Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

makebulgar

Потребител
  • Брой отговори

    9810
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    90

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar

  1. В проучването анализират две групи - първата са африканци, които са преминали фунията в Африка, а втората са европейци, които не са имали допир с околната среда на фунията. Заключението им е, че африканците са по-склонни към мутациите, които ги предпазват. Откритието е, че тази склонност се наблюдава и при хора, които не наследяват мутациите от родителите си. Тоест извода е, че при преминаването през фунията освен основната мутация има и други мутации, които предразполагат към появата на мутацията. Вероятно случая е като при сините очи, които могат да се появят при бебето, заради някой пра-пра-пра-родител, въпреки, че майката и бащата са с други очи.
  2. Еми във филма 300 нали Ксеркс прилича на индиец... А в македонската армия са участвали всички завладяни, а това значи, че наред с траки и перси е имало и индийци. Особено индийци е имало на изток, а след това в индо-гръцкото царство и гръко-бактрийското царство. Няма как афганците и други тамошни арийци да станат мургави, ако нямаха контакти с индийците. Доста трябва да се поработи върху теорията за изгонените цигани от Индия. Кой ги е изгонил, кой друг ги е допуснал да му преминат границата и т.н. По скоро са емигрирали сами при някой удобен случай, за да припечелят нещо. Дали е било по времето на македонците, персите или халифатите не е толкова важно. Античните и средновековни армии са били пътуващи градове, които са събирали всякакви майстори, занаятчии, калайджии, музиканти, готвачи и други. И този обслужващ персонал понякога е тръгвал с каруци и цялата челяд, тъй като бизнеса им е бил семеен.
  3. Случват се всякакви мутации, а през фунията премитават само подходящите. Идеята, че организма разчита фунията и на база прочетеното мутира по подходящ начин е някаква ограничена и по-скоро фантастична интерпретация на случващото се.
  4. Разбира се, че не отричам епигенетиката, напротив, точно за нея говоря, че в статията описват механизмите й, които са в основата на еволюцията. Отричам това, че има някакви гени, които седат и чакат да бъдат активирани от външната среда, така, че да спасят индивида. Външната среда оказва влияние и променя гените по биохимичен път, но резултатите в посока адаптация към средата се виждат след поколения. По-горе в проучването се описва ендемична паразитна болест, а в източника се описва и маларията като сходна паразитна болест, която също е ендемична. Ендемичните болести са характерни за даден регион и не са някакви новопоявили се епидемии, а са дългогодишни болести, оказващи влияние на много поколения. Така мутациите, които водят до устойчивост към тези болести не са активация на някой ген, а са следствие от еволюционо преминаване през фуния, оформена от средата. Оцеляват онези с подходящата мутация, а останалите умират и отпадат от еволюцията.
  5. Средата не активира никакви гени. В дадена среда, която е по-различна от обичайната, оцеляват малцинство с определени мутации, които им дават предимство в тази среда. Следващите поколения я наследяват. Тоест средата е фуния, през чието гърло преминават малцинство. Тоест, мутациите са случайни събития, но от всички мутации виждаме само онези, които ни дават адаптивно предимство, за да преминем през фунията на средата.
  6. Английският е такъв единствено от гледна точка на американския. От гледна точка на останалите езици, той си е просто един от езиците.
  7. Нищо ново не са открили по принцип, а показват как средата оказва влияние върху мутациите и гените, така че да се случва еволюцията. Там където средата води до някакви болести като сънна болест или малария, има повече стрес върху гените и се наблюдават по-разнообразни мутации водещи до адаптации, като следствие от това, че немутиралите и неадаптираните не оцеляват.
  8. Е как да няма значение автентичността на историите. Хората вярват в това или онова защото го смятат да истина и автентични истории. В момента в който разберат и осъзнаят, че нещо е невярно или лъжа, спират да вярват в него.
  9. Не е въпроса, дали човек може да повярва, а че тези неща описани в Библията не са автентични, както вярват вярващите, а са стари истории и легенди разказвани в други митологии, произтичащи не от свръхестествени неща, а от природни явления. И вярващите не вярват в тях като природни явления създадени от върховен творец, а вярват в тях като че са реални събития и чудеса случили се с хора.
