ramus

Колега, какво точно имате предвид... защото това твърдение, като част от общата ви логическа подложка е с проблеми. Като подложката е с проблем, как да се очаква надграждането над нея да запази някаква адекватност. Просто задавам въпрос - обосновете фрейма и предпоставеното, за да изведете горните думи... само за справка - усложняването на организмите, е именно еволюционна посока в развитието им, а вие пишете точно обратното.

твърде често "полза" е твърде условно понятие. Възможно е и "обичането" също да е вид 'полза'. А "изгонването" (на човека в немилост) - да не е от "полза". Ползата не е нито черна, нито бяла. И сива не е, а е цветна - както дъгата, която не зависи от ъглите от които "някой я гледа" ( за дъгата няма никакво значение ). Но "Гледащия я" е зависим от ъгъла... Ползи, или загуби - са като грешките и успехите - никога не са определени, освен за тези, който им е нужно непрекъснато да определят и разделят. Иначе - биха се изгубили... Рамус не е терапевт и никога няма да бъде. Но е удобно за някого... за когото терапевт... може и никога да не се намери. Понякога, Живеещия може да си позволи да бъде и сериозен. И да му става възможно да преодолява страхът от призрака на уязвимостта... който наднича винаги хищно отнякъде. Понякога "семейството" има значение, както и всичко друго в битието на сериозните хора. За някои други хора - за тях всяко нещо, може да бъде "всичко", защото така се подпират на стените на кутията си. Един от най-големите подаръци, които ми направи Животът, е че не ме сблъска с огромното препятствие, наречено "безкрайната" грижа за болен". Поддържах такива 'болни' и ги пазех от самите тях. Е - не ги опазих. Все пак - Животът и рамус, все още са някъде насред играта помежду си. За рамус - не е ясно "докога". за Живота - може би "докога" да няма никакво значение. Никога не се знае какви са "подаръците" на съдбата, както и 'цената' - за "подаръците" и "отнеманията"...

=====офтопик мдааа... Животът сред параноидните делюзии е сложен и сред тях драми дебнат отвсякъде. В сравнение с писанията на същия участник, по други форуми от предишно време, тенденцията е в "засилване" на симптомите... Освен това си личат фазите на пристъпи и отпускане и рефлектирането на всичко в обърканата изменчива идентичност. Като цяло дефилирането на симптоматиката публично, е част от вътрешната игра. Характерните героични и "специални" елементи на неговата личност, доста тясно са преплетени с търсенето на "резонанси" и рефлексии сред широка публика. Описателните елементи, образи и герои следват един героично-епичен модел, обвързан твърде шаблонно със фантазията за 'специална мисия', специално значение, принадлежност към "специална група от такива като него", специален произход и наследник на специални качества, от специална особена среда.... С чиито елементи се търси загадъчност и условие за 'интерес', като едновременно е и начин за прикриване на 'легендата' с маска на тайнственост. Всичко е чудесно, ако синтетичния подход не събира в едно доста противоречия и несходни натрупвания в "легендата"... И непрекъснатото търсене на изменения и нагаждане в нея, с цел винаги да изглежда близка до конкретиката и отражението на 'реалност' сред контекста сред който се изразява. Сред един форумен контекст - едно. Сред друг - друго... като същото е израз на това и извън виртуала... Отделно от това - някои особености в самия стил на изказ, на изписване, на подреждане и избор на думи... говорят достатъчно... Според изискванията за сигурност в Европа и Америка в контекста на сложната терористична заплаха, е да се следят всички виртуални и дигитални комуникации. Ако поне нищожна част от данните в изнесеното бяха реални, досега субектът да е попаднал в зоната на разузнавателен интерес на съответните "служби". ====край на офтопик

През моите очи: Това е един от най-сложните житейски казуси. Отгоре на всичко - и един от фундаменталните, които "забъркват" цвета динамиката и посоката в човешкото битие - и групово, и личностно. Сложността е следствие на многопластието на подвъпросите и начина по който те влияят и (се) определят един на друг. Сложността е и следствие на вече натрупаните наследства, предварителния им анализ и извеждане, на формиране на модели и тенденции, извеждане на връзки и тенденции при взаимодействията и моделирането им... -------------------- В разглеждането на сложни казуси, са налице два УСЛОВНИ, типологични варианта Разглеждащи: - такива - с умения и практика в синтеза, способни и адекватни да разглеждат комплексни казуси, със възпитани и отработени умения за работа с относителности и условности, вероятности и възможности... и "другия вариант" - всички останали безкрайни нюанси на когнитивни натрупвания, дадености и възможности... ------------- Подадената информация от колежката в "скрития текст" е чудесна и сентенционна и структурирана в инфото си. Тенденциите и връзките при взаимодействията, са чудесно изведени и достатъчно показателни. Въвеждането на понятийното съдържание е на ниво и достатъчно ясно. Има един проблем от общо и практическо естество... Ако се стигне до разглеждане и дебат върху тази информация, този... 'проблем' ще стане ясен, макар за мен да е "очевиден"... ---------------- В тясната конкретика на горния казус - в цитираното от мен изречение - става ясно виждането на автора на тия думи, но въпроса за "налагането на културните постижение" е само тясно разбиране за много сериозни и фундаментални взаимодействия - човек-среда и сложния процес на приемо-предаване на информация от социото към новия негов член, по каналите на възпитанието, обучението, ученето, подражанието и имитирането, Голяма част от аспектите които определят приемо-предаването на готов валидиран опит от социото към "детето" е инстинктивно подложен - по линията на социалния инстинкт... Така се задава твърде първосигнална основа и няма как по нея да протича транспорт на висококогнитивна и сложно-житейска "енергия" - въпрос на Несъответствие. В конретиката - културните особености, не винаги са "постижения". - Начина на "предаване" не е задължително да е насилствен, и с налагане. Подходите в практиката на това са безкрайни, макар че в общ смисъл общите зависимости са засегнати в текстовия материал на колежката по-горе - училищното образование не е никакъв критерий, още повече че "образованието' по принцип е сложен въпрос - какъв тип е образованието... като вариантите са много и продължават да се експериментира. Авторитарния подход по принцип - е експресивен и той е най-ригидния условен тип подход. Той не е само спрямо децата и родителите - защото през социума се наблюдава репликация в предаването на подхода - от родител на дете. Освен това именно този подход е близо до инстинктивния, и в него първосигналните особености са най=застъпени. Крайно=либералния и авторитарния подходи (според условностите по-горе) изискват най=малко когнитивни качества и дадености в "родителя". Разбира се че именно на фона на двата други - става ясен контраста за 'авторитетния подход'... Но именно тук е проблема - защото той е зададен почти идеално. В общ смисъл той наистина е изведен с идеални, почти пожелателни и вдъхновителни характеристики и описания. Основния проблем за практическата му рядкост, е именно сложните изисквания към родителя откъм качества, дадености, предварителен сериозен житейски опит, много натрупвания, когнитивна, информационна обезпеченост... В допълнение към "практическата невъзможност" е и наличието на "родителствени грижи" във възрасти, в които тия така или иначе редки натрупвания, са невъзможни да се изградят... Проблемът на авторитетния подход е сложното ориентиране в сложната среда на обмен, касаеща "родител-дете". Освен това - сложна, защото е и непрекъснато променлива, а именно в такава среда е най-трудно при положение че сред възпитанието няма обучение, няма специфично предаване на напредничавия опит, а това е оставено на битовите несъзнателни транспорти на готови модели, заимствани инстинктивно от собствения опит на "дете-родител". Изглежда че не се разбира нещо просто, същевременно важно. Създаването и отглеждането на деца, продължава да следва инстинктивни вътрешни уклони. Дори при съвременните и модерни дадености бременността да се избира и контролира забременяването, все още натиска на несъзнателните инстинктивни социални модели е много висок. Няма как при това положение да се очаква висока степен на съзнателност, разум и житейска зрялост, основана на рационалност, в която и да е част от социалните отношения и взаимодействия. ( и в частност - възпитанието на деца)

