Втори след княза

Щастлив мъж си, който може да бръкне и вземе чорапи с равна вероятност! Значи имаме ергенско шкафче с разбъркани чорапи с шест цвята. Нека спестим от размери и тънкост, но добре подреденото шкафче го отчита- аз не бих казал. Пък и да прилича на хвърляне на зар. Бъркаш в тъмното и взимаш един. Каква е вероятността вторият да е със същия цвят? 1/6. Подреденото шкафче е, като всеки цвят е в една колона, а чифтовете съм съчетал, това го зная. Бъркам и вадя първият. Каква е вероятността, като бръкна втори път, от същата колона да извадя същия цвят? 1, т.е. 100%. Даже подредените ми чорапи са на чифтове и вадя първи и втори заедно. И тук, продължавам: Ентропията е по- ниска. Споменах, че енергията за подреждане е отишла в пространството. Нямам никакви възражения, че ентропията навън расте. Съжалявам, че толкова надълго се обясняваме за един очевиден случай, че подредеността е по- ниска ентропия. Сега, връщам се към темата. Информацията в подредените чорапи ли е или у мен? Твърдя, чее у мен. Ако пуснеме маймун (да е мъжки ) той ще вземе от подредените един, а вторият ще вземе случайно. За него няма ред, а то и информация. Информацията не е у него. Може да се каже ,че кодът или смисълът на подредбата е у мен, но не и в чорапите.

Кои са критериите и при какви обстоятелства? Кой е цензорът, определящ кое-да и кое- не?

Благодаря за пояснението. Само още минутка... В отворената система- хладилника или моето шкафче с чорапи. Когато подреждам чорапите или молекулите, моторът или аз изразходва енергия, която отива навън. Обаче вътре- където в камерата става студено, а в шкафчето чорапите са подредени, намалена ли е ентропията или увеличена?

Какви обяснения имаш?

Именно. Подрежда молекули.

Ентропията мери неопределеността. Повече неопределеност/хаос, повече ентропия. Повече ред, по- малко ентропия.

Допускаш съществена грешка.

Напротив, хладилникът е изразходвал енергия докато стигне това положение. Ако спре помпата се стига до равномерно разпределение=висока ентропия. Може и да греша, но подскажи къде! Когато са разбъркани чорапите в шкафа, каква е ентропията? А като ги подреждам по цветове и чифтове и изразходвам енергия- каква?

Шега, ирония, грешка? Термодинамична система с ниска ентропия

Интересен въпрос, по- скоро политически, отколкото исторически. Вероятно, когато установим някой факт, някоя истина, трябва да имаме предвид и неговото социално значение. До колко е важна "научната съвест"? Примерно, някои от учените, създали атомна бомба се противопоставят на изработването й, но специално за траките, не вярвам да е по- важно политическото значение, вместо истината. Искам да кажа, че по- важно е откриването на истината, отколкото кого би обслужила. Примерно, по- силен аргумент срещу тракоманите е неверността на твърденията им, а не това, че те искали нещо си. Това се отнася и до отричането на славянския корен или преувеличаване значението на прабългарския.

Два примера от "Хлапето", които, надявам се, потвърждават това, че трогателното е една инфлексна точка на преобръщане на емоциите. Чарли прави няколко опита да се отърве от намереното бебе. Явно не го приема. След неуспеха на тези опити се примирява и го отнася в къщи. В двора, на пейката жените го поднасят, че има бебе и го питат как се казва то. Той смутен влиза в дома си, после излиза и казва "Джон". Той го е наименовал, т.е. приел. Преходът от неприемане, през примиряване и приемане е трогателният момент. Най- популярният кадър от филма: Джон (Джеки Къган) простира ръце и хълца от плач на задните канати на камиона на социалните. Очевидно е разкъсването на общността на интимна цялост "семейството" с неговите връзки. Място за плач. Една особено трогателна българска песен: "Облаче, ле бяло". Изтръгва сълзи и у мигранти, и у уседнали. Гурбетчията има майка, към която изпитва топли чувства. Скитанията му са прекъснали връзката, (първа инфлексна точка), "с чужди хора, чужди хляб дели". Но мъките имат край и се появява надежда (втора инфлексна точка), когато "ще се върне, майка ще прегърне". Необяснено остава, защо и двете промени предизвикват сълзи. Това е, обаче, психологически, а не естетически проблем.

