ramus

все пак - усещанията не са еквивалентни на замислянията. Всеки може да опише усещания, защото те самите също са част от автоматизмите от които той е изграден. Малцина са тия, които дръзват да пишат за замислянията си. Защото ЗАМИСЛЯНЕТО не е автоматизъм и най-често е в противоречие на автоматичното отношение към света. ЗАМИСЛЯНЕТо е предпоставка за креативно отношение на субект към битието си - защото когато се напусне удобната утроба на автоматизмите, се излага на изразяване друг човешки аспект - НЕ-АВТОМАТИЧНИЯ. Да пишеш и изразяваш усещания - е едно. Но да пишеш за креацията на ЗАМИСЛЯНЕТО - е съвсем друго. Замислянето е акт на лична намеса на субекта спрямо битието си - вече като активен и отговорен негов ТВОРЕЦ. Като все пак - ЖИВОТЪТ продължава да е огледало на ЖИВЕЕЩИЯ го - и като автоматичен, и като осъзната креация. От гледна точка на раждането и живеенето, смъртта и умирането - няма никаква разлика кой какъв е. Това не е въпрос някой да се издокара - или той носи в себе си потенциала да е осъзнат спрямо битието си и по този начин да поеме активната отговорност за него - или просто си е автоматично-живеещ и отразяващ. не казвам че едното е с нещо повече от другото - само изразявам че е налице съществена разлика и битийността на "двата условни примера" се различава значително. За единия от тях - разликата е ясна и очевидна. За другия ( в примера) е неизвестна, защото автоматизмите му нашепват че "всички и всичко са автоматични" (като него)...

Само един въпрос задавам, Киров? Изглежда че са повече въпросите, но всъщност е само един, единствен. Възможно ли е да осъзнаеш защо задаваш точно този въпрос? Защо изразяваш точно това, дали го мислиш, как го мислиш, кое точно го "мисли" и каква е целта на тия думи? Със замисляне и работа всеки създава собствена възможност да постигне своя максимум. Природният атлет - не се ражда атлет и си скъсва задника от тренировки. единственото по което той се явява повече, че някой друг го замисля и го тренира. И резултите от това. Но в живота си, аз съм сам с движението. Нося отговорността си за него, защото това е да съм "себе си". Не ме интересуват толкова 'резултатите' и дали и според кого нещо ще е рекорд. Когато бягам на асфалтовата писта или на пътеката - аз съм сам. И се потапям в движението - без да го гледам, вече без очи. Затварям ги и се потапям във огромната върволица от сигнали, които подава тялото ми, от вътрешните си сетива. Културата на движение, е израз на КУЛТУРАТА ПО ПРИНЦИП. Не ме интересува дали съм културен според някой, а всъщност да нямам личната си култура спрямо мен си. И не е само "ДВИЖЕНИЕТО" - става въпрос за простичките неща от цялото човешко ежедневие. И това не са "всички аспекти" на битието. Твърде много го играят на замисляне за толкова много приказни и фантастични елементи, а тяхното собствено ежедневие е сякаш "мъгла" от автоматизми... както вече казах - написана е ОДА ЗА СТОНОЖКАТА - по-горе. Добре се чете... Написах всичко това за да подчертая че е налице "РАЗЛИКА" и тя се отразява и през мирогледа, съжденията, цялото психично пространство, и... начина на живот, цели, смисъл, посоки на битието - всички те изразяващи БИТИЙНИЯ.

по принцип въобще не е "естествено" някой да се замисля - за каквото и да е. В този смисъл - най-естественото са автоматизмите. Щом те работят - защо някой да се замисля. Колкото до походката - защо някой да се замисля. Няма нищо че ако си обърне внимание би открил с изненада че той ходи погрешно - с тия си автоматизми. Ама нали си ходя - защо да се замислям - това било противоестествено. Според кое - ами според автоматизмите - нали природата е направила достатъчно и работата е ние само да я употребяваме каквото тя си е направила... Да - походките най-често са погрешни и създават проблеми - особено при жените. Особеностите на таза при жените създават маса проблеми дори само за ходене, какво остава за динамично движение. И ходенето в този случай се превръща в ранно изхабяване на ставите - особено колене и глезени. Защо да се замисля някой за толкова обикновено нещо като тичането - ми нали си тича, след като той си ходи - кво да му е (бил като стоножката, но така става като нея и на ъкъл и продължава да си дава примери със стоножките и да ги повтаря, като че това е крайната форма на висша мъдрост)... Просто на моменти е потресаващо като си науми някой нещо и си го навива упорито как изглежда същото от гледна точка на "замислянето". И при това положение - защо да се замисля - ми той си чувства, преживява, той изглежда че си съждава - защо да се усложнява с такива глупости - като някакво си "замисляне" Едно елементарно самоуважение е да се замислиш над най-елементарните положения на собственото си тяло - стойката, стоенето, ходенето, дишането, ... Ама "естетиката" на Автоматичния му говорила друго... Разбира се - той затова е автоматичен - неговото "говорене" произхожда от неговите "автоматично" дялове. И когато произхожда от тях те се поставят на мястото на приоритета - което също е "автоматизъм". Понеже поне введнъж седмично тичам на гребния канал в Пловдив - понякога на разходка там наблюдавам с интерес колко много хора "уж ходят"... автоматично. Или бягат - автоматично. Карат ролери или ролкови кънки - изкривени, без никаква идея че си навреждат. И няма как - като не си обърнат внимание или някой не им обърне внимание - няма как да се случи. Карат велосипеди без да имат елементарна представа колко е нужна да е висока седалката, за да предпостави правилните ставни усилия на краката при въртене на педалите. Но те си карат - нали им е кеф, - без разлика със 'стоножката'... Тичат и ходят, със слушалки на ушите - без никаква идея че дишат автоматично и телата им не са подготвени и си карат на автоматизми, но автоматизмите имат ограничения... И когато автоматизмите не са адекватни на случващото се, самото случващо се става проблемно за Случващия го. но пък - мисленето е противоестествено за него... Поучително е как с идеята че си тичаш, можеш да се повредиш - стави мускули - подхвърлят крака, замятат ги, стъпват накриво на земята, разхищават силата си в празни посоки - сякаш са слепи че дори обувките си изтриват по определен начин - дори това не забелязват. Ама нали са си автоматични - защо да го правят... Автоматично бягане, ходене, живеене - защо да се замислят... То така и така животът си върви и те сред него - автоматично... И отивам н а планина, примерно - ама те си ходят - нали са "туристи". Покъртително е да видиш млади силни и здрави хора които иначе се емват да катерят над 2000 метра, но нямат никаква идея че самата идея за дишане и метаболизъм става различна. Хукват нагоре с повърхностно дишане и почват да плъхтят когато вече са изтощени, тялото е вече в кислороден стрес, почервенели и понякога уплашени. Правят дихателни кризи и от това възникват цели драми... Тръгват да слизат - ама автоматизмите правят така че главата непрекъснато й се струва че е "високо" и че може да падне. И автоматично се навеждат напред. И още повече стават нестабилни - особено при големи наклони. И особено на ПИРИН, на Вихрен или на други от тия високите скали - като тръгнат слизат и се почват драмите и треперенето... Ама защо да се замислят... Света е пълен с автоматични хора, които издигат в култ своите си автоматизми - защото нямат елементарни умения за замисляне и практическо приложения за същото... Разбира се - защо да се замислят... те си ходят, нали си живеят, кво им е. Всъщност - съвсем като "стоножки". Е, вярно - всички ще умрем - и Замислящите се и Автоматичните...