т.н. мнозинство, което се визира и към което ти съвсем удобно се проектираш, е обречено във времето. Играй си на каквито си искаш "мнозинства"... Минало и заминало - както и всичко друго, дето гори, но накрая прави дим, накрая и дима се разсейва. Дъждът на времето отмива всичко - и омразите и какво "считало мнозинството"... и етикетите и говорителството в множествено число. На какви се правите с тия пледоарии, като че сте на катедра пред партийно събрание... Партията майка считаше също нейните лозунги за вечни и за "ВСИЧКИ". За истина, за "народния глас"... Сега са просто объркани келеши, които нямат въобще идея накъде върви света и са разкрачени между "застаряващото си мнозинство" и мъката по обновяването... Цялата работа е не мнозинството - то е само за камуфлаж на съвсем лични фиксации в конфликтни положения, които посоката на социалните промени задава. Все едно е каквото и да е кудкудякане и безкрайни повторения на готовите банални шаблони. няма... и не е нужно. Сами се обричате, с идеята колко е забавно, величаво, пичовско и мъжкарско. НАС - говори достатъчно за детската градина и племенните инстинкти.

как защо - не е ли ясно - те си го пишат, защо пак е нужен въпрос. Откъдето и да се тръгне, хомофобът си има фикция... и е като "Мирча Кришан и "краставицата"... Няма спирка, защо въобще е този напън да се води нормален разговор с хора, които отвътре ги яде, та ги къса... За тях играта на противопоставяне няма нищо общо с общуване и нормален диалог, а с непрекъснато настояване на едно и също, в поредици от повторения на един рефрен, чрез който се изразява единствено личното им отношение. И въртене около едно и също, с едни и същи шаблони, с безкрайни повторения. Вътрешното съпротивление и непоносимост създава граница, която не е възможно да се преодолее с никакви думички - дори е точно обратното.

... "Дискусия" - е твърде претенциозна дума за това, което става в поредица от повторяемости... Съвсем друга е думичката за това... "участие". Единственото, което има някакво покритие в това изречение е че е налице "удоволствие" от "включването"... Надговорването си е вече традиция на няколко човека в темата и групирането им в 'глутница' по прости критерийни припознати ползи.В случая - сходни (пред)убеждения. Последното, което никога не присъства в такива... "дискусии" е именно научността. Но тя е и последното нещо, от което би се интересувал който и да е предубеден. Явлението е просто и елементарно. И най-веселата част е - че иначе в темата за "плоскоземието" с лекота се заклеймяват и етикетират 'предубедените' ... но когато наистина се касае за същото, просто в друг тип защитаване на предубедености - вече било "дискусия"... Едни и същи хора... да се съдерат нямат шансове за излизане от предубежденията си. Това е все едно да се влезе в дом на евангелисти и да се "дискутира" по темата 'има ли или няма бог'' и дали условните евангелисти са 'вярващи' - за тях няма такова нещо и отгоре на всичкото си имат аргументи и нагласени описателни картини, според които точно това е "правилното" и те си го виждат и усещат ясно... Няма никакъв смисъл от общуване с повторения - това най-малкото значи че поне едната страна не е в състояние нито да мисли, нито да слуша - защото нейното място за категории и виждания по даден въпрос - е твърдо написано и единствено е позвовлено само да се "чете", а не да се актуализира и така адекватизира по време на развитието. Като се остави по този начин "само за четене" - това спира развитието, защото някои позиции в психичното не се позволява да се променят. При същото явление ( "само за четене" ), е възможно само да се защитава и надгражда над записа с 'абсолютен' етикет... При това положение, обаче - контакт или общуване на основата на рационално изслушване, замисляне, осмисляне... като целта е възможност за кръстосана самоактуализация ползвайки форма на житейска конкретика - не е възможна. Случаят е сред чисто психичните процеси и явления и е чудесно опознат, изучен и твърде банален, защото е видим навсякъде. Той е един от примерите описан дори в темите за когнитивните дисонанси и в случая е просто пример "като по учебник" - толкова е в чист вид. Разбира се това би се забелязало единствено и само от хора които не са повлияни от ригидната типология - склонност за търсене, усвояване и яростно защитаване на устои. Основава се на прости положения на психични дадености и характерови особености, съчетани с определени контестни особености във възпитанието и средата си, по-висока степен на тревожност в детски години, при формиране на основите на личността си... В случая обаче е интересно явлението - защото то е "двойнствено' - в едни и същи хора - щом темата не касае с нищо техните сугестирани личностни опори, няма проблем да са рационални, дори с известен уклон към иронизиране, на толкова 'ясно' кои били "повлияните" И от друга страна - "магията" от силата и значението на "опората' и твърдостта с която се включват заучени защитни механизми, само защото някакви житейски въпроси, интерпретации и разглеждания, възможности - влизат в пряк дисонанс и конфликт със вече приетото с етикет "абсолютно непроменимо"... ========== За доста хора сред форума, участието им в него е форма на личностна емоционална разтуха, форма на забавление, разтоварващи изживявания. По този начин това виртуално място се изпълва с 'отходни продукти', резултат от психичния емоционален живот на определени пишещи в него. Маскирането на същото като "интелектуално" някъде по темите "минава"... но някъде просто избликва с пълна сила... с всички придружаващи атрибути на 'отходните продукти'. научността не е способна да навлезе тотално в даден човешки субект. Научността е само израз на неговият собствен рационален аспект. Научността е призвание, защото тя изисква определени вродени, и после развити допълнително в тази посока, качества. Научността е като лекарската професия - не е достатъчно само да си взел изпити, да си прочел, да си научил, да си запомнил и да възпроизвеждаш... И това се отнася до всяка друга човешка дейност - въз основа на лични качества и дадености... и много труд по тяхното овладяване и развитие. За хора, които нямат нищо общо с овладян, развит и разширяващ се рационален аспект сред своят психичен свят, не е възможно "призванието" да си учен. същите са само ползватели на научното, защото то е чудесна мимикрия и щит - в зависимост какво се налага, когато се влезне в "защитен режим". За ригидния тип психика, най-важното е битката за лично отстояване. Отстояване, затвърджаване на онези основни опори, получени по определен авторитетен канал, запечатани с авторитетни форми на сугестия... И после цял живот този 'печат' заключва територия от основни елементи, които за нищо на света не биха били отворени за 'презапис'... И... нищо. Просто това сме ние хората, това е шарения свят - защото в него живеем различни хора. За някои - еднаквостта е важното. За други - различието. като пълната и празната чаша... Няма начин да се допусне в психичното предубеден да се саморазгледа критично - няма как вътрешните му защитни механизми да позволят да се докосне от рациума им, запечатания зад сто ключалки запис... Всъщност е просто, но казусът е нерешим - защото в едната страна, възможността за преосмисляне е напълно изключена и забранена. Всеки сигнал в посоката на абсолютната забрана, стартира само още и още защитни сработвания... И... нищо - примерите са видими.

