ramus

Може би и това е част от :сделката". Но никой хирург не го въздигат като гений, особено когато рови в червата. И понеже съм доста сред хирурзи - чудесно познавам колко е сложно спазването на линията на нуждата от етика и заради това при лечителите е налична ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА. Никога не съм отричал приноса на Юнг за познанието на психичното. Написал съм това еднозначно и категорично няколко пъти в темата. Отново се заблуждавате и се подвеждате заради пристрастието си. Цялата работа е, че подхождам критично към всички и всеки - вкл. и към себе си. Това винаги дразни онези, които не могат да си позволят да са критични - особено към идолите, митовете и свещеностите си - както са толкова много хора, вкл и вие самата. Вие дори имате теория и упорито я отстоявате - че било важно някои неща да не се демистифицират и именно сред Юнг вие чудесно видяхте потвърждение на личната си библия.

Не слизайте до нивото на селските клюки. Тук трима човека съставят за рамус една паралелна реалност за това, кой е той. какъв бил, какво обичал, кое харесвал, в кое вярвал, кое бил чел... Версиите на тази реалност се различават дори и помежду им, но главното е, че това ги устройва - защото решават така някои свои нужди. Снощи празнувах в семейна обстановка 51-вия си рожден ден. На снимката напред в темата дали забелязахте "изоставените деца" колко са нещастни от егоистичния им баща? И същите отдавна не са деца - на 26 и на 22 години - във всякакъв смисъл. Те имат съвсем свой живот, своя територия, свои цели, принципи, проблеми, решения... Съвсем свои... А желаете ли да се включи в дебатите тук и "изоставената съпруга" - така, да разкаже за нещастието си, да се оплаче от "необичането" като основен план на това че има проблем с килограмите още от ученичка. Байдъуей - тя имаше личен коментар относно споменаването й от "проблем-солвърката" в темата, но накрая отпадна да го публикувам тук - като ненужен. Глупостите които натвориха тук някои "фенки" си продължават, но това е линия на клюкарски злословия, а не отразява реалната обстановка в живота ми... Подвеждате се с лекота, и то отново е заради пристрастие. Не че има значение, но ироничните хапещи коментари са отново спам в темата. А уж става въпрос за "познание".

НЕ - не съм аз човекът който предлага да си правим анализи В АНКЕТИ. Прочита ви се качва в главата и поражда направо нетърпимост, от когнитивните разлики. много моля, съвземете се от пристрастния си прочит и "слезте малко на земята". Ако е нужно повикайте на помощ "логоса" си - поне за да опитаме да реализираме комуникация. Питайте, знайте, искайте, или не- -- това са си ваши работи и не са важни за никой друг. Опитайте да реализирате познавателност - дори и през меката или агресивна на моменти ирония, която сте надянала като маска, нима е толкова трудно това? Нито ви заплашвам, нито ви обиждам, нито ме интересува да ви убеждавам или да ви отнема каквото и да е. Всичко това са само думи от различни гледни точки, вие превръщате това непрекъснато в лична защитна битка. Нима е толкова трудно да я овладеете, при положение че тя си е само в главата ви. Колкото до ровичкането из "личните територии" - всички хора които имат отношение към самопознанието - им се налага. Това е средство, а не цел. Личната територия - е мястото сред което "живее" личният образ. И за да се Опознае той - първо се започва от "територията" и това става именно с "ровичкане". Това са азбучни основни положения и е смешно дори да ги напомням, при положение че точно вие изнесохте толкова претенции относно думичката САМОПОЗНАНИЕ.

крилатото препускане още от началото си, се чупи в логическата линия, заради погрешни предпоставки, породени от погрешен пристрастен прочит. Никъде не съм споменавал че мнението на рамус по горното е негативно. Защото не е негативно... Само извеждам несъответствия, и то през моите очи. Никъде не пиша " че не ми харесва". Никъде - в нито една думичка. Благодаря ви - че ме приравнихте до "гения" с думите ви че "понеже той правил същото като мен"... - но нямаше нужда Никъде не пиша че се занимавам с морални оценки и кое и какво била "полигамията", а само напомням за етичните принципи, които колкото и да са условни, се оказва че "геният' е нормално да ги пренебрегва. И ако за Алберт или Никола, това било "нормално' все пак в психиатрията и психотерапията става въпрос за "работа, набъркване и лечение" на човешки души. ЛЕЧЕНИЕ... !!! За вас изглежда и гений в медицината е без всякакъв проблем да пренебрегне някои въведени принципни етични правила... Но когато той ги пренебрегва, риска от проблеми в неговата работа... стават огромни и със значими последствия. Относно полигамията - тя е проблемна и в днешно време. И сред западния свят никъде не е разрешена законово - и над 100 години след горните описания на модни течения, които имат в своята си специфика един бунт към тогавашната социална криза. И днешните "полигамни връзки" са извън закона, макар никой да не гледа толкова осъдително на тях, все пак вероятно те са част от личните драми на "пренебрегнатите" като "единствени, и за цял живот"... И само за протокола - "аз не съм от тях"... Дали какво и кое била ревността... за ревнивия - е едно. за ревнувания - друго. за страничен наблюдател - трето. само да обърна внимание - че полигамията не е точно понятие относно горните описания, в които се набляга на "освобождаване на сексуална енергия, лечение чрез нея... " и още куп от езотеричните и окултни схващания. Ото Грос и неговата лична философия не са онова, което Юнг е имал предвид, като е привидял за собствените си търсения този... "сексуален път и възможност". За свободни и необременени сексуални контакти не може да се ползва понятието ПОЛИГАМИЯ, защото то е неадекватно на значението... А най-малкото - като средство за... нещо си. Средство - да, но вие твърдите че средствата не определят резултатите... Или нямат връзка - според вас? Защото твърдите че "целта оправдава средствата"...