вижте нека не повтаряме вече този рефрен. Това е естествено, но то е фрагмент и има "продължение". Казах че няма да ви хареса, но вие прочетохте ли какво писах преди думите за БАХ? Относно БАХ - свирил съм го и точно парчето от последния ви линк го пях с няколко състава в Пловдив и София. А веднъж се наложи да се подготвям да го и акомпанирам на пиано, защото имаше опасност да не може пианистът да участва в представлението. Вие слушате и знаете за БАХ, четете тия, дето са писали за него. Но те не са БАХ. Те не са писали "неговите произведения". Вие отново сте само потребител на неговото написано, вие слушате и извличате за себе си от тази музика, но това не направи да натрупате за да напишете музика самата вие, да участвате в "надграждането"... Това не са осъдителни думи, разбира те ли. Това е само за да обърна внимание, че на света има хора създаващи и те не го правят по теорията която други пишат за 'създателите'. Създаващите са хора през които минава животът и те го отразяват през себе си. Да, те се учат от други, да - те натрупват личен опит чрез това преди тях. Но това е за да достигнат до готовността си да творят - вече нещо, което не е било преди тях. Не е вярна и тезата че отдаденост и висша мотивация са характерни само за религиозните люде. Всъщност ОТДАДЕНОСТ е единствения начин да се максимизира личния потенциал и резултата от него. Аз го видях до себе си и досега го виждам - човек, който срещнах на 16 години и за първи път видях с очите си какво означава "на живо". Този случай изигра огромна роля за живота ми, защото имах истински жив пример за крайно сериозен човек, без това да е маниакалност, макар на моменти това да изглежда точно така... Този човек създаде нещо чрез отдадеността си. Неговите думи един ден бяха - "не мога да намеря нищо което да ме удовлетворява в пълнота... и реших че аз самият ще го създам" (той го изрече на 15 години). И вече 35 години той продължава да го създава и да е отдал живота си на това... Без никакви компромиси, без нищо друго - просто краен и висш приоритет в битието си... Ама трябва да спя, трябва да почивам, трябва да имам и социален живот - няма такова нещо... Щом си се посветил всичко други спира да има значение. Тази сила, понякога смачква "черупката". Довежда я до отчаяние, създава й дисонанси и огромни трудности, понякога направо я замита в силата си "нещото" отвътре да се прояви "без значение какво става, докъде може да си позволи "черупката"... Това е проблемът на много от хората-творци - ако черупката не е достатъчно твърда и мощна, не е в състояние да издържи на натиска и това се проявява като тежки човешки драми - гледани отвън... За тия драми после се чете, имало истории... Но няма никога да се напише "историята" на онова, което се появява отвътре и напира да излезе - защото точно ти си човекът през който е възможно... Живея сред истински пример, до човек, който вече цял живот СЪЗДАВА. За него никога не е имало "някой е по-умен от мен", защото това е без всякакво значение. И за БАХ не е имало значение - че имало по-умни от него. И за който и да е друг - като тях. Има огромна разлика между това да знаеш това и да си го чел, да си му потребител - както са потребители онова, което въпросния субект създаде - над 4000 потребители от всякакви възрасти, за повече от 3о години. И разликата да си "Създаващия". Живота на един създаващ се превръща в арена и територия на която онова, което е отвътре, се материализира и именно тази трансформация от идеално в материално - е създаването. Ама то било с натрупване, ама ако ги нямало хората... - ПАК ЩЯХА да са създатели. Вие наистина няма как да допуснете какво означава да си "създаващ" - нищо от това, което е около теб няма голямото значение, а само това, което напира отвътре да бъде проявено. Нито дали имало умници, нито глупаци, нито важни или незначителни... Животът на такъв човек се превръща в основен приоритет да бъде поле за проявление на нещо, което идва от душата му. Това е с огромна сила и превръща обикновена социална личност в напълно различен друг индивидуален субект... Изучавах и се учих да свиря музика професионално 25 години. Най-скучния предмет беше "история на музиката" - за мен. Защото когато застана зад пианото или... по "другите начини", всичките тия "истории" спират да имат всякакво значение. Ама - не можело без натрупване, всичко било от значение. Да - всичко има значение, но за някой дето учи история на музика и си остава до това - само ученето имало значение... Или пък това че като публика в залата или пред грамофона той изживява и резонира на нещо си. Но това няма никаква връзка с онзи, при когото това "нещо" се създава, което му се поражда в душата... Няма никакво значение за него кое било натрупване и кое било важно и определящо - по време когато душата напира да "подава" - всичко друго спира да има значение - казвам го от личен опит и внимателен анализ на 'случващото се'. Разбира се това не е възможно нито да се опише, това се усеща само от "себеподобни" и най-вече - посветили живота си и крайно отдадени, защото това е единствената сериозна цена - да се посветиш изцяло и докрай...

с риск да ви разочаровам, ще ви кажа точно този пример не някакво гениална уникалност. Има други примери, но не точно това. В много отношения, хрумванията на БАХ за мелодични линии са вече достатъчно изследвани - той взаимства от други църковни и народни песни, като комбинира умело. Но всичко това е само черупката, само формата която му е нужна за да я изпълни с нещо друго - което именно прави "гениален". Най-уникалното в творчеството на БАХ е достигането до изключително майсторство в техниката, която дотогава е наречена условно КОНТРАПУНКТ. Дотогава преди БАХ е властвала полифонията, но главно в крайно догматична среда от правила и ограничения. Излизането от тия правила, не е дори уникално постижение на ЙС, но идеята за контрапункт - това е вече наслагване на отделни мелодични линии заедно в полифоничен вариант. Думата контрапункт мисля че идваше от немски. Става въпрос за техниката на една мелодична линия да не остава като главна, а на нейния фон да се представят други мелодични линии и всички те едновременно да звучат полифонично ( в единно цяло, едновременно в съзвучие, във всеки момент от тяхното звучене (по вертикала), а и всеки глас от многогласието, да има и свое собствено значение като собствена мелодичност) Опити за същото са налице сред доста от творчеството на т.н. "предкласици", но именно БАХ прави пробив и стига до изключителни висоти в тази посока. Разбира се, пробивът довежда и до развитие в личното поле на самия композитор и това може лесно да се проследи като се направят аналитични съпоставки на цялото му творчество, как в тях са налични различни "периоди" (етапи) и как всеки от тях е повлиян от отражението от социалната си среда и изминатия път в твочевството на самия композитор... Много характерно е, че ЙС достига до специфични резултати, които днес се измерват с математически концепции - дори и "фрактали"... Майсторството му да "рисува" звукови картини от мелодични линии в контрапункт и многоглас едновременно, той стига до висотата чрез това да изразява отношението си към света, живота, в емоционален или ментален план. Всъщност е бил доста обикновен като човек - просто комбинация от качества, дадености и условия в които те да се развият, както и неговото дейно участие в тях - чрез много труд, лишения и отдаденост...

Дора, позволявате ли ми да напиша нещо, което може би няма да ви хареса? Аз добре разбирам житейската ви концепция. Вие няколко пъти написахте в свои думи за сравнението между "вас" и хипотетични 'по-умни'. Вие имате дар слово и чудесно се изразявате, имате си качества... Но вие някъде сред всичко това се е надвесил един хипотетичен образ на "по-умния"... на ония, редкия, дето измисля, дето сътворява, създава... новите неща. Вероятно считате че той е гений, надарен от природата да е ... някакъв идеализиран образ на... "по-умния" от вас.... Разпознавате ли модела... не ви ли се струва познато - та вие толкова много сте чели и запомнили... Толкова много материя от къде ли не? Нищо ли не ви подсеща това условно описание на модела... ? Дори и така да е... но не достига до вас една друга житейска концепция. Не съпоставям разликите или приликите - просто тия житейски концепции се основават на някои различни презумпции на субекта спрямо света и ролята на същия този субект в него. По-горе Карес написа - че имало хора които имали уклон към резултата, а други - към постигането (пътя). За да се ползва "топлата вода", някой е извървял път. Този път, това пътуване, е задължително и пътуване на самия субект през етапите си. Когато някой ползва топлата вода, той не извървява път. Вие ползвате толкова много знания - но кажете вие как ги надградихте? Какво допринесохте към наученото, към вече измисленото - вие добавихте ли вашата надстройка към него. А в личен план... - това вече е интересното. ЛИЧНИЯ ПЛАН е вашият свят, сред вашето отражение. Аз съм интроверт, но съм такъв, не поради факторите на средата, а защото съм различен от тази среда по принцип. Аз съм различен от социалната среда по принцип и не вибрирам почти с нищо на онова, което тя "вибрира". Не съм интроверт като защитна реакция спрямо социалния реал, а защото съм различен още от както се помня. В някои отношения в себе си имам резонанс на някои вибрации от социума и различните негови отражения в мен. Но в повечето други, най-сериозните, най-значимите за мен - все едно нямам нищо общо. И в този контекст на особености в личния план - разбирате ли защо в него няма никакво значение (за мен) дали Има или Няма "образът на По-умния". И че такъв образ въобще не ми е потребен. Не ми е нужно да знам дали някъде нямало по-умен от мен, за да минавам "неговите граници". Не ми е нужно в личния ми свят да се сравнявам с някой, който си... бил някакъв. Аз в своя свят, в своя личен план, виждам ясно границите си (поне ония, до които съм достигнал и "имам сетивата за тях" ). И идеалните образи и сравненията ми с тях, са ми чужди и несъответствени. Някога, някъде си... имам спомени че ги е имало. Но не и в сегашния момент. Не че това има значение за който и да било. Просто описвам какво е положението когато вие по естествен начин предполагате че знаете всичко за света на човека, защото сте чели много за него. Защото умни хора са го измисляли, откривали, изпитвали и експериментирали... и написали всичко, доказали всичко... Както и колежката ви Карес, вие непрекъснато постулирате относно "събирателното "ХОРАТА"", но дори не предполагате колко различни форми на битийност съществуват. Съществуват много отвъд границата която за вас е просто "ХОРАТА"... Не е важно какви са тия светове, след като за вас въпросът с границите е решен и вие сте се постановили относно тях. Но само обръщам внимание... евентуално, ако достигне до вас, ако нещо завибрира или ви докосне - че са налице и други форми на битийност, заради разлики във възприятието и отражението, много далеч и много различни от това, което конвенцията сред която живеете, с другите... "ХОРА" (подобни на вас). Разбира се че готовия шаблон на възприемане на такова послание е предварително дефиниран - това не е възможно, този само се представя, само се мисли за, това е неговата фикция... Карес през годините ни на контакт в другия форум на КАЛДАТА се упражни да ме профилира и диагностицира сред всичко, което се сетите. Тя направи същия опит и тук... Тя ще го прави не заради някой си "ненормалник" - тя го прави и ще го прави, заради себе си - както и останалите колеги тук, както и Инсайтинг, опитите на Аби, на Шпага или Инкоректус.... Това е нейния начин да се постанови и да постави всичко спрямо онова, което е избрала да е "нейното". Тя и сред това "нейно" не се усеща "на място", но няма друг избор... (вече)... Тя няма как нито да смени, нито да напусне изборите, които вече са пропити в самата й "психична тъкан"... Споменаването на Карес тук е само заради изказа и онова, което се опитвам да кажа на вас, Дора. Това няма нищо общо с Карес - просто я ползвам като формален и условен пример със събирателно значение. Тя не единствената която "мисли и живее" с предварителните описания за 'хората'... Това е вашия реал, вашия консенсус в него. Психологията е изиграла ролята да е реалност за този консенсус. Тя подава някои обяснения, задава схемата на интерпретацията на явленията, дори и подава самите явления... Това е психологията от социума, на хората в социума, от тях- за тях. Вие работите професия, която ползва именно това - иначе въобще да има "резултати", нали? Карес - също. Инсайтинг - също. Но някъде отвъд всичко това, има и друга вселена. С други "живеещи" в нея. Не са с нищо по-важни, нито по-умни или... с каквото и да е "по-...". Просто - различни. Както и познатата физическа реалност, има само догадки че са възможни и други вселени, с други базови условия... Но това е само за някои - за повечето други - дефинираното, откритото, постановеното... е напълно достатъчно и те са се наместили в него и го наричат "своя вселена". Но "своята вселена", конвенционалната договорена реалност - не е цялата вселена... На "живеещите" сред тия "други реали" им се налага да извървяват път, без значение че някой друг вече го бил извървял. Налага им се да изминават път, без да се фиксират в резултат. На тях им се налага да откриват, защото няма как да ползват "чуждия опит", нито чуждият резултат или чуждото постигнато. Няма как да ползват нищо наготово... За същите въпросът за "топлата вода" въобще няма никакъв смисъл. Да - има и такава вселена, с някакви "ненормалници" в нея. И други "вселени" има... с още по-абсурдни и "шантави условия"... както и че в тях също са налични "Живеещи". Смятате ли че онова, което вие "знаете" за "хората във вашата конвенция" може да се съотнесе за "такива субекти", след като разликите са моменти стигащи до абсурд за "хората от конвенцията ви"? (това са само формални въпроси, не са нужни отговори - в смисъл че отговорите са ваш личен въпрос, в личната ви територия. Разбира се - само в случай че това са по принцип "ваши" въпроси. Иначе - са без всякакъв смисъл и значение.)