Според един пишещ - такъв проблем въобще не съществувал... сега се оказа че - "всеки се борил ... по различен начин - с този проблем...Излиза че все пак проблем има. Колежке - не прочетох вие да написахте ли нещо по темата - БРАК и СЕМЕЙСТВО - да ги "изкрещя" - така и така се привижда, поне да съм сигурен че е налице основание. Е... поне се посмях. Съмнявам се че и това си "орязала"... като текст. Но дори не се четеш какви ги пишеш, за пореден път... А искаш да изглежда наукоподобно, без въобще да имаш дори дълбочина по това, в което се опитваш да играеш роля. Ходила си на семинари, на симпозиуми, на лекции и курсове, работила си с хора в "центровете" - добре си усетила как, по какъв начин, кои са средствата... НО има граница, отвъд която няма как да се изиграе и липсата му не може да се компенсира... Нямаш коментар, който в опита ти да се издокараш, да няма в него прагматични несъответствия. А най-показателното е - че няма как да го забележиш... Никакъв начин. Ти дори нямаш умението да погледнеш на писаното си собствено слово критично и аналитично. И не само "написаното". Пък и в общ смисъл - самото ти участие със слово сред форуми въобще няма и подобна претенция - някаква свързана с развитието, а само с театъра и успешната мимикрия. Имаш си неща по които те признавам - умението да си чудесна актриса, чудесното развито дар слово - като инструмент в играта. И широкия набор от роли, добре направен според нужния контекст и публика, добре премерените опити в търсене на резултата. Емпатията ти тук чудесно помага - да усетиш кой как, какво и през къде... да стане работата, да направиш впечатление, да получиш одобрение... Виртуалното общуване е чудесен манеж и сцена за всичко това. За шаблонните обяснителни бележки въобще няма да коментирам - проблемите за Обяснителите на 'себе си' винаги са някъде сред другите/другия, сред контекста, сред събитията, въобще - "някъде там"... Най-чудесното на всички обяснения, особено пред публика, е че винаги, ама винаги, те рисуват положителната роля на Обяснителят, неговата трезва мисъл, контрол над ситуацията и проблемите, сериозната логическа подплънка, задълбочени основания... за което браво! Пред огледалото доста хора рисуват образите за себе си, с нагласяните цял живот начини за героични и мащабни приказни описания, с цел да затвърдят потребната илюзия за себе си. А за да станат тия описания все по-въздействащи, е нужно да се научи мимикрията и на наукоподобните и псевдологичните прийоми. Но... това е възможно само до собствения лимит. И гениална актриса да си - дотам. Каквото и да се прави - има един вътрешен лимит и драмата да се удариш в него - като в бетонна стена. И да играеш че такъв лимит няма, няма и стена, няма проблеми, няма прегради, граници... че летиш, че си над нещата... Е, насън става. ------------- С тия последни три абзаца, всъщност се връщам на поредната иронична бележка на ШПАГА и "начините за запълване на празното и тишината в него" - изкуството да играеш театър с който да се реализира "запълване", да има шумове, да има цветове, сенки, светлини, сценарии, образи... И сред тях, създадената илюзия колко си пълен, важен, нужен, искрен, сложен, значим... знаещ и можещ, успешен... И че "празно' въобще няма. Борбата е непрекъснато да се поддържа тази вътрешна "дискотека" заради шума... Само и само да не замлъква. Защото започва ли да намалява шумът, именно тогава илюзията за запълване на "ПРАЗНОТО" почва да изтънява и "от зоната на здрача сенките почват да изплуват"... Та вие си го пишете бе хора - на какви се правите с тия сценки, повечето от които елементарни. Разбира се че е прието и договорено по тия неща да не се говори, защото бодат, дразнят... защото събуждат същите защитни реакции, които са и сред всеки един артист. Нямам проблеми никакви да ме разигравате и да ме иронизирате, описвате или рисувате според сценките си - лични или групови . Изкуството да иронизираш другия, да го вкарваш някъде сред личните си сценарии, да го разиграваш по приказки и сюжети, да играеш с неговото написано или разказано пак според приказката си... Така разиграния образ става 'действителния'. Оригинала - няма как, няма кой, няма защо да се напъва някой. С Оригинала, е сложно, трудно... иска се най-малкото да израснеш нуждата да се играе театър. А това ... е прекалена цена за толкова много хора...