Понеже сме в тема за Юнг(ианска психология), от която вече отдавна нищо не е останало, освен декларациите кое и колко е "научно". Но да обърна внимание че от цитатите от предишния ми коментар, може да се обобщят някои "разминавания". И те касаят някои отправки относно теориите и концепциите, преразказите и тълкуванията на думите на Юнг от произведенията му, с реалното поведение на КАРЛ през собствения му живот. Както се вижда от вметките по-горе - ИНДИВИДУАЦИЯТА на самия Юнг въобще не е преминавала през неговата Анима, а силно е наблягал на "Анимуса си", в съвсем чист вид. Така че "мъжките му стереотипи" са си били съвсем и изцяло мъжки, като компенсациите към анимата си е идвала "отвън" - чрез подбор и широк набор от ... "сътруднички", но най-вече - и "пациентки"... А секса с тях - естественост, дори и като задължителна част от самата терапия - особено ако същите пациентки били "от по-красивите". А вметките в написаното навеждат и на доста "властно използване и подчинение". В този смисъл - къде е граничната линия между "сътрудничка", последователка и "служителка" на делото, каузата и мисията на Юнг, под претекст за 'познание и наука'... А в дадения исторически контекст и модерното за онова време залитане по окултизма - От Блаватска, през Гурджиев (споменат директно в цитираното), теософските събития и динамика, Юнг също не е бил особено оригинален и не е устоял на повика на "модернизма". И така: ---- "... Юнг притежавал по-силна воля и не ползвал наркотици. Скъсвайки с буржазното си съществуване и той проявил невероятна смелост: заложил на карта семейството, брака си, професията, цялата си успешна кариера, рискувал публично оскандаляване в името на научната истина, престъпил психоаналитичните забрани (идващи от Фройд) — когато се стигне до последната фаза в лечението на пациентка и тя пренесе събудената си жизненост, влюбвайки се в своят лекар, той да не се поддаде, да не злоупотреби с влюбеността й, а разумно да й обясни, че тя прави това от благодарност, и спокойно да я върне реактивирана в реалността с възстановено душевно здраве. Съображенията за нарушаване на този психоаналитичен запрет били отново от психиатрично естество: правилото се запазвало само в обикновените случаи. При пациенти с повишено либидо и при изникване на силна страст, се приемало за душевно-вредно тя да се подтиска и индивида да се “самоограничи” в “едностранчивост”. За всички лица с повишено либидо (да не говорим за хиперсексуалните!) се приема ново правило: даване път на инстинктивния импулс и овладяване на психичната енергия, която той носи за “духовно възраждане на личността”. И това можело да лекува. Тоест, едни хора могат да се излекуват чрез “подтискане” на страстите — това са по-слабите. Други, по-силните, обратно биха се разболели от това, при тях напрежението може да предизвика “късо съединение” — те се лекуват чрез съзнателно даване път на страстните импулси и тяхното овладяване за духовно въздигане. Очевидно в случая се прилагат идеите на Ницше за двата типа хора във връзка с “волята за мощ” (der Wille zur Macht): слабите и силните натури. Слабите се подчиняват и приемат “послушанието”. Силните се устремяват към култивиране на “свърхчовека” в себе си. В тази връзка изплува и схващането на Ницше за двата вида морал: моралът на слабите и моралът на силните. Вторият вид морал е “новият морал” характерен за “новият човек” на бъдещето. Така към идеите на Фройд се добавят тези на Шопенхауер за волята като метафизически импулс от креативно естество и на Ницше за “свръхчовека”, поетично обрисуван в “Тъй рече Заратустра”. Целта е: чрез разрешаване на полигамията за “силните” да се отхвърлят репресивните механизми на цивилизацията и да се събуди “кръвта на предците” от епохата на матриархата, траяла хилядолетия според Бахофен. На неговото учение се облегнали Грос и Юнг, както и на еволюционистката теория от Ламаркистки вид. Очертава се психиатрична практика и теория отхвърляща много по-радикално от Фройд институциите и механизмите за социална репресия над сексуалността и даваща по-широки хоризонти за еманципация на инстинктивното човешко начало с благородни и духовно-въздигащи намерения, а не за низки и развратни цели. Тъй че, когато Юнг превърнал в любовници и сътруднички няколко от своите най-умни, цивилизовани, силни, красиви и страстни, влюбили се в него до полуда обожаване и боготворене пациентки — той не постъпил низко и безнравствено, а високоморално (съгласно втория вид морал на Ницше!), духовно ги облагородил и въздигнал, изцелил и засилил, обогатил душевно. Заредил с нови енергии и “нов живот” — тях и себе си самият. С тази нова практика се обяснява невероятно бързото излекуване на Сабина Шпилрейн, чието име Юнг тактично премълчава в “Автобиография” – та си, нито ни казва, че е влезнал в страстна връзка с нея. Все пак отбелязва, защо друг колега преустановил лечението, насочвайки я към него: “Спомням си случая на една еврейка, която бе изгубила вярата си (....). Тя имаше вече една анализа зад гърба си, но лекарят постигнал такова пренасяне, че я помолил да прекратят и повече да не идва при него, защото обратното би провалило брака му (....). Тя бе еманципирана западнячка – еврейка, просветена до мозъка на костите, без предразсъдъци” (3, 133). В хода на лечението Юнг сънувал сън, в който се появила неговата пациентка и го замолила да й даде “чадър” (фалически символ). Той намерил чадър и сетне й го предал “на колене, като на богиня!” (3,134). Лечението продължило по следния начин:”Разказах й този сън, а след осем дни неврозата бе отшумяла” (Аниела Яфе си позволява тук бележка под линия, гласяща: “Случаят се отличава от повечето подобни с кратката продължителност на лечението. А. Я. ”Явно Юфе намеква за други “подобни случаи” на лечение продължили по-дълго, напр. полигамната връзка на Юнг с Тони Волф траяла 40 години. А Ричард Нол твърди, че по едно време от колегите жени в Международното Психоаналитично Общество, по-голямата част били любовници на Юнг. Според него на една от фотографиите запечатала участници на конгреса във Ваймар, 21-22 септември 1911 г. — от седналите седем жени на първия ред, между които и съпругата на Юнг, Ема — поне още 4-5 били любовници на Юнг. Там седи и Тони Волф, наистина много красива, най-трайната полигамна връзка. А първата вляво е “фаталната жена” на Ницше, Лу Саломе, вдъхновила го да напише “Тъй рече Заратустра” — виж фотографията в: 2, 306). Около лечението на Сабина избухнал скандал, защото майка й заподозряла какво се е случило и се оплакала. Нол се спира подробно на случая (2, 131-134). Юнг написал писмо до Фройд обяснявайки му, че в хода на лечението пациентката се влюбила в него, а той известил майка й затова. В друго писмо до Фройд от 7 март 1909г. Юнг отново взема отношение към скандала около Шпилрейн (баща й бил един от най-заможните търговци, милионер) и коментира своята връзка с нея, признавайки наличието в себе си на “полигамни компоненти”, както и че от този скандал придобил “морални качества”, които ще му трябват в бъдеще, а освен това отношенията със съпругата му Ема, която също му направила някои сцени — станали “неимоверно по-здрави и дълбоки”. Признава на Фройд и своето чувство, че “предпосилка за щастлив брак, ... се явява разрешението да бъдеш неверен” (вж. 2, 134). Според Юнг ревността е проява на липса на истинска любов. Що се касае до Сабина Шпилрейн, Юнг коментира в своята “Автобиография” бързото й излекуване така: “Цялата й духовна дейност бе свързана с флиртове, дрехи, сексуалност, защото тя изобщо не познаваше нищо друго. Познаваше само интелекта и водеше един безсмислен живот. В действителност тя бе едно дете на Бога, което би трябвало да изпълни Неговата тайна Воля. Аз трябваше да събудя у нея митологични и религиозни представи, защото тя бе от хората, от които се изисква духовна активност. Така животът й се изпълни със смисъл и от неврозата не остана и следа. (!!!) “При този случай не прилагах никакъв “метод”, а бях видял присъствието на божествената сила” (3, 134). Наличието в коментара на Юнг на изрази като: “присъствието на божествената сила”, “Неговата тайна Воля”, “дете на Бога”, “митологични и религиозни представи” — тласка към интерпретацията, че в случая той вече е приел идеите на Ото Грос за сакрално-въздигащите функции на полигамията. Това означава, че на самата сексуална връзка в “морала на силните” се придава божествен и свят характер. Тя се превръща във вид “свещенодействие”, както е било в древните мистерии от предхристиянско, езическо естество. ..." ------------------ Дори по болднатото стават ясни съвсем религиозните и окултни вярвания на ЮНГ и обкръжението му. И ако това е било характерно за историческия, и соц-културен контекст, то днес, над век след всичко това, неговите последовател(к)и фанатично настояват че писаното от ЮНГ са "научни трудове" и научни постижения. Докато живота и делата на ЮНГ, както и думите му - никак не навяват на каквато и да е научност. В никакъв смисъл.

