makebulgar

Отново грешни постановки и изводи. Просто трябва да се чете по-внимателно и да се мисли. Това, че примерно Ангелов и Нешева отхвърлят тюркската хипотеза на база изследването не означава, че те отхвърлят наличието у българите на гени разпространени в Азия, а отхвърлят това, че прабългарите са били тюрки-монголоиди, за които са характерни съответните хаплогрупи. Тия монголски хаплогрупи примерно са доста висок процент в Татарстан и Русия, но не и при нас. Те са характерни и за европейските монголоиди на север - фини, угри, мари и т.н. и колкото по на север живеят степняците толкова по-често се срещат при тях заради смесването с онези монголоиди. Но не са били преобладаващи, а са били изключение. При българите има така да се каже азиатска връзка, но по характерна за индоевропейските популации мт-днк. Според Българския ДНК проект при съвременните българи с 40% преобладават хаплогрупи от групата Н, като H2а се свързва именно с народите от Средна Азия: "Най-често стещаната в Европа хаплогрупа H се открива в най-голям процент и сред българите- около 40%. Тя е типична европейска група и се среща с много голям набор подгрупи: H1, H2а, H7, H13 и тн. Вероятно част от женската линия на пра-българите е от подгрупа H2а, тъй като е разпространен основно в Средна Азия; H7- е разпространена на Балканите (в северо-източна България) и в Кавказкия район, H13 е разпространена на Балканите в западна България и средна Европа; След нея се нареждат западноевразийските хаплогрупи - U, K и T към които се причисляват около 45% от българите." В същия проект примерно хаплогрупата D е отбелязана на десето място, тоест е много нисък процент. Вероятно и при скити и сармати е нисък процент, въпреки наличието им. Същата работа е и с Западна Европа, където също се срещат също рядко. Въпросът е че генетиката е помощна наука, и тя е една от всички с които трябва да се съобразяваме. Лингвистиката не е доказала съществуването на прабългарски тюркски език, а просто имаме няколко алтайски заемки при прабългарите. Имената на Дуло също не са тюркски. Религиата им е като на скити и масагети. И никога ранните българите не са били наричани тюрки.

Грешката идва от там, че под скити и сармати имаме в предвид европейските скити и сармати примерно от времената на Херодот, докато други разбират под сармати се що има ираноезичен конник в степите без значение кога и от къде е дошъл. Аланите, усуни, осетинците, согдите са ираноезични, но не влизат в определението сармати. Те са доста късни, и са само малка част от степните индоевропейски народи. Европейските скити и сармати са били по-архаични и с по-близък език до протоиндоевропейския и до така наречения протославянски.

Обяснението не е от гледна точка на ирано-славянските теории, а е от гледна точка на историческите събития. Тези исторически събития допускат изменение в езика на българите на Волга. Волжка България се формира от три племена едно от които са българи, а на какъв език са говорели те е трудно да се каже тъй като те са били поне 200 години подвластни на хазарите. Според арабските извори българите там са били сакалиба, а някои свързват това име със склавите. Като федерация от 3 вероятно разно-езични племена можем да допуснем че и там някои от езиците е изчезнал или се е преобразувал. Черна България пък е била в земи в които след това някакси от нищото се появяват руски княжества в които са говорели на някакъв протославянски, които обаче както видяхме може и да е бил скитски, сарматски, тъй като е споделял еднаква лексика със индоиранските езици...

Никой не е говорел хуно-български, тъй като такъв език не съществува, или поне не е доказано съществуването му. Той е работна хипотеза изградена по няколко думи и термини. Със същия успех днес можем да изведем съществуването на не-славянски език при съвременните българи на база заемки като ефрейтор, януари, танк, ... Така е изведена и тюркската хипотеза на база календар, няколко титли, и малко военен инвентар! Това че днес съществува хипотеза за съществуването на такъв език не доказва съществуването му. Хипотезата на Р.Рашев е интересна и е най-добре аргументирана от останалите, но и тя е изградена на базата на общопопулярната представа, че езикът на сарматите е бил някакъв ирански от типа на осетински, персийски или согдийски. Тази хипотеза за езика на сарматите обаче е изградена на база няколко десетки имена, а не на писмени данни от езика им. Имената обаче са хлъзгаво нещо и ако някой тръгне да извежда днес език от имена използвани от някой народ ще му е много трудно. Още Йорданес е казал, че племената заемат много имена - римляни от македони, сармати от германи, готи от хуни и т.н. Тъй че езикът на сарматите може и да е бил малко по-различен, а онези имена да са примерно персийско, понтийско, мидийско влияние... Този сарматски език е бил вероятно не чак толкова близък до персийския, колкото до славянските и това е не защото е бил преминал процес на славянизация, а защото изначално е съдържал онези думи които описахме и които звучат славянски, но са ползвани от много повече хора в степите в миналото, без задължително да произлизат от склави, анти и венети. Важното е да се разбере, че така наречения тюрко-прабългарски език не е доказано че е реално съществувал, а че е просто стара хипотеза. В този ред на мисли директното позоваване на този език и на евентуално сродният му чувашки е ненаучно. Също така трябва да се разбере, че така наречената славянска лексика не произлиза само от анти, склави и венети, а вероятно е била разпространена в доста по-широк ареал в степите сред конните народи. И е била разпространена сред тях не чрез славянизация, а просто е била изначално в езика им. Трябва да се преразгледат и хипотезите за скитските и сарматски езици, тъй като ако ги извеждаме само от имена и топоними, както са правили досега учените, можем да допуснем грешка.

