makebulgar

Няма никакъв смисъл да се мерят на кантара броя на защитниците на едната и на другата хипотеза. Това си е логическа грешка. По никакъв начин това, че едните са повече не прави аргументите им по-адекватни. В даденият цитат на руски не става ясно защо трябва да приемаме че писателя на надписите трябва да е бил българин знаещ лошо гръцкото койне и бъркащ буквите, а да не е грък знаещ лошо гръцкото койне и бъркащ буквите. Факт е че не всички римляни са получавали образование в Магнаурската школа, и е факт, че ромеите не са всички елини, а гръцкия става лингва франка в империята на Александър и всякакви туземци из земите на по-късната Римска империя го знаят кой както му падне научено по слух. Така надписа може да го е писал някакъв сириец полуграмотен на гръцки. Може и да е арменец. Възможности много. Сред наемниците в българската армия и строителство е имало всякакви, както и сред поробените. И няма как да очакваме от каменоделец да знае книжовния гръцки, и над главата му със сигурност е имало някой който да му казва какво да пише. Това не е проблем. Относно примерите, е добре да се дават, но само когато са добре измислени. Този с англичаните не върви, тъй като както става ясно греки не е название измислено или използвано само от българите, а е название използвано от римляните. Дори само едно споменаване в римски текст е достатъчно за да направи нищожни всички твърдения че римляните не са използвали названието греки за себе си. Може и да не са го използвали често в книжовния език, но какво пречи да е бил по-популярен сред селяците из провинцията на Балканите. Няма как да знаем дали то не е било по-популярно примерно в околностите на Месембрия, Сердика или Пловдив. Но дори и дадените примери за споменаването на това название са напълно достатъчни. Българите не измислят това название, а го вземат... чуват го от римляните или от други подчинени или гранични на римляните. Във всеки случай няма как да докажем че простонародното койне още повече с печатни и правописни грешки е някакъв официален език. Ако имаше стремеж за използването на гръцкия като официален и като писмен, то и тогава щяха българите да намерят начин да си наемат римляни добре обучени на книжовния си език.

Не е ясно какво искаш да кажеш. В Северното Черноморие е имало гръкоезични и римляни пишещи и говорещи на гръцки и след 4 век. Това обаче няма никакво значение. Дали са били пленени и дали са станали поданици на българите в Северното Черноморие или в Мизия няма голямо значение. Фактът е, че те не са българи и че езикът им няма доказателства да е бил официален в България. Няколко надписа не правят един език официален, още повече при положение че до тогава българите са се справяли достатъчно добре с държавната администрация, без да имат нужда да пишат.

За строителните техники използвани в Плиска и Преслав пишат и Д. Овчаров и Р. Рашев. Те не казват, че са ги ползвали римски майстори, но казват, че не са нещо необичийно и са били популярни в империята. Надписите от Северното Черноморие са оставени отново от гръкоезични. Все пак онези градове там са били създадени от елини преселници от Милет и другаде в Мала Азия. Тоест там имаме гръцки градове-колонии, в които гръцкия е бил основен. Имаме там и елинизирани траки. И чак покъсно сарматите започват да оставят имената си по камъните на тези градове, като имената са на елински тъй като и градовете са елински и основната маса жители са елини. Но това е доста-доста по-рано от Стара Велика България.

За какъв консенсус става на въпрос? Ако е за консенсус в общото медийно пространство начело с разни популярни книжки въхваляващи прабългарите като градостроители бели каменни градове, то това не е точно научен консенсус. Иначе ако се отворят книгите на археолозите, те говорят точно за римски техники използвани при строежите, като се почне от петоъгълните кули, биндер-лойфер подредбата, дълбоките основи на стените с колове, червения хоросан, използването на смесен строеж с емплектон, портите и т.н. и т.н. Ранните български крепости в Североизточна България или по-скоро второстепенните крепости са доста по-примитивни, като същото е и в Северното Черноморие, където крепостите са без фундамент. Относно езика не става ясно кои са тези реално засвидетелствани факти. Фактите са, че е имало ромеи на българска служба, имало е пленени ромеи, имало е и доброволно присъединили се съм България. И доколкото говорим за българските надписи на гръцки, знаем, че повечето от тях са написани след продължителния мир по времето на Муртаг. Това е 30-годишен мир през който между двете държави е имало интензивни търговски отношения, а също така през този период българите са плащали на римски майстори за всякакви услуги, и обратното.

