ramus

през моят поглед НЕ СЕ ГЕНЕРИРА НЕСИГУРНОСТ - тя е налице в тия хора. Тя е налице сред всички хора, без изключение - и в мен, и във вас вкл. Тя е еволюционно наследство. Просто сред интернет те намират повече тригъри, които я изострят. Виртуала спомага по-пълно да се пренесе "реалността" вътре в субекта. Там същия го разиграва според вътрешните си потребности, макар че дори не подозира че го прави. Колкото до адаптивността - тя се корени в някои основни положения.

https://news.microsoft.com/source/features/ai/microsofts-majorana-1-chip-carves-new-path-for-quantum-computing/

https://www.24chasa.bg/biznes/article/19942098

Не си играйте на предположения - вие правите същото, и все повече се 'сраствате" с него. Още повече че намерихте начин да бъдете повече "интересен" и забележим - разни литературни и философски казуси в други теми ги превръщат във ваши самотни монолози. Докато с това - ехееее Не сте и оригинален...

Мдаа - това е тясно свързано с "комплекса за малоценност". Въпреки, че това нарицателно отдавна не се ползва сред психонауките, то е добило популярна известност и с него се обобщават някои характеристики и психични особености. ВЕЛИЧИЕТО, ВЕЛИКОТО е обсесия за комплексарите, защото е техен компенсатор. ВЕЛИЧИЕТО на едно племе или група... само за комплексарите е извор на проекции как те с принадлежността си към същата група стават "велики" - преди всичко като "самоусещане" и оттам - преживяване. Механизмът е елементарен като схема - "малките хора" е относителен етикет, обобщаващ условно някои типологии, характерни за ранните етапи на личностно формиране. Една от особеностите в тази типология е блокажа на израстването при неуспешно преминаване (НЕсправяне) с дисонансите и конфликтите, характерни за всяка човешка екзистенция. Така за "малкият човек" остава много характерно да търси подкрепа, да се основава с приоритет на емоционалните си нагласи, преживявания. ВАЖНОСТТА на предубежденията идва от задължителните "основни постулати" характерни при социализацията сред всяка група. Те се "пренасят" чрез усещането за "ако не е групата, аз съм нищо" и преминава с "каквото казват винаги е правилно". Каквито са "важните" и авторитетите, винаги е "истина". Оттам идва и адекватността на етикета в която втората думичка е "МАЛОЦЕННОСТ" - тя е обобщение на редица от психични особености, характерни за ранните "детски" етапи в израстването, когато за "малкия човек" най-важното нещо е групата/родителите ( средата) защото само в нея то поддържа оцеляването си. Именно това стои в основата да се използва "великото" в популярните заглавия и популистки речи - масовия тип на "малкия човек" и доброто познаване на особеностите, въжделенията и тригърите ( преди всичко емоционални) на тази обща маса. Това е причината и мемът "ВЕЛИК" да е толкова важен за популистите и се ползва относно "всякакви групи" - от фенски, до национални и се ползва "по всякакъв признак" - от расов, до териториален. Тези механизми се основават на един от социалните инстинкти при "малките хора" - непрекъснатото подпиране в "другите" и самоидентификация пак по тях.

е учителско клише от едно отминало вече време... Дано се досетите какво искам да изразя... И въобще не е до 'чувствата'...

Луда работа, ей! Това като на инат - вижте ме, на мойто да стане. Ще си измислям, ще си нагласям... щото имам 'добри чувства към, а вашите са "лоши чувства към същото'.. И ще си ги скрия чувствата, пристрастията... зад всякаква нагласена фасада от "причини, аргументи, контри на обратното"... с упоритостта на всеки лаладжия, който иска да е забелязан...

На последните кадри от камерите на самия кораб, се забелязаха пламъци от пожар в двигателната секция. И... започнаха да се изключват двигателите. Загубата на телеметрия е задействала системата за аварийно взривяване на кораба заради безопасност. Тия неща ще ги оправят така или иначе - това са тестови полети, на тестови машини. Да видим колко време ще трябва за следващият тест...

амиии - може само да го е предположил... Това също е съм кайнд оф мислене... Човекът се е питал - "дали съществувам" и от това възникват някои... странности. Обаче казуса с това ли това е мисъл, дали го е мислил, дали е мислене и дали е твърдение, е спорен. И проблемът със "съществуването" си остава основното. Иначе - всички си "решаваме" нещо си, за нас си. Аз, примерно измислих, да се посмея от сърце, но съм разколебан дали "съществувам", дали смешното "съществува" и доколко "имам сърце".

Ок. Така да е.