Това е реч за събрание и вероятно очаква аплодисменти от "Посъветваните да запомнят", но резултата би трябвало да е друг, надявам се. както се вижда, освен че е спам - дори без всякаква провокация, след думи насочени към съвсем друг човек с ясно обръщение към него, чрез средствата на форума, думите и когнитивния му подпис, се намесва някаква авторка на сценарии за евтини сериали и решава да поеме ръководното място на събрание някакво си за да си каже новото си поредно творение. ============= За да опримеря колко е дълбока връзката между написаното и автора, като израз на неговото моментно състояние - каквото е изписано чудесно и твърде изразително, ето и няколко щрихи за Юнг, през призмата на негови съвременници и описатели. Разбира се, че това е мнение, но като всяко мнение то има своите основания и те са твърде любопитни. Още повече че информацията за тях се потвърждава чрез кръстосани съпоставки от различни източници. Вече посочих кой е автора на думите в долната извадка... Не е въпроса и до клюката - в следващите думи, а е защото идеалистичните описания на ЮНГ всъщност са на неговите последователи и чрез тях Юнг се лишава от съвсем човешките си залитания, заблуди, неврози... и потребности, които той никога не е могъл да излекува. В този смисъл - самата идея за самопознание, извиращо в произведенията на ЮНГ - не е самопознание, а е по-скоро самоподозрения и самофантазиране. Защото самопознанието включва и реализация на идейните, за да се слеят в единна хармония, заедно с личността. Така възникват и някои допускания относно личността на "гения"... А и понеже става въпрос за психология и за прозрения - въпроса е - доколко личните заблуди и залитания, щения и вярвания, влияния от контекста, начина на живот, епохата и особено някои колоритни личности в досег с него, са оказали влияние на "гениалните му проникновения"... "..... Подобно на Гьоте, с когото се чувствал кръвно сроден — според едно предание дядо му е бил незаконен син на Гьоте! — Юнг се отнасял към жените самоуверено, търсел в тях вдъхновение за творчество и извор на допълнителна сила за повишаване на личната си жизненост, която далеч не била малка. Радвал се да го величаят и да бъде център на тяхното внимание. Превърнал жена си и голяма част от своите любовници в научни сътруднички, ала и те се надпреварвали да му помагат (макар жена му около петте деца, невинаги смогвала да е до него). Те му съдействали в работата, правели му библиографии, събирали литература за него, набавяли справки, превеждали книгите и статиите му на чужди езици и всячески допринесли за разрастване на неговата слава... " "... Характерен е скандалът, който предизвиква неговото крайно егоистично, трезво научно отношение към собствената му братовчедка Хели (Хелен), имаща медиумни спиритически качества. Тя се влюбила в него, а той я използвал едва ли не като “опитно зайче”, за да изучава на неин гръб неизвестните страни в човешката психика. Ръководел спиритическите сеанси, в които тя била медиума, макар те да били очевидно изтощителни за нейното здраве, разболели я, а накрая починала изнурена и с разбити нерви от туберкулоза. Може би и поради обидата, че той публикувал като научен психиатричен труд наблюденията и разсъжденията си за тези сеанси, където откровено заявил, че тя е истеричка (заболяване считано в епохата за проява на израждане!). Нейният годеник веднага разтурил годежа и никой не поискал повече ръката й. Всички негови роднини били потресени от този скандал и от факта, че без капка угризение на съвестта той жертвопринесъл собствената си братовчедка в името на научната си кариера. Следователно, на Юнг не му липсвала известна доза безскруполност в отношенията му с жените. Той инструментализирал връзките си с тях за собствени цели. Най-вече за духовно и професионално израстване. В името на знанието, истината и науката — едни сами по себе си нелоши цели. Лишен от предразсъдъци и скрупули, от един момент — след срещата си с Ото Грос — Юнг превърнал своите най-красиви и изкусителни пациентки в любовници и асистентки... Неговата самоувереност, остроумие, ирония, пронизителен интелект будели симпатия. По-старите жени му се любували като на вундеркинд и дързък юноша; зрял и силен мъж — левент, с тънък усет и емоционална чувствителност, както и заради специфичната притегателна сила, която излъчвал и с която се отличавал от останалите мъже. Изглеждал много перспективен като мъж и съпруг. Обичал да ръководи жени повече отколкото мъже. Много от заобикалящите го жени даже се прекланяли пред него и искрено го боготворели (2, 46). Разбира се, когато част от тях се сблъсквали с тъмните страни на неговия характер — те се разочаровали и го напускали, преминавайки към други “духовни учители, които според тях били по-почтени, действително-искрени и безкористни. Някои от тях предпочели Гурджиев (!!!) (ала и той имал навика да кани вечер красивите си ученички в своята стая и също бил за “свободната любов” и против лицемерното подтискане на половия нагон!)... " "... До есента на 1908 г., когато на 33 годишна възраст се захваща с лечението на Ото Грос, Юнг не приемал неговите идеи за възкресяване на полигамията с цел укрепване психическото здраве на съвременните генерации, разпалване на творческо вдъхновение в тях и “културна ревитализация посредством сексуалното разкрепостяване” (2, 117). По това време той рискувал да се обуржоази. Бившият беден студент по медицина вече имал свое семейство, богата жена (бащата на Ема е бил виден фабрикант), собствен дом, деца, добра работа, придобил заможност и на пръв поглед улегналост. Точно тогава в професионалната му практика и живот навлезли Ото Грос, Сабина Шпилрейн и Антония Волф. И тримата негови пациенти и колеги. Грос го преубедил по отношение на полигамията. След което Юнг превърнал в свои любовници и сътруднички Сабина и Тони. Ала и четиримата “колеги” около 1908 г. търсели пътища за “самоосвобождение вътре в себе си... на несъзнателните творчески сили и даже на гения” (2, 110). И преуспели в това начинание използвайки като катализатор полигамията. Инициаторът безспорно бил Ото Грос, прословут бохем и анархист от епохата, навлязъл в психоаналитичното общество на Фройд. Жив романтически гений той обладавал “ужасната способност да подстрекава други да се държат разпътно, поддавайки се на инстинктивния импулс” (2, 110). Фройд ценял високо Грос за неговия изумителен интелект. Виждал само в двама души свои наследници — в Грос и Юнг, ала признал на Юнг, че за жалост на злоупотребяващия с опиум, морфин и кокаин Грос не му достига здраве, за да разгърне своите дарби (и наистина — 1920 г. Грос бил намерен в изоставен склад в Берлин в безпомощно състояние, след което отведен в санаториум умрял вероятно от пневмония). Ото Грос експериментирал с вещества въздействащи на психиката (наркотици), с цел да опознае върху себе си средствата за въздействие и управление на психичните енергии. И днес на някои изпълнители на опасни мисии им дават наркотици — за да се премахнат цензурните задръжки идващи от страна на съвестта и да действат напълно автоматично (сякаш зомбирани), без капка нерешителност. В тези свои рисковани експерименти Грос неусетно станал наркозависим и съсипал здравето и психиката си. Той експериментирал и с инстинктивните сексуални импулси за форсиране, канализиране и прехвърляне — за по-мощно сублимиране на енергията събудена и генерирана в тях в посока на духовно творчество и възраждане на личността чрез оргиастична психотерапия, ревитализиране и овладяване енергийния резервоар на “дивото начало” дремещо подтиснато и неосъзнато в човешката природа, затрупано от “цивилизацията”. ------------ Ще пусна и части от другото. Но бих искал да обърна внимание на четящите относно някои важни маркери, свързани с историческият и социален контекст сред който се развива действието на "гения". И рязката разлика между идеалният образ за него, от неговите последователи и доста по-човешкият образ. Разбира се, отпреди над век, всичко това е вече отдавна отминало. Но всеки детайл има значение, защото човешкото същество натрупва през целия си живот и всеки резултат и производно на това натрупване, следва същата тъкан - по съответствие.

за мен този казус не съществува. Нямам отговор на питането ви, по начина по който го формулирате. Лично аз съм поел по съвсем други казуси, които съм намерил решения практически, след доста лутания. И в нито един от тях не ми е потрябвал Юнг. Тази мешавица сред която тук някои фенове и потребители откриват своите си проекции... просто е част от един исторически контекст, от неговата личност, от неговото обкръжение, от начина му на живот (от беден, на доста заможен)... На доста интензивния му начин на използване на хората около него ... в "името на науката"... Ако обаче втората част на това питане - вече синтезирано и принципно обобщено - това е да се избере кой е верният подход - навлизането в широта или задълбочаването - в това имам мой личен отговор. Той е прост - нито едно от двете поотделно не носи друго, освен фрагментарност. Тя се простира във фрагментарност и на условията, и на резултатите. И отговорът ми е - и широтата и дълбочината - едновременно, чрез взаимен баланс и допълване. Пренесено в конкретиката ви - вътрешния интегритет за мен не се събира в понятието ИНДИВИДУАЦИЯ, по което тук четящите се фантазират че разбират неговия смисъл и значение отвъд написаното от ЮНГ. А и след Юнг доста хора вече са развили и обогатили значението на вътрешния интегритет и извели много други и различни аспекти на психичното. Аз влагам в много по-разширено значение в интегритета и за мен "индивидуация" е остаряла и твърде фрагментарна концепция. Та - вътрешната интеграция и посока за развитие, аз я виждам като обединяване на всички аспекти, като само малка част са "мъжко-женски" и тия "две" дори не са такива в своята същност, а "мъжкоженското в поведението и мотивацията, отношението и отражението" е само тяхно проявление. Като обобщението на понятията АНИМА и АНИМУС са само в конкретиката на общата концепция на ЮНГ, която аз не бих нарекъл дори Хипотеза, а просто набор от навързани абстрактни понятия и свързването на значенията им в обща система. Целта - е да се предпостави някакъв условен скелет за обяснение на някои психични явления и процеси. И нещо важно - за да допълните вижданията си, а и да добиете представа за ЮНГ и неговия точен исторически и обществен контекст - вижте линка който съм дал - доста кратко и сбито и... само извадки от "другите около Юнг" - за да добиете как са го виждали отвъд идеалите на последователите и преклонителите си. Ще научите и някои страни за въпросния ЮНГ и неговия сенчест живот... Щото иначе - чудесно нещо е идеализацията и папагалстването... Вероятно и състезанията в това кой колко е прочел и колко отговори вече си е нагласил - също е важно за някого. Но от текста в линка, се вижда чудесно как и дали същият КАРЛ си е представял какво означава за него самия "индивидуация". Щото идеалните теоретични положения са нещо чудесно, но дали и кое им е било значението за самият ЮНГ и какво е имал предвид в съдържанието на неговите собствени понятия, се вижда именно от фрагментите на неговият личен живот...