Може би... Дора, вече не ми е толкова важно. Социалното договорено ситуиране предлага чудесни удобства. Предлага ги с обединени обяснителни системи от интерпретации и описания на битието и реалността. Предлага сигурност, предлага групови форми на валидация. наистина съжалявам че всичко това за мен вече не ми върши работа. Ползвам го, но няма как да се облегна на него, така както виждам толкова много други хора да правят и това да им е достатъчно и само да го презатвърждават и така да се подпрат отново и отново на предложените удобства и идентификацията с тях. предлага да "няма нужда" да се открива топла вода или "колело' (любими готови шаблони, които са израз точно на потребителския уклон именно към удобството на ползването на готовото... И всичко това поднесено с идеята да оправдае че е нормално ползването, а не креацията и създаването. Че е важно ползването е не пътят на изминаване до откриването... С "нормалността" исках само да обърна внимание колко е неуловимо, но поне според мен е важно, да се подлага на мониторинг какво точно 'произвеждам' на какво е израз, кое го определя... Чак тогава се запознавам с това, което се случва в другите - търся и преразглеждам как се вижда през очите на 'нормалните' и през моите очи... И така.. Форумът ми служи за територия на която опознавам какво се случва "в главите на пишещите", разбира се пак през призмата на онова, което съм аз. Не е проблем че е налице призма, но е важно никога да не го забравям и да си напомням че видяното през призмата не е "онова, отвъд, или без, нея". Форумът ми служи и за територия на която аз самия се отработвам - чрез сложен мониторинг на онова, което преминава през мен - като израз на едно или друго прочетено. Това съм аз - един обикновен "ненормалник".

Дора, налице е леко несъответствие, в думите ти - което променя цялата ти постановена картина. Естествено, през моят поглед. Тестовете относно "ЦИПА" в статията не касаят "науката", а са в посока да изследват човека. Общите принципи са нещо чудесно, особено когато се налага някой да ги утвърди. В този смисъл той утвърждава своето разбиране относно тях. Утвърждава собствената си схема за отражение на света (в частност спрямо нещо, прието да се нарича "наука" ). Това че науката била най-недогматичната система... е заради усилията това да се поддържа, защото тия усилия са насочени именно към естествения уклон към догматизиране, характерен за всяко човешко същество. И същите усилия, биха имали полза да се прилагат и сред всеки един пишещ - ако той се придържа към общите принципни положения. Което, както се вижда, никак не е лесно. Самият субект винаги има съпротива срещу актуализацията си на отражението си на реалността. НОРМАЛНОТО според кого е такова? Кой постановява кое е "нормата' с която вие определяте всичко да е според нея, определяте се самата вие, чрез оценките си за едно или друго... Аз, например - според същата норма съм ненормален. Но за според мен - статията нищо не прави, нито "намира липси". Текста в статията показва наличието на дефицити спрямо определени условия. А не си "намира каквото и да е". както и статията, така и вашият текст показва едно и също - сред всяко човешко същество е наличен естествена несъзнателна склонност да презатвърди онова, което вече му е налично, пред начина да разшири своят вече предварителен периметър. Нагласата да се погледне на вече постановеното не като крайно, а да е наличен потенциал за неговото непрекъснато актуализиране чрез преразглеждане - това е основата на критичното мислене като производно и проявление на по-общото рационалното критично отношение към всичко в света и себе си. Ето - не съм нормален. Сега - какво ще става с мен, как ще живея с ненормалността си. Как въобще съществувам, след като намирам начини и средствата, енергията и ресурса си да се замислям спрямо всичко, което върша, спрямо онова, което ме заобикаля. Намирам го за интересно - да се замислям за всичко, което правя, за мотивите си, за мислите си, за онова, което ме движи, което ме спира, което ме забавя или забързва... Намирам го за полезно, защото когато се изправя пред ограничение или проблем, се допитвам именно до онова, до което съм го "замислил" предварително. И ми дава възможността да оперирам извън готовите "нормални" шаблони. Да действам в непозната обстановка, непопадаща в предварителните рецепти за реакция. Чрез същото си отварям и още възможности... които нямат връзка с тия думи според тия казуси. Заради същото това имам идея как работи компютъра, какво се случва в монитора за да ми показва онова, което сега пиша или онова, което други са написали. заради същото имам идея как върви автомобила или велосипеда и когато се наложи дори да падне веригата - да имам възможност още от първия път - като забележа как са свързани детайлите, какво правят и как сработват едно с друго - да си я направя, за да се придвижа (поне това)... По същия начин ми се породи и интереса - какво става в "главата на човека". Заради същото още от малък разглобявах всичко, до което се докосвам - защото имам любопитството и любознанието да схващам как се случват нещата около мен... И в по-късни времена - защо се случват... Но с главата на човека - вече стана проблем... И да - още като ученик в музикалното училище си уредих начин да надникна в морга, и да видя мозъкът как изглежда - дори беше разрязан и ми показаха лезиите и пораженията от инсулта - тогава нямаше компютри и интернет, но имах любопитството и си задавах въпроси, като и досега никога не се спирам на окончателни "отговори"... Ето - тия думи ги пише един "ненормалник" . И другите думи сред форума ги пише същия. Какво значение има "статията", ако обаче четящия не се огледа през нея, ако не намери нужните потвърждения на собствените си опори на които се опира мирогледа му... Не зная, не е трудно да се постанови "нормата'. Въпроса е обаче - според кого и какво - тя се избира да е такава...