  10. Еми дали има Бог не е основна тема на старите свещени книги. Така че ако науката не може да даде еднозначен отговор на този въпрос, това не означава, че не отговаря на останалите неща с които са изпълнени книгите, и в които вярващите вярват. Досега науката е отговорила еднозначно за несъществуването на другите богове като Слънце, Марс, Юпитер, Баал, и други подобни, че не са точно свръхестествени творци, така че и евентуалния върховен свръхестествен творец не е много сигурен. Непорочно зачатие, Божия майка девица, Божи син, 40 девици в Рая, и т.н. са другите неща в свещените книги в които се вярва, но науката е доказала, че са от стари измислени легенди на база природни явления, митове и легенди, или други подобни.
  11. Дали нещата са от средновековието или от античността няма голямо значение. Важното е, че на фона на всички съвременни открития и научни постижения има хора, които все още вярват в истории и измислици от стари свещенни или обикновени книги, които науката и откритията са оборили отдавна. Така не трябва да се учудваме толкова, че хората не познават Исус, Мохамед или Буда, а да се учудваме от онези, които ги познават напълно. Ако са отделили време на старите свещени книги, за да ги познават буква по буква, едва ли ще им е останало време за новите научни книги.
  12. По-скоро са били занаятчии и музиканти, които са се прикрепяли към всяка армия шеташа из региона още от времената на Персийската и Македонската империя.
  13. Сигурното е, че тук никой друг не чете и не разбира унгарски език, и всякакви постове или видеа на унгарски са все едно на китайски, тоест 100% неразбираеми. Който има време да си прави проучванията с чатботове явно има време и да си пусне откритията си през електронен преводач, че да ги четем на български.
  14. Трудно е да разбере и това защо има толкова много хора, които днес вярват в неща написани през средновековието в някакви свещени книги. И защо вярващите в тях не живеят по средновековен начин, а са приели всички съвременни удобства измислени от човека, а не сътворени от свръхестествени върховни творци.
  15. Една карта на функционалната неграмотност в Европа за 2022 г., вероятно на цялото население, а не само на учащите.
  16. Изследванията разкриват въздействието на Големия ирландски глад върху човешкия ръст Ново изследване1 на Единбургското бизнес училище към университета Хериот-Уат и Кралското бизнес училище в Белфаст изследва въздействието на Големия ирландски глад (1845-1852) върху човешкия ръст. Изследването установи, че в регионите, които са най-силно засегнати от глада, оцелелите изненадващо не показват очакваното забавяне на растежа (заместител на ранното благополучие), обикновено свързано с недохранване и болести. В някои региони средният ръст на оцелелите е сравним или дори малко по-висок от този на хората, родени преди или след глада. Проучването използва исторически данни от 14 500 души с различно излагане на условия на глад, взети от два затвора в Дъблин и Типърари, родени преди, по време и след глада. Констатациите бяха публикувани наскоро в Economic History Review, съвпадайки със 180-годишнината от началото на Големия глад в Ирландия, едно от определящите събития в ирландската история. Проучването разкрива два ефекта, възникващи едновременно, но в различна степен: Белези: Хората, родени по време на глада, показват намалени здравни резултати. Този ефект доминира в райони с ниска смъртност от глад, като Дъблин. Селекция: Тези, които оцеляват от глада, са средно по-високи, по-здрави индивиди. Районите, които са най-засегнати от глада, като например в Типърари, отбелязаха увеличение на средното обществено здраве на оцелелите. Професор Еоин Маклафлин от Единбургското бизнес училище към университета Хериот-Уат казва: "Това изследване променя начина, по който разбираме дългосрочните последици от хуманитарни бедствия като глада. Като прави разлика между белези (трайно увреждане на здравето на оцелелите) и селективна смъртност, той оспорва простите предположения, че кризите винаги оставят равномерно отслабено население." Д-р Крис Колвин от Queen's Business School обяснява: "Хората, родени в силно засегнати региони като Типърари, не показват доказателства за забавен растеж, което показва, че гладът непропорционално елиминира най-уязвимите. "За разлика от това, забавянето на растежа се наблюдава само в райони с по-ниска излишна смъртност, като Дъблин, където селективният натиск е по-слаб. Тъй като най-слабите в обществото се поддават на болести и глад, това оставя само най-здравите да оцелеят в зряла възраст. Те израснаха значително по-високи от средното." Д-р Матиас Блум, почетен професор по практика в Queen's Business School и икономист в Германската медицинска асоциация, коментира: "Работата задълбочава общественото