makebulgar

Изразът „утрото е по-мъдро от вечерта“ идва от руска приказка, известна като историята на Василиса Прекрасна. Историята има подобна настройка на по-известната приказка за Пепеляшка от колекцията на Братя Грим. Но в тази руска версия момичето има кукла играчка, която й помага, често препоръчва почивка и периодично й напомня, че утрото е по-мъдро от вечерта. Поговорката се появява в поне 3 приказки (вероятно повече), включително Василиса Прекрасна, Перото на най-добрия сокол и Жабата Царевна. Всички те бяха стари устни истории, събрани и публикувани за първи път от Александър Афанасиев.

В Ливан на конкурса Мис Европа 2025 на първо място е избрана рускиня от Крим - Юлия Павликова. На второ място е украинката, на трето българката, на четвърто гъркиня, а на пето македонка.

Явно не си разбрал добре какво точно означава епигенетика и от там смяташ, че причината е съмвсем различна, а тя може и да е една и съща. Епигенетиката разглежда именно околната среда, която влияе на клетъчната функция, със или без влияние върху ДНК. Тоест, средата включително храната и съдържащите се в нея хранителните микроелементи - витамини, минерали и органични киселини, също може да са фактор за проявата на описаната "памет" на мастните клетки. В проучването на Политехническия университет на Цюрих се изследва и доказва наличието на тази "памет", а не причините за нея. Причините може да са именно липсата на микроелементите или пък прекомерния излишък от някои микро или макроелементи. Двете проучвания посочени в началото, показващи, че диетите водят до недостатъци от някои микроелементи и че недостатъците на микроелементи водят до 80% риск от затлъстяване са косвени податки за наличието на връзка между микроелементите и йо-йо ефекта. Преки доказателства за това дали има връзка между "паметта" на мастните клетки и микроелементите в храната, и какви са механизмите на тази връзка, вероятно ще се открият в бъдеще при други изследвания. Иначе при описанието на епигенетиката в уикипедия се дава добър пример с проучване на хора, родени в Нидерландия през 1944 – 1945 г., когато има масов глад заради забрана от Германия за внос на храна, което показва, че недохранването е допринесло за повишен риск от развиване на синдрома на Бекуит – Видеман, тоест на свръхрастеж на децата. В този ред на мисли препоръката на бабите - "Яж баба, за да пораснеш", която дават бабите на внуците си, не е толкова безсмислена, и по всичко изглежда, че е епигенетична. Бабите знаят, от опита си, че храната, тоест достатъчния прием на основни и микро хранителни елементи, са ключови за растежа и определят какво ще стане детето в бъдеще.

Йо-Йо ефектът при диетите, тоест връщането на свалените килограми, явно не е просто следствие на слаба воля, връщане към старите навици или желание на тялото да трупа мазнини с цел оцеляване, а вероятно е механизъм целящ осигураване както на нужната енергия и основни хранителни вещества, но и на нужните хранителни микроелементи - витамини, минерали и органични киселини. Диетите или хранителните режими с ограничен калориен прием се оказва, че не осигуряват нужните хранителни микроелементи, а липсата на микроелементите води до повишен прием на храна и до затлъстяване. Според проучване на хранителните дефицити при 4 популярни диети в САЩ [Prevalence of micronutrient deficiency in popular diet plans], шест микроелемента (витамин В7, витамин D, витамин Е, хром, йод и молибден) са идентифицирани като постоянно ниски или несъществуващи във всичките четири диетични плана. Диетите в проучването са кето диетата на Аткинс за цял живот, план с ниско съдържание на въглехидрати, диета на Аткинс за цял живот в средиземноморски стил, диетата на Саут Бийч, медицински базиран план, препоръчан от голямо разнообразие от медицински и правителствени организации, включително клиниката Майо, за намаляване на високото кръвно налягане, и диетата DASH, план с ниско съдържание на мазнини. Установено е, че и четирите диетични плана не успяват да осигурят 100% достатъчност за избраните 27 основни микроелемента, въз основа на насоките за RDI (референтен дневен прием (RDI) от насоките на Администрацията по храните и лекарствата на САЩ), когато се следват, както се препоръчва от предложените от тях ежедневни менюта, използващи само пълноценна храна. Анализът показва, че диетата на Аткинс за живот е достатъчна на 44,44%, осигурява 100% RDI достатъчност за 12 от 27 основни микроелемента и съдържа 1786 калории. Диетата Best Life е достатъчна на 55,56%, осигурява 100% от RDI за 15 от 27 основни микроелемента и съдържа 1,793 калории. Диетата DASH е достатъчна на 51,85%, осигурява 100% от RDI за 14 от 27 основни микроелемента и съдържа 2,217 калории. И накрая, диетата на Саут Бийч е достатъчна на 22,22%, осигурява 100% RDI достатъчност за 6 от 27 основни микроелемента и съдържа 1,197 калории. Общият среден процент на достатъчност на микроелементи и съдържание на калории и на четирите диети е 43,52% достатъчност и 1,748 калории. Установено е, че типичният използващ един от тези четири популярни диетични плана, би имал средно 56,48% дефицит в получаването на достатъчност на RDI, оставяйки му липсващи 15 от 27-те анализирани основни микроелемента. Няколко научни изследвания установяват силна връзка между дефицита на хранителни вещества и състоянието на наднормено тегло/затлъстяване, включително едно проучване [Micronutrient deficiency and the prevalence of mothers' overweight/obesity in Egypt] което установява 80,8% повишена вероятност за наднормено тегло или затлъстяване при пациенти с дефицит на микроелементи.