Съгласен съм, че информацията има различна величина. Все пак тя е мярка. Добре, информацията е като диференциална мярка dХ, отразяваща промяната на Х. В общия случай, нещата са материални/енергетични, но информацията отразява и промяната на нематериални неща/събития, вкл. абстракции. Не съм съгласен или не разбирам какво имаш предвид. Приемам, че информацията се предава чрез материя/енергия, но кодирането става чрез подреждане- намаляване на ентропията. То отнема енергия, но не я съдържа. Подреденият сигнал може да е със същата енергия, както неподреденият. Понеже не разбирам, моля хвърли малко светлина върху това, по възможност с пример. Кое събитие/откритие, евентуално би обяснило връзката между материя и информация на квантово ниво. Моето предварително разбиране е, че при ограничена скорост на светлината, нямаме моментна информация за място и импулс на квантите. Решението е чисто физическо- намиране сигнал, който е свързан със състоянието на квантите, но се движи по- бързо от скоростта им. Тогава той ще ни достави информацията, която за сега е неопределена. А иначе, връзката материя- информация би трябвало да е една и съща и на макро, и на квантово ниво. А?

Възможна причина за недоразумението за материалност на информацията. Шенън смята информацията за свързана с ентропията в канала за предаване на информацията. Неговият поглед е насочен към комуникацията, предаването на информация. Ако вземем за пример един астроном- той, чрез своя телескпоп, ще осъществи канал за приемане на данни, т.е. ще има канал за информация. Тук ще пренебрегнем обсъждането, че в този канал има и други смущаващи светлини= хаотични шумове, които не носят информация, сред които трябва да се намери верния сигнал, т.е. тук е мястото на ентропията и подредеността. Само разглеждам това, че астрономът получава чрез телескопа= информационен канал, информация. От кого я получава? Къде е тя? Лесният отговор- в звездата, която я излъчва посредством светлината. По същия начин и биологът, който използва като информационен канал микроскопа получава информация, която е в гените. Значи информацията е в обектите и чрез някакви пренасящи лъчи или материя, през сетива и уреди се носи към човека. Моето мнение е, че през този канал наистина преминава някаква материя или енергия, която има свойствата на сигнал- нарушава ентропията в канала. При микроскопа това са отразени светлинни лъчи, при телескопа излъчени от източника. Тези въздействия, сигнали, отличия от шума, представляват източник за данни, от които астрономът, биологът или просто организмът извлича информация.

Благодаря за коментара, който показва, че не сме определили информация и не сме я диференцирали от нейните съседи- данни, знание, но и неопределеност. Влизаме в дълбоки води, където има различни мнения, което ще рече, че истината не е окончателна и има само опипвания на обекта слон. Първо, ще се опитам да препредам какво съм разбрал от коментара ти Имаме някакво "знание", което е конструкция от данни. Имаме и събитие, което определяме също чрез данни конкретно за него. Тези данни, определящи събитието са нови и променят неопределеността на знанието ни. Това увеличение или намаление на неопределеността се нарича информация. Ако съм те разбрал, то информацията добавя знание, т.е зн1+ i= зн2. Понеже се стига пак до знание, то явно, това i е или данни, но конструкцията от данни е знание или си е знание. Т.е. информацията е знание. Може би е излишен софизъм и не е нужно да отговаряш, но за мен мнението ми по- горе остава логически вярно. Друг е въпросът, ако влагаш друго съдържание. Аз приемам връзката на Информация с Ентропия, но има и друго, по- широко разбиране, прим. тук: "Информацията се определя като обмен на данни между индивидите, между автоматите, обмен на сигнали в растителния и животински свят, предаване на признаци от клетка в клетка, от организъм в организъм." В този пример, информация се предава (значи съществува само) при услоие, че съществуват организми. (в неорганичната материя няма информация, но във фикуса има). Така и започнах- дълбоки води, противоречиви. Има място за всякакви мнения.