а целта дали не е да си поиграеш да я направиш цирк и драматично криминале с общите си сладкодумия? Дали се намираш на форумно събрание, семинар или симпозиум, с този патос и помпозност. И опит за имитация на "научност" и рационалност. В "направленията" ти има проблеми - смислови проблеми - всяко едно съдържа несъвместимости, както и между самите изреждания... а ти дори не можеш да ги забележиш. Веднага лъсват проблемите от липсата на познание, осмисляне и вникване. Нямаш никакъв шанс относно "зрелия човек". Ти затова питаш за критерии, мерки и теглилки - как да се разбере. За същото пробваш да се позоваваш кой какво мнение имал за 'зрелия човек'. Синтезът няма как да го прочетеш, нямаш как да го "знаеш", няма и как да си го фантазираш. И се получава това смислово недоРАЗУМение, заради многото готови лего-формички, които обаче някой трябва да се занимава да ги нарежда самостоятелно в 'обща картина'... внимателно, прецизно и с "душа"... Няма как ако 'душата е някъде другаде' и е твърде заета с някои... свои филми, разкъсана между епизодите, сценариите... и така - на парчета.

оооо - ако ме оставите да задавам въпроси, това ще ви докара до лимити. Твърде съм последователен и подробен в това и нямам ограничение във въпросите си... защото за мен именно множеството подробности и тънкости са ми интересни. От друга страна - не е темата израз на 'това, което само на мен ми е интересно'... Не е идеята в някакво съревнование или състезание. Направих крачка в предишните си думи, не да давам примери на някого, а само за цел да ви покажа, че упражняването ви в психопрофилиране по писмено слово нямат никаква стойност, извън вашата реалност. От друга страна с тях вие разкривате доста неща за себе си... Ваша работа си е какво, кое и как да "разкривате", как и за кое сте подготвена да разкажете, да обобщите личния си опит, проблеми, решения, казуси... според мен ( само според мен) информация от този тип не е просто "информация" а е споделен човешки опит, практика, решения или несполуки за такива... Синтеза и неговите основания, условности, контекст - са до границите които всеки може да си позволи - да разкрие, да има подготовка, да го е правил вече, да се е опирал до рамките си и да се е справял с емоционалните си ограничения и уязвимости... Ако обаче имате нужда от "посока", все пак да откликна някак си на предложението - избирам за начало написаното в третото изречение: какво означава "че се стараете" - кои са пречките, какво означава "да сте добра съпруга" - по принцип ли, или във вашият брак е наличие на специфични изисквания за покриване на критерия "добър". В тази връзка - какви са ви договореностите, какво знаете и познавате относно "съпруга си" - доколко той ви е близък, доколко наистина сте с претенция че го познавате и извън "съпружеските договорни отношения" - като човек, в каква степен, докъде... Мога да не спирам с въпросите си... защото горните думи са съвсем общи и всъщност не разкриват нищо от същността. Двадесет години не е нищо само по себе си - могат да са и 5, въпроса е - през какво са минали, каква е цената, какви са щетите от нея, как се изменя всичко това заедно със задължителната промяна и в двата субекта, които се договарят... и още така до безкрай... До безкрай - защото семейството е огромна тема. Огромна и сложна - защото в нея приинципно участват две вселени, сами по себе си "безкрайни"... И е безкраен начина по който те формират допира и взаимодействието си. Отдавна семейството не е само къщурка за деца... защото вече хората стават все повече сложни, техните потребности от контакти, любопитство, разкриване на собствения им потенциал, разширение на кръгозора - няма как да се поберат и фиксират само в един единствен субект, дори ако той е "идеалният"...

личния живот, отношението към себе си, емоционални и чувствени дефицити, социалните връзки и междуличностни контакти на иначе обявени за 'гении' в своите области. Например Наполеон, Айнщайн, Моцарт... Хора с "разтягане" по един от аспектите си, за сметка за сериозни дефицити в други аспекти. И не е чак толкова нито непознато, нито оригинално. Вижда се и по пишещите в темата. Също така пример за същото е и празнодумството по темата за семейството, семействата, брака, родителите и децата... който чудесно тук се премълчава, като се прикрива с идеята да се хапе рамус, някой си. И продължава да се премълчава, а да се вкопчват пишещите във всяка друга възможност за разтягане на локуми, ползване на отклонения и подбор на множествата конкретики и фиксиране в тях. ето това е "тишинааааа"-та. включително и по казусите на самата тема, в която иначе уж пишем... но само си ползвате темата за стандартния словесен казачок. няма никакъв риск за относно разкриването на "моята реалност". Въобще при мен рискове за каквото и да е , в тази посока - не съществуват. Просто си нямате на идея колко лесно съм в състояние да се разкривам, без каквито и да са граници и лимити. Защото това го правя непрекъснато, и в него, както и за много друго в битието, се изисква опит и практика... и кураж Ако ви е нужен пример - пет пари не давам за анонимността - Аз съм Румен, живея в Пловдив, на 50 години съм... За семейството си вече написах точно както си е. Ако имате въпроси за други подробности, елементи и аспекти на битието ми - няма проблем. Нямам никакви проблеми в междуличностното общуване и контакти, разполагам с емоционална свобода в тях и твърде широки граници, които са били винаги по-широки от тия с които общувам. Това лесно може да се разбере и на живо, особено ако е налице достатъчна форма на познаване и компетентност. Няма скрито-покрито, като анонимността да ми дава възможност да съчинявам или прикривам личните си легенди, да си играя на театри и роли - на едно място, една, на друго място - друга, с менкането на никове и аватари, точно както се обличат и събличат дрехи. Или да си цитирам или преповтарям научени теории, примери или нечии мнения с идеята да си изживея че "познавам и разбирам" онова, за което се отнасят. Пет пари не давам за никакви рискове и нямам никакъв проблем да се "съблека" напълно и докрай, дори в посоки и аспекти, за които дори не бихте се досетили да попитате... Всичко това - само за пример че нелепостите, които си съчинявате относно мен нямат никаква обосновка, а ви служат само за поддържането и защитаването на фикциите си. Нямате си на идея колко сте далеч от профила ми, като това ви компрометира като какъвто и да е "специалист" или "компетентна" в тази област. Академичните цитирания и общата интелигентност никога не са били достатъчни за да се познава човекът - особено относно там, където е неговото скрито. И опознаването на "скритото" в други хора, започва единствено и само от ЛИЧНОТО СКРИТО. Тия, които НЕ говорят за своята реалност - са личностите в "риск". Вие сте една от тях. Дори нямате изтънчеността и опитността да си я прикривате по-хитро, както някои други прикриващи имат, защото твърде много ви личи по написаното и неговите особености. А триковете за прикриването са повторяеми и твърде шаблонни, защото са инстинктивни и тяхната нишка започва още от детски години. Опитите за имитация на интелект и позоваване, са само пълнежи. Чудесно опримерявате това. Така или иначе изкуство е да се разбере реалност извън "личната" и групово договорената... изкуство и изтънченост. И не става с безсолни остроти и жонглиране на словесни иронии. Те само изявяват стандартните безпомощност и безсилие. ========= Нещо някой да напише нещо за семейството и брака - щото за "неговото семейство и брак" очевидно е огромен проблема и явно се изисква прекалено голям кураж, който да се компенсира с общи приказки, принципни положения, запомнени социални лозунги и позоваване на теории и концепции... Пък и удобната дистанция и защитната черупчица на толкова много потребители... биха се пропукали и би им създало неудобства... Ужасна работа!