Безсилието е тежък товар в живота. Друго си е да си намериш подслон, сред който да живееш с усещането че прочетеното и наученото ти дава сигурност... Не че някога нещо ще правиш, но то не е и нужно, да не говорим - че не е достатъчно безопасно за книжовния нагласен образ на живота и света... и "себе си". Кой да ви даде "отговор", колега Втори... А и казусът ви няма решение. няма обективно еднозначно и генерално решение - нито по Юнг, нито по който и да било... По-добре четете, четете.

Между другото - ако е за линкове и автобиографични данни за въпросната идолна фигура - ето малко за "интимния й живот". Пак е нечие мнение, но повдига завесата зад някои... особености на Юнг. И всичко се позовава на източници и е издържано от гледна точка на коректност в цитирането. https://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=468 Разбира се - няма нищо лошо ако великия автор на теорията за личността, е водил доста свободен живот. Все пак - толкова много жени имат нужда от помощ, толкова много от тях им трябва излъчването на стабилен, компетентен, знаещ и можещ... (явно не точно в ролята на терапевт) А може би друг е въпроса ако и сексуалният акт е също част от терапията - особено на сериозни, доста дълго продължаващи... лечения и терапии, на красиви жени... . А и не трябва да се забравя как и чрез какво е "лекувана" и до времето на Юнг женската хистерия... Ама разбира се - имало "резултати" и съвсем достоверно е можело да се реализира и статистика за тях... Интересно ми е да запитам "ерудитите" в темата, дали някъде в трудовете на въпросното гениално светило е налице разясняване на терапията чрез сексуални действия с пациентки. Не че няма и други такива случаи сред "терапевтите". То как да не откликнеш на "душата" ... да я лекуваш... Интересно - кой ли архетип е тоя - на вечния помагач и спасител... и че все пак неговото изразяване си минава с лекота и през секса и поемането на "вещата роля в него" на терапевта... И за да няма спекулации - ето и кой е автора - на написаното в горния линк; http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Writers&wop=showcontent&wid=190 Красимир Делчев е професор по философия в Софийския Университет "Климент Охридски". Автор е на многобройни научни и популярни книги и статии.

ха, мнение - та вижте сайта който е линка. Това е мнението на някоя си Керемедчиева, която дори не е и "авторка от този сайт". Обаче вижте другите автори и другите заглавия на статии от същия сайт... Съвсем си е в стила на развитието на темата и подхвърлянията в нея на всичко друго, но не и на научно познание. И въпросните кръстили сайта си "познание"... трагедията е пълна, но и бозата сред която е "шаманстването" по отношение на психичната "помощ" си е точно такава и чудесно отразява и самата тема с тримата пишещи в нея... "фенове" и най-вече "апологети и ерудити"... А някой си кръстил темата тук "Юнгианска психология". Ако тази тема беше сред професионални среди в това направление, щяха вече да са прекъснали отдавна местните 'фенове'-аматьори.

нека ви напомня че ВИЕ също не можете да тълкувате сънища. Няма значение рамус или филанкишиев дали е успял или не е. НИКОЙ не е успял. Вие нямате успех в това, както и който и да било. Пиша фермани, но ако си бяхте направили труда да прочетете, нямаше да пишете за пореден път тия нелепости. Няма резултати от тълкуването на сънища, а от това че някой си ги бил използвал за да натъкмява образи. Вие правите същото и си го пишете откровено. Без празнодумства - ВИЕ МОЖЕТЕ ЛИ да изтълкувате дори един единствен сън? Щото спама в темата си го продължавате в дружеския разговор с другата другарка по съдба. Вероятно е чудесно но вие дори не четете собствените си думи. Това е вече мяра в теми, в които се пише "от душа"...

аналогията ви е напълно подвеждаща... и напълно погрешна. Причината обаче е - че вие нищо не разбирате от коли и от поправки. Точно колкото не разбирате и нищо от тълкуване на сънища. И психотерапия. И психология.... Автомобилите са сбор от механични и електронни устройства. Те са израз на точни науки... Точните науки имат... някои "точни" положения, които са взаимообвързани едно с друго. И то - по точен начин. Този начин не зависи от петьо, гошо или филанкишиев, нито от теории, хипотези и фантазии, а от точни принципни положения. затова и са ТОЧНИ НАУКИ, защото от тях резултират точни механизми, вършещи точна работа, по точен начин... Друга причина за погрешната аналогия е - че автомобилите са човешки производни. Те са измислени и реализирани от хора, като натрупан и натрупващ се опит, практика, взаимодействие с физически принципи и закони. В тях са вложени напълно съзнателни принципи. Нищо от това няма аналогия със "тълкуване на сънища". Аналогията е напълно аматьорска и напълно неточна. Освен това изборът на тази аналогия с тълкуването на сънища означава че и от двете вие нищо не разбирате и сте накомпетентна. Но най-вече - защото ще се съдерете, но ще си стискате на ината че "сънища не може да не може да се тълкуват и никой до ден днешен не ги е изтълкувал"... Само заради интереса. Дали рамус е аматьор или не - но рамус в сравнение с вас е, направо на светлинни години относно анализа и опита. А вие - само заради хващането на сламките за тълкуванията - сте се вкопчили за една напълно провалена идея. Не само за рамус... Напълно е провалена идеята и никой не се занимава с нея. На вас ви трябва, защото просто ви е изключително удобна. Това не пречи да е практически провалена и е част от театъра, който е нужно да се разиграва и поддържа между терапевт и пациент/клиент. Това е именно част от простите разлики с точните науки и техните "точни производни" - каквито са автомобилите и ремонтите им. И апропо - един от най-добрите автомонтьори са именно самоуките, които се проверяват чрез "поправки" и това са "точни резултати", защото с лекота могат да се повтарят и само се надграждат... Докато... "тълкуването на сънища"... е просто фантазна игра. Ама разни условия - нито ерудити, нито учени, нито любими професори или сценични актьори по видеоклипчета някога са успели... Нито вие самата можете да изведете дори един единствен ясен и точен случай. Пълен провал е - особено с тази ви аналогия... Вие съвсем ясно осъзнавате че тълкуването на сънища всъщност.... е един трик, с който се гонят "резултати" в терапиите. Но... резултатите не идват от тълкуването на сънища, защото в съвременната терапия вече никой не ползва това, освен спрямо субекти с мистични и фантазни нагласи. И цялата работа е да им се представи нужния контекст, сред който те да привидят, нагласят и проектират някак си своите си нужни образи. Дори имахте и съответния коментар за нещо подобно и по-нагоре. Научен метод за тълкуване на сънища няма, не е имало и няма как да има - нямат значение нито опитите ви за заигравки, нито силната ви потребност от илюзии, от подпиране с каквото и да е, както и владеенето на елементарни софистични трикове. Тълкуването на сънища вече не участва в никоя съвременна практическа терапия, а е само специфичен прийом, с който терапевт може да ползва ако прецени че би могло да послужи на терапията с нещо си... спрямо терапевтираното лице. Карл Юнг е страдал от доста психични проблеми... и си е останал през целия си живот с тях. Фройд - също. И двамата всъщност целия си живот са опитвали да намерят точен израз и методология за психични лечения. такива и над 100 години след тях - не са изнамерени в "точен универсален начин"... И развитието на психонауките е в посока да се доведат до научни, и заради това тълкуванието на сънища отпада сред новите форми, направления и методи. Твърдя че имате напълно фантазни и идеални представи за психотерапевтирането, и липсата на опит си личи ужасно много. Но работата е че именно това ви е нужно - книжните идейни инжекции, с които да си получавате нужните фантазни дози... В този смисъл вие ще си ги търсите и намерите, където и сред каквото и да е. Всичко тук, дето се разиграва е един спектакъл, целящ именно това. И да вярваме на "науката, че рано или късно ще стигнела до това"... и да вярваме в каквото и да е - това не е наука. Вие не сте нито визионерка, нито ясновидка, просто си играте на нужди и темата ви е единствено необходима само и единствено заради това. На другите "ерудити" - всеки според личната си полза, но резултира в едно и също. Но най-ироничната роля в това е именно на Дора, която чудесно разбира и е осведомена че тълкуването на сънища е един научен фейк... Според условните правила - относно науката и псевдонауката, в темата се раздуват именно псевдонаучни принципни положения. Именно и заради това психотерапията никога не е била наука, за разлика от психологията, невронауките и когнитивната наука. Но в тях никой не се занимава с "тълкуване на сънища" и от това да следват някакви бомбастични заключения, синтезни изводи или обобщения. Ако тях ги има - то това е един научен фейк, но не е наука. Искам да напомня също и че ... и ароматерапията, както и рейки и още доста други се водят "алтернативна медицина", служат уж за лечение и помагане, за решаване на проблеми... Но не са медицина, и не са наука, нямат нищо общо с научния метод. За всяка от тях се твърди също и че ИМАЛИ РЕЗУЛТАТИ и това може да се зачете на толкова много места. А това е раздел ПСИХОЛОГИЯ. И е подвеждаща цялата тема, която се върти именно около терапията... А никой в нея не е терапевт, не е и тесен специалист, достатъчно компетентен. И не рамус е проблемът да ги няма, но това заиграване е заради фантастичния уклон, маскиран като академичен интерес, чрез академична мимикрия... да прилича на "наука"... И не е проблемът психотерапията - а интерпретаторите и вярващите, ако ще и вкопчващи се за сламките на фантазиите си... като всички вярващи...