Едни вярват в това, други в обратното. Политическото противопоставяне е именно в тези прпотиворечиви възгледи. За сега повече са тези, които вярват, че както казваш "гадните и коварни кравари, целят да поробят Сърбия и така да засмучат безценните богатства на Русия". Те печелят изборите и държат на Сърбия.

Очертава се, че опозиционната "Сърбия срещу насилието" разчита на чужда помощ за да промени вота на избирателите. Машинен превод

Гледам, че сръбските източници обръщат повече внимание на Босна и Херцеговина.

Забелязъл съм, че ЧатДжиПиТи понякога вмъква русизми в българския. НО, бих искал да се насочим към друг проблем свързан с информацията и материята. Първо ще обобщя или ще разделя мненията отнасящи се до досегашната част от дискусията. Въпросът дали информацията е в нещата или в човека е по- скоро философски и изобщо не изкривява резултатите на съвестния учен. Така че това, че аз смятам, че информацията е в човека, изобщо не пречи на други да смятат, че е в нещата. Така популярно е да се казва гените или артефактите съдържат информация, че просто е станало клише. Сигурно и бутилката кока-кола в "Боговете сигурно са полудели" съдържа информация, но Кико не може да я разчете. Та, да оставим този въпрос, все едно дали като решен (има втвърдени противоположни философски мнения) или като нерешим. А сега, бих искал да се насочим набързо към това, Дали информацията е знания за материята или е материална? Все пак темата е такава. Моето мнение е, че информацията е абстракция, знание, а не е материална. Информация, както съм споменал е, че еди какво си тяло е с такава маса, скорост, подреденост, намира се на едикое си място и е свързано или взаимодейства с едикои си тела по едикоя си закономерност. Не е ли аксиоматично, че това е информация и са знания, а не материя? Надявам се, не се пречкам в решенията на автора на темата, но ако не е съгласен, той ще си пише според това, което смята за важно.

В книгите на Джералд Даръл, преди войната те щастливо си живеят на Корфу. Обаче с началото на войната ги депортират, мобилизират и раят свършва. В "Тютюн", Морев е по Гърция, но бизнесът му загива. Аз залагам на гънките и шумата на Балкана, вечен пазител на българите.

Съгласен съм, ако под физика разбираш науката. А самите взаимодействия и законите за взаимотействие на телата си действат и без да имаме информация за тях. Примерно квантовите взаимодействия преди 20 в. Това, че е мерило, не означава, че информацията е в системата, там е подредеността, хаотичността. Примерно в телата има някакво молекулно движение, което образува топлина. Обаче мерилото- термометъра и температурата са човешки. Информацията е у нас. Вкл. тази за ентропията (пак човешки приказки, кодиращи някакви природни явления) По темата: квантовата информация и в този смисъл е нематериална. Другото е, че такива неща като функция, оператор и пр. са човешки понятия за обяснение на явленията, т.е. са в човека, а не в телата, вкл. в квантовите явления.