Това не е вярно. Не могат всички степняци да се слагат под един знаменател и да се обявява че при всички имало източноазиатски гени. Не е вярно това, и който твърди, че при скити и сармати е имало източноазиатски гени трябва да го докаже, и да покаже защо те са от китай, а не от европейските монголоидни угро-фини и т.н. При скитите и сарматите от степите много преобладаващи са характерните и за другите индоевропейци хаплогрупи и при Y-хромозомите и при митохондриалните изследвания. А Херодот не описва като по-различни от него скитите и сарматите.

Темата за чувашкия език е валидна само доколкото се приема съвременната представа, че прабългарския език е тюркски. Тоест това което е установено и всеки може да отвори Уикипедия или учебник и да го прочете. То обаче е просто една недоказана с факти хипотеза. Това, че тази хипотеза е в енциклопедиите, това, че днес в класификацията на тюркските езици е включен и прабългарски, и това, че чувашите се смятат за волжките българи, обаче, по никакъв начин не доказва съществуването на тюркски език при прабългарите. Тоест в случая авторитетите и науката не са дали напълно обоснована с доказателства хипотеза, съответно авторитетното им мнение трябва да се разглежда критично, а не да се приема като постулат. Тюркската хипотеза е изградена по следния начин. Открити са алтайски термини - календарни, военни, инвентарни, в Първото царство, и тъй като Волжка България са тюркоезични е изказана хипотезата че прабългарите са тюрки. От там насетне тази хипотеза видните тюрколози от периода преди 150-50 години са развили чрез обявяване на всеки алтаизъм при румънци, маджари, и всякакви други за прабългарска лексика, но напрактика тя е просто алтайска. И всичко това е направено под перзумпцията, че през 9 век българите на Дунав са приели някакъв чужд език, тоест стария прабългарски бил затрит, а е бил зает езика на така наречените склави, които са и словени. И тъй като се приема за факт загубата на прабългарския език, съответно той се търси или в онези 15 алтаизма от старобългарския, или в ново време в иранския пласт. Напрактика обаче може да се окаже че е грешно дори и търсенето в "иранския" пласт на старобългарския език на някакъв различен от него прабългарски език! Ако се допусне, че "индо-иранската" и "славянска" лексика от рода на: АЗ, ЖЕНА, КОГА, КЪДЕ, БАЯ, БОГ, БОГАТ, БАТ, ТИЧА, БИВА, БРАТ, ВИР, ЧАКРЪК, ЧЕТА, ЧЕТИРИ, ДА, ДАР, ДЕТЕ (ДАТИ ст.блг.), ДЪЛЪГ, ДРЪГЛИВ, ДАН, ДЕСЕН, ДЕСЕТ, ДИМ, ГАД, ГАДАЯ, ГЛЕЗЯ, ГОНЯ, ГОВЕДО, ГИРА, ГОВОР, ГРЪМ, ХУБАВ, ИЗ, ЖИВ, КЪЩА, КАЯ, ГЪТНА, КРАДА, КРАЕН, ХРУЩЯ, КУЧЕ, ЛЕК, МЪРТЪВ, МРАК, МЪЖ, МЕД, МОЗЪК, НИТО, НОВ, ОПИРА, ЯДА, ОВО, ПЪРВИ, ПЪТ, ПЕРО, ПРАЩЯ, ПАЛЕ, КУТРЕ, ПРИ, ПЕКА/ПЕЧА, ПРИЯТЕЛ, РАЙ, РЪМЖА, РИДАЯ, ШАТРА, ШАВА, ШЕТА, СМЯХ, СЛАВА, СЪД, ТЪДЯВА, ТВОРЯ, ВИК, ВОЗЯ, ЗЕМЯ, ЗИМА, ЗОВА..., е съществувала и при европеидните, индоевропейци от степите наричани с имената скити и сармати, то тогава всичко се нарежда от само себе си. Тези думи които приемаме за славянски по презумпция, тоест според хипотезата за приемането на новия език през 9 век сме ги заели тогава, се оказва че са част от лексиката на старите народи от Централна Азия определяни като индо-иранци с техните езици - авестийски, староперсийски, индо-арийски и т.н. Ако тези думи обаче са били и част от лексиката на скитите и сарматите тогава всичко се обяснява много лесно в това число сарматските обичаи при старите българи, старобългарския език, и много други неща. Съвременните проучвания показват, че прабългарите не са се претопили в славянско море, че генетиката си им стои почти същата до днес, и като цяло че алтайския пласт и при език, и при титли, и дори и при календара е минимален. Това разбира се в Уикипедия не го пише, нито го пише в старите книги на авторитетите тюрколози и историци, които ще си държат на старите хипотези до края на света. Това ще го пише един ден в Уикипедия, но дотогава ще мине време... Преди това ще паднат много от старите хипотези. И една от тях е свързана с така наречения прабългарски календар, който според старите, а и според нови авторитети, е някакъв тюркски или китайски календар. Напрактика обаче той е будитски календар, разпространяван в миналото в Централна Азия и в Китай чрез будизма. И не е чудно това, че в онези "прабългарски" календарни термини преобладават не някакви чувашко-монголски думи, а индоевропейски будитски думи!! Как и защо този календар е станал част от средновековното българско битие е сложна тема, но със сигурност термините в него не могат да служат в подкрепа на старата хипотеза за същността на прабългарския език.

