makebulgar

Йорданов, така е, генетиката е сложна наука, но защо си мислиш, че ти можеш да тълкуваш резултатите, при това в исторически план!!?? Особено при положение, че не си историк или генетик. Когато казах, че не си професионалист, и съответно мнениенията ти от пресконференцията не трябва да се вземат като авторитетни говорех принципно, но сега като те чета ми става ясно че съм бил прав и принципа е напълно в сила при теб. От всичко което написа до тук по темата стана ясно, че не си наясно с много от историческите събития и сведенията от изворите, и съответно тълкуваш единствено резултатите дадени от генетичните изследвания. Това, доколкото имам наблюдения, е някаква професионална деформация при физиците, тъй като често те теоритизират смело без да се съобразяват с фактите и данните, като разчитат експериментите да докажат теориите. В нашия случай резултатите от генетичните изследвания четеш наистина първосигнално, без капка съобразяване с историческите събития и сведения. Примерно за теб нашествията на варвари - готи, хуни, сармати, скити, склави, българи, садагири, алани и други в Мизия не доказват избиването на местните (трако-)римляни, тъй като част от днешните мизийци (жителите на Северна България) генетично имат "местни" гени. Първосигналната реакция и заключение, което може да направи всеки лаик, дилетант и непрофесионалист е че тези българи са наследници именно на траките, гетите, трибалите, и съответно прабългарите стават траки! Такива дилетантски са заключенията и на П.Серафимов по темата. Напрактика обаче през средновековието преселенията на подобни варвари са беспорен факт, и са били доста варварски, като всички форми на геноцид и насилие над окръжаващите ги и пречещите им плмена и хора са били оправдани и извършвани. Така когато историческите сведения говорят, че в Мизия от Тимок до Черно Море са се заселили сармати, три племена от хуните, алани, скири, садагири, а по-късно склави, авари и българи, то това предполага, че те са извършвали тотален контрол над всички евентуални оцеляли местни овчари, коазри, кравари и селяни, като това е включвало и тотално унищожение, присвояване на жени, стоки, добитък, земя и т.н. И това се потвърждава от археологията - селищата от римско време са унищожени по цялата територия на Мизия с изключения на няколко контролни пункта на ромеите, които удържат по-дълго. Освен тези исторически документирани събития, подобни първосигнални заключения върху генетичните резултати пренебрегват и исторически събития свързани с преселения на хора от Южните територии на Балканите на север в Мизия. Така например историческо събитие е това, че родителите ми през 20 век са решили и са се преселили от Южна Бълагрия в Северна, и така наследниците на един граовец и една тракийка днес са "мизийци". Тоест моите гени, ако са "тракийски" по никакъв начин не доказват това че в Мизия са оцелели някакви траки, тъй като родителите ми са се преселили от юг. Подобни исторически преселения на хора (и гените им) от южните български предели към северните има от много отдавна, като пример за такова преселение са българите от Албания, които след албанските золуми се преселват в пределите на България и до Търново и там стават известни като арбанаси. По същия начин на север се в различни период иот историята се пренасят и много българи от Македония, Беломорска и Източна Тракия, много турлаци, арменци-павликяни и други. По време на руско-турските войни много българи от Южна България се преселват на север, като там си остават, и днес примерно сливенски родове се откриват из Добруджа. Да не говорим за времената на Крум, когато той превзема ромейски градове в Южна България, жителите им стават подданици на България, и съответно са асимилирани, стават част от България и вероятно много от тях по желание или по заповед се преселват на север към центъра на държавата или към някоя от границите й. Тоест, наличието на "местни" или "тракийски" гени сред съвременните българи може да се обясни с нормални исторически документирани причини, и те не доказват това, че склавите и прабългарите са траки. Преди да се изказваш за генетиката, изучи историята, археологията, изворите, излез от рамките на дилетантщината, и чак тогава опрделяй кой е прав и кой крив, и кой може да се занимава с тълкуване на генетичните резултати.

Поезията разказва много истории, стига човек да има усета да ги чуе. А изкуството във всякакви форми принципно също ни информира, но със различни форми на информация, като обикновено провокира въображението. Това отново ни учи на нещо... да виждаме по различен начин нещата... да мислим разчупено...

Винаги е за информация, било то от учебник, било то от роман, или от друга книга. Художесхвената литература ни разказва измислени истории, но ни учи на взаимоотношения, на действия, на това какво може да се случи, на човешки реакции, и т.н., и съответно четящия използва тази информация и нови знания в живота си. Примерно четеш добър любовен роман, вживяваш се, плачеш дори, и после евентуално си станал по-добър. Научил си нещо, дори и да е измислица от фантазията на писател.