Въпросът е защо всако изображение на лице или човек го интерпретираме като божество?! В гръцката и накои други митологии имаме антропоморфни богове, но не навсякъде е така. Кои са неоспоримите доказателства, че всяка статуйка на човек от неолита на балканите е икона на божество? Ако след 10 000 години археолози изкопаят някой днешен музей със скулптури на хора дали ще ги пишат статуи на богове?

Във връзка с темата за това дали да се доверяваме на експертите и учените има две интересни статийки на Филип Петров, който изчислява какви са вероятностите да сбъркаш или да не сбъркаш когато се доверяваш на авторитетите: Защо е важно да имаме собствено мнение? А кога все пак е добре да следваме авторитета? От изчисленията на Петров излиза, че спора по темата е излишен, и всичко може да се сметне с вероятностни изчисления. От тях става ясно, че когато човек е бос по определена тема и ако трябва спешно да вземе решение, е нужно да се довери на експертите. Когато човек има време да изучи проблема и да стане по-малко бос, вече може да изказва мнение. Мнението му ще има по-голяма вероятност да е грешно колкото по-малко знае по въпроса. Чак когато стане експерт по въпроса вероятността за грешки ще спадне до тази на експертите.

От текста става ясно че използват гръцки букви, а не език. Но дори и да са ползвали гръцкия език, това си е нормално. Гръцкия е бил университетски език в цялата Римска империя, и образованите са го знаели. ПБЦ не е Римската империя, но много римлянин са станали български поданици или пленници. Крепостите на Плиска са строени със строителни техники познати и използвани в империята, тоест наемалисме и майстори. Имаме и римляни на служба при българите и т.н. Тоест имало е кой да говори на гръцки в България, но да го пишем втори или официален език е нелепо. Бил е популярен, бил е използван от част от населението, но не е бил официален. Използван е за надписите на камък тъй като българския тогава не е бил писмен, а гръцкия вече е бил използван по онова време за надписи върху камъни.

Въпросът не да анализираме науката и теориите как се изменят във времето. Въпросът е в настоящият момент ако трябва да се избира между анализи, мнения и консенсус, от различни източници, кои от тях трябва да избере човек - тези на учените (зад които стоят един куп дипломи, научни трудове, изпити и т.н. по темата) или тези на всякакви други неспециалисти, полититици, експерти в други области, журналисти или други. Правилния избор е очевиден. А това, че научните теории се люшкали насам натам според някакъв научен вятър, може да се приеме за негативно само от простолюдието и от онези които не се занимават с наука. В науката промяната на теориите е нещо съвсем нормално, и зависи, както от появата на нови доказателства, така и от промяна на вижданията на учените с оглед на нови анализи. Само за хората извън наукта тези промени са негативни, тъй като хората не могат да добият всички познания по конкретната тема, и за тях трява всичко да е точно и установено. На простолюдието му трябва яснота и отговори, иначе изпада в несигурност. Преди шаманите тази несигурност са я решавали с решението "според Бог отговора е....", и всичко се е оправяло.

Много е вероятно обаче уреда да е медицински или ветеринарен. Има подобни по форма уреди известни като троакар, които се използват за различни пункции. Ето два вида троакар Нашият вероятно е някакъв ветеринарен троакър, с който се прави пункция на крави или други тревопасни, за да им излязат газовете от стомаха и да не умрат от подуване. При пункцията шилото се вади, а втората част остава в кожата на кравата с открит отвор.

Една интересна лъжа, която разпространяват филмите е това, че умрял човек може да бъде съживен с дефибрилатор или с две жици подаващи ток от контакта или от някакъв високоволтов източник. Филмите в които тази лъжа се показва са много, като се почне от Франкенщайн. Реално хората пишат, че дефибрилаторите се използват за съвсем друга цел, като чрез тях може да се въздейства върху някакъв вид аритмия за възстановяване на ритъма, но при клинично живи пациенти. Възстановяването на сърдечния ритъм на клинично мъртви се постигало с масаж или с инжектиране на лекарства.