така - връщам се към автора на темата и тезата му, повторена в горните въпроси: По същество самото начало на темата се задава от нейното антре и в него става ясно че... вече е намерен нужния отговор и целта е той да се валидира извън полето на самия ПИТАЩ - като универсална вселенска постановка. Реторично това става чрез "задаването на формален въпрос", но той е тенденциозен, защото личният отговор в Питащия е вече налице. неговото отношение към "други отговори" се определя именно от неговия 'първи отговор', който е вече формиран и задействан като основна платформа. По принцип - задаването на горните въпроси изразява опитът на задаващия въпроса, да валидира и презатвърди собствения си мироглед и представност в отражението (което си е нещо напълно естествено). По същество - точният анализ на самите въпроси и техните особености, подават особеностите на самия "питащ", защото двете са в тясна взаимовръзка. .. ------- Сега - по конкретиката - няма как да е сигурно какво положението в 'цялата вселена'. Дори това понятие (ЦЯЛА ВСЕЛЕНА) е по-скоро условно обобщение. Доколкото аз съм осведомен, представната картина на вселената все още е с доста концептуални проблеми. Но тя е "отворен тип" и по нея се работи. Приема се че "водородът" трябва да е еднакъв навсякъде сред вселената, но само и единствено ако условията сред "вселената' са еднакви във всяка нейна точка... Водородният атом не е нещо само по себе си, той е зависим от своя среда, своят физически контекст. При други форми и условия в контекста... са само предположения какво би бил "водородния атом"... Но ние все още не познаваме такива "други среди", с "други физически условия"... Такава качествено друга среда е например явлението 'черна дупка' - в него физическите условия би трябвало да са изменени, според наблюденията и изводите от тях. Като все пак - това са само предположения и догадки... Умението да се разделят предположенията от даденостите и да не се смесват, не е лесна задача за никого... Относно третия въпрос - законите във вселената не са точно закони, от вида в който са те в обществото - като регулатор на социалните отношения. В този смисъл - "закони" във физиката са само обобщения от принципни положения, а не че "някой ги пише, за да бъдат спазвани", с изискването да се наказва, ако не се спазват. Самата представност от последните фрагменти е израз на съвсем друга версия на живота и битието, и на друга обяснителна система спрямо същите. Не е възможно да се осъвместяват качествено различни версии за описание и обяснения на света и живота. Едновременно с това - непрекъснато е налична потребност от същото сред всеки човек. Защото през различните си възрасти и етапи в израстването, на него му се налага да сменя моделите и схемите за описание на света, живота, обществото. И съответно - всяка такава схема, е израз на неговото собствено ниво да я отрази. Би следвало всеки нов етап в развитието по естествен начин да "подменя" основните базови схеми за ситуиране и постановяване на всяко човешко същество. Но социалната инерция е много по-бавна в смяната на парадигмите и непрекъснато влияе силно на личностите, които живеят сред някаква форма на конвенция в социума. Това засега е нерешим казус и той натрупва все повече конфликтност в отделните личности - поради несъвместимости на различните обяснителни и описателни системи за Живота и битието, вселената и отношението на самия субект сред всички тях. Друга пречка за инерцията във влиянието на вече приети базови системи от описания и обяснения е - именно вътрешната съпротива във всяка личност към изменения... но това са вече сложни психични казуси и не е темата тук да се разискват те (поне според мен).

Според мен - подаденото е по-скоро относно понятието ИНТУИЦИЯ, макар че това понятия няма достатъчно изяснени постановени дефиниции, освен условни и работни. Ако бих перифразирал от по-горе - качествено ново ниво на обработка и интерпретация на данни... довеждащи до явлението МИСЛЕНЕ. Относно понятието ИНТЕЛЕКТ - колкото и да е компрометирана откъм задълбоченост и сериозност, все пак УИКИ подава достатъчно базова възможност за конвенционалните значения на понятията. Ако поне в тях няма ниво на компетентност и така условен консенсус, как въобще да се дискутира и разглежда който и да е казус. Какво остава за задълбочаване в осмислянето и вникването му. https://bg.wikipedia.org/wiki/Интелект съгласен съм - не е задължително. От друга страна - гениалност е проява на пикови резултати на работата на интелекта. Интелигентността не води задължително до гениалност. Но Гениалността няма как да е без интелект. В цялост - ниво на гениалност (колкото и да е условно) резултира и проявява като абнормална форма на СИНТЕЗиране... Като това е слаб опит за условно описание от моя страна. И още нещо - ИНТЕЛИГЕНТНОСТ и ИНТЕЛЕКТ не са синоними. Второто е сборно понятие относно качествено нов тип в отражението, а първото - сборно понятие в проявлението на тия качества.

И понеже натискът на зелените буквички става все по-засилен ще се позова на следващият текст, който е извадка от статията в линка под него. "...Генетика и интелигентност Влиянието на генетиката при определяне на интелигентността е едновременно изключително важен и дискусионен въпрос. Основната причина за полемиките е връзката между раса, генетика и интелигентност, както и последиците за политиката за развитие и равенство. Докато съществува широк консенсус, че интелигентността зависи едновременно от генетиката и факторите на средата, то съотношението между тех е несигурно. През 1994 г. Ричард Хернщайн и Чарлз Мъри публикуват "The Bell Curve", силно противоречива книга за интелигентността, която изследва различията в IQ при различните раси в Съединените щати. Убедеността, че IQ се влияе най-вече от наследствени фактори, кара авторите да дадат следните препоръки на политиците, за да се предотврати влошаването на интелигентността на американската нация: • Правителството на САЩ трябва да премахне всякакви стимули бедните (с ниско IQ) жени да имат деца, тъй като по-богатите (с високо IQ) двойки имат по-малко деца. • Финансирането на образователни програми, насочени към подкрепа на бедните и в неравностойно положение студенти трябва да се спре. • Намаляване на имиграцията в САЩ. • Премахване на преференциалните програми за определени недостатъчно представени расови групи. Основните недостатъци в изследването на Хернщайн и Мъри са на базата на техните твърдения, че интелигентността е най-вече наследствена и затова е независима спрямо времето и средата. Това тяхно основно убеждение генерира причинно-следствена връзка между IQ и социално-икономически показатели, като например честото отпадане от училище, влизане в затвора, бедност. Изследването на Turkheimer et al. (2003) за ефектите на средата върху интелигентността излага сериозни възражения срещу аргументите и изводите от книгата "The Bell Curve". Проучването на Търкхаймър показа, че относителният принос на генетиката и средата в коефициента на интелигентност в генетично идентични близнаци е свързан със социално-икономически статус. Те съобщават, че "в бедните семейства 60% от вариациите в IQ се дължат на средата, като приносът на гените е близо до нула, в богатите семейства, резултатът е почти точно обратен"..." -------- С цитата само отбелязвам че се опитва да се прокарат тези, като 100% правилни и "доказани", като всъщност това съвсем не е толкова еднозначно. И с цитата показвам според кое, кого и какво. Разбира се, че са открити доста гени, отговорни и свързани по някакъв начин с интелигентността, но интелигентността е само обобщително - налични са няколко типа интелигентност - няма изследване според което да се определи еднозначно кои гени с кой тип интелигентност определят или са свързани. самите "връзки" - също не са изследвани достатъчно. Прави впечатление и позоваването че "гените били няколко стотин", а според цитирания текст - те били до числото 52. "...40 гени бяха идентифицирани като свързани с интелигентността в едно от най-големите проучвания по рода си, съобщава IBTimes.Мащабът на откритието е огромен. Досега имаше само няколко известни гена със силни връзки с интелигентността. Изследването на 60 000 възрастни и 20 000 деца допринася за това гените да станат общо 52..." на това контрастира изявлението в зелени букви от по-горе: "...Гените, които отговарят за интелигентността, са няколкостотин, установени са категорично, установено, категорично, е наследственото предаване на интелигентността..." Айнщайн трябваше да има също деца-гении, като наследство от гена на баща им. А те не са такива. На практика нито един ГЕНИЙ в интелекта не е наследен генетично като проявление - от свое поколение. Самите гении не са наследили проявлението и нивото си на гениалност от своите родители... Може би се предават генетични предразположения, но развитието, проявата и резултатите на интелекта е с по-скоро изразено влиянието на социалната среда. Като последното е също предположение. Разбира се - според едно или друго изследване всичко варира, но е опит за внушение колко са еднозначни "доказателствата" за която и да е теза... http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Inteligentnostta-na-chovechestvoto-raste-hiliadoletiia-no-sega-tragna_93245.html А ето и претендиращото за 'най-ново изследване' по същия казус: https://www.spring.org.uk/2015/05/is-our-psychology-more-nature-or-nurture-29-million-twins-reveal-all.php ============================ ОФ ТОПИК+++++ Дори това заключение да е дълбоко невярно, няма правило на форума, които да забраняват някой да пише положения, които според друг да са "неправилни". Никога не съм предполагал че във "форум на учените", всичко, което е написано в разрез на един или друг спрямо "науката", е спам. Както и некомпетентността - дори и да е налице. Ако греша, поправете ме и цитирайте правило от тия на форума, защото именно това са правилата на които съм се съгласил, и които са избрани да регулират участието по всички теми, на всички пишещи, включително и на модераторите в него. Примерите за участието сред всяка тема в такъв случай изобилстват от "спам" и "некомпетентност". И други пишещи в темата написаха други положения, които са откровено "неправилни", както са и встрани от самата тема. Не виждам в темата да са налице острите "зелени" забележки, характерни за към пишещия "рамус". Само в тази тема са налични над 6 коментари, които нямат не само връзка с темата, но и са насочени с лични оценки към други коментиращи. ++++КРАЙ на ОФТОПИКА