Върбанов, нищо не разбираш. Игрите развиват умения за победи. Те са днешната алтернатива на битките от миналото. Ако искаш избери си някой геймър и го предизвикай на негова територия, кажи му че ще го биеш на неговите игри. И после се опитай в много кратък срок (както казваш) да придобиеш уменията и да го победиш в играта. Едва ли ще можеш. Ще те разбие, и ще ти вземе парите. Десетките "загубени" часове в игри са часове на придобиване на умения, които няма как да придобиеш за 1 час. Това са рефлекси, съобразителност, тактики, тайни вратички, комбинативност, съучастие, дисциплина, групови стратегии и т.н. Тези неща се научават и по други начини и с други игри от спорта, в армията и т.н., но с компютърните игри става по-лесно и бързо.

За друго идва реч. Въпросът е, че за повечето днешни хора по-важно е количеството на получаваната информация, а не удоволствието от получаването й. Днес просто хората ценят повече времето си, което е ограничено. Ако в миналото четенето е било единствен начин за получаване на информация за света, и хората са се наслаждавали да четат, то днес книгите не са еденствения начин, и четенето им по-скоро води до загуба на време, доколкото днес информацията може да бъде получавана по-бързо, с достатъчна степен на задоволителност. Тоест днешния достъп до много повече информация в интернет, тв, кино и т.н., води до това хората да отделят по-малко време за да четат красиво и за удоволствие, за да имат време да получат информация за повече неща. Ако превърнем тези думи в числа, можем да сметнем приблизително, че ако човек чете 1 книга за около 5 дена, то през годината с максимални усилия ще успее да прочете 70-80 книги, а това за времето на един дълъг съзнателен (четящ) живот от около 50 години (без 20-30 години несъзнателен детски и старчески живот) ще му позволи да прочете максимум от около 4000 книги. Огромна бройка на пръв поглед, която може да запълни някоя от най-големите частни библиотеки от 19-20 в. Но информацията от 4000 книги в днешно време е нищожно малка на фона на информацията до която имаме достъп в интернет и по другите комуникационни и информационни канали като ТВ, Радио и др. Така днес хората имат избор да си загубят целия живот в качествено четене на 4000 книги, но имат избора за същото време четейки и гледайки по-некачествено да получат информация от примерно 20 000 книги, филми, тв-предавания, сериали, интернет вестници, страници от уикипедия, и т.н.

Книгите как така носят адреналин не ми стана ясно!? Адреналина мисля е когато скачаш бейсджъмпинг или когато се влюбиш... А компютърните игри не са безцелни и формират умения. Ако задобрееш достатъчно в тях може да те наемат да управляваш дронове, роботи и разни други дистанционно управлявани машини изтрелващи бомби в армията.

Повечето думички са от моята табличка с думи и съпоставки, тъй че има смислени неща, но човек трябва да се зачете и да вникне в материята... и да изучи езика си. Аз, шетам, бодър, жена, чедо, дръглив, душа, дъх, говор, .... все източни думи..

Всъщност не знаеш какви са били езиците на скити и сармати. Били са близки (според Херодот), но дали са били класически ирански езици не знаем. Нямаме писмени данни за тях. Имаме няколко имена от Боспорското царство, които обаче може и да са персийско влияние по линия на Митрадат и Понтийското царство. Имаме и осетинския език, но той е свързан с аланите. А те са късни пришълци, и не са скитите и савроматите на Херодот. Скитския, прото-славянскя и древноиранските не могат да се сравняват по същия начин по който сравняваме днес индоевропейски езици като български, гръцки и немски. Говорим за езици в древността, а колкото по-назад се връщаме толкова по-близки са езиците, особено при положение че са в сатем раздела на ИЕ група. Скити и протославяни споделят близки територии в европа, споделят близка генетика, и най-вероятно и близък език - аз, брат, двери, шетам, чедо, жена, .... все ирански и славянски думи! Тъй че въпроса е кое трябва да наречем протославянски език, и дали той не е смес от няколко древни балтски и скитски диалекти.

били са известни под имената балти, скити, сармати... и чак през 10 век им слагаме названието словени. различни народи с близки езици, които сме решили да сложим в една езикова група.