Преди да се разгледа сериозно на научна основа непопулярното и направо кощунствуно спрямо старите възгледи твърдение, че прабългарите са били славяноезични, трябва първо да се допусне още едно непопулярно допускане, че в езиците на северночерноморските и азиатски степняци - скити и сармати, е имало "славянска" лексика, но не заета, а изначална! Когато се допусне възможността сарматите да са били до определена степен славяноезични изначално, тогава всичко се подрежда. Това допускане обаче трябва да преодолее сегашните представи, че за езика на скити и сармати може да се вадят изводи само по няколко имена от Боспорското царство...

Цялото това обяснение чрез някакъв вероятен аналог със староанглийския, с мнението на някъкви англичани от кръчмата, с обявяването на нещо за табу, с разказа за паленето на книги, и накрая харвардския учен който си казва тежката дума, която трябва да е авторитетна, е чиста проба лош опит за защита на някаква загубена позиция свързана с хипотезата за тюркския произход на прабългарите. Много лош опит, който е извън всякаква наука и е изпълнен със ненаучни методи. Напрактика целта му е префинено да демонизира българите които не са съгласни със старата хипотеза! Първо, сравнението със староанглийския език е напълно некоректно, тъй като в случая говорим за старобългарски, тюркски и староирански езици, говорим за езици които не познаваме напълно - на скитите и сарматите, говорим за езиците на Централна Азия от античността... Единственото сигурно в случая е това, че в старобългарския език го няма онзи алтайски слой, който се предполага ако прабългарите бяха тюрки и за които знаем вече, че генетически са близки до съвременните българи. Добър пример е маджарския език, който е със стотици тюркски думи в основата си. Но не и старобългарския. Той е пълен с думи които наричаме славянски, но напрактика са индо-ирано-славянски, и можем да приемем, че са били и в езика на скитите и сарматите, доколкото те генетично и географски са близки до ираноезичните и до славяноезичните. Това обаче го няма в Британика, и професорите от Харвард едва ли ще твърдят че в езиците на степняците от Северното Черноморие "славянските" думи не са заети, а са собствени. Второ, отхвърлянето на тюркската хипотеза в България не е плод на народен фолклор, на табута, на изгаряне на книги и проч, а е плод на систематични научни анализи и проучвания на най-видните български учени, които като истински учени са подложили на критичен анализ онези старите хипотези и твърдения от старите книги. Тези проучвания доказват несъстоятелността на старата хипотеза и са достатъчно добре фактологически подкрепени. В новите книги и статии на видни археолози, историци, генетици и други учени всичко е добре описано, но първо трябва да бъде прочетено, и второ трябва човек да може да го възприеме. Ако някакви стари знания са затлачили консервативно мисленето му, то е възможно той да отхвърли новите проучвания дори и да вижда, че са прави. Тогава грешката ще е в него. А старите хипотези на Златарски, Микола, и останалите автори от миналото и близкото минало, които са ги подкрепяли сляпо и без много фактология ще се загубят във времето не защото лошите съвременни българи не ги искат, а защото са били грешни. Трето, позоваването на някакъв авторитет със титлата "харвардски професор", който бил саркастичен в някаква лекция относно българите е напълно елементарен подход при аргументацията относно тюркската хипотеза. При този подход човек - 1. не се съобразява със мнението на българските историци, 2. отхвърля възможността харвардските учени да грешат позовавайки се на някакви неточни енциклопедии пък били те и британски, а не на новите открития. Позоваването на сарказма на този лектор и пренебрегването на всички археологически, исторически, а вече и генетични сведения и доказателства свързани с прабългарите е най-малкото ненаучно, обидно за българската наука и може да мине за пред старците в кръчмата, но не и пред учените. Сигурно е, че въпросният харвардски лектор ако седне да прочете по-подробно темата и новите проучвания, и ако си поговори замо за 1-2 часа със някои от съвременните български учени които отхвърлят тюркската хипотеза, то в края на краищата лекциите и мнението му може да се изменят. Просто той е някакъв американец, за който теми като прабългарите, Първото българско царство, и Византия са доста далечни... Той се намира на хиляди километри от ТУК и гледната му точка е като на страничен, незапознат, който се вълнува много повече от други теми.. Вероятно той е само историк, и не е запознат със сведенията от българската археология, генетика, езици, обичаи, религии.. --- На фона на всички нови проучвания за прабългарите е недопустимо да гледаме само в някакъв чувашки език, да водим шамани от Монголия, да търсим в Китай, а не в Кавказ... Просто научната реалност е друга..

Специално за езика няма факти, които да доказват тюркската същност на езикът на прабългарите!!! Тоест няма факти подкрепящи това твърдение. Тюркската хипотеза се крепи на няколко календарни, военни и административни термина и на около 15 алтайски думи в старобългарския език. Новите проучвания показват, че титлите на прабългарите са преоблдаващо не-тюркски, имената на рода Дуло са ирански, календарът е централно азиатски, но не китайски нито тюркски, а е ... Тоест тюркската хипотеза няма основи принципно. Аргументите на тюркската хипотеза са нищожни, а не са някакви "натрупани факти" които доказват тюркската хипотеза. Иранската/сарматска същност на прабългарите обаче е подкрепена с достатъчно доводи и факти - археологията (погребения и обичаи при прабългарите идентични със сарматските); език ( думи като аз, кога, къде, мога, дете, жена, дъжд, дар, баг, ...., които са освен славянски, но и староирански), религията (слънце- и огне-поклонници); имената ( ирански - аспарух, безмер, кормисош, гостун...)...