Попаднах на някакъв друг инструмент имащ сходна форма. Това е уред с който търговците на зърно пробивали чувалите за да вземат проба или мостра за клиентите, без да е нужно да отварят целия чувал и после пак да го шият. Разширените нишки на чувалите след това са се събирали отново и са затваряли отвора.

Дали е възможно човек да се осланя на собствения си разум по 1 000 000 научни въпроса? Може да прегрее. Затова и трябва да избира дали да се довери на експертите или да не се довери. Експертите (учените) са задтанали зад мнението си с цялото си образование, опит, научни трудове и с името си. От другата страна са такива на които им липсва някое от тези неща тоест нямат нужното образование, опит, научни трудове...

В случая не говорим за сляпо доверие, а за избор между експертно мнение и всяко друго мнение. Ако трябва да заложиш 1 милион на едно от двете мнения, кое ще избереш ако имаш притискащ те срок и нямаш време (няколко години) да проучиш въпроса?! Вероятно ще избереш първото. Избираш мнението на експертите защото изглежда по-достоверно. Защото са професионалисти, били са избрани с оглед на образованието им, работят я работата дълго време, писали са научни трудове, работят по научния метод и т.н. и т.н. А не-експертите има по-голяма вероятност да не са преминали през тази пътечка и да не работят по научния метод.

Да, но ти реално нямаш възможността сам да провериш за какво става дума. Нито имаш достъп до лабораториите, нито имаш достъп до първични изследвания и наблюдения, и за всичко разчиташ на публикации и статии на експерти в интернет и библиотеките. И ако нямаш нужното образование за да прецениш дали те са прави в заключенията си, трябва да им се довериш. Примерно относно вирусите, обикновения човек лесно може да осъди този или онзи вирусолог, че лъже и че нямало пандемия. Но за да разбереш наистина защо вирусолога твърди тези неща ти трябва специализирано образование от няколко месеца или години. Не всеки е готов да го премине и съответно има два варианта за него. Първия е да се довери на вирусолога, а втория е да не му се довери. Във втория случай вероятно ще търси и други решения, ще попадне на неспециалисти, псевдоучени, журналисти, и накрая ще е напълно объркан, и вероятно ще премине на псевдонаучната страна.

Не е ясно защо трябва да отхвърляме консенсуса на учените и експертите, а да приемаме консенсуса на всякакви други полу-професионалисти, любители и журналисти с интереси в съответната наука. Учените значи ще ги обвиняваме накуп че са компрометирани, лъжци, псевдо-експерти, платени, и т.н., а любителите ще ги пишем че са чисти души и перфектни мислители, тъй като са независими и непорочни... Няма логика. И това клони към псевдонауката. Явно това си е недостатък на човешката психика и много точно Дънинг и Крюгер са го дефинирали.

Е конкретно по въпроса за прабългарите извън България консенсуса е един, но в България консенсуса вече разглежда друга теория. Тоест има различни кръгове на познанието. По-големия кръг учени не ги интересува много много въпроса и съответно и консенсуса там е по ненаучен и се базира на стари проучвания и анализи. По-малкая кръг учени е по-навътре в нещата и съответно разполага с новите научни открития от археологията, генетиката и т.н. и съответно неговия консенсус може да е по-авторитетен, за онзи който се интересува. Съответно ти като любител-изследовател в зависимост от нивото ти и консенсуса който познаваш ще е различен. Ако си начинаещ любител вероятно консенсуса на чужденците от големия кръг ще те впечатлява. Ако си прочел повече и особено конкретна нова научна литература по въпроса, вероятно ще подкрепиш консенсуса на българските учени занимаващи се с въпроса с прабългарите. А ако си супер напреднал любител клонящ към полупрофесионализъм, и си изчел всяка научна книга по въпроса с прабългарите вече навлизаш в друг кръг, и можеш да не говориш за консенсуси, можеш да критикуваш консенсусите, мажеш да пишеш книги и т.н. Но това си е личната твоя камбанария. Никой не ти забранява да проучваш, но сам ще разбереш, че сам вероятно няма да можеш да премахнеш консенсуса на големия кръг, а ще ти трябва друг консенсус, който да пребори стария използвайки твоите открития.