Диетата е от първостепенно значение. Ако не е правилна силното физическо натоварване ще невъзможно. Затова спортистите не ядат какво да е. Примерно Джокович ако удряше на всяко хранене кето пържоли и кебапи нямаше да играе така, както играе сега на вегетариянско-флекстерианска диета. Планинците в планината са по-здрави не толкова защото постоянно са физически натоварени, а заради студа и заради това, че ядат по-малко и са по-слаби. Ако са дебели катеренето по хълмове и наклони ще е доста мъчително и затова се пазят. Въглехидратите са си добре, повечето животни включително приматите ги ядат постоянно.

Еми една от вредите е, че си се пристрастил и като останалите пристрастени защитаваш правото си да си вземеш дозата. Друга вреда идва от пораженията в мозъка, за които хората както вече писахме са докзали, че водят до свиване на сивото вещество, дори при малка консумация. Един от ефектите на това свиване вероятно е че постоянно повтаряш един и същ въпрос хиляда пъти, въпреки, че вече ти е отговорено. Явно заради това не разбираш какво са тези 4% и че те не са точно просто шанс, а са процента с който се е увеличила появата на рак в съответните групи хора в проучванията. Тоест, те не са просто някаква ниска математическа стойност, която може да ти се случи или може да не ти се случи, а са реални хора, при които е установена такава зависимост. При групата на умерените пиячи развилите рак са с 4% повече. И по-горе изказах мнение, че вероятно тези 4% не са точни, тъй като вероятно влиянието на алкохола е по-голямо в тази насока, тъй като е установена синергия, тоест по-голям ефект при комбиниране на два или повече фактора, като алкохола и цигарите например.

Същата като при цигарите. Не можеш да я усетиш на момента. След 10-15 години те удря някъде, я в сърцето, я в мозъка или бъбреците. И ще си кажеш, че не е от пиенето, а е от нещо друго, защото не си пиел много.

Ето какво отговаря ChatGPT на въпроса: "Какви са вредите от консумацията на алкохол? Изреди преките краткосрочни вреди от еднократна консумация на над 4 дози етанол на ден и дългосрочните вреди от всекидневна употреба на умерени количества от 1 доза етанол на ден." Консумацията на алкохол има различни вредни ефекти в зависимост от количеството и честотата му. Преки краткосрочни вреди от еднократна консумация на над 4 дози етанол на ден: Нарушена координация и баланс – Алкохолът влияе на централната нервна система, което води до проблеми с движението и координацията. Замъглено зрение – Етанолът може да засегне зрението, което увеличава риска от инциденти. Нарушено мислене и вземане на решения – Алкохолът в големи количества води до затруднения в концентрацията и разсъжденията. Увеличен риск от наранявания – Поради нарушеното равновесие и реакциите на организма, рискът от падания и други инциденти нараства. Повишен риск от отравяне – Прекомерната консумация може да доведе до алкохолно отравяне, което е животозастрашаващо състояние. Дехидратация и главоболие – Алкохолът действа като диуретик, което води до загуба на течности и води до дехидратация и болки в главата. Загуба на памет – Може да се наблюдава частична амнезия, известна като "черна дупка", при високи нива на етанол. Емоционални реакции – Възможни са промени в настроението като агресия, депресия или прекомерна радост. Дългосрочни вреди от всекидневна употреба на умерени количества (1 доза етанол на ден): Чернодробни проблеми – Умерената консумация може да доведе до чернодробни заболявания, като стеатоза (мастен черен дроб), цироза и алкохолен хепатит при продължителна употреба. Сърдечно-съдови заболявания – Продължителната употреба на алкохол, дори в малки количества, може да повиши кръвното налягане и да увеличи риска от инсулт и инфаркт. Увреждане на мозъка – Хроничната употреба на алкохол може да доведе до намалена когнитивна функция, проблеми с паметта и дори деменция. Нарушения в съня – Алкохолът може да наруши качеството на съня, водейки до безсъние или повърхностен сън. Психологически проблеми – Постоянната употреба на алкохол може да доведе до развитие на зависимости, тревожност и депресия. Риск от рак – Дори умереното пиене увеличава риска от развитие на различни видове рак, включително на устната кухина, гърлото, хранопровода, черния дроб и гърдите. Снижена имунна система – Алкохолът отслабва имунната система, което прави организма по-податлив на инфекции. Нарушения в метаболизма – Постоянната консумация може да доведе до затлъстяване и метаболитни нарушения като диабет тип 2. Прекомерната употреба на алкохол води до сериозни здравословни проблеми, които могат да се отразят на физическото и психическото здраве на човек в краткосрочен и дългосрочен план.