Трябва първо да се обоснове това защо се гледа само към китайски символи и чувашки превод. И ако се действа така без да се съобразяваме с всички нови открития относно древните българи до къде ще стигнем - до научно откритие или до под кривата круша!? Има един друг изследовател - Йордан Вълчев, който по същия начин без да е никакъв специалист по лингвистика навлиза в дебрите на чувашкия език и превежда всичко свързано с прабългарите през чувашки по най-елементарен и лаишки начин. Един историк, който се занимава с темата за символите трябва да се съобразява с новите достижения от археологическите, историческите, генетичните и лингвистичните проучвания, а не да създава разработки базирани на хипотези от преди 30 години изградени на още по-стари и недоказани хипотези и предположения. И това трябва да прави въпреки, че може да е лично ангажиран със старите хипотези. Истинските учени променят позициите си когато се появяват нови доказателсства, а основния принцип на науката е критичното разглеждане на старите хипотези и теории с оглед на новите открития.

Според Чобанов така наречените шарапташи, не били нито жертеници на които се колили животни, нито били камъни за преси за вино, а били олтари на които се изливала някаква течност, без да се знае каква е. Някои от тях били твърде малки дори и за жертвеник за кокошки, а каналите били груби и не ставали за вино. Подобна плоча с размери 20 х 20 см е част от кръглия плочник северно от Цитаделата над новооткрития "Тервелов" дворец.

В предаването Час по България от вчера Т.Чобанов разказва разни неща по темата древни българи и за археологията. Генетичните изследвания показали че българите са европеиди, а археологическите проучвания и новите анализи на Евгения Коматарова показват, че двуобредните български некрополи не са българо-склавски, а са български, но явно от две групи българи разделени по религиозен, родов или друг признак. Славяни не се виждали по Долния дунав от Късната античност до 681 година. Evgeniya Komatarova-Balinova СРАВНИТЕЛЬНАЯ ХАРАКТЕРИСТИКА ЭЛЕМЕНТОВ ПОГРЕБАЛЬНОГО ОБРЯДА БИРИТУАЛЬНЫХ МОГИЛЬНИКОВ НИЖНЕДУНАЙСКОГО НАСЕЛЕНИЯ И САЛТОВО-МАЯЦКОЙ КУЛЬТУРЫ Evgeniya Komatarova-Balinova Аспаруховите българи и северите - археологически срещу исторически свидетелства

Надписа от Мадара няма как да го подминем, той е археологически факт, но проблемът е в четенето му. Той не е просто повреден, а от него липсва 80%. Единственото му четене е направил Бешевлиев, във времената когато тюркската хипотеза е била официална и когато е търсен онзи Бог на който се позовават българите в друг един текст. По онова време е било логично този бог да е бил тюркския тенгри, и съответно Бешевлиев търсейки го го е "открил". Той си е съчинил въпросните 80% от неговото четене. А буквите които са събрани в така наречената тангра са ..ТАГГ.... РА... на два реда, съответно те могат да са част от началото или края на други гръцки думи (...гаг гра..; ...тагг ра...; ...та ггра...). Тоест четенето на Бешевлиев не може да бъде приемано за чиста монета или за доказателство, а е някакъв вариант пречупен през много призми едната от които е недоказаната тюркска хипотеза. Това, че някои учени в миналото са нарекли алтайските думи в старобългарския и унгарския езици - прабългарски език или „Old Bulgarian“ не означава че те са прави. Те са изказали тези твърдения на база някакви свои виждания и на база някакви сведения и мнения относно произхода на прабългарите, но всички те не са много сигурни. От самото начало хипотезата за тюрките-прабългари е изградена на несигурни основи, като най-главна от тях е сведението че прабългарите са волгари, тоест идват от Волга, което четем в едни хроники, и от там се прави асоциацията че прабългарите са идентични с тюркоезичните волжки българи, а това е невярно. От там тръгват грешките в самото начало при руските историци. Втората стъпка в грешните расъждения е прочитането на календара на прабългарите през тюркски езици, което за Микола, Прицак, Златарски и други било несъмнено доказателство че прабългарите са тюркоезични. Но напрактика това е само един календар и няма доказателства че той е собствено древнобългарски, а не е зает. Много от календарните термини в него не са тюркски, а са индоевропейски от Централна Азия. По календар не може да се определя език иначе сега трябваше са се определяме като римляни щом имаме термини като Януари, Март и Декември в календара. Същата е ситуацията и с титлите и няколкото военни термина при старите българи, които се определят като тюркски. Доста несигурно е от тях да се извежда цял език. Тюркските заемки при маджарите пък може и да имат нещо общо с чувашкия език или с езика на волжките българи, тъй каато маджарите идват някъде от Волга, но какво общо има това с езика на прабългарите!?

Това са несериозни въпроси, зададени псевдонаучно, като с идеята че "зелените" мълчат по тях, се цели логическа заблуда. Напрактика тези въпроси не са важни за екологията, ако ще и ламинарните въздушни течения да се превръщат в тригонометрични, а под слънчевите панели да растат само мухъл и хлебарки. Глупави въпроси.