а защо смятате че съм решил така? Да не би да сте имали "сън" и да сте го разтълкували? Това е наивно - не е възможно "да ВИ губя времето". Губите си го само сама, това си е "ваше време". Аз разполагам с моето и няма кой да ми го "губи". А и ... в случая софистичните прийоми бяха напълно излишни и ги ползвахте от безсилие. А накрая се оказа - че е налице "изгубено време". Което също е един от тия прийоми. Но не пречи да е наивно със смисловата си грешка, просто защото пляскате шаблоните си без дори да положите и елементарни усилия да осмисляте думичките които ползвате наготово.

А защо си мислите че някой го интересува дали нещо ви харесва или какви са обясненията за мотивите ви? Това не ви попречи да си напишете "че нещо ви харесвало". А какво стана с тълкуванията на сънищата, на фона на упоритото изместване от тази посока? какво стана с извеждането - че Юнг, например, никога не се е довел до излекуване - дори чрез собствените си извеждания, съждения, размишления и... толкова фенове? Също така - понятието САМОПОЗНАНИЕ - само се използва - за ползата и интереса... В съвсем частен смисъл и посока. Пък взехте че го и свързахте с Юнг. Пак не мина без цитиране, щото... Юнг го бил написал. Направо да ахна и да изпадна в молитвена поза, но не ми се получи... Опитайте да изведете понятията СЯНКА, АНИМА и МАСКА, КОЛЕКТИВНО НЕСЪЗНАТЕЛНО - като обективни явления, достъпни за разглеждане, осмисляне, имащи друго значение, отвъд абстрактното, дадено условно от някого си?

Не ме интересува Инкоректус, с нищичко. Ползвах думичките му за нещо. Вие просто си играете в играта си на защита. Темата се превръща в игри на защитаване, всеки път, когато нечии интереси и ползи биват критично разглеждани. Но ничии ползи и интереси нямат нищо общо с "НАУКАТА". както и нямат нищо общо с науката ПСИХОЛОГИЯ, въпросите с тълкувания на сънища. Терапията - вероятно, но както вече няколко пъти написах - психотерапията въобще не се подпира на научния метод, само и само за нея да е налице 'помагане'. Вас - точно това живо ви интересува. И е ясно защо... Но темата не е заложник на ползите и интересите на който и да е.

разбира се - все в някакъв момент може науката и да докаже и Дядо коледа. важното е да се направи подходящото 2+2... щото другите науки... се развиват, важното е тяхното да се приложи и към психичното... Това е от вида 'оптимизъм', който идва от "трябва" и няма как да не може. Който дори не е оптимизъм. Извинете, но да ви напомня чрез вашите собствени думи - става въпрос за "ЮНГИАНСКА ПСИХОЛОГИЯ", а не за терапия. стига с тия натяквания кои хора "не им е живота здрав". Дали ще подберат терапия, дали ще я ползват, кога, доколко, какви са, какъв им е живота - това е въпрос до терапиите, а не до психологията. Интересно че за вас темата има точно определено значение и вие си настоявате за него. Когато се задълбочи неговия критичен анализ - веднага казусите преминават в други плоскости. После - напомняте че не били тия основните - стига да е достатъчно наложително и да ви е достатъчно удобно на предварителната избрана версия. Чудесно прескачате и удобно сменяте за да напомните че защитаването е изкуство на речевата и смислова "гъвкавост". Но не е сериозно и не е по същество. Вие защитавате мнението и вярванията си. Това е ваше право, но тук в тази тема, защо е нужно да се защитават вярванията и мненията по едно или друго. Особено - когато става въпрос за "наука" и тук една друга "ерудитка" толкова силно настояваше колко е важно тук темата да се представи на бедните недочели студенти, които да научат полезни неща за Юнгианската психология... После се оказа че може би - можела темата да се зачита и от хора които търсили специализирана помощ и да им е нужно да се информират за нея... И темата да поеме и отговорността за благите души, които живеят "труден живот" изпълнен със сложни перипетии... И то защо - защото няколко пишещи в нея точно това им е нужно, точно това търсят, точно затова имат вярвания и мнения - все в посока на онова, което тясно ги интересува. Но няма как да ползвате сънищата. Каква информация носят - е напълно без значение ако тая информация не се интерпретира... АДЕКВАТНО!!! И светлината на звездите - за някои е източник на изживяване и лични фантазии, за други - е източник на информация за звездите. Но да чакате на "другите науки"... е просто въжделения поради нуждата от мит... защото може и... може и да НЕ. Друг е въпроса ако сте ясновидка, но тогава възникват някои други спорни моменти... Но... сънищата може и да НЕ носят - информация от несъзнаваното. Кое ви дава еднозначното заключение че "дават", не могат да не дават, защото вие сънувате. Имало линкове, имало фенове, имало книги и автори, дето вярвали че можело, защото имало съвпадения и синхронности, съвпадения, наслагвания... пак съвпадения... Не можело да става въпрос за 'случайност".... Но нямате нито един маркер, който еднозначно да ползвате и колкото и да теоретизирате и настоявате нямате шанс да подадете такъв маркер. няма и координатна система, като скелет - за тълкуване на сънища. няма наука за сънищата, нито за тълкуванията им. Никога не е имало такава, досега. Но пък вие излиза че сте убедена, че можело и да има... Но може и никога да няма. И това не е важно за момента - ще имало ли, ще нямало ли... все някога... Темата се опитва да представя митологична система, изработена с годините с цел "помагане", а не лекуване. И няма значение какво се опитват да представят феновете на Юнг в нея, но със сънищата - просто нямат шанс. Никакъв.

но пък има терапия, чиято цел била да "адаптира" образите към видяното и така да им давала "насоки". Иначе се води че "тълкува сънища"... Понеже Юнг е написал трудове и размисли - как ги е написал - чрез рационални и ментални похвати, а не както в писанията за алхимици. Но какво е написал точно след като "нямало рационален отговор", а в неговите трудове една от основните насоки, методи, средства - е именно "тълкуването на сънища", размишления от къде, как и спрямо кое произхождат... Но иначе - "няма рационален отговор - относно сънищата". нямало е - и преди Юнг. Няма и след него. И продължава да няма. Но пък има терапии основани на... "нямането" и гадаенето, адаптирането към образите, щото давали насоки и чудесно вървяло сред определена необразована таргет-група. А сред образованата - други похвати, важното е да 'върви каруцата'... Иначе митовете за тълкуванието на сънища - просто се ползват в името на "същата каруца". И какво въобще значение да има - нали носили полза някому. И... кво точно стана с "научния метод"... колеги, че някъде измежду дружеските беседи се позагуби сред цитиранията на книги заглавия, клипчета и любими професори.