Има корелация - налице са статистически данни. Но: 1. Интелигентността - не се предава по наследство. Във формирането на който и да е човешки субект като 'интелигентен' играят малка роля гените Разбира се, че се предава. Гените, които отговарят за интелигентността, са няколкостотин, установени са категорично, установено, категорично, е наследственото предаване на интелигентността. Изследванията по темата са десетки, както генетични, така и на социологически - житейските пътища на разделени при раждане еднояйчни близнаци - резултатите се повтарят и преповтарят, корелацията между наследственост и интелигентност е 0.7, което е по-високо, от коя да е друга известна ни корелация, взаимовръзката и детайлите между наследственост и интелигентност са много добре установени, макар никога няма да бъдат особено популярни, поради нелицеприятността им. Рамус, още една молба за въздържание от спам по тема, която ти е напълно и дълбоко неизвестна. В написаното от теб няма нищо вярно и не отговаря на резултатите от никоя известна на човечеството наука. С дълбоко огорчение те уведомявам, че при следващият малоумен постинг ще получиш бан - Южняк.

За кого това е "идеална комбинация"? За мен - тази комбинация е просто 'практически ориентираната'. И не бих я нарекъл "комбинация" - а си е естествена цялост, от които тия (резултата и процеса) са само два условни аспекта... А осъзнатото отработване в посочената "идеална комбинация" е само инструмент за повишаване на менталната вътрешна самоорганизация - в посока на синтезиране на психичните аспекти. 'Съсредоточеността' - е просто фокуса в даден момент. За да се управлява фокусът - е нужен тренинг и система... и се развиват умения и опитност. Практичността е в балансирано развитие и на двете линии - управлява се както изборът на обект за фокусиране, така и периметъра на концентриране... (управление на зона за фокус). Разбира се - за човек, който няма никаква практика и вникване в това, тия думички са напълно лишени от смисъл и основания. И са просто "паразитен шум"... Фокус на вниманието - се управлява и от несъзнаваното - вече по съвсем други линии, чрез други приоритети и механизми, задавани именно от несъзнателните му психични територии. Когато не е налице осъзнато вмешателство в посока на управляване на вниманието - тогава вече са налице общите приказки кой към какво имал "ориентации в целеполагането" спрямо неговите базови нагласи и особености. Но онова, дето идва от "несъзнаваното" - винаги е фрагментарно. И според същото - става "идеална комбинация", а не "реална, осъзнато отработвана". От всичките тия думички - като се почнат тия обобщения "ние, хората"... се стига до недомислици в изводите. Защото с тия "общи приказки" се отнасят до масата "общи хора" - които именно са обект на обобщения. Толкова може статистиката. Разбира се че за статистиката въобще няма никакво значение че тя подава само насоки, а не "отговори". И че които и да са статистически данни са само това - данни, които да се подадат за интерпретация. Именно - ИНТЕРПРЕТИРАЩИЯ определя посоката на интерпретиране. Чрез своите си особености и нагласи, представи и идентичност. Така се раждат и темите и "мненията" в тях... И неизбежните 'грешки' поради фрагментарност. ------- Всичко това е също свързано с механизмите във всеки автомобил. Както и с "онзи, дето го управлява". Така или иначе вече е налице момент в който ИИ ще управлява автомобилите. като по същия начин тенденцията е - вместо да се съсредоточава "в една кола", се преминава неизбежно към тенденцията "всички коли, в обща система за управление поради нуждата от непрекъснато динамично осъвместяване на целия транспортен поток". И това е израз на идеята за 'синтез'... Колкото до 'автомобилите' - общата насока в 'компютърното управление' на все повече и повече възли и детайли, за пораждане на все повече синхрон, защото всичко е една обща свързаност и цялост. Същата посока - от възли и детайли, до процеси (горене, механика, смазване, охлаждане), до системата в обща цялост и все повече динамичен непрекъснат контрол за целите на балансиране на общата цялост във всеки един момент, при всяко обстоятелство и условия... и измененията в тях. Така - до "управляващия ПС", после - до всички ПС в обща цялост... Интересно е, че тенденцията е съвсем очевидна и ясна. Но за толкова много от тия дето се обобщават като "хората" същото няма никакво съответствие в самите тях. Хората, които не успяват да се справят с идеята за синтез, непрекъснато "разкъсват" реалността на парченца, защото тяхното психично е от "парченца", които никога не са в състояние да 'съберат'. И за тях идват "идеалните комбинации"... На същите "хора'' им трябват готови рецепти, трябва им само резултат, или им трябва само постигането... Само това, или онова... И - съответните "изводи" от примитивни обобщения... Какви обобщения са когато са на фрагментарна основа, от фрагментарно подбрани данни... но пък - за договорената им фрагментарност - са си точно спрямо тях си.

за кого? Кое я прави да има толкова 'специално значение' (за същия)? Молбата ми е - нека да се изясни преди да се прилагат тия високи летви в изискванията за участие. Раздела е просто НАУКА и РЕЛИГИЯ - кое прави темата "толкова важна и отговорна", с толкова много изисквания от МОДЕРАТОР на друг раздел? Всъщност вметката ми беше именно към повишаване изискването за компетентност и сериозност, изказана в коментар от друг пишещ. Съществуването на живите системи се управлява от законите на еволюционната теория. Теорията на еволюцията се преподава буквално от 3-ти клас и в същото време 99% от хората не я разбират, а тази теория е фундаментално важна за няколко естествени науки, тя е основата му. Това е форум за наука, който се чете от десетки хиляди хора всяка седмица. Мнозина от тях са незапознати добре с еволюционната теория и могат да бъдат лесно подведени от примитивни, често антинаучни възгледи, което унищожава целия смисъл на дискусиите по тази изключително важна, централна тема. Еволюционната теория е сравнително добре разработена и е огромно достижение на човешкия ум. Профанното и интерпретеране в един научно-образователен форум е недопустимо, защото би могло да подведе хиляди читатели - и млади, и стари. Тука не правим открития, не е такова нивото, но е недопустимо да се профанизира една добре очертана фундаментална теория с контрапродуктивни дилетантски интерпретации върху добре проучени и установени от еволщционната теория закони и взаимовръзки. Отново, Рамус, нищо лично. Южняк.

Това не е съвсем така. Еднозначните ученически твърдения са вероятно нещо чудесно, но е добре когато те се осъвременяват и актуализират... щото нищо не стои на едно място, а и онова, което се учи в един или друг етап, не се оказва така, както се предлага да се заучава. От друга страна - когато някой се изцепва с характерната за него категоричност, с цел да прозвучи достатъчно авторитетно и автократски "как ги разбира нещата", можеше поне да се зачете в народното УИКИ - щото колкото и да е компрометирано, в него точно по тоя въпрос са налице доста прилични основни данни... и доста осъвременени. А и доста обосновани с подходяща литература... https://bg.wikipedia.org/wiki/Еволюция https://bg.wikipedia.org/wiki/Синтетична_теория_за_еволюцията Всъщност Дарвин не е еднозначно име, от което да зависи идеята за ЕВОЛЮЦИЯТА. Налице е достатъчно предистория по нея. Дарвин всъщност е автор на идеята си от конкретни наблюдения и размислите и изводите си от тях. Но ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ само слага началото на научната идея за еволюцията, където по-късно вече доста други имена наслагват, а някои от съжденията на ДАРВИН се оказват погрешни заради фрагментарността. Всъщност ДАРВИН дори не е биолог, нито физиолог... той по-скоро полага основите на размишленията в тази посока... но са били налице доста положения, които той не е могъл да обясни. Което е естествено предвид че му е липсвала компетентност по много от казусите. Рамус, за предпочитане е да даваш хиперлинкове към тривиални текстове, отколкото да задръстваш темите с тях. Нищо лично. Темата е прекалено отговорна и няма да позволя безсмислени дрънканици по нея, а разбирането ти е под критичното ниво на минимална компетентност по въпроса. Отново, не приемай забележката ми лично. Южняк.