Самото задаване на въпроса с Тангра, Тура и Тейри е нелогично, безсмислено и излишно. Няма никаква логика, като единствено причината за задаването на този въпрос е тюркската хипотеза. Тя обаче не е издържана и е стара. Днес има нови проучвяния и доказателства против нея. Тюркоезичието на Волжка България и балкарците не доказва тюркоезичието на прабългарите, тъй като там текат други процеси под силното влияние на хазарите, суварите, кипчаките, монголите... Чудно е как тук толкова лесно се приема славянизирането на прабългарите, без почти никакъв остатък в старобългарския език, а за Волжка България толкова лесно се приема че прабългарския там бил фундаментален и неизменим през вековете на хазарско владичество, на федеративност (булгари, сувари, барсили), на кипчакизация по време на монголите и т.н. Това, че чувашите/суварите не са българи е пределно ясно и освен езика го доказва и генетиката.. има едно чувашко изслезване по този въпрос, което отхвърля връзката чуваши-прабългари. Тъй че и всякакви подобни асоциации Тура-Тангра-Тейри са си безмислени. При българите по-скоро има огнени обичаи като зурванитските, а слънцепочитането което е писмено документирано явно ни насочва към главния бог на прабългарите. Приказките за Слънчо и Слънчова майка не са случайни. Относно буквите Ш и Ж е интересно това да се търсят китайски паралели, но при положение, че те са част и от европейските писмености и от финикийската то по скоро натам трябва да се гледа.

И въпреки приликите няма доказателства, че българските символи произлизат от китайските. Доказателствата са сериозно нещо и без тях хипотезите висят във въздуха. Проблемът е, че сходни символи са възниквали по целия свят без пряка връзка между древните общности. Така ако тук се търсят паралели с китайски символи, други изследователи намират паралели с алански (Ж.Войников) или пък със палеобалкански и микенски (П.Серафимов). Тоест приликите са налице, но доказването на връзката е сложно, и трябва да е съобразено с историческите събития и с други неща. Във връзка с приликите в символите някъде беше описан експеримент в който на група от изолирани един от друг хора или деца им е била възложена задача да създадат нови кодиращи азбуки със нови символи. В крайна сметка тези хора създали такива нови азбуки-кодове, но се оказало, че някои символи се повтаряли.

Интересното е, че всяко човешко преселение е ползотворно и еволюционно положително само когато е в тясна връзка със стария свят. Тоест развиват се само колониите, които имат контакт и обмен със стария свят, докато онези които губят връзка със мястото от което идват губят и развитието си. Стария свят е имал причини да направи преселение, и преселниците са знаели какво търсят и защо тръгват на път, но новите поколения на новото място ако нямат връзка със стария свят губят идеята защо са там и стават по прости така да се каже и спират развитието си въвлечени в оцеляването на новото място. Пример са индианците и аборигените, които в новите си земи остават на пръвобитно ниво, докато стария свят от който идват се развива, лети, цепи атома.... Тъй че новите колонии в космоса, ако нямат връзка със стария свят, и ако той бъде унищожен, най-вероятно ще си останат примитиви на днешното ниво, и никаква генетика няма да промени това..

Темата е за коша. Иначе ще се продължи с либерастията, а всичко патриотично ще се обявява за комплексарщина. Защитниците на тези глупости трябва да кажат ще пуснат ли в дома си при децата си 3-ма емигранта от Африка, по възможност гейове!? Или пък във входа на блока си, ще пуснат ли 10 афганеца-талибани? Либерастията е възможна единствено в мирно време, но онези страни в които има мир знаят че за да има мир трябва да се готвиш за война. Да си готов да воюваш, и да се пазиш, да имаш закони и да ги устояваш... Нихилизма който струи от темата и от онзи послеслов в началото също е политическа позиция.

Тук не става въпрос само за комплекса за малоценност, а като цяло става на въпрос за виждането на върбанов, че патриотизма е следствие от комплекс за малоценност. Последното изречение в послеписа на темата за патриотизма и маймуните говори красноречиво за това, че целта на върбанов не е била да обсъжда научно въпроса за комплексите на бедните, а целта е била да си каже великоумното мнение относно патриотизма. За сведение на върбанов, патриотизма не произлиза от комплекс за малоценност, а има други причини за него. Това, че върбанов не може да анализира правилно нещата не е проблем на патриотизма, а е проблем на върбанов. Темата е политическа, доколкото върбанов се изказва относно политическо виждане, което не е само български патент, а популярно сред много държави. Патриотизма е заложен в конституцията и законите на националната държавата каквато е България, и който говори против него говори и против тях. А това, че върбанов или друг не прави разлика между патриотизъм и псевдопатриотизъм си е негов проблем, и затова и препоръката е хора които не разбират материята и термините да не се занимават с политика и с теми свързани с политиката, за да не объркват останалите и да не ги вкарват в заблуди и конспирации.