чия реалност? Вие разкрихте реалността на рамус... или вашата реалност... или универсалната реалност...??? Използвате минало свършено време - нещо се е случило, и вие настоявате за обективната му оценка, дори за активната си роля в него. Чудесни заслуги, байдуей, Браво. Даже "реални въпроси" - изглежда предишните ви (въпроси) не бяха такива. Те и въпроси не бяха, но... пък вече сте Изтормозена емоционално . Това обяснява защо не забелязвате нелепостите, които пишете, с късите и остри изречения, насечения изказ и толкова изнесената изява на категоричност и убеденост... Които, между другото, проявявате контрастно именно когато сте лично засегната. Иначе - реални въпроси има написани към вас самата - но може би твърде неудобни са отговорите - дори прочита. Вместо това - повторяемата баналност на упражненията в диагностициране и психоанализ, твърде неумели, впрочем. Аз вече написах в другата тема че не съм психолог, вие продължихте някъде да го натяквате, при положение че нито съм имал претенция, нито вие самата сте психолог - ако бяхте дори не бихте написали глупостта за 'емоционалния тормоз' . Но пък на вас са ви нужни упражнения в реторика по някакви си причини. Няма проблеми - изпражнявайте се на воля - интензивността, посоката и характеристиките на реагирането показват по-завишено ниво на емоционална уязвимост... ( и някои други нещица). Но като напира отвътре - изливайте свободно - аз не съм емоционално уязвим, пък съм и "бавноразвиващ", отдавна ме диагностицираха професионалист(к)ите сред форума - като "изявен шизофреник". Колежката тук, и от други форуми, има цяла колекция разработки на тема рамус, съставяни няколко години, макар че също са доста повторяеми. Имаше и моменти в които ми призна че 'гледала грешно на нещата', пък после отново се оказа на обратно на "грешната" писта. Така че повторяемостта е "гарантирана", отработена, шлайфана... Разбира се - поклон на истинските академични психодиагностици и аналитици Ако имате още да изливате богатата си емоционална душевност и имате да хвърляте още от острите си камъни по рамус - ок, но предложението ми е - като "освободите напрежението" да кажете нещо по темата, примерно ... да опитате със свои думи - освен че се обичате със съпруга си вече 20 години... ? Което е чудесно, макар че само по себе си то може да означава много неща... или нищо.

Попитахте ли нещо - или само колкото да подложите за манджа на рецитацията си (това е реален въпрос) ?

искаш да е налице "психометрия ли". Написано е в самия цитат който си подбрала - четеш ли или просто да върви сценката? Четеш... но не го разбираш и каквото и да напиша, не стига до теб, дори и няколкото години - и пак не стига. Въпросите ти са сходни или дори едни и същи. Няма как да изиграя липсващото свързващо звено отвътре. Разбирането - е форма на съответствие между възприемане и степента на съответствие и резонанс, на "онова, дето отвътре определя, разпределя и разпознава" възприетото... И пак поредните си театрални думички - "чакам(е) рамус да напише нещо... " . Ама не става рамус да напише нещо, дето да се цитира и заимства и да се разтяга в локуми на общи приказки. Не го разбираш, не че е драма, нито че това е присъда. Но и няма рамус какво да направи за да сложи мост в "трапа" на разликите. А не е като да не опитах! Та това е синтез - нивото на вътрешен синтез е друга аналогия за 'нивото на зрелост'. Нивото на вътрешен синтез - степента на осъвместяване на всички вътрешни аспекти и нужната адаптивност и гъвкавост в поведение, мислене, отражение, усещане, представност, ментал или емоция и задължителното заварено положение на "битка" между всички тия... И на проблемите в тази посока... Ето това е нивото на зрелост. Зрелостта не се "установява" с тест - дали е. Нито че някой е зрял или не е. Нито че са налице парадни критерии по които да се заключи... Но точно такива трябват на толкова хора... И не пречи да се забелязва и условно различава - по разликите между различните "лица" и парадни игри, които се играят сред всички форми на комуникации, вкл. и сред виртуала и форумите. По разликите между иначе имитация на зрелост и начетеност, цитатничене и информираност... но само сред точна конкретика - щото така е лесното, а и е взаимно договорен театър. А извън същия - тишинааааааа - там няма "никой" Много иначе световни умници са налице с пълен провал извън схемите в които рязко се изявяват. Но нищо от фрагмента не достига до 'цялото' (останалото) им отвътре. Как да се запълни празното в едно, като се точи от изглеждащото "пълно", пък "обема е един"... Това е превърнато в мяра и норма - никой не се интересува от Цялостта си - най-много до надписа че е 'социален идеал', както са и маса други подобни... Всеки подхожда към фрагментите в себе си, спрямо фрагменти на битието си. Само и само да имитира "успешност". Но няма как да се избяга от "празните места отвътре"... Нито с пълнеж, нито с компенсации - тия са просто бързите и инстинктивни патерици, но не е израз на никакво решение на казуса - КАКВО ДА ПРАВЯ С ПРАЗНОТО В СЕБЕ СИ.