да... разбира се че най-важно е "обяснението, което някой си дава". В това е и цялата битка, оттам идва и "ефекта", а и той е и "целта". Но в никое обяснение не довежда до познание. Без значение дали е лично обяснение или групово прието, дали е от любим професор или от врагът... А най-вече - това важи с най-голяма адекватност относно САМО-познанието, което тук се опитва да се нагажда. А уж е самопознание, а уж става въпрос до "обяснението и нуждата от него". А най-малкото сред всичко това е 'научността' - особено сред толкова 'Обяснители' и "Обясняващи". И така - има ли някой от "ерудитите" които ерудираното да им помогне да изтълкуват научно и систематично дори един, единствен сън. Без празни приказки и разтягане на локуми, обяснения за липсващи условия... които всеки си наглася както му изнася. Без ученически оправдания - има ли информация някой да е реализирал научна система за тълкуване на сънища? Възможно ли е тя да се научи, ако я има, и да се възпроизвежда. Възможно ли е сънуването да се нагажда да изглежда 'по подобия'. И те да се реализират именно при опита за тълкуванието им - както вътре в личността, която опитва. Така и когато сънят става достояние пред терапевт, примерно?

Но Аби, претенциите и основанията ви са към понятието САМОПОЗНАНИЕ. Лична Реалност в която субекта му е нужна дискретност - не е възможно да се опознае, а служи на хората да се скрият зад дискретността. Никъде сред никое писано за човешка психика няма да намерите дори намек, че самопознаване е възможно чрез "дискретност към себе си". Още по-малко - в Юнг. Именно това предлагам - не да разгърне някой личния си воал, а че ако е направил това, то той би имал "продължението". Защото личното вникване в личния свят, ако е същностно, честно дълбоко и истинско - никога не остава без резултат. И в темата именно това предлагам - да стане видим дали е налице 'резултата', а не да се играе на някакво разкриване на 'интимности'... Всъщност в темата тук (и не само) ерудитите се скриват зад личната си нужда от обяснения. И... това за тях е основното - да намерят нужната си система от обяснения за да се скриват зад 'дискретността' си - именно и преди всичко "ПЪРВО КЪМ СЕБЕ СИ". също така в написаното от вас зачитам и нещо друго - вие побързахте да ползвате обяснението си за понятието МАСКА и СЯНКА в опит да обясните писмено защо аз не съм успял да "тълкувам сънищата си", като намесихте и "дефицит на ерудиция" и още маса други условия. Тия условия са чудесни, но са си чисти оправдание и прикриване на вас самата - в полето на дискретността към себе си. А и - не може да не може нещо си, след като аз виждам в него "светъл лъч от надежда" за себе си, пък наричам това 'самопознание'. Но понеже дадохте няколко пъти предложение към други - няколкото предложения към вас, останаха с мощно отрицаване. Вие сигурна ли сте че "разбрахте" значението и съдържанието на тия две понятия МАСКА И СЯНКА? Да ги разберете означава да включва "да ги изведете у себе си". Понеже правите отказ от диалог - можете и да не отговаряте на въпроса. И да участвате или не, в диалог, всичко тръгва от това че е напълно невъзможно практически да се изведе обща схема за 'тълкуване на сънища". Никой в човешката история не го е реализирал (досега). Вие не сте способна да изведете последователно, ясно и дефинируемо тълкувание дори на един свой сън, Още по-малко е сериозно - да опитате същото спрямо чужд сън, спрямо чужд сънуващ. Още повече - че вече написах, дори в опита да опишете самия сън, но вече в 'будно състояние', в разказа за съня ви вече се намесват фактори които го променят. И разказът на съня, вече не е еквивалентен на съня. За целта аз предприех практически стъпки и пренесох опознателните ми действия вътре в самия сън - за да е в "естествената си среда" сред която възниква и да не се налага да се "пренася"... Това не доведе до резултат, освен че усвоих някои допълнителни практически похвати и ми върши работа в съвсем други посоки. Остава без особено значение че имало повторяемост на сънищата, както при един сънуващ, така и повторяемост на сънища при различни сънуващи, отделени от време и география, култура или природни условия. Обаче в историята на човечеството непрекъснато някой се опитва да се хване за тази сламка - сънищата. Защото привличат с мистерията си, със загадъчността и с неопределеността си (което ги прави чудесна територия за привиждания, проекции, на личните нужди и потребности). Но нито Юнг, нито преди него, нито след него - някой е успял да го реализира "научно". Никой и досега не е намерил обща система от свързани принципни положения, способна да даде тълкувателната нишка на сънищата. Нито ерудицията, нито дискретността са някъде на пътя към същата посока. И това е един от простите примери - че да четеш нещо, въобще не означава че го разбираш, защото никога не ти се налага да го 'правиш' и да носиш отговорността за евентуалния резултат още повече ако той е негативен, или води до загуби... Споменаването в темата на "число 11" може да е всякакво число. то може да е всякакъв символ - на каквото се сетите е възможно да се нагласи. И всъщност в това няма никаква наука, защото няма научен принцип в него. Дори и да не е наука - тълкуване на сънища не е възможно да се ползва с други цели, освен за намиране на подходяща лична платформа за обяснение на нещо си... А това, всъщност е основната цел. Нито осъзнаване, нито преминаване на подсъзнателното в съзнанието - което също е чудесна игра в посоката на 'дискретността първо към себе си'.

А дали това е единствената "причина"? Вие перифразирайте, но пак пишете думичките (си)... и "разказвате". Особено през защитаването най-много се "разказва". А оправданията от този тип са от вида - защо не мога да направя нещо си, а не защо не го правя. Разбира се че 'включвания' от такъв тип не са възможни, защото няма кой. защото няма какво да включи. Ето моята простичка версия, която всеки миг е възможно да бъде проверена. Съвсем простично и съвсем практически. Вие можете да си създавате каквито и да са перифрази, перифрази на перифразите, да си нагаждате каквито и да са образи на мегаломана и на още купища диагнози, които именно "ерудитите" раздават щедро и със съвсем лека безотговорна ръка. И го правят защото им е нужно да си обяснят някакъв си келеш, дето непрекъснато им мъти прозрачната иначе "водичка", докато си шават сред блатото. А аз предлагам проста и лесна проверка - например нещо съвсем простичко - от същия мегаломан и обсебен да разкрива опита , вижданията и тезите си. Вие задавате въпрос към мен. Аз задавам въпрос към вас. Равноправно и равнопоставено... По-горе вече направих няколко такива предложения - защото академичният интерес на местните "ерудити" не им помогна с нищо да напишат - например дали са наясно с тяхната ценностна система, при положение че те самите толкова "знаят" и могат да цитират, могат да гугълстват, позовават... Но въпроса е - след като толкова знаят - имат ли лично изследване по тяхната лична версия на ЦС - основни положения, подредба в йерархичността, анализ на структурата, пирамидални съотношения и влияние върху мотивационната им система - и оттам - върху действията сред собствения им живот... Не е нужно да се влиза в конкретни подробности - те са незначителни, но са важни ако са изминати. Ако не са изминати - няма как да се реализират на тях каквито и да са ПОЗНАНИЯ (а не знания). Липсващото ПОЗНАНИЕ няма как да се замести или изпълни със "знаЕне". И ясно си личи. Заради това предлагам ясна и проста проверка... заради която не са нужни "ентусиазирани включвания" а обикновена отговорност и достатъчна тежест - идваща от изминатият път. защото никоя от думичките ми по-горе, нито от тезите, опита или вижданията - не стои нито Юнг, нито който и да е друг. Не стои свещено писание, не стоят купища информация как е според някой друг, според конвенцията на други... И само да напомня - САМОПОЗНАНИЕТО не е наука. Няма как да бъде "учено" и да се усвоява. това не е обективна характеристика на обективна или друга "реалности". В него не е възможна математика, нито таблици, уравнения или количествени или качествени стъкмистики... Чрез отрицателните форми изразявам кое и какво НЕ е САМО-ПОЗНАНИЕ. И не защото съм учил или чел, или имам предпочитание към определена социална идеология, или да съм фен на тоя или оня...