Темата всъщност трябва да се изтрие, тъй като е политическа. Представя някаква либерална гледна точка, но не по научен начин, а чрез омаскаряване на опонента, който в случая е патриотизма. Напрактика това е някакво либерално анти-патриотично мнение на върбанов и цитираните от него автори. В днешно време много хора отричат либерализма, свободията, свободното придвижване на милиони хора и свободното им заселване по чужди земи. И това не е нещо лошо. Либерастите отричащи националните държави и правото на нациите да защитават земите и бъдещето си не са по-добрия избор. Анархията която може да настъпи в следствие на либерастията е по-голямото зло от една национална държава. Коренът на думата патриотизъм е думата "баща", и е свързан със бащиното наследство, което е завещано от бащата, дядото и прадедите, и това наследство не е само земя, но е и език, култура, държавност... Ако либерастите желаят да предоставят собствения си дом, собственото си семейство и живот на произвола на чуждите и различните, и желаят милион неконтролирани емигранти в къщата си, то това си е тяхно право, но не трябва да го налагат на останалите чрез разни псевдо анализи за комплексарщина и проч. Проблемът, е че либерастите обикновенно са онези бедните без наследство, които искат да вземат от другия нещо безплатно, искат да се настанят в дома му... или пък са просто защитници и противници на идеи които не разбират напълно. И това под презумпцията за пълна свобода и свободия. На такива хора, които не разбират принципите и целите на държавата, на конституцията, на законите, трябва да им се забрани да говорят за политика. Политическите теми тук пише, че са забранени, още повече когато са вредно целенасочени срещу един политически възглед и привържениците му.

Хималайската сол има желязо и е червена, и затова е полезна донякъде за тези които страдат от липса на желязо, но едва ли ще ги излекува. Особено ако не е хималайска, а просто търговеца е боядисал обикновенна сол с червена боя за да печели. А това с радиацията си е спекулация. В ядрените централи не се използва хималайска сол за защита, а се използва олово, бетон и борна киселина.

Богът-слънце 25-ти декември бил свързван също и с Митра, тъй като той бил бог-слънце. Католическият литургист Марио Ригети (допълвайки Дучесне, а също и Кулман) твърдял, че: След мира на църквата в Рим, за да се улесни приемането на вярата от езическите маси, тя намерила за удобно (!) да въведе 25-ти декември като празник на физическото раждане на Христос, за да ги отклони от езическия празник, който се празнувал в същия ден в чест на “Непобедимото слънце” Митра, завоевателя на мрака (бележка под линия 74, II, стр. 67 цитат също и в Бачиочи: Bacchiocchi, From Sabbath to Sunday (От събота към неделя), Pontifical Gregorian University Press, Rome, 1977, стр. 260). По такъв начин Митра бил богът на празника на слънцестоенето, 25-ти декември, който следвал веднага след Сатурналиите. Виждаме как чрез това божество възниква в Рим почитането на неделята (денят на слънцето). Посвещенията към Митра били като към Soli invicto Mithrae или Непобедимото Слънце – Непобеденото Слънце, както го нарича Фрейзър (стр. 304). Това имало връзка с него и като Sol Invictus Elagabal в публично-достъпната форма на религията. Прозвището Отец било ранг, който се носел от от свещениците на Митра. Това прозвище е забранено за християните (Матея 23:9). То навлязло в християнството чрез култовете-мистерии. Онова, което действително станало, било, че първоначалните календари на римската система започвали седмицата в събота и били в употреба през първите години от епохата на Август (27 пр. Хр. до 14 сл.Хр.) след откриването на календара на Нола (ср. A. Degrassi, бел. под линия 26, стр. 104; ср. Bacchiocchi, пак там, стр. 244). Тази система се вижда, че е свързана със системата на Митра (както знаем това от епикурееца Целз (около 140-180 сл. Хр.)), при която слънцето заемало най-високото място по стълбицата на възкачването през седемте врати на стълбата на Митра от Сатурн до Слънцето. Това е класически шаманизъм и се практикува от религията на анимизма по целия свят. В книгата на Ориген Contra Celsum (Против Целз), 6, 21-22, виждаме, че Целз изброява планетите в обратна последователност, като дава възможност на слънцето да заеме важната седма позиция. По-късно виждаме как тази система се появява като символизмът на осмия ден в Римската система на седмицата, която започва в деня на Сатурн, който съвпада със събота, и завършва с деня на слънцето или неделя, която винаги била празник. Системата по имената на планетите също не била според приетия ред на планетите и хората не можели да си обяснят разликата (ср. Plutarch Complete Works, III, стр. 230; ср. Bacchiocchi, пак там, стр. 246). Разликите могат да се видят също и чрез сравнение със Зигурата на Вавилонската система и седемте нива на възкачване до лунния бог там (ср. със статията Златният телец [222]). Заявлението на Тертулиан (Ad Nationes, 1, 13, ANF, III, стр. 123) се опитва да опровергае обвинението в поклонение към слънцето. Тертулиан се съгласява, че по онова време християните били започнали да се молят обърнати на Изток и били направили денят на слънцето (неделята) празничен ден. Той директно хвърля отговорността за почитането на неделята вместо съботата върху почитащите слънцето култове, там където, казва той, избирали деня на слънцето, предпочитайки го пред предишния ден на седмицата (т.е. съботата или деня на Сатурн) (ср. Bacchiocchi, стр. 248-249). По онова време обаче те се отдавали на религиозно поклонение както в онзи ден, така и в християнската събота.