J-образнана форма е графиката, която е дадена в първия пост по темата. Тя се базира на проучванията, при които при непищите се включват и бившите пиячи, като така за непиещите риска излиза по-голям, а това е методологична грешка. Ето я графиката, която е за смъртността Реалната графика без методологичната грешка би трябвяло да е подобна на тази при риска от рак Тоест, риска започва дори при най-малка консумация, като постепенно нараства линейно или експоненциално.

Имам предвид J-образнана форма. Има проучване от миналата година, което показва, че над 70% от систематичните прегледи и метаанализи, публикувани до март 2022 г. на риска от смъртност от всички причини, свързан с консумацията на алкохол, не изключват бившите пиячи от референтната група и следователно могат да бъдат предубедени от "ефекта на отказване при болест" (sick-quitter effect) - The association between alcohol consumption and all-cause mortality: An umbrella review of systematic reviews using lifetime abstainers or low-volume drinkers as a reference group Тоест, при над 70% от проучванията, показващи, че умерено пиещите са по-здрави и с по-дълъг живот от непиещите, в групата на непиещите са включени бивши пиячи, които са се отказали от пиенето заради здравословни проблеми, вероятно причинени от пиенето. Така J-образнана форма от тези проучвания е следствие от грешна методология.

тоест, оспорваш това, че методологията на проучванията показващи U-образна форма на графиката на смъртноста при пиене, е грешна, така ли?

Не я сменям. Повечето "ползи", които се приписват са или фалшива реклама с разни флавоноиди, полифеноли и проч аромати и оцветители, или са проучвания със сгрешена методология, както е описано в началото на темата.

Всички ползи, които се приписват на алкохола могат да се постигнат с физическа активност и правилно хранене. Дори и социалния ефект се постига, тъй като когато си в движение, във фитнеса и по планинските пътеки, се социализираш доста добре. Просто социализацията ти е с други хора.

И как го изчисли това!? При положение, че хората ти казват, че продължителната употреба дори и на малки количества в крайна сметка ти носи вреди, как преценяваш съотношението полза/вреда? Нямаш усет за вредите, в момента когато пиеш 1 питие, и те настъпват чак след 10-20 години, така че усещанията ти ще са заблуждаващи.

Ирландското правителство казва, че през май 2026 г. ще трябва да слагат етикети на бутилките уиски и на всичкия друг алкохол, указващи, че алкохола е канцерогенен. Ireland signs law requiring cancer warnings on all alcoholic beverages

Вредите от алкохола са повече от евентуалните 1-2 полизи в социален аспект.

Отново нелеп и грешен пример. Всеки ден ли пиеш по бутилка с разтворена доза хинин? Ако да, кой ти го препоръча? Маларията от кога се е завърнала при нас, че да я лекуваме? Ако не си болен трябва ли да пиеш всички лекарства профилактично?

Не толерираш явно и научните проучвания, които описват, че има вреди и от малките количества приет етанол. Не толерираш и доклада на Главния хирург на САЩ. Явно си съдник над нещата и над всеки друг. Отскочи до Ирландия догодина, да им видиш новите етакети там, и тогава може и да се примириш с науката по въпроса.