Вижте колеги по форум и тема - много добре разбирам както от темата, така и от живота си сред социума, че е далеч по-прегледно и опростено когато всички обяснения се вписват в едномерно-последователната рамка и схема. С нея е лесно да се работи и на определено ниво на екзистенция тя върши чудесна работа, като опростява възприятието и отражението ни за живота, вселената и... "всичко останало". Тази схема ползвам като аналогия на версията за плоската земя - която предците ни са "обобщили" от първоначалните си наблюдения и тя им е вършила чудесна работа по ситуиране сред територия и по време - за оцеляване и преживяване. Всяка следваща 'схема' е вид надграждане... на основната, макар че до голяма степен тя може да достигне и до фрапиращо различие (както е аналогично между класическа и квантова теория във физиката - ползвани само за пример). И въпреки това - всяка схема побира и включва в себе си и "предишната"... - в едномерието е ТОЧКА, в двумерието - ПРАВА, в тримерието... и т.н. Въпросът е - кое "МЕРИЕ" ще изберем за контекст , което всъщност отново е казуса за КОНВЕНЦИЯТА - като изискване за да е налице някаква адекватност в комуникацията и обмена.

ако продължим така, мога всичко да го сведа до условности, защото то е... "Човешките езици" са структурирана система от символи, с които ние хората пренасяме договорен в тия символи смисъл. Дали "СЪЩЕСТВУВАТ" - е пак "спорен въпрос" и е зависим от избора ни на договорка "що е съществуване".

ТАКААА - ето ги знаците за условност: "...да речем" ( да приемем че)... " трябва да приемем, че"... истината е ПЪЛНО обяснение на нещо си, обаче това е идеално. И той разбира се е недостижим - затова е идеал. А идеалните неща са Абстракции .

но всички "тия твърдения" не са еднозначни, а релативни - точно около това се завъртя този обмен. От какво тогава възниква 'обобщението', освен отново от релативен подбор на конкретиката като контекст и взаимното договаряне по него. Това е все едно геометрично описание в риманово пространство някой да го доведе до едномерен обект и така да го постулира като "твърдение".

Не знам - навремето дъщерите ми когато бяха в детска градина ме питаха Слона ли е по-силен или Кита... Така че... силно, силно - колко да е силно Ако е толкова важно да го обобщаваМЕ, тогава аз съм ЗА всякакъв вариант. Демонстрацията на съгласие и съгласяването, обаче, не водят до проблемите с ограниченията и оттам - на развитието и разширението. Поне според мен.

Разбира се Никое твърдение не може да бъде "истина", освен ако не е сключена сделка по това. Това е обобщение, а не ТВЪРДение, дори по-скоро е "МЕКение"

За мен СЪЩЕСТВУВАНЕТО е когато нещо е в действителността - както са стола и масата. ИСТИНАТА е само етикет на неща, които възприемаме, но не и непосредствено. Това я води към понятието АБСТРАКТ Моля ви да четете, защото от уважение към всеки участник се налага да повтарям, а според мен това означава че не е налице съответственост в комуникацията.

Но вие с това показвате как колетата АТОМ не е "прав", освен че е "прав за себе си". Вижте, дихотомията е в това че на всеки отвътре изглежда че е "прав" (правилен). Това е важно за всеки човек по някои... съвсем примитивни причини, в които са встрани от темата. Отвътре и на всяка група - им изглежда че са прави и тук идва въпроса със "съгласието" - защото конвенса не е различния от двата ваши условни типа според което истината била такава и такава. С конвенционалността на истината - вие описвате и двете, защото и двата ваши "аспекта" са всъщност един и същ. ИСТИНА е човешко нарицателно за нещо си. Сред менталните си симулации на действителността ползваме такива похвати - например БЕЗКРАЙНОСТ, СВОБОДА, ВЕЧНОСТ... НУЛА... това са абстракции в които ние хората влагаме сборни значение, макар и фиктивни. Именно това е един аспект от относителността - избираме критерии, избираме условия, отправни точки, контекст сред който нещото да е "валидно"... Но и критериите, условията, отправността или контекста - всичко това ако не бекзрайно, е в доста широк диапазон. Колегата АТОМ въобще не е внесъл сред своите "4"вида истини, въпроса за "конвенционалността". Според мен - защото тезите са му готови, той само ги ползва за себе си, защото го изразяват. Ето това е - всеки ползва онова, което го изразява, с което изразява и степента на сложност на възприятието и организираността му. Дали групово (конвенционално) или личностнонагодено - всички се ситуираме според възможностите си да възприемем и отразим. А всички хора сме РАЗЛИЧНИ в това. Приближенията са просто прийом, но ако задълбаем в подробностите и детайла - почват да личат силно различията... А това е прекалено за някои хора в които представата че "всички сме заедно, всички сме еднакви, за всеки трябва да е "ЕДНО"... и му реагират като на дисонанс. Байдъуей - земята за някои наблюдатели в началото е била "плоска". След това - била сфера. Сега - вече не е и сфера, а с доста сложна форма, макар и сфероподобна. Ако се погледне обаче от контекста на многомерност - тя не е и сфера... За всеки от тия типове наблюдатели, е смятал че е прав. И да - това е релевантно на начина на възприятие, натрупванията, сложността на сравненията и съпоставките...

И какво от това, след като ви дава непрекъснати ваши си основания да се повтаряте до зацикляне. Винаги съм се чудил на това колко е важно на някои хора непрекъснато да се повтарят в обясненията и описанията си, които са приели за да подчертаят с това колко са 'убедени'. Но пък - тяхна си работа.