Четенето отнема и доста време, тъй че не всеки може да си го позволи. Четенето е самотна работа, и ако живееш по-динамично едвали ще ти е интересно. Особено ако цял ден се занимаваш със някаква скучна работа, вечер ще предпочетеш да пиеш две бири с приятели или пред телевизора за са се разсееш, пред това да се вглъбиш сам в една книга. Киното и телевизията не са като книгите, но спестяват доста време. Едно е да отделиш 6 часа да изгледаш на кино Властелинът на пръстените, и съвсем друго е да отделиш 15 дена за четене на същата история на хартия.

Книгочетенето представлява процес на научаване на нова информация, запознаване с творчеството на разни хора и т.н. И в този ред на мисли не може да искаме хората да четат както са го правили преди 30 или преди 100 години. Днес информацията ни залива отвсякъде, и всичко което ни трябва като информация можем да открием с няколко клика в нета. Тъй че не е жизнено важно ако не четем толкова. Художествената литуратура в миналото се е използвала от хората за това да се пренесат мисловно в разни други измислени светове, като така са се забавлявали хората и живота им е бил по-разнообразен, имали са теми за разговори, нови цели за постигане и нови кръгозори. Днес измислените светове се посещават във много филми, тв сериали, риалити формати и други подобни. Тоест хората си набавят мисловните забавления по друг начин. Децата имат също други интереси. Компютърните игри въпреки че не са Достоевски и Толстой също развиват в децата определени умения и знания. От гледна точка на 19 век днешните деца може и да изглеждат по-ниско културни сравнено с начетените деца от онова време, но от гледна точка на днешното време начетените деца от 19 в. са много поизостанали и ниско образовани. Не са разполагали с нашите технологии и информационни потоци. Тъй че причините за колапса са съвсем други, и когато се дава за пример Германия, трябва да се дадат примери и с останалите страни по света, примерно Румъния, САЩ, Китай, Япония, Сърбия, Русия,...

Мисля, че трябва да помислиш върху изнесените данни за разпространението или по-скоро на неразпространението на "балканските" гени на север и изток.

Варианта, при който праславяните са траките, и това, че от Бълканите се раселили на север и изток си има чисто генетично опровержение. Първо, палеобалканците не са били като българите, и близо 60% от тях са били от Хаплогрупата G2a - https://www.eupedia.com/genetics/starcevo_culture.shtml Тези палеобалканци вероятно са били избити от индоевропейците идващи от североизток. Оцеляли са вероятно само жените им и са се включили в етногенеза на пришълците. Второ, по-късно на Балканите се заселват някакви от северна Африка носещи хаплогрупата Е3b, като това става в тракийски времена, тоест и при много от мъжете траки този ген е съществувал. Ако траките бяха равни на протославяните, и съответно те се бяха разселили на север така че там да сформират източнославянските общности, то се очаква че и при тях Е3b щеше да се среща често. Това обаче не е факт, и там се среща в минимални количества от 1 до 5%.

Както сам виждаш, това е основния извод от това супер мега мащабно изследване. Еми хубаво, но този основен извод не потвърждава това, че българите са местните траки. Хората много добре са го написали - славяноезичните асимилирали местни южни европейци, тоест траките не са били славяноезични каквато е автохтонната теория. Българите идвайки от север асимилират и склави и балкански ромеи.

Генетиците казват какво виждат, но обикновено им е трудно да го интерпретират в исторически, лингвистичен и етносен план. Примерно ако генетиците видят много "местни" гени при българите, могат да си помислят че древните българи са били местни, но напрактика историческите сведения говорят за това че българите са дошли от североизток, и в държавата им са били включени доброволно или насилствено много местни. Тези местни от своя страна много отдавна са загубили държавата си, самосъзнанието си, религията си, езикът си..., и българите в книгите си ги наричат ромеи и греки! Следващият път извикайте на пресконференцията истинските генетици които са провели изследванията. Те ще застанат там със авторитета си, и ще са по-сдържани в крайните заключения, тъй като ако кажат някоя нелепост ще си загубят авторитета. Дилетантите им е лесно, казват "нямам никакви претенции да разбирам това за което се изказвам", и вече са свободни да говорят каквото си искат, тъй като авторитета им няма да пострада, тъй като го нямат в тази област.