Във връзка с вчерашното изпиване на хиляди тонове вино, трябва да се споменат някои манипулации при рекламирането му. На първо място, на нито една бутилка не пише, че етанолът сериозно уврежда здравето, и че е канцерогенен. По натам, като основна ракламна стратегия се използват съдържащите се във виното полифеноли. На тях се приписват супер антиоксидантни свойства, и съответно за пиенето на вино (не за умереното пиене) се твърди, че заради тях намалява холестерола, антибактериално е, подмладява, предпазва от алцхаймер, удължава живота и други подобни. Това са все спекулации и манипулации, като някои свойства на полифенолите директно се прехвърлят на виното, без отчитане на количеството им и без отчитане на наличието на 13% етанол във виното. Реалността е, че полифенолите не са някакви чудодейни съставки, които съществуват само във виното. Те съществуват в плодовете и зеленчуците, и от там човек може да си ги набави достатъчно добре, без съответно да взима дози етанол. Полифенолите, към които спадат флавонидите, татиновата киселина, фенолната киселина, ресвератролът и други, са вещества, които растенията произвеждат, за да се защитават от бактерии, гъбички и вируси, или са пигменти. Най-разпространените полифеноли са кондензираните танини, открити в почти всички семейства растения. По-големи количества полифеноли често са концентрирани в листната тъкан, епидермиса, слоевете кора, цветята и плодовете. Таниновите съединения играят защитна роля срещу хищници и спомагат за регулирането на растежа. На танините се дължи сухото усещане в устата след консумация на неузрял плод, червено вино или чай. За виното най-важна реклама се прави с ресвератролът, който е полифенол и фитоалексин, произвеждан от някои растения в отговор на нараняване или когато растението е атакувано от бактерии или гъбички. Ресвератролът не съществува само във виното, а се намира в ципите на гроздето, както и в други плодове и ядки като боровинките, малините, черниците и фъстъците. Въпреки че често ресвератролът се използва като хранителна добавка и се изследва в лабораторни модели на човешки заболявания, няма висококачествени доказателства, че ресвератролът подобрява продължителността на живота или има значителен ефект върху някое човешко заболяване. Няма доказателства за полза от ресвератрола при хора, които вече имат сърдечни заболявания. Мета-анализ от 2018 г. не открива ефект върху систоличното или диастоличното кръвно налягане; поданализът разкрива 2 mmHg понижение на систолното налягане само от дози ресвератрол от 300 mg на ден и само при хора с диабет. Китайски мета-анализ от 2014 г. не открива ефект върху систоличното или диастолното кръвно налягане; поданализът установи 11,90 mmHg понижение на систолното кръвно налягане от дози ресвератрол от 150 mg на ден. Считано от 2020 г., няма доказателства за ефект на ресвератрол върху рака при хората. Няма убедителни доказателства за ефекта на ресвератрола върху човешкия метаболитен синдром. Един преглед от 2015 г. открива малко доказателства за използването на ресвератрол за лечение на диабет. Мета-анализ от 2015 г. открива малко доказателства за ефекта на ресвератрола върху биомаркерите на диабета. Един преглед открива ограничени доказателства, че ресвератролът понижава плазмената глюкоза на гладно при хора с диабет. Два прегледа показват, че добавките с ресвератрол могат да намалят телесното тегло и индекса на телесна маса, но не и мастната маса или общия холестерол в кръвта. Преглед от 2018 г. установи, че добавянето на ресвератрол може да намали биомаркерите на възпалението, TNF-α и С-реактивен протеин. От 2011 г., няма достатъчно доказателства, които да показват, че консумацията на ресвератрол оказва влияние върху продължителността на човешкия живот. Ресвератролът е оценен за възможен ефект върху познанието, но със смесени доказателства за ефект. Един преглед заключава, че ресвератролът няма ефект върху неврологичната функция. Мета-анализ от 2022 г. предостави предварителни доказателства, че ресвератролът, самостоятелно или в комбинация с глюкоза и малат, може да забави когнитивния спад при болестта на Алцхаймер. Въпреки че експериментите с животни са открили някои доказателства, че ресвератролът може да помогне за подобряване на инсулиновата чувствителност и по този начин потенциално да помогне за управление на диабета, последващите изследвания върху хора са ограничени и не подкрепят използването на ресвератрол за тази цел. Няма значими доказателства, че ресвератролът влияе върху съдовата ендотелна функция, невровъзпалението, кожните инфекции или стареенето на кожата. Преглед от 2019 г. на проучвания върху хора открива смесени ефекти на ресвератрола върху определени костни биомаркери, като например повишаване на кръвта и костната алкална фосфатаза, като същевременно не съобщава за ефект върху други биомаркери, като калций и колаген. Направени са само няколко проучвания върху хора, за да се определят неблагоприятните ефекти на ресвератрола, като всички те са предварителни с малък брой участници. Нежеланите реакции са резултат главно от продължителна употреба (седмици или повече) и дневни дози от 1000 mg или повече, причинявайки гадене, болки в стомаха, метеоризъм и диария. Преглед на 136 пациенти в седем проучвания, на които са давани повече от 500 mg в продължение на месец, показва 25 случая на диария, 8 случая на коремна болка, 7 случая на гадене и 5 случая на метеоризъм. Преглед от 2018 г. на ефектите на ресвератрола върху кръвното налягане установи, че някои хора имат повишена честота на движение на червата и разхлабени изпражнения. Фъстъците имат около 25% повече ресвератрол от червеното вино. Фъстъците, особено покълналите фъстъци, имат съдържание, подобно на това на гроздето, в диапазона от 2,3 до 4,5 μg/g преди поникването и след поникването в диапазона от 11,7 до 25,7 μg/g, в зависимост от сорта фъстъци. Черниците (особено кожата) са източник на до 50 микрограма ресвератрол на грам сухо тегло.

