-
Брой отговори
9810 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
90
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar
-
-
В проучването анализират две групи - първата са африканци, които са преминали фунията в Африка, а втората са европейци, които не са имали допир с околната среда на фунията. Заключението им е, че африканците са по-склонни към мутациите, които ги предпазват. Откритието е, че тази склонност се наблюдава и при хора, които не наследяват мутациите от родителите си. Тоест извода е, че при преминаването през фунията освен основната мутация има и други мутации, които предразполагат към появата на мутацията. Вероятно случая е като при сините очи, които могат да се появят при бебето, заради някой пра-пра-пра-родител, въпреки, че майката и бащата са с други очи.
-
Еми във филма 300 нали Ксеркс прилича на индиец... А в македонската армия са участвали всички завладяни, а това значи, че наред с траки и перси е имало и индийци. Особено индийци е имало на изток, а след това в индо-гръцкото царство и гръко-бактрийското царство. Няма как афганците и други тамошни арийци да станат мургави, ако нямаха контакти с индийците. Доста трябва да се поработи върху теорията за изгонените цигани от Индия. Кой ги е изгонил, кой друг ги е допуснал да му преминат границата и т.н. По скоро са емигрирали сами при някой удобен случай, за да припечелят нещо. Дали е било по времето на македонците, персите или халифатите не е толкова важно. Античните и средновековни армии са били пътуващи градове, които са събирали всякакви майстори, занаятчии, калайджии, музиканти, готвачи и други. И този обслужващ персонал понякога е тръгвал с каруци и цялата челяд, тъй като бизнеса им е бил семеен.
-
Случват се всякакви мутации, а през фунията премитават само подходящите. Идеята, че организма разчита фунията и на база прочетеното мутира по подходящ начин е някаква ограничена и по-скоро фантастична интерпретация на случващото се.
-
Разбира се, че не отричам епигенетиката, напротив, точно за нея говоря, че в статията описват механизмите й, които са в основата на еволюцията. Отричам това, че има някакви гени, които седат и чакат да бъдат активирани от външната среда, така, че да спасят индивида. Външната среда оказва влияние и променя гените по биохимичен път, но резултатите в посока адаптация към средата се виждат след поколения. По-горе в проучването се описва ендемична паразитна болест, а в източника се описва и маларията като сходна паразитна болест, която също е ендемична. Ендемичните болести са характерни за даден регион и не са някакви новопоявили се епидемии, а са дългогодишни болести, оказващи влияние на много поколения. Така мутациите, които водят до устойчивост към тези болести не са активация на някой ген, а са следствие от еволюционо преминаване през фуния, оформена от средата. Оцеляват онези с подходящата мутация, а останалите умират и отпадат от еволюцията.
-
Средата не активира никакви гени. В дадена среда, която е по-различна от обичайната, оцеляват малцинство с определени мутации, които им дават предимство в тази среда. Следващите поколения я наследяват. Тоест средата е фуния, през чието гърло преминават малцинство. Тоест, мутациите са случайни събития, но от всички мутации виждаме само онези, които ни дават адаптивно предимство, за да преминем през фунията на средата.
-
Английският е такъв единствено от гледна точка на американския. От гледна точка на останалите езици, той си е просто един от езиците.
-
Нищо ново не са открили по принцип, а показват как средата оказва влияние върху мутациите и гените, така че да се случва еволюцията. Там където средата води до някакви болести като сънна болест или малария, има повече стрес върху гените и се наблюдават по-разнообразни мутации водещи до адаптации, като следствие от това, че немутиралите и неадаптираните не оцеляват.
-
Е как да няма значение автентичността на историите. Хората вярват в това или онова защото го смятат да истина и автентични истории. В момента в който разберат и осъзнаят, че нещо е невярно или лъжа, спират да вярват в него.
-
Не е въпроса, дали човек може да повярва, а че тези неща описани в Библията не са автентични, както вярват вярващите, а са стари истории и легенди разказвани в други митологии, произтичащи не от свръхестествени неща, а от природни явления. И вярващите не вярват в тях като природни явления създадени от върховен творец, а вярват в тях като че са реални събития и чудеса случили се с хора.