Коледа и Небесната Дева Според Юлиянския календар 25-ти декември се считал за ден на зимното слънцестоене (Frazer, пак там, стр. 303; ср. Pliny, Natural History (Естествена история от Плиний), xviii, стр. 221). Мислели, че този ден е рождения ден на слънцето, тъй като дните започвали да стават по-дълги и от този повратен момент в годината силата на слънцето започвала да нараства. Ритуалът на Рождеството, твърди Фрейзър, така както се празнувал в Сирия и Египет, бил забележителен. Празнуващите се оттегляли във вътрешни светилища, от които около полунощ издавали висок вик “Девицата роди! Светлината нараства!” (пак там, ср. Cosmas Hierosolymitanus, вж. бел. под линия 3 на стр. 303) Египтяните дори представяли новороденото слънце чрез образа на бебе, което на рождения си ден (зимното слънцестоене), те изнасяли и го показвали на неговите поклонници (пак там, ср. Macrobius Saturnalia, i, 18, 10). Фрейзър казва: Няма съмнение, че заченалата и родила на двадесет и пети декември син била великата източна богиня, която семитите наричали Небесната Дева или просто Небесната Богиня; в земите на семитите тя била разновидност на Астарта (или Иштар) (пак там, отбелязвайки Franz Cumont s.v. Caelestis в Pauly-Wissowa’s Real-Encyclopädie der classischen Altertumswissenschaft, v, 1, 1247, sqq). Това е произходът на учението за вечното девство на майката на Исус Христос. То няма никакво основание нито в Библията, нито във фактите. Майката на Христос не се наричала Мария и Библията ясно твърди, че е родила други деца. Ще се върнем към този мит по-късно.