Прав си, наиситна има двусмислие, което не съм съобразил. Имал съм предвид онова, което е свързано с "първосигнално"- онова, което се възприема от сетивата- светлини и сенки, звук и тишина, вкусове, аромати и пр. предизвикващи усещане или отбелязани от уреди. Не съм имал предвид кодирани сигнали, но и с това съдържание е много популярна употребата на "сигнал". Може би е по- добре "въздействие". Знаеш ли, в Уики.бг редакторите са приели, че информацията е вътре в нещата. Вж. тук: "Информацията съществува във всеки материален обект". В уики. англ. са по- уклончиви. Веднъж "Any natural process that is not completely random and any observable pattern in any medium can be said to convey some amount of information.", а друг път "Data available at one step are processed into information to be interpreted and processed at the next step". При руснаците е "Согласно современным представлениям, информация считается нематериальной, а то, что содержится в структуре объектов, принято называть данными" В противоречие с разбирането на "информация" в Уики.бг е статията за данни пак там: "Данни (от руски: данные – дадени; на английски: data) са неструктурирани факти за обект, които се съхраняват без да се използват. В случай че се появи необходимост, тези данни се използват (обработват) с някаква цел (за намаляване неопределеността на нещото). Преобразуваните данни се превръщат в информация. Данните често са възприемани като най-ниското ниво на абстракция, от което информацията и знанието произхождат." Факт пък, според редакторите е "Факт е термин, използван като синоним на истинност, която може да бъде доказана научно или логично. Факт е резултат или събитие, случило се в действителност и чието съществуване е безспорно и проверено и не подлежи на съмнение." Значи има установени факти, които приемаме за истинни, те служат за данни, а от данните произхожда информацията. Преди това цитирах, че информацията е в материалните обекти. Тъй като определенията за информация са противоречиви, аз изложих своето разбиране, сега вече с уговорката, че за да се стигне до информация първо се получава въздействие, вместо употребеното сигнал. Не зная чие е това правило, аз не го споделям. По- скоро важи, че "Ако нещо е установено като факт, то съществува, а ако не съществува, то установените факти за него са неистина". Ако за нещо няма информация, не може да се каже дали съществува или не. Изборът да смяташ, че е вероятно съществуването е също толкова неверен, колкото избора да кажеш, че е вероятно да не съществува. Напр. за Спагетеното чудовище няма информация, вероятно ли е да съществува? Не, не. Няма да съществува като субективна реалност. Европейските учени не са имали информация за птицечовката, но тя си е съществувала и дори се е размножавала обективно. Много симпатичен въпрос! Няма да крия отговора си, само не приемам твоето и Кантово "сама за себе си". Просто приемам, че съществува. Разсъждавам чрез индукция, сещаш ли се за индукцията в математиката? Откривам едно нещо, за което нямам информация до сега и установявам, че то съществува и прилича на други неща, които съществуват и имат история. Прим. непозната полянка с цветя, а съм виждал други полянки. Откривам друго нещо, за което нямам информация, че съществува, но то също има вид на нещо познато с история. Прим. кривата круша насред полянката, което по други мое наблюдения преди това е било фиданка, т.е. има история и е съществувало преди да го видя. Откривам нещо съвсем случайно, за което не съм имал информация, но то е сходно с нещо с история, което познавам. Извод: има неща, които съществуват и без да има наблюдател или информация за тях. Обобщено, при условията на непълна индукция- Нещата си съществуват и без да имаме информация за тях, както и без наблюдател. Има и уникални неща, които нямат подобие и история, прим. да ти се яви божество в горяща капина. Обаче съдейки от опита ми като дете, впоследствие, като пораснах се оказа, че нещата за които съм мислел, че са уникални, безподобни, съществуват и са разпространени, съществували са си и преди мен.

