна да сменя държавата възраст, реално е намалял. Тоест, ако имаме хиляда човека, от които през годината Х напуснат 100, тези 1000 човека от всички възрасти са останали със 100 по-малко в млада и активна възраст. Тридесет години по-късно това има значение. Просто броят на младите е намалял дотолкова, че да няма откъде всяка година да се вземат по 100 напускащи. Важен фактор е образованието, да речем. Помислете колко университета от типа на Харвард, Масачузетския технологичен институт, Хайделберг, Оксфорд и Кеймбридж имаме - нула. Печално, но дори университети от ранга на СУ не могат да се равняват дори на второразредните университети в по-развитите страни.. Какво остава за "университетите" в Перник, Каспичан и Горно нанадолнище (фигуративно казано). От 1990 година насам българските студенти в чужбина експонентно нарастват, дори в най-добрите университети в света. Вероятността те да не останат в държавите, в които се обучават, по мое мнение е сравнително малка. Поради изброените по-долу фактори. Важен фактор, който би трябвало да бъде изучен и подразбит на подфактори, е т.нар. желание да се живее в "уредена" държава, тоест там, където държавните институции работят добре и обществените отношения са прозрачни и що-годе справедливи. Тоест има върховенство на закона. Политическата и гражданската култура, цялостната обществена среда, шансовете за личностно и кариерно развитие и осигуряването на добра обществена среда за децата също (няколко познати семейства, след като дълго време се колебаха, взеха това решение поради липсата на качествена грижа за децата - малтретиране по детските градини, и недобро начално и основно образование, както и заради средата на нарастваща агресия и плачевни образователни стандарти в училищата по принцип - "Понеже не искам малкото да го бият в училище всеки ден, както правят с голямото, без никой да взима никакви мерки". Голямото беше бутнато надолу по стълбите от четвъртия етаж, за да си счупи ръка и крак. Ръка за втори път, без последствия за насилниците). Добавете и лошата атмосфера и условия на работното място и в целия сектор - по структурни и личностови причини (една от причините за емиграцията сред лекарите и медицинските сестри, наред със заплащането. Познавам отлични и отлично платени лекари, които напуснаха държават заради отвратителния климат, корупцията и непрозрачните отношения на работното си място, след като смениха няколко, за да установят, че проблемът е системен и не подлежи на бързо оправяне). Наред с това дискриминативното отношение, не само към малцинствата, но и към жените, също е фактор. Последното го пиша като жена. Необходимо е този мултифакторен анализ да се раздели и на подгрупи по образователен и имуществен ценз. Тогава ше имаме по-ясна представа. Защото заминаващите и завръщащите се сезонни работници са едно, трайната миграция - друго.