Много моля - като ще бъдат коментирани и ползвани думите ми, поне да се четат. Рамус пише че точно моделите нямат никаква стойност. Няма модели, няма рецепти - разбираемо е защо толкова напирате за тях и непрекъснато се търсят и се привиждат. Не написах горните си описания, за да кажа колко правилно съм постъпил и всички трябва да са като мен. Попаднах на житейски казуси, които намерих моят начин за решението им - преминах през всичко това самостоятелно - с решения, с грешките, с идеите как, и... с цената. Защото всичко има цена... Цената - също е нещо сложно и многопластово - има непосредствени цени, има такива с дългорочни последствия, дори "завинаги"... Но задължително е че всеки минава през това - личният си начин по който пречупва тежестта на проблемите в социото. ИМА ПРОБЛЕМИ в социалните механизми, колеги, един от изразите на тия проблеми е и е обобщението "семейство". Механизмите които оказват сериозен натиск и отпечатък сред живота на всички ни. ВСИЧКИ НИ - без изключение, включително и за мен се отнася. Аз самият бях от семейство, реализирах и участвах в такова - на свой ред, преминах през нужното, породиха се проблеми, търсих решения, подходи, начини, прийоми. В някои случаи - стратегически, в други случаи - тесни и конкретни, без никакви стойности в дългосрочен план... Всичко това беше част от собствения ми път към самият мен си. към това, което съм, чрез което живея, чрез което психично функционирам. Имах късмета си с децата, имах късмета си и с живота си - виждам ясно че голям брой хора имат огромни проблеми още при "старта си" като хора... Ще го нарека късмет... защото нямам роля, нито заслуга в него, защото то тръгва още от даденостите. Но дори и така, с "късмет", проблемите също бяха навсякъде и се налагаше да ги решавам чрез активни и пасивни подходи, да се търси път в тъмното на неизвестното, да греша - къде повече, къде по-малко... Дори да повтарям грешки... И досега да го правя... Никъде не твърдя, че това може да е модел, нито че може или трябва, да бъде пример, да бъде следван. Изразявам точно обратното. Не го написах за да се направя на интересен, нито да се покажа колко съм "успял", къв съм пич и колко съм корав. Не го написах за да демонстрирам каквото и да е - няма нищо за парадност, всичко е точно каквото си е. Аз съм - това, което съм. Няма роли, няма игри, няма подскоци, никчета или аватари. Имам връзка между думи и дела и нося отговорност непрекъснато за тази "връзка". защото тя е показател на нивото на СИНТЕЗ - такова, каквото е през моят поглед към Живота и Себе си. ---------------------- на някои "да им е хубаво", може да означава толкова много неща. Но... "хубавото" е твърде детски и преходен момент, за да бъде основание и мотивация за дългосрочни решения и лични избори. Имането или нямането на деца - също. Жалкия момент е когато в провалящи се отношения се опита да се задържат връзките чрез "деца". А много жени наблюдавах през годините да ползват децата за компенсации на лични проблеми или такива с връзките си. Много говорят за нивото на един субект, нивото на междуличностни контакти и дълготрайни отношения. И пак - сред една среда, съответния психичен фрагмент ,с изработеното лице, може да реализира фрагментарни "успехи". Но общият план - извън конкретиките на един или друг формален капсулиран театър - там е най-показателното. израз на синтеза в човека е неговия холистичен поглед и отношение към ВСИЧКИ АСПЕКТИ на неговото битие... А не едни да компенсират липсата на други. Защото фрагментарността по този начин се запазва, дори увеличава... И вътрешното разделение - по същия начин. С едно или друго показно лице може лесно да се създават илюзии за "общото", но това е защитна игра, която и тук сред пишещите се играе с чисто инстинктивните й цели... няма как един човек да пледира за синтез... И да изведе успехите си в една област на битието, като парадна версия на "успешния себе си". А други аспекти - да стоят празни и в "тишина". Няма как духовността да е само "през уикенда", няма как сериозността да е само спрямо едно, а спрямо друго - точно обратното. Опита да се разтяга един балон в една посока, всъщност обрича другите посоки на "спъхване"... Защото обема е един и той е общ. Балона може да е със всякакви форми, цветове и обеми... но отвътре е най-важното - поне за мен. Отвътре се определя всичко, което се оказа от значение - поне според мен, поне според преминатото и извървяното... и онова, което не успях и тепърва ми предстои.

както и да е - провокациите са си провокации, но идеята ми с тях беше съвсем проста. И тя е - писането на празни думи като маниер те да запълнят липсата на житейско съдържание... в думичките. Тема, в която няма никакъв проблем всеки да напише изводи и основания от собствения си живот, който ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е част от социалната действителност и неговата форма на пречупването й. Всички сме били деца, всички идваме от някаква форма на семейства (с брак или без) или най-малкото - подобия или заместители на същото... Вместо самата социална действителност, обаче, както израз на личното ниво в отражението й, преминатият опит - всеки опитва да нагласи личните си форми на заместване на същото. Един пуска линкове и цитира имена на социологични апологети, друг споменава общите си блянове, изрежда клиширани и социално-вдъхновителни фрази за любовта и уважението... А това са клишета именно защото са идеални. Въпросите за семейството са сложни и многопластови, защото те са сериозен и значителен фрагмент и аспект на битието на всеки един от нас. В тях за замесени и омесени хилядолетни инерции, колективни архетипи и ролеви отношения... и всичко това пресирано сред един или друг социален член. С клишета, линкове или цитати не се пише нищо от същността на тия положения, дето живеят сред житейската си форма на "реалност". Никой не пледира да се пишат личните драми и изживявания на едно или друго, но не и да се пишат бляновете, с които драмите се заместват в опит за спасение от раните. Не е въпроса да се прави, или да не се прави нещо си, нито че са налице "задължения" или рамки. Въпроса е, че зрелия човек, съставя обща картина на живота и света и непрекъснато я актуализира, като по този начин актуализира и собственото си поведение и отношение спрямо битието си. Разбира се това става бавно, последователно, търпеливо, без каквато и да е 'пътна карта' защото тия неща не се учат, нито се четат, нито са сред една или друга теория или линк... Тия положения са израз само на човек, достигнал до тях през собствен път от падане и ставане и именно заради това са ценни - поне за мен... общите положения нямат никаква ценност, защото са общоизвестни и така - банални. Общите положения са само израз на нужното опростяване и фрагментно поглеждане спрямо едно или друго - условие, критериии или опорни точки. Няма научна теория, нито лема, нито цитати, нито апологети или авторитети, няма модели, няма рецепти - спрямо Битието и Живеещия го. Няма и как да съществуват. Затова няма как да се прочетат, да се запомнят, да се цититат или имитират. Именно в това най-важното значение остава на СУБЕКТА и неговото съдържание, качества, опит и... всичко това е "степен на зрелост". Интелигентността не е само емоционална, а е спрямо множествени аспекти. А и сама по себе си интелигентността е само мяра, тя е лакмус. Тя е САМО ЕДНО от символите и условията към синтеза на една личност - като синтез на начина по който тя подхожда и отразява битието и се досеща че това е израз на същото ниво на синтез, каквото е в нея самата.