-
Еми дали има Бог не е основна тема на старите свещени книги. Така че ако науката не може да даде еднозначен отговор на този въпрос, това не означава, че не отговаря на останалите неща с които са изпълнени книгите, и в които вярващите вярват. Досега науката е отговорила еднозначно за несъществуването на другите богове като Слънце, Марс, Юпитер, Баал, и други подобни, че не са точно свръхестествени творци, така че и евентуалния върховен свръхестествен творец не е много сигурен. Непорочно зачатие, Божия майка девица, Божи син, 40 девици в Рая, и т.н. са другите неща в свещените книги в които се вярва, но науката е доказала, че са от стари измислени легенди на база природни явления, митове и легенди, или други подобни.
-
Дали нещата са от средновековието или от античността няма голямо значение. Важното е, че на фона на всички съвременни открития и научни постижения има хора, които все още вярват в истории и измислици от стари свещенни или обикновени книги, които науката и откритията са оборили отдавна. Така не трябва да се учудваме толкова, че хората не познават Исус, Мохамед или Буда, а да се учудваме от онези, които ги познават напълно. Ако са отделили време на старите свещени книги, за да ги познават буква по буква, едва ли ще им е останало време за новите научни книги.
-
По-скоро са били занаятчии и музиканти, които са се прикрепяли към всяка армия шеташа из региона още от времената на Персийската и Македонската империя.
-
Сигурното е, че тук никой друг не чете и не разбира унгарски език, и всякакви постове или видеа на унгарски са все едно на китайски, тоест 100% неразбираеми. Който има време да си прави проучванията с чатботове явно има време и да си пусне откритията си през електронен преводач, че да ги четем на български.
-
Трудно е да разбере и това защо има толкова много хора, които днес вярват в неща написани през средновековието в някакви свещени книги. И защо вярващите в тях не живеят по средновековен начин, а са приели всички съвременни удобства измислени от човека, а не сътворени от свръхестествени върховни творци.
-
Изследванията разкриват въздействието на Големия ирландски глад върху човешкия ръст Ново изследване1 на Единбургското бизнес училище към университета Хериот-Уат и Кралското бизнес училище в Белфаст изследва въздействието на Големия ирландски глад (1845-1852) върху човешкия ръст. Изследването установи, че в регионите, които са най-силно засегнати от глада, оцелелите изненадващо не показват очакваното забавяне на растежа (заместител на ранното благополучие), обикновено свързано с недохранване и болести. В някои региони средният ръст на оцелелите е сравним или дори малко по-висок от този на хората, родени преди или след глада. Проучването използва исторически данни от 14 500 души с различно излагане на условия на глад, взети от два затвора в Дъблин и Типърари, родени преди, по време и след глада. Констатациите бяха публикувани наскоро в Economic History Review, съвпадайки със 180-годишнината от началото на Големия глад в Ирландия, едно от определящите събития в ирландската история. Проучването разкрива два ефекта, възникващи едновременно, но в различна степен: Белези: Хората, родени по време на глада, показват намалени здравни резултати. Този ефект доминира в райони с ниска смъртност от глад, като Дъблин. Селекция: Тези, които оцеляват от глада, са средно по-високи, по-здрави индивиди. Районите, които са най-засегнати от глада, като например в Типърари, отбелязаха увеличение на средното обществено здраве на оцелелите. Професор Еоин Маклафлин от Единбургското бизнес училище към университета Хериот-Уат казва: "Това изследване променя начина, по който разбираме дългосрочните последици от хуманитарни бедствия като глада. Като прави разлика между белези (трайно увреждане на здравето на оцелелите) и селективна смъртност, той оспорва простите предположения, че кризите винаги оставят равномерно отслабено население." Д-р Крис Колвин от Queen's Business School обяснява: "Хората, родени в силно засегнати региони като Типърари, не показват доказателства за забавен растеж, което показва, че гладът непропорционално елиминира най-уязвимите. "За разлика от това, забавянето на растежа се наблюдава само в райони с по-ниска излишна