В много научни дисциплини консенсуса е необходим, тъй като не са налични достатъчно данни за твърдо доказателство. Пример е историята. Така е и във всяка друга наука, в която по конкретен въпрос няма достатъчно данни и доказателства към момента. Работи се по такива въпроси с различни сравнителни техники и други методи, за да се достигне до приемлива теза или решение. И тя остава временна до доказване и до откриване на нови данни. Такъв е и въпросът с Ковид-19. Доколкото вируса е нов, неизследван и непознат, учените и експертите изказаха мнения, които бяха направени на база сравнителен анализ. И доколкото няма как за 1-2 месеца да направиш пълно изследване на вируса, съответно мненията може да се окажат погрешни. Това не означава, че учените които са ги изказали са компрометирани и че ни лъжат. Просто за нещо неизвестно първоначалните предположения може и да се окажат грешни. Сигурното е, че учените и експертите биха били по-близо до реалността от всеки друг който изказва мнение. Затова и се обръщаме към тях. И доколкото на политиците и на хората им е нужно мнение относно проблема, за да вземат превантивни мерки, се прибягва до търсене на консенсус.. тъй като нищо не е доказано на 100%.

Там е въпросът, че тук не говорим за компрометираните "експерти", а говорим за Експертите с голямо Е, тоест за истинските учени. А това, че някои хора от простолюдието, някои професионалисти, някои журналисти и политици, слагат всички учени в една група на "компрометираните експерти и учени", тоест премахват авторитетът на всички, които знаят повече от тях, е проблем предизвикан от въпросните хора, журналисти и политици. Истинските учени и експерти пак ще са си прави в експертизите и заключенията си, но въпросът е, че свободата на словото позволява всякакви не-учени, не-експерти и дънинг-крюгер специалисти да кряскат по медии, кръчми, форуми и трибуни срещу тях.

Типичен дънинг-крюгер пример. Сам ще анализира целия свят, щото знае всичко. Статията пределно ясно обяснява, че дори и лапландеца трябва да се довери на експертите, тъй като няма как всичко да знае и да анализира. Едва ли му е в полезрението и в капацитета да изследва и анализира примерно химичния състав на почвата на Марс на 3 метра под повърхността, или тънкостите при удържането на термоядрена плазма в Токамак, или пък принципите на проникване на неутриното, или пък химичния състав на водата в Марианската падина, или пък да намери грешката в кода за равновесие на роботът Atlas... Лапландеца може тук да се прави на всезнаещ (и всеспамещ) самостоен анализатор-критик/експерт по темата Ковид-19, щото е някакъв медицински служител и щото темата е супершироко популярна по медиите. Но в други 1 000 000 области на науката за съжаление той си остава пълен лаик, и не разполага нито с образованието, нито с времето, нито с апаратурата, нито с нужните пари, за да стане експерт по тях, да ги изследва, проучи и анализира самостоятелно, без да използва чужди експертни мнения, за да изкаже научно издържано становище. Тоест трябва да си признае, че без интернет, уикипедия и близката библиотека в които да чете книгите и статиите на експертите, сам може да се определи като нисък/безличен/скопен интелект. Всеки може да си изкаже на висок глас грешното и лаишко мнение в кръчмата сред пияните, или от политическата трибуна пред простолюдието, ама ако става на въпрос за наука и сериозен анализ трябват учени и експерти.

Одесос си е там където е - в центъра на Варна. Има го на други карти. Тези средновековните не са единствени. И ако това селце на Камчия е Одесос просто не остава от кой античен град да са руините и термите в центъра на Варна.

Марцианопол е бил главния град, но Одесос е бил първият град погледнато от кораба в морето. И затова и Одесос оцелява по-дълго. Вероятно през Одесос с кораби са се евакуирали жителите на Марцианопол, които са оцелели от нашествията.