Мо! игрите са чудесно нещо, но писаното слово е и отговорност. Всичко е свързано, живота е сбор, защото зад всички сцени стои един играч, с проблеми с идентичността, но с едно име по лична карта. А не са парчета, подадени удобно на една или друга сцена, под един или друг никове и аватари. Другаде по виртуала са налични твои публични, писмени следи от комуникации, отразяващи действия и постъпки, при които "играта на спасителка и мама" се простира като компенсация и по други... образи и субекти (в мн. число). И фантазиите и провокациите, и нараняването и "жиленето до кръв"... си стоят написани публично. Ти реши че ще мъстиш, че всеки друг е причината да си наранена, уплашена, разгневена и това да оправдае кръстоносния ти поход. Направо като гледам колко лесно се сменят маските и камуфлажа... Че дори лицата. Колко умело са направени сценариите и чудесната игра сред всеки от тях... Респект. Очаквам отново да обясниш на "бавноразвиващия се" общите положения за човешкото поведение, Юнг, бог и лемите, и... общите прочетени приказки. А темата е за "семейството и брака". Рамус (или други) става за плява и пълнеж, но тишината все така си стои тишинаааааа. Браво на щастливото семейство, но по реакциите тук, има проблем с чудесния приказен розов образ на 'любовта между влюбените'... дори и сроковете да са хилядолетни... За пореден път личното се скрива зад благи съвети, предложения, диагнози, анализи, ритуално и заучено виртуално кълване - толкова е повторяемо и схематично и така - предсказуемо... и се играе защитно от толкова хора... Допълнително и - хора с претенции и декларации, с показност на толкова начетеност и интелигентност... но само като маски. Само да обърна внимание - в написаното. При реакция се променя изказът, словореда... Уклона да се пише кратко е да не се изпусне "парата" на другото, в опит да се запази интелигентното лице, а не "оная на метлата"... От друга страна - не толкова успешно, защото става контрастна разликата. И пак - просто интелигентна маска на другия вече изписан вариант - на "ми виж се ти, ПЪК"... Освен това - когнитивно в изказа се появяват "прескачания и насичания", в последователността. Тях ги няма при другите "спокойни" форми на участие. А символизирането и изреждането на "фрагментите" са израз на начина по който това "тече отвътре"... А избора на точно определени фрагменти, пък издава 'блясъка' им, и така - приоритета в асоциативността... А "онова отвътре" - продължава да си стои в... Тишинааааа!

"тишина, тишинаааа... " - мотив от припев, в песен на Васил Найденов. Чудесни са игрите на кукли и парцалки, артистичните изяви и сценарии. Но пак е тишинааааа. Плявата е само бял шум, а не същността. След думички пак е толкова празно и тихо, колкото и преди тях - това е простичка аналогия за "празни приказки". Примерите са написани... и се четат... Тишинааааааа

Да, мамче Добре, както кажеш... ! Пак пустотаааа - тишина, запълнена от принципни общи приказки, които всеки може да научи и да ги напише на свой ред... Тишина, запълнена с каквото се намери - не умее рамус, дънил се в общуването, той е като хлапе... Игри на "х.й" или "пък"... Винаги някъде другаде, винаги сред някой друг - само да не е в празното отвътре. Иначе - тишинаааааа... Плявата остава да запълва липсата на стойност и същина... И така - както в темите се прави, е поради че същото се прави и отвътре - и там плявата служи за пълнеж на празното... дали пясък или въздух под налягане - все пълнеж . Но празното стои, пълнежа просто имитира запълване, колкото на игра. Тишинааааааа Ей така се пише за 'семейството' - нали се сещате колко е показателно откъм автографите и отпечатъка кой в какво е отраснал и къде черупчицата е спукана и има течове... Ей така - достатъчни са именно теми които касаят живота и живеещите в него. И се леят пълнежите... и пак е "тишинааааааа"...

Еее - добре че го предлагаш... добре че ми го обясни... като на "бавноразвиващ" се. Пак - добре - поне съм признат като "развиващ се, макар и бавно". Личната ми дебилност може би е причината да повторя писмено няколкото си въпроса. Надявам се да ми простиш - аз съм твърде болен и увреден вече психично и имам чудесно съставени професионални диагнози и анализи от твоя страна, така че поне си наясно с положението и така пред теб съм едно обикновено житейско форумно изречение, минало и заминало, опознато и класифицирано многократно... За какво да говорим кое и какво разбирам под "зрели индивиди", след като това е пак 'приказен сюжет' и практически той има стойността на обикновена дъвка и патерица от удобни абстракции. Защо не опитаме малко с реалностите?

крайно - според кое, кое и какво? Ако... Играта на "ако"... на теб ти се струва 'в нормата ли'? Какъв е практическият смисъл от развиването на приказката "ако живеехме сред идеални родители, зрели... та направо скъсани от зрялост"... щеше да е направо детският и социалният рай - топлина, грижа, близости... А и да отбележа на какво точно ти обърна "специално внимание", от другите възможности Точно онова, което е дефицита, ти точно на него се спря в играта на "ако"... И отново пистата на готовите моделни клишета и чудесната им полза като крепостна стена, когато е нужно просто да се конструира "мнение". Може би защото няма вариант да кажеш нещо за твоето семейство? При теб дали случилото е "крайност" или е "норма"? Ти и днес така ли си представяш "идеалните родители", които никога не си имала и няма да имаш. А ти - дали си "идеалния родител"... а дали в твоето семейство е "любов и уважение", дали двамата сте "емоционално интелигентни" и заедно с това се леят сърчица, вино и ягоди и пърхат навсякъде розови пеперуди, около басейна на двора... Ти, специално, това ли е за теб ЛЮБОВТА... По-горе на другата говорителка на готови клишета, зададох маса директни и прости въпроси, които по заучен маниер се закривиха до неузнаваемост и за пореден път тя "отговаря типично в своя си стил - по детски" - "ми ти... като си, ти дали си"... (пък). Някъде пропаднаха и "правото" и езиците, и знанията, тоновете информация, справочност... накрая остава стила 'пък'... Това е маскиране на личностни дефицити зад общи академични теории и приказки... Готовите шаблони се ръсят, когато има налице проблем да се каже онова, което е, такова, каквото е в самият живот. За какво са тия художествени и академични упражнения - за семейство става въпрос, за живия живот, за реалностите, каквито са, и сред каквито живеем и абсолютно всички от нас, сме били деца, няма значение кой през какво е минал - е минал през вариантите на "семейство". Повечето от нас сами участваме в "семейства" и бракове... дори по няколко "опита"... За какво са тия залитания в теоретични и цитатни движения, и рецитиране на плакатни приказни сюжети, с идеята че са 'принципни' и така имитират "мнение". Е... написахте поне "мнения" - трима подред - единия с 'боли ма фара" и с "х..й", другия - с "пък", третия - със заучени общи положения, които всеки може да напише и цитира, които по принцип са точно това - да се ползват наготово, като го няма "другото" (което обаче се оказа "крайно мнение" ). Тук в темата са само балансирани, мъдри, знаещи пишещи, живеещи с толкова любов, уважение и благост, добронамереност, отраснали в измечтаната им среда от "топли родителски емоционални грижи"... Пък по реакциите се вижда нещо съвсем друго - дори и зад умело замаскираните реакции. Онова, което не се пише, продължава да го няма - изглежда иначе "има участие", има линкове, има мнения... Но липсва смислеността на същината, каквато е и каквато съвсем явно е отпечатана "отвътре" в пишещите. Липсва и една простичка откровеност, която толкова мощно е замаскирана и натисната някъде навътре, чрез тоновете академизъм, лични убеждения и защитни мнения.