Благодаря. Неоконсерватизмът е специфично идеологическо съчетание на консерватизъм, стопански неолиберализъм и в някои случаи религиознен фундаментализъм. Той е политическо движение с влияние предимно в САЩ. Значимо е присъствието му в администрацията на президентите Роналд Рейгън и Джордж Хърбърт Уокър Буш. В САЩ течението обединява възгледите на либерали, десни републиканци, религиозни протестантски фундаменталисти и монетаристи. Неоконсерватизмът присъства и в Европа, но разликата между движението в САЩ и в Европа е, че в това на Стария континент липсват религиозни обоснования. Предпоставки за възникване[редактиране | редактиране на кода] Основите на неоконсерватизма се коренят в създалия се след Втората световна война пост-либерализъм. Края на 60-те, началото на 70-те години политическото движение се заражда вследствие на разочарование от провала на ляворадикалната критика от 68 година. То представлява отрицание на лявото общество отдясно, реакция на утопизма и ирационалността на Новата левица (силен антикомунизъм) както и недоволство спрямо радикалнополитическите движения, оспорващи традицията и авторитета. Предпоставки в международен план за тази критика са развиващите се процеси в Източния блок, краят на Златните десетилетия, последвалите ги икономически кризи и общото забавяне на световното стопанско развитие. Така в допълнение с обществено безредие и граждански бунтове някои либерали, и по-специално Мойнихан и Кристъл, дават нова оценка на ролята на институциите и ролята на традиционния авторитет в обществото. Политическо измерение[редактиране | редактиране на кода] Типът установени институции и практики, неоконсерватизмът заема от традиционния консерватизъм на XVIII век и силното влияние на Едмънд Бърк. Основни ценности са: традицията, религията, авторитета и неравенството продукт на „естественото общество“, организирано от таланта, способностите и заслугите („естествения ред“, зададен от Бог). За разлика от традиционния консерватизъм „новите десни“ обръщат повече внимание на ролята на мас медията (музика, изкуство, литература, кино, театър, телевизия и интернет) поради убеждението, че чрез нея обществото се самоопределя и изразява ценностите си. Съгласяват се с консерваторите, че днешната духовна и културна криза е предизвикана от намаленото участие на вярата и религията в живота на хората, както и на загубилия се авторитет на Църквата. Религията за тях е обединяващ слой, поддържащ устойчивостта на страни, общества, семейства. Логическо следствие е неоконсерваторите да са против държавата на благоденствието на социалдемократите, изравняваща шансовете на отделните личности и уравняваща способностите им. В тази връзка дават предимство на свободното, а не планирано общество, и преимущество на личността над обществото. Неоконсерватизмът има някои общи цели с либерализма, като постигане на мир и расово равенство, но не и чрез предвидените от либералите инструменти, като разоръжаването и компенсационната дискриминация. Либералите са обект на критика и заради акцента им върху индивидуализма и универсализма, изравняващ хората. Противно на модерните либерали, неоконсерваторите смятат, че стремежът към мултикултурализъм подкопава традиционната култура на една държава, размивайки нейните уникалност и специфика. Президентът Буш с държавния секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд и неговия екип в Пентагона, 14 август 2006 Сериозно е влиянието на неоконсерватизма във външната и военната политика, особено при управленията на президентите Рейгън и Джордж Буш. Основно е схващането, че военната, стопанската или политическата мощ, която не бъде оползотворена напълно, е пропиляна. В тази последователност на мислене армията на САЩ трябва да бъде разпръсната по света с мисия да представлява американските интереси и да развива основните демократични принципи там, където е необходимо. Вярванията относно външната политика са насочени към постигане на демократичен мир или т.нар. Уилсънов мир („to make the world safe for democracy“, Удроу Уилсън). Така от 80-те години неоконервативният идеализъм приема формата на силна интервенционистка външна политика, целяща преследването на антиамерикански режими и леви движения в чужбина. Най-яростната критика към неоконсерватизма е насочена именно към тези практики на действие, които неоконсерваторите преследват във външната политика. Така, въпреки всичките приказки за демокрация, често неоконсервативните влияния в политиката на управление подкрепят проамериканските диктатури. Не може да остане незабелязано и противоречието в гледната им точка относно външната и вътрешна политика. Така, що се отнася до държавната намеса и нейните политики на вмешателство, неоконсерваторите взимат предвид възможните нежелани последици. А що се отнася до външната, тази преценка почти изцяло отсъства. Стопанско измерение[редактиране | редактиране на кода] Политическият неоконсерватизъм споделя икономическия неолиберализъм. Цел на неоконсерваторите е връщане назад към обществото на „естествените неравенства“ и „естествения подбор“, което логично свързва течението с икономиката на предлагането (монетаризма). Икономическият неолиберализъм е антитеза на теорията на Кейнс и неговата държава на благоденствието. Основни понятия са: свободен пазар, индивидуални инициатива и отговорност. Свободният пазар се приема като основно средство за разпределяне на стоки и услуги, независима единица спрямо ограниченията на държавата. Частният сектор е този, който е определящ при формирането на държавните политически и стопански приоритети. Основни инструменти за идеологическото направление са: намаляване на държавните разходи, както и на данъците за бизнеса, либерализиране на режима на чуждите инвестиции. Неоконсерваторите са на мнение, че добронамерените правителствени вмешателства и програми, предназанчени за регулация и помощ, могат да доведат до неочаквани, негативни последствия за хората и обществото. Остри критици са на програмите за социално подпомагане и данъчната политика, подкопаващи индивидуалната инициатива и отговорност, и създаващи зависимости. В този смисъл те са за равенство на възможностите, а не на приходите (благосъстоянието).