Тъй като напоследък фейсбук стана популарна медия за изява на всякакви псевдоучени и афектирани любители, следва да отбележим и какво и как се случва там, и как подобни медии се използват за прокарване на псевдонауката сред хората. И тъй като темата започнах с пример относно П. Серафимов, отново ще покажем, чрез него как той и кръга от автохтонци около него манипулират и разпространяват псевдонауката си в тази медия. Първия пример е с публикация в група "Археология и загадките на древните". Групата е с над 11 хил. членове, включително някои от музеите ни. В публикацията която визирам се говори за прабългарите, за техния ирански произход свързан с ираноезичните скити, като е дадена карта на скитските земи от Дунав до Тарим. Съответно, след като публикацията е пусната, под нея веднага се изреждат единствено критици, които са прегърнали автохтонната теория. И това не са някакви учени критици на старите теории, а са обикновени българи - шофьори, реконструктори, декоратори, моряци, и всякакви други. За тях българите и скитите са траки, а не са никакви иранци. Съответно публикацията е квалифицирана като "голяма простотия", "глупости пълни", "абсолютни глупости", "менте", "тъпичко", "манипулации колкото искаш", "то бива тъпотия, но тази ми идва в повече", "от тъпо по тъпо", "предателска, престъпна, целенасочена антибългарска простотия", а автора на публикацията веднага е определен като "голям тъпанар", "псевдо експерт", "лъжец", "подвеждащ индивид" и "виртуален енергиен вампир". В коментарите за кратко се включват и предводителя на автохтонците П. Серафимов и познатият в този форум автохтонец и физик Илиян Йорданов. Йорданов директно обвинява автора на поста в лъжа и съответно го предупреждава, че за лъжците е предопределен ада! Серафимов пък е единствения от всички коментиращи, който задава конкретен въпрос по темата на автора на поста, но въпросът му е напълно манипулативен. Въпросът на Серафимов е типичен за него и го използва широко в публикациите си, за да оборва иранския произход на скитите, като той е защо скитите почитали тракийските богове Арес и Папайос, и защо имената на няколко скитски царе нямали смисъл на ирански. Манипулацията на Серафимов е в това, че за него щом в някоя хроника някой бог е свързан с траките по някакъв начин, то той автоматично става тракийски, и всяко племе което го почита автоматично става тракийско. Серафимов скромно пропуска да обсъжда възможността племената да са заели култовете и богове от вън, като за него това, че траките също са заемали богове от вън не е важно и е ненужно да се споменава в такава дискусия. Вероятно за Серафимов и еврейския бог от Библията - Елохим, е тракийски, а евреите са траки, тъй като Серафимов чете Библията! Същото е и със скитските имена, които нямали превод през иранските езици. За Серафимов, щом някое елинско или скитско име или топоним нямат точна и директна етимология през гръцки и ирански, то автоматично те се обявяват за тракийски, като съответно при скитите това става доказателство за тракийския им и не-ирански произход, а при елините това се използва като аргумент за това, че елините били наследили всичко от траките. Серафимов тук целенасочено и манипулативно пропуска да говори за останалите скитски (и сарматски) имена, които имат доста добри ирански етимологии. Вижда, се от този пример това, че първо в подобни групи темите не се обсъждат по същество, като агресивно коментират основно автохтонци, които са против старите теории, които явно са запознати с творчеството на П. Серафимов, и които агресивно чрез обиди и грубо отношение манипулират медийната среда така, че от нея да отпадат всякакви други мнения различни от техните. В конкретния случай освен преките обиди към автора на публикацията и изпращането му в ада като лъжец, виждаме и друг приом за манипулация, при който един от коментиращите провокира админите на групата директно да трият подобни публикации и да не допускат въобще да се публикуват, окачествявайки ги като провокативни, лъжливи и неотговарящи на истината. (Тоест да изгорим книгите, тъй като само си губим времето да коментираме.) И тъй като админите не реагират на заповедта да трият, следващата стъпка в манипулацията на средата е заплахата, че ако публикацията не се изтрие коментиращия щял да напусне групата, като щели да го последват други членове на групата определени като - сериозни. Вторият пример, който ще разгледаме е друга публикация от профила на заплашващият да напусне въпросната група заради споменатата публикация в първия пример. Втория пример е свързан конкретно с форума и списанието, тъй като в профила си човека е публикувал статията на Стамов и Чобанов относно първите резултати от генетичното проучване на прабългарите в Харвард. Статията и заключенията на Стамов са определени като "Пълни абсолютни глупости. Толкова тъпотии на едно място не бях чел." Автора на тези определения по надолу в коментарите не се аргументира по никакъв начин с конкретика по въпросните генетични резултати от статията, и си остава само с определенията. В коментарите под публикацията пръв коментира П. Серафимов, като още първия му коментар е манипулация целяща да убеди читателите във фейсбук, че описаните в статията неща са лъжи. Използавният от него метод е да каже че "все някой ще се върже" на статията. Тоест манипулацията цели да накара читателите да не приемат статията за вярна и авторитетна, за да не бъдат измамени. Използва се психологическата естествената реакция на човек срещу това да бъде лъган. (Серафимов е наясно с този метод на убеждаване и манипулиране и широко го използва в публикациите си, за да връзва към тях нови привърженици!) По натам в коментарите Серафимов продължава грубо манипулацията, като обявява това, че на статията могат да се вържат само дебили! Тук се използва същия метод на псевдонаучна манипулация описан в началото на темата, при който метод защитниците на псевдонаучната теория се обявяват за прогресивни, свободомислещи, патриоти, а противниците и всички изказващи друго мнение се обявяват за лъжци, дебили, непрогресивни, платени и т.н. Създават се два лагера, като противниците на автохтонната теза се обявяват за дяволи, а защтниците й за ангели-герои-патриоти, и съответно по този начин се трупа електорат, тъй като никой не иска да го обвиняват че е лош-непатриот. По натам в коментарите разговора се насочва от въпросния физик Илиян Йорданов към изтъкване на това, как Стамов си бил сменил позицията по отношение на генетиката, и роля в тази посока имал Чобанов. Двамата работели в заговор, като така Стамов щял да се облажи от въпросните 5 млн., които били финансирането на проучването, като се прави забележката, че Чобанов е на пост в София (тоест той е от страната на властта, която за автохтонците принципно е лоша и поддържаща старите теории.). От тези примери става ясно това, че фейсбук предлага достатъчно добра почва за избуяването и разпространението на псевдонаучни теми и теории. В този формат най-големите агитатори и творците на псевдонаучните теории не е нужно да влагат големи усилия, а само чрез леки намеси и подклаждане на аудиторията могат да създават и насочват темите в желаните от тях посоки. Аудиторията в голяма част от случаите е от непрофесионалисти и любители, които са и основната таргет аудитория на псевдонауката. Професионалистите обичайно не разискват в подобни формати, тъй като обикновено на грубите ругатни, квалификации и други обиди от пристрастни непрофесионалисти и псевдоучени, те отвръщат културно с мълчание и излизане от диалога.