клишетата са нещо чудесно и вероятно с тях се казва много... Като един редови чукча, няма да разбирам нуждата от клишета, но щом толкова много се ползват, може би са полезни за някого. Така, да попитам - какво е това 'взаимна любов и уважение"? Как точно тия две отношения - са "взаимопомощ и отговорност", как стават безвъзмездни? Но последното изречение за прост човек като мен има нужда от пояснение - как същите тия 'отношения' ВЪЗНИКВАТ от брака? Но не спира дотук - а и участниците в тия отношения станаха и Юридически равни. Как с лекота от отношения, които по своята същност и дълбочина са ИДЕАЛНИ спрямо масата хора и се срещат толкова рядко сред тях, се премина през "семейството",обвърза се вече с "брака ( защото били "възниквали от брака" ), а накрая се стигна и до юридическата страна - отношения семейство, брак, безвъзмездност... Откога семейните отношения се изграждали "въз основа на взаимна любов и уважение"? Между другото - вие колко семейства познавате с изграждане на любов и уважения в тях. Тия двете са израз на преди всичко зрели хора - емоционално, ментално. Интересно ми е също - какво точно наричате "любов" - защото имам съмнения че има такова понятие в правото и то да изчерпателно дефинирано. Зрелостта няма нищо общо със семейството. Зрели хора, със семейство или без него - те винаги основават зрели взаимоотношения, на всякакво ниво, което да им е точно съответствено. Дали ще са двама, трима, повече - психично-зрелите хора взаимодействат зряло - заради това, което са те самите. Но от друга страна - такива са изключително редки статистически. Още по-малко - да направят "семейства"... Как мислите - вие самата "зрял човек ли сте'? Вие дали сте реализирали "семейство, основано на "взаимна любов и уважение"? А вашето семейство, от където вие сте формирана като личност в детската си възраст - то на какви отношения беше?... Колко семейства вие самата познавате и наблюдавате, които да са основани на "взаимна любов и уважение"?... Не е трудно да се досетя защо всеки предпочита да се крие зад барикадите на заучените фрази или академични клишета, линкове и теории и писания на школни мъдреци, вместо да каже нещо за собствения си живот - като че ли това е някаква негласна чума от която всеки бяга все сила?

Можеш ли да пуснеш линк за твърдението, лексиката и изразите в това изречение... или "теория" по въпроса? Значи - колко е лесно академичните маски да бъдат свалени - иначе колко цитирания, позовавания... Пък отвътре... Байдъуей - чудесен пример за "степента на приоритет на интелекта и разума, в психичните процеси"

Ти, колега, какво точно разбра от това изречение (цялото изречение) Можеш ли да го кажеш със свои думи... Вероятно чукчата е причината друга чукча да си прескача по редовете, да стига до първите няколко думички в изреченията... като за нея главното са линковете и социологическите теории. Разговора постепенно тръгна към въвличане и замеряне на цитати, твърдения и отрицания, нещо твърде характерно за комуникацията между нас. Вероятно рамус е причината - ту едно, ту друго - така да е. Нямам проблем да бъда обект в който да се отразяват потребности на един или друг,. по отношение на проектиране на лични дефицити извън себе си. Но няма да участвам в такъв... "разговор", нито имаш шанс да ме въвлечеш в него. Та ти дори не четеш какво съм написал, и остава приоритет главно за реакции... Ако толкова са ти нужни - намирай си други "желаещи". Поне за това има доста - за надговорване, спорене и ритуалните противостояния.

И - за окситоцина. Това е начина природата да зададе сексуалното привличане и да го обособи физиологично. за да дойде като "съответна награда" за специално програмирано поведение. Това от една страна. но също - окситоцина играе и ролята на блокатор на страхови задръжни процеси в психиката. И други невромедиатори имат такава функция - основна или съпътстваща. Да, налице е връзка между социалното поведение и социализацията, чрез повишаването на нивата на окситоцин, и че същите нива се вдигат след сексуални действия... но не какви да са сексуални действия... Същите нива на окситоцин могат да се вдигнат и при други дейности - например силна чиста и взаимна прегръдка. Нещо повече - окситоцинът е част от по-мащабен механизъм, свързан с нуждата от дългосрочно обвързване между родители и деца. Причината е - дългата бременност, трудното раждане и бавния темп на израстване и развитие на новороденото до етап на физическо съзряване за обезпечение на самостоятелен живот и оцеляване... Това е така не само при човека - при делфините, слоновете... и доста други бозайници. Връзката между нивата на невромедиаторите, като окситоцина и поведението на привързаност - е съвсем тясна. например - котката отглежда своите малки и е готова да умре за да ги защитава от мъжки или други врагове. Цялото й поведение е подчинено да ги опази, храни и обгрижва. Но някъде около 4, 5 месец след като те вече са в състояние да реализират собствено самостоятелно поведение - изведнъж в някакъв момент окситоцинът спира и котката изгубва към малките каквото и да е отношение... Същото е и при лисицата, примерно. Същото е и при тигъра, мечката - като разликите са в 'сроковете' и биологичните особености на достигане до зрелост. ПРИ ЧОВЕКА обаче, не е така... Под въздействие на комплексни особености - връзките между деца и родители, често остават психично обособени въпреки прекратяването на окситоцин. Не само това - за мен, е твърде високо нивото на емоционални привързаности между родители и деца, въпреки достигането на възраст за самостоятелност и отделяне на новото поколение в независим свой кръг... Без да засягам че в това са налице манийности, дори обсесии, защото се образуват емоционални зависимости. ------------------- Да напомня нещо много просто - до голяма степен в средите на сексолозите се спори по темата за 'оргазма и мозъка" и ролята на психичните емоции, чувства, изживявания, представност - като основната ерогенна зона при много жени... До степен до която - ако това не е стартирано или най-малкото "освободено" нищо от природните физиологични механизми към коитус, не се реализират... Но има и случаи точно на обратното - психични блокажи, бариери, травмиращи стопери... но инстинктивното и подсъзнателното сработват на друго ниво, сякаш 'живеят' свой си живот...