Не съм го пропуснал.

11,62 литра етанол на глава от населението в България за 2020 г.

Ето малко сметки за това колко се пие у нас. Според https://ourworldindata.org/alcohol-consumption през 2020 г. България е на девето място в света по консумация на алкохол на глава от населението с 11,62 литра чист етанол. Това са 9170 грама етанол годишно, като на ден се получават по около 25 грама на човек или 2,5 дози. Това е за българите над 15-годишна възраст. От тези българи има 33% трезвеници, което означава, че останалите 66% пиячи трябва да пият по 38 грама или по 3,8 дози всеки ден, за да излезе сметката. Ако тези българи пиячи не пият всеки ден, а само в петък, събота и неделя, това означава, че във всеки от тези три дена трябва да изпият по около 89 грама или 8,9 дози етанол. Така излиза, че пиещите българи пият или всеки ден по 380 мл вино или 1,2 л бира или 120 мл ракия, или трите дни в края на седмицата пият по 890 мл вино или 2,7 л бира или 267 мл ракия. Тези количества са 3,8 пъти над препоръчваната доза от по 10 гр етанол на ден, която се определя като "умерено" пиене. На седмица изпития от българите етанол е 266 грама или 26,6 дози. 1,2 литра бира е пиене всеки ден по кенче на обед и на вечеря, и половинка за заспиване.

Кофеина е природен токсин, който си оказва вредното влияние върху организма. "Полезните" ефекти които се усещат от него върху нервната система, са реакция на организма към токсина с цел огранизма да се очисти. Много по-опасни обаче са създадените при препичането (непълното изгаряне) на кафето бензопирен и акриламид, които са канцерогенни. През 2018 година в Лос Анжелис Старбъкс както и останалите компании продаващи кафе са осъдени от главния съдия Elihu Berle да поставят надписи с "Предложение 65" ("Proposition 65", 1986) в заведенията си, указващи опасността от развитие на рак заради съдържанието на акриламид в кафето. Бензопирена е най-изучения и най-често измерван полицикличен ароматен въглеводород (ПАВ), които се образуват при изгарянето или термичното разпадане (пиролиза) на органична материя. Установено е, че те са канцерогенни и мутагенни за експерименталните животни и се предполага, че са канрцерогени и мутагени за човека.

По-горе някъде в статиите се говореше за това, че алкохола може косвено да влияе и на другите причини за развитие на рак, като така води до по-висок процент към другите причини. Тоест, има синергия. Примера беше с никотина и останалите канцерогени от цигарите, които по-лесно преминавали през лигавицата на устата и гърлото, когато пушенето е едновременно с пиене на алкохол. Така че, процентите за алкохола може и да са по-високи, но някои от тях да са включени към другите причини. При това смъртните случаи са само върха на айсберга. Освен умрелите от рак има и такива, които успяват да се излекуват. Те преминават през тежки и дългогодишни химиотерапии, тежки операции, повторна поява на рака и т.н., като много от тях остават инвалиди. Така ако в САЩ смъртните случаи за 2024 г. са 610 720, то заболелите от рак са 2 001 140. И това са само за 2024 г. новите смъртни случаи и новите случаи на рак. Така всяка година има около 1 400 000 нови случаи на излекувани от рак, които преминават цялото тегло на химиотерапията и операциите. Като процент от населението на САЩ те са малко, но съм сигурен, че нито един амриканец или друг човек на планетата не иска да попадне в тази статистика и да се подложи на химиотерапия.