дали коя, каква и защо неговата цел е била - това само той е можел да каже. Но няма как да помага човек на... "хората". защото хората - това е твърде общо понятие - има много хора и на много от тях не е нужно да се 'помага'. А знаете ли защо...? А знаете ли защо някои хора се фиксират именно в периметърът от хора на които "е нужно да помагат", като че това са 'всички хора'? Няма как човек, като ЮНГ, който е бил с купища личностни и психични проблеми, да не е мислил за... помагане на хората като него. И да ви кажа, че именно това е първообраза на типичния "ТЕРАПЕВТ" - от стария тип. И Юнг и Фройд са "сродни души" по отношение на проблемното си психично здраве и това може да се зачете сред всяка тяхна биография, вкл и в УИКИ. И думичките в това цитирано изречение са чисти клиширани идеали, на един вярващ идеалист. Но целта на тия думички е да се прикрие нещо съвсем друго. както същото правят и другите... "ерудити" е темата, и извън нея. както го правите и вие самата - скривате съвсем частни интереси зад общи социални фрази, с общи значение и съвсем клиширано идеално съдържание. Но това няма нищо общо с действителността, а е това, което някой "му е нужно да вярва", което му е нужно да му е мотив, да го води като се губи... Така и тия думички - са чистия идеал, в личната религия на един човек, който никога не е познал щастието, хармонията и пълноцеността - до самия край на живота си. Заради това само е мечтал за тях. ===================== Наивно е да търсите оправдание в обясненията с ерудиция, по отношение на "самопознанието". За ЮНГ, както и за вас, както и за много от проблемните хора, търсещи, нуждаещи се, зовящи и потребни от вътрешен мир, това е панацеята - и вие именно наричате това "самопознание". Да ви напиша нещо простичко и без всякаква нужда от ерудиция: ПОЗНАНИЕТО, като понятие, включва един важен елемент. ПОЗНАНИЕТО никога не е било просто 'знаЕне'. И ерудицията в него - никога не е била единственото условие. В този смисъл най-важното в ПОЗНАНИЕТО е неговото генериране през съответен СУБЕКТ. Не знанията на субекта определят ПОЗНАНИЕТО. Те се включват само като едно от условията, но съвсем не най-важното. ЗА ПОЗНАНИЕТО най-важното е СУБЕКТА, който е негов проводник. Който е негов автор, който служи за неговата генерация. Не е ПОЗНАНИЕ някой да следва стъпки, нито да учи, нито да знае. В този смисъл - за познанието най-важното е ПЪТЯ, практическите стъпки, които СУБЕКТ изминава и чрез които генерира нещото, наречено ПОЗНАНИЕ. Без практика, ПОЗНАНИЕТО е невъзможно. И когато няколко пъти вече задавам ясни и прости маркери - някой да напише нещо относно собствения си опит, реални стъпки, реални действия - и няма никой откликнал. Нито един - особено от "ерудитите". Разбира се, че ми е ясно ние с вас ако застанем съвсем равнопоставени пред условия - да не се справим равно с тях. А условията са прости и единственото важно в тях е - КОЙ КАКЪВ ПЪТ Е ИЗМИНАЛ. изминал - в посоката към СЕБЕ СИ. няма как да се сбърка в изводите - защото някои основни моменти са очевидни и съвсем ясни. Те не зависят от това кой какъв е, кой е, откъде идва, какво е правил... А зависи кой какво прави в момента. Само в момента - ние сме. И познанието за човека нито започва, нито свършва с книгите на един търсещ "себе си", защото личното ПОЗНАНИЕ, е ПОЗНАНИЕТО ЗА СЕБЕ СИ и него го няма в никоя книга, Личното познание за вас, за мен, за който и да е - го няма никъде другаде, освен в нас, самите. И САМОПОЗНАНИЕТО е резултат от това КОЙ, ДОКОЛКО и КАК е загледан в душата си. Там, онова, което наричате сянка, както и маска - не са създадени от ЮНГ. Те са изведени с други думички и чрез други изразни средства и концепции още преди ние да почнем да броим календата по раждането на Исус. Но не е идеята че са били изведени, а че това е извеждане, което един човек трябва да направи през себе си и за себе си. А не да привижда "себе си'' през всичко и всеки друг, само и само да си нагласи липсващата иначе "картина". ============== САМОПОЗНАНИЕТО - не е нещо, което се учи, нито ерудитите са много самопознаващи се. Съвсем простичък пример мога да ви дам, съвсем очевиден и съвсем тук, вътре в темата. Именно в темата са налице няколко "ерудита". Но никой от тях не е САМОПОЗНАВАЩ СЕ, всъщност именно ерудитите вярват че това да си ерудиран, ги прави да са по-близо до себе си... евентуално - да се опознаят. Но ерудитите не носят познание. В темата няма нито един от "ерудитите", който да има ПОЗНАВАНЕ на това, което пише. защото няма никаква практика, няма никакъв опит с "ПОЗНАНИЕТО". най-малко пък - с познанието ЗА СЕБЕ СИ. Основния мотив, който пронизва живота на ЮНГ, е фиксиран около опита да разбере човешката страдаща душа - каквато е бил той самият. Но да напомня - че въпросния ЮНГ никога не се е излекувал. както и Фройд - по същия начин. Много помагащи, много лекуващи, много теоретизиращи и размишляващи - но така и никой от тях не се е излекувал от проблемите си. В познанието за себе си - ерудицията няма основното значение, защото пътя в познанието за себе си - е вътрешен път. Най-самотният път на света - е този, дето води към себе си. А хората дето се спасявате като вярвате в "самопознаването", смятате че това е нещо, дето някой е написал, някой дето е вървял към него, а вие само да го научите, да го усвоите, повтаряте заимствате... А това е нелепо, това е един напълно сбъркан подход, но за вас е спасителен, защото няма как да се заобиколи една проста личностна бариера, заради някои дефицити по време на израстването и етапността във формирането. ====================== Няма как да обичаш истински някого, ако ти самия не се обичаш. Няма как да познаваш другите, ако не познаваш себе си. Няма как да излекуваш други, ако ти самият не си излекуван. И ако един лекар в социалната медицина може и да е болен, но и да лекува пациенти, в обмена между души, същото е напълно невъзможно. Да помагаш - не означава да "излекуваш". Вие четете и цитирате думички, дето ви допадат и си ги нагласяте спрямо собствените си интерпретационни особености и ниво. Но това не е единствената възможност и същите думички, не означават само и единствено точно това, което вие смятате и сте избрали да означават. Вашите думи - са вашия автопортрет, както моите думи - са моя. Вие разказвате за себе си, особено с горните си писания. Това правим всички - всъщност дори и да се позовава, цитира или заимства - ние всички рисуваме само и единствено "себе си". И по "рисунката", както я гледа един профайлър и вече е извел основните особености между рисунка и художник, може да се изведе КОЙ Е ХУДОЖНИКА. Както и по картините един опитен профайлър извежда че Пикасо е бил шизофреник. В този смисъл - думите са четката и боите... и платното... Авторът е в същата взаимовръзка с написаното - както художника, с картината си. И по думите - с достатъчно умения може да се изведе кой е авторът им - какви са неговите особености - по особеностите на думичките. А те са много... много и много разкриват... Вие чудесно знаете какво и кое точно ви е "резонанса", нали - между няколкото ерудита в темата. Особено един от тях? Не е нужно въобще да го изписвам - нека остане онова, което няма да изпиша, защото няма нужда... Пък и вече го писах за една друга "ерудитка" и вие реагирахте на "обмена ми с нея" именно като на 'сродна душа' - един нагъл идиот, изтерза горката жена, като я нарани жестоко, последователно, систематично, докато я докара да "й падне пердето"... Само ще ви кажа нещо съвсем простичко - знаете ли кой субект реагира точно така... и защо вие точно така реагирахте... Вие знаете, аз не знам, просто вие го разказвате с всяко писане. Всеки текст тук, някъде, където и да било, всяко настояване, декларация, всяко извеждане... е автопортрет. И моите думи, не правят изключение към "автора им". Разликата е, че съм наясно че непрекъснато "разказвам" кой съм. И че внимателно след всяко писано от мен, по много пъти ще го зачитам, че преминава през филтрите, през интуиция, през усет или "докосване", през аналитичните техники... за да вниквам в това, което съм АЗ. Ето това ще направя и с тия думички, дето вече ги написах... Както и с всички останали, както правя непрекъснато и всеки миг. За да съм сам пред себе си, сам със себе си, сам през себе си, не ми е нужен нито ЮНГ, нито Исус, нито папата , буда или филанкишиев...