Любопитен съм - защо с такава упоритост се приписват неяснотите и парадоксите в теоретичните обяснителни концепции за вселената, все към бог някакъв си? Ако има проблем с теориите - значи че "бог" пак е "правилния подход". Смешното че толкова много хора вярват че именно с "бог" няма никакъв проблем с "теорията му". Пак някой решава че 'предците' не може да са грешали всички до един и че винаги... ама винаги някъде, сред нещо е нужен задължително ТВОРЕЦ... и че той самия е творение, животът е творение, вселената е творение... Не може да не са - защото това е далеч по-инстинктивно като обяснение и на Нуждаещия се на всяка цена от правилно и истинно и универсално обяснение, му идва далеч по-издълбоко и естествено. А хората... които дълбоко в себе си носят тази инстинктивност и им нашепва колективното несъзнавано, винаги таят някъде в себе си надеждата - че няма как някъде там, толкова дълбоко в сърцето им - да не се крие най-важното и лесното обяснение за битието - бог... Чудно ми е - защо въобще непрекъснато това се разглежда като сериозно и някой се опитва да го прокарва като рационално?

====Оф-топик Поздравления - за изповед-та. Такова писание е изключителна рядкост и е чудесно че го срещам... Чудесно е... но е само част. Изповедта е декларация на личната истина - пред себе си. Но не е изповед, когато е само част. Може би е истинско, но е само част. Истината не е в частите, защото всяка част живее със 'своите си истини". А истините на всяка част - са просто нейните илюзии за истината. Истината придобива силата си, когато е на 'цялото'. Всъщност всичко е чудесно - думите, пълнежа им, заряда им... И ти си чудесна. Все някога ще преминеш и през това. Но няма как - ако е на части. Никой не успял, няма и как да успее - една илюзия че това е начинът - но това е просто едно издайническо нашепване - на "Мъничката''. Всъщност цялата драма на живота - е именно в нейния свят. Именно заради това е проблем - защото драмата е само в нейния свят, а тя живее в него сякаш това е цялата вселена. На "нея" й изглежда така и тя е потънала в драмата като в един безкраен кошмар, от който от време на време сякаш изплува... докато не потъне отново в него... И така - сякаш до безкрай... Докато не се израсне. После вече... всъщност няма значение какво е "после" - като дойде 'после'-то тогава ще има. Няма как една част да изживее себе си сама. сама не може да израсне - сама сред съня си. Там, до нея има и 'други' (части)... но тя е завзела цялото пространство, защото сънува че е в беда. Отдавна я няма бедата, но тя сънува, вкопчена в спасението - как да различи съня от "извън него"... направила си много за другите... с идеята да не си като ония, дето НЕ са го направили за теб... Основния мотив, основния порив, всяко написано - не само това последното... са пропити с личните си послания към себе си. Това е и изповед-та, но тя не е цялата. Но все още е 'на части'. Но имаш нужда някой да влезе в твоя сън и някак си "той" да го развали, да увери "мъничката" сънуваща, че всичко вече е свършило, да я хване за ръка и да я поведе - някъде към светлата страна, да я прегърне и да й каже че вече всичко е ок, че лошото е в миналото и тя да спре да живее самозаключила се сред него. --------- Написах малка част от онова, което отразих - докато прочетох горните думи. Просто го написах - това, което премина през мен, докато премина и написаното... В някакъв смисъл - това е част от собствената ми изповед - пред себе си. Всъщност... може би изглежда че говоря за някой друг, за нещо друго, но не е така - каквото и да напиша, говоря или измълча - това винаги е само моят начин да пречупя света... моят начин да се опиша кой съм, какъв съм, къде съм... Моят начин да се огледам и отразя. ИЗПОВЕД е форма на вътрешен разговор - една твоя част предлага послание на друга твоя част. Има и разновидност - когато една част говори собствените си послания, описание на онова, което сънува. На онова - сред което се сънува. В който и да е случай - вербализирането ( на писмено или гласно) на вътрешните гласове (или разговори) създават среда за възможно отражение извън личния сън и неговата магнетична магия. Създава условия и възможност за "прекъсване" на сънния поток... Това е и огромния вътрешен смисъл от явление, като ИЗПОВЕД-та. Понякога го наричат и с друга дума - ОТКРОВЕНИЕ! Има разлика между обикновеното вътрешно "бърборене" и ИЗПОВЕД - идеята е да се достигне до нужното състояние, до нужната предварителна нагласа... и вече сред тях да се 'реализира' - колкото повече осъзнато, толкова повече е потенциала към 'събуждане'... ========край на офтопика

но съществуват и примери при които са налице дълго лишаване от такива стимули - от средата. И субекти се адаптират и към това. По принцип - мозъкът е сложна система. Лишена от някои нейни входни сигнали, тя се разстройва, мозъкът създава изкуствени сигнали на мястото на липсващите - така се появяват халюцинациите. Колкото до депресиите и пристъпите - това са кризи... Има хора които пропадат от тях, други - успяват да се овладеят и адаптират... Самото понятие ЧОВЕК е твърде условно като обобщение, за да се дефинира толкова общо спрямо "всички хора"...

понятие ПОДСЪЗНАНИЕ е популизъм, а не е научно. Тръгва от недоглеждане в преводи на Фройд. Добива популярност именно в бума на народните книги, призвани да запушат поредната народна потребност. Вижда се че именно така се и използва - популярните инерции са велика сила, като всичко "народно". Да - популярността идва от факта че с понятието лесно се обясняват някои психични явления и се създават лесни обяснителни схеми относно сложните казуси на психичното. По същия начин е и понятието УМ... При народния популизъм са смесени и версии на понятия и от окултизъм и езотеризъм - все в народните си популярни варианти... Не твърдя че обяснения не трябва да има - но ролята на обясненията за повечето хора от народа е - да съставят някакъв тип карта, система от обяснения, чрез която да добиват усещането че са наясно с някакви въпроси и усърдно всеки работи в тази посока... За ролята на обясненията - вече писах на много места - смисъл, значение, възникване, динамика, видове... Обясненията са специален тип система от личния начин за ориентация и ситуиране на всеки субект сред света. Разбира се - те са сред вътрешната отражателна система на света, а не са света. В този смисъл - те са само опит за КАРТА НА СВЕТА И ЖИВОТА, ориентирана спрямо особеностите на самите субекти. А не са Света и Живота. Има съществена разлика между картата и обективната територия за която е тя. най-важното следствие е че постепенно ролята на реалността се поема от описанията за нея. Постепенно те я изместват и се настаняват. Това е дълбоко и тясно свързано с тенденцията и уклона да се обединява битието на хората чрез сходства в ОБЯСНЕНИЯТА СИ ЗА СВЕТА. С натрупването на светогледите, информацията за света става все повече сложна. А хората - все по-голяма нужда от сложния свят да го свеждат до проста система от обяснения. Така се появяват готовите системи от колективни обяснения служещи за социално сплотяване. Когато колективна обяснителна система се организира до определена степен , тя още повече засилва значението си и се внедрява. По този начин тя формира мирогледа на всеки нов колективен член. От начин за решение на някои когнитивни проблеми и психични потребности - системите от лесни обяснения придобиват активно формиращо значение в психичния свят на всеки човек. По същата тенденция - обяснителната система формира идентичността на субекта, тя се вплита в неговите собствени проекции за АЗ и влиза в ролята на СВЕТА и ЖИВОТА... Сборно, покрай това се появява и ИДЕОЛОГИЯТА - като организирана социално-договорена обяснителна система чрез която самата социална група формира груповата си идентичност и я придава към всеки нов член... Това са сложни казуси и като всеки продукт от синтез изискват широки натрупвания и систематизация. Изискват лични дадености и качества, личен опит, защото синтез не е само дистанциран от субекта, а, за да е налице форми на адекватност, акцентира именно върху самият субект. Смисълът на горните процеси е от заварено положение на формирано отражение от комплекс от социално договорени обяснителни системи и задължителната им роля сред всеки човек още от неговата най-ранна възраст - да се пристъпи към ДЕКОНСТРУКЦИЯ на реалността, чрез деконструкция на обяснителните системи, чрез които тя се формира. Това е огромна и канска индивидуална задача и са единици индивидите, които преминават успешно предизвикателствата и капаните й. Разбира се че това е и опасна задача, защото ДЕКОНСТРУКЦИЯТА е нужно да се направи внимателно и вещо, защото аспекти от нея рефлектират върху самата идентичност на субекта - като повлияна пряко от обяснителните системи. Така че по време на ДЕКОНСТРУКЦИЯТА се минава и през форми на ДЕКОНСТРУКЦИЯ и на идентичността... А опасността и риска идват от огромното поле и значение на несъзнаваните психични полета, в които се забъркват връзките между идентификацията, защитите, опорите на които стоят всички и че за да се поддържа това са активирани сложни системи от защитни сработвания...