В това е въпросът - ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК ДА СЪЩЕСТВУВА. Тя е просто човешки етикет за нещо си. Тя е просто абстрактно понятие, символ... Има човек, има потребности - има и "истина", според която да се ситуира относително спрямо "неговата си реалност". Дори не смятам че е чак толкова сложно... обаче друго си е да се повтаря главно защото на някого "му се губела логиката"...

добре. Можете ли да го повторите отново - може би така ще ви изглежда още по-непоклатимо... 'логически'. В условните 4 типа вие дори сте заложили 'условията" и "отправните точки" - спрямо кое и какво нещо си е "нещото си". Но е друго нещо повторението. Е - добре. Аз приключих с повторенията.

темата не е само това, което ви изразява вас... Просто ви ползвам като формална 'контра' на формална моя "гледна точка". Това е прийом в изразяването. Това е логически трик и не може да бъде твърдение. Хем истината била "една", а имало 'четири типа". А защо да не са 40, 4000 ... ? Типологиите всъщност са чисто условни... Няма такова нещо - и да го повторите 100 пъти няма да го направите релевантно на друго, освен собствените си схващания. С което показвате че участвате само да пишете и изразявате вашето си, а не да четете.

Не, няма такова нещо. Има още множество "методи" за обяснение на света. Причинно-следственият и времево-последователният са само основното, началното ниво. С тях се формира и поставят основите на менталното отражение да бъде максимално доближено до действителността. Има хора, които след това надграждат до други... "методи". Един от тях е т.н. "релативен". Другото понятие е "комплексен подход"... Предполагам че поне долавяте, че комплексният подход е нещо като преминаване от двумерна към многомерна геометрия - поне като най-близка аналогия. Допускат се модели сред които "всичко взаимодейства със всичко", както и че "времето" не се дели на "миг"...

Ми не е така... Скоростта на светлината също е относителна, тя е "максимална" само в определени условия, в други - е различна. Движението - също е относително и зависимо от условия, наречени 'отправна точка". И въобще и двете не означават че са 'непознаваеми'... И сред физиката и живота.. непрекъснато някои "абсолютни постулати" постепенно се превръщат в "релативни"... Обаче вие продължавате да мерите по "дуални клишета, използвани в учебния материал по философия за гимназисти. И дуалната "логика" ( вкл и похвата на взаимното дуално изключване) е само начален етап в логиката и мисленето. Познайте какви етапи "следват" след нея ... ? С други думи - ОТНОСИТЕЛНОСТТА е познаваема, само средствата, похватите, прийомите и типа на Изследователя се различават. За много хора проблемите на квантовата теория също са напълно недостижими, дори и "скандални"... Но си има хора за които това не е проблем... Ок, изразявате вашето си, ок. Вижте - философските клишета са просто в учебниците. Виждам че разделът е ФИЛОСОФИЯ, но аз не съм философ и игрите на "размишления и имитация на логика" са ми безинтересни главно заради липсата им на практичност. Аз съм практичен човек. Заради което и правя обикновена констатация че "не разбирате" онова, което представих по-горе. Можете да постулирате или уверявате каквото си е според вас си - нямам претенции... нито ще навлезна в дебат. Не ме интересува особено "версиите на истини", вкл и моята лична версия. Затова тя сега е една, в друг контекст - друга... Мога да си играя и сам да сблъсквам една с друга - все едно играя сам на партия шах, и с двата цвята фигури. Ето защо ми е малко нелепо да играя на "отстояване" или "защитаване" - просто това не ме изразява с нищичко и го намирам за непрактично.

Надценявате ме. Може би надценявате и себе си, но това не е в темата тук, нито аз съм някакъв лектор застанал на катедра. Казусът за ИСТИНАТА, ЗАБЛУДИТЕ и ЛЪЖАТА е най-сложният човешки казус. Ако вие си представяте че ще се изправя срещу цялата ви защитна стена от съпротиви... и ще я боря... за да "разберете" нещо си, от което вие няма как да имате никаква полза. Ама никаква - по-горе направих опит да опиша защо и как става. Няма как да бъда обстоятелствен и подробен - това е "тема-океан" и съм посветил огромна част от личните си ресурси да навлезна в нея. И само съм нещо като "навлезнал", а не "излезнал и изчерпал я". ИЗКУСТВОТО, като думичка в тази тема, за мен лично, е етапът в който дадено човешко същество психично израсне своята зависимост от това да "има гледна точка", освен относителна, формална и временна форма на изказ и израз, с ясното осъзнаване че това е преходно и без да "потъва" в нея сякаш за 'вечността". В това е целият проблем на РЕЛАТИВНОСТТА и смея да спомена, че РЕЛАТИВНОТО мислене е категория обозначаваща съответно на понятието типология на МЕНТАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Такива възможности са качества, далеч надхвърлящи нивото на т.н. "абстрактно мислене". В това е и основния проблем на РЕЛАТИВНОТО МИСЛЕНЕ - представи, реалност, отражение, когнитивни връзки - че неговата сложност прави невъзможността да се съотнесе до голямата част от човешки същества. Тази разлика "в нивата" (условно) няма как да бъде компенсирана или заобиколена. Просто няма как - това е нерешим казус, вкл и в комуникационен аспект .