По времето когато Теофан пише онова "така наречената Варна близо до Одесос", Одесос, Марцианопол, Абритус и Динея са отдавна разрушени и изоставени. Теофан използва Одесос като географско определение за въпросните земи по поречието на р. Варна, тъй като просто по онова време комуникацията на империята по отношение на тези земи се е вършела по море, и Одесос още е бил на римските карти при онзи залив.

Еми примерите са за съвременните хора, тъй че трябва да са с неща които те са срещали. Смятах да дам пример с чашите, торбичките и тениските които продават в магазина на читател.нет, които незнайно защо са основно с английски текстове, но реших, че ще се убидят собствениците. Вероятно за много хора да пишат умни надписи на английски е по-куул, по-вървежно, по-лесно продаваемо, и съответно го правят. Някак си ако на тениската ти пише на български "Спокойно, аз съм инженер!" няма да е яко ако искаш да впечатлиш на плажа разни чужденци/ки. Просто няма да могат да го прочетат. Съвсем друго е да е на английски. И това не прави английския втори официален, нито прави България двуезична. Същото е било и преди 1100 години.

Плиска не се е наричала Варна. Варна се е наричала реката. И доколкото устието на реката се намира южно от Одесос и съответно с времето името на реката е станало нарицателно за града. Особено това е било в сила за живеещите по поречието на реката. Българите не са заселили само Плиска, а са заселили всички земи покрай реката чак до морето, и там правят защитен вал. Тъй че "така наречената Варна" са земите освен на Плиска, но и на Кабиюк, Стан, Белоградец, Аспарухово, старобългарската крепост изградена над амфитеатъра на Марцианопол и други. Всичко, което е по реката.