Понеже не ми стана ясно какво следва след провала на либерализма сам търся отговор. Ще използвам за пример провала на религиозния либерализъм в Римската империя. Следват периоди на толерантност и гонения срещу християните, докато накрая християнството е наложено като държавна религия. Следователно, по подобие, След продължителен период на противоречия, на гонения и толериране на социализма, той ще бъде наложен в страната на американския либерализъм.

Сложих това заглавие на темата, защото смятам, че има различни възгледи в Сърбия и те се противопоставят. Втози смисъл, ако можеше да се каже "Те (всички сърби) страдат", тогава нещата щяха да са наред и сърбите за да не страдат щяха да се присъединят към ЕС. Явно че има и други погледи, прим. да запазят някои национални протекции срещу внос на стоки от ЕС, да ползват предимства от търговия със страни, които ЕС не позволява, да имат възгледи, които се санкционират в ЕС, да предпазят вярата си от външен натиск и мн. др. По този повод се сещам за една дума, еднаква за сърби и българи- шмекер. Това означава измамник, хитрец и е породено от немската дума за дегустатор, приемчик може би. В търговията с немците, партиди с едно и също качество могат да бъдат приети или неприети. Обаждат се техните търговци на шмекера, че искат нашата стока, а той казва на нашия- това е добро. Друг път му казват- пазара е задръстен и не го искаме и шмекерът казва- качеството е лошо, загубите са за ваша сметка. Та има и хора, напатили се от шмекери и западняшки шмекерии.

СИГНАЛ, ЗНАК, ИНФОРМАЦИЯ Сигналите са материални, а виж, информацията- не. Къде отива материята/енергия? Ами върви си по пътя. Сигналът е примерно отразена от обекта светлина, достигащо топлинно излъчване, за кучето на Павлов, това е миризмата на храна. Знакът е това, което този сигнал означава. За кучето на Павлов- ясно, ще има храна. Ако амебата усети топло, това означава нещо добро и съответно да се придвижи натам. Тукобаче има едно смесване- знак би било и ако преди носенето на кучешка храна звъни звънец и този звънец също ще означава храна и без да мирише. Написано с букви или изобразено куче, пак означава куче. Това са все някакви преки и косвени знаци, различни по представяне. Те са си материални. Звън на звънец, изчукан надпис, нарисувано куче пазач. Информацията обаче е разкодираното у нас. Розетския надпис има знаци, които не са носели информация. Хвала на Шамполион, че ги е разчел= разбрал връзката между знаците на гръцки и египетски и разбрал какво и как се означава с йероглифи. Ами Пръстенът от Езерово, оня на Ролистен , там имаме знаци, но те вече нищо не означават за нас, защото кодът- езикът не съществува. Прекъсната е връзката между знак и означавано! Знакът не поражда информация= знание. Та, нещата си идват на място, когато приемем, че Информация= знание е термин, абстракция. Нещо, което го няма в природата, но по някакъв наш начин означава нещо от природата. Примерно изпратеното изображение на човек в космоса за нас означава нещо, има информация. Обаче за извънземния разум дали означава нещо? Дали те ще го оприличат на нещо, вярно или невярно? Или ще стане като във вица, дето учителката възложила да нарисуват извънземно, а после написала на детска рисунка "(2). Такива извънземни няма" Та, извънземни съществуват ли? Съществуването на нещо не е свързано с информацията за него. Преди Колумб, Америка е съществувала... или смяташ, че се е появила с Веспучи, защото Колумб е донесъл информация, че това е Индия.