Подобни мнения за незаобиколими факти, които щели да покорят света, от хора които не се впечатляват от анонимни критици, които разбира се нямали аргументи, и най-вече автоманичното превключване на вълна анти-противника са точно част от дилетанщината, непрофесионализма и псевдонауката. Науката въобще не я интересува какво е написал П.Добрев, не я интересува очевидната несъстоятелност на Танграта и хановете, и кой преиздава учебници, кой пише за Джагфар Тахири и т.н. Науката я интересува този който говори за достатъчното незаобиколими факти, да се аргументира научно, да публикува научните си трудове в реномирани научни списания или научни издателства. В тези авторитетни научни издателства който реши да публикува трудовете си, трябва да е наясно че те ще бъдат рецензирани от анонимни рецензенти, които ще преценят научната им стойност. Проблемът е, че специалистите в точните науки, често не са наясно със субективните елементи които влагат в изводите си учените от хуманитарните науки. Тъй като генетиците обикновено не са историци, често е срещана практика да се изказват неадекватно относно обектите които изследват. Съответно специалистите в точните науки (физици, математици, инженери) обикновено приемат правия текст за абсолютен факт, докато той най-често е хипотеза и гледна точка, на база данните от изследванията на гените и познанията по история. Ето една интересна статийка за разликата между истинските научни изследователи и "революционерите" - Где граница между исследователями и переворотчиками?

Всъщност никакъв професионализъм няма в тази пресконференция. Водещият на историческо предаване в Пловдив и археолог по образование Андрей Киряков, всъщност не работи като археолог, няма докторат в археологията, и няма нито една научна публикация в тази област, тоест просто е завършил археология. Единствената му публикация е на историческа тема за произхода на древните българи, като в нея съпоставя различните теории, като набляга на автохтонните статии и публикации, без да има някакъв съществен принос по въпроса. Александър Мошев е историк по образование, като и той си е останал само с магистратурата, няма докторат и други дисертации. Има публикации, като повечето са статии, а двете му книги отново са за произхода на древните българи и за надписа Болгар от плочата от Македония. Книгите и статиите у не решават почти никакви исторически проблеми, като има малко размишления върху символа IYI, има малко размишления върху хуните, прави опити да реабилитира трудовете на Г.Ценов и други подобни. Напрактика нищо съществено и нищо което да бъде цитирано от професионалните историци. Любомир Цонев е физик, има интересни проучвания относно мегалитите в България, но с това се изчерпва всичко. Не е професионалист в историческата наука и в археологията, и съответно няма научни публикации в областта. Съображенията му относно някои археологически обекти, като например девташларите, са до голяма степен ненаучни, доколкото превебрегва мненията на археолозите и резултатите от разкопките, като аргументите му са, че в цяла Европа менхирите били от пето до първо хил.пр.Хр. и така не може девташларите да са от 7 век, а Р.Рашев бил разкопал девташларите и с това саботирал физичните луминисцентни методи! Ирена Янчева вероятно е добър етнолог, но от думите й не става ясно по какъв начин чрез обредите на българите от ново време се доказва произход. При положение че обредите са свързани с религиозни и битови традиции, и при положение че често те се заемат, не става ясно как чрез обреди и шевици можем да докажем нещо. По думите на Янчева тя е на пресконференцията, защото има същата цел като останалите - да докаже тракийския и хилядолетен произход на българите, а дали има аргументи за това не става ясно. Илиян Йорданов е физик, но на пресконференцията говори за генетиката и генетичните изследвания. Тоест отново имаме непрофесионалист. Авторитетът му като доктор по физика не е достатъчен за да бъде приеман за авторитет и в анализа на генетичните изследвания. И накрая Цвета Кирилова, която е журналист, и участва в издаването на книга на П.Серафимов. Мението на Кирилова относно трудовете на Серафимов е мнение на журналист, любител, и автохтонист, но не е мнение на професионален историк или археолог, и съответно не може да се приема като авторитетно. Серафимов си знаем, че е напълно непрофесионален историк и автохтонист, статиите му са псевдонаучни, идеологически, като според него национализма трябва да се подържа, като историята е удобно и нужно средство за това, без значение дали се действа с научни средства при прочита й. Според него не е важно статиите му да са научно издържани, като не е нужно те да бъдат рецензирани, а времето щяло да покаже дали бил прав или не.

Ниска е стипендията, но все пак е стипендия, а не е заплата. С нея се подпомагат учещите, за да достигнат научна степен, без значение дали доктората им ще е от полза за устойчивия икономически разтеж и повишаването на качеството на живота, и без значение дали после ще продължат да се занимават с наука или преподаване. И както много студенти работят докато учат, така и докторантите могат да го правят. Конкурсите за докторанти се правят за да се отсеят най-добрите кандидати които могат да се развиват в науката, а не са конкурси за наемане на хора на заплата.