ПРОИЗХОДЪТ НА КОЛЕДА И ВЕЛИКДЕН http://www.bulgaria-is-alive.com/religiq-4.html Сатурналиите В древния Рим имало празник, който се празнувал през месец декември. Необходимо е да знаем за него, за да можем наистина да разберем какво се случва по време на Коледа. Този празник се наричал Сатурналии. Това бил празникът на Сатурн, на когото жителите на Лациум, т.е. латинците, приписвали земеделието и уменията, които са необходими, за да има цивилизован живот (Smith’s Dictionary of Greek and Roman Antiquities (Речник за гръцките и римските древности на Смит), 2nd ed., London 1851, стр. 1009). Той се падал в края на декември и населението гледало на него като на време за пълно отпускане и веселие. Докато траел празникът съдилищата били затворени. Не се вършела никаква държавна работа. Училищата били във ваканция. Да се започне война се считало за неблагочестиво, а наказването на престъпник се считало за оскверняване (пак там). Робите били освобождавани от тежка работа и им било позволено да носят “пилеус”, който бил знак за свобода. На тях им се предоставяла свобода на словото и били обслужвани по време на специален банкет от своите господари, чиито дрехи те носели (пак там). Всички слоеве на населението се отдавали на пируване и веселие и на размяна на подаръци между приятелите. Хората с по-ниско социално положение давали восъчни фитили на своите висшестоящи. Тълпи изпълвали улиците и, както казва Смит, много от обичаите имали забележително сходство с обичаите на Коледа и сирна неделя (пак там). На заниманията с хазартни дейности се гледало снизходително от страна на властите, както в по-късни времена се гледало на играта на карти на Бъдни вечер даже и от най-строгите. Цялото население захвърляло тогите и обличало свободно висящи наметала, наричани синтезис, като се разхождали с пилеус на главата. Речникът на Смит твърди, че тази практика напомня за носенето на домино (маски или костюми за дегизиране), на островърхите шапки и на другите видове маскировка, които били носени по време на по-късноте коледни празненства от маскирани актьори и от актьори-пантомими. Сереите или восъчните фитили или осветителни тела вероятно са били използвани, така както се използват моколите в последната нощ на карнавала. Нашата традиция да палим коледни свещи вероятно произлиза от тази традиция. На края, с цел забавление по време на частни събирания се избирал цар наужким, в което можем веднага да разпознаем церемонията на Дванайстата нощ (пак там). Ще се сблъскаме с това и по-нататък. Сър Джеймс Джордж Фрейзър в своето класическо проучване посветено на магията и религията (The Golden Bough (Златният клон), McMillan, 1976 г.) казва, че този цар наужким бил напомняне за някогашни идилични времена, когато царувал Сатурн, и даването на временна свобода на робите по това време, било отглас от предишното време, когато всички били свободни и нещата били справедливи (пак там, ix, стр. 308 и следващите). За римските войници, разположени по времето на Максимиян и Диоклециян край река Дунав, е отбелязано (от Франц Кюмон), че тридесет дни преди празника си избирали помежду си чрез жребий млад и красив мъж, който да наподобява на Сатурн. Те го обличали с царски одежди, за да прилича на Сатурн. Той се разхождал на публични места, съпровождан от свита от войници и се отдавал на своите страсти, независимо колко низки и срамни били те. В края на период от 30 дни той си прерязвал гърлото върху жертвеника на бога, който олицетворявал. През 303-та година жребият се паднал на войника-християнин Дасий, но той отказал да играе ролята на езическия бог и да зацапа последните си дни с разврат. Той отказал да се поддаде на заплахите на своя командир на име Басус и съответно бил обезглавен от войника Йоан в Дорусторум в петък 20-ти ноември 303-та година, което било в четвъртия час на 24-ят ден от новолунието (Фрейзър, пак там). След като е публикувано, това историческо сведение се потвърждава от Франц Кюмон когато в криптата на катедралата в Анкона бил открит бял мраморен саркофаг със следния надпис на гръцки и с характерен за епохата на Юстиниян шрифт: Тук лежи святият мъченик Дасий, донесен от Дорусторум. Саркофагът бил докаран там от църквата в Сан Пелегрино през 1848 г., където бил положен под високия олтар и било записано, че бил там през 1650 г. (Фрейзър, стр. 310). Фрейзър казва, че това хвърля нова светлина върху характера на Господаря на Сатурналиите, древният Господар на Безпорядъка, който първенствувал по време на зимните гуляи в Рим (пак там, стр. 311). Тук ние виждаме докъде достигнали традициите, както и елементите на човешко жертвоприношение, които били характерни за празниците както през декември, така и по време на равноденствието. Християнинът Дасий предпочел мъченическата смърт вместо да участва в тези гуляи. Тъй като Сатурн бил древен народен бог на Лациум, началото на Сатурналиите се губи в далечната древност (пак там). Има три предания, свързани с празника. 1. Празникът се приписва на Янус, който при внезапното изчезване на своя благодетел от човешките обиталища му издигнал на форума жертвеник като божество и разпоредил ежегодни жертвоприношения. 2. Според Варро празникът се приписва на странстванията на Пеласагите при първото им заселване в Италия. Тогава Херкулес, при завръщането му от Испания, се твърди, че премахнал поклонението и практиката да се принасят човешки жертвоприношения; и 3. Трететото предание приписва Сатурналиите на последователите на Херкулес, който установил празника след завръщането си в Гърция. При двете последни предания виждаме сходство. По такъв начин практиката на този земеделски празник има определени общи елементи с пролетния празник Истър, както ще видим по-нататък. Елементът човешко жертвоприношение, който е общ за всички традиции, може също да се проследи назад във времето и да се стигне до поклонението на Молох като лунния бог Син, а също и на Астарта (вж. статията Златният телец [222]). Този аспект на жертвоприношение се проявява и в поклонението на бога Атис (вж. по-долу). Издигането на храмове е регистрирано в историческата епоха, като например при управлението на Таций, Тарквиний Супербий, до консулството на един А. Семпроний или М. Минусий (497 г. сл. Хр.) или по времето на Т. Ларсий предната година. Изглежда, че на различни етапи церемониите били пренебрегвани или изопачавани и след това съживявани и разпространявани (пак там). Първоначално Сатурналиите се падали на 14-ия ден от календите на януари. При въвеждането на Юлиянския календар празникът бил продължен до 16-тия ден, което предизвикало объркване сред по-невежите, и император Август постановил, че три цели дни (а именно: 17-ти, 18-ти и 19-ти декември) трябва да бъдат считани за свещени за всички бъдещи времена (пак там). Неизвестен властник прибавил четвърти ден, а Калигула прибавил пети ден, наречен “Ювеналис”. Същият след време отпаднал от употреба, но по-късно бил възстановен от император Клавдий. Строго погледнато, през периода на Републиката само един ден бил посветен за религиозно съблюдаване. Празненствата обаче траели за много по-дълъг период. От гледна точка на историята, Ливий говори за първия ден на Сатурналиите (Liv. xxx, 36). Цицерон пише за втория и за третия ден (ad Att., v 20; xv 32). От Новий нататък (Attelanae) се употребява изразът “седем дни на Сатурналиите”, като тази фраза се използва също и от Мемий (Macrobius, i, 10) и Марциал (xiv, 72; сравни със Smith, пак там). Марциал говори също и за петте дни, разпоредени от Калигула и от Клавдий. Тези пет дни имат освен това и древно календарно значение. Смит казва, че в рамките на този период имало всъщност три празника: 1. Самите Сатурналии започвали на 17-ти декември (16-тия ден от календите на януари). 2. Следвали Опалиите (14-ти от календите на януари или 19-ти декември), които в древността съвпадало със Сатурналиите. Двата празника заедно траели пет дни Този празник се празнувал в чест на Опис, за която се твърдяло, че е съпругата на Сатурн. Първоначално празникът се празнувал в същия ден като Сатурналиите и по такъв начин темата за Майката-богиня и любовница се вижда в произхода на празника. Ще се сблъскваме с тази тема навсякъде. Последователите на Опис изпълнявали своите оброци седнали и докосвали земята, на която тя била богиня (Smith, пак там, art. Opalia, стр. 835). 3. Шестият и седмият ден били дните на Сигилариите, които носели името си от малките глинени фигурки, които се излагали за продан в този период като играчки, които да бъдат давани като подаръци на децата. По такъв начин целият период траел от 17-ти декември до 23-ти декември при Юлиянския календар, когато на децата се давали подаръците. Сега ще продължим напред с цел по-добре да изучим религиозните идеи в основата на тези празници. Общите неща в традициите на празниците са твърде очевидни, за да ги пренебрегваме.

Всъщност нещата не са толкова зле, и всичко е въпрос на гледна точка. Тези тестове явно не са обективни, още повече че не е ясно кои деца са били проверявани, как са били проверявани и т.н. Това, че едно дете не иска да учи математика не означава, че е слабо образовано и в бъдеще може да стане добър художник или писател, или пък доктор. И обратното онова което не го влече литературата може да стане добър инженер или компютърен специалист. Тъй че тестовете са само за някакви сравнения, но те не са много важни. В България може да се получи добро образование, може да се придобие добра професия, и децата учат а родителите им също им помагат. Няма как да е по друг начин.