Разбира се, че е отрицателен изказа, Аби - не е нужно да се изваждат думите ми от контекста - съвсем ясно е че думите ми започват с това и съдържат невъзможността да се ползват сънищата за себепознание, точно толкова, колкото се ползва разхвърлян боб по пода, или натална астрологична карта, гледане на кафе... Изброих в думичките си доста основания и аргументи, извеждания и обобщения - вие защо точно подбрахте 'отрицанието', вместо да опитате да се занимаете със смисловия пълнеж на написаното. Отрицанието в изказа - е само средство за смисъла на същия изказ. Но не е фокуса в него... Изглежда при интерпретирането всеки си слага фокуса си където му е удобно за да избяга от решаването на дисонансите, като не ги допусне за разглеждане. Чудесно е когато се говори за терапии, чудесно е когато се ползва множественото число с благи и меки думи, но вие не сте терапевт. Нито сте терапевтирана - най-малкото тук сред темата. И така - цитираното изречение с което се завършват тия иначе чудесни меки, топли и благи думички, не съдържа нищичко, което да носи смисъл и всъщност са съвсем общи клиширани думички целящи ... какво точно? Интересно е, че думичката "познаваме ли себе си" е стигнала до тълкуването на сънища и цели най-вече терапия ли? Защото Юнг не е писал нищо за себепознание. Нито е завършил ценз по същото... И да напомня че институт за себепознание, все още няма. Няма такава образователна дисциплина, нито има такъв академичен премет - нито по времето на Юнг и Фройд, нито преди тях, нито до сегашен момент. Вие също не упражнявате такава посока никъде в написаното си никъде из форума, по никоя тема. Не само вие - и четиримата основни списвачи на тази тема, всеки със своя си интерес, под предлог че е 'фен на Юнг. По същия начин без никакъв благ тон, с характерната си директност, бих запитал - а вие дали наистина владеете средствата за себепознание, на достатъчно съзнателно ниво? защото никак не е трудно да направим заедно тук една лека анкета - на няколко въпроса относно това доколко как, и докъде двамата с вас "познаваме себе си", докъде е стигнало това, какви средства сме използвали, какъв анализ и разбор е направен и каква е познавателната моментна картина (на себе си) - на всеки един от нас... Именно заради това са и общите приказки, с общи клиширани фрази, които да покрият съвсем никаквата практическа полза от разборите на сънища. И че за вас това е просто от личен интерес, нямащ нищо общо с никакво "себепознание", а с нещо съвсем друго... за което между другото вече сте писали - както и в тази тема, така и в предишните си участия по други теми.

Но не е задоволително като обяснение отникъде. Нито че го намирам за такова. В първоначалните търсения на западните първопроходци е било просто работна хипотеза. Но няма нито едно състоятелно доказателство за нея. От работни допускания се превръщат направо в.... "догма". И именно това са наследствата от този вече овехтял тип гледна точка... Аз съм също активно сънуващ. И съм така откакто се помня. Сънувам много често силни и живи сънища. Понякога в тях съм "у дома си" и всичко ми е познато. Но при събуждането си - нямам никаква връзка с реалността в "будно" състояние. Изследвал съм всичко това систематично и последователно, със записки в десетки дневници, с усвоени умения за осъзнато сънуване, дори за насочване и управление на сънищата... Опитвал съм тълкувания по всякакви начини, още в младите си години когато се докоснах до книгите на Фройд и Юнг, на Кастанед... Че и на много "преди тях" - чак до КАБАЛА и Будизма. Мислех си че това е "златна следа" по която да вървя, защото се подведох именно - по авторитетите на имената. Имам записки на сънища, които са свързани и са на "серии". Не ги сънувам последователно всяко сънуване. Но в момента когато потъвам в съня, веднага ставам "част от продължението" - всичко ми е естествено, познато, съждавам имам ясна идея кой съм аз - сред напълно различен исторически, географски, културен, личностен и социален контекст. Особено на някои ... сериали нямат никакви комбинирания, нямат аналози във реала ми в "будно състояние", нямат никаква информация която съм докосвал някога и някъде... Извеждал съм повтарящи се елементи, анализирал съм всякакви варианти... аха - и да намеря 'нишката'... изчетох доста литература, други изследвания... Направих и някои експерименти със себе си..... И нищо - една голяма бърканица сред която някой смята че е напипал разковниче. Но не е. И досега не е... И няма как да стане. Много дискутирах това в среда от професионалисти психиатри и психоаналитици. няма данни, нито потвърждения относно сънищата. Освен това се оказва че "в мига в който съня се разказва в будно състояние, той вече се донаглася от съзнателните механизми - дори и за целите на изказа, на израза, се налага интерпретиране. това невинаги е осъзнавано от "разказвача"... И на фона на това - всичко относно Юнг, веднага олеква... Което не е проблем на ЮНГ, а става проблем за нуждаещите се от 'сламка'... не са сериозни и издържани откъм научен подход което и да е от описанията за извеждане на изводи от сънувания. Дори в цитираните тук, или в които и да са от книгите на КАРЛ. Не са сериозни, а са подвеждащи. Всичко може да се нагласи - когато се касае до интерпретирането. Даден частен случай - на някой си Х, дето сънувал, после се оказало... после друг го бил сънувал... после пак се оказало - който и да е от случаите да се анализира внимателно - веднага пропада анализа. Какво остава за "генерализации"... Налице са твърде много неизвестни - относно сънуването. няма никакъв систематичен подход който да е адекватен и да опише точно и в пълнота какво, кога и кое - точно се сънува... А най-малкото - ЗАЩО точно това. Никой никъде не го е намерил - относно сънуването. Има само откъслечни фрагменти които в безпомощността си някой се опитва да ги съшива, да ги ползва като патерица... Някой се опитва да си повярва какво сънува, защо го сънува... и че е много важно това. Може и да е важно, но в чисто практично отношение - няма как. Поне на този етап, няма как и твърде отдавна това е изоставено като практическа посока за работа. Като допълнение, като част от мистиката на спектакъла между терапевт и клиент - може би. Но извън този нагласен театър - няма нищо... Нищо на което може да се опре, нищо върху което може да се надгражда. Идеята че сънищата носят смисъл, значение, код, че говорят нещо... никога не е била с обективна и научна цел. Без значение че се получават съвпадения или касаното тук с понятието "синхроничности''. Извеждат се като факти... но проблемът е техните обяснения за 'връзките', а и в мозъка непрекъснато се играят игрите на "напасване" нагласяне. Игрите на аналогии и привиждане на сходства, съвпадения, повторения - защото именно така дадени явления биха станали "обясними"... И ако при първопроходци - като Юнг или Фройд - нещата са били по начина по който те са ги виждали, защо след над 100 години, някои продължават да се улавят за сламките им. При положение че толкова много се е открило оттогава. При положение че толкова много е направено, толкова много е експериментирано - тук вместо да се вникват новите течения, разглеждащи вече развити концепции, основани на експериментални съвременни данни - някой си решил че "ЮНГ е голяма работа" и трябва да се изучи внимателно... Но дори днешните студенти не го учат задълбочено, а само като важна част от историята. Това е все едно - вместо съвременна еволюционна генетика, биология, някой да се хвърли да учи ДАРВИН и да припада по "гениалността" му. Та днешната идея за еволюцията има толкова общо с Дарвиновата, колкото и идеите на ЮНГ, с днешното ниво и периметър на психодисциплините, когнитивните и невро-науки . Никъде няма изведена ЕДИННА ХИПОТЕЗА - относно ПСИХИЧНия свят на човешките същества. Доста сме далеч от това - на този етап. какво останало - за единна ТЕОРИЯ - на психичното... макар доста описателни концепции да претендират, практическите експерименти, процеси и явления психичното - все още не са изучени за да се обхванат от стройна и систематична теория. Може би никога няма да се стигне до такава и заради това толкова хора много напират да си изработят сами за себе си така - да си имат опора, дори и патерица да е.

небивалици - за компетентен човек. За други - "истина", особено когато се поднесе с нужния "финес", съставена за нуждата от същото на някого, с "гарнитури" от снимки, изреждания и споменаване на имена... важното е да прилича. В тази връзка са налице и няколко весели "експеримента" които се пускат във Фейсбук, като онагледяване че дори и пълна глупост, може да се състави да е "новина" и да се вземе като 'истина'... Заради една патриотарщина - комплексираната версия на патриотизма. https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/11/16/facebook-poludia-patriotizym-s-pornoaktiori-shvanahte-li.393764

Ми - не са. Ето че други "са полегнали на дивана" - кой да остане "прав"? Обаче - се замислям за нещо... - Тва с "братята"... не знам. Но се опитвам да се сетя - Кои са "родителите"... защо "сестринството" не се споменава. А възможно ли е да става въпрос за 'полубратя' - от "различни родители"... А кои точно... А дали въобще става въпрос за... "семейство"?... Направо затънах сред тия ... "тресавища". Най-добре си е колегата - просто си е полегнал на дивана и... да се оправят лаладжиите