ramus

Вероятно и това е ваше ... "мнение"... То като си формиран сред клюкавини и кръчми е трудно дори да се схване какво имат предвид сериозните хора, когато наричат нещо "обсъждане".

Според кого "можеше да се каже" и на кого това беше толкова нужно? Защото на никого друг, освен на вас си. Заради това разни позивни за "ролята ви сред темата" и как имате права за нещо си... са само прояви на лицерие за да си утвърдите вашето си през огледалото на другите през форума. Това имам предвид - за кръчмата и тия на масата... А висшата когниция я ползва този, който я е развил, за нея се работи цял живот, но не на маса в кръчма и не за личния си кеф и инат... - разбирате ли или да пробвам с други думи?

Ако сам погледнете речник, бихте си дали възможност да забележите че етимологията на тази думичка е от СЪЖДЕНИЕ и СЪЖДАВАМ. Личните впечатления не са мнение защото в тях отсъства елемента на съждение. Свободните хрумки и аналогии не са съждение, което предполага разумна и осмислена основа и логическо извеждане по надграждането й. Чудесно е че си придадохте значимост за темата, браво на вас. Дано ви останат усмихнатите емотикони като последствие. Там е работата - когато основният мотив на някого е "просто да се забавлява" няма мотивация да е сериозен и думите и участието му има значението само на "приятно занимание". По същество същото имат хората, които са на маса в кръчма... така за тях думичките... нямат никаква стойност, освен емоционална и облекчителна. СЪЖДАВАНЕТО и разсъжденията нямат стойността на никоя хрумка, те идват значително след нея и то отново след работа на висшата когниция. Така, че там - речници и тълкувания... тия игри ги играем още от деца. Въпросът със съжденията е - дали децата са "пораснали"...

но надали. Рационалността продължава да е твърде рядко човешко качество. В случая, както и принцип, всички пристрастия се задават и определят от ползите - като представи, като проекции, като награди... но всичките тия носят ирационално ядро.

Това е било навремето и вероятно е имало значение, щом е взето решение. Днес това е нелепо, предвид че е напълно неадекватно на днешните глобални реалности и посоката е точно такава - всеки ще се именува както му "скимва" и ще говори и пише на какъвто си език "иска".

Не, въпросът е принципен и както е зададен директно, така и ще отговоря. Онова, което пишете само вие си го наричате "мнение" и "идея". Препоръчвам ви да се запознаете със значенията на тия понятия, особено когато сте приели правилата за участие в "научен форум". Личните впечатления, свободни аналогии, фантазии, импресии или самозаблуди нямат стойността или значението на МНЕНИЕ, нито на ИДЕИ, още повече че вие изразявате популистки заемки и клишета, дето текат по социалните канали за да си ги хареса някой като "негови". Споделянето е едно, ценното в него е когато същото е в полза на други хора и спомага за развитието на общото. Личните фантазии, хрумки, пристрастия и разтоварвания с емоционално лично значение не са в полза на никого, освен на автора си.

това не са български граждани, а и по принцип - в света все повече се мигрира и тази глобализация изменя заварените културни нагласи. В едни държави - по-бавно, в други - по-бързо.

не е нужно, но това е политически знак за съпричастност. Решенията за същото са взети от същото това правителство, което е демократично избрано, следователно такъв е избора на по-голямата част от гражданите. Ама на какво ви приличало, кое било "дай", кое ви се искало, кое било правилно и според какво - не е сериозен разговор, а за споделянки във ФБ. Политиката и Геополитиката не е битова игра и правилата в нея излизат от границите на ежедневието и усещането на някого за "правилност и справедливост".

Моля ви, възможно ли е малко по-сериозно, защото изречение като това вече е прекалено - с наивността, клишетата и нуждата да привличате внимание с типичната роля на "контра".