смъртност, като Дъблин, където селективният натиск е по-слаб. Тъй като най-слабите в обществото се поддават на болести и глад, това оставя само най-здравите да оцелеят в зряла възраст. Те израснаха значително по-високи от средното." Д-р Матиас Блум, почетен професор по практика в Queen's Business School и икономист в Германската медицинска асоциация, коментира: "Работата задълбочава общественото и академичното разбиране за това как Големият ирландски глад е оформил ирландското население - не само по отношение на смъртта и емиграцията, но и в дългосрочното здравно наследство, което остави след себе си." Д-р Колвин добавя: "Тези открития допринасят за дебатите за биологичните последици от екстремни катастрофални рискове, демонстрирайки как ефектите от подбора могат да прикрият дългосрочното влошаване на здравето. В по-широк смисъл нашето изследване предоставя методологична рамка за оценка на селекцията в историческите антропометрични изследвания." Изследователският екип включва професор Маклафлин от Единбургското бизнес училище към университета Хериот-Ват, д-р Колвин от Queen's Business School и д-р Блум, почетен професор по практика в Queen's Business School и икономист в Германската медицинска асоциация. 1Matthias Blum et al, Scarring and Selection in the Great Irish Famine, The Economic History Review (2025). DOI: 10.1111/ehr.70013 https://medicalxpress.com/news/2025-08-reveals-impact-great-irish-famine.html
-
Никой не го интересуват някакви стотици икономисти или физици имащи различно мнение, а ни интересува доколко казаните от него неща за политиката на САЩ са верни. В Гугъл можеш да намериш много критика и за това, че Земята е кръгла, че Слънцето свети, и че водата е мокра, но това не прави тази критика нещо повече от интернет глупости, спам и фейк. Въпросът ти е пределно глупав и както казах целенасочен. От опита ми тук с теб и други критици и квестори знам, че след отговор на подобни провокативни въпроси следва не някакъв диалог по темата, а следват директни ад хоминем политически нападки. Затова и не очаквай нещо друго освен да не получаваш отговори занапред. Принципно няма никакво значение за същината на темата и за въпросите поставени в речта, защо сега е създадена темата и защо именно тази реч. Но все пак ще отговоря, тъй като е важно това, че речта се чува из Европа. Някой си латвийски политик националист Edvīns Puķe в фасебука си преди 4 дни е качил откъс от речта, засягаща балтийските страни. И този откъс се върти по страниците на фасебука и някъде попаднах на него. И се оказа, че цялата реч е интересна, като в нея я има спомената и България. Затова и поснах темата. Чудно е само защо купищата критици и квестори тук, които слушат и гледат всяка реч изнесена в Европийския парламент, не са я пуснали тук речта още през февруари. Може би, както фасебук не дава видеото с речта да се публикува, и те смятат, че трябва да се потулва.
-
ИИ може да прави и наука и псевдо наука. Учения, който го използва е онзи, който в крайна сметка анализира всичко и го предлага във завършен вид като научна статия. Той задава и изходните задачи, по които да се работи. Така че напълно етично си е. Най-коректно ще е учения да опише методологията си на използдване на ИИ, така че всичко да бъде проверимо, но и да не го направи не е голям проблем, ако в крайна сметка има научна стъпка.
-
Изкуствения интелект е помогнал на Демис Хасабис да вземе през 2024 г. Нобелова награда по химия „за предсказване на структурата на протеини“, без да е химик. Хасабис е роден в Лондон в семейството на кипърски грък и сингапурска китайка. От детска възраст се занимава успешно с шахмат и с разработване на видеоигри. През 1997 година завършва информатика в Кеймбриджкия университет, след което отново работи върху видеоигри, като 1998 – 2006 година ръководи собствено студио. През 2009 година защитава докторат по когнитивна неврология в Лондонския университетски колеж. През 2010 година основава компанията за машинно самообучение „DeepMind“, която оглавява и след придобиването и от „Гугъл“ през 2014 година. От 2021 година оглавява и новосъздаденото подразделение на групата на „Гугъл“ „Изоморфик Лабс“, което си поставя за цел използването на изкуствен интелект в разработването на лекарства.