Проблемът със "силите на триене" е - като "краставицата на Мирча Кришан". Дори цитирането на болднатото ви изречение - вие как точно описахте разбирането си по скалата от 1 до 7? Вашият отговор всъщност е - "7", което е вашата претенция. Разминаването след това е че тя не се покрива с опита за описание. Но пък е претенция. Вие не разбрахте защо това е именно ПЪРВИЯ ВЪПРОС от "въпросника", дето са давали на студентите... а в същия текст от статията цитираното от вас изречение има продължение и то е: ето ги изреченията и те всъщност касаят някои аспекти от явленията за които става въпрос в цялата статия. Първият въпрос е да се представи личната оценка по разбирането на ципа. След това - следват обясненията, а после се сравнява доколко личната представа че знаеш, отговаря на реалното "познание". Представата че "това го зная" щото всяко мое яке има цип - е в основата на избора. Но никой учебник не предвижда да ти обясни, при все че е очевидно защото е пред очите на всеки. Разминаването на тия представи и реалното положение. Разминаване е и неумението да се представят описания на очевидна система от взаимодействието между няколко прости обекта и защо и как "правят те онова, което се вижда". И пак - описанието да се съчини в момента на самата задача - без възможност за 'опцията да питам гугъл'. Още повече се учудих че вместо да се вземе един обикновен класически цип и да се вгледа внимателно някой в него - отново се потърсиха готови чертежи, потърсиха се за "доказателство" че обясненията са правилни... Ами ако го няма никъде написано. Ако всички ползват а няма кой да го обясни?... Това е една от идеите на теста - в състояние ли е лицето само да направи извеждане на базата на това, което е като натрупване, като взаимодействие между реален механизъм и онова, което лицето вижда как интерпретира че функционира. Повечето хора нямат идея как е направена батерията на телефоните им, как работи мониторът който гледат дори в момента. Но поне това - е вече скрито. Ако няма налични предварителни данни, ако е нямало интерес да се прочете и да се помисли... или пак "някой да го обясни"... и няма как. Но е така и за очевидните неща, които всъщност се ползват ежедневно. Не е достатъчно само да гледаш едно нещо. Ако нямаш предварително обяснение какво точно гледаш и какво означава онова, което виждаш, си напълно безсилен и безпомощен да си го 'обясниш'. Така човешкия мозък сработва чрез обясненията, а не с 'това, което гледат очите му'. ако няма обяснение не е в състояние да го интерпретира и да получи нужната доза 'успокояване'. Ако не е прочел, ако някой не е казал, не му е обяснил - няма как да разбере. И това е масовия вариант... Отделно от това е въпросът - че идеята е да се намерят аспекти от ежедневието, които да изиграят ролята да не са предварително описани, да не е налично предварително обучение, знания... за да опишеш нещо, което ползваш непрекъснато, но го правиш, защото са ти показали как става и просто само го правиш. Не си го мислил как, не го познаваш защо, и нямаш нужда от осмислянето му. така са и множество други случаи на житейски казуси, особено когато се взимат в цели системи наготово - защо да се осмислят. Защо да се ПРЕ-осмислят - дали е верно - Мнеееее - не може да не е вярно, защото това е ФИЛАНКИШИЕВ (примерно)... Всички са доказали че въпросния е непогрешим и той няма как да не е написал правилните неща, като след него всичко, дето го е написал е проверено, премерено и... работи... И пак - става въпрос не за ФИЛАНКИШИЕВ, а за тия, дето за тях той става началото и края на когнитивния им хоризонт и те не могат да живеят без такъв. Ако някой се съмнява - воала, няма смисъл да измисляш колелото и топлата вода. В тази връзка - знаете ли че същия резултат би се получил дори спрямо механичната система, наречена "ВЕЛОСИПЕД". Попаднах на един случай, преди години и няма да го забравя, защото бях шокиран от видяното и осмислянето "защо това се случва". Мъж се пошегува с жена, която очевидно познаваше, по следния начин - с добре изиграна сериозност, той погледна колелото й, което тя само го тикаше ходейки. И каза "ооооо - колелото ти е повредено и ако го тикаш така ще се счупи окончателно"... тя се спря очевидно шокирана от думите му. Веднага го попита "защо, какво става" - и той още по-сериозно каза 'ами не виждаш ли че гумите на колелото ти се въртят наобратно'... как така не си го видяла"... Аз лично бях готов да се засмея на неговата убедителност и на играта му, на шегата, но жената се втрещи - погледна и дори не успя да схване положението... и се върза - "леле, верно че се движат обратно, какво мога да направя" и той продължи - дигаш го на рамене и го носиш, щото ще се счупи още повече"... Ето това ме втрещи... тя го гледа, дори леко го поразмърда - да се завъртят гумите и шокирана в реакцията и немия си въпрос "ми сега"... Нямаше никаква представа от това НАКЪДЕ и кое е посоката на въртене на гумите на обикновен велосипед... !!! Което означава че нямаше представа защо гумите въобще се въртят а само че се въртят когато колелото се движи... Всъщност защо й е да знае и да разбира как се движи "това под нея". При все че механизмите от които е съставен велосипеда са очевидни и прости, като принцип, и реализация... Но не й трябва да го разбира, нищо че е очевидно. Тя може да разбира от психология и философия, може да е доктор на науките или хабилитиран преподавател - тия неща нямат връзка. Защото никой не се занимава да обяснява какво е велосипед и кога и защо работят неговите механизми. Същата може и да го научи наизуст - като текст. По същия начин се учат текстове с описания на предмети и явления, които учещия се никога не е виждал лично, не е ползвал, не е докосвал... А да се обясни нещо на такъв човек - е нужно да се направи с разговорния език и на незапознати хора. И да преодолее тяхната инерция от страха и бариерата от непознатото за тях и още... допълнителни когнитивни пречки и препятствие... И най-вече - понеже не е предвидено в социалната система да се обясняват много неща от ежедневието - това вече е до личния интерес на самия субект. Като го няма - няма и защо, няма и полза... Заради същото в магазин се шокирах когато една дама купуваше щипки за пране и каза че няма как щипка от пластмаса да "работила", като пластмасата не можела да 'стиска'... "само дървените можели"... !!! Аз съм се ангажирал да обяснявам на толкова много хора - когато правят нещо - е добре да знаят как това се случва. Научих да управляват автомобил 14 човека, още преди сам да имам книжка удостоверяваща че "мога да шофирам" и имах преди нея над 1500 км зад волан... Нито миг съм нямал представа защо моят интерес от работата на всеки детайл в механизмите на автомобила да не е нормален и естествен. И когато разгръщах обясненията си че всичко е свързано и защо шофьора прави едно или друго... оказа се че никой не го интересува ЗАЩО и как точно става, а го интересува - какво да направи, за да получи резултат. И заради същото караха на ръчна спирачка, със спукана гума... чакаха да запомнят като рецепта - кое точно кога се прави... и после само да следват... Не казвам че са виновни хората с каквото и да е - всеки е различен, но различността има значение и че по нея хората мерят разни неща. Действията на един човек в непозната за него среда, особено когато са различни параметрите и начина по който човека опитва да се ориентира, на какво се опира, как го ползва, до голяма степен определят до каква степен е адаптивен защото в тия моменти е нужно да се прояви целия му потенциал при опознаване на непознато. И от общи практични казуси, свързани с непосредственото, ако е "мислител" от непосредственото ще стигне и до абстрактните положения. В идеите е по-важно изминаването на пътя, а не утвърждението на резултата... Но това не е за всеки, а само за изминаващите път.

тия тримата гледай да ги улучиш да не постят... То и ако са на самотния остров може и да няма нищо за ядене и така и да си останете - да се вечеряте помежду си... Не че нещо, но при последния вариант, въпроса с "охххаааааа, кеф" няма да е актуален...

това ме обърка още повече, защото не мога да забележа да съм изпитвал такова, някой да ми го е причинил и да съм го изразил писмено. Темата не е моя. Това виртуално място - също. Всеки има възможност да си пише и пуска каквото реши. Нито модерирам, нито рамус тук е нещо като 'домакин' нито има претенции за същото.

авторът на темата не разбира две неща: 1 Защо е необходимо да се разпуска (и то с тест) - за да се приеме, означава че нещо ме напряга, натоварва, уморява ли... В момента - нищо, нещо повече - докато писах някои от горните неща ми хрумнаха някои нови възможности, които до този момент са ми убягвали - нови връзки, нови аналогии... 2 Какво означава 'импонира' - за да "избера" фигурката? Гледам ги, и... нищо не ми "импонира". Както някой има проблем с "техниката', аз може би съм дефектен спрямо тестове като този.