Има факти, които не зависят от самия човек, а са натрупани през вековете познания, които стоят в основата на науката. Те се приемат като факти, и науката стъпва върху тях, като все едно е стъпила върху раменете на великан. Те не зависят от човека, а са нещо като константи. Примерно, ако отидеш в саваната, и ако дръпнеш лъва за опашката, неоспорим факт е, че ще те изяде. Този факт се определя от много други природни факти и закони, и не зависи от желанието и гледната точка на дърпащия опашката. Природните закони и факти до които е достигнало човечеството, и които е доказало, могат да се приемат без да се разисква субективната гледна точка на човека.

Ето в Уикипедия как виждат славяните в Първото българско царство. Явно Аспарух им е поръчал да направят валовете северно от Дунав и при Лом, Хайредин и Остров.

https://www.vbox7.com/play:1cac369107

Морето от славяни е създадено първо защото ромеите говорят за много склави заселили се на Балканите, които се чувствали като собственици на земята, също така за да се оправдае безконфликтното приемане на старобългарския и изчезването на хипотетичния тюрко-прабългарски език. Това, че археологията не открива славянското море не означава, че славяноезични не са се заселвали на балканите. Означава че методологията на обвързване на археология, имената на племена и езиците им е грешна. Защото славяноезчните които са дошли на Балканите може да не са били само склавите и антите, те може да са имали и друг бит и култура различен общоприетия възможен за славяноезични, и съответно при движението си на юг може да са възприели чужди културни традиции, които да не могат да бъдат определени археологически като славянски.

Няма несъответствие, тъй като говорим за научно доказаните факти чрез които работи науката, а не за "фактите" с които работят обикновените хора. Научния метод изисква кръга на вярата на учения приблизително да съвпада с кръга на научно доказаните факти, като разбира се се оставя и нужната доза съмнение във фактите, която се изисква от научния метод. Като тук става на въпрос за точните научни факти от точните науки, които са доказани, и неоспорими, на база на които се движат машините, на база на които се правят големите научни открития. "Фактите" от хуманитарните науки, които науки са насочени към изучаване на човека е трудно да бъдат наречени точно факти в смисъла който се влага за фактите на точните науки. "Фактите" в хуманитарните науки често зависят от субективните познания и данни с които разполага всеки човек, и често те не са факти, а са просто изказани и недоказани хипотези, като поради тази причина хуманитарните науки някои хора не ги приемат като истински науки. Затова и в хуманитарните науки обикновено учените винаги изказвайки хипотезите си си оставят вратички, като използват термини като "вероятно", "според мен", "така мисля",... Тъй че, по-горните неща за Склонността към потвърждение могат да се отнесат само към обикновенните хора и към учените които са изоставили научния метод (поради загуба на способности, или някакви пристрастия, желания, цели), но не следва да се отнасят към учените следващи научния метод и придържащи се към доказаните научни факти.

Тази картинка или схема е в сила за обикновенния човек, в сила е за политическии и други социални взаимоотношения, и е в сила дори и за някои учени, които са загубили способността си да се предържат към научния метод. Реално обаче е несъвместима с научния метод, при който кръга на фактите и кръга на вярванията трябва да са максимално припокриващи се.

думите обичайно се заемат без много смисъл, и не е задължително да има такъв. интересното е защо не е заета нито една тюркска дума в сърцето на старобългарския език, думи като дете, майка, къща, татко, чедо, куче, аз и т.н., които са основата на езика! Твърде много са иранските (сарматски) имена на рода Дуло за да го обявим за някакво тюркско племе. И това не са някакви ирански централноазиатски имена, каквито вероятно има при тюрките от Централна Азия, а са си стари сарматски имена от Боспорското царство. Ерм пък е и тракийско име. Не е съмнително, а е много вероятно. Това че нямаме писмени данни от онези земи не доказва отсъствието на подобни езици там. Там живеят и казаците, които са славяноезични и са конници, имащи същите традиции като прабългарите. Хазарския език може и да се предполага, че е бил сходен с българския, но това не доказва какъв е бил прабългарския език. Сведението относно близоста на хазарския и българския език най-вероятно се отнася за езика на волжките българи, които много дълго са подчинени на хазарите, и когато създават Волжка България го правят заедно с две други племена, които вероятно са били тюрко- и угро-езични. Тоест това сведение по никакъв начин не доказва тюркоезичието на езика на уногондурите на Кубрат и Аспарух през 7 век, а се отнася за волжките българи през 10 век.