и академичното разбиране за това как Големият ирландски глад е оформил ирландското население - не само по отношение на смъртта и емиграцията, но и в дългосрочното здравно наследство, което остави след себе си." Д-р Колвин добавя: "Тези открития допринасят за дебатите за биологичните последици от екстремни катастрофални рискове, демонстрирайки как ефектите от подбора могат да прикрият дългосрочното влошаване на здравето. В по-широк смисъл нашето изследване предоставя методологична рамка за оценка на селекцията в историческите антропометрични изследвания." Изследователският екип включва професор Маклафлин от Единбургското бизнес училище към университета Хериот-Ват, д-р Колвин от Queen's Business School и д-р Блум, почетен професор по практика в Queen's Business School и икономист в Германската медицинска асоциация. 1Matthias Blum et al, Scarring and Selection in the Great Irish Famine, The Economic History Review (2025). DOI: 10.1111/ehr.70013 https://medicalxpress.com/news/2025-08-reveals-impact-great-irish-famine.html
  17. Е как така ИИ прави всичко, при положение, че ти си задал 1000 задачи и въпроси, за да генерира нещо ИИ.
  18. Никой не го интересуват някакви стотици икономисти или физици имащи различно мнение, а ни интересува доколко казаните от него неща за политиката на САЩ са верни. В Гугъл можеш да намериш много критика и за това, че Земята е кръгла, че Слънцето свети, и че водата е мокра, но това не прави тази критика нещо повече от интернет глупости, спам и фейк. Въпросът ти е пределно глупав и както казах целенасочен. От опита ми тук с теб и други критици и квестори знам, че след отговор на подобни провокативни въпроси следва не някакъв диалог по темата, а следват директни ад хоминем политически нападки. Затова и не очаквай нещо друго освен да не получаваш отговори занапред. Принципно няма никакво значение за същината на темата и за въпросите поставени в речта, защо сега е създадена темата и защо именно тази реч. Но все пак ще отговоря, тъй като е важно това, че речта се чува из Европа. Някой си латвийски политик националист Edvīns Puķe в фасебука си преди 4 дни е качил откъс от речта, засягаща балтийските страни. И този откъс се върти по страниците на фасебука и някъде попаднах на него. И се оказа, че цялата реч е интересна, като в нея я има спомената и България. Затова и поснах темата. Чудно е само защо купищата критици и квестори тук, които слушат и гледат всяка реч изнесена в Европийския парламент, не са я пуснали тук речта още през февруари. Може би, както фасебук не дава видеото с речта да се публикува, и те смятат, че трябва да се потулва.
  19. ИИ може да прави и наука и псевдо наука. Учения, който го използва е онзи, който в крайна сметка анализира всичко и го предлага във завършен вид като научна статия. Той задава и изходните задачи, по които да се работи. Така че напълно етично си е. Най-коректно ще е учения да опише методологията си на използдване на ИИ, така че всичко да бъде проверимо, но и да не го направи не е голям проблем, ако в крайна сметка има научна стъпка.
  20. Темата е актуална, а не е тролене. Троленето идва от теб. Почваш някакви логически заблуди да изискваш обяснения ама защо сега, ама защо тази реч и т.н. Тоест, започваш спам и тролене по ад хоминем линия. Някакъв квестор се пишеш май!
  21. Ако ИИ води до развитие на науката, всичко би следвало да му е позволено. Да си пише статии на воля и да бъде използван както е най-добре от учените. Времето което може да им спести ще отделят за нови проучвания и така ще развиват науката ускорено.
  22. Не троли, а напиши нещо по същество. Ако имаш някаква друга нечия реч, която оборва казаното от Сакс може да я дадеш, че да видим къде лъже и греши.
  23. Изкуствения интелект е помогнал на Демис Хасабис да вземе през 2024 г. Нобелова награда по химия „за предсказване на структурата на протеини“, без да е химик. Хасабис е роден в Лондон в семейството на кипърски грък и сингапурска китайка. От детска възраст се занимава успешно с шахмат и с разработване на видеоигри. През 1997 година завършва информатика в Кеймбриджкия университет, след което отново работи върху видеоигри, като 1998 – 2006 година ръководи собствено студио. През 2009 година защитава докторат по когнитивна неврология в Лондонския университетски колеж. През 2010 година основава компанията за машинно самообучение „DeepMind“, която оглавява и след придобиването и от „Гугъл“ през 2014 година. От 2021 година оглавява и новосъздаденото подразделение на групата на „Гугъл“ „Изоморфик Лабс“, което си поставя за цел използването на изкуствен интелект в разработването на лекарства.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.