сглобката усигурява якост на опън, а не триенето. Елементите са събрани един до друг и взаимно се притискат за да не се 'разглобят'. Това че те се събират в общо осигурява събирането и на повърхностите към които са прикрепени. Просто профилът в предната част на всеки елемент осигурява участието му в сглобката. Всеки следващ, участва в сглобката като подпира предишните... и така - до края на всички елементи. Именно най-слабата част на ципа е именно неговия "край" - до който е стигнало сглобяването. Ролята да поддържа "края" във всеки момент се пада отново на подвижния елемент. Но когато ципът е закопчан, "началото' от което са тръгнали сглобките е най-уязвимото място... Там се използва друга сглобка... Якостта на опън на така събраните повърхности е пряко следствие от силите в самата сглобка - тук имат значение твърдостта на материала от който са направени и начина на закрепване на съединителните елементи, формата броя им. та вие сам дадохте обяснение в много изречения. Няма да влизам в игрите на противоречия. Идеята на теста е всеки сам да се изправи пред елемент от неговото житейско битие, който да не е проумявал до този момент. Не се интересувам доколко било верно, доколко имало друго обяснение. В някои отношения - е полезно другото виждане, в някои - е без всякакъв смисъл, особено когато "другото виждане" е групово виждане и то е само повторение на колективно договорена версия. Разбира се, че е налице натрупване и Киров - и отбелязването е напълно коректно. Налице е натрупване в думичките прийомите и смислите. Не твърдя че всичко е мое, лично и независимо. Но твърдя, че когато не съм употребил колективни очила по даден житейски казус, то това е доста по-близо до възможност за 'мой поглед'. При всеки е налице информационно натрупване - особено това се отнася и до толкова много хора тук, сред този форум. Но информационното натрупване не е основното условие. Тук има хора, които могат да се позовават до безкрай и да цитират запомнени думи, тези и съждения, подбрани да са модели за подражание, но са неспособни да погледнат на елементи от собственото си битие директно без очилата на обяснителните си системи. Вижте - това е много сложна тема. Тук никъде не съм засягал някои основни моменти от "конструкциите и деконструкциите на реалността, за да се изведе връзките и обособяванията й от начина по който се пречупва" - като прийоми при изучаването и разглеждането на обекти, явления, процеси, взаимовръзки... Това са мои неща над които и чрез които са заниманията ми. Обяснителните системи идват наготово, много голи охлювчета влизат групово в готовите подадени им черупки и заживяват в обща черупка. Те не мислят и не избират, нямат възможност механизми за осмисляне и осъзнаване. Когато вече имат възможност (ако се стигне до това) вече т.н. "избор" е даденост и като такава той се превръща в безалтернативен - следователно - не е никакъв избор. Тя им служи да прочупва света им и да им предпоставя по този начин улеснение в опита си да се справят с неизвестността. Това има своето значение - но вместо в преходна, се превръща в крайна тенденция. Ако дойде момент и любопитството на охлювче в групова черупка стане достатъчно устойчиво, за да пробуди неговият интерес "какво е отвъд черупката". За да се стигне до това, обаче - е нужно черупката да се забележи и възприеме като такава. Границата не е граница, ако не се сметне за такава. това е един от парадоксите на отражателните процеси и довежда до осъзнаването на значението на отражението - да формира реалност и образ на ОТРАЖАТЕЛ. За мен е изключително любопитно какъв е светът извън договорените колективни обяснения за същия, отгоре на всичко скрепени и поддържащи се с идеологични механизми. Това касае само мен, нямам нито нужда, нито потребност от съгласявания, нито одобрения, нито мнения, особено когато единственото което се предлага като такова е отново груповата договорена схема на която те се явяват поредното утвърждение. Не каня никого в това си начинание и в него аз съм само и единствено сам. От време на време се докосвам до следите на хора, опитващи същото, като някои дори са минали много отвъд онова, до което аз съм стигнал... Но нито тия хора могат да ми дадат нещо от техния път, нито това е адекватно. Това са отношения между човека и живота, между човека-субект и вселената. Всякакви групови забежки нямат никакво отношение към това и не са адекватни. Все едно е дали някой го разбирал, какво му било отношението, дали го отрицавал или потвърждавал. смисълът на тестове, като по-горния, е лакмус за личното ниво за единство на наблюдение, интерпретация и отражение. Тестът по-горе няма изпитен характер - той е само проверка. няма никакво практическо значение за който и да ползва циповете дали ще си ги обясни, как, с какви думи, дали имал натрупвания - с обяснение или без него - циповете просто се ползват... За толкова много хора това е от единствено значение. Склонността към наблюдателност и замисляне е рядка особеност. Особено критично замисляне - спрямо всичко - дори и към самото замисляне или "замислителя" му... Но за толкова много думичката 'всичко' има своите измерения и граница. Те са естествени, но интересното за мен е - когато границите са временни и винаги любопитството ми е какво има 'оттатък' и какво прави една граница да е с такова значение... Вече посочих че път, насочен към превъзмогване на определено ограничение, аз наричам "ПРЕОДОЛЯВАНЕ". намирането на ограниченията, тяхното изучаване и осмисляне - са с цел единствено ПРЕОДОЛЯВАНЕТО им. Например в тази връзка е и обобщението - ако се преодолява винаги едно и също, като граница, значи че това не е преодоляване. Преодоляване е налице, когато границата е премината. При всички случаи това носи "отваряне", различен хоризонт, друга гледна точка, разширяване на мирогледа, нов тип поглед... и най- вече - САМИЯ СУБЕКТ СЕ ПРОМЕНЯ чрез преодоляването на границите. Именно това е насока, че основните граници се оформят и задават отвътре в самото психично поле. От една страна - самото формиране на психичното се основава на граници. Но това не е проблема - за повечето хора стоенето в границите е достатъчно и техния свят се утвърждава само и единствено сред същите. А някои други "невежи самозванци" като рамус, интересното е какво би било ако преодоляването се насочи и използва осъзнато и в него се вложи целия наличен когнитивен и ментален потенциал... От една страна някои хора непрекъснато питат - "кой си ти, че..." От друга страна - дори същите хора - защо занимаваш публиката със себе си и никой не се бил интересувал. Но пък аз се не интересувам от споделянето на очевидности и групови договорки. Та това дори на вас, сговорените, вече ви е втръснало от повторенията си. Но от друга страна - същите повторения вече са формирали невъзможност за личен поглед, защото условието за личен поглед би създало дисонанс. И същия личен поглед му се разрешава само до степента в който той не противоречи на предварителния сговор сред който се участва. Същите повторения са призвани и да скрепяват общата договорка и нейния дял сред всеки един 'защитник'. Колективното е много подобно на този 'цип', който тук се спряга за обяснение и могат да се заиграят доста аналогии с принципите и механизмите между ципа и същото при колективната динамика и организирането на "взаимно-договорени отражения".

вие още от началото се подведохте с идеята за "триенето" като основното на което се основава функционирането на ципът. Но това не е вярно - много ясно се вижда и по графичната схема че става въпрос не за триене а за механични сглобки. Всеки елемент е удебелен или деформиран по специален начин в контактните си части, за да влизат една в друга при събиране. Двете части на ципът не се държат от силите на триене, нито тия сили с нещо се променят в която и да е фаза. "Сглобяването и разглобяването" на малките елементи от двете страни в сглобката се извършват от подвижния елемент. Същият начин е и при пластмасовите разновидности - при тях контактните повърхности на елементите се оформят от ръбовете при прегъването на пластмасово влакно, и така реализират "сглобка", чрез която се държат двете страни събрани. Хитроумното решение е сглобяването и разглобяването да се реализират от подвижния елемент, с Y-образни канали отвътре, чрез които се реализира нужната 'последователност" при сглобяването и разглобяването - чрез двете посоки на придвижване. Разбира се има няколко типа "ципове". например - има втори тип, който го има в много от хранителните или медицински пластмасови опаковки. При него е друг принципът на работа, като е още по-елементарен от графичната схема на Киров. Но и в него отново става въпрос за сглобка, но вече не чрез множество от малки елементи, а чрез специален профил, чрез който са оформени двете страни на повърхностите, които се събират взаимно една в друга... и разделят. Този тип е по-лесен и ефтин за производство и работа, но има други ограничения и особености, които го правят удобен (или пък неподходящ) за определени нужди и цели... и т.н. Имам и друг текст, но той е твърде дълъг, защото се опитах да съм максимално подробен в обясненията на работа, особености, материали, елементи и обща цялост, взаимовръзки, принцип, разновидности... Няма смисъл да го пускам тук, нито това е състезание. Вече написах че за мен най-важното е, че това е тест за моментното ми състояние да наблюдавам и извеждам обяснения и описания. Тест за наблюдателност и адекватност. За единство между възприятие, интерпретация и отражение... Нито ми беше нужно да се запознавам, нито да чета, нито да гледам предавания, нито историята на ципа или онзи, дето го е изобретил... Между другото - имам и други примери на обекти, процеси или явления, които просто "минават и заминават" през автоматизмите или скрити от погледите, или пък - заради "ефекта на заварената даденост"... Все пак повечето хора живеят в непрекъснат недостиг на "ресурси" и се водят главно от "програмата за пестенето им". А в нея, принципът функционирането е в несъзнаваното...