"... Паркът-паметник на българо-съветската дружба е бил открит на 13 ноември 1978 година. Така паметникът е функционирал до 1989 година и след това бил разграбен, а входът – зазидан"... https://bg.wikipedia.org/wiki/Парк-паметник_на_българо-съветската_дружба

цялата работа с ЧЕРНО МОРЕ е не заради контрола му от КРИМ, а заради това че силно се повишава уязвимостта и икономическите интереси на Русия. Излазите на морета за Русия са много важни и са стратегически пътища - особено ролята на Черно море. В него така или иначе Турция държи "хазната", заради "вратата", има си ред, конвенси... Ролята на КРИМ е важна не толкова от международна военна гледна точка, макар че и това го има, а че за военните става изключително трудно да обезпечат защитата на държавата Русия. Така мисля. Преди анексията през 2014 всичко това е разисквано, за да се вземат решения за нея. Според мен - имаше и други начини да се уредят военните да стоят далеч от полуострова. Така или иначе докато беше на Украйна, в него отново имаше военен флот на Русия. За мен Русия не можа да понесе продължаването на процесите на отделяне на Украйна и непрекъснато я привиждаха като "своя", а населението - като "свои". Дори формулировката за "военната операция по денацификация и демилитаризация" е в тази посока. За тях това си е Русия и дори за разлика от други "републики" това им е твърде голяма загуба за да я преглътнат.

не добавих "... и съветско"... Извинявам се за пропуска си!

Добре е, че липсва. Всяко нещо е до време. Гражданската война в САЩ също е отживелица в сегашно време, но тогава е изглеждала без алтернатива.

чудесно обобщено. Благодаря!

Социалната идентичност от всички видове се основава на социалните сугестии и се реализира по "каналите и сигналите" на несъзнаваното. В този смисъл - не е налична нова вълна от подходящо изградена и систематизирана идеологична линия, която пропагандно да се "реализира" като стабилизатор на нова форма на идентичност с етикет "БЪЛГАРИН". В това отношение, за мен, в БГ има още много да се направи и прекия резултат от това "закъснение" е непрекъснатото разделение на населението по всякакви въпроси. Не само че е разделение от типа на "различност", а това че се стига до непрекъснати конфронтации между "различните", вместо толерантността. Конфронтационността говори за "изостряне", за криза... А тя идва най-често заради нуждата от смяна на фундаментите на социалния идент.

Съгласен съм с това, но за мен е повече резултат от исторически инерции и някои особености на "българската идентичност", които са в приоритет за момента. Според мен - въпроса с инерцията показва неадекватност към севременността. Македонския въпрос за "българина' е проблем именно заради инерцията. В самата СМ проблемите идват заради същото. С което обобщавам колко са силни обществените инерции... поради някои особености на Хомо Сапиенс. Всъщност - голяма част от проблемите му ( вкл и войните) идват на фона именно на тия исторически инерции. А те - уж са за да решат някои проблеми по оцеляването и адаптацията... докато създават проблеми с "други групи" и се стига до войни в които оцеляването отново е под въпрос и повдига нови "инерции"...

Най-добрата идеологическа школа в света... Няма начин да е друго, защото всичко РУСКО е заченато и продължава да съществува само и единствено заради идеологията и пропагандата й.

Съгласен съм, но това е "морал", който отново се основава на ирационални сугестии от влиянието на социото над отделната личност. В този смисъл една сугестия се явява като "контра" на друга... Не ми е ролята да умаловажавам социоличностните взаимовръзки и отношения. Само искам да посоча че рационалният анализ и натрупаното познание внасят напълно нова гледна точка, която не се основава на пристрастия и тежнения. И в този смисъл - безпристрастността е нещо като "изискване" за да се реализира познавателен анализ ( и евентуално синтез). А той - е далеч от всякакви форми на несъзнателност и ирационалното има значение само като "тежнение" и то "невидимо" за Пристрастния. Така работят мозъците ни и си носим това наследство, като същевременно се опитваме да се справяме с едни атавизми, като ползваме други...

В описанието ви точно - няма. Но в анализа - е налице. Все пак познанието се крепи на рациума и чрез рациума се опознава ирациото. С последното не е възможно да се познава каквото и да било... Отново ще уточня - думите ми нямат никаква личностна цел, нито да дискредитират някого...

Това е типично идеологическо клише. Но ролята му се реализира именно за да послужи за "опора", когато други "опори" са разклатени или пропадащи.

Чудесно... но рационалният анализ показва, че нито е "единство", нито е "на душата". Художествените похвати са нещо чудесно, но тук ролята им е на идеологическа сугестия и предложение на някого " да се проектира и да припознае " през дадени постулати като "основа" на която да се подпре, когато отпадат другите му "опори". Сред тия ми думи няма нищо лично... съвсем нищо - само за протокола.

Винаги това е било налице, защото проваля сугестията за принадлежност според даден признак. Алтернативните възгледи... чудесно, но много от тях в даден момент имат деструктивно значение спрямо предварително зададеното. Просто е - усещането за принадлежност е ирационална потребност сред нас, хората. В този смисъл емоционални и други по-атавистични нагласи са в основата на "избора" на "признак за принадлежността". Влиянието на страхуването, на нуждата от сигурност... всички те са в зоната на ирационалното ( несъзнаваното), но значението им за всеки от нас, хората, е огромно и влияе напрекъснато. Без да навлизам в социалните измерения на психологията, но колективната принадлежност е фактор за формиране и на лична идентификация, което означава че влиянието на груповия договор, задава и начина по който социалната група сформира отделната личност и оттам - задава и формира нейното битие, цели, смисъл, значение... С други думи - алтернативните възгледи са нещо чудесно, но особено във времена на криза за дадена общност,, веднага идва ролята на избраното за фундамент в общия им договор. Стабилността на този фундамент има най-голямо значение именно във времена на криза. Както е налице "криза на идентичност" за даден индивид, така е налице и социална криза на идентичността и тя се основава на смяната или намаляването на значението на вече избрания фундамент и се отразява деструктивно на обществения договор до момента.

Защо да е "чуждо" понятие? Според мен въпросът с понятията винаги стои някъде в интерпретацията им. В случая - груповата интерпретация на дадено понятие, като НАЦИОНАЛИЗЪМ изисква консенсус какво и кое е точно значението му. А особеността в случая е, че именно с това понятие се обобщават вида, смисъла, значението и мащаба на някакъв консенсус около който да се дефинира взаимното усещане за племенна принадлежност и реализация на "ОБЩност", с която група да се отличи от "друга група" - толкова нужно на Хомо Сапиенс, като социален биологичен вид. Изборът на конкретика около която ще се дефинира "близостта с едни" и "различността от други" е различен, през различните географски точки и исторически процеси. И сега историческата инерция наслагва известни обърквания - едни решават че родовата принадлежност ще е основна, други - генетични фактори ( като цвят на кожата и косата, примерно), трети - териториален признак, четвърти - културни ценности, езикови белези, пети - историческите корени и наследствата... В дадени моменти от социалните процеси се избират "различни признаци" - като основополагащи за обособяването на ОБЩност. Идеологията винаги е имала своето значение и вече хиляди години е силен фактор. И има защо - задаването на "аспект" около който да се обединят малки и големи групи - има огромно значение и има пряка връзка с общественото развитие на такава група, - от оцеляването, до възхода й над други групи. |Това е ролята и на идеологията - че ползва групови сугестивни похвати, за да придаде важност на едни признаци, над други, с цел да се насочи и стабилизира усещането за консенсуса върху избраното за фундамент. Сред всяка "голяма група", с най-общ консенсус има по-малки групи, образуващи "ОБЩности" на други, по-формални признаци. Но именно заради това НАЦИЯТА се крепи на държавата и държавността и нейният основен обществен договор става "конституцията". Именно това задава приоритета - кой признак ще е в самата основа, за да се реализира общият договор на нейните особености.

Те са българи и турци, когато не са на мач. Като са на мача - претопяват идента си според контекста и пристрастията. Това става далеч от всякаква съзнателност. Като свърши мача - пак са "българи и турци". Това е в полето на психологията... а това са само извадки от проявленията...

А В. Левски какво общо има с феновете, футбола и татуировките? Какво общо има ЛЕВСКИ с човешките примитивизми, с нуждата да си сред "племе от свои", да са белязани и да екзалтират и беснеят по трибуните? Други ултраси имат други татуировки - какво от това? И да скандират че са "патриоти" - това ли ги прави родолюбци? Всъщност - тук "футбола" е само сцена на която се играят племенно-пещерни страсти, както също и "ЛЕВСКИ". И какво общо има ПАТРИотизма с родолюбието, откъде ли произлизат тия понятия, какво